-
Брой отговори
3729 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
125
Евристей's Achievements
-
За смъртта на Кубрат е обосновано, но какво е обяснението за неговата рождена дата, че и тази на Аспарух ? На Тервел ? На каква база Атанасов обосновава тезите си ? Щото ...принцовете на степта са длъжни ...нали..бързо да се възпроизведат ! Нали търсим подобни примери ? А то се оказва, че под 18 - няма ! Дори Атила в най-добрия случай, ама наистина в най-добрия е станал баща на Елак на 19. Да не кажа че и на 24-25 ! Значи Аспарух (ако е роден от втора жена или наложница) може да е много близо до Баян, както и разбира се много далеч Това е действителността, а такива като Атанасов които търсят как да натъманят нещата с по лицеприятни соц краски и търсят одобрение сред тогавашната цензура е друг въпрос
-
Това вече съвсем отива към вятърничевост .. От къде накъде Тервел трябва да е ...първороден син ? Атанасов не прави ли сметка, че Аспарух може да има няколко сина преди това - загинали ? И един буюк щерки преди него и чак на стари години поредната млада наложница дарява стария Паро с мъжки наследник ? Да с оглед конюктурата би трябвало преди Тервел да няма живи по-големи братя, защото това би довело до проблеми след смъртта на Аспарух, а се вижда че такива няма - държавата е стабилна и Юстиниян II и Лъв Исавър търсят и получават ефективна помощ Но Тервел може да е роден в един огромен времеви диапазон - от първородно дете до ...изтърсаче, наследило баща си заради липса на живи по-големи братя. А ако Тервел е късно роден, то това удължава и живота на Аспарух Въобще плаваща линия
-
Вижда се, че Атанасов здраво издига пясъчни кули и гради ли гради... Как според него се е "изяснило", че Кубрат е роден 605-610 г. ? А пък Аспарух - 639-640 г ? Тоест Кубрат/Курт/ е 29-35 годишен когато се родил Аспарух. Като обосновката е : "принцовете в степите се женели рано" Първо : не принцовете в степите, а всички по тез времена се бракосъчетават рано, обаче деца не се пръкват толкова бързо и лесно (сред елита) Второ : Като какъв се явява Аспарух на Кубрат ? Трети син или трето дете ? Защото ако е трети син то той може да бъде роден и много по-късно * (ще дам обосновка ) а ако е трето дете - напротив - той може да е роден дори когато Кубрат е на 16-18 години (по теорията за младите степни принцове) Трето : Има Полигиния за която Атанасов срамежливо премълчава. Тоест между първия Баян и третия Аспарух може да има и няколко месеца разлика ако са от различни майки Нека хвърлим по един поглед как са нещата Атила - според френското уики е роден 395 г. а най-възрастният му син Елак е роден 425 г. Атилата с един табор наложници става баща на първороден син на 30 години ! От него по принц на степта има ли ? Английското уики го дава по млад 406 г. но не дава датировка за Елак. В най- ранния случай - Атилата ще е станал татко на 19 години. Жените : Първо раждане 14–18 години, често около 15–16 обаче трудно се засича сред елита Хановете и елитът често стават бащи и в зряла, даже късна възраст (40–60+), защото имат нови млади (втори, трети) съпруги и наложници. ................................................................ Ето и някои примери от страна на ...майките Чичак - хазарското цвете е спазарена от Лъв Исавър от могъщия по тез времена владетел на Хазария - Бихар. Двамата имат общ враг - арабите, за целта - скрепва се лоялен Хазаро-Византийски съюз (срещу всепомитащите вълни на Исляма) а щерката на Бихар- Чичак заминава годеница на Константин (бъдещия Копроним) Годините са 732-734 /преговори и заминаване/ На колко години е била годеницата Чичак ? Неизвестно, но е била много млада. Хубава и умна - тя предизвиква истинска истерия в Столицата - облеклото ѝ става мода и е наречен Чичарион, а ортодоксите в това число и темерут човек като Теофан са впечатлени от бързото ѝ усвояване на знания и го аплодира. Няма и намек за подигравка на произход.. Чичак ражда чак ... на 25 Януари 750 г. Тоест 15+ години по-късно и това е първородното дете на Константин V - бъдещият Лъв IV Хазарин 15 години Константин е верен на Чичак-Ирини, но какви са причините ? Баща му Лъв Исавър се споминава още през 741г. а бракът може да се разтрогне заради невъзможността Чичак да го дари с мъжки наследник (в случая никакъв) По натам за други примери
