SAlexandrov

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати в космоса GPS спътник! УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати в космоса GPS спътник! Posted on януари 18, 2023 Spread the love Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 януари 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс проведе своя 4-ти космически полет за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” излетя от космическия център Кейп Канаверал в 14:24 ч. българско време и достави в средна околоземна орбита спътник от навигационната групировка GPS, която всеки един от нас използва в ежедневието си. След днешното изстрелване статистиката за СпейсЕкс през 2023 г. е следната: фирмата провежда по един космически полет на всеки 4.5 дни. Ако тази тенденция се запази и няма провали до края на декември, дотогава могат да бъдат осъществени 80 полета. Илон Мъск обаче има още по-амбициозна цел за тази година – 100 орбитални мисии. За нуждите на днешната мисия бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1077”, като това беше второто изстрелване за степента – първото бе през октомври миналата година, когато СпейсЕкс изстреля пилотирания кораб “Крю Драгън” към МКС с четирима души на борда. Днес отново нямаше никакви проблеми и около осем минути след началото на полета “B1077” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”, позиционирана на 635 километра от бреговете на Флорида. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/18/falcon-9-gps-satellite-success/

Китайските астронавти отглеждат салата и пшеница на борда на станцията Тянгон Пшеница, отглеждана на борда на китайската космическа станция. Photo credit : CCTV 18 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Международната космическа станция вече не е единственото място, където хора постоянно живеят в космоса, след като през миналата 2022 г. Китай успешно завърши строежа на станцията “Тянгон”. Понастоящем на “Тянгон” пребивават астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу, които съставляват екипажа на кораба “Шенчжоу 15”. Тримата се занимават усърдно с научна дейност, която включва отглеждане на салата и пшеница в условията на безтегловност. Както съобщават анализаторите Айтън Тепър и Скот Шакълфорд за своя статия на The Space Review, публикувана на 16-ти януари, биологичните експерименти представляват основният фокус на научната дейност на “Тянгон”. За следващите 10 години са планирани над 1 000 опита, касаещи изучаването на влиянието на космическата среда върху разнообразни растения, животни и микроорганизми. Също така, макар че “Тянгон” е станция, построена и ръководена от Китай, всеки е добре дошъл да провежда свои собствени експерименти на нея. Понастоящем китайците са подбрали за изпълнение девет научни проекта от 17 държави. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/18/chinese-astronauts-wheat-lettuce/

Наистина ли двигателите на Аполо са изобретени от българина Джон Ночев? На снимката: астронавтът Джон Йънг позира пред знамето на САЩ по време на мисията “Аполо 16”. Photo credit : NASA 17 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В нашето общество си имаме определени теми, които са “свещени крави” и не подлежат на дискусия, защото или са част от идентичността ни, или са повод за себеизтъкване, или и двете. Такива са темите за турското робство и предосвобожденската ни история, за Джон Атанасов и това как компютърът е измислен от българин, за Ванга и нейните предсказания. Такава е и темата, че двигателите на лунния модул на космическите кораби “Аполо”, с които астронавти са кацнали на Луната, са измислени от българина Джон Ночев. Но доколко е вярно това? И ако има нещо вярно, доколко е основателна повод за гордост? Именно това е проблемът на тези теми – “свещени крави” – тъй като, както подчертах по-горе, те служат като стълб на националната ни идентичност, прокарването на даден митологичен наратив е далеч по-важно от определянето на историческата истина. Още от началното училище ни се набива в главите, че сме измислили всичко от чушкопека до компютъра, че по природа сме гениални (дори и западняците да не ни признават), така че, ако двигателите на лунните кораби са изобретени от българин, защо не, защо не? Но това не променя фактите. Темата за Иван (Джон) Ночев е раздута на макс от българските блогове и медии. “Иван Ночев – българинът, който вписа името си в космическата надпревара”, пише Мама Нинджа. “Джон Ночев – българинът с принос за полета до Луната”, се мъдри заглавие във в-к “Сега”. “Иван Ночев помогна на американците да кацнат на Луната”, приглася и Дир.БГ. И някак си на фона на тези заглавия бледнее фактът, че в англоезичния Интернет почти отсъства каквато и да е съществена информация за Ночев. На сайта на НАСА няма да откриете неговото име, което би следвало да е първата сигнална лампа, че нещо в историята за “изобретателя на лунните двигатели” не е наред. Нека да се опитаме да отсеем фактите от митовете. “Това внимателно боравене с легендите, създадени около известни хора, с пълна сила важи и за останалите българи, работили в САЩ (Петър Петров, Иван Ночев), за които ние знаем малко и е напълно възможно залитане от едната крайност (отричане) до другата (възхваляване)”, пишат българските изследователи Милен Замфиров и Петър Гецов. Затова нека да погледнем към историята на базата на наличната информация в достоверните източници такава, каквато е. Като начало искам да ви напомня факта, че макар и училищното образование да набляга на велики личности, изследователи, откриватели, пътешественици, астронавти, научно-изследователската дейност обикновено е екипна. Изпращането на астронавти към Луната е било колосално усилие за технологичния сектор на САЩ. Според сайта на НАСА в разгара на програмата “Аполо” са работили 400 000 души от 20 000 фирми и университети. Не бива да ни изненадва, че при такава голяма бройка (почти половин милион), чисто статистически е било не просто възможно, ами даже вероятно по дадени елементи на проекта да са работили американци с български корени или емигрирали българи. Но това не е основание да генерализираме, че българи са изстреляли ракетата на НАСА до Луната. Единствената информация от достоверен англоезичен източник за Джон Ночев представлява … некролог в Los Angeles Times, публикуван скоро след смъртта му през 1991 година. В този некролог се съобщава единствено, че Ночев е бил български емигрант в САЩ, като в периода между 1957 и 1965 г. е бил служител на General Dynamics Convair Division, а след това е основал фирмата Lancea. Споменава се също така, че е работил по проекта “Аполо”, без да се конкретизира какво точно. Това ни осигурява някакво потвърждение, че Ночев е имал известен принос по лунната програма на НАСА. Но е и единственото нещо, което знаем. За съжаление не може да се намери потвърждение за твърденията в родните блогове и медии, че Джон Ночев е създал “двигателя за спускаемия апарат”, че е бил назначен за “главен проектант-инженер на ракетни двигатели по програмата “Аполо” (както например пише “Вести”). Съгласно описаното в сайта на НАСА строежът на лунния модул на “Аполо” е започнат от фирмата Груман през януари 1963 г., а отделните двигатели са били конструирани от следните поддоставчици: двигателят за кацането на Луната – от Rocketdyne, двигателят за излитането от Луната – от Bell Aerospace, системата за ориентация (която от своя страна притежава 16 мънички двигателчета “R-4D”) – от The Marquardt Corporation. Никъде не се споменава, че сред създателите на двигателите присъства General Dynamics Convair Division, фирмата, в която е работил Ночев преди 1965 година. Така че какво е изобретил Ночев? В патентната база данни на Google има два на негово име – единият датира от времето на работата му в General Dynamics, а другият от времето, когато е ръководил фирмата Lancea. Първият патент е интересен – детектор за асинхронно движение с приложение в авиацията. А вторият е на … копче за дреха! А какво точно е работил Ночев по проекта “Аполо” е трудно да се определи. За тази цел е необходимо да се установи каква е била връзката между General Dynamics Convair Division и НАСА преди 1965 година. Енциклопедичният уебсайт Astronautix донякъде помага – от него научаваме, че през 1962 г. фирмата е участвала в предварителните проучвания за космическия кораб “Аполо” – тя е предложила два варианта за конструкция – единият – основен, кръстен “М-1”, който предвиждал корабът да бъде изграден от три модула (горивен, команден и оперативен). Вторият вариант бил алтернативен и съобразно него корабът е трябвало да е с формата на летяща чиния. Най-вероятно Ночев е работил по някое от тези предварителни проучвания, макар че няма преки доказателства за неговото участие. Ако това е така, то приносът на Джон Ночев е ограничен до ранните етапи на проекта “Аполо” и за съжаление българинът не имал досег с Груман, лунния модул и най-вече с изработката на двигателите му. На базата на оскъдната информация в мрежата може да заключим, че Джон Ночев е български емигрант, който се е реализирал в САЩ и е бил само един от тези 400 000 души, дали своя принос за изпращането на човек на Луната, но вероятно приносът му е далеч по-малък, отколкото им се иска на някои български журналисти. Надявам се в бъдеще наследниците на Джон Ночев да хвърлят светлина по неговото дело, като, естествено, предоставят съоветния доказателствен материал. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/17/notchev/

