Б. Киров

През 2012 г., една година преди Дейвид Камерън да обяви решението си за провеждане на референдум за Брекзит, влиятелния британски консервативен мозъчен тръст Open Europe публикува следния анализ /с някои съкращения тук/: Финансовите услуги - кралят британската икономика Индустрията на финансовите услуги е жизненоважна за икономиката на Обединеното кралство. През данъчната 2009/2010 година секторът на финансовите услуги на Обединеното кралство като цяло е направил общ данъчен принос от 53,4 милиарда британски лири. Финансовите услуги също възлизат на 35,2 млрд. паунда търговски излишък през 2010 г. През 90-те и 2000-те години ползите за Великобритания от финансовото регулиране на ЕС се основават на две неща. Първо, въпреки че финансовите правила в целия ЕС често увеличават разходите за спазване на изискванията за фирмите във Великобритания, те като цяло са позволили на правителството да повлияе на регулирането, като по този начин се намалят пречките пред търговията и се създават възможности за фирми, базирани в Обединеното кралство. Второ, Лондон се разглежда (и е) като отправна точка към единния пазар на ЕС в областта на финансовите услуги - пазар, на който през 2000 г. се наблюдава значителен ръст, тъй като финансовите услуги се развиват бързо. Въпреки това, след финансовата криза от 2008 г., нивото на влияние на Обединеното кралство върху новите правила на ЕС за финансовите услуги намаля. Регулирането на ЕС сега е по-малко насочено към растежа на финансовите услуги, тъй като фокусът е изместен към ограничаване на дейността на финансовите пазари, независимо дали тази дейност е добра или лоша. Има поне 49 нови регулаторни предложения на ЕС, които потенциално засягат Лондон или в процес на подготовка, или се обсъждат на равнище ЕС. Макар че някои от тях са оправдани, много малко от тях са насочени към насърчаване на търговията с финансови услуги. Съществува мнение в много континентални столици и в Европейския парламент е, че "англосаксонският" леко регулиран капитализъм трябва да бъде сложен в по-строги граници. Освен това кризата в еврозоната допринесе за създаването на политически стимули за държавите от еврозоната да действат и да гласуват като блок, като опасенията на Обединеното кралство и други страни извън еврозоната са изложени на риск да бъдат разглеждани като периферни в най-добрия случай. Съгласно новите правила за гласуване в ЕС, които трябва да влязат в сила през ноември 2014 г., Еврозоната ще има изградено квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите - което означава, че може да систематично да налага правилата си върху страните извън еврозоната. При такъв сценарий еврозоната може ефективно да започне да пише правилата за ЕС на 28, което ще бъде сведено до политическо разширяване на еврозоната. Тези политически натиск се подсилват от структурната пристрастност в системата на ЕС за гласуване срещу финансовата индустрия на Обединеното кралство. Обединеното кралство представлява 36% от финансовия пазар на едро на ЕС и 61% от нетния износ на ЕС на международните сделки с финансови услуги. Въпреки това, съгласно новите правила за гласуване в ЕС, Обединеното кралство ще притежава само 12% от гласовете в Съвета на министрите и 10% от гласовете в Европейския парламент. Също толкова важно, през следващото десетилетие, възможностите за растеж на финансовите услуги в ЕС вероятно ще бъдат по-ограничени, отколкото навсякъде по света. През 2005 г. петте най-големи икономики на ЕС представляват 27% от глобалните банкови активи. През 2050 г. този дял ще намалее до 12,5%. В същото време делът на страните от БРИКС в тези активи ще се увеличи от 7,9% през 2005 г. на 32,9% през 2050 г. Следователно ползите за Лондон от ролята на портал за Европа стават все по-малко убедителни и необходимостта от отваряне на вратата далеч по-важни за развиващите се пазари по света. Обединеното кралство има две широки стратегии, които може да преследва в отговор на намаляващото му влияние и необходимостта Лондон да остане отворен за бизнес на световния пазар. Да работят със страни, които гарантират, че влиянието на Обединеното кралство върху закона за финансовите услуги на ЕС ще бъде запазено. Това може да бъде кодифицирано в нов „протокол за единния пазар“, въведен чрез първата налична промяна на Договора за ЕС. Подобен протокол би могъл да задължи ЕС за про-растеж, насочен навън и пропорционален регулаторен режим, като същевременно запази Обединеното кралство от решения, взети единствено от Еврозоната за всички 27 държави-членки. Второ, да потърси специфични за Великобритания защитни мерки, които да гарантират, че Обединеното кралство няма да се отрече от жизненоважна финансова мярка и ще затвърди способността на Лондон да прави бизнес и да се конкурира на световните пазари. В списъка на приоритетите в текущите преговори на ЕС, които са неизбежни след кризата в еврозоната, защитата на финансовите услуги трябва да бъде на върха. Финансовите услуги представляват поне 10% от БВП на Великобритания. Следователно е ясно къде Обединеното кралство трябва да концентрира своя политически капитал. Депутатите от Тори ще призоват Дейвид Камерън тази седмица да започне предоговаряне на отношенията на Лондон с Брюксел на фона на предупреждението, че Великобритания рискува да бъде трайно ощетена от законите за финансовите услуги от страните от еврозоната, ако правителството не предприеме действия сега. Откритата Европа, влиятелният евроскептичен мозъчен тръст, казва, че премиерът трябва да използва всяка промяна в договора, за да потърси британска „спешна спирачка“ относно регламента на Европейския съюз в доклада си за британската индустрия за финансови услуги, която ще бъде отпусната за срещата на върха на ЕС тази седмица. Докладът поставя тона на онова, което изглежда да бъде една силна седмица за г-н Камерън, тъй като той се стреми да подкрепи усилията на 17-членната еврозона да постигне съгласие за по-голяма фискална интеграция, като същевременно докаже на евроскептичната си партия, че е ангажиран да осигури по-добра сделка за Великобритания в Брюксел. „Съществува нарастващо различие между икономическите интереси на Обединеното кралство и множеството регулации, идващи от Европа“, казва Матс Пърсон, директор на „Отворена Европа“. "Еврозоната вероятно ще се превърне във все по-доминираща сила и ще прокара своя собствен дневен ред." Г-н Пърсън заяви, че Лондон може да се окаже неспособен да преустанови вредното законодателство, като например забраните за къси продажби, до 2014 г., ако правителството не предприеме бързи действия. Европа вероятно ще доминира в дневния ред на Уестминстър цялата седмица, докато консервативните депутати лобират г-н Камерън преди срещата на върха в Брюксел в четвъртък и петък. „Трябва да оставим някои маркери“, казва Крис Хийтън-Харис, един от основателите на групата Fresh Start и бивш евродепутат. "Ние не искаме да сме себични и да накараме еврозоната да се разпадне, защото искаме да си върнем няколко правомощия в областта на трудовото законодателство или социалната глава ", добави той. "Но трябва да започнем процес, при който има нови отношения между 10-те страни извън еврозоната и 17-те вътрешни страни, които поддържат двете страни щастливи." Групата Fresh Start, съставена от повече от 100 евроскептични тори, и парламентарната група за Европа, ще се срещнат и преди срещата, за да обсъдят доклада „Отворена Европа“ и да изложат исканията си. Усилията на Камерън да задържи по-твърдите искания на евроскептиците за сериозно репатриране на властта или дори за референдум на основата на промяната на Договора за ЕС, бяха подкопани вчера, каза Иън Дънкан Смит, министърът на труда и пенсиите. Пред Sky News, той заяви, че „голяма промяна в договора“ в Европа ще доведе до референдум. "Премиерът винаги е бил ясен: ако има значителни промени, които засягат позицията на Великобритания, тогава той ще отиде на референдум, защото това е казано на британската общественост," това трябва да направим ". Даунинг стрийт усърдно се опитва да избегне въпроса за референдума, като вместо това да упълномощи премиера на Торите да продължи да защитава интересите на Великобритания по време на срещата на върха тази седмица. Очаква се той да настоява по-тясното сътрудничество в еврозоната да не засяга финансовите услуги на Великобритания. https://openeurope.org.uk/intelligence/economic-policy-and-trade/eu-financial-regulation/ Всички популярно припявани "сказки" по медиите, че заплахата от ЮКИП, заради нейната шумна антиемигранска кампания, накарала торите, Дейвид Камерън, да обяви през 2013 г. предстоящия референдум, според мен са несъстоятелни - просто се бърка причината със следствието, което се вижда много ясно от намеренията на Консервативната партия да предизвика такъв референдум, в случай, че не постигне успехи в преговорите си със страните от Еврозоната по отношение на британските финансови интереси. Мотивацията е посочена конкретно в този материал, година преди обявяването на обещанието на Камерън, че ще проведе референдум, политическата причина с раздутия мотив за суверенитет и антиемигранската тема е камуфлаж, защото въобще не присъстват в становището на Open Europe, няма ги, те са добавени по-късно като смокинов лист. Както винаги става въпрос за пари, неприлично много пари.

