Б. Киров

Гледам голям спор се е завихрил за темите с политика, според мен зависи какво разбираме под "политика", ако политика е история в сегашно време, а историята политика в минало...но да не се впускам в софистика, тук съм в раздел "съвременна история", така че "без политика", само история - The Guardian дава пет сценария за изхода на Брекзит, като ги оценява като вероятност да се реализират по скалата от 1 до 5, а именно: Сценарий 1 Двупартийна сделка Как може да стане това? Въпреки явния цинизъм на предложението на Тереза Май за провеждане на междупартийни преговори с Джеръми Корбин и лейбъристите, двете страни да изненадат всички, като се обединят и подкрепят компромисен план, който според тях би могъл да формира мнозинство в парламента. Този план ще се основава на надграждане върху сделката на Мей, като се добави постоянен митнически съюз, допълнителни защити на правата на работниците и правни гаранции, което затруднява всеки бъдещ лидер на торите да го приведе в действие. Проблемите Подобен компромис би предизвикал огромен гняв сред голям брой депутати тори и ще ускори по-нататъшните оставки от правителството. Лейбъристите също ще отправят тежки критики. Нашата прогноза е, че и двете страни при много вероятен евентуален провал ще се обвинят една друга за липсата на напредък. Вероятност да се реализира: ★ (рейтинги от едно до пет) Сценарий 2 Гласуване в парламента с обвързващи гласове за алтернативен вариант Как може да се случи това След като не успее да постигне междупартийна сделка, Мей моли лейбъристите да инициират нов процес на гласуване в Камарата на общините, предназначен да намери вариант за сделка, докато мнозинството от депутатите не подкрепят един такъв план. Както правителството, така и лейбъристите се съгласяват да се придържат към онова, което се очертава като предпочитан вариант, като този гласуван в парламента вариант накрая разрешава на Великобритания да напусне със сделка. Проблемите Мей сама е предложила идеята за провеждане на поредица от задължителни гласове за Brexit, но на практика концепцията представлява огромни проблеми и за двамата партийни лидери. Наистина ли правителството ще приложи вариант, срещу който е било? Дали такъв нестабилен процес наистина ще създаде стабилно мнозинство, необходимо за приемане на законодателство, необходимо за прилагане на Brexit? И ще преглътнат ли лейбъристите един процес, който рискува да убие втори референдум и да ги свърже пред избирателите им с Brexit? Вероятност: Потенциална криза и за двете партии, която те вероятно ще избегнат. ★★ Сценарий 3 Кратко удължаване Как може да се случи Май иска удължаване до края на юни, с възможност да напусне по-рано, ако договорът с Brexit бъде приет от камарата на Общините. Това би означавало, че Великобритания ще напусне ЕС, преди новият Европейски парламент да заработи за първи път - въпреки че Обединеното кралство би трябвало да избира евродепутати. Искането й се приема от уморените европейски лидери, които не искат процесът на Brexit да продължи вечно. Проблемите Май е искала това удължаване преди и то е било отхвърлено. Няма никакъв знак, че за втори път тя ще получи различен отговор - и индикациите от ЕС вече дават ясно да се разбере, че идеята е лоша. Повечето тори смятат, че Май ще отправи такава молба, като знае, че тя ще бъде принудена да приеме по-дълъг срок за удължаване, вместо искания от нея кратък. Вероятност: Май може да и да отправи такова питане, но ЕС изглежда вече отхвърли искането й. ★★ Сценарий 4 Удължаване на членството в ЕС с клауза за напускане Как може да се случи това Уморен от необходимостта да фиксира последния краен срок на Brexit, но не желаейки и катастрофалния изход от Брекзит без сделка, ЕС избира да отложи целия проблем далеч напред във времето, като дава на Май удължаване с цяла година, с опция Обединеното кралство да напусне по-рано, ако в парламента бъде постигнато споразумение. Проблемите Дългото разширение на срока ще предизвика огромен гняв върху скамейките на торите в парламента и ще вкара партията им в европейска предизборна кампания, което за тях означава омраза и разочарование. Повече министри биха могли да подадат оставка в резултат на такова забавяне. Най-лошото е, че това ще позволи на целия дебат в Brexit да тъпче на място следващата година. Вероятност: Вероятно ЕС ще позволи на всички да си отидат у дома и да помислят отново на спокойствие. ★★★★ Сценарий 5 Няма сделка Как може да се случи това Единството на ЕС най-накрая се разпада след обединения фронт, който е демонстриран от него след референдума за Brexit, което означава, че не може да постигне споразумение между членовете му за удължаване на срока на Великобритания. Франция и други нации възприемат твърда позиция, като настояват, че е по-добре Великобритания да се се удари челно в стената на Брекзит без сделка, отколкото да се потопи в хаоса на Brexit бъдещето на ЕС. В резултат на това Великобритания напуска ЕС без споразумение в петък. Проблемите Преобладаващото мнение сред британските политици, както на върха на ЕС, е, че ще това ще бъде катастрофа и за двете страни и ще удари икономиката на Великобритания много болезнено. В действителност недостатъците са толкова големи, че и двете страни са много заинтересовани да избегнат Брекзит без сделка. Вероятност: Франция и други говорят твърдо, но Брекзит без сделка е нещо лошо за всички, в това число и за тях. ★★ https://www.theguardian.com/politics/2019/apr/07/possible-brexit-scenarios-from-no-deal-to-cross-party-deal п.с. Лично моето мнение е, че ще имаме реализиран вариант 1 или 2 в края на следващата седмица; аргументирам се с това, че едно късо или дълго отлагане по същество не променя нищо нито за торите, нито за лейбъристите, а рисковете да има Брекзит без сделка стават още по-големи, защото вече решението няма да бъде единствено в ръцете на британските политици, а ще зависи и от европейските. Но ще видим, вариантът изхвърляне без сделка също не е за подценяване.