Свръхтежката ракета Фалкън Хеви проведе петия си полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 16 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес беше проведено първото за 2023 г. изстрелване на свръхтежка космическа ракета! Ракетата “Фалкън Хеви” на СпейсЕкс излетя в 00:56 ч. българско време, като това бе общо петият успешен полет за нея след началото на нейната експлоатация през февруари 2018 година. На борда на ракетата пътуваше мисията на Космическите сили на САЩ “USSF-67”, която се състои от два полезни товара. Първият е комуникационният спътник “CBAS-2”, а вторият – платформата “LPDE”, разработена от Аероджет Рокетдайн. Тя представлява довеждащ модул за разнообразни микроспътници, инструменти и научни експерименти. “Фалкън Хеви” е най-мощната действаща комерсиална ракета и втората най-мощна действаща ракета след тази на НАСА “Спейс Лонч Систъм”. Подобно на нея, тя също влиза в плановете на американската космическа агенция за извеждането на лунни и междупланетни мисии. Планирани са около пет изстрелвания на “Фалкън Хеви” през 2023 г. в зависимост от готовността на полезните товари, като едно от тези изстрелвания е за нуждите на астероидната мисия на НАСА “Психея”. След 2024 г. посредством “Фалкън Хеви” ще започне изграждането на станцията “Гейтуей” в орбита около Луната. Ракетата се състои от три ядра на първата степен с общо 27 американски двигателя “Мерлин”. За целите на днешния полет централното ядро “B1070” не беше върнато на Земята, тъй като Космическите сили на САЩ имаха нужда от пълната мощност на ракетата за довеждането на мисията до геостационарна орбита. Двете странични ядра “B1064” и “B1065” извършиха едновременно красиви кацания на площадките на космическия център Кейп Канаверал – гледка, която никога не омръзва: Photo credit : SpaceX Важно е да се подчертае, че днешното изстрелване бе петото последователно успешно за “Фалкън Хеви” от началото на експлоатацията на ракетата преди пет години. Безспорно е също така, че досега тази ракета се използва рядко. Нейният дебют през февруари 2018 г. бе забележителен, тъй като полезният товар бе автомобилът “Тесла” на Илон Мъск със стоящия зад волана манекен “Старман”. Вторият полет, на комерсиалния спътник “ArabSat-6А”, бе реализиран през април 2019 г., а след успешна мисия за военните през юни същата година (с интересния вторичен полезен товар – слънчевата платноходка “Лайтсейл 2” на Планетарното общество) последва необичаен хиатус – “Фалкън Хеви” не летя нито през 2020, нито през 2021 година. Тази пауза в полетите не бе по вина на Илон Мъск и ръководената от него фирма СпейсЕкс – просто полезните товари не бяха в готовност. Чак през ноември 2022 г. мисиите на “Фалкън Хеви” бяха възобновени – с успешното изстрелване на “USSF-44”. Следващият полет на свръхтежкия носител е насрочен предварително за март т.г. – тогава “Фалкън Хеви” трябва да изведе в орбита комерсиалния спътник “ViaSat-3”. Но всички тръпнем и очакваме старта през октомври, когато към астероида Психея ще поеме амбициозната междупланетна мисия на НАСА със същото име! Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/16/falcon-heavy-launch-success/

Биологичната мисия на НАСА Биосентинел е вече на 3.3 милиона километра от Земята! Мисия “Биосентинел”. Image credit : NASA 14 януари 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Никога до този момент земен живот не се е отдалечавал на такова разстояние от нашата планета! Биологичната мисия на НАСА с дрожди “Биосентинел”, която бе изстреляна в средата на ноември като вторичен товар на “Артемис 1”, вече достигна на разстояние 3.3 милиона километра от Земята! Новината бе съобщена от центъра на НАСА Еймс. Напомням на читателите, че “Биосентинел” е историческа мисия, тъй като никога преди нея биологични организми не бяха напускали системата Земя-Луна. Макар и тя да бе изстреляна заедно с “Артемис 1” през ноември, мисията пое по друг път в сравнение с кораба “Орион”. “Орион” обиколи Луната и се завърна на Земята, но “Биосентинел” продължи да пътува в междупланетното пространство и работи там до ден днешен. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/14/biosentinel-update/

