ramus

Мирогледите... защо е нужно някой да ги "защитава"? На кого е нужно? Дали това всъщност е "науката" - защитаване на мирогледи, според които ще се "ползват факти". Интересно ми е също - с обръщение към всички други четящи това - дали е известно от древността... и на всички останали, за горното твърдение, като описание на научните принципи, критерии и положения. Предположението ми е, че бихте искали да се постановите по-сигурен отколкото са нещата във физиката, всъщност. И че дори във физиката, хората занимаващи се на предния фронт на теориите, са изключително предпазлизи, когато се касае за категоричност и истини... Само за изяснение - категоричния изказ не се влияе от краткостта или разточителността в словото и езика. Освен това, изглежда че... ако се махнат основите постулати на това, на което се основавате... какво ще остане "под тях" ? Категоричността е много характерна при хора, които дълбоко си вярват. Например - всеки религиозен последовател, на едно ниво на "сливане" с идеологията си, изглежда също категоричен, ясен... и дори краен в изказа си. Особено, когато се касае за показност. Няма никаква разлика в по същността - изглежда че при вас категоричността винаги е налице - без значение дали е дълъг или къс изказа. Например дори в последните си думи, почти всеки абсац "кове" основни дефиниции, постановки. Сега - да кажа за моето виждане за науката - за мен ако един изследовател не запазва някаква форма на разумна намеса на "съмнение", той е вече пътник към фанатизма. Защото този път, в тази посока, винаги някъде започва с изграждане на КАНОН. Дали канона ще са "трите закона на термодинамиката" или на "четирите благородни истини" в будизма, това е без каквото и да е значение. Имат значение дори думите - каноничността винаги се скрива зад "думи", които имат някаква форма на първоначалното внушение - например в науката са "закони", а всъщност това са принципни извеждания. Кое му е "закона" и по принцип думичката "закон" е с конотация към неизменност, а е странно, защото се касае само за внушение. Иначе нещо като "вечен закон"... поне аз, все още не съм дочул или прочел да е налице. Има много предложения за неизменности, през годините, през епохите доста са минали... и заминали. Навремето малко след ДАРВИН, имало изказване в голям научен съвет в Англия (доколкото си спомням). Според изказващия се, науката е вече пред крах, защото според същия "вече нямало какво да се открива" и вече света бил отвсякъде обяснен". Битката за неизменности в един непрекъснато изменчив свят... е битка с предизвестен край. Той е прост, ясен и очевиден. Всеки иска да се подпре на неизменни положения. Друг е въпроса те дали са такива, но вътрешни импулси натискат субект да търси именно колкото може повече устойчиви и стабилни опорни положения, които да ги привиди като "неизменни" и да ги ползва само за надграждане. Прости експерименти могат да потвърдят че се касае за личностни типове, които имат по принцип проблеми с промените, с адаптацията, с дълбоко прикрити страхове към изменчивостта и по този начин липсата на контрол. Разбира се с всичко това ФИЗИКАТА не се занимава. Още повече - "провалената теория на Големия взрив". Изглежда че в психичното също така не вървят въобще въпросите за "законите". но нуждата нещата да са едностранчиви, ясни и точни, да са постановими, да са повторяеми... дава сигурност. И то не друго - чувството за сигурност. И също така - можете ли да измерите масата на "бит" информация. Дали същия има спин? Дали има кинетична или потенциална енергия? Така - да опитаме с нещо от психичния свят - НАДЕЖДАТА - тя има ли "форма" или маса? А дали има "свойство да съхранява импулса"? Дали тя има вълнови свойства? Дали са в сила Лоренцовите преобразования за нея. Дали е подвластна на гравитацията или дали е зависима по същия начин спрямо константата на Планк? Малко е странно, когато знания по физика, се пренасочат едностранчиво към посоки на битието, а не са им адекватни. Като че света е само и единствено ФИЗИКА и то не какво да е, като някак си се забравя, че физиката е нарицателно за система от възгледи, които обаче през годините са преминавали едни през други. И времето показва чудесно, че докато някои смятат че края на откритията е пред откривателите и няма вече "тъмни" територии, то се оказва че неизвестното става толкова повече, колкото и самото известно. Друг е въпроса че... и "известното" е също относително и условно... Защото зависи от множество зададени предварително аксиоми, договорени условия на интерпретация и приемане. Отгоре на всичко - много философи, като затънат в обяснения за живота, човека, битието му или вселената... и решават че вселената всъщност е философия. Нещо подобно става и с всеки ревностен християнин - за него библията е началото и края на света. В нея живота, бог, човека - всичко е написано и въобще не е нужно каквото и да е друго, защото чрез библейските текстове може да се обясни каквото и да е сред света или човека.

Малко е странно, защото написаното от теб показва че "го можеш" - " това точно".

Нагласите на хората са променливи, но те са на "слоеве". Изглежда ти... но за да ти изглежда, това вече е някъде "над водата" значи това е най-малката му част - чак проявлението. А преди него е сложна каскада от проявления Сега - нагласите могат и да се променят... но не и онези, които стоят някъде в дълбокото. Ти не можеш да стигаш до тях, за да промениш каквото и да е - не и без сериозна, целенасочена, систематизирана работа. Оказа се много сложна задача. Задача, при която - не е възможно да се ползва друг опит, не може да се учи, няма откъде да се "заеме", възможностите за "сравнение" са подвеждащи, измамни и повечето се оказаха невъзможни и неадекватни. Всеки експеримент се оказа в поле от неизвестни величини, с размити и условни роли на "изследовател", експеримент, изследвано. Та така - онези :"нагласи" - дълбоко вътре, никой никога не е опирал до тях. Те са замръзнали сред фризера на времето, запечатани именно от защитните реакции. Именно защитата е проблема и за да се достигне до първичните нагласи, точно с нея е нужно да се справи всеки. Заради това се организира и защитата - на слоеве. Тя въобще не работи на онези леъри, които са достатъчно дистанцирани от съкровеното пазено. Ако може да се използват аналогии от света на компютрите - тези нагласи, някъде най-навътре са "кода на ядрото". Менят се положенията само по периферията, повече или по-малко... но там, вътре... нищо не се допуска, нищо не трябва да се променя. Личността скрива това чрез мощни механизми... но всъщност те се оказаха не чак толкова сложни за разгадаване, като механика, като действие... Въпроса е - в несъзнаваното... Те работят отвъд онова, което социума наричат "съзнание" помежду си. Отвъд видимото поле, отвъд периметъра на обясненото (уж). Но най-важното - оказва че именно скритото насочва, води, определя. То задава, то посочва, то наглася. И да - когато се оставиш на "главата си" може всичко да изглежда. И главно - защото ясно си даваш сметка че си дистанциран и всичко това - много-много не те интересува особено. И не е целта на всичко написано, да те заинтересува или да те убеди. Не, изнасям нещица, които никъде не съм срещал някой да изнася. Друг е въпроса дали и колко би било от полза на някого. Може би - въобще не. Но някои изводи от кухнята на "безинтересното" за мнозината, стават съвсем различни, при ракурса до който ме доведе "това пътешествие". Така, че... ти просто си говориш, нещо си... Изглежда ми, струва ми се, може би... Да, защото за теб това са просто думички, построения някакви си, на някой си - много важно. Това просто няма как да го сложиш да те касае отблизо, няма как да доближиш или да се занимаваш с "глупости". Така си си добре, имаш си периметъра, в него си хвърлил доста труд, за да го подредиш, непрекъснато го проверяваш, чрез същото при всеки друг - къде са му слабите места, къде са му пропуските. И главното което правиш е "да няма пропуски", защото ако има... няколко внимателни филтри отвътре никога не заспиват и 25 часа в денонощието те работят като датчици на алармена система, включена, нагласена от природата. Отгоре на всичко - тя е с усложняващ характер - в смисъл - алармената система ползва огромни ресурси, и то с приоритет пред всички останали зони, тя първа ползва опита от предишното... И винаги - някъде в зоната на невидимото. Тия неща ги няма в никоя зона на съзнание. В нея се "виждат" проявеното накрая на каскадите от процеси, чак когато вече е задвижено всичко. Разбира се, при внимателна работа, при ползване на различни похвати... започват да се откриват бавно и постепенно. Но дори това е форма на "заплаха" и през цялото време, колкото повече се "приближава" изследваното до "ядрото", толкова повече защитата се надига и става все по-обхватна, по-изменчива, по-многолика, по-изненадваща. Не знам доколко всичко това въобще някой ще го прочете, съвсем друго е и да задвижи нещо от неговото "познато", там някъде на границата на видимото. Обикновено това се прави от нещото, наречено УСЕТ... или другото нещо - интуитивното поле. Заради това е лесно, когато се говори зад защитата на дистанцията. Лесно е там да се "мени нещичко". Между другото - за целите на защитата, именно външния периметър поема измененията към себе си. Приема изменчивостта, защото се налага. Това може всеки сам да го види по себе си - колко много неща са се променили през живота му, но и колко много неща са останали непроменени. Сами можете да забележите, че именно в зоната на "непроменяемото" е най-малко видно, най-малко е паметта. Известен е защитния механизъм, при който решения и изборите за които се спряга в социума, всъщност касаят изменчивост някъде на повърхността. А когато нещата станат по-лични, по-вътрешни - всъщност решения и избори няма как да се правят. А защитата е създала покриваща схема - особено за онези, които държат на "изборността" - някъде отвътре в ядрото вече е посочено и дори задействано. Но когато това влиза в съзнанието, се запуска интелектуалното и в него се наглася схемата, построяват се изводи, доводи и аргументи - че избраното е правилното и че "другия вариант/и" въобще не е правилен... По този начин се запазва илюзията за изборност. И започнаха да го откриват когнитивните психолози едно след друго всички тия :странности". Обаче - колко ли човека са наясно... Но и да са - какво да промени това... Схемите за заблуда, подвеждане са наследство. До някаква степен те имат роля и тя работи и е работила хилядолетия. И вероятно ще работи и занапред. Не е въпроса да се изключи - това се оказа че е улица със затворен изход и съвсем фалшива идея. Оказа се също - именно подвеждаща и твърде ограничена. И сега - какво ли значение да има всичко това, защо въобще някой си рамус пише тия глупости, при това дълги та дълги, пише непрекъснато по много и само ни замимава с неща, дето не ни интересуват. ДА, така е - тия неща всъщност никого не интересуват. Но всеки тук настоява че "знае", че "мисли", че "може", убеждава другите в нещо, като целта му е самия той. Играе сложни игри, които никога няма да забележи. Всички тия "глупости" рамус пише, с идеята да покаже условно, че всичко онова, което вие настоявате в своите писания, е компрометирано. Всеки модел, всяка схема... Че зад всяко доказване, до всяка илюзия че е сигурно и вярно, се крие капан и че това не е някъде по гората... а е във всеки от нас. Няма параноя сред това - напротив, параноите тепърва почват ако някой реши да опита. Някъде в дупката на Заека има неща, които никой не иска да поглежда. Защото го е страх. Защото ЗАЕШКАТА ДУПКА е символ на онзи "скок в непознатото", който е нужно да се направи, за да се навлезе в него. Че в непознатото поле на живота и света няма как да се влезе с :багажа на изученото". А някъде отвътре всеки един от нас е по-близо или по-далеч от тази дупка. Някои толкова се страхуват, че направо я изтриват, сякаш не съществува. Други набират куража, след като са се облекли със знания и сигурността им расте да се приближават и да говорят за нея - ама така, дистанцирано - може да се предположи, може би... да допуснем... Но това са само игри... игрите на тоя, който няма да скочи никога... Някъде съвсем близо до нас, стои нещо като "тъмната материя" в психичния свят. По аналогията - тя се оказва значително повече от "известното", наречена "поле на съзнанието". Тъмната материя и Тъмната енергия, се оказват с водещо влияние както сред "външната", така и сред "вътрешната" Вселени. Някъде съвсем близо до вас, точно в този момент, стои напълно неизследван свят. Не се подвеждайте да сте сигурни, защото тази декларирана сигурност, която всеки излъчва с думите си, е само илюзия, от която всеки има нужда... да компенсира някъде там навътре и надълбоко една прикрита несигурност. Дълбоко вгледани сред "науката" или което и да е друго "социално начинание", всъщност се оказва че взора е насочен нанякъде... защото това е по-лесния вариант. Може би някой е чувал сентенцията - качени дори горе на върха, дето се вижда надалеч и нашироко, очите продължават да не "виждат" едно и също нещо... Всъщност - оказаха се "ДВЕ НЕЩА". ДВЕ НЕЩА, макар да са свързани помежду си... Какъв свят може да се вижда дори и от върха на науката... без "тия две неща". Сеща ли се някой кои са те? Проблема е, че БЕЗ ТЯХ ВСЕКИ ПОГЛЕД КЪМ ВСЕЛЕНАТА Е ФРАГМЕНТ... без тия липсващи елементи никой пъзел не може да бъде сглобен. Защото само те самите са по-големи от "гледания пъзел". Далеч по-обширни, сложни, изменчиви... В тях "правилата на науката и критериите за научност' няма как да се запазят, защото са неадекватни... Там проблемите са качествено различни.... защото територията за изследване е със съвсем други характеристики... Именно това е и една от причините, същото да остане и досега ТЪМНА МАТЕРИЯ - дето само се предполага, дето се усеща, дето се допуска... но никой не смее да доближава... да не говорим - да скочи. За разлика от космологичните картини - ТЪМНОТО е съвсем близо до всеки един от нас... Дори в този момент, до всеки който е направил подвига до стигне до тия последни буквички.

Според какво, и кого, или кое, ти решаваш че "мозъкът е биокомпоютър". Как разбра че става въпрос за вълнови свойства и ти имаш ясна постановка как "работят. Освен това - гънките на кората са последното с което "човека мисли". Най-малкото - паметовите записи въобще не са в гънките на кората. Има толкова множества от невронни експерименти,,, Странно колко си настойчив по отношение на това, че понеже ти имаш обяснителна натъкмена схема на "мозъка" решаваш че според нея всичко е истина, така са нещата... защото са си така. Нямаш никакъв шанс да предложиш експериментални постановки на концепцията си. А онова, което са направили останалите по въпроса въобще не кореспондира с малките парченца които изписваш. Това - за гънките на кората, е едно от тях. Друго от същите е твърдението, че... "Мотивацията била въпрос на отношение...". Демек - на съзнание. Имаш физически знания, но според мен, относно психологията си някъде сред популярните книжки, макар че дори в учебниците по психология в прогимназията би прочел различни от твоите твърдения. Третото - е как ще се обработи "многото инфо" - зависило от запаметеното... И си твърд и настоятелен че "няма отражение" а има "съв-местяване на образи и избор на някои от тях... Защо си толкова упорит в настояването кое го има и кое го няма... Всеки пост, категоричен и настоятелен. И напиращ само и единствено към своя версия на обяснението си и всичко гледаш да наместиш там. Добре, това си е твоя работа. Но когато опитваш да четеш хора с различно виждане, защо въобще не се замисляш над възможността ТИ ДА СИ В ГРЕШКА? Нима е толкова невероятна? Колкото до БОЛДНАТОТО от думичките ми - твоя написан пост, както и моя, както и всички останали... са израз на отражението на света, с който боравим всички. Нашето парченце отражение. Дали и как физически, или квантови са процесите... и механизмите, това е вече друг въпрос. С него аз лично не е възможно да работя и не е практично да разглеждам дали вълните или фотоните решават въпроса за "паметовите записи". Но имаш проблеми в твърдения от концепцията си. Вместо да ги изгладиш или задълбочиш, то просто ги настояваш и замеряш думите на другите, с тях. Пак повтарям че това си е твоя работа, но ТВЪРДенията по-скоро са ти канонични, отколкото насочени към търсене на същността, заради твърдостта с която ти ги декларираш.