Турция, ако цифрите са коректни в този източник, е в технически фалит, защото й предстоят големи плащания по външния дълг, а тези резерви не ги покриват. Имат и около 500 тона злато, което е равностойно на около 20 млрд. долара, неотбелязани в тази публикация, но ситуацията им с инфлацията на лирата е далече от добра при липса на резерви и евтини кредити. Ще им се наложи да правят големи компромиси или да търсят друго решение, според мен.

Фараж и Борис Джонсън са съвършено различни като политически профил и възможности, както и техните партии - Косервативната и двете партии на Фараж /ЮКИП и Партия Брекзит/. Борис Джонсън е инсайдер в партията на торите, той е бил действащ министър и два мандата кмет на Лондон, както и депутат; Б. Джонсън при цялата му екстравагантност е системен играч и част от елита на торите, дори като произход и образование. Фараж е парвеню, идващо от низините и никога не е стигал по-високо в политическата йерахия от депутат. Впрочем Фараж стартира политическата си кариера също като ревностен член на Консервативната партия. Партиите на Фараж са резервоар от гласове за партията на торите във вътрешнополитически план, те затова се и финансират от същите кръгове, финансиращи и Консерваторите, но едва ли ще им бъде отредена по-голяма роля, освен тази, която сега изпълняват - като депо за недоволни аутсайдери, предимно от кръговете на дребния бизнес и сините якички. Така че, коалиция в смисъл на равностойни управляващи партии, според мен е нереална, но коалиция на ниво преливане на гласоподаватели в предизборни маневри е тактически възможна и я виждаме и в момента при маневрите за Евроизбори. Потенциални съюзници за управление на Консерваторите са северноирландските юнионисти, както и либерал-демократите. Но Фараж би играл роля със способностите си на популист, за да влее гласове към Консерваторите, ако се стигне дотам, както и във формиране на Брекзит блок с консерваторите при втори референдум. Между другото, вчера е публикувано социологическо проучване на агенцията ComRes, което показва доста изравнени позиции с лек превес за лейбъристите, ако предсрочни национални избори се проведат днес във Великобритания: Разгневените Brexiteers са готови да накажат консерваторите на следващите общи избори, като данните от анкетите показват, че торите биха могли да загубят 41 места, включително 29 депутати. Новият анализ на ComRes https://www.comresglobal.com/polls/brexit-express-voting-intention-poll-april-2019/ https://en.wikipedia.org/wiki/ComRes показва, че гласоподавателите тори могат да накажат своята партия, като прехвърлят повече гласове към лейбъристите, либерал-демократите и SNP като протестен вот. Депутати тори казаха пред Телеграф, че бъдещето на тяхната партия е „дяволско“ и че избирателите са описали Уестминстърския елит като „негодници“. Твърди се, че в местните им изборни офиси /на торите/ са получавали обаждания, в които хората питали какъв е смисълът на гласуването, след като Brexit отново се отлага. Ако утре бъде проведено национално гласуване, проучването показва, че лейбъристите ще спечелят 290 места срещу 277 за консерваторите. Джереми Корбин ще трябва да се обърне към SNP, за да подкрепи правителството на малцинството. Изтъкнати Brexiteers, включително бившият лидер на торите, Ян Дънкан Смит и членът на Европейската изследователска група Андреа Дженкинс, могат да загубят своите места. Други катоТереза Вилие и евроскептичния Зак Голдсмит, имат само 15% шанс да задържат местата си. Междувременно избирателите тори заплашват да бойкотират местните и европейските избори заради забавеното излизане на Великобритания от ЕС. Реакцията на членската маса на консервативната партия срещу Тереза Мей е изтласкала лейбъристите нагоре с 28 места, а либералните демократи - с 3. ComRes установяват, че 24 процента от избирателите на торите през 2017 възнамеряват да гласуват за партията Brexit на следващите общи национални избори. Междувременно 35% от тях възнамеряват да гласуват за младата партия на Фараж на предстоящите европейски избори. Председателят на ComRes, Андрю Хоукинс, каза: "Дилемата за консервативните гласоподаватели, подкрепящи Brexit, е, че като изоставят своята партия, те рискуват да увеличат изборните перспективи на левите и кандидатите за Remain." Основател на друга социологическа агенция Electoral Calculus каза: „Двете големи партии никога не са били в такава нестабилна несигурност“. ConRes идентифицираха 48 сега депутати консерватори в риск, да не бъдат преизбрани, както и 32-ма лейбъристи и 10-ма либерал-демократи. Социолигическото проучване за предсрочни избори идентифицира седем гласуващи „племена“, вариращи от твърдо леви марксисти до националисти фенове на Тръмп. https://www.express.co.uk/news/politics/1116587/Brexit-news-Conservative-Party-tory-Theresa-May-election-EU-poll-voting-intention Лично за мен това проучване показва и нещо друго, освен отлив на избиратели тори към партията на Фараж - тяхното недоволство ги тласка натам, заради гнева им, че няма твърд Брекзит без сделка, а това означава, косвено разбира се, че при един нов референдум за или против Брекзит, всички тези хора биха гласували в полза на Брекзит без сделка. Ако се направи проста аритметика, според мен, съотношението "за" и "против" такъв Брекзит е на везна и въобще не е гарантирана победата на привържениците за оставане в ЕС, главно поради появата на новата партия Брекзит на Фараж.