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно втория си полет на Марс за 2023 г. Снимка на хеликоптера “Инджинюъти”, кацнал върху дюна. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 14 януари 2023 г. 12:40 ч. Светослав Александров. На 11-ти януари хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти” изпълни успешно втория си полет на Марс за 2023 година. “Инджинюъти” е достигнал височина от 10 метра, задържал се е във въздуха за 79 секунди и е направил обиколка от 139 метра, преди да кацне отново на същото място. Целта на този полет бе да се тества нов софтуер. Общо това бе 39-тият полет от началото на експлоатацията на “Инджинюъти” през 2021 година. Хеликоптерът бе проектиран да работи на марсианската повърхност само един месец, но до този момент той разбива всичките ни очаквания. Източник: Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2023/01/14/ingenuity-second-flight-2023/

НАСА: 2022 г. влезе в историята като петата най-топла година, откакто се води статистика Приборът EMIT на Международната космическа станция служи за измерването на парникови газове. Image credit : NASA 13 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Анализите на НАСА показват, че 2022 г. заедно с 2015 г. си споделят петото място за най-топла година, откакто се води ежегодна статистика за средната температура на повърхността. Такава статистика се води от 1880 г., а последните девет години са най-топлите оттогава. “Причината за тази тенденция на затопляне се корени в човешката дейност, която продължава да изпомпва огромни количества парникови газове в атмосферата, като дългосрочното влияние върху планетата ще продължи”, съобщава Гавин Шмит, директор на центъра на НАСА за климатично моделиране GISS. Агенцията установява, че температурите на Земята през 2022 г. са били с 1.1°C по-високи в сравнение с тези в края на 19-ти век и с 0.89°C по-високи в сравнение със средните за базовия период на НАСА (1951-1980 г.). На Международната космическа станция работи приборът EMIT, чиято задача е да установява кои са източниците на парникови газове. Макар че през 2020 г., вследствие на пандемията, имаше спад в отделянето на парникови газове, през 2022 г. емисиите на въглероден диоксид бяха най-високи в историята на човечеството. EMIT също така откри някои свръхзамърсители на метан – друг важен парников газ. Анализите на НАСА не разчитат само на космически прибори, агенцията също така се обляга на измервания от метеорологични станции, антарктически изследователски станции, както и на инструменти, позиционирани в океана на кораби и шамандури. Учените анализират получените данни, отчитайки несигурностите, за да могат да изчислят точно средногодишните температури на повърхността. Наземните измервания съвпадат с тези от спътника на НАСА “Аква”, които се събират от 2002 г. Има много фактори, които могат да повлияят на средногодишните температури. Например 2022 г. влезе в историята като една от най-горещите години въпреки че това бе третата поредна година на феномена Ла Ниня в тропичния Тихи океан. Учените от НАСА преценяват, че охлаждащото въздействие на Ла Ниня вероятно е понижило глобалните температури в сравнение с това, което би било ако условията в океана бяха по-класически. Независим, отделен анализ на агенцията НОАА пък установи малко по-различен резултат – че 2022 г. е била шестата най-топла година след 1880. Учените на НОАА използват същите данни, но имат различна методология и различен базов период (1901-2000 г.). Независимо че има известни разлики между изчисленията на различни агенции, налице е широк консенсус, че Земята се затопля. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/13/2022-fifth-warmest-year/

НАСА диагностицира новата зелена горивна система на лунната мисия Лунар Флашлайт На илюстрацията: космическата мисия “Лунар Флашлайт”. Image credit : NASA 13 януари 2023 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Най-новата микроспътникова лунна мисия на НАСА “Лунар Флашлайт” бе изстреляна на 11 декември с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Към настоящия момент космическият апарат е в добро състояние и комуникира със Земята, но специалистите диагностицират отклонение от работата на новата, иновативна “зелена” горивна система, която използва нетоксично гориво в сравнение с класическите горивни системи, разчитащи на отровния хидразин. Оказва се, че има спад в работата на три от четирите двигателя. Екипът на мисията е установил това на третия ден след изстрелването. Благодарение на наземните изпитания се е стигнало до заключението, че има запушване на горивните тръбопроводи. Планира се скоро горивната система да се използва по-интензивно и е възможно това да изчисти отломъка. В случай че това не се случи, екипът е начертал алтернативен план, който ще позволи на “Лунар Флашлайт” да пристигне в орбита около Луната. Започвайки от началото на февруари космическият апарат ще трябва да изпълнява маневри всеки ден. Ако всичко мине по план, “Лунар Флашлайт” ще се превърне във втората мисия на НАСА след “Кепстоун”, която ще навлезе в т.нар. почти праволинейна ореолна окололунна орбита. Оттам мисията ще търси воден лед в сенчестите райони на лунната повърхност. Останалите системи на “Лунар Флашлайт” работят удовлетворително, в това число досега неизползваният компютър “Сфинкс”, разработен от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Този компютър е издръжлив на радиация и е достатъчно компактен, за да може да се използва на микроспътникови мисии, каквато е “Лунар Флашлайт”. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/13/nasa-diagnosing-lunar-flashlight-fuel-system/

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри първата си извънслънчева планета! Планетата LHS 475 b през погледа на художник. Image credit : NASA 12 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” с поредното си важно постижение – той за пръв път откри извънслънчева планета! Планетата, формално класифицирана като LHS 475 b, е съвсем близо до нас за космическите мащаби – само на 41 светлинни години от Слънчевата система, в южното съзвездие Октант. Също така е с почти същия размер като Земята, като диаметърът ѝ е 99% от този на нашата планета. За съществуването на LHS 475 b загатна още телескопът на НАСА “Тес”, който бе изстрелян през 2018 г. и е специализиран в търсенето на извънслънчеви планети. Той обаче не е толкова чувствителен като “Джеймс Уеб” и имаше нужда от допълнително потвърждение. Спектрографът NIRSpec на “Уеб” успя да получи ясни и категорични данни само в рамките на два пасажа на планетата пред нейната звезда. Няма абсолютно никакво съмнение, че LHS 475 b съществува. За съжаление научните екипи все още не могат да потвърдят дали новооткритата планета притежава атмосфера. “Джеймс Уеб” обаче успя да установи, че LHS 475 b със сигурност няма плътна и богата на метан атмосфера като тази на Сатурновата луна Титан. Възможно е планетата или да не притежава никаква атмосфера, или да притежава богата на въглероден диоксид атмосфера. Но за уточняването на този въпрос предстоят да бъдат направени по-подробни спектрални анализи през това лято. Също така “Джеймс Уеб” откри, че планетата е гореща – температурите на повърхността ѝ са с няколкостотин градуса по-високи от тези на Земята. В случай че LHS 475 b притежава въгледвуокисна атмосфера, вероятно тя има и плътна облачна покривка и е по-скоро близнак на Венера. LHS 475 b обикаля около своята звезда само за два дни – толкова продължава една местна година. Но самата звезда е от типа червено джудже, т.е. тя е два пъти по-хладна от Слънцето. Така че все още има шанс, въпреки близостта до звездата си, планетата да притежава атмосфера. Откритието на LHS 475 b бе оповестено вчера, на 11 януари, по време на пресконференция на Американската астрономическа общност. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/12/james-webb-first-exoplanet/

