AciDBurn

Да, но първо се започва от учебниците, преди да се стигне до дисекционната зала.

П.П: Не бих специализирала хирургия, намирам я за изключително тежка, стресираща и отговорна дисциплина, но тази лекция ме заинтригува, затова реших да я споделя. Специално по отношение на хирурзите тая голямо уважение.

Хирурзите се учат от учебници, в които типовете тъкани са цветно кодирани, но не така изглеждат нещата в реалния живот. В TEDMED Quyen Nguyen демонстрира как молекулярен маркер може да накара тумори да се осветят в неоново зелено, показвайки на хирурзите точно къде да режат.

Зелен флуоресцентен белтък (green fluorescent protein, GFP) е белтък, отделен от медузата Aequorea victoria, който при осветяването му със синя светлина се характеризира с флуоресценция в зеления диапазон. В днешно време генът на белтъка се използва широко като светлинен маркер в клетъчната и молекулярната биология за изучаване на експресирането на клетъчните белтъци. Разработени са модификации на белтъка за приложение като био-сензори. Създадени са дори цели светещи животни (например прасета), при които флуоресцентният белтък GFP е внесен в генома и се предава по наследство.

През 2008 г Осаму Шимомура, Мартин Чалфи и Роджър Циен получават Нобелова награда за химия за откриването и разработката на зеления флуоресцентен белтък GFP.

Линк към TED с възможност за български субтитри

Има един много добър лаф по отношение на БАН - те ни плащат колкото да не умреме, ама и ние работим, колкото да не заспиме.

Съгласна съм с fixxxsers - от наливане в спукано гърне много смисъл няма. БАН трябва тотално да се реформира, защото смисъл от съществуването му в това състояние много няма. А тези млади хора в България, занимаващи се с наука (които все още не са поели към Швейцария, Белгия и т.н.) трябва да се стимулират по някакъв начин.

Колкото до вируса ХИВ - превенции има и ще продължават да изникват все по-нови и по-ефективни. Но по важният въпрос е намирането на лечение.

В тийнейджърските ми години вкъщи се мотаеше тази игра, но чак в последните две години започнах да я оценявам. Определено развива логическото мислене.

Мисля, че даже е имало период в Китай, в който играта е била забранена.

http://www.youtube.com/watch?v=MPUlichsfQg&ob=av3n

Всъщност, цялата вълна на Анонимните тръгна от 4chan.

Доста интересно "четиво" е приложено. Благодаря за което, тъй като не бях попадала на този клип.

Изяснява много неща по отношение на движението, което доста хора смятат, че е просто група от компютърни хакери без ясна цел.

Едно от основните неща, които ме отблъскват от подобни организации - агресивността с която често подхождат (визирайки постинга на bravo).

Моите разбирания за Бог не се вписват в доктрините на повечето организирани религии - това, че не изповядвам определена религия, не означава, че съм лишена от духовност.

Доста случки съм имала (особено в САЩ), в които ме спират представители на дадена църква и/или религиозно движение и се опитват да ме убедят да се присъединя. Става ми доста неприятно, когато опитвайки се да им обясня защо не желая помощта им, те сякаш само ме изчакват да приключа и продължават със сценария, сякаш не са чули нито дума от това, което съм казала.

Един единствен път ми беше зададен въпроса за духовността в правилен (за мен) контекст. Беше точно преди 14 месеца и половина, докато работех като доброволец в една западна клиника. Един 51-годишен иранец се обърна към мен с въпроса дали вярвам в Бог. Със скептицизъм започнах да му обяснявам отношението си към религията и той ме прекъсна по средата и ми каза: Не, не те питам дали вярваш в това, което религията казва за Бог. Питам те дали вярваш в Бог.

Смея да твърдя, че това беше сигурно най-приятния и наистина стойностен разговор, който съм водила на тема духовност с някого.

П.П.: Аз се оттеглям от темата, тъй като не мога да се включа пълноценно в нея. Но ще я следя с интерес.

Аз нямам нищо против момчетата - даже са доста приятни и учтиви. Моите съседи ги научих да си готвят, понякога пием чай с тях и т.н. (между апатия и омраза към религията има огромна разлика).

Стига членовете на дадена религия да не създават напрежение в обществото - нямам нищо против и никога не съм имала.

Фрапира ме историческата несъвместимост на йерусалимските американци по времето на Хриса и как са се заселили в Америка.