-
Това отклонение е с цел вкарване на повече яснота относно възрастовата граница най вече на унаследяване. Често разликите са огромни - в някои случаи синовете наследили бащите си са с около 30-50 години по-млади. В други случаи ...Короната/ Управлението/ преминава във внуци и правнуци.. В разглеждания период владетели станали бащи на 18 години са наистина рядкост, а тези на по-късна възраст - мнозинство. Това трябва да се има предвид ! На колко се жени и разпложда говедаря, овчаря, ковача или роба е едно, а съвсем друго е смяната на поколения в управленския елит Тоест ...синчето на господаря може да играе с пра-внучетата на дойката на баща си... .............................................. Този казус е интересен : любим син ! Той не е непременно първородния, а по скоро любимеца на ...татко. Примери много от Древността през Средновековието до Модерни времена .................................................................. @Янков ще се разсърдиш ли, ако пробутам една моя хипотеза ? Ювигия Крум има големи амбиции за племенника си Пацик Млади, дори прекалено големи ? Дотолкова, че да го наследи пред родния му син (уж) Омуртаг ? Причините : мъкне го със себе си по походите, присъства на важни събития, а напротив за син Муртаг - нищо ! Както и чувствата са същите от страна на синовната обич : Нищо от многобройните надписи на Омуртаг не споменават и дума за славния му Отец Тоест при различен развой .... като едното нищо Крум обявява Пацик за свой наследник ! Ако хипотетично това би станало, то Пацик пак ще е от рода на Крум
-
Не, има не един и два такива случая. Един Енрико Дандоло устройва ли те ? Ако искаш да направим една бърза проверка на сходни на "нашите" степняци по бит и начин на живот - американските индианци за които има сигурни данни ? Първият хванат за ушите : Джон Смит 138 години ! На колко точно години е...да не издребняваме, щедро ти отпускам да го "подстрижеш" с някое друго десетилетие, но не прекалявай - не минавай под 100-те ! На 90 е бил в перфектна форма ...с хубава мома и изпълнени задължения https://www.d.umn.edu/cla/faculty/troufs/Buffalo/PB41.html Натам Белия бик Born April 1849 Died June 21, 1947 (aged 98) South Dakota https://en.wikipedia.org/wiki/White_Bull Червения Облак Born c. 1822 near modern-day North Platte, Nebraska Died December 10, 1909 (aged 86–87) Pine Ridge, South Dakota, U.S. https://en.wikipedia.org/wiki/Red_Cloud Има още много, да, не са умрели точно на бойното поле, но някои са обмисляли бягство и нови бунтове на преклонна възраст - тоест чувствали са се в перфектна физическа форма. Има сведения точно за бунтовни настроения сред старците, докато младите са вече били по-склонни към ...цивилизацията и новия ред. Ако пък искаш строго водач на армия в бойни действия то ето ти примери от една велика генерация : Не един а мнозина Диадохите са уникален исторически феномен - не просто генерали, а столетници на бойното поле, което почти не се среща преди или след тях. Те са най-силният аргумент, че възрастта може да бъде съчетана с чудовищна енергия, жестокост и стратегически ум. Физически и генетично – те бяха стоици Македонските воини не са били обикновени старци тренирани от деца и юноши свикнали с походи по 40 км/ден хранени добре имунизирани чрез живота си срещу умора и трудности понасящи температурни амплитуди от 60 градуса Те умираха от меч, но не от старост. Там имаш 100 годишни, 90, а на 80 - загинали на бойното поле предвождащи войските си ..................................................... И да - има легенди, но за да се създадат то трябва и база
-
Не го знам, може ли източник ? Не че не ти вярвам, но аз да се коригирам Но дори и да го приемем ...съгласи се, че няма под 15, а тези до 18 са изключително редки. Много по срещани са тези в които синове с 20-30 (и много повече) годишна разлика от бащите си ги наследяват. Мога да ти приведа много примери безброй, но ще разлеем темата