Няма нищо странно в такава промяна, на сайта на компанията YouGov тя е обяснена в двете последователни статии, придружаващи резултатите от изследванията. YouGov е сериозна компания за изследване на общественото мнение и пазарите, една от 20-те членуващи в British Polling Council, YouGov is an international Internet-based market research and data analytics firm, headquartered in the UK, with operations in Europe, North America, the Middle East and Asia-Pacific.[2] Компанията има над 800 служители и приходи за миналата година от 116 млн. паунда, така че не бих ги причислил към непредставителните компании: https://en.wikipedia.org/wiki/YouGov Друг е въпросът за политическата ориентация на нейните собственици и изпълнителния директор, но това не променя фактите в изследването им. Публикувам тук преведено от мен първото екзит-пол изследване на YouGov от 13 април 2019 от техния сайт, заедно с обяснителния текст към него, а след това и второто им екзит-пол изследване от 17 април /4 дни по-късно/, като двете трябва да се четат взаимно свързани, разликата в процентите е обяснена. Изследването от 13 април: През 2014 г. Найджъл Фараж шокира Уестминстър, като поведе ЮКИП за победа на последните избори за Европейски парламент: за първи път консерваторите или лейбъристите не бяха начело на избори от 1906 г. насам. Brexit партия ще се бори в този кръг от малко неочаквани избори за ЕС. По време на старта Фараж сложи парите си там, където му е сърцето, обявявайки, че е заложил £ 1000 на новосформираната му партия. През уикенда YouGov публикува първата YouGov / Times анкета на предизборната кампания за ЕС. Партията на Фараж понастоящем се намира на трето място с 15%, след консерваторите с 16%, но понастоящем е далеч от лейбъристите, които са с 24%. Въпреки това, има много причини да се вярва, че Brexit партия ще компенсират тази първоначално разлика през следващите седмици. Проучването показва, че значителна част от гласоподавателите, които подкрепиха консерваторите през 2017 г., са недоволни от посоката, в която партията се насочва към Brexit. Само 11% смятат, че правителството се справя добре с Brexit, в сравнение с 84%, които смятат, че се справят зле. Освен това, много повече гласоподаватели, които подкрепиха консерваторите на последните избори, мислят, че напускането на ЕС без сключване на сделка - за което се застъпва партията на Brexit - би било по-добър резултат, отколкото мисълта, че сделката на Theresa May ще бъде добър резултат (48% са за първото спрямо 21% за второто). Това е част от причината, стояща в основата на спада в подкрепа на консерваторите, като само една четвърт (25%) от тези, които подкрепиха партията им през 2017 г., заявяват, че ще гласуват за консерватор в Избори за ЕС. Проблемът на Фараж е, че тези гласоподаватели все още не се присъединяват масово към новата му партия, но са сравнително равномерно разделени между Brexit партията, Ukip и не определили се. Това означава, че основното предизвикателство за партия Brexit през следващите седмици ще бъде да се затвърди като главен глас за недоволни избиратели. И това изглежда като напълно постижима задача. Първо, партията Brexit вече е постигнала 15% дял на гласовете като сила, която все още е сравнително непозната, като теренната работа за тази анкета се провеждаше преди официално стартирането на партията миналия петък. Много избиратели на този етап може би все още не са наясно с партията и критично няма да я свържат с Фараж. Макар да е скандален като характер, Фараж все още е популярен сред неговите ключови избиратели, от които се нуждае, за да спечели. Повечето (56%) от гласувалите, които подкрепиха консерваторите на последните избори, твърдят, че имат положително мнение за него. Междувременно Ukip, който понастоящем разделя гласовия дял, не само загуби основния си говорител /Фараж/, но сега открива, че е открито атакувана от него. Тя може да е събрала 14% от гласовете в нашата анкета за Европейския парламент, но е лесно да се види колко голяма част от това може да се измести, след като кампанията започне. За първи път от 1999 г. изборите за Европейски парламент няма да се провеждат в деня на местните избори. Изборите се очертава да имат много ниска избирателна активност, като едва 24% от избирателите са регистрирали желание да упражнят своя вот. Ефектът от това вероятно ще бъде, че по-малко лоялни поддръжници на двете основни партии ще тръгнат към избирателната секция. В същото време онези от двете полярни мнения на дебата за Brexit ще формират ядрото на избирателите, което допълнително ще увеличи гласовете за партията Brexit. https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/16/dont-bet-against-brexit-party-winning-eu-elections А това е второто изследване на същата компания от 17 април, вчера: В нашата първа анкета за предстоящите избори за парламент на ЕС миналата седмица новата партия на Найджъл Фарадж навлезе на трето място с 15% от гласовете. Това беше, въпреки че партията Brexit не беше официално открита. Сега, след шумното й публично афиширане, която дойде с официалното им учредяване, нашата втора анкета показва, че партията Brexit се изкачи на първо място с 27% от гласовете. Най-голямо влияние за промяната оказват гласовете за UKIP. Увеличаването на дванадесетте точки, което получава партия Brexit, е отразено със спад от седем пункта за бившата партия на Farage, от 14% миналата седмица до 7% сега. Останалата част от съотношението на гласовете остава приблизително такова, каквато беше миналата седмица, като нито една друга страна не отбелязва промяна от повече от 1% или 2% (т.е. няма промяна по-голяма от допустимата грешка). Лейбъристите бяха получили /в първото изследване/ 24% от гласовете, а торите 16%. https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/17/brexit-party-leading-eu-parliament-polls Сега моето мнение: не смятам, че Фараж може да спечели национални избори, но мисля, че Консерваторите начело с Борис Джонсън могат да формират силен блок с популистите от Брекзит партията и ЮКИП в едни предсрочни избори, ако агонията не прекъсне преди евроизборите. Референдумът през 2016 не беше случайна грешка на Камерън, а резултат от дълго трупано противоречие между едрия финансов бизнес във Великобритания и регулаторните правила на евробюрократите в Брюксел, ограничаваща експанзията на този капитал извън ЕС. Този бизнес, който е най-големият в Обединеното кралство, никога няма да се примири да остане в ЕС при правила, които спъват растежа му. Така че Брекзит ще има под една или друга форма, въпреки илюзиите на някои мечтатели, че това няма да се случи.

Новото е, че сега сме 2019, след референдум за Брекзит, а предишните европейски избори са били през 2014, преди референдум за Брекзит - британците гласувайки сега за партии, подкрепящи Брекзит, на практика ще гласуват за Брекзит без сделка в един евентуално предстоящ референдум. Това е тест.

Традиционните партии /лейбъристи и тори/ нямат никакъв печеливш ход: ако се споразумеят за нов вариант на сделка, губят най-много от избирателите си, като огромната загуба е за торите, тяхната маса преминава към новата партия на Фараж Ако лейбъристите /въпреки нежеланието на Корбин/ се обявят за референдум, за тях биха гласували малко повече млади избиратели, но пак остават, според това последно проучване, втори след партията на Фараж Новата партия на Фараж привлича към себе си повече от половината недоволни избиратели на консерваторите /тори/ https://www.standard.co.uk/news/politics/back-public-vote-on-brexit-or-hand-europe-victory-to-nigel-farage-voters-tell-jeremy-corbyn-a4120156.html Единственият най-малко болезнен изход за лейбъристи и консерватори е да се споразумеят преди изборите за Европарламент и да излязат с политическа декларация за сделка по Брекзит, което ще им спести катастрофата от евроизборите, а и една евентуална катастрофа на предсрочни парламентарни избори. Референдум, който технически би трябвало да се подготвя поне 6 месеца, означава ново удължение на срока от ЕС и пак изправя торите и лейбъристите пред катастрофа в европейските избори, респективно предсрочни вътрешни, а отваря врата и за пречупване на нагласата за гласуване за оставане в ЕС, защото противниците ще бъдат напълно консолидирани и организирани - дори в това временно проучване на диаграмата, консерватори, Брекзит партия на Фараж, северноирланските юнионисти и ЮКИП /бившата партия на Фараж/ печелят над 50 процента Партията на Фараж "Брекзит партия" е замислена, финансирана и организирана с ясната перспектива да привлече недоволните консерватори, което очевидно е станало успешно. Ако пропуснат да излязат с общо споразумение до 23 май 2019, старите партии на консерватори и лейбъристи се изправят пред позиция наричана в шахмата „цугцванг” - какъвто и ход да направят, положението им става по-тежко и води до разгромна загуба.