LONDON (Reuters) - Britain’s Labour Party is waiting for the government’s Brexit “red lines” to move after talks with the governing Conservatives aimed at ending the deadlock, opposition leader Jeremy Corbyn said on Saturday, according to the BBC. Corbyn said he is “waiting to see the red lines move” in talks with the government and “next week something will have to happen in parliament”, according to a BBC reporter on Twitter. Earlier finance minister Philip Hammond said the government had no red lines in the talks. https://uk.reuters.com/article/uk-britain-eu-labour/uk-labour-leader-waiting-for-government-brexit-red-lines-to-move-bbc-idUKKCN1RI0F6?rpc=401& "Нещо ще се случи в парламента следващата седмица", казва Корбин, а Филип Хамънд казва "няма червени линии" от страна на правителството в разговорите с Корбин. "Червените линии" бяха две - оставане в митническия съюз и оставане в общия европейски пазар.

Около личността на Гюлен и неговата организация се е струпала толкова плътна мъгла, че едва ли, без точна информация, е възможно да бъде проникнато зад нея чрез обикновено съпоставяне на публично известните факти. Връзвам само някои известни факти - Гюлен бяга от Турция през 1999, заради опасност да бъде притиснат от тогавашното кемалистко правителство в участие в заговор, той получава зелена карта обаче едва през 2008 /при Барак Обама/, същата година е амнистиран в Турция от правителството на Ердоган, но не се завръща. След опита за преврат през 2016, когато в САЩ всичко беше на везна в предизборния процес, Хилари бе една от първите, които поздрави превратаджиите излетели от Инджирлик, а веднага след това Турция усилено оказва натиск върху администрацията на Тръмп да бъде екстрадиран Гюлен, но това и досега се осуетява успешно, и то отдолу, даже съветникът на Тръмп, Флинт, си отиде по бързата процедура заради желанието му да върне Гюлен. Според мен, Гюлен никога няма да бъде върнат в Турция, той знае твърде много за сенчестата държава, за да попадне в ръцете на бившия си съратник Ердоган, който също знае твърде много, което го прави неудобен също. Двамата са като сенки от миналото. Партията на Ердоган, за разлика от управляващите преди тях кемалисти, има зад гърба си близо 20 години успешна икономическа политика, която превърна Турция от треторазрядна държава в регионална сила и фактор сред ислямския свят. дори да отстъпи крачка назад в предстоящите избори, тази партия има легитимност, кадрови потенциал и опит, който й дава шанс да управлява успешно и без Ердоган.

Това е най-доброто решение за Русия /и за България в частност/, но според мен, на този етап е практически невъзможно, поради статичната позиция, заета от самата Русия. Военнопромишленият комплекс там е най-мощната индустрия, която се захранва от суровинната, износ на нефт и газ, а това обединено лоби няма никакъв интерес да променя статуквото, защото е облагодетелствано от това статукво. При смяна на парадигмата, Русия поради историческото си развитие и естествените си икономически интереси би трябвало да гравитира много по-силно към ЕС отколкото към Китай и Азия, според мен.

Хипотетично при остро противопоставяне между Китай и САЩ нещата могат бързо да се променят и да се формират два враждебни блока. На практика обаче Китай последователно използва друга гъвкава стратегия в отношенията си със Запада, той избягва остро противопоставяне, което беше характерно за блока на СССР. Последните новини са, че в търговските преговори има голям напредък, като и двете страни - Китай и САЩ - искат основните противоречия бързо да бъдат решени, тоест САЩ да махнат всички вдигнати тарифи, а Китай да изпълнят изискванията на САЩ за патентни права, по-голямо западно участие във финансови институции на Китай, вдигане на скрити търговски бариери пред американски внос и т.н. И Тръмп и прездентът Си са декларирали, че желаят това да бъде фиксирано в договор до 1 месец: https://www.scmp.com/news/china/diplomacy/article/3004807/what-changes-has-china-already-made-meet-us-trade-war-demands Колко точно са загубили китайците от наложените им тарифи трудно може да се установи, поради липса на конкретна информация в мрежата, но техния износ за САЩ не само, че не е намалял през последните година и половина, а напротив - дефицита на САЩ расте: https://www.census.gov/foreign-trade/balance/c5700.html#2008 за 2018 е бил 419 млрд. долара срещу 347 млрд. през 2017, първите месеци на 2019 започват отново с голям дефицит; САЩ по някои оценки са загубили миналата година 40 млрд. от наложените им контрамита от Китай, тоест от конфликта губят и двете страни, но според мен, САЩ повече Загубите от външнотърговския дефицит, от друга страна, са акумулирани долари от Китай, с който той закупува американски външен дълг, тази година е падеж на 10 годишните дългови инструменти на ФЕД и предстоят продажби на нови дългови инструменти, а Китай е основен клиент на този пазар, тяхното закупуване е важно за стабилното развитие на американската икономика и лихвените проценти, които предстоят да бъдат вдигани. С една дума, Китай и САЩ са взаимнообвързани от общи интереси, които според мен, на този етап са по-големи от взаимните им противоречия. Конкуренцията за пазари и глобално надмощие, по мое мнение, ще бъде в по-далечна перспектива, като тя няма да се изостри до блоково противопоставяне и студена война, а ще се развива на принципа на играта Го, чрез запълване на полетата на противника и пазене на собствените полета, като всеки от играчите се стреми да запази своята територия и да я разшири, докато другият му пречи да прави същото. Регионални сили като Русия и Турция, които се стремят да имат по-голяма роля ще балансират около Китай и САЩ, преследвайки своите интереси да се превърнат в по-важен фактор в своите сфери на влияние и да ги разширяват.

