ramus

Мисля, че не е трудно да се доловят проблемните несъответствия в текста, без дори да се налага да се ползват сериозни психологични анализи. Понеже за мен темата е вече разглеждана в детайли и то преди няколко години, се отнасям към нея като към незначителна и само като елемент от социалните взаимодействия. Например, най-общо - т. 1 и 2 съдържат положения, характерни за деца със засилена индивидуалност. Въпреки че същата твърде често се бърка и смесва с бунтарския синдром, който е реактивна реакция на нетърпимост породена от социална неадекватна среда - най-често като емоционална неадекватност сред родителите или проблемно семейно обкръжение. Колкото до останалите точки, дори споменаването на "порасналите индиго-деца" са обобщения описващи съвсем обикновени психични социални явления сред подрастващи и следите които оставя това в живота им като 'възрастни'. Също така - точки 3, 4 и 5, например, касаят вече съвсем социални взаимодействия. Деца с изразена индивидуалност още от малки, които съумеят да я запазят от силния натиск против нея идващ от социалната среда, постепенно се научават да се осланят на индивидуалните си черти и особености. По пътя им към това се научават да осъвместяват многобройните си "таланти' в различни сфери, вместо да се разкъсват между тях. Докато социалния натиск е в посока на уеднаквяване и неговия зов и действие е още от раждането, нарастването и развитието на индивидуалния аспект в индивида има противоположна тенденция - нарастване на самостоятелността, заедно с придружаващата засилваща се независимост от социалното обкръжение и сигнали, с които обаче останалите резонаниращи са дълбоко обвързани и по този начин взаимозависими чрез кръстосаните си проекции и сигнали. . Идеята на текстове като този, всъщност, е да се напише с толкова много общи положения, сред които все някой да се привиди и по този начин да припознае нещо от себе си. С подобни прийоми се пишат и астрологичните прогнози, например. Всичко това вече е достатъчно разглеждано от различни изследователи и в него няма нищо сериозно, освен общи реторични прийоми зададени от особеностите в таргет-групата на потребителите на същото.

Ами... май не. Един от социалните митове които се пръкнаха заради нуждата от тях - тия на "индиговите деца". Понеже склонността е към усложнения, се намериха и популисти, които родиха и термина "кристални деца". Като се зачетат внимателно, се вижда че всичко това писано от хора, които просто биха искали да привидят обекти през описанията си. Че им дават характеристики, за които самите те мечтаят, или такива, през които социалното мнение е готово да ги "поеме". Комбинациите всъщност са напълно несъответствени и дори при стандартен анализ и разбор. Обаче писания от този род не се пишат за внимателно четящи, те са отправени за специфична таргет група с определени очаквания, потребности и нужди. Сред всичко това въобще не влиза осмислянето и внимателния поглед в написаното. Понеже се споменава в линка за авторката, ако някой зачете "учителските й прозрения" за аурите, ще добие поне обща представа за това че въпросната е станала автор, защото се е намерило широк социален отклик, в определени времена, нрави, култури и... нужди. Примери от такова естество са и досега заради продължаващата потребност от подобни социални фантазии. От тях се нароиха огромен брой радетели на социалния популизъм, в езотерични краски. Което доведе до нарисуването на изключително профанизиран образ на езотеричните познания. Така се ражда популярната социална версия на един нерероятен микс от глупости, създадени само и само да се закачи нещичко от баницата на потребното за масата. Тази конкретика аз нарекох за себе си общо "духовна чалга", или "народна духовност". Това вече е огромен цял бизнес. Изключително посредствени иначе хора, само заради тънкия си нюх за масовите нужди, подадоха нужния му продукт. Вече десетилетия върви новата форма на социална религия, направена от парченца който каквото намери и съшие - от християнство, илюминати, окултизъм и езотерика, източни философии, насложиха се индиански, африкански митове и описания... и всичкия тоя миш-маш битува и циркулира през поддръжниците и ползвателите си сред социума.

???. Какъв е смисълът на горното или пък каква е връзката му с темата?

"........... Как да упражнявате по-добър контрол над вашите действия и поведение и тези на другите около вас, чрез разбирането на работата на двете основни системи на мозъка, които определят всяка една от реакциите ни. Преди всичко: да изясним двата начина на мислене, които използваме: За да наблюдавате ума си в автоматичен начин на действие, хвърлете поглед на горната снимка. Щом погледнете лицето на мъжът от нея, вашият опит гладко съчетава онова, което нормално наричаме виждане и интуитивно мислене. Също толкова уверено и бързо, както виждате, че косата на мъжа е тъмна, вие разбирате, че той определено е гневен. Нещо повече, онова, което виждате, го отнасяте до бъдещето. Чувствате, че този мъж се готви да каже някои много неприятни думи, вероятно на висок и остър глас. Предчувствието какво се готви да направи той идва в ума ви автоматично и без усилие. Нямате намерение да оценявате неговото настроение или да предугадите какво може да направи той и реакцията ви спрямо снимката не съдържа чувството за нещо, което правите. То просто ви се случва. Това е пример за бързо мислене. Сега да разгледаме следната задача: 17×24=? Моментално сте разбрали, че това е задача за умножение, и вероятно сте разбрали, че можете да я решите с хартия и молив, а и дори без тях. Също така сте имали някакво неясно интуитивно знание за диапазона на възможните резултати. Бързо бихте разбрали, че нито 12 609, нито 123 са приемливи решения. Ако обаче не отделите известно време на задачата, не бихте били сигурни, че отговорът е 568. Точно решение не ви е дошло на ума и сте почувствали, че бихте могли да изберете дали да се заемете с пресмятането, или не. Ако още не сте го направили, би трябвало да се опитате да решите задачата по умножение сега, като изпълните поне част от нея. Като сте изпълнили последователните стъпки за решаването на тази задача, вие сте изпитали бавното мислене. Първо сте си припомнили когнитивната програма за умножаване, която сте научили в училище, после сте я изпълнили. Извършването на смятането е било някакво усилие. Процесът е бил умствен труд: съзнателен, изпълнен с усилие и методичен – прототип на бавното мислене. Смятането е било събитие не само във вашия ум; участвало е и тялото ви. Мускулите ви са се напрегнали, кръвното ви налягане се е покачило и пулсът ви се е ускорил. Ако някой би се вгледал в очите ви, докато се борехте със задачата, щеше да види, че зениците ви са се разширили. Зениците ви са се свили в нормалните си размери веднага щом сте приключили труда си – когато сте намерили отговора (който, между другото, е 408) или когато сте се отказали. Двете системи в мозъка, които управляват живота ни! В продължение на няколко десетилетия психолозите проявяваха силен интерес към двата начина на мислене, които илюстрирахме със снимката на гневния мъж и със задачата за умножение по-горе. Те предлагат много наименования, с които да ги обозначаваме. Тук, ние ще приемем, предложените най-напред от психолозите Кийт Станович и Ричард Уест, и ще наричаме двете системи в ума Система 1 и Система 2. Система 1 оперира автоматично и бързо, с малко усилие или изобщо без никакво усилие и без чувство за съзнателен контрол. Система 2 обръща внимание на изпълнените с усилие умствени дейности, които го изискват, включително сложните изчисления. Операциите на Система 2 често се свързват със субективното преживяване за действие, избор и концентрация. Когато мислим за себе си, ние се идентифицираме със Система 2, със съзнателното, разсъждаващото Аз, което има вярвания, прави избори и решава за какво да мисли и какво да прави. Макар че Система 2 вярва, че е там, където е действието, деятел е автоматичната Система 1. Автоматичните операции на Система 1 генерират удивително сложни модели от идеи, но само по-бавната Система 2 може да изгражда мисли в подредени последователности от стъпки. Можете да си представяте двете системи като деятели със свои лични способности, ограничения и функции. Ето някои примери за автоматичните действия, отнасящи се към Система 1, подредени най-общо по сложност: Открийте, че един обект е по-отдалечен от друг. Ориентирайте се към източника на внезапен звук. Довършете израза „хляб и…”. Направете „гримаса на погнуса”, когато ви покажат ужасна картина. Открийте враждебността в някой глас. Отговорете на въпроса 2 + 2 = ? Прочетете думите на големи билбордове. Карайте кола на празно шосе. Открийте силен ход в шаха (ако сте майстор в играта на шах). Разберете прости изречения. Всички тези умствени събития спадат към примера с гневният мъж – те стават автоматично и изискват малко или никакво усилие. Способностите на Система 1 включват вродени умения, които споделяме с останалите животни. Родени сме подготвени да възприемаме света около нас, да разпознаваме обекти, да насочваме вниманието си, да избягваме загуби и да се страхуваме от паяци. Други умствени дейности стават бързи и автоматични благодарение на продължителната практика. Система 1 се е научила да прави асоциации между представи (столицата на Франция?); научила се е и на умения, като например четенето и разбирането на нюанси в социалните ситуации. Някои умения, като например откриването на силни шахматни ходове, се придобиват само от експерти, специализирани в съответната област. Други са широко разпространени. Откриването на приликата в портрет на дадена личност със стереотипа за професия изисква широко познаване на езика и културата, което повечето от нас притежават. Познанието е складирано в паметта ни и се достига без намерение и без усилие. Някои от умствените действия в списъка по-горе са напълно несъзнателни. Не можете да се въздържите да не разбирате прости изречения на собствения си език или да не се обърнете в посоката на силен неочакван звук, нито можете да си попречите да знаете, че 2 + 2 = 4, или да не мислите за Париж, когато се спомене столицата на Франция. Други дейности, като например дъвченето, са податливи на съзнателен контрол, но нормално протичат на автопилот. Контролът на вниманието е общ и за двете системи. В нормалния случай ориентирането към силен звук е несъзнателно действие на Система 1, което незабавно мобилизира съзнателното внимание на Система 2. Може да сте способни да устоите и да не се обърнете към източника на звук и обиден коментар на шумно парти, но дори ако главата ви не се движи, вниманието ви в началото се насочва натам поне за малко. Вниманието ви обаче може да се отклони от нежелания фокус, главно като преднамерено се фокусирате върху друг обект. Твърде разнообразните операции на Система 2 имат една обща характерна черта: те изискват внимание и се разстройват, когато вниманието се отклони. Ето някои примери: Фокусирайте вниманието си върху клоуните в цирка. Фокусирайте се върху гласа на определена личност в шума и препълнена с хора стая. Потърсете жена с бяла коса. Поровете в паметта си, за да идентифицирате изненадващ звук. Поддържайте по-голяма скорост на ходене от естествената за вас. Наблюдавайте особеностите на вашето поведение в определена социална ситуация. Пребройте колко пъти се появява буквата а в дадена страница от текст. Кажете на някого телефонния си номер. Паркирайте на тясно място Сравнете две перални по общата им стойност. Попълнете данъчна декларация. Проверете верността на сложен логически аргумент. Във всички тези ситуации е необходимо да насочите вниманието си и ще ги изпълните не толкова добре или изобщо няма да ги изпълните, ако не сте готови или ако вниманието ви не е съответно насочено. Система 2 притежава известна способност да променя начина, по който работи Система 1, чрез програмиране на нормално автоматичните функции на вниманието и паметта. Когато например чакате роднина на пълна с хора гара, можете съзнателно да се накарате да търсите белокоса жена или брадат мъж, и по този начин вероятността да откриете роднината си от разстояние ще се увеличи. Можете да настроите паметта си да търси столици, които започват с Н, или за френски екзистенциалистки романи. А когато наемате кола на лондонското летище „Хийтроу”, служителят вероятно ще ви напомни, че „тук караме от лявата страна на пътя”. Във всички тези случаи ви карат да направите нещо, което не се случва естествено, и ще откриете, че последователното спазване на дадена насока изисква непрестанно упражняване на поне известно усилие. Често използваният израз „обърни внимание” (на англ. буквално „плати внимание”) е уместен: разполагаш с ограничен бюджет от внимание, което можеш да отпуснеш на дейностите си, и ако се опиташ да превишиш бюджета си, ще се провалиш. Признак на изпълняваните с усилие дейности е, че те си пречат една на друга, поради което е трудно или невъзможно да изпълняваме няколко наведнъж. Не можете да сметнете колко прави 17 х 24, докато правите ляв завой при голям трафик, и определено не бива да се опитвате. По този повод задължително вижте и: Истината за multitasking-a в продуктивността: как всъщност нашия мозък обработва информацията? Можете да правите няколко неща наведнъж, но само – ако са лесни и не изискват усилие. Вероятно ще сте с безопасност, ако разговаряте с пътник, докато карате по празна магистрала, и много родители са открили, вероятно с известно чувство на вина, че могат да четат приказка на детето си, докато си мислят за нещо друго. Всеки човек има известно съзнание за ограничения капацитет на вниманието и нашето социално поведение е снизходително към тези ограничения. Когато например водач на кола изпреварва камион на тесен път, възрастните пътници напълно разумно спират да говорят. Знаят, че не е хубаво да отвличат вниманието на шофьора, и освен това подозират, че той е временно глух и няма да чуе какво казват. Интензивното фокусиране върху дадена задача може действително да направи хората слепи дори за стимули, които нормално привличат вниманието. Най-внушителна демонстрация на това дават Кристофър Чабрис и Даниъл Саймънс в книгата си „Невидимата горила”. Те заснемат два отбора, които си подават баскетболна топка. Единият отбор е облечен с бели фланелки, другият с черни. Зрителите на филма имат за задача да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оставят без внимание черните играчи. Тази задача е трудна и напълно те поглъща. По средата на видеото жена, облечена като горила, прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди. Много хиляди души са гледали видеото и около половината от тях наистина не забелязват нищо необичайно. Задачата по преброяването – и особено инструкцията да не обръщат внимание на единия отбор, – е причина за тази слепота. Никой, който гледа видеото, без да му е възложена подобна задача, не пропуска да види горилата. Гледането и ориентирането са автоматични функции на Система 1, но те зависят от отдаването на известно внимание на съответния стимул. Авторите отбелязват, че най-забележителното откритие в тяхното изследване е, че хората намират неговите резултати за много изненадващи. Действително зрителите, които не успяват да видят горилата, в началото са уверени, че нея не я е имало – те не могат да си представяла пропуснат толкова удивително събитие. Изследването с горилата илюстрира два важни факта относно нашите умове: ние сме "слепи" за очевидното, а и "слепи" за "слепотата" си. А и с това подробно обяснение на начина ни на мислене се надявам, че вече по-добре ще разбирате реакциите си и това как всъщност оперира мозъка..."

КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ, ОТКЛОНЕНИЯ И ЗАБЛУДИ събрал и подредил: Орлин Баев Когнитивни изкривявания Даниел Канеман предлага формално разделяне в разглеждането на когнитивните процеси - като "бързите, но повърхностните" от тях той нарича "система 1". Характеризират се като израз на инстинктивните защитни реакции сред други дялове на мозъка и влиянието на същите върху когницията и мисленето. - и "по-бавните, но които имат по-широк и задълбочен потенциал - "система 2". - Когнитивните изкривявания и отклонения, проявяващи се от "система 1", се проявяват като автоматични или "инстинктивни" реакции сред когнитивните процеси в човека. Те са проява на програмирани схеми по които е естествено заложено да се реагира 'бързо' на условията в средата. Основават се на "къси, вече заложени или валидирани връзки" между различните елементи на отражение в мозъка. Голяма част от тия "връзки" се реализират напълно несъзнателно, като една част са видово генетично кодирани, а друга - социално формирани. - По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека - особено в изменчива среда. - От друга страна "автоматичните мисли" спомагат за психическото оцеляване на човека, в условия на затруднения или невъзможност за решаване на конфлиукти. Проблемът за този тип оцеляване е, че е с цената на самозаблудата. - Когнитивните изкривявания, уклони и логически сривове са аналогични на психоаналитичните защитни механизми. ============================================== 1.Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...(изключващо мислене - основното в него е опростяването, чрез привеждане на всичко в прости дуални противостоящи положения) 2. Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. (който е по-важен и с по-специално емоционално значение за субекта) 3. Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти. (влияе се от предварителната нагласа и базовите процеси в самия субект) 4. Дисквалифициране на позитивното – постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко. (като горното) 5. Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи. 6. Четене на мислите – вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути”. 7. Предсказване на бъдещето – „предсказването” на събития преди да са се случили. 8. Преувеличаване и неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други. 9. Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. 10. Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност. 11.ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм. 12. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им. 13. Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Когнитивни отклонения (байъси) Когнитивните байъси са модели на отклонение в преценката при определени ситуации. Част от когнитивните отклонения са проучени експериментално от съвременната когнитивна психология. 1. Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение. (свързан е със стадния инстинкт) 2. Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията. 3. Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са. 4. Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения. 5. Конгруентен байъс – тенденцията да се тества само желаната от нас хипотеза, като алтернативните такива се дисквалифицират. 6. Професионално изкривяване – тенденцията да се гледа на света и хората през конвенциите на собствената професия. 7. Фокусиращ ефект – отклонение в предвижданията за даден обект или събитие поради едностранчивото фокусиране в отделен негов аспект. 8. Рамкиращ (контекст) ефект – достигане до различни заключения за същността на обекта или ситуацията в зависимост от контекста в която са представени. 9. Преувеличено намаление – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори. 10. Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене. 11. Ирационална ескалация – тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия. 12. Ефект на експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане на някого или нещо просто поради това, че го познаваме. 13. Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност. 14. Съдене за решение по резултата му – тенденцията да се съди за едно решение по неговия резултат вместо по неговото качество по времето, когато е било взето. (атавизъм. а и причината е тясно психично поле) 15. Заблуда във времето за изпълнение на планираното – тенденцията да се подценява срокът за изпълнение на задачите, което води до пресрочване на планувания срок за извършване на задачата. 16. Реактивно съпротивление – тенденцията да действаме противоположно на това, което се очаква от нас ( произхожда от рефлекс и като такова е атавизъм. Най-характерното му проявление е бунта в тийнерджърска възраст, който е част от израстването и процеса по индивидуализация). 17. Status quo – тенденцията на хората да желаят нещата да си останат едни и същи (така, както са ги възприели, както са им познати... Обикновено това са хора с много нисък потенциал за обработка на информация и адаптация към непрекъснато изменящите се влияния на живота) 18. Хазартна грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития. (много характерно е внушението "няма случайности") 19. „Аз си знаех, че ще стане така” или задно виждане – склонността да се разглеждат миналите събития като предсказуеми. (много силен и разпространен - особено за натури склонни къ 20. Илюзорна взаимосвързаност – вярването, че определени действия водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност). 21. Ефект на очакванията на експериментатора – когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат. 22. Свръх оптимизъм – систематичната тенденция за прекален оптимизъм по отношение резултатите от действията. 23. Свръх самоувереност – тенденцията да се надценяват собствените качества. 24. Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите. 25. Фокус на спомените – тенденцията на хората да си припомнят повече и по-ярки събития от юношеските си години и ранната младост, отколкото от други периоди на живота си. 26. Розова ретроспекция – тенденцията отминалите събития да се припомнят в розова, вместо в реална светлина. 27. Селективност – изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани. 28. Стереотипизиране – очакването, че конкретен член на дадена група ще притежава характерните за тази група черти, без да имаме реална информация за индивида. 29. Субективно потвърждение – убедеността, че нещо е вярно защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности. 30. Тексаски снайпер – избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно. СОЦИАЛНИ БАЙЪСИ 1. Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките. 2. Фалшиво съгласие – тенденцията да се преувеличава степента с която другите са съгласни с теб. 3. Ореол – тенденцията позитивните или негативни качества на човек от една сфера на живота му да бъдат проектирани от зрителя в други области и сфери от живота му. 4. Стаден инстинкт – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти. 5. Илюзията за асиметрично познание за другите – вярването, че собственото знание за другите надхвърля знанието на другите за нас. 6. Илюзия за прозрачност – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите. 7. Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група. 8. Справедлив свят – вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си. 9. По-умен от средното – тенденцията на човек да се смята за по-умен от средната маса. 10. Проекция – тенденцията несъзнателно да приемаме, че другите споделят същите като нашите мисли, желания, вярвания, стойности и позиции. 11. Самообслужване – тенденцията да се асоциираш с успехите и да се дисоциираш от неуспехите. 12. Самоизпълняващо се пророчество – несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение. Паметови отклонения 1. Одобрение на собствения избор – спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените(Mather, Shafir & Johnson, 2000). 2. Контекст ефект – когницията и паметта зависят от контекста в който се проявяват. Например припомнянето става по-трудно в различен контекст и по-лесно в същия контекст. 3. Криптомнезия – мисатрибутиране, при което паметта се бърка с въображение, защото по време на запаметяването не е протекъл съзнателен когнитивен процес. 4. Егоцентрично припомняне – променено спомняне на миналите събития, така че да ласкаят егото ни - случва се преднамерено съзнателно или несъзнавано. (между другото на това се основават значителна част от позитивистките популярни послания и прийоми ) 5. Инфантилна амнезия – запечатването на незначително количество съзнателни паметови следи от възрастта преди две години. 6. Изравняване и изостряне на паметта за събитие – паметови изкривявания, които се състоят в загуба на подробностите за паметовия епизод, но изостряне на отделни негови детайли. Ефектът се засилва при повтарящото припомняне на епизода. 7. Съответствие в настроението – по-доброто припомняне на информация, отговаряща семантично и емоционално на настоящото настроение на индивида. 8. Настойчиви спомени – нежеланото обсесивно резавръщане на спомените за травматично събитие. 9. Превъзходство на образната памет – фактът, че представяните в образна форма (снимки, рисунки...) стимулни материали имат много по-висок процент на запаметяване. 10. Първите и последни стимули – по-добро запаметяване на първите и последните думи от представения списък. Същият ефект се наблюдава при първата и последната част от разговор. 11. Лично генерирани когниции – по-доброто запомняне на лично генерирани когниции пред чужди такива. 12. На върха на езика – когато различни паметови следи се преплитат и пречат на припомнянето на целия паметов епизод (Schacter, 1999). 13. Същностно запаметяване – представлява уклонът на хората да запомнят същността на казваното зад използвания вербален изказ(Poppenk, Walia, Joanisse, Danckert, & Köhler, 2006). 14. Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи. Формалните и неформални заблуди произтичат на базата на когнитивните отклонения и изкривявания и се отнасят до социалната вербална комуникация. Използват се съзнателно от добрите оратори за убеждаване чрез задействане на когнитивните отклонения и изкривявания на слушателите. Също така навсякъде в сферите, където това е част от социалното функциониране - политика, реклама, маркетинг, бизнес-преговори, дипломация, религия, идеология, пропаганда, дори в изкуството - като част от прийомите в актьорското майсторство,... разбира се - също при диспути, дискусии, спорове... Формалните заблуди - са аргументи, водещи до заблуда поради логически грешки във формата или структурата им. 1. Позоваване на вероятността – понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи. 2. Фалшив аргумент – ако аргументът, служещ за основа на дадено заключение е неправилен, тогава задължително заключението е невярно! 3. Чиста увереност – условията на даден довод са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива. 4. Фалшива дилема – когато два алтернативни избора са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори. 5. Игнорацио еленчи – невярно заключение или невярна теза. 6. Природата винаги е добра – твърдението, че всичко природно е добро, а всяко човешко творение – зло. 7. Негативно доказателство – тъй като дадена хипотеза не може да бъде доказана, следователно е грешна. 8. Непозволено обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини. 9. Доказателство чрез пример – невярната свръхгенерализация, че дадена теза е вярна, защото е посочен един или повече отговарящи на хипотезата примери. Например „Виждал съм човек да застрелва друг! Следователно всички хора са убийци!” Или „Хомеопатията помогна на този и онзи. Следователно хомеопатията помага на всички!” 10. Потвърждаващо заключение от негативно условие – например „Никоя риба не е куче. Никое куче не може да лети. Следователно всички риби могат да летят!” 11. Мажорна грешка – мажорният предикат не е включен в мажорното условие, но присъства в заключението. Например „Всички кучета са бозайници. Никоя котка не е куче. Следователно никоя котка не е бозайник!” 12. Минорна грешка – минорният предикат не присъства в минорното условие, но се появява в заключението. Например „Всички котки са от семейство котки. Всички котки са бозайници. Следователно всички бозайници са от семейство котки!” Неформални заблуди Неформалните заблуди са логически грешки по причини различни от структурните (формални) закони на твърденията. 1. Вземане на подбив – окарикатуряване на твърденията на опонента така, че да предизвикат емоционална реакция в публиката. 2. Argumentum ad ignorantiam – заключение, че твърдението е вярно защото не е доказано, че е погрешно или заключение, че твърдението е погрешно защото не е доказано, че е вярно. 3. Корелацията означава причинно следствена връзка – заблудата, че при наличието на висок коефицент на корелация имаме задължителна причинно следствена свързаност между изследваните явления, като едното поражда другото. Това не задължително е така. 4. Свръхопростяване на причината – когато причината за дадено явление се свежда до единична, когато всъщност е комплексна. 5. Фалшива атрибуция – позоваване на нерелевантен, неидентифициран, нелигитимен или изфабрикуван източник. 6. Цитиране при смяна на контекста или извън контекста – начин за промяна на начина на възприемане на цитирания епизод – окарикатуряване или промотиране. 7. Непълно сравнение – заблуждаващо сравнение при което се казва само избрана част от информацията. 8. Вдигане на летвата – заблуда, при която целта винаги е някъде напред, но никога недостигана. При заявяване на достижение, то бива дисквалифицирано и „летвата е вдигана”. 9. Заблуда за перфектното решение – заблуда при която се допуска, че съществува идеално решение на въпроса и достигнатото вече решение трябва да бъде отхвърлено, за да се намери идеалният избор. 10. Доказателство чрез многословие – ексесивно многословие, което може да потвърждава, но може и да не потвърждава тезата, но просто да отвлича вниманието и сугестира. 11. Ретроспективен детерминизъм – заблудата, че щом нещо се е случило, следователно е „било предопределено да се случи”. Липса на отчитане на многобройните възможни изходи от същия исторически епизод и свободната воля на участника в него. Отклоняващи заблуди 1. Ad Hominem (срещу човека) - отвръщане на аргумент с атакуване на личността на събеседника вместо с доводи против аргумента. 2. Заплаха – когато дадено заключение се аргументира със сила или заплаха за прилагане на сила. 3. Argumentum ad populum – когато твърдението се приема за вярно единствено защото много хора вярват, че то е вярно. 4. Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет. 5. Призив към емоциите – когато твърдението се обявява за вярно не на базата на валиден логически процес, а на базата на призив към емоциите. 6. Краят на света – твърдението, че ученето, усилията, развитието -интелектуално и морално са безсмислени, защото светът ще свърши в ядрена война или глобален катаклизъм, което обезсмисля усилията за каквото и да е. 7. Argumentum a silentio – заключение на базата на мълчание или липсата на контриращи доводи. 8. Традиция – когато нещо се приема за вярно само защото традиционно се приема за такова.

