ramus

ВЯРА и ДОВЕРИЕ граматически имат общ корен. Включително са свързани и по смисъл. Доверието се основава на отношение на вярване. Според мен този аспект - за доверието и вярата - е по-скоро последствен, т.е. той възниква от самия анализ, а не че е по същество. Самата идея на конспиративното е твърде широка. И многообразна. Всеки от последователите си има "свой клон" към който привлечен, до който решава въпроса за "резонанса", за достатъчно припознаване и рефлексия. Факта, че дори в рамките на своята версия или между различните версии, имали несъответствия... въобще не притеснява заклетия последовател, защото неговата способност към критично осмисляне, се притъпява и това е естествен ход именно от системата за трансформация на дисонансите в консонанси. В християнството, например, са налични на много места сериозни противоречия от всякакво естество. Намирането на готови подходящи "обяснения" и приемането им решава въпроса за дисонансите. Все пак има различни типове дисонанси, на различни нива - когнитивните са само по отношение на когницията. Но са налице и емоционални дисонанси, например. Които също напират за решение към консониране. Налице са също и инстинктивни дисонанси - когато два инстинктивни порива, подават противоречиви един спрямо друг импулс. Има РЕАКТИВНИ дисонанси - когато защитните механизми сработват през различни зони и се подават сигнали с различен характер, често противоречиви един а друг, или направо нямащи нищо общо със "защитаването". Един от тия е СТУПОРА, или също ПАНИКАТА - която от реакция на обикновена защита, призвана да "защити" може да доведе именно до смърт. И е парадоксално, но защитните механизми при толкова хора, първо изключват когнитивните дялове, за да не им пречат и да не изразходват ресурс, както и заради "скоростта". Но всъщност при различни условия на средата, именно лишаването от съобразителност, може да доведе точно до смъртен изход. Ето това е парадокс - когато защитните механизми се объркват доколкова, че сработват произволно без връзка с конкретната обстановка на обективния реал. И уж са предназначени да "опазят", а всъщност комбинации от тях довеждат именно до това, от което те са призвани да предпазят.

Да, може би. И други фактори да имат значение. МОЖЕ да е едно или друго, но сборното явление е "пристан" в някоя система от готови обяснения и описания. Да - има групово повлияни, наложени... но за мен - всичко е отново до психични особености. Защото ако не е в "съзвучие" с вътрешните особености, не може да се приеме надълбоко и да се "слее е идентичността". Налице е важен нюанс - религиозния човек, проявява религиозността си чрез някаква система, но неговите нагласи, някъде в най-базовите му елементи, не се повлияват от "изменението, чрез една система, в друга". Може да сменя лицата, образите обясненията, символите... но някъде много навътре, "най-отдолу" винаги се пази фундамента да не се променя. С други думи - . Схемата е значително по-сложна и многопластова - има повече или по-малко базови има и нещо като "варианти за награждане". Още повече че установяването на най-базовите нагласи, се полагат още някъде около 3-тата година след раждането (най-общо и условно, само насочващо) И в този текст от цитата - НЯМА ИЗБОР на религия - факторите, всъщност действат без никаква възможност субекта да "избира". Разбира се, ако това за него има значение се задейства "последствено" разиграване на "избор", с идеята да се "покрие" с интелигентни, логични или псевдоаргументи, "защо това е правилния избор". В когнитивната психология има налице множество от много интересни експерименти относно това. Един от изводите от тях е, че е налице специална избирателност на паметовите записи, според които впоследствие се наглася картината, която подава "ЯСЕН СПОМЕН" че е налице избор, че е налице рационално разглеждане на аргументите преди избирането. В себе си няколко пъти вече съм откривал същото и е доста объркващо, защото всеки човек е свикнал да приема паметовите си записи априори и въобще да не ги подлага на съмнение доколко са адекватни като "запис" на случило се събития или процеси. Но от експериментите ми със себе си, както и с толкова много други, от други лица, става ясно, че паметовите записи е възможно да се манипулират, видоизменят, дори напълно да се заместят чрез "създадени" комбинации от запомнени образи и усещания. А това е факт, с много сложни и дори значими последствия - например дори ползването на "човешки свидетелски показания" в съда, е прието че те носят най-силните аргументи за това дали престъпник е виновен или не. Дали деянието е едно или друго... Дали присъдата ще е една или друга... В личен план вече - въобще да не го споменаваме, доколко, как и до каква степен може да се повлияе несъзнателно и невидимо на собствените паметови записи. При положение колко много всеки човек постановява на тях, нещото, което нарича "СВОЙ ОПИТ". Всичко това са само малък фрагмент от много сложната изменчива картина на психичните процеси и това, колко много те не се познават. Да не говорим - за управление. Може ли повече обяснение по това - каква, коя е разликата и дали е по същество? Има разлика - означава ли също че "единия вариант" е "по-правилен" от другия?

Е, заради страведливостта и баланса - да споменем все пак и нещо за "по ангелите". А иначе, профила се пише сам. Всичко си пише сам и толкова показателно и точно. Като за учебник е, и точно според темата. ВИждат се системите от предубеждения, които са бетонирани и постановени като крайни. Всичко останало се наглася да е по тях и винаги, ама винаги - накрая "извода" да завършва при тях утвърдително. ПРавят се всякакви възможни форми на нагаждане и подбор от наблюдения, интерпретации, фрагменти от всякакви обяснителни системи или житейски явления - всичко се подрежда по начин по който накрая да УТВЪРДИ предварителното вече постановено УБЕЖДЕНИЕ. Което непрекъснато е целта. Сигурността, която е нужно да се излъчва от словото на такъв субект, е толкова характерна - в изказа непрекъснато се ползват реторични елементи от рода - въпросително изречение, само за да се постанови "отговора" веднага след него. (В горния пример - "има ли заговор?" - ИМА! ) Въпросителната форма е само заради "отговора", който е предизвестен. По този начин, както ясно се забелязва от примера, цялата обяснителна схема е подчинена на предварителния вече зададен фрейм, който ту е отговор, то е извод, то е опорен момент, но отново се връща на него.... (или на приета система от същите). Ако се привлече вниманието на самия субект, към тия... "особености", той веднага става по-неспокоен. Веднага се появяват първите белези на защита на тия негови опорни точки. И същото се забелязва като особеност и при други пишещи навсякъде. И не само във виртуалните комуникации. И... това вече се води че е :"личен избор", че вече е в "личната територия". Стиска се, огражда се, защитава се - именно като лично. Защото е налице усещането ,че колкото по-навътре в това се навлиза, толкова нараства уязвимостта от "разклащането на устоите". А все пак - тази конструкция служи за опора на цялата личност. Налице са много иначе "интелигентни хора". Но никога собствения интелект не се допуска в "личната зона" и тя се държи на дистанция, дори "невидима за субекта". При положение че няма никакъв теоретичен ограничаващ момент и личния интелект и рацио с лекота могат да навлезнат в личната територия, очертана от пред-убедителни опорни системи. ПО този начин - да е налице възможност за преразглеждане, за преосмисляне, за актуализация спрямо непрекъснатата изменчивост на условията, средата, получената информация. Вместо това, едно и също ядро се държи в зоната на подсъзнателното, защото всяка негова промяна или изменение, се разглежда напълно ирационално като "опасност". И й се реагира точно като на такава - също напълно първосигнално.

