Gravity

Връщам се към въпроса за правите линии. Как може да се прецени дали траекторията на дадено тяло е права линия? И какво означава права линия? Ако на тялото му действат сили, например електромагнитна, то може и да не се движи по права линия. Това може да се избегне като изпозлваме електро-неутрални тела. Но няма тела които да са гравитационно неутрални. Нещо повече, всичко се влияе от гравитацията и то по еднакъв начин. Дори и да пуснеш две тела с различни маси близо едно до друго  те ще се движат по еднакъв начин. Ако опънеш връв, то и тя ще се влияе от гравитацията.  И светлина да пуснем същото. Няма никакъв начин да се прецени дали една линиа е права без допълнителни допускания. Нещо повече, всяко движение изисква време. Траекторията не е линия в пространството а редица от събития в пространство-времето. Така че какво е права линия, и въобще геометрията на пространство-времето, е неразривно свързана с гравитацията.  

Преди 7 минути, kipen2 said:

Статията е писана от автора на изследването - П. Огоньовски. Ето му и публикацията - https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fphy.2023.1264925/full

Да, погледнах я, нея коментирам. Погледнах и две други негови. Ако трябва да си кажа мнението без да си кривя душата, то е че неговите статии са като писанията на Янков. 

Преди 7 минути, kipen2 said:

Дай малко повече инфо, плс!

За кое? Многосвързаността не е никакъв проблем математически. Може да има физически съображения защо трябва да се избягват такива решения.

Преди 32 минути, kipen2 said:

Ами няма как да стигнат до нещо "извън лимита" на наблюдаване, все пак. Въпросът е, че дава възможност за прогнозиране, при прилагане на определен модел.

Ся верно, че нито струнната, нито примковата, към момента са получили експериментално доказателство на прогнозите им. Даже, ако не се лъжа, прогнози може да произведе само струнната... и които не получиха потвърждение.

Но пък с "изправянето" на изкривеното пространство-време се получава нещо интересно. Както е в статията:

A side effect of using the above method is that a certain element of the equation (the field invariant) behaves like a cosmological constant in Einstein Field Equations, which may help explain the nature of dark energy. It also turns out that there must be an additional force in addition to gravity, which could help explain the nature of dark matter.

В крайна сметка, само с привеждането на изкривяването на ВП до плоско пространство, би трябвало да има съпоставимост между Хамилтониана и метричния тензор. 

Въпросът е, че тогаз ще се стигне до момента, който беше застъпен в статията, дето шерна Станислав, в която се обсъждаше моделът на Палмър. Конкретно, че в едно дефинирано 4-мерно пространство(едносвързано) ще се получава "времеви поток" с едномерно време. Обаче "останалата" част от четиримерното пространство ще е "нереална". Апропо, теоретично, математически доказана граница, спрямо която, физически достъпният ни за измерване свят е сечение от мултивселена, но пък сме лимитирани в установяването на съществуването на останалите "сектори". Но пък има енергийна връзка между събитията, която е извън обхватът ни на моментно измерване. В смисъл, че събитие от бъдещ момент, спрямо даден наблюдател, влияе на събитие от минал, както и обратното....(макар, че така стигаме до еднопосочността на "стрелата на времето" и ентропията)  

Винаги има шанс, но статия, която намеква, че може да доведе до същността на черната енергия и черната дупка без да покаже нещо конкретно е доста съмнителна. 

Преди 32 минути, kipen2 said:

Да, обаче при едносвързано пространство имаме диференцируемост на функциите, и за "дупките" нямаме възможност да прогнозираме.

Диференцируемостта я има винаги. Прогнозирането също не зависи от едно/многосвързаността. 

Преди 32 минути, kipen2 said:

Обаче, ако реалността е адекватно да се опише с многосвързано пространство - тогава "мостовете" или "ЕP=ERP" вече би било не просто спекулация, нали?!?

Проблемите при мостовете са други, едносвързаността не е е проблем. Просто различна геометрия. А "ЕP=ERP" е само недобре формулирана спекулация.

Преди 27 минути, kipen2 said:

Да ти споделя - според мен, при този подход, макар и математически, може и да излезне нещо. Виж и китайчето - намерил е връзка между уравненията. По същият начин и този подход, ми се чини, че дава индиректно подобна възможност.... просто интуитивно подхождам, разбира се... чиста спекулация.

Аз се съмнявам. С такива статии е пълно, а доникъде не стигат. Също така  са твърде елементарни. Състоят се от малко алгебрични преобразувания (понякога математически нестроги) с много произволни допускания, и накрай големи надежди, че може бе има шанс евентуално в бъдеще да доведе до нещо. 

