ramus

За мен, през моите очи, това не са аргументи. В смисъл - са аргументи, но твърде линейни, някак еднозначни. някак опростени и схематизирани. Не че това е важно - как е през призмата на рамус, някой си. За никой от двама ни (условно) вече тия изводи нямат никакво значение са само форма на нещо като игра, нещо като упражнения. Така, че в горните ми формални и откровени оценки няма нищо лично, като отношение. Първо, Вие разполагате с доста данни и информация за субекта ТЕД БЪНДИ. Аз - не. Това веднага предпоставя допускането от моя страна, че въз основа на големия обем обща информация, вие виждате нещата в по-подробни детайли, както ви дава повече възможност за съставяне на обща картина. Така, че нямам никакви претенции по това. Сега - някои размисли от моя страна... Много хора гледат насилие и порнография. Но това не ги кара да трепят и издевателстват себеподобни. Друг е въпроса дали БЪНДИ не го ползва само защото е нагодено и пасва на схемата да се представи като "грешка", аномалия, дори "жертва" на социалните слабости... иначе "си е като останалите", с посланието "АЗ СЪМ КАТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС". А не е така, въпроса е че не може да се надникне "в главата му", особено в миговете, когато става хищника, когато 'превключва', когато излизат инстинкти и импулси. Никога няма да се разбере онова - в същината, някъде зад завесата на видимото, някъде в дълбокото... Толкова много променливи, толкова много комбинации... и като няма начин да се разгледа в неговата динамика и проява, остават догадките спрямо неизвестното. Понякога догадките могат да се приближат и да им нарасне адекватността, но особено в отложено във времето поле на опериране, претенцията за адекватност - е мисия невъзможна. Във вътрешния свят на хората не може да се използва толкова вездесъщия инструмент на математиката. Опитвано е, опитва се и ще продължава, но тук става въпрос за нелинейни системи от най-висок порядък. Тук е повече адекватно мислене, от типа "квантово" - многомерно, вариантно, работещо с относителности, възможности, условности и вероятности. Сред всичко това - самите думички "истина и лъжа" вече отпадат - като функция, значение и смисъл. Обяснението, никога не е еквивалент на обекта, който се обяснява. Това се отнася до всичко друго. Ние, хората разполагаме с обясненията ни за света, а не със света. Ние разполагаме с отражението ни на света... и в опита ни да се ситуираме, чисто инстинктивно, са ни нужни обяснения за отражението ни на света, а не за самия свят. Това са само общи думички от общите размисли, които импровизирано и твърде фрагментарно изписах. А в резюме, от общото към конкретното: Цялата постановка на "това интервю", за мен, предположително, е социално нагласен спектакъл. Ролята на двамата в него е предварително режисирана, сценария - също. Това интервю, за мен, е неадекватно да се ползва за нещо повече от голо упражнение. Защото в него играта на "разкриване" на Бънди, е чиста постановка. Всъщност не само на бънди - цялото интервю е по сценарий, който въобще не е на Бънди. Имам въпрос за нещо, което е извън този контекст: За кого се отнасяха горните 10 точки, които бяха спуснати от форумната колежка с идеята "да се пробваме". По коментарите впоследствие предполагам, че това е модел от учебна програма, изучаваща криминалното психопрофилиране. Та - може ли малко повече информация по това?

Понеже по природа аз съм онова, което се нарича "недоверчив", ме интересува следното: по кои критерии се установява дали "БЪНДИ лъже или казва истината". Още повече - че ако той е "психолог" по професия, е имал чудесната възможност да изрази не само вродения си талант, а и да изучи тънкостите и детайлите как да се възползва от него. По какви критерии за "истинност се заключава че някой "говори истината"? По-горе предложих някой да опита да анализира невербалния език на БЪНДИ, в това интервю. Защото през него прозира един чудесен играч в нагласена пиеса от съчинения заради самата пиеса. Едва ли само аз съм виждал примери доколко хитри и манипулативни могат да са носителите на някои видове психотизъм, (особено шизофрениците). Един друг ситуационен анализ, също може да се приложи - дали някой допуска какви са мотивите на БЪНДИ за да участва в това интервю?