Лунната мисия Хакуто-Р отбеляза един месец работа в космоса На илюстрацията: спускаемият апарат “Хакуто-Р”. Photo credit : ispace 11 януари 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес се навършва точно един месец, откакто СпейсЕкс изстреля успешно комерсиалната мисия “Хакуто-Р” към Луната. По този повод айспейс, предприятието-производител на лунния модул, обяви, че е изпълнена петата важна стъпка от общо десет стъпки към цялостния успех на мисията – а именно безпроблемна работа на “Хакуто-Р” в открития космос в продължение на месец. След изстрелването на мисията на 11-ти декември, “Хакуто-Р” запали самостоятелно двигателите и коригира курса си към Луната за пръв път на 15-ти декември и след това за втори път на 2-ри януари. Изпълнението на тези операции е съществено постижение и то дава увереност на айспейс, че “Хакуто-Р” ще пристигне в орбита, а впоследствие и на повърхността на Луната през месец април. Напомням на читателите, че айспейс е глобална лунна изследователска компания, която се специализира в строежа на лунни спускаеми апарати и луноходи. Основната ѝ задача е да осигури чести и евтини транспортни полети до Луната. Понастоящем фирмата има офиси в Япония, Люксембург и САЩ с над 200 служители. Американската структура на айспейс е част от екип, ръководен от Дрейпър, който е получил договор от НАСА за кацане на обратната страна на Луната до 2025 година. Айспейс също така има сключени договори с НАСА за събиране на лунни проби, а европейската структура на айспейс е част от програмата на ЕКА “Проспект” за извличането на вода от лунния грунд. Източник: айспейс https://cosmos.1.bg/space/2023/01/11/hakuto-r-one-month-space/

УСПЕХ: Американският товарен кораб Карго Драгън се завърна на Земята! На снимката: космическият кораб “Карго Драгън” след разкачването му от МКС. Photo credit : NASA 11 януари 2023 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Днес, на 11-ти януари, космическият кораб на СпейсЕкс “Карго Драгън” се завърна благополучно на Земята посредством разгръщането на четири основни парашута и приводняване в близост до западния бряг на Флорида. На борда на кораба има около 2 тона полезен товар, в това число отработени научни експерименти, които в скоро време ще бъдат предадени на изследователите за анализ. Напомням на читателите, че това бе 26-тата мисия на СпейсЕкс по програмата на НАСА за комерсиални доставки на полезен товар до Международната космическа станция. Корабът “Карго Драгън” бе изстрелян на 26-ти ноември 2022 г. и цялата му полетна програма бе изпълнена безпроблемно. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/11/cargo-dragon-returns-home/

ОКОНЧАТЕЛНО: Союз МС-22 се връща, а Союз МС-23 излита без екипаж! Кадър от аварията на “Союз МС-22”. Фото: Роскосмос 11 януари 2023 г. 11:10 ч. Светослав Александров. Роскосмос взе окончателно решение – следващият космически кораб “Союз МС-23” ще бъде изстрелян на 20 февруари в безпилотен режим, за да прибере екипажа на авариралия кораб “Союз МС-22”. Това се различава от по-ранната информация, която имахме, че “Союз МС-23” може да излети с един космонавт на борда в случай че системата за автоматична стиковка откаже. Така експедицията на Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и Франциско Рубио ще бъде удължена. Корабът “Союз МС-22” ще кацне на Земята в безпилотен режим, докато тримата ще се завърнат по-нататък с новия кораб. По-рано се планираше със “Союз МС-23” да бъдат изстреляни космонавтите Олег Кононенко, Николай Чуб и американската астронавтка Лоръл О’Хара. Очевидно те ще трябва да почакат следващата възможност. Роскосмос също така продължава да настоява, че причината за повредата на кораба е попадение от микрометеорит. Източник: Роскосмос https://cosmos.1.bg/space/2023/01/11/soyuz-ms-22-return-uncrewed/

Китайската компания CAS Space представи следващото поколение ракети и кораби Космическият кораб на CAS Space 11 януари 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Китайската космическа компания CAS Space, която миналата година през юли успешно изстреля първата си ракета “Y1” и спътници в орбита, представи новото си поколение ракети и космически кораби. Публикувам тук снимките без коментар. Космическите ракети на CAS Space Космическата компания е частично собственост на Китайската академия на науките. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/11/cas-space-presents-rockets/

