ramus

Защо е нужно да се 'мисли върху нечии думи"... Какво е проблемното ако вместо върху чужди мисли и думички, извадени от контекст, само защото са от физик, се замисли някой за собствени думи, от собствен опит, експерименти... Това непрекъснато 'мислене, чрез периметъра на приети авторитети е главно заради нуждата все пак да се реши дисонанса - наука и/или бог. И така - какво се зачита в цитата - прости елементи от психични сигнатури на религиозен аспект: "макар да съм убеден! - длъжен съм!... да размишлявам... защото не съм се съмнявал в реалността им... Това е съвсем характерно за голяма част от научните идолни имена, които все пак, каквито и да са, човешкото в тях няма как да се пренебрегне - заедно с грешки, недомислици, обърквания и екзистенциални атавистични представни форми. Странно е, че вече над два века продължава дори в средите на големи мислители, да не се израсне "мисленето за, към, през и чрез, Бог". Инерцията е толкова силна заради хилядолетното наследство и силния натиск на колективното несъзнавано, който е напълно "невидим"... А всеки момент, когато се наложи на определен "мислител" да премине през вътрешни и психични драми, кризи или психични потъвания, стресови и гранични изживявания..., някъде пред прага на смъртта, на страха от докосването до "нея", спират кранчетата на отговорите на "науката" и се избутват на преден план скрити форми на религиозност - именно защото те са само прикрити, притъпени, само прибрани в "тъмните килери на психичното подсъзнавано"...

За мен е налице залитане към популизъм. Това е доста съотносимо като се добави факта, че таргета е сред ЮТЮБ и броя на преглежданията е критерий. Задържането на прости форми на мелодични линии, повторенията, насоката главно към мелодични шаблонни хармонични съчетания - това са белези за нужда от харесване от широк кръг слушатели и потребители на такъв тип продукт. Има и интересни моменти, налице са и експерименти във връзки между стилове, но новаторството спира до границата на миксирането между различните стилистики и опитите им за съчетаване. Самите "елементи" са останали за автора непокътнати само и само да извикват в достатъчна степен нужната асоциативност в слушателя, а тя е вече "заложена" и се ползва като "наготово". Нито един от опитите не е оригинален с нещо. Това вече е правено в много повече задълбочена степен от други... дори и в различните албуми на М.ОЛДФИЙЛД, примерно... (само най-общо). В най-общ смисъл, за мен, авторът на горните изпълнения... е версия на "народен творец", на който обаче липсва музикална самобитност и вникване, като търси попрището си в териториите на народното харесване, сред нуждите от приятност, емоционални или насладни изживявания. То и за народния тип слушател - музиката по принцип си остава просто начин за доставка на "приятност на душата"... Както се каза по-горе - за начало - става. Но през толкова много клипове и примери, все още не е ясна посоката на творческо и композиционно развитие (ако въобще има такова).

Колеги, нечетенето довежда до това, да прилича на няколко монолога, които дори не са паралелни. Сцената с нещо, наречено "спор"... започва с "разбира се, че ВИНАГИ ще има спор...", след обръщението... Но всъщност - съществуват още много други форми на обмен... на "мнения", които нямат нищо общо със "споренето". В този смисъл - някаква страна си играе на спор с някаква "друга страна в него". А за "втората страна" - спор въобще няма и не е имало. Както и въобще не се занимава със "спорене". Хем посочих как са нещата за "втората страна"... но не - настояването и утвърждаването кое какво е с "разбира се" и вече трети коментар колко са твърди нещата... защото всъщност точно това е представата на някой си за... "спор". Ами... добре Нямам претенции за мерене по твърдости и не се занимавам с подобни игри... дори и на игра. Чиста загуба на време - особено по отношение на "твърдите мнения", толкова нужни на... не толкова твърдите хора. Но това е психологичен казус, а не физичен. Странен е начина по който се ползва понятието "наука"... От едно общо и сборно понятие със смисъл на обобщение на принципни положения, се ползва сякаш е нещо... самостоятелно, независимо и обективно съществуващо... и с белези на идеология за нуждаещите се от това. Много често както в популярното "учените казаха", "науката обясни", някак си се получи че... се намериха "говорители на науката"... Колеги - защо му е на понятието "наука" "говорители" и пояснители, които да го обяснят и защитават? Това е характерен белег на религиозност. Изглежда че се улавяте за частните фрагменти на коментарите, но не и на по-общия план само заради припознаването на това кое и какво да се "атакува"... ---------------- В допълнение към това на рамус също му е странен смисъла на това изречение Рамус не се занимава с аргументация относно бог, по простата причина, че такъв за същия е обикновена колективна проекция, като рамус го е написал дословно. За каква игра на спор тогава се играе при положение че разиграните тези в същия са фактически несъществуващи. По-нататък се играе с различните латински наименования... също напълно несъответствено. Защото за да се "знае" какво твърди рамус, само заради игри със спорове, беше нужно поне да се прочете в опит да се осмисли. А така, само заради интерпретацията за "критика" направо се почна сценката "спор". Подбора на улавянето на буквализмите в граматическите вариации по отношение на глагола "обяснявам" е чиста форма "намиране на сламка" в търсене на подходящи "аргументи" за защита. Битка няма, какво се защитава толкова... не става ясно, но "спорещите" имат нужда от нея. Може би става въпрос за привиждане на "кауза". Нали се вижда как с лекота неусетно "каузата НАУКА" става толкова удобна за защитаване заради... Но всъщност всеки се е скрил зад някаква колективна обща кауза и чрез нейното име всъщност се защитават съвсем лични моменти, зад които стоят съвсем лични защитни реакции. Прикритието им с "наука" и аргументи е прийом зад който се крие личния фактор. При това положение могат да се измислят всякакви вариации и се наблюдава явлението "обработка на дисонанси" (не само когнитивни, а и емоционални, като последните умело се прикриват, а всъщност са основната искра в мотивацията) ------------- Извеждането на пример за колегата МАЛОУМ не беше никакъв личен момент, за да се налага защита на последния. Няма никъде лично отношение в това - само фрагмент от изказ и пример за насоката. Употребата на ника не е никаква атака, нито критика - лична или концептуална. Казвам го директно, честно и съвсем откровено... Личната реакция се поражда от неадекватна нагласа при прочит. Ражда се от състоянието в което се прочита нещо си и естествения уклон първата реакция да е винаги лична... --- Накрая пиша в отделен абсац - надявам се някой да го прочете и вместо игри на замеряния на твърдости и защитаване, се разгледат не толкова в личен план, колкото в нещо по-практическо и смислено. КОЛЕГИ - БИТКА НЯМА - няма противопоставяне, няма и спорове. Не са нужни, нямат никакъв смисъл, нямат и никакво практическо значение. Налице са и други начини за интерпретация на текст и евентуален обмен на гледни точки. Казано по опростен начин - въпрос на нагласа. Така, че - ако наистина става въпрос за наука и рационализъм, а не за "прегръдки на атеизъм", то не би трябвало да има проблем за дисциплинирания мозък в мислене за един "учен", да управлява нагласите си при възприятие и това да рефлектира в интерпретацията, оттам - в отражението.

Ето примера за думите ми - той винаги самия човек, най-добре се пише: ето сега и "продължението" на Дон Кихот: отбелязал съм с болд думичките, които създават нужния код на "воина" с мисията че е "защитник" и разиграването на сценки на битки, обвинения, бягства и издържане, устояване... дори "спор". Странно е да го зачета, не знаех че водя "спор" както и за останалите форми на разиграване в някаква пиеса за нещо си... Не че има някакво значение, след като някакъв филм върви и някакъв си рамус е само обект избран за нагласяне към образите в сценарий нечий си. Нима всичко това е само и само някой да се изиграе на "победител" дори и илюзорен? Виждат се съвсем характерни изразни средства и то само в три кратки изречения... само в три . За другите няма смисъл, картината и така е напълно очевидна.

Ще ползвам една аналогия - напомняш на човек, който е стъпил на моравата някъде около басейн и го играе на сигурен какво точно е водата, колко мокра била, колко е влажна, какво било усещането - ама никое от тия не е нищо друго освен заемки от колективното говорене по същото, присвоени впоследствие само за репликация между себеподобни. Иначе - така от дистанция и на направеното от други - сигурно е чудесно. Нищо че "плуването няма нищо общо с празните приказки" на седящите по моравата говорители и мислоумнѝци, обменящи си вярваното помежду си относно някакво си "плуване". Те си стоят там - на завет и на сухо... главно защото е най-лесно и най-безопасно, като важното е само да са сред "единомислещи" и така помежду си да изразяват нужната за тях "сигурност". Колкото до останалите думички, са повече афористични... но няма и как да са други. Пък и не могат да ме трогнат към каквато и да е провокация - дори и само като мотив дори и на игра. Няма как да имам противник, защото битка няма. Дори само идеята за противопоставяне чудесно показва представата ти за 'дискусия' и формите на "общуване". Ами... воювай - вятърни мелници колкото искаш и до една приличат на нещо си страшно. Така че - успех! Съвсем прост признак за убеждение, следователно и за убеждаване, за игрите на "истина" и доказване - това е защитаването на възглед. Колкото повече защитаване, толкова по-ясно става и си проличава схемата на Защитника. Той ясно си показва сред какво поле се описва, какъв му е периметъра на обяснения и заедно със всичко останало - психичния му хоризонт на мироглед и авторефлексия. Когато човек не е наясно поне с основни неща за себе си и отношението си към света, играе на колективната игра, която е призвана да замества липсващите тия.

Може и да не съм подготвен... но може и да не е така... Знаеш ли колко е лесно да се разбере, просто не става през форум, защото е твърде лесно да се изплъзваш. Става с разговор на живо, където обмена е бърз... ето тогава би забелязал кой колко да е "подготвен"... Нещо повече - не ми е нужна никаква подготовка за да покажа просто и ясно на всяко странично присъствие за опорните ти точки. Ти си ги пишеш съвсем очевидно. Тия пожелателни и идеализирани описания на това, преди тия думи, е толкова прозрачно... че направо е за "учебник". Ако само знаеше колко е лесно аналитично да се достигне до опорните точки на всеки човек... просто защото той няма как да не ги изразява непрекъснато. Дори да лъже, дори и да цитира, дори нищо да не казва - той непрекъснато поддържа канал през който вътрешните му системи от базови предубеждения "текат" за целите и нуждите му. Ако бях в друга възраст... би ми било предизвикателство. Сега вече... отдавна тия "състезания" са изгубили смисъла и значението си - за мен, разбира се.