Дори и да е оф-топик, решавам да го продължа. Мисля, че популяризаторството в науката, освен споменатия маркетинг, има и социална функция, а и различни други цели. Популяризаторите на научната картина на света стават все по-малко, света на учените и науката се отделя все повече от нивото на обикновените социални личности, затворени от капана на социалния си живот. Все повече се набляга на повторенията и заученото в университетите, а липсват все повече студенти, които наистина притежават способност за вникване и разбиране. И като ги няма се отива към репликации на утвърдени становища, мнения от авторитети... и разни подобни, типично социално-личностни залитания, толкова характерни за света на делничните хора в масата, а без никакво същностно отношение към научния прогрес. А отделно от това, когато празното пространство между научния рационализъм и делничното социално ниво на възприятие и отражение се увеличава, тяхното взаимно влияние започва да отслабва и сред социалната маса си нахлуват по инерция типичните атавистични нагласи от масовите религии или пък се пръкват нови форми на вярвания и идеологии... от нюейдж, през конспиративните мании, здравословното хранене, та до всякакви издънки на социални паранои... А научния прогрес все пак зависи от хората в социалната маса, защото дори учените, "идват" от същото това ниво. Влиянието на политиката и големите пари върху все по-скъпите и ресурсоемки инструменти за изследвания... и на същото върху "резултатите"... А науката, особено "голямата наука", е изключително скъпо нещо. В този смисъл - някак липсва на света хората от ерата на научната фантастика, които в голямата си степен се опираха на науката и представяха една визия за света в бъдещето му. А и липсват хора като АЗИМОВ, ползвали дар-словото си за популяризиране на научното знание и постижения, в толкова малко известните вече две томчета на "енциклопедия на интелигентния човек". Всички тия думи са само насочващи и са условни обобщения на част от картината на социалния свят около мен, през моя сегашен поглед.

хм. Усмихнах се когато стигнах до инфото, че Фаллън е в основата на "криминал майндс" - сериал, който ми привлече вниманието още от първите си епизоди... Макар че вече ме привлича с това, да намирам сериозните несъответствия, пропуските, и несъответствените си моменти, все още за мен това е приличен продукт. Като все пак... е ясно че се прави за масовия зрител. Както и да е - позачетох се, макар че както вече по-горе споменах, английския език все още ми е зона в която правя нещо като неуверени първи стъпки, пък и никога не са ми вървяли езиците... Идеята ми е, че съвсем наскоро ми попадна през нета научно съобщение че е направена най-подробната 3Д карта на мозъка, като в хода на изследванията са открити над 100 нови зони. Дори и при това положение, за първи път задълбочено е изведено колко са гъвкави невралните пътища и за едни и същи зони, в един и същ индивид, при еднакви стимули се предизвикват различни "оцветявания" и динамика в зоните му. Това за пореден път задава проблем в изучаването на психичния свят на индивида, поради ясна и еднозначна липса на съответствия. И ако все пак старите и първосигнални дялове си сработват според природно-зададените си програми, според целите и функциите си, то вече при 2-ро ниво - емоционално чувствения (лимбична система, амигдала, базални ядра...) и още повече - висшата ментална зона - неокортекс (най-общо и условно) процесите стават все повече нелинейни и комплексни, следователно - и недерминирани, за да се ползват за нещо повече от обща насока, с твърде ограничени значения. От друга страна - налице е ограниченост в инструментариума за изучаването на психичното. Налице е и ограничения в механизма за самоизучаването, самонаблюдението, самоанализа... и то сериозни ограничения, заради които над 99% (в най-общ смисъл) от човешките същества, не са способни на това. Всички вероятно са наясно с проблемите на психонауките, социалните науки... като за някои те излизат от зоната на чистата наука. По-горе се спомена, че в голяма степен лидерските социални фигури с историческо значение, са проявявали симптоматичност от психотичен характер... в някаква посока или разновидности. Гениалността дори в самата наука също не е подмината и водещите имена в нея в голяма степен също са със повече или по-малко психични проблеми. Да не говорим за проблемите за несъответствието между психичното явление ВЯРА и "рацио" които са израз на значимите разлики в отношението на всеки човешки индивид към процесите и проблемите на живота му. Като същото рефлектива и в самата наука... защото все пак науката се прави от човешки същества, за техните цели, нужди и потребности... И че дори гениалния учен не му е чуждо всичко човешко - както гениалността в определена област, така и слабостите и проблемите - в други насоки на битието. И последно уточнение от моя страна. Що се отнася до мен, участието ми тук не е заради нуждата толкова от информация от публикации, а за мен най-ценното е намирането на подходящи индивиди, способни на синтез или поне да имат подобна тенденция в психичните си отражения. Интересни са ми индивидите със собствен опит, собствен поглед, особени качества, различия в нагласите, особено ако са способни на високи нива на саморефлексия. Собствения опит никъде не може да бъде прочетен, най-есенцираната част от него не може да се опише, тя не се побира през словото. Дори и словесно поднесена е невъзможно да се "предаде" в реципиент - в случая 'ЧЕТЯЩИЯ'. Не е толкова въпроса в самия опит, колкото че той е израз на един непрекъснато самоактуализиращ се индивид и че процеса е налице защото опита и индивида взаимно се допълват и по този начин влизат в синергетичен обмен. Или с най-малко думи - задълбочения опит на един индивид, ако е истински и същностен, променя и самия индивид - към същността и смисъла му... Не че е нужно някой да се съобразява с интересите ми - просто пояснявам и е част от портрета ми кой съм аз.

