Христо Тамарин

Разбира се, северен Кипър имах пред вид. Турция и Северен Кипър сега си кротуват. Но след 2024 ще имат шанс или за независимост на северен Кипър, или за присъединяването на северен Кипър към Турция. Забележете, че и сега северен Кипър фактически е 100% турски. Просто, с неустановен все още статут. Турците не бързат. Ще си го установят, когато му дойде времето. Не сравнявайте Кипър и България! Не дърпайте дявола за опашката! Разбира се. Помня как стана. През 1974 Турция окупира северен Кипър след опит на кипърските гърци да присъединят цял Кипър към Гърция. Помня и друго. През 2004 имаше възможност за обединение: на 21 април се проведе референдум. Кипърските гърци отхвърлиха обединението. Вече нищо друго не остава. Северен Кипър си е турски de-facto. Ще стане турски и de-iure.

Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ. Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ. Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови. Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу. Славянщината на нашият език се доказва въз основа на времевият континуум, а не въз основата на славянизми (на славянски езикови черти). Има обаче няколко смайващи славянизма. Не знам онези, дето понякога твърдят, че езикът ни не бил славянски, как си затварят очите за тях. Езикът ни е славянски до мозъкът на костите си. Тези смайващи славянизми са такива черти, дето извън славянщината не се срещат. Първият е аспектологията на славянските глаголи - имаме глаголи от свършен вид и глаголи от несвършен вид (перфективни и имперфективни глаголи). Втори такъв славянизъм са славянските възвратни местоимения. Ние (славяните, ха-ха-ха) казваме: Обичам майка си. А на всеки неславянски език се казва: Обичам майка ми. Тук ще разгледам трети славянизъм: омесване на склоненията с основа на -O- и -U- при съществителните имена от мъжки род. В праславянският/старославянският съществителните се скланяли по схема в зависимост както от родът си (женски, мъжки, среден), така и от завършъкът на основата си. Така било и в гръцки, и в латински, разбира се. Особено за славянщината било, че две такива схеми се омесили: съществителните от мъжки род с основа на -о- и съществителните от мъжки род с основа на -u-. Става дума все за съществителни имена от мъжки род. Омесването означава: хората след някое време вече не знаели едно съществително име от мъжки род дали да го скланят по O-схемата или пък по U-схемата. Дори в най-старите текстове се намира омесване. За такова омесване допринася фактът, че някои форми (например именителен падеж ед.ч.) съвпадат по двете схеми. Число Падеж O-схема U-схема O-схема U-схема O-схема U-схема O-схема U-схема O-схема U-схема Ед. номинатив (именителен) Богъ Богъ Духъ Духъ Съıнъ Съıнъ Народъ Народъ Родъ Родъ Ед. генитив (родителен) Бога Богу Духа Духу Съıна Съıну Народа Народу Рода Роду Ед. датив (дателен) Богу Богови Духу Духови Съıну Съıнови Народу Народови Роду Родови Ед. локатив (местен) Бозѣ Богу Дусѣ Духу Съıнѣ Съıну Народѣ Народу Родѣ Роду Ед. вокатив (звателен) Боже Богу Душе Духу Съıне Съıну Народе Народу Роде Роду Мн. номинатив (именителен) Бози Богове Дуси Духове - Съıнове Народи - Роди Родове Мн. генитив (родителен) Богъ Боговъ Духъ Духовъ - Съıновъ Народъ Народовъ Родъ Родовъ Първо последствие: български език. Множественото число на някои съществителни от мъжки род завършва на -ове вместо на -и. Народи, родове, ветрове, богове, залози, налози, кметове, депутати, .. Езикът ни е намерил покой, като си е изработил правилото, че -ове се слага на едносричните съществителни. Обаче: лъчи или лъчове? Аналогия: В руски съществителното сын има две форми в множествено число сыновья (неутрална форма) и сыны (възвишена форма). Второ последствие: български език. В друга тема стана дума за това, че звателният падеж при някои съществителни имена от мъжки род използва форми от старата О-схема (Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човече! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте!), а при други - форми от старата U-схема (Другарю! Простако!). Аналогия с полски: Pane połkowniku! При двете думи от мъжки род, завършващи на съгласна, едната има вокатив по O-схемата, другата - по U-схемата. Трето последствие: руски език. И двете форми за родителен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, фактически нов падеж. Оригиналният родителен падеж е по O-схемата (Производство сахара), а нов падеж, партативен, използва формите по U-схемата (Тебе сколько сахару в кофе?) Четвърто последствие: руски език. И двете форми за местен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, фактически пак имаме два падежа. Формите по O-схемата (о Крыме идет речь) представляват "реферативен" падеж, а формите по U-схемата (отдыхать в Крыму) - местен падеж. Пето последствие: руски език. Формите за родителен падеж мн. ч. по-често следват U-схемата (депутатов, народов, сербов, ..), но понякога следват O-схемата (крестьян, болгар, турок, ..). Шесто последствие: полски език. В единствено число повечето форми за дателен и звателен падеж са по U-схемата (-owi), но има някои по O-схемата: Полски: Panu połkownikowi (пану полковникови). Руски: Господину полковнику. Полски: Panе połkowniku (пане полковнику). Български: Господине полковнико. Омесване в полски има и при родителен падеж ед.ч.: Обикновено е по O-схемата (Pana połkownika), но понякога е по U-схемата (Banku Pocztowego: на руски Почтового банка). Едва ли някой се съмнява, че такива последствия могат да се намерят и в другите славянски езици.

