Евристей

Случаят обаче е друг Без ИИ Ценният съветник Паламед призовава вече за оттегляне. Това не е в интерес на Агамемнон. А знаеш ли кой е най-върлият поддръжник за оставане и водене на войната докрай ? Кой смазва бунта на недоволните ахейци начело с Терсит ? Ами Одисей разбира се. При това по Омир не по някой друг. "Ценният" съветник в случая се явява страхопъзльо защото призовава за оттегляне на ахейците . Тоест ..позор ! Или както ти предполагаш - Паламед участва във войната преди фаталната 10-та година и преди разрива между Ахил и Агамемнон, то призивът му за изтегляне би звучал направо предателски. Виждаш ли парадокса с включване на НеОмирови мотиви ? Паламед изкарва Одисей от дома и го изритва на война, а по-късно Одисей спъва Паламед да си тръгне за ...дома ! Паламед иска да се отива на война, а Одисей не иска, по късно Паламед иска да напусне войната, а Одисей иска да се продължи войната. Как ще коментираш ? Агамемнон в случая действа правилно - Одисей довежда войната до ....Победен край ! Тоест изборът му е ...Правилен ! Ако беше послушал Паламед - щеше да се покрие с ...Позор

Одисей размазва Паламед, защото двамата представляват различни видове ум, а само единият оцелява във война. Паламед е теоретичният разум – подрежда, изобретява, вярва в логика, правила и справедлив процес. Той предполага свят, в който истината се разпознава сама. Одисей е практическият разум – стратегически, подозрителен, контекстуален. Той знае, че във война истината няма стойност без власт и че умът е оръжие, не доказателство. Затова Паламед губи: не защото е по-глупав, а защото играе друга (честна) игра. Одисей играе играта, която светът реално играе (нечестна) Паламед е умен в свят, който би трябвало да съществува. Одисей е умен в света, който съществува.

Виж сега за случаят Паламед Какви са несъответствията Той не може да е измислил нито навигацията - защото Пътят към Троя е известен на данайците Нито азбуката защото него време такава няма, нито три пъти храненето, защото по това време се яде когато се може особено на война, камо ли приписваните му монети. Хайде с голяма уговорка да е измислил...заровете (въпреки че май ги има при шумерите, но както ѝ да е) Но нека да се влеем в океана от по късна интерпретация Паламед е умът, който подрежда света. Той мисли, изобретява, рационализира, вярва, че разумът е достатъчна защита. В трагическата традиция той е невинният интелект, който не разбира, че знанието без власт е уязвимо. Паламед не лъже, защото не очаква лъжа. Одисей е умът, който оцелява в хаоса. Той не изобретява реда, а го манипулира, не защото е зъл, а защото светът е враждебен. В епоса той е стратег, любимец на Атина, за която хитростта е форма на мъдрост. Одисей не вярва на никого... и затова остава жив.

Защо толкова умен мъж като Паламед се оставя да бъде обвинен? – КЛЮЧОВ ВЪПРОС Това е логическа пукнатина, която самият пост не може да даде обяснение. Ако Паламед: е най-умният, рационален, изобретателен и морален...то Как е възможно: да не предвиди капана? да няма съюзници и верни последователи ? да не поиска съд? да не разобличи фалшификата и обвинителя си в ..миша дупка ? Отговорът е прост и неудобен: Защото това е трагически мит, не историческа логика. В трагедията: умният често умира невинният е жертва коварният печели временно Това не е обвинителен акт срещу Одисей, а литературен троп. Инсценираното ..предателство – късна и нееднородна версия Историята със: писмото до Приам, златото, екзекуцията с камъни НЕ присъства у Омир. Има няколко противоречиви версии. В някои дори Агамемнон е виновен, не Одисей. Одисей се превръща в удобен "черен интелектуалец“, защото: е умен използва λόγος за оръжие Омировият Одисей не е трагическият Одисей Омир дава определение за Одисей : πολυμήχανος (многохитър), δόλιος (коварен) любимец на Атина подозрителен, интригант на моменти, велик стратег, човек който оцелява чрез разум и унищожава враговете чрез разум Постът съзнателно смесва тези две традиции, за да изгради морално обвинение. Финалната морална паника (умен подлец) – анахронизъм Това е модерен морален страх, не античен. За архаичния човек : хитростта е добродетел надхитряването на враг не е зло Логически е абсурдно най-умният да падне толкова елементарно. Одисей е съден по модерни морални критерии, не по антични.

