Gloster

В селото Тел Хадед в региона на Кобане американците по погрешка бомбардирали вместо ИСИС кюрдите,които се бият с ИСИС.Поне няколко кюрди са загинали.

За жалост и "добрите" не са много добри... http://www.reuters.com/article/2015/04/03/us-mideast-crisis-iraq-tikrit-special-re-idUSKBN0MU1DP20150403

Пети разказ-„Създаването на хората” Койота отишъл на север и си построил малка къща близо до Горното езеро.След това го обиколил цялото,говорил с всички видове птици за предстоящия танц.Накрая две млади мъжки птици от всеки вид му обещали да му помогнат в строежа на къща за танци.Така в къщата била построена бързо.В същото време койота лично строял обикновени малки къщи,които скоро прераснали в цяло село.Докато птиците работили,койота небрежно откъснал без те да разберат от всяка по две пера,които закачил на неговите къщи,а на най-красивата поставил едно ястребово перо.През нощта се прибрал в собствената си къща,където на леглото си говорил цяла нощ. На сутринта се чул гласът на кралската птица”Уе уе,вече е ден,станете,станете.”Койота излязъл навън да провери,но нямало никого в селото,нито в къщата за танци.Но скоро се чул шум от стъпки.Както койота бил замислил по-рано,всички пера се били превърнали в хора и във всяка къща имало мъж и жена.Въпреки че станало най-бавно перото от ястреб се превърнало във вожд.Перото от синьо бялата сойка пък се превърнало в първия лечител.Перото от червеноглавия кълвач се превърнало в бавен човек,но с по-добро зрение от всички останали.Перото от гарван се превърнало също в бавен човек,но способен да скача по-високо от всички останали.Перото от колибри се превърнало в мъж по-бърз от всички останали и втори лечител(той можел да излекува болния само като отреже косата му и остави на вятъра да я отнесе след ритуален танц).Перото от кралска птица се превърнало в този,който пръв сутрин става в селото и буди останалите.Перото от присмехулник се превърнало в този,който следи първия лечител или някой друг да не отрови останалите.Другите по-забележителни пера се превърнали във трети лечител и човек,който изработва сечива от обсидиан(той бил също така хитър и бърз боец,можел да скача високо и без проблем да се катери по дърветата). Койота се качил на покрива на къщата близо до отвора през когото излиза пушека от където започнал да говори „Вие сте моите деца.Мъже отидете и донесете дърва за къщата за танци.Вие жени направете каши,пиноле(вид напитка от царевични зърна) и хляб и ги донесете в къщата за танци,за да ги изядем.”И този от мъжете,който пръв успеел да се върне в селото събрал дърва,щял да бъде счетен за най-добър.Този който можел да изработва сечива от обсидиан,най-бързо се покачил на хълма,където намерил голям храст манзанита и бързо го насякъл на части.Вързал храстите във вързоп чрез пръчка от бял дъб и се завърнал в селото далеч преди всички останали.След като всички мъже донесли дърва,койотът поръчал на лаймока(този който поддържа огъня) да запали всички дърва.След като се затоплило на всички мъже им станало топло и отишли да се изкъпят в близката река.Дошли и жените с приготвената храна.След угощението койота отново говорил-„Вашите вождове ще бъдат два-този който произлезе от перо на орел и този,който може да обработва обсидан.Те ще са равни.”След това се обърнал към тях”Аз ще остарея и няма да мога да правя нищо друго освен да ям.Вие ще говорите с хората и ще им казвате кое е правилно". Двата вожда се уговорили да назначат и подчинени на тях двама вождове-ловци, двама вождове-рибари,жена вожд и главен певец.Но тогава се сетили,че в най-красивата къща имало ястребово перо,което най-накрая се превърнало в човек.Той станал главния вожд-над всички останали-„Тата”(на езика на Помо Тата също е и ястреб).Тата посъветвал хората си да организират четиридневни танци и празненства,на които да поканят всички животни помогнали на койота да построи къщата за танци.Така и станало.Имало много храна стигаща за всички,но най-добрата част от която получил главния певец.

