Б. Киров

Тук има един много полезен инфлационен калкулатор, който преизчислява стойността на един долар от 1913 до 2019: https://www.usinflationcalculator.com/ По времето на истинския златен стандарт от 1913-1934 /20 години/ инфлацията е 35 % или 1.75 % годишно По времето на частичния златен стандарт 1934-1971 /37 години/ инфлацията е 202 % или 5.46 % годишно По времето след като курса на долара е отвързан окончателно от цената на златото 1971-2019 /48 години/ инфлацията е 524 % или 10.9 % годишно На този линк има много добре разказана история на златния стандарт на долара: https://www.thebalance.com/what-is-the-history-of-the-gold-standard-3306136 Стойността на една валута обаче не е еквивалент на нейната сила, защото зад по-високата стойност на британския паунд, примерно, не стои по-голяма сила и влияние от тези на щатския долар; стойността и по-специално колебанията в стойността са най-вече от голям интерес на брокерите на валутните пазари ФОРЕКС, където ежегодно се реализират огромни сделки с покупка и продажба на различни валути, като печалбите се получават от маржовете курс купува/продава, това е търговия като всяка друга и от голямо значение за успех при нея е да се познават в комплекс и динамика всички изброени по-горе 50 фактора плюс инстинкт на опитен покер играч, за да знаеш кога трябва да купуваш и кога да продаваш Но зад силата и стабилността на валутата, освен всичките изброени фактори, стои цялата финансова позиция на държавата, която издава съответната валута, най-вече нейната производителност и способност да произвежда и натрупва богатство. Много се пише за гигантските дългове на САЩ, които застрашавали силата и стабилостта на тяхната валута, а много по-малко е известно на широката публика за активите и дълговете, които има да получават САЩ - само паралелно измерване на активи срещу пасиви дава приблизително добра представа за реалната сила на тяхната валута: Това са всички дългове и задължения, частни, федерални и щатски, на САЩ до 2009, които възлизат на 750 % от БВП на страната тогава, сега са около 800 %; когато видят това повечето хора си казват "край !!! тази страна е фалирала, нейната валута няма никаква стойност освен като безполезна хартия", да ама не: Това са активите/притежанията на американската държава и американските фирми и граждани за същия период - те са близо два пъти по-големи от дълговете, тогава разликата между дълг и активи е била измерена в долари над 90 трлн. щатстки долара, днес е над 120 трлн. /не милиарда/ щатстки долара; тук влиза и държавния дълг на САЩ, по голямата част от който е собственост на американски фирми, банки и частни лица И което е по-интересно - през 1960, когато САЩ още са били в златен стандарт /1 унция - 35 долара/, разликата между активи и пасиви е била 300 процента БВП в полза на активите; по времето на "фиатния долар" след това, през 2008 тази разлика между активи и пасиви е нарастнала на 700 % от БВП, който съответно също е увеличен с пъти, тоест американската нация е станала поне два пъти по-богата по време на голямото печатане на "хартийките-долари" - говорим за реално богатство, защото БВП е стоки и услуги, той е реално богатство Независимо от по-бързо падащата стойност на фиатния долар, той реално е направил САЩ поне два пъти реално по-богати по времето, когато е работил от 1971 до наши дни, това е реалността, останалото за апокалипсиса с долара е словесни еквилибристики и пускане на сапунени балони във въздуха

Ердоган не е Турция, а сблъсъкът със САЩ, по-скоро противоречието, защото сблъсък може да има между равностойни сили, а Турция с нейната 25 пъти по-малка икономика не е равностойна на САЩ, ще завърши с отстраняването на Ердоган, което започна политически със загубите на местните избори. Но нито Турция ще пропадне като икономика от този кадрил между двете основни партии, нито ще излезе от НАТО, според мен. Защото никой в Турция няма интерес от такова развитие, нито пък то води към някаква друга алтернативна за нея по-добра перспектива.

Не ми е много комфортно да си пиша сам постовете в тази тема, но продължавам, защото ми се струва, че тя е съществена, както и връзката между национален паричен стандарт и валута. Когато говорим за фиатни пари /пари основани на доверие към емитиращото ги правителство/ и сила и стабилност на дадена национална валута, не можем да не се съобразим с финансовата позиция на емитиращата ги държава. The status of the assets, liabilities, and owners' equity (and their interrelationships) of an organization, as reflected in its financial statements. Also called financial condition. Финансова позиция е статус на вземания, пасиви /задължения/ и собственост на активи /тяхната взаимосвързаност/, която определя финансовото състояние. Нарича се също финансова кондиция. http://www.businessdictionary.com/definition/financial-position.html Както в една еднолична фирма способността и да тегли кредит и да бъде активна се определя от баланса на собствени средства и задължения, така и в една голяма национална икономика този баланс определя надежността и силата на нейната валута. И при това не става въпрос тази фиатна валута да бъде фиксирана към друга с твърд курс или към някаква стока, каквато е златото, а потенциална финансова сила на съответната валута, която най-общо се определя от три основни фактора: човешки капитал, физически капитал /природни дадености/ и производствени мощности /степен на технологично развитие/ - всички тези три фактори плюс общественото устройство, което ги подсилва или отслабва, дават ръст на производителността и в крайна сметка определят нетното богатство на нациите. Нетното богатство не е нищо друго, освен съотношение между активи и пасиви, определящи финансовата позиция на националната валута. Как стоят реално нещата в днешния свят: World 317,084 100% — Northern America 106,513 33.59% — Asia 105,946 33.41% 1 United States 98,154 30.96% — Europe 85,402 26.93% 2 China 51,874 16.36% 3 Japan 23,884 7.53% 4 Germany 14,499 4.57% 5 United Kingdom 14,209 4.48% 6 France 13,883 4.38% 7 Italy 10,569 3.33% — Oceania 8,615 2.72% 8 Canada 8,319 2.62% — Latin America 8,055 2.54% 9 Australia 7,577 2.39% 10 Spain 7,152 2.26% 11 South Korea 7,107 2.24% 12 India 5,972 1.88% 13 Taiwan 4,065 1.28% 14 Switzerland 3,611 1.14% 15 Netherlands 3,357 1.06% 16 Belgium 2,776 0.88% — Africa 2,553 0.81% 17 Brazil 2,464 0.78% 18 Russia 2,240 0.71% 19 Sweden 1,920 0.61% 20 Mexico 1,729 0.55% 21 Austria 1,637 0.52% 22 Hong Kong 1,523 0.48% 23 Indonesia 1,518 0.48% 24 Singapore 1,289 0.41% 25 Denmark 1,276 0.40% 26 Norway 1,181 0.37% 27 New Zealand 1,010 0.32% 28 Turkey 1,010 0.32% 29 Saudi Arabia 977 0.31% 30 Greece 975 0.31% 31 Poland 974 0.31% 32 Israel 941 0.30% 33 Portugal 916 0.29% 34 Chile 819 0.26% 35 Ireland 806 0.25% 36 South Africa 786 0.25% 37 Finland 697 0.22% 38 United Arab Emirates 684 0.22% 39 Colombia 616 0.19% 40 Malaysia 598 0.19% 41 Thailand 525 0.17% 42 Czech Republic 524 0.17% 43 Philippines 518 0.16% 44 Peru 467 0.15% 45 Pakistan 422 0.13% 46 Argentina 345 0.11% 47 Romania 317 0.10% 48 Vietnam 307 0.10% 49 Hungary 294 0.09% 50 Kuwait 278 0.09% 51 Iran 272 0.09% 52 Iraq 272 0.09% 53 Qatar 265 0.08% 54 Bangladesh 240 0.08% 55 Morocco 216 0.07% 56 Libya 252 0.08% 57 Algeria 241 0.08% 58 Egypt 212 0.07% 59 Luxembourg 188 0.06% 60 Slovakia 151 0.05% 61 Oman 144 0.05% 62 Lebanon 140 0.04% 63 Nigeria 139 0.04% 64 Iceland 138 0.04% 65 Bulgaria 138 0.04% https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_total_wealth Цифрите обозначават млрд. в долари и проценти от цялото Това е световното нетно богатство, много ясно се вижда /до България/ кой колко тежи като финансова позиция в световен мащаб, това определя и тежестта на световните валути, както и влиянието им във валутните резерви; забележителното в случая е, че поради редица исторически сложили се събития след Първата и Втората световни войни, САЩ са успели реално да наложат своята валута в процент над 60 % като световна валута при 31 % реална тежест на тяхното нетно богатство /който феномен заслужава отделна голяма тема/, но дори да бъде постепенно изместен от други валути, доларът си остава реално с финансова позиция от над 30 процента от общото световно богатство.