Визирам тия с които пишем в една и съща тема. Иначе до висотите на толкова хора в научните области, никога не бих си позволил да се приравнявам. Аз съм НЕнаучен писач. Мислите ми са НЕнаучни, заниманията ми - също. Но много моля, нека не играем на игри, според които някой ще ме вкарва "в правилния път", ще ми посочи грешките които правя, къде и как бъркам... Не че всички тия са невероятни, при положение че дори са "задължителни" и естествени, от моя гледна точка. Но интерпретациите ти на написаното от мен не са адекватни. Нито една... Вероятно си "с много опит в анализите" ... ок. Нека да е така. Квото кажеш - така е. Нито битките, нито войните ме интересуват и в този вид на реторични игри заради пристрастия няма да участвам. Това касае само мен, всеки е свободен да си кара по неговото си.

Добре, какво да направя с впечатленията на всеки един. За мен, впечатлението, виждането, убежденията или вярването са си вътрешни и лични въпроси. И като такива, те са тясно обвързани с персоналната отговорност на всеки като към "лични въпроси". Достатъчно научно ли е да трябва личните въпроси да се обвързват през думичките за някой си, сред форум или тема някакви си. Колеги, просто тия, дето питат, най-не четат. За мен не е разумно да се повтаря нещо, което е написано. Да се разгледа, да се разясни... за целите на изказа, на общуването. Но когато се коментират положения от личните реакции на прочитащия, съвсем първосигнално се заявява че било заради "написаното". И се държи сметка именно на него - та претенции, съвети към пишещия, диагнози и обяснения. Много хора дори не се четат, не четат думички на рамус, а и не е достатъчно само да се мине с очи, макар че дори се визира как и заради какво си, очите спирали след... едно или друго... Ми като не се четем - как примерно да се реализира диалог? Освен това - за мен диалог е наличен без въобще да е нужно съгласяване. Не ме интересува съгласяването, както и одобрението, похвалите или каквито и да било оценки. Не ми вършат никаква работа. Със собствените си мисли съм свикнал достатъчно - различното ме интересува - особено когато е смислено, задълбочено, и допълнено с лични качества и дадености относно изразяващия го. И ако срещна такова за мен няма никакво значение дали съм бил съгласен с него. За мен различното е най-естественото нещо на света. За повечето от вас - съглашенията и съгласяванията били най-важното. А мен точно това не ме интересува въобще.

Аби, изглежда ли ти това на "диалог"? Ти въобще прочете ли какво си написала? Как ти се струва - емоционалната реакция дали е възможно да се покрие с интелектуални конструкции? А доколко да се маскира като "НАУЧНО"? Може би е шега, но няма как да е сериозна претенцията - че можеш да ме обясниш... И на кого точно - на себе си или на мен? А дали си пробвала първо да обясниш "себе си"... Не че нещо, но тоя микс от обяснения, съвети, наставления, интерпретации, диагнози и заключения... е насочен само към една цел. Ще я оставя неназована, така ще изглежда метафорично и ще остави свободата да се вихрят интерпретациите на всеки четящ. Съвсем "НАУЧНИ", разбира се

ок, както кажеш, квото кажеш - всякакви герои, роли и описания са ми прикачали - според нуждите на Ползващите ги. Подбора и замисъла на всяко от тях, разказват за вътрешните флуктуации на същите. Освен това - не се занимавам с "вярата" в нещо или някого... Вярването си е чисто вътрешно-психичен въпрос. И подбора дали, в какво, и кого да се вярва, се решава на същото ниво - вътрешното. Често това е неприемливо и се изиграва вътрешно-психичен театър, че "същото е "разумен" избор", че е правилния, че е верния и носи само полза. Но това също си е в контекста на вътрешния свят и от него точно се задават начините по които личността конструира екзистенцията си. От моя страна съм любопитен - този театър какви точно проблеми решава? Според моето разбиране за "рацио", аз например търся и анализирам нивото и точките на разминаванията. Налага се да се запозная с "извънземния език" и да създавам модел на описанието, модели на интерпретирането, възможности и вероятности... проби, грешки, несъответствия или обратното... До първия "мост", до "първата допирна точка"... след нея става по-лесно... Освен това налице са способи и техники за :създаване на протокол" в непозната комуникация от "нулата" - без каквито и да са предварителни конвенси. А любопитното в случая е, че теорията и практиката за тия са създавани като възможни форми за реагиране в случай именно на възможността за контакт с извънземен разум и за евентуално справяне с проблемите на такъв вид комуникация. А всичко е започнало от опитите за разчитане на непознати или древни писмени или културни следи. Известно е, че за да протече двустранна комуникация между две звена, е нужно да се съгласува тя по съдържание на сигнала (кодиране и декодиране) и по време на протичането му (в най-общ план). За целта се създават "протоколи" ако не за друго - поне за сигналната част, която е опора и за преминаване по нея на друго договорено съдържание. И вече по всичко това се реализира комуникационен мост. Но как да се изгради същия, ако въобще не е налице протоколи и съгласуване? Но както е при радиовълните, лесния начин е - един приемник, настроен, за нуждите на лесното, бързото и простото, и задаване от същото на "много приемници", които да играят на "връзка" помежду си, щото са се нагласили на една честота, и същата е и помежду им. А сигналите сред целия спектър може да са безкрайни... и решението не е да се накара "вселената" да се "събере в точка" само на онази честота, за която предварително са нагласени "отбора на приемниците". А отгоре на всичко взаимната договорка на 'приемниците' постулира че всичко е направено заради нея, че само тя има значение и да се спре с това бълбукане и бла-бла... Това не е решение на нищо. И да има вицове с хомункулуси или тартори, или с ракия или не - това не е решение, нито дори е опит за такова. Поне според някой си "хомункулус", който не пие ракия

Колега, защо да пълним още с тия повторения. Разбирам недоволството и прерастването му в иронични забележки и опит за хумор и съжалявам че за Вас е такова положението. Да, за Вас е така. Но за други - не е. Не мога да променя нещата, а и пледирам да се разгледа възможността, че не е единствения вариант проблема винаги да е извън Четящия.

Има общо, разбира се. Това са сложни процеси, поне през моя поглед, и не се побират само в един човешки живот, мерен по циклите на слънцето. В по-стари времена открих че не е било по този начин, както е сред днешните години. Нарекох го ХОЛИЗЪМ - израз на СИНТЕЗ на психичните вътрешни аспекти, и отражението от това "оцялостяване' в самото битие на такъв субект. Идеал, много подобен на "хармонично-развитата личност"... но реализиран например при Аристотел и Сократ, ПИТАГОР. Във философските училища в Древна Гърция е имало доста засилени физически тренировки, както и приложението на осъзнатото и наученото сред самото им ежедневие и бит. Та изредените имена са били хора, чиято идея е била развитие в тяло, психика и дух - в едно. Говоря не за самата идея, а за нейната реализация. Понеже главата ми е пълна в момента с разни други неща, но ако си спомням правилно, Сократ е бил изключителен състезател по борба, дори и на тогавашните версии на олимпийски игри, които се оказаха че първоизточника им бил още в Египет и Персия. Комбинацията от интелигентност, памет, поддържане на тялото във форма и начина на живот - е израз на зряло отношение на един субект към себе си. Към ЦЯЛОТО "СЕБЕ СИ". Излишно е да се напомня, че същия ХОЛИЗЪМ идва от древни времена от АЗИЯ. Бил е наличен и сред като идея и на индианците в двете АМЕРИКИ... Също така се откри същото в произхода и историята на самото познание, което в определен исторически отрязък и етап, е бил главно за самия човек и връзката му с Вселената и Живота. Тогава не е имало деление на ПСИХОЛОГИЯ и ФИЛОСОФИЯ и същите да се ограничат единствено в социалните нужди и конвенс. Самата идея за ХОЛИСА - вътрешното единение, с изразяването на същото насред самото битие на такъв субект. А е съвсем логично, че такива ХОЛИСТИЧНИ СУБЕКТИ, се основават на онзи аспект във вътрешния свят, който днес "социалните личности" наричат ИНДИВИДУАЛНОСТ. Идва от съдържанието на думичката ИНДИВИД, а обобщеното проявление - ИНДИВИДУУМ. Всички те са проявление на самата идея за СИНТЕЗ, не просто "събиране" а качествено и осъзнато преподреждане на откритите вътрешни аспекти докато в правилната конфигурация се получи синергетичност между тях. Това се придружава с изменение на състоянията на съзнание - чието управление е в основите на това, с което се занимавам във вътрешен план. Както вече става ясно за хората които четат (не толкова водейки се по реакциите си), се вижда "думичката "СЕБЕ СИ" има изключително изменчив и относителен характер в пълнежа си. Лекотата с която повърхностно се ползва, само защотое заучена насред социалния конвенс и това е напълно достатъчно. Но отвъд същото, в съдържанието на понятието "АЗ" (себе си) се крие огромен океан в дъното на който се намира същината на психичния свят на всеки негов носител. А както се вижда... "носителите" с претенции че са "РАЗУМНИ" им е достатъчно само да четат, да се съгласяват или не, да реагират и да имат сборни рецепти за явленията от живота, в съгласие с едни или други колективни договорки. А че може би живота е и нещо друго... и че "живота" е огледалото, през което се оглежда невежо самия ЖИВЕЕЩ, това излиза от периметъра на екзистенцията. И докато се играе да бъде наричан "рационален", обяснен, логичен, красив, значим или смислен... всъщност забравяйки че ЖИВОТА... е обикновено нарицателно за сборното човешко отражение. Това е КОНСТРУКТ, или АБСТРАКТ с който носителя на съзнание обобщава отражението си. За много хора моментните конкретики в отраженията се изчерпват с емоционалните или чувствените им реакции и по-комплексното от тях - ИЗЖИВЯВАНИЯТА... За други - ЖИвота е друго, за трети - трето. Докато множеството хора просто се оглеждат, но решават че онова в огледалото е просто ЖИВОТ някакъв си, много подобно на това как котката решава инстинктивно в огледалото, че отражението е "друга котка" и се стартират реакции като към такава. Иначе е много смешно и весело като се гледат клипчета или на живо, с животните. Обаче, същото е валидно и сред психичните полета на ХОМО САПИЕНС - огледаното през психичните огледала, също му се приписват обективни свойства, като нещо самостоятелно и независимо от Огледащия се. И се съотнася като към такова. Чудно ми е - защо толкова хора са с претенциите че "знаят" за Фройд, дори че 'познават' оставеното от него, а що се отнася до опита да го съпоставят спрямо самите :себе си' се стига само до проявлението като към нещо "отвън". И вместо СЕБЕ СИ, се показва аналога на същото, но от социалните взаимни проекции. А то е просто заместител - докато го няма индивидуалното... докато още не се е стартирало и развило и от стаден елемент, да го оформи към самостоятелен индивид. Колкото повече, толкова повече... ИНДИВИД. -------- просто "НЕнаучни" мисли, на някой си.