Ракета RS1 на прохождащото предприятие ABL Space рухна скоро след старта Кадър от днешния полет. Photo credit : ABL Space 11 януари 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Ракетата RS1 на прохождащото предприятие ABL Space Systems проведе своя дебютен полет тази нощ в 01:27 ч. българско време, но резултатът се оказа разочароващ. Всички девет двигателя E2 на първата степен на ракетата се изключиха преждевременно и тя рухна на стартовата площадка. ABL също така не излъчваше видео на живо по време на самия полет и до този момент не е показала кадри от самото падане на ракетата – за голямо разочарование на космическите ентусиасти. От друга страна те са частна фирма и сами имат право да си определят правилата. Тази седмица е безспорно тежка за създателите на микроракети, след като по-рано дебютният полет на ракетата “ЛончърУан” от космодрума Корнуол във Великобритания също претърпя провал. Възникват и основателни въпроси, касаещи доколко тези нароили се прохождащи предприятия, които се целят в микроспътниковия пазар, изобщо имат шанс да успеят. За разлика отпреди 10 години, когато имаше глад за ракети, такъв вече няма. Утвърдиха се компании като СпейсЕкс, която притежава програма за микроспътникови превози като “Транспортър” и Рокет Лаб, която е №1 превозвач в специализираните изстрелвания. Също така, ако преди 5-6 години микроспътниците се считаха за основен двигател на пазара, днес вече не е така – големите инвестиции са в мегагрупировките, които изискват ракети от среден и тежък клас. Но от друга страна ако никой не се опитва, няма шанс за развитие. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/11/abl-space-rocket-fails/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса нови 40 спътника УанУеб! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 10 януари 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес ракета “Фалкън 9” изведе нови 40 спътника “УанУеб” по време на втория полет на СпейсЕкс за 2023 година, с което отново ни бе доказано колко много се е променил светът след войната в Украйна. УанУеб е конкурент на проекта “Старлинк” на Илон Мъск, но сега руските ракети са недостъпни за западния свят, което доведе до неочаквани партньорства. Изстрелването на ракетата бе осъществено в 06:50 ч. българско време от Флорида, като ракетата бе оборудвана с рециклирана първа степен с един предходен полет – на товарен кораб “Карго Драгън” до Международната космическа станция. Нямаше никакви проблеми по времето на работата на степента и около осем минути след началото на мисията тя извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1. Днешният полет бе белязан от важно постижение за СпейсЕкс – за пръв път четири стартови площадки на различните космодруми бяха заети от ракети, а същевременно имаме два космически кораба “Драгън 2” в орбита (един товарен “Карго” и един пилотиран “Крю”). Тази нощ в 00:05 ч. българско време “Карго Драгън” се отдели от МКС и той ще се завърне на Земята утре, на 11 януари. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/10/spacex-falcon-9-launch-success/

Историческата първа орбитална мисия от Великобритания с частичен провал: ракетата достигна космоса, но не и орбита Кадър от предходен полет на Върджин Орбит. Image credit : Virgin Orbit 10 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Историческото първо изстрелване на орбитална ракета от Великобритания в крайна сметка не се увенча с желания успех – ракетата “ЛончърУан” достигна космическото пространство, но не и орбита. Според Върджин Орбит отклонението е настъпило по времето на работата на втората степен на ракетата. Преди днешния полет “ЛончърУан” имаше четири последователни успешни мисии, но всички те бяха реализирани от територията на САЩ. Въпреки неуспеха Върджин Орбит разглежда мисията като важна стъпка напред към развитието на частния космически сектор във Великобритания (макар че самата фирма е американска, а ракетата и двигателите ѝ са американски). Днешният полет бе възможен благодарение на тясното сътрудничество между Британската космическа агенция, Кралските военновъздушни сили, Управлението за гражданска авиация на Великобритания, американската Федерална авиационна администрация, Националния разузнавателен офис на САЩ. За повече информация: Върджин Орбит https://cosmos.1.bg/space/2023/01/10/v-orbit-partial-failure/

Камерата на НАСА Шадоукам на борда на Данури засне за пръв път неосветения лунен кратер Шакълтън! Първата снимка от камерата на НАСА “Шадоукам” засне вътрешността на неосветения от Слънцето кратер Шакълтън. Photo credit : NASA/KARI/Arizona State University 10 януари 2023 г. 00:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа камера “Шадоукам”, която работи на борда на новопристигналата в края на декември в орбита около Луната южнокорейска мисия “Данури”, засне за пръв път вътрешността на неосветения от Слънцето лунен кратер Шакълтън, в който може да има залежи от воден лед! Напомням на читателите, че “Данури” притежава общо шест научни прибора, един от които е финансираната от НАСА камера “Шадоукам”. Проектирана и построена от американската фирма Малин Спейс Сайънс Систъм, “Шадоукам” е сходна с камерата на лунната мисия на НАСА “Лунар Риконисънс Орбитър”. За разлика от нея обаче тя може да заснема неосветените от Слънцето местности на Луната на базата на бледата отразена светлина от Земята и от околните скали и хълмове. Как изглежда лунният кратер Шакълтън, където Слънцето никога не изгрява? Вече знаем – поне една част от него! Тази част от вътрешността му, заснета от “Шадоукам”, на пръв поглед не изглежда много по-различно от осветените кратери на Луната. В горните двадесет процента от снимката се вижда стръмната стена на кратера, а останалата част е неговото дъно. Забелязва се и голяма скала с диаметър 5 метра, която се е претъркулила по склона на кратера. Конкретно в тази част на Шакълтън температурите понякога са по-високи, отколкото е необходимо за съществуването на воден лед. Но други местности са изключително студени и вероятно “Шадоукам” ще е в състояние да заснеме ледените залежи! В хода на работата на мисията “Данури”, камерата “Шадоукам” ще фотографира всички сенчести региони на Луната с резолюция от 2 m/pixel и дори по-добра. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/09/shadowcam-shackleton-crater/

УСПЕХ: Марсианският хеликоптер Инджинюъти изпълни първия си полет за 2023 година! Поредица от снимки, заснети от “Инджинюъти” по време на полета му на 5-ти януари. Image credit: NASA/JPL-Caltech 9 януари 2023 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти” изпълни своя първи полет за 2023 година – заглавие, което трудно можехме да си представим, че ще бъде написано, защото мъничкият дрон бе проектиран да работи само един месец, и то непосредствено след кацането на Марс през 2021 година. Общо това бе 38-мият полет от началото на експлоатацията на “Инджинюъти”. Хеликоптерът достигна максимална височина от 10 метра, задържа се в тънкия марсиански въздух за 74.26 секунди и пропътува разстояние от 110 метра. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/09/ingenuity-first-flight-2023/