Едно мнение за златния стандарт като придържане на валутните курсове към пазарната цена на златото, което споделям: The Mythical Problem Of "Finding The Right Gold Price" Nathan Lewis Nathan Lewis is the author of Gold: the Once and Future Money, now available in five languages. He writes a weekly column on economic topics for Forbes.com. He was a subject of television documentaries in South Korea, China and Britain, and testified before Congress on monetary affairs. He manages a private investment partnership. His website is NewWorldEconomics.com. В продължение на десетилетия сме чували оплакването, че определянето на нова „цена на златото“ (паритет долар / злато) в нова система от златен стандарт е някаква неразрешима бариера. Това е глупаво. Факт е, че страните често са се връщали към златен стандарт след дълги периоди на плаващи валути. В по-голямата си част това е било успешно. Тези страни са: САЩ през 1879, 1919 (частично), 1934 и 1953 (частично). Франция през 1926 г. Великобритания през 1821 и 1925 г. Япония през 1897 г., 1931 г. и 1949 г. Германия през 1923 г. и 1949 г. Китай през 1949 г. Връщането към златен стандарт е следвало три основни пътя: Първият е връщане към предишен златен паритет, обикновено след обезценяване на валутата по време на война. Това е вярно за САЩ през 1879 г. и (вероятно) за 1953 г., и за Великобритания през 1821 и 1925 г. Това включва нарочно повишаване на стойността на валутата до нейната предвоенна стойност, процес, който има някои рецесионни последици. На практика това не е било много добра сделка, особено, ако икономическа политика (особено данъчната политика) е била лоша. Вторият път е ситуация, при която съществуващата валута е напълно унищожена при хиперинфлация. В този случай можете да приемете какъвто искате златен паритет за новата валута. Обикновено правителствата решават да въведат традиционните ценности. Такъв е случаят със САЩ през 1789 г., Франция през 1801 г. и Германия през 1923 г. Третият е случаят, при който съществуващата валута е достатъчно компрометирана, така че връщането към предишния й златен паритет (например $ 35 / унция на Бретън Уудс) не е опция. Но съществуващата валута все още е до голяма степен жизнеспособна и не е сведена до книжни конфети. Такъв е случаят с Франция през 1926 г., Япония през 1949 г. и днес случаят със САЩ и други страни. В този случай, нов златен паритет обикновено се намира някъде близо до сегашната пазарна стойност на плаващата валута спрямо златото. Обичам да използвам усреднената цена валута / злато за последните дванадесет месеца като добро сравнение при този случай. Както писах, САЩ са имали два периода от онова, което очевидно е грубо подобие на политика на златен стандарт от 1971 г. насам. Първият е от 1982 г. до около 2004 г., а вторият е около 2013 г. досега. Първата "стойност на златния паритет" - поне централната тенденция - е била около $ 350 / унция, между $ 300 / унция от Paris Accord of 1985/ Парижкото споразумение от 1985 г. (за справяне със силен долар) и $ 400 / унция на Louvre Accord of 1987/Лувърското споразумение от 1987 г. (за справяне със слаб долар). Втората паритетна стойност е около $ 1250 / унция, с разлика между $ 1150 / унция. и $ 1350 / унция. Графиката показва отклоненията нагоре и надолу от пазарната стойност на златото Цена за трой унция злато в щатски долари по паритет 2016 година за период от 100 години Рейгън -29 Кенеди 0 Тръмп 5.8 Клинтън 16.6 Обама 32 Рузвелт 32 Буш-син 207 Никсън 243 Картър 410 Повищаване стойност на златото в проценти/вертикална скала/ при различни президенти, измерено с месеци на тяхно управление /хоризонтална скала/ Тези ефективни паритетни стойности за златен стандарт - около $ 350 / унция и след това $ 1250 / унция. - са постигнати едновременно чрез най-елегантните и най-грубите средства, които можете да си представите. И все пак, те работиха: първата помогна за създаването на „голямото умереност“ и икономическия бум от 1982-2000. Втората е от период, в който оплакванията за парична нестабилност са заглушени и икономиките като цяло са доста здрави. Централните банки се ангажираха с други видове макроикономически манипулации (отрицателни лихвени проценти!) до такава степен, каквато никога не са били виждали. Вероятно тези манипулации са извършили тежък тормоз върху самия пазар на злато. Но системата им работеше: по отношение на стойностите на техните валути централните банки до голяма степен се придържаха към принципа на стабилните пари.Трудно е да си представим някакъв рационален, съвещателен процес, който би могъл да доведе до по-бърз резултат от това. Когато паритетните стойности бяха избрани между тогавашните плаващи европейски валути и новото евро, през 1999 г. изборът също беше доста добър. Това е лесно. Може би има един ярък пример за грешни паритетни стойности. След споразумението от Бретън Уудс от 1944 г. бяха избрани нови паритетни стойности за британския паунд, френския франк и други валути по отношение на долара и златото. Проблемът беше, че през 1945 г. имаше такъв капиталов контрол и обща липса на международна търговия и финанси, че никой не е имал добра представа за пазарните стойности на тези валути. Първоначално избраните паритетни стойности може би са били далеч от икономическата реалност. В този случай те бързо бяха фиксирани; вълна от преоценки в края на 40-те години доведе до установяване на паритетни стойности, които продължиха през следващите две десетилетия. (Тези “преоценки” може да са причинени и от политики на агресивни “лесни пари”.) Гледната ми точка е: ако направите голяма грешка, можете да я поправите. Но, като се има предвид, че нещата не са толкова мрачни днес, както през 1945 г., няма причина подобен проблем дори да се появи. Всъщност е имало различен вид проблем: вместо просто да вземем нещо близо до актуалната пазарна стойност на валутата срещу златото - както винаги е било в подобни ситуации – през 1944 имаше едно конформистко малцинство, следващо идеите на Мъри Ротбард, който развиваше идеи за „преоценка на златото“ на някакъв глупав аритметичен принцип като $ 10,000, $ 20,000 или $ 50,000 за унция. Но вие не можете да „преоцените златото“. Това ще бъде просто „преоценка на валутата” на принцип 1 / 10000, 1/50000 към една унция злато - с други думи, хиперинфлационна девалвация. Смятам, че днес сериозните хора оценяват тези празни бълнувания с подигравки, които те всъщност заслужават. Златният стандарт е лесен. Хората го правят от векове. Ние го правим точно сега. Не правете едно нещо да изглежда по-трудно, отколкото е. https://www.forbes.com/sites/nathanlewis/2018/12/01/the-mythical-problem-of-finding-the-right-gold-price/#6a6e46fa7923

Ако се върнем пак към темата, дали златото може да стане резервна валута, то и сега е включено във ФОРЕКС резервите и фигурира там де факто като резервна валута, заедно с другите четири, официално утвърдени от МВФ като такива. Въпросът е дали не се изчислява по занижени цени в тези резерви, и какво би се получило, ако се отвържат цените на златото нагоре по борсовите цени. По-големите опасения на американски анализатори са дали Китай няма да девалвира рязко своята валута като отговор на тарифите, налагани му от администрацията на Тръмп, за да ги компенсира с по-евтин юан. При първото налагане на тарифи върху стоки за 50 млрд. Китай е направил точно такава девалвация с 4 процента, която де факто е компенсирала напълно загубите му от по-високи тарифи. Девалвацията на юана прави вносните стоки по-скъпи за китайските консуматори и така косвено стимулира вътрешното производство. Ако се проследи курса на юана към долара в исторически план, може да се види, че от 1982 той е паднал от 1.4 към 1 до над 8:1 през 2005, после леко се вдигнал до към 6-7 досега, където се движи в тези граници. Китай, ако сметне за изгодно, може да си позволи рязка девалвация на собствената му валута, защото притежава най-големите запаси от резервни валути в света. При масирани продажби на свои активи в резерни валути и/или злато, китайската ЦБ може да емитира съответните количества юани и така да девалвира своята валута. Силна девалвация на юана означава най-малко две неща - по-конкурентен износ и редуциране на фирмената вътрешна задлъжнялост, която за китайската икономика е тежко бреме.

