Gloster

Моето мнение е че,извънземни има,извънземни цивилизации също,но е добре ние да ги открием преди те нас... Иначе може да ни сполети съдбата на ацтеките.

Истаната е че сравнително малка част от македонците(най-заблудените) се мислят за потомци на античните такива.Повечето се мислят за "македонски славяни".

И без румънците и турците,пак сме били в тежко положение срещу три държави. Аз не виждам,как сме могли изобщо да ги "победим". Да спрем настъплението на сърби и гърци към София можехме,но не и да имаме,някакво голямо настъпление навътре в Гърция/Сърбия/Македония.

Ръцете на кой велик държавник през 19 век,не са изцапани с кръв?

Този дневник къде го има?Аз имам само една част от него,цитирана от Стефан Цанев.

Сведението че лично е биел противниците си в затвора,откъде е?

Скоро ще направя някакво сравнение с Европа(не по развитие) и клалификация на държавиците в темата. За да е ясно,коя какво е и ще видя дали да продължа да превеждам. Иначе по книжарниците,не съм срещал литература на български за тези държави,освен за Етиопия.

Велик държавник е. Но не разбирам,защо не си е подал оставката сам след 1891.

Тъй като нямам сили да превеждам и за азиатските и тихоокеанските държави,само ще ги отбелязвам. През 1893 кралство Хаваи,е унищожено от проамерикански преврат,а след няколко години,Хаваите ще бъдат директно анексирани от САЩ. http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Hawaii Колонизирано от британците е и кралство Раротонга,също в Тихия океан. http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Rarotonga

Знамето на Борну,документирано през 1439. Територията на Борну,около 1500. Борну и съседите му около 1750 Борну през 1750,поглед към цяла Африка. Борну през 1810. Войници от племето Канембу.Илюстрация от 1857.

