resavsky

Така е но все пак основата си остава написаното в изворите.

Плячка от битката или от следващите кампании?Този вариант не следва да се изключва.

Няма как да е Еркесията.Тя е доста на юг от Маркели а събитията със сигурност са на север от крепостта.Освен това Еркесията вероятно е построена по късно.Но пък спокойно може да става въпрос за някой от по ранните отбранителни ровове.Но въобще не трябва да се забравя че мястото на битката е на един приход разстояние от превзетия аул на Крум.Един преход означава 15 - 20 километра.

Къде виждаш да се говори за засада или отстъпление на ромеите?Внеапно нощно нападание и слаба бнидетелност на византийците.

Стамболийски е мачкал жестоко комунистите така че е абсурд да воюват в негова защита.

За каква нощна атака говориш?Предхождаща битката?

„В тоя ден се споменават нашите братя християни, които са умрели в българската земя в дните на цар Никифор, който тръгнал с войска на деветата година от царуването си против българите, внезапно нападнал на тях и бил удостоен в началото с победа над тях, и [Никифор] одържал бляскава победа. Но онова, което станало след това, не само не трябва да се замълчи, но е достойно за плач и ридание. Случило се, че българите една нощ, ползувайки се от немарливостта на гърците, нападнали тяхната войска, убили царя и много други воеводи. Ония, които получили смъртоносни удари, преселили се веднага от [нашия] свят; а у които получените удари били само несмъртоносни рани, те се скрили в гористите и зараснали места; ония, които паднали в плен живи, подложени били на многобройни мъки, задето не предпочели да се отрекат от господа нашего Исуса Христа; на едни от тях с меч били отсечени главите; други били лишени от сегашния живот чрез удушване; трети били ранени с многобройни стрели и се преселили от тукашния живот. Що се отнася до останалите, те били осъдени на затвор в тъмници и на глад и жажда. По тоя начин те се освободили от света и се увенчали с мъченически венец.” Един от по малко познатите извори за битката.Нито дума за отстъпление на Никифор.

Няма засада като и няма бягство от страна на византийците.Това са произволни предположения без изворова база.

Проблема е че около Маркели са водени безброй българо - византийски битки и ще е много трудно да се определи кои следи са от 811 г.Да не говорим че тук опираме до един твърде стар пробем:кои точно са проходите Сидера и Верегава - основинте пътни артерии между ПБЦ и Византия.

Дотук бяха ланисарни две вероятни бойни полета: 1.Местността "Гръцки дол" край Котел 2.Местността "Гръцка сеч" край село Кюлевча Провадийско. Давайте други догадки.

Да но все пак германците не успяват да засекат съвсем точно цялата съветска групировка.Смятали са например че съветски танкове са от порядъка на 8 - 10 000.А както знаем са почти три пъти повече.

Хитлер се прави че не вижда струпването на съветските войски по границата.Това е част от голямата игра.В Кремъл се подсмиват самодоволно като се надяват да прехвърлят няколко милиона войника и по двайсетина хиляди танка и самолета и никой да не забележи.

Къде точно?Търсим игла в купа сено.

Нулеви шансове.Никифор просто няма време да стигне толкова далеч.

Да юни 1940 г. и окупацията на части от Румъния /Буковина и Молдова/ от Сталин.Това е ключовия момент - явно тогава Хитлер осъзнава какви са намеренията на "съюзника" му Сталин.Оттук нататък Хитлер решава че трябва да се справи със заплахата на Изток преди да прави каквото и да е на запад.

Това което се сещам е е че битката няма нищо общо със Стара планина и някой от нейните проходи.Ризграла се е на друго място.

Така Ураган нека видим какви са шансовете битката да е в някой старопланински проход.Макар че изрично си пише че българите били слезли от планините да атакуват византийците /които очевидно са в равнинана/.Нито дума че Никифор е навлязъл в планините. 1.За тази прочута ограда.Вариантите са два: или е направена по билото на планината или в южното подножение на прохода.Ако приемем тезата че Никифор отстъпва от север на юг.Тогава излиза че за да минеш самия проход в него трябва да има подобна блатиста и мъчнопрохидама река.Нито във Върбишкия,нито в Ришкия проход има подобно нещо. 2.Ако приемем че тази река е самото подножие на проходо или на излизане от него то тогава самата ограда излиза твърде далеч от прохода.Уточняваме че дистанцията река - ограда е поне няколко километра. 3.Ако Крум е събрал останалите му сили на север от Балкана били имал възможност да построи ограда на юг от Стара планина.Построяването на подобна ограда е изключително трудоемък процес и не е работа за едни два дена.Остава варианта оградата да е построена преди войната но пък тогава Никифор няма как да не знае за нея.И най логично би било тази ограда да е по билото на планината.Но пак изниква проблема с блатистата река. 4.Нещо което всичк пропускаме.Ако действително е преминал на север от Балкана /спорно поне за мен/ Никифор би следвало да е овладял и контролирал поне един старопланиниски проход.Напълно резонно би било да тръгне да отстъпва точно през него.Повече от ясно е че византийците биха оставили охраняващи части да пазят прохода.Тогава построяването на тази ограда става съвсем комплицирана задача.

