ramus

Има два варианта - има възможност да подходя "като за форум" - дистанцирано и изнесено от мен самия. Общи думи, общи положения... Слагане на приетото пред мен, за прикритие, за огледало, за нуждата ми да съм сред нещо - и то да е определено. Точно като за форум. И и друг вариант - това ще е. Дори не е избор... =================== Ок, но това е друга територия, Аби. Не че пак не положи "нужния Докинс" сред нея, в опит все пак да "има нещо определено". Дори в очертаната територия, не всичко е познато. Остават невидими множество "празноти". Аз често ги ползвам - като ги забележа, в другите. И само да усетят "звънтенето им" и веднага реагират защитно. Научих се от себе си, защото го ползвах като подход спрямо себе си - преди години. Систематично и целенасочено нищих и преследвах неустойчивите зони на конструкцията на която се основавам... а те са толкова комплексни... Не всичко е вяра или рациум, Аби. Както вече посочих в отговор на твой въпрос, използвах ги като условности за два аспекта сред психичното у всеки човек. Две тенденции, влияещи си една на друга. Няма само рационален или само вярващ тип личност - проявяваща само едната тенденция. Няма как да има такъв тип. Както няма нищо, което да е само добро или зло. ================== Колкото до "другото". Не ми е "нужно" неизвестното? Опираш се на тезата - И какво ако е... или "не е". Какво ако го "има"... или "няма". И опипваш от кое точно съм определен или зависим. Нищо, АБИ. За мен не е НУЖНО. Това, което влагам в "АЗ", в "СЕБЕ СИ", не се опира на опорните точки от този тип. И да има или да няма - не определям отношението си към света или хората на нито едно от тия положения, сред които ме постави. И ме прикани да "помисля" преди да ти отговоря. Не ми е нужно да го "правя известно". Задаваш въпроси вече за личното ми поле или - само по принцип. Защото ако се опре до личното ми поле ще ти кажа, че познавам механиката на "УБЕЖДЕНИЕТО" и опорите които то ползва. Докато стигна до това - да ги премахна - опорните точки и да формирам бавно и систематично друга форма на идентификация, чрез някои открити способи и прийоми. Да не би да изглежда "че се фукам"? Не - не е дори с гордост, няма и как да я има. Само аз знам цената на това, дето го пиша. Няма ползи или загуби сред това. Няма повече или по-малко. Няма как да е "по-добре" или "по-зле". Не се подвеждай по отразеното през мен. Това е твоето отражение, през огледалото на моите думи - дори и през опита да "ме намериш" на какво се опирам. Отговорността не е само социално обусловеното, възпитаното... Отговорността има и друго измерение. И много други неща - имат и други измерения. Това вече не е "физика или биология", а е относно "другата вселена" - тая, психичната. Тази, която е зад Учения или Вярващия. Тази, която определя и двата аспекта и още много друго отвъд тях. Ако ти кажа... Не - ще ти го кажа направо - ОТГОВОРНОСТТА е израз на определено състояние на съзнанието. В такова състояние на осъзнаване "Отговорността" не е обвързана дали съм :добър или лош", полезен или вреден - спрямо околните. Дали допринасям или руша... Дали е в мое име... или е в името на... Тия положения всъщност се изгубват по значение. В същото състояние на съзнание, въпроса със "ЗНАЧИМОСТТА" се измества към "САМОЗНАЧИМОСТ". А то не зависи от условия. То не зависи дали... имам или нямам нещо си. Или "дали има или няма". Също така - не става повече или по-малко. В това състояние САМОЗНАЧИМОСТТА е естественост и обикновеност. Както и ОТГОВОРНОСТТА. С тия два примера, които никак не са в зоните на теориите или конспирациите, нито в окултното, искам да изразя, че там, където са написани горните ти думи, е някъде в "първия етаж". А сградата "нагоре" е безкрайна. Дори това не е точно така - защото в "същата сграда" няма "нагоре" или "надолу", няма и етажи... и "сграда" няма. Не е парадокс - просто така е в комплексния свят и няма "проблем" ако са много... и едновременно всичките са... Още по-малко - няма никакъв проблем, ако е налице НЕОПРЕДЕЛЕНОст, неизвестност, невъзможност, дори "несъществуване". Ела в "тази територия" и веднага думите, езика, средствата, условията... всичко се променя и ще го видиш сама. В такова състояние на осъзнаване всъщност се променя само едно единствено нещо. Именно то стои в ядрото и основата на всичките други изменения. Само едно нещо... И с него - всичко останало.

Не, нямам предвид "философското понятие "ЖИВОТ"" Не, не говоря за "ФИЛОСОФСКИТЕ АСПЕКТИ", защото философията е също една предварителна условна договорена територия. Колко аспекти може да има "ЖИВОТА" - всъщност колкото ние хората се договорим, са ни достъпни според нашите условия и дадености. Не "искам" да говорим за него... Няма как да говорим за него. Просто ти веднага се опираш на "подреденото" и ми предлагаш да "подредя мислите си чрез понятия". Но АБИ - предлагам ти друг ракурс. По твоя си можеш да говориш. По твоя си имаш всичко начертано - имена, понятия, линия, посока... И с писаното си правиш заявка че "настояваш да си сред нея", защото това е територията ти на определености. В нея имаш идея, в нея всичко "празно" е покрито. По този ракурс ти си подготвена, той ти дава всичко, което ти е нужно, дава ти определеност, дава ти обяснимостта, която ти е необходима. В състояние ли си да доловиш в себе си "кое точно настоява да си в територията си"? Трудно ли е да се стигне границата на определеността? Дори е трудно да се доближи - тя е толкова надлежно прикрита. От всеки от нас. Аби, дали няма нещо отвъд? Ако направим "други условия" - ще е друга територия. Ако вместо ХОРА, сме други носители на живот - дали няма територията, описанията, условията... да са съвсем различни... (преднамерено не слагам въпросителни знаци в края на тия изречения - само изглеждат въпроси... ) Виж - примера е че "неуловимо" и несъзнателно се опираме непрекъснато на "определеното". А то не е еквивалент на "истина". Дори постановеното да е валидирано като "правилно" и "доказано от концепция", дали това го прави "ИСТИНА" (някъде отвъд постановените условия за нея)? ============= Това са само опити за разсъждения някакви си. Някои имат въпросителна форма, това е похват. Не са ми нужни точно "отговорите", оставям въпросителната форма отворена и я държа така. Това са думи към себе си... като ползвам ника ти само за "огледало". Думите ти - също са огледало, през "прочита ми". Един виртуален "разговор" - през огледалата и взаимните отражения.