Фружине, във военните теми сме обсъждали в детайли армията на Турция и нейното въоръжение. Дори само от тази гледна точка, Турция няма да напусне НАТО - 80 % от нейното въоръжение е по лиценз от държави в НАТО, предимно САЩ. Това означава отнемане на лицензи и десетки милиарди загуби за турската икономика. От икономическа и политическа гледна точка едно напускане на НАТО означава "сбогом ЕС" и смяна на цялата игра в търговските и финансови правила, по които досега Турция комуникира с ЕС и САЩ. Казано с две думи - икономическо самоубийство. Защо, според теб, да го правят? Какво биха спечелили от такъв ход? Ще се скъса слабото звено - а то е едноличния режим на Ердоган, драмата е лична, но не национална.

Този епизод е велик и около него можеше да се изгради целия сюжет и героите в последните два сезона, за съжаление, не стана така, спрях да ги гледам след 11-та част от 4-ти сезон, деградацията на Рагнар ме мотивира за това. Сякаш невидимата ръка на сценариста изтърбуши главните герои и ги превърна в препарирани ходещи копия на самите тях - Лагерта, Рагнар, Бьорн, Роло, Флоки - просто други хора... По принцип с повечето дълги сериали се получава това разтягане като на дъвка, когато съществува и комерсиален момент, но е досадно, до 10-ти епизод на четвърти сезон беше почти перфектно, след това, според мен, се срина... Сега гледам нещо друго, което ми е интересно и забавно, а и научавам много за непознати за мен живот и хора - Billions с Деймиън Луис и Пол Джиамати в главните роли; Деймиън е корсарят-инвеститор от хедж-фонд, едно ирландско момче от Ийст Сайд в Ню Йорк, което е разнасяло вестници и гонило топките за голф на богати безделници в детството си, но бързо превърнало се в крал на големите пари и акула от Уолстрийт; Пол Джиамати се превъплъщава в надъхан главен прокурор от Ню Йорк, комплексар и политически кариерист, който преследва милиардера със стръвта на надушила кръв хрътка. Двамата са безмилостни и безкомпромисни, всеки иска да окачи скалпа на другия върху томахавката си. Голяма забава, динамика, великолепна актьорска игра и най-важното за мен - сценаристите и режисьора познават "кухнята" на този по принцип затворен херметично за простолюдието свят на големите пари. http://filmisub.com/filmi/drami/7110-seriali-billions-billions-miliardi-2016.html

Темата е много сложна, за да я обсъждаме като в ганкиното кафене, безспорно, че в глобален мащаб действа фактора "сблъсък на цивилизациите", а Турция от тази гледна точка на Хънтингтън е "разломна държава", стояща между две цивилизации - тази на Запада и тази на Исляма. Но досега Турция е играла ролята на мост, а не на разлом между тези цивилизации. Имам усещането, че Ердоган се промени на психическо ниво след опита за преврат срещу него и вече не е адекватен, той бърка реалност с фантазми, за което, според мен, ще си плати и плаща скъпа цена в политически план. Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш.

Тук има един много полезен инфлационен калкулатор, който преизчислява стойността на един долар от 1913 до 2019: https://www.usinflationcalculator.com/ По времето на истинския златен стандарт от 1913-1934 /20 години/ инфлацията е 35 % или 1.75 % годишно По времето на частичния златен стандарт 1934-1971 /37 години/ инфлацията е 202 % или 5.46 % годишно По времето след като курса на долара е отвързан окончателно от цената на златото 1971-2019 /48 години/ инфлацията е 524 % или 10.9 % годишно На този линк има много добре разказана история на златния стандарт на долара: https://www.thebalance.com/what-is-the-history-of-the-gold-standard-3306136 Стойността на една валута обаче не е еквивалент на нейната сила, защото зад по-високата стойност на британския паунд, примерно, не стои по-голяма сила и влияние от тези на щатския долар; стойността и по-специално колебанията в стойността са най-вече от голям интерес на брокерите на валутните пазари ФОРЕКС, където ежегодно се реализират огромни сделки с покупка и продажба на различни валути, като печалбите се получават от маржовете курс купува/продава, това е търговия като всяка друга и от голямо значение за успех при нея е да се познават в комплекс и динамика всички изброени по-горе 50 фактора плюс инстинкт на опитен покер играч, за да знаеш кога трябва да купуваш и кога да продаваш Но зад силата и стабилността на валутата, освен всичките изброени фактори, стои цялата финансова позиция на държавата, която издава съответната валута, най-вече нейната производителност и способност да произвежда и натрупва богатство. Много се пише за гигантските дългове на САЩ, които застрашавали силата и стабилостта на тяхната валута, а много по-малко е известно на широката публика за активите и дълговете, които има да получават САЩ - само паралелно измерване на активи срещу пасиви дава приблизително добра представа за реалната сила на тяхната валута: Това са всички дългове и задължения, частни, федерални и щатски, на САЩ до 2009, които възлизат на 750 % от БВП на страната тогава, сега са около 800 %; когато видят това повечето хора си казват "край !!! тази страна е фалирала, нейната валута няма никаква стойност освен като безполезна хартия", да ама не: Това са активите/притежанията на американската държава и американските фирми и граждани за същия период - те са близо два пъти по-големи от дълговете, тогава разликата между дълг и активи е била измерена в долари над 90 трлн. щатстки долара, днес е над 120 трлн. /не милиарда/ щатстки долара; тук влиза и държавния дълг на САЩ, по голямата част от който е собственост на американски фирми, банки и частни лица И което е по-интересно - през 1960, когато САЩ още са били в златен стандарт /1 унция - 35 долара/, разликата между активи и пасиви е била 300 процента БВП в полза на активите; по времето на "фиатния долар" след това, през 2008 тази разлика между активи и пасиви е нарастнала на 700 % от БВП, който съответно също е увеличен с пъти, тоест американската нация е станала поне два пъти по-богата по време на голямото печатане на "хартийките-долари" - говорим за реално богатство, защото БВП е стоки и услуги, той е реално богатство Независимо от по-бързо падащата стойност на фиатния долар, той реално е направил САЩ поне два пъти реално по-богати по времето, когато е работил от 1971 до наши дни, това е реалността, останалото за апокалипсиса с долара е словесни еквилибристики и пускане на сапунени балони във въздуха