цитирате, но не четете... подбирате си само онова, с което да ви е възможно да продължите да изразявате убежденията си. Как бихте научили каквото и да е... нима ви е толкова комфортно в зоната сред която сте се отредил и самоопределил? Промяната е сред цялата вселена, всичко се изменя и променя непрекъснато. Единствения начин човешкото същество да е адекватно на тази непрекъсната изменчивост е то да се приспособи към нея, като също стане изменчив... и то с приближение на "темповете". На всичко това тенденцията за убежденията... е точно обратната. Схемата на която човешкото същество и групи от него да се основават - непрекъснато те имат нужда да я направят "непроменима"... само за да я докарат да им върши работа. Защото сложните изменчиви схеми объркват огромната част от човешките същества и те не успяват да се ориентират в тях. За целите на опростяването се търсят непрекъснато способи към "затваряне" и застопоряване, към обобщения, валидни към множество процеси... И ако за някои от тях има адекватност, за други - някъде навътре в човека, някъде сред неговата по-дълбока връзка със ":света" - вместо адекватност е налице дисонанс. Казуса е изключително сложен и в него се съдържат твърде фундаментални несъответствия.

ok... може да е хубаво, може да не е... Вие продължавате да обърквате АТЕИЗМА с РАЦИОНАЛИЗМА. За вас тия са синонимни, но всъщност разликата между тях е качествена. Значи "света чисто и просто, просто СИ Е...". Ама какво Е - ами.,.. "просто си е" - е начин да се скрият сериозните процеси, свързани с възприятието и отражението. Човешкото същество има определени ограничения във възприятието, още повече - в отражението. За всеки човек "света е това, което може да си позволи да възприеме и отрази". След това - за групата хора - онова, което се разбират помежду си, на базата на осредненото помежду тях, възприятие и отражение. Но нито едно възприятие и отражение, през която и договорка НЕ Е ... "СВЕТА". Така, че СВЕТА... е нещо си, което е доста далеч някъде... от което и да е съзнание, което да го отразява - лично или групово. Изглежда че като колегата МАЛОУМ2, изразявате силната си вътрешна вяра... че науката е обяснила истините за живота. Че всяко обяснение е "истина"... дори с претенцията че обяснява обективния свят. Но това е само вяра. Въпроса за вярата в нещо... е изключително сложен. И става прозрачен, само в мига, в който вярващия, съумее и узрее да се "откопчи" от слетите с него опорни точки. Дотогава за него илюзията за "истина" е изключително силна и именно заради това е толкова подчертаното изразяване на "убеждения и убедителността", стояща зад такова изразяване. Това е изключително предизвикателство. Повечето хора дори никога не стигат до самата идея, защото вътрешно и несъзнателно това надига ужасяващ страх. Страх - вериги и сложни защитни механизми - призвани в общ смисъл да съхранят формата и границата която се приема за "жива единица, обособена от някакви условни критерии"... ============= Само ще кажа за ония, които вярват че "науката" била дала вече отговори: Аз може и да не съм учен... може да пиша "ненаучни мнения някакви си", но вярвайки в горното вие, дето се смятате за "учени", просто неглижирате научния смисъл. Ако "всички отговори" бяха дадени, то наука въобще нямаше да има. А тя непрекъснато открива нови територии. Защо и какво да открива... ако всичко било вече открито. Най=красноречивия пример за горното, през моите очи, сред този форум, отново се събира във визирания от мен колега МАЛОУМ - който толкова силно вярва в твърденията си, обяснявайки убедено някакъв свой модел, че каквото и да попадне в неговото полезрение, непрекъснато пише ли пише, как модела му е толкова пространен и толкова широк и задълбочен... че всички явления се побират в него. Това е психичен синдром - има доста хора, особено много интелигентни, нуждаещи се от илюзията за "обяснението и обясняването на всичко-то". Няма въпрос, на който те да нямат отговор... Но това само по себе си е затварящ модел. Това е модел, който вече е сложил граници на периметъра си от разглеждане. Дори да се "докосне явление", което някак си смущаващо да не влиза в модела, ще се намери начин при достатъчна еластичност или пластичност, същия модел да се нагоди към каквото и да е... но да се запази неговата роля, неговия смисъл - да играе ролята на спасителен пояс. Типично е за религиозен последовател, да събере в едно възприятие и отражение, и то напълно несъзнателно. За мозъка това минава накратко, като шорткът - направо към зоните за интерпретация че "това е външния свят" и той реагира като на такова. Това няма как да се промени, докато не се навлезе навътре и не се разберат толкова сериозните разлики и не се проследи къде, как, колко и защо човешкия мозък се самоподвежда през цялото време и огромните сложни процеси заети със всичко това. Самата идея за всичко това, обаче, е твърде парадоксална за хората, които вече някак си вярват че света до голяма степен вече е опознат... Ама - кой точно свят - нали света бил това, което е... "Света" за мравката е един, за човека друг, за котката - трети. Нещо повече - за хората в африканските или амазонските джунгли - е един. За ескимосите - друг. СВЕТА... всъщност е сборната проекция на обясненията, произхождащи от отраженията за него - от едни или други хора. И пак - сборна проекция - съвсем същото - както е "бог" за други хора, дето имат нужда именно от нея. Проблем е да се съчетаят няколко проекции, макар че непрекъснато множество от хора се напъва да решава това, като израз на дисонанси, които те са принудени да консонират. ----------- Аргументите за "лудите учени"... само ще им се усмихна. Дори не бих коментирал. А и не ми е работа. Не се занимавам с убеждаване, нито реториката ми има подобна цел. Убеждаването е социална игра, плод на социални процеси и обмен - в нея има две формални роли - убедител и убеждаван. Когато се касае за сериозност и задълбоченост е несъответствено да се подхожда от социалните заучени ролеви игри (според най-пространната аналитична теория за социалните игри - се наричат "ролеви транзакции" ) . Най-малкото не е съответствено за хора с претенции за сериозност да се занимават във форума с това. Друг е въпроса... че по принцип идентичността им е слята с база от опорни представни конструкции, които отгоре на всичко са и групово подадени и лично приети и... на свой ред изразени като "лични убеждения"... Всичко това е обвързано и участва в процеса по образуването и динамиката на явлението ИДЕНТИЧНОСТ. --------------- Колкото до включванията на "теисти"... - нямате никакъв шанс. Бог... е най-широката и договорена колективна проекция сред човечеството. Събирателен образ нужен на милиарди, през множество култури и векове. Ще са нужни още векове, докато се изчерпи. Всъщност - събирателния образ никога не е бил "ЕДИН" - именно това го прави разпознаваем като "проекция". Никога не е имало "единобожие". Дори в една религия. Дори в една религиозна общност. Нямате никакъв шанс дори вие самите да опишете тук, пред всички "какво, кой и кое - е бог", за да се налага да се доказва или отрича. Ако пък изведете "библейския образ за бог", или пък който и да е друг договорен образ, става още по-лесно да се посочат съществените логически или когнитивни проблеми, свързани с явлението, което всъщност най-важната му задача е да осигури нужна "илюзия" за "нуждаещия се от нея". Самата нужда от доказване отрича идеята и смисъла на БОГ. А самата идея на религията няма никаква връзка с "доказателствата". Да "докажеш бог" е елементарно несъответствие, но работата е на кого е толкова нужно, за да го привижда през различни свои интерпретации... Всичко това няма да попречи на ония, които са приели съществуването на БОГ за своя платформа... заради самите себе си и потребностите си.

мдааа - неусетно и напълно естествено дуалното мислене и отражение в психичния свят, се изразява точно в това. Според този цитат, АТЕИЗМА е етикет за нещо си... особено във второто изречение - прегръщат атеизма... Неизбежно е нали? Науката била обяснила всички неща... И какво да направим - ми да я следваме... Как - като научим постновките й, като заучим положенията, до готовите изводи... Ама това си е типично последователство, сред типичен религиозен идеологичен казус. Ето това е пример как точно се играе на "АТЕИЗЪМ". Разбира се - че при това положение "бог" въобще не е нужен. Защо да е - има си друга форма на "еталон", но отново религиозната схема се запазва в същността си. Нали има "кой да мисли" - важното е последователите да имат какво да следват, да поглъщат наготово... И да казват "какво било науката и как "тя" била обяснила всички неща"... Да, ама не - не ги е обяснила "всичките неща"... които преди години били давани отговори библията и корана... В последните четива също няма нищо за сериозните въпроси на живота - таргет групата за тях е била насочена в посока, в чиято характеристика въобще не влизат сериозните и задълбочени положения на битието. Просто подава нужните отговори, според заложена предварителна схема и съответните на нея описания. Всички направени за невежи хора, обременени от проблемите и тежината на битието си, на огромните вътрешни напрежения, съпътстващи несъзнателното възприятие и отражение... Така, че - тревожните и несигурните за живота си хора им трябват отговори - какви да са, какво да направят, как да живеят, как да получат, как да намерят нужното... Сега за много от тях "НАУКА, някаква си'' им стана иконата и в нея привиждат посоката на щенията и нуждите си. Сега ще дам за пример нещо просто - съвсем просто - колко човека от "научните гении" са били с балансиран личен живот, с емоционална култура и интелигентност. Колко от тях въобще са имали сериозни и задълбочени отношения - към хората, към света, към себе си... Да не говорим за лицата, наричащи се "философи" - които е твърде спорно доколко са сред "науката"... По-горе нарочно напомних нещо, също просто - рационализмът е онова, което е качествено различно от религиозния мироглед. Рационализмът е израз на напълно различно отношение на субекта към света и към себе си. Напълно различно... в сравнение с това, което описвам съвсем условно. Последователството е начин на живот - едно намиране на нужното сред социално предложеното - за всеки, който има нужда, си намира, на принципа "за всекиго - неготово", все пак това е част от екзистенциалната сделка - между групата и всеки неин член... Последователството е най-разпространения социален начин на битие, битие за хора, които са просто "тружениците" - никога никой от тях не му достига да е активен. За тях е характерно че "пренасят повярваното, с идеята че "това е науката" ". Как се разбира "кой е последовател" - съвсем лесно - достатъчно е да се забележат прости положения в неговото изразяване - възприемането на "научните възгледи" като свои... и най-вече - защитаването им. Съвсем просто - защитаването им. Точно това ги издава, точно това е и "входа към най-слабото им място". Какво би станало на толкова хора, които са се хванали на спасителния пояс, наречен сборно от тях "наука", ако виртуално се направи малък експеримент - и се наложи да го изгубят... Напълно да го изгубят - няма наука, няма правила, няма принципи, няма закони, няма математика, няма нищо... съвсем нищо... Кои са те, ако ги няма патериците на онова, в което несъзнателно и напълно незабележимо за себе си, те са се вкопчили... Да - и от това има нужда сред социума, все пак самата "наука" е социална дейност - произлиза от социални потребности, и основната й цел е да ги задоволи. Парадокса е, че не точно социални са основните малцина фигури в науката, които чертаят и съставят нейната тъкан. Точно тия - които са новаторите, създателите, които задават посоките, които променят "дотогавашното"... Тия, които създават науката - за мен това са УЧЕНИТЕ. За мен не е МУЗИКАНТ, този, който се научава да свири нещо, което някой друг бил написал... За мен композиторът е музикант. Пак за мен - не е математик този, който се е научил да решава задачи или да комбинира решенията към условията... Това се учи, това се заучава, защото се преподава. МАТЕМАТИК е онзи, който извежда непознатото, който създава математиката... там, където е "нямало математика". Ето това е АТЕИЗМА - не е рационализъм - просто е поредното в което някой да се вкопчи и да ПОВЯРВА в него. Когато си повярвал достатъчно в едно, другото не ти е нужно... бог не е нужен, след като е налице същата схема, но с други имена и понятия... В цитата, горе, всичко е казано ясно и съвсем откровено. И е очевидно... Нужни са просто малко по-други "очи" ( и, може би, нещо "по-друго" зад тях ) . Та... казано накрая - РАЦИОНАЛИЗЪМ е активно отношение на субект към битието си. Той започва по съвсем различен начин, в мига, когато някъде сред психичното започват процеси, които някой, някъде си, нарекъл САМОСЪЗНАТЕЛНИ. Рационализъм е някакво начално натрупване, преди миговете на самосъзнателното. После вече... то просто е нещо естествено. Защото някъде ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ, по посоката към самоизследването, религиозния аспект е напълно неадекватен и неприложим... и си самоотпада. Той е принадлежен на един отминаващ етап в битието на ХОМО... по пътя му към "САПИЕНС".