Според информация от Германската агенция по печата, страните са България или Турция. Поради това все още не е взето решение - но темата трябва да се разглежда от Надзорния съвет на Фолксваген на неговото заседание след Великден. Състезанието беше отворено, казаха от добре информирани кръгове. И в двете страни разходите за персонал са много по-ниски, отколкото в Германия. Това е около един милиард инвестиции. Групата не коментира. Преди това плановете на VW вече са били обсъждани от работническия съвет на групата: Съветът на работниците се притеснява за използването на капацитета на съществуващите фабрики и призовава вместо да се инвестира, средствата да се реинвестират в един от съществуващите обекти.Това може да бъде една от фабриките за двигатели в Salzgitter, в Polkowice (Polkowice) в Полша или в Györ в Унгария. Според наличната досега информация решението за нов завод следва да се взема само в следващия кръг на планиране на Надзорния съвет през ноември. Предвид големите инвестиции в електромобилността, мощностите за производство на двигатели на автомобилния гигант са подложени на особен натиск. Електрическите двигатели изискват според предишни изявления на изпълнителния директор на VW Herbert Diess 30% по-малко работна сила. Това вероятно ще повлияе на броя на служителите, но той подчерта, че Volkswagen се основава на демографската крива и много от работниците ще искат да се пенсионират на непълно работно време. Напоследък обаче стана известно, че до 7000 работни места могат допълнително да бъдат закрити, поради автоматизация в производството. Волфсбургският производител на автомобили обяви в средата на ноември, че ще увеличи инвестициите си в електромобилност, автономно шофиране и цифровизация до почти 44 милиарда евро през следващите пет години. От тях 30 милиарда евро са предназначени за електрическа мобилност, каза Дийс. Той също така обяви, че производството на Skoda Karoq и Seat Ateca трябва да бъдат преместени в нов, допълнителен завод за който се търси място в Източна Европа. В същото време, производството на Passat ще бъде преместено от Емден в Шкода Чехия, докато в заводите на VW Zwickau, Хановер и Emden ще бъдат построени нови мощности в бъдеще. Новият завод в Източна Европа трябва също да осигури облекчение за Шкода: миналата година, главният изпълнителен директор на дъщерното дружество на VW, Бернар Майер, заяви, че капацитетът на заводите на Skoda е напълно използван. Компанията планира да прехвърли производството си на автомобили с повишена проходимост (SUV) от моделите Skoda Karoq и Seat Ateca в новата фабрика, в която ще работят 5000 служители, от досегашния завод в Квасини, Чехия, посочи Херберт Дийс. Volkswagen все още обмисля решението си – автомобилният производител не иска да остави нищо на случайността при избора на бъдещото си местоположение. Едно възможно решение може да бъде изграждането на нова фабрика. Надзорният съвет на Volkswagen поиска да се сравнят разходите за евентуална нова инвестиция в Източна Европа с тези за използването на капацитета на съществуващите вече мощности. Заводът за двигатели Salzgitter в момента разработва пилотенпроект за производство на акумулаторни клетки за електрически автомобили. https://www.handelsblatt.com/unternehmen/industrie/autobauer-neues-vw-werk-bulgarien-und-die-tuerkei-haben-gute-chancen/24212298.html?ticket=ST-956431-UyeKJ1MSPnMbOj9p6Lwf-ap6 http://bnr.bg/post/101107439/folksvagen-e-svel-izbora-za-nov-avtomobilen-zavod-do-dve-strani-balgaria-i-turcia?forceFullVersion=1

Някъде в първите страници на темата Ник беше постнал един полудокументален филм /линк към него/, в който се доказваше участието на Ренесанс Технолоджи на Мърсър /един от първата тройка най-големи американски хедж-фондове/ чрез дъщерната му фирма в Лондон за решителна подкрепа на щаба на Брекзитерите, чрез същите манипулации на електронни данни и социални мрежи, каквито са били използвани при изборите в САЩ през 2016. Даже имаше кадри с идването на Стив Бенан и срещата му с щаба и хората на Фараж, но наистина тези неща са трудни за доказване.

Определено е така, всички социологически проучвания го показват, номерът със социалния инженеринг мина на косъм през 2016, но втори път според мен едва ли биха успели да го приложат магьосниците по социален инженеринг, затова заинтересованите ще направят всичко възможно да не стигнат до потвърдителен референдум, според мен, който е най-добрият и демократичен както за ЕС, така и за голямото мнозинство от британците, особено за по-младото поколение. И вече, ако допуснем, че втори референдум определи Великобритания да остане в ЕС, остава открит въпроса тези 75 евродепутати от Великобритания, поне половината от които са евроскептици, как ще действат в Европарламента и как ще се впишат във вече доста голямата маса евроскептични партии там, които определено могат да преобърнат цялата ориентация и облик на евроблока.

Според мен някакъв изход от това положение е оставане в митническия съюз и отчасти в общия пазар и постепенно договаряне на някои ексклузивни клаузи за Великобритания за отношенията й с трети страни извън митническия съюз и общия пазар, но това също ще отнеме време, като все пак целостта на Кралството ще бъде гарантирана от принадлежността на всичките му части. Очевидно обаче има голямо значение от коя страна на интересите се гледа проточването във времето, оттам и "червените линии" на ТМ, които вече е склонна да преразгледа. Така например Великобритания има голямо положително салдо от износ на услуги, всъщност 80 % от БВП е от услуги и едва двайсетина от манифактура, а износът на услуги в САЩ надминава този в ЕС, при това повече от 60 % от изнасяните услуги са финансови. По принцип Великобритания е финансов гигант в ЕС, тя многократно надвишава в това отношение Германия и Франция. Точно този бизнес е най-заинтересован да има преференциални отношения със САЩ, защото на практика Ситито и Уолстрийт са един организъм. Всякакви европейски и бюрократични регулации спъват бързото движение на пари, инвестиции и акции между Лондон и Уолстрийт, така че там стриктните правила на митническия съюз и общия пазар са спирачки, а не предимства.