само да поясня - щото в горния цитат някак си показва че... прочита на рамус е останал "изгубен в превода". ОТРАЖЕНИЕТО е свойство на цялата невронна система. Няма как да е "поведение към него", а е обратното - отражението е част от механизмите за определяне на мотивацията и оттам - поведението. Мотивацията е много типове, малко от тях са "съзнателни". Целия психичен свят е реализиран чрез ОТРАЖАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ. Самата идея на смисъла на думичката СЪЗНАНИЕ, е пропита от ОТРАЖАТЕЛНИТЕ ЯВЛЕНИЯ. Съзнание възниква едва тогава, когато отражението на реалността премине през определена точка на насищане и започва да играе ситуираща роля в опита да подреди и ситуира онова, което е ядрото и основната цел на всяко съзнание - пълнежа на думичката АЗ. В примера за "тенджерата" - двата импулса се наслагват. Тук няма никакъв "разум", още повече че разликата между УМ и РАЗУМ е твърде относителна и неясна сред употребяващите я в социума и за повечето дето ги спрягат и ползват, те са нещо като синоними и взаимозаменяеми. Още повече че са налице и някои интересни варианти в наслагванията -> например - когато опита подава два различни импулса, дори противоположни по насока. А в случая - конкретиката в самия момент на случващото се, се пренебрегне от субекта, увлечен и потопен в "силата и влиянието на печатите на предишното в него". В случая тук примера с тенджерата е приличен - но разбора му по начина по който е предложен в цитата, е твърде повърхностен и опростен, и с това подвеждащ. Само ще спомена, че не е задължително "тенджерата да се задържи" - зависи от нивото на сигналите и нюансите в предишния записан паметов сигнал. И да допълня, че и двата типа реакции въобще не включват думичката РАЗУМ - всичко се реализира "автоматично" и именно нивото на "бързата реакция" е често онова, което най-много подвежда. И всички публикации, касаещи когнитивните грешки описват именно тази система за "бърз отговор и реакция"... Тя се простира навсякъде в човека, а нека интелектуалците също включат същото и в поведението си, защото "бързата схема" винаги има най-притегляща сила, заради яснотата си, заради дуалността си (която е почти задължителна). Често простотата се счита за критерий... Но сред вселената няма прости и линейни процеси. Само фрагментарността в бързия начин по който я отразяваме, подава линейни опростени отражения и ги считаме за "действителността". Придобиването на "опит" е инстинктивна оцеляваща стратегия и влиянието на опита върху "новото" и неизвестното, е при повечето от живите същества, като най-ярко е при висшите бозайници. Но при човека същото е вече надградено от психичния му слой, който не е наличен при другите същества. Силната пластичност в поведението на човека, обаче, дава само теоретична възможност за изменчивост на поведението. Докато обаче същото се задържа, заради програмите на ниско ниво, според които всяка изменчивост носи неизвестност, а това светва сигнала за опасност, най-малко чрез своята неяснота и невъзможност да изконтролираме ситуирането в нея. Само при човешките същества е налична толкова голяма възможност за невронна пластичност. Въпреки всичко... старите програми, които наследяваме са тези, според които се водим защото са записани точно така - " приоритетно". Програмите следват своя ход. Поведението - също. Общата възможност за изменяне на поведението е твърде повърхностна. Говоря обобщително, при различните хора е различно, споменавам условно само общата тенденция, такава, каквато е през моя поглед, за целите на този изказ, в този момент. Примерите са съвсем очевидни и няма никакъв смисъл да се търсят някъде сред абстракции и идейни конструкции. Примерите са тук, те са сред четящите. Всеки от тях е нарамил своята версия на конструирана реалност. Много от тях са интелигентни и съответно конструираната им версия също е "интелигента". Но интелекта тук е само "прислужник". Само инструмент на съвсем различни от него импулси и "приоритети". Например - лесно е да се цитират източниците според които "аргументите и фактите нямат значение", касаещ другата тема. Едва ли някой обаче, от коментиращите я може да допусне, че той също се влияе от същата схема, от същите процеси и същите следствия са и при него. Много е лесно да се обсъждат "другите", защото дистанцията повелява достатъчна отдалеченост от обектите които се обсъждат. Обаче невъзможно е да го съотнесе към себе си всеки един от коментиращите. Заради същото с лекота мога да опримеря изнесеното в този абзац, като направя така, че да премахна тази дистанция. И по този начин е лесно да покажа че всеки един от вас ще реагира "защитно" при достатъчно навлизане в личното му поле. И понеже в същото някъде навътре въобще никога "не е влизал интелекта" не са предпоставени преразглеждания, анализ, без никакъв проблем може да се забележат колко са елементарно сглобени "уж-устоите" на които се крепи цялата личност. А е напълно естествено именно когато всички опираме на "тия основи" никакви аргументи или факти нямат значение. И като всички "подопитни лица" експеримента ще покаже как това важи и за самите коментиращи, дори и за "научните работници", които са цитирани като "изследователи" в публикацията. А интелигентите хора са с идеята че "всичко им е интелигентно", че вселената е разбори, анализи, знания и цитиране... Обаче - като се касае за всичко друго, но не и за тях... особено в дълбочина. Изглежда напълно естествено толкова напредничави умове да се занимават с тайните на мирозданието на предните фронтове на теоретичната физика (примерно). Но нито един от тях няма и най-малка идея колко той самия е повлиян от същите по дълбочина сложни явления и процеси, които определят самия него. Не биологията... а именно онова, с което те претендират че "работят". Защитните механизми са най-важното звено, което е нужно всеки да изучи в себе си. Ако един изследовател не обърне внимание на самия себе си, той рискува да компрометира всичко, което той сам ще породи и целия си творчески процес. Той няма как да дефинира ясно КОЙ Е, кое го води, как се случва. Когато той се намонарича АЗ, не е въобще ясно какво и кое точно има предвид, макар че измамността на самомагичните отражения пред огледалото, показват именно обратното. Но с няколко прости въпроса които бих задал, чрез подходящия нужен минимален контекст за тях, веднага бих смутил "сигурността" на всеки, който претендира да му е ясно относно всичко това. Именно поради всички тия причини, които все пак е нужно да се вземат предвид, в научната общност са приети критериите за научност и достоверност, само и само да се заобиколят сложните невидими положения, управяващи субективния свят. Да - не е ясен, невидим е, толкова сложен е... и вместо да се занимава някой с него, се отива в посока заобикаляне. Разбира се има и други причини и те са именно от особеностите на личния психичен свят, дори и на хората на науката (а и на всички други)...

Надеждите по-скоро пречат на мисленето. За мен е повече полезно, ако вместо надежди се опитаме да помислим. Аз поне ще изпиша размислите си. Спрягането на аргументи, може да направи всеки, подгонен от нуждата за строежи на концепции сред които да се прикрие и подслони. И после - да ги слага като щит пред себе си. Дори преди седмата година, новите информационни деца, вече спрягат всякакви версии, когато са им нужни за да се оправдаят. А много от тях се научават да сглобяват и да имитират логика. Дори и в живота си после я изучават, разбират... и дори и така - никога не добиват стимул да я ползват за собствен критичен анализ. И уж това би трябвало да "се израсте"... А Живота и погледа ми върху неговите аспекти, показват че някои неща стават толкова стабилни защото заради групово подадените патерички, след това на никого не излизат "негови крака". И груповите патерички се превръщат в заместители на липсващото "свое" Личната идеология е всъщност лична религия. Личната защита на личната религия също е пропаганда - към себе си, а и призив към останалите. Като от друга страна, като се разберат да имат обща, почват всички да работят синхронно. Без значение е какви, защо и кои аргументи ще се изнамерят да се ползват, след като те вече се предлагат като "полуготови, нещо като "полуфабрикати" за тия, дето не се вместват в "напълно готовите" версии. И се предлагат набори за собствените версии на сглобки. И всичко това, цялата магична красота на спектакъла, всъщност тече несъзнателно, скрито, без почти никакви възможности за изучаване, за разглеждане, за осмисляне, за проследяване или анализ... да не говорим въобще - за синтез. Независимо от всичко - някъде тайничко в себе си, всеки някак си има нещо като "подозрение" за "филма". Но при много хора... това е толкова силно вплетено в житейската и личната им тъкан, че дълбоко в себе си само идеята че тази толкова дълго нагласяне конструкция, с толкова сили... всъщност е огледалото на собствените дефицити. И че при собствения анализ (стига да е възможен) внимателно и предпазливо може да се намери нишката на същността... и нещо като "истината" Но срещу това се изправят несъзнателни и прикрити форми на защити... И изглежда че сякаш "няма решение"... че няма как това да се промени... Може би, а може би НЕ! Всъщност вместо да намерим житейската си нишка и по нея да се опитаме да изведем нещо за живота... вместо това някога, някъде е предложена една обикновена магия. Всички сме магьосници в нея, дори някои са нещо като "гении". Обаче магията си има цена. Предлага заместител и никой не разкрива че тя има своята цена. А цената - може и да е нещо, което е най-важното за едно човешко същество. Може би магията подава наготово и по лесния начин нещо толкова нужно, толкова важно. Но... въпроса е, че цената... цената на магията никой не се занимава с нея... Никой не разказва, че самомагията сред която се научаваме да живеем, отнема от самите нас нещо, заради което... може би... идваме на този свят - да го видим всеки през "собствените си очи"... А има ли такива... и как да има, когато предварително, още преди "проглеждането", още с размътени и разфокусирани очи, се слагат "очилата на обяснения свят" и се хвърлят толкова много "живи ресурси" в създаването и поддържането на... магията, сред която самия й донор е някъде изгубен... сред отраженията които тя създава. И вместо да е налице развитие, става "закърняване", защото онова, зад магията, ако бъде спряна енергията към него, то просто заспива... може би - за много животи. И магията се пропива и си прави път... и я храним всички през самите себе си, вместо самите ние да се научим да живеем отвъд нея. Това през моите очи е огромен компромис... И огромна цена. Цена, за която никой никога не говори... защото никак не се вписва в сделката МАГИЯ срещу ЖИВОТ без нея. И всъщност... сделката не трябва въобще да се "вижда" като такава, а като естественост, като единствена възможност, като "даваща", като най-важната... И с това - сделка няма, наричат я ЖИВОТА, ЕВОЛЮЦИЯ, намират й толкова много конструкции... Никъде няма да срещнете хора, които преднамерено и систематично да се обърнат критично към самите себе си. Които да застанат някъде и да се опитат да обърнат иначе логичния и начетен взор някъде навътре. Дори самата идея за "някъде навътре" изглежда някак... ефимерна. За нея се говори като "невъзможна", като за "субективна", че тя задължително е погрешна... Може и така да е. А нима "правилния начин" наистина е смесицата от атавизми и инстинктивизми. В някакъв смисъл, хората пришпорени от тия импулси през себе си наистина няма как да имат алтернатива и всичко си тече в своята си естественост. Но по силата на същата естественост някога, някъде, при единици е възможно да се "събудиш някъде" с отворени очи. Понякога "очилата падат", изместват се, но със сетни сили се борим да ги наместим, защото вече без тях - решаваме че сме "слепи". Така... всеки нарича АЗ, ЖИВОТА, ИСТИНАТА само елементи от собствената си конструкция... В някакъв смисъл, през моите очи, всички сме застанали някъде пред огледалото си. МАГИЯТА ПРЕДЛАГА ВСИЧКИ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО ДА СМЕ ЦАРЕ. И помежду си непрекъснато си говорим "колко е велик царя". Всички сме вперени в огледалата (си) и редим магията която сме прегърнали в стремежа да реализираме нещо, което иначе в реалния живот отвъд магията е ТРУДНО ДА СЕ ПОСТИГНЕ. ИЗЖИВЯВАНЕТО става по-важно от ЖИВЕЕНЕТО, по-лесно, по-инстинктивно... и накрая става "единствения критерий". Да, единствения критерий - може да се направи прост виртуален опит - всеки сам за себе си, или помежду си... Застанете удобно и спокойно (кой колкото е способен) и си представете нещо, чрез следния въпрос - ако с магическа пръчка някой, сега, в този момент, отнеме изживяванията, спомените, емоциите и чувствата, мислите и представите, отнеме опита, който конструира личната легенда на всеки един, отнеме вярата, надеждата, желанията, отнеме наученото и измисленото... Ако това е възможно да се случи - някой дали е в състояние да си представи КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ? Кой би бил той самия БЕЗ ГОРНИТЕ НЕЩА. А работата не е там, че горните неща съществуват, а в начина по който са забъркани и се представят за целите на "преживяването на конструиран наготово живот". И всеки един е труженик и репликатор на свой ред, на същото. На същото се предава при децата, през поколенията, обявява се за норма, за естественост, пишат му се "поеми" и оди, във вид на теории, на призиви колко е велико. Така е, сегашното ми състояние, се отпечатва в тия ми думи. Задавам си въпроси и размислям по тях през обикновена форма на монолог. Най-трудното нещо във вселената е, да се остави повярваното и приетото. А това не е групово дело, това е възможно само в рамките на индивид. Колективния договор е направен чрез индивидуалната МАГИЯ и колективното и личното са дълбоко преплетени и впити едно в друго, като взаимно се отразяват и самопораждат. Разбира се, колективното е израз на осреднените лични особености, които му придават груповия облик. Просто това е нивото и етапа на сегашното човечество, във вечния път на разума през липсата му и отново към себе си... Никой за нищо не е виновен, нито е нужно да се спрягат усещания са "ВИНА". Вината е част от човешката магия, един от "трите троянски коне", чрез които колективното преминава и прелива в личното - ВИНА, СРАМ и СЪВЕСТ... Това са специфични форми на колективно-личните взаимовръзки и регулатори на същите... Но нищо повече... Стига да е възможно да се "провиди" отвъд тях.

