Argon

W % = (m/V*p)*100 W = 85%; V = 1000ml; p = 1.5g\ml m (H3PO4) = (W*V*p)/100 m (H3PO4) = (85*1000*1.5)/100 = 1275g Разреждаме с 3l вода, сл. W % = (m/V*p)*100 W = (1275/3000*1.5)*100 = 28.33%

Сега излизам, така че напиши задачата, а аз като се прибера ще я погледна.

Всичко си е включено, ама кой да гледа! mр-ра = V*p = 680*1.1 = 748g V = 600+80 = 680ml

Vр-ра = 600ml; p = 1.1g/ml; следователно mр-ра = V*p = 600*1.1 = 660g W (масовата част) = m (Na2SO4) / mр-ра 0,2 = m/660, следователно m(Na2SO4) = 132g W (на новия разтвор, след добавянето на вода) = m(Na2SO4)/mр-ра mр-ра = V*p = 680*1.1 = 748g W = 132/748 = 0.18%

E = E0 + 0.059/2*lgCNi2+ Температурата е 298K.

E0 - стандартен електроден потенциал при температура 298К За Ni2+/ Ni, т.е. йонно-метални електроди (електроди от първи род), E0 = - 0.24 n - заряда на йоните; в конкретния случай n=2 lnCNi2+ e натурален логаритъм от концентрацията на никеловите йони

Ковалентната връзка е връзка, която се образува между атоми на елементи с неметален характер. Ковалентната връзка може да бъде полярна и неполярна. Полярността на химичните връзки се поражда от различната електроотрицателност на образуващите връзките атоми. При условията на химично свързване електроотрицателността на участващ в ковалентна връзка атом на определен елемент се характеризира със силата, с която той привлича електронната двойка на връзката. Поради различната електроотрицателност на два атома връзката между тях е полярна. За означаване направлението на поляризация на връзката валентната черта се изразява като стрелка, насочена към по-електроотрицателния атом. Когато една молекула съдържа полярни връзки, обикновено тя притежава полярност. Полярната молекула е дипол, ако центровете на положителния и отрицателния заряд в нея не съвпадат. Диполът се характеризира с диполен момент. Ако една неполярна молекула се намира в електрично поле, създавано например от някой дипол, в неполярната молекула се формира индуцирана молекулна поляризация. Тя се изразява в преместване на електроните спрямо ядрата на атомите и на самите атоми. Величината, характеризираща склонността на дадена молекула към такава поляризация (възникналия поляризационен момент) при единица интензитет на електричното поле, се означава като поляризуемост.

@sixkillertm, за къде ти трябва това - за училище, университет или др.? Чисто теоретично ароматният характер се доказва посредством правилото на Хюкел - в молекулата на съединението трябва: 1) да се съдържат атоми свързани в пръстен 2) общо при всички атоми в пръстена да има (4n+2) п-електрона 3) орбиталите на п-електроните да са разположени в успоредни оси и да се реализира ефективното им припокриване Друг начин за доказване на ароматния характер на бензена е посредством електронната спектроскопия - ИЧ, УВ и Н-ЯМР.