Нека да е република Кипър. Думата ми беше за това, че този Кипър е приет в Евросъюзът в нарушение на международни договорености. Аз съм съвременник на кипърската криза от 1974 и помня как Турция окупира северен Кипър. Не бива никой да се репчи на по-силен съсед. Провокациите на по-слабите срещу по-силните обикновено е във вреда на по-слабите, както и стана. Писах в съседна тема, че около 50 години е периодът на давност. Ако сегашното положение се запази и след 2024, тогава Южен Кипър ще има шанс за международно признание като независима държава и, ако не го получи, да се присъедини към Турция. Времето работи за Турция. Да мислим за България преди всичко. Вредно и опасно за България е да я сравнява някой с Кипър.

Ако една държава държи една територия сега и през последните примерно петдесет години, никоя друга държава няма никакви права над тази територия. Реванш и реваншизъм не се допускат. По-далечната история или пък етническият състав на населението нямат значение.

Някой има ли доказателство, че Тодор Александров е казал или написал това?

И тъй, защо било написано Bolgaria, а не "Vulgaria" или "Bulgaria"? Уважаемият съфорумник Perkūnas е прав: поради италианско влияние. Сравнете следните италиански думи със старите им латински форми: colpa, volgare, volpe, .. Намерете италианска дума, в която да има има -XulZ-, където X и Z са някакви съгласни.