Пак днес ИСИС са успяли да завземат лагерът Ал-Ярмук,който досега се владееше от Джабхат ал Нусра(Ал-Кайда) и "Армията на исляма".Бойците от Джабхат ал Нусра са преминали на страната на тези от ИСИС.Армията на исляма-предадена и по-малобройна е направила отчаяни опити да се задържи в лагера,но все пак накрая не е издържала на натиска и се е оттеглила.

Свободната сирийска армия и Джабхат ал Нусра(Ал-Кайда) са завзели граничния пункт Насеб между Сирия и Йордания след битка с армията на Асад.

Четвърти разказ-"Койота и Куксу". Хълма на който стенел койота бил притежание на лечителя Куксу,който се изненадал и казал "Ооо кой е тук?Аз не знаех,че има някого тук".Койота му отвърнал"Да тук съм.Ядох риба и месо,стана ми горещо и ожаднях,но нямаше вода наоколо,затова отидох на запад и открих вода.Пих от нея,но изпих твърде много и ми е зле.Не знаех,че има някого в тези земи.Надявам се да ме излекуваш,по какъвто и да е начин".Куксу бил целия боядисан в черно,имал голямо украшение на главата си,свирка в устата,а от едната му ръка висяла дълга черна пръчка,с която лекувал.Куксу излезъл извън хълма и го заобиколил тичайки в едната посока четири пъти,след това в другата още четири.След това се приближил до койота,обиколил и него четири пъти,тичал известно време в южна посока,след което се върнал,накланяйки главати си силно наляво.Обиколил го така още поне 20 пъти,накрай викайки силно „ЕЕЕЕЕ” четири пъти,надул свирката и докоснал корема му с лечителската си пръчка също четири пъти.След още обикаляне и викове накрая Куксу скочил на корема на койота,който се пръснал с звук подобен на експлозия.Океанската вода,която койота бил изпил изтекла,като напълнила празните корита на реките и голямата долина.Така се образувало бистрото езеро.И понеже Куксу възкресил изядените от койота по-рано риби,змии,костенурки,водни птици,жаби-те също всички отишли в и около новото езеро.Койота казал „Всички тези животни идват от моя корем живи и тук хората в тази област ще ги ядат".След това се обърнал към Куксу „Ще направя голяма къща за танци и когато там има танци и ще те повикам,когато всичко е готово.”Куксу одобрил.

Трети разказ-"Койота и изгорялата земя" Паяка останал на входа.Първото нещо което койота и децата му видяли на небето била поляна покрита с трева и благоуханни цветя,но нямало никакви хора.В далечината се виждала къща.След дълго ходене те достигнали до къщата.В нея живеел по-голямия му брат Мадумда,който ги поканил да влязат с думите"Хе хе,защо си дошъл тук?Аз знам че си направил нещо.Затова идваш тук.Защо винаги искаш нещо лошо?Защо се отнасяш по-този начин с децата си?Защо не съжаляваш за твоите деца?Сега се върни и живей както живя преди и не постъпвай повече така". Койота казал,че на другия ден ще се върне на земята,а Мадумба му обяснил какво трябва да направи като го стори и как да бъде приятел с другите животни. Когато паякът върнал койота на земята,тя била много променена.Преди това планините били високи,но сега върховете им били изгорели и станали ниски.Дърветата,скалите,потоците също били изгоряли.Всички елени,птици,риби,змии били изпечени.Вместо да съжелява за тях,койота започнал да ги яде,докато не ожаднял.Потърсил вода,обикалял навсякъде където преди имало реки и езера,но всички били пресушени.Накрая едва се добрал до океана и пил оттам.Скоро койота се почуствал зле.Решил,че ще умре,той се запътил към къщата си,но нямал сили да я достигне.С много усилия се добрал до един сух хълм на западния бряг на голямото езеро,където паднал по гръб,стенейки в агония.