Ето буквално изявлението на Корбин за срещата му с ТМ днес: Jeremy Corbyn MP, Leader of the Labour Party, speaking after meeting with Theresa May in Parliament this afternoon, said: “There hasn’t been as much change as I expected but we will have further discussions tomorrow to explore technical issues. “I put forward the view from the Labour Party that we want to achieve a customs union with the EU, access to the Single Market and dynamic regulatory alignment, that is a guarantee of European regulations as a minimum on the environment, consumer and workers’ rights. I also raised the option of a public vote to prevent crashing out or leaving on a bad deal.” https://labour.org.uk/press/jeremy-corbyn-statement-following-meeting-theresa-may/ Като на пазар, Корбин е направил оферта за: 1. Митнически съюз 2. Достъп до Общия пазар 3. Референдум Офертата /цената на подкрепата/ му е била намалена, поради което той казва "не получих, колкото очаквах" Но според мен в общи линии "спазаряването" е завършило, сега, казва Корбин, "трябва да изследваме техническите детайли", тоест утре. Сделката между ТМ и Корбин е сключена, остава да гадаем какво е получил като цена за подкрепата си, а цената която е искал той е посочил /1.2.3/ И дали той и ТМ имат влияние над парламентарните си групи, за да формират мнозинство за така сключената между тях сделка.

Всички тези неща по принцип са верни, но има и някои други, като това например, че китайците заделят огромни суми веднъж на държавно ниво, втори път на фирмено за научно-развойна дейност и иновации свързани с производство, и че са буквално прекопирали германската Индустрия 0.4 за дигитализирани "умни фабрики" интегрирани в мрежа в техен китайски вариант и са я включили като планова задача в Програма 2025. Ако успеят да преминат прехода от тежка промишленост и нискоефективно производство към масово високотехнологично и насочат това потребление към вътрешния си пазар, имат, според мен, фифти-фифти шансове до петнадесет години да прекрачат капана на средните доходи, ако не се впуснат да развиват мегаломански геостратегически планове /което Блумбърг са отбелязали в подхода на Xi/, в противен случай рискуват да затънат дълбоко в задлъжнялост и е възможно да загубят стабилност, политическа и социална, според мен. На което се надява и основният им конкурент.

При китайските корпоративни заеми има една уловка, писал съм и в друга тема за нея, китайските държавни банки раздават с нисколихвени кредити огромни заеми от спестяванията на населението, а те са едни от най-високите в света като процент от БВП, на китайските държавни корпорации. Уловката е в цените на жилищата, които са огромен балон - жилище в Шанхай струва почти колкото жилище в Лондон и е по-скъпо от жилище в Германия или Австралия - така се прибират парите на пестеливите и патриархални семейства. В Китай има една особена система - селяните от околностите на големите градове идват да работят и да живеят в тях, но без да са жители, мисля че става въпрос за над 150 млн. такива хора. Всички те спестяват жестоко, за да си закупят градско жилище на кредит и огромни цени, защото в противен случай нямат достъп до социалните придобивки на гражданите и плащат огромни наеми - това е добре отработен от държавата механизъм за прибиране на спестяванията. Но точно и по тази причина официалната статистика отчита много по-високи реални цени на живота в Китай, единственото перо, което ги изстрелва нагоре са цените на недвижимостта, другите стоки от потребителската кошница са дори по-ниски от тези в България, а средната заплата преизчислена в долари официално се води над 1000 долара, а и реално е такава в големите градове. Това е актуална информация за Шанхай, в Пекин цените са по-високи: Rent Per Month [ Edit ] Apartment (1 bedroom) in City Centre 960.48 $ Apartment (1 bedroom) Outside of Centre 455.25 $ Apartment (3 bedrooms) in City Centre 2,219.49 $ Apartment (3 bedrooms) Outside of Centre 1,038.67 $ Buy Apartment Price [ Edit ] Price per Square Meter to Buy Apartment in City Centre 13,915.42 $ Price per Square Meter to Buy Apartment Outside of Centre 7,248.08 $ Salaries And Financing 1,265.62 $ [ Edit ] https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Shanghai?displayCurrency=USD

Китайската икономика се е забавила и ще продължи да се забавя, поради това, за което Ник пише, тя е в "капана на средните доходи" и трябва да излезе оттам, а малко страни в света успяват да го направят. Досега растежът беше екстензивен, дължеше се на огромни инвестиции в инфраструктура и строителство, заедно с преместване на стотици милиони хора от селата в градовете, но вече възможностите в тази посока за растеж се изчерпват. Китай се опитва да задържи високите темпове с инициативата си Един Път, Един Пояс, която по същество е осигуряване на инфраструктурните и строителни мощности да се разгърнат извън територията на Китай. САЩ, а както се вижда и от последната среща ЕС, според мен ще им пречат при осъществяването на тази тяхна стратегия, имат вече консолидирана обща стратегия в тази посока. Другият начин да запазят висок темп на растеж е да преминат бързо към високотехнологично производство, имат План 2025 за това с 10 основни сфери, но е много проблемно, дали ще успеят да го реализират успешно, защото вътрешнофирмената им задлъжнялост, вътрешния дълг, е огромен, мисля че около 20 трлн. долара, по-голям от този на САЩ, при това основната задлъжнялост е на държавните корпоративни гиганти в тази сфера, заемали за инфраструктурни мощности. https://wolfstreet.com/2019/03/23/countries-with-most-monstrous-corporate-debt-pileup-u-s-wimps-out-in-25th-place-debt-to-gdp/

Според мен по-големите проблеми предстоят, след като се вдигне пушилката от Брекзит и стане съвършено ясно, че ТМ и торите са се провалили политически, а алтернативата им е една калпава икономическа програма на лейбъристите, начело със слабия като лидер и с неясна идеология Корбин. Както беше забъркана цялата тази скандална сага като се започне от "разрушителя" Камерън и дезориентираната и инатлива ТМ, с личности като Бо Джо и сие, според мен, иначе кадърните като икономическа политика тори, нямат вече големи шансове да спечелят срещу лейбъристите, а само преди няколко месеца всички екзит-полове показваха предимство за консерваторите, защото икономиката реално имаше ръст през последните години от управлението им. Но всеки трябва да си плаща сметките, някои хедж-фондове и инвеститори, както и валутните и имотни спекуланти реализираха, според мен, баснословни печалби от хаоса.