Звателен падеж. Този падеж е напълно запазен в нашият език. Но разгулната ни русофилия заедно с другите видове чуждопоклонничество убива и него. Господин министре! Господин председателю! Господин директоре! Госпожо директорке! А сега - детайлите. Формата за звателен падеж (вокатив) съвпада с формата за именителен падеж, т.е. с общата падежна форма, в следните случаи: при съществителните имена в множествено число при съществителните имена от среден род (тук има обаче особеност, за която ще стане дума) при съществителните имена от женски род, завършващи на съгласна. Следователно, специална форма за звателен падеж имат: съществителните имена от мъжки род съществителните имена от женски род, завършващи на гласна. Детайлите ще се разгледат в следният ред: Вокатив при съществителните имена от женски род и мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна А. Вокатив при съществителните имена от женски род и мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна Я (IA). Вокатив а-ла-турка при съществителните имена от мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна Я. Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на О. Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на U. Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на U. Иновативен вокатив в източно-български при одушевените съществителни имена от среден род, мъжки и женски род на гласна. Вокатив при прилагателните. Вокатив при субстантивираните прилагателни. Определена форма вместо вокатив. .. Вокатив при съществителните имена от женски род и мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна А. Вокативът завършва на О: Мамо! Жено! Госпожо! Дево! Мила родино! Елено моме! Драгано! Войводо! Владико! Особеност_1: Мъжките лични имена на А нямат специална вокатовна форма: Сава! Никола! Особеност_2: Когато преди крайното А има исторически мека съгласна (Ц, Ч, Ш, Щ), то вместо на О вокативът може да завършва на Е: Богородице! Душе! = Душо! Вокатив при съществителните имена от женски род и мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна Я (IA). Особеност_1: Тук се очаква вокатив на Е. Отче Еремие! Особеност_2: Тъй като в новобългарски ЙО е разрешено, по пътя на обобщението се получава вокатив на ЙО/О: Марийо! Българийо! Историйо! (Според мене, формите Марио-Българио-Историо би трябвало също да са допустими.) Особеност_3: Заемките от турски от мъжки род, завършващи на А/Я, обикновено имат турски вокатив: Чорбаджи! Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на О. Вокативът завършва на Е: Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човече! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте! Особеност: Господи! Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на U. Вокативът завършва на У/Ю: Царю! Учителю! Овчарю! Другарю! Особеност: Най-вече под влияние на източно-български, където О и У в неударена позиция не се различават, в този случай крайното У преминава в О: Простако! (вместо Простаку!) Поручико! Началнико! Дългучо! Иновативен вокатив в източно-български при одушевените съществителни имена от среден род, мъжки и женски род на гласна В източно-български, където в неударена позиция гласните се редуцирват, има специални вокативни форми с ясни крайни гласни: Христо, изкарай си ги говедата! Като чу подканата, Христу си ги изкара говедата. Ленче, бързай да хванеш влакът за София, че вече се композира! Ленчиту се качи на влакът от Бургас за София. Славе, гологлави дългучо! Не ти го гледам вече сеирът, шоуто де. На Слави не му пука. Мумиче, опичай си акълъ. Мумичиту не ще и да чуе. Вокатив при прилагателните. Вокатив при субстантивираните прилагателни. Във вокатив се използва старата определена форма на прилагателното (т.нар. пълна форма). Мили Боже! Свети Отче! Уважаеми господине! Мила родино! Ей, старши! Особеност: Определена форма вместо вокатив: Ей, старшията! Ей, болният! Ей, вратарят!

Отварям тази тема относно падежите в български език и продължаващото безпадежно-безметежно безхаберие. Много сме загубили, но често не осъзнаваме колко много сме заварили и че сме длъжни да го запазим. В няколко съобщения ще разгледам какво ни е останало от падежната система в старобългарски/старославянски.

Вредно е за България да я сравняват с Кипър. България е призната за независима държава от всички велики сили още през 1908, а през 1915-1918 сме били съюзници с Турция, за което Турция има за какво да ни е признателна. Южен Кипър е приет в Евросъюзът в нарушение на международни договорености. Великобритания се е отметнала от поети преди това свои задължения към Турция.

Стига сте търсили под волът теле. Уважаемият съфорумник stinka (Rom) е прав. Силистренските гребенци са били през цялото време в общение със левобрежни славяногласни и нямат отношение към добруджанските гагаузи. Силистренските гребенци са анклав на левобрежното славяногласие на отсрещният бряг. А пък на капанците им е бил нужен само още около век и щяхме да ги видим и тях "исти гагаузи".

Дали за сърбо-хърватски е в сила следното правило: При съществителните от женски род {со - соль - сол; јесен - осень - есен}, мекостта на крайната съгласна не се пази, понеже женският род сам по себе си достатъчно определя образецът (парадигмата). Няма съществителни от женски род, завършващи на исторически твърди съгласни. При съществителните от мъжки род (краЉ - король - крал; пањ - пень - пън) мекостта на крайната съгласна се пази, за да се разграничи парадигмата.