Империята Борну(1380-1893).Последната стара империя в мюсюлманска Африка. http://en.wikipedia....ki/Bornu_Empire Империята Борну е продължение на великата империя Канем. Основана е от династията Саифава( Sayfawa Dynasty).С времето по-територия и сили надминала Канем. Династията Саифава управлявала могъщата мюсюлманска империя Канем. След вътрешни конфикти и бунтува,а и нашествието на племето Булала( Bulala),тя била прогонена от Канем и се върнала към номадския начин на живот,запазвайки исляма. В същото време племето Канембу най-после преодоляло атаките идващи от съседните араби,бербери и хауса(хауса били негри мюсюлмани).То се обединило с племето Борну и около 1380 се основала нова държава в региона-кралство Борну,начело на което застанала прогонената династия Саифава. С обединението на двете негърски племена,се създал нов народ и език-Канури(Kanuri). Но новата държава била сравнително слаба и раздирана от вътрешни конфликти. През първите три десетилетия на 15 век,имало 15 различни крале на трона. Чак около 1455 крал Али Дунамами успял да победи конкурентите си и да започне обединението на Борну. Той построил укрепена столица-град Нгазаргаму(в днешна Нигерия),на запад от голямото езеро Чад. Това било първото постоянно седалище на кралете от Борну. Крал Али Гажи(1455-1487) разгромил племето Булала и успял да си върне град Нжими,бившата столица на империята Канем(днес,останките от град Нжими,все още не са открити). Въпреки това,столицата си оставала Нгазаргаму,защото там земите били по-плодородни и по-подходящи за отглеждане на добитък. С контрола на двата града,династията Саифава ставала все по-силна. Но Борну достигнала своя апогей при управлението на изключителния държавник крал Идрис Алоома(1571-1603),който я превърнал в империя. Kanem-Bornu peaked during the reign of the outstanding statesman Mai Idris Alooma (c. 1571–1603). Идрис Алоома е известен с военните си кампании и административните си реформи.Основните му противници били племето Хауса на запад,Таурегите на север(бербери),Тубу(берберо говорящи негри) и племето Булала на изток. Една епична поема описва неговите победи в 330 войни и над 1000 битки срещу тях. Макар и разбира се това да е преувеличение,той наистина въвел няколко военни иновации в региона. Тактиката да се установяват укрепени военни лагери(със стени),постоянни обсади на укрепленията на враговете,тактиката "изгорена земя"-в която войниците изгарят всичко по-пътя си,бронирани коне и ездачи,използването на берберските ездачи на камили в бой,използването на лодкарите от племето Котоко(негри) и части въоръжени с огнестрелно оръжие,тренирани от турски съветници,която изпратила 200 Неговата активна дипламация установила отношения с Триполи,Египет и Османската империя,200 членна посланическа мисия през пустинята до столицата Нгазаргаму. Идрис Алоома също сключил това,което е вероятно първия писмен договор за прекратяване на военни действия в историята на Чад. Алоома също така въвел няколко административни реформи,базирани на неговите религиозни убеждения и мюсюлманския закон(шериат).Той спонсорирал строежа на няколко джамии и предприел поклонение към Мека(хадж) към Мека,като построил няколко пътни станции за отдих на поклонниците. Като динамичен реформатор,той търсил верни и компетентни съветници и съюзници,като често разчитал на роби,обучени в благороднически къщи.Често търсил съвет от ръководителите на важните кланове,а също така засилвал централизацията на държавата си чрез политически бракове. Борну при Идрис Аллома се превърнала в силна империя.Приходите идвали от военна плячко,данъци,търговия с роби,мита и участия в транс-сахарската търговия.Регионът бил беден на злато,но изнасял други продукти-памук,ядки кола,слонова кост,щраусови пера,парфюми,восък и роби. Внасяли от север сол,коне,коприна,стъкло,мед и пушки. Също така започнал строежът на лодки в езерото чад,единни мерки за зърното,премествали се земеделците в нови земи.Била подобрена сигурността в империята,като целта му била,да е толкова сигурно,че "сама жена облечена в злато,да ходи без страх от друго,освен от Бог" Наследниците на Идрис Аллома не продължили неговото величие.За тях данните са оскъдни.Известно е че някой от тях,са предприели поклонение в Мека.През 18 век империята Борну била сполетяна от продължителни и масови гладове. През 17 и 18 век,Борну се разширявала единствено на запад(в днешна Нигерия),за сметка на хауса. В края на 18 век,от запад нахлули фуланите.Борну нямала сила да им се противопостави и през 1808 те завладяли столицата Нгазаргаму,която станала по-късно част от халифата Сокото. Династията Саифава отстъпила.Но нов мюсюлмански учител-Мохамед ал-Амин ал-Канеми се съюзил с арабите Шува,племето Канембу(дотогава основа на империята Борну) и други полуномадски племена,за да се противопостави на фуланите. През 1814 той построил нова столица в град Кукава(също в днешна Нигерия),като предложил на лидерите на династията Саифава,да останат владетели формално,а той щял да бъде същинския.Всъщност при Мохамед ал-Амин ал-Канеми,въпреки че не били върнати всички земи,завзети от фуланите,в други посоки се осъществило разширение на Борну. Това продължило и при синът на Мохамед,наречен Умар решил да стане и фактически владетел на Борну и започнал война с последния крал от Саифава(който се съюзил с империята Уадаи).Тя приключила с победата на Умар,с което се приключвало над хилядолетното господство на Саифава. При Умар и наследниците му империята Борну оцеляла,но без предишната жизненост.Властта преминала в везирите.Засилила се административната дезорганизация,регионалния партикуларизъм и атакито от могъщата Уадаиска империя на изток.Упадъкът се засилил при наследниците на Умар. През 1893 нов мюсюлмански лидер идващ от Судан,Рабин аз-Зубаир нахлул и завзел остатъкът от Борну.Скоро и той бил победен от европейците,а тази територия станала част от Британската империя.