Атомно-абсорбционна спектроскопия AAS Това е метод за определяне на ниски концентрации от елементи основан на селективното поглъщане на монохроматично лъчение от свободни атоми в основно състояние, при което се реализира разрешен преход на валентен електрон до свободна орбитала с по-висока енергия. Пламъков атомизатор 1. Изисквания на пламъка като атомизатор в пламъковата атомно-абсорбционна спектроскопия · Ефективна атомизация (пламъкът играе роля само на атомизатор) – достатъчно висока температура · Прозрачен със слаба собствена емисия · Ниска йонизация · Стабилен с ламинарни потоци и ниска скорост на разпространение · Евтин, без токсични продукти при горене. Пламъкът възбужда само елементите от ІА и ІІА група. 2. Аналитични характеристики на пламаковата AAS a) обхват · могат да се определят около 60 химични елемента използвайки последователно монохроматични (ККЛ, БЕЛ) лампи за всеки определяем елемент. · Не е приложим за анализ на: трудно атомизиращи се (Ti, Zr); продукти на горенето (H2, O2, C); неметали, халогенни елементи и инертни газове (лъчение < 150nm – не се пропуска от въздуха) b) Количество, подготовка и въвеждане на пробата: · За анализ се изискват 5–10ml разтвор; · Пробите се превеждат в разтвор (до 5%), който се пулверизира в пламъка (транспортни пречения); · Само 5-10% от аерозола при пулверизиране достига до пламъка. c) Сигнали и пречения: · При непрекъснато пробовъвеждане се регистрира постоянен сигнал, позволяващ лесно и възпроизводимо измерване; · Методът е много селективен. d) Калибрация: · Анализът е деструктивен, методът относителен · Лесна калибрация по водни стандарти. Линеен динамичен диапазон до 2 порядъка. e) Чувствителност: възможност за определяне на съдържания 0,1-0,01ppm. f) Квалификация на аналитика: методът и апаратурата са относително лесни и бързо се усвояват. Подходящ за рутинни анализи. g) Приложение и цена: анализът е моноелементен – бърз, лесен и евтин за малък брой определяеми елементи. Електротермичен атомизатор Електротермичният атомизатор е устройство за получаване на свободни атоми при електро-съпротивително нагряване на пробен контейнер. Най-често графитови кювети. 1. Изисквания към електротермичния атомизатор: · Термичен и химически резистентен материал на атомизатора; · Бързо и възпроизводимо нагряване до 3000°С, контролирано чрез подаваното напрежение; · Изотермичност; · Достъпен и евтин; · Възможност за възпроизводимо въвеждане на разтвори, емулсии, суспензии и твърди проби; · Възможности за автоматизация. 2. Аналитични характеристики на електротермичен атомно-абсорбционен анализ ETAAS a) Обхват: · Могат да се определят около 60 химични елемента, използвайки последователно монохроматични (кухокатодни или безелектродни) лампи за всеки определяем елемент; · Не е приложим за анализ на: карбидообразуващи елементи; неметали; халогенни елементи и инертни газове; b) Количество, подготовка и въвеждане на пробата: · Пробите се въвеждат директно като разтвор, суспензия или директно твърдо вещество; · Няма транспортни загуби · За анализ се изискват 5-100ml разтвор. с) Сигнали и пречения: · Регистрира се транзиентен сигнал, измерван по площ или максимум; · Силно изразена неселективна абсорбция. d) Калибрация: · Анализът е деструктивен, методът има перспективи да се прилага и като абсолютен; · Лесна калибрация по водни стандарти. Важно е количеството въведен елемент (не концентрацията). Възможно е калибриране от един стандарт чрез внасяне на нарастващи обеми. · Линеен динамичен диапазон под 2 порядъка. е) Чувствителност: Възможност за определяне на съдържания 0,1-0,01ppm. h) Приложение и цена: · Мощен високо чувствителен; · Автоматизиран – работа без надзор; · Скъп и бавен моноелементен. Повече за AAS може да намериш тук: http://kmetov.argon.acad.bg/Education/Uni_...39;r'07.pdf

Eквивалент е количество вещество, което по действието си в дадена химическа реакция отговаря на 1 mol водород. Това количество вещество съдържа 6,023*1023 брой химически активни частици. Еквивалентна маса - изразява масата в грамове, равна на химичния еквивалент на веществото (грамеквивалент).

Виж ето този линк: http://kmetov.argon.acad.bg/Education/Uni_...39;r'07.pdf Знам, че не е точно за спектофотометъра, но може и да ти помогне. Иначе има един учебник на Гари Крисчън за инструменталните методи. Там има доста информация за атомно абсорбционния спектрофотометър.

Повече за флокулацията http://en.wikipedia.org/wiki/Flocculation осмоза: http://en.wikipedia.org/wiki/Osmosis обратна осмоза: http://en.wikipedia.org/wiki/Reverse_osmosis

Осмозата е преминаване на молекулите на разтворителя през полупропусклива мембрана, разделяща два разтвора с различна концентрация. Целта е да се изравни концентрацията от двете страни на мембраната - молекулите преминават от разтвора с по-висока концентрация, към разтвора с по-ниска концентрация. За численетото характеризиране на осмозата се използва понятието осмотично налягане. Така се нарича онова допълнително налягане, което трябва да се приложи върху даден разтвор, за да се прекрати осмозата, т.е. да се прекрати преминаването на чистия разтворител към разтвора през полупропусклива преграда. Действието на осмотичното налягане се свежда до това, да се засили преминаването на молекулите на разтворителя от разтвора към чистия разтворител и да се изравни скоростта на преминаването на тези молекули в двете противоположни посоки. При обратната осмоза налягането на разтворителя се увеличава повече от осмотичното налягане, като по този начин става преминаване на молекулите в обратна посока - от разтвора с по-ниска концентрация, към този с по-висока концентрация. Флокулация - частиците на едно диспергирано вещество се срещат и агрегират в един колоид. След нарастване на колоида до определени размери, той се утаява.