Ей ... да не си "овен" по зодия... Като че си на моста и ще отстояваш до откат, дори на инат да е... Вероятно според теб това е "рационален подход"... Ок, така да е. Всъщност АБИ, с думите си пишеш всичко това точно заради незнанието си за "себе си"... Мога да го докажа с лекота, точно през думите ти. Но не е моя работа, нито бих го направил, като гледам че ти го ползваш просто заради клона на който се държиш. И оттам - всяка твоя дума го рисува - клона и висящия на него. Ето това "СЕБЕ СИ" няма как да "познаваш". И между другото - може с лекота да се обърне внимание как всеки миг, когато имаш нужда от защитата и подкрепата на "общото ВИЕ, ВАС" - преминаваш в академичен тон, който веднага се разпознава по множественото число. За пример - цитата от горните думи... Това дали е същото "СЕБЕ СИ", което твърдиш че познаваш? Още повече че сякаш напук, но несъзнателната ти част сякаш е обвита в пълно отрицание. Освен това "ВИЕ може да "знаете", но въпроса е ТИ ДАЛИ ПОЗНАВАШ... своето "СЕБЕ СИ". (отново - не е въпрос). ============ Хора, всички пишем себе си, през думичките които оставяме. Тия думички не са само това, което е моментния разрез на ПИШЕЩИЯ. В него се съдържат и кодове от други "части" на психичния свят, които също минават през същите думички. Има налице психични способи и прийоми за "разчитането им", има форми на анализи по слово. Последните се основават на откритието, че както в "живата комуникация" е налице "невербален канал" и през него минава голяма част от информацията на несъзнателното ниво, така в писмената реч е налице "такъв канал". Писането е процес, при който различни аспекти на психичния живот, намират израз. Възпитаното от социума, минава през видимия за всички други канал и той изглежда най-очевиден. Обаче тия, които познават "другия канал" се научават с опита да долавят какво "върви по него". ПАрадокса е, че докато по видимия за всички канал тече категорична информация, по другия върви често точно обратното. А най-важното е, че "скрития за личността канал" носи информация за психичното отвъд нейния периметър. носи информация за нейния вътрешен строеж, далеч отвъд социално обусловеното. Разбира се, всичко това са само "приказки" - след като е "невидимо". Но поне претенциите за "знаене", на този фон, са някак не намясто.

Все още се обменят думички, но диалог не е налице. Как да е налице такъв, след заявките че се чете само до 'фраза, след която вече нямало смисъл'... защото била НЕнаучна, после не четял или недочитал рамус. когато не се чете от единия, въпросите на другия, аргументите не само изглеждат повторяеми, но уклона е написалия ги вече също да ги повтаря. АБИ, диалог не се получава. Нито дискусия - продължава се да се смята че тия двете били за целите на убеждаването, а рамус въобще не се интересува от каквото и да е убеждаване, доказване, нито смятам аргументите ми за "железни". Не ме занимава играта на война и напор към убеждаване. Не ме интересува въобще дали съм прав, дали изразявам истини... Това ми позволява да подменям аргументите или да защитавам гледни точки каквито реша че са нужни за някакъв контекст за обмен. Не съм привързан към никоя от тях и именно това ми дава свободата да не завися от която и да е. Не съм учен, нито съм позитивист, нито песимист, не съм патриот, физик, психолог или философ, никакъв етикет не ме изразява. Това не пречи всеки друг човек да ми прикача етикети, да ми рисува качества или отражения, каквито на него са му нужни за да решава вътрешнопсихичните си "игри". Всичко това за мен е естественост. Не защитавам гледна точка, за разлика от теб. Не ме интересува да подменям твоята, нито смятам че е погрешна, а моята правилна. Битка няма, не водя и войни, нито спорове или състезания колко съм умен. Не беше много трудно поне това да прочетеш, но какво да направя, след като твоят прочит първо предпочете да се фиксира в несходствата. Първо ме припозна като "резонансен", после настъпи "обратното". От тогава всеки прочит е компрометиран, защото са налице предварителни "картинки в очилата през които се гледа". Да, направих описания, която се различават от твоите - на света. Какво от това - кое ги прави важни за да бъдат толкова опасни, за да се наложи да се защитаваш толкова, дори с цената на пропадане нивото на аргументите, за целите на защитата на веруюто си. Виждам че се получи засечка именно заради него. Ще кажа нещо просто - НЯМА на света аргументи, които да са железни. Няма такива, които да са ИСТИНА. Няма истина, която да е абсолютна, въпреки че тия думички са като противоречие на смисъла, за който пиша. Всъщност Няма как да се защити каквото и да било. Защитаването е вътрешно-психична игра. Няма как да има ОКОНЧАТЕЛНО И КРАЙНО ЗАЩИТА НА ТЕЗА. Когато написа по-горе че "живота бил такъв и такъв - ту рационален, ту обратното" ти се изпързаля най-много - един ще вижда като едно, друг - като друго - УЖ един и същи "СВЯТ". Света не е това, което е, а е описание на ТОЗИ, който гледа и му ги поставя... ЗАРАДИ СЕБЕ СИ. Аз в твоите очи, може да съм един. В очите на друг - друго. А става уж въпрос за един и същ рамус, за едни и същи думички и буквички. Нуждата да се изведе от теб самата и да се закачи към УЖ външен образ е вътрешно-психична игра, която не се регистрира. и ти я играеш точно така - като несъществуваща. Обясняваш си следствията от нея по своите си съвсем други начини, а тия всички форми са напълно компрометирани. И са напълно НЕЗАЩИТИМИ от сериозна и задълбочена гледна точка. Така, че можеш просто да спреш да ме припознаваш сред вътрешните си битки като "враг" или противник. Да, различни сме, имаме различен мироглед, но няма защо всеки, който решава че изразявам нещо различно от него, да влиза във война. Поне не и човек, който претендира или декларира за РАЦИО или РАЗУМ. При все че толкова години такава война не е спирала и колегата от ИЗВОРИТЕ.ком "сириус", няма как да не си спомня за същото и може да потвърди. Така е и досега и няма как да спре, разбирам го чудесно, след толкова години на изучаване и вникване. Най-лесния начин за всеки човек, е да следва несъзнателно вътрешните си инстинктивни уклони, които той самия въобще нито регистрира, нито усеща, нито е възможно, без наличието на множество условия, дадености и много работа. Тия форми на "НЕ-ДИАЛОГ" сред тази тема, са най-чистия пример за това колко много би било полезно ако някои от АТАВИЗМИТЕ би могло просто да се "оставят". Стига да беше възможно... защото не е толкова лесно. Докато това не е възможно да се "решава", заради липсата на алтернатива, ще е налице гледна точка, която да изразява че "НЕ Е ДОСТАТЪЧНО УБЕДИТЕЛНО, да са налице аргументи с които да се твърди че атавизмите отдавна вече създават на ХОМО САПИЕНС повече проблеми, отколкото да решават такива. Няма как да решават, защото тия проблеми, които са били за решаване отдавна са изчезнали от реала, заради който въобще са служили за да изведат ХОМО до днешното ниво. Никъде не твърдя, че атавизмите са ВРЕДНИ. Те са служили през цялата история на ХОМО-САПИЕНС. За да достигне до сегашната си точка. Просто е време да се промени БАЗАТА, и наследсвото й, като тезата е аналогична на сентенцията за "какъв НОВ бардак, след като "момичетата" са пак същите". Но и с други момичета, само със замяна, пак не става - точно такова "ново". Това е глобален общочовешки проблем - голяма част от глобалната човешка маса не й е възможно да се адаптира към невижданите досега в цялата човешка история темпове в изменението на човешкия реал. Новите условия са толкова различни че не сме в състояние дори да предадем на собствените си деца, адекватен житейски опит, който да им е полезен пряко, в техния изменящ се свят. Ние самите сме "под водата" и го играем на удавници и голяма част от "новото поколение" остана без възможност за нужната им подкрепа от наша страна. И "кризата" в социалните устои започна от нас - "родителите". И рефлектира в поколението ни... после и тяхното... Сега ги критикуваме че били незнаещи, че не се интересували, че не вярвали или не виждали както "ние" го виждаме... А те просто се адаптират по своите си начини, така както отново ПРИРОДАТА ПОВЕЛЯВА - пак инстинктивно, пак уклона към по-лесното и по-бързото, пак краткосрочния ефект, пред разумния, свързан с търпение, постоянство и широк мироглед... Конспирациите са просто малък фрагмент от много по-голяма и широка картина за големите проблеми и ограниченията в справянето с тях. Всичко това е сред психичното поле. Не е някъде другаде, то е вътре сред всеки от нас. Векове сред културата се остави огромна пропаст в познанието на човека за самия него. Стана норма и естественост хора да пишат научни дисертации, да правят открития или пишат "гранични теории". Но същите тия субекти продължават да не ПОЗНАВАТ НИЩО ЗА САМИТЕ СЕБЕ СИ. Нещо повече - всичко това не се смята за проблем въобще - защото общия човешки мравуняк няма проблем да "спечели" от създаденото и пробивите на тия хора, но въобще не би се интересувало че повечето от тях всъщност никога не живеят нормален и щастлив живот, че личния им и вътрешен свят е размазан от объркване и несходства. Никой няма да се заинтересува че ТЕСЛА, примерно, е живял в мизерия и гений като него никога не би разбрал нищо за собствената си "душа" - защо, какво, как, кое... Може да се надзърта по измеренията, теориите и лабораториите, но самия човек, за самия себе си... никога нищо да не разбере. И това се приема за НОРМАЛНО в един свят, насред конвенция, сред която именно това е прието като такова. Прието е заради общия страх от надничане НАВЪТРЕ, заради общата нагласа която всъщност се поражда от обикновени, биологично-формирани инстинкти. А претенцията на същите е, че са РАЗУМНИ. Претенциите чертаят една приказка на разума, а отвъд нея, всъщност "маймунката" още скача от клон на клон. И умира от страховете си да не се счупи клона, защото някъде сред нейната видова памет, стои че отдолу дебне леопарда и само чака да "паднат". Новата роля на "клоните" вече се играе сред информационния свят. НОВИТЕ КЛОНИ за които се крепи ХОМО вече са идеологични конструкции, всяка направена през годините от държащи се, за същите като тях. И само идват да се захващат, докато иначе си говорят за "разум", за философия, за класика или за автори и героите им... Каква култура може да е тази, основана на комбинации от базови приказки с които се живее още от преди ВАВИЛОН. И ако тогава времената и нравите са били показали че с ВЯРАТА може да се печелят войни, да се живее в пълна духовна или физическа мизерия, но това да няма значение само защото се "вярва" в в съвсем друга картина. И че с ВЯРАТА могат да се нарисуват изключителни светове... но те могат само да се сънуват. И да - все пак били полезни. ДА - за хората, които нямат друг избор и са на това ниво на отражение отвътре. За хората които им се налага да продължават да оцеляват, но вече отдавна не заради телата си, не заради биологичния живот. Да - всеки глобален катаклизъм би могъл да заличи човешката популация. И какво от това - къде е толкова проблемът? Същата параноя може да се разпростира навсякъде - и преди глобалното човечество я е имало и са се намирали :основания' за нея. Така и човека ще излезе в космоса извън :глобала', ще се тресе от параноята вече сред космоса, защото навсякъде сред вселената света не е направен за ХОМО САПИЕНС и той ще трябва да я преобразява като за себе си. А това създава "обратен импулс"... сред всичко и всички.

ok. Изглежда "научното" е критерий, който всеки може да нагласи спрямо интересите и... ползите си. И личните си ползи, в чисто личен план, да ги прикрие зад " говорене на груповите внушения, зад които винаги е твърде удобно за прикриване и защита". За мен не е никак "НАУЧНО" да се "спре възприятието" до мига на някакъв пик на неприемливост на четящия. Както и този пример, досега в думите си изказвах тезата, че всъщност личното мнение не се определя толкова от "критериите за научност", а от личното отношение към възприетото - по-точно от предварителните постановки, които вече са валидирани и тяхната защитна функция за личността. Обясних доколкото можах, за начина по който извеждам описанието на тия процеси, които са вътре сред всеки един от НАС. На практика се пише че "не било вярно или че не е научно", но от друга страна всяко написано всъщност е пример за точно обратното. Непрекъснатото прикриване на лично отношение, чрез "критериите за научност'' всъщност компрометира напълно научността. ИЗГЛЕЖДА че главно за рамус, НАУКАТА е тъждествена на ПОЗНАНИЕТО. Обаче личните реакции и формираното от тях отношение, нямат нищо общо с "научността", дори в плана на социалния конвенс. ========== И така, съм любопитен за аргументите на тезата - според кого ХОМО САПИЕНС има проблем с оцеляването си? Кои са опасните за него "врагове" от друг биологичен вид, клас, род, семейство? За хилядолетията от своето съществуване, защо в толкова много хора продължава да живее атавистичната идея, че за заплашени... всъщност като личности ли... или се страхуват общо за "вида"? Защото не става много ясно от хитрия начин по който се смесват двете тенденции... или едната се обяснява чрез другата. Задавам тезата - че ХОМО продължава да носи в себе си наследствата си и това вече не му носи никакво предимство за оцеляването му и досегашните работещи програми от природата вече са компрометирани заради настъпването на качествени промени в средата сред която обитава. Това означава че за някой си рамус, РАЗУМ и САПИЕНС означават качествено различен елемент на отражение на който е способен единствено този биологичен вид. И същото - РАЗУМА - е единственото което е възможно сред познатия ни свят, с което да се реагира напълно адекватно на всякакви изменения в средата. Но критерия за "ОЦЕЛЯВАНЕ" е компрометиран отвсякъде. Още повече че той няма никакво основание, ако се погледне на сегашното положение на същия биологичен вид - ХОМО САПИЕНС, след като е глобален вид, на върха на всички екосистеми. И да - всъщност неговото безразборно разрастване носи за същия вид заплахата. И тя е главно отвътре, заради натрупването на наследствата в същия вид и огромната инерция на същите, при разрастване на темповете с които реала на същия вид, се променя.