Първо изображение-крал Лобенгула. Второ изображение-живота в Булавайо около 1900 година. Трето изображение-най-малката дъщеря на крал Лобенгула.

4.Война с британците и край на кралство Ндебеле. Социалната организация на Ндебеле,йерархията и изобщо вътрешния ред били напрактика копирани от зулусите.Част от подчинените им племена,се третирали жестоко. Всичките им членове и тяхното имущество били собственост на краля.Той можел когато поиска,без причина,да заповяда на войниците си да ги нападнат или да увеличава данъкът,който те трябвало да му плащат. В това време британските заселници и селища се увеличавали все повече в региона.Ндебеле били все повече,обкръжавани от могъщата и разширяваща се Британска империя. През август 1893,крал Лобенгула изпратил войници,за да нападнат подчиненото племе Шона,което живеело близо до британския форт "Виктория".Лично им казал да не нападат бели хора. Шона били бързо победени.Войните на Лобенгула започнали да грабят и да ги избиват масово. Тогава британците в близкия форт,свидетели на всичко това,решили да се намесят със свойте сили. Избухнала схватка,която предизвикала война между британците и Ндебеле. Британците се надявали на бърза победа и изпратили армия,да завладее столицата Булавайо и да залови крал Лобенгула.Тя била доста малобройна,но и въоръжена с модерни оръжия,включително ранните картечници Максим(Maxim gun). Лобенгула решил,че тази заплаха е прекалено силна,за да и се противопостави директно. Затова запалил столицата си,бягайки с елитните си войници. Британците установили своя база върху останките й,след което изпратили различни патрули,да намерят избягалия крал. Най-известният от тези патрули-"Шангани"(Shangani Patrol) успял да открие Лобенгула в декември 1893,но всъщност попаднал в засада. Той бил съставен само от 37 души,а кралят на Ндебеле все още имал около 3000 войници. Патрулът бил разгромен и унищожен,34 британци загинали(трима успяли да се спасят). Загубите на Лобенгула,в тази негова победа били над десет пъти повече-между 400 и 500 души. Отчаян Лобенгула се опитал да договори мир с британците.Негови войници дали голямо количество злато на два британски войника,които трябвало да ги дадат на началниците си. Но те решили,да запазят златото за себе си и измамата не била разкрита в продължение на месеци. В началото на 1894 Лобенгула починал(вероятно от болест,но има и други версии) и бил погребан тайно.Смъртта му била пазена в тайна няколко месеца,но след няколко месеца ндебеле се предали. Цялата им територия станала собственост на "Британската Южноафриканска компания",която се заела да я експлоатира. През март 1896,ндебеле въстанали масово.Те били недоволни от сушата и от политиката на компанията. Този път били ръководени от духовен водач на име Млимо. Около 50 000 ндебелски войници се събрали на хълма Мотобо,близо до бившата си столица Булавайо. Те се сблъскали с патрулите на белите заселници,водени от легендарни фигури Фредерик Селоус и Робърт Бейдън-Пауъл. Избухнали жестоки битки,продължили около година и половина.Били избити в тази етническа война стотици бели заселници и още повече ндебеле и шона. Всичко свършило,когато един от заселническите водачи,открил Млимо и успял да го убие. Научавайки за това,Сесил Роудс смело тръгнал към едно от укрепленията на ндебеле и убедил лидерите им да се предадът.Така през октомври 1897 въстанието приключило,а Матабелеланд и Машонолонд получили ново общо име-Родезия.