Ердоган не е Турция, а сблъсъкът със САЩ, по-скоро противоречието, защото сблъсък може да има между равностойни сили, а Турция с нейната 25 пъти по-малка икономика не е равностойна на САЩ, ще завърши с отстраняването на Ердоган, което започна политически със загубите на местните избори. Но нито Турция ще пропадне като икономика от този кадрил между двете основни партии, нито ще излезе от НАТО, според мен. Защото никой в Турция няма интерес от такова развитие, нито пък то води към някаква друга алтернативна за нея по-добра перспектива.

Не ми е много комфортно да си пиша сам постовете в тази тема, но продължавам, защото ми се струва, че тя е съществена, както и връзката между национален паричен стандарт и валута. Когато говорим за фиатни пари /пари основани на доверие към емитиращото ги правителство/ и сила и стабилност на дадена национална валута, не можем да не се съобразим с финансовата позиция на емитиращата ги държава. The status of the assets, liabilities, and owners' equity (and their interrelationships) of an organization, as reflected in its financial statements. Also called financial condition. Финансова позиция е статус на вземания, пасиви /задължения/ и собственост на активи /тяхната взаимосвързаност/, която определя финансовото състояние. Нарича се също финансова кондиция. http://www.businessdictionary.com/definition/financial-position.html Както в една еднолична фирма способността и да тегли кредит и да бъде активна се определя от баланса на собствени средства и задължения, така и в една голяма национална икономика този баланс определя надежността и силата на нейната валута. И при това не става въпрос тази фиатна валута да бъде фиксирана към друга с твърд курс или към някаква стока, каквато е златото, а потенциална финансова сила на съответната валута, която най-общо се определя от три основни фактора: човешки капитал, физически капитал /природни дадености/ и производствени мощности /степен на технологично развитие/ - всички тези три фактори плюс общественото устройство, което ги подсилва или отслабва, дават ръст на производителността и в крайна сметка определят нетното богатство на нациите. Нетното богатство не е нищо друго, освен съотношение между активи и пасиви, определящи финансовата позиция на националната валута. Как стоят реално нещата в днешния свят: World 317,084 100% — Northern America 106,513 33.59% — Asia 105,946 33.41% 1 United States 98,154 30.96% — Europe 85,402 26.93% 2 China 51,874 16.36% 3 Japan 23,884 7.53% 4 Germany 14,499 4.57% 5 United Kingdom 14,209 4.48% 6 France 13,883 4.38% 7 Italy 10,569 3.33% — Oceania 8,615 2.72% 8 Canada 8,319 2.62% — Latin America 8,055 2.54% 9 Australia 7,577 2.39% 10 Spain 7,152 2.26% 11 South Korea 7,107 2.24% 12 India 5,972 1.88% 13 Taiwan 4,065 1.28% 14 Switzerland 3,611 1.14% 15 Netherlands 3,357 1.06% 16 Belgium 2,776 0.88% — Africa 2,553 0.81% 17 Brazil 2,464 0.78% 18 Russia 2,240 0.71% 19 Sweden 1,920 0.61% 20 Mexico 1,729 0.55% 21 Austria 1,637 0.52% 22 Hong Kong 1,523 0.48% 23 Indonesia 1,518 0.48% 24 Singapore 1,289 0.41% 25 Denmark 1,276 0.40% 26 Norway 1,181 0.37% 27 New Zealand 1,010 0.32% 28 Turkey 1,010 0.32% 29 Saudi Arabia 977 0.31% 30 Greece 975 0.31% 31 Poland 974 0.31% 32 Israel 941 0.30% 33 Portugal 916 0.29% 34 Chile 819 0.26% 35 Ireland 806 0.25% 36 South Africa 786 0.25% 37 Finland 697 0.22% 38 United Arab Emirates 684 0.22% 39 Colombia 616 0.19% 40 Malaysia 598 0.19% 41 Thailand 525 0.17% 42 Czech Republic 524 0.17% 43 Philippines 518 0.16% 44 Peru 467 0.15% 45 Pakistan 422 0.13% 46 Argentina 345 0.11% 47 Romania 317 0.10% 48 Vietnam 307 0.10% 49 Hungary 294 0.09% 50 Kuwait 278 0.09% 51 Iran 272 0.09% 52 Iraq 272 0.09% 53 Qatar 265 0.08% 54 Bangladesh 240 0.08% 55 Morocco 216 0.07% 56 Libya 252 0.08% 57 Algeria 241 0.08% 58 Egypt 212 0.07% 59 Luxembourg 188 0.06% 60 Slovakia 151 0.05% 61 Oman 144 0.05% 62 Lebanon 140 0.04% 63 Nigeria 139 0.04% 64 Iceland 138 0.04% 65 Bulgaria 138 0.04% https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_total_wealth Цифрите обозначават млрд. в долари и проценти от цялото Това е световното нетно богатство, много ясно се вижда /до България/ кой колко тежи като финансова позиция в световен мащаб, това определя и тежестта на световните валути, както и влиянието им във валутните резерви; забележителното в случая е, че поради редица исторически сложили се събития след Първата и Втората световни войни, САЩ са успели реално да наложат своята валута в процент над 60 % като световна валута при 31 % реална тежест на тяхното нетно богатство /който феномен заслужава отделна голяма тема/, но дори да бъде постепенно изместен от други валути, доларът си остава реално с финансова позиция от над 30 процента от общото световно богатство.