Brexit: 4 възможни сценария Ройтерс 13 април 2019 г. Обединеното кралство вече има право да напусне Европейския съюз до 31 октомври, но британският политически елит все още се бори за това как, кога и дали да има Brexit. Някои представители на ЕС смятат, че Обединеното кралство може да промени мнението си - грандиозно обръщане, което ще илюстрира силата на блока и ще задържи една от най-големите сили на Европа в клуба. Евроскептичните привърженици на Brexit твърдят, че разводът е под заплаха от това, което те определят като недемократичен заговор, който рискува да подкопае политическата стабилност в Обединеното кралство. По-долу са показани възможните сценарии: 1) Няма Брекзит: Новото забавяне дава време на противниците на развода да настояват за отмяна на официалното уведомление за развод по член 50 или за референдум - или чрез парламента, или чрез нови избори. Премиерът Тереза Мей, която гласува за оставането на ЕС през 2016 г., многократно е изключвала отмяната по член 50 или друг референдум. Но ако тя бъде свалена, наследникът й може да се изкуши да предизвика нови избори. Резултатът от всички избори е несигурен и докато манифестите на двете основни партии подкрепят Brexit, опозиционната партия на труда подкрепя "потвърдителен референдум" за всяка сделка. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин, който гласува против членството през 1975 г. и отказа само неохотно подкрепата си за кампанията на оставащите през 2016 г., сигнализира сега само хладна подкрепа за нов референдум. Неговата партия обаче е ясна, че иска. Финансовият министър на Мей, Филип Хамънд, заяви в петък, че е много вероятно идеята за втори референдум за Brexit отново да бъде внесена в парламента в някакъв момент, въпреки че правителството се противопоставя на всеки нов плебисцит. Парламентът беше в безизходица по отношение на условията на Brexit, след като отхвърли плана за оттегляне на ТМ на три пъти от януари. Когато през последния месец депутатите на два пъти проведоха поредица от гласувания по различните варианти на Brexit, целящи да отключат безизходицата, вторият референдум беше най-популярният вариант, макар да не достигна до мнозинство. На 1 април предложение за нов референдум привлече подкрепата на 280 депутати - 40 местане му стигнаха за мнозинство. Една седмица по-рано това предложение имаше подкрепата на 268 депутати. Ако парламентът се съгласи на втори референдум, Великобритания вероятно ще трябва да поиска удължаване след края на октомври, за да има достатъчно време за кампания. И все пак в Брюксел тази идея не е скандална. Според официалните лица на ЕС и дипломатите, в зависимост от развитието на събитията във Великобритания, още удължения са опция. Трима от четиримата бивши британски премиери, които са все още живи - Джон Мейджър, Тони Блеър и Гордън Браун - заявиха, че референдумът е начинът за разрешаване на кризата. Вероятността за втори референдум може да бъде засилена, ако кандидатите еврофили - главно от лявоцентристките партии - се справят добре в изборите за Европейски парламент от 23-26 май. За да има нов референдум, британският парламент ще трябва да одобри ново законодателство, след което британският регулаторен орган за изборите в идеалния случай ще се нуждае от шест месеца, за да тества въпроса пред обществеността и едва след това да даде срок за провеждане на кампанията, каза говорител. И двете страни по въпроса за Brexit се подготвят за възможността за нов референдум. Не е съвсем ясно как Обединеното кралство ще гласува и дори да гласува да остане, поддръжниците на Brexit ще претендират за трети и решителен вот. Goldman Sachs поставя 40% вероятност за отказ от Brexit. 2) Постигане на сделка: Мей все още се надява, че парламентът ще одобри сделката, която е сключила с ЕС през ноември, въпреки че оттогава тя претърпя три пъти тежко поражение в парламента. Мей обеща да подаде оставка, ако споразумението й бъде одобрено, но това не подтикна нито евроскептичните, нито проевропейските й опоненти в собствената й партия да я подкрепят, така че сега тя предупреждава, че Brexit може никога да не се случи. Ако преговорите с Лейбъристката партия в крайна сметка се сринат, Мей е казала, че ще приеме волята на парламента за това какво да прави по-нататък. Гласовете в раздробената на фракции Камара на общините показаха, че нито една от алтернативите на споразумението на Мей - като например Брекзит без сделка, референдум или много по-близко икономически взаимоотношения след Brexit - не успя да събере мнозинство. Една от възможностите, които биха могли да спечелят депутати лейбъристи, е да се остане в митническия съюз след Брекзит и законите на Великобритания да се приведат в съответствие с много от правилата на единния пазар на блока. Брекзитерите и много от поддръжниците на оставането в ЕС казват обаче, че подобна опция е глупава, тъй като Обединеното кралство ще напусне ЕС без право на глас относно правилата, които ще трябва да спазва. ЕС би бил щастлив да направи това и би могъл да го направи бързо. Такава сделка, според Брекзитерите, ще бъде "Brexit In Name Only". Goldman Sachs поставя 50% вероятност за ратифициране на изменената и смекчена сделка на ТМ. 3) Предсрочни избори: Сделката на Мей отново се проваля, парламентът не може да постигне съгласие какво да прави и Мей, или неин наследник, обявява нови избори. Следващите национални избори във Великобритания не трябва да се проведат до 2022 г., но има два начина, по които може да се предизвика по-ранен вот: а) Две трети от 650-те депутати в парламента гласуват в подкрепа на провеждането на избори. б) Ако предложението за недоверие към правителството бъде прието с обикновено мнозинство от законодателите и никоя партия не може да спечели доверието на Камарата на общините през следващите 14 дни, се провеждат избори. 4) Брекзит без сделка: Хаосът в Лондон се увеличава и твърдите лидери на Брекзитерите в крайна сметка надделяват за излизане без сделка. Това е кошмарният сценарий за повечето бизнеси. С еднократно срязване на сложните външнотърговски връзки на петата най-голяма икономика в света, тя ще стресира финансовите пазари и ще дестабилизира веригите за доставки в Европа и извън нея. Политическото и социалното въздействие е неясно. Без сделка означава, че няма да има преход, излизането ше бъде разтърсващо рязко. Великобритания е член на Световната търговска организация, така че тарифите и други условия, регулиращи търговията с ЕС, ще бъдат определяни единствено по правилата на СТО. Goldman поставя 10% вероятност за излизане без сделка. https://www.nytimes.com/reuters/2019/04/13/world/europe/13reuters-britain-eu-scenarios.html Мой коментар: Корбин има големи противоречия с парламентарната си група и висшето ръководство на своята партия по отношение на референдума, той е против и ще направи, според мен, всичко по силите му, за да го неглижира и прати за гласуване в парламента, като така го остави да отиде в кошчето. Той надделява през 2016 година при опит за вътрешен преврат от парламентарната група на партията, като успява да се задържи на върха с 40 за и 170 против него гласове, единствено заради подкрепата на широката членска маса, която го е избрала с мнозинство. Така че по мое мнение Корбин ще предложи свой вариант за "мек Брекзит" в парламента отделно от предложението за референдум и ще направи всичко по силите му този вариант да бъде гласуван, въпреки съпротивата на някои от парламентарната му група. Това устройва хората около ТМ, дори и нейното предложение да не мине /Корбин я предупреждава да не го предлага за 4-ти път по обяснените горе причини/ Другите варианти са много неясни и проблемни, но по мое мнение бизнесът с финансови и банкови услуги във Великобритания, който единствен имаше /и има/ голям интерес да не попада в търговските регулации на ЕС, ще направи компромис с някакакъв смекчен вариант, пред алтернативата на рязък срив без сделка, който ще засегне и него. И тъй като изборите и партиите във Великобритания се финансират предимно от частни дарения, според мен тези финансови кръгове могат да оказват влияние върху политиците, особено при такава система, при която даренията се получават непосредствено от лидерите, а не от апарата на партиите.

Има някои новини за последните преговори между консерватори и лейбъристи, които ми дават основания да предполагам бърза развръзка към сделка между тях. Talks went on between Michael Gove and John McDonnell in hopes the two parties can cobble together an agreement to push through the Commons. And Mr Hammond said this lunchtime: "I think we are in with a good chance of being able to reach an agreement on the way forward in the next few weeks... "I remain optimistic that over the next couple of months we will get a deal done." Mr McDonnell told the media on the way out of talks this afternoon: "We are hopeful, positive. https://www.thesun.co.uk/news/brexit/8847404/theresa-may-and-jeremy-corbyn-edge-closer-to-soft-brexit-deal/ The British prime minister made clear on Thursday she intends to bring her Brexit deal back to the Commons for a fourth time after EU leaders agreed to extend the Article 50 withdrawal process to October 31. Mrs May met briefly with Jeremy Corbyn at Westminster when they agreed to continue efforts to find a common way forward. No 10 is still hoping they can get a deal through Parliament in time to avoid the need for Britain to vote in elections to the European Parliament on May 23. http://www.irishnews.com/news/brexit/2019/04/12/news/cross-party-negotiations-continue-in-whitehall-to-try-to-break-brexit-deadlock-1596976/ Такива съобщения се губят във фойерверките и медийната пукотевица около личности като Фараж, Борис Джонсън и т.н., но имайки предвид цялостното отношение и личността на Корбин, чиято скептична нагласа към ЕС не е тайна, желанието му да провежда независима от ЕС политика на протекционизъм и дотации за британската индустрия и национализация, придружена с големи бюджетни харчове, в негов интерес всъщност е разводът с ЕС да стане преди Евроизборите. Още повече, че ТМ е заявила категорично, че си подава оставката след постигане на сделка с лейбъристите. За Корбин, според мен, Борис Джонсън е по-удобния противник в предстоящи избори, отколкото по-умерен консерватор, защото силата на Корбин също е в популизма, той не е апаратен играч, а популист. Ако успее да постигне прокарване на условията си през парламента, референдум върху сделката, плюс отстраняването на ТМ, пътят на Корбин към спечелването на следващите избори ще бъде по-сигурен, отколкото, ако затъне в дълги избори за Еевропарламент и апаратни игри в собствената му партия, срещу които той по-трудно се справя. Ето защо ми се струва, че е много вероятно ТМ и Корбин да ни изненадат със споразумение до 23 май.

