Евристей

Не е оф топик, темата е точно това ...Духа на времето ...донякъде с великолепната роля на Кърк Дъглас в ролята на Одисей - пасва му и я изиграва великолепно, но все пак това е продукция от средата на XX век Специално за облекло и въоръжение ....ако искаш моето мнение (което е в разрез с популярното хейтърство) най-много се доближава Троя от 2004 г. с Брат Пит и Ерик Бана ... В ляво как са представени във филма, а в дясно - как трябва да са... Виждаш - не е чак толкова драстична разликата .......................... Иначе не....., До скоро в представите на творците битуваше визията че Микенското общество е едва ли не копи-пейст с гръцкото, което е невярно, грешно и напълно различно.....И като облекло и като въоръжение и като мода и като манталитет и ценностна система и като ...всичко Аз лично разчитах, че тази нова 300 милионна хипер продукция на утвърден режисьор като Кр. Нолан ще ...сбъдне моите мечти за един по ...така професионално пипнат сюжет , декор, косюми , обстановка ...а, то какво се оказа ? Ами УЖАС се оказа, това се оказа Защо ? Можеш да видиш по напред в темата снимки от въоръжение и дрехи - нищо общо, а разминаването е не със столетия а с хилядолетие Защо го толерира това разминаване Нолан и екипа му - нямам представа. Критиките валят от всички страни и то от сериозни хора Нолан, екипът и спонсорите му го играят ...кучетата си лаят, керванът си върви Това облекло и тази екипировка за този свръх нов филм с огромен бюджет е направо - престъпление и гавра ! При това на фона на последни масови открития, възстановки, публикации...

Единият - фермера (нека е свинарят) го разпознава първи, а нанито (прислужницата) в двореца Дразнители има много, То затова Одисей е необятен - за всеки влак -пътник, или за за всеки творец - собствена визия и интерпретация Самият Хомер оставя отворена вратата И това води до неврозна реакция сред почитатели, творци и аудитория ! Иска се се развръзка

6. Евриклея – ЖЕНАТА, КОЯТО ПОЗНА БЕЛЕЗИТЕ Първата, която го разпознава в родна Итака Белегът на Одисей е като истина – можеш да я скриеш от света, но не и от този, който те познава истински. Евриклея е не минало, а съдба, която не може да бъде заблудена. 7. Елена – царицата, КОЯТО ВИЖДА ПРЕЗ МАСКИТЕ, нейната опасна красота... Когато Одисей влиза в Троя, преоблечен като просяк, Елена го разпознава. Тя можеше да го издаде - но не го прави. Това не е само разум - това е миг на възхищение от хероса, който не прилича на никой друг. В нея на пръв поглед няма любов, но има опасно любопитство, което е по-силно и от страстта. Тя е царица, но и пленница на собствената си съдба и затова разбира Одисей по-добре от всички. Тя приема да се подчини на клетвата която Одисей иска от нея. И я спазава ! В погледа ѝ има не любов… а онзи кратък захлас, който изпитват дори боговете пред необикновения човек. 8. Самата Богиня Атина „Никога не съм виждал бог така да обича както Атина обичаше Одисея.“ – Нестор признава в „Одисея“

Жените в живота на Одисей 1.Пенелопа – ВРАТАТА НА ДОМА Пенелопа е не жената съпруга, а котвата на човешкия смисъл. Докато Одисей скита по света, тя скита във времето – 20 години борба не с меч, а със самотата. Тя е единственото му истинско пристанище, но и неговото изпитание: ще бъде ли достоен да се върне? Пенелопа не го чака – тя го пази. Пази спомена за него, докато светът се опитва да го заличи. 2.Кирка – СТРАСТТА опасната наслада която превръща Човекът в животно Кирка не е просто вещица – тя е изкушението да се откажеш от човешкото. Тя превръща мъжете в животни – но не защото има магия, а защото мъжете вече носят животното в себе си. Одисей е първият, който я надмогва – не със сила, а със ...устойчив ум. Тя го пита: „Защо не искаш да останеш?“ – той мълчи, но сърцето му отговаря: „Защото имам дом.“ 3. Калипсо – ВЕЧНАТА СЪБОТА НА ЖИВОТА Калипсо предлага не любов, а вечност без смисъл. Тя му дава безсмъртие, но му отнема посоката. Не я напуска, защото не я обича – а защото не иска да спре да бъде човек. Истинското наказание не е смъртта — а живот без цел. 4. Навсикая – СПОМЕНЪТ ЗА МЛАДОСТТА Навсикая не просто се впечатлява от Одисей – тя тихо се влюбва в онзи спокоен блясък, който има само човек, преминал през бурите. В него тя усеща не буря, а пристан, и точно това я покорява. Мигът с нея е кратък – като пролет, която не може да се задържи. Одисей не остава, не защото не я усеща – а защото разбира, че младостта е място, което човек може да посети, но не и да живее в него. 5. Сирените – ГЛАСЪТ НА СЛАВАТА Сирените не убиват с меч – убиват със …. истината, която човек не е готов да слуша. Тяхната песен не казва „Ела“ – тя казва: „Ти си повече от това, което си. Остани при нас и ще станеш легенда.“ Единственият начин да ги победиш е да слушаш, но да не отговаряш – да останеш вързан за реалността. .................................... Продължение