Едно мнение за златния стандарт като придържане на валутните курсове към пазарната цена на златото, което споделям: The Mythical Problem Of "Finding The Right Gold Price" Nathan Lewis Nathan Lewis is the author of Gold: the Once and Future Money, now available in five languages. He writes a weekly column on economic topics for Forbes.com. He was a subject of television documentaries in South Korea, China and Britain, and testified before Congress on monetary affairs. He manages a private investment partnership. His website is NewWorldEconomics.com. В продължение на десетилетия сме чували оплакването, че определянето на нова „цена на златото“ (паритет долар / злато) в нова система от златен стандарт е някаква неразрешима бариера. Това е глупаво. Факт е, че страните често са се връщали към златен стандарт след дълги периоди на плаващи валути. В по-голямата си част това е било успешно. Тези страни са: САЩ през 1879, 1919 (частично), 1934 и 1953 (частично). Франция през 1926 г. Великобритания през 1821 и 1925 г. Япония през 1897 г., 1931 г. и 1949 г. Германия през 1923 г. и 1949 г. Китай през 1949 г. Връщането към златен стандарт е следвало три основни пътя: Първият е връщане към предишен златен паритет, обикновено след обезценяване на валутата по време на война. Това е вярно за САЩ през 1879 г. и (вероятно) за 1953 г., и за Великобритания през 1821 и 1925 г. Това включва нарочно повишаване на стойността на валутата до нейната предвоенна стойност, процес, който има някои рецесионни последици. На практика това не е било много добра сделка, особено, ако икономическа политика (особено данъчната политика) е била лоша. Вторият път е ситуация, при която съществуващата валута е напълно унищожена при хиперинфлация. В този случай можете да приемете какъвто искате златен паритет за новата валута. Обикновено правителствата решават да въведат традиционните ценности. Такъв е случаят със САЩ през 1789 г., Франция през 1801 г. и Германия през 1923 г. Третият е случаят, при който съществуващата валута е достатъчно компрометирана, така че връщането към предишния й златен паритет (например $ 35 / унция на Бретън Уудс) не е опция. Но съществуващата валута все още е до голяма степен жизнеспособна и не е сведена до книжни конфети. Такъв е случаят с Франция през 1926 г., Япония през 1949 г. и днес случаят със САЩ и други страни. В този случай, нов златен паритет обикновено се намира някъде близо до сегашната пазарна стойност на плаващата валута спрямо златото. Обичам да използвам усреднената цена валута / злато за последните дванадесет месеца като добро сравнение при този случай. Както писах, САЩ са имали два периода от онова, което очевидно е грубо подобие на политика на златен стандарт от 1971 г. насам. Първият е от 1982 г. до около 2004 г., а вторият е около 2013 г. досега. Първата "стойност на златния паритет" - поне централната тенденция - е била около $ 350 / унция, между $ 300 / унция от Paris Accord of 1985/ Парижкото споразумение от 1985 г. (за справяне със силен долар) и $ 400 / унция на Louvre Accord of 1987/Лувърското споразумение от 1987 г. (за справяне със слаб долар). Втората паритетна стойност е около $ 1250 / унция, с разлика между $ 1150 / унция. и $ 1350 / унция. Графиката показва отклоненията нагоре и надолу от пазарната стойност на златото Цена за трой унция злато в щатски долари по паритет 2016 година за период от 100 години Рейгън -29 Кенеди 0 Тръмп 5.8 Клинтън 16.6 Обама 32 Рузвелт 32 Буш-син 207 Никсън 243 Картър 410 Повищаване стойност на златото в проценти/вертикална скала/ при различни президенти, измерено с месеци на тяхно управление /хоризонтална скала/ Тези ефективни паритетни стойности за златен стандарт - около $ 350 / унция и след това $ 1250 / унция. - са постигнати едновременно чрез най-елегантните и най-грубите средства, които можете да си представите. И все пак, те работиха: първата помогна за създаването на „голямото умереност“ и икономическия бум от 1982-2000. Втората е от период, в който оплакванията за парична нестабилност са заглушени и икономиките като цяло са доста здрави. Централните банки се ангажираха с други видове макроикономически манипулации (отрицателни лихвени проценти!) до такава степен, каквато никога не са били виждали. Вероятно тези манипулации са извършили тежък тормоз върху самия пазар на злато. Но системата им работеше: по отношение на стойностите на техните валути централните банки до голяма степен се придържаха към принципа на стабилните пари.Трудно е да си представим някакъв рационален, съвещателен процес, който би могъл да доведе до по-бърз резултат от това. Когато паритетните стойности бяха избрани между тогавашните плаващи европейски валути и новото евро, през 1999 г. изборът също беше доста добър. Това е лесно. Може би има един ярък пример за грешни паритетни стойности. След споразумението от Бретън Уудс от 1944 г. бяха избрани нови паритетни стойности за британския паунд, френския франк и други валути по отношение на долара и златото. Проблемът беше, че през 1945 г. имаше такъв капиталов контрол и обща липса на международна търговия и финанси, че никой не е имал добра представа за пазарните стойности на тези валути. Първоначално избраните паритетни стойности може би са били далеч от икономическата реалност. В този случай те бързо бяха фиксирани; вълна от преоценки в края на 40-те години доведе до установяване на паритетни стойности, които продължиха през следващите две десетилетия. (Тези “преоценки” може да са причинени и от политики на агресивни “лесни пари”.) Гледната ми точка е: ако направите голяма грешка, можете да я поправите. Но, като се има предвид, че нещата не са толкова мрачни днес, както през 1945 г., няма причина подобен проблем дори да се появи. Всъщност е имало различен вид проблем: вместо просто да вземем нещо близо до актуалната пазарна стойност на валутата срещу златото - както винаги е било в подобни ситуации – през 1944 имаше едно конформистко малцинство, следващо идеите на Мъри Ротбард, който развиваше идеи за „преоценка на златото“ на някакъв глупав аритметичен принцип като $ 10,000, $ 20,000 или $ 50,000 за унция. Но вие не можете да „преоцените златото“. Това ще бъде просто „преоценка на валутата” на принцип 1 / 10000, 1/50000 към една унция злато - с други думи, хиперинфлационна девалвация. Смятам, че днес сериозните хора оценяват тези празни бълнувания с подигравки, които те всъщност заслужават. Златният стандарт е лесен. Хората го правят от векове. Ние го правим точно сега. Не правете едно нещо да изглежда по-трудно, отколкото е. https://www.forbes.com/sites/nathanlewis/2018/12/01/the-mythical-problem-of-finding-the-right-gold-price/#6a6e46fa7923