След 7-часово заседание на правителството, ТМ е направила изявление, в което призовава лидера на лейбъристите Корбин да се срещнат, за да дискутират излизането от парламентарната криза с гласуването на сделката за Брекзит. Корбин е приел да има такава среща. ТМ ще поиска едно "късо удължаване" на срока до 12 април, за да могат опозицията и управляващите да постигнат консенсус за излизане с общо решение за Брекзит със сделка. Това показва, че нито опозицията, нито управляващите желаят - първо да има Брекзит без сделка и второ - да има оставане на Великобритания в ЕС /референдум/, това е заявено директно както от ТМ, така и от Корбин. Според мен точката на споразумението е Общ пазар 2.0 с последващ процес на преговори за митнически споразумения с ЕС. Това струва ми се е единствената обединяваща формула, заобикаляща предпазната клауза със Северна Ирландия. Докато Британския Парламент не потвърди такова споразумение с политическа декларация, то няма да има правна сила. https://www.independent.co.uk/news/uk/politics/brexit-latest-jeremy-corbyn-theresa-may-meeting-deal-leave-date-eu-a8851676.html

Дано да се окажеш прав, Бате Ваньо, такъв развой на нещата дава надежда, че все пак демокрацията не е празна дума без съдържание.

Източникът ми на информация е оттук: It also quoted Igor Korotchenko, head of the Russian Defence Ministry's public council, as saying Moscow also asked Beijing to sign an agreement not to make copies of the Su-35. A Beijing-based PLA senior colonel, who requested anonymity, said: "We decided to buy the Su-35 because it's a fact that our home-made engines have failed to measure up to the Russian products." "Engines have been the biggest headache and we are still trying to cope with it," he said. "The purchase of the Su-35s might help our J-20 project, but there are too many deeper problems hiding in our military industrial system that are hindering our research and development." Andrei Chang, editor-in-chief of the Canadian-based Kanwa Defence Review, said the possible Su-35 deal was aimed at obtaining 117S engines, the most advanced Russian engine installed in a single-seat, twin-engined fighter. "Beijing wants the engine [of the Su-35]… because their J-20 project failed to solve the most challenging part - the engine," Chang said. The J-20, China's first stealth fighter, was unveiled early last year. Photographs posted on the internet by mainland military enthusiasts show the J-20 prototype has a stealth body shape similar to the American F-22 and F-35, with a hint of the Russian Su-27 in its turbofan engines. Military experts at home and overseas do not expect the J-20 to enter service until 2018 because of the engine problem. Beijing's earlier expression of interest in purchasing only four Su-35s was rejected by Russia because of copycat concerns, the Moscow Times reported. "Beijing compromised on the size of [the Su-35 deal] … because they think 24 is an acceptable negotiation quantity, while Moscow feels it is worth considering," Chang said. https://www.scmp.com/news/china/article/1099368/pla-signs-preliminary-deal-24-russian-su-35-jet-fighters Медията е собственост на АлиБаба. Аз съм се изразил неточно Защото WS-13 Taishan, е по-старата версия, еквивалент на руските двигатели в Су-27, която китайците вероятно пак са копирали през 2007 и са използвали досега на J-20 . Сигурно американците вече упражняват стриктен технологичен контрол върху военните си технологии, затова Китай трансферира през руски аналози Ако въобще такива публикации в медиите не са фейк за хвърляне на прах в очите.

Интересното във вчерашното гласуване е, че предложение 3 за публичен вот, одобряващ решението на Парламента/което си е нещо като референдум2/ са гласували като брой най-много депутати 280 за срещу 292 против, въпреки че най-близката граница е за предложение номер 1 за оставане в митнически съюз на ЕС - 273 за срещу 276 против А най-парадоксалното е, че от всичките 4 вчерашни вотове, предложението за сделка на ТМ при третото му гласуване е събрало най-много вотове за - 288, въпреки че загуби с разлика 58 против Следователно във вчерашните вотове постоянно има една голяма маса от въздържали се, които сега, ако има четвърто гласуване на предложеното от ТМ споразумение с изменение може да се активира

Но като член на единния пазар Обединеното кралство ще трябва да спазва четирите свободи на движение: стоки, услуги, капитал и хора. Последното е проблем за Brexiteers, тъй като това означава, че Обединеното кралство няма да има пълен контрол над броя на хората, които влизат през неговите граници. Това също е огромен проблем за мнозина в редиците на лейбъристите. Обединеното кралство също ще трябва да продължи да прави огромни вноски в ЕС, нещо, на което Brexiteers обещаха, че ще сложат край. Уникалното митническо споразумение, предвидено от Общ пазар 2.0, е безпрецедентно сред членовете на EFTA и вероятно противоречи на действащите правила на EFTA. Няма гаранция, че такова митническо споразумение може да бъде постигнато, което означава, че въпросът за ирландската граница не е непременно решен. Въпреки че изглежда много умен план, той се сблъсква с много от същите проблеми като всеки друг план. https://edition.cnn.com/2019/04/01/uk/brexit-what-is-common-market-20-intl-gbr/index.html Това беше второто по брой гласове след оставане в митническия съюз предложение, доколкото си спомням това за митническия съюз не мина с 3 гласа, а за Общ пазар 2.0 с 21 гласа, въпреки че първото бе предложено от депутат от торите, а това от смесена група от торите и лейбъристите. Според мен, то събра по-малко гласове главно поради изключението за митническо споразумение, което пак трябва да бъде договаряно предварително и оставя въпроса за предпазната клауза открит, а юнионистите от северна Ирландия се непримирими към този проблем - всъщност те са 25 души в парламента и вероятно са гласували анблок срещу него Освен това пресича интересите на още няколко групи: на торите брекзитери с това, че трябва да се плаща вноска към ЕС, някои я изчисляват годишно към 9 млрд. евро На торите подкрепящи ТМ с техните "червени линии" - не на общия пазар и не на митническо споразумение На лейбъристите, претендиращи да има ограничение на движението на хора от ЕС, за да не заемат британски работни места, даже са го писали в Манифест

Тръмп отърва кожата с евентуален импийчмънт след излизането на доклада на Милър https://topnovini.bg/novini/823350-milar-zaklyuchi-ima-namesa-na-rusiya-v-izborite-tramp-e-nevinen и сега гледа много по-спокойно към следващите избори. А супералгоритмите на AggregateIQ и Cambridge Analytica трябва да са направили точни цифрови модели на ползите от различни сценарии, така че може би ще видим резултата от изчисленията им съвсем скоро По същество вариант с оставане в митническия съюз, като се договарят определени области, както е случая с Турция, е обърната наопаки версия на сделката на ТМ, която предвиждаше такива преговори в срок от две години с предпазна клауза за Северна Ирландия, сега нещата биха се поставили обратно - имаме пълна рамка на митнически съюз, която може да бъде предоговаряна и без предпазна клауза, като оставането на без граница между Северна Ирландия и Република Ирландия е гарантирано от първоначалната рамка на митническия съюз. Това е най-малко драматичното решение в стил хепи енд, но знае ли човек...

Какво може да се очаква след снощното поредно фиаско при гласуването на индикативни вотове в Британския Парламент? Теоретично все още е възможно сделката на ТМ, с включено в нея допълнение за оставане митническия съюз /което вчера събра най-много гласове/ да мине през парламента до края на седмицата и на 10 април правителството на ТМ да предложи този одобрен от парламента вариант с излизане на 22 май със сделка. Без това изменение, повечето анализатори са на мнение, че четвъртото гласуване на договорената от ТМ сделка ще се провали. Другата възможност е парламента да поиска голямо удължаване на 10 април, което да вкара Великобритания в изборите за Европарламент. И накрая, засега очертаващото се най-ясно като възможност, без никаква алтернатива в Парламента, ТМ да се яви с празни ръце на 10 април в Брюксел и Великобритания автоматично да се окаже без сделка за Брекзит на 12 април. https://www.irishtimes.com/news/world/brexit/brexit-what-happened-at-westminster-and-what-s-next-1.3846682