Паламед е изключително умен, учен, иноватор, откривател, интелектуалец Изправя срещу Одисей Интелектуален двубой между двамата най-умни мъже на данайците Двубоят не е какъвто ѝ да е, а на живот и смърт ! Няма място за двамата, единият трябва да умре на часа ! Представяне на двамата титани : Паламед е с ореола на учен, откривател и новатор. С Кентавърско образование (каквото ѝ да значи това, но безспорно най-високото за Епохата). Внук е на самия Посейдон. Син е на силния цар на Евбея Навплеос и Климене Одисей е син на Лаерт (участник в Аргонавския поход) и Аквилея, а по нейна линия пра-внук на бог Хермес. Тук вече етимологията на името му е безспорна по отношение на произход - Древна та Древна пред индоевропейска В ранните си години младият Лаертид е на Север където е и получен белега от глигана на крака му. Но също и от Север е и основата на знанията му или ...хитростта му. Одисей не е безразличен към слуховете за красотата на Хелена и че тя е предложена за невеста. Въпреки че е бедно царче (май по това време и още престолонаследник) на отдалечени островчета, той се осмелява да се яви като кандидат наред с най-могъщите и богатите Бързо разбира че няма шансове сред тежките хероси, но и бързо се преориентира и получава великолепна партия в лицето на братовчедката на Хелена - Пенелопа. И не греши ! Момичето го боготвори, ражда му син и му остава вярно до живот. И така според НеОмировата версия Паламед като пратеник на Агамемнон е изпратен с призовка да мобилизира царя на Итака за мега похода. Хваща Одисея в ...шикалкаване и го изобличава. Одисей признава позора си, но и не забравя. Минава време. В Лагера пред стените Троя, Одисей обвинява Паламед в Предателство ! Зле скалъпено според по късните трагици (нито дума от Омир) Въпреки неиздържаните улики, въпреки на пръв поглед зле скалъпеното обвинение и най-вече че ИСТИНАТА/ПРАВДАТА е на страната на Гений като Паламед, който е и великолепен оратор ......делото е спечелено при това БЕЗАПЕЛАЦИОННО от Одисей ! Защитаващият се Паламед губи категорично от обвинителят Одисей Паламед губи титаничния интелектуален сблъсък, въпреки че истината е на негова страна !!! Одисей го ...размазва и печели безрезервно съдебната аудитория. Данао-Ахейците гласуват за смъртна присъда !

Що се отнася до : Клетвата на многобройните хероси кандидати за ръката на Хелена към Тиндарей, сред които е и самият Одисей Да, Одисей е сред женихите на Елена и се заклева да защити избора ѝ. НО: Клетвата е колективна и политическа, не личен васален договор. В Омир няма нито един ред, който да казва, че отказът да тръгнеш веднага е еднозначно на клетвопрестъпление. Много други хероси се колебаят, бавят се или търсят извинения (напр. Ахил). Следователно: Одисей не нарушава клетва, а се опитва да избегне война, която знае, че ще бъде дълга и гибелна. Това в архаичния свят е разум, не престъпление. Прави се на луд – хитрост, морална вина, но все пак той се радва на новороден син и млада красива съпруга. Трябва да ги напусне и да тръгне на война за която знае, че ще бъде дългогодишна Тук проговаря човешкото желание (слабост) и затова Омир не го обвинява. Историята с оранта (магаре + вол, сол) е НЕомирова. Няма я в Илиада Няма я в Одисея Появява се в късни митографи и трагедиографи (Софокъл, Еврипид – загубени пиеси, известни по фрагменти) Това е важно: Омир не осъжда Одисей за този акт. Той не е морално клеймен в епоса.