3.Формиране на държавата Ндебеле. Кралство Розби в началото на 19 век,вече имало дълга история и славно минало,но вече било изживяло възхода си. Негова основа били племето Каланга.Новата регионална сила Ндебеле бързо ги надвили и унищожили държавата им. Част от тях били дирекно включени в Ндебеле,а останалите станали васали,длъжни да плащат данък. Последната част от Каланга били покорени чак през 1866.Крал Мзиликази лично наричал своята територия,Мтхвакази.Европейците я наричали "Матабелеланд". Новосформираната етнически разнообразна нация,била организирана чрез военна система от подчинени градове.Столицата била град Булавайо( Bulawayo-основана от сина на Мзиликази,през 40те години на 19 век). По-това време най-после напълно се била образувала централизираната държава Ндебеле Макар и жесток,Мзиликази си оставал успешен лидер и държавник,основал силно и централизирано кралство. През 1852 бурското правителство в Трансваал сключило договор с все още управляващия Мзиликази,който уреждал мирните отношения. Въпреки това през 1867 било открито злато в региона и европейците се заинтересували силно от него. Но крал Мзиликази не можел да се тревожи дълго за това,тъй като на 9 септември 1868 починал. Макар и жесток,Мзиликази си оставал успешен лидер и държавник,основал силно и централизирано кралство. Наследил го първородния му син Лобенгула. Лобенгула дал на британците няколко концесии,в замяна на оръжия и други стоки.Най-известна от тях е тази,даваща през 1888 на Сесил Роудс ексклузивни права да добива минерали. Също така договорът допускал колонизиране на британци в определени региони от кралството(правата за добиване на минерали и колонизацията били позволени само в областа между реките Лимпопо и Замбези),а също забранявал всякакви бурски заселвания. Британците пък трябвало да платят 100 паунда на месец,1000 пушки,10 000 патрона и една речна лодка. Британската компания(тези права били предоставени на Британската южноафриканска компания- British South Africa Company,притежавана от Сесил Роудс) обаче,се държала като в напълно собствена територия.Те установили буквално собствено правителство там,въвеждали собствени закони,искали още права за добиване на минерили и още териториални концесии.

2.Възход. Мзиликази и хората му се заселели на територията на днешен Трансваал,където покорил много от местните племена и кланове. Започнал война му с племето Нзунза,като пленил и после убил краля им на река Мкобола. За около десет години,Мзиликази успял да завладее значителна територия в Трансваал,установявайки военен деспотизъм. Това било постигнато по кървав начин,като Мзиликази премахвал всяка опозиция срещу себе. Този период бил известен като "смачкване",била използвана и тактиката на "изгорена земя",за да се предпазва Мзиликази от силните врагове в региона. За никакви цифри на загинали не може да се говори,но когато бурите се появили в региона през 30те години на 19 век,той бил страшно обезлюден.Всъщност именно намалялата местна популация предизвикала тяхното нахлуване. През тези години,Мзиликази обединил кумалосите с много племена и кланове,понякога насила.Към тях се присъединили и племената Нгуни и Сото.Те променили името си на(макар,че вече се зараждало държавно формирувание)-Ндебеле. В края на 30те години на 19 век се почуствали достатъчно силен,за да нападнат една от най-силните и дълголетни държави в региона-Кралство Розви.

Портрет на Мзиликази,направен от европеец през 1836.

