Евристей

А само век преди това нещата между двете държави са били коренно различни Франция (Луи XIV) vs. Англия (края на XVII – началото на XVIII в.) Франция при Луи XIV („Кралят Слънце“) Англия по същото време Население: ~20 млн. – най-многолюдната държава в Европа. ~5 млн. – доста по-малка по численост. Политическа система: Абсолютна монархия, централизирана власт във Версай. Конституционна монархия след „Славната революция“ (1688), ограничена кралска власт. Армия: Най-голямата армия в Европа (до 500 000 войници); води успешни войни срещу Хабсбургите и Холандия. По-малка сухопътна армия, но силата е във флота. Английският флот започва да надминава френския. Икономика: Силна аграрна база; протекционизъм и меркантилизъм (Колбер); производство на луксозни стоки (коприна, гоблени, порцелан, козметика стоки на лукса и разкоша). По-малка икономика, но развиваща се търговия и колониално корабоплаване (Индия, Америка, Кариби). Финанси: Огромни разходи за дворец (Версай), войни, социална политика - изплащат се пенсии на военно-ветераните и вдовиците → държавен дълг нараства. Финансова стабилност, изграждане на Банката на Англия (1694), усъвършенстване на кредитната система. Култура: Златен век – Молиер, Расин, Корней, Льо Нотр (градини), класицизъм; френският език става езикът на дипломацията. Англия все още по-назад културно в сравнение с Франция, но има възход: Шекспир (преди това), Джон Лок, Нютон, английският театър и философия. Геополитика: Франция е хегемон на континента, влиянието ѝ е огромно; Версай диктува мода, протокол и политика. Англия още не е световна империя, но поставя основите на морското превъзходство и колониалното господство. Репутация: Франция – „моделът“ за Европа (език, облекло, изкуство, архитектура). Англия – все още „втора сила“, но с огромен потенциал в морето и търговията.

Понеже съвременната Демокрация е приета като наложена от Великата Френска Революция, бегъл статистически преглед на това какво точно тя (Революцията) променя в родината си, да се видят и сравнят идеология срещу цифри, които невъзмутимо не се вълнуват от високопарни слова Нека да се види Франция като кралство преди Революцията, след нея и ...какво тя казва ! Тоест статистика срещу истеричен патос Франция преди 1789 г. Франция след 1815 г. Митът за революцията Население: ~28 млн – най-голямата европейска сила. Загуби: стотици хиляди в граждански войни и милиони в наполеоновите войни. „Свободата донесе на народа власт и равенство.“ Политика: Абсолютна монархия, но държавата е стабилна и призната. Политическа нестабилност: република, терор, диктатура, реставрация. „Народът свали тиранията и заживя свободно.“ Армия: Традиционно силна, елитна. Огромна масова армия, но изтощена и разгромена. „Франция победи Европа и показа силата на народа.“ Икономика: Аграрна основа + индустрия, втора след Англия. Икономически хаос, инфлация, индустриален спад, нужда от чужди работници. „Селяните получиха земя и благоденствие.“ Финанси: Дългове, но стабилна система на богатство. Финансова зависимост, Париж става банкерски център, не индустриален. „Франция се освободи от корумпираната аристокрация.“ Култура: Златен век – философия, литература, изкуство, мода. Париж е център Унищожени ценности, гонения на духовенството, разпилян елит. „Революцията донесе просвещение и напредък.“ Елити: Аристокрация и духовенство – носители на традиция и култура. Избити/изгонени елити; нови – банкери, военни, бюрократи. „Всеки човек може да стане велик – дори обикновен корсиканец като Наполеон.“ Геополитика: Водеща сила в Европа. Отстъпва първенство на Англия, по-късно Германия. „Франция е факелът на свободата за цяла Европа.“ ........................................................................................................................................................................................................ Великата революция е велика като мит и символ, но катастрофална за самата Франция в демографски, културен и икономически смисъл. С други думи, тя е велика за идеолозите, но трагична за народа. Как Френската Революция помогна на .... вековния съперник Англия Франция vs. Англия (края на XVIII – началото на XIX в.) Франция (след 1789–1815) Англия (същия период) Политика: Постоянни сътресения – революция, терор, диктатура, реставрация. Стабилна конституционна монархия след „Славната революция“ (1688); без големи вътрешни катаклизми. Демография: Загуби от революционен терор и наполеонови кампании (милиони). Населението расте стабилно, без мащабни военни поражения на собствена територия. Икономика: Разруха, инфлация, зависимост от чужда работна ръка (полски и немски работници във френската индустрия). Индустриална революция: текстил, въглища, корабостроене – Англия става „работилницата на света“. Финанси: Хронични държавни дългове, Париж става повече банкеро-лихварски град, отколкото индустриална столица. Лондон – световен финансов център, но с опора върху мощна индустрия и глобална търговия. Култура: Част от елита унищожен или емигрирал; национално богатство (църкви, манастири, библиотеки) разрушено. Културен разцвет – Шекспир вече е класика, възход на романтизма (Уордсуърт, Байрон), научни общества (Роял Сосайъти). Армия: Временно мощна чрез масов набор, но претърпява катастрофи (Русия 1812, Ватерло 1815). и загива цвета ѝ Морска хегемония – победа при Трафалгар (1805), контрол над моретата, глобална империя. Геополитика: Франция губи статута си на доминираща сила; поставена под надзор от Виенския конгрес. Англия става безспорна №1 сила в света, колониална империя на четири континента. .................................................................................................................................... Изводи : Докато Франция преживява кръвопролития, разрушения и демографски крах, Англия спокойно натрупва сила чрез индустриализация и колониална експанзия. В резултат: XIX век е векът на Англия, не на Франция. Митът за „Великата революция“ служи на идеолози и революционери по света, но реално Франция изпуска историческия шанс да бъде водеща сила.