Е... сега като си го "върна" по-добре ли ти е? Върна ли се баланса вътре в теб... Личното задължително внася изкривяване, защото защитните реакции са изключителен феномен, особено сред психичното поле, в което те са отработвани непрекъснато. Нямам никакъв проблем да напишеш че си прав. Да кажеш защо, как, да го докажеш, да го изразиш... И... между другото - ТИ СИ ПРАВ при всички положения. Всеки в своето си отражение хвърля огромни усилия именно в тази цел - ДА Е ПРАВ... Света няма да се промени с нищо - само отражението ти просто напира да се запази. И хвърляш сили за целта. Те са изписани. Нима аз съм причината - ако е така - нека аз да съм. Ако са думите ми - нека да са. Така и така нищо няма да се промени, защото ти винаги ще се опитваш да го задържаш. Не е изключено никога да не разбереш че го правиш. И нищо от тия не е нито зло, нито добро. Естественостите не са дуални. И са дуални - за теб и твоя поглед и отражение. И двете са верни... и дори и двете са неверни сами по себе си сред контекста всяко на другото. Синтезния подход подрежда всички "верни" или "неверни", като ги слага в съвсем друга форма на съпоставка сред която те изгубват функциите си на "вярни или не" и си самоотпадат като "критерии" Ето ти сега ефекта на огледалата и отраженията - нещо много просто, но с много голямо и значимо отражение в целия човешки свят в настоящето. Дуалността по принцип е израз на определено ниво на отражение. Тя е най-простата форма на отражение, защото предлага най-простия вариант на "ситуиране". А и ниските нива в мозъка ползват дуалната схема за управление на поведение и по този начин - оцеляване. В психичното - ДОБРО е наследство и нещо като аналог на "ПРИЯТНО МИ Е". и неговия двойник - неприятно ми е - е ЛОШО. Поведението на всяко дете, мозъка го води по простите критерии на "добре ми е, не ми е добре", приятно - неприятно. От всички тия, дуалния модел преминава във второ ниво - и образува емоционалния свят - на същия дуален принцип. Отпечатъкът на дуалния модел, после преминава и в менталните печати и отраженията им - вече в когнитивното. ДУАЛНИЯ КОГНИТИВИЗЪМ е инстинтивно обособен и определен. Заради същото той идва :"първи: и носи толкова резонанс сред колективните конвенции. Ето сега нещо друго - всъщност при смяна на съзнанието към СИНТЕЗ - дуалността спира да има значение. Спира да е адекватна. Заради същото аз не настоявам че СВЕТА Е ЧЕРЕН или БЯЛ. Никъде не съм казвал че за мен СВЕТА Е БЯЛ, а ЗА ТЕБ Е ЧЕРЕН. За мен света е едно общо, а не е разделен от "страните на монетата си". Подбора на "страна на монетата" не е заради монетата, а е заради "избиращия" и неговите особености. ИЗБОРА на една страна в дуалните двойки, или пък основаването си на тях, е израз на "СЪЗНАНИЕ в дуално ниво на отражение". За него всичко е съвсем точно, съвсем адекватно, съвсем естествено. Деленето на "енергията на кинетична и потенциална", както и добро или лошо, на горе-долу, на напред-назад... На правилно и грешно... На истина и лъжа... И е типично за този тип осъзнаване и отражение. Ето защо ти "разпознаваш" и интерпретираш като "отричане" че не "потвърдих" онова, което ти изрази. Нещо повече - докато възгледите ти бяха резонансни на изписаното от рамус, имаше дори екзалтация. Но в първия момент, когато срещна "заплаха" и реагира напълно в духа на защитата си. И от екзалтацията на "човече това е... ти си...", вече се превърна в друга насока - обратната. И отново дуалноста в действие... В моите думи не са нужни дуализми. Понякога ги ползвам само заради решаване на комуникационни казуси и проблеми - за целите на конкретни форми на общуване. Но за мен - дуализмите не са от значение.

разбира се, подбирането на парченца от отражения и нагласянето им да са в някаква форма на конструкции, за да създаде илюзията че е "истина", че е вярно. А цялата работа е - защото така е нужно. Между другото - същото се учим да го правим още от деца. Нека не се виждат всички тия мои думи като "отрицание" или форма на атака, Ако нещо се интепретира така, то ще е заради прочита и реакцията на защита от четящия/ите. Не се интересувам да убеждавам някого. Не ми е нужно да "съм прав". Това, което пиша не нужно да е "истина" и тя не е това за самия мен. Може би това ще се стори странно на множеството от четящи. Но... в определени нива на съзнание, някои нагласи са си естествени. А при други нива - напълно отсъстващи. Уж света е един, а мрачния или депресивния тип, го отразява като сив, или черен. А в състояние на приятности, покой или екзалтации, те влияят на отражението и някак си "света изглежда друг". Само докато премине "влиянието". Но и на "черния свят" е налично специфично вътрешно :влияние", което според мен, в автора на горното, не може да се усети, да се забележи. Вживяването в отражението е човешки комплексен феномен. При много аспекти от дълбоките нива на познание, субекти, които са го извели и опознали, обобщено го наричат "СЪНУВАНЕ". Вътрешното отражение може толкова да се насити и оцвети, че то постепенно измества директните канали за връзки със средата и новосформираната "среда" започва да играе ролята на "оригинала". Това не може да се промени, то само се изживява. В състоянието на "потапяне" на субекта сред неговата собствена магична форма на отражение, той изгубва способността да може да я осмисля критично. Той губи самите критерии за "границата" - между "съставен от него реал" и онзи, който формално да наречем "оригинален, или обективен". От друга страна се получава известен парадокс - сложни мозъчни и други процеси, са отговорни за конструктуирането на вътрешния психичен реал, който е нещо като "двойник". При повечето хора е много трудно да поддържат "два реала". Феномена на ОТРАЖЕНИЕТО е изкключително труден и изменчив. Например - човек, който вече е потопен в магията на изживяването (сънуването) на собствения си реал, всичко му изглежда съвсем правилно, истинско, съвсем смислено, съвсем естествено. И не само му изглежда така - системата е така построена, че сред нейния периметър, при нейните предпоставени процеси и взаимодействия, отвътре, това си е напълно адекватно. Но при "изглед" ОТВЪН, на неговия периметър от процеси и взаимодействия, картината вече е съвсем друга. Ето това вече поражда комуникационен проблем - защото обмена на информация между условни субекти, става доста неадекватен. Едната си излъчва своето отражение и изразява отразеното. А другата пък - нейната. Това си е по принцип проблем в целия социум, и то през всички исторически, географски и културни вариации. И ако продължа в тази насока - при НИВА НА ОСЪЗНАВАНЕ, при които разликите са качествени (условно и образно - по вертикала) въпроса за адекватност при комуникация е нерешим. Изключително много хора са се опитвали да заобиколят това ограничение, а няма нито един успешен опит. Нито един... Нещо повече - опитите да се сведе информация за "по-горни нива" на осъзнаване, към условно "по-ниски нива" е способен да нанесе значителни щети в "по-ниското ниво". Именно заради това - не е нужно и е много важно всички осъзнати хора да внимават, и да си дават ясна сметка за "отсрещния". Ако ОСЪЗНАТИТЕ хора са наистина такива, те вече биха извървяли пътя да "внимават", да различават, да имат опита, а не да са "учили". Ученето... е един от проблемите за това, което споменавам. Социалния опит събира множество от личности, които са приблизително на едно общо ниво на отражение и съответно - ниво на съзнание. В техния договорен реал, ученето е много важен процес. Но... като всичко друго - той има значение само в определен периметър на приложение и проявление. Извън този периметър... ученето става напълно неприложимо. Като вместо да внася яснота, допълнително засилва версиите на консониране на вътрешната реалност, сложна смесица между груповата и отделно-лична форма на сънуване. УЧЕНЕТО на информации за качествено различни форми на битие и отражение, е напълно неудачен вариант, не е възможно той да реши въпросите за несъответствието. По-горните качествени нива на съзнание носят много силно влиянието на индивидуализма. Колкото по-нагоре се "изкачва" осъзнаването, това непрекъснато рефлектира върху самия субект. Заради това понятийно е изразено със САМОПОЗНАНИЕ. ПОЗНАНИЕТО не е социален процес. За реализиране на екстракта от ЗНАНИЯ-ЗНАНИЕ, в ПОЗНАНИЕ, е необходима задължителната роля на СУБЕКТ - ИНДИВИД. Заради това ролята на индивидуалното става все по-значима, колкото повече се вдига нивото на осъзнаване. При същото - ролята на социалното влияние върху такъв индивид, с нарастваща негова самостоятелност прави същия да е все по-независим от социалния си инкубатор. Това е нещо като аналогията за "раждането" и скъсването на пъпната връв. Но това е вече съвсем отделна тема... излизаща от нуждите на конкретиката в тази.

само да спомена, че това са изводи от т.н. "народен будизъм". Всъщност будизма е най-сложната форма на колективните процеси. В него за хилядите години през които той се е променял според човешкия си контекст, са се оформяли нещо като "нива на отражение" - философски настроените и с такъв потенциал - са превърнали "будизма" във философия. По религиозните - са го превърнали да изглежда като "религия". Но поради много сложни исторически причини, будистите решават че им е нужен допълнителен човешки материал. И поемат много сериозна кампания да изведат будизма далеч отвъд неговите естествени ареали от хора. В будизма са налични изключително сериозни и задълбочени субекти, които са с огромен потенциал. Според тях, те решават че щом ще изнасят БУДИЗМА сред нова форма на човешки нагласи, той трябва съответно да се адаптира спрямо тях. Много от будистите тръгват по света, за да изучават и нагаждат будизма според нагласите на тия, сред които той би могъл да се вплете и да оговори на техните очаквания и потребности. Така се раждат разни хибридни форми, които всъщност дотолкова се изопачават от уклона да се смесват с засадените сред западната история и култура основните три религии, само и само да се "приеме" и да стане "приемлив". Будизма е изключително сложен колективен феномен. И защото в неговите основи, някъде много дълбоко лежи много дълбоко ниво на нареченото от мен "чисто познание". Някъде върху него са насложени много пластове от идеология, познание, практика, религия... мистицизъм и... шаманизъм. Особено в клоновете на тибетския будизъм, наречен ВАДЖРАЯНА. Така, че... в будизма няма концепция за АДА или РАЯ. Дори и подобие. Там нещата са много по-задълбочени - особено в "оригиналите си". В будизма въобще не е нужен бог, нито е включен някъде. Едновременно с това - няма по-задълбочени и сериозни описания на смъртта и умирането, както и на "световете отвъд нашия относителен свят". Последното всъщност е наследството от шаманизма и дериват на нареченото от мен "ЧИСТО ПОЗНАНИЕ"... което обаче, веднъж пренесено и използвано за някаква цел, спира да бъде "ЧИСТО". И постепенно го превръщат в идеология. И спира да е ПОЗНАНИЕ. И понеже става въпрос за ЧОВЕК, няма значение коя форма на идеология и каква е тя - човешките особености определят всеки колективен реал и система от описания и обяснения, вплетени и взаимноотразяващи се едно на друго. БУДИСТА е също човек. Склонността към заблуди и самоподвеждане, си остава и си е налице, както при всички други хора. Културните наслагвания, физическата среда, особеностите на физиологията на хората обитаващи определени територии, влиянието на техния бит, особености, нагласи... Разбира се... нищо от това не може да побере най-сложната форма на колективен феномен, каквато е БУДИЗМА. Само да кажа, че влиянието му е било политически формиращо, исторически насочващо, повлияло е върху всички култури (много са интересни "сеченията" между древногръцката и будистката култура и обмена на двете, израз на техния директен контакт при похода на Македонски чак до ИНДИЯ. Налице са дори паметници, скулптури, които бяха за мен доста любопитни. Със всичко това искам да обърна внимание - че за целите на подбирането и нуждата от аргументи, всеки от пишещите преди всичко реди собствената си версия на обяснение на света. Нуждата тази версия да й се придаде широта, форма и стабилност, се изразява в импулса да се използват и логизират нейните основни "парченца", които се подбират и подреждат... Във всеки социум, особено в днешния информационен тип отношения, информацията и идеологиите в частност, вече са толкова систематизирани, че се предлагат за ползване и са нещо като елементи на конструктор "ЛЕГО". Само и само да си взима всеки нужното, да си го наглася, да е достатъчно гъвкаво да си прави според нагласите си... И да - само и само да се свали страховия фон. Да се компенсират непрекъснатите вътрешни масови нагласи от "празнота", чрез "елементи за запълване". Не казвам кое е вярно и кое е погрешно. Само искам да обърна внимание че ВСИЧКО Е МНОГО, МНОГО ПО-СЛОЖНО и ИЗМЕНЧИВО... Всичко е твърде магично, защото това е нещо подобно на аналогията с "многото огледала и техните многократни отражения едно на друго"... И по същия начин мозъка му е нужно да подбере определена версия на отражение и да я сложи в основите си и само да я награжда... Колкото до въпроса на СИРИУС - дали нещо е възможно - не може да се дават еднозначни и прости отговори - особено за сериозни и задълбочени аспекти от битието. И да са адекватни. Самия въпрос е тенденциозен, той съдържа нишката на самия СИРИУС и само изглежда въпросителна формата, а вътре си е изписан "отговора". Сириус, нали е "онзи СИРИУС", с който вече сме имали контакти на други виртуални и физически места по планините на България... А отдавна вече живее извън нея???

нека авторите на тия думи не считат това за нещо лично, но са чудесни за опримеряване на неща, които вече по-горе изказах. Значи - света принципно не е добър... В него се умира, убива, гладува, лъже... и е налице зло. Но в него също така процъфтява живота, твори се, изследва се... Също така "света" е онова, което се отразява от самия субект... И така - самия факт, че сред нещо, което е твърде абстрактно, се "оглежда" специално подбран фрагмент от него, и се нарича по начина - СВЕТА ПРИНЦИПНО НЕ Е ДОБЪР. Но света, принципно нито е добър, нито е зъл. Света е ,,, Той е онова, което отразява самия човешки субект, Един отразява по един начин, друг - по друг начин. И все от тях нарича свят не кое да е - той самия не разбира, че се подвежда. За него СВЕТА е онова, което достъпва като нарицателно за "реалност". Но всъщност това е НЕГОВАТА ВЕРСИЯ ЗА СЪЩАТА РЕАЛНОСТ. това е НЕГОВОТО ОТРАЖЕНИЕ. А отражението ... отразява и се определя от "ОТРАЗИТЕЛЯ" В този смисъл - думите са чудесни за пример с който искам да обърна внимание на деликатния момент - този на "ОСЪЗНАВАНЕТО". Вижте по колко естествен начин за двамата автори идва извода и твърдението - НЯМА КАК ДА СЕ ОТРЕЧЕ "ТАЗИ РЕАЛНОСТ" - и се допълва от етикети, с точно определен уклон. Но същата "РЕАЛНОСТ" е договорено приета да е обща за хората с такава нагласа. И всъщност договореното е ОТРАЖЕНИЕТО НА СЪЩИТЕ ЛИЧНОСТИ, защото резонанса от това отражение, те го усилват взаимно, като се отразяват едни на други. И се случва нещо изключително странно и парадоксално - несъзнателният критерии - че щом отразяват и другите така, значи не може да не е вярно... - е вече тотално компрометиран. Той е валиден само на определено ниво на отразяване - това, което сформира комбинация от подобни вътрешни нагласи, които хем оформят, хем и те самите се формират и влияят на отражението си. По този начин системата ОТРАЖЕНИЕ - РЕАЛ, е с нелинейна обратна връзка, при която двата условни елемента в нея, взаимодействат непрекъснато един а друг и по този начин взаимно се самоподдържат и така - самопораждат. Именно от тия "договорени форми на отражение" се формира колективната форма на психичен свят. Подобните нагласи в отражението, се затвърждават от задължителна форма на идеология, която вече ги формулира и ги подрежда сред цяла система от абстракти твърдения, описания и обяснения. По този начин, от обикновена форма на относително отражение, то става все по определящо като непрекъснато се подсилва от всяка личност привлечена в колективния взаимен договор. Само за целите на изказа да напомня на авторите на горните цитати - ЖИВОТА ( СВЕТА ) е ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВЕЕЩИЯ. ОТРАЖЕНИЕТО показва не КАКВО, КОЕ и КАКЪВ Е СВЕТА, а показва КОЙ Е ЖИВЕЕЩИЯ, през това КАКВО ОТРАЗЯВА. Надявам се с този пример някой да се опита да осмисли колко са деликатни някои човешки процеси и колко са надлежно прикрити. Едновременно с това - съвсем не е трудно да се осмислят критично и аналитично. Достатъчно е да се развие една форма на чувствителност, самонаблюдателност и склонност към замисляне без уклоните и границите на пристрастието. Иначе - за ЧОВЕКА, ХВАНАТ В КАПАНА НА ОТРАЖЕНИЕТО - света е точно това, което е написано в горните цитати. Въпроса е, че е налице парадокс - хора с друга вътрешна нагласа, уж ще живеят сред същия "свят", но ще го отразяват по друг начин и също ще нарекат своята договорена форма - истина. И за условните две групи от този относителен пример - и двете отражения ще са тяхната истина. И всяка от тях ще настоява че "нейното е истината". Ще търси, доводи, аргументи... и ще ги намира, разбира се. Уж двете групи ще постулират че "СВЕТА Е ЕДИН". но това е тънкия магичен момент - цялата работа не е в СВЕТА, а в отражението му в нас, хората. НИЕ ХОРАТА РАЗПОЛАГАМЕ САМО С ОТРАЖЕНИЕТО СИ ЗА ВСИЧКО. И именно това наричаме СВЯТ, или ЖИВОТ... или ВСЕЛЕНА. И според тях... ситуираме и онзи 'образ', който всеки постепенно е оцветил, насложил и проектирал хиляди свои вътрешни несъзнателни "линии" и всичката тази невидима амалгама всеки е нарекъл "АЗ". Ако е нужно да се каже с други думи, съвсем накратко - онова, което всеки нарича СВЯТ, не е света. Яснотата и категоричността с която всеки нарича СВЯТ нещо съвсем относително и виртуално, каквото е отражението, е много сложен израз на комплексни наслагвания през целия си живот. В най-общ смисъл - СВЕТА е ОГЛЕДАЛОТО и онова, което всеки нарича СВЯТ, с етикетите и прилагателните, всъщност е израз на неговия собствен вътрешен свят. В случая - двата примера от цитатите, са израз на прикрита форма на засилено вътрешно страхово ниво. Колективното отражение е израз на колективния резонанс, в който влизат личности със сходни нагласи. Всичко това тече напълно несъзнателно. И магията само така може да "работи". При сравнително прости аналитични упражнения с обикновени човешки социални наблюдения, могат да се извлекат много сериозни и задълбочени основни положения. Много от тях довеждат до парадокси... но последните са нещо напълно естествено за всички "комплексни концепции". Именно в комплексната концепция няма никакъв проблем ЕДИН ВЪПРОС да има безброй много "верни отговори". И обратното - БЕЗКРАЙНО МНОГО ВЪПРОСИ може да се съотнесат към един "верен отговор".

