Здравейте,
Значи зависи , зависи за кои учебници. Ако става въпрос за началния и средния курс, освен всичко, у-щето трябва да генерира някаква хмммм, нека да го нарека условно гордост от това, че сме българи. Това разбира се не значи да се пишат откровенни глупости или примерно да се обвиняват съседите . По отношение на обективността , нема такова животно в историята, мисля, че нема и да има. Просто първо изворите и източниците са прекалено малко, прекалено мъгляви пък и защо не и необективни. То на академично ниво нещата не са съвсем (да не кажа въобще ) ясни, камо ли на училищно. По отношение на горния курс учениците въобще не се интересуват (имам известни лични наблюдения), освен разбира се малко деца, наистина обичащи историята, но за тях има много възможности (форумите са една от тях). Вече за висшия курс е друго нещо. Там по презумпция влизат младежи и девойки, които би трябвало да се интересуват сериозно от историята (не е съвсем така разбира се). Но там има лекции.
Наскоро разговарях с една много умна малка приятелка (4-ти клас). Детето съвсем сериозно питаше, защо пък е нужно да се знае миналото (те май нямат история като предмет). Разбираше за математика, за БЕЛ, езици и т.н., но миналото защо ?
И накрая ще завърша с мнението на един приятел: Училището създава само минимални знания (на държавата независимо Б-я или САЩ са нужни работници, а не толкоз знаещи хора). Но според мен по-важната функция на у-щето е канализиране (каква грозна дума) на знанията и то не в соц. смисъла коя е правилната линия (в момента ), а какво те интересува, т.е. в тази крехка възраст да даде възможност детето да разбере какво го влече. От такава гледна точка, ако историята е представена само със сухи факти и без коментари и без поне малко вложена национална гордост едва ли някое дете ще се насочи към това поприще (което май не е въобще леко). Но събуди ли се интерес обективността ще дойде рано или късно.