Китайците са възприели на държавно ниво политика да крадат интелигентно патенти като ги модифицират и преработват в китайски, след което е трудно да бъдат съдени за кражба на патенти. Дори АлиБаба е класически пример за този модел - той е комбинирано копие от бизнес-модела на Амазон и ПейПал, но в китайска версия. Друг класически пример за такова взаимстване на идея от патент е технологията Маглев на германския консорциум Siemens & Thyssenkrupp, 2 години след откриването на проектираната в Германия Шанхайска система Transrapid, Китай обяви, че започва изпитателни пилотни модели на собствените си влакове, тъй като Китай вече има свои собствени изследователски програми и казва, че може да направи по-добре и по-евтино от Германия / Япония. Германците са се отказали да съдят китайската страна за патентно право, тъй като имат прекалено големи финасови интереси в Китай, които биха накърнили, дори и да спечелят съдебното дело. Такъв пример има и с руските изтребители СУ-35: Китай закупува 24 изтребители Су-35 от Русия за 2 млрд. долара. Още тогава военни анализатори си задават въпрос - защо Китай купува сравнително малко на брой изтребители, с които не може да се превъоръжи. По-късно обаче става ясно, че фокусът на интересите на Китай е бил само двигателя AL-117S, който идва с изтребителите. Русия многократно е отказвала да продава такива двигатели на Китай като самостоятелен продукт, докато същевременно китайската военна авиационна промишленост се бори с проектирането и изграждането на двигател за новия китайски прототип на изтребителя от петото поколение - Chengdu J-20. В момента Китай работи по собствен реактивен двигател WS-13 Taishan, еквивалентна руския двигател. В случая вземат идеята и я възпроизвеждат паралелно в техен патентен вариант. За това обаче им е необходим много силен научен потенциал, огромно инвестиране в научно-развойна дейност и правителствена подкрепа, те ги имат. В този аспект си мисля, че една западна стратегия подобна на тази като КОКОМ срещу блока на СССР с рестрикции за свързани със стратегически отрасли иновативни технологии ще има малък успех срещу Китай, по простата причина, че те не "крадат" директно високи технологии, а ги развиват паралелно.

Тези цифри говорят много повече от всички политически анализатори взети заедно и понякога много точно могат да предскажат бъдещето.

Пълнежът е винаги по-съществената част от опаковката дори в една бутилка питие - 64 000 щ. долара за една унция злато, които ще са необходими на Китай да обезпечи М1 паричната си маса сега циркулиращи юани, която се равнява на 5.2 трлн. долара /според Блумбърг, според ЦРУ М1 на Китай е над 8.3 трлн. долара/ е съществен пълнеж, който прави практически невъзможно обезпечаването на юана със злато. Това, което си написал с червено, по принцип е вярно с пълна сила за Русия: Руската ЦБ е редуцирала доларовите си ФОРЕКС резерви от 46.3% през юни 2017 до 21.9% до юни 2018. В същото време е увеличила резервите си в евро от 25.1% до 32%, и от злато, от 16.1% до 16.7%. Резервите й в юан са 14.7%. Общо резервите в злато и валута на Русия са били $462.104 млрд. към 1 декември 2018, от които във валути са $379.179 млрд, останалото в злато. Русия ударно се е запасявала със злато като само от януари до ноември ноември 2018 запасите й са се увеличили с 264.4 тона и общото им количество е стигнало 2.103 метрични тона злато, а стойността на това злато е $82.925 млрд. https://investforesight.com/bank-of-russia-halves-share-of-dollar-in-forex-reserves/ За Китай общата картина е по-различна: Точната композиция на ФОРЕКС резервите на Китай са класифицирана информация. Анализаторите са единодушни, че около 66 процента от 3.2 трлн долара китайски резерви са в щатски долари, приблизително 20 процента в евро, а останалите в японски йени и британски паунд, златото представлява едва 4 процента от всички резерви. По-голямата част от тези над 2 трлн. резерви в щатстки долари са деноминирани в дългосрочни държавни съкровищни бонове с 10 годишен падеж и голяма доходност от 2.35 процента годишно, те са златна кокошка за китайското съкровище, говорим за сума от 1.19 трлн. долара, другата част е в други американски дългови финансови инструменти. Общо дълговите инструменти в китайските чужди резерви са 38 процента от цялото. Китайската централна банка използва този чужд дълг, който е закупила, за да манипулира цената на своя юан - когато иска да понижи котировката му, което е изгодно за износ, ЦБ продава големи количества американски дълг и така прави дъмпинг на своята валута, такива интервенции имаше и след идването на Тръмп през 2016, което предизвика бурна реакция от негова страна, че китайците манипулират цените на износа си с евтин юан, това е един от предлозите за тарифна война. Докато държат в ръцете си такъв мощен инструмент като американския държавен дълг и могат да го използват като оръжие в търговската си експанзия, Китай никога не би го захвърлил доброволно или унищожил сам. Случаят с руското освобождаване от американски дългови инструменти е съвсем различен, защото износът на Русия към САЩ е сравнително малък и руснаците нямат интерес и не могат да манипулират износа си с подобен на китайския валутен дъмпинг. По принцип Китай с този резерв от над 3.2 трлн. долара е в частичен фиксиран курс спрямо юана, близо 50 процента от паричната маса М1 на юана е обезпечена от резервите, това е своеобразен валутен борд. За сравнение, България, която е отдавна във валутен борд, поддържа парична маса приблизително еквивалентна на резервите си в чуждестранна валута или около 25 млрд. евро, нашата ЦБ е в нещо като усмирителна финансова риза, тя няма право да печати повече левове, отколкото има резерви. Руската ЦБ е в подобно положение, но китайската ЦБ не е - тя взема самостоятелно и независимо от МВФ решенията си за емитиране на собствената валута юан.