голям купон е темата и писанията в нея. Бог каза, според бог... То реклами на книги, цитирания, картинки и натъкмени клипчета... Елементарно и невежо... без никакво разбиране, без никакъв личен път, никаква собствена база от разсъждения, критика или анализ... да не говорим за - синтез. Именно заради това е толкова привлекателно - защото е мързеливия начин и придава възможност на напълно посредствени хора да се изживеят на велики, да реализират сред народните слоеве типичен маркетинг и реклама и да си ползват вековните традиции в схемите на зарибяването и привличането към поредната идеология и доктрина. И... едно голо нищо. Посредственост та дрънка бе хора, направо съм изумен защо след като тече реклама на доктрина, тече реклама на книжен продукт, не се намира някой да спре "последователя" и да го ограничи да си каже кой е той, какво иска, защо го иска... да каже какво е направил той лично, какво мисли, какво може, каква е есенцията от житейския му път... И... ако се допусне тезата че А-ТЕИЗМА е делюзия... първо да попитам религиозния последовател тук - какво всъщност е делюзия, той разбира ли от това? Изглежда че от много неща не разбира, но пък гуруто му, дето бог му е говорил - той е наясно със всичко и всички... И... какво да направим ако АТЕИЗМА е делюзия?... ами... нищо. Абсолютно нищо. Нещо повече - ако АТЕИЗМА е признак на делюзия, то всички социални религии, са плод на същото. Проблема е единствено че за мнозинството от идентичностите приели етикета АТЕИСТ това означава че те не вярват. Но както съставките на самата думичка показват - става въпрос за критерия че "не вярват и не приемат библейския вариант на бог с каноните с които той е представен". Но няма как да спрат да вярват по принцип и да изключат толкова сложния механизъм, основан на инстинктивизми и вплетен в защитните им психични системи. РАЦИОНАЛНИЯ мироглед предлага напълно различно отношение на човека към света, живота и себе си ( в сравнение с този на религиозния ). И че същия модел на възприятие и отражение е с отворена система, която предпоставя да се надгражда и разширява, да се сменя или критикува свободно... Основния проблем и голям недостатък на ползването на научното знание и мирогледа, който върви с него... е че до голяма степен не е възможно да даде екзистенциални отговори, толкова психично нужни когато всеки човешки субект потъва в екзистенциалните и психични кризи. Да напомня да се има предвид нещо важно - АТЕЗИЗЪМ не е еквивалент на РАЦИОНАЛИЗЪМ. (не)Умелото боравене на горния "духовник" между АТЕИЗЪМ и РАЦИОНАЛИЗЪМ, означава просто че той води битката си за заздравяване на редиците на последователите на исляма (в случая ) които като идентичност в момента са в криза на вярата, доктрината... Такава криза е била налична и в християнството, през "тъмните векове" и като всяка дълбока социална криза нанася огромни поражения на цяла култура и милиони хора. Сега е ред на кризата в исляма - точно толкова колкото века е разликата в "началата" на "двете религии" които дори имат общи корени. Всяка доктрина има свое бурно начало, възход... и падение. Сега е ред на исляма и кризата за огромен брой хора, идентифицирали се с него, е огромна и битката за тях е точно като "на живот и смърт". Разбира се в такива кризисни времена именно параноичните и маниакални човешки субекти, стават първите "жертви" и главни герои на събитията, защото именно за тях е най-остър въпроса за това че точно тяхното вкопчване в религиозния канон е спасителния им елемент от психичното потъване в "тъмното". За тях отпадането на системата от опорни точки... си е като смърт... и те няма как да не воюват. Схемата е проста и тя е повторяема и съвсем естествена, защото има инстинктивни и примитивни корени в психичното. Хората ще си вярват в едно или друго, както е било, както е, както ще си бъде. Ще е така, докато хората имат нужда да вярват, докато това е инстинктивно лесния начин да се справят с житейския стрес от неадекватността им на темповете на изменение в средата. Няма значение обектите на вярването и идеологичната конкретика - те може да са всякакви, но важното е да се подбират и есенцират онези, които да притеглят резонансно колкото може повече бройки хора.

Предвид интереса към темата за Будизъм, реших да сложа материал, касаещ до голяма степен автентични основни положения, съдържащи се в тази лекция. Не само защото лекторът е единствения българин, който е носител на линия на будистка приемственост в един от тибетските клонове на ВАДЖРАЯНА. А и защото има дар словото да предаде съществените основни положения, систематизирано и рационално, без излишества и претрупаност, на езика не средно-интелигентния слушател или читател. За да разсея съмненията и евентуални въпроси, ще кажа, че никога не съм бил будист, нито съм последовател или участник в подобни... "учения", не практикувам в групи, нито под каквато и да е форма на социална организираност. Разбира се интереса ми към Будизма е очевиден по много причини, но една от които е, че това е най-сериозното и задълбоченото направление от ПОЗНАНИЕТО за Вселената и Човека, излизащо далеч отвъд пределите на сегашната парадигма на науката. За целта на интереса ми потърсих контакти с хора които внимателно отсях, и които след това позволих да ми бъдат като "врата" към този познавателен необят. Специално относно БУДИЗМА не е лесно да се намерят такива хора, при положение че се срещнах на живо, дори с двама от тибетските преподаватели... но са твърде "нисък ранк" за да са носители на нещо сериозно и задълбочено... - поне според мен, в хода на комуникацията и анализа й с други, сред формална или специфична среда. Разбира се социалните, историческите, идеологичните, религиозните или философските елементи не са ми от толкова голямо значение, въпреки че философския аспект в БУДИЗМА и Хиндуизма, впоследствие - в земите на днешен Китай, е нещо, което е уникално за всички култури, по всички времена и географии на планетата. Във форума пишат и четат сериозни историци и добре знаят каква е била Европа, в годините когато на изток са били налични цивилизации с високо ниво на организация. Но знанията за човека и вселената, както и връзката и взаимодействията между тях, са с корени от най-дълбока древност и следите им се губят някъде във времето. Пренасят се в една или друга култура под различна форма, адаптирани от един или друг, за една или друга цел, човешки явления или процеси. Именно това е интересното за мен и в Будизма се проявява неговия аспект, касаещ вътрешни психични процеси и връзката им с реалността, измененията и принципите, което е в моя... да го наречем "интерес". Будизма се основава на платформа от знания за вселената и човека, които са без аналог в дълбочината си, в сравнение със сегашната форма на социално познание, наречена НАУКА, с цялото ми уважение и благодарност към нея. Будистите не твърдят че са изобретили или намерили нещо ново. Те само го практикуват и препредават, че то е дошло от "другаде", че БУДА не е един субект, а преди ГАУТАМА са налични още трима "като него", през различните "КАЛПИ" (ери) от човешките цивилизации на Земята... Като за тях Вселената е много по-голямо "място" и не е ограничено от представата за "големия взрив" или квантовата механика. И че тази форма на "човешкия ни свят" е един от най-малките и незначителни реалности, но с особен статут спрямо всички тях, като е описан механизма на... преминаването и трансформацията на реалностите, като "вратата" е в самия човек, в самото съзнание и начина му да отразява и създава... Материалът не е зарибяващ, нито е форма на проповед, вид пропаганда или индокринация на идеология. Става въпрос за рационално познание, основано на комбинации от теория и практика, преподавани му само чрез чист и жив пренос - от учител на ученик. Човека е много сериозен и лично за мен си имам нещо като съжаление, че вече не е в БГ, за да имам личен контакт с него на живо... Не че виртуален контакт е невъзможен, но вече е без значение в случая. http://skydharma.com/OUR_FILES/Ivo_Kalushev_Tibetan_Buddhism_Sofia.pdf