Сега - тия неща са ОФ-топик на темата. Виж... повлиян си от "бързата реакция"... Като че ли е налице известна доза екзалтираност.,. в нещо си твое, което "виждаш" през прочита си, някаква проекция... Това са си твоите очи, твоето четене, твоето "виждане". И то ще си е такова, който и каквото да направи. Ок, изрази го, написа го. Но нека опитаме да си даваме време. Нещо много подобно на ония трик, с който често съветват да се справяме с всякакви изблици и дори афекти - правилото да броиш до 10. Така, че... това е само примерно предложение - дай си време, изчакай. После прочети още веднъж, когато се успокои влиянието на емоционалното, което внася своя дан, дори "шум:, Внася изкривяване във възриятието и отражението... А после като отлети, сякаш сме имали "други очи"... или честото "къде ми беше ъкъла". Това е само шеговита форма, защото "играта на стъклени перли" не е лесна работа - особено пред огледалото което играем всеки на другия - при обмена на инфо между нас. Накратко и само най-общо - да, концепция е, изнесеното е само фрагменти. Не е моя, нито "лична". Тя е само странично явление, нещо като съпътстващо онова, към което съм се насочил и на което се посветих... някак си от самосебе си. Да не мисли някой че съм правил "избор". Но пък - да, взимал съм решения. И то - генерални. Аз разглеждам "изборите" по начин, различен от "народния", научния или философския. И все пак - всичко изнесено е относително. То е съставено тук, на това бяло поле. Не пиша отделно и после само да копи-пействам, тук, това написано е поредната импровизация, не повтарям нищо написано преди и извървявам пътя от "общия комплексен модел" до конкретиката тук в една или друга тема, винаги сякаш е "отначачало". Тия думи също са импровизация, сега, в самия момент. А ето и още нещо от "кухнята ми". Написаното всъщност е част от собствената ми работа - дори точно това написано. Писането на кратки (да бе, кратки !!! тоя въобще как има време да пише толкова... ) форми е нещо като упражнение, част от практика. Използвам че писането оставя следи. Че писаното по този начин е своеобразен "запис", все едно музикален. В написаното от мен остава отпечатък от състоянието в което съм се намирал по време на самото писане. После тия отпечатъци ги "събирам", когато вече съм в друго състояние ... Малко е сложно на думи и на описание, но накратко - цялата работа се върти около мен. Ползвам форумите чисто технически, поради множество причини... Пишещите всъщност са онова, което аз никога няма да съм, никога няма да бъда, през очите на които никога няма да видя "вселената" и себе си. Заради това ги ползвам - да се отразя, да видя кое, как е, какво е някъде отвъд вселената която изучавам и непрекъснато е възможно в нея да се подведа, да забележа "призраци" или духове на собствените си прикрити проекции. Психичната самостоятелна работа е изключително сложна, средата и елементите са силно изменчиви... Въобще - много далеч от "рая" А в практиката си аз съм нещо като "синтезатор". СИНТЕЗА е изражението на онова, което правя. Срещнах и друга думичка, носеща подобен смисъл - оцялостяване. За мен, всичко открито във вътрешния ми свят е на "парчета", и по естествен начин достигнах до идеята на същността на самата практика - да се подредят, осъвместят, да им се предложи форма на "съвместно сътрудничество", а не на напрекъснати вътрешни битки за надмощие на едно или друго... парче, което е "завареното положение". Вътрешната "къща" е изключително сложна територия, много измамна. След доста грешки, разбрах че ми е нужен специален инструментариум, понятия, дори моя си форма на "език". Открих че е много важно да науча "езика" на всяко едно от парчетата, да го опозная, да го изуча какво му е нужно, какво подава, какви са сигналите... После - да се "говори" на неговия език. Дори като го чета, така изписано по този начин - си е шантаво и се усмихвам като предполагам как ще го преминат това повечето от напъналите се да го "прочетат"... А колкото до "медитацията" - разбира се, че минавам и през това. Но и през него - се оказа че толкова много идеология е напластена... и то толкова сложна. Още преди да тръгна на лекциите по психология, които "прохождаха в СУ" имах зад гърба си почти десетилетие от даоски и физически практики. Обаче това си беше аматьорско от гледна сегашна точка. Това бяха тийнерджърски години, през които съучениците ми от Муз. у-ще в Пловдив, търчаха по гаджета и по купони с алкохол и цигари и друго, а аз... по други места . Това дори не е важно. Даваш сигнали че ти е интересно, но всъщност няма никакво значение. Най-вече - за мен няма значение. То ще си мине и замине... както и всеки от нас. И Вярващи и Ония, които смятат че "не вярват", а "знаят". Но да "знаеш" не означа че "познаваш". А това е постижимо само за толкова малко човешки субекти... че статистически, те всъщност могат да се сметнат за "несъществуващи". И за края на ОФ-топика - нека се придържаме към самата тема, поне най-общо. Според мен не е коректно хората да видят заглавието и да четат за някой си рамус в нея. Рамус не е от никакво значение не само в тази тема, така, че... да нека ограничим периметъра до заглавието или до неговите интерпретации. Поне като предложение от моя страна.

За целите на насоката на самата тема, тук в този раздел, ето един елемент към "дисекцията" на конспиратора. Текста е от линка, който си посочил, отдолу - последния коментар. "Аз отдавна съм отвъд конспирациите, тоест знам много неща, които биха направили света рай, в буквалния и преносния смисъл. Но за съжаление хората са прекалено слепи, за да ги видят. . . P.S. Светът мой човек е построен точно така, както не трябва да е. Само ние можем да го променим. Нали? Това е много типично... Ще добавя нещо от опита ми - хората, които искат да "променят света" непрекъснато пропускат "защо им е толкова нужно" и защо вярват че вижданията им са "добри". Всъщност синдрома на революционера, съдържа винаги послания за 'промяна на света', според същия тип - статуквото е проблема в неговия свят. Обаче... всъщност някъде дълбоко зад завесата на психичното, порива всъщност е съвсем друг - хората напират силно да "променят света", който според тях "не е правилен, не е справедлив... защото повечето хора се асоциират с "нещастие" и страдание. А и защото последните съвсем точно подхождат на конструкцията на идеите му у придават толкова нужния му образ на "спасител, вестител, знаещ, мъдър и неповлиян от заблудите сред света на стадото". Изразителя на "синдрома на революционера" непрекъснато излъчва това свое послание, но всъщност това е човека, който е с нарушени адаптивни способности. Зад самото послание стоят проблеми, на които "промяната на света" е само компенсация. Казано с други думи - много е важно да се фокусира самата личност в "промяна на света и хората", защото "промяната на самата личност" е напълно неприемлива и с това - невидима. За същия човек собствената промяна дори не се вижда като "решение", а се настоява че "вселената трябва да се промени" за целите да е "удобна" или "правилна" за личността. Има и много още, но ... според мен е излишно. А и не е толкова важно. За мен фокуса е доколко някой сам е в състояние да направи дисекция - на вътрешния си свят. Това, че горния пример съдържа "промяна във възгледите"... бих запитал - да се заменят едни възгледи и убеждения, с други, е явление, което се среща рядко, макар не толкова. Но въпроса ми е - дали въобще е възможно да си представиш някаква форма на битие, БЕЗ ДА СА НАЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ или УБЕЖДЕНИЯ - каквито и да са. Както и да са. Които да са. Не да се сменят едни с други, а напълно да се премине на функционалност без тяхната роля и да си самоотпаднат като значение и смисъл. Защото - тук е налице смяна на възгледа ти с друг, който според теб, е "разумния". Обаче за теб самия, през моите очи, това е "надстройка", основите остават, защото се "отделят" от някои странични тежести, които са вече "компрометирани", но играели ролята на цвят, да придадат значение, мисия - цели 10 години е бил нужен стимула за толкова много труд, време и други ресурси. Но ето че името на ника, навява че са останали 'други' наслагвания, също от идеологичен характер. Същото е налице и сред другите ти коментари и гледни точки... Пак повтарям - така го "виждам през моите очи"! Ето защо - въпроса ми е - възможно ли е да се "слезе" толкова дълбоко, че да се надникне направо в самото ядро, в самото "сърце" на онова, което образува "твоята" личност... Там, където се забърква нейната "кухня". И да се преподреди системата по "друг начин"??? Дали въобще си го представяш, какво би било, какъв би бил смисъла... ???

Въпроса е в "прочита", защото всеки от моите коментари съдържа някаква вметка, касаеща въпроса, че не коментирам и извеждам темата за вярата, с някакво отношение от моя страна, най-малкото "негативно". Вярата и процесите на ВЯРВАНЕТО толкова са вплетени в социалния реал, от хилядолетия, по всички географски или културни зони, че е наивно да я "представям" като черна или бяла. Това за мен е просто естественост. Нещо повече - аз самия също съм повлиян и го откривах в себе си доста години. Черно-белия начин на поглеждане на света, вселената и човека... е израз на инстинктивизмите за които пиша. Това е лесния вариант, предлага лесно разглеждане, лесно виждане, лесно схващане, лесно отражение. Предлага простия начин на "бързата система" от реакции. Именно това се управлява от инстинктите и то е атавизъм в човешкия психичен свят. Ние хората си продължаваме да "задържаме" ХОМО в себе си. Продължава да живее в нас, макар мимикриран вече през значително по-широкия и разнолик вариант на психичните му аналогии и окраски. Системата за "бързи реакции" е спасявала ХОМО да оцелява - индивидуално или групово. Нейната сила е именно в нейната роля. Въпроса е, че тя не остава само в полето на средния мозък и биологичните функции, а преминава и в психичното ниво. Например целия Е-свят (чувствата) е именно част от апарата за "бърза реакция и отговор" в зоната на психичното. Амигдалата, лимбичната система и базалните зони (съвсем общо и условно) са изразители и генератори на същите програми и кодове, определящи приоритета на "бързата реакция". Нещо повече - "третото ниво" - менталното (в моята условна система) носещо всички висши функции - анализ, съпоставка и... синтез, са твърде млади като образования и се влияят достатъчно дълбоко също от "кодовете на бързата реакция". В този смисъл когницията също се влияе основно именно от тия толкова основни неврални вериги, които на "всеки етаж" сменят само местоположението и широтата на влияние. Но в основите си, се " са толкова живи и толкова потенциал за безкрайно копиране", само защото природата ги е "подсилила" с идеята да се "съхрани" поредната "форма на живот". Няма нито един аспект от човешкия реал сега и преди... а предположително, и занапред, който да не е повлиян от процесите на ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО. В някакъв смисъл то е преминало във "второ ниво" - условно "психичното". Религиозния аспект в човешките същества се самосъхранява, защото природата го е кодирала сред "оцеляващите стратегии". Религиозността е начина да се справи човешкото същество със стреса от измененията в средата му и пораждащия се от това страх. Така, че това е наистина нейния начин за "разтоварване" от страхуването и понижаване на страховия фон. Проблема с последния е сложен и многомерен. Но когато амигдалата "свети в червено" в тя е кодирана да "доминира" и прекъсва всички други дялове. Целия вътрешен психичен свят се затваря с някаква форма на "центробежна тенденция". Колкото повече силен е подадения сигнал, толкова повече се изключва "всичко друго", като нецелесъобразно и само разхищаващо ресурсите, които е нужно да се включат на максимум за да стартират и реагират на "опасността". Но проблема е, че вече отдавна няма нито хищници, нито се води война, нито някой е заплашен. Но всяка личност отдавна не се идентифицира с тялото си, живота си. За нея вече ":живота" има други измерения, а програмите които го "защитават" се просмукват и копират и в тях. Заради това за много хора дори "играта" може да прерасне във "война" и битка за оцеляване. За много хора загубата в игрите се асоциира с "болка" или най-малкото неприятно изживяване... И това се отнася също и до "виртуалните или цифровите форми" на игрите. Всяка идеология подава на повлияния от нея човек всичко онова, което той се нуждае. В много отношения това оказва своята решаваща роля. Въпроса е, че ако някой се смята за същински изследовател, той не може да пренебрегне възможността непрекъснато да е повлиян несъзнателно от невидимото в себе си. Ако някой се смята за същински човек на познанието, не може да няма идея какво се случва в самия него. Защото колкото и да е направена системата на науката да не се влияе от "пристрастието" в личен или колективен план, налице са множество факти за обратното. Все пак - именно защото всеки учен е преди всичко първо ЧОВЕК. И в сила преди всичко са принципите, законите и процесите на неговия психичен свят. Колкото до изкуството , както и всичко останало в социалния живот, то носи всичко "човешко". Всяка форма на социално взаимодействие е пропита с някакъв аспект на ВЯРВАНЕТО. Също както много хора с различни цели и намерения, като израз на идеологиите които представят, решават че "манипулацията" е вредна. Или пък че "егото" било враг и причинителя за всички беди в човешкия свят... А всъщност МАНИПУЛАЦИЯТА е проявление на ВЯРА и ВЯРВАНЕ. Тя е толкова пропила и определяща всички социални процеси и в настоящето. Та форми на манипулация ползват всички родители във възпитанието на децата си. Има я сред всички форми на всички отношения в социума, на всички нива на груповия живот. Основната маса от хора, колкото и да се величае с демократичните си постижения, няма никакъв потенциал групово да се самоуправлява. Сред всички социални теории има съществени проблеми. а когато някоя се реши че ще става идеология и да "притегли" към себе си нуждаещите се от "нещо ново" разклатени личности, тия проблеми се задълбочават още повече. Същото е с понятието ЛЪЖА - заклеймяването е израз само на невежество и нужда нещо да се представи едно- или дву-измерно да му се сложи черния цвят и етикет и по този начин "обратното" придобива нужното лесно значение. Моля всичко това за пореден път да се прочете като условно. Само за целите на изказа на моменти го правя да изглежда "категоричен", но всъщност за целите на моята работа не ми е нужно да е такъв. Не съм категоричен, няма как, няма и защо - твърде са много условностите. Ако трябва да сравня с нещо - комплексното мислене има нещо от онова, което в социото е прието като "релативизъм", както и с нуждата от нещо подобно в "квантовия свят", сред който линейност, локалност и определеност изгубват своето значение да са единствено възможните.