Едно много ясно обяснение защо Китай НЕ МОЖЕ да премине към златен стандарт на юана, което причислява такива спекулации в медиите /те вървят там поне от десетина години/ към конспиративните теории. Както и ЗАЩО Китай купува и добива усилено злато. Публикацията е в сериозно издание, Бизнес Инсайдър, от сериозен автор: Ако Китай купува злато, какво трябва да направите? Както съобщихме миналата седмица, Китай наскоро пусна нова цена, базирана на юана, за златни кюлчета. Базираният в Шанхай златен бенчмарк ще се конкурира с Лондон, където дневната цена на златото в света е определена за години. Като най-големият миньор на злато и вносител на злато в света, Китай иска да има по-голямо влияние върху цената на благородния метал. Съобщението разпали дебата сред познавачите на златото, защо Китай натрупва толкова много злато през последните няколко години. Защо комунистическото правителство с управлявана икономика и управлявани пазари сега се обръщат към пазари, които не се доверяват на правителствени решения? Какво правят китайците, когато става дума за злато? Никой извън Комунистическата партия наистина не знае размера на златните резерви на Китай. Миналия юли Китай обяви, че притежава 1658 метрични тона злато. Това голямо нарастване от едно официално обявено количество около 600 тона през 2009 г., последният път, когато Китай актуализира резервите си. Експертите, които анализират минната статистика и световните потоци на злато смятат, че резервите на страната са значително по-високи - вероятно 3000 тона. Това би поставило Китай на шесто място в световен мащаб - но все още доста зад САЩ, която притежава над 8000 тона. По някаква причина, Китайската народна банка (PBoC ) е потайна за това колко злато притежава. Разбира се, теоретиците на конспирацията твърдят, че това е така, защото Китай е "готов да предприеме нещо". Популярна конспиративна теория е, че PBoC трупа злато като част от план за превръщане на юана в златен стандарт и за подмяна на долара като глобална валута по подразбиране. Съгласно златния стандарт, стойността на валутата на една държава е пряко свързана със или „подкрепена“ със злато. (Доларът на САЩ беше на златнен стандарт още през 1971 г.) Ако се подкрепят от злато, хартиените пари на теория могат да бъдат заменени с фиксирано количество злато. Например Китай може да определи цената на златото на 1000 долара за тройунция и да направи стойността на юана равна на 1/1000 от унция злато. След това можете да влезете в банка с банкноти на стойност 1000 юана и да си тръгнете оттам с една унция злато.Тъй като САЩ изоставиха златния стандарт през 1971 г., всички страни използват „фиатни валути” - законно платежно средство, което се подкрепя изключително от вярата към съответното национално правителство. Без връзки със златото, правителствата са свободни да печатат пари, ако е необходимо. По време на икономическите рецесии централните банки могат да печатат допълнителни пари, за да стимулират икономиката. Въпреки това, ако правителството отпечатва твърде много пари, неговата валута може да загуби стойност. В най-лошия случай, ако доверието в правителството се изпари, неговата валута може да се срине и дори да стане безполезна. Ето защо златото е привлекателно. То не се основава на обещания на правителството, а на истински актив, който притежава реална стойност. Привържениците на връщането към златния стандарт вярват, че печатането на пари от централните банки е извън контрол и ще завърши с бедствие. Може би китайците са съгласни с това и се запасяват със злато на ниски цени. Вероятно лукавите плановици на комунистическата партия правят това, защото искат да детронират американския долар и да издигнат юана като световна резервна валута. Според някои златни ентусиасти, един ден ще се събудим и бум! Китай обявява, че юанът е подкрепен от злато. След това глобалният капитал преминава от американския долар в китайския юан, а цената на златото се увеличава неимоверно. Въпросът е дали Китай обаче може да подкрепи юана напълно със злато. В момента юанът е подкрепен от валутни резерви на стойност от над 3,2 трилиона долара. При това се смята, че около две трети, или около 2 трилиона щатски долара от тези подкрепящи го резервни валути, са в щатски долари. Точната сума е е само предполагаема, тя е тайна. Но да предположим, че Китай реално разполага с 3000 тона златни резерви, което е почти два пъти повече, отколкото официално казва. При днешната цена на златото от около 1,290 долара за унция, Китай ще контролира приблизително 136 милиарда долара злато. Това е само малка част в сравнение с 3,2 трилиона щатски долара, които има във валутните си резерви. За да може Китай да премине напълно в златен стандарт, той ще трябва да продаде огромни суми от чуждестранна валута и да купи хиляди тонове злато. Това би довело до падане на стойността на неговите доларови активи, като в същото време ще повиши цената на златото. Въпреки че китайското правителство направи много грешки, манипулирайки своя фондов пазар през 2015 г., те трябва да са напълно наясно че този ход ще бъде икономическо самоубийство. Колко злато ще трябва на Китай да обезпечи със злато напълно юана? Проучването на Bloomberg Intelligence миналата година изчисли, че при преобладаващите обменни курсове Китай ще се нуждае от около 525 000 тона злато, или около три пъти повече от златото, което някога е било добивано през цялата история. Разбира се, ако златото беше значително по-ценно, Китай щеше да се нуждае по-малко от него, за да подкрепи юана. Според Bloomberg, ако златото бъде оценено на 64 000 щатски долара за унция, на Китай ще са нужни само около 10 000 тона злато, за да подкрепи напълно юана. Това е само около 6% от всичкото добито досега злато. Но Китай никога няма да повиши цената на златото до 64 000 долара за унция. Така че, на базата на количеството злато и цената на златото, необходимо на Китай да се върне към златния стандарт, едва ли ще се случи скоро. Съжалявам, теоретици на конспирацията. По-вероятната причина Китай да купува злато е много по-малко вълнуваща. Подобно на всеки интелигентен инвеститор, Китай просто диверсифицира резервите си. Разгледани като процент от всички валутни резерви, златните резерви на Китай остават малки - около 1,6%. Сравнете това със 73% за САЩ, 67% за Германия и 65% за Франция и Италия. Като се има предвид размерът на китайската икономика, Китай трябва да притежава повече злато, точно както другите големи играчи в световната икономика.Чрез увеличаване на своите златни резерви и намаляване на притежаваните в тях американски долари, Китай диверсифицира своя риск и намалява нестабилността си. Подобно на един мъдър инвеститор, Китай е увеличил купуването, тъй като цените на златото са намалели. Също така като опитен търговец, китайската централна банка крие картите си от другите играчи. Няма смисъл да оповестява на света своята инвестиционна стратегия. https://www.businessinsider.com/why-china-is-loading-up-on-gold-2016-5

Според мен очевидно го има и това, партийният егоизъм, достигащ до пренебрегване на националния интерес, но ако се опитаме да обясним ставащото само и единствено с този партиен егоизъм, съществува една точка на партиен консенсус, а именно да се направи всичко възможно от всички присъстващи в Парламента партии, Великобритания на всяка цена, дори и без сделка, да излезе от ЕС, което вече е проява на монолитно политическо единство. Което от своя страна ме кара да търся един още по-мощен двигател от амбицията за власт, а именно големите финансови интереси. Последното обаче ме прави оптимист, че конфликтът е под контрол, и в крайна сметка ще намери рационално решение от гледна точка на капитала. Защото той винаги е убийствено рационален.

Затова публикувах една след друга двете взаимно опровергаващи се статии: първата от двама кейсианци, втората от брокер продаващ злато, привърженик на Австрийската школа. В общи линии тези про и анти аргументи се повтарят в различни варианти в двете си основни позиции и в други публикации по въпроса, но в двете статии са достътъчно добре изложени, аргументирани и систематизирани. Какво лично мисля за двете отричащи се една друга тези: поканата към Китай и Русия да преминат към златен стандарт е песента на сирените, подканяща мореплавателите към скалите, тя е красива, но Одисей я слуша завързан о мачтата, другарите му гребат със запушени уши и така спасяват кораба. Златният стандарт е златни белезници за кредитирането, освен това неминуемо връзва ръцете на централната банка и води до ликвидни кризи. Това важи още повече, ако е регионализиран. В конкуренцията, геополитическа, между САЩ и Китай идеалната позиция за САЩ е Китай да се изолира в Азия и руската част на Източна Европа, заключен зад изолационализъм на златен стандарт и така да им преотстъпи останалата част от световна търговия и пазари. Но това няма да се случи по много причини, които могат да се анализират поотделно, а най-общо казано, защото китайците не са малоумни или идиоти. Според мен те никога няма да си окачат на шията златен стандарт, което не им пречи, както и на руснаците, да трупат усилено злато в трезорите си.