Още не,сега видях,че я има в Читанката. Втори разказ-"Койота и паяка". Минали години.Койота и оцелелите му деца,продължавали да живеят в Но-напо-ти,но останалите животни ги мразели заради начина по-който били заченати.Когато излизал от селото да лови дивеч или риба,всички животни се събирали и започвали да обиждат децата,да ги замерят с камъни,тояги и дори с горящи въглени.Решен да отмъсти за всичко това,койота тайно от всички започнал да копае голям тунел.Рано сутринта излизал и се прибирал по мрак,а когато някои го попитал какво прави,той лъжел че ловува.За да не открие пък никой тунела случайно през ноща,койота го запълвал с борова кора. След много дни работа,койота взел вода,храна,дрехи и двете си деца,които сложил отново в кошницата си.След като слънцето залязло,се качил на покрива на къщата си и се загледал на изток.Скоро от там се появил огромен пожар,който се простирал докъдето погледът стигал.Всички животни знаели,че по някакъв начин койота е отговорен за пожара и започнали да го молят да ги спаси,наричали го дори техен баща.Но койота отвръщал "Аз не мога да спася никого,не знам какво е станало,ще изгоря също като вас,моето тяло не е от скала или вода".Но те всички отново и отново плакали и го умолявали да ги спаси,а пожара се приближавал все повече до селото,докато накрая напълно го обкръжил.Тогава койота вдигнал ръката си и извикал силно "Еееее" четири пъти.От небето се спуснал паяк,който висял на паяжината си.Койота заедно с децата си в кошницата му скочил върху корема на паяка,а паяжината веднага започнала да се издига обратно нагоре.Понеже на койота му било неудобно,поискал от паяка да му изплете нова мрежа,по която да се разходи,докато гледа как света отдолу изгаря.Скоро паяка отново почнал да се изкачва нагоре,но спирал закратко,за да може койота да нахрани децата си,да им даде вода и за последен път да погледа вече горящото село.Накрая достигнали врата,която се носела във въздуха-това бил входът към небето,а паяка бил негов пазач.

Да, ИСИС още са далеч от там.Ама не ми се отваряше нова тема,та пуснах новината тук.

Ал-Нусра(Ал-Кайда),Легионът Шам,Хунд ал-Акса и други бунтовници ислямисти днес за завзели Идлиб в северна Сирия.Това е доста голям град(през 2010 е имал 165 000 население),може би дори най-големия завзет напълно от бунтовниците.За мен успеха им е много изненадващ. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/88/Syrian_civil_war.png https://archicivilians.files.wordpress.com/2015/03/nusra-front-jn.png

Помо са племе от Северна Калифорния,непознаващо земеделието и обработката на метали,но прочуто с красотата на кошниците си(в темата за изкуството на племената от северозападното крайбрежие съм пуснал снимки). В няколко части ще представя повечето им митологични вярвания.Те са записани от С.А.Барет,който ги публикува на 1 януари 1906 в "The Journal of American Folklore-том 19".Самите те се състоят от малки смислово свързани разкази. Първи разказ-койота и патиците. Преди много време,имало голямо село наречено Но-напо-ти,населено само с животни,тъй като хората още не били създадени.Там живеели и две патици сестри,които странели от останалите животни,въпреки че те често ги заговаряли.Най-вече койота се опитвал да убеди поне една от тях да му стане жена,но всеки път неуспешно и накрая решил да прибегне до хитрост.Казал на висок глас в селото,че докато мъжките животни ловуват,ловят риба и правят сечива не е редно женските само да мързелуват,а трябва и те да помогнат като отидат да съберат кестени в близката планина.Двете сестри патици имали много стара и почти сляпа майка и решили да я вземат със себе си.Тя обаче вече била тръгнала с други животни,а в нейната къща се настанил койота,който си сложил кожа от заек,за да прилича на баба им и лесно успял да ги заблуди.След дълго ходене в планината,койота се престорил на уморен и ги помолил да му направят легло,за да полегне.Сестрите продължавали да събират кестени,докато се мръкнало.Преди да се върнат,решили да дадат част от тях на "майка си",но "тя" им казала -"Дъщери мои,аз не мога да ям така,не мога да се надигна,но искам да седна".Тогава по-голямата сестра "я" повдигнала,но тогава койота рекъл-"Не мога да седна,когато само една от вас ме подпира.Другата трябва да седне пред мен и да ме държи също".Послушали я,но за тяхно учудване се оказало че и двете нямат сила да я повдигнат достатъчно.Тогава другите женски животни в планината,вече приключили със събирането на кестени,решили да им помогнат,дори носели пръчки и камъни с които да подпрат "старицата".Койота бързо се възползвал от суматохата и на място му се родили четири деца,дори без да е ясно точно кои били майките.Той бързо избягал,слагайки в кошницата си две от тях,а другите две били убити от разярените женски животни,които най-после разбрали измамата.