С тези разсъждения съм съгласен, но те са извън контекстът на Balkansprachbund-ът. Ясно е, че: -> Има стари влияния между славяногласието и германските езици. -> И балтийски, и славянски са правили в миналото опити да имплементират артроманията {Балкан-2}, вероятно в синхрон с германски. В същност, идеята за артроманията {Балкан-2} в Европа я докарва гръцкият език, след това я прихваща романсът, а оттам и германските езици, и славяногласието, и балтийските езици. Обаче, за разлика от германските езици (които успяват), опитът на славяногласието и на балтийските езици да я прихванат артроманията {Балкан-2} е неуспешен. -> Нашият балкано-славянски (български) език успява да имплементира артроманията {Балкан-2} едва вътре в котелът на Balkansprachbund-ът. Точно затова артроманията съм я наредил сред основните характеристики на Balkansprachbund-ът като {Балкан-2}. Съвпадението се обяснява изцяло извън балканският контекст. Обяснението е в старите влияния между германски и славянски. Задпоставеният определителен член {Балкан-А2} в българският език е славянщина. Именно българският (балкано-славянският) език е вкарал {Балкан-А2} в котелът на Balkansprachbund-ът и оттам {Балкан-А2} е прихванат и от влашкият. Нищо относно албанският език не е ясно, но няма да ни стане ясно никога. Зарежете в случаят албанският език. Не може да се докаже, че албанският е прихванал {Балкан-А2} вътре в котелът на Balkansprachbund-ът, но и не може да се докаже, че албанският е притежавал Balkansprachbund-ът отпреди. В контекстът на славяногласието задпоставеният определителен член {Балкан-А2} се обяснява със законът за втората позиция на енклитиката. Примери: Енклитика те: Обичам те. Мразя те. Много те мразя. Много те обичам. Енклитика се: Радвам се. Много се радвам. Енклитика си: Хубава си. Много си хубава. Енклитика та: Водата е студена. Морската вода е студена. Енклитика то: Детето си играе. Нашето дете си играе. Този стар закон се спазва строго в повечето нашенски диалекти и в стандартният български език. В руски е изцяло отменен. В полски и сръбски като че ли пак се спазва, обаче може би има разлики в наборът на енклитиките. Твърде вероятно е нарушаването на законът за втората позиция на енклитиката в старославянски (старобългарски, църковнославянски) да е резултат на влияние върху синтаксисът откъм гръцкият език при преводът на гръцките оригинали. Резюме: Не мога да приема, че балкано-славянският (нашият) език е прихванал задпоставеният определителен член {Балкан-А2} от албанският. Това си е чиста славянщина (доколкото германското влияние се включва в славянщината).

За детският говор не е ясна посоката на заимстване. Съвсем възможно е турската детска дума да е проникнала от български. През вековете много пъти се е случвало славяногласни нашенки да дундуркат турчета.

Вече писах, че Balkansprachbund-ът като конкретно явление е немислим без славянският език. Иначе езикови влияния е имало по всяко време и навсякъде. Вече писах, че историята на албанският език е неизвестна и за него всичко може да се каже, без да може да се докаже или опровергае. Например, че албанският бил дошъл на Балканите преди гръцкият. Във всеки случай няма никакви запазени текстове на албански отпреди 15-ти век нито на Балканите, нито другаде по светът. Сега ще приведа едно правило, което считам, че е общоприето. Ако за една иновация в балкано-славянският (българският) език има обяснение вътре в славянщината, то се отхвърля възможността тази иновация да е резултат от чуждоезично влияние. Също така, ако за една иновация в в балкано-романският (румънският) език или пък в гръцкият език има обяснение вътре в романсът или съответно в гръцкият език, то се отхвърля възможността тази иновация да е резултат от чуждоезично влияние. Това е така, защото се предпочита по-простото обяснение. В този смисъл, артроманията {Балкан-2} нашият език я е придобил от гръцки, влашки и може би от албански. Обаче, начинът на имплементацията на артроманията {Балкан-А2} в нашият език е славянщина. Възможността нашият език да е прихванал {Балкан-А2} като чуждоезично влияние се изключва, понеже е по-сложно обяснение. Доколкото историята на албанският език е неизвестна, то за него има две възможности: задпоставеността на определителният член {Балкан-А2} или е собствена характеристика на албански, или е влияние от български и румънски вътре в котелът на Balkansprachbund-ът. Доколкото в другите романски езици {Балкан-А2} го няма, то {Балкан-А2} в румънски със сигурност е чуждо влияние - от български и може би от албански.

Макар че не се дискутира много по това, вероятно съществува западно-европейски езиков съюз, в който влизат поне френски, английски, немски и нидерландски. Някой сатирик би могъл да го нарече "Merde-Shit-Scheiße-Sprachbund".