Ето защо Одисей пали въображението и енергията на поколения творци, генерация след генерация, епоха след епоха: Ако Ахил е яростта на Ахея, Агамемнон – властта ѝ, Аякс – силата ѝ, то Одисей е умът, чрез който тя преживява всички тях. В Троя всеки се прославя с оръжие – само той се прославя с разум. Одисей е между боговете и хората – твърде умен за смъртен, твърде смъртен за бог. Одисей е като пясъчен часовник – времето го променя, но той променя времето около себе си. Одисей е като привидно прост въпрос, който води към безкрайни отговори. Одисей е като морски вятър – никой не го вижда, но всички усещат силата му. Одисей не пътува само по морета – той пътува през човешката природа. Мечът на Ахил разделя телата, но умът на Одисей разделя вековете. Някои герои търсят слава – Одисей търси изход. Хитростта не е грях, когато спасява живота. Одисей е тих — докато не реши да говори. Тогава всички слушат. Героят, който оцелява, е по-силен от героя, който умира. Над морето властва Посейдон — но над съдбата властва човекът, който мисли. Одисей е доказателството, че истинската битка започва след победата. Героят е този, който се връща. Да заблудиш врага е лесно — по-трудно е да не заблудиш себе си. Одисей не търси подвиг – той търси дома. Далечният бряг не винаги е пътят към дома – понякога е пътят към себе си. Истинската му сила е да се преструва на слаб. Понякога най-дългото пътешествие е от сърцето до разума. Боговете го изпитват – но хората го разбират. Той не избира битките, а изходите. Одисей е живият парадокс – измамник с чест, скитник с цел, герой без ореол.

Коста е крайно ляв (анархо-нихилист) и сатирата му си е чисто просто гавра с морала на Пенелопето която тогава е служила за пример и възхищение. Въпреки, че има и забавни моменти книгата му е просташка и е била забранявана в известни периоди. Преведена е на български през 1981 г. защото се сметнало, че Костата е ...наш човек Обаче има и един интерес момент : Българско участие в Троянската война има и то е в лицето на .... грозния Терсит ! Ето какво "пише" Пенелопа : А главнята на Ерида беше езикът на Терсит. Грешка направих, че още тогава не го обесих за езика пред всички! Защото избяга от голия остров, дойде тайно в Итака и започна да подбужда народа. Срещу големците. От Итака главнята се прехвърлила и на другите острови. Всеобщ бунт на простолюдието. Искали за няколко дни да заситят вековната си омраза! Първенците се затворили в крепостите си, а крепостните им се пръснали; и тогава се намесил и Терсит — онзи масонин, онзи безбожник, онзи българин! Главнята на Ерида! Въоръжил ги, натъкмил ги, накарал ги да си поделят имотите и сами да се управляват. Народовластие! Попитах после и най-старите мъдреци в царството. Никой не знаеше какво означава тази дума! Защото никога не е съществувало и никога не може да съществува такова нещо! Въоръжили се дори жените и децата им — същински Еринии и малки дяволи! — с балтии и тояги. Завардили най-удобните места за пост из островите и пазели „правото“ си! Зазоряваше се. Никой не беше подушил, че съм се върнала. Залавях всички хора от народа, които срещах по улиците и полето, и ги бесех без съд. Обграждах селата и ги изгарях. Наредих да колят децата и старците, да изнасилват жените, да разграбват прикята на девойките. Терсит побърза да ме пресрещне с колкото хора можа да събере, но загази. Малцината негови другари паднаха, а оцелелите го изоставиха. Остана да се бие сам, един срещу двеста, докато падна убит и той. Обесих го, макар и мъртъв, за езика!… Бях се зарекла!… След два дни колелото на Историята отново започна да се върти правилно. Редът! ................................... Общо взето в този дух : Пенелопа освен че е изкарана жесток воѝн е и крайно ...разкрепостена. Тя преспива с всички кандидати (над 100) за да ги сравни с Диси (както на галено му вика) Общо взето гавра на краен левичар над традиционното