Опасност от "предпазна клауза" безспорно съществува, което е главния аргумент на Брекзитерите да гласуват срещу това споразумение, но има и условие "ако детайлизирани разпоредби не са договорени до 2 юли 2020", тоест както го разбирам, до това време съществува опция да се договорят /може и по-рано/ и "предпазната клауза" автоматично отпада след договорените разпоредби; ако се възприеме реверсивен подход най-напред да има оставане в митническия съюз, а постепенно да се правят ексклузивни "детайлизирани разпоредби", Великобритания пак може да се сдибие със свободата да търгува с трети страни по свои тарифни правила, какъвто е случая с Турция. Следователно цялата опозиция се базира на бъдещи страхове, че такива "детайлизирани разпоредби" няма да могат да се договорят, което ми изглежда само като повод за политическо противопоставяне и разпалване на популизъм на базата на бъдещи страхове Сега с удължения срок за приемане на споразумение политическите страсти се разпалват още по-силно, нещо като Кутията на Пандора се отваря: Фараж основава нова "Брекзит партия", днес гледах това събитие, а като рекламно лице говори сестрата на Якоб Рийс-Мог, дръпна една прочувствена реч, която накара тези хубави хора зад нея да изпаднат във възторг. И което е най-стресиращо, екзит полове за прогнозни резултати дават на тази изникнала като гъба партия много висока прогноза в предстоящите Евроизбори: тя с летящ старт отива на трета позиция, според мен късайки живо месо от торите; хората на Корбин също са във възход, което сигурно е вдъхновяващо за тях и лидера им и едва ли го мотивира да търси бързи компромиси. От своя страна Бо Джо е туитнал следното: накратко, той дава здраво рамо на партията на Фараж и двамата говорят едно и също. Баща му се е кандидатирал за евродепутат от листата на торите и открито публично подканя сина си да поеме лидерството на торите. Интересни времена отвори дългото удължаване.

В 6.47 ТМ казва "За митническия съюз аз мисля, че в действителност имаме повече съгласия /с лейбъристите/ което ни осигурява кредит, но имаме различия в езика /дефинирането/, на различни езици правим това." От казаното изглежда, че проблемът е постигането на един език по отношение вмъкване на промяна в сделката за Брекзит с участие на Великобритания в митническия съюз на ЕС. Проблемът е, че Корбин в същото време говори, че ТМ не е отстъпила от нито една от "червените си линии", една от които е митнически съюз, той не говори за различни езици. Следователно един от двамата лъже. Целият план на ТМ да постигне сделка се основава върху това изменение за митническия съюз - дали в пряка поправка, съгласувана с Корбин или изтръгната като гласуване на депутатите в парламента, но това е Планът. Ако нещата обаче бяха толкова прости, досега това можеше да бъде факт и тя имаше шанс да отиде в Брюксел с вече гласувана такава поправка. Очевидно ключът за такова решение е в ръцете на Корбин, но ми се струва, че той не знае какво да прави с него и си мисли, че може да го използва и за други врати, но какво ще открие зад тях не е ясно и за него, защото загуба на предсрочни избори или категоричен резултат за Брекзит в друг референдум означат катастрофа за партията му. Хамлетовска дилема за Корбин и лейбъристите - да бъде или не?

Само да уточня, без да адвокатствам, колегата не твърди, че филмчетата не са политкоректни, а че автора на темата е проявил мъжество като е пуснал темата с тях, има разлика

My House My Castle https://www.youtube.com/watch?v=OH81uMcsmmw http://focus-news.net/news/2019/04/12/2645620/pregled-na-komentarite-za-brekzit-v-britanskiya-pechat-agentsiya-fokus.html