Има елементи на социалните митологии ( и идеологии ), които са създадени за "лесно ползване", за "лесни обяснения"... Едно от тях е именно думичката "ЕГО". Съвсем подобна на "бог", по отношение на цели и функции... и значение. Една от настоящите версии социални митологии е именно и самата "ТЕОРИЯ на КОНСПИРАЦИЯ". Основната идея е стара, колкото света. Цялата система от нагласени чрез внимателен подбор положения е израз на нуждите на ПОТРЕБителите и ПОТРЕБността от такива. Социалните явления са сложна територия и на нея няма как да се погледне линейно - с въпроса защо, как, по кой начин - да се дадат ясни и еднозначни отговори. В този случай - ТК за различните нива на потребители, има различни функции. Използва се както за пропаганда на други идеологии, за елементи от политическа игра, прикритие за съвсем естествена нужда от покриване и тайна на властови и управленчески процеси... които работят при задължителното условие да са скрити от управляваните... И т.н. - играта е сложна и многопластова. Колкото до това - защо само някои хора вярват? - защото хората съдържат различни пълнежи и нюанси от психични особености. Защо едни вярват в Исус, А други не. А пък трети - вярват в Аллах или Адонай. Четвърти вярват в ЦСКА, пети - във "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" и "ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ"... и т.н. И да не се забравя, че на същия принцип, множество хора вярват и в НАУКАТА - по същия начин по който и за всичко останало. ПОЗНАНИЕТО е сложна територия и са малко хората с потенциал да вникват, да разбират, да се ориентират в огромните потоци информация. Заради това природата е подала и "лесен вариант", на основата на "системата за непосредствено реагиране" при което се прави "байпас" на дългия начин, свързан с повече мислене, повече съждения, повече памет, повече време... А нуждите си "висят", амигдалата подава сигнала си в очакване на "успокоението си". И... то се "подава"... Според мен, за разбирането на тази материя не е нужна само информация, защото тя е "на парче". От парчетата е нужно внимателно да се подходи към синтезирането на общата картина. Социалните версии, подадени от НИК1, от моя гледна точка, подават твърде фрагментиран поглед. , от явления с твърде ограничен периметър. Някак си... описанието касаеше главно САЩ, а явлението ТК (Теория на Конспирацията) е разпространено навсякъде по планетата. Налице е глобална организация, има си идолни имена, които задават насоките, подават нужните модели за обяснения и отговори, спрямо "разкрити информации и тайни"... В БЪЛГАРИЯ също не изоставаме от "модата", поредния микс на Стамен Стаменов, точно вчера в публикация касаеше че били намерили цитирам "следи от присъствието на хората-гиганти в Родопите". Като методът на изследване бил "енергийно измерване"... Хвърлял съм поглед във форуми за КОНСПИРАЦИИТЕ, като например "Х-нет". Налице са доста хора, които са с идеята че са 'рационално-мислещи". Но вътрешните убеждения и редицата психични особености, определят твърде скрита и сложна механика, която на практика е невидима... И остават накрая само "проявленията Й". А те са само най-малката част от "айсберга".

1, Но не може да ни освободи... Няма кой да ни освободи от страха. Няма и защо - страха не пречи, важна е дозата. Ако не е страха не е било възможно да оцелеем досега. Проблема е, когато страхуването става толкова приоритетно че се променят "за дълго" цялата система за възприятие. Намирането на "нужния контрол" - чрез програмирани средства за свалянето на фона, върши работа, но само донякъде. Като не се разбира, когато не се вниква не е възможно и да се стигне да се управлява съзнателно. За да се случи това би било нужно може би изработването на вътрешен психичен механизъм. 2, Как ще направи животът... "някакъв" - нима животът е "грозен"? За да става "по-красив". Самата думичка ЖИВОТЪТ ( в конотацията му за обобщение на човешкото битие) е огледалото на Живеещия. Какъвто е живеещия, такъв изглежда собствения му "живот". От същото - ЖИВОТА е проявлението на ЖИВЕЕЩИЯ - такъв, какъвто е той самия. Но не събитията от житейския път, които са комбинации от дадености и случки, а начина по който се отразяват и преживяват и взаимно наслагват, от самия субект. От това се формира неговата сборна картина на ЖИВОТА (му). А боговете и демоните - наистина ли ЖИВОТА би бил по-красив без "боговете и демоните"? Ако нямаше нужда от тях, ние, хората нямаше въобще да ги създадем. А после - да ги постановим като "извънчовешки", обективни и съществуващи... Според мен ние, хората даваме формален обективен "живот" на онова, което не сме способни да преживеем от себе си. Заради онова, което е било нужно да "отстраним", да заровим, да го няма... Това е цената да сме дотук в човешкото ни колективно битие. 3. От кого - ни е даден. За да има ДАВАНЕ, значи е налице някакъв "външен на хората" фактор - и от него да дойде "даването". 4. И двете понятия - несъвършенство и съвършенство са си чисто човешки. Според мен, с тях ние обобщаваме по краткия начин онова, което не разбираме, а се случва в нас самите. И двете понятия съдържат в себе си чисто човешката представа за отношението на човека спрямо Вселената. И двете са призвани да постановят къде е "мястото" на човека, да му зададат "посока и карта за пътуване", за смисъл, за цели... Служат на самия човек да си обясни някои свои "необяснимости". Тия две постановки се ползват от почти всички идеологии. А възможно ли е да напишеш за теб специално - кое, какво и откъде е смисълът на двете понятия и какво имаш предвид, когато ги ползваш - СЪВЪРШЕНСТВО и НЕСЪВЪРШЕНСТВО? Както и "дуална двойка" ли са за теб - съдържанието и нивото на обобщение са зависими едно спрямо друго - в "двойката"?

Е, вече има един. А "нормалното общуване"... Ок. Да, в известен смисъл си прав. Може би не само "в известен". Толкова мога, толкова правя. Който иска друго - не мога. Но е странно да се настоява, след като дори не се чете, или - така, с прескачане, по първите думички на абзаците. И с оправданието че "е неразбираемо, засукано". Такова да е. Нямам претенции, старая се колкото мога.