Ако се върнем пак към темата, дали златото може да стане резервна валута, то и сега е включено във ФОРЕКС резервите и фигурира там де факто като резервна валута, заедно с другите четири, официално утвърдени от МВФ като такива. Въпросът е дали не се изчислява по занижени цени в тези резерви, и какво би се получило, ако се отвържат цените на златото нагоре по борсовите цени. По-големите опасения на американски анализатори са дали Китай няма да девалвира рязко своята валута като отговор на тарифите, налагани му от администрацията на Тръмп, за да ги компенсира с по-евтин юан. При първото налагане на тарифи върху стоки за 50 млрд. Китай е направил точно такава девалвация с 4 процента, която де факто е компенсирала напълно загубите му от по-високи тарифи. Девалвацията на юана прави вносните стоки по-скъпи за китайските консуматори и така косвено стимулира вътрешното производство. Ако се проследи курса на юана към долара в исторически план, може да се види, че от 1982 той е паднал от 1.4 към 1 до над 8:1 през 2005, после леко се вдигнал до към 6-7 досега, където се движи в тези граници. Китай, ако сметне за изгодно, може да си позволи рязка девалвация на собствената му валута, защото притежава най-големите запаси от резервни валути в света. При масирани продажби на свои активи в резерни валути и/или злато, китайската ЦБ може да емитира съответните количества юани и така да девалвира своята валута. Силна девалвация на юана означава най-малко две неща - по-конкурентен износ и редуциране на фирмената вътрешна задлъжнялост, която за китайската икономика е тежко бреме.

Ето буквално изявлението на Корбин за срещата му с ТМ днес: Jeremy Corbyn MP, Leader of the Labour Party, speaking after meeting with Theresa May in Parliament this afternoon, said: “There hasn’t been as much change as I expected but we will have further discussions tomorrow to explore technical issues. “I put forward the view from the Labour Party that we want to achieve a customs union with the EU, access to the Single Market and dynamic regulatory alignment, that is a guarantee of European regulations as a minimum on the environment, consumer and workers’ rights. I also raised the option of a public vote to prevent crashing out or leaving on a bad deal.” https://labour.org.uk/press/jeremy-corbyn-statement-following-meeting-theresa-may/ Като на пазар, Корбин е направил оферта за: 1. Митнически съюз 2. Достъп до Общия пазар 3. Референдум Офертата /цената на подкрепата/ му е била намалена, поради което той казва "не получих, колкото очаквах" Но според мен в общи линии "спазаряването" е завършило, сега, казва Корбин, "трябва да изследваме техническите детайли", тоест утре. Сделката между ТМ и Корбин е сключена, остава да гадаем какво е получил като цена за подкрепата си, а цената която е искал той е посочил /1.2.3/ И дали той и ТМ имат влияние над парламентарните си групи, за да формират мнозинство за така сключената между тях сделка.

Всички тези неща по принцип са верни, но има и някои други, като това например, че китайците заделят огромни суми веднъж на държавно ниво, втори път на фирмено за научно-развойна дейност и иновации свързани с производство, и че са буквално прекопирали германската Индустрия 0.4 за дигитализирани "умни фабрики" интегрирани в мрежа в техен китайски вариант и са я включили като планова задача в Програма 2025. Ако успеят да преминат прехода от тежка промишленост и нискоефективно производство към масово високотехнологично и насочат това потребление към вътрешния си пазар, имат, според мен, фифти-фифти шансове до петнадесет години да прекрачат капана на средните доходи, ако не се впуснат да развиват мегаломански геостратегически планове /което Блумбърг са отбелязали в подхода на Xi/, в противен случай рискуват да затънат дълбоко в задлъжнялост и е възможно да загубят стабилност, политическа и социална, според мен. На което се надява и основният им конкурент.