Не можем... Аз поне - не мога. Това е символа на "нещото отвъд границите". Не можем да го изясним, освен да го поставим в съгласувани условия и относителни спрямо тях, описания. АЗ говоря открито за нещото - някъде оттатък условностите. Не за да го определя, а да е символ на онова "зад границите"... Онова, заради което стремим да постановим и определим. Защото ние, хората, се страхуваме от неопределимото, неизвестното, неясното... Това идва някъде дълбоко от родовата памет - дето всъщност е напълно ирационално, доста примитивно. Но именно това е в основата на репликацията - да се самосъхрани и оцелява. Да, като не го опишем какво е "ЖИВОТ" как въобще да говорим за него... ? МОЖЕМ - не за него. Можем да говорим за нас. Можем да говорим за огледалата си, през това, което те отразяват. Оказва се, че и "учените" не могат (не искат) да говорят за човека и "себе си". Научното или религиозното - предлагат чудесна възможност всеки да се насочи от неизвестното "себе си", към определимостите. Да изгради конструкцията на определености, през които "да се държим" и да стъпваме в сложния път към "неизвестното"... Със всичко това правя обратно връзката с темата, през моята интерпретация за нея - ЗАЩО ХОРАТА ВЯРВАТ... И да покажа, че хората на "науката" също вярват. Защото те са също ХОРА.

Но АБИ - биологията не ОПИСВА ЖИВОТА. Ние си служим с описанието в стремежа си да сме сигурни, да се защитим, да контролираме... да владеем. Да предсказваме, да насочваме, да управляваме... Това правим ние хората... Биологията не описва ЖИВОТА, тя само рисува контурите му. Тя е огледалото на самите нас - хората, до каква степен ние разглеждаме и виждаме... и искаме да видим още и още... Биологията описва носителите, телата, процесите... НО НЕ ОПИСВА ЖИВОТА! Физиката НЕ Е ВСЕЛЕНАТА. тя е нашето огледало на това, което се опитваме да разберем, по начина по който сме избрали да можем - колективно сме се договорили за този начин - защото той носи ползи. Той носи промени - наричаме го развитие... но това също е нашето ОГЛЕДАЛО. НАУКАТА е просто огледалото на нас хората. Религията - също. Двете са огледала - да, оглеждат се различни наши "лица". Но и двете са човешки лица. Не можем да си позволим да избягаме от антропоцентричното и антропоперцептивното. И някъде сред ограниченията играем на предположения и логики, подреждания и се мъчим да проглеждаме някъде зад очилата на постановеното. Каквото и да "кажат физиците" това е приетото огледало. За мен, например - това е само лакмус, но не и показател за "истина". Не е дори "познание". От него може да се извлече познание, но дали някой ще каже едно или друго - света не се побира само сред "казването или отражението му в нас". Математиката също не е ЖИВОТА... тя е негов аспект, тя е негово следствие, тя е негово огледало... Но не е ЖИВОТА. Никои думи не са ЖИВОТА, нито ВСЕЛЕНАТА, нито ЧОВЕКА... Тия трите са огромен безкраен океан от взаимоотражения и само думички на може би - едно и също нещо... А може би не ... Прави впечатление колко е трудно на мнозинството хора да признаят простичко нещо с думичката "НЕ ГО ЗНАМ"... Нима е толкова голям проблема - да се остави "НЕЗНАЙНО", неизвестно... Света е голям - днешното неизвестно, утре може и да не е такова... Има едни или други неизвестни... Но и тия, дето ги броим за "известни" може да се окажат не точно такива. Прави впечатление колко много търсят определимостта. Дори при положение че определимостта е относителна и условна... Хем толкова хора боравят с Квантовата неопределеност, но някак си пропускат да я приложат и спрямо себе си, в отношението си към ЖИВОТА...

Има два практични варианта - 1 - "докладва" се определен коментар, бутона горе "докладвай" като в текста се напише предложението за нова тема... Защото не може да се очаква че всеки модератор чете и наблюдава всичко написано. Още повече че точно сега е... народния месец на пътуванията и отпуските. 2 - направо се създава нова тема от самата теб. В нея слагаш заглавието което ти прецениш, по начин по който ти го виждаш. Дори задаваш "антре" в темата, чрез първия коментар в нея - пак по начин по който ти решаваш и по този начин задаваш вектор и условен фрейм за база на евентуалната дискусия. ================ Продължава да има проблем - ЕТЕРА - от една страна, допълнително постановен чрез линк и текст от книгата на известен физик-популярист. В него се касаят въпросите на етера от гледна точка на физиката. - Докато въпроса за ЕТЕРНОТО ТЯЛО е част от значителна по-сложна обяснителна система, идваща от окултните теории и постановки. Навремето в един предишен форум имаше толкова много въпроси относно АСТРАЛния свят и АСТРАЛНИТЕ СЪЩЕСТВА, както и проявленията на АСТРАЛНИТЕ ПРОЦЕСИ, че тогава се мотивирах и импровизирах цяла голяма тема, която поне общо, но систематизирано и структуирано да представи толкова нужните най-общи рамки, основните положения за "телата" и определени условни явления, предположително свързани с живота и човека... ТА... и в двете участва думичката ЕТЕР, но всъщност става въпрос за съвсем различен пълнеж, към напълно различни обяснителни и представни системи. Аналогиите през думичката етер, в случая, са напълно произволни не почиват на никакви обосновки. Разбира се - според мен.

Като лаик, ще вметна следното: - Да "допускаш" че нещо го има... не е като "нещото да го има". - може ли да се обясни какво се има точно предвид под "етерно тяло"? - каквото и да се има предвид, ЕТЕР - е едно. ТЯЛО - е друго. - Дори да се приеме ЕТЕРНО ТЯЛО от описанието на различните "тела" в окултиката, в горния цитат има проблем - ТЯЛОТО - не контролира нищо, особено "промените". Ако това изречение не се поясни, в него има проблеми с несъответствията в смислова посока. Защо толкова много се пестят думите, след като в случая те са единственото средство за комуникация и информация?

Ами... по твое осмотрение. Като гледам как "можеш да продължиш да си питаш" - ми хрумва следното "Въпроси на които науката няма отговори", например. . Колкото до последния въпрос - може би биолог или невробиолог. Зачатъчна неврна система - какво е, кое я определя като такава, защо растенията "трябва да имат по-съвършена", кои са критериите и за нея. В растенията няма "център" на НС, в този смисъл - кое и какво е НС, защо "система", налични ли са функционално различни "части", налични ли са "реакции", кое ги формира...??? Освен това и нещо друго - защо "само задаваш въпроси"? Някак ми се струва, че ти имаш вече твоята версия на "отговори" и можеш да ги представиш, да развиеш връзките - това би било любопитно дори полезно инфо, особено ако посоката е задълбочена и аргументите и наблюденията са сериозни.

Имам дотук няколко вметки. Но не е ли по-добре да сменим темата с нова такава и озаглавена по подходящия за тази насока. И тогава да се разположат тия... "виждания", та дори и радикални да са. Защото посоката на темата се измести значително - от констпиративност и "защо хората вярват в конспирации", до окултизъм. Аз лично съм изненадан от този "завой", но все пак сме хора и ирационалното в нас си "натиска" в своята посока. Която посока, между другото, не я смятам за "грешна" или неправилна... Друг е въпроса че в научната парадигма за момента тия въпроси не влизат и са оставени извън нея. То и заради това зоната се използва упорито от идеологически и други наслагвания... и то от доста столетия. Именно това е въпроса - доколко внимателно прецизно биха се разгледали въпроси от такова естество. Може би като се направи новата тема от insighting би могло там вече да се разшири зоната и евентуално да се обогати от различни гледни точки, от всички възможни и достъпни за пишещите, посоки.