Благодаря Ви за включването Ви в тази тема, уважаеми Perkūnas. Разбира се. Аз не съм твърдял друго: Оставям я в балканският контекст, понеже нашият език е придобил тази характеристика, докато се е варил в котелът на Balkansprachbund-ът. Новият готвач (турският език) е поръсил казанът със {Балкан-А4}, но само балкано-славянският език е прихванал {Балкан-А4}. В този смисъл може да си остане в балкански контекст... .. Дали славянският език има роля за спирането на по-нантатъшното развитие на албанският към аналитизъм?.. Тази периодизацията може да се преразкаже така:-> Новоалбански е от първите запазени писмени текстове досега. -> Средноалбански е от наклаждането на огънят на Balkansprachbund-ът до първите запазени писмени текстове. -> Староалбански (древнеалбанский) е от римското завоевание на Балканите до наклаждането на огънят на Balkansprachbund-ът. -> Протоалбански е преди римското завоевание на Балканите.

..Ето продължение.. Още общи приказки за Балканският езиков съюз. Понятието Balkansprachbund се въвежда заради румънският и българският, а не заради гръцкият или албанският. Понятието Balkansprachbund се въвежда, за да се разяснят три въпроса: Мястото на българският език сред славянските езици. Българският e балканизиран славянски език. Българският език може да се означава като балкано-славянски език. Мястото на румънският език сред романските езици. Румънският e балканизиран романски език. Румънският език може да се означава като балкано-романски език. Отношенията между румънският и албанският. (Дали да се врем между шамарите?) ..Продължение може би ще последва..

Тук с {Балкан-2} е означена по-скоро идеята за артромания (категория за определеност при имената), която по някакъв начин е осъществена. Ясно е, че тази идея отдавна е била позната на романсът, и имплементация на тази идея има във всички романски езици. Не бива да се забравя, че идеята за артромания е била отдавна позната и на славянският език. Той направил опит да я осъществи (да я имплементира), но успехът бил частичен (само при прилагателните) и нетраен (идеята за артромания е напълно елиминирана в руски и полски). В сръбски частично се пази. Например: "бео свет" означава "бял свят", а "бели свет" - "белият свят". Тъй че нашият балкано-славянски (български) език успял да имплементира артроманията {Балкан-2} едва при вторият опит, и то вътре в котелът на Balkansprachbund-ът. Но забележете: моделът {Балкан-А2} на задпоставен определителен член е използван и при първият, и при вторият опит. Това е основанието да твърдя, че {Балкан-А2} е славянска черта и нашият език не е заимствал {Балкан-А2} нито от албански, нито от романски. За албански трудно може да се каже откъде е прихванал {Балкан-А2}. Може албанският да е прихванал {Балкан-А2} вътре в котелът на Balkansprachbund-ът от българският, може {Балкан-А2} да е самостоятелно независимо развитие в албански отпреди Balkansprachbund-ът. Забележете, че задпоставен определителен член {Балкан-А2} се среща и в скандинавски, което няма как да е повлияно от балкано-славянски. Балкано-романският (влашкият, румънският) трябва да е прихванал отнякъде {Балкан-А2}, понеже {Балкан-А2} не е присъщ на другите романски езици. Откъде може да е прихванал: или от български, или от албански. И пак докато се е варил в котелът.

За редица източни диалекти е характерен такъв преход: òвЧЕ мляко => òвЧО мляко => òвЧУ млякУ. ЧЕшмà => ЧОшмà => ЧУшмà => ЧУшмЪ. ЧЕшмян => ЧОшмян => ЧУшмян.

Думата куче си е нашенска дума. Тя произхожда от детският говор и сравнително наскоро е изместила думата пес. По някое време в нашият език възникнал проблем. Думата пес много често се употребявала в ругатни/псувни, като дори от думата пес в нашият език се образували новите думи псувам и псувня. Поради това в основното си значение думата пес била изместена от друга дума, куче, която била взета от детският говор. Първа аналогия: В руски думата сука има само негативна употреба. В нормалното значение на женско куче се употребява думата сучка. Втора аналогия: В турският детски говор я има думата kuçu: child's language doggie, bow-wow, woof-woof. Забележете: не твърдя, че нашата дума куче е с турски произход.

При наличие на артромания {Балкан-2}, задпоставеността на определителният член {Балкан-А2} в български си има обяснение в славянският контекст. Балкано-романският (влашкият, румънският) е прихванал {Балкан-А2} или от българският, или от албанският.