Така - стигна се най-после до същината в ядрото на убеждението. Признавам си " че бях подъл" и че използвах провокация, но без нея иначе всеки коментар се криеше зад идеализация и рисуване на нужната картина чрез привично и подготвено ползване на подбрани аргументи. Не го правя заради някаква форма на битка, нито състезанията или победите ме интересуват. Идеята ми бе демаскирането и яснотата на гледната точка.. присвоих си гледна точка главно заради нужния контекст на самата конкретика. Създадох също версия на аргументи и оформих гледна точка, според която заявената по-горе да се отдели и така изясни. Създадох общ контекст сред който двете гледни точки да изглеждат като "борещи се една на друга". Всъщност няма никаква борба. Гледната точка, която АБИ защитава е най-разпространената версия на убеждение в света. Тя е напълно естествена, тя е и аргументирана, спрямо подбраните критерии за възможност за екзистенциране. Тя има своите основания и то сериозни. Нужно е просто да се погледне на вида ХОМО, като основното, а САПИЕНСА към него да е просто инструмента за оцеляването и овладяването на реала от същия вид. ОБАЧЕ... вида ХОМО отдавна няма никакъв проблем със оцеляването си. А непрекъснатото оцеляване сред неговите приоритети доведе до това че сега той е глобалния управител на планетата Земя. Същия нагласи и посоки доведоха до огромното му разрастване далеч преди същия вид да е 'помислил САПИЕНСКИ, какво, как и защо ще прави с природните и житейски ресурси. Като се вижда ясно че в устрема да оцелява, всъщност се превръща в основния си противник - сам на себе си. С липсата на САПИЕНС в своите типично инстинктивни потребности и битийност, същия нанася огромни изменения в същата тая "среда", която вида смята че му ПРИНАДЛЕЖИ и е задължителен негов дом. Което не става за същото - ще го изменя. Което не се вмества в "нужното" - ще се трансформира за да стане. Отделно от това - безразборното роене за няколкото десетки хилядолетия, доведе до глобален мащаб на същите и влиянието на всеки уклон става също глобално. Заради същото, в самите човешки групи по планетата, са налични непрекъснати битки - първоначално - за територии за събиране или отглеждане на храна. После вече - за суровини - вече приоритетите се прехвърлят към нови потребности. Сега - за информационния свят - нови приоритети и нови полета за битки. Навсякъде става въпрос за СИГУРНОСТ, като оправдание за 'оцеляването'. Налице са нови полета - вече извън планетата. Обаче човека където и да отиде носи със себе си преди всичко ХОМО, защото колкото повече го маскира като САПИЕНС, ХОМО стои отвътре в скритата си невидимост с идеята че 'ГО НЯМА' че е надживян, че е израснат. А не е. Висшата цел, висшия идеал, крайната форма на каквото и да е, където и да е кое и да е - ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВИДА, на задоволяване на ПОТРЕБНОСТИТЕ... и ОВЛАДЯВАНЕТО НА СРЕДАТА... Всичко и всички трябва да се сведем до това... защото??? Ето защо ДИАЛОГ, нито дискусия е невъзможно да се получи, защото заех преднамерено позиция, която да излиза отвъд предварително ясно очертания периметър и валидираната от него "истина". Всъщност няма никакъв проблем да се съглася със всичко заявено от АБИ, защото то е конвенционална истина и за приелите и участниците в нея, тя е системата им от опорни точки. Тя определя валидацията и както се вижда ясно от написаното - за АБИ това е началото и края на всички описания... това е нейния личен хоризонт. Всичко се обосновава само сред тази форма на контекст, сред "стените" на опорните му точки. В този смисъл - религиозното в човека все още продължава да доминира рациото в него. В същия смисъл социалното в личността, доминира неговото индивидуално, според общия принцип - важното е общото, частното е без всякакъв смисъл, но е вредно ако пречи на главния приоритет. Всъщност всеки кошер или мравуняк, всяко стадо от хиляди ГНУ, ги определя същия набор от приоритети. Никой ли не му се струва че е някак подозрително това "съвпадение"? Чрез всички мои думи, исках да кажа, че ВИДА "ХОМО някой си", не е единствения вид и ако ще е САПИЕНС, означава че би трябвало да е поизраснал и надскочил ХОМО в "себе си". И че ХОМОЦЕНТРИЧНАТА ПОЗИЦИЯ е наследство на ХОМО сред вида и посята през същия психичен "слой" сред личностите които приемат социалната сделка. Може би е наивно да се фантазирам относно някакви си общи или лирични думички, както и словоизлиятелни излишества,относно какво и кое е някъде отвъд оцеляването на вида ХОМО и задължителното помнене, че "трябва да дишам, ям и оцелявам"... Оцелявам - задължително. Повторено, затвърдено - вида и оцеляването му. Само това има значение - ако трябва религия, религия. Ако е нужно лъжа - ще се лъже. Каквото е нужно... но вида да оцелява. Ако трябва ще се защитава фантазирането, но екзистенцирането е висша степен на приоритет. Ако трябва да се остави някаква форма на лични отклонения... но само докато не вредят на ОЦЕЛЯВАНЕТО, на овладяването на средата... Изглежда ми също, че най-приспособимата група, водена от горните цели и идеали, е на ромското население, племенните общности в Африка или Средна Азия. Които продължават да се "множат" по численост... Излиза че за целите на оцеляването на вида, е нужно да се забранят всички форми на прекъсване и контрол на бременността, например. Няма по-сигурна инстинктивна гаранция за "продължаването на вида" - безкрайното множене. Поне това природата е заложила сред толкова много животински видове. При други - роенето на КОШЕРИ или МРАВУНЯЦИ, които всъщност са аналога на ОРГАНИЗЪМ, а не мравката или пчелата. Обаче при човека е налице заложен съвсем друг момент. Много различен и без аналог сред животинските видове. Докато не се установи че САПИЕНС (РАЗУМ) не е просто новото оръжие за оцеляването на принадлежния му вид, същия РАЗУМ не е възможно да се обособи като нещо повече от "произхода си". Фокуса на думичките в последното подчинено изречение не е "нещо повече", като сравнение... а като нова форма в еволюцията, сред която въпроса за ОЦЕЛЯВАНЕТО на определен вид, вече не е основния приоритет. Ако в определена социална среда доминира като стимул, оправдание, висша цел и идеал, фактора "оцеляване на вида", то това не може да се нарече среда на САПИЕНСИ. Може би неслучайно вида е ХОМО, а САПИЕНСА е просто сравнителен етикет без всякакво значение за значението му - само спрямо класификацията и нуждата от формално разграничение.

И накрая нещо просто - само напомняне, за целите на яснотата: ВЯРА И ВЯРВАНЕ са явления, които изразяват нуждата на човешките същества към КАНОН, към опорни точки. Не самите КАНОН и ТОЧКИ, а нуждата от тях, проявена във вкопчване, чрез "сливане" по време на идентификацията с тях. ВЯРАТА изразява ОТНОШЕНИЕТО на привързаност за всички ония описания, с които даден привързан субект е слят защото е идентифициран с него. Той заради това е дълбоко привързан към същото, защото неусетно и напълно невидимо за него, приетите описателни "форми" той е ползвал за да се дефинира сред времето и пространството, за да се обозначи, за да се оформи не като СЕБЕ СИ. Проявлението на тази привързаност е известно сред хората в социума като УБЕЖДЕНИЕ - система от мнения или виждания, които най-често определят самия субект. А всичко това е последното звено от сложна каскада от психични процеси, които са НЕСЪЗНАТЕЛНИ. Когато поради съответственост и резонанси фактори, подобни личности, с подобни вътрешни нагласи и базови потребности се привлекат към социална формация от някакъв тип, естествената посока и приоритети за тях стават КОНСЕНСУСА, ЕДИНОМИСЛИЕТО, СЪГЛАСЯВАНЕТО... и като едно от тях е "УБЕЖДЕНИЕТО НА ДРУГИЯ". Само сред този контекст, сред такава рамка, комуникацията между такива, може да цели "УБЕЖДЕНИЕ НА ДРУГИЯ", като начин за съгласяване, като един от начините за консенсус, към единомислие, единочувствие, единоотражение, единнореакции... Това придава организация и синхроничност сред групата хора и е един от задължителните фактори за търсеност сред колективното битие по принцип. А нищо от това няма отношение към пишещия тия редове, с тия думички... Така, че... говорителите на "консенсусния канон" нямат друга възможност, освен да ме поставят някъде сред тяхната дефинирана вече обозначена среда. И непрекъснато да ми пишат, че... или не чета, или не мисля, или не възприемам ... "като тях" и че това е "грешно", щом не ми помага към това да съм "по-добър" и води към "безполза", дори - към вредности... И спрямо оформилата се тяхна "гледна точка" това е напълно естествено и не го оспорвам, нито иронизирам. Само пиша, че техния хоризонт не е ЕДИНСТВЕНИЯ. Техния периметър, описания, са призвани за груповата им цел, която е средно аритметично от личностните базови потребности на това ниво на отражение на битието. НО ТО НЕ Е ЕДИНСТВЕНО възможното. За целите на РАЗЛИЧИЕТО и РАЗЛИЧНИТЕ е нужен друг инструментариум, други способи в комуникацията, защото между единноприелите конвенса, тя се основава именно на базовите договорки. И те стават като "слой" на подразбиране. Думичките се сливат с приетото за значението им. Това много улеснява комуникацията помежду им, но това е само на повърхностно ниво. За такова ниво е направена договорената комуникация - за общуването сред конвенционални групи и принадлежните им личности, в ролята на изразители на тия конвенции. Но какво се прави, когато всичко това спре да има приоритетно значение като висш краен идеал... (не е въпрос и не слагам въпросителен знак в края му).

Как СОЦИАЛНОТО се отнася към вътрешното и начина на взаимодействие... това е голяма тема, но в нея бих искал да откроя няколко важни момента. След раждането не е налице "деление". По-късно идва АЗ и ДРУГИТЕ. Следват етапи в които заради нарастващия индивидуален елемент в психичното, социума препоставя че индивидуализма внася "проблем" в общия живот. Това започва още сред психичното у всяка отделна личност - защото нарастването на нейната индивидуалност винаги е в друга посока от "възпитаното от социума" в стремежа му към уеднаквяване. Налице е базов конфликт в психичното поле - ИНДИВИДУУМ спрямо СОЦИУМ - индивидуалното сред всеки субект, с приетото и зададено от социалната група чрез възпитанието, ученето, подражанието и имитацията... които в зората на пещерите и джунглата са били оцеляващи стратегии, а после вече... не са адекватни спрямо променените условия на средата. Особено в днешно време. Четирите изброени форми за "опитомяване" на всеки индивид, до формирането му като социална личност са инстинктивни и напълно несъзнателни. Същото и сред самия социум, просто се следват уклоните, импулсите и програмите, след като се приема че те са "правилни" за всички страхуващи се. Докато се страхуват... Детето в началото няма идея за АЗ. Всички, които имаме деца или са изучавали и наблюдавали отблизо и дълго децата, познават от практиката че чак условно някъде към втората година от раждането, детето достига до самата идея за АЗ и започва да ползва думичката. Преди това то се отъждествява със звуците които повторяемо то асоциира спрямо "себе си" - за възрастните това е "името", но при новороденото са просто набор от звуци, които се повтарят често и чрез "павлов" рефлектират до някаква тъждественост спрямо самия субект. Вече това е първичен момент в идентичността. Вече е налице "РАЗДЕЛЯНЕ". До този момент в отражателния свят няма възможност за РАЗДЕЛЯНЕ, защото в несъзнателния фон, тече инерцията от дълбокото свързване с майчиния организъм. Шока от раждането е първото "РАЗДЕЛЯНЕ". Добиването на самостоятелност в чисто фиизиологично отношение, при хората е много бавен и много сложен процес. Както и твърде комплексен. Но физиологичните базови нужди за първи път след раждането се пренасят само в тялото на новороденото. Първата идея за зависимост се поражда именно поради несъзнателните заключения, че новороденото не би оцеляло без грижи. И че те могат да се реализират само сред социална среда, защото майката докато кърми или се грижи за новороденото, тя също е беззащитна. И се налага "кооперативност" от другите членове на общността. Всички се събират заради нуждите си, защото началото н а всяка общност и групово битие, е израз на защитните рефлекси. После целия този сложен букет, преминава в психичния слой на отражение и става част от психичния свят на личностите. Непрекъснато е налице тенденция за защитния инстинкт "връщане в утробата" - сливане отново с майчиния организъм, защото при тази симбиоза някъде из паметовите записи стои изживяването че това е момента в който НЯМА СТРАХ, защото няма отделна идентичност. Именно сред социалния живот, зависимостта се определя от нова форма на УТРОБА и това е именно социалната среда, вече като психично проявление. Универсалния признак за същото изкристализира в идеите за "КОМУНАТА" - висша представа за единомислещи, единоживеещи... единоекзистенциращи. Това е естествен изход за личности, които имат по-висок фон на страх, по-ниска степен на адаптивност и всъщност комуната представлява в идеята си отново УТРОБА и живеенето в нея чрез "сливане". Непрекъснатите екзалтации към ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО, никой не е "отделен" и усещането за същото е само илюзия... толкова характерни за всички социални медии, идеологии, включително и съвременните им форми като Ню-ЕЙДЖ, комунизма, или руската мода към АНАСТАСИЯ... За СТРАХА и СТРАХУВАНЕТО може би ще отворя друга тема с намерението да напиша концептуалните си разработки сред нея.