Last Roman, квалифицирах го като християнство, защото едното момче ми каза, че баща му принадлежи към мормонската църква, а майка му към друга (аз в САЩ не мога да им хвана края), в контекст на разговор, в който му разказвах за един американски комедиант, чийто баща е палестинец, а майка му е член на мормонската църква. Точните му думи бяха: For me it was easy, I had to choose between Christianity and Christianity.

Иначе сигурно си прав, тъй като аз почти нищо не знам по отношение на религийте.

Старая се да стоя възможно най-далеч от църквата и всякакви форми на организирана религия. Абсолютно апатична съм по отношение на религията и имам съвсем повърхностни познания по отношение на историята, но...шокирана съм от новото християнско движение - мормонството.

Преди два месеца апартамента над мен беше нает от мормонската цървка и сега имам нови съседи - мисионери от САЩ. На фона на етническия поток, които се изнесе само в последната година, смея да твърдя, че за съседи са прекрасни хора. Учтиви, чисти, включват се във всякакви общи дейности (без да ги караш) и т.н. Но...но толкова са им промити мозъците, че съм буквално шокирана.

Мен специално не се опитваха да ме конвертират, защото още в първите дни ме видяха да се връщам от лекции с дебелите учебници по биофизика, химия и т.н. и явно прецениха, че няма особено смисъл. Но от време на време завързваме разговор и в един от последните ни такива ми разказаха (в съкратен вариант) историята на тяхната църква. Тук виждам, че сте много по-наясно с историята и произхода на религиите, поправете ме ако греша в преценката си, че по-абсурдно нещо не бях чувала:

Така. Джоузеф Смит (основателя на църквата им) много се лутал към коя църква да се присъедини. Накрая отишъл в гората и започнал да се моли. И му се явили Иисус и Бог и му казали да не се присъединява към нито една от вече популярните форми на християнството, а да създаде ново движение. Дали му разбираш ли (извинявам се за сарказма) две златни плочи с инструкции. И му разказали за американците по време на Иисус. Тук се намесвам аз: добре де, по времето на Христос (доколкото съм запозната) Америка е била населена от индианци. Отговора беше - да. Те дошли от....Йерусалим ( ). Попитах ги какво мислят евреите по този въпрос - не знаеха.

Цялата им църква я намирам за едно голямо недоразумение. Пращат мисионери по цял свят (даже и в България има - визирайки, че религията им забранява употребата на алкохол, не знам до колко биха имали успех по Балканите). Сега и в Истанбул ще отварят "офис" (там пък какво се опитват да постигнат - не знам). На мисионерите им е забранено:

1. Сексуални контакти по време на мисията

2. Телевизия и интернет (само в понеделник и то не телевизия, а филми - новините са забранени, а интернета - само определено време и само с цел да се свържат със семействата си).

3. Забранено им е да слушат музика - само и единствено църковна такава.

4. Голям позор е да се прибереш от мисия по-рано. Изключение прави само тежка болест. Дори ако някои член на семейството ти умре, не може да се прибереш.

Това са забраните по време на мисията им в чужди държави.

Отделно разбрах, че хора с различна сексуална ориентация, ХИВ позитивни и т.н. не се допускат.

Толкова са далеч от реалността, че направо ме оставиха шашната на няколко пъти. Едното момче, ми обясняваше, че населението на САЩ е около 700 милиона и там всичко е прекрасно и изобщо не се притеснява за икономиката им, защото имали...беизчерпаеми ресурси ( :doh: )

Горките деца...

Всъщност това е последния късометражен филм от New York, I love you (представлява колекция от късометражни филми). Този специално ми е любимият.

Не мисля, че има някаква особена полза от тези клипчета. Пък и актьорите ги намирам за доста неубедителни. Все едно слушам някакъв много зле написан холивудски сценарии, а не реални случки.

Можеха да намерят няколко души с кофти преживявания от изброените вещества, да им платят някои друг лев отгоре и със замаскирани лица/гласове да ги накарат набързо да разкажат преживяванията си. Много по-адекватно и реално щеше да изглежда.

Аз съм ясна - интересувам се именно от тази материя и смея да твърдя, че я познавам доста добре. Но като чета реакциите на хората, към които се очакваше тази кампания да бъде насочена - ефектът от нея е нулев.

Добре де, като се европейски тези пари не можаха ли да се похарчат по следния начин:

1) За нещо по-належащо и смислено.

2) Ако ще се прави кампания срещу употребата на наркотични и психотропни вещества - поне да се направи както трябва. И да е насочена и да афектира младежта, а не да хвърля в шаш и ужас родители.

Реакциите по форуми и фейсбук по отношение на тези видеоклипове, именно от таргетната група на тази кампания изобщо не беше много остра. И не в добрия смисъл на думата.