Действително тя не е ...половинчата, защото ролята на народа е нулева и на никой от "революционерите" не му е пукало за никакъв народ. Едрият бизнес/ Капитала иска просто сам да се контролира, а не някой да черпи от него без контрол, па макар и крал. Затова и Капитала вижда същата опасност и в новия лидер - Кромуел ! Който сам го е издигнал, но после ...изпуска от контрол. Диктатор с такива правомощия се явява опасен и неконтролируем, затова след смъртта му е ексхумиран и обесен, а после обезглавен и главата му разнасяна по всички графства за показ като ...изменник ! Това само 2 години след смъртта му ! Така, сега каква е най-осезателната прилика между Английската Революция и Френската ? Капиталът си избира любимец - способно момче което да свърши ...мръсната работа ! Но после изпуска го от контрол, защото точно така - това са способни момчета и успяват да изиграят ...мастерите си и да им станат шефове. Позна ли ги ? Оливър Кромуел за който стана дума по горе и .... НапУлИоне БуОнапарте (Корсикански, не италиански) И двамата са кадърни офицери, но ...виж сега, това не е имперски Рим или ранна Византия и колкото и кадърен офицер да си не можеш се издигнеш толкова високо - тук царят вкоренени от векове феодални порядки и без синя кръв не можеш да се издигнеш до главнокомандващ. Да, Кромуел е някакъв дребен благородник, но не е древен, а по скоро произлиза от новоблагородници издигнали се от конфискациите на католически земи по времето на Хенри VIII Буонапарте пък направо е почти чужденец - роден година по късно след присъединяване на Корсика към Кралство Франция И двамата сед като овладяват властта вече действат според техните си виждания Кромуел : въвежда пуританството в най-крайния му образ - забраняват се забавление, алкохол, събирания, дори и представления на Шекспир. Англия става подобие на днешен Афганистан Бонапарт : напротив, ревизионизира якобинските порядки, връща Франция в лоното на Католицизма, възстановява респекта към миналото и благородническите титли, макар вече не наследствени а закупени или по заслуги. ............................................................................................. За Капитала : и по времето на Чарлс I Стюарт и по времето на Луи XVI - държавата изпада в тежък финансов дефицит, пари няма, подържа се изкуствено висока инфлация, хранителни продукти от първа необходимост - секват или се предлагат на баснословно високи цени. Целта е една : бунтове които да бъдат насочени срещу властта След сваляне на режима, паричния поток е ...отпушен и потича наново ! Стоките отново се появяват по пазарите, на малко по-високи цени, но ги има и не са инфлационно раздути, пропагандата обвинява за всичко стария режим и възвеличава гения на новия Та такива ми ти работи, драги ми Ексхемус