За историята на френско-британските отношения след ВСВ и една малко нестандартна перспектива за бъдещето на Великобритания: Brexit Agonistes – Analysis Jolyon Howorth is a visiting professor of public policy with the Harvard Kennedy School. He was a visiting professor of political science and international affairs at Yale University since 2002. He is professor emeritus of European politics at the University of Bath, United Kingdom, and visiting professor at Luiss Universitá Guido Carli, Rome. His recent publications include Security and Defense Policy in the European Union (second edition, 2014) and Defending Europe: The EU, NATO and the Quest for European Autonomy (edited with J. Keeler, 2003). Howorth is currently studying power transition in the contemporary world. MORTOLA INFERIORE /териториално обособена общност в рамките на Империя/: Историците ще доловят тук върховната ирония. При присъединяването си към Европейския съюз Обединеното кралство е било молител, с два пъти наложено вето от генерал Шарл дьо Гол. При напускането си Великобритания отново става молител. На 10 април ЕС принуди Обединеното кралство да остане член до 31 октомври - въпреки че министър-председателят Тереза Мей молеше европейските си колеги да не удължават агонията. Това, че Обединеното кралство не напусна ЕС по-рано, до голяма степен се дължи на онези, които най-горещо искаха да излязат. Торите „Brexiteers“, които потънаха в илюзии за глобалния статут на Обединеното кралство, виждат сделката на Мей като разпродажба на битпазар - недостойна за името Brexit. Илюзиите им имат своите корени в историята. През 1944 г. Уинстън Чърчил посещава дьо Гол в деня на примирието в новия освободен Париж. Генералът споделил с Чърчил, че и двете им страни излизат от световната война с сравнително еднакъв статут: въпреки многото различни за всяка от двете нации събития между 1940 и 1944 г., и двете са се превърнали в умерено влиятелни бивши имперски сили, финансово изчерпани и лишени от голямо влияние в света, управляван от други две суперсили. Великобритания и Франция, предлага на Чърчил дьо Гол, трябва да обединят усилията си за изграждане и ръководене на европейски блок, който като едно цяло ще бъде значително по-влиятелен на световната сцена, отколкото сборът от неговите части. Чърчил отхвърля анализа на своя домакин, като настоява, че Обединеното кралство все още е велика глобална сила. Той вижда страната си да лежи в епицентъра на три припокриващи се кръга - бившата Британска Империя, Атлантика и Европа. Днес, повече от 70 години по-късно, тази негова илюзия се е превъплътила във фантазията за „глобалната Великобритания“. Анализът на генерала някога беше верен и Чърчил, не за първи път, беше самозаблуден. Дьо Гол предприе грандиозно смел политически ход, като подаде ръка на германския канцлер Конрад Аденауер в историческия контекст на многовековната съперничество между двете нации в Европа. Френско-германският двигател задвижи ЕС към истинско единство в многообразието. През 1973 г. Великобритания неохотно влезе в това, което тя нарича "общ пазар", тъй като алтернативите й се оказаха измамни. Британската общност е предимно символичен анахронизъм, а Съединените щати оценяват Великобритания предимно като техен канал към Европа. Тази реалност не се е променила. Въпреки това през 2016 г. 36% от избирателите в Обединеното кралство, които гласуваха за Brexit, не успяха да видят, че всяка алтернатива може да се окаже по-лоша от статута. Повечето британци са склонни да се интересуват по-малко за Европейския съюз, отколкото другите европейци. За британците ЕС е не повече от пазар. Никой политически лидер в Обединеното кралство, с изключение на Едуард Хийт, не се опита да види позитивно Европа като исторически проект. Когато правим такъв извод, императивен пример в този контекста на недобре организирания референдум на Дейвид Камерън от 2016 г., как лидерите на кампанията Remain просто не знаеха как правилно да мотивират своите избиратели. Вместо това, те прибягнаха до тезата за „страх от излизане от общия пазар“, предупреждавайки за икономическа катастрофа. Уви, отрицанието на черното не произвежда бяло. Един комик сравнява Brexiteers с Basil Faulty в комедията на John Cleese Faulty Towers: „портрет на ярост и фрустрация, изследване на импотентността, която се получава, когато светът, какъвто го желаем, е в толкова болезнено противоречие със света, какъвто е". Британците никога няма да бъдат роби; чужденците са автоматично заподозрени. Ситуацията сега изглежда непоносима. Правителството на Мей, като три пъти не успя да спечели парламентарно мнозинство за собствена му сделка, отчаяно се опитва да сключи сделка с Лейбъристката партия на Джеръми Корбин, за да намери какъвто и да е компромис, който може да осигури мнозинство в Камарата на общините. Много депутати, подобно на много британци, искат да се откажат въобще от Brexit. Ето защо какъвто и да е компромис не би задоволил никого и просто ще означава неприятности през следващите години. Най-често изтъкваното евентуално решение в преговорите Мей-Корбин включва митнически съюз, който почти успя да събере парламентарно мнозинство по време на индикативно гласуване на 1 април. Такова споразумение бе определено от министъра на търговията Лиъм Фокс като „най-лошото възможно на този свят“, защото би възпрепятствало Великобритания да сключва търговски споразумения с трети страни. То не би задоволило Brexiteers, които желаят да "се освободят" колкото е възможно най-скоро. Нито пък би удовлетворили истинските Remainers, които с право посочват, че Обединеното кралство ще стане по-скоро изпълнител на чужди правила, а не създател на изгодни за него правила. Накратко, няма рационална точка на златното сечение. В този смисъл, отново по ирония на съдбата, Мей, който твърди, че „Брекзит без сделка е по-добро нещо от Брекзит с лоша сделка“ - макар и ясно да не го артикулира - изглежда е права. Или Обединеното кралство остава пълноправен участник в приключението ЕС, оказвайки влияние върху курса му по смислени начини и, както във всеки брак, приемайки последиците „за добро или за лошо“. Или нацията скъсва с ЕС, опитвайки се да създаде един свой собствен, но изпълненн с опасности път в свят на търговски и геополитически гиганти. Трудностите в процеса на Brexit откроиха ясно този избор, излагайки на показ лъжите и измамите на Brexiteers във всичките им кухи фрази. Ето защо мнозина виждат втори референдум, основан на ясно формулирани факти за реалностите на едно напускане, като жизнеспособно решение. Последните социологически проучвания показват победа за "Остани", но никой не знае със сигурност - социологическите проучвания предвиждаха същия резултат през 2016 г. Страната е поляризирана и ЕС трябва да си зададе въпрос дали победата на Remain е добре дошла за самия ЕС. Доскоро 27-те европейски партньори на Обединеното кралство наистина искаха Великобритания да остане пълноправен и активен член. Това се промени, тъй като кошмарът на Мей показа, че Великобритания е безнадеждно конфликтна за Европа. Нацията, отдавна възприемана като неудобен партньор, въпреки това е допринесла по конструктивен начин за историята на ЕС, макар и да отказва да приеме целия пакет - с откази от единната валута и от Шенгенската зона без граници. Сагата на Brexit предизвика едно принудено преосмисляне сред 27-те. Наистина ли ЕС иска да прегърне една страна, която постоянно натиска спирачката, като периодично агитира да напусне ЕС? Различните държави-членки на ЕС имат различни отговори на този въпрос. Водещият Brexiteer Джейкъб Рийс-Мог, известен в кръговете на Камарата на общините като „уважаемия член от 18-ти век“, пише: „Ако британците са принудени да останат в ЕС през 2019 г., приемайки унижението да участват в парламентарните избори на ЕС, това би могло да им даде „възможност да наложат вето на бюджета /на ЕС/ и да бъдат наистина много трудни участници“. Тази заплаха от смущения подтиква ЕС към необикновени условия към презложеното на Великобритания удължаване на срока. Обединеното кралство, посочва се на срещата на високо равнище на Европейския съвет от 10 април, трябва да поеме ангажимент да „улесни постигането на задачите на Съюза и да се въздържа от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“ Ще бъде направен преглед на поведението на Обединеното кралство през юни. Такива предупреждения изглеждат необходими в светлината на потенциалната смяна на Мей от твърд Brexiteer като Борис Джонсън. Някои от бележките на ЕС се отнасят персонално към т.н. „Борисови ключалки“, въпреки че мнозина се съмняват, че те имат правна тежест. Един възможен извод от Brexit Agonistes: Изкривяванията в Обединеното кралство са повлияли директно върху приоритетите на други евроскептични партии. В целия континент популистките лидери, които от години се застъпваха за напускане на ЕС - National Rally на Марин Льо Пен, Lega на Матео Салвини, Sweden Democrats на Джими Акесон - приглушиха Exit във вокалния си репертоар. От друга страна, докато мейнстрийм партии предупреждават срещу популистката вълна на предстоящите европейски парламентарни избори, Brexit е само един фронт в битката за душата на Европа. От края на Втората световна война британците избягват екзистенциалния въпрос за това кои и какви са те, като се възприемат по различен начин като островна държава, глобална търговска сила, европейски партньор и най-големият съюзник на Америка. Те вече не могат да седят на тези три различни стола. Борис Джонсън наскоро призова Мей да каже като Моисей на ЕС: „Пусни народа ми да си тръгне.” Може би това е пътят напред за една нация в търсене на истинската й идентичност. Магията на изолация в средата на Северно море, до голяма степен пренебрегвана от Европа и Америка и все по-далече от идеята за Британската общност, би могла да върне идентичността на Великобритания в съответствие с нейната география. И може би тогава чак визията на дьо Гол ще се сбъдне, след като Великобритания пак кандидатства за членство в ЕС през 2040 г. и в крайна сметка тя би могла да се окаже най-конструктивната страна-членка между всички останали. https://www.eurasiareview.com/12042019-brexit-agonistes-analysis/

Коментари на български зевзеци какво е имало на таблета: Какво имаше на таблета на Ангела Меркел: Путин, гол до кръста язди кон, а след него бурлаците влачат "Адмирал Кукузел" на ремонт..... Снимка на Орбан на нудистки плаж. Лелките се смеят на собствените си снимки. Еднакви на цвят, но на Меркел модела е в стил "ранен Мао"... https://www.dnevnik.bg/photos/snimka_na_denia/2019/04/11/3417819_snimka_na_denia_kakvo_imashe_na_tableta_na_angela/?pic=2#comments-wrapper

Имам предвид /разчитам в думите на Тръмп/ следната възможност - пренавиването като задължително условие Великобритания да участва в Евроизборите с голяма доза вероятност може да предизвика политическа криза, предсрочни избори и нов референдум, като и в двата случая няма никакви гаранции /напротив! индикациите са други/, че тези избори и референдум могат да подпечатат един много твърд Брекзит без сделка за Великобритания, а това вече е хазарт.