Много по-добре щеше да бъде, в тези клипове да изброят и визуализират с графики ефектите, които подобни вещества имат върху здравето, вместо да наемат актьори, които да разказват неадекватни истории. Така можеха да останат пари за да се направят клипове и по отношение на опиатите, никотина, алкохола и т.н.

Пълна простотия е това за мен. Похарчени пари на вятъра. А можеха да се вложат в нещо по-належащо и дори смислено.

С любезното съдействие на ВАШИЯТ ДЖОБ.

Изключвайки факта колко зле продуцирано е клипчето, да не говорим колко полу-истини, пълни лъжи и абсурдни ситуации разказани от актьори има, искам да обърна внимание на нещо друго.

От къде на къде парите за здраве се харчат по този безцеремонно нагъл начин? Какви са тези огромни суми похарчени за продукцията на този клип (доколкото чух имало и разни други подобни - като за вредите от солта и т.н.)? При положение, че здравеопазването ни има далеч по-належащи проблеми и нужди, наистина ли трябваше да се прахосват пари по рекламни агенции и филмови студия за нещо подобно?

Има далеч по-ефективни начини младите хора да бъдат предупредени и предпазени от вредите на всякакви опасни за здравето и психиката вещества. Всеки средно интелигентен човек и/или младеж никога няма да вземе на сериозно подобно нещо.

Да не говорим колко арогантно биват стигматизирани хора принадлежащи към определена област ("майните от Пловдив" дето разбираш ли въртят нарко бизнеса) или сърфистите (дето от атлети ги изкараха наркомани). Що за малоумщина? Що за некадърност?

Виждала съм много по-кратки и в пъти по-добре издържани художествено анти-дрога кампаниии, които съм сигурна, че струват в пъти по-малко.

Брат ми в момента работи в Чехия и ми каза, че там здраво протестират. Масово са по улиците с маски на Гай Фокс.

Ами, разбира се. Опази боже да убиете някои престъпник - ужасна загуба на обществото.

Абе...до манталитет си е. И ценности. И може би ред и социална политика в дадена държава.

В САЩ само ядрени оръжия нямат в домовете си и пак бъка от престъпления.

Иначе, аз като фен на стрелбата нямам нищо против всеки да има оръжие в домът си. Аз си имам

Като тръгна да споря с майка ми по отношение на пътуването - самолет vs. автобус и нейният довод винаги е, че с автобуса, видиш ли "разглеждаш", докато пътуваш. Да бе да - магистрали и бензиностании!

Единствения начин да разглеждаш, пътувайки с автомобил е да не пътуваш по магистралите.

Иначе и аз съм голям фен на извънградското шофиране!

Напомни ми на един цитат на човека отговорен (до голяма степен) за сформирането на политическите ми убеждения - Ноам Чомски. Наскоро той беше казал:

In this possibly terminal phase of human existence, democracy and freedom are more than just ideals to be valued - they may be essential to survival.

Има само едно нещо, което наистина може да разбуди духовете на иначе сравнително пасивната, бореща се за справедливост via-facebook, западна цивилизация - когато правителството сложи ръка на Интернета!

От 2000'та насам, в мен се заражда едно усещане, че хората с пасивността си или/или страха си са склонни парченце по парченце да се разделят с всичко това, което днес ги прави свободни.

Започвайки от всичките "мерки за сигурност", който ограбват дори човешкото ни достойнтво. На някой международни летища съм се чувствала сякаш съм в гинекологичния кабинет!

Но това вече е капака на бюрократската наглост. Абсолютна информационна диктатура. Подписките и дори протестите по улиците са най-малкото, което ще се случи. 4chan-вите хакери, всякакви IT & security гений и всички компютърджий с малко или повечко опит в свалянето на правителствени сайтове и прочие, определено ще поведат една онлайн война, която няма да се хареса на авторите и съ-авторите на АСТА.

Страхотен пътепис за едно невероятно приключение! Да не говорим в какви интересни детайли се е впуснала авторката по отношение както на автостопа, така и на дестинациите. Прочетох го на един дъх (и си мисля - добре, че е имало мадама с тях, че да има кой толкова описателно да разкаже за приключението).