Ето това си е живия пример за "конспиратор". Той се "поднесе напълно самостоятелно" за дисекцията. Всичко е налице и може да се разгледа. Не може да се очаква по никакъв начин той самия да направи дисекция на това кога, защо и как точно реализира "вяра", той е просто подвластен на импулсите си, на него всичко му изглежда чудесно, естествено и той се води по "реката" с типичните спасителни и мисионерски пориви - да отваря очите на заблудените за "истината', да ги информира, да им казва кое какво е - през неговите очи, да прогледнат и те за "скритото", а за самия него - "видното". Враговете са ясни, "нашите" - също. Нуждата да е "рупор" чудесно подхожда на условията във виртуалното пространство. Мисията че това е "добро", че той е "воин на доброто", на правилното, на истината, че е важно да спасява незнаещите, заблудените, че той вече е специален и отдавна се е измъкнал от "матричните" положения, облъчванията... че той знае, че му е ясно. Няма нужда от никакво замисляне, в никакъв случай - усъмняване, анализ, съпоставки. Дори не е нужно да знае добре "български" и правописните грешки са си нещо естествено, макар да са случайни. Това е - няма никаква разлика с религиозните последователи, освен по конкретиката и обектите за вярване. Съобщността на самите "конспиратори" всъщност е изкключително лесна за водене и манипулация. Както и последователите на бог, от всички вариации. Предварителните постановки, които е нужно да се "глътнат" и приемат, са вече осигурени, направена е типичната нужна обща схема, в нея "всичко е обяснено" и всичко е ясно и е направено да е "лесно". Непрекъснатите "инжекции" задължително поддържат цялата "постройка" - те идват както от вече приелите идеологията, така и от диригентите. Идеологията е вече съчинена, и то - вече няколко десетилетия. Достатъчно добре отработена, а и за да стане това твърде много хора работят по "обработката". За нея си има правила, има си основи, има си постановки. Това е цяла наука и за нея се хвърлят сериозни ресурси, в пари, организация. Независимо че всичко това е достатъчно ясно, за мен най-важното е механизмите, които правят възможно всичко това. Механизмите на нуждите, на начините, на условията чрез които се реализира всичко. Защото човек му е нужно да вярва. Нужно му е да има някаква форма на "схема" на живота, на света, на вселената. Да са свързани, да обясняват него, живота му, да му придават липсващото му иначе значение, смисъл. Да му представят "цели" и по този начин да го осмислят, защото... какво друго да послужи и да се ползва за тия "нужди". Това е битката - ползваната и приета схема - да има нужната подплънка. Нуждата непрекъснато да се "доказва", да се утвърждава. Утвърждението е типично за религиозния тип личност - чрез него несъзнателно той всъщност утвърждава "себе си", защото това е една от основните компенсационни роли на сливането с идеологията - нейния избор се решава дали е достатъчно "подплътена", дали е достатъчно неуязвима, достатъчно "доказана", дали задължителните "идолни имена" в ролите на авторитети. Друг критерии е също и "времето" - дали е достатъчно преминала през ситото на времето, колко е стара, колко е силна, колко "участници" са я приели вече. И... ЕГРЕГОРИАЛНАТА СПИРАЛА се завърта. Парадокса и шегата е донякъде че именно въпросните точно смятат че те като са вече осведомени, като са :революционери, като се изживяват на "бунтарите" те вече са надмогнали всичко и остава задължителния стимул да се "работи" по масовизацията, да се разкриват "заговорите". В основата на всички идеологии и тяхната масовост е налице някои общи елементи в привлечените "членове" по резонанс. Едно от най-общите положения винаги е някъде в "ядрото". Няма нищо по-общо между всички живи същества, от инстинкта за оцеляване и неговото проявление, който обобщавам с думичката СТРАХ, а самото проявление - СТРАХУВАНЕ (както аналогично - ВЯРА е обобщеното явление, проявлението е ВЯРВАНЕ, обобщение на процесите при проявлението на явлението.) В този смисъл - онова, което се нарича тясно "параноя", което минава през "фобийност", личностите с нарастващ или неустойчив страхов фон и флуктуиращи нива на безпокойство и тревожност. Винаги - сред всяка идеология, в основата й стои нещо свързано със страха, същото ползват и всички реклами, всички кампании по продаване, по разпространение. Инициацията и обръщението към конкретиката на страховите елементи са дълбоко стаени и са в "очакване" на подходящата форма на "съответно идеологично описание". Това се излъчва от всяка личност от такъв тип. А в социума също важат принципите - щом е налице търсене, се подава и "предлаганото" - точно според "сигнала" за нуждата, нейния код и особености.

всъщност едно уточнение. Мисля че е налице погрешна интерпретация в прочита. Всъщност аз ползвам колективните явления за конкретиката на самата тема. Защото ВЯРА и ВЯРВАНЕ и проявленията им - религиите и самата тема тук - конспирациите, са само частни случаи на по-широка картина, която е сред психичното. Обобщенията от условен характер които правя са валидни главно сред социалния контекст. Неслучайно ползвам непрекъснато понятието ЛИЧНОСТ, само в социален смисъл и го наричам общо СОЦИАЛНА ЛИЧНОСТ. В този смисъл нека поясня директно и конкретно за себе си - всъщност аз съм онова, което се нарича "ИНДИВИДУАЛИСТ". При това - сравнително, според социалните критерии - КРАЕН индивидуалист. Така, че известни обобщения, касаещи средните величини в социума имат известни проблеми, когато ги съотнеса към себе си, но това е само в скоби и не е целта на тази тема. Може би по-горе, в скоби казано, би трябвало да реагирам позитивно и благодарствено на "виртуалните плюсове", но аз съм практичен човек. Всъщност "тия плюсове" не ми носят никаква практическа полза, те нямат познавателна стойност. Те са израз само на специфично отношение на автора им, като начин да го изрази, и отразяват неговия вътрешен свят, по начина по който той борави с отражаемото си поле. През този поглед на нещата - виртуалните плюсове са неговия начин да ми покаже как той отразява написаното, какъв е прочита. Разбира се за мен имат познавателна стойност всичко онова, което той коментира... И не само той. Нека обобщя нещо просто и ясно, естествено през моите очи - ТУК ВСИЧКИ КОМЕНТАРИ СА АВТОБИОГРАФИЯ НА АВТОРИТЕ СИ. Тук всяко написано, е автопортрет на Пишещия (го). Мен пишещите ме интересуват, защото всеки от тях ми представя вътрешната си вселена, през начина и принципите по които той отразява вътрешните процеси. Повечето от пишещите (особено по форумите и виртуалното пространство на интернет) запазват анонимността си и с нея, типичното си социално лице. Това им дава възможност да изразят онези свои страни, които в социалната си конкретна действителност, не могат да го направят... или пък е "частично". Причините са безкрайни и те са пак във вътрешните простори, каквито по принцип ( и където ) са "всички граници" (според мен). Без да съм психолог по образование или професия, аз изучавам внимателно психичното вече повече от 30 години. Без да предполагам и да съм наясно с много неща, започнах с твърде нестандартни (спрямо социалните условия и конвенции ) похвати и отношение. Като странична част от всичко това, се налага да съпоставям откритото по този начин, през социалните опити в същата насока. Разбира се, образоването ми в безкрайния океан на физиката, и особено на квантовите процеси, едва ли може да се нарече "изчерпателно" и въобще не си правя илюзии в това отношение. Заради това аз участвам в теми в раздел психология, а не в раздел "физика". За мен всички човешки явления са определящи, докато участва сред всички взаимодействия субекта, наречен общо ЧОВЕК. Там където е налице процес и той протича сред човека, в сила са принципите и явленията от неговия психичен апарат - да отрази на свой ред, това, което го заобикаля. За мен е съществен недостатък разделянето на ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ от ИЗСЛЕДВАНОТО. В научната парадигма това отделяне има своите основания, своята цел. Но в своята работа аз разглеждам себе си и като ИЗСЛЕДОВАТЕЛ и като ИЗСЛЕДВАНО. За мен собствения ми концептуален модел, задължително включва и мен самия - в целия периметър на познаваемо и отвъд него. Колкото до модела за описание на човешките явления през призмата на комбинация от квантова и класическа механика - не съм в състояние да вникна задълбочено в него, налични са ми твърде много неизвестни в съдържанието и пълнежа на понятията. Но... ще споделя нещо отвъд този пример - в рамките на което и да е явление, при възникване на парадокс или е налице неизвестно явление - е налице известни тенденции. В най-общ смисъл - наученото и вникнатото вече - да се използва като обяснителна концептуална база за всички явления. Дори и те да не се вписват в него, тенденцията е към насочване на всяко явление към вече създадената схема на обяснение на света в периметъра който е вече изграден и "осветен". Това е напълно естествено, но... има своето ограничение. Поне за мен - има такова. Не критикувам схемата, може би тя има своето основание, а и съвсем честно си признавам че не я разбирам в дълбочина. Но... за мен, през моите очи, на онова, което съм, което правя, на което съм посветил живота си, съм разбрал нещо много важно - ОБЯСНЕНИЕТО ЗА НЕЩАТА НЕ СА САМИТЕ НЕЩА. На друго място открих подобна фраза, изразяваща същото - НИКОЯ "КАРТА" не е ТЕРИТОРИЯТА. Картите са само начин ние хората да опитаме да обясним отражението си за света. А не света. Ние хората имаме само ОТРАЖЕНИЕТО СИ на СВЕТА и всичко което правим е да го приближим някак си до някаква степен на адекватност на нещо, което помежду си наричаме договорено "ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ". Първобитния човек не е имал такава възможност... Отражението е било нужно да е твърде тясно обвързано с реакциите по оцеляване. В този смисъл, спрямо нас, сега, той не е можел да си позволи "виртуален свят", толкова богат, толкова изпъстрен, усложнен, толкова многообразен. И въпреки всичко... някъде навътре, някъде надълбоко все още стоят твърде първични положения, които управляват този човешки сегашен "виртуален свят". Стигнах до това първо през себе си, после, като част от сравнителните си анализи, разгледах и многобройните проучвания и концепции касаещи същото, от социалните и психонауки. Няма нещо в когнитивната психология, което да не касае именно допусканията - че основното, което управлява сегашната човешка реалност, е всъщност твърде далеч от "САПИЕНСА", а е всъщност израз на ХОМО, във всеки човек. Твърде малко ние хората познаваме именно ТОЗИ, който строи концепцията и Този на когото тя му служи. Той забравя да погледне на самия себе си, подведен от сложността и удобствата на обяснителните си системи, от нуждата му да ги ползва, от възможностите, които те му "дават", а се забравя че всичко сред вселената има "цена" и ДАВАНЕТО и ПОЛЗВАНЕТО винаги са само е част от по-общо взаимодействие и те са придружени от "взимане". ДА, науката върви напред, но познанията за самия човек.,.. са далеч назад, с което е налице сериозен дисбаланс, който отгоре на всичкото, се увеличава - поне през моята призма и камбанария. Малко се получава парадокс - обяснителните концепции чак в последно време се обърнаха в тенденцията си да включат влиянието на самия наблюдател, на самия изследовател, на самия акт на изследване... И дори така - твърде общо. Никой в самото изследване не се занимава задълбочено със САМИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ. Никой не разглежда неговите мотиви, неговите процеси, неговите пориви, нагласи, същности... Изглежда че НЮТОН не е имал никакви основания за такова допускане. А и много преди и след него. Изглежда че днешния философ или физик, съвсем свободно могат да разглеждат света през създадената си "призма", която въобще не се занимава със самите изследователи, с техния СУБЕКТИВЕН СВЯТ. Налице е несъответствие - някак си самия изследовател забравя удобно че той е човек. И нищо човешко не му е чуждо. По този начин подминава невидимо че той проявява ПРИСТРАСТИЕ. Всички познават явлението, но всъщност никой не се занимава с него в дълбочина. Всички знаят за това явление, опитват да се борят с него, създават "правила" за неговото заобикаляне... Но това са само патерици. Проблема с ПРИСТРАСТИЕТО е преди всичко първо ЛИЧЕН ПРОБЛЕМ. Той е преди всичко ВЪТРЕШНО ПСИХИЧЕН ПРОБЛЕМ. И с него адекватния подход е именно ВЪТРЕШНО ПСИХИЧНИТЕ ПОДХОДИ. А има и още нещо - такива ВЪТРЕШНО ПСИХИЧНИ ПОДХОДИ не могат да се осъществят "отвън". Няма как да се реализират "един на друг", както е стандартния подход сред социалните личности. Това може да се реализира адекватно само и единствено от самия индивид - той самия, вътре, сред собствения си вътрешен свят. Това навремето беше само логично извеждане като част от предположителните посоки на решаването на проблемите така, както аз ги виждах, през това, което аз самия съм. И тръгнах по него... и дори не предполагах колко "далеч" ще ме изведе през тия години... И през призмата на "тия години", изразявам това, което пиша през всичките си коментари. Това е моят автопортрет. Ние, хората сме комплексни същества - с комплексна вътрешна вселена, сред комплексна "външна вселена". Неизбежно и напълно адекватно е, комплексните отражения на комплексни обекти за изследване, да се водят чрез комплексни средства и способи. Ето защо пиша в тази тема - темата за ВЯРАТА и религиозната личност, в началото за мен беше просто конкретика. Но с нейното задълбочаване и разширяване, разбрах че периметъра на явленията е твърде широк и твърде мащабен. И докато внимателно детайлизирах самите концептуални положения и извеждах техния смисъл и взаимовръзки, виждах все повече, че... всички човешки явления в социума са подвластни на тях... ------------- В този смисъл - правя едно "затваряне" и се връщам на предишните си думи, с което всъщност направих "една формална концептуална обиколка". С нея искам да задам относителен и условен периметър на начина по който разглеждам явленията за които пиша. Защото смятам че което и да е явление, чрез която и да е концепция, могат да се нагласят да имат адекватност. Поне в очите на всеки концептуалист, който му е нужна концепцията, за да се ситуира сред света (си). Който чрез нея извежда идеята за "себе си" и света, който е около него. Това обаче прави КОНЦЕПТУАЛИСТА зависим от концепцията която ползва. ПОЛЗВА е именно ключовата дума... Тънкия момент е изключително фин - не е идеята дали има или няма концепция - Всеки има в себе си религиозен и рационален аспект. Религиозния идва от атавизмите. Той идва по инерция. Той е наследство от "живота в пещерите или сред дърветата". Чрез него сме оцелели. Същите програми още работят, още са в действие. Религиозния уклон на всеки човек е израз на неговото "минало". На това, през което е минал през "родовата посока". Процесите на идентифицирането са толкова фундаментални и толкова базови, че вече над 14 години още не мога дори да опиша периметъра им на валидност. Да не говорим че съвсем неочаквано, изследването им ме доведоха до една напълно неизследвана територия, за която всички описателности и концепции спряха да имат адекватност и съответствие... А и не е от значение за тази тема и за този контекст. Основното е, както е и най-голямото предизвикателство - доколко ползващия КОНЦЕПЦИИТЕ въобще си дава сметка ЗАЩО, КАК и какъв е неговия собствен принос към ПОЗНАНИЕТО. Всеки може да ползва, това е атавизъм, то е наследство, израз на продължаващи да работят инстинктивизми. Всеки му е нужно и идва по естественост "по-лесното", и по този начин "готовите системи от описания" идват на чудесно "разорана готова почва". Но плодовете на това... са точно каквато е "почвата" и "семето"... Та ТЪНКИЯ МОМЕНТ е - дали и доколко всеки един ПОЛЗВАТЕЛ може задълбочено да си даде сметка за ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ онова, на което е основал идентичността си. Дали и доколко се е "слял" с обясненията, които просто е заимствал или най-много е миксирал чрез подбор на подходящото, до създаването на подходящия личен микс. Тънкия момент е - именно нивото на слятост, силата на вкопчване - в обяснителните системи, които приемаме априори толкова много техни "опорни точки"... Всъщност заглавието на темата за мен изглежда така - ЗАЩО ХОРАТА ВЯРВАТ... ??? въпроса за обекта за вярване - бог, конспирации, национализъм или политически идеологии... е без значение. ОБектите могат да са всичко... и те са всякакви. Но преди тях ги определя именно "общото кратно", което стои в началото на самото изречение - ЗАЩО ХОРАТА ВЯРВАТ...