продължението от превода на статията, чието начало публикувах в предишен пост: The logic of a modern gold standard By Alasdair Macleod Alasdair Macleod July 13, 2017 Въздействие върху цените на стоките Чрез ремонетизиране на златото в паричната система на голям икономически блок, търсенето на злато ще се увеличи. Виждаме обратното на този ефект върху среброто в периода 1875-1900, когато повечето страни със сребърен стандарт го демонетизираха в полза на златото. В края на деветнадесети век ценовата му връзка със златото се измества от обменните съотношения, съответстващи приблизително на съотношението на сър Исак Нютон от 15,5, до значително по-високи нива през срив на цената на себрото. Днес съотношението е над седемдесет. Не е трудно да се разбере причината за относителния срив цената на среброто. Премахването на употребата му като пари означаваше, че тогава то беше оценено за алтернативна употреба. Докато промишлените употреби на среброто през годините са се променили, стойността му като индустриален метал винаги е била значително по-ниска, отколкото в предишната му употреба като пари. Така е и със златото, демонетизирано от финансовата система, но с добавени скрити функции в нея. Под прикритието на ограничената му конвертируемост с долара, доларът бе непрекъснато обезценяван, след забраната за публична собственост на златото по Закона за златните резерви от 1934 г. От момента, когато официалната цена бе фиксирана до 35 долара, количеството долари и доларовият кредит се увеличаваше с ежегодно натрупване на годишна база от около 5% до последната финансова криза, когато тази ставка се ускори рязко до 12%, измерена чрез фиатното количество пари. Паричните договорености бяха определени от администрацията на Рузвелт, а след това и от Споразумението от Бретън Уудс. Целта беше да се позволи увеличаването на количеството долари, като същевременно се запази ценовата стабилност на златото. Премахването на златото от паричната система след шока при Никсън през 1971 г. беше неизбежният финал на това нечестно споразумение, след което цената на златото естествено излетя нагоре, измервена в долари. Днес златото е около $ 1200 в сегашната си демонетизирана форма. Не може да има съмнение, че ремонетизацията на златото за валутите на значителна част от населението на света ще повиши цената на златото спрямо другите валути. Това е причината, поради която препоръчвам да се разреши период, в който цената на златото да се коригира, преди да се определи обменния курс, първо спрямо юана и след това в рубли. Важно е също така, че Китай, на първо място, обявява, че разполага с достатъчно злато, за да се поддържа стандарта, така че да няма нужда да придобива нови кюлчета от пазарите. Вероятно е обаче други централни банки, по-специално резервната банка на Индия, да искат да изградят свои собствени златни резерви, вместо да приемат обезпечения със злато юан като резервна валута за рупията. Това са политически, а не икономически решения. Индия от известно време се опитва да придобие като национален актив физическото злато, държано от гражданите и храмовете на индусите, но с малък успех. Изискванията на Индия за количество злато, достатъчно да обезпечи обствената й валута в ШОС е твърде голямо, за да бъдат удовлетворени по текущи цени чрез пазарни покупки. Освен това други азиатски централни банки също ще искат да добавят към своите златни резерви. Следователно можем да заключим, че ремонетизацията на златото, с висока степен на сигурност, ще доведе до значително увеличение на цената му в долари. Само на тази основа доларовите цени на енергията и всички промишлени стоки ще бъдат силно повлияни от спада на долара спрямо златото. Но има още едно съображение. Разширяването на пазарите на деривати от 80-те години на миналия век се е превърнало в синтетично снабдяване със стоки като цяло, което потиска цените под тези, които иначе биха били без тази синтетична доставка. Ние сме съвсем наясно с този ефект върху цените на златото и среброто, но той не се ограничава само до тези благородни метали. Като най-големият вносител на енергия и промишлени материали в света, това потискане на цените досега е било в полза на Китай. Без съмнение, Китай беше напълно удовлетворен от това, доларът да потиска цените на суровините при досегашния ход на бизнеса. Поддържането на стабилен курс юан / долар също позволи на китайските производители да извлекат печалба от пазарите за износ като цяло, като задействаха натрупването на пренос на богатство в полза на китайските граждани. Но нещата се променят. Най-очевидно е, че президентът Тръмп е решен да спре Китай да има положително салдо от износ със САЩ, което вероятно ще доведе до търговски тарифи и бариери. За щастие на Китай, той вече е почти готов да изостави Америка като свой стратегически пазар, и вместо това да се възползва от търговията в Азия, като и в Европа, чрез сухопътната железопътна връзка. Дните на износ на евтини стоки свършиха и икономиката на Китай се модернизира към по-модерни технологии, автоматизация и по-високо качество. Приликите с развитието на японската икономика между 1950 и 1980 г. са поразителни. Освен това Китай предизвиква индустриална революция в целия азиатски континент. Азия, чрез ШОС, се превръща в неразделна част от Китай за осъществяване на неговите икономически цели. Сега интересът на Китай към вносните стоки е те да му бъдат възможно най-евтини, а не толкова юанът да бъде държан като конкурентна валута с ниска стойност за насърчаване на износа. Освен това бързото разрастване на банковите кредити след голямата финансова криза доведе до натрупване на банкови депозити, което вероятно с времето ще намалява покупателната способност на юана, освен ако тази тенденция не бъде компенсирана от повишаване на обменния му курс. Това е основната логика за прикрепването на юана към златото. По този начин цената на вносните стоки ще спадне, докато в същото време Китай е изправен пред натиск върху ценовата инфлация от по-ранната парична експанзия. Икономическите ефекти Предотвратяването на спад в покупателната способност на юана ще бъде все по-голям приоритет, тъй като средната класа на Китай се увеличава. Не само фабричните работници и бизнеса натрупват богатство, но китайските власти планират да преразпределят още повече хора от аграрните райони в градовете. Това ще добави до 200 милиона души в градските райони, за да се облекчи недостигът на работна ръка. Недостигът на работна ръка непременно ще се отрази в по-високите заплати на населението, което вече притежава некомфортно количество парични депозити. Темпът на нарастване на цените досега е бил скромен, като годишното нарастване на ценовия индекс спадна от 4.6% през 2010 г. до под 2% миналата година. Ще става все по-вероятно цените да се покачват с по-бързи темпове, вследствие на промяна в предпочитанията от държането на излишни пари в депозити към притежаването на стоки. Накратко, следващата фаза на развитие на Китай, в съответствие с текущия петгодишен план, ще изисква покупателната способност на юана да бъде стабилизирана. Това е икономическата причина юанът да отиде на златен стандарт. Вероятно това ще бъде и популярен жест към хората, които са били насърчавани да натрупват злато през последните години. Обезпечен със злато юан ще възнагради спестителите, а именно спестяванията са двигател на успешните икономики. Посетете Германия и Япония в следвоенните години и ги сравнете с кейнсианските неуспехи на икономиките, ориентирани към потреблението, особено на Великобритания. Освен това, юанът ще се нуждае от засилено доверие подкрепено от злато, ако иска да стане предпочитана търговска валута в цяла Азия, защото златото се счита най-сигурното убежище на спестителя в целия континент. Съвременните икономисти ще кажат, че един рязко преоценен нагоре юан ще подкопае условията за търговия. Това означава неправилно разбиране на произхода на търговските дисбаланси, които възникват главно от разликите в темповете на растеж на паричното предлагане и спестяванията. Докато те не са засегнати, повишаването на валутния курс не променя търговския баланс, като само засяга краткосрочната рентабилност на изнасящите предприятия. Отговорът на експортния бизнес към повишения курс на валутата е да инвестира в по-ефективно производство за възстановяване на маржовете.Това се потвърждава отново от емпиричните доказателства за Германия и Япония през миналия век. Китай вече автоматизира трудоемките си функции до такава степен, каквато никога не е виждал досега, като бързо повишава производителността. Търговският баланс ще се влоши, само ако процентът на спестяванията се влоши, но ако процентът на спестяванията в Китай остане значително по-висок от този на неговите търговски партньори, той ще продължи да има търговски излишък, дори и при по-силен курс долар / юан. Освен това Китай, заедно с другите членове на ШОС, трябва да се превърне в най-големия вътрешен пазар, който светът е виждал от римската епоха, и така маргинализира въпроса за търговския баланс. Следователно можем да сме сигурни, че Китай ще продължи да има търговски излишък, дори когато юанът е обвързан със златото. По-тревожното е дестабилизиращият ефект от въвеждането на стабилни пари за другите (нездрави) валути. Ако, както казах в предишната си статия, Китай придаде 4% доходност на златото, чрез механизма на безсрочна облигация, която дава този курс на конвертируема валута-злато, ефектът върху пазарите със ставки на лизингово злато от около 0,25% ще доведе до рязко покачване на цената на златото. Това е още една причина да има период между обявяването на новия златен стандарт и неговото прилагане. Ефектът върху покупателната способност на долара би бил спадане спрямо златото. Неминуемо това ще се отрази в доларовите цени на други стоки, тъй като цените на стоките обикновено са по-стабилни, изразени в злато, отколкото във фиатни валути. Подкопаването на покупателната способност на долара спрямо стоките може да не бъде незабавно, но е вероятно да се ускори, когато пазарите се приспособят към тези нови ценови отношения, което ще направи инфлацията доминиращ проблем в Америка. Повишаването на лихвените проценти, което непременно ще последва, със сигурност ще доведе до системни затруднения за американските банки. Банково регулиране Повторното въвеждане на стабилни пари ще окаже голямо влияние върху начина, по който банките оперират. За щастие, китайското правителство притежава големите банки, така че може да диктува банковата политика без последиците, които американците ще срещнат в същото положение от мощно банково лоби. Това е същността на аргумента в полза на парична система, основана на стабилни/фиксирани пари, защото държавата трябва да ограничи растежа на банковото кредитиране, за да потисне кредитния цикъл. Степента, до която тези фиксирани пари могат да се смесват с нездравословни банкови практики, е задължително много ограничена. Ако Китай възприеме обезпечен със злато юан, той не може да продължи да използва необуздана кредитна експанзия като паричен или икономически инструмент. Историята на златния стандарт през деветнадесети век ясно показва, че експанзията на банковия кредит винаги завършва с кредитна криза. За да се избегне кризата, решението е да се сложат юзди на банковия кредит. Открит е въпросът дали китайците ще бъдат достатъчно смели в своята банкова реформа, за да направят това, и дали те разбират, че бизнес цикълът всъщност е не повече от кредитен цикъл. На този етап се те изглежда се ориентират към система на пари с фиксиран курс. Ако Китай действително започне да реализира тази тенденция, ще трябва да раздели спестовните депозити от бизнес-кредити. За клиентите трябва да има отделяне на ликвидността от техните спестявания. Ликвидността на разходите може да бъде поддържана в брой или по електронен път на депозитна сметка в държавна банка, за която задължително ще има такси за услуги и не се плащат лихви. Спестяванията се рециклират от кредитополучателите към заемодатели, на които е забранено да отпускат заеми, които не притежават, като само отпускат заеми, със собствени средства за тази цел. Накратко, публичните спестявания не стават собственост на банка, която отпуска заеми. Застрахователните компании вече са в този бизнес, както и кредиторите със собствен капитал за заеми към равнопоставени партньори. Ще има изобилие от алтернативни източници без банкиране на провизионални банкови резерви, а съвременните постижения на финансовите технологии правят рентабилни както вземането на депозити, така и бизнеса с кредити. Правилата на една банкова система, базирана на стабилни пари/sound money , са сравнително прости за разбиране. Ограниченията за въвеждането им са другаде, не в Китай, тъй като в световната банкова система, която понастоящем е конституирана на Запад, има твърде много лични интереси за да се приеме системата за стабилни пари от западните правителства. Банковите регулатори и банковите ръководители нямат опит как функционира системата за стабилни пари, вместо това цялото им внимание е фокусирано да контролират кредитния риск в една високо задлъжняла система с фиатни парични средства. Основният недостатък в този/западен/ подход е дали държавният регулатор оценява търговския риск. И тъй като компетентността на регулатора е извън дълбокото разбиране на този риск, системата винаги е отворена за залагане от страна на банките, докато регулаторите са под политически натиск да не признават наличието на системни слабости. Не само регулаторните органи и ръководителите на банките са свързани с банкова система, която в крайна сметка трябва да се провали неминуемо по този път. Икономистите, които ги съветват, твърдо вярват в разширяването на банковия кредит като средство за насърчаване на бизнес активността и потребителските разходи. Кейнсианците и монетаристите разглеждат подкрепата за стабилни парични политики като форма на психично отклонение. Но това е повече отражение на това колко далече задвижването от политиците мислене е откъснато от реалностите на пазарите. Заключителни бележки Едно е да се застъпват разумни парични политики, за да заместят празните от съдържание пари, които всички ние използваме днес, но друго е да ги приложим. Това изисква нова революция в икономическото мислене и разбиране на въпроса защо са необходими стабилни пари/sound money по отношение на цените. Въвеждането им вероятно ще навреди на валутите и икономиките на страните, които остават с фиатни парични системи. Освен това, ако една фиксирана парична система за дадена валута е дълготрайна, ще изисква прекратяване на банкирането с провизионални резерви. Целта на тази статия е да привлече вниманието само към някои от практическите трудности при повторното въвеждане на стабилни пари/sound money. Стабилните пари са коренно различни от това, което имаме днес, така че единственият шанс за повторното им въвеждане при западните валути ще бъде в резултат на толкова голяма финансова криза, че тези фиатни валути да бъдат унищожени. Въпреки че този резултат е все по-вероятен, нито едно правителство или централна банка няма вероятност лесно да се откажат от възможността да създават пари от въздуха. Това със сигурност е вярно за държавите на Запада от типа welfare-states, където има огромни бъдещи ангажименти, значително по-големи от тези, които могат да бъдат покрити чрез данъчно облагане. Това е по-малко вярно в Китай, Русия и държавите-членки на ШОС, които биха могли сравнително лесно да приемат златно обезпечение за своите валути в дългосрочен план в полза на своите икономики. Въпреки това, само би могло да предполага до каква степен китайците и руснаците, като лидери на ШОС, напълно разбират последиците по отношение на паричната реформа от този характер. По-вероятно е, преминаването към златен стандарт за юана и след това за рублата, ако се случи, да бъде продиктувано от геостратегически причини или политически мотивирани. Това беше предположението и в моята оригинална статия от Insight, публикувана миналата седмица. Това ще бъде ход, който, ако се случи, ще се ръководи от развиващите се геополитически интереси, които изглежда са се ускорили откакто президентът Тръмп дойде на власт. В такъв случай можем само да предположим, че веднъж въведени, обезпечения със злато юан, или рублата, ще бъде само началото на революцията в икономическото мислене, разбивайки кейнсианските и монетаристки митове, които сега толкова очевидно подкопават бъдещето на welfare-states, изградени на тяхна основа.