Лично аз съм пътувала на стоп, но не толкова екстремно. Принципно на по-кратки дестинации и то само в Западна/Северна Европа - там стопа се хваща по-лесно, хората -са доста интересни (всякакви индивиди - от професори по физика до диви младежи). НО винаги човека с който пътувам е момче - не бих се навила две момичета да тръгнем на стоп. Един единствен път го направих този експеримент (в гимназията) и пак добре, че случихме на един журналист от БНТ, но като цяло стоп пътуването предпочитам да е...разнополово

Иначе това за Амстердам и стълбите - в цялата столица е така! Колкото пъти съм ходила там и съм спала в хостели, стълбището е просто ужасяващо. Изкачвам ги с 0,001 км. в час от страх, че ще се пребия. За държава, в която вещества като марихуана и псилоцибинни гъби са легални и се продават по магазините, определено не са обмислили сценария, в който някой почерпил се турист - било то с едното, другото или третото (алкохол) не може да вземе завоя на стръмните, тесни, къси стълби на хостела и от третия слиза на първия етаж по бързата процедура. И съм сигурна, че има такива случаи. Като се замисля и трезв човек може да се докара до същото положение.

От България ли са тръгнали на автостоп?

Да премине човек Балканите на стоп - за това се изисква кураж

Макар, че имах една колежка - бледичка, синеока, русокоса балтийка, която с целият си акъл беше тръгнала из Мексико на стоп (и оцеля), така че човек никога не знае къде е безопасно

Особено приятно му става на човек, когато си изчисли разходите по едно пътешествие и ги сравни с "горещите оферти" на агенциите и осъзнае, че хем си е изкарал по-добре, хем по-малко пари е похарчил.

Аз лично отдавна не се притеснявам дори да се загубя някъде. Дори и да ми се случи извън континентална Европа Признавам, че най-добре си боравя с добрата стара, хартиена карта, а не с новите GPS джаджи и дори без чужда помощ (а понякога дори когато искат да ти помогнат, не могат, тъй като езиковата бариера си казва думата в някои случаи) успявам да се оправя. Един единствен сериозен гаф в биографията си имам - един път без да искам вместо в Копенхаген отидох в Малмо (Швеция) - добре, че различавам скандикавските езици и северняците имат навика да развяват знамената си на всеки кв.метър и успях бързо да се усетя, че съм в погрешната държава.

Аз лично предпочитам да пътувам сама и по пътя се запознавам със всякакви интересни индивиди. Майка ми беше доста скептична и все се притесняваше, особено когато спрях да ползвам услугите на хостели и минах на couch surfing, но вече претръпна и към това. Единствения минус за една жена да пътува сама е, че непрекъснато се намират разни нагли свалячи, които са склонни да вървят след теб дълго време и на развален английски да те канят на бар. Но, намерих хватка и за това - слагам си слушалките (дори и без музика) на плеъра и вървя по-уверено Препоръчвам тази стратегия, ако искате да се отървете от досадници.

Няколко интересни филмови заглавия, които препоръчвам (според зависи филмовите ви вкусове).

Whatever works - филм на Уди Алън. Искрено съм се смяла - много рядко в днешно време се правят истински комедии. Историята на възрастен физик, с провален опит за самоубийство и разминал се с Нобеловата награда по физика. Живеещ сам в Ню Йорк, критикуващ всичко и всички в детайлни и саркастични монолози и диалози.

Middle men - много ми го хвалиха този филм, а аз с месеци отлагах гледането му, тъй като все не намирах време. След като го изгледах се цапнах по главата, как може да съм се вайкала толкова време. Общо взето - историята за появата на интернет разплащането и как тази система, която днес всички използваме, се е родила покрай...порнографията. И то от уволнен от НАСА ракетен инженер и ветеринарен лекар със съсипана кариера - абсолютни неудачници, унищожили кариерите си в името на алкохола и наркотиците. Че и накрая пак омазаха положението, хем че създадоха бизнес за милиони долари.

A Dangerous Method - исторически филм с интересен поглед върху взаимоотношенията между Фройд и Юнг. Режисьора ми е личен фаворит (Дейвид Кроненбърг), а актьорския състав е както следва - Виго Мортенсен (Зигмунд Фройд), Майкъл Фосбендър (Карл Юнг) и Кийра Найтли (Сабина Шпиелрейн / една от първите жени психоаналитици). Препоръчвам!

Shame - новият филм на Стив МакКуийн (режисьора на Hunger). Тежка драма (пак) за историята на брат и сестра, които по различен начин осакатяват живота си като зрели хора, поради травми от детството. Филма е доста графичен, но тъй като го чакам от около година - на мен ми хареса.

Господи, защо не съм в гимназията сега.

Определено щях да приложа шегата с бесилката на някое контролно по математика.

Когато един-два пъти организираш едно пътуване, всяко следващо става все по-лесно, по-бързо и безпроблемно. А в случай на неочаквани проблеми - просто импровизираш.