Както казахме Паламед не е споменаван от Хомер Омир НЕ споменава Паламед. Нито в Илиада, нито в Одисея. Името Παλαμήδης не се среща нито веднъж в епосите списъците на героите (Каталогът на корабите – Il. II), съветът на ахейците, сцените на интриги, съд, предателства Паламед отсъства напълно. Защо тогава много хора са убедени, че е Омиров герой? Защото Паламед е пан-ахейски мит популярен в трагедията ретроспективно е вмъкнат в Троянския цикъл Но не и в Омир. КЪДЕ се появява Паламед всъщност? Трагедията (V в. пр. Хр.) Софокъл – Паламед (изгубена) Еврипид – Паламед (изгубена) Именно тук се оформя: образът на невинния интелектуалец клеветата инсценираното предателство моралното обвинение срещу Одисей

Подлецът не е чак толкова страшен, без да се опитвам да омаловажа прегрешенията му все пак трябва да се направят някои корекции Например това : е грешно. Знам, че сега на мода е да се лансират умни младежи и девойки от народа, които да натрият носовете на ония от високото и някой автор се е опитал да пробута такава версия, но тук нещата са грешни. Паламед е СЪС... Божествен произход ! Син е Навплиос а той е син на Посейдон ! Второто най-силно и влиятелно божество в Ойкумена. Дори самият Зевс не смее да влезе в открит конфликт с могъщия си брат ! Та Паламед е внук на самия Посейдон, а от това по божествен произход едва ли има. Второ : Е пълна глупост с оглед на епохата в която живее Паламед. Коя по точно азбука е подредил Паламед ? Линеар Б или Финикийската ? Някои пишат че въвел и монетната циркулация. Всички тези "изобретения" азбука, числа, календар, навигация по звезди, три хранения, игри не идват от Омир, а от: късна софистическа традиция, елинистически рационализации, трагедиографска идеализация Паламед става прототип на "невинния интелектуалец", убит от коварната власт - любим образ за трагедията, но не исторически и не омировски факт. Късна класическа, елинистическа и най-вече римска епоха И най-вече пълна с анахронизъм ................................................. Хайде да разгледаме сега двубоят на интелектуално ниво между най-умните сред ахейците : Паламед срещу Одисей

Обаче ... Тия от Запад зорко следящи събитията ...отсичат : Тая няма да я бъде. Не може такава голяма Тракийска държава. Франки, Готи, Бургунди, Вандали, Гепиди, Свеви казват Не. Сарматите също - Не ! Аланите - Не ! Изтощените хуни не могат да се противопоставят на волята на Европа, а и са разочаровани, че някои тракийски лидери призовават за пълно скъсване с Хунския съюз и преориентиране към Франките. Създава се и Готска партия. Някои са и колаборационисти. В резултат - ромеите излизат от Анастасиевите си стени и подпукват държавицата преди да се е създала. Край на Трако-България ......................................................................... Хунския Велик Съюз отива в Небитието, но Идеята за Трако-Болгария не угасва. Надеждата е в новия ... Аварски Съюз Другарите от Новия Братски съюз ще приемат присърце Балканската проблематика. И понеже на юг от Дунав има много неблагонадеждни елементи, другарите авари за всеки случай изколват всичко живо за да няма зараза...и всичко да започне на чисто Да е родината чиста и неопетнена

И в заключение : Изпаднали в международна изолация, крайното крило (вулгарис) се обръща за помощ към ...Великия Хунски (Братски) Съюз. Само чрез него те виждат осъществяването на освободителна война и възстановяването на Тракийската държава Вдигнати са няколко въстания бързо потушени от ромейския башибозук (преселници от Анатолия които си искат Римската власт) Писъците на избитите възстанници обаче стигат до Панония...и Хунския Съюз В столицата им хилядно множество се събира и настоява за незабавна война в защита на братския ...български (вече) народ Председателите на Съюза (Бледа и Атила) на тържествен манифест обявяват война на Поробителите на братския вулгарски народ Започва Хуно-Римска Освободителна война След кървави битки и чудеса от храброст хуните-освободители придружени от траки опълченци стигат на 40 км от Константинопол. Империята подписва Анастасиево-стенния договор с което признава всичко на север от позорната стена за Свободна Тракийска Държава 4 вековната мечта на поколения траки е сбъдната ! Най-накрая всички траки обединени в една Майка-Родина Херодотова Тракия е вече реалност !

имаме троен психологически механизъм: Миналото не може нито да се изкаже, нито да се обоснове, нито да се защити То е мълчаливо, удобно и селективно. Настоящето е шумно Младите грешат публично. Личната идентичност иска стабилност „Аз съм добър, но моите родители бяха още по-добри, а бабите и дядовците – почти светци.“ същото като: Жена ми готви добре, майка ми – по-добре, баба ми – божествено.