С много неща от тия изводи съм съгласен. Въпроса продължава да бъде за огромната доза несъзнателност сред всички тия неща. Това ги прави невидими. Аби продължава да не взима това предвид, като че то не съществува. (пък и в някакъв смисъл, след като е невидимо, значи го "няма" ). Не зная откъде е цитата по-горе, касаещо "РАЦИОНАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ" ,но това дето е написано в него няма нищо общо с РАЦИУМА, в смисъла пълнежа и съдържанието, който аз ползвам. За пореден път обръщам внимание, че предварително заучения конвенс според някаква форма на групова договорка, не означава никаква "истина". Това е само едно от главните разминавания в тази реторика. В нея продължава единия изразител да настоява че неговото е вярно, а другото - неприемливо от гледна точка на... това което е избрал да е - към голямата група и към взаимните си договорки. И продължава да не е налице дори форма на "диалог", защото единия от участниците приема по подразбиране, че груповите му приети правила, са и правила и опорни точки за всички други. И че... няма как да не е така, защото "голямата група" спрямо която въпросния изразител се причислява, е най-голямата, най-универсалната, най-общата и всичко сред нея придобива същите прилагателни... Като допълнение в това - през цялото време в думите на АБИ стои открито или прикрито въпроса за ПОЛЗАТА за всяко нещо "спрямо хората" (от нейната група). Все за ползи - религията имала полза, едно било вредно, друго полезно. Познанието било заради ползата. Мярката за всички тях обаче - тя написа че била "голямата група", конвенса на който вътре в нея, се приема за "хоризонт". Хората изглежда решават консенсусно че най-важното е да се припознае висшия идеал за "приятност и щастие докато екзистенцират". А за това е нужно "СПОКОЙСТВИЕ" и защита от СТРАХУВАНЕТО. ПОЗНАНИЕТО е едно от ползваните инструменти за тази цел. Но когато стане ИЗПОЛЗВАНО, спира да е вече ПОЗНАНИЕ. Защото за целите на ползването, ПОЗНАНИЕТО се орязва от комплексността си. И неговото многомерно значение и дълбочина, се орязва само и само за "целите на припознатите като "голяма група", и техните договорени екзистенциални потребности. В този смисъл - търсенето на ПОЛЗАТА като част от груповата договорка, е най-универсалния общ код, който обаче привлича само резониращите му. А това НЕ СА ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, защото има и такива, за които въпроса за инстинктивизмите е твърде плитък и като такъв не е актуален и достатъчен за да определи всичко за тях. Естествено.,.. за тях основните договорки в "голямата група" спират да важат и да са единствено определящи. Постепенно спират въобще да имат значение... Обаче всъщност мярката за "ПОЛЗАТА" винаги има един прост и инстинктивен КОРЕН - това е "ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ". Не ми е добре - докато се страхувам... ДОБРЕ МИ Е - като страха падне под определен праг, който е програмиран да разделя "видимия психичен периметър", който толкова много асоциират със "съзнателен", от "невидимата зона", с елементи и парчета, които в съзнанието не се побират заради ... множество причини. Именно това кара толкова много хора да си говорят за "видимия си периметър", който обаче е конструиран от тях самите. В който границите му са подвижни и пластични и непрекъснато се управляват от сложни механизми, призвани да изтикват пречещите отражения извън видимото и доловимото. Ето това е невидимо за всеки субект на това ниво на отражение и съвсем естествено е за него той да "реши" кое какво е, но само на базата на 'това което е подбрал и наредил несъзнателно'. В този смисъл това е и дълбокия механизъм стоящ зад конфликтирането и дисонансите, като един от алгоритмите за справянето с тях е именно - изтикването на единия конфликтиращ елемент, извън полето на "видимото и съзнателното", като по този начин се остави привидяния като "по-нужен", по-важен, по-желан, носещ повече полза за субекта. ПОЛЗА!!! По този начин :съзнателното поле се подрежда да няма конфликтности. От същите механизми се поражда и явлението ВЯРА, като едно от техните следствия. Вярата и религиозността като нейно проявление. е част от механизмите за справяне с тревожността и страхуването. И голяма част от същото е в основата след това на всички други "последици". Заради това пиша че в основата си, ирационалното е наследство от слоя ХОМО - сред всеки човек. В това не влагам никакъв негативизъм, нито ирония. Става въпрос за ПОЗНАНИЕ, а не непрекъснатото припознаване на групи четящи, сред които също атавистично и напълно несъзнателно, най-важното за тях е припознаването на "отношение" в дуален смисъл. Съвсем ясно е, че "ГОЛЯМАТА ГРУПА" е направила така, че сред нея договорките да имат ореол на САПИЕНС. И за тях, то веднага придобива това значение. Всяка социална конвенция се стреми да събере колкото може повече хора под "договорката си". За целта се подбират колкото е възможно повече от "общите нужди"... докато се стигне до "най-общите". За мен, лично за мен, гоненето на ползи, спрямо критерии не се прави от разум. ТОВА НЕ Е РАЦИУМ - това е използване и в основата му стоят прости инстинкти, които запускат програмирани кодове в търсене на задоволяване на НУЖДА и ПОТРЕБНОСТ. Емоционалното е най-важния първичен признак в :големите групи' и най-характерния признак за всяка популярна масова идеология е намирането на най-голямото общо кратно. И по него да се привлекат максимално на брой хора. Социалния инстинкт е точно това - той е решение в търсенето на защита и намаляването на фоновия страх. А най-големия проблем за всяка екзистенция е СТРАХА - от мига в която всеки проявител на ЖИВОТА се формира и появява на белия свят най-първичните му базови програми са имено съхраняващите и защитните. В този смисъл СОЦИУМА на първо място е инстинктивизма. На първо място е ирационалния импулс. Няма в това нищо РАЗУМНО, няма нищо от САПИЕНСА. Толкова много други животни също се събират на групи в търсене на оцеляването на вида си. В това съвсем ясно е, че няма нищо от САПИЕНСА. =======================

Това няма нищо общо с "рационалната личност". Изобщо някак е странно че въведох две условно различни категории за целта на изказа и описанието на проблемите които засягам. От същото - самата идея за РАЦИОНАЛНА личност, само сред фрейма на социалното битие и социалното й значение... е някак си орязано от същността си. Защото колективното битие не е единствената форма на "задаващо мироглед". Само да напомня, че РАЦИОНАЛНАТА комуникация не се основава на УБЕЖДАВАНЕ на "ДРУГИЯ УЧАСТНИК". Никоя дискусия или дебат, не се занимават "с убеждаване". Изведените "две условия" за "рационална комуникация" ясно показват нивото на представа относно същото. Също така - МНЕНИЕ, УБЕЖДЕНИЕ... са явления на типично ВЯРВАЩА личност и те са израз на ИРАЦИОНАЛНОТО ЯДРО и НАГЛАСИ в нея. =============== Друга особеност: Ползването на множествено число в изказа, допълнено с безлична форма на изказ, говорят някои неща от гледна точка на анализа. Ще спомена само най-общите особености - например в "множественото" число в изказа говорят за няколко неща: 1, че в света на академичната общност, това се смята за норма и се заучава до навичност. После от същите навици се репликира на свой ред.... - същото е и с безличната форма на изказ... (смята се, говори се...) - напълно "изчезва" субекта който го прави, с идеята че се внушава несъзнателно аргумента на "това е положението при нас - многото". То е и написано съвсем ясно във второто изречение от цитата над тия думички - според него СВЕТЪТ Е онова, което ОБЩОПРИЕМА, самоопределяща се като, ГОЛЯМА ГРУПА ХОРА. Целия изказ на горните два коментара са като "утвърждаване" на верността на постулатите на общата договорка. Ето това е точно проява на ВЯРВАНЕТО. Когато пиша че "ВЯРВАЩАТА ЛИЧНОСТ" се основава на "приемането" на готови форми на описания, модели, схеми, символи - по-горе АБИ написа, че "същото важи и за "РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ". Но това не е вярно, освен за груповия конвенс и хората за които "това е света". РАЦИОНАЛНОТО ЯДРО в човешкия субект е двигател на "съмнението". При достатъчно ниво на самосъзнателност идва и естествения процес по критично преразглеждане и преосмисляне на приетия конвенс, при положение че той така или иначе идва още от най-ранна възраст и е нещо като "задължително изходно положение". ================ Аз съм индивидуалист. АЗ... подчертавам първото лице единствено число. Сред реториката между АБИ и РАМУС стои обикновен и съвсем ясен казус - това е качествената разлика между СОЦИАЛНАТА ЛИЧНОСТ и ИНДИВИДУАЛНАТА ТАКАВА. Като повтарям отново - че това е само условна разлика и е израз на две тенденции вътре сред ВСЕКИ ЧОВЕК. Също да кажа, че СОЦИАЛНАТА ЛИЧНОСТ носи в себе си подчертана социална зависимост, заради факта, че цялата си структура е налице, благодение на полученото от групите сред които тя се формира. В този смисъл, всяка социална личност, се основава на ирационално ядро в себе си и процесите на ВЯРАТА са й принадлежни. Няма значение дали и с какво се занимава, дори и да е "научен работник' и канона за рациото да е приет и да се изпълнява. Репликацията на КАНОНА, неговото утвърждаване, особено чрез подпирането на предварително изведени аргументи в самия канон само по себе си е принадлежно на ХОРАТА на обусловеното, на вече колективно валидираното "вчера", или пък и :днес; но да е с "достатъчно много от другите", за да се ползва отново и отново удобството на конвенса. Искам също да кажа, че постулатът - винаги най-важното е големите групи хора и всичко, което е важно за тях е най-важно за "принадлежните й личности", не е единствено възможния, нито абсолютен и краен. Има и други възможности, има и други гледни точки... Изглежда че щом голяма група хора чрез конвенцията между членовете си приема кое е МИСЛЕНЕ, ЛОГИКА, ИСТИНА, ПРАВИЛНОСТ, РАЦИОНАЛНОСТ... значи това е важното за личностите в нея и същото определя несъзнателно техния битиен ФРЕЙМ - нещо като психичната аналогия на "хоризонта на събитията". Но пак повтарям - това не е единствено възможното. От друга страна - тук е проблем в казусите, защото когато се приеме че "хоризонта на събитията" не е краен, че той е само нужна приета граница... а отвъд него е налице нещо друго... това несъзнателно поражда смут и той подпалва защитаването чрез непрекъснати повторения по утвърждаването на груповия конвенс. Думичката АЗ, АБИ не е написала никъде сред своето написано - или е МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО, поставяйки се сред важната обща конвенция (НИЕ). Формата на безлично написано - също е в тази посока. Ето един рационален извод - прост и логичен. Дали е израз на "пристрастие" на РАМУС, заради негово лично отношение към АБИ, това е вече въпрос, който ще се реши през 'прочита' на всеки един. Мога лесно да изпиша "нагласите на основния битиен профил". Разбира се те са само най-общи и са израз само на тенденции, като всяко статистическо обобщение. Но в случая - точно статистическите обобщения, са доста съответствени за групово-формираните личности, защото колективните процеси, сред които реализират битието си, съдържат задължителна уеднаквяваща тенденция. Тя е видна дори сред целия контекст на написаното - като форма на "защита" и постулирането на конвенционалните положения валидни за групата и приети от личностите в нея. От същата гледна точка всички твърдения по-горе стават консонансни - както идеята за "вменяване на конфликт"... на което честно казано се усмихнах. Всъщност конфликта е налице и написаното съвсем съответствено описва начина по който сред вътрешните процеси на един субект, се решава на несъзнателно ниво. Нека кажа, че НЕСЪЗНАТЕЛНО означава нещо просто - то е невидимо докато не се съчетаят нужните и необходими условия за да се "разкрие". Пак повтарям че "ЗАЩИТАВАНЕТО" на която и да е "ТЕЗА" винаги посочва ЗАЩИТНИКА като "вярващ". АРГУМЕНТИТЕ, към този случай, нямат никакво значение, нито стойност. Може би изглежда наивно - какъв рациум може да е налице, след като аргументите нямали значение. Но всъщност всяка религиозна личност, се подпира също чрез аргументи. Това не е било никога нужно за ОСЪЗНАТИЯ ВЯРВАЩ СУБЕКТ. Той живее сред осъзнато приетото като житейски и когнитивен фрейм и няма никаква потребност да се занимава с "доказване" и аргументи. Но това е крайно рядко като проявление сред РЕЛИГИОЗНИТЕ ЛИЧНОСТИ. А когато религиозната личност, получи нужния си групов багаж и дефинира се по него и започва да го претворява на свой ред чрез репликация. Пак напомням, че това е напълно несъзнателно. Несъзнателно е не по-малко от невъзможността на няколко човека сред темата, които ясно се заявяват като 'конспиратори'. Същите нямат никаква възможност да забележат пристрастието си - за тях изглежда съвсем естествено, логично, ясно и "истина". За тях това е напълно достатъчно и не е възможно въобще да се "обясни" какво им се случва "зад завесата на видимото", от кои процеси и каква механика действа, докато се стигне до нуждата от това, което утвърждават. Същите КОНСПИРАТОРИ нямат никакъв проблем и са готови да си отстояват мирогледа чрез... АРГУМЕНТИ, "факти", съждения интерпретации... От тяхна гледна точка е напълно достатъчно и "стабилно закрепено". Обаче... когато се постави възможността същото да е налице при множеството от хора, сред които в груповия си конвенс е заложено че те са рационални, логици, математици, че те са труженици на "науката"... и някак си това че носят в себе си религиозно несъзнателно ядро, влиза в дисонанс с предварителното описание и "изискване". И за тях такава теза е неприемлива и един от възможните варианти за консонирането е "че се вменяват" (неуспешно, разбира се ) някакви си "кофликти", а тях всъщност ги няма и всичко е чудесно напаснато. Ще дам за пример че колегата Б.КИРОВ написа почти същото за себе си, с почти същите думи - аз не усещам никакви конфликти - напротив, аз съм си аз... ====================== Написаното от рамус не е идеята да зададе за някого вътрешен конфликт и да внушава каквото и да е. Целта на РАМУС, някой си, въобще не е да убеждава някого в тезите си, в разрез с колективните тенденции сред виртуала и извън него. Не ме интересуват никакви убеждавания, не това е смисълът да се пишат всички тия думички. Ако някой намери сили в себе си да се позамисли - добре. Ако за други същото ги припалва към защитаване или само по себе си е недопустимо - пак добре. Нищо от това не е важно за рамус. Личните реакции са само в личното поле на всеки субект. И това, че някой е индивидуалист, си личи по това, че той е поел отговорност за ЛИЧНОТО СИ ПОЛЕ - изцяло и докрай, без никакво изключение, без възможност за оправдания...