все пак - един от въпросите към рамус касаеше "колективен разум". И споменах че такъв не може да е налице. Колкото до "психичната енергия"... - опитайте се да изразите кинетична или потенциална е енергията при: - Нарастването на творческия потенциал при "брейнщорм", дори при доста напредничави техники за неговото провеждане. Подобно на него е търсенето на решения за сложни или глобални проблеми - комбинация от експерти в дадените области на проблема и напълно чужди на проблемите предварително подбрани индивиди с "различие" в мисленето и отражението... Също така - явлението ГЕЩАЛТ... Това е и пример, че сентенцията "в главата на един се ражда решението на проблема", не е еднозначно валидна, освен в тесен подбор от условия. - И обратната тенденция - образуването на явлението ТЪЛПА. -------------------- Много явления от човешкия свят не се побират в полето на физиката. Едно от тях е "глупостта", например. Другото е - ЗАЩО ХОРАТА ВЯРВАТ, какъв е механизма на вярата, вярването, кога, как и защо възниква, каква е ролята и значението му, каква е динамиката, каква е връзката му с останалите психични явления... А точно това включва за мен и тази тема, макар че същото е и в ядрото на няколко други теми - като "мемите...." примерно, темата за "фактите и когнитивния дисонанс", и т.н. Всъщност въпроса, който коментирах е - дали са налице връзки и подобия между религията и конспирациите... както и с още доста други социални явления, определящи днешния човешки социален реал... За психичните процеси и комплексността на психичния свят, не е възможно да се ползва математика. Това в пълна сила важи за описание на отделния индивид. Психичното е зона при която не е възможно да се използва директно наблюдение, тъй като е невъзможно за настоящия момент да се "надникне точно в механизма на вселената", където възникват психичните явления, а се ползва индиректния подход - да се наблюдават техните проявления, като проблема с изменчивостта на интерпретацията на последните, създава също доста разнопосочности. Колкото до "класиката"... - отдавна Фройд и немските първопроходци в "научното психично" не са нищо друго - а просто основатели. Днешното социално разбиране за психичното, спрямо "класиците", е много аналогично на разликата между "Дарвин и днешната еволюционна биология". Но дори и така - колкото повече се навлиза в зоната на психичното, толкова повече расте полето на незнаенето за същото. Просто научните методи и критерии не са съвсем съотносими когато се касае за човешките явления и психични процеси. ОГромния проблем - с влиянието на несъзнаваното, подсъзнанието, предсъзнанието... дори думичката СЪЗНАНИЕ... е пълна бъркотия и досега няма широко съгласие с периметъра на всички тия. Всичко написано дотук всъщност е "спекулация"... Между другото - точния превод на думата се съотнася до "предположения" (ако не се лъжа). Не предлагам решения, нито рецепти. Не представям "истини", опитвам да изразя нещо различно от гледната точка на конвенционално приетото, което всъщност на определени нива, няма как да предложи решения, защото се самозатваря заради множеството ограничения, касаещи познанията за психичното. Понеже в изложението си по-горе засегнах "религиозния тип личност", да спомена, че в същността на нейния условен антипод - рационалната личност - е налице намаляване на нуждата и потребността от абсолютности и свикването на боравене с условности, относителности. Заради това, например, в сериозната наука никой не нарича "ВЕЛИКАТА ИСТИНА ЗА ВСЕЛЕНАТА" на СТО или ОТО. Нуждата от "класици", от опорни точки, от определености, от авторитети, от "доказани модели"... определя личността да клони към РЕЛИГИОЗНИЯ ТИП. Срещнах неведнъж "доказани учени", които заради чудесната и услужлива памет можеха да репликират и обработват огромни обеми от информация и вече натрупани знания, от мненията и приетите модели за интерпретацията им... Истината за него се вижда във "вчерашните" казуси, неговото днес несъзнателно се определя от неговото "вчера". И неговото "утре", ако може също да е като "днес". По същия начин - той винаги вижда истините и решенията, като "вече направени, измислени, вече постигнати"... Това е всъщност РЕПЛИКАТОРА. Това е аналога на "религиозния последовател", но сред научната парадигма (или каквато и да е друга). Така, че "научния последовател" също е "научен работник" и също има роля в общата амалгама на социалните процеси. Нещо много важно, което бях пропуснал - в РЕЛИГИОЗНИЯ ТИП ЛИЧНОСТ, е изключително важно и определящо наличието на няколко елемента - ВЪЗГЛЕД и УБЕЖДЕНИЕ, като ролята на тия последните се счита за "норма" в света на социалното ежедневие. Срастването на идентичността с някаква подредена система от описателни и обяснителни елементи, приети по сугестивен път и ползвани като първична ситуираност сред света, реала и живота... Това определя тази когнитивна "схема" да се превърна в "ОСНОВА" (базови нагласи), да се прикрие от "съзнанието" и последствие само да се надгражда, като нейната валидираща стойност се приема априори и никога не се подлага на преосмисляне, съпоставки или критичен анализ. Нещо повече - огромен ресурс от време и енергия ( не е кинетична или потенциална ), подплътен от сложни неврални и психични процеси, само и само да се опази "базовата нагласа". Явлението КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС е само надводната част от "айсберга" от процеси и взаимовръзки. Докато същинския РАЦИОНАЛЕН ТИП, е творческа натура, това е "революционера". Не се интересува от "истина", в личността има нещо, заради което не й е толкова важна "нуждата от опора", от канон, от "вече утвърденото". Това е човека, който изучава "досегашното", за да го подмине, за да усети неговата граница, за да докосне и се сбори с ограниченията... Това са редките хора, които притежават евристично мислене, насоки, подходи, нагласи... Това са хората с активно отношение към битието и себе си. То носи промени, понякога с цената на разрушаването на стария модел те се отхвърлят от социалния им контекст, защото социото проявява всички елементи на "живо", включително и инстинкта за самосъхранение... Разбира се всичко дотук е чисто условно... много моля, да не се чете като "алтернативна наука"... Не съм психолог, не съм политик, нито свещеник, "академик" или адвокат. Не водя защити, нито атакувам опоненти... Не се занимавам с критика на едно или друго, нито "прославям ПРАВИЛНОТО и Истината". Научното познание и принципи НЕ СА ЕДИНСТВЕНАТА ФОРМА НА ПОЗНАНИЕ и отношение на индивида към себе си и света. В много отношения все още е налице инерцията от "борбата с религиозната картина на света". В науката също е налице твърде много от типично религиозните явления - пропагандата, внушението за "истина", за "единствената правилност", обуславянето на "канон", на "единствено вярното", на догматичното... и то защото това е "езика" и отговора на нуждите на масовата социална личност. Заради чудесната форма на категорична и крайна форма на обяснителност, първичните й нужди от "сигурност" веднага я притеглят, особено ако се поднесе в нужните моменти, по нужния начин. И на същата социална личност й остава отново репликирането, в нейния социален контекст. Цялата култура, през историята или географията, е основана на някои основни положения. ПРОЦЕСИТЕ ВЯРА и ВЯРВАНЕ, са основоположни и при внимателното и задълбочено разбиране и ситуиране сред останалите процеси в психичното, дават широта и адекватност в разбирането и осъзнаването на ХОМО... (условно САПИЕНС) Както НАУКАТА НЕ Е ЕДИНСТВЕНАТА ФОРМА НА ПОЗНАНИЕ, така и СОЦИАЛНИЯ КОНТЕКСТ не е единствената форма на битие и развитие. Но това вече е за други теми.

мисля, че има несъответствие. Ти задаваш въпроси в точно определена посока, която ти е интересна. Изложението по-горе не е да дава отговори, защото всеки такъв е относителен и условен, както и контекстуално зависим. Но сред самите твои въпроси има известно несъответствие, което естествено, е такова през моя поглед. например - направих разграничение между понятията УМ и РАЗУМ. Колективен РАЗУМ едва ли може въобще да е наличен. Ето защо: В група, колкото е по-тясно взаимодействието, личностите започват да се държат по различен начин. Това е специфичен парадокс към теорията за нелинейните системи и аналогията и с човешката система от хора. събирането на множество хора на едно място е обстоятелство при което се наблюдава явлението ТЪЛПА. Налице е мощна тенденция към първосигналност, защото резонанса се осъществява на основата на най-ниското ниво на отражение, защото то е най-общото между всички участници. Тук е научен форум, предположително са налице хора от най-различни области в научното познание. В теорията на сигналите намерих че било налично следното извеждане и принцип - общото ниво на енергия в системата, се влияе приоритетно от елемента/тите с най-ниско енергетично ниво. Има и математика към това. Валидно е в електротехниката. Има същото и другаде - например компютрите - най-бавната памет определя цялостното бързодействие в компютъра, колкото бързи да са другите елементи, просто и единствен да е, той има "тесен канал" и именно неговата скорост става определяща за цялата система. Може би има значение и това дали се отделя психична енергия от системата и заради това тя преминава в по-ниска орбита относно съзнателността. Или ако се "подаде творческа енергия" спрямо подбран колектив, общото взаимоотражение нараства към "по-висока орбита". Това е вече аналогично за нелинейните системи, при които за изменението им обратно на ентропията е налично условие за внасяне на енергия в системата, за да възникнат "критични натрупвания" за пренареждане и преструктуриране и евентуално "синергетичност". От друга страна - намаляване на ентропията е условно възможно само в наличната система, защото условието за подаване на голямо колиучество енергия отвън, променя цялостната картина - просто тази енергия се поглъща като пренарежда структурата, но... само докато е налично подаването на енергия ли???... Така, че може да се направи аналогия - сред тълпата най-голямо влияние имат елементите с най-ниско ниво на отражение. Винаги сред такава човешка среда, за да се задейства социалния инстинкт, резонаса към цялостност, се осъществява към най-ниското ниво реагиране и отражение, защото всички хора вече го имаме - едни го израстват, други - не, но именно вторите влияят най-много и дори тия, при които то е вече отработено, се притеглят към "черната дупка" на първосигналността. В тълпата първото което се изгубва е индивидуалността на всяка личност. Вижда се навсякъде дори и при фенските агитки, ултрасите или патриотарите... Въобще - фанатичното изстъпление силно се покрива с изблиците на първосигналност, изменя се цялото съзнание към неговото "начало" и дори "липса". А доколко и как може да се "управлява тълпата" ( формално "отвън" ) е наука и практика от хилядолетия. Така, че въпросите ти сякаш теглят към форма на еднозначни отговори, но такива не мога да предложа, а и не ми е работа. Еднозначността, означава че някой му трябва дуалност и опростяване. А за да се поднесе в концептуален вид, означава че комплексността се "опростява" и "смачква" до линейни зависимости и описанията им. Това вече не е никаква комплексност, а компромис за подаване на "нужното". Има хорал, които непрекъснато го правят за някакви цели. Аз дори не съм в състояние да опитам, след като ясно съзнавам широтата, е все едно да натъпчеш изпуснатия огромен дух, обратно в малка бутилка.

Хм... Много въпроси... Проблем ми е да се отговоря "коректно" и задълбочено на всеки от тях. Състоянието БУДА/ХРИСТОС е само условно нарицателно на КАЧЕСТВЕНО друго ниво на състояние на съзнание и отражение. Буда-ХРИСТОС не са еквивалентни еднос прямо друго, но в случая на тази конкретика от въпроси и ниво на изразяване, въобще няма как да се включи разглеждането им. А и не е адекватно да се говори за "друга форма на реал и съществата в него, от гледна точка на същества и реал, на нашето ниво". Може да се говори много, но твърде произволно, предположително... и следователно - твърде много място за фантазии и проекции. А и има друг проблем - спрямо състоянието БУДА, нищо от социалната "действителност" не е адекватно. Това е друго ниво на "живот", друг отражение, от друг тип идентичност, друга психична организация... и при всички тия - КАЧЕСТВЕНА РАЗЛИКА. БУДА няма нищо общо със социалното - не става да се учи, не се преподава, не се обменя, не се възпитава, не е идеологично, не може да се "ползва". Не е "истина", не е и нищо колективно. Управлението на състоянието на съзнание, е най-индивидуалния процес във вселената. Нищо социално не може да се включи на такова ниво на цел. Нужно е съвсем друга нагласа, нужно е най-малкото зрялост и готовност дори биологично, в нервната система да за да се пренастроят функциите й на съвсем друг режим, чрез друга "сетивност"... и т.н. Заради това оставям тия "СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕ" встрани от това изложение. А и конкретиката ми беше само да постановя адекватен понятиен контекст за разбирането ми на РЕЛИГИЯТА и ВЯРАТА като психични феномени в човешкия психичен свят. Колкото до ЕГРЕГОРА или МЕМа, няма нищо значимо в тия аналогии. По същество - мравуняка ли е "жив" или е "мравката"? Хората с ниско самочувствие, ниска степен на самозначимост, висок фон на тревожност и безпокойство, без никаква или слаба форма на индивидуалност - се сливат чудесно в обща амалгама, приемайки по естествен начин "общия фон" сред който те компенсират индивидуалните си дефицити. Няма никаква разлика по същество, с тия, сред религиите, агитките и ултрасите или конспираторите... Няма никаква съществена разлика с тия, които се приютяват сред НАУКАТА и научната картина на света, като я взимат наготово, намират начин да се вместят сред нея и после идва защитаването... И цял живот са говорители на "науката" - това е варианта, НАУКАТА, като поредната идеология. НАУКАТА не е идеология. Но в идеология я превръщат хора, които се нуждаят за компенсация на вътрешните си дефицити. Много моля да не се прочита това като израз на отношение - няма никакъв намек на негативизъм и ако е налице разбиране, то не би имало въобще нужда от такъв. Когато нещо е ИДЕОЛОГИЯ, се ползват някои условни критерии - единия от тях е "защитаването"... колкото повече - толкова по-ясно е, че е идеология. В този смисъл - по форумите или другите типове социална комуникация, влизат в "допир" главно говорители на различни идеологични концепции. Някои - са по-елементаризирани. Други - по-усложнени. Освен това - защитните програми не се изявяват само като "влизане в битка", което се нарича "спор". А и чрез други форми - мними съгласявания, неглижиране на прочетеното, иронизиране или дори оттегляне от комуникация... Налице са всички ония, които в друга тема се говорят като "когнитивен дисонанс", като версиите на защитни реакции не са само за прикриване на дисонанса и запазване на предварителния консонанс. Но като реакции са в много широк диапазон, но всички са несъзнателно мотивирани. Тук интелекта се свежда да е само като инструмент на съвсем несъзнателни процеси. Интелекта се ползва за туширане или боравене с "конструкциите" но винаги само "донякъде". Заради това е толкова съществена разликата между УМ и РАЗУМ, през моя поглед. като УМ е събирателна форма на интелектуалните качества. Има много умни и знаещи хора, много запомнящи, много обработващи информация. Но САМИЯ ИНДИВИД... е някъде дистанциран от всичко това. Ако запитате такива хора, защо те липсват от собствената им концепция - не могат да обяснят без да влизат в дисонанс. Дори не им хрумва въпроса, защото в социалните начини за запазване на консонансите през идеологията, до личностите, винаги е налице да се поддържа ДИСТАНЦИЯТА между ЛИЧНОТО и ОБЯСНЕНОТО. В науката примерно, за да се държи на дистанция "субективния елемент", дори езика е формиран като отдалечен и безличните форми и множественото число в изказа, са толкова показателни В точния пример за КОНСПИРАЦИИТЕ, в конкретиката на тази тема - личностите които поддържат това имат свой типично религиозен профил и сигнатура. Повечето от тях дори не си правят труда да се запознаят в детайлите. Те повтарят и репликират МЕМи, които други създават и конструират за целите на поддържането на ЕГРЕГОРА. Това е много важен елемент - дори и сред ДОКИНС - общото между мема и гена - нуждата и наличието на РЕПЛИКАЦИЯ. РЕПЛИКАЦИЯТА - е универсален социален феномен, а не само биологичен процес. Хиляди дори труженици на науката, наричащи се "учени" могат да се забележат като обикновени репликатори. Събират си нужния набор от описания, подреден предварително, заучен и възприет още от училище... после само се надгражда. В него те са обикновени ползватели и това са масата от хора. В религиозните системи - това е очевидно и твърде показно. Целия социален живот, обаче, се придружава и поддържа от репликации на всички нива. От обикновено еволюционно и оцеляваща стратегия и възможност, РЕПЛИКАЦИЯТА се превръща във формообразуваща и самовъзпроизвеждаща колективното битие. А чак наскоро прочетох в сайта на ВАНЯ МИЛЕВА ( с което искам да й благодаря, защото мисля, че участва в този форум), че всъщност това е универсално свойство на нещо, което в науката се наричало "НЕЛИНЕЙНИ СИСТЕМИ" и етап от тяхното "битие"...