че тя въпросната теория ... си е насочена към таргет групата. Която въобще не е за физици. И не виждам къде е проблема - нуждата от такава "теория" се излъчва от същата таргет група. И тия, дето съчиняват поредната си "теория" не са един или двама - то е вече цяла мода, предизвикана от бизнеса, популизма. Вече е и нова идеология... И нараства - за колективния живот, бройката винаги има значение (а не размера )

Ок, не разбирам всичко, защото нямам предварителните знания и смисли на много от понятията. Това , мисля, го споменах и преди. Но ми се струва че има проблем. Не че нещо - размислям си само, но мога да чета и да внимавам какво чета и какво е написано... Има способи за анализи Но не ви ли смущава нещо в това изречение... Погледнете го пак... дума по дума. Има проблем. Смислов проблем. Този тип анализ по написано слово се нарича Когнитивен, кръстосан с тип анализ, наречен Прагматичен и Семантичен, се подава от трите наличие на несходство. Не е буквалистика, поне според мен. В съчетание с останалите текстове и анализите им - налице са съвпадения на "несъответствията" залегнали в тях. Може и да е заради "краткия изказ". Или заради друга причина. Не е моя работа какви са причините, макар да имам предположение. На проблема за "категоричността" вече споменах и маркирах. Само това мога да направя. Втория абзац е едно препускане през дебри - твърдения, през други твърдения... обяснения чрез твърдения и твърдения основани на обяснения. Малко е странно, защото е като форма на монолог - огромни празнини между "логическите връзки". Но така поднесено няма никаква познавателна стойност. НИКАКВА стойност. За мен минавам и го подминавам - нито мога да го ползвам, нито е възможно да го проследя. Споменахте за "многото думи" при рамус... но и "малкото думи" на "малоум2" не виждам какво решават в комуникационен смисъл. Колкото до "информационно съдържание" - това вече е въпрос и на интерпретации... (както и всичко останало) Ако идеята е да информирате някого за нещо - направете го като за "него". Опитайте някаква версия на обратна връзка с тия, дето е нужно да са 'реципиенти' на инфото. Опитайте варианта - обясни като за "двойкаджии"... Като напомням още веднъж, че темата тук е основана на психологията нейните производни. Тия обобщения за физиката, вселената... вселенските превръщания... Нито веднъж досега не съм попадал на сериозен научен текст, който едновременно категорично да заявява и декларира физиката като крайни и завършени положения... Говорите като човек, за който въпроса за ПОЗНАНИЕТО е вече приключен - всичко е обяснено, всичко е изяснено... всички отговори са налице и само се ползват. А може и така да е... Или пък да е така, както вие самия бихте искали да "звучи". Може би има хора, които не пишат, а ви разбират чудесно. Възможно е. Но за тия, които пишем, през моя поглед, поднасяте думи, които "не са на техния език". Може за вас да не е важно въобще. Не споря,нито настоявам, не е и моя работа. Не че нещо ще се промени. А и не е задължително.

хм, кое й е доброволното на "тази кандидатка". Може би първо да я попитаме не е ли нужно? Ако това е "доброволното" защо не опиташ ти самия да се предложиш за 'доброволец'. А и не е трудно да се направи и без съгласие, защото ти доброволно сам си го пишеш, както го правим и всички останали. Просто при теб е повече типологично и е по-лесно за извеждане. А и си по-открит и директен. Това не е критика, просто факти - Гадовете капиталисти, дето смятат работническия народ за кучета... българските знамена, патриотарските позивни и избликвания, конспиративния уклон, който по някаква странна причина винаги на първо място слага мръсните американци - НАСА, ПЕНТАГОНА, АНС, ЦРУ, ФБР, оръжията, евреите, илюминатите, банките, терора, насилието... Това за "бедния български работник", нещастен и мизерстващ, мачкан и източван от свои и чужди... Кви философии бе... вижте живота, вижте мъката, вижте мизерията, света отива към разруха, разпад... всичко се разпада, всичко е лъжа... И заради врага и гадовете дето го дирижират всичко това! Отворете си очите, вижте истината, прочетете кво ви казвам/е ( и пишем), колко са прости нещата, колко са коварни замислите, колко ни мамят лъжат подвеждат... Но не и за прогледналите, за тия, дето виждаме, знаем... можем да ги разконспирираме и покажем в наглите им планове да ни владеят, мъчат, управляват и водят като овце. Събудете се хора, вижте с отворени очи (демек както го виждаш ти ) и ще видите че корабът потъва, че страдате, че сте лъгани и че ако не са враговете вие ще живеете в рая, в един друг щастлив свят, пълен с добрини, любов и благополучие. А носталгията по "отпреди 10-ти" - поне имахме, поне можехме, поне живеехме, поне знаехме, поне бяхме спокойни вечер, поне можехме да ходим по улиците без страх... - вече съвсем приляга на профила и го оформя достатъчно... Примера - за "новината" - оказа се че е просто поредния фейк. Съчинен по същите причини, с подходящите и точно скроени положения, дето намерили "хакерите" като "разбили СОРОС"... Много показателно, между другото, много очевидно е каква е посоката и точно откъде духа самия ватър, за да надува платната. Явно и в УНГАРИЯ, както и у нас, полето на информационната война се разраства. И няма как - битката за "привличане на души и материал" отдавна вече е по всички фронтове. И всяка от страните е мотивирана с идеята че "оцелява" че тя е права, че тя спасява... ================ Още от запознаването ми с легендите за конспирациите, ми направи впечатление че някак си... тече в тях известна едностранност и еднопосочност (поне в българското й проявление). Която... е много привлекателна и удобно направена за хора с точно определени нагласи... И е още една форма на "пролетари от всички страни - ето ви знамената под които да се събирате"... Разбира се всичко написано е опростено и елементаризирано. И не е лично отношение, макар че тия думички няма да променят да се реагира именно лично, и че това си е по дифоулт. Но ще рискувам да поема "вината и вражеския огън" на неизбежния негативизъм.