Преди 27 минути, kipen2 said:

п.п. каква е разликата да ползваме мат.модели с едносвързано пространство(simple connected manifold) и с многосвързано?

Разликата е в топологията на самото пространство. Например равнината е едносвързана. Равнината без една или много точки вече не е едносвързана. Друг пример е двумерният тор. За самото пространство пример би бил вселена с формата на тримерен тор. 

Преди 1 час, kipen2 said:

Има и едно друго, също интересно за интерсуващите се от математическите измерения в мат.моделите. Особено за предизвикателството за съвместяването на "динамиката на КМ" и "контекста на ОТО".

A method to straighten curved space-time, https://phys.org/news/2024-01-method-straighten-space.html   (и оригиналната публикация тук)

 

п.п. интересно ми е какво би споделил Скенера за този "Алена тензор", ама нека Станислав да си изниже още 3-4 чаршафа и тогаз ще питам официално...

Според мен, този тип статии спокойно може да ги пропускаш. От тях нияма да излезе нищо. 

Преди 3 часа, deaf said:

Айнщайн: Сервитьор,трябва ни маса за 26 човека.

Сервитьорът: Но вие сте само 13 човека!

Айнщайн: Да,но всички ще седим само от едната страна.

 

Този виц не го разбрах?

Защото Айнщайн няма място в него. Вицът е за Исус и 12 апостола и последната вечеря, така както е картината, всички от едната страна на масата.

Преди 16 часа, gmladenov said:

Това, което наблюдаваме с очите си (и което можем да заснемем на камера), е как кометата върви по
права линия в космисческото пространство - докато не падна върху масивното тяло, към което се е
устремила (ускорявайки).

Това въобще не  е толкова просто колкото си мислиш. Как се определя дали една линия е права? Какъв е критерият? Какъв е еталона?

Преди 16 часа, gmladenov said:

ОТО, обаче, моделира движението на кометата като движение по геодезична линия в изкривено
пространство-време.

Работата е там, че геодезичната линя в изкривено пространство е еквивалентна на крива линия в плоско
пространство. На теб това не ти ли е ясно, Скенер? Това не го ли пише в учебниците?

Така че в крайна сметка кривината на пространство-времето върши същата работа като кривата линия
в плоско пространство-време: а именно, да опише ускорението на кометата.

Пишеш неща които въобще и не са ти ясни. 

Как я видя кривината! Без да е дадена метриката картинката не показва нищо.

Преди 11 минути, gmladenov said:

Така наречената кривина на пространство-времето в ОТО пак е ускорение, макар и то да не е
предизивкано от сила.

В какъв смисъл е ускорение?

Преди 11 минути, gmladenov said:

Когато една комета пада свободно по посока центъра на масивно тяло, нейната траектория е права
линия. Така че кометата очевидно не следва никаква кривина. Кривината описва ускорението на
кометата.

Нейната мирова линя в пространство-времето е геодезична линия (т.е. права в това многообразие). Какво ускорение описва кривината! Тази комета пада без ускорение. Това което описва кривината са приливните сили.

Преди 8 минути, miroki said:

Има съпротивление от въздуха. Това е причината.

То е ясно, че това го обърква, но от къде се взе въздуха? Въпросът на Шпага беше съвсем общ за свободно падане. Земя, въздух и други такива никъде не се споменават.

Преди 18 минути, Станислав Янков said:

Точното представяне на съвместното действие на хиперболичната псевдо-евклидова геометрия на СТО и на сферичната псевдо-евклидова геометрия на ОТО чрез няколко различни концепции.

Геометрията в СТО е частен случай на тази в ОТО. Така както равнината е частен случай на двумерна повърхнина.

Преди 8 минути, Шпага said:

И все пак, ако човекът пада с парашут, а после се откачи от паршута, би трябвало наистина да се ускори, докато премине към свободно падане

Ако няма атмосфера ще си се ускорява докато премине в разпльоскване.

Преди 9 минути, deaf said:

Факт е,че ако човек падне от самолет летящ на десет хиляди метра над земята,първите секунди – да речем сто метра – тялото му ще се ускорява,но след това ще пада с една и съща скорост,докато падне на земята. Това е факт.

Ако падне с раница с реактивен двигател може е и на горе да тръгне, това е факт.

Преди 1 час, deaf said:

Ускорява само в първите секунди от падането...

