resavsky

И как въобще го реши че французите ще спечелят приграничното сражение в Елзас и Логарингия.В 1914 г. при много по изгодни обстоятелства не се получава.

А според теб колко германски войници има срещу Русия през август 1914 г.?Приблизително.Това за насинетността на руската и германската армия с картечници не знам къде си го чел но просто не е вярно.За качеството да не говорим.А това че в 1905 г. в Русия няма революция няма да го коментирам.

Русия да воюва през 1905 г.?????????Ами тя с 300 000 японци не може да се оправи та с Германия ли?Още повече че в този момент в Петербург бушува революция.За превъоражававенто на руската армия - кога започва и приключва?Да не говорим че в Петербург въобще не са очаровани от липсата на подкрепа от страна на Франция по време на войната с японците.И че точно в 1905 г. отношенията на Русия с Франция не са блестящи.За Англия говорим.А 500 000 германски войници са си страшна сила.Способна да обърне всяка кампания.И през 1905 г. и през 1914 г.

Въобще проспиването на свръхизгодната ситуация когато основният противник е ангажиран в неуспешна война и последвала революция е огромен стратегически гаф на военното и политическо ръководство на Втория райх.Непростима детинска грешка да не можеш да извлечеш поне минимална изгода от подобна геополитическа обстановка.Да не говорим че след Бисмарк Герамния няма истински голям дипломат /или поне на средно ниво/.При цялото обтягане на отношенията между Русия и Англия /във връзка с руско-японската война/ в Берлин не успяват да сключат изгоден договор с нито една от двете страни.И през 1907 г. сключват откровен антигермански съюз.Невиждано политическо късогледство заплатено прескъпо няколко години по късно.А през 1905 г. Русия и Англия са на прага на война по две причини: 1.Откровената подкрепа на Англия за Япония 2.Руската Балтийска флота по време на курса си за Жълто море близо до британските острови бърка английски риболовни кораби с японски торпедоносци / нищо чудно че я потопяват с лекота при Цушима/.Уплашените руснаци /от японци в Северно море!!!!!!!!!!!!/ откриват огън потапят няколко кораба и убиват десетки английски моряци.Английската преса вдига страшен шум настоявайки за ответен удар.В Берлин просто подценяват ситуацията и не правят нищо.Един Бисмарк би извлякъл маскимума от ситуацията.

Или може би е знак че става въпрос за държавен строеж?

Е британците вероятно щяха да се намесят но това нямаше да промени нещата.Смазваща германска победа и триумфален марш в Париж.

Печели един враг по малко.Един нов удар срещу Франция/планиран още от Бисмарк/ и Европа остава с една велика сила по малко.Все щеше да намаже и някоя и друга колония Германия.Плюс солидни части от Франция плюс Белгия,Холандия и Люксембург.

Да не само Австро-Унгария можеше да подкрепи този "авантюризъм" но и Италия.Както в 1870 г.Италианци и французи имат доста сметки за уреждане в района на Средиземорието.Да Англия има могъщ флот но можеше ли той да помогне в една битка за Париж.Представете си кампанията от 1914 г. с малката разлика че германците имат половин милион войници повече /които в 1914 г. са на изток/.Този половин милион определено щеше да доведе до друг победител при Марна.

Облак франки покрил България - едва ли войната е била победонсна.

Чингиз хан да не би да е изградил своята империя по пътя на преговорите и ловката дипломация?Александър Македноски,Тамерлан,Шака Зулу - примерите са безкрайни.

Кои войни е спечелил?

В 1905 - 1906 г. се разгаря така наречената Първа мароканска криза - изключително остро обтягане на отношенията между Централните сили и Антантата във връзка с желанието на Франция да окупира Мароко.Историята на кризата е добре известна като в крайна сметка войната е избегната.Дали пък това не е бил историческия шанс на Централните сили?Ако се беше се стигнало до война има една малка подробност.Русия нямаше да участва в нея.Ако германците бяха отищли докрай щеше да се стигне до повторение на 1914 г. но без Източен фронт.Шансовете за успешен блицкриг на германците нарастват многократно.Лично за мен в Берлин пропускат златен шанс да нанесат сериозен превантивен удар на Франция /в по голяма степен/ и на Англия.Еднократна възможност която няма да се повтори.