Разбира се не всичко е толкова крайно. Лично на мен ми допада елиминирането на крайните приказни и митологични сказки и търсене на релевантни практически обяснения. Една напреднала Цивилизация изпада в колапс и следващите поколения търсят мистиката за да си обяснят постиженията на предците си. Обаче костюми, визия и въоръжения са под всякаква критика. Непосилно за преглъщане. Прескача се цяло хилядолетие, което е недопустимо.. Срещнах и застъпници на ужасните костюми .... Това било мит и е без значение какво ще е облеклото и въоръжението на героите, важното е да се ...насладим на продукцията ! Което разбира се не е така , трябва съобразяване със специфики и ареал. Когато се прави филм например за Индийския епос - то трябва зрителя да бъде пренесен там - обстановка, декор, костюми. Същото важи за Китай, Япония, Мезо-Америка. Но за там има съобразяване в известна степен, докато за добрата стара Европа се кара все повече с комерсиална цел

УНИЩОЖИТЕЛНА КРИТИКА НА „ODYSSEUS“ (2026) НА КРИСТОФЪР НОЛАН или как се хвърлят 300 милиона долара, за да се направи филм, който дори самият Омир би забравил 1. Нолан превръща гръцкия епос в студена математическа формула Нолан отново доказва, че щом има възможност да вземе емоционална, човешка, митологична история и да я превърне в интелектуален ледник, той ще го направи . „Одисей“ не е филм – това е 3-часова лекция по топология на времето, в която някой случайно е сложил туника на главния герой. Одисей не мисли, не страда, не се бори – той решава уравнения. „Итака е там, откъдето си тръгнал, още преди да си пристигнал“. Чудовищата? Обяснени с квантови резонанси. Сирените? Акустични аномалии. Сцила и Харибда? Два черни дупковидни вихъра, пресметнати чрез CGI и скука. 2. 300 милиона долара … и пак изглежда като трейлър на видеоигра Вместо да използва практични ефекти или реални локации, Нолан залага на цифрово, стерилно, синьо-сиво море, което повече напомня интерфейс на iPad, отколкото бурно Егейско море. Когато Одисей се среща с Полифем, вместо истинска чудовищност получаваме гигантски motion-capture гигант, който изглежда като изтрит герой от God of War. Дори 300 милиона не могат да купят душа. 3. Политически и философски монолози, които Омир би хвърлил в морето Нолан обича дългите монолози. Но тук те са непоносими. Вместо Одисей да моли за милост при феаките, той разсъждава върху природата на свободната воля и вероятностните модели на съдбата. Пенелопа има 17-минутен емоционален монолог… за квантовата неопределеност в любовта. Тук дори Хомеричните богове звучат като физици от CERN. 4. Чудовищата са скучни, а човешките сцени – още по-скучни Лотофагите – превърнати в метафора за информационен шум. Кирка – не магьосница, а учена, която променя съзнанието с технологични импулси. Сирените – пеят в ниски, монотонни фрази, като алгоритмични вокали. Подземният свят – буквално коридор с тъмни светодиоди. Това е Одисея без митология. Епос без епос. Приключение без приключение. 5. Най-големият грях: Одисей е… безличен Нищо от: хитростта иронията човешката слабост дивата смелост измамническия чар …не е останало. Одисей е превърнат в монотонна, каменна, мълчалива машина 6. Саундтракът на Ханс Цимер: 3 часа удари, които те карат да мислиш, че си в MRI машина Никаква лира, никакви етнически мотиви, никакви ехо от древни епоси. Само бууум, вууум, бууум, сякаш боговете размахват басов усилвател. 7. Финалът е толкова претенциозен, че дори Нолан трябва да се е смял Одисей се прибира в Итака… само за да разбере, че „домът“ е нелинейна конструкция, съществуваща едновременно като спомен и бъдеще. Не убива женихите. Не се разкрива пред Пенелопа. Вместо това последната сцена е как той гледа към морето и философства за цикличността на идентичността. Още една Одисея? Или започва отначало? Ако питаш Нолан — и двете, и нито едно. Заключение: „Odysseus“ е филм за всеки, който никога не е чел „Одисея“ и не иска да я чете Това е: най-сериозната комична трагедия на Нолан най-скъпата злоупотреба с митология за последните 50 години визуално студен, емоционално празен, философски претрупан маратон Омир щеше да го изгори. Публиката – да заспи. Киноманите – да спорят за „скрития смисъл“, който всъщност… не съществува.