-
Да бъда разбран правилно : не споря и не се заяждам... По казуса, че Тервел с оглед на разликата спрямо Аспарух би трябвало да му е внук !? Както обаче може да му е и...пра-внук (15 годишно поколение) така може и да му е син - Аспарух на 40+ че и 50 ! .................................................................. Да не ти разлея темата, но ти сам подхвана за степняците По пресен пример от твоя за Чингис хан Боняк За първи път е споменат от Анна Комнина * с помощта която оказва на ромеите при Левунион 1091 г. срещу печенегите ......... ( води 40 хиляди кумани ) Това не му пречи по-късно да граби и разорява имперските земи. През 1096 г в "повест врем. лет" е споменат при две нападение над Киев - изгорен е княжеския дворец, а при второто са ударени манастирите около града. Проклинан от монасите-летописци, споменаван многократно от Владимир Мономах в "Поучения" и Анна Комнина в Алексиада, куманският войн си спечелва мрачна слава. При Лубна 1107 г. загива брат му Тааз, а през 1151 г. при едно от безбройните му нападения срещу Киев, загива любимият му син Севенч. За последно е споменат през 1167, когато над 90 !!! ** годишен води поредното си нападение е напълно разбит от княз Олег Святославич. Боняк Хищника е човек водил стотици битки, избивал хиляди и рискувал живота си постоянно, достига на възраст близо век ! От там насетне данните за легендарния войн секват, според Плетнева , Боняк умира в тази битка ! Боняк е историческа личност и е издигнат в култ от по късните кумански вождове като символ на куманската мощ и слава ! Светлана Плетньова е категорична : Боняк Хищника доживява до 95 годишна възраст ! Парадокса е, че е активен на тази възраст ...
-
Значи няма никой под 20 годишна възраст станал баща на наследен от него син ? Дори и на Чингис ? А първородният Джучи според тогавашната мълва е май ..не е съвсем от Темуджин ..................................................... 14-15 годишни преки наследници нещо не се връзва ! Аз не виждам нито един властващ да е станал баща на 15 години и да е наследен от сина си. Нито един ! Но виж на 30 + 40 +, че и на 50 има
-
Не бързай, ти поне трябва да знаеш добре как са нещата на ...Запад, по тези времена и разбира се там където има конкретика Това е така, обаче една кратка справка за някои власт-имащи в периода късна античност - ранно средновековие, разбира се там където има по-сигурни данни дава интересни сведения : Хващам Константин I – роден /със сигурност/ 272 г. Първородното му дете е Крисп роден 300 г. , значи Константин е 28 годишен. Второто му дете - дъщеря Константина е родена около 307 година Теодосий I - роден 247 г. ... първородният му син Аркадий (първо дете) е роден 377 г. когато Теодосий е на ... 30 години. Лъв I Бес (Тракиец) - роден 401 г. Първородната му дъщеря Ариадна е родена в периода 450-457 г. тоест когато Лъв Бес е на 50 и отгоре години Юстиниян I Велики се жени (за първи път) за метресата си Теодора на 42 години, бездетен, но ако ...работата станеше то той би станал баща след 42 Флавий Ираклий - роден 575 г. а първородната му дъщеря Евдокия е родена 611 г. Големия Ираклий става баща за пръв път на 36 години Констант II роден на 07 Ноември 630 г. първородното му дете - синът му Константин IV се ражда през 650 г. Констант е на 20 години Лъв Исавър - роден 685 г първородният му син Константин V - 718 г. Лъв е на 33 години Константин V - роден 718 г жени се за хазарката Чичак - първородното му дете е Лъв Хазарин - багренородно родено на 25 Януари 750 г. Константин - 32 г. Михаил II Пелтека - основател на Аморийската династия - роден 770 г. - негово първородно дете (от първата му съпруга Текла) е Теофил роден 812 г. Тоест Пелтека е станал баща на 42 години ! ............................................................................................................... Нека обърнем поглед към Запада Първият хванат в ..кюпа е ...