УСПЕХ: Частната китайска ракета Церера постигна петия си безпроблемен орбитален полет! Снимка от днешния полет. Photo credit : Jiangbo 9 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 9-ти януари в 07:04 ч. българско време, китайската компания Галактик Енерджи изпълни успешен полет на орбиталната си ракета “Церера 1”. Това бе петата последователна благополучна мисия на фирмата, което показва, че комерсиалният сектор на Китай е започнал да достига етапа на зрялост. В слънчевосинхронна орбита бяха позиционирани пет спътника, които ще се използват за наблюдения на Земята, оценка на околната среда и събиране на данни. Забележително е, че Галактик Енерджи проведе петия си полет по-малко от два месеца след предходния четвърти. През 2023 г. фирмата е планирала да осъществи между осем и десет старта на ракети “Церера”. Галактик Енерджи също така се справя доста по-добре в сравнение с конкурентите си в Китай. През юли 2019 г. айСпейс успешно изстреля ракета в орбита, но след това отчете три последователни аварии. Друга компания, ЛандСпейс, претърпя провал през декември 2022 г. Но до този момент комерсиалният сектор на Китай все още не е в състояние да конкурира СпейсЕкс. Всички частни китайски ракети, които са достигнали орбита, са лекотоварни и твърдогоривни – в това число “Церера”. Но Галактик Спейс има големи амбиции – фирмата понастоящем проектира течногоривната ракета “Палада”, която ще е среднотоварна и ще може да каца по подобие на “Фалкън 9”. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/09/ceres-success/

Заради аварията на Союз МС-22: съкращават екипажите на следващите американски и руски пилотирани кораби Снимка на теча от “Союз МС-22” през декември. Photo credit : NASA 8 януари 2023 г. 19:40 ч. Светослав Александров. НАСА и Роскосмос са взели решение за връщането на международния екипаж на авариралия руски кораб “Союз МС-22”, състоящ се от космонавтите Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и от астронавта на НАСА Франциско Рубио. То ще бъде оповестено официално на 11-ти януари, но авторитетни журналисти ни информират, че включва съкращаването на екипажите на следващите пилотирани кораби на САЩ и Русия, съответно “Крю Драгън” и “Союз МС-23”. Ето какво съобщават експертът Иля Харламов (собственик на Телеграм канала “Юра, прости”) и журналистът Анатолий Зак (собственик на сайта RussianSpaceWeb): Решението е взето на базата на следните факти: Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и Франко Рубио бяха доставени на МКС с кораба “Союз МС-22”, но сега този кораб е аварирал и не може да ги върне на Земята Руските космически кораби “Союз” са триместни, американските “Крю Драгън” – четириместни. Не е желателно руските космически кораби “Союз” да летят в автоматичен режим – системата за автоматично скачване “Курс” често аварира, затова е нужно там да има поне един космонавт. Рубио, Прокопиев и Петелин имат руски скафандри “Сокол”, които не са съвместими с американския космически кораб “Крю Драгън” – там скафандрите са частни, американски. Решението е следното: Авариралият космически кораб “Союз МС-22” ще кацне в безпилотен режим. Понеже терморегулацията му е повредена, възможно е приземяването да не е успешно. Руският космически кораб “Союз МС-23”, който трябваше да излети през месец март, ще лети месец по-рано – през февруари. На борда му ще има самотен космонавт – Олег Кононенко. Това е прецеден от 2004 г., когато за последен път летя космически кораб само с един човек на борда – американският “СпейсШипУан” с астронавта Браян Бини. Другите две места на “Союз МС-23” ще са празни, за да могат руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин да се върнат на Земята. Американският астронавт Франциско Рубио ще се върне с американски кораб “Крю Драгън”. Но за тази цел следващият пилотиран кораб ще лети с трима, а не с четирима души на борда. Руският космонавт Андрей Федяев, който имаше резервирано място на “Крю Драгън”, ще трябва да чака следваща възможност. Мястото ще остане празно – на него ще има само американски скафандър, който Рубио може да облече, за да се върне на Земята с “Крю Драгън”. Като резултат руските членове на екипажа на “Союз МС-22” ще се върне на Земята с руски кораб, а американецът – с американски кораб. С други думи – НАСА и Роскосмос играят играта “вълк, коза и зелка”. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/08/sukrashtavat-ekipajite/

Обединеното кралство се готви за важен момент: първото орбитално изстрелване от британска територия! Ракетата-носител “ЛончърУан” бива изстрелвана от модифициран “Боинг-747”. Photo credit : Virgin Orbit 8 януари 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Едно от големите събития, които се очертава да се случат през 2023 година, е превръщането на Великобритания в същинска космическа държава – т.е. от територията на която се провеждат орбитални космически полети! Изстрелването на ракетата “ЛончърУан” на фирмата Върджин Орбит от британския космодрум Корнуол е насрочено за не по-рано от 10 януари в 00:16 ч. българско време. Никога досега не е провеждано орбитално изстрелване от територията на Великобритания, макар че британците са създавали своя орбитална ракета – “Блек Ероу”. Тя е била изстрелвана четири пъти, в периода между 1969 и 1971 година, но от космодрума Вумера в Австралия. Единствено в хода на последния полет изкуствен спътник е достигал орбита. Впоследствие британското правителство решило, че е по-евтино да закупува американски ракети и ракетата “Блек Ероу” била пенсионирана. Сега обаче времената са различни – Британия може да възроди космическите си амбиции вследствие на бурното развитие на частната космонавтика, появата на комерсиални космически ракети и разработката на евтиния стандарт за микроспътници CubeSat. Фирмата Върджин Орбит, която ще осъществи полета от Корнуон, е основана от британския предприемач Ричард Брансън и реално представлява американска компания – управлението ѝ е в Лонг Бийч, Калифорния, производството на ракети и ракетни двигатели е в САЩ, а ракетата-носител “ЛончърУан” вече е летяла четири пъти успешно от американска територия. Но поради факта, че “ЛончърУан” не се изстрелва от наземна установка, а от борда на модифициран самолет-носител “Боинг-747”, става възможно да се организират полети и от други места по света, в случая от Великобритания. Очаква се в хода на предстоящата мисия в космоса да бъдат изведени общо девет спътника, както комерсиални, така и правителствени. Важни за правителството на Великобритания са двата спътника “Прометей 2”, част от британската групировка Минерва, която ще се занимава с разузнавателна дейност. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/08/first-british-launch/