Не, нека чак толкова да не навлизаме в конспиративни теории. Разглеждай по скоро приликите между Английската революция от средата на XVII-ти век и Френската от края на XVIII, дори прибави и Нидерландската от края на XVI-ти., която въпреки, че е на национална и религиозна база, но основата под нея е по-друга. Имаш натрупан и мощен капитал, а притежателите му не са съгласни да е извън техен контрол. Виждаш, че е простичко, но на пръв поглед. В началото зараждащата се буржоазия застава безрезервно на страната на кралете в борбата им срещу едрата аристокрация. Силната централна власт носи гаранция за сигурност, обезпечава и развива търговията, кралските поръчки стимулират производството. Когато обаче капиталът е натрупан, притежателите му не са съгласни да не го контролират, а кралете да черпят от него с пълни шепи. Затова и Нидерландската Революция не избухва по време когато испанските кораби носят тонове перуанско злато и сребро а ...когато то секва, а Фелипе II иска нидерландски пари за нуждите на короната. В Англия буржоазията застава твърдо зад Хенри VIII въпреки неуравновесените му действия в края на живота му, страхувайки да не се повтори анархията от времената на розите. Елизабет I също се радва на подкрепа от страна на бизнеса (даден е кралски карт бланш за каперска война срещу испанските колонии) При Джеймс I вече започвa антагонизма между едрия капитал и кралската власт. Считан по скоро за шотландец, чужд на английското общество, Джеймс бива намразен заради арогантността си, лансиране на свои фаворити с държавни постове и най-вече с мирната си политика с Испания която иска да се сложи край на пиратството и английските капери започват да бъдат бесени като пирати от кралските служби. Неприязънта и недоверието между Капитала и Кралската власт се прехвърля върху наследника и син на Джеймс - Чарлс I Въпреки това ще изминат почти 20 години на абсолютизъм (Стюарски абсолютизъм) докато избухва така наречената Английска Буржоазна Революция. Специфичното тук (за разлика от Франция и Испания) че самата аристокрация се е ориентирала към бизнеса и се е превърнала в едра буржоазия на предприемачи, банкери, търговци. Затова навремето в Марксистката историография тази революция беше определена като ...половинчата !

Най-интересни са причините за Френската Революция. Като една от първостепенните се изтъква тежкото положение на селяните. Бърза справка с въпрос ? Къде по това време селяните живеят по-добре от френските ? Английските, испанските, полските, скандинавските, германските ? Колкото и да е чудно : френските села са в пъти по-богати, а френската диета е несравнима с европейската. Тук и една подробност - французите не искат да напускат Франция и да заселват колониите си, така както с размах правят англичани, испанци и португалци. Последните - бягат от беднотия, в Англия и по ред причини - католици, роялисти, ирландци Френското правителство предлага щедро възнаграждения за колонистите тръгващи за Луизиана и Канада, дава се амнистия за минали прегрешения, въпреки това резултатът е почти провал. Тоест френските селяни си искат във Франция за разлика от английските, испанските, португалските (по сетне и германските и скандинавските бягайки от глада и нищетата) Няма такива филми в кралство Франция. Храна има в изобилие и никой не иска да емигрира. Има изкуствено причинен глад в Париж с организирано прекъснати доставки. Виновници са изкарани кралското семейство и е организирана и дирижирана мобилизация на част от най-лумпенизираната сган на парижката беднотия (част от тях в началото отказват и бягат) Сполуката на "революционерите" до голяма степен се дължи на нерешителността на Луи XVI Та ...френските селяни не искат смяна на статуквото, не искат да бъдат карани да гласуват за някой за който и понятие си нямат, не искат да им избиват свещениците, не искат да им забраняват църковните празници