Кралство Ндебеле или Матабеле 1.Ранна история на племето Ндебеле Думата "Матабеле"(Matabele) е въведена от британците,които не можели да произнасят думата "амаНдебеле"(amaNdebele). Племето Кумалоси било нападнато в началото на 19 век от племето Ндвандве и неговия вожд Звиде. По-същото време зулусите също се превърнали в регионална сила и водили война с Звиде. Слабите Кумалоси не можели да протакат дълго и вождът им се съгласил да се ожени,за една от дъщерите на Звиде. Скоро имал син от нея наречен Мзиликази. Скоро обаче Звиде се ядосал на вожда на кумалосите и го убил,като младия Мзиликази станал новия лидер. Той с право не вярвал на жестокия Звиде и с 50 войни избягал при Шака Зулу. Кралят на зулусите,го приел радушно,защото се надявал да използва кумалосите като шпиони. Мзиликази участвал в няколко битки на страната на Шака,в които се представил добре и заради това му било обещано,че ако Звиде бъде победен,той ще стане автономен вожд на кумалосите. Всички сведения за предстоящата война на зулусите и Ндвандве,са били събирани от Мзиликази. Шака разбил Звиде,като подарил на Мзиликази специална брадва от слонова кост(имало само две такива брадви при зулусите,една за него и една за Шака). Кумалосите се завърнали на тяхната предишна територия,живеейки в мир и в автономия(макар и в зависимо състояние към зулусите). Скоро обаче,трябвало Мзиликази да накаже едно малко племе на север,заради неподчинението му към зулусите. След победата той обаче не предал пленения добитък на Шака Зулу,както било необходило,а го задържал за себе си. Това била провокация,но Шака не предприел нищо,заради миналите заслуги на кумалоския вожд. Но част от генералите на Шака Зулу,отдавна завиждащи на Мзиликази,решили да се възползват от проблема. Те изпратили около 3000 зулуски войници,а кумалосите имали срещу тях само 500. Мзиликази знаел,че единствения му шанс е да разположи силите си на едни възвишения,постигайки тактическо превъзходство.Зулусите атакували,но въпреки шесткратното им превъзходство били разгромени. Това била единствената загубена битка на зулусите при управлението на Шака Зулу. Войната била вече започнала,без връщане назад и Шака изпратил свойте ветерани "Уфасимби",за да разгромят завинаги Мзиликази. Последния решил да не си пробва късметът срещу тях и решил да избяга,като останал с по-малко от 300 войници. Собствения му брат Зени го предал,искайки той да бъде вожд на кумалосите. Мзиликази накрая бил победен,но успял да избяга,търсейки спасение на север. Кумалосите не го изоставили и масово тръгнали с него.Движейки се на север,те били нападнати от бурите и победени. Бягайки и от тях,кумалосите се заселели на север от река Лимпопо,където щяли да основат държавата си.

Един лаишки въпрос- С времето организма не привиква ли с колата? Защото от години пия много и често,а ми няма нищо от нея.

Карта на миграциите на австронезийците.Тези почти първобитни хора са били доста велики мореплаватели,чийто подвиг трябва да се отбележи.

Alois Riegl - Stilfragen: Grundlegungen zu einer Geschichte der Ornamentik, George Siemens, Berlin. http://archive.org/stream/stilfragengrundl00rieguoft

Имаме опит,но не е ясно докъде са стигнали.Може и да не са отишли чак толкова надалеч,все пак. Иначе никога не съм разбирал скептиците,към това някой да е достигнал америките преди 1492,освен викингите. Едва ли не смятат за луд,тоз който предположи,че римляните или гърците са го достигнали.

Дай някакъв линк към това кралство Визамба на континента Визамба са изчезнали на Мадагаскар още през 17 век.