да му е ясно... или да е информиран? - само за уточнение. Освен това - от доколко си спомням едно от следствията на Теоремата на Гьодел, за непълнотата, в една система, не е възможно в нейната рамка и периметър да е "ясно". В този смисъл всеки човек формира такъв периметър в познанието си за света. Колективния живот също формира такъв - колективен конвенционален периметър. А винаги сред същия е налице непълнота - в смисъл че само в неговите рамки е невъзможно да се добие переспектива за общата цялост. Да не говорим че всеки периметър е сред контекст. Следователно - никой периметър не е абсолютен и краен. В този смисъл - налице е една напълно естествена ОТНОСИТЕЛНОСТ, когато се касае за ДОГМАТА и РАЗЛИЧНОТО ОТ НЕЯ. Според мен, всеки човек на познанието трябва да се примири и да надрасне непрекъснатия инстинктивен стремеж към "истина" на която да се опре. Защото този стремеж му задава една твърда постановка, която втвърдява периметъра на познатото. По този начин той си задава тенденция да се огражда и защитава основите си, вместо да върви напред - едновременно към промяна на основите (навътре) и развитие и разширяване на периметъра на опознато (навън). Не зная доколко адекватно се изразявам - неусетно и напълно несъзнателно, всеки субект има в себе си влиянието на атавизми, според които той слива идентичността си именно на "наученото" и доказаното за вярно. В този смисъл, като израз на самосъхраняващи импулси и нещо като "нагон", в него непрекъснато е налице тенденция да "пази" наученото, защото то е едно и също със "себе си". Несъзнателно и напълно невидимо, някъде в неговия бекграунд му се струва, че ако нещо някъде в най-основната му схема се промени, това е застрашаващо.... Не търсете в това рационалност, защото самия механизъм и цели са примитивни. Но всеки човек носи и това в себе си - както са и "реакциите на обида, дразнене, яд, агресия"... или пък същите в позитивната им посока, на които сме свидетели и участници всички тук... Това е пример за нещо, което искам да изразя в по-общ план - докато самия субект не обърне посоката си на познание към самия себе си, процеси, наречени "субективни" ще са като дамоклев меч или "призрак", с идеята да се мислят всякакви трикове да се заобиколят или намали тяхното влияние. Именно заради това - психологията не е само социална наука. Тя отразява положения, които текат във всеки от нас. Всеки, без изключение. Някак си, заради множество причини, се пропагандира и приема с лекота, че "религиозните са заблудени" а тия, дето не вярваме в бог и се занимаваме с наука сме носители на прогреса. Но процесите на ВЯРАта не са само през лакмуса - има ли или няма бог. А проблемите за ВЯРАта са общочовешки. Целия социум е основан на вътрешните положения свързани с ВЯРВАНЕТО, то е впито в самата човешка тъкан и то влияе непрекъснато. Инерцията на хилядолетията е огромна и ако някой непрекъснато "замита под леглого" толкова очедвидни и човешки положения, то тогава за какво ПОЗНАНИЕ може да става въпрос.

А според мен, ако един субект е на ниво на което да възникват реакции от типа "обида", "дразнене", "докачане"... то това показва, че той самия е задължително склонен към ПРИСТРАСТИЕ. Дори тия примерни форми на Е-реакции, къде прикрито, къде по-ясно така или иначе са показател за пристрастие, защото са част от задължителните условия. Колкото до "науката"... в науката освен "пазене от конспиративни вярвания" и свързания с това прийом на "догматизъм", са свързани със социалната роля и социалния й статус и функции. Защото за да има развитие, има още един формиращ елемент - това е субекта ОТКРИВАТЕЛ. Същия... ако се крие зад догматизма и "новите и старите" неща, въобще не би открил каквото и да е. В общ смисъл колективните усилия предлагат два аспекта на развитие в научното познание - единия е еволюционен. А другия - революционен. (най-общо) Науката като колективен труд има своите социални принципи, канони и закони. Няма как при това ниво на етап в развитието да не са налице груповите регулатори от този тип. Те са и носителя на "догмата", те са носителя на задържащия ефект. Без него не би имало въобще функционалност и някакъв тип синхрон по отношение на огромното множество хора заети с това. От друга страна - тенденцията на индивидуалиста-откривател, който би трябвало да надмогне общия "задържащ" и регулаторен механизъм и да зададе нов хоризонт, периметър, посока, нов поглед... --- Мисля си просто...

Цял съм зареден с любопитство и... пуканки. Колкото до знанията по психология - това беше ясно още преди да започна участието си тук, след като прегледах публикациите на няколко човека, които ми се сториха повече наясно с темите в които пишат. Както и много други неща - всички СЕ пишем кои сме. Дори и когато ползваме цитати, когато репликираме или заимстваме, дори когато преднамерено представяме фалшиви данни или само емотикон - всичко са щрихи към автопортрета на всеки.

А накъде да е тръгнал някой, за да "пристига"? Но - да, предложението е чудесно. Може би освен избора на субект ще са нужни и други конвенции... но аз съм прост дилетант, така, че ще се заредя с пуканките в очакване на професионалистите да покажат майсторлъка си. ПС - учуден съм че дори претенциите за сериозни хора могат въобще да минават през популярни сайтове. Посочената статия точно, е толкова орязана от сериозност, само и само да послужи за популяризиране. Сайта МЕГАВСЕЛЕНА при старта си беше значително повече с познавателна стойност. От близо година... започнаха първите позиви към популярност и внасянето на разпространени народни идеи за каквото и да е само и само да привлича четящи. И тенденцията е към нарастване на същото. Някой изглежда реши, че народното и масовото са предпочитаната таргет група. Дълбоко се надявам сайта на ВАНЯ МИЛЕВА, да не потегли и той в тази посока и да задържи както досега.

Малко е странно, в раздел и тема касаеща психология, най-вече да пишат хора, които още нямат дори основи в нея. Мислех че като е форум "наука" това няма да се срещне поне тук. Защото така или иначе се среща навсякъде. Всеки има мнение по всякакви въпроси... което вероятно е чудесно. И явно - много нужно. Всеки има мнение... но не е достатъчно. Някои хора преди да го изразят първо се опитват да мислят. После - отново да помислят. Дори и да изразят - после пак да помислят... и пак и пак. Защото цикленето в една и съща територия, сред която толкова хора бързат да си направят, за да направят живота си лесен, организиран, ясен... е обикновен примитивизъм. По същия начин са налице и мнения за неща, които дори никой не си прави труда първо да схване какво е написано. Но бързината с която се формира мнението - е точен признак за първосигналност и принадлежност за онази "бърза система" за реакции, при която и самия интелект, е повлиян. Като и в него е налице "бърза реакция" - без замисляне, без съпоставки, без синтез, без вникване - направо набързичко и напълно реактивно. Интересно е как с лекота се леят интелигентни и логически мнения в темата за когнитивния дисонанс, а никой не обръща внимание, че същото е при толкова много други хора... които иначе се имат за САПИЕНСИ. И между другото - същината на защитната реактивност е с тясна корелация през всички "нива" - от физиологичното, през емоционалното, до когнитивното и интелектуалното - при всички са налице едни и същи типове реакции и с лекота могат да се проследят по масовите места на които се комуникира. И няма никакъв проблем, защото целта всъщност е негово величество - мнението и намиране на платформи, територии и начини за неговото афиширане. И послужването му за отражение през сложната игра която се играе в главата на всеки един. И липсата на каквото и да е познание по въпроса, предшествано от поне посредствено ниво на самонаблюдение, замисляне... и намаляване тежнението на образуваното пристрастие към собствените сглобени конструкции сред които поредния с мнение да се скрепи, да се сгуши на спокойствие, като пристан и най-малко котва сред безбрежния развълнуван океан на самия живот. Според мен нищо не пречи човек да е сериозен и задълбочен. Дори и да се весели, или разпуска. Разбира се - само ако може да си го позволи. На всяко ниво на отражение 'вътрешните му критерии' за съпоставка, са ограничени от самия периметър. Дори конвенциите в груповия живот, следват същия принцип - първо се приемат крайните граници, после се постановява всичко да е според... и вътре.. в тях. И това - края на вселената е вече зададен, почва се неговото непрекъснато доказване, защото ако не се потвърждава непрекъснато, няма как да има увереност за да се ползва като опорна точка и универсална крайна мярка за съпоставка на всичко и всеки. Същото по особено усърден начин, прави и всеки човек... Борбата и упоритостта да си направи свое си поле и сред него да се постанови, е толкова силна и с нищо по-различна от аналогията му от времето на пещерите. Разликата е само вида на "територията". А приликата е отново една и съща - за целите на намаляването на страховия фон и също така - напълно несъзнателно, невидимо... Сякаш въобще не съществува. Иначе - да. Игрите са си еднакви навсякъде - и сред котетата от новото котило, които точно в момента отвън заиграват, до форумните игри на едно или друго. Нямат разлика по същество освен вида на конкретиката - физическо... или виртуално поле. Но полето - как да е. Въпроса е, че форумните играчи нямат никаква представа че си играят и че игрите им нямат нищо общо със спряганата интелигентност, която всеки толкова силно опитва да слага пред себе си, за щит, за маска. И вечните цитати... вечното писане на чужди думички отново и отново, тук или там. Интересно хората нямате ли си думички за живота, та непрекъснато се налага да говорите с думите на други хора. С мислите им, с оставените следи. Не зная дали някой се сеща че точно това е толкова очевидния пример за РЕПЛИКАЦИЯ.