Не мога да възпра усмивката си, четейки всичко написано по тази тема. Не защото иронизирам пишещите, а защото има явления в битието, които излизат отвъд периметъра на договорките за дадени социални групи и култури. Освен това тук просто се "говори" за медитация, очевидно от хора без никаква практика... Или пък такава, която няма нищо общо със същността на явленията и процесите които са обобщени с думичката. Въпросите за любопитни за мнозина и интереса към това е естествен, защото е като че за нещо тайнствено, обвито с мистерия и митове, необяснимости и поле за всякакви колективни или лични проекции. Ще напиша моя поглед, като обобщения за някои основни положения от тази толкова голяма тема - МЕДИТАЦИЯ и значението й за такива като мен. Всеки ще си направи собствен прочит и ще реагира по своему. Ще се опитам да ползвам изказа и езика на академичните среди, да го структурирам и систематизирам, но това е само опит в целта ми да бъде на някой полезно и да си вземе нещичко от изложените фрагменти...: ----------------- Когато стане въпрос за "МЕДИТАЦИЯ" и... тук вече "науката" не върши работа, защото не са налице основните критерии за "научност". Макар че изследвания върху тестови лица са правени огромен брой, от всякакви научни колективи, за целите на множество научни изследвания, няма ясни и еднозначни интерпретации, освен описанията на множество експерименти. Последните такива бях видял от друг форум, касаещи много сериозните изследвания на лица от Тибет и Непал в американски лаборатории. Разбрах че става въпрос за програма, ползваща най-добрите известни практици в тази област - ТИБЕТ и НЕПАЛ, по линия на сътрудничество с ДАЛАЙ ЛАМА. Целта на изследванията беше явлението ТУ-МО, чийто външен ефект е изменение и поддържане на телесна температура при екстремно ниски околни температури. (Може да се прочете за него на доста места, на всички езици. ) Единствено беше стигнало до това, че явлението е регистрирано и измерено в няколкото опитни лица по напълно категоричен начин. От мозъчни скенери, до всякакъв вид апаратури... очевидно доста скъпа програма... Но само толкова... Другата сложност на явлението е неговата субективност и изменчивост във времето, дори и при едно и също лице. Дори едни и същи лица да "правят" едно и също, няма общи ефекти или проявления, като те са специфични за всеки един практикуващ. Причината са огромния брой променливи, и то в широки параметри (много от които неизвестни и неизследвани) които влияят на общия "резултат". В този смисъл няма еднозначна ТЕХНОЛОГИЯ за медитиране, нито практики които да дадат еднозначен, категоричен и предпоставен резултат. Следващ проблем е че процесите всъщност са невидими за външен наблюдател и изследовател. Опитите да се ползват дори модерни апаратури и механизми за измервания и сканиране, дават само външните проявления на явленията отвътре, но не самата им същност. Според мен, тази посока на изследване също не води към целите на всяко изследване, но пък се генерира огромна база данни за различните и разноликите проявления на вътрешните процеси. --------- МЕДИТАЦИЯ е практически действия от психичен характер, насочени към самоизменяне на състоянията на възприятие и отражение, чрез приучване към управляване на вътрешни психични процеси,. чрез други такива процеси. А от психичните процеси, по обратните връзки - към физиологични процеси. Понякога медитацията може да се ползва - в нейните отражения и ефекти върху физиологията. Но въпреки това, основното в същността е САМОИЗМЕНЕНИЕ на вътрешни състояние на съзнание, като физически или други придружаващи външни явления са само съпътстващи основната посока. Много от хората, които се наемат да практикуват се "спират" върху външните проявления на вътрешната работа. Особено са привлекателни и магнитни съпътстващите прояви - изживявания, отпушвания... които като всяко сънуване, пораждат огромен брой "ефекти". Голяма част от такива практикуващи се спират на "религиозните" трактовки и интерпретации, а това е напълно ограничено и няма никаква връзка с "БОГ". Въпреки това много от изживяванията породени по време на медитативни практики дават проявления странни и неочаквани по характер. Също така практикуващия може да се "загуби лесно" между всичко това. Опита подава решение, че обикновено за целта на "успех" на начинанието се ползва и допълнително "лице" което да има повече опит в практикуването и да асистира на "другото лице". Оттам по естествен начин се заимства социалната идея за "УЧЕНИК и УЧИТЕЛ" и се пренася и в медитативните практики. По същество обаче, МЕДИТАЦИЯТА Е НАЙ-САМОТНОТО ЗАНИМАНИЕ сред вселената. В него човека е напълно сам, защото единствения ключ към вътрешното, се държи от този, за който то е негова територия. Опитите да се "споделя", да се оформят тип "комуни" заради социалния рефлекс... са временни илюзии, характерни за различни типологии начинаещи и те на различни нива от практиката си самоотпадат като ненужни. --------- За да е налична практика по психични самоизменение, са нужни най-малкото... нещо като подготвителни стъпки. Заради това първите "упражнения" са свързани със задължителен елемент от всяка вътрешна работа - това е явлението ВНИМАНИЕ. Представлява форма на насочване на възприятията и отражението - дали към физически обект, дали към вътрешно генерирана картина, паметови отпечатъци... ВНИМАНИЕТО е психично явление, с което се назовават процеси по ограничаването на полето на възприятие, до крайното им стеснение. Спонтанно това се прави през цялото време от всеки човек или животно и е плод на несъзнателните вериги. Въпроса е, че ВНИМАНИЕТО зависи от несъзнателни процеси и те го стартират и определят като свиват или разширяват "полето на внимание", което се нарича ФОКУС. Свързано е тясно с оцеляването при всички живи същества с по-сложна нервна система. Характерно е, че при насочване на вниманието в дадена посока или към обект, всичко свързано с други обекти и посоки спира да има значение. В този смисъл ВНИМАНИЕ е явление при което се ограничава потока на възприятие и се фиксира до конкретно поле или обект. Например - всяка котка при дебнене на жертва, проявява признаците на насочване на вниманието и фиксирането им в "жертвата". Природата го е реализирала за целите на съхранението на енергията, с цената на нейното фокусиране, за да не се разхищават ресурси по възприятие и отражение на всичко едновременно и отвсякъде. И така - работата със ВНИМАНИЕТО включва практически действия по овладяване и контрол на точката на внимание, чрез съзнателно и волево насочване и стеснение на фокуса му. И втората стъпка, най-важната и трудната - това е практиката за ЗАДЪРЖАНЕ НА ВНИМАНИЕТО в обекта, колкото може по-дълго време. Изглежда просто, но само човек, който не е опитал практически, може да го твърди По същество именно тази стъпка - задържането на вниманието, вече не може да се ползва "спонтанност". В нея се налага да се направи нещо като "усилие" защото естествените несъзнателни процеси повеляват да не се задържа вниманието дълго в една точка, защото това поражда уязвимост. Процесите на несъзнателно ниво са "подскачащи" и непрекъснато изменчиви. Особено това се отнася до "система 1" в мозъка, която много хилядолетия е играла основната роля за оцеляването на вида ХОМО, а и на всички други животински видове. Ето защо, голяма част от хората практикуващи през всички истории, географии и култури на Земята, са избирали малки форми на комуни за "ЖИВ КОНТАКТ" и/или писмени ръководства с технически и практически насоки за практикуване. В будизма е наличен направо КУЛТ към тия елементи. Пренасянето на техниките, наставленията за тях и самите практики, от Наставник към Начинаещ, те наричат "линии на приемственост". За тях това има сакрално значение имат основанието зад хилядите години практика и опит. Само в скоби да допълня, че опитите да се описва будизъм в неговите религиозни, философски или социални аспекти... са напълно погрешни. Но все пак хората им е нужно да отразяват онова, което им е възможно. А практиката и практическото ядро, което е в основата на будизма, е достъпно само за малцина, които избират трудния път... и които успяват да се задържат в него. Именно то е най-малко известно, най=слабо популярно... по напълно очевидни причини. Също така - избиране на подходящо "място" за медитация - безопасно и защитено от външни опасности - за целите са избирани пещерни или други скални образования (само като частен случай) - или други естествени или изкуствено създадени условия за практиката... Като следващо просто изискване - е намаляване до максимална степен потока на стимули за сетивата от външния свят... ---------- МЕДИТАЦИЯТА е насочена към съзнателно волево управление на състоянието на съзнание само с вътрешни средства. Няма задължително условие практикуването да се провежда статично или динамично, в действие. Налице са практики и за едното или за другото. Ако се постигне устойчивост на измененото съзнание, то става "основно' за субекта, въпреки че отвън това не може да се забележи, освен при внимателни наблюдения в поведението, отношението, общуването и невербалните сигнали. Практикуването на МЕДИТАЦИЯ изисква постановяването, формирането и утвърждаването на "вътрешна дисциплина". В този смисъл не е възможно всичко да си стане като "от самосебе си", като на игра... Самата цел - едни мозъчни дялове да променят и доминират и определят над други, са действия насочени против природните кодирани програми, от което се получава силно противодействие на същите. Ето защо хора с психични, характерови или личностни проблеми, проявени или в зачатък, срещат съпротиви и "тапи" при практикуване. По един напълно естествен начин се налага и вътрешно ограничение - вътрешните процеси могат да се изменят само при достатъчни условия на зрялост и дадености. Ако това не е налице, да се скъсат от "правилни упражнения", от най-добрите "учители"... стигат до някъде и дотам... Това често кара множеството от тия, да се заловят за страничните съпътстващи явления - пораждане на топлина, ефект на отпушване на огромна физическа сила или бързина на движението, провиждания, телепатия или ясновидства... Допълнително голяма част от тия "ефекти" могат да се ползват за целите на подобряване на комфорта на социалното ежедневие. Едно от тях е - свалянето на стреса - като самоцел. Което е малко странно, но за множество хора, които са далеч и встрани от подобен начин на възприятие, и при които културата и социалната среда са също толкова далеч и встрани, е напълно естествено. И още нещо любопитно - за краткото ми изложение на фрагменти от тази толкова необятна тема: Навлизането навътре чрез изменение на съзнанието подава посока, в която някъде далеч "напред" стои напълно необятни простори на битието. Малцината за които това става възможно оставят изключителни по дълбочина следи. Малка част от тях, се насочват към влияние на социумната маса, като част от много по-голям план на възприятие и отражение - характерни за промененото им вече състояние и внасянето в него на идентичността на субекта, както и трансформациите на идентичностите, което е много характерен процес. От гледна точка на едно ниво на състояние на съзнание, не може да се говори за "друго такова ниво, което е по-широко (условно) от изходното" по причини за естествено ограничение. Нивата на съзнание не се поддават на научност от гледна точка на сегашното ниво на "науката", което е отражение на социалното ниво на отражение на статистически значимата част от масата му членове. Пробив в психичното не може да се извърши с "помощ" отвън. Не става да се учи, не може да се копира, имитира, да се подражава. Не може да се научи за него... защото това е най-малкото. Ученето не може да замести ПОЗНАВАНЕТО, но за много хора, които поемат и усвояват готовия социален опит, несъзнателно решават че щом е "опит" значи че е и техен. Много хора още не могат да направят разлика между ЗНАНИЕ - ЗНАЕНЕ, и ПОЗНАНИЕ - ПОЗНАВАНЕ, също така - УМ-РАЗУМ, ЛЮБОВ-ОБИЧ.... Както и много "народни хора" още не правят разлика между "цифра" и "число", защото в народния ограничен език, свързан с ограничения периметър на ежедневието, това няма особено значение и се ползват подражателно и с това - синонимно. Голяма и дълбока част от същността на битието, не се поддава на типичните за социалното битие процеси и не им съответства. Тепърва това ще бъде евентуална предположителна форма за развитие, защото дебрите на такава посока са като "безкрайни". Единственото ограничение (което си е много сериозно и естествено ) е, че за такава посока на развитие е нужен нов тип човешко същество - по-скоро - с качествено нов тип съзнание. Редките единици от цялото земно човечество ясно показват че това е една естествено затворена територия за несъответствените за нея. Не защото "някой я пази", не защото е скрита, а защото многовековния опит е показал, че голяма част от хора, които не са съответствени, а поемат в такава посока на битието, остават със страничните ефекти и рефлектират върху обкръжението им, след като те отвътре не са израсли достатъчно за да ги управляват и самите те да се владеят. С или без "страничните ефекти" същите хора си остават роби на инстинктивното в себе си, на страсти, на неизживяности или неотработености, на драми и следи или ями от конфликти и вътрешни филми от тях... Всичко това - в капаните в собствените си вътрешни светове. За тия капани, будизма описва "кръговете на съществуване" в "колелото на самсара" в различните си нива и... нещо като "орбити", като аналогия на цикличното обикаляне. В дълбоката същностна част в основата на познанието на което се основава БУДИЗМА, стоят много дълбоки и непознати форми на битие, следите и ехото от които достигат многократно изменени и обезличени, през писмени или устни следи, през ситото на митове и легенди, в различните култури и дори цивилизации.

нито едно от тия... нито някога съм бил сред подобни. Не си играя на тайнствен - просто това е действителното положение, колкото и да изглежда невероятно. Във висше учебно заведение съм учил само в държавната консерватория със специалност "естрадно пиано", през годините 89-92 и не довърших обучението си поради пълно разочарование. Оттогава нататък всичко, с което разполагам като пълнеж, съм го реализирал самостоятелно чрез самообучение. А ПОЗНАНИЕТО за което пиша - то може да е единствено самостоятелно. В това му е и основната особеност.

Не, не пиша че съм професионалист в буквалния смисъл и значение на думата. Сред социума няма такава "професия", спрямо която да се приложат критериите за "професионалност". Това, с което се занимавам няма социална значимост, защото касае и излиза от работата на индивид върху въпросите на индивидуалния аспект на битието. Както вече няколко други пишещи от форума отбелязаха, в моите думи няма научна стойност. И те са съвсем прави. Това, с което се занимавам не е възможно да се разпространи в социална среда по множество прости и сложни причини, които засягам и които дори се подразбират ако се чете написаното. Заради това аз нямам право да се нарека "ваш колега", освен по критерия да пишем в еднаква тема и да формираме опит за комуникация. От друга страна - ако сте изследовател или откривател - то тогава също е налице общи моменти и по тия условности също е възможно да ви нарека колега. Как вие бихте приели относно същото - е вече ваша свобода и нямам никакво отношение или претенция. Относно въпроса за ОТГОВОРНОСТТА - от гледна точка на индивидуалист - въпроса е неизбежно придружаващ самото ми битие. Не мога да се скрия зад групови или идеологични фактори, като понякога виждам колко е удобно това за целите на решенията на вътрешните дисонанси. За мен битието ми е израз на това, което съм аз самия. Приел съм че няма как да се предпазя или привидя причините за провалите или грешките (както и на успехите, разбира се) някъде другаде освен при себе си. Изучил съм и експериментирал какво се случва в главата на хората - първо в моята, после чрез серия от многолетни и комбинирани експерименти и наблюдения сред останалите хора сред които протича така или иначе битието ми. Реализирал съм през годините работа, прийоми и похвати, но и които са напълно социално неприложими за останалите хора. Нещо повече - опита показа, че са вредни за тях. Че приоритетите им не позволяват дори да поемат бремето на крайната форма на ОТГОВОРНОСТ, която неизбежно придружава процеса на самоизследване, самонаблюдение, самоизучаване, самоексперименти... - въобще елементите на САМОПОЗНАНИЕТО. Въобще - без дори да подозирам, от обикновен интерес и любознание да "видя и разбера какво става в главата ми и в главите на околните" се потопих в напълно непозната територия, в пътя към и през която не бе въобще възможно да ползвам какъвто и да е социален опит - по съвсем обясними и очевидни причини... Но от друга страна в пътешествието което се очерта неочаквано открих множество аспекти на битието, които убягват на участниците в социалните конвенции. Открих също че личните им аспекти тънат в подобие на вътрешно-разиграни комплексни отражателни явления, които общо хората, които са изследвали и разбират в дълбочина явлението, наричат "сънуване". Дали ще се занимават с научна дейност или каквато и да е друга социална такава, не може да реши вътрешните им сложни потребности заради техния комплексен характер. И че схемата и матрицата на социалните договори, всъщност е ограничена и след определен темп на промяна на условията в битието, става неадекватна. Както и че всъщност никой сред социума не се занимава със СЕБЕ СИ, освен в несъзнателен инстинктивен план. Та... всичко което пиша е, заради различния поглед, който ми даде през годините всичко това. Едно от следствието му е изводът, че голяма част от типично социалните проблеми за мен са елементарно решими и напълно очевидни и ясни. Но от гледната точка на социалните личности в социалните различни договорки - това не е така. Не казвам че 'моето е вярно", Не твърдя че е истина, че това е правилното - само намирам разликите и се стремя да намеря основанията за съществуването им. За да комуникирам и като допълнение към прийомите и структурирането си отвътре, ползвам и откритията и споделените наблюдения от много от научните дисциплини, които касаят това, с което се занимавам - това са всички психо- и социо- дисциплини, философия, логика... и редица други. Но не се основавам на тях - просто ги ползвам, като допълнение, като възможност да погледна и "отвън" на това, с което работя. Именно за целите и особеностите на всичко това, написах по-горе - че "грешките" за мен не са грешки... Те са най-добрия показател в което и да е изследване на непознатото... И че са неизбежни и дори полезни и с това, нужни за общата картина...