Златният стандарт е фиксиран курс към една стока посредник в размяната между другите стоки, в случая е избрана стоката злато. Спомни си определението на Маркс за златото като стока-посредник в "Капитала". Маркс пише това през втората половина на 19-ти век, когато в Европа и в Америка действа златния стандарт /с неговата разновидност биметален стандарт злато + сребро/. Защо злато - поради качествата на метала злато и поради историческата традиция, наложила се с векове, спокойно можеше да е някоя друга стока-посредник, но е избрано златото. За предимствата и недостатъците да има фиксиран курс, в случая обсъждаме златния стандарт, има множество про и анти теории, така или иначе, след изоставянето на златния стандарт окончателно през 70-те години на миналия век на Запад господстват фиатните пари, тоест пари печатани от ЦБ без реално покритие, което, както се вижда води до огромна задлъжнялост. Рей Далио твърди, на базата на къртовски изследователски труд, че големите циклични кризи настъпват приблизително в такива периоди, когато задлъжнялостта надхвърли три пъти производителността, което от своя страна се потвърждава и от човешката психика /дори маймунската/ - хората са склонни да залагат хазартно /да харчат повече от реалната цена/ до 2.6-3 пъти нейното повишаване, след това спират, изтрезняват и започват да връщат дълговете си. Сега конкретно за златния стандарт, който се обсъжда за Китай, темата е много голяма. Китай има огромна фирмена задлъжнялост, най-голямата в света. Ако отвориш статистиката, ще видиш, че става въпрос за дълг по-голям от вътрешния дълг на САЩ. Това по същество са пари от спестяванията на населението, изтеглени като фирмени кредити от големите държавни фирми и дължими от тях на големите държавни банки, които са им ги отпуснали. Големият въпрос тук е, има ли Китай /управляващата партия държава/ реален интерес да привърже валутата си към фиксиран курс към злато или не - какво ще спечели от това и какво ще загуби. Същото важи и за Русия и другите големи страни гравитиращи към ШОС - Индия, Иран, Турция... Запада, както работи неговата икономическа система, според мен няма нито интерес, нито намерение да се връща към златния стандарт или към какъвто и да било фиксиран курс.