А може би - точно защото ти се е "случвало и на мен"... Това не е ли възможен капан за "асимилация" - припознаване чрез аналогизиране с "личен опит"? И после - развиване на цяла форма въз основа на "погрешно предположение". Дали няма друга форма на "интерпретиране" на изваденото в цитата? Това е наистина въпрос, а не реторично упражнение. Нямам никакъв проблем всеки да си развива теорията за виждането на рамус. И да - написаното от рамус, веднага се насочва "към самия рамус", което е естествено и самия рамус го представя като такова и се възползва от него непрекъснато. Обаче когато думите на някого отидат в личното му поле... и веднага се почват защитите. От друга страна - всеки къта личното си пространство заради обикновен страх - защото го прави уязвим. Много по-уязвим от това да решава дистанцирани научни въпроси, да размишлява далеч от себе си, според едни или други "правила". Форумите предлагат анонимност на социалното лице на всеки. А това пък дава възможност за извеждане на неговите значително по-вътрешни "случвания". Които пък - от своя страна, са подтиснати при личния живот в личното парченце заделено и предпоставено от социалната среда. Така, че участието сред форуми за мнозина е като "отдушник"... много аналогично с примера за "лулата за Айнщайн". ================ колкото до вметката за ПУШЕНЕТО - за мен е странен е начина да се говори чрез цитиране. Чрез думи на някого, иформация нечия, за някой, да се представи като мнение на ползващия я. Като че той самия се проявява нещо като "НЯМ", като инвалид и са му нужни патерици. За Айнщайн може и лулата да е избора му да сваля нивото на стрес, защото сериозното мислене с висок порядък на абстрактност, няма как да се "позволи" ако амигдалата "свети непрекъснато в червено". А когато това е налично - се изключват или силно притискат зоните с "висши" ментални функции. А и те не са решението - въпроса е - всички зони да получат равноправен статус и да се получи адекватно преминаваме на информация през тях. Не виждам защо непрекъснато се дават примери за АЙНЩАЙН - и то не в творческото му поприще, а в някаква форма на "философия" - АИНЩАЙН - за живота. Това не е като да се рееш на мисловните опити - ами ако съм възседнал ракета, която се движи със скоростта на светлината, дали ако тя излъчва лъч светлина. Дали тя ще се движи с "двойна светлинна" скорост, наслагвайки се двете скорости... Не виждам защо е нужно да се постулира с постулатите на други хора. Може би за някого той е някаква форма на идол, на модел за подражание, за идеал който да се сложи на пиедестал. Жалко ако е така, защото въпросния идол е имал твърде дезорганизиран личен живот и вероятно "размислите му за живота" никак не са включвали самия него и познанията му за хората, сред света на които той е бил като "чужд". Чичо АЛБЕРТ е всичко друго но не и ХОЛИСТ, самия той е имал отклонения още от детството, предположенията са всякакви - от форма на аутизъм, до възрастови кризи... В примера за лулата - наричат се компулсивни действия. Освен че никотинът има действие върху мозъка, което определя и търсения ефект, допълнителния момент е "пушенето като процес". В средите на психиатрията това са КОМПУЛСИИ - действия с които се намалява породено напрежение, с което се сваля нивото на стреса. Пиенето на кафе или на чай - също има този ефект - самата консумация не е целта, а се ползват и самите действия, допълнителните усещания - миризмата на кафето примерно за много хора, които познавам е значително по-магнитно от самото кафе и вкуса му. ДРУГИ - вкуса на кафето. Трети - еднаквото време и ритуалността на цялото действие в точно определен час на денонощието. Примера за това, че "АЙНЩАЙН паднал от кораба, но не изпуснал лулата си", е съвсем точен признак за не просто привързаност, а за зависимост. Зависимия човек може и да е гениален. Това означава че разполага с дадености много повече в някакво направление. И съдба, подходяща същите да се развият. Но това не прави човека "ЦЯЛОСТЕН", даже напротив. Психичните девиации и разстройства може и да не пречат на един гений да развие практически талантите си. Но това невинаги е така. В социума по принцип се предлага възможност всеки да излезе на социалното поле, като развие дистанция от скритите си проблеми. Ако съумява, няма проблем да изпълнява социалните си дейности, да расте в социалната йерархия, да заживее своя "отделен свят" чрез лицето на личността си. Но отвътре - това въобще не е толкова просто. Личността преминава през сложни периметии, за да държи дистанцията си от несъзнателните или подсъзнателните проблеми. Отгоре на всичко е налице и тенденция - колкото повече се държат на дистанция, толкова по-настойчиви стават, защото отвътре се получава форма на "разцепване". Понякога се налага да се "живеят два живота". Или едновременно, или последователно... И т.н. Признак за вътрешни проблеми и дефицити е явлението ЗАВИСИМОСТ. Прекаляването с цигари и пушенето им е толкова разпространен вариант и всеки пушач може да разкаже за него. Същото е със всички останали "компулсии" вградени сред социума. Едни приети на едни места, сред едни култури - други - на други места. Историята на ХОМО навсякъде по света е придружена от употребата на психични стимулатори, както и образуването на зависимост към тях. За зависимостта - това вече е сложно явление и с многобройни, почти безкрайни проявления. ЗАВИСИМОСТ е основното - обекта на зависимоста няма значение. За сериозно мислене, при овладян вътрешен свят, при балансирани процеси, при наличие на ниво на зрялост, практика, управляемост - няма никаква нужда от "странични патерици" с които толкова хора са свикнали и сраснати. Когато се налага да мисля сериозно и задълбочено - спират всякакви признаци на "нужди" - глад, жажда... ========================= Нищо от горното не е поучения или порицания. Това и така са нещата при мен, това не са оценки или присъди за тия дето пушат или ползват "услугите" на многото разпространени и достъпни мозъчни химии... много моля не привиждайте всеки своите си проекции, накрая рефлектиращи пак към рамус, с вечния устрем "винаги другия, винаги те, винаги там... само да не съм аз, да не е при мен". Не ми пречи всеки да се проектира или защитава, но веднага реакциите избиват към рамус, защото той се явява нещо като разпознат дразнител. Това сваля опита да дискусия някъде сред напълно незначителни за мен въпроси, които според мен всеки сериозен човек би трябвало да е израснал и отработил с "възрастта". Но пак - само според мен!

Мисля, че да - трудното е именно ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО, а не самото прочитане. Евентуално след някои форми на интерпретация, следва "РАЗБИРАНЕ", за някои те са синоними, но... това не е от значение. Искам да кажа с горното, че след като след прочита тече индивидуален личен акт, каквото е интерпретирането, защо се очаква точно АЗ да го направя лесен, прост, достъпен - според някакви условия. Нима това не е работа на всеки човек - според дадености, мотивация, потенциал - да направи всеки за себе си процеса по интерпретирането, според собствените си особености, настроение или интерес. Защо след като това е личен акт за всеки човек, се предлага вече няколко пъти АЗ ДА СВЪРША РАБОТАТА НА ДРУГИЯ, като направя така, че "да му е лесно"? Освен това - има и още нещо - много просто. Не зная какво "биха разбрали всички". Кои са всички... Не мога да пиша "за всички". Може би във форумите на ДИР.бг или абв.бг. Не бих писал нищо от това тук, на тия "народни места"... А и защото "НЕ МОГА" ! Просто "НЕ МОГА" - да предположим че е въпрос на възможности. Не мога да направя нещо повече отколкото ми е възможно, нали. Според мен - никой не може. На мен дори не ми е и цел. Не искам да обидя никого, просто не ми е цел, а и не мога. Както се вижда не съм особено добре със словото. Погледа ми през всичко мое написано ми предлага не особено позитивен извод - пълно е с всякакъв тип грешки, пропуски. Има на някои места несъответствия в зависимост от интерпретационното ниво, несвързаности... Имам и аз проблеми като всички други. А може би - и повече от "другите" .

В тази връзка, следното: 1, нямам нужда от щадене на личното ми пространство. Не ме интересува особено, посветих му години на опознаване и за мен вече няма особен интерес в него. Можеш да говориш за личното, което виждаш напълно свободно, за мен това е просто несъществено. Освен личното (социално-обособено) лице, всеки има нещо в себе си, което наричам сборно ЧОВЕК. Нещо като онзи аспект от зоната на вътрешния свят, която е била, която е - някъде зад личното. На която "личното присадено" е заело част от нея и тя е за личното нещо като КОНТЕКСТ, среда от която то е "отцепило за да се появи и затвърди и ползва като образа за "аз". Не знам как да го кажа по друг начин. 2. Уважението на личностите е винаги спрямо техните територии. Това се предлага по дифоулт в социума, защото в него всичко и всички държат главно на личното. Освен това - уважението сред личностите е главно по критерий - територия и ненамеса. И има основание - защото то е обратното на масовата битка за територии и налагане, дори до насилие... Нямам и микродетайли, които не мога да напиша за себе си - без значение кое как ще ме представи пред останалите. Нямам въобще отношение към начина на "ползване", към отношението на другите към него. Нямам тайни за личното пред себе си и не държа личното си поле "затворено" за никого. Държа го само на дистанция, защото както се оказва - социалните хора това приемат за мяра и норма. И държат с все сила да го отстояват. Това си е тяхна работа и си имат правото и нуждата от него. Опита обаче показа, че прекаленото разкриване и отваряне на границите за 'свободно минаване' засилва подозренията в манипулации, в някаква игра или други от личностните критерии за интерпретации. Ако досега твоя направен разбор не е взел предвид особеностите, които предлагам за себе си и това не отива някъде отвъд личното... то значи на разбора ти му липсват важни детайли. От друга страна - ако твоята личност прави разбора, интерпретационната му част се определя само и единствено "спрямо нея". Твоята личност я интересува моята личност - което си е въпрос на съответствие. За да забележиш нещо друго, трябва да го насочиш и реализираш с "твоето нещо друго". Успях ли да го докарам в думи, или не стана?