Е Борис І не е бил добър военноначалник но оцелява дълги години на трона.

Султанските архиви в Цариград също не са прегледани напълно.

Надежда има винаги.Най малкото може да изскочи още нещо от Англия от изнесеното от лорд Кързон.

Трябва да е имало остатъци от по стар надпис /или поне спомен за него/.Оттам би трябвало да идва титлата "кавкан" няма друго логично обяснение.А името Шишман и град Търново ясно трябва да ни покаже че се касае за възрожденска история.

Напротив едва ли може да има спор че трябва да се свърже със старопланински проход.

Доста съмнителен си е този надпис.Какво ще рече "кавган на Търново"?Възрожденска компилация най вероятно.

Особено интересна е историческата съдба на балканските проходи, защото няма път, който да не пресича някоя от нашите планини и в който, с течение на вековете, да не са станали цяла редица от много важни събития. Историческата съдба на балканските проходи е неразривно свързана със съдбата на всички села и градове, разположени от двете страни на планините. Не може да се напише историята на Анхиало, Месемврия и Варна, на Айтос и Провадия, на Карнобат и Шумен, на Сливан и Елена, на Казанлък и Габрово и пр., ако не се знае историята на техните проходи през Балкана, които ги свързват помежду. Когато пък се касае да се напише историята на някои градове, които са играли голяма военна, културна и политико-икономическа роля в нашето минало, като, например, на столиците на I-вото българско царство: Плиска и Преслав и на II-то – Търново, които необходимостта е издигнала преди векове в подножието на предпланините на Балкана, за да служат като станции (mansions| на армиите, керваните и пътующите, а по-сетне, вследствие на голямото им стратегическо положение, са били издигнати в столици, - тогава трябва да се изучи най-подробно историята на всичките проходи и пътища, които отвред, като широки улеи, са се стичали към тях и са пренасяли или отнасяли всичко, което е било необходимо. Тези и всички подобни градове не са нищо друго, освен продукт на съобщителната енергия, взета изобщо, на всички проходи и пътища, които се стичат към тях. Махнете или по-добре запушете тези сухопътни артерии – всички градове лежащи на тях ще заглъхнат – така, както заглъхнаха всички наши балкански градове с прокарването на железопътните линии през полетата. С издигането пък на София за Столица на третото царство, някогашните две преславни столици: Преслав и Търново съвсем западнаха. Това е написано през 1926 г. от Васил Аврамов и ме си стори нужно да го цитирам в тази тема.

Въпросното Диакане без съмнение е на север от Стара Планина.

Направих консултация с професионални шофьори/пизнавам си че темата ме запали/.Според тях Айтоския проход е най къс от всички старопланински проходи като разстояние което трябва да се измине в планината.Днес не е толкова използваем поради острите завои.Но за една средновековна армия това едва ли е такъв същественпробеме.

Гербов безпорно има известна прилика - Вратник - Демир Капия - Сидера.Но има няколко проблема: 1.В единствения извор в който е посочен конкретен град до Сидера това е Марционопол.Твръде далеч е от Вратник. 2.Вече изтъкнах чекойто и да е Сидера би трябвало да е солидно укрепен с крепости в двата му края.Кои са тези крепости при Вратник? 3.Вратник е слабо известен и почти неизползваем проход в наши дни.Няма основания да мислим че е било по друг начин през Средновековието.Стои далеч от черноморското крайбрежие и основните пътища. 4.Не ми е известно Вратник да се свързва с бойни действия по време на Средновекоието.За сравнение с Айтоския поход:оттам минава със сигурност Али паша през 1388 г. и доста вероятно Исак Ангел през 1190 г.

Галахад проблема доколко е изполвана Странджа като пътна артерия през Следновековието.Основния път е бил Константинопол - Одрин а той не минава през Странджа.Има и крайморски път но той е доста рядко използван.

Аз не виждам никакъв шанс през 7 - 8 век Стара Загоа да носи латинско име.Дори и да приемем че е имало добив на желязо това едва ли е било толкова голям фактор та да даде име на целия град.

Християнинът Михаил да носи титлата "каган".Абсурд.