Добро да е... всъщност - не знам дали е за мен такова - просто УТРО, макар да е дъждовно, влажно и облачно Възможно е да "правя" много грешки... Не само го допускам, а и е нещо напълно естествено за мен. Но ми е любопитно, че много други хора не го допускат относно себе си. Като вместо това с лекота отбелязват "грешките" в чужди съждения. Да - аз съм индивидуалист. За мен ИНДИВИДУАЛНОТО е основната преднамерена позиция. Цялата ми практика е сред такова поле и в тази посока. Целия ми живот е основан на това. В този смисъл, самото задаване на "социалната насоченост" като основен критерий за "полезност" вече прочетохме колко е важно и от няколко други човека. Да, важно е за социалното битие... Но не е достатъчно за основание на ИНДИВИДУАЛНОТО такова. Когато няма налице достатъчно развито ИНДИВИДУАЛНО битие, социалното се стреми да го компенсира и запълва.... Така, че СОЦИАЛНИЯ АСПЕКТ не е единствената СИЛА (от цитата) която да се вземе под внимание, макар че тя изглежда вездесъща и приоритетна... Всъщност - социалната наука не се занимава с никой отделен индивид - това е сила за "цялото" но не и за отделния индивид, ако той по принцип реализира индивидуално поведение и насоченост с идеята да ги опознае. Така че - социалната сила колко "силна" да е точно... В този смисъл СИЛАТА може да идва оттам, че индивид - в социалното си значение е формална социална единица, чисто фиктивна, само условна... Но когато е нужно психичната индивидуалност да се занимава с индивидуалните си аспекти - тук СИЛАТА вече не е никаква сила... никаква, точно обратното. Това разбира се, си е мой проблем за решаване и който съм намерил подходящите начини за решения. И от намереното добивам способността да преразглеждам колективните договорки в които съм участвал, в които и досега формално се налага да влизам и излизам... Но мога да си позволя да "излезна" - именно... А има хора... които още не знаят какви сделки са сключили, защо, по силата на кое и какво... И че тия сделки са сключени в етап на всеки от тях при който не е възможно дори да ги разгледат. Още повече че дори същите такива "сделки" и договорки играят за тях възпираща роля и такава пораждаща вътрешни конфликти. Те генерират страхови несъзнателни импулси - заради вътрешното раздвояване. От това се получават вече "видими" всякакъв тип реактивности - от автоподвеждане и ограничаване, до невротизми или паранои. Непрекъснатото излъчване на вътрешен страх, нямащ никакво обективно основание, е само заради вътрешни психични причини. И те се намират сред всеки един СУБЕКТ. -------- От друга страна - наличностите на социален договор, както и анализа на груповите взаимодействия, правят така, че от ГРУПОВИТЕ ИЗВЕЖДАНИЯ, да се изведат общите положения на включените в тях личности. Нещо повече - самата социална договорка подава една тенденция към уеднаквяване в опита да се намалят "разликите" между личностите. В този смисъл статистическите обобщения имат основание към социалния аспект на всяка личност. Защото той е основан именно на социалните конвенции и те в неговата "тъкан". Допълнително разглеждам начина по който всяка личност приема колективните договори за определящи битието й, но в нея са налични и чисто индивидуални тенденции, уклони, пориви... които няма как да бъдат изличени. Също така - всяка личност, колкото и да е приела социалните конвенции, те в несъзнателен план са приемливи само защото сред тях са налични нейни си типично егови положения. Само тогава. Битката за подходящи най-изгодни форми на социални идеологии и системи за "приемане" е основната в този план на битие. Никъде не правя категорични заключения в личен план, за конкретна личност, освен във вероятностен план. Друг вариант би бил нереален и неадекватен и си давам сметка за тия. Но в онова, в което аз работя, съм открил доста общи положения сред онова, което наричам ЧОВЕШКИ ФАКТОР. Ползвам за целите на това разработени от мен аналитични похвати също изведени в общи принципи, но осмисляни и адекватизирани спрямо конкретиката на всеки пишещ, говорещ, в средата на която и да е комуникация, включително и вътрешната такава.

За мен - точно в това е въпроса... точно "човека" или "хората". Това е раздел за психология, обаче в него все още не участва психолог, при все че както се написа няколко пъти, 'психологията' не отговаря на всички критерии за "наука". Но дори и така - психологията също е под шапката на социалното й значение, социалното й е цел и периметър. Няма нито един психолог, който да развива уменията си към самия себе си, напротив - всеки психолог е точно толкова "човек" в проблемите и вътрешните си филми, колкото са тия, които той уж е призван да "лекува" или най-малкото "променя"... От друга страна е толкова очевидно че нито един пишещ не пише за "СЕБЕ СИ" и това че НА НЕГО САМИЯ му се налага цял живот на пренебрегва "факти". Никой няма да го напише за себе си, всеки говори в общ смисъл, ползвайки заучения маниер и навици в академичното си образование, което по принцип има точно този похват - да изведе общодоговореното "знание" извън самия субект. Това има основание, при положение че за самия СУБЕКТ се знае изключително малко и в социалната сделка дори по отношение на НАУКАТА е важно да участват нейни изводи, които да са в посока на самата социална сделка и да е спрямо ползите на членовете в сговора. В допълнение към горното, и като негово основание - САМИЯ СУБЕКТ познава изключително малко за самия себе си... И за това общо-договорено "непознато" се гледа да се избягва и всеки участник в общата сделка приема това от другите за априори и става същото и в самия него. И така остава - в личен и групов план. Ето и нещо любопитно - към елементите на общата картина: Разглеждайки внимателно самата обща сделка е налице от известно време съвсем нов момент, който променя до голяма степен останалите "основни" елементи, като цели, и дори вече е започнал да ги измества като минава с приоритет - сравнително новия уклон е... - изискването и критерия за "ПРИЯТНОСТ, в изживяванията". Постепенно - от общ неврален критерий, породен от механизмите за управление на поведението от мозъка, ПРИЯТНОТО или "НАСЛАДАТА" преминава във "втория неврален етаж" и вече тя е свързана с изживяването за нея. Вече ако "храната не носи приятно усещане, не се нарича "вкусна" и се избягва. Ако облеклото не е "приятно" и не привлича вниманието на околните - вече няма значение и се избягва. Ако всеки един в момента, не получава нужното "приятно", то поне е налице неговата отложеност във времето. И обещанието за приятност, вече е нещо като "награда" заради която могат да се извършат повече усилия, или да се пренебрегнат моментни претоварвания, несгоди, стрес...Вече наличното е толкова преситено, и то отдавна, че в него вече идват като значими "капризите" и насищането става все повече и се подменят основните критерии за целесъобразност... Така, че.... основните положения във философията на науката, всъщност са твърде ограничени и те просто продължават да се репликират откакто са създадени. Но твърде плоски... общи и нагласени за да "направят параван" на чисто човешкия фактор. Дори хората които сключват сделка по правилата и заданията определящи критерий "наука" в тях все пак все касае за човешки същества. Няма как те да "изрежат" от себе си своите типично човешки особености. Да, приемат да ги загърбят, да ги дистанцират... в името на "общата поставена цел", но тя е твърде парадна, плакатна, тя е само обикновен лозунг, написан в идеална форма. Защото човешкия вътрешен фактор е налице... защото как да има междучовешка сделка, без в нея да са налице "човешките " особености. Тук дори шеговито ми се намекна за "ролята на алкохола", но всъщност търсенето на приятно, на изменяне на съзнанието и създаване на условия за неговото изживяване по един или друг начин, чрез огромен фонд от достъпни вече средства и възможности, е начина им да преживяват информационното претоварване и породените от това емоционалния и изживяващ стрес. И алкохола или другите форми на химични зависимости се вижда обобщено че главната им особеност е, че всяко от тях изменя възприятието и оттам - отражението... и всяко е свързано с ПРИЯТНО ИЗЖИВЯВАНЕ... Основните зависимости в човешкия живот се основават на ПРИЯТНОТО или на СПАСЕНИЕТО от параноята за оцеляване... И това може да се види по всеки един от нас!!! Ето това са "ФАКТИ" които хората лесно пренебрегваме... дори и да са "учени". Защото това са ФАКТИ, които създават проблеми за живота, те смущават общите вътреличностни и междуличностни сигнали на общата социална маса и естествените реакции към тях са многобройните типични защитни такива, но най-често "прикриване", подбрана слепота дори разпростираща се и в когницията... Мога да продължавам много още за "факти", които всъщност всеки дистанцира от себе си. Това са "ФАКТИТЕ" от вътрешния свят, които рефлектират сред битието на всеки един - и сам, вътре в него, и отразени в колективното битие. Боравенето иначе с "нагласени за ФАКТИ" според условия и критериите на договорената НАУКА не са от системата на ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР. И все пак - колкото и да е силен или нужен паравана, ето че, сред най-обикновен форум, налице са уж парадна научна комуникация... но зад паравана проблясват типично човешки особености от характеров, междуличностен или психичен тип. И се вижда отлично че значението именно на последните е приоритет, че всеки един си наглася "научната картина" за да му върши работата в чисто личен план, някъде навътре, в неговите борби, в неговите битки за... "неговото". И не - отдавна вече не става въпрос за ОЦЕЛЯВАНЕ - ето пример за обикновен ФАКТ, който обаче не може да се приеме и се пренебрегва. Нещо повече - за толкова хора играта на ОЦЕЛЯВАНЕ е паравана на съвсем друга игра - лична и групово договорена...

колкото до "диалоговата форма"... и такъв тип репликиране: Нямам нищо против да си поразменим реплики или дуплики по едно или друго. За мен затвърждаването и повторението на определени тези и тяхното защитаване, ми говорят че изразяващия се с тях субект е вече стъпил на свой тип на опорни точки. И ги е положил за опори и на своята си форма на обяснение за света и ролята си в него. Той не разбира за това, за него е невъзможно на такъв етап от състоянието си на отражение, дори да се замисли, защото определени вътрешни процеси правят всичко възможно това да не се случи. Налице е нещо като поддържане на вътрешна система от автозаблуди чрез сложни и многомерни ходове на подмяна и дори генериране на вътрешно-конструирани сигнали. Последните се ползват за оформяне на "картината на света и себе си". При такова положение, колкото и субекта да представи че "това е истинна картина, че тя е доказуема и доказана, че тя е валидирана". По този начин въпросната личност просто реализира намаляване на житейското си "напрежение" до нива в които тя да формира някаква степен на психична форма на "баланс"... и функционалност. Опита е показал две основни положения, които ще си обобщя така: 1, че каквато и форма на комуникация с личности от такъв тип, да се проведе, тя не води доникъде, освен до настояване, повторения... и е точния пример за "ФАКТИТЕ НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ"... В най-контрастния си характер, пример за същото може да се забележи навсякъде където се опитват да общуват религиозни личности с различни обекти и обяснения за вярване. Дори в този форум са налице и могат да се забележат. 2. Нещо повече - става ясно че в хода на такава комуникация, колкото повече се задълбава в нея, толкова повече основаната на опорни точки личност, й се генерират отвътре сигнали, които стартират защитни реакции. Същите веднага се разпространяват и сред когнитивното поле. Ако това се задълбочи и се ползват достатъчно сериозни аргументи, сигнали, описания... това става "ВРЕДНО" за такава личност. ВРЕДНО за нейната форма на психична хомеостаза. Без значение че нейния баланс е формиран на погрешни спрямо разума елементи, тя все пак се бори за да запази своята си форма на БАЛАНС. Нещо повече - именно за целите на запазване на този привиден баланс, личността всячески се стреми да нагласи картината си на света, без никакво значение относно факти или съждения говорещи за друго, различно от нейното и колективно договореното. ======================== Станаха ясни наличните примери за изразяване на отношение на четящите към написаното от някой си "рамус". И реагирането когато думичките на същия влизат в дисонанс с припознатото и прието като "истина" в техните опорни точки. Ето защо, колега МАЛОУМ1, не бих продължил такъв род комуникация, в която вие настоявате за своето си. Проблемът всъщност е сливането на идентичността с убежденията й. По този начин убежденията изразяват идентичноста на Убедения. И всяка интерпретация, които по някакъв начин реши че убежденията са атакувани или информация, която ги инвалидира или дори поставя под съмнение, това се приема от психични системи като "застрашаващо". Това е проблема в сливането между убеждения и личност (идентичност). Нямам нищо за което да настоявам, затова по естествен начин ви оставям на онова, което вие твърдите. Имате нужда от него - това е ясно и напълно естествено. И го приемам без никакви възражения... защото не са ми нужни. Не ме интересуват конфронтации или конфликти, но мнозина привиждат такива заради собствените си отражения и пренасят това по естествен програмиран начин към ПИШЕЩИЯ думичките си "някой си". Някои хора тук погрешно припознават по инерция, че написаното от рамус е някакъв вид хитроумно извъртяни или миксирани ТЕЗИ, които имат нужда от защитаване, само защото са с нещо си различаващи се от общоприетите или... личноприетите за доказани истини. И заради същата вездесъща инерция очакват от рамус да ги оборва или доказва... дори очакват в такава игра те предварително да са "победители". Още веднъж пледирам за това, че написаното от рамус има значение само за хора които ще им се наложи и могат да си позволят да прочетат без да останат в своята версия на "система 1" (визирам аналогията от пуснатата тема, касаеща това). Не става за хора, които просто търсят форма на "разпускане" сред форума, на сърбежи или тръпки или на разнообразие от ежедневието. Мога да изброя лесно прости положения, които са характерни за такъв тип "четящи" и "участващи", защото по написаното те ясно си ги показват, само дето няма никаква полза, нито нужда да го правя. Нищо няма да се промени, не е и нужно да се променя каквото и да било. Който каквото може, си привижда за себе си.