всъщност загледах се и аз. Има някои положения в невербалния канал които на мен ми правят впечатление. Ако има тук конкретни специалисти - нека допълнят това... Би ми било интересно доколко и какво "виждам" и доколко интерпретирам в посока на някаква адекватност. А и вероятно за другите би било полезно - дори като форма на игра, на упражнение. А и е по темата. Да уточня, че английския ми не е на ниво, което да го ползвам за аналитичните форми. Затова се фокусирах върху невербалния език... Прави впечатление добре поддържания начин на прикриване на очите, като се затварят или се присвиват - докато се формира речта. На преден план текат вербалните процеси, за съзнанието, те са динамични, интервюто тече, задават се въпроси... нужни са отговори, налице е камера (предположително "не една" ) Но на заден план, текат други процеси. Специално в това интервю, дори казаното с думи е чудесно шлифовано и са само общи положения, нагласени да изглеждат приемливи, правдоподобни. Друга особеност, която забелязвам е начина на постановка на двете лица в интервюто - един спрямо друг. Интервюиращия е застанал точно съвсем фронтално и втренчено в Бънди. Докато Бънди стои леко извъртян на неговото дясно. Очите се крият като се заглеждат в същата посока и в избрани от словото моменти поглеждат водещия. Докато "мисли" Бънди също гледа надолу и надясно. Главата като цяло е наведена надолу и когато поглежда очите на водещия, сякаш се получава илюзията за "поглед отдолу нагоре", с характерния израз на сбръчкване на челото. Много добре това е показано заради двата плана на самия видеоматериал - единия по-далечен, но около 7 мин от клипа - става в близък план и това позволяват да се забелязват подробности... после да се обединят в обща картина, колкото и условна да е тя. Цялата ескпресия в общ план говори за игра на "покорност", на ясна постановка "кой е победителя", на една примиреност... Но това е само игра. ИГра, в която ТЕД е специализирал, а и вероятно - живота го е научил на начините да бъде победител, само когато е хищник. Сега, при повърхностно възприемане, първото впечатление е именно като това, което описва в цитата Б.КИРОВ. Но при внимателно вглеждане вече нещата са други, поне за мен. Разбира се, това е условно,Но проблема е точно първото впечатление, защото това е "капана" който прави защитата и подозрителността да се изключват. Като цяло са налице доста дадености по линията на харизматичността и добродушното излъчване, особено в редките фотоси на които е усмихнат. Има хора при които налудността и психотизма се вижда през очите - някъде странно отсъстващи, гледащи в другия си, техния си свят-приказка. Но тук това не е налице. Тази чудесна артикулация, вероятно е имитирана и подражавана чудесно и чрез него е реализирал социалната си маска. Но има и много други хора, които правят това, повече или по-малко. Разбира се, вглеждането в нечии очи, лицева или боди-експресия не означава задължително че дадено лице е психопат. Но най-малкото - че на "заден план" има друг процес, на който "представеното видимо" е само прикритие. ---------------- Сега, бих искал да задам въпроси - за целите на собственото ми изясняване на същите. Приемаме че Тед е психопат. Въпроса е - докъде ще го приемем. Налице ли са в психопатите направо неврални изменения и различен неврален хардуер? Аутистите например, не е възможно да се изследват с тия аналитични техники, защото те са основани на статистически обобщения от емпирични данни, свързани с "нормалните хора". За същото при "други типове хардуер" или "неврални нетипични връзки" това не може да се съотнесе и да е адекватно като инструментариум за изследване. Също така - ако приемем предположението за "превключване" - по-горе отново в цитата на Б.КИРОВ - "напълно отделен от личността си на убиец"... Според автора на тия думи - в Бънди са налице "две личности ли"? Те "заедно ли са", едновременно, или се "превключват" последователно. Защото модела ДЖЕКИЛ-ХАЙД е по-скоро романен образ.