големия Карл Карл/ Шарлеман роден на 2 Април 748 г. Първото му дете е Пипин Гърбавия (не е онзи от аварските войни) роден през 768/769 г. Карл е на ...20 години ! Бащата на Големия Карл/ Каролос е Пипин Къси Пипин Къси - роден 714 г. а първородното му дете Карл (не е Гизела щерка) е роден на 2 Април 748 г. Пипин е баща на 34 годишна възраст ! бащата на Пипин Къси е Карл Мартел - роден 686/688 г. а неговото първородно дете е Карломан роден през 713 г. Карл Мартел е баща на 25 годишна възраст ......................................................................................... Мисля че тези стигат за периода. Няма никой станал баща на живо дете под 20 години ! И за да не крия нещо което аз знам ...Константин VIII може би става баща на 17 годишна възраст : най- голямата му щерка Евдокия постъпила в манастир. ........................................................................................ Така, че някой управлявал да е наследен от сина си който е с 15-18 годишна разлика - няма ! По тез времена
-
Одисеомания : Кога, как и къде настъпва ? Степен ? КЛАСИЧЕСКА ГЪРЦИЯ (V–IV в. пр.н.е.) – първата „Омирова треска“ Тук Одисей е образователна норма. Омир се рецитира, учи наизуст, анализира. В Атина — в школите на софисти и ритори, както и при Платон и Аристотел — Одисей се дискутира като морален пример, политически модел и логически парадокс. Едновременно хвален и критикуван — „мъдрец или измамник?“. ЕЛИНИСТИЧЕСКА АЛЕКСАНДРИЯ (III–II в. пр.н.е.) — филологична мания Тук не просто го обичат — анатомизират го. Александрийските граматици (Зенодот, Аристарх) трескаво правят коментари, редактират варианти, пишат трактати. Това е времето, когато Одисеята оцелява като текст — официално и при това критически издаден. РИМ (I в. пр.н.е. – I сл.н.е.) — политическо възраждане Римляните обожават хитрия Улисис: Цицерон го цитира като образ на красноречие, Сенека — като мъдрец, Траяновите и Адриановите елити — като идеал на държавник, Вергилий му прави „огледална“ роля чрез Еней. Одисей тук е модел на политическо оцеляване! ВИЗАНТИЯ (V–XV в.) – ТИХА, НО УСТОЙЧИВА МАНИЯ Докато Западът забравя Омир, византийците го преподават! В манастирските школи Одисей се изучава като част от образованието. Пишат се словесни упражнения, имитират се сцени от Одисея, съставят се речникови и морални обяснения. Византия е мостът, който спасява Одисея за Ренесанса! РЕНЕСАНС – НАЙ-ГОЛЯМАТА „ОДИСЕЙОМАНИЯ“ В ИСТОРИЯТА (XIV–XVI в.) Това е апогеят! Тук полудяват по него истински. Италия – Флоренция, Венеция, Мантуа, Рим, Генуа Илюстровани издания на Омир (1470–1530) cassoni – брачни сандъци с ренесансови картини на Одисей дворцови стенописи със Сцила, Циклопа, Кирка, Калипсо, Навзикая, преводи на латински, после на народен италиански език Одисей като пример за учения, за дипломат, за владетел ФРАНЦИЯ и АНГЛИЯ (XVI–XVII в.) театрални пиеси по Одисея морални трактати: „Ulysses politicus“ появява се идеята: Одисей като модел на яздещо държавника разум. Одисей става герой на сцената, на възпитанието, на брака, на политиката. Тук е истинската истерия – „Улисов век“! XIX–XX в. — Одисей като герой на модерността романтизмът го обича като вечния скитник модернизмът (Joyce „Ulysses“!) – като душата на ХХ век психологията и фройдизмът – „комплекс на Одисей“ екзистенциалистите – „човек между дома и бездната“ Съвременност – нови мании : Феминистка Одисея → „The Penelopiad“, „Circe“ Кино и игри → „Troy“, RPG, Assassin’s Creed, сериали Постколониален прочит → скитникът като образ на хората без дом
-
Античност (архаика — класика — елинистическа епоха) Класическата Гърция чете Одисея като основен литературен, образователен и културен текст: поеми на Омир се изпълняват устно и влизат в канона на образованието. Одисей е самоуверен, хитър, многостранен — и това предизвиква и възхищение и критика (в някои антични дискусии хитростта му е съмнителна нравствено). От IV–II в. пр.н.