Помо.Тук вече слизаме доста на юг(Северна Калифорния),докато най-южните представени досега в темата племета са около границата между САЩ и Канада. Вече няма метални изделия,маски,големи канута,дрехи,тотеми,предмети от слонова кост и т.н.От друга страна племето Помо е известно с красивите си кошници(различаващи се от тези на другите племена).Тъй като нямат керамика Помо използват кошниците за всичко-пренасяне за бебетата,за събиране на храна,готвене,капани за риби,дори имат големи кошници,които им служат като малки лодки(побират само 1-2ма души).През 19 век когато са набутани в резервати или пък са просто слуги в американските ранчота,Помо успяват именно с продажбата на кошници да натрупат пари с които да си купят законно част от земята,която са населявали стотици години.

Канадците са направили витруална реконструкция на едно салихско село и живота в него.Малко бавно зарежда,но интересното е,че можете да се "разхождате" в селото.След като разгледате една част от него с помоща на бялата ръка можете да отидете в друга. http://www.sfu.museum/time/en/flash/

Салихи и Макахи.

Амулет от слонова кост направен от Тлингитите между 1820-1850. За конкретната сцена засега нищо не мога да кажа,в самия музей където се съхранява предмета няма описание.Просто митологията на тлингитите се състои от 106 истории и може да е от всяка от тях или пък от неописана такава.В бъдеще ако открия нещо подобно на тези същества в историите ще го опиша тук,но ще отнеме време. http://sacred-texts.com/nam/nw/tmt/index.htm

Племената Ну-Чах-Нултх(обитавали/обитаващи западното крайбрежие на канадския остров Ванкувър,без най-северната и най-южната част от него).

А ето го и самото изкуство на племената Куакуакауаку.Има ги и животинските маски,които предците свалили и се превърнали в хора.

Думи изречени от лидера на едно от племената Куакуакауаку към антрополога Франц Боас след като колониалното правителство забранило да се провежда потлатч,понеже пречел на християнизацията. “We want to know whether you have come to stop our dances and feasts, as the missionaries and agents who live among our neighbors [sic] try to do. We do not want to have anyone here who will interfere with our customs. We were told that a man-of-war would come if we should continue to do as our grandfathers and great-grandfathers have done. But we do not mind such words. Is this the white man’s land? We are told it is the Queen’s land, but no! It is mine. Where was the Queen when our God gave this land to my grandfather and told him, “This will be thine?” My father owned the land and was a mighty Chief; now it is mine. And when your man-of-war comes, let him destroy our houses. Do you see yon trees? Do you see yon woods? We shall cut them down and build new houses and live as our fathers did. We will dance when our laws command us to dance, and we will feast when our hearts desire to feast. Do we ask the white man, “Do as the Indian does?” It is a strict law that bids us dance. It is a strict law that bids us distribute our property among our friends and neighbors. It is a good law. Let the white man observe his law; we shall observe ours. And now, if you come to forbid us dance, be gone. If not, you will be welcome to us. - O’wax̱a̱laga̱lis Chief of the Kwagu'ł “Fort Rupert Tribes”, to Franz Boas, October 7, 1886

Благодарността е нещо доброволно-или я изпитваш или не,но може да си длъжен да я имаш.И е преди всичко емоционално,еднократно действие,необвързано с нищо повече.И свобода определено означава сам да си избираш съюзниците за каквото и да било,да можеш да критикуваш освободителите си и т.н. Иначе каква свобода?

Едно уточнение,че нямам право да редактирам поста вече. "по-богатите" гости също трябва да дарят предмети и/или да ги изгорят в ритуалния огън.Ако не го направят то вождът носи срама на хората си"-тоест лидерът на гостите дошли на потлатч от друго семейство или племе,а не вождът на домакините.