например за мен, през моя поглед, горните извеждания са нерационални. Но нерационални, не означава религиозни. Както и Нерелигиозното не означава непременно рационално или не. Колкото до начина ми на прочит на тия думи, ще напиша следните вметки: СВЕТЪТ (Животът) - не може да бъда никакъв. Да е "някакъв" се получава само през призмата на ЖИВЕЕЩИЯ. Това че последния идва на света с наложени очила към света, живота, заради настойчивата нужда от "себе си" не е по никакъв начин "заради СВЕТА". Всъщност това е рефлекторен кръг - несъзнателно вътрешно психичния конфликт решава дисонанса, чрез изместването на "противоречието" чрез припознаване на "дисониращия дразнител" в зоната, която се нарича "ОТВЪН". Същото е сред тия цитирани думи - всъщност въобще не се касае за 'унисон' - става въпрос за непрекъсната работа на несъзнателната система за инстинктивно решение на конфликти (дисонанси). Битката за тия "решения" е цял живот. Много хора не се справят с нея и при тях настъпват проявени форми на невротизми или психотизми, като следствие на вътрешните конфликти. За себе си това беше един от първите ми много сериозни опити за навлизане в собствения ми вътрешен свят и всички тия думи, не са излезли като под перото на г-н Фром. В скоби казано, съжденията на последния са интересни, но са само за начинаещи. Отгоре на всичко са написани до голяма степен за широка публика и популизма в тях на места направо "крещи" =========== В същността на РАЦИОНАЛНОТО и РЕЛИГИОЗНОТО е наличен КОНФЛИКТ - говоря за техните фундаментални основни положения. РЕЛИГИОЗНОТО се основава на "приетости" и залага на готови положения. ПРоявлението в човека са понятията и ползването им в речта - УБЕЖДЕНИЕ, УБЕДЕН, ВЯРВАМ че..., ПРИЕМАМ, съгласен съм, аз също мисля така... Ключови думи като тия, са налице и сред цитати от гениите в научната мисъл, като някъде, за целта на подобно извеждане на друг форум, бях събрал редица цитати от големите идолни имена сред научната общност. С това не искам да омаловажавам постиженията им, а само да кажа, че една част от тях се "отцепва" и се устремява към ментални висоти, но друга част от тях, остава да балансира горното като въобще не се развива и остава на нивото от което е "зачената" сред социалната несъзнателна среда. Именно това искам да отбележа, че е обратното на явлението ХОЛИЗЪМ при човека - неговите всички аспекти е нужно да се развиват взаимно преплетени и взаимнообусловени към едно общо цяло. Цяло, което "очаква" да се "намери" в цялостност, а не като избухване на някое от "частите си". Последното всъщност довежда до по-голямо "разцепване" в психичния свят... но това е вече за други теми. ВЯРВАНЕТО като процес, е тясно свързан със СОЦИАЛНИЯ ИНСТИНКТ. Това е на ниво ХОМО, в човешкото същество. В природата това е една от формите на оцеляващите стратегии. Най-голямата част от хората всичко, на което се основават сред идентичността им, е дошло наготово от социалната среда сред която те попиват, имитират и подражават. Развитата разновидност на тия, вече на интелектиално ниво, се нарича "УЧЕНЕ" и "ВЪЗПИТАНИЕ". Разбирам чудесно че всички вярващи хора с години наред са възпитавали себе си в защитаване на РЕЛИГИОЗНОТО в себе си, чрез свързването му с вроденото ИРАЦИОНАЛНО. Като защитаването е задължителна и съвсем естествена част от решаването на ДИСОНАНСИТЕ (конфликтите). Цялата работа е, че по този начин една от несъзнателните програми води към "два живота", чрез две лица. НЯКАК СИ - за да угоди на информационната и логична "мода", религиозното в човека се прикрива чудесно, ползвайки интелигентния потенциал на самия субект. По този начин още от съвсем ранна възраст, всеки може да забележи най-малко по децата си, че те много добре се научават да "обяснят" своите напълно религиозни избори и импулси, като ги покриват с "логични описания". Последните като модел те изваждат чрез имитация на това, което достига до тях. По този начин още в ранна възраст, част от "гасенето" на житейския стрес, се осъществява чрез имитация на интелект, логика... И това идва от медии, възпитание, среда... Много приличат на "разумни доводи". също както и много от пишещите в много теми, правят същото... разбира се на съвсем друга висота, която е шлайфана с години настойчив труд в тази посока. Всичко това е напълно несъзнателно. Друг пример е изписан в самата тема - тези тема. Може да се намерят примери за същото сред всички религиозни форуми и сбирки, без значение дали са виртуални или не. Съвсем разбираемо е, че точно определени хора няма как (да си позволят) да смелят всичко това. Защото то веднага ги вкарва в мелачката на дисонансите. Между другото - съвсем сентенцирано - налице е основен проблем - дисонанс сред всяко човешко същество. Съвсем фундаментален: ЖИВОТА (екзистенцията) - е от една страна. Но същия задължително се "придружава" от СТРАХА, която самата проява на екзистенция поражда. Тия двете са в съществен конфликт и той се проявява в тяхното общо кратно... и техния общ елемент, от който и двете са породени - това е ЖИВЕЕЩИЯ. Религиозния аспект в човека, се основава на ирационалния, и двете водят началото си от инстинкти и атавизми, заложени на ниво ХОМО сред всеки човешки субект. Разбираемо е, че за мнозина тия съждения пораждат тревожност на несъзнателно ниво. И още преди да е породена реакция, тя вече е 'запалена' на ниво несъзнавано. После заиграват играта според която на всяка цена трябва да се "реши" новопородения дисонанс. Дали чрез дразнителя рамус, чрез компрометиране на изводи или интерпретации... все трябва да се намери нещо. А то ще се намери, щом на тях им трябва. Нищо от тия думи не е осъждане, нито всичко това може да е версия на присъда. Това са естествености и единствения им проблем, е че влизат в рязко противоречие с приетото свое лице, което изпълнява ролята да е тяхното АЗ. А за същото това "лице" те няма как да не са РАЦИОНАЛНИ ЛИЧНОСТИ.

божествата в будизма са към неговия религиозен аспект. Но предвид целия общ план на концепцията, те не са точно "божества" от типа на египетските или древногръцките. Както и въпроса за "БОГ" има обща концептуална рамка, която постулира как се разпределят "световете и съществата в тях". За едни от тях, според тази, човешка версия на света, там може да се нарече "АДОВИ". В други светове, спрямо същата отправна точка - божествени. Но позоваването и ползването на уикипедия или както е положена тема за будизма сред форума - от руските будолози, е неадекватна картина за будизма. Будологията постулира за будизма като социално значима религия, включваща част от учения за света, вселената и човека. Но будизма е преди всичко практика, теоретичната част в него е за нуждаещи се от това потребители, но същината му е практическите стъпки към своята вселена, чрез процес, наречен "медитация". Медитация е думичка, в която е важно какво точно будистите влагат в нея - поне в този вариант на конкретика. Именно това е уникалното в културата на изтока - няма други места по планетата, при което направо в културата на човешката популация да е залегнала идеята за "различните хора и различния им начин на живот" и това да идва естествено без да е нужна социална съпротива. Навсякъде по другия глобал са налице инстинтивизми от рода - мир не е възможен ако не е налице единоверство, в рамките на предварително обособена описателна обяснителна система, постулираща безапелационно кое как трябва да е, кой как трябва да живее... Въпреки това, историята е показала че дори това не е вариант, който да доведе до "мир". Войната е израз на вътрешно личностни явления, от психичен характер и е залегнала сред всеки човек. През социума тя просто се проявява и мащабира до социално явление. ================= Колкото до КОНСПИРАЦИИТЕ, ето някои мои изводи: 1. На нивото на което е осредненото отражение на днешното човечество, въпросите за неговото управление са от първостепенна важност. Следователно управление се налага дори заради оцеляването. Парадирането за 'някаква форма на свобода на народа' е обикновена идеологична фикция и тя не се опира дори на прости наблюдателни положения. Огромните маси от "проблемни и объркани хора" предпоставят сериозни проблеми в тяхното налагащо се глобално съжителство. Всеки опит който и да е народ, нация или култура да отстояват някаква форма на отделеност, самостоятелност и независимост, само и само да застопорят естествениуте процеси по "отваряне към другите", е обречена и ограничена във времето. Това е и напълно погрешна от гледна точка на переспективата, стратегия. 2. За целите на управлението, задължителна негова компонента е да са налице "тайни". Управлението на хора е много ... сложен процес. В управлението на хората не е възможна толкова търсената "прозрачност", защото на определено ниво се оперира с информация и данни, които не е целесъобразно да се свеждат до масовото ниво на управляваните. От това следва, че след като се налага да се оперира в сложна информационна среда, е нужно да се взимат множество решения, свързани с последствия, които не биха били одобрени от управляваните. 3. За да се реализира управленска адекватна визия е нужен специфичен мироглед - обобщаващ. В него се залага на приоритети. Например - когато отговаряш за голяма група хора, групата е по-важна от единицата. Голяма част от "революционерските и бунтарски изблици" се коренят в неумението да се разглежда човечеството в широк мащаб, и влиянието на тесния мироглед, с който всяка социална личност разполага. Тясно-личния план на отражение, контрастира силно с нуждата от :общ план" и е налице несъответствие. Оттам са и генералните разминавания изразяващи се от неодобрение, до откровено оплюване и отрицание. Освен това - народния инстинкт за преодоляване на ежедневния стрес, предпоставя да се намират "виновни". Това е лесния начин за ситуиране и по този начин сваляне нивото на стреса. 4. Същината на една конспирация е, ако тя всъщност никога и при никакви обстоятелства не се разкрие сред управляваните. Това, което се спряга като 'конспиративно' всъщност няма как да е тайна след като е излязло сред информационния реал, при общ достъп до него. Общите положения, предполагат взаимен резонанс в много посоки. такъв сред човечеството не е налице - лесно е да се опримери като се забележат ясно дори сред конспираторите различните форми на нетърпимост между различните му фракции. Да не говорим за между останалите социални "среди". Така, че - прагматичния въпрос е - каква да е алтернативата, която се предлага на поемането на отговорности за големи групи хора и дали всеки един от бунтарите би имал потенциала, подготовката и нужните качества да поеме отговорност за управлението на ВСИЧКИ ХОРА, за цялата планета, особено в дългосрочен план. Там е работата, че знания за УПРАВЛЕНИЕТО НА ХОРА, по принцип са най-голямата конспирация. Едновременно с това - от най-малка популярност, защото би изнесло на преден план, че да си бунтар е лесния вариант, в сравнение с "другия".