Ясно беше, написаните неща са си точно както в "изворите", а и ника... трудно е да се забрави. Та - въпрос: на колко нива има Азове... и също така - кое и какво точно се нарича АЗ, просто за да опитам да си изясня горния "китайски", в този кантонски диалект. Така де - няма лошо, когато на рамус не му стига ъкъла да разбира, се налага да пита. Не че това е гаранция за разбирането... но поне е опит. Не би било излишно малко повече обяснение - примерно - като за двойкаджии. (Навремето имаше такова предложение от преподавател - за двойкаджии ли искате да го обясня, или за отличници...)

там е въпроса Защото щом има нещо, което да "претендира" - без значение за какво - значи няма как да е "обективно".

изглежда е налице "специално отношение" към съдиите и съдилищата... и "онези гниди" ... По-скоро - за мен именно при тях въобще няма такива дилеми, но по принцип имам малко досег с тия органи на реда в обществото. Не че и да имам повече досег... нещо за системата ще се промени. Но това е съвсем друга тема.

Стремежа към обективност... Да. Ок, но само стремеж не е достатъчен. Поне според мен - не е. За да се реализира задълбоченост към ОБЕКТИВНОТО, не е възможно ако не се познава СУБЕКТИВНОТО. Ако не се познава в същността си откъде, защо, как и от кое, е механиката на явлението ПРИСТРАСТИЕ. Което е основния проблем, когато някой "се стреми да е обективен". Обективност едва ли е начина да се реализира, само като се избягва субективния елемент. Още повече че е малко странно - СУБЕКТ се стреми към ОБЕКТИВНОСТ... поне аз виждам известен парадокс, може би в рамките на шегата, но и не само. ОБЕКТИ, могат да претендират за ОБЕКТИВНОСТ - въпрос на съответствие. НО когато СУБЕКТ, решава че се стреми да е ОБЕКТИВЕН, той се опитва да решава несъвместимости и става неадекватно. Може би е идеята СУБЕКТИТЕ да се научим какво, кое, как, защо и по кой начин можем да опознаем СУБЕКТИВНИЯ СВЯТ. И тогава да видим как са нещата с ОБЕКТИВНИЯ. Вместо това ... ================ Само в скоби да се възползвам от думичките - да кажа на другия участник , в оформилия се диспут - че в цитата 'хахаха, това ми хареса!' - ето това, колега "МАЛОУМ2" (извинете ме, но вие сте избрали този ник ) аз наричам "проява на отношение" на субекта. То винаги е дуално и начините му за изразяване е без значение дали ще са емоционални и чувствени, или ще са когнитивни или концептуални. Много подобно на представената идея за "защитата на възгледите" като нещо, дето било известно от древността. Аз може и да нямам образование на "психолог" или психиатър, но когато стана наложително ходих на доста лекции в два университета и прочетох доста литература. Според същото, и онова, което съм разбрал - да кажа, че думички като "ОТНОШЕНИЕ, ПРОЕКЦИИ, ОТРАЖЕНИЯ" са много различни от тия във физиката. Думите може и да са еднакви, но съдържанието и пълнежа... Така, че... може би във взаимното неразбиране има значение проблемите в комуникацията, които възникват от грешки в интерпретациите според уж изглеждащи еднакво графични или езикови символи. Може би... само предположение. И накрая - също според мен - самата идея за "ИСТИНА" е странна. Също така - ако нещо е "ИСТИНА" дали въобще има нужда да се "защитава"? Истината въобще - защо й е да се защитава, от кого, от какво. Може би "истина" и лъжа... но и двете са нарицателни и се въвеждат като обобщаващи някои човешки явления, потребности и нужди. А дали не е повече нужно на "защитниците" да се защитават... в името на нещо, наречено от тях ИСТИНА? Също така - защитаването... е характерно и в "името на... " което и да е, стига да са се случили някои характерни и не толкова сложни вече процеси. И то не във физиката, нито теориите или законите й.