е. александрийските граматици (напр. Зенодот, Аристарх и др.) се занимават систематично с текстовете и коментари; обезпечава се текстуалната традиция. Одисей е „любим“ обект на риторически упражнения и литературни реминисценции в целия гръцки свят. Bryn Mawr Classical Review Римската епоха и късната античност Римляните възприемат Омир през латинската традиция (Вергилий, Овидий и др.) — Одисей/Улис (Ulysses) става част от латинския канон чрез референции и алегории. В късната античност Homer остава повод за филологични и етически дебати; също така се използва в образованието. Византия и Гръцкият средновековен свят Византийската (гръцка) традиция запазва Омир като учебен корпус: Омировите текстове се изучават, коментират и илюстрират в манускрипти; те остават част от образованието (макар и трудни — нуждаят се от паратекстове и коментари). Така образът на Одисей продължава да живее в източната християнска култура и в учебните програми. Западна Европа в ранното Средновековие (прибл. 500–1200) В Западна Европа (латинската църковна зона) Омир през ранното Средновековие е по-малко достъпен — липсват широки латински версии на Одисеята и текстът не е част от латинската образователна норма. Ранната християнска реакция към „паганските“ поети е сложна: някои църковни автори критикуват езическата митология, но не винаги има пряко, системно „изтриване“ — по-скоро фрагментарно знание и латентно влияние (части от Омировия материал проникват чрез извори, етимологии, алегорични четения и т.н.). В резултат — Одисей в западната средновековна култура е относително маргинален до Ренесанса. Средновековна християнска интерпретация (по-специално: как Църквата "гледа" Източната (византийска) църква — Омир се чете в светлина на педагогика - не е канонизиран като религиозен текст, но се използва образователно. Западната латинска църква — в ранното и високото Средновековие дълго време няма широко разпространени латински Омирови текстове; когато повтарящи се мотиви се появяват (напр. в рицарски/романтични цикли), те са преформулирани под християнска морална оптика. Като пример на „църковно прочитане“ е Дантевият Одисей: в „Ад“ (Песен XXVI) Дантe трансформира Одисей в образ на пресищане и неморална амбиция — това е християнска/моралистична интервенция в класическия герой. Тоест църковният дискурс често реформира Омир чрез християнска етика. kud-logos.si Арабски и ислямски свят - рецепция и „Хомер като мъдрец“ Класическата гръцка литература достигa до арабския/ислямски свят по сложни пътища (преводи на гръцки към сирийски, после към арабски; а също и като адаптирани материали). В много арабски и персийски контексти „гръко-римски“ поети са пречупвани в образа на „мъдрец“ или „рационален поет“ (Homer the sage) — т.е. Омир и неговите легенди често се приспособяват, смесват с местни предания и алегоризирани прочити. По-късно османската/турска литература също има интерес към Троя/Хомер — напр. султан Мехмед II проявява интерес към Троя още през XV в. (исторически бележки за престиж и класическа идентичност). Заключение: Омировите мотиви циркулират в Изтока, но често в променена, „мъдретска“ или адаптивна форма. Ренесанс (XV–XVI в.) — голямото „възраждане“ на Одисея в Западна Европа Ренесансът възражда интереса към оригиналните гръцки текстове (чрез нови преводи и печат). Омир става централна фигура за хуманистично образование; сцените от Одисеята се превръщат в любим визуален и литературен мотив (картини, мебели като cassoni — брачни сандъци с изображения на сцени от Одисея, илюстрации и преводи). Този период променя достъпността, възприемането и политическата/културната употреба на Одисей като модел на хитрост, изкуство и „хуманистично“ знание. Cambridge University Press & Assessment Ранно-модерна и модерна рецепция (XVII — XIX — XX — XXI) Одисей продължава да бъде инспирация: епоси, поеми, сценични и визуални интерпретации, а през XIX–XX в. — персонализирани национални пробуждания и литературни преразкази (напр. немалко европейски поети/писатели го използват като архетип). В XX–XXI в. Одисея се чете и като роман за травма, скитащ герой, политическа метафора (съвременни романи, театър, филми и пр.). Съвременни интерпретатори четат епоса през феминистки, постколониални и психоаналитични лещи — виждаме това в преводи и адаптации (напр. „The Penelopiad“, „Circe“, съвременни романи и филми). Financial Times