Balkansprachbund-ът като конкретно явление е немислим без гръцкият език, без балкано-славянският (българският) и без балкано-славянският (румънският, влашкият). Албанският език също така не може да се пренебрегне. Вече писах, че историята на албанският език е неизвестна. Кога албанският език е придобил балканските си черти никой не може да каже. Влиянието на албанският върху гръцкият вероятно е минимално: няколко гръцки думи с албанска етимология. Но албанският език няма как да се игнорира, понеже той притежава всичките основни черти {Балкан-1}..{Балкан-5} и всичките допълнителни черти {Балкан-А1}..{Балкан-А6} без {Балкан-А4}. Кога и как ги е прихванал - за повечето от тях - един Господ знае. Мисля, че все още е рано в тази тема да се навлиза в детайлите на отделните балкански характеристики. Стана вече дума за това, че гръцкият е заразил циганският със {Балкан-2}, {Балкан-4} и {Балкан-5}. {Балкан-2}, {Балкан-4} и {Балкан-5}, а вероятно и {Балкан-1}, са се зародили в гръцки и оттам са се разнесли из останалите балкански езици. Да, когато през 10-ти век било разпалено огнището на Balkansprachbund-ът, гръцкият вече притежавал чертите {Балкан-2}, {Балкан-4} и {Балкан-5}, а вероятно и {Балкан-1}. Артроманията {Балкан-2} заслужава отделна тема. Гръцкият език е заразил с артромания разговарният романс доста отдавна - вероятно по-време на християнизацията на римската империя. Но как балкано-романският (влашкият) е съчетал {Балкан-2}, присъщ за целия романс, със {Балкан-А2}, е интересен проблем.

Поддържам това си твърдение. Явлението Balkansprachbund се е зародило на балканските територии на България и Романия (Ромейската империя) южно от Дунавът. Няма исторически доказателство за присъствието на балкано-романският език северно от Дунавът през 10-ти век. Това е краткият ми отговор. По-нататък може би по-подробно ще разгледам румънският случай. В тази тема засега си стоим южно от Дунавът, на територията на Романия. Отклонение: Ако Ромейската империя беше доживяла до наше време, тя накратко щеше да се нарича Романия. Романия щеше да е южната съседка на България, евентуално. Но действителността е друга. И когато през 19-ти век Дунавските княжества Влашко и Молдова узурпират името Румъния, нямало вече кой да протестира. Каква несправедливост - сега фиромляните не разбират защо гърците протестират срещу опитите на фиромляните да узурпират името Македония. Според мене, и двете названията, Романия и Македония, са общо наследство на балканските народи и не бива да бъдат узурпирани от никой от тях. Е да де, ама Румъния е вече узурпирано. Все пак, пишейки на български, можем да различим двете форми Романия и Румъния и да ги използваме в различен смисъл. Но на английски например така не може.

..Ето продължение.. Balkansprachbund: датировка на явлението. -> Към краят на 10-ти век котелът (казанът) на Balkansprachbund-ът е сложен да на огнището (на фокусът) и огънят вече е разпален. -> Към краят на 14-ти век котелът вече е заврял и докъм 18-ти век си къкри кротко. -> През 18-ти век явления подобни на дейността на нашият отец Паисий загасят огънят и през 19-ти век явлението Balkansprachbund вече е затихнало. Доводи: -> В известният от краят на 9-ти век старобългарски/старославянски език, основан на балкано-славянски говори, почти не присъстват балкански черти. -> През 9-ти век деянията на царете Борис, Симеон и Петър, както и на цар Василий Българоубиец, приобщават всички жители на подопечните си територии към ромейската християнска култура. -> Най-старите текстове на албански и балкано-романски (влашки, румънски) представят тези езици в напълно балканизиран вид. -> През 19-ти век в балканските езици (гръцки, български и румънски) започват "очистителни" (пуристични, καθαρεύουσα) процеси, целящи да върнат съответният език към корените му дори с цената на елиминиране на присъщите му балкански черти. Българският език се отдава на разгулна русофилия, румънският - на разгулна франкофилия ("македонският" през 20-ти век - на разгулна сърбомания). Извод: Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на ромейската империя, зародил се през 10-ти век и надживял я с няколко века. ..Продължение може би ще последва..

Сега поправям късно забелязана досадна грешка. И да допълня: староалбанският език е неизвестен и за него нищо не може да се твърди. В частност, не може да се твърди, че е оказал някакво влияние, нито пък че не е оказал.