Толкова ли е трудно да се чете - извадих за КОЕ ИЗРЕЧЕНИЕ СТАВА ВЪПРОС - за предложението за самоанализа. Защо се взе друго изречение, прикачи му подходящата според себе си интерпретация (която между другото няма нищо общо с моята) - накрая само и само да се докара че съм "чудо голямо". И двамата знаем че нито съм "чудо", нито "голямо". Нито се захващам с буквалистика само и само да се докарам за някъв си. За въпросния "разбор" си има технология, има техники, които се опират на принципни положения. Семиотиката е наука в която най-близо са залегналите принципи които ползвам. Не съм СЕМИОТИК, просто след като се научих да ги ползвам и с годините практика, разбрах че това били "принципни положения за "анализ" на слово. Дори не знаех че са залегнали в наука някаква си. Изведох ги сам, от годините писане и ползване на писането първо за самоанализ и... разни други. Та това, което предлагам на КИРОВ дори не е сложната част - има нещо като "слоеве" - разглежда се изказната част - тази която самия автор е сложил акцента и е тезата според него. После се разглежда "невидимата" - другия канал. После двете се събират за да се съберат всички щтрихи към едно цяло. На всички места се появяват условности, решения на съвместимости. Резултатите не са точни, а са условни. Не дават "етикети", нито лепят присъди. Това е само помощен и допълнителен момент към комуникацията, когато касае други хора, но когато касае мен самия, се отнасям към това много сериозно, но едва ли именно моето отношение към собственото слово, би било някакъв фактор за който и да е друг и не смятам че преча на свободата на някого си. Ако е иначе - нека се каже. може би заради това не ходя по кръчми и не поемам концентриран алкохол. Замаяните (от алкохола или напушените с тютюн, прекаляване с кафе или сладко) хора не могат да говорят сериозно. Самата идея на Кръчмата е разтоварваща, и не предполага въобще сериозно отношение. Повечето хора смятат сериозните дейности като "натоварващи", а в кръчма... Така, че аз лично - въобще не си го представям - за кръчмата. Допълнително - не мога да понасям пияни хора. А комуникативно - за мен те отиват някъде в друга вселена и аз нямам никакво отношение към нея, нито се получава контакт, нито е възможен. Дори между тях си опиянените хора не контактуват всъщност и сигналите помежду им са толкова отнесени и дистанцирани, че само имитират някакъв обмен. А и нещо друго - това означава ли, че форума тук, както и темата са с идеята да са "нещо като кръчмарски моабет"?

Ок, виж сам, не е нужно "да ти я правя дисекцията" - не е ли важно все пак човек да може да прави разбор поне на това, което оставя като следи. Нали това е най-важното огледало... Ти си написал сам - просто това е обобщаващото изречение и в него контраста улеснява разбора. Какво значение има ли ме или ме няма, Ти си - написаното е твоето огледало. Нима в момента горните думи не идват от някаква форма на друго огледало, което си приел да е "водещия образ"? И да е нагласен да няма дисонанси? Нима през написаното от мен, не е възможно да ми се направи дисекция? Това е неизбежно. Но толкова други хора забравят да го правят чрез себе си и на себе си. Кажи - според теб, всеки текст не носи ли своя автор - не е ли щтрих към неговия портрет? Не идва ли от неговото "вътре"? Да - излиза през едни думи, за да се скрие неугодното. Но няма как да се скрие - смисловата част излиза като "видна" и търсена. Обаче както и при невербалния канал, в писаното слово има и съпътстващ канап, който носи информация за ПИШЕЩИЯ. Съвсем като при невербалния - при писането втория канал не се забелязва ако не е налично познание, умения, практика...

Може ли анализ на това изречение. Понятиен и смислов - ако го направиш, поне според мен, не е възможно да не забележиш значителните несъответствия в него. Оттам през липсващите звена на извеждането, ще си проличи как "вече направения извод" е водещ пред обяснението му за него. В този смисъл - нагласянето на аргументи, постановки и описания - само заради крайната цел - вече предварително стоящия извод. Не е и "извод", а е проявлението на ПРЕД-УБЕЖДЕНИЕ или най-малкото част от задължителната пред-убедителна схема, стояща в основата на всяко отношение на "вярване". Не е проблема че такава схема я има - тя е налична при всяко човешко същество и е неизменна част от него и битието му. ДОри самата думичка "проблем" е само за целта на изказа тук, а не е по същество - защото "проблем" няма. Но въпроса е - че точно СУБЕКТИ, които постулират относно ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ, когато собствената им СУБЕКТИВНА е в пълна мъгла.

И двете - за животното е просто силна физическа болка. За един човек - само болка, За друг - и без камък и ритане - ще е налице страдание (което е психичния аналог на "болка" ). За трети - и двете... Колкото до ФАУСТ - не е първия който пише за "сделката" и произведението всъщност е алегория за вътрешния свят на всеки човек и някои художествени аспекти на онова, което се случва "отвътре". Тази СДЕЛКА всъщност прави всеки човек, в себе си. И въобще не е с "дявола"... Всеки човек има в себе си положения, които му се налага да "изтиква" от съзнанието и проявлението си. Някои са заради социализацията и "матрицата чрез "другите"". Появяват се неугодни за "сделката положения". Етикета ДОБЪР постановява сред колективното кое е "позволено", стремено, следвано, кое се задава като вектор за движение. Всичко, което не влиза в критериите... става нежелано и трябва да се "забрани". Това е проста схема. Както сред идеологиите се появява сборния образ на колективно договорените проекции - бог, така е нужно веднага да се зададе и неговия дуално-обратен образ. Въпрос на конкретика е кой е и какъв е, кое е името, историята - сред конкретната приказка. В този смисъл - думичката ИНДИВИД, всъщност произхожда от смисъла на "НЕДЕЛИМОСТ", с конотация самостоятелност, сам на себе си. Всички хора имаме в себе си индивидуален и колективен аспект. Въпроса е, че за да се реализира колективния, става за "сметка на индивидуалния". Не би имало въобще колективен живот, ако границата на индивидуалното се постанови да е "по-широка" и свободна. Опита това сега да се реализира в социалните житейски парадигми - се вижда че индивидуалното е толкова първично, толкова примитивно... и след като социалното вече е "заело" позициите на водещо и приоритетно, подтиснатите елементи на индивидуалния аспект силно разстройват наличната вече колективна схема, основана на ... всичко, което е подбрано да я определи. И това всичко - е догорени взаимни конвенции... Иначе въобще не би имало никакви значения. Това е една алегория на двете човешки същности - социалната и индивидуалната. Приказките че СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ винаги се застрашава силно от появата на индивидуалния аспект, е стара колкото самия човешки свят. В същата приказка винаги "социалното" пледира че "СВЕТА"(му) ще се разруши и че рушителя е във формата на агресор, умело "прикрит", идващ от "сенките". В някакъв смисъл това е така... така, е защото ИНДИВИДУАЛНИЯ АСПЕКТ НА ЧОВЕКА от зората на човечеството е бил подтиснат и прикрит в зоната на несъзнаваното, му се отнема възможността за развитие. За усложняване, за разширение. - за "израстване" и култивиране. Индивидуалния аспект на всеки човек носи чрез самия субект, огромен потенциал, който стои заключен. При различни личности, този потенциал не може да се "удържи" достатъчно далеч от битието им и от време на време възникват... флуктуации които изхвърлят "парчета" от прикритото към зоната на социума. Преминават през ситата и филтрите на "разрешеното" и приемливото, угодното за вече направената сделка и реализираното от нея битие... И който докъдето успее да осъвмести... При неуспелите възникват девиации, рефлектиращи в безкрайни и сложно-състявни вариации. Самата идея за ПСИХИЧЕН СИНТЕЗ представлява в същността си такава насока и практика, която да събере и осъвмести наследеното "разделение" отвътре. Това не може да се реализира чрез никакви външни фактори. Това е само "вътрешен въпрос, процес и практика". КАТО АСПЕКТ НА СИНТЕЗА, промяната която се прави отвътре, би следвало да рефлектира и сред самото битие на същия този ИНДИВИД. Няма как да се получи - през деня съм си личност, а вечерта ще си надяна маската на индивида и ще си карам индивидуално. Или пък - Живея като социална личност - пък иначе много настоявам че съм ИНДИВИД... Това е масово разпространена заблуда, един от триковете за "компромис" чрез илюзия, дори лъжа на самия себе си... Но след като се реализира групово, взаимните рефлексии от членовете в социума са много силно и мощно средство за заблуда, още повече че е достатъчно колективното да определи кое е "истина" и приетото става мярка за "кое е лъжа". И т.н. - това е огромна тема и е тема за вътрешния свят на всеки човек... Без изключение... без никакво изключение.