Според теб какво гласи нютоновият закон за гравитацията? Че две тела се привличат със сила пропорционална на масите, обратнопропрционална на кватдрата на разстоянието и действа само в първите секунди, след това спира!!! Защо слънцето все още привлича земята, а не е спряло след първите секунди?

Преди 24 минути, Шпага said:

Малко отклонение от въпроса:

Срещам тук-там израза "гравитационно ускорение при свободно падане" и все ми се струва, че има противоречие между двете понятия. В смисъл че свободното падане по принцип би трябвало да е несъвмстимо с каквото и да е ускорение. 

В касическата физика гравитацията е сила и предизвиква ускорение. В ОТО разбира се не е така. Предполагам, че зависи от контекстта.

Преди 57 минути, deaf said:

Не нямам. Просто усетът ми отхвърля това обяснение... Колкото и ненаучно да звучи... И аз като сканер,който каза,че не земята привлича падащата от дървото ябълка,а Космоса я натиска да падне на земята...

А защо се водиш от усета си?

Преди 1 час, Шпага said:

А какво друго би могло да е обяснението? Имаш ли нещо друго предвид?

Повече хора пътуват на запад отколкото на изток, за това влак пътуващ на запад е по-тежък. 

Преди 1 час, Шпага said:

Въпрос:

Имаме две напълно еднакви по размери топчета, едното от които е желязно, а другото пластмасово, т. е. много по-леко. Пускаме топчетата едновременно и от една и съща височина, откъдето следва, че те ще стигнат едновременно до определена повърхност - например мокър пясък.

Пита се какви ще са оставените от топчетата отпечатъци? Еднакви ли? Или желязното топче ще остави по-дълбок отпечатък от пластмасовото?

Ще пристигнат с една и съща скорост, но с различна енергия(тя зависи и от масата). Желязното ще остави по-дълбока следа.

Преди 20 минути, gmladenov said:

Виж сега какво се получава:

• Материалните обекти имат само три размерниости. Да ги наречем ширина, височина
  и дълбочина. Повече размерности в реалността няма.
   
• Простостранството не е реално съществуващо. Ти самият го казваш. Следователно,
  можем да му припишем произволен брой измерения; няма да сгрешим. Евклидовото
  пространство е три-измерно, но на едно абстрактно, несъществуващо пространство
  можем да зададем колкото си поискаме измерения.
   
• Ако считаме, че пространството не съществува реално, няма как да считаме, че
  времето е реално. Пространство и време вървят ръка за ръка.

Значи вари го, печи го, но реалните измерения са три: размерностите на материята.
Всичко останало са абстракции (чети измислици).

Какво означава нещо, например пространството, да е или да не е реално или да съществува или не  реално?

Преди 39 минути, Шпага said:

Имам предвид че както пространството, така - разбира се - и пространство-времето "не е физически обект, то е абстракция".  А не ли някак... объркващо да говорим за абстракция, която "не е гладка", която "изглежда като хаотична пяна" и т.н.

Може да е объркващо, но тези термини имат точен смисъл когато се отнасят за абстрактните понятия. Например гладко многообразие означава диференцируемо многооброзие, което означава че функциите свърващи дви координатни карти имат непрекъснати производни от произволен ред. Което от своя страна също означава нещо конкретно и т.н. Човек трябва да започне да ги изучава поред, а не като Янков. При него е просто салата от неразбрани понятия.

Преди 37 минути, deaf said:

Ако модераторът позволи,може ли да задам един въпрос? По новините на БТВ съобщиха,че "Град в Норвегия иска от ЕК разрешение да въведе 26 часов ден." Градът се намира в най-северният район на Норвегия. Възможно ли е това?

Защо питаш тук  в тази тема? 

Възможно как? Правово?

Преди 15 часа, electroweakk said:

Може ли малко пояснение, защо не може да се дефинира?

https://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/GR/energy_gr.html

Преди 1 час, Exhemus said:

Въпросът е за специалисти... Но ТУК има интересни и понятни разсъждения около него.

За нивото на което е формулиран въпроса, аз съм специалист. 

Не виждам какво общо има Болцмановият мозък.

Не е точно да се каже че енергията не се запазва, а че величината енергия не може да се дефинира в тази ситуация.

Преди 22 часа, gmladenov said:

Ако едната система е тук, а другата е там, ще има ли разлика в законите на физиката?

По определение законите не зависят от отправната система. Дали системата е тук или там
няма значение. Не е ли така?

Сега показваш, че нямаш никаква представа какво е отправна система.