@gateff, в целия ти пост на първо четене ме притесняват две неща: pH-то на водата в твоя парцел (мисля, че е прекалено ниско) и БДС-а. Но, за да не те подведа, най-добре потърси някакви норми по ISO. Също така може да потърсиш допустими норми и за трапезната вода. П.П. Един съвет: забрави за БДС-а. Търси допустимите норми по ISO.

"Фамилия Кюри" на Еужени Котон

Е, чак пък живота

Метод на стандартната добавка При повечето методи сигналът на анализираното вещество се влияе от присъствието на други вещества в разтвора (пробата) и тогава се говори за матрично пречене. То се наблюдава в атомно-абсорбционния и в атомно-емисионния анализ. Обикновено тези пречещи вещества са в по-големи количества от аналита и изход от проблема е приготвяне на стандартни разтвори със състав близък до този на определяния разтвор. Често това е невъзможно - не се знае пълния качествен и количествен състав на пробата (образеца), няма в наличие никое от съставните вещества или те са сложни природни обекти. Тогава идеалният изходен разтвор за приготвяне на стандартите е самият анализиран разтвор - той се разделя на няколко части и от тях се изготвят калибрационни стандарти. Те включват следните разтвори: "нулев", в който не е прибавено допълнително количество аналит и няколко ненулеви с добавени различни количества аналит. По тези надбавки може да се определи как нараства сигналът за единица концентрация прибавен аналит, т.е. да се определи чувствителността и тогава сигналът на анализираната проба, разделен на нея, дава концентрацията на аналита. Това е т.н. метод на стандартната добавка. Матричното пречене може да е адитивно, т.е. другите вещества (т.н. матрица) дават сигнали, които се сумират към този на аналита или мултипликативно - тяхното присъствие влияе на величината на сигнала, но не дава събираемо. От изложената по-горе схема на разсъждения става ясно, че може да се "отдели" само мултипликативното пречене, защото добавките на анализирания компонент дават как се изменя сигналът при промяна на анализирания компонент в присъствие на матрица, но тези добавки не могат да разкрият как се променя сигналът от наличието само на матрицата. Нека между концентрацията на аналита С и сигнала А е налице линейна зависимост с нулев свободен член (отрез) - b0 = 0. Това не е проблем на практика да се направи, достатъчно е да се нулира сигналът на празна проба (вода). Тогава зависимостта между сигнала на пробата с аналит Ах и неизвестната концентрация на аналита Сх е следната: Ах = b1*Cх = b1*nx/Vx, където b1 е чувствителността, nx са моловете аналит, а Vx е обемът на разтвора. При добавяне на определено количество аналит nk, разтворено в обем Vk, съответният сигнал е свързан с моловете аналит по уравнението Аk = b1*(nx + nk)/(Vx + Vk), където nx и Vx са неизвестното количество аналит и първоначалният обем (той е известен). Това уравнение може да се запише по следния начин: АkІ = b1*(nx + nk) = b1*nk + b1*nx, където величината АkІ, АkІ = Аk*(Vx + Vk), е сигналът на аналита, коригиран по обема. По данните АkІ, nk може да се построи калибровъчна права. Ако кривата се екстраполира за АІ = 0, ще се получи b1*nx = - b1*nk, т.е. количеството вещество в пробата е равно на отреза по абсцисата на калибрационната крива.

m (H2O) = ? V (H2SO4) = 300 cm3Тъй като на схванах каква е мерната единица посочената в условието (dт3), ще направя изчисленията, приемайки, че обемът е в cm3. W (H2SO4) = 63% p = 1.535 kg/cm3 W (р-р) = 40% W = m/V*p m = W*V*p m (H2SO4) = 63*300*1.535 = 29011,5 kg m (H2O) -> 40% 29011.5 -> 63% m*63 = 40*29011.5 m (H2O)= 40*29011.5/63 = 18420 kg

Ето изравняването на реакциите, а като имам повече време ще напиша и решенията на задачите. 1) O2 + 2 H2SO4 + 4 FeSO4 = 2 Fe2(SO4)3 + 2 H2O 3) S2 + 12 HNO3 = 2 H2SO4 + 12 NO2 + 4 H2O

