resavsky

В духа на всичко което знаем за древните българи далеч по логично изглежда да са избити целите родове.

Преслав просто не е планиран като отбранително съоръжение.Иначе в първите години на ВБЦ си изпълнява функциите на столица /вероятно до смъртта на Петър/.Иначе Търново май въобще не е предвиждан за столица но стечение на обстоятелствата - конфликтът между Асен и Калоян от една страна и Петър от друга след 1190 г. определено изиграва своето влияние.Всъщност нямаме никакви данни че Петър е живял и един ден в Търново и има каквото и да е общо с този град.

Това за вдигането на въстанието също си е доста спорно къде точно е станало.Няма данни че е в Търново.

Качо откъде правиш извода че Търново е родно място на Асеневци?

Стените на Преслав са с дължина повече от 20 километра.Крайно неудобни за защита.

Пламене доста е спорно.Преслав е носител на традицията но пък Търново е далеч по удобен за отбрана.

За Дръстър това въобще не е вярно.Крепост си е и то превзета със щурм.

Чакам с нетърпение!Но за мен не численото превъзходство е решаващо на Добро поле.И през 1917 г. и през 1918 г. в същия личен състав защитниците на Добро поле отбиват две настъпления на Антантата.

40 километра позицията при Добро поле?По моите източници не повече от 15.

Сравнявам ги:напълно съпоставими са.

Пускам една тема, която отдавна ме вълнува... Защо печелим при Дойран и губим при Добро поле? Не са ли били едни и същи българските войници на двете позиции от фронта? Съотношението на атакуващи/отбраняващи и при Добро поле, и при Дойран е тъждествен. Доста е спорно коя от двете позии е по-силна и непристъпна (говорим - като георгафски особености). Аз лично бих заложил на Добро поле, което е изключително трудно достъпно през лятото (през зимата е изключено преминаването му!), докато през Дойран, все пак, преминават няколко оживени пътя. И на двата участъка от фронта настъплението на Антантата не е било изненада.

Винаги съм си мислил защо нашите успяват при Дойран а губят пир Добро поле.И единствената разлика която виждам е че при Дойран имаме енергично ръководство провеждащо непрекъснато укрепване на позицията.При Добро поле не виждаме такова нещо.

Всъщност при Добро поле българската армия получава подкрепления - не по малко от осем полка.Но са вкарани в боя съвършено неорганизирано и без ясна идея за ползването им.Ако са имали подготвена втора позиция са можели да се спрат на нея и с разбитите първоешалонни части да окажат далеч по съществена съпротива.

Това звучи най логично.Ако печенезите бяха съюзници на Цимисхий би трябвало да ги видим пред стените на Дръстър.Но там отсъстват.От друга страна знаем че при първата инвазия на Светослав печенезите определно действат ката български съюзници.

По скоро Батнебрег е надценил сърбите като напълно неоснователно ги е приравнил към една средна европейска армия.

Е да но аз не се сещам в древнобългарски текст Унгария да е била наречена Оногурия.

Добрев превеждаш "оногре" като "Унгария"?

Виж Панцер по принцип победителите не се съдят но в случая планът за генерално сражение на Сливница е бил крайно рискован.Всъщност ако не са били сръбските грешки няма как да бъде реализиран.Но пък за изоставяне за София през 1885 г.и дума не може да става..По чисто психологически съображения.А иначе един от недостатъците на българската армия пре войните от 1912 - 18 г. е невероятната упоритост да се брани до последна капка кръв буквално всяка педя земя без каквото и да е тактическо отстъпление.Примери колкото искаш:Кукуш и Дойран 1913 г.завоя на Черна 1916 г.Голяма Яребична през месец май 1918 г.Добро поле.Във всеки един от тези случаи българската армия е можела да се оттегли за далеч по слини позиции но не го прави защото отстъпването на няколко километра българска територия се е считало за катастрофа.

Проблема Панцер е че на 7 ноември /когато започват да пристигат подкрепленията/ битката вече е могла да бъде загубена.Ако след Брезник на 6 ноември когато Моравската дивизия разбива отряда на капитан Кисьов пътят на сърбите към тила на българската позиция е открит.Срещу 12 батальона на Моравската дивизия няма нито един български войник.Един нощен преход и сърбите без една пушка да гръмне щяха да се озоват в българския тил.Но за щастие сърбите проспиват този ключов момент.Чак на 7 ноември към 8.30 ч. отряда на капитан Попов /три дружини цифром и словом/ заемат позиции при Гургулят за да има все някаква защита срещу Моравската дивизия /по точно нейния авангард/.Разбира се ако сърбите бяха настъпили енергично с всичките си сили и отряда на Попов едва ли щеше да издържи на удара.Така че тези сръбски грешки едва ли можаха да бъдат предвидени от някой и сражението е напълно реално да бъде загубено.Тогава всички щяха да признаят че Батенберг е бил прав да не са дава решителен бой преди да се съсредоточи цялата армия.

Именно, силите концентрирани при Сливница е трябвало да задържат сърбите, докато пристигнат полковете от турската граница. Генералното сражение е трябвало да се отложи до момента на пристигането на подкрепленията от югоизточните български земи към западната ни граница. Решителната Сливнишка битка започва на 5 ноември. Няколко дни водим задържащи отбранителни боеве. Полковете от югоизточните български земи изминават стотици километри за 3-4 дни. Най-често на трима войници се пада по един кон и те се сменят, но не спират и за миг. Това е нещо наистина невероятно. На 9 ноември идват подкрепленията от източния корпус - VI пехотен Търновски полк, VIII пехотен Приморски полк и Пловдивски пехотен полк и след това настъпва обрат във войната. Вероятно Батенберг не е вярвал, че маршът на подкрепленията от източния корпус ще се осъществи навреме, и наистина те правят нещо невероятно. Ако бяхме дали София без бой по съвета на Батенберг, вероятно при контраофанзивата на нашите усилени части биха настъпили градски боеве, градът щеше да бъде сринат и щяха да се дадат излишни жертви. Сърбите нямаше току така да оставят столицата. Задържането на София от сърбите би бил техния силен коз при евентуалните мирни преговори.

Батенберг не е страхливец.Малцина знаят че той участва в сраженията при Шипка и след това при Шейново.А там страхливци няма.Роден войник - така е бил оценяван от всички.

Е да но три месеца византийската армия начело с един от способните императори - пълководци не успяват да я превземат.Ако Светослав се беше усетил да се запаси солидно с хранителни запаси не се занеше колко щеше да продъблжи обсадата.

За фортификацията на Дръстър въобще не си прав.Крепостта си е повече от солидна и не случайно има статут на втора столица.

Сливница си е бил огромен риск защото приемаме генералното сражение във войната без да сме концетрирали силите си.Напук на всички принципи на военната наука.Така че поне на хартия Батенберг е прав.

Е нормално когато се посрещат български делегации да е използват титли като "канартакин" и "боил".Тогава да видим по какъв повод се е изпозлвало името Георги Сурсувул.