Мирогледите... защо е нужно някой да ги "защитава"? На кого е нужно? Дали това всъщност е "науката" - защитаване на мирогледи, според които ще се "ползват факти". Интересно ми е също - с обръщение към всички други четящи това - дали е известно от древността... и на всички останали, за горното твърдение, като описание на научните принципи, критерии и положения. Предположението ми е, че бихте искали да се постановите по-сигурен отколкото са нещата във физиката, всъщност. И че дори във физиката, хората занимаващи се на предния фронт на теориите, са изключително предпазлизи, когато се касае за категоричност и истини... Само за изяснение - категоричния изказ не се влияе от краткостта или разточителността в словото и езика. Освен това, изглежда че... ако се махнат основите постулати на това, на което се основавате... какво ще остане "под тях" ? Категоричността е много характерна при хора, които дълбоко си вярват. Например - всеки религиозен последовател, на едно ниво на "сливане" с идеологията си, изглежда също категоричен, ясен... и дори краен в изказа си. Особено, когато се касае за показност. Няма никаква разлика в по същността - изглежда че при вас категоричността винаги е налице - без значение дали е дълъг или къс изказа. Например дори в последните си думи, почти всеки абсац "кове" основни дефиниции, постановки. Сега - да кажа за моето виждане за науката - за мен ако един изследовател не запазва някаква форма на разумна намеса на "съмнение", той е вече пътник към фанатизма. Защото този път, в тази посока, винаги някъде започва с изграждане на КАНОН. Дали канона ще са "трите закона на термодинамиката" или на "четирите благородни истини" в будизма, това е без каквото и да е значение. Имат значение дори думите - каноничността винаги се скрива зад "думи", които имат някаква форма на първоначалното внушение - например в науката са "закони", а всъщност това са принципни извеждания. Кое му е "закона" и по принцип думичката "закон" е с конотация към неизменност, а е странно, защото се касае само за внушение. Иначе нещо като "вечен закон"... поне аз, все още не съм дочул или прочел да е налице. Има много предложения за неизменности, през годините, през епохите доста са минали... и заминали. Навремето малко след ДАРВИН, имало изказване в голям научен съвет в Англия (доколкото си спомням). Според изказващия се, науката е вече пред крах, защото според същия "вече нямало какво да се открива" и вече света бил отвсякъде обяснен". Битката за неизменности в един непрекъснато изменчив свят... е битка с предизвестен край. Той е прост, ясен и очевиден. Всеки иска да се подпре на неизменни положения. Друг е въпроса те дали са такива, но вътрешни импулси натискат субект да търси именно колкото може повече устойчиви и стабилни опорни положения, които да ги привиди като "неизменни" и да ги ползва само за надграждане. Прости експерименти могат да потвърдят че се касае за личностни типове, които имат по принцип проблеми с промените, с адаптацията, с дълбоко прикрити страхове към изменчивостта и по този начин липсата на контрол. Разбира се с всичко това ФИЗИКАТА не се занимава. Още повече - "провалената теория на Големия взрив". Изглежда че в психичното също така не вървят въобще въпросите за "законите". но нуждата нещата да са едностранчиви, ясни и точни, да са постановими, да са повторяеми... дава сигурност. И то не друго - чувството за сигурност. И също така - можете ли да измерите масата на "бит" информация. Дали същия има спин? Дали има кинетична или потенциална енергия? Така - да опитаме с нещо от психичния свят - НАДЕЖДАТА - тя има ли "форма" или маса? А дали има "свойство да съхранява импулса"? Дали тя има вълнови свойства? Дали са в сила Лоренцовите преобразования за нея. Дали е подвластна на гравитацията или дали е зависима по същия начин спрямо константата на Планк? Малко е странно, когато знания по физика, се пренасочат едностранчиво към посоки на битието, а не са им адекватни. Като че света е само и единствено ФИЗИКА и то не какво да е, като някак си се забравя, че физиката е нарицателно за система от възгледи, които обаче през годините са преминавали едни през други. И времето показва чудесно, че докато някои смятат че края на откритията е пред откривателите и няма вече "тъмни" територии, то се оказва че неизвестното става толкова повече, колкото и самото известно. Друг е въпроса че... и "известното" е също относително и условно... Защото зависи от множество зададени предварително аксиоми, договорени условия на интерпретация и приемане. Отгоре на всичко - много философи, като затънат в обяснения за живота, човека, битието му или вселената... и решават че вселената всъщност е философия. Нещо подобно става и с всеки ревностен християнин - за него библията е началото и края на света. В нея живота, бог, човека - всичко е написано и въобще не е нужно каквото и да е друго, защото чрез библейските текстове може да се обясни каквото и да е сред света или човека.

Малко е странно, защото написаното от теб показва че "го можеш" - " това точно".