Генералните щати или по точно les états généraux du royaume преди нерешителния крал да ги свика, са свикани за последен път 150 години по-рано при пра-пра-пра дядо му Луи XIII, а иначе са създадени от Филип Хубави в началото на XIV век, когато буржоата - градските първенци, търговци, банкери, предприемачи не са чак толкова съществена част от Кралството и точно те са най-заклетите монархисти и искащи силна кралска власт, която да им гарантира чадър над произволите на едрите сеньори, еднакви закони, еднакви стандарти, теглилки, пазар, сигурност по пътищата и т. н. т. н Времената разбира се, се променят и третото съсловие се превръща във все по значителен фактор в Кралството притежаващо все по голям капитал. Причините : За разлика от Англия и Холандия където аристокрацията се включва (дори съставлява огромен процент) в предприемачество, търговия, иновации, банкерство, френските аристократи презират тези дейности и се отдръпват в именията си. Третото съсловие - поема тези дейности поощрявано от силните абсолютиски крале, които назначават свои министри от редовете на това съсловие въпреки презрението на висшата аристокрация към тях. В Испания примерът е същия като във Франция, но освен с пасивна и безразлична аристокрация има и същото пасивно трето съсловие А че двуметровия Луи XVI е нерешителен, прекалено мекушав, добродушен и склонен да прощава повече от необходимото е абсолютно вярно. Само една негова дума и швейцарските му гвардейци размазват на секундата парижката сган изпратена срещу Тюйлери да троши и безчинства. Ако Луи XV беше жив тази лудост никога нямаше да се случи ! Констатации от съвременници А в действителност не е лудост, а добре манипулирана и дирижирана програма за ликвидиране на монархията при какъвто и развой решения и отстъпки. От един момент натам каквото и да предприеме или не кралят, съдбата му е предопределена.

Както древните са писали : Всичко зависи според обстоятелствата В някои държави/общества - демократичното управление е ....Невъзможно, и няма смисъл да се налага В други е удачно напълно, в трети - до известна степен ................................................................... Що се отнася до Френската Революция Моля да не се пишат некомпетентни фрагментирани глупотевини Болшинството от народа на Франция си иска стария режим, а именно : ЕДИН КРАЛ, ЕДНА ВЯРА, Обаче никой не му и го предлага ! Напротив - наказва се с Гилотина такива искания. Е ? Тогава що за Свобода е това ? Какво Равенство ...? Жизненият стандарт спада главоломно, което води до серия от селски бунтове причинени от ...ГЛАД ! Глад и съпричастност от убиваните свещеници, които селяните с оръжие в ръка защитават. Ох...Френската Революция...която никой от 90% на 25 милионна Франция не иска да и да чуе и която съсипа най-благоденставщото кралство в ....Света ! Няма ли да се прогледне, след като и в самата Франция вървят сериозни ревизионистични прегледи

Какви могат да са заключенията в днешно време ? САЩ поставят начало на една уникална Републиканска Демократична (което е все едно и също) конституция, но ...отнасяща се за 18-то столетие. И за тогава е ...оптималното решение. Власт имащите са едри земевладелци, разбирай плантатори сиреч робовладелци, а по ...климатични възпрепятствания - от северните колонии другата част са едрата търговска върхушка, част от която по-късно ще се превърне в промишлено-индустриална Последната ще вземе превес и ...интересите ѝ ще влязат в конфликт с тези от земевладелската, по стечение на географски обстоятелства разделението е налице и конфликтът е въпрос на време По стечение на икономически ..или други интереси (или съвпадение) прогресивните сили Англия и Франция имат сантименти към Юга, а Крепостна Русия жали за Севера (без ирония) Диктатурата ? Моите наблюдения на база не на лични пристрастия, а на четене и пак четене...са : Всяка дълголетна диктатура без изключения се дели условно на два основни етапа/периода : Първи : В началото Диктаторът се стреми да се хареса на болшинството от народа, провежда реформи, премахва някои стари закоравели пречки и спънки за развитие и прогрес, наказва старата корумпирана номенклатура, справя се до известна степен с престъпността на ниско и средно ниво. Един от примерите е разправата на Дуче Мусолини с мафията в Южна Италия - разпертушинва я и мафиотите бягат като подивели пилци към Америка Икономическия възход в началните години на Дуче е очевиден. Икономическия възход на Хитлер в ранния период също Същото е и за Кадафи, Садам, Асад ! ... В пълна степен и за товарищ Путин. Икономическото състояние което те заварват е едно и съвсем друго десетилетие, десетилетие и половина след тяхното управление Моля тук ако има критики и несъгласия да се включат хора с икономически познания, а не с политически пристрастия От даден период натам - пътят на диктатора е само един : надолу ! Причините : Нека първо са оправдателните Започват опити за покушения, елиминиране, злепоставяне...това води до изнервяне, параноя от страна на диктатора, който започва да ..бяга от реалността и се обгражда вече не от можещи и кадърни хора, а от ласкатели които му представят реалията такава каквато той иска да я вижда ! Тук вече Диктаторът губи реална представа с действителността ! Не само от настроенията сред интелигенцията и народа, но и сред ...армията, което е най-важното ! Именно липсата на комуникация и следене/контрол/ от шах Мохамад Пахлави върху висшия офицерски състав на армията доведе до каквото тя стана ... И все пак ползата от диктатор в дадена критична ситуация е красноречива : Аугусто Хосе Рамон - Пиночет Икономистите са категорични : Чили увеличава БВП неимоверно много през неговата диктатура И напротив ...в Демократична Архентина по времето на семейство Перон - една от най-проспериращите световни икономики се срина до степен да се превърне от една страна която от водещите в световната икономика до страна от третия свят.... Огромно падение за което е изписано много