никак. Не ме интересува. По света са налице хиляди вариации на всякакви идеологии. Според мен - ако имаме пълно съвпадение на гледните точки, дори между "двама", значи нямаме "лични гледни точки", а сме си ги нагласили един спрямо друг, за да решим екзистенциални проблеми от битието си. Това е и причината за съществуването на идеологиите - те са лесния начин за решенията, Така и аз - не намерих решенията си сред никоя от идеологиите. Включително когато разбрах че имам и свои си версии - пак със същата цел направени, съставени, пак от модела на общите които ме заобикалят. Имах етапи, в които бях защитник на доста идеологии. Когато си припомних как сред всяка от тях, съм твърдял че "това е истината" съвсем ясно може да се направи "анализ" чрез внимателни сравнения и съпоставки, пораждащи съвсем прости, но твърде показателни обобщения и изводи. Най-важния от тях, поне за мен, е - че в рамките на приета система от обяснения и описания на света, субекта, за да намери израз на своите проекции, заради потребности от напълно несъзнателен произход, се "влива" в системата, която приема. Налице е нещо като "заслепяващ парадокс" - отвътре в своите постановки, субекта не е възможно да забележи ограничението си и всички граници и за него те са крайни, напълно ясни, точни... и достатъчно защитени за да намери в тях именно това, което му е нужно - утеха, защита (в най-общ план). Валидацията е проверка дали нещо е безопасно, дали носи полза, дали носи нужния резултат, който е потребен. Най-характерното за формирането на обвързване между ЛИЧНОСТ и ИДЕОЛОГИЯ - е явлението убеждения. А най-простия критерий за наличието на убеждения, е защитата им. Схемата е изключително проста, в този вид, който я изразявам, но дори и така - е напълно практична за "работа". Ясно е кога се поражда "защитаване". С други думи - всеки има някъде в себе си базови приети положения, в които той никога не може да си позволи да се усъмни. Става въпрос за не толкова теоретични положения, а точно в личния план, на онова, което се постановява личността. Защото наука - добре, но науката също се прави от, и за, ЛИЧНОСТИ. Личността идва първа, тя определя дори "учения", точно колкото определя и будиста, християнина или конспиратора. Именно в нея се изгражда онова, което описвам тук. Дали си учен или зарзаватчия, е вече надграждане на личността, но винаги именно ЛИЧНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ ОПРЕДЕЛЯТ най-многото, най-важното за всеки човек. А личното се крие зад паравана на СУБЕКТИВНОТО, който за полето на "НАУКАТА" е много аналогичен на "сатаната" в християнския народен и църковен фолклор. Най-характерното производно на всичко това е съвсем ясната постановка сред всеки участник в някаква идеология - че за него тя е истината. тя е пътя към вярното, точното е по-важно от условното. Стабилното - е по-магнитното от относителното... Това са изключително мощни вътрешни процеси, които стоят в зоната на невидимото, защото оттам са още по-добре защитени за да работят и определят. Мисля, че това е толкова очевидно и толкова просто за извеждане и може да се направи от всеки субект, стига да си го позволи. Защото именно тук е уловката - защитните механизми от много сложно и комплексно естествено, в много по-голяма степен в зоната на невидимото несъзнато и подсъзнато, изработват напрекъснато именно онова, което субекта му е нужно. Дуалната схема предлага типа от огледалности - компенсационния. Принципа е сравнително прост - всеки тип дефицит, поражда импулс, проявен след това в "търсене на компенсация" на дефицитното, чрез неговото обратно. Друго много типично следствие на горните положения е проявлението на защитата от типа - ами да, и така да е - обаче "това е живота, това е света, това е вселената". Това е... значи не е никакво друго, ами е "това". Това - защото колективната договорка предлага да се подбере нужната на всички в сделката "версия" на отражение. И то за укрепва, разширява и по този начин - стабилизира, чрез идеологичните елементи. Всеки един от "приемащите сделката" всъщност се води несъзнателно от изключително прости и ирационални елементи - това е "да ми е добре". Ако не е добре, да го привиждам че ако правя така и така, ако мисля така и така, ако си представям това и това, ще получа проекцията, нещо като "обещание" и път към възможността ДА МИ СТАНЕ ДОБРЕ - ако не сега - като правя така и така, като уча това и това, като запомня, като правя, като говоря, като изразявам... това и това. ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ - е базовия импулс от който тръгват след това много усложнени негови награждания. ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ. Ако не ми е добре, ми трябва да вярвам че "ще бъда". Искам ДА СЪМ ДОБРЕ - се свързва в хода на социализацията с "ИСКАМ ДА СЪМ ДОБЪР". Много след това - същото се трансформира до "искам ИСТИНАТА". Добрите, задължително кореспондират с "добрата истина"... Аби е напълно права, че "ползата от вярването" е много по-голяма от вредата... Но това не опира до "вреди или ползи", защото това е мярка за вече "подбрани критерии". Никой не знае кое какво и накъде е "ползотворно". Ползата е временна и напълно относителна величина. Защото тя също се определя от предварителни условия. Ако те са различни - ползата става различна. Дори и сред човешкия договорен фактор - ползата за едни, е вреда за други. В този смисъл - как се преценява кое от ПОЛЗА ЗА ВСИЧКИ... И дори - дали това е "крайната мяра" - кои сме тия - всички - хората ли, заедно с извънземните цивилизации ли, въобще - всички участници и носители на ЖИВОТА ли... ============= Според мен - всяка тема се прави от пишещите в нея. А не от тия, дето я четат. Потребителят винаги очаква да е "по неговото". Особено днешния разглезен от толкова предлагане "потребител". Пиша това, което е за мен темата. Изглежда че темата е пусната за да се забавляват четящите ли... Или ако не им е достатъчно забавно - да пуснат малко напътствия, да изразят отношение с няколко кратки изречения в стил - мммм - нещо ме сърби отдясно и написаното в темата не чеше точно там дето ме сърби. Всъщност всеки един от нас си е много добре с "ВЯРАТА" (си). ОБОБЩИТЕЛНОТО "АТЕИСТ", всъщност е само до критерия БОГ - като разграничителен обект за вярването. ВЯРВАНЕТО не отпада - сменят се само обектите, системите които ги съпътстват, но нещо отвътре продължава да си работи по начина по който е още от много преди ХОМО. В този смисъл - религията може да касае БОГ, но вярването продължава да определя цялата когниция на днешната версия на "САПИЕНС".

http://www.chitatel.net/forum/profile/1138-nyakoy/ ето го профила. Като се вземе предвид че е "регистриран 2006" правя предположение че е направено с административни цели... нещо като "служебен акаунт". За мен вече е без значение и оставям въпроса.