Всъщност, създаването на идеология не е на конкретни личности. Последните са само "лица" и те трябва да имат някаква социална стойност налице... или пък придобиват такава, ако груповата нужда предопредели че е "полезно" за нея поредната версия на описание. В този смисъл не смятам че са налице "гранични личности". Социалните взаимодействия са израз на многомерни взаимодействия и те комплексни по своя характер. КОгато се прави анализа, е много важно до каква дълбочина на явления и до каква широта на периметъра на проявления, ще се вземе предвид. Всяка фрагментарна картина е израз на отделени от общата цялост положения. За периметъра си на извеждане, тя има валидни изводи, но извън този периметър, тази валидност най-често отпада. Едно уточнение - за мен понятието РЕЛИГИОЗНОСТ излиза от критерия да е нужен задължително и определящо БОГ, като основен фокус. За мен религията е проявление на ВЯРВАЩИТЕ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТИ. Няма значение към какво ще се ВЯРВА и коя и каква е идеологията. Няма "полезна" или Вредна ВЯРА, нито ИДЕОЛОГИЯ. Нуждата от идентификация се подсилва и от социалните инстинкти. Отдавна не може да е налице групов живот, ако не е налице обобщаваща го идеология според която той самия живее. В този смисъл социалния организъм, има свой аналог на "психика". И тя е осреднен вариант от сбора на особености на психиката на личностите, които го формират. В някакъв смисъл ИНДИВИДУАЛНОТО се репликира в социално, като го копира... И сред него също е налице :критериите за "жива система". Още от зората на човешкото съществуване е забелязано, че оцеляването на индивида, е по-вероятно сред група като него. Но още от еврейските процеси, нуждата да се обособят се е превърнала в идея-фикс и на света няма по-сериозен целенасочен и комплексен характер за въвеждане, поддържане и използване на колективна идентичност, както това е направено при юдеите. Ползването на БОГ, в случая е само конкретика, но са ползвани всички налични средства, включително и такива от много задълбочени познавателни нива. А като става въпрос за БОГ - това е чудесна форма на договорена нужна колективна проекция, съчетаваща и изразяваща нужните форми на компенсации на дефицити в личностите. Нейния универсален характер, я прави да е "жива" и досега, и да се ползва за 'подпиране' на милиардите нуждаещи се от такава. Намерих следи на хора, които опитват да изразят това със специфичното понятие ЕГРЕГОР. И предвид множеството аналогии, допускам че ДОКИНС е направил някои обобщения именно на модела и съдържанието на това понятие, за да изведе идеята си за МЕМа. Не смятам че това е някаква форма на "друга еволюция" или на "друг живот". Просто ние хората сме многомерни същества с комплексен характер и за целите на разбирането и концептуалността, е нужно да се въведат "нива" в разглеждането на проявленията и причините им. Колкото до БУДА, както и ХРИСТОС... има леки разлики с "МАРКС или ЛЕНИН". Но това е вече съвсем друга тема, също с размерите на "океан". ====================== Едно много важно уточнение - фрагментите на обяснителната ми концепция, които извеждам тук, нямат нито универсален характер, нито концепцията претендира за нещо повече от "условна карта" на открита територия. Поне за мен стойността и функциите са такива. Не вярвам в нея, мога да променям аналогиите и конструкцията. Не съм я изучавал, нито миксирал с цел да съм велик, нито знаещ, нито можещ. Това е само придружителна част от собствената ми практика, за целите на по-доброто виждане в нея, като израз на нуждата от подреждане систематизация и структуриране. Нищо от изнесеното няма абсолютен, нито краен характер. Да не говорим въобще за "истина". Точно обратното - всичко в комплексния свят е относително, условно, в него са налични само възможности, вероятности, сред непрекъсната изменчивост. В комплексния свят (и концепции) не могат да са в сила "линейности", освен в някакви форми на отделени конкретики, в посока на едно или друго пояснение. В комплексния свят не може да се ползват линейните модели на "причина-следствие", нито на логичните боравения с тях. Причината е, че в модела са налице и се разглеждат процеси, които са нелинейни и нелокални, сред които са налични безкрайни връзки и взаимодействия и то "едновременно". Заради това идеята на СИНТЕЗНИТЕ КОМПЛЕКСНИ КОНЦЕПЦИИ е да е налице "читател", който да е с подобни качества и нагласи. Иначе всичко написано, изречено или съставено, се превръща в "храна" за търсещи обяснения вярващи личности и като се договорят помежду си, започват да "градят своя егрегор " даващ им нужното спокойствие и сигурност, чрез изживяването за "общност", и резонанс, пораждащ и даващ едновременно общи усилия. За Буда или Христос - това е вече друга тема, за друго място. Като се допълни, че БУДА - не е име на човек, нито на персона или личност, както и ХРИСТОС. Принц ГАУТАМА - е личност, но нивото на състояние на съзнание и отражение, в което е навлязъл, се нарича общо "БУДА-състояние". По отношение на ИСУС - е същото. Исая или Иешуа - е самата личност, човека... Докато състоянието на съзнание от което той изразява - е вече ХРИСТОС. Така, че... идеологиите възникнали от тия "два примера", нямат нищо общо със състоянието на съзнание при тях. Възникването на Будизъм или Християнство (и на други като тях) са израз на нуждите на последователите и техния начин а живот - демек - тяхното ниво на състояние на съзнание и отражение. Нуждата от визия, от готови обяснения, поднесени по начин по който да привлекат максимална маса от хора, не е направена въобще нито от ГАУТАМА, нито от ИСУС. Нито за целите на двамата. Качествената разлика в нивата на съзнание е огромен проблем, той и досега няма решение да се сведе дори като елементарно разбиране към 'по-ниското ниво' (относително).

За да не се стига до някои парадокси - като "това е вярата в науката"... може би основния въпрос който бих искал да разгледам е понятието ВЯРА и периметъра сред който разполагам неговата валидност. Концептуално това е израз на синтез, така че до голяма степен опита да се представи зависи и от прочитащия тия думички. Не съм много добър със словото, понякога не съм в максимален потенциал, за да трансформирам общата концепция към линейна писмена форма. Допълнително към това усложнение се добавя че не цитирам, нито се позовавам на някого, макар че тук ще се опра на общи положения, които прочетох че се приемат и ползват като основа на "знанията" за човека, в опита ми да предам късчета от същността. По-голямата част от изказванията по-горе, както и значението на религията и вярването за човека, както и обяснението за амигдалата в първия пост, всички имат основания и са свързани, но всъщност картината е много по-широка и многовариантна. За целите на яснотата, обикновено се започва проста схема и дуалния начин на представяне е най-простата форма за разбиране и боравене с абстракти от първо ниво. ВЯРА е психичен човешки феномен, основан на човешкия начин на психично отражение, на потребностите им, израз на много по-широки процеси, характеризиращи вътрешната психична вселена. ВЯРА не протича в никой друг животински вид, независимо че нейния периметър е израз на атавизми и инстинктизми. Но обогатени през ниво на отражение на което е възможно само при човека. Няма да се спирам на неврологичните мозъчни особености, които участват схемата на ВЯРА, Заради това представям двата типа човешко проявление спрямо света, отразени единия спрямо другия, за целите на тази яснота - това са РЕЛИГИОЗЕН и РАЦИОНАЛЕН ТИП личности. Двете са тенденции, които съществуват сред всеки човек, но двете се проявяват различно и имат различни тежнения и смесицата от тях в една личност, до голяма степен определя относителния й облик в психичен план. Аз ще ги разгледам условно като "типологии личности" за целите на яснотата. Едно от най-мощните образуващи условия в психичното, това е процеса на идентификация - най-фундаменталния процес, стоящ в основата на цялата психична дейност, на всички нива. Няма да се спирам на него, защото това е огромна тема, но едно от неговите следствия е нуждата на всяка личност, в процеса на идентификацията, да приеме свои "вътрешни опорни точки", като базови, като основни. Системата от опорни точки навлиза в човека още в първите години при всяко човешко същество, като при колективния живот, социално му се представят версиите на обяснение и ситуиране сред света. И това се приема априори, без възможност или нужда от критика, осмисляне или анализ, тъй като такива не са възможни в такъв етап от човешкия живот. Системата от опорни точки, или "опорни базови положения" притегля и става мощна част от самата човешка идентификация. Двете взаимно се преплитат и дори сливат. На основата на което всички защитни програми, преминали от старите неврални дялове, се пренасят на ниво "психично" ( по моята система - 2-ро психично ниво ). Те са призвани да защитават и съхраняват "живота". Но в мозъка "живото" се асоциира с различни положения, като именно "психичното ниво" чрез асоциацията с "опорните точки" започва да защитава тази форма на придобита конструкция. В човека ВЯРА обобщава начина да се реагира бързо на заплаха, на нужда, като реакция на различни фактори "разпознати" като неприятни, възможно заплашителни или дори неясни. Заради това още от зората на човешките същества, сред племената, първите начини на реакция и отношение към света е именно чрез процеса на ВЯРА. Религиозното чувство, или дори наричан от някои "инстинкт", е част от социалния инстинкт. Но той първо възниква в отделната личност. А на фона на много личности, взаимно отразявайки се придобива израз като техни "общи елементи" на отражение и реакция. РЕЛИГИОЗНИЯ ТИП ЛИЧНОСТ е определен от процесите, обобщени като вяра. При тях първите опорни положения които достигат новия социален индивид, се приемат или предават повече "твърдо", те са по-нужни, те са по-използвани... а и зависи и от особеностите и житейските условия и събития на самия индивид. Така или иначе - религиозното "пристига" първо при човека. И на фона на други програмирани от природата "кодове" навлиза и прелива към неговата идентичност. Нуждата от идентичност, формира още от зората на ХОМО неговата принадлежност. А тя рефлектира веднага и върху "защитата и оцеляването" на приетото като такава идентичност. Готовите форми за обяснение и описание на света, са едно от най-важните елементи, определящи всяка човешка група, сред всички нейни проявление на битието. Тия форми, се променят с времето и географията, формират нации, култури, формират отношенията между тях. Най-общо тия форми - на обяснения и описание на света и самия човек, ги наричам "ИДЕОЛОГИИ". Идеологиите са задължителна компонента към социалния живот - те го формират и образуват, те задават нивото на отношенията, регулацията, насоките, проекциите... Въпроса е, че при повечето хора, идеологичните постановки идват наготово, добре подредени, все повече систематизирани, структурирани. На всяка възраст на социалната личност, принадлежната й форма на идеология я определя почти изцяло, като за самата личност й изглежда точно обратното - че "тя принадлежи на идеологията". Всяка психична единица не е възможно да съществува без някаква форма на идентичност. Социалния инстинкт определя първите наченки на идеологично свеждане по многото социални канали - възпитание, учене, подражание, имитация. Приемането на идеологична схема започва несъзнателно още преди първата година на човека. Ето заради всичко това нейната роля е изключително голяма и това е основното което определя явлението МАНИПУЛАЦИЯ сред човешките същества. Ето защо - приелите определена описателна и обяснителна система, са наречено обобщено от мен ВЯРВАЩИ личности. Не внасям никакъв негативен елемент в това - то е част от човешката природа. И като такова - е важна част от битието на настоящото човечество. То е сред всеки от нас. Но въпроса е, че неговото ясно ситуиране, предпоставя по-високо ниво на разбиране и боравене, както и евентуални възможности и стратегии за неговото израстване. Има много фин момент - в начина по който се поставя личността, спрямо някаква идеология - ВЯРА е отношението на социалната личност към описателната система. ИДЕОЛОГИЯТА приета в ранните години, навлиза сугестивно и несъзнателно се приема за "вярна". Приема се за основа. Не нея започва да се основава битието на такава личност. Нещо повече - ЛИЧНОСТТА се формира на базата на идеологичното описание и се сливат двете в едно неделимо цяло. Основния магнит сред цялото - е че е налице готова форма, представяща и проектираща човешко битие. Ключа на предишното изречение е именно думичката ГОТОВА - ЛЕСНА форма. Нещо друго важно - всъщност всички форми на социални митове, имат основната роля да са идентично-образуващи. Големите световни религии, всички форми на други идеологии - са всъщност груповото лице на същото нещо, от което има нужда самия индивид. Всяка голяма и значима идеологична система е призвана да образува като лична идентичност и да формира "групова идентичност" към отделните повлияни от нея личности. Много е важно да се усети тънката разлика - принадлежната идеологична схема не е такава за повлияния от нея индивид. В неговите очи, тя е просто "истината", защото той е основан на нея, той съществува, той има цели, той се бори за тях, той формира битие... В този смисъл той цял живот валидира на свой ред приетата картина на света, спрямо която се инициира и той самия. Това е "двойна рефлексия" - от една страна идеологичното формира личността. От друга - личността започва да пренася, да репликира, да изразява на свой ред приетата идеология. Сливането на идеологията с нуждата от "опорна система от първични положения" става платформата за цялата личност и формира битието й. В този смисъл - понятието МЕМ, не е само до и през културата. Човешкия живот, отдавна не е само биологичния си аспект. Нещо повече - биологичната компонента в него става с все по-малко влияние. Все повече става от значение психичната компонента. Отдавна е забелязано и използвано, че човешко същество, при достатъчна идеологична обработка, може да пренебрегне биологичния си инстинкт за оцеляване и да умре в името на... (за кауза, примерно ) В този смисъл психичните процеси започват да доминират все повече над биологичните. Психичния аспект на идентификацията и идентичността, става много повече и по-важен от биологичния. Признаците за принадлежност вече са "по вяра", по религия, по еднаквомислещ... Войната и опасностите вече се проектират сред напълно психични територии. А онази - физическата война постепенно се измества на територията на психичното... ========================================= Всеки човек, в себе си, носи вече принадлежна система, към която той е основал до голяма степен идентичността си. Това е огромен социален фактор. Може би това е някъде сред фундаментите на социалния живот изобщо. Това е и сред фундаментите на психичния живот на всяка личност. Разбирането би дало възможност за различно отношение при комуникация. Разбирането на това би дало и различна переспектива за разглеждане на развитието, по отношение на управление на вътрешните психични процеси. Само най-общо - принадлежността определя и понятието ПРИСТРАСТИЕ. То се изразява както в чисто личен, така и в групов план. Несъзнателно вече изградените вътрешни положения винаги образуват "тежнение", предпочитания, привличане... към резониращите на вече приетото като "фундамент". Друго следствие е - силната нужда от обяснения за всеки човек. В този смисъл - в психичния свят на всеки човек, от зоната не неготово несъзнавано е налице един непрекъснат "фон", в който участват именно зони като АМИГДАЛАта. Това идва от атавизмите на племената и пещерите, идва от оцеляването от джунглата, хищниците или войните със себеподобни. Проявата на същото сред всеки човек днес се обобщава като "безпокойство" или "тревога" и техните динамички "движения" и влиянието на същото за всяка "психика". Нарастването на фона на тревожността и безпокойството задейства механизми в дялове като лимбичната система и базалните формации, амигдалата и според общата програма, те започват да доминират психичния живот, изменяйки поведението и цялата вътрешна структура към приоритетно оцеляващо и защитно поведение. Доминирането е подтискане на другите дялове на мозъка, а въпроса е, че най-често това се асоциира без никаква фактическа физическа заплаха. Като ролята на заплаха вече играят не физическите опасности за биологичния живот, а са налице и психични "аналогии" с живота, живото... и идентичността. Като механизмите на реакция и поддържане спрямо тях са същите като за биологична опасност и защита. Почти не е налична личностна криза в човешкото съществуване, която да не се основава на някаква форма на проблеми и несъвместимости в ИДЕНТИЧНОСТТА. Едва ли има някой който да не е забелязал универсалността на тия сред всички нива и отношения в човешкото битие. Проблема в най-голяма степен е че се основава на първични психични положения, до голяма степен напълно несъзнателни и прикрити за разглеждане, за виждане, за изучаване. Най-голямото предизвикателство за всеки човек, е разпознаването и намирането в себе си на неговата опорна система, на която той е основан, на която се държи неговата "конструкция". В психичното това се пази чрез ограждането му с всякакви възможни предпазни средства. Защото някъде в "дълбокото" на подсъзнанието, е записано, че провалянето на психичната опорна конструкция, сляна с идентичността, е равносилно на "смърт" за личността основана на нея. Едно от следствията на същото е и засегнатото понятие в друга тема - КОГНИТИВНИЯ ДИСОНАНС. Има много хора, които ползват понятието, но по принцип когнитивните психолози не се занимават с "дълбоките причинности". На тях им трябва просто да изведат понятието в някаква научно-приемлива рамка. =================== Стана много дълго, но темата е огромна - не зная дали да го продължавам и дали въобще някой би се зачел по-сериозно и дали би го привидял като "полезно". Но би продължило по-късно - вече от общото и абстрактното - към конкретното, какво основава големите социални религии, кое основата социалните митове, защо по форумите непрекъснато се "дракат" и защо всяка личност предпочита защитата на приетата вече социална идеология и става неин "говорител" на свой ред. Защо е нужна "защита" на идеологията и защо разумните аргументи нямат стойност сред всички тия. Но едно от най-неприемливите положения на всяко същностно познание, е когато то не отразява нуждите на потребителите му. Например - много хора, основали своя АЗ-образ на фона на приета описателна и обяснителна система на живота вселената, света и себе си, няма как да си позволят да проникнат в нещо, което по принцип е неприемливо за вече формираната личност. Или казано с други думи - напълно неприемливо и пораждащо защитни реакции е, допускането че много начетени, знаещи хора, боравещи с толкова много информация, даваща им основание че са умни, разбиращи... са всъщност до голяма степен водени от множеството подсъзнателни инстинкти и атавизми, управляващи живота им. И също нещо важно - колкото повече са повлияни от своята приета идеологична конструкция, стават по-уязвими в личностен план. най-неустойчивите личности, в комбинация с някои техни психични дефицити, стават агресивни в идеологичен план. А крайното явление в това - в социума се нарича "ФАНАТИЗЪМ". Каква ли може да е приликата между ФАНАТИЗМА и РЕВНОСТТА, например... както и толкова много други "човешки проявления" и "социални явления"...