Демокрацията е разглеждана и изучавана изключително подробно сред древните учени чиято родина или просветен патрон на повечето от тях е люлката на това управление - Атина. И никой от тях не я намира за оптималната форма на управление. Не само това, но дори преценките са за провал или почти провал, система пълна с недостатъци и недъзи. Най-остри критици на системата са и най-големите умове на Античността : Платон и Аристотел Според древните учени най-добрата форма на управление са : 1. Просветен тиран - човек със знания и компетенции, съсредоточил властта в свои ръце, чиито интереси са благосъстоянието на държавата и справедливо (нагаждано) управление над мнозинството на чиято подкрепа разчита 2.Олигархическа република, като тук се включва групата от най-можещите и знаещите, най-опитните, въобще каймакът на обществото При Демокрацията - пълното вкарване на народа в управлението е отчетено като грешка, тълпите са зле осведомени, ловко манипулирани от демагози и под влиянието на амбициозни и безскрупулни оратори могат да приложат чрез гласуване опасен развой. Така както и става многократно и най-красноречив пример е Пелопонеската война където в началото ѝ атинския флот е най-силен и многоброен, абсолютен хегемон и непобедим, а в края на войната след серия от "мъдри" народни решения - половината от него е на дъното на Егейско море, 1/3 е в плен на спартанския флот, а оцелелите не смеят да излязат от Пирея Още по показателен е примерът с Римската Република Изключително успешен в Ранната и Средната ѝ формации и крайно неудачен в Късната Обществото (управляващи и управлявани) се сплотява и дава решителен отпор срещу келтите на кървавия гал Брент и 150 години по-късно срещу Ханибал В Късната Република обаче се вижда, че системата не работи. А тук вече става въпрос за по Демократична форма на управление, защото в Сената влизат и плебеи, а Народните трибуни - изразяващи интересите на народа са с още по-големи привилегии и имащи право на вето за всяко решение. Последствия - интереси на различни групировки и фракции в резултат на което стотици хиляди римляни са изклани от Митридат и Югурта без да са победени в сражение. И точно това води до недоверие прерастващо в презрение към институциите от страна на армията и народа. Легионите искат силен лидер който да гарантира правата им след уволняване и да не ги изоставя на произвола на ...тромавите институции неспазващи поетите ангажименти.