СпейсЕкс се готви за първото изстрелване на Фалкън Хеви през тази година Снимка на ракетата Фалкън Хеви, публикувана от СпейсЕкс. Photo credit : SpaceX 8 януари 2023 г. 11:15 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс се готви за първото изстрелване на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” през 2023 година – най-мощната частна ракета, макар и вече не най-мощната ракета изобщо, тъй като отстъпва на тази на НАСА “Спейс Лонч Систъм”. Полетът е насрочен за не по-рано от 13 януари в 00:30 ч. българско време. Мисията е поръчана от военните и е известна под номер “USSF-67”. Според журналиста Ерик Ралф от сайта Тесларати основният полезен товар на ракетата е платформата “LPDE”, разработена от Аероджет Рокетдайн. Тя представлява довеждащ модул за разнообразни микроспътници, инструменти и научни експерименти. Напомням на читателите, че ракетата на НАСА “Спейс Лонч Систъм” притежава товароподемност от 95 тона до ниска околоземна орбита, а тази на СпейсЕкс “Фалкън Хеви” – 63.8 тона. Това са единствените свръхтежки ракети в цял свят (т.е. с товароподемност от над 50 тона) и такава ракета в държава, различна от САЩ, вероятно няма да се появи в скоро време, поне докато китайците не въведат в експлоатация “Лонг Марч 9” някъде през около 2029 година. Но нещата не стоят по същия начин за Щатите, където скоро може да се появи трети свръхтежък носител – СпейсЕкс готвят за дебют мощната ракета “Старшип”. Сега нейният първи полет, по думите на Илон Мъск, се очаква да е факт не по-рано от февруари-март: През изминалата 2022 година “Спейс Лонч Систъм” и “Фалкън Хеви” отчетоха по един полет – и двата бяха реализирани през месец ноември. През настоящата 2023 година не се очертават нови стартове за “Спейс Лонч Систъм” – повечето от активностите ще протичат на Земята, докато НАСА подготвя следващата мисия до Луната, вече пилотирана – “Артемис 2”. Нейният старт е насрочен за 2024 или 2025 година. Но не така стоят нещата за ракетата “Фалкън Хеви”, която вероятно ще лети доста често през 2023 година – може би петкратно. Тя трябва да изведе в космоса военните мисии “USSF-67” и “USSF-52”, спътниците “ViaSat-3” и “Jupiter-3”, а най-дългоочакваният полет през настоящата година е този на автоматичната междупланетна станция на НАСА “Психея”, която е кръстена на астероид със същото име, представляващ основната ѝ изследователска цел. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/08/first-falcon-heavy-ready-launch/

Космическа бутафория: икони и мощи летят до орбита и обратно Иконите и религиозните символи са станали неизменна част от руските космически пътешествия. Фото: Роскосмос 7 януари 2022 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Руски космически апарат не е се е отправял успешно към Луната от 1976 година, а към Марс – от 1988 година насам. За сметка на това през последните години множество икони, мощи и религиозни символи полетяха в близката околоземна орбита на борда на все по-ненадеждните руски космически кораби. Храмът “Преображение Господне” в Звездното градче притежава куполи, които наподобяват многостепенна ракета, пише космическият експерт Иля Харламов в телеграм канала “Юра, Прости”. В този храм се съхраняват мощите на повече от 100 светци, много от които са били в космоса. Историята на храма е положена на 30 септември 2009 година, когато от Байконур е изстрелян космическият кораб “Союз ТМА-16”. С благословението на игумена на храма Иова, космонавтът Максим Сураев взима със себе си частица от Животворящия Кръст Господен. По времето на тази експедиция е извършена първата литургия в храма, а година-по-късно, през 2010, се състои Великото освещение от патриарх Кирил. Макар че игумен Йов не е космонавт, той лети на самолет, позволяващ симулацията на безтегловност. В храма космонавтите се сбогуват и срещат, организират се пътувания до Свето-Троицката Сергиева лавра и има молебен пред светите мощи на Преподобния Сергий. Космонавтите отдават особено голяма почит на Свети Сергий и затова не е изненадващо, че в открития космос искат да са под неговата закрила и патронаж. За пръв път частица от мощите на Преподобния пътуват в космоса още през 2008 г., като те престояват в орбита около половин година. Освен частицата от Животворящия Кръст, в космоса са пътували още много други светини. Най-често те са свързани със Преподобния Сергий и Николай Чудотворец. Благодарение на резолюцията на Патриарх Алексий II, храмът в Звездното градче е под духовната закрила на братята на Свето-Троицката Сергиева лавра. Също така в орбита са пътували частици от мощите на великомъченика Теодор Тирон и Теодор Стратилат, на светия великомъченик Георги Победоносец, на преподобния Серафим Саровски, на свети Петър и Филип, на Митрополит Московски и много други. Някои от светините пребивават постоянно на МКС. Там има цяла колекция от книги, икони, фотографии, изрезки от православни списания, а също така кръст с благословението на Алексий II. Кръстът е връчен от тогавашния ръководител на Роскосмос на екипажа на кораба “Союз ТМА-8”. И досега кръстът се намира на видно място на служебния модул на руския сегмент на МКС. В диаметралната структура на служебния модул се помещава голям набор от икони – така той се е превърнал в своеобразен иконостас. Там се намира Казанската икона на Божията майка, предадена от Патриарх Кирил на членовете на експедицията МКС-27 (Самокутяев, Борисенко, Гаран). От 7 април 2011 г. иконата е постоянно на станцията. През 2009 г. космонавтът Юрий Лончаков, освен частица от мощите на Николай, взима със себе си някои от личните си икони. По време на експедицията космонавтът излиза два пъти в открития космос с икона. След като се връща на Земята Лончаков, както и отец Иов от Храма в Звездното градче, отиват на поклонничество във Венеция и Бари. Там част от иконите, пътували в открития космос, са връчени като дарове в храмовете на тези градове. Ръководството на Бари и настоятелят на базиликата Свети Николай (католическият свещеник Дамиано Бова) от своя страна подаряват на храма на Звездното градче ковчег и дървено светилище, в което се съхраняват мощите на Св. Николай от 1087 г. – но под условие, че светинята бъде изпратена в космоса. Това се случва по времето на мисията на космонавта Фьодор Юрчихин. Освен дървената светиня, през 2017 г. Юрчихин взима със себе си литография на иконата на избраните нови мъченици от Пермската земя и икона на покровителя на Крим – св. Лука. Тя обикяла около Земята 700 пъти. Иля Харламов съобщава, позовавайки се на ръководството на Храма в Звездното градче, че досега не е имало случай, в който нито един от членовете на руски екипаж да не вземе някаква светиня със себе си. Много често космонавтите излизат в открития космоса заедно с Псалтир, молитвеник и малки икони. По думите на космонавта Валерий Корзун “важно е да започнем деня с благословията на Господ, молитва към Света Богородица и почит към светците. Обръщането към светците, изобразени на иконите, ни дава спокойствие, мирен дух и увереност в бъдещето”. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/07/religiozna-simvolika-mks/