Да, тази среща на ЕС през юни е нещо като чек пойнт как вървят нещата и главно да се отметне участието на Великобритания в Евроизборите. По това време също ще се преброят силите в Европарламента и ще е относително ясно какви коалиции могат да се правят. По повод на новото отлагане и по-специално задължението на Великобритания да участва в Евроизборите като условие да получи Брекзит със сделка /заплахата, че ще има Брекзит без сделка на 1 юни, ако не участва/ Доналд Тръмп е туитнал в неговия си стил: “Too bad that the European Union is being so tough on the United Kingdom and Brexit,” Mr Trump tweeted late on Wednesday. “Sometimes in life you have to let people breathe before it all comes back to bite you!” https://www.independent.co.uk/news/world/americas/us-politics/trump-brexit-twitter-eu-article-50-extension-delay-trade-a8864536.html Който както иска да си го тълкува, но като имаме предвид кой подкрепя Тръмп във Великобритания и откъде и кога стартира кампанията за Брекзит, кои фирми зад океана помагаха на брекзитерите в кампанията им, според мен "преди да се обърнат и да те ухапят" не звучи много безобидно.

+++ Това просто прозира от всичките му /на Корбин/ политически машинации, той се измята като фурнаджийска лопата - един път в Манифеста тръби, че иска Брекзит, втори път е за референдум, трети път не изключва и отмяна на член 50 - за какво ратува всъщност Корбин? При торите поне нещата са ясни - те искат Брекзит и го искат колкото е възможно по-твърд. Ето защо си мисля, че вкарвайки Великобритания в сценарий Европейски избори, ЕС /Туск и Юнкер/ й правят мечешка услуга, а правят такава и на ЕС. Че е заложен капан в новото удължаване нямам съмнение, ето защо: "Лидерите настояха, че Великобритания ще трябва да проведе избори за Европейския парламент на 23 май, ако страната все още е в ЕС. Ако изборите не се проведат във Великобритания, лидерите на ЕС определиха дата 1 юни за излизане без сделка на Великобритания. Г-жа Мей се надява да получи споразумение от Парламента дотогава и многократно е заявявала, че иска да избегне участието си в изборите за ЕС. Но тя се е ангажирала да ги проведе, ако не е постигната споразумение за сделка до датата за изборите." https://www.wsj.com/articles/eu-prepares-to-push-brexit-into-next-year-11554900794?mod=searchresults&page=1&pos=15 И сега какво излиза от тази малка незабележима много клаузичка, която Туск и Юнкер, пробутват на торите: не участвате в нашите избори - аут без сделка. Така отварят вратите на лейбъристите да прекрачат 23 май, която дата предвид и великденските празници, става призрак за постигане на споразумение. След това им дават цели 5 месеца за клатене на стабилността отвътре, даже Туск им подсказва, че могат да задействат артикъл 50 като го отменят. Да но Туск и Юнкер /а скоро след тях и Меркел и цялата стара гвардия на стария евроатлантически либерален естаблишмън на Обама/ си отиват на 31 октомври, не се знае каква ще е новата конфигурация в Европарламента, накъде ще задуха след това вятъра, а през тези пет месеца Великобритания ще бъде изложена на яростни борби между популисти тори /водени от някой като Бо Джо/, които при това ще имат представителство в редиците на Евроскептиците в Европарламента, защото те са позиционирани там и популисти левичари като Корбин, които проявяват безхаберна безпринципност. ЕС давайки данайски дар на Корбин и твърдите брекзитери с по-дълго удължение, обещавайки им даже още по-дълго /Туск/ всъщност излага целия европроект на ефекта на доминото, защото ставащото във Великобритания може да предизвика верижна реакция в Италия, Испания, Германия, Франция, колкото и невероятно сега да изглежда това. Дано не съм прав.

Доколкото виждам в линка към Политико Politico: Определиха нов краен срок за Брекзит единствено Макрон е подкрепил искането на ТМ за удължаване до 30 юни и този негов ход, според мен, беше най-рационалния срок, който ЕС можеше да даде на Великобритания, ако наистина желаеше да се постигне организиран Брекзит със сделка. Лейбъристите щяха да бъдат притиснати от късия срок и перспективата Брекзит без сделка, същото важи и за торите, което щеше да принуди двете непримирими ядра със скърцане на зъби да намерят консенсус. Сега това вече не е така. Днес слушах едно интервю по Скай Нюз с трима евродепутати от различни държави и това, което ме учуди най-много бе, че на финала на въпроса какво мислят, че ще се случи след 31 октомври 2019 с Великобритания, и тримата отговориха, че тя ще остане в ЕС, без особено да се замислят. Това е трогателно като желание, но не е в сферата на реалполитик, а точно това е посланието, което ЕС излъчва сега. И е донякъде безотговорно както към Великобритания, така и към следващото лидерство на ЕС. Смятам го донякъде за авантюра, защото окуражава левите и десни популисти във Великобритания в политиката да играят хазартно, тоест да се впуснат в предсрочни избори и нов референдум поставящ въпроса за излизането, което още повече ще поляризира политическия пейзаж. Ако искат да елиминират Брекзит, британските политици имаха средството 3 години в ръцете си, и това е много лесно - задействане едностранно на член 50 за прекратяване. Но те не го направиха, няма да го направят и сега, а използват ситуацията за политическа борба, изостряща поляризирането и изтласкваща към върха на партиите екстремни популисти, истинска игра с огъня. Между другото, по всички социологически анкети, Борис Джонсън демонстрира най-голям рейтинг в партията на торите като следващ неин лидер, което лично мен ме тревожи.

Теоретично чрез едностранна отмяна на чл.50 от Британския парламент или нов референдум е възможно, но на практика, според мен, няма да се случи. Най-вероятният сценарий по мое мнение е чрез обвързващи вотове в парламента да бъде одобрен вариант за нова сделка с включена клауза за митнически съюз и/или референдум, в който обаче въпросът да бъде "одобрявате ли така предложената сделка или не", а не "одобрявате ли оставането на Великобритания в ЕС или не"; ТМ ще направи всичко възможно това да стане преди 22 май, за да не участва Великобритания в Евроизборите, лейбъристите вероятно ще се опитат да забавят нещата до изборите /чрез прокарване на точка за референдум/, но така или иначе Брекзит по мое мнение ще има, дори да се наложи ново удължение след 31 октомври, когато между другото е не само Хелоуин, но избори за нов председател на Европейската комисия /сега Юнкер/ и нов председател на Европейския съвет /сега Туск/.

И като я намерих, търся "трол": В жаргонната терминология на Интернет, тролът е човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения във Фейсбук, в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори (chat rooms), блогове, коментари към вестникарски статии и др.п., с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор. https://bg.wikipedia.org/wiki/Интернет_трол В този форум нямаше ли правила да нямаме помежду си лични нападки, а да дискутираме по темата? Не мислиш ли, че грубо ги нарушаваш?

Калуга Average Monthly Net Salary 369.29 € Нижни Новгород Average Monthly Net Salary 417.07 € https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Nizhny-Novgorod-Russia?displayCurrency=EUR София Average Monthly Net Salary 676.67 € https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Sofia Основното според мен е по-големият пазар, но както се вижда и разликата в заплатите е от порядъка на 50 процента в полза на Русия /по-ниски заплати по-атрактивна работна ръка за инвеститор/. Но не виждам наистина никаква причина като говорим за каквото и да е, да намесваме и винаги Русия, това е някаква тежка форма на обсесия, граничеща с наркомания или алкохолно пристрастяване