Спор няма. Дотогава обаче е латиноговоряща с оглед на процесите от Дакия. Иначе историята на града е крайно интересна. Няма консенсус селището Сардика дали е тракийско или келтско. Както и самото племе.(Поне допреди 10-на години) Градът е обявен за мунисипиа - главен стратегически град със собствено самоуправление не от кой ѝ да е, а от самият император Марк Улпий Траян Оптимус, който дава родовото си име на града, като запазва изконното му име. Улпия-Сердика - малцина градове имат тази привилегия (Августа Траяна е друг такъв) Друг интересен факт е значението му през ПБД . Първото споменаване е опита за възстановяване и презаселване от страна на Никифор и контра действията на Крум, който не е съгласен. Обаче ....Явно града е бил в добре укрепен защото Ювигия Крум не мож го превземе, а е трябвало да приложи подлост/хитрост Кой, кога и как е възстановил Сердика преди Никифора и е настанил там силен гарнизон и от какво той се изхранва, аз не знам... Натам значението на града през X век нараства и отговор дават последвалите събития : След падането на България - Североизточна под Византийска власт и впоследствие бунта на комитопулите, Василий II предприема мащабен поход насочен именно към ...Средец ! Смятал е, че след като го превземе той ще овладее и пречупи съпротивата. И напротив - Комитопулите го защитават ревностно - преценявайки, че е изключително възлов пункт за устоите на съпротивата. Така и става : Средец е спасен и съпротивата продължава още ....4 десетилетия

Данни няма, но в такива случаи се правят съпоставителни анализи доколкото е възможно разбира се. Така : поне до VI-ти век сердикийци трябва да са говорили на латински. Защо ? Първо поне за някаква бегла представа е линията Иречек Което не е кой знае колко силен аргумент, още повече че Сердика попада някъде по средата Тогава търсим писмен източник. Намира се но доста по рано от интересуващия те период, а именно златния за империята II век Надпис на латински преведен от Н. Шаранков 6 май - празникът на Аполон в римска Сердика! За здравето и вечното просъществуване на Император Цезар Тит Елий Хадриан Антонин Пий Август , Марк Аврелий Цезар и Луций Елий Цезар и целия им дом, на свещения сенат и римския народ и на градския съвет и народа на Сердика! Първожрецът на града и съпругата му канят членовете на градския съвет и всички граждани на 6 май... Ще бъдат раздадени пари - по един денарий на човек. Също така те канят целокупното население на спортното състезание в чест на Аполон на 6 май и ще раздадат зехтин на всички участници... III век в недалечната Скаптопара, жителите ѝ са двуезични - пишат писмо на Гордиан и на гръцки и на латински език. Но в края на този век вече се случва нещо което ще сложи край на всякакво съмнение относно латинско-говоряща Сердика. Император Аврелиан изтегля легионите от Дакия, а с тях се изтегля и огромна маса от романизираното отвъд-дунавско население. Образувани се две нови провинции : Крайбрежна и Средиземна Дакия. Сердика става столица на последната и като такава там се насочва значителна част от елита и номенклатурата на старата отвъд дунавска Дакия която е безспорно латиноговоряща. Така, че поне V, че и VI-ти век Софията си е латиноговоряща Натам вече не мога да кажа, има май хиатус ама пълен или полу-пълен тоест дали мъждука там нещо или всичко е изклано, отвлечено и избягало ...по скоро да. Да обобщим така : V - VI век Сердика е латино говоряща, след това ако е имало частично възстановяване е била гръко говоряща, а от втората половина на IX век българска или поне с български управляващ елит Надявам се да съм помогнал

Малък опит за сравнение с височината на Александър и неговата банда, хора родени сред мекия климат на Егея, но преживели амплитудите от палещите горещини на Арахозия до ледовете на Хиндукуш, влагата на Пенджаб и връщането .... Общо тези мъже извървяват тръгвайки от столицата Пела .... реалният марш с обходи, обсади и зимувания е бил над 20 000 км ! Що за хора са това ? Основни диадохи и възраст / ръст Име Височина (прибл.) Възраст при смърт бележки Александър III (356–323) 167–170 см 32 г. Умира млад във Вавилон. Хефестион (356–324) 175–180 см ~32 г. Умира преди Александър (324 г.). Птолемей I Сотер (367–283) 168–173 см ~84 г. Основател на династията на Птолемеите; Антигон I Едноокия (382–301) 190+ см 81 г. 81 г. Загива при Ипсос в превъзходна форма Селевк I Никатор (358–281) 185–190 см 77 г. Убит от Птолемей Керавн в напреднала възраст. Лизимах (360–281) ~180 см ~79 г. Загива в битка при Курупедион. Касандър (355–297) 165–170 см ~58 г. Умира от воднянка, сравнително млад. Антиох I Сотер (324–261) няма данни ~63 г. Син на Селевк, управлява дълго. Деметрий I Полиоркет (337–283) 175–178 см ~54 г. Известен с красотата си, умира в плен при Селевк. Антигон II Гонат (320–239) ~170 см 81 г. Внук на Едноокия, управлява Македония дълго. Филетаер от Пергам (343–263) ? ? ~80 г. Основател на династията на Аталидите.