Излязоха вече някои материали от 300 милионния проект на Кристофър Нолан Тук Одисей и спътниците му И положението е ...зле. При това ужасно. Тази група не прилича на хора от Късната Бронзова епоха XIII-XI BC a на банда избягали римски дезертьори от I AC криеща се в горите на Северна Италия. Костюм, екипировка, въоръжение като че ли е взето назаем ...от други преминали продукции и наложено върху тази Неприятното в случая, че разминаванията не са за десетилетия или дори столетия, а за хилядолетие Натам по тема за облекло кириа Пенелопe В напълно неподходящо облекло. Ето малко от малко визия за женско облекло от епохата При това ...не Минойско, а Микенско ! Представям мнения и коментари с които съм напълно съгласен (тоест от хора на ти с материята много повече от мен) Мадам (фр. изложение) е напълно лишена от сексапил, който присъства в оригиналната Пенелопе ..така е омагьосал кандидатите за ръката ѝ ! Все пак тя е първа братовчедка на самата Елена. Тук долу вдясно богиня Атина оставам без коментар Малко мнения на по-компетентни хора по темата :

Все пак властта на Василевсите не е съвсем неограничена. Още повече във времената на Константин когато обществото е разделено и силно поляризирано на иконофоби и иконофили. Способен военен и добър държавник, Константин е бил напълно наясно с факта, че е ненавиждан от ортодокса и всяка негова грешка ще му струва скъпо и противниците му ще се възползват. Затова търси опора в армията, но не може напълно да пренебрегне и другите институции както и столичния плебс (Византийската столица през цялото си съществуване е преживяла 66 бунта, някои от които с фатален край) Трябва да се съобразява и поне някакъв повод му е нужен, най-малкото да убеди малоазийските си войскари, че е много важно да се отмъсти за ...един варварин като Сабин и да се постави в земите някъде на Север - правилния човек. Изкушаващо е да се приема хипотезата, че Константин е съставил една по-малка професионална армия която има лична обвързаност с него и е винаги в готовност да тръне на поход без да я интересуват никакви причини и поводи...Да, но сведенията за огромния флот превозващ хиляди и хиляди говорят за класическата византийска армия по това време - оземлени дребни земевладелци със задължения за военна служба. А на тях все пак трябва да им се кажат поне две думи - защо ще ги изпращат в Европа и там да стоят с ...години ? И защо вместо да ги пуснат да се върнат по родните си места и да обработват земите си, трябва да предприемат още и още походи към Хемус ? Да, няма и намек за недоволство (иначе Теофан и Никифор не биха ги спестили) значи Константин е убедил войската. С какво и как ...обаче си остава плод на спекулации. Разбира, че единия задължителен мотив това са парите. Войниците са заплатени добре, но 9 похода са твърде много и периода е твърде дълъг.... Трябват и слова ! А какви ли са били ?

Полигамия или поне бигамия и всичко си е на място. Отделно тук в случая може да са включени и някои наложници (спомни си Крум как си ги мъкне с него по походите)