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри пресечни галактики в ранната Вселена! Снимка на галактиката EGS23205, получени от стария телескоп “Хъбъл” (вляво) и от новия телескоп “Джеймс Уеб” (вдясно). “Хъбъл” виждаше тази ранна галактика на 11 милиарда светлинни години от нас като замъглен диск, но фотографията от “Джеймс Уеб” показва, че е ясно структурирана пресечна спирална галактика.Credit: NASA/CEERS/University of Texas at Austin 6 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Новият космически телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” направи поредно откритие, което преобръща представите ни за еволюцията на ранната Вселена! Изучавайки дълбокия космос телескопът се натъкна на пресечни спирални галактики, които са се появили скоро след Големия взрив и са добре структурирани. Учените не предполагаха, че такива галактики могат да съществуват толкова рано след появата на Вселената. Спиралните галактики най-често биват класифицирани на два типа: обикновени и пресечни. При обикновените галактики спиралните ръкави излизат директно от самото ядро. При пресечните обаче ядрото бива прекосено от ивица, а ръкавите излизат от краищата ѝ. Според сегашните разбирания пресечните галактики произлизат на по-късен етап от еволюцията, като повечето съществуващи галактики в днешно време, в това число нашата галактика Млечен път, са от този тип. Пресичащите ядрото ивици също така играят важна роля в масопреноса. Те прехвърлят газ от периферията към централните региони и там процесът на звездообразуване е с 10 до 100 пъти по-голяма скорост в сравнение с останалите региони на пресечните галактики. Новите наблюдения от “Джеймс Уеб” са описани в научна статия, приета за печат в списанието The Astrophysical Research Letters. Публикацията разказва за две галактики, които се намират на 11 милиарда светлинни години от нас. Една от галактиките, EGS23205 вече е била наблюдавана от “Хъбъл”, но като мъглява и неоформена структура. С новия телескоп обаче ясно се виждат ръкавите на галактиките, както и пресичащата ядрото ивица. “Джеймс Уеб” може да разкрива структурите на ранните галактики поради две основни причини: едната е, че по-голямото огледало на новия телескоп събира повече светлина и втората е, че той работи в инфрачервената област, което му позволява да наблюдава процесите под праховите покривки във Вселената. Освен двете галактики на 11 милиарда години, които са в основата на проучването, статията разглежда и още осем на възраст от около 8 милиарда години, отново с ивици, които ясно се различават от “Джеймс Уеб”. “Никой преди нас не е работил с такива данни и не е правил такъв количествен анализ, така че всичко е ново. Все едно е да отидеш в дебрите на гора, в която никой преди теб не е бил”, съобщава Юшен Кай Гуо от Тексаския университет в Остин. Откритието на ивици толкова скоро от появата на Вселената разбива представите ни за нейната еволюция. Сега моделите, които се занимават с описването на еволюцията, разполагат с нов път, който включва ивици и който ускорява образуването на звезди през ранните епохи. Също така самото съществуване на ивици оспорва теоретичните модели, тъй като те трябва да обхванат галактичната физика по такъв начин, че да могат да предскажат какво е изобилието на ивици. Научните екипи ще проведат различни изпитания на моделите и резултатите ще бъдат представени в нови статии. Източник: Тексаски университет https://cosmos.1.bg/space/2023/01/06/presechni-spiralni-galaktiki/

УСПЕХ: Първата космическа мисия за 2023 г. включваше изстрелване на ракета Фалкън 9 с български спътник! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 3 януари 2023 г. 18:35 ч. Светослав Александров. Днес в 16:56 ч. българско време американската компания СпейсЕкс откри официално космическата 2023 година с успешен полет на ракета “Фалкън 9” и 114 изкуствени спътника, сред които присъстваше и български – “Платфърм-2”, построен от родната фирма Ендуросат. За нуждите на днешната мисия бе използван носител с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1060”. Това бе петнадесетото изстрелване за нея и така компанията на Илон Мъск изравни рекорда си за най-много полети на една и съща степен, първоначално поставен през декември. Преди днешния старт “B1060” е била използвана за извеждането в космоса на GPS спътник, мисии на Тюрксат до геостационарна трансферна орбита и интернет-сателити “Старлинк”. Нямаше никакви проблеми и по време на днешната мисия, а около осем минути след началото на полета “B1060” извърши безупречно кацане върху наземната площадка “LZ-1”. Това бе общо шестото изстрелване по програмата на СпейсЕкс за споделено извеждане на товари в космоса “Транспортър”. Не всички от 114-те спътника летяха съобразно директно сключен договор със СпейсЕкс, нещо повече – по-голяма част от създателите на полезните товари използваха посредници, които са отговорни за довеждането им в целевата орбита и/или изпълнението на програмите посредством буксири, адаптери или разгръщачи. Българският спътник “Платфърм-2” e изграден от шест стандартизирани единици по стандарта CubeSat (6U CubeSat) и той превозва комерсиални полезни товари, в това число установки за изпитания на горивните системи на Magdrive и Hypernova. България не бе единствената централно- или източноевропейска държава, която беше представена на “Транспортър-6”. Полският спътник “Стар вайб”, създаден от местния стартъп Скануей Спейс, ще изпробва работоспособността на телескоп за наблюдения на Земята. Благодарение на сътрудничеството между Албания и Сателоджик бяха създадени спътниците “Албания 1” и “Албания 2”, които ще осигурят на албанското правителство възможност за заснемане на територията на страната с висока разделителна способност. Фирмата EOS Data Analytics, основана от украинския предприемач Макс Поляков, е качила “EOS Agrisat-1” – първият неин спътник, който е съсредоточен върху селскостопански приложения. Моментус, американската фирма, основана от някогашния “руски Илон Мъск” Михаил Кокорич (впоследствие той се оттегли от управлението ѝ след напрежение между него и американските служби), е решила да тества своя буксир “Вигърайд”. Но да се върнем на СпейсЕкс. Днешното изстрелване на ракета “Фалкън 9” бе първото от общо 100 планирани за 2023 година – амбициозна задача, която тепърва предстои да видим дали може да бъде изпълнена. Следващото е насрочено за 8-ми януари, когато в орбита ще бъдат изведени спътници от интернет групировката “УанУеб”. Този месец трябва да излети и свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” с мисия за нуждите на американските военни. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/03/spacex-bulgarian-satellite/