Кралство Жанжеро (Janjero),също известно като Яма. http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Janjero Това също било държавно образувание на територията на днешна Етиопия,намирало се на запад от кралство Джимма и на юг от кралство Гаро.Границите му се очертавали от три малки планини-Бор Ама,Азулу и Тоба. Основано е от народа Сидама(Sidamo).Въпреки това,то било изолирано от другите държавици в региона и дори от другите разклонения на племето Сидама.Това се дължало на реките в региона,които се пресичали много трудно по-това време. За първи път е посетено от европеец през 1614,но дори след края на Жанжеро(чак до 50те години на 20 век),този регион останал много изолиран.За местните хора и днес се говори,че са запазили "странните си и варварски обичай". Ето някой от тези необичайни дори за съседните държавици обичай,допреди 1894- -кралят имал право да ходи по къщите на хората си,да вземе оттам,когото си поиска(може и повече от един поданик и дори цело семейство) от двата пола и да го продаде в робство или да го накара да работи за него. -царевицата била отглеждана в Жанжеро преди края на 19 век,но след това един от кралете забранил да се култивира,защото "кочаните били по-добре обгърнати отколкото той(кралят)" и това го обиждало.Също така "брадите" на царевицата били като "човешка коса". -Има устни данни,че в Жанжеро са се практикували човешки жертвоприношения.Те не са напълно доказани,но най-вероятно са истина. Това е било необичайно все пак за този регион и ако е практикувано е престанало с етиопското завоевание през 1894. -ако мъж е ранен тежко по-време на война,трябвало веднага да бъде убит от неговите другари,за да не умре в ръцете на врага. -когато нов крал идвал на власт всички поданици,болни от проказа или трихофития били обезглавявани. Жанжеро е за първи път споменато в победната песен на етиопския император Исаак Първи(1414-1429),като една от държавите на юг от река Сини Нил,плащащо данък в коне. Първите легендарни крале на Жанжеро идвали от север-династията Халмам Гама,която била изхвърлена от клана Мва. През 1614 един йезуит( António Fernandes) посетил Жанжеро,докато търсел Индийския океан и се срещнал лично с краля. Въпреки това за ранната история има малко данни. В 1844,кралство Джимма започнало война с Жанжеро и разгромило армията му.Самия крал бил взет като пленник. Той успял да избяга през 1847 и отново започнал войната с по-силната Джимма. През 80те години на 19 век,Джимма завладяла значителна част от Жанжеро. Останалото било анексирано от етиопската армия през 1894. Последния крал Абба Багибо избягал в региона Гураж,но след това се завърнал,подчинявайки се на етиопския император. Неговия син също служил за етиопците и приел християнството.

Most archaeologists estimate that the earliest settlers arrived in outrigger canoes from southern Borneo in successive waves throughout the period between 350 BCE and 550 CE, making Madagascar one of the last major landmasses on Earth to be settled by humans.[49] Upon arrival, early settlers practiced slash-and-burn agriculture to clear the coastal rainforests for cultivation. The first settlers encountered Madagascar's abundance of megafauna, including giant lemurs, elephant birds, giant fossa and the Malagasy hippopotamus, which have since become extinct due to hunting and habitat destruction.[50] By 600 CE groups of these early settlers had begun clearing the forests of the central highlands.[51] Arabs first reached the island between the seventh and ninth centuries,[52] and a wave of Bantu-speaking East African migrants arrived around 1000 CE and introduced zebu, a type of long-horned humped cattle, which were kept in large herds.[36] Тоест първите негри според англоезичната уикипедия са дошли около 1000 година и на тях никой не ги е избил. The Vazimba (Malagasy [vaˈʒimbə̥]), according to popular belief, were the first inhabitants of Madagascar. While beliefs about the physical appearance of the Vazimba reflect regional variation, they are generally described as smaller in stature than the average person, leading some scientists to speculate that they may have been a pygmy people (and therefore a separate Malagasy ethnic group) who migrated from the islands that constitute modern-day Indonesia and settled in Madagascar over the course of the period between 350 BCE–500 CE. Scientific evidence confirms the first arrival and subsequent increase of human settlers on the island during this period, but the pygmy theory has not been proven. Stories about the Vazimba form a significant element in the cultural history and collective identity of the Malagasy people, ranging from the historical to the supernatural, inspiring diverse beliefs and practices across the island.

Визамба не е била на континента,те също са на Мадагаскар и идват от Индонезия.Това е било друго кралство,случайно съвпадение. Most archaeologists estimate that the earliest settlers arrived in outrigger canoes from southern Borneo in successive waves throughout the period between 350 BCE and 550 CE, making Madagascar one of the last major landmasses on Earth to be settled by humans Сиреч не е имало негри преди това,нито пък някакви хора. Не е имало геноцид над негрите. Има спекулации,че Мерина се избили Визамба,но те не са доказани. В началото на 14 век флота на империята Мали достига америка????? Това ако е вярно е епохално откритие.