Към @Янков и @Atom понеже темата се затрупа и не мога да намеря точните ви цитати относно Константин V които изложихте по различни поводи. А както се вижда той е основният играч от страната на "лошите" и има пряко участие с главните герои от темата Дали нещо може да помогне тази вметка .... Константин е ненавиждан от Ортодокса и заклеймен с ужасно нелицеприятния прякор Копроним Такава гавра този човек разбира се не заслужава - успешен администратор, реформатор, военачалник или както се казва ...човек не на думите а на делата ! Константин управлява по време на така наречения ромейски преход - неспокойни и смутни времена. На всичкото отгоре и трябва да се бори срещу опустошителната епидемия връхлетяла държавата му и свела населението на столицата до ...50 хиляди души. Относно определенията на походите му срещу Българската държава оценени и представени от Никифор и Теофан като полу-успешни, неуспешни и безславни.. Походите му срещу ...Ханството (така ми е останало в паметта, извинявам се ) нека е Езическа България са ...9 ! Успешни ли са или неуспешни, не Теофан и Никифор могат да служат за точна преценка, а... Армията и Народа 1. Армията Във Византия по това време е полу-професионална, набавяна най вече от Малоазийските теми. Когато бъдат прехвърлени в Европа, войниците са изнервени и неспокойни. Мисълта им е към далечните им имоти оставени на произвола на съдбата. Дългото им задържане в Европа често води до сериозни бунтове и не един император си е патил от това. Изисква се бързо влизане в сражение, победа и после връщане на войските по родните места в Азия. Какви са отношенията между армията и император Константин ? Девет похода и нито един път и намек за недоволство сред тагмите ! Войниците му остават верни - нещо не често срещано когато малоазийци са прехвърляни за дълго на Балканите, камо ли пък да търпят неуспехи Извод : Независимо какво смятат Теофан и Никифор за успех или провал, малоазийската войска е доволна от императора си и го подкрепя безрезервно ! Няма против да клечи на Балканите, да прескача до Хемус и да пали варварски селища, да се връща (без да е извършила нищо достойно) както и да я прехвърлят от бряг на бряг (Континент на Континент) Обича си Копрофилния си началник и му е вярна 2. Народа Няколко десетилетия по-късно след пораженията и зулумите от Ювигия Крум и то най-вече възбудени от бежанци от Тракия, населението на Константинопол се втурва към гроба на Константин V с молби ...духът му да излезе от отвъдното ....да поведе ромейската войска и отново да и покаже как се постига успех срещу българите ! Защото вече ромеите са забравили как се побеждават българи. А в паметта на народа е, че Константин е ... този който е бил/трепал/ българите под път и над път и само от духът му, те ще се разбягат спомняйки си за ужасните поражения от него ......................................................... Така, че на теория се получава : Теофан и Никифор срещу армията и народа

Напълно съгласен ! Добре, че не поддържаш тезата за разработването на мини и солници в Трансилвания и съответно загубата им за причина за поражението и завладяването от Византия... Но обърни внимание на преди Крумова България - бедна и раздирани от междуособици. Победените владетели (ако не са убити) бягат сами към Византия без да са последвани от някое племе, така като става в Кубратова България и Хунския съюз след смъртта на Атила

След смъртта на Кубрат има разпад на Съюза и всеки брат ? поема където му скимне. Ситуация идентична с Хунския съюз където след смъртта на Атила, синовете му се разпръскват всеки с някое племе... Обаче ситуацията е коренно различна в Новообразуваната Дунавска България. Там след катаклизмите след смъртта на Тервел няма разпад и всеки род или наследник да се отцепи и да тръгне нанякъде с част от племето. Напротив - всичко си остава на мястото и не мърда никъде. Нещата повече приличат на Аварския случай отколкото на Хунския Тоест има вече нещо като сплотеност изразяваща се от долу нагоре ... Племенната маса/народ/ не последва недоволния или загубилия претендент за владетел, а си стои на място ! Акцентирай върху тези отметки

В такъв случай не се предаваш и да се вайкаш, че всичко е неясно, а търсиш паралели. Със сходни народи, племена в сходно време. Започваш с тези за които има сигурни данни. Например хуните . Имаш сведения за дуализъм, нека е двувластие в лицето на двама братя - Октар и Ругила. Те са владетели на хунския съюз, а Мундзук техен брат е бил на едно стъпало по ниско. Въпреки това не синовете на първите двама оглавяват властта над хуните, а тези на по невзрачния от тях - Мундзук. Не е състоятелно мнението, че нито един от двамата царстващи братя не е имал мъжки наследник с оглед на стотиците наложници с които са разполагали. В крайна сметка децата на третия брат са избрани за съвладетели ! Бледа и Атила ...И проблеми няма, напротив точно от тук започва апогеят на така наречения Хунски племенен съюз ! 15 години (ако не греша) братята превръщат конфедерацията от племена в Империя ! Какво става между двамата или въобще дали става нещо не е по темата, но след смъртта на Атила нещата не са такива ! Няма съвладетелство, а направо срив....разпад, всеки от синовете му с част от племената поема на някъде.... Дали защото са повече от ...двама (както се вижда от традицията до тук Октар-Ругила и Бледа-Атила) или заради това, че вътрешните центробежни сили надделяват, но разпада е налице. Натам търсиш сред аварите Баян I е наследен от сина си Баян II Това е което имаме, но то не е и малко. Защо ? Защото след смяна на властта нямаш примерът на хуните - всеки брат да хукне с племето си нанякъде, а всички си стоят там на място в Каганата. Как е сред българите ? А сега де....нещо по средата