Ама така пише - че е атакуван императорския отряд едниствено.Останалите части явно са разгромени при опита за отсъпление.

А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена. Прочее, като намерили случай и като наблюдавали от планините, че [ромеите] обикалят и се лутат, българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия ден от нахлуването им, призори в събота, на двадесет и трети юли, ги нападнали, докато почти още спели. [Ромеите], като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения. Тъй като войсковите части били разположени далеч една от друга, те не узнали веднага за станалото; българите връхлетели само върху императорския отряд и почнали да го избиват. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо, те били жестоко избивани. Другите, когато видели това, ударили в бягство. А на това място течала много тинеста и мъчно пребродима река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат [ромеите], преследвани от неприятелите, изпопадали в реката. Понеже те навлезли в реката заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Като падали един връз друг, реката така се напълнила от люде и коне, щото неприятелите преминавали отгоре невредими и преследвали останалите, които, естествено, мислели, че ще се спасят. И тъй там паднали всички патриции и другите началници. Онези пък, които се надявали да избягнат гибелта в реката, стигнали до преградата, която българите били съградили и която била много яка и твърде мъчно проходима. Тъй като те не можели да я прекосяват с конете си, оставяли конете, покатервали се с ръце и крака и увисвали на другата страна. На външната страна обаче имало изкопан дълбок ров и когато те се прехвърляли от височината, крайниците им се разкъсвали. Едни от тях умирали веднага, други пък повървявали малко и като не можели да ходят, падали на земята и загивали, измъчвани от глад и жажда. На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката… Всички загинали там: едни – погубени от меча, други – удавени в реката, трети – паднали от преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа. Спасили се само малцина, но и те, след като пристигнали по домовете си, почти всички измрели. В същия ден прочее бил погубен и император Никифор в първото сражение, без никой да може да съобщи по какъв начин е погинал. Ранен бил и синът му Ставракий, като бил получил смъртоносна рана в прешлените на гръбнака, от която и починал, след като царувал над ромеите само два месеца […] Така император Никифор, след като царувал осем години и седем месеца, поради своето безразсъдство и самонадеяност погубил себе си и цялата ромейска мощ. Той бил възвисок мъж, широкоплещест, с голям корем, с гъста коса, бърнест, с широко лице и много побеляла брада, пълен, много разсъдлив, лукав, схватлив (особено за държавните дела), малоречив и премного сребролюбив, поради което и получил вечна гибел Ето го описанието на битката.Значи поредноста е следната: 1.Нападение на българите което не е върху цялата армия /вероятно след пораженията Крум не е разполагал с достатъчно сили да атакува цялата армия/. 2.Блатиста и мъчнопроходима река. 3.Дървена преграда с дълбок ров.Определено е поотдалечена от реката.Около нея няма български части.

Добре Ураган - сега се опитай да локализиаш такава река в южното подножие на Върбишкия проход.

Е откъде вадиш извода че става въпрос за планинска река.Те на са прочути с пълноводието си а с бързината си.В планинско ручейче мъчно може да се удави човек.

Византийците никога не са признавали на Симеон титлата "василевс на българи и ромеи".Всъщност това му е била голямата цел но така и не я постига.

Всичко това идва от предпоставянео че именно Плиска е първа и единстевна столица на България от Аспарух до Борис включително.Голяма грешка.Оттук нататък и походътна Никифор се нагажда според тази предпоставена теза.А митът че битката е в старопланински проход май идва от Златарски.

Българите в Средновековието никога не са наричали южните си съседи ромеи или византийци.Само и единствено гъци.

…е брат му не го забрави, а излезе и Бог му даде и той опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Константия, Версиникия, Адриянопол. Тези силни крепости Той завзе. А на останалите крепости Бог даде страх и те ги напуснаха и избягаха. И долната страна, той не забрави тази страна откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старият, плешивият император и беше превзел всичко и беше забравил клетвите. И срещу него излезе владетелят Крум, за за воюва…и отиде, за да… и опустоших..” Този надпис го забравих.