напълно идентични са процесите. Не само механизма на възникване а и динамиката, значението, смисъла... Но е сложно да се опише накратко. Наложи се преди доста години да започна с тази тематика поради стекли се лични обстоятелства, а и винаги съм имал притегляне към "това как точно се получава"... Досетих се, че многобройните явления, касаещи понятието "ВЯРА" и "ВЯРВАНЕ" (наложи се за тия две понятия да сложа доста по-широк пълнеж от конвенционално приетия) са комплексен психичен феномен. И той трябва да има "един корен", усилията ми бяха да открия един общ контекст сред който са всички конкретики от битието на средностатистическия социален индивид... Ако някой прояви интерес бих опитал импровизирано да нахвърлям фрагменти от картината и общи положения. Темата се оказа огромна, поне в моя интерпретация, ми е трудно да опиша комплексни взаимодействия между условни елементи в комплексна концепция, чрез езикови и речеви средства. Поне за мен е трудно, при толкова много опити, вече доста години. Един от проблемите е, че езика е нещо като последователен линеен "интерфейс" на предаване на информация. А комплексните концептуални модели имат многомерен строеж. Оказа се, че човешката психика, както и "вселената" са комплексни по своя характер и за да се отразят с някаква степен на адекватност, е нужно концепцията по същите да е също комплексна. От друга страна - ВЯРА и ВЯРВАНЕ са с толкова дълбоко значение, че тяхното опознаване открива възможности за разбиране на множество явления от битието на човека не само в сегашно, а и в цялата историческа реалност - включително касаещи множество от темите на форума, които видях, особено в този раздел.

Здравей и от мен. Сега - пак е ОФ-топик, но темата е "модел на серийните убийци", а всъщност такъв не е възможен - нито е направен, нито някога ще се направи. Става въпрос за изчистен, ясен и еднозначен психопрофил на серийния убиец. Да, има общи статистически изведени модели и схеми, но също като ДОРА смятам че каквито и да са модели, не са способни да се занимаят с индивидуалните психични характеристики и сложния комплекс пораждащ мотивационната и ценостната му системи, импулсите, поривите, реакциите, на даден субект, защото те са изменчиви във времето, пространството и безкрайни като комбинации с житейските условия, които същия субект отразява и реконструира също изменчиво вътре в себе си. За мен вътрешния свят е комплексна вселена, каквато е като характеристика и онова, което ние хората наричаме "ВСЕЛЕНА". За мен, само за мен - когато става въпрос за сериозни неща, разни разигравания на "лични отношения" са несериозни. По принцип не ме интересуват динамиките на лични "искри" по форумните комуникация ( и по другите типове също ). Не защото не бях любопитен преди години, а защото са твърде схематични "тия искри" и твърде елементарни. По-горе написах някои обяснителни думи, не за да изпадам в обяснителен или извинителен режим, а за да изразя някои постановки за себе си - като форма на "това което съм". Предположително преди да пиша тук ( а смятам и по още няколко теми ) почетох и съставих съвсем общ условен и сравнителен профил на пишещите - общо ниво, динамика на обмена, ниво на компетентност. Много ми допада това, че са налични нещо като "професионалисти" със заявка за опит, точно по темата. За мен отдавна най-ценното е когато е налице достатъчна възможност някой пишещ да изведе нещо от собствения си житейски опит си, размишленията си, съмненията си, аргументите си. Най-ценното е когато такъв субект отгоре на всичко, е и сериозен и задълбочен, склонен към замисляне и абстрактизиране...Но и достатъчно прагматичен, практичен и насочен не толкова към размислителство, а във връзката на същото спрямо делата. А най-рядко се срещат хора със "синтезна насока" в мисленето. Обща информация, човек може да прочете навсякъде. Данни за едно или друго - също. Но в битието на всеки човек е налично нещо много фино - това е опита, есенцията на информацията с която борави, с начина по който той я отразява, онова, което е останало през ситото на връзката му с реалния и конкретен негов живот... Най-тривиално е да се зачете матричната схема на "форумни лица, от типа "този, който се вживявам че съм". "Този, който искам да съм, мечтая да съм"... Сред форумните участници много добре е изразена схемата на техния вътрешен живот, поради някои особености на комуникацията тип "форум" - отложена достатъчно във времето, чудесна форма на защитеност през пространството. Писането и четенето сам пред клавиатурата дава възможност всеки индивид да изрази в достатъчна степен голяма част от вътрешната си динамика от света сред който сам е конструирал. И който е във взаимна рефлексия с неговия АЗ-образ. Също искам да кажа, че не съм професионалист сред областта на темата - в смисъл, нямам типичното естествено изискване за професионално образование, ценз, диплома, професия в тази област. Нямам завършено въобще академично образование от типа "висше", освен едно недовършено музикално, което ме разочарова тотално. За мен, целия ми живот до този момент, е основан на самообразование и доста работа... като това всичко е само помощно към съвсем друга посока на битието, към която аз преди много години се получи така, че посветих живота си. Като резюме на всичко това се получи малко странно, но реших че вече тук е налице някаква форма на "колективна динамика" и е нужно нещо като "представяне на "новия"" иначе видях бързо че всички са някак... предпазливи към въпросите ми, а и май проявих нещо като... "нетърпеливост" :). Виждат се някои лични искри, които прелетяха между дамските никове, макар и еднопосочно. Виждат се и други неща, но мен ме интересува дълбочината на личния опит - именно на професионалистите и особено на вътрешно-сложните и богати и широки индивиди. А и на хора, които могат да си позволят свой и достатъчно индивидуален критичен поглед, почерк, а не типичното говорителство от името на колективни идеологии, дори и научни да са, защото каквото и да е, за множеството научната картина също се ползва за "религия" ( в най-общ смисъл, а не според конвенционалното значение на думичката ). Казвам си го направо, за да е ясно и чисто. Аз нямам "много лица" - това, което пиша тук, е този, който е зад клавиатурата и отвъд нея. Искам да се извиня, ако понякога ставам прекалено директен, аз съм такъв и в живота и към себе си. А твърде много хора не могат да си позволят същото, а и нито са длъжни, нито е "правилно"... Но въпроса е, че често се реагира защитно, чисто инстинктивно и напълно естествено. Но не се занимавам с такива ролеви взаимодействия и не участвам в тях. Мога да реализирам симулация на реакции, дори да заиграя в социалните игри, защото ги познавам достатъчно и така или иначе в социума ми се налага да ги играя. ---------- Благодаря за руския линк. Доста време посветих преди години, на въпросите за НЛП и сродните му хибридни миксове от психопознание и практика, както и на самата тема за "манипулацията" и нейните многобройни аспекти и форми. Не съм попадал на това четиво, макар да ми е смътно познато като име отнякъде, вижда ми се интересно, ще му отделя време. И един уточнителен въпрос - от него ли е заданието на "горните 10 точки, в примера ти"? ------- Дора, дали е възможно да ми кажеш какво мислиш - ти какво мислиш. В кое ти самата не си съгласна по тази тема, кое от общите конвенционални положения смяташ за непълно, тенденциозно и не се покрива с опита ти? Имаш ли личен конкретен опит с "този тип" субекти" или си просто част от общата схема за противодействието срещу тях?

добре, това изглежда ФАКТ, вероятно има значение, но не и за мен. Нарастването на броя на коментари, предпоставя да се отваря темата по-често, откъдето идват и нарастването на брояча за прегледи. Не целя някого да "получава главоболие". Нито че реториката ми случая е някаква форма на лични защити, нападки или дори критикуване позициите на всеки друг. Изразявам чисто условна позиция. Ако трябва да обобщя, според мен - там където има ЕДИНОМИСЛЕЩИ, няма МИСЛЕЩ. И пак - това си е само според мен си - нито натрапвам, нито убеждавам някого. Не ми е нужно, нито ми е цел. Ако се вижда че думите ми са причината ми за реакция на някого, може би въпроса е не в думите, а в "прочита им". Като това също е само предположение.

За мен, през моите очи, това не са аргументи. В смисъл - са аргументи, но твърде линейни, някак еднозначни. някак опростени и схематизирани. Не че това е важно - как е през призмата на рамус, някой си. За никой от двама ни (условно) вече тия изводи нямат никакво значение са само форма на нещо като игра, нещо като упражнения. Така, че в горните ми формални и откровени оценки няма нищо лично, като отношение. Първо, Вие разполагате с доста данни и информация за субекта ТЕД БЪНДИ. Аз - не. Това веднага предпоставя допускането от моя страна, че въз основа на големия обем обща информация, вие виждате нещата в по-подробни детайли, както ви дава повече възможност за съставяне на обща картина. Така, че нямам никакви претенции по това. Сега - някои размисли от моя страна... Много хора гледат насилие и порнография. Но това не ги кара да трепят и издевателстват себеподобни. Друг е въпроса дали БЪНДИ не го ползва само защото е нагодено и пасва на схемата да се представи като "грешка", аномалия, дори "жертва" на социалните слабости... иначе "си е като останалите", с посланието "АЗ СЪМ КАТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС". А не е така, въпроса е че не може да се надникне "в главата му", особено в миговете, когато става хищника, когато 'превключва', когато излизат инстинкти и импулси. Никога няма да се разбере онова - в същината, някъде зад завесата на видимото, някъде в дълбокото... Толкова много променливи, толкова много комбинации... и като няма начин да се разгледа в неговата динамика и проява, остават догадките спрямо неизвестното. Понякога догадките могат да се приближат и да им нарасне адекватността, но особено в отложено във времето поле на опериране, претенцията за адекватност - е мисия невъзможна. Във вътрешния свят на хората не може да се използва толкова вездесъщия инструмент на математиката. Опитвано е, опитва се и ще продължава, но тук става въпрос за нелинейни системи от най-висок порядък. Тук е повече адекватно мислене, от типа "квантово" - многомерно, вариантно, работещо с относителности, възможности, условности и вероятности. Сред всичко това - самите думички "истина и лъжа" вече отпадат - като функция, значение и смисъл. Обяснението, никога не е еквивалент на обекта, който се обяснява. Това се отнася до всичко друго. Ние, хората разполагаме с обясненията ни за света, а не със света. Ние разполагаме с отражението ни на света... и в опита ни да се ситуираме, чисто инстинктивно, са ни нужни обяснения за отражението ни на света, а не за самия свят. Това са само общи думички от общите размисли, които импровизирано и твърде фрагментарно изписах. А в резюме, от общото към конкретното: Цялата постановка на "това интервю", за мен, предположително, е социално нагласен спектакъл. Ролята на двамата в него е предварително режисирана, сценария - също. Това интервю, за мен, е неадекватно да се ползва за нещо повече от голо упражнение. Защото в него играта на "разкриване" на Бънди, е чиста постановка. Всъщност не само на бънди - цялото интервю е по сценарий, който въобще не е на Бънди. Имам въпрос за нещо, което е извън този контекст: За кого се отнасяха горните 10 точки, които бяха спуснати от форумната колежка с идеята "да се пробваме". По коментарите впоследствие предполагам, че това е модел от учебна програма, изучаваща криминалното психопрофилиране. Та - може ли малко повече информация по това?