Нагласите на хората са променливи, но те са на "слоеве". Изглежда ти... но за да ти изглежда, това вече е някъде "над водата" значи това е най-малката му част - чак проявлението. А преди него е сложна каскада от проявления Сега - нагласите могат и да се променят... но не и онези, които стоят някъде в дълбокото. Ти не можеш да стигаш до тях, за да промениш каквото и да е - не и без сериозна, целенасочена, систематизирана работа. Оказа се много сложна задача. Задача, при която - не е възможно да се ползва друг опит, не може да се учи, няма откъде да се "заеме", възможностите за "сравнение" са подвеждащи, измамни и повечето се оказаха невъзможни и неадекватни. Всеки експеримент се оказа в поле от неизвестни величини, с размити и условни роли на "изследовател", експеримент, изследвано. Та така - онези :"нагласи" - дълбоко вътре, никой никога не е опирал до тях. Те са замръзнали сред фризера на времето, запечатани именно от защитните реакции. Именно защитата е проблема и за да се достигне до първичните нагласи, точно с нея е нужно да се справи всеки. Заради това се организира и защитата - на слоеве. Тя въобще не работи на онези леъри, които са достатъчно дистанцирани от съкровеното пазено. Ако може да се използват аналогии от света на компютрите - тези нагласи, някъде най-навътре са "кода на ядрото". Менят се положенията само по периферията, повече или по-малко... но там, вътре... нищо не се допуска, нищо не трябва да се променя. Личността скрива това чрез мощни механизми... но всъщност те се оказаха не чак толкова сложни за разгадаване, като механика, като действие... Въпроса е - в несъзнаваното... Те работят отвъд онова, което социума наричат "съзнание" помежду си. Отвъд видимото поле, отвъд периметъра на обясненото (уж). Но най-важното - оказва че именно скритото насочва, води, определя. То задава, то посочва, то наглася. И да - когато се оставиш на "главата си" може всичко да изглежда. И главно - защото ясно си даваш сметка че си дистанциран и всичко това - много-много не те интересува особено. И не е целта на всичко написано, да те заинтересува или да те убеди. Не, изнасям нещица, които никъде не съм срещал някой да изнася. Друг е въпроса дали и колко би било от полза на някого. Може би - въобще не. Но някои изводи от кухнята на "безинтересното" за мнозината, стават съвсем различни, при ракурса до който ме доведе "това пътешествие". Така, че... ти просто си говориш, нещо си... Изглежда ми, струва ми се, може би... Да, защото за теб това са просто думички, построения някакви си, на някой си - много важно. Това просто няма как да го сложиш да те касае отблизо, няма как да доближиш или да се занимаваш с "глупости". Така си си добре, имаш си периметъра, в него си хвърлил доста труд, за да го подредиш, непрекъснато го проверяваш, чрез същото при всеки друг - къде са му слабите места, къде са му пропуските. И главното което правиш е "да няма пропуски", защото ако има... няколко внимателни филтри отвътре никога не заспиват и 25 часа в денонощието те работят като датчици на алармена система, включена, нагласена от природата. Отгоре на всичко - тя е с усложняващ характер - в смисъл - алармената система ползва огромни ресурси, и то с приоритет пред всички останали зони, тя първа ползва опита от предишното... И винаги - някъде в зоната на невидимото. Тия неща ги няма в никоя зона на съзнание. В нея се "виждат" проявеното накрая на каскадите от процеси, чак когато вече е задвижено всичко. Разбира се, при внимателна работа, при ползване на различни похвати... започват да се откриват бавно и постепенно. Но дори това е форма на "заплаха" и през цялото време, колкото повече се "приближава" изследваното до "ядрото", толкова повече защитата се надига и става все по-обхватна, по-изменчива, по-многолика, по-изненадваща. Не знам доколко всичко това въобще някой ще го прочете, съвсем друго е и да задвижи нещо от неговото "познато", там някъде на границата на видимото. Обикновено това се прави от нещото, наречено УСЕТ... или другото нещо - интуитивното поле. Заради това е лесно, когато се говори зад защитата на дистанцията. Лесно е там да се "мени нещичко". Между другото - за целите на защитата, именно външния периметър поема измененията към себе си. Приема изменчивостта, защото се налага. Това може всеки сам да го види по себе си - колко много неща са се променили през живота му, но и колко много неща са останали непроменени. Сами можете да забележите, че именно в зоната на "непроменяемото" е най-малко видно, най-малко е паметта. Известен е защитния механизъм, при който решения и изборите за които се спряга в социума, всъщност касаят изменчивост някъде на повърхността. А когато нещата станат по-лични, по-вътрешни - всъщност решения и избори няма как да се правят. А защитата е създала покриваща схема - особено за онези, които държат на "изборността" - някъде отвътре в ядрото вече е посочено и дори задействано. Но когато това влиза в съзнанието, се запуска интелектуалното и в него се наглася схемата, построяват се изводи, доводи и аргументи - че избраното е правилното и че "другия вариант/и" въобще не е правилен... По този начин се запазва илюзията за изборност. И започнаха да го откриват когнитивните психолози едно след друго всички тия :странности". Обаче - колко ли човека са наясно... Но и да са - какво да промени това... Схемите за заблуда, подвеждане са наследство. До някаква степен те имат роля и тя работи и е работила хилядолетия. И вероятно ще работи и занапред. Не е въпроса да се изключи - това се оказа че е улица със затворен изход и съвсем фалшива идея. Оказа се също - именно подвеждаща и твърде ограничена. И сега - какво ли значение да има всичко това, защо въобще някой си рамус пише тия глупости, при това дълги та дълги, пише непрекъснато по много и само ни замимава с неща, дето не ни интересуват. ДА, така е - тия неща всъщност никого не интересуват. Но всеки тук настоява че "знае", че "мисли", че "може", убеждава другите в нещо, като целта му е самия той. Играе сложни игри, които никога няма да забележи. Всички тия "глупости" рамус пише, с идеята да покаже условно, че всичко онова, което вие настоявате в своите писания, е компрометирано. Всеки модел, всяка схема... Че зад всяко доказване, до всяка илюзия че е сигурно и вярно, се крие капан и че това не е някъде по гората... а е във всеки от нас. Няма параноя сред това - напротив, параноите тепърва почват ако някой реши да опита. Някъде в дупката на Заека има неща, които никой не иска да поглежда. Защото го е страх. Защото ЗАЕШКАТА ДУПКА е символ на онзи "скок в непознатото", който е нужно да се направи, за да се навлезе в него. Че в непознатото поле на живота и света няма как да се влезе с :багажа на изученото". А някъде отвътре всеки един от нас е по-близо или по-далеч от тази дупка. Някои толкова се страхуват, че направо я изтриват, сякаш не съществува. Други набират куража, след като са се облекли със знания и сигурността им расте да се приближават и да говорят за нея - ама така, дистанцирано - може да се предположи, може би... да допуснем... Но това са само игри... игрите на тоя, който няма да скочи никога... Някъде съвсем близо до нас, стои нещо като "тъмната материя" в психичния свят. По аналогията - тя се оказва значително повече от "известното", наречена "поле на съзнанието". Тъмната материя и Тъмната енергия, се оказват с водещо влияние както сред "външната", така и сред "вътрешната" Вселени. Някъде съвсем близо до вас, точно в този момент, стои напълно неизследван свят. Не се подвеждайте да сте сигурни, защото тази декларирана сигурност, която всеки излъчва с думите си, е само илюзия, от която всеки има нужда... да компенсира някъде там навътре и надълбоко една прикрита несигурност. Дълбоко вгледани сред "науката" или което и да е друго "социално начинание", всъщност се оказва че взора е насочен нанякъде... защото това е по-лесния вариант. Може би някой е чувал сентенцията - качени дори горе на върха, дето се вижда надалеч и нашироко, очите продължават да не "виждат" едно и също нещо... Всъщност - оказаха се "ДВЕ НЕЩА". ДВЕ НЕЩА, макар да са свързани помежду си... Какъв свят може да се вижда дори и от върха на науката... без "тия две неща". Сеща ли се някой кои са те? Проблема е, че БЕЗ ТЯХ ВСЕКИ ПОГЛЕД КЪМ ВСЕЛЕНАТА Е ФРАГМЕНТ... без тия липсващи елементи никой пъзел не може да бъде сглобен. Защото само те самите са по-големи от "гледания пъзел". Далеч по-обширни, сложни, изменчиви... В тях "правилата на науката и критериите за научност' няма как да се запазят, защото са неадекватни... Там проблемите са качествено различни.... защото територията за изследване е със съвсем други характеристики... Именно това е и една от причините, същото да остане и досега ТЪМНА МАТЕРИЯ - дето само се предполага, дето се усеща, дето се допуска... но никой не смее да доближава... да не говорим - да скочи. За разлика от космологичните картини - ТЪМНОТО е съвсем близо до всеки един от нас... Дори в този момент, до всеки който е направил подвига до стигне до тия последни буквички.

Според какво, и кого, или кое, ти решаваш че "мозъкът е биокомпоютър". Как разбра че става въпрос за вълнови свойства и ти имаш ясна постановка как "работят. Освен това - гънките на кората са последното с което "човека мисли". Най-малкото - паметовите записи въобще не са в гънките на кората. Има толкова множества от невронни експерименти,,, Странно колко си настойчив по отношение на това, че понеже ти имаш обяснителна натъкмена схема на "мозъка" решаваш че според нея всичко е истина, така са нещата... защото са си така. Нямаш никакъв шанс да предложиш експериментални постановки на концепцията си. А онова, което са направили останалите по въпроса въобще не кореспондира с малките парченца които изписваш. Това - за гънките на кората, е едно от тях. Друго от същите е твърдението, че... "Мотивацията била въпрос на отношение...". Демек - на съзнание. Имаш физически знания, но според мен, относно психологията си някъде сред популярните книжки, макар че дори в учебниците по психология в прогимназията би прочел различни от твоите твърдения. Третото - е как ще се обработи "многото инфо" - зависило от запаметеното... И си твърд и настоятелен че "няма отражение" а има "съв-местяване на образи и избор на някои от тях... Защо си толкова упорит в настояването кое го има и кое го няма... Всеки пост, категоричен и настоятелен. И напиращ само и единствено към своя версия на обяснението си и всичко гледаш да наместиш там. Добре, това си е твоя работа. Но когато опитваш да четеш хора с различно виждане, защо въобще не се замисляш над възможността ТИ ДА СИ В ГРЕШКА? Нима е толкова невероятна? Колкото до БОЛДНАТОТО от думичките ми - твоя написан пост, както и моя, както и всички останали... са израз на отражението на света, с който боравим всички. Нашето парченце отражение. Дали и как физически, или квантови са процесите... и механизмите, това е вече друг въпрос. С него аз лично не е възможно да работя и не е практично да разглеждам дали вълните или фотоните решават въпроса за "паметовите записи". Но имаш проблеми в твърдения от концепцията си. Вместо да ги изгладиш или задълбочиш, то просто ги настояваш и замеряш думите на другите, с тях. Пак повтарям че това си е твоя работа, но ТВЪРДенията по-скоро са ти канонични, отколкото насочени към търсене на същността, заради твърдостта с която ти ги декларираш.