При китайските корпоративни заеми има една уловка, писал съм и в друга тема за нея, китайските държавни банки раздават с нисколихвени кредити огромни заеми от спестяванията на населението, а те са едни от най-високите в света като процент от БВП, на китайските държавни корпорации. Уловката е в цените на жилищата, които са огромен балон - жилище в Шанхай струва почти колкото жилище в Лондон и е по-скъпо от жилище в Германия или Австралия - така се прибират парите на пестеливите и патриархални семейства. В Китай има една особена система - селяните от околностите на големите градове идват да работят и да живеят в тях, но без да са жители, мисля че става въпрос за над 150 млн. такива хора. Всички те спестяват жестоко, за да си закупят градско жилище на кредит и огромни цени, защото в противен случай нямат достъп до социалните придобивки на гражданите и плащат огромни наеми - това е добре отработен от държавата механизъм за прибиране на спестяванията. Но точно и по тази причина официалната статистика отчита много по-високи реални цени на живота в Китай, единственото перо, което ги изстрелва нагоре са цените на недвижимостта, другите стоки от потребителската кошница са дори по-ниски от тези в България, а средната заплата преизчислена в долари официално се води над 1000 долара, а и реално е такава в големите градове. Това е актуална информация за Шанхай, в Пекин цените са по-високи: Rent Per Month [ Edit ] Apartment (1 bedroom) in City Centre 960.48 $ Apartment (1 bedroom) Outside of Centre 455.25 $ Apartment (3 bedrooms) in City Centre 2,219.49 $ Apartment (3 bedrooms) Outside of Centre 1,038.67 $ Buy Apartment Price [ Edit ] Price per Square Meter to Buy Apartment in City Centre 13,915.42 $ Price per Square Meter to Buy Apartment Outside of Centre 7,248.08 $ Salaries And Financing 1,265.62 $ [ Edit ] https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Shanghai?displayCurrency=USD

Китайската икономика се е забавила и ще продължи да се забавя, поради това, за което Ник пише, тя е в "капана на средните доходи" и трябва да излезе оттам, а малко страни в света успяват да го направят. Досега растежът беше екстензивен, дължеше се на огромни инвестиции в инфраструктура и строителство, заедно с преместване на стотици милиони хора от селата в градовете, но вече възможностите в тази посока за растеж се изчерпват. Китай се опитва да задържи високите темпове с инициативата си Един Път, Един Пояс, която по същество е осигуряване на инфраструктурните и строителни мощности да се разгърнат извън територията на Китай. САЩ, а както се вижда и от последната среща ЕС, според мен ще им пречат при осъществяването на тази тяхна стратегия, имат вече консолидирана обща стратегия в тази посока. Другият начин да запазят висок темп на растеж е да преминат бързо към високотехнологично производство, имат План 2025 за това с 10 основни сфери, но е много проблемно, дали ще успеят да го реализират успешно, защото вътрешнофирмената им задлъжнялост, вътрешния дълг, е огромен, мисля че около 20 трлн. долара, по-голям от този на САЩ, при това основната задлъжнялост е на държавните корпоративни гиганти в тази сфера, заемали за инфраструктурни мощности. https://wolfstreet.com/2019/03/23/countries-with-most-monstrous-corporate-debt-pileup-u-s-wimps-out-in-25th-place-debt-to-gdp/

Според мен по-големите проблеми предстоят, след като се вдигне пушилката от Брекзит и стане съвършено ясно, че ТМ и торите са се провалили политически, а алтернативата им е една калпава икономическа програма на лейбъристите, начело със слабия като лидер и с неясна идеология Корбин. Както беше забъркана цялата тази скандална сага като се започне от "разрушителя" Камерън и дезориентираната и инатлива ТМ, с личности като Бо Джо и сие, според мен, иначе кадърните като икономическа политика тори, нямат вече големи шансове да спечелят срещу лейбъристите, а само преди няколко месеца всички екзит-полове показваха предимство за консерваторите, защото икономиката реално имаше ръст през последните години от управлението им. Но всеки трябва да си плаща сметките, някои хедж-фондове и инвеститори, както и валутните и имотни спекуланти реализираха, според мен, баснословни печалби от хаоса.

След 7-часово заседание на правителството, ТМ е направила изявление, в което призовава лидера на лейбъристите Корбин да се срещнат, за да дискутират излизането от парламентарната криза с гласуването на сделката за Брекзит. Корбин е приел да има такава среща. ТМ ще поиска едно "късо удължаване" на срока до 12 април, за да могат опозицията и управляващите да постигнат консенсус за излизане с общо решение за Брекзит със сделка. Това показва, че нито опозицията, нито управляващите желаят - първо да има Брекзит без сделка и второ - да има оставане на Великобритания в ЕС /референдум/, това е заявено директно както от ТМ, така и от Корбин. Според мен точката на споразумението е Общ пазар 2.0 с последващ процес на преговори за митнически споразумения с ЕС. Това струва ми се е единствената обединяваща формула, заобикаляща предпазната клауза със Северна Ирландия. Докато Британския Парламент не потвърди такова споразумение с политическа декларация, то няма да има правна сила. https://www.independent.co.uk/news/uk/politics/brexit-latest-jeremy-corbyn-theresa-may-meeting-deal-leave-date-eu-a8851676.html

Дано да се окажеш прав, Бате Ваньо, такъв развой на нещата дава надежда, че все пак демокрацията не е празна дума без съдържание.

Източникът ми на информация е оттук: It also quoted Igor Korotchenko, head of the Russian Defence Ministry's public council, as saying Moscow also asked Beijing to sign an agreement not to make copies of the Su-35. A Beijing-based PLA senior colonel, who requested anonymity, said: "We decided to buy the Su-35 because it's a fact that our home-made engines have failed to measure up to the Russian products." "Engines have been the biggest headache and we are still trying to cope with it," he said. "The purchase of the Su-35s might help our J-20 project, but there are too many deeper problems hiding in our military industrial system that are hindering our research and development." Andrei Chang, editor-in-chief of the Canadian-based Kanwa Defence Review, said the possible Su-35 deal was aimed at obtaining 117S engines, the most advanced Russian engine installed in a single-seat, twin-engined fighter. "Beijing wants the engine [of the Su-35]… because their J-20 project failed to solve the most challenging part - the engine," Chang said. The J-20, China's first stealth fighter, was unveiled early last year. Photographs posted on the internet by mainland military enthusiasts show the J-20 prototype has a stealth body shape similar to the American F-22 and F-35, with a hint of the Russian Su-27 in its turbofan engines. Military experts at home and overseas do not expect the J-20 to enter service until 2018 because of the engine problem. Beijing's earlier expression of interest in purchasing only four Su-35s was rejected by Russia because of copycat concerns, the Moscow Times reported. "Beijing compromised on the size of [the Su-35 deal] … because they think 24 is an acceptable negotiation quantity, while Moscow feels it is worth considering," Chang said. https://www.scmp.com/news/china/article/1099368/pla-signs-preliminary-deal-24-russian-su-35-jet-fighters Медията е собственост на АлиБаба. Аз съм се изразил неточно Защото WS-13 Taishan, е по-старата версия, еквивалент на руските двигатели в Су-27, която китайците вероятно пак са копирали през 2007 и са използвали досега на J-20 . Сигурно американците вече упражняват стриктен технологичен контрол върху военните си технологии, затова Китай трансферира през руски аналози Ако въобще такива публикации в медиите не са фейк за хвърляне на прах в очите.