Рим: mos maiorum – "обичаят на предците" Тук феноменът е институционализиран. Цицерон, Ливий, Салустий Всички повтарят: "старите римляни" били: строги, скромни, добродетелни, дисциплинирани, силни, лоялни - истински бащи на Отечеството Ливий (Ab urbe condita): "Колкото повече напредваме във времето, толкова повече губим нравите." mos maiorum = морален златен стандарт, който: никога не е съществувал в този вид, но служи като еталон за вина. Средновековие: "великите отци на Църквата" Средновековните автори: постоянно се извиняват, че пишат, твърдят, че са "джуджета върху раменете на гиганти". Пример: Бернар от Шартър (XII в.) "Ние сме джуджета върху раменете на гиганти." Тези гиганти са: Августин, Йероним, Амвросий, Григорий Велики. Настоящето е слабо Миналото е свято ............................................................................................................................ Китай: Конфуций и древните мъдреци Конфуций: смята своето време за деградирало, възхвалява легендарните владетели Яо и Шун. Той казва: "Аз не създавам, аз предавам" Класически пример за: морален песимизъм към настоящето, култ към предците като източник на легитимност.

Това е така, но има и още един фактор/феномен - култ към предците. Дори в разцвета на своята мощ, силните на деня говорят, че предците им са нещо много повече Един от най-ярките примери е Рамзес II. Този фараон е : неестествено-самовлюбен, самопровъзгласен бог, узурпатор на паметници, вечно "победител" в Кадеш благодарение на самия себе си Но когато Рамзес говори за татко Сети I, тонът рязко се променя. В надписи от Абидос и Карнак: Рамзес благовее и се прекланя Сети е "Великият-могъщ бик" "възстановителят на Маат" "онзи, който върна Кемет/Египет към реда" Рамзес не се състезава с баща си - той се легитимира чрез него. Подтекстът е ясен: "Аз съм велик, защото съм син на още по-велик." ..................................................................................................................... Хезиод: "Железният век" срещу героичното минало Хезиод (VIII в. пр.н.е.): мрази своето време, вижда морален разпад, плаче за златния и героичния век. В "Дела и дни“: старите поколения са по-близо до боговете, героите са по-справедливи, предците са по-работливи и честни. ............................................................................................................ Платон и "старите атиняни" Платон е прочут с критиките си към младите, но се прекланя пред предците: В "Закони" и "Държавата": старите атински закони са по-мъдри, "първите законодатели" са почти митични фигури, Солон е представен като образец, който никой жив не може да достигне. Платон обожествява предишната генерация, за да осъди настоящата демокрация. ....................................................................................................................... продължение

Готи и франки изказват своето възмущение от фракцията. Нещо повече - Умерените траки се отдръпват и разграничават от крайната фракция. Тя изпада в изолация и е преименувана от другите в .... Булгариос - брутално-вулгарните Ето това е историята която ни поднася най-добрия от най-добрите историци-хронисти - учителят на самия Марцелин.

Това е точно така. Огромна част от тракийското население се изтегля на север от Дунав, но никога не прекъсва интензивните връзки с родните си места. Създава се мрежа от пунктове, съзаклятия, шпионски мрежи и в резултат са организирани най-мащабните въстания срещу римската власт. Тракийските народи са единствените, забележи - единствените от стотиците в Империята, които нито се елинизират, нито се романизират. Гръцките и римските хронисти изтъкват като причина за този феномен, че на траките не им се отдавало усвояването на чужди езици, но ние с теб знаем, че е истината е друга : траките не искали да изоставят словенския си язьik и да го мърсят с гръцки и латински заемки. Във времената на либералните императори - умереното крило на ОТН (Освобождение на Тракийските Народи) успява да издейства редица отстъпки - свободно говорене на тракийски в пределите на три провинции, тракийско богослужение и преподаване на тракийски език във всички пещери на въпросните три провинции. Крайното крило във фракцията обаче обявява, че отстъпките се недостатъчни и започва война докато последния римлянин и грък не напуснат страната. В провинциите настава ...терор. На път за Филипопол е убит проконсула, а съпругата му е ...изнасилена и отвлечена. В Сердика е убита съпругата на легата, а той самият е ...изнасилен. Организацията поема отговорност и за убийства на римски граждани в Сексагинта Приста и Бонония. Бруталните действия на крайната фракция са заклеймени не само от римляни и гърци, но и сред ...умерените варвари !