ОК, но виж - въобще няма значение и си е твой личен въпрос какво правиш, кое, как и защо лайкваш. За мен няма значение лайкването, просто ми светят "известията" и май ще ги изключа. От друга страна са ми полезни когато някой е писал. Не е нужно да даваш обяснения... Всеки свободно и сам решава кое, какво, защо и как да го прави, пише... Не се занимавам с въпроси да давам съвети, да етикетирам и пускам прилагателни с някаква поучителна цел. Аз най-малко имам основание и потребност от подобно нещо. Обяснението за лайковете по-горе касаеше само мен, описвам какво е положението при себе си и да не се остава от другите с впечатлението си на неглижиране, неуважение... или нещо си друго относно това което пишат. Предпочитам да кажа нещо ясно и точно... и директно, отколкото да го оставя на свободните произволни интерпретации или подозрения, които емпирично се изявиха през годините. Постарах се да го напиша ясно, мислех че съм успял. Колкото до "УВАЖЕНИЕТО" при мен това е явление с "безусловна и константна" величина - няма "повече или по-малко". Както и ОТГОВОРНОСТТА за която обяснявах и писах... но може би не стигна обяснението до реципиента и реши че "отказвам диалога". Има нещо важно, което може би ми идва наум, че трябва да уточня. Когато някой задава въпроси относно мен самия, отговарям както е при мен самия. А не статистически обобщения спрямо социалния реал, спрямо когото имам ... нещо като "значителни различия". Пояснявам само за целите на взаимната яснота. Защото в примера с АБИ - въпросителните й форми бяха насочен към мен в личен план, но касаеха идеята й за обобщение "какво е нейното разбиране" в общ план. Нормално е и повечето хора го правят. И е адекватно когато се касае до статистически определящата маса в социален план. Всеки човек прави такива обобщения, на базата на човешката си опитност сред същия този социум. Точно по същата причина - извадих едно изречение от контекста на коментара на АБИ - касаещо.... че се отразяваме през другите и ако не - то оставаме завинаги в "невъзможната зона" на субективизма (преразказвам). Това е съвсем вярно само в рамките на определен "етаж" от битието. Съществуват форми на отражение и съзнание, при които това вече не е адекватно. А написах само - ТОВА НЕ Е ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕ. Значи - хем е вярно и адекватно, хем и не е - зависимост от коя переспектива ще се разгледа. Но като цяло - НЕ Е ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕ ако то се абсолютизира и предложи като "КРАЙНО", защото не е. И въобще - въпроса за ВАЛИДНОСТТА на определени обобщения само сред постановени условия, които го определят е много, много важен. Дори - основно определящ. Заради това "приемането че ВСЕЛЕНАТА ИМАЛА ЗАКОНИ... и ТЕ РАБОТЕЛИ НЕЗАВИСИМО... изразих че ползването на такъв изказ говори че субекта, който се изразява така, има остра нужда от крайни постановени положения на които той да се опира. Вселената няма нужда от закони. Те са израз на пътя на човека през начина по който той отразява вселената. НЯкои процеси той ги забелязва, после решава че имат връзки, извежда ги, събира ги, отново извежда по-общи принципни положения... Това правим всички като хора. Но това не означава че ВСЕЛЕНАТА ИМА ЗАКОНИ и ЧЕ ТЕ РАБОТЕЛИ, защото без СЪЗНАНИЕ, което да ги отрази, и да ги изведе и така да ги дефинира и ситуира себе си според тях, ЗАКОНИ ВСЪЩНОСТ НЯМА. ЗАКОН е обобщение за стабилността на някакво обобщение и валидността му сред широк периметър от условия. НО НЕ И АБСОЛЮТЕН И КРАЕН (окончателен). Психичния свят предлага много от вътрешните отражения на които по принцип се основава, да се проектират "извън" субекта. Има огромна и много сложна мрежа от психични процеси, чрез които това става възможно и не мога да се справя с този "подвиг" да го изведа тук. -------------------- Голяма част от изведеното от мен, в случая, изглежда малко неординарно. И в голямата си част правя обобщения като дефинирам - в рамките на статистическия социум (условно), но и че има и "друго мерило". За мен тази граница, макар и условна, не е да се "надувам" колко съм различен и особен, а ми служи за изясняваме и ситуиране сред това, с което се занимавам. Нищо повече. Това, че съм различен в ... да го наречем "личен план", не е за мен нито извор на "интересност", нито е нещо, с което дори е възможно да парадирам. В известен смисъл - го имам като даденост, в друг смисъл - съм положил огромен труд през няколко десетилетия, изминал съм извървян път, в който е имало множество пропадания, грешки... И най-важното и определящото - съм платил за него като съм му посветил живота си. Ако някой си позволи да прочете това чак дотук, дано усети че искам да кажа - няма кой друг да "плати цената". И няма как да получа "лукса" на резонанса от останалите. И че именно в този аспект е и най-голямата част от "цената"... Аби ме попита и за "ЦЕЛИТЕ МИ"... отнася се и до други подобни моменти от битието, от което всъщност доста хора ползват за да се разпознават и оглеждат взаимно - желания, надежди, стремежи, инициация чрез миналото... А при мен се изгубиха с времето... неусетно и някак странно някъде ги изгубих по пътя си. Вероятно са "паднали" от "джобовете докато съм ги носил... и като съм спрял да ги ползвам, и съм ги изгубил. И още много други аспекти от стандартното за повечето хора, превърнато от тях, за тях, в норма и естественост. И то си е - но за тях. За мен, няма как да ползвам този групов лукс, който прави живота им много по-лесен, в който намират естествено и почти инстинктивно нужното им ситуиране, включително и помежду си.... и още много други неща. Край на ОФ-топика

Ок, но имаше пример по-горе, при който имаше "двама" лайкващи. И двамата са "някой" ли. Но от друга страна - НЯКОЙ е ник сред форума - има си профил, макар че е без всякаква активност. Излиза че лайкването сред този форум е анонимно, така ли да обобщя?

Може ли пояснение по това? Това от софтуера на форума ли е или е постановено от самите администратори? Не че е чак от първостепенна важност, но ми се изостри любопитството относно идеята и нейната целесъобразност и аргументи.

искам да вметна поредния си ОФ-ТОПИК Периодично почти всяко написано от рамус се "лайква" от един тайнствен ник - "НЯКОЙ". За него няма нищо, няма активност с писане... само лайква. Разбира се, това е личен въпрос и най-малкото не е моя работа. Но бих приканил личността, скрита анонимно зад този ник, да опита да поднесе вижданията си в някаква форма, вместо само да изразява отношение. Според мен - това би било от повече полза са самата личност. Като това все пак е "само мое мнение". В тази връзка ще кажа нещо което може би има значение за някого - смятам въпроса за "лайковете" като малко "детски" според мен. В най-общ смисъл - не ме изразява и го намирам за несериозно от моя гледна точка - да "харесвам" нещо си. И в нито един форум, не го правя. Не го правя и сред ФЕЙСБУК или където и другаде да е. ОПИТА през годините показа, че много хора интерпретират това по инерция, чрез споменатата вече "бърза система от обработка и реакции", че като не получават типичните обменяни между тях сигнали за "харесване", значи че може да е само 'обратното на това" от моя страна. Подавам това само за информация и пояснение - защо никога няма да видите да лайквам каквото и да е. Мога да напиша, мога да го направя с други средства, особено ако е сериозно. Но простата форма на реактивност чрез такава заявка... някак си съвсем не ми идва отвътре... КРАЙ на ОФ-топика

- нека не се смята че аз лично твърде бързам занякъде... Но от гледна точка на други особености - по-добре е да трябва "повече време" отколкото моментни форми на реактивност да определят "прочита" и след това - "отговорите". Поне според мен, това е от полза за всеки човек... поне според мен. Може би и това - че опира въпроса и до някаква форма на самодисциплина и налична възможност за самонаблюдение. Може би... Познавам го достатъчно само 'при себе си как е. Налагането да го описвам, се вижда че предизвиква порив към отхвърляне по простата причина че повечето не е налично за сравнение като извървян път, опит, проверки, провали, пак опит, пак проверка... И то - в парадоксалната иначе система - СУБЕКТА, като ОБЕКТ за ИЗСЛЕДВАНЕ. Хем ОБЕКТ, ХЕМ СУБЕКТ. Но... всъщност проблема с ПАРАДОКСА е в линейността чрез която се постановява и представя. А всъщност извън нея извън тия зададени предварително рамки, всичко си идва на мястото и няма парадокси.