VІ А група - кислород, сяра, селен, телур, полоний Кислород Открит е през 1773г. почти едновременно от К. Шееле и Дж. Пристли, но името си получава от Лавоазие четири години по-късно. То произлиза от гръцките думи окис (кисел) и гейномай (образуващ) и е резултат на неточното схващане, че кислородът се съдържа във всички киселини. Приложението на кислорода е огромно и извънредно разнообразно. В промишлеността се използва за интензифициране на някои окислителни процеси. Без него е немислимо горенето на редица течни, твърди и газообразни горива, при което се получава топлина и се достигат желаните високи температури. Важно е приложението му в медицината. Той е основна суровина при много химикотехнологични процеси - получаване на азотна и сярна киселина, окисление на метанол и пр. Нараства приложението и на течния кислород - като окислител на горивото в ракетните двигатели, като основен материал при някои експлозиви (оксиликвит) и др. Използването на озона е свързано с неговото силно окислително действие. Кислородът е един от най-важните в биологично отношение елементи. Той поддържа "дишането" на растенията и животните и осъществява вътрешно клетъчни окислителни процеси. Влиза в състава на преобладаващата част от органичните вещества, изграждащи живата материя. Малки количества озон във въздуха влияят добре на човешкия организъм, особено при белодробни заболявания. По-големи количества обаче имат токсично действие. Сяра Сярата е позната на човечеството от древността. Затова е допринесло съществуването на находища от самородна сяра, както и разнообразното приложение на това вещество. С нея се свързва библейската история за гибелта на Содом и Гомор. Омир споменава за нейните димообразуващи свойства 800 г. пр. н. е. През 670г. защитниците на Константинопол запазили арабския флот с помощта на прочутия "гръцки огън" (смес от селитра, въглен и сяра). Аналогичен по състав е и черния барут, направил революция във военното дело през ХІІІв. Разнообразно приложение намирала сярата и в медицината. Наименованието й произлиза от санскритската дума "сира", която означава светложълт и очевидно е свързано с нейния цвят. Представката тио, която отбелязва присъствието на сяра в редица съединения, е от гръцката дума "тейон", която означава небесен, божествен и съответства на мистическите представи на древните народи за това вещество. Сярата е един от важните в биологично отношение елементи. Тя е в състава на някои съдържащи сяра аминокиселини. Приета вътрешно, няма подчертано отровно действие. Около 50% от произведената сяра се употребява за получаване на сярна киселина. Значително е приложението й в целулозно-хартиената промишленост, при производството на кибрит и черен барут. Използва се в медицината и влиза в състава на някои мехлеми за лекуване на кожни заболявания. Особено незаменима е сярата при вулканизацията на каучука. При нагряването му при температура около 140 градуса в присъствие на сяра атомите й се присъединяват към нишковидните молекули на каучука и като че ли "съшиват" тези молекули помежду им. Каучукът се превръща в гума. Селен, телур, полоний Телурът е получен за първи път от Ф. Мюлер през 1782г., но своето име получава от М. Клапрот. То произлиза от латинската дума tellus, която означава земя. Селенът (от гръцки селене - луна) е открит едновременно от Берцелиус и Хан през 1817г. Откриването на полония човечеството дължи на Мария Кюри (1898г.). Селенът и телурът са малко разпространени по земната кора. Техните съединения съпътстват сулфидните минерали на Pb, Cu, Hg, Ag, Au. Полоният се намира в урановите и ториевите минерали като продукт на разпадането на урана. Селенът намира приложение в съвременната електротехника за приготвянето на фотоелементи и токоизправители. Телурът се използва като легираща прибавка към оловото, на което придава твърдост и еластичност. Значението на селена значително нараства след откриването и повсеместното разпространение на ксерографията. Парите на тези елементи и техните съединения са отровни.

Браво, разгада я. Картината е свързана с европейската история. Наистина става въпрос за монаси и за Средновековието. Изобразено е изгаряне на тамплиери.

Жокерите много ми помогнаха Какво е изобразено на картината?

Цар Самуил, Траянови врата

Ясно е, че за водните разтвори на електролити осмотичното налягане се определя по формулата: P = iCRT i - изотоничен коефициент Какви експериментални методи се използват, за да се определи този коефициент?

"Не отлагайте нищо за утре, ако можете да го отложите за вдругиден." - Самуел Лангхорн Клемънс - Марк Твен "Противоположното на правилна формулировка е грешна такава. Противоположното на доказана истина може да бъде друга такава. " - Нилс Бор "Няма значение дали вървиш бавно. Важното е да не спираш." - Конфуций "Аз съм много търпелива, при условие, че накрая стане както аз искам." - Маргарет Тачър "Остроумието е образовано нахалство." - Аристотел "Величието на човека се корени в съзнанието на неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човека е нищожен щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно защото го съзнава." - Блез Паскал "По-добре временен неуспех, отколкото временен успех." - Питагор "При секса е като при картите. Ако нямате добър партньор, трябва да имате добра ръка." - Уди Алън