само да поясня - щото в горния цитат някак си показва че... прочита на рамус е останал "изгубен в превода". ОТРАЖЕНИЕТО е свойство на цялата невронна система. Няма как да е "поведение към него", а е обратното - отражението е част от механизмите за определяне на мотивацията и оттам - поведението. Мотивацията е много типове, малко от тях са "съзнателни". Целия психичен свят е реализиран чрез ОТРАЖАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ. Самата идея на смисъла на думичката СЪЗНАНИЕ, е пропита от ОТРАЖАТЕЛНИТЕ ЯВЛЕНИЯ. Съзнание възниква едва тогава, когато отражението на реалността премине през определена точка на насищане и започва да играе ситуираща роля в опита да подреди и ситуира онова, което е ядрото и основната цел на всяко съзнание - пълнежа на думичката АЗ. В примера за "тенджерата" - двата импулса се наслагват. Тук няма никакъв "разум", още повече че разликата между УМ и РАЗУМ е твърде относителна и неясна сред употребяващите я в социума и за повечето дето ги спрягат и ползват, те са нещо като синоними и взаимозаменяеми. Още повече че са налице и някои интересни варианти в наслагванията -> например - когато опита подава два различни импулса, дори противоположни по насока. А в случая - конкретиката в самия момент на случващото се, се пренебрегне от субекта, увлечен и потопен в "силата и влиянието на печатите на предишното в него". В случая тук примера с тенджерата е приличен - но разбора му по начина по който е предложен в цитата, е твърде повърхностен и опростен, и с това подвеждащ. Само ще спомена, че не е задължително "тенджерата да се задържи" - зависи от нивото на сигналите и нюансите в предишния записан паметов сигнал. И да допълня, че и двата типа реакции въобще не включват думичката РАЗУМ - всичко се реализира "автоматично" и именно нивото на "бързата реакция" е често онова, което най-много подвежда. И всички публикации, касаещи когнитивните грешки описват именно тази система за "бърз отговор и реакция"... Тя се простира навсякъде в човека, а нека интелектуалците също включат същото и в поведението си, защото "бързата схема" винаги има най-притегляща сила, заради яснотата си, заради дуалността си (която е почти задължителна). Често простотата се счита за критерий... Но сред вселената няма прости и линейни процеси. Само фрагментарността в бързия начин по който я отразяваме, подава линейни опростени отражения и ги считаме за "действителността". Придобиването на "опит" е инстинктивна оцеляваща стратегия и влиянието на опита върху "новото" и неизвестното, е при повечето от живите същества, като най-ярко е при висшите бозайници. Но при човека същото е вече надградено от психичния му слой, който не е наличен при другите същества. Силната пластичност в поведението на човека, обаче, дава само теоретична възможност за изменчивост на поведението. Докато обаче същото се задържа, заради програмите на ниско ниво, според които всяка изменчивост носи неизвестност, а това светва сигнала за опасност, най-малко чрез своята неяснота и невъзможност да изконтролираме ситуирането в нея. Само при човешките същества е налична толкова голяма възможност за невронна пластичност. Въпреки всичко... старите програми, които наследяваме са тези, според които се водим защото са записани точно така - " приоритетно". Програмите следват своя ход. Поведението - също. Общата възможност за изменяне на поведението е твърде повърхностна. Говоря обобщително, при различните хора е различно, споменавам условно само общата тенденция, такава, каквато е през моя поглед, за целите на този изказ, в този момент. Примерите са съвсем очевидни и няма никакъв смисъл да се търсят някъде сред абстракции и идейни конструкции. Примерите са тук, те са сред четящите. Всеки от тях е нарамил своята версия на конструирана реалност. Много от тях са интелигентни и съответно конструираната им версия също е "интелигента". Но интелекта тук е само "прислужник". Само инструмент на съвсем различни от него импулси и "приоритети". Например - лесно е да се цитират източниците според които "аргументите и фактите нямат значение", касаещ другата тема. Едва ли някой обаче, от коментиращите я може да допусне, че той също се влияе от същата схема, от същите процеси и същите следствия са и при него. Много е лесно да се обсъждат "другите", защото дистанцията повелява достатъчна отдалеченост от обектите които се обсъждат. Обаче невъзможно е да го съотнесе към себе си всеки един от коментиращите. Заради същото с лекота мога да опримеря изнесеното в този абзац, като направя така, че да премахна тази дистанция. И по този начин е лесно да покажа че всеки един от вас ще реагира "защитно" при достатъчно навлизане в личното му поле. И понеже в същото някъде навътре въобще никога "не е влизал интелекта" не са предпоставени преразглеждания, анализ, без никакъв проблем може да се забележат колко са елементарно сглобени "уж-устоите" на които се крепи цялата личност. А е напълно естествено именно когато всички опираме на "тия основи" никакви аргументи или факти нямат значение. И като всички "подопитни лица" експеримента ще покаже как това важи и за самите коментиращи, дори и за "научните работници", които са цитирани като "изследователи" в публикацията. А интелигентите хора са с идеята че "всичко им е интелигентно", че вселената е разбори, анализи, знания и цитиране... Обаче - като се касае за всичко друго, но не и за тях... особено в дълбочина. Изглежда напълно естествено толкова напредничави умове да се занимават с тайните на мирозданието на предните фронтове на теоретичната физика (примерно). Но нито един от тях няма и най-малка идея колко той самия е повлиян от същите по дълбочина сложни явления и процеси, които определят самия него. Не биологията... а именно онова, с което те претендират че "работят". Защитните механизми са най-важното звено, което е нужно всеки да изучи в себе си. Ако един изследовател не обърне внимание на самия себе си, той рискува да компрометира всичко, което той сам ще породи и целия си творчески процес. Той няма как да дефинира ясно КОЙ Е, кое го води, как се случва. Когато той се намонарича АЗ, не е въобще ясно какво и кое точно има предвид, макар че измамността на самомагичните отражения пред огледалото, показват именно обратното. Но с няколко прости въпроса които бих задал, чрез подходящия нужен минимален контекст за тях, веднага бих смутил "сигурността" на всеки, който претендира да му е ясно относно всичко това. Именно поради всички тия причини, които все пак е нужно да се вземат предвид, в научната общност са приети критериите за научност и достоверност, само и само да се заобиколят сложните невидими положения, управяващи субективния свят. Да - не е ясен, невидим е, толкова сложен е... и вместо да се занимава някой с него, се отива в посока заобикаляне. Разбира се има и други причини и те са именно от особеностите на личния психичен свят, дори и на хората на науката (а и на всички други)...