защо да си играем на играта на въпроси, при положение че това е т.н. "въпросителна форма с предизвестен отговор" - изразява гледната точка на "питащия", а не е за да получи информация. Точно това е - защото е очевидно, дори самия въпрос се основава на множество интерпретативни елементи - достатъчно е само да се забележи условността в изразите, изказа... дори самите понятия "ФАКТ" и "ИНТЕРПРЕТАЦИЯ" са условни, дори и при положение че ползващите ги невидимо я пропускат. Главно защото шаблонното възприятие, мислене, отражение... са израз на системи изградени от природата. Например, точно в този смисъл е и темата, която касае явления, при които вече е налично предварително конструирано и формирано отношение, нагласи, убеждения се използват за опорни точки от всяка личност. Просто това е лесния начин и природата го е заложила като "шорткът", силата му е че предлага високо КПД - нещо като "навични невронни вериги" но касаещи знаенето, представите, реакциите, понятията и връзките им. От същото идва и смисъла на заучаването, усвояването... Но после идват повторенията и репликациите... защото без тях е цялата схема губи значението си. Още веднъж напомням - не е проблема че тази схема я има, тя има своето значение. Въпроса е, че тя има своя лимит. Например - шофьорите най-често управляват автомобила си автоматично - чрез предварително зададени и овладени схеми на възприятие и реакции, на конфликти и решения (на пътя). Когато честото повторение на едни и същи положения и тяхното валидирано отреагиране прави така, че да се влиза в репликаторен режим... Става въпрос, че проблема е наличен, когато при справяне с различни житейски събития и изживяванията или реакциите от това, определят човешки субект или групи от такива, да се привлекат от определени интерпретационни схеми. Впослествие - да се слеят с тях в процеса по образуването на идентичност. С израстването би трябвало това да е вид етап, да е преходен защитен момент. Но някои психични особености предпоставят това да не се случи и вместо да е времененно изменение със защитна цел, да се превърне в устойчива тенденция, която от защитна реакция, да се превърне в генерираща сигнали за опасност, когато такива извън субекта, въобще не съществуват. Налице е процес по генерирането на реал - в началото само на елементи от него. Нещо много подобно на "допълнена реалност". В споеслествие - на все повече елементи, и чрез продължаващо насищане с образи и отражения - до подмяна на обективния реал сред който е самия човешки субект. По този начин вътрешния психичен реал, конструиран и формиран в среда от отражателни процеси, се насища и запълва от вътрешно генерирани сигнали, които при различни недостатъци и особености на психичните процеси и "хардуер", не е възможно да се диференцират. Така се реализира специфично явление при което всеки човек е повече или по-малко "в главата си". Всеки може да види това, както по себе си, така и по околните в житейското му ежедневие или сред социалните медии или виртуалното пространство. Особено в последните две, явлението е чудесно предложено и опримерено. Процеса настъпва напълно несъзнателно още в ранна детска възраст. Още повече когато и самата "човешка среда" сред тях реализира своя си натикс и "печат" в психичното сред своите резонантни членове. Но когато настъпи рязко изменение в обстановката и елементи от нея не могат да се обработят адекватно, защото излизат отвъд периметъра на предишните повторяеми условия... вече е проблем, защото не е възможно да се намерят адекватни за променливата обстановка, реакция. Това е най-общо казуса, за който пиша в трета поредна тема. Налице са проблеми в ограничеността на т.н. заучено мислене. Напълно неусетно по силата на повторенията и вградените механизми, човешкия живот се образува чрез повторения и свързаните с тях "цикли". Това дава и явлението "зацикляне". Дава една инерция. Само напомням, че същото явление е налично навсякъде, дори и сред пишещите където и да е, без значение дали са учени, знаещи или не, без значение титли или докторати... Дали са миряни, или от коефициента им на ИКЮ. Разбира се съществуват различни подходи разработени за целите на излизането от "зациклянето" и репликациите, от ограниченията в естественото и неизбежно формиране на параметри... В обобщен план, понеже някои четящи силно настояват, ще го напиша с други думи - ние, хората намираме начин да провеждаме битието си в напълно изкуствена психично създадена среда, която няма нищо общо с обективния реал около нас. В същата среда човешкото същество намира все повече основания за битието си, подведено от нейната засилваща роля. Най-парадоксалното на това е, че самото човешко същество участва в генерирането на изкуствения реал чрез свои невидими механизми, изплъзващи се от възможността да бъдат уловени, регистрирани и изучени. По този начин се затваря своеобразен "психичен взаимно-отражателен кръг" - едни мозъчни дялове участват в конструирането на вътрешен реал по много сложни начини. А други дялове, продължават да приемат това за "външен реал", защото сигналите за него се подават на един и същ "вход" и те биват обработени според предварителната схема - щом има изживяване, значи това е заради случващото се отвън". Най-простия пример за всичко това са сънищата, особено при субекти, които сънуват дълбоко, цветно... - т.н. "силни сънища". По време на самото сънуване се реализира описанието което условно давам по-горе, с елементите които визирам, за да опиша опознатата от мен схема на взаимодействия и ролята й за битието на човешките същества в ежедневието й, далеч отвъд рамките на "съня". Откритието на всичко това дори не е мое и в него аз не съм с нищо оригинален. Аз само го преоткрих за себе си, ползвайки капацитета, наблюдения, изводи и систематизацията им... както и мнозина други са го направили, според следите които са оставили след себе си. В тия следи, множество хора са оставили зад себе си своят път в познанието на явлението, наречено сборно от всеки от тях - "СЪНУВАНЕ в будно състояние". На тия процеси се основават всички психични явления и тяхното влияние е пряко в живота на всеки един от нас - всички пишещи или четящи. Включително и пишещия тия редове. ===================

имам въпроси - например - от цветните цитати или всички останали избираеми понятия, може ли да изведете един единствен факт? Факт, който не се нуждае и няма никакво значение от неговата човешка интерпретация... -Също така ми е любопитно - ако не сме ние, хората, дали нещо друго сред вселената би се занимавало с "факти или интерпретации"? - Понятието ФАКТ, яде ли се, пие ли се, има ли маса, спин, термодинамични характеристики - Понятието БИТ, или БАЙТ, какво е - факт или интерпретация... или друго? - Тия коментари какво са - факт ли са или интерпретации от комплексните каскади от възприятия, отражения и реакции? Когато хората не разбират че боравят с отражателен леър и това е единствената им възможност сред която кодират и подреждат възприятията и отраженията си, те непрекъснато се подвеждат че ОТРАЗЕНОТО е ОБЕКТИВНИЯ, НЕЗАВИСИМ ОТ ТЯХ РЕАЛ. И това е естествено предвид, че им липсват критерий за диференцирането между двете и дори не е възможно да се усъмнят. Това са само малка част от триковете с които мозъчните системи си служат, за да изпълняват програмираните си функции. Колкото до физиката - струва ми се вече написах, че е твърде неадекватно да се ползват прийоми от физиката сред философията или психологията. И... единственото общо между тях е нуждаещия се от обяснение, насред заучените си валидирани системи от такива.

Според мен, самото понятие ИНФОРМАЦИЯ е само абстракт, обобщаващ начина по който хората се разбират помежду си да интерпретират явления и да правят обобщения. Функционалността на това понятие е именно процеса на ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА й. Например попаднах, че Де Боно е извел въпроси за мисленето и информацията, според изводите на който дори самата дума ФАКТ зависи от интерпретацията й. И това се отнася до всичко друго. Според същия самото поставяне на понятието ФАКТ, като обективно и независимо съществуване на явления, процеси, всъщност това е начина по който ние хората договорено ги интерпретираме, според условностите на собствените ни възприятия и възможността да формулираме и обобщим. Така или иначе, в човешкото мислене понятието ФАКТ, както и всичко, прието за ФАКТИ, всъщност са договорено приети, интерпретативни колективни конвенции. Накратко - няма дори един единствен пример за ФАКТ, без да са замесени условностите и ограниченията на интерпретацията му. Такъв извод не е оригинален, нито въпросния ДЕ БОНО е някакъв новатор в това. Във философските обосновки на будизма е наличен сериозно изведен дял за относителността. Те го наричат "липса на независимо съществуване". Ние хората разполагаме само с ОТРАЖЕНИЯ и боравим с тях. Целия вътрешен свят е изграден от систематизирани и структурирани отражения чрез символна ментална кодировка. В този смисъл, най-важния процес в обработката на информацията е нейната интерпретация. Интерпретирането е процес на сравнение на неразпознати данни, с вече разпознат модел от такива. Сравнение, разпознаване според модел, валидиране, ползване. На всяка стъпка от това условно описание, са налични условности и ограничения заради особеностите на процеса. Всичко това остава в "зоната на здрача" за повечето хора. А това касае всеки един от нас, хората - всеки един, всеки миг... без никакви изключения. Това са особеностите на психичните полета на познанието - касаят всеки човек, без значение дали, доколко или докъде ги познава. За да се справя с ограниченията и условностите и за да опитам да надникна какво е "отвъд" тях, се налага процесите да се изучат, вникнат и систематизират и синтезират. Не намерих друг начин и ползвам този.

Мисля, че не е трудно да се доловят проблемните несъответствия в текста, без дори да се налага да се ползват сериозни психологични анализи. Понеже за мен темата е вече разглеждана в детайли и то преди няколко години, се отнасям към нея като към незначителна и само като елемент от социалните взаимодействия. Например, най-общо - т. 1 и 2 съдържат положения, характерни за деца със засилена индивидуалност. Въпреки че същата твърде често се бърка и смесва с бунтарския синдром, който е реактивна реакция на нетърпимост породена от социална неадекватна среда - най-често като емоционална неадекватност сред родителите или проблемно семейно обкръжение. Колкото до останалите точки, дори споменаването на "порасналите индиго-деца" са обобщения описващи съвсем обикновени психични социални явления сред подрастващи и следите които оставя това в живота им като 'възрастни'. Също така - точки 3, 4 и 5, например, касаят вече съвсем социални взаимодействия. Деца с изразена индивидуалност още от малки, които съумеят да я запазят от силния натиск против нея идващ от социалната среда, постепенно се научават да се осланят на индивидуалните си черти и особености. По пътя им към това се научават да осъвместяват многобройните си "таланти' в различни сфери, вместо да се разкъсват между тях. Докато социалния натиск е в посока на уеднаквяване и неговия зов и действие е още от раждането, нарастването и развитието на индивидуалния аспект в индивида има противоположна тенденция - нарастване на самостоятелността, заедно с придружаващата засилваща се независимост от социалното обкръжение и сигнали, с които обаче останалите резонаниращи са дълбоко обвързани и по този начин взаимозависими чрез кръстосаните си проекции и сигнали. . Идеята на текстове като този, всъщност, е да се напише с толкова много общи положения, сред които все някой да се привиди и по този начин да припознае нещо от себе си. С подобни прийоми се пишат и астрологичните прогнози, например. Всичко това вече е достатъчно разглеждано от различни изследователи и в него няма нищо сериозно, освен общи реторични прийоми зададени от особеностите в таргет-групата на потребителите на същото.