Всичко може да изглежда всякак на всеки. Кое какво и къде е "вярното"... това няма как аз да кажа. Но да се спекулира със "смелостта" е малко иронично, предвид дискусията която се проведе на личните съобщения и признанията за "целта на участието" сред форума. Все пак сериозните неща са територия за сериозните хора, дори и ако Зигмунд предположително беше извел откритията си пред некомпетентни относно същото хора, едва ли би се стигнало до това да се шуми по името и наследството му. Да не говорим за "нужното време", в което точно определени "знания" се явяват нещо като "спасителни" за нуждите на множеството... Докато в случая аналогията със самопознанието е напълно неудачна, защото познанията които то генерира не е възможно да са социално значими. Като повтарям - дори са социално вредни и за стандартната социална личност това би донесло повече проблеми, неудобства, излизане от толкова мъчно удържан вътрешен комфорт..., нарушаването на крехкия баланс между изтиканите или изтласкани елементи на конфликтност, за да напише някой за себе си ' аз съм си аз, и съм си с усещането за неделимост, нямам проблеми, не се страхувам..." И още толкова много други елементи, които в тази тема, дори не съм разкривал... А се оказаха като за безкраен океан, голяма част от който е скрит за очите на социалната договорка... и то заради страха... Темата за СТРАХ и СТРАХУВАНЕ е по-голямата тема от "ВЯРА и ВЯРВАНЕ", по този начин последното й се пада нещо като "подмножество". Има и други "подмножества", примерно - ЗАВИСИМОСТ, СВОБОДА, ЖЕЛАНИЯ - всички те са подмножество и вариации от най-голямата тема - за СТРАХа и СТРАХУВАНЕТО, като основния базов психичен процес, с най-голямо влияние и определяне на останалите, включително и когницията... Всички тия са неразделна част от всяко човешко същество и всеки психичен свят. Въпреки това не виждам нито един пишещ тук, с достатъчна компетентност по тях, при положение че все пак това виртуално място би трябвало теоретично да е място за хора на познанието. Най-малкото да имат отношение към него... дори нещо като "усет". А предвид отражението на въпросите на вярването, на рефлексиите... може би само защото никое от тия го няма написано в готов смлян вид в учебник а всяко от тях е тема, по която всеки човек би трябвало да развие самостоятелно. Самостоятелно - с, чрез и през живота си. И това да е смисъла на това да "е жив". Може би, нали... А може би не. Това всеки решава за себе си...

За практиките има други теми и раздели. А и не става по форуми и с любопитство. За практиките се искат практици и само за тях би имало значение. Това, което твърди че прави рамус, някой си, не е социално значимо и от гледна точка на социалните личности и взаимните им договори, е направо вредно и е безсмислено да се извежда в практическата му част. Самата думичка дори понятийно - ИНДИВИД(уум), с конотация към нещо свързано и неделимо, самостоятелно и независимо, като смисълът е това да е "посока", вектор за процесите. Синтезът на вътрешните аспекти води към оцялостяване и качествено изменение в психичните процеси и техните проявления. А без практическа част е напълно безпредметно и неадекватно теоретични или други аспекти, при положение че те са само придатък и помощно средство към практическите действия. Така или иначе трябва да се разбере че индивидуалната вътрешна работа не е социално приложима. Не може да се учи, не може да се повтаря, следва, не може да се моделира, като причината за това е нейната уникалност, произхождайки от уникалността на самия субект. Уникален е и самия процес - авторефлексията която се инициира и задълбочава при тия процеси, довежда до самопромяна на самия субект въз основа на неговите уникални характеристики дадености, възможности, условия, среда и начина му да ползва всичко това и осъзнато да прекрати някои прагове, някъде отвъд природните си наследства. Пиша неща, които просто слагам на масата - ползвам написаното от останалите пишещи, аз оставям това, с което разполагам. Взимам нещо - давам нещо. Това ми се струва коректно и честно... Всичко е сложено на масата, няма претенции кой какво "харесва", допада или иска, какво желае или копнее. Това имам, това оставям. Аз си взимам без да имам претенции кое какво е - сам избирам кое, какво как и доколко. Не виждам никакъв проблем всеки друг да направи същото, без да са нужни претенции, прилагателни или етикети, с които да обозначи своето отношение към "оставеното на масата". Един бил недоволен от формата на написаното, друг - било претрупано, трети - виждал едно или друго, подканя ме за трето, и ми повтаря че "не чета" другите, описва ме според неговите си критерии и вътрешни опорни точки, защото това му е възможно, а и с без друга алтернатива. Четвърти - не му се връзвало, изглеждало по един или друг начин. Добре - така да е. Това е положението, трудно ли е да се приеме такова, каквото е, за да е толкова важно непрекъснато да е нужно да се моделира за да пасне някому. Поне за мен даденостите са това, което е налично и нямам претенциите нито мераците да го променям, за да ми хареса, допадне или съумея да си го наглася, или защото ми изглежда написано с български букви, а съдържанието е все едно е на "смесица от суахили и коптски". НО това е за мен, гледам че голям свят, хора всякакви и затова е шарено и многоцветно. Хайде да не го посивяваме, дори в по-малко от 50-те нюанса на сивото, като това е само предложение без никаква ангажираност за каквото, и който, и да е. Да живее свободата ... поне за тоя, дето може да си я позволи. ============ Темата е за конспирациите или защо хората вярват... или каквото всеки си вижда през заглавието. Написано е достатъчно относно рамус някой си. Както и че същия е написал достатъчно по неговата интерпретация на темата, даже - от камбанарията на мнозина - прекалено. Влизам в този обяснителен режим само от уважение, заради моето разбиране за коректност и значимостта на всеки един пишещ за мен -------. Та - конспирации или вярата в тях...

По-горе написах, че делението на рационална и религиозна личност, е чисто условно, защото то е само за целта на изказа на идеята. Никой не е само религиозен или само рационален. Всеки човек в себе си съдържа тия два аспекта - религиозния и рационалния. Религиозния идва първи, той е част от социалните инстинкти. Той е основан на несъзнаваното и нуждата от ситуиране още в ранна възраст, заедно с възпитанието. Подава се формирана вече социално работеща "религиозна версия". Тя е кратка, съдържа опорни житейски моменти от битието, в зададен вид, обрисуван чрез образи близки до несъзнаваното и чрез груповите архетипи. Приема се от всеки нов социален член, той се възползва от подаденото, като го смила до своя лична версия и се дефинира според него. Рационалния аспект в човека идва впоследствие - след достатъчното развитие на дяловете на мозъка отговарящи за по-висшите функции. Появата на рационалния аспект е значително повече индивидуална и зависи от множество условия и дадености в самия индивид. Допълнителна особеност е, че все пак рационалния аспект в човека идва в по-късен етап и това предпоставя че той идва на "запълнено вече място". И тепърва му е нужно да "отвоюва територия". Ето това открих чрез самоаналитични и практически техники и експерименти. Изрязано е само до основни, условни и положения, по конкретната тематика. Относно това дали съм религиозен или рационален - не е ли ясно, щом го откривам в себе си значи нося и двата аспекта - както е всеки човек. Дълбоко в себе си се развиват едни процеси, наяве се развиват други. Ето това поражда голямата трудност в самонаблюдението. Когато двата аспекта влезнат в противоречия, настъпва вътрешен дисонанс, когато той се задълбочи, настава нещо като "разцепване". В зависимост от конкретиката и огромен набор от условия, среда, житейска линия и отразените събития през нея, се решава този дисонанс. Алгоритъма за решения на вътрешни конфликти е сравнително елементарен - какъвто е възможно в природата да го програмира - или се реализира отпадане на една от двете възможности и така конфликта изчезва. Или се "разделя" битието на "две лица" ( или пък две роли ) и всяко едно заживява като в свой собствен живот. Появата на рациото в човека по принцип носи огромен потенциал да решава вътрешни конфликтни положения. Но не и когато то самото е част от конфликт. Още повече, че по-голямата част от тия "борби" се развиват далеч от съзнанието, в зоната на неговото невидимо. Това също е част от механизма на изтласкване, като лакмуса също е изключително опростен - има "болка" - значи има проблем. Ако спре "болката" - значи проблем няма. Голямата част от хората са движени и определени от тия атавистични импулси. В това няма нищо рационално, то е инстинктивно, то се води от записани множество защитни програми, които обаче често се включват и активират доста разбъркано и в много случаи дори пораждат конфликт едни на други. Всичко това за рациото изглежда сякаш е някаква друга вселена. А всъщност тя е част от ВСЕКИ от нас - без никакви изключения. В криза на идентичността, когато опорните моменти на рациото изгубят възможност за контрол, описание, когато изживяванията избухнат и страха скове вътрешното пространство и настъпи задължителния колапс в него, изтиканите атавизми взимат ръководната роля. Програмата изключва първо рационалните дялове - и то с приоритет. Според природата, когато е направена тая програма, рациото е било само дребен ненужен елемент, неразвит и само "хабящ ресурси". Нуждата да се държи на всичко рационално често довежда до прикриване на атавистичното вътре във всеки човек. Рациото, чрез своята структурност и подреденост, предлага усещане за контрол - и от него - повече сигурност. В този смисъл много рационални хора при налични вътрешни конфликти в емоционалната си сфера, от изживяващата си част, от конфликти в отношенията с подобните сред социалното си битие... бягат в рациото чисто инстинктивно. =========== Горното относно будизма, беше само пример. Не твърдя, че цялото знание на вселената е заключено в главата на човека. Нямам такава теза, тя е плод на интерпретацията на прочитащия. Исках да кажа че някъде сред вселената има налични канали на информация и не всичко се основава на научно познание, за да я генерира. че вселената е запечатала по някакъв начин, генериране и на други форми на информация за мирозданието, вселената, Живота и връзката на човека с всички тях. Посочих и конкретен пример относно това, който срещнах в чист вид - това е описанието на смъртта и умирането при всеки човек, с изключителна детайлност и описание на процеси, признаци, видими или не толкова, динамиката им, взаимовръзката... Всичко това е налично без технически патерици. И то налично отпреди хиляди години. В будизма, сред клона ВАДЖРАЯНА, са налични значителен брой мистерии от фактологичен и наблюдателен характер. Много хора опитват да ги изучават през призмата на днешното социално рацио-познание. Макар че всичко това не касае по никакъв начин практикуващите хора, все пак ДалайЛАМА участва в няколко научни програми, като праща за договорени изследвания много от най-добрите си практици в медитацията. Материали по това има достатъчно, и много от тях доста сериозни. Не твърдя нищо повече - само че вселената е по-голяма от това, което се описва в който и да е модел или концепция. Никъде няма проблем в това - научната парадигма не постулира "колко е голяма вселената и какво включва тя". В нея се залага на динамичност и взаимосвързаност между възможното за човека и неговото практическо значение за същия тоя човек. Заради тази отвореност на модела, той има възможност да се развива. Но и самата възможност да е "отворен" означава и че изследователите непрекъснато допускат че "има нещо повече"... Това го отделя от религиозния модел, който залага на зададени опорни крайности с абсолютен характер и прави модела затворен. От друга страна - точно от такъв модел има нужда религиозния аспект в човека. ======== Много е трудно да се разказва за вътрешни светове. Изглежда на повечето от вас семантично претрупано. Аби дори написа че било "засипване" и човека спира да интерпретира - от пресищане. Възможно е, виждам че и такава е обратната връзка спрямо написаното. За мен не е така. За мен всичко това е стандартна дефинирана територия, опозната през годините и езика с който я описвам се наложи да го изменя. Напълно съм съгласен за "понятията" и това, че езика може да е всякакъв. Но когато с него се описва територия, процеси и взаимодействия, които не са направени за "този език и тия понятия", се налагат някои изменения. Аз ги направих за да ползвам езиковите описания и структурирам откритото. Понякога езика не е достатъчен, ползвам и други подходи... При взаимодействието си между написаното от рамус и прочита от всеки друг, напълно отговорно заявявам че проблема е в рамус. Правя каквото мога, както ми е във възможностите в дадения момент. Виждам ясно и признавам че прекалих с обема и терминологията, още повече че в социално-дефинирани термини и понятия, аз влагам изменено спрямо общоприетото значение и пълнеж в съдържанието. Естествено е това да усложнява в значителна степен интерпретирането при прочит и разбирам чудесно недоволството и проблемите които това създава на четящите. Не е нужно някой да одобрява написаното и проблемите които то поражда при прочита си. Всеки решава това според своя си капацитет и състояние. В края на краищата света, нито темата, нито форума започва и свършва с някой си рамус и раздутите му семантични цунамита. Надявам се засегнатите и реагиращите да ме извинят за неудобствата.