Интересното във вчерашното гласуване е, че предложение 3 за публичен вот, одобряващ решението на Парламента/което си е нещо като референдум2/ са гласували като брой най-много депутати 280 за срещу 292 против, въпреки че най-близката граница е за предложение номер 1 за оставане в митнически съюз на ЕС - 273 за срещу 276 против А най-парадоксалното е, че от всичките 4 вчерашни вотове, предложението за сделка на ТМ при третото му гласуване е събрало най-много вотове за - 288, въпреки че загуби с разлика 58 против Следователно във вчерашните вотове постоянно има една голяма маса от въздържали се, които сега, ако има четвърто гласуване на предложеното от ТМ споразумение с изменение може да се активира

Но като член на единния пазар Обединеното кралство ще трябва да спазва четирите свободи на движение: стоки, услуги, капитал и хора. Последното е проблем за Brexiteers, тъй като това означава, че Обединеното кралство няма да има пълен контрол над броя на хората, които влизат през неговите граници. Това също е огромен проблем за мнозина в редиците на лейбъристите. Обединеното кралство също ще трябва да продължи да прави огромни вноски в ЕС, нещо, на което Brexiteers обещаха, че ще сложат край. Уникалното митническо споразумение, предвидено от Общ пазар 2.0, е безпрецедентно сред членовете на EFTA и вероятно противоречи на действащите правила на EFTA. Няма гаранция, че такова митническо споразумение може да бъде постигнато, което означава, че въпросът за ирландската граница не е непременно решен. Въпреки че изглежда много умен план, той се сблъсква с много от същите проблеми като всеки друг план. https://edition.cnn.com/2019/04/01/uk/brexit-what-is-common-market-20-intl-gbr/index.html Това беше второто по брой гласове след оставане в митническия съюз предложение, доколкото си спомням това за митническия съюз не мина с 3 гласа, а за Общ пазар 2.0 с 21 гласа, въпреки че първото бе предложено от депутат от торите, а това от смесена група от торите и лейбъристите. Според мен, то събра по-малко гласове главно поради изключението за митническо споразумение, което пак трябва да бъде договаряно предварително и оставя въпроса за предпазната клауза открит, а юнионистите от северна Ирландия се непримирими към този проблем - всъщност те са 25 души в парламента и вероятно са гласували анблок срещу него Освен това пресича интересите на още няколко групи: на торите брекзитери с това, че трябва да се плаща вноска към ЕС, някои я изчисляват годишно към 9 млрд. евро На торите подкрепящи ТМ с техните "червени линии" - не на общия пазар и не на митническо споразумение На лейбъристите, претендиращи да има ограничение на движението на хора от ЕС, за да не заемат британски работни места, даже са го писали в Манифест

Тръмп отърва кожата с евентуален импийчмънт след излизането на доклада на Милър https://topnovini.bg/novini/823350-milar-zaklyuchi-ima-namesa-na-rusiya-v-izborite-tramp-e-nevinen и сега гледа много по-спокойно към следващите избори. А супералгоритмите на AggregateIQ и Cambridge Analytica трябва да са направили точни цифрови модели на ползите от различни сценарии, така че може би ще видим резултата от изчисленията им съвсем скоро По същество вариант с оставане в митническия съюз, като се договарят определени области, както е случая с Турция, е обърната наопаки версия на сделката на ТМ, която предвиждаше такива преговори в срок от две години с предпазна клауза за Северна Ирландия, сега нещата биха се поставили обратно - имаме пълна рамка на митнически съюз, която може да бъде предоговаряна и без предпазна клауза, като оставането на без граница между Северна Ирландия и Република Ирландия е гарантирано от първоначалната рамка на митническия съюз. Това е най-малко драматичното решение в стил хепи енд, но знае ли човек...

Какво може да се очаква след снощното поредно фиаско при гласуването на индикативни вотове в Британския Парламент? Теоретично все още е възможно сделката на ТМ, с включено в нея допълнение за оставане митническия съюз /което вчера събра най-много гласове/ да мине през парламента до края на седмицата и на 10 април правителството на ТМ да предложи този одобрен от парламента вариант с излизане на 22 май със сделка. Без това изменение, повечето анализатори са на мнение, че четвъртото гласуване на договорената от ТМ сделка ще се провали. Другата възможност е парламента да поиска голямо удължаване на 10 април, което да вкара Великобритания в изборите за Европарламент. И накрая, засега очертаващото се най-ясно като възможност, без никаква алтернатива в Парламента, ТМ да се яви с празни ръце на 10 април в Брюксел и Великобритания автоматично да се окаже без сделка за Брекзит на 12 април. https://www.irishtimes.com/news/world/brexit/brexit-what-happened-at-westminster-and-what-s-next-1.3846682