Ами... май не. Един от социалните митове които се пръкнаха заради нуждата от тях - тия на "индиговите деца". Понеже склонността е към усложнения, се намериха и популисти, които родиха и термина "кристални деца". Като се зачетат внимателно, се вижда че всичко това писано от хора, които просто биха искали да привидят обекти през описанията си. Че им дават характеристики, за които самите те мечтаят, или такива, през които социалното мнение е готово да ги "поеме". Комбинациите всъщност са напълно несъответствени и дори при стандартен анализ и разбор. Обаче писания от този род не се пишат за внимателно четящи, те са отправени за специфична таргет група с определени очаквания, потребности и нужди. Сред всичко това въобще не влиза осмислянето и внимателния поглед в написаното. Понеже се споменава в линка за авторката, ако някой зачете "учителските й прозрения" за аурите, ще добие поне обща представа за това че въпросната е станала автор, защото се е намерило широк социален отклик, в определени времена, нрави, култури и... нужди. Примери от такова естество са и досега заради продължаващата потребност от подобни социални фантазии. От тях се нароиха огромен брой радетели на социалния популизъм, в езотерични краски. Което доведе до нарисуването на изключително профанизиран образ на езотеричните познания. Така се ражда популярната социална версия на един нерероятен микс от глупости, създадени само и само да се закачи нещичко от баницата на потребното за масата. Тази конкретика аз нарекох за себе си общо "духовна чалга", или "народна духовност". Това вече е огромен цял бизнес. Изключително посредствени иначе хора, само заради тънкия си нюх за масовите нужди, подадоха нужния му продукт. Вече десетилетия върви новата форма на социална религия, направена от парченца който каквото намери и съшие - от християнство, илюминати, окултизъм и езотерика, източни философии, насложиха се индиански, африкански митове и описания... и всичкия тоя миш-маш битува и циркулира през поддръжниците и ползвателите си сред социума.

???. Какъв е смисълът на горното или пък каква е връзката му с темата?

"........... Как да упражнявате по-добър контрол над вашите действия и поведение и тези на другите около вас, чрез разбирането на работата на двете основни системи на мозъка, които определят всяка една от реакциите ни. Преди всичко: да изясним двата начина на мислене, които използваме: За да наблюдавате ума си в автоматичен начин на действие, хвърлете поглед на горната снимка. Щом погледнете лицето на мъжът от нея, вашият опит гладко съчетава онова, което нормално наричаме виждане и интуитивно мислене. Също толкова уверено и бързо, както виждате, че косата на мъжа е тъмна, вие разбирате, че той определено е гневен. Нещо повече, онова, което виждате, го отнасяте до бъдещето. Чувствате, че този мъж се готви да каже някои много неприятни думи, вероятно на висок и остър глас. Предчувствието какво се готви да направи той идва в ума ви автоматично и без усилие. Нямате намерение да оценявате неговото настроение или да предугадите какво може да направи той и реакцията ви спрямо снимката не съдържа чувството за нещо, което правите. То просто ви се случва. Това е пример за бързо мислене. Сега да разгледаме следната задача: 17×24=? Моментално сте разбрали, че това е задача за умножение, и вероятно сте разбрали, че можете да я решите с хартия и молив, а и дори без тях. Също така сте имали някакво неясно интуитивно знание за диапазона на възможните резултати. Бързо бихте разбрали, че нито 12 609, нито 123 са приемливи решения. Ако обаче не отделите известно време на задачата, не бихте били сигурни, че отговорът е 568. Точно решение не ви е дошло на ума и сте почувствали, че бихте могли да изберете дали да се заемете с пресмятането, или не. Ако още не сте го направили, би трябвало да се опитате да решите задачата по умножение сега, като изпълните поне част от нея. Като сте изпълнили последователните стъпки за решаването на тази задача, вие сте изпитали бавното мислене. Първо сте си припомнили когнитивната програма за умножаване, която сте научили в училище, после сте я изпълнили. Извършването на смятането е било някакво усилие. Процесът е бил умствен труд: съзнателен, изпълнен с усилие и методичен – прототип на бавното мислене. Смятането е било събитие не само във вашия ум; участвало е и тялото ви. Мускулите ви са се напрегнали, кръвното ви налягане се е покачило и пулсът ви се е ускорил. Ако някой би се вгледал в очите ви, докато се борехте със задачата, щеше да види, че зениците ви са се разширили. Зениците ви са се свили в нормалните си размери веднага щом сте приключили труда си – когато сте намерили отговора (който, между другото, е 408) или когато сте се отказали. Двете системи в мозъка, които управляват живота ни! В продължение на няколко десетилетия психолозите проявяваха силен интерес към двата начина на мислене, които илюстрирахме със снимката на гневния мъж и със задачата за умножение по-горе. Те предлагат много наименования, с които да ги обозначаваме. Тук, ние ще приемем, предложените най-напред от психолозите Кийт Станович и Ричард Уест, и ще наричаме двете системи в ума Система 1 и Система 2. Система 1 оперира автоматично и бързо, с малко усилие или изобщо без никакво усилие и без чувство за съзнателен контрол. Система 2 обръща внимание на изпълнените с усилие умствени дейности, които го изискват, включително сложните изчисления. Операциите на Система 2 често се свързват със субективното преживяване за действие, избор и концентрация. Когато мислим за себе си, ние се идентифицираме със Система 2, със съзнателното, разсъждаващото Аз, което има вярвания, прави избори и решава за какво да мисли и какво да прави. Макар че Система 2 вярва, че е там, където е действието, деятел е автоматичната Система 1. Автоматичните операции на Система 1 генерират удивително сложни модели от идеи, но само по-бавната Система 2 може да изгражда мисли в подредени последователности от стъпки. Можете да си представяте двете системи като деятели със свои лични способности, ограничения и функции. Ето някои примери за автоматичните действия, отнасящи се към Система 1, подредени най-общо по сложност: Открийте, че един обект е по-отдалечен от друг. Ориентирайте се към източника на внезапен звук. Довършете израза „хляб и…”. Направете „гримаса на погнуса”, когато ви покажат ужасна картина. Открийте враждебността в някой глас. Отговорете на въпроса 2 + 2 = ? Прочетете думите на големи билбордове. Карайте кола на празно шосе. Открийте силен ход в шаха (ако сте майстор в играта на шах). Разберете прости изречения. Всички тези умствени събития спадат към примера с гневният мъж – те стават автоматично и изискват малко или никакво усилие. Способностите на Система 1 включват вродени умения, които споделяме с останалите животни. Родени сме подготвени да възприемаме света около нас, да разпознаваме обекти, да насочваме вниманието си, да избягваме загуби и да се страхуваме от паяци. Други умствени дейности стават бързи и автоматични благодарение на продължителната практика. Система 1 се е научила да прави асоциации между представи (столицата на Франция?); научила се е и на умения, като например четенето и разбирането на нюанси в социалните ситуации. Някои умения, като например откриването на силни шахматни ходове, се придобиват само от експерти, специализирани в съответната област. Други са широко разпространени. Откриването на приликата в портрет на дадена личност със стереотипа за професия изисква широко познаване на езика и културата, което повечето от нас притежават. Познанието е складирано в паметта ни и се достига без намерение и без усилие. Някои от умствените действия в списъка по-горе са напълно несъзнателни. Не можете да се въздържите да не разбирате прости изречения на собствения си език или да не се обърнете в посоката на силен неочакван звук, нито можете да си попречите да знаете, че 2 + 2 = 4, или да не мислите за Париж, когато се спомене столицата на Франция. Други дейности, като например дъвченето, са податливи на съзнателен контрол, но нормално протичат на автопилот. Контролът на вниманието е общ и за двете системи. В нормалния случай ориентирането към силен звук е несъзнателно действие на Система 1, което незабавно мобилизира съзнателното внимание на Система 2. Може да сте способни да устоите и да не се обърнете към източника на звук и обиден коментар на шумно парти, но дори ако главата ви не се движи, вниманието ви в началото се насочва натам поне за малко. Вниманието ви обаче може да се отклони от нежелания фокус, главно като преднамерено се фокусирате върху друг обект. Твърде разнообразните операции на Система 2 имат една обща характерна черта: те изискват внимание и се разстройват, когато вниманието се отклони. Ето някои примери: Фокусирайте вниманието си върху клоуните в цирка. Фокусирайте се върху гласа на определена личност в шума и препълнена с хора стая. Потърсете жена с бяла коса. Поровете в паметта си, за да идентифицирате изненадващ звук. Поддържайте по-голяма скорост на ходене от естествената за вас. Наблюдавайте особеностите на вашето поведение в определена социална ситуация. Пребройте колко пъти се появява буквата а в дадена страница от текст. Кажете на някого телефонния си номер. Паркирайте на тясно място Сравнете две перални по общата им стойност. Попълнете данъчна декларация. Проверете верността на сложен логически аргумент. Във всички тези ситуации е необходимо да насочите вниманието си и ще ги изпълните не толкова добре или изобщо няма да ги изпълните, ако не сте готови или ако вниманието ви не е съответно насочено. Система 2 притежава известна способност да променя начина, по който работи Система 1, чрез програмиране на нормално автоматичните функции на вниманието и паметта. Когато например чакате роднина на пълна с хора гара, можете съзнателно да се накарате да търсите белокоса жена или брадат мъж, и по този начин вероятността да откриете роднината си от разстояние ще се увеличи. Можете да настроите паметта си да търси столици, които започват с Н, или за френски екзистенциалистки романи. А когато наемате кола на лондонското летище „Хийтроу”, служителят вероятно ще ви напомни, че „тук караме от лявата страна на пътя”. Във всички тези случаи ви карат да направите нещо, което не се случва естествено, и ще откриете, че последователното спазване на дадена насока изисква непрестанно упражняване на поне известно усилие. Често използваният израз „обърни внимание” (на англ. буквално „плати внимание”) е уместен: разполагаш с ограничен бюджет от внимание, което можеш да отпуснеш на дейностите си, и ако се опиташ да превишиш бюджета си, ще се провалиш. Признак на изпълняваните с усилие дейности е, че те си пречат една на друга, поради което е трудно или невъзможно да изпълняваме няколко наведнъж. Не можете да сметнете колко прави 17 х 24, докато правите ляв завой при голям трафик, и определено не бива да се опитвате. По този повод задължително вижте и: Истината за multitasking-a в продуктивността: как всъщност нашия мозък обработва информацията? Можете да правите няколко неща наведнъж, но само – ако са лесни и не изискват усилие. Вероятно ще сте с безопасност, ако разговаряте с пътник, докато карате по празна магистрала, и много родители са открили, вероятно с известно чувство на вина, че могат да четат приказка на детето си, докато си мислят за нещо друго. Всеки човек има известно съзнание за ограничения капацитет на вниманието и нашето социално поведение е снизходително към тези ограничения. Когато например водач на кола изпреварва камион на тесен път, възрастните пътници напълно разумно спират да говорят. Знаят, че не е хубаво да отвличат вниманието на шофьора, и освен това подозират, че той е временно глух и няма да чуе какво казват. Интензивното фокусиране върху дадена задача може действително да направи хората слепи дори за стимули, които нормално привличат вниманието. Най-внушителна демонстрация на това дават Кристофър Чабрис и Даниъл Саймънс в книгата си „Невидимата горила”. Те заснемат два отбора, които си подават баскетболна топка. Единият отбор е облечен с бели фланелки, другият с черни. Зрителите на филма имат за задача да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оставят без внимание черните играчи. Тази задача е трудна и напълно те поглъща. По средата на видеото жена, облечена като горила, прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди. Много хиляди души са гледали видеото и около половината от тях наистина не забелязват нищо необичайно. Задачата по преброяването – и особено инструкцията да не обръщат внимание на единия отбор, – е причина за тази слепота. Никой, който гледа видеото, без да му е възложена подобна задача, не пропуска да види горилата. Гледането и ориентирането са автоматични функции на Система 1, но те зависят от отдаването на известно внимание на съответния стимул. Авторите отбелязват, че най-забележителното откритие в тяхното изследване е, че хората намират неговите резултати за много изненадващи. Действително зрителите, които не успяват да видят горилата, в началото са уверени, че нея не я е имало – те не могат да си представяла пропуснат толкова удивително събитие. Изследването с горилата илюстрира два важни факта относно нашите умове: ние сме "слепи" за очевидното, а и "слепи" за "слепотата" си. А и с това подробно обяснение на начина ни на мислене се надявам, че вече по-добре ще разбирате реакциите си и това как всъщност оперира мозъка..."

КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ, ОТКЛОНЕНИЯ И ЗАБЛУДИ събрал и подредил: Орлин Баев Когнитивни изкривявания Даниел Канеман предлага формално разделяне в разглеждането на когнитивните процеси - като "бързите, но повърхностните" от тях той нарича "система 1". Характеризират се като израз на инстинктивните защитни реакции сред други дялове на мозъка и влиянието на същите върху когницията и мисленето. - и "по-бавните, но които имат по-широк и задълбочен потенциал - "система 2". - Когнитивните изкривявания и отклонения, проявяващи се от "система 1", се проявяват като автоматични или "инстинктивни" реакции сред когнитивните процеси в човека. Те са проява на програмирани схеми по които е естествено заложено да се реагира 'бързо' на условията в средата. Основават се на "къси, вече заложени или валидирани връзки" между различните елементи на отражение в мозъка. Голяма част от тия "връзки" се реализират напълно несъзнателно, като една част са видово генетично кодирани, а друга - социално формирани. - По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека - особено в изменчива среда. - От друга страна "автоматичните мисли" спомагат за психическото оцеляване на човека, в условия на затруднения или невъзможност за решаване на конфлиукти. Проблемът за този тип оцеляване е, че е с цената на самозаблудата. - Когнитивните изкривявания, уклони и логически сривове са аналогични на психоаналитичните защитни механизми. ============================================== 1.Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...(изключващо мислене - основното в него е опростяването, чрез привеждане на всичко в прости дуални противостоящи положения) 2. Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. (който е по-важен и с по-специално емоционално значение за субекта) 3. Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти. (влияе се от предварителната нагласа и базовите процеси в самия субект) 4. Дисквалифициране на позитивното – постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко. (като горното) 5. Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи. 6. Четене на мислите – вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути”. 7. Предсказване на бъдещето – „предсказването” на събития преди да са се случили. 8. Преувеличаване и неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други. 9. Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. 10. Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност. 11.ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм. 12. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им. 13. Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Когнитивни отклонения (байъси) Когнитивните байъси са модели на отклонение в преценката при определени ситуации. Част от когнитивните отклонения са проучени експериментално от съвременната когнитивна психология. 1. Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение. (свързан е със стадния инстинкт) 2. Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията. 3. Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са. 4. Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения. 5. Конгруентен байъс – тенденцията да се тества само желаната от нас хипотеза, като алтернативните такива се дисквалифицират. 6. Професионално изкривяване – тенденцията да се гледа на света и хората през конвенциите на собствената професия. 7. Фокусиращ ефект – отклонение в предвижданията за даден обект или събитие поради едностранчивото фокусиране в отделен негов аспект. 8. Рамкиращ (контекст) ефект – достигане до различни заключения за същността на обекта или ситуацията в зависимост от контекста в която са представени. 9. Преувеличено намаление – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори. 10. Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене. 11. Ирационална ескалация – тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия. 12. Ефект на експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане на някого или нещо просто поради това, че го познаваме. 13. Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност. 14. Съдене за решение по резултата му – тенденцията да се съди за едно решение по неговия резултат вместо по неговото качество по времето, когато е било взето. (атавизъм. а и причината е тясно психично поле) 15. Заблуда във времето за изпълнение на планираното – тенденцията да се подценява срокът за изпълнение на задачите, което води до пресрочване на планувания срок за извършване на задачата. 16. Реактивно съпротивление – тенденцията да действаме противоположно на това, което се очаква от нас ( произхожда от рефлекс и като такова е атавизъм. Най-характерното му проявление е бунта в тийнерджърска възраст, който е част от израстването и процеса по индивидуализация). 17. Status quo – тенденцията на хората да желаят нещата да си останат едни и същи (така, както са ги възприели, както са им познати... Обикновено това са хора с много нисък потенциал за обработка на информация и адаптация към непрекъснато изменящите се влияния на живота) 18. Хазартна грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития. (много характерно е внушението "няма случайности") 19. „Аз си знаех, че ще стане така” или задно виждане – склонността да се разглеждат миналите събития като предсказуеми. (много силен и разпространен - особено за натури склонни къ 20. Илюзорна взаимосвързаност – вярването, че определени действия водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност). 21. Ефект на очакванията на експериментатора – когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат. 22. Свръх оптимизъм – систематичната тенденция за прекален оптимизъм по отношение резултатите от действията. 23. Свръх самоувереност – тенденцията да се надценяват собствените качества. 24. Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите. 25. Фокус на спомените – тенденцията на хората да си припомнят повече и по-ярки събития от юношеските си години и ранната младост, отколкото от други периоди на живота си. 26. Розова ретроспекция – тенденцията отминалите събития да се припомнят в розова, вместо в реална светлина. 27. Селективност – изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани. 28. Стереотипизиране – очакването, че конкретен член на дадена група ще притежава характерните за тази група черти, без да имаме реална информация за индивида. 29. Субективно потвърждение – убедеността, че нещо е вярно защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности. 30. Тексаски снайпер – избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно. СОЦИАЛНИ БАЙЪСИ 1. Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките. 2. Фалшиво съгласие – тенденцията да се преувеличава степента с която другите са съгласни с теб. 3. Ореол – тенденцията позитивните или негативни качества на човек от една сфера на живота му да бъдат проектирани от зрителя в други области и сфери от живота му. 4. Стаден инстинкт – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти. 5. Илюзията за асиметрично познание за другите – вярването, че собственото знание за другите надхвърля знанието на другите за нас. 6. Илюзия за прозрачност – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите. 7. Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група. 8. Справедлив свят – вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си. 9. По-умен от средното – тенденцията на човек да се смята за по-умен от средната маса. 10. Проекция – тенденцията несъзнателно да приемаме, че другите споделят същите като нашите мисли, желания, вярвания, стойности и позиции. 11. Самообслужване – тенденцията да се асоциираш с успехите и да се дисоциираш от неуспехите. 12. Самоизпълняващо се пророчество – несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение. Паметови отклонения 1. Одобрение на собствения избор – спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените(Mather, Shafir & Johnson, 2000). 2. Контекст ефект – когницията и паметта зависят от контекста в който се проявяват. Например припомнянето става по-трудно в различен контекст и по-лесно в същия контекст. 3. Криптомнезия – мисатрибутиране, при което паметта се бърка с въображение, защото по време на запаметяването не е протекъл съзнателен когнитивен процес. 4. Егоцентрично припомняне – променено спомняне на миналите събития, така че да ласкаят егото ни - случва се преднамерено съзнателно или несъзнавано. (между другото на това се основават значителна част от позитивистките популярни послания и прийоми ) 5. Инфантилна амнезия – запечатването на незначително количество съзнателни паметови следи от възрастта преди две години. 6. Изравняване и изостряне на паметта за събитие – паметови изкривявания, които се състоят в загуба на подробностите за паметовия епизод, но изостряне на отделни негови детайли. Ефектът се засилва при повтарящото припомняне на епизода. 7. Съответствие в настроението – по-доброто припомняне на информация, отговаряща семантично и емоционално на настоящото настроение на индивида. 8. Настойчиви спомени – нежеланото обсесивно резавръщане на спомените за травматично събитие. 9. Превъзходство на образната памет – фактът, че представяните в образна форма (снимки, рисунки...) стимулни материали имат много по-висок процент на запаметяване. 10. Първите и последни стимули – по-добро запаметяване на първите и последните думи от представения списък. Същият ефект се наблюдава при първата и последната част от разговор. 11. Лично генерирани когниции – по-доброто запомняне на лично генерирани когниции пред чужди такива. 12. На върха на езика – когато различни паметови следи се преплитат и пречат на припомнянето на целия паметов епизод (Schacter, 1999). 13. Същностно запаметяване – представлява уклонът на хората да запомнят същността на казваното зад използвания вербален изказ(Poppenk, Walia, Joanisse, Danckert, & Köhler, 2006). 14. Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи. Формалните и неформални заблуди произтичат на базата на когнитивните отклонения и изкривявания и се отнасят до социалната вербална комуникация. Използват се съзнателно от добрите оратори за убеждаване чрез задействане на когнитивните отклонения и изкривявания на слушателите. Също така навсякъде в сферите, където това е част от социалното функциониране - политика, реклама, маркетинг, бизнес-преговори, дипломация, религия, идеология, пропаганда, дори в изкуството - като част от прийомите в актьорското майсторство,... разбира се - също при диспути, дискусии, спорове... Формалните заблуди - са аргументи, водещи до заблуда поради логически грешки във формата или структурата им. 1. Позоваване на вероятността – понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи. 2. Фалшив аргумент – ако аргументът, служещ за основа на дадено заключение е неправилен, тогава задължително заключението е невярно! 3. Чиста увереност – условията на даден довод са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива. 4. Фалшива дилема – когато два алтернативни избора са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори. 5. Игнорацио еленчи – невярно заключение или невярна теза. 6. Природата винаги е добра – твърдението, че всичко природно е добро, а всяко човешко творение – зло. 7. Негативно доказателство – тъй като дадена хипотеза не може да бъде доказана, следователно е грешна. 8. Непозволено обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини. 9. Доказателство чрез пример – невярната свръхгенерализация, че дадена теза е вярна, защото е посочен един или повече отговарящи на хипотезата примери. Например „Виждал съм човек да застрелва друг! Следователно всички хора са убийци!” Или „Хомеопатията помогна на този и онзи. Следователно хомеопатията помага на всички!” 10. Потвърждаващо заключение от негативно условие – например „Никоя риба не е куче. Никое куче не може да лети. Следователно всички риби могат да летят!” 11. Мажорна грешка – мажорният предикат не е включен в мажорното условие, но присъства в заключението. Например „Всички кучета са бозайници. Никоя котка не е куче. Следователно никоя котка не е бозайник!” 12. Минорна грешка – минорният предикат не присъства в минорното условие, но се появява в заключението. Например „Всички котки са от семейство котки. Всички котки са бозайници. Следователно всички бозайници са от семейство котки!” Неформални заблуди Неформалните заблуди са логически грешки по причини различни от структурните (формални) закони на твърденията. 1. Вземане на подбив – окарикатуряване на твърденията на опонента така, че да предизвикат емоционална реакция в публиката. 2. Argumentum ad ignorantiam – заключение, че твърдението е вярно защото не е доказано, че е погрешно или заключение, че твърдението е погрешно защото не е доказано, че е вярно. 3. Корелацията означава причинно следствена връзка – заблудата, че при наличието на висок коефицент на корелация имаме задължителна причинно следствена свързаност между изследваните явления, като едното поражда другото. Това не задължително е така. 4. Свръхопростяване на причината – когато причината за дадено явление се свежда до единична, когато всъщност е комплексна. 5. Фалшива атрибуция – позоваване на нерелевантен, неидентифициран, нелигитимен или изфабрикуван източник. 6. Цитиране при смяна на контекста или извън контекста – начин за промяна на начина на възприемане на цитирания епизод – окарикатуряване или промотиране. 7. Непълно сравнение – заблуждаващо сравнение при което се казва само избрана част от информацията. 8. Вдигане на летвата – заблуда, при която целта винаги е някъде напред, но никога недостигана. При заявяване на достижение, то бива дисквалифицирано и „летвата е вдигана”. 9. Заблуда за перфектното решение – заблуда при която се допуска, че съществува идеално решение на въпроса и достигнатото вече решение трябва да бъде отхвърлено, за да се намери идеалният избор. 10. Доказателство чрез многословие – ексесивно многословие, което може да потвърждава, но може и да не потвърждава тезата, но просто да отвлича вниманието и сугестира. 11. Ретроспективен детерминизъм – заблудата, че щом нещо се е случило, следователно е „било предопределено да се случи”. Липса на отчитане на многобройните възможни изходи от същия исторически епизод и свободната воля на участника в него. Отклоняващи заблуди 1. Ad Hominem (срещу човека) - отвръщане на аргумент с атакуване на личността на събеседника вместо с доводи против аргумента. 2. Заплаха – когато дадено заключение се аргументира със сила или заплаха за прилагане на сила. 3. Argumentum ad populum – когато твърдението се приема за вярно единствено защото много хора вярват, че то е вярно. 4. Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет. 5. Призив към емоциите – когато твърдението се обявява за вярно не на базата на валиден логически процес, а на базата на призив към емоциите. 6. Краят на света – твърдението, че ученето, усилията, развитието -интелектуално и морално са безсмислени, защото светът ще свърши в ядрена война или глобален катаклизъм, което обезсмисля усилията за каквото и да е. 7. Argumentum a silentio – заключение на базата на мълчание или липсата на контриращи доводи. 8. Традиция – когато нещо се приема за вярно само защото традиционно се приема за такова.