Сега : по логично е Големия Филип да е бил висок именно между 167-170 (както показват изследванията на костите от гробница 2) и с оглед на средния ръст за епохата, а това е малко над средното и с оглед че сина му Александър е описван също със среден ръст, добре сложен, физически силен, но в никакъв случай висок. Случаят с персийските дами - майката и дъщерите на Дарий III които при вида на появата на Александър и Хефестион първо се поклонили на последния след като го сметнали за лидера с оглед на по-високия му ръст и снага.

И така корекция във височината : Юнакът от гробница 1 на Вергина който на база ДНК от запазена недоизгорена кост се оказва висок 180 см не е Филип II, а някакъв македонски висш аристократ ( но със сигурност член на царското семейтво) чиито произход е от Гръцкия юг Този от Гробница 2 чиито характеристики са посочени в горния пост и най-вероятен като оригиналния Филип II е : Мъжът от Гробница II във Вергина на около 40–50 години и висок 167–170 см, с травми на дясното око и крака, които съвпадат с историческите сведения за Филип II, което го прави най-вероятния кандидат за неговата гробница. източници: Musgrave et al., 2010, International Journal of Medical Sciences Bartsiokas et al., 2015, Nature Communications Hammond, N.G.L., 1978, GRBS Greek Reporter: link https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0305440325000834?utm_source=chatgpt.com

Гробница II във Вергина принадлежи на Филип II Македонски 1. Археологически контекст Открита през 1977 г. от Манолис Андроникос. Богата гробница, непокътната от грабители. Интериор: златен ларнакс с 16-лъчева звезда (символ на Аргеадите), царски доспехи, шлем, наколенници, богата погребална украса. Самото великолепие предполага погребение на силен македонски цар, а не на второстепенен владетел като Аридей. 2. Скелетни останки и палеопатология В гробницата има кремирани останки на мъж около 40–50 години и жена около 20–30 години. Съвпада с източниците: Филип е убит на около 46 годишна възраст, а последната му съпруга Клеопатра-Евридика на около 26 При мъжките кости/череп са открити следи от: Сериозна травма на дясната орбита (око): съвпада със сведенията, че Филип II губи дясното си око при обсадата на Метона (354 г. пр.Хр.). Тежка травма на крака: античните автори споменават, че Филип бил ранен в бедрото и куцал. Демостен му се подиграва, че замятал крака си и ходел грозно Тези находки съвпадат удивително с описаните в изворите увреждания на Филип II. 3. Историческо съответствие Филип II умира през 336 г. пр.Хр. и е погребан с царски почести. Гробница II е точно от този период. Богатството и царските символи в нея са в хармония с неговия статус. Жената в гробницата може да е последната му съпруга Клеопатра екзекутирана след убийството му по заповед на Олимпиада - майката на Александър. 4. Подкрепа от учени N.G.L. Hammond (1978) твърди, че археологическите и историческите данни най-добре съвпадат с Филип II. Musgrave et al. (2010, International Journal of Medical Sciences) защитават тезата, че травмите в Tomb II са на Филип II и че алтернативата (Филип III Аридей) е малко вероятна. Ian Worthington (съвременен историк по Древна Македония) също смята, че Tomb II е най-логичното място за погребението на Филип II. 5. Контрааргументи към алтернативната хипотеза (Tomb I = Филип II) Гробница I е бедна и разрушена – не отговаря на царско погребение на могъщ владетел като Филип II. Останките там принадлежат на мъж на около 30-35 години, жена и дете – което не съвпада с биографията на Филип. Заключение : Гробница II съчетава археология, царска символика и палеопатология (око + крак), които пряко съвпадат с античните сведения за Филип II. Повечето учени, включително Андроникос, Hammond, Musgrave, Worthington, приемат, че именно тук почива бащата на Александър Велики.