Да, от гледна точка на сегашната парадигма и определената от нея връзка между опорни понятия, е ПАРАДОКС - логически, смислов, понятиен. Но това не пречи да съществува понятието САМОПОЗНАНИЕ. За Буда и Христос, мисля че вече писах, а и прочетох известен резонанс по същия въпрос Мога да напиша колко е проста схемата обхващаща и описваща структурата на понятието САМОПОЗНАНИЕ. Разбира се, това няма да има нищо общо с ХЕГЕЛ, който никога в живота си нито е срещал, нито се е запознал с нещо във "вътрешна посока". Това, че се смята как "специално приети идолни имена" са писали по всякакви въпроси не означава въобще че те са валидни отвъд периметъра и контекста в който те са писани и после "приети" за опорни в социалните договорки. Особено във философията... Обаче както се вижда рискувам с тия описателности - едно че могат да се тълкуват като форма и вариация на идеологическа пропаганда. Второ - че не съм толкова добър с думите, колкото ми се иска. И трето - като видя заглавието на темата в която всичко това се налага да го описвам ... ми се вижда доста несъответствено -------- Имаше също и въпрос от теб - за "кои са двете". не го написах дословно по-горе, защото неговата стойност е да бъде показател до каква степен самия субект навлиза в същината на познанието за себе си и света. И да - ще го напиша, но така поднесено наготово, няма дори намека за мистерията на нещо много важно, много лично, много стойностно - за онзи миг на ЕВРИКА, който хората които взимат наготово и само ползва, никога няма да бъдат свидетели... По този начин, ако го напиша, в някакъв смисъл лишавам прочелия го от неговия собствен път към себе си, живота, света... И какво остава в така поднесеното наготово... Поне за мен се губи същинската ценност. Но все пак това е според моята версия на "ценностна система"... - припомням сентенцията: На най-високия връх да е качен неговия покорител, колкото и далеч и нашироко да вижда, той винаги няма да вижда едно единствено нещо и по този начин винаги ще бъде "сляп" за една част от вселената и нито покорителя, нито вселената биха се съединили в общата цялост, от която произхождат. А според мен са "ДВЕ НЕЩА", макар че са свързани едно с друго. Ето и моята форма до същността на това - става въпрос, че поради множество психични особености, въпросния ПОКОРИТЕЛ не вижда... "себе си". Виждащия, просто гледа - устремен е навън, нашироко, нависоко, надалеч... Но при тази насока на "взора", при тази нагласа, той дори не може да му хрумне, че: 1 - ОЧИТЕ не могат да видят ОНОВА, КОЕТО ГЛЕДА ПРЕЗ ТЯХ. Демек - очите виждат това, което е ПРЕД ТЯХ, но не и онова, което е ЗАД ТЯХ. За пример ще прост и достъпен фрагмент от книга и филм по ДАН БРАУН "кодът на Давинчи" - надявам се че е достатъчно популярен и всички са го гледали - поне от любопитство. Сцената касаеща описанието на " ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ" се споменаваше нещо просто - на учудването на героите на това "нестандартно описание", беше пояснено следното и може да се провери от всеки - УМЪТ ОПРЕДЕЛЯ ВИЖДАНЕТО (интерпретацията), ОЧИТЕ само гледат ( цитирам по смисъл ). Явлението там беше наречено от Браун с точно определен нагласен термин - ПСИХИЧНА СКОТОМА ('слепота') но това е само популярен пример за някои психични явления, които се срещат навсякъде и са твърде определящи за всеки човек и групи. Накратко - ОЧИТЕ НЕ ВИЖДАТ УМЪТ, който определя , подрежда или пропуска или отхвърля видяното - те само гледат... А аз добавям и ВТОРО - очите никога не могат да забележат вътре в самите себе си Не само "назад", формално "зад себе си" а и "вътре в себе си"... По този начин ЦЯЛОСТНОСТТА на ВСЕЛЕНАТА минаваща през нейния отразител, се нарушава, след като не се взима предвид точно начина по който СУБЕКТА и ВСЕЛЕНАТА взаимно се отразяват. Когато картината на ВСЕЛЕНАТА е лишена от най-важното НЕЙНИЯ СУБЕКТ, през който тя се отразява, цялостността е нарушена... и вместо нея, е налице фрагментарност. -------- Получи ли се, или пак не става?

В това изречение е налично несъответствие и заложеното в него не отговаря на действителността. Лесно е да дам примери, дори да обясня защо и как. При това никак не е сложно и като субекти сред социално битие, може лесно да се обобщят прости наблюдения, годни за всеки един четящ тук. Подбрах изречението като съставен израз, на чиято структурна теза се постановява по-голямата част от целия коментар. Залагат се постановки, които са приети конвенционално за опорни, следователно задават 'правилността" и така - фрейма. С цел да послужат отново за препотвърждаване за целите и нуждите на зададената рамка. Какво да направим при положение че зададените положения в нея имат проблем и например за точно това може да се каже ЧЕ НЕ Е ВЯРНО. ЧИСТО е еффимизъм, в това словосъчетание. Нека не се търси буквалистика или че го няма в "учебниците". Искам с него да изразя че са налице обяснителни системи, които никога не биха влезнали в договорената моментна ПАРАДИГМА на хората. Но това не ги прави по-малко сериозни или задълбочени. И... с една много важна особеност... Само условен пример - Китайските даоисти, са реализирали три основни обяснителни системи, сред които са осъвместили много широки знания за връзката между човека и вселената. На тази база те разглеждат по съвсем друг начин мирозданието. Да - никога те не биха били "физици" и не са се занимавали с "квантова физика". Трите основни "условно китайски" системи са като че ли доста различен "поглед" на вселената и връзката й с човека, живота му... И всяка от тях ползва различна обяснителна аналогия. (трите са - обобщени символно и общо като "И-ДЗИН", "ИН-ЯН", и ПЕНТАГРАМНИЯ ЗНАК и "петте елемента") Втория условен пример - е доста смущаващите за народния или дори научен възглед, въпросите за СМЪРТТА и УМИРАНЕТО. Примера за това са ТИБЕТСКИТЕ ЗНАНИЯ, ТИБЕТСКИ БУДИЗЪМ, но в особен, различен от двата най-разпространени типа "колесници". Тази трета - наречена ВАДЖРАЯНА - определени текстове касаят доста сериозни и задълбочени описания на целия аспект на смъртта и умирането - в най-малки детайли. Да, не използват западните термини на медицината и биологията. Но описанията са изключително подробни. Поне до самото умиране, или по западно "физическата смърт", ако е налице задълбочен и сериозен поглед, съчетан с предварително детайлно запознаване с описателната част и понятийните пълнежи, може да се реализира валидация от всеки изследовател. Прави впечатление изключителната детайлност, последователност, систематичност. Ако субекта изследовател си е позволил да навлезне по-дълбоко и прецизира и изчисти от ненужната мистика наличната информация, лесно ще валидира всеки детайл от описанията. Това че за самите будисти въпроса за 'произхода' на тази система от знания, е предпоставен и изглежда неприемлив за западния учен, е от второстепенно значение. Въпроса е в съдържанието и в тясната връзка между наблюдаваното ставащо със информационните описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога. Никога будистите не са претендирали че "това е тяхно" или че те са му автори. Те само го пренасят и използват. Защото будизма в своето сериозно ядро, всъщност се занимава с развитието на всеки субект дотолкова, че да овладее трансформацията, която му предстои по време на самото умиране с цел да направи управляемо това, което "следва отвъд". Звучи мистично, дори несериозно. Звучи фантазьорски, мистично или религиозно... Но има някои странности които не влизат в тия изводни положения, идващи "на пръв поглед". Една от тях е поразителните точни описания за които вече писах. Медицината в настоящия момент за да стигне до някои от тия положения е ползвала огромен колективен потенциал, техника и много спорове. А това ползвайки свои символна и понятийна схема, отива много отвъд наличните възможности на днешната медицина по въпроса. Разглеждам това не като потвърждение на религиозните книги или обяснения. А като познавателни следи. Следи на сериозно познание, което НЕ Е В ПОЛЕТО на СЕГАШНИЯ ПЕРИМЕТЪР НА водещото днес описание на света. Със всичко това искам да кажа, че някога, отнякъде до човека днес, достигат следи на нещо, което идва някъде отвъд мерките с които мерим днес. Общия сравнителен и задълбочен анализ на всичко това, предполага да се допусне, че в общи линии всички налични "системи от описания" имат някакво общо ядро. И то - не произхожда от днешните представи на водещата парадигма. Това предполага да допусна, че още "преди да го ползваме ние хората" е налице някаква форма на информационни следи, достигнали до човека. Човеците ги нагласят според нуждите си, контекста от културни особености, география и социална конкретика, през цялата история. много моля не се хващайте сега за критиките, без предметно е, не се заигравам да постановявам религии, нито да убеждавам някого в това колко съм прав и колко е важно да се съгласите и да намеря подкрепа за "налудните си схващания" - ползвам всичко това само за целите на описателността и основанията защо ползвам определено "измислено от мен понятие". С него искам да кажа, защо точно ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи. А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно. А когато това мине сред народа и понеже - за да се предаде за репликации и за целите на колективното битие сред неговите етапи и процеси, вече престава да бъде ПОЗНАНИЕ и става ИДЕОЛОГИЯ. =============== Не съм добре с думите, колкото са тук доста други хора. Много ми е трудно с тия опити. Може би са неуспешни и компрометирани още в зародиш. Но това вече опира и в Четящия. Опира в него, в "прочита му" - особеностите, които определят моментното му възприятие, при среща с текст. Ако за никого не са поне "интересни", може би не е нужно да ги продължавам.