Церемонията Потлатч при племената Куакуакауаку. Потлатч е празник,който се провежда по случай на раждане,смърт,сватба и всякакви събития,които биват считани за важни. Според митологията на куакуакауку техните предци(na’mima) са пристигнали от далечни земи в форми на животни.Когато се събрали,те свалили животинските маски и се превърнали в хора.Но всеки от предците запазил животинската си маска и я завещал заедно с името си на един от синовете си.Така тези маски се предавали през поколенията.Всяко от племената се деляло на няколко голями семейства- numaym. Всяко numaym имало една свещена маска,като този който я бил наследил бил и лидер в семейството. Освен неговата позиция в семействата имало различни титли носещи реални привилегии(право на ловуване,риболов или събиране на плодове в дадена земя само за този който притежава титлата и неговата жена/деца) и почетни(титли даващи право на участие в дадени церемонии).Колкото е по-висока титлата ти,толкова повече се чува мнението ти от другите,имаш по-престижно място за сядане и т.н. Потлатч е церемония при която старите носители на тези титли ги дават на членове на семейството,които дасега не са ги притежавали.Нямаш право да даваш титлата на собствената си жена/деца/внуци.Единствено можеш да я дадеш на извънбрачните деца на дъщеря си или на по-далечни роднини.Веднъж дал титлата си ти губиш всички привилегии от нея и не можеш да си я върнеш повече.Всяка титла върви със специфична трансформационна маска,която всъщност се дава на новия носител на титлата. Тези които нямат титли дават роби,платове,животински кожи,парчета метал(мед).Потлатч се провеждат основно през зимата,за да може членовете на племето да натрупат "богатсва" през лятото,които да раздават.Освен раздаването се запалват големи ритуални огньове в които по-богатите членове на племето поставят множество предмети,където трябва да изгорят.Играят се танци,а в зависимост от случая се провеждат различни церемонии.Всеки който получава някакъв предмет и ако не даде свой ценен предмет в замяна(а има такъв) или поне не го изгори в ритуалния огън той постъпва срамно.На потлатч може да присъстват хора от други семейства и дори племена,като поне "по-богатите" гости също трябва да дарят предмети и/или да ги изгорят в ритуалния огън.Ако не го направят то вождът носи срама на хората си и губи от своята магическа "сила".

Ами това: http://www.academia.edu/6932789/The_Copper_Age_on_the_Northwest_Coast_Early_Indigenous_Metallurgy " In Emmons (1991:184, 187, etc.), oral histories of Natives from as far apart as the Aleutians, Kodiak Island, and northern California are provided that corroborate the idea that drift iron most likely accounted for at least some of the precontact indigenous iron. The main account given for how these wrecks came to American shores is the action of the Pacific curr ents, especially the strong eastward Japanese current: “The earliest knowledge of it {iron} by the natives came from wreckage of Asiatic vessels and drift 6 carried eastward to the American shores by the Japanese current” (Emmons 1991:183)" "Acheson (2003:216) writes: Iron was common in Japan by AD 300, and undoubtedly a potential, if sporadic, source was in the form of lost ships being swept by the Japanese current to the Northwest Coast. Keddie (1990:8), summarizing the work of Davis (1872a, 1872b) and Brooks (1876), cites twelve cases where Japanese vessels, or those of neighboring countries, are known to have come ashore between California and the Aleutian Islands in the years 1617 to 1876. This sort of transoceanic movement is still being attest ed in the historical record: “In January 1916, a Japanese fishing boat, caught off the harbor of Shimoda, Japan, by a storm in which her mainmast and rudder were carried off, drifted helplessly for twenty-four days across the Pacific, and finally landed ab out Dixon Entrance” (Emmons 1991:10). Tlingit oral tradition s relate instances of whole ships washing up on shore (Emmons 1991:183; de Laguna 1972:233, 412)." Даже през 1834 японски кораб се разбил на територията на племето макахи и тримата оцелели японци били взети за роби.Британците ги спасили,но понеже Япония още била в изолация ги помислили за китайци и ги "върнали" в имперски Китай.

E то и членовете на едно изолирано племе може да са много щасливи от живота си.Особено ако не виждали света извън територията на племето.

Коста Рика е сравнително богата все пак.Нигерия и Виетнам не толкова,но са в икономически възход в сравнение с преди 30 години да кажем.

И да не забравяме хипотезата за японски кораби,които течението е отнесло на американското крайбрежие преди 1492.