Според мен, "потенциалността" няма как да се взима предвид. Просто защото не е достатъчен критерия за наличие на психопатия в субекта. Освен това - ако продължим върху "пистата" на потенциалността, като се допълни и с "измененията на съзнанието" ( при употреба на опиати или наркотични вещества), споменати от ДОРА по-нагоре... то според тия критерии - всяко човешко същество носи в себе си потенциален "убиец"... Съвсем простите наблюдения на хора в сериозни фази на алкохолни опиянения, показват колко много може да се измени поведението в най-различни посоки, най-често напълно неочаквани за самия субект. Има хора дори не помнят нищо - дали заради защитните механизми... или просто заради "фазовия преход" при превключванията между различните състояния на съзнание, не мога да кажа, а и не съм прочел някой да се е впускал в този безбрежен океан... С това искам да обърна внимание и на елемента "превключване". Всяка психопатология има безкрайни вариации на проявленията дори в рамките на един и същ субект. А често са налични "фази" на изостряне и на успокояване на симптомите и измененията. Пак става въпрос дори за вътрешния свят на един единствен субект и сложната динамика на същите процеси. При това положение как тогава да се съставя "модел", освен по твърде общи критерии. Как да се оценяват рисковете за правовия ред или за спасяването на животи само по "наличие" или разпознаване на поведението по дадени налични критерии... Проблема с това че "не може да се влезе в главата на дадено лице, в дълбочина, в детайлите, да се проникне в сложната му вътрешна система, да се "погледне през неговите очи"... Това са проблемите по принцип, в изследването на психичното и вътрешния свят на човешкото същество. Само го споменавам като пример заради допускането от моя страна, че обогатяването на общата картина би дало възможност за разширяване на мирогледа на интересуващите се от темата.

Давам си сметка, че съм само любител сред тази тема. Макар за мен тя да е изключително магнитна, защото силния ми интерес към психичния свят преди много години започна именно с явлението "серийни убийства" и особено в частта - мотивация, условия, причини... Тогавашната ми представа беше за "силния контраст" на девиациационно поведение, дава поне първоначални възможности за ситуиране и някаква начална форма на концептуална детерминираност и понятийност. С тия думи, като нов четящ сред този форум, правя нещо като съвсем кратко представяне и също така моята форма на "Здравейте" Та - относно цитираното: Няма шансове за нищо. Както и няма никакви шансове психонауките да постулират константни и неизменни положения и чрез тях да постановят всичко в психичното като окончателно ясно. В този смисъл - "младата наука" е хибридна, тя е и целева - появява се от потребност и като част от изследвания и натрупване на знания, концепции и схеми, постепенно изкристализиращи от социалните усилия по нея. Но по принцип "явлението ЛУДОСТ" или всякакви форми на девиация в психичната вселена на човешки субект, са изключително много. Просто някои от тях довеждат до отнемане на човешки живот ( не само човешки ). Но формата на вътрешно конструирана реалност, която е характерна на ХОМО на този му етап в развитието, дава възможност той да "живее" сред нейните проекции, като те се осъществяват едновременно и двурефлекторно в системата АЗ и РЕАЛ... Тази система е много трудно да бъде изучена "отвън" поради ред причини. Но именно вътрешно-конструираната, психична реалност и комплексното й взаимодействие със субекта (ѝ) става все по-основна и определяща за всеки човешки индивид и групи от същите. Не пиша това за да покажа или демонстрирам нещо си, а е начина ми да поставя темата в един по-широк контекст, така както е тя за мен, през моите "сегашни очи".

Мисля, че за целите дори на "упражнението" подобна симулация на "пример" би трябвало да се допълни с доста допълнителна към тия " 10 точки" информация. Така поднесени са твърде семпли и по-скоро са забавление кой колко ще импровизира. Разбира се - това е през призмата на моят любителски опит.