Като нов член на този форум, и като лаик сред всички "научни дисциплини" , отправям въпрос към всички Пишещи (защото Четящите и да имат мнение, няма как да стигне до мен) : Само форми на съгласяване ли са приемливи, за да се реализира "диалог". Допускам че е налице вариант, при който има нещо с което съм неадекватен, би ми било полезно ако някой реши да ме "посъветва къде ми е проблема". Пък ще се опитам да го "смеля". Толкова ли е проблем приетото за "рамка" и е важно всеки да настоява на своето си? И единствено да му е нужно съгласяване или нужния резонанс, с който да подкрепи нужното му утвърждение? Ако това е така - е странно защо не виждам никъде сред други коментари форми на "да, вярно е, така е. Точно това е. И аз мисля така, и аз смятам така, така го виждам..." По-нагоре използвах проста сентенция, изразена в следното - ако има двама еднакво-мислещи, значи нито един от тях не е "Мислещ" Би ми било полезно ако някой опита. А би било направо "чудесно" за практическо ползване, ако е налице и разбиране какво точно питам. Предварително благодаря за всеки опит!

Аби, всъщност "отговорите" ги има и ги написах. Малко е странно, защото искаш според задаването на въпросите си да подам и самите "отговори". Но този сценарий е лесния и той е предизвестен. Нима наистина това е "опит за диалог", защото може да е по-скоро "отказ от друг диалог, освен тоя, за който настоявам". Нещо повече - ти си заложила целия си сценарий сред самите въпроси. В този смисъл те дори не са въпроси към мен - една форма на предизвестен и насочен монолог са. Те следват един след друг и всъщност не търсят отговорите ми. Те задават посока. И тръгвам в тая посока, подавам ръка, за да отиваме някъде нататък, много отвъд предварителния ти сценарий, а ти казваш "не, не ми отговаряш по същество и не ми е нужно да ходя никъде". Имам предвид структурата на "твоите въпроси", които според теб са "опит за диалог". Обаче примерния и сравнително лесен прагматичен и когнитивен анализ, съвсем ясно показват "схемата ти" - в началото изреждаш доста изречения във въпросителна форма - началото на втори абзац. После следват извежданията... което обезсмисля каквото и да е "отговаряне". Ти ползваш въпросителните форми на изречения, за да изразиш мнението си, за да изразиш съжденията си. Но всичките са "затворени" като тип... означава че "затварят" съжденията ти. А после представи всичко това като "опит за диалог, който бил провален от мен". Това са реторични похвати. Само двата последни въпроса, изглежда че ги задаваш "за мен". Но предвид контекста им преди това - те само затвърждават предварителната вече постановена насока. И излезе, че ако не се включа в тази насока, правя "отказ от диалог". Дори да "дам отговорите" ти няма да продължиш... "диалога", защото с този начин по-горе, никой диалог не продължава, след като е налице лична затвърждаваща тенденция в него. Защо да оспорвам личната ти линия, за мен това не е диалог. Оставаш ми само възможността да я потвърдя. Да се съглася... Само тогава би било "диалог". Диалога би трябвало да остави място и посоки за дискусия и от "отсрещната страна". Въпросите ти очертават личната ти територия и система от опорни точки. Ако се включа в "танца" с "такава музика", това означава да ме доведе неизбежно до лична реакция от твоя страна, след като залагаш да говорим за твоите убеждения. Това наричам "предизвестен край". Вместо това излизам от схемата и предлагам нещо съвсем различно. Обаче то пък не е резонансо на нуждите ти. Ок, сега за да опримеря всичко по-горе, ще подам и твоя заявен вариант...Така - ето и моите... отговори: -------- ... с повече или по-малко "отговорен". Отговорността, според мен е един от изразите на СЪСТОЯНИЕ, то задава отношението на човека към всичко - и себе си и всичко сред света и вселената, през неговите очи. Ако това е прекалено или неразбираемо за теб - краткия отговор е "НЕ". Останалото е пояснение "ЗАЩО" е този отговор и каква е посоката му на основания. Както се вижда - съвсем друга от посоката в която убежденията ти предварително те насочват. Това показват следващите въпроси - вариации на въпрос номер 2, като насоката е съвсем ясна, както и последващите ги. Те развиват теза, а не са питания към мен. Няма от кой да "получа доказателства" и не ми трябват такива. Още повече че за мен ОТГОВОРНОСТТА "няма степени" и не е съизмерима с "ИМА НЯМА" - просто ти заложи на точно определен предварителен сценарий на "мой отговор" и разви всичко на базата не него. КЛЮЧА на твоите думи се крие във второто изречение на първи абзац: Може и да можем... но кои неща са "ДОБРИ". Това, което предлагаш е незащитима теза и в нея нямаш никакъв шанс да "доказателство" КОИ НЕЩА СА ДОБРИ и за КОГО СА ДОБРИ. А мен "да съм добър" или да "правя добри неща" не ме интересува. За теб нещо може и да е "добро", за "обща договорка" за "добро"... Но това не е ПОЗНАНИЕ. НЕ Е ПОЗНАНИЕ, когато то се "ползва" за едни или за други "цели". То спира да е познание, защото се "подбира" негова версия, с което се "орязва", за да се нагласят версиите към... ползващия ги. Той може и да нарича това "ДОБРО", определено от неговата представа за "ПОЛЗА". Но това не приляга на човек на ПОЗНАНИЕТО. Не е нужно в ПОЗНАНИЕТО ДА СЕ ВЯРВА на каквото и да е. Просто е нужно да се оставят всички "ЦЕЛИ", защото чистото познание е много отвъд периметъра на договорената социална наука. Докато има единични или колективни субекти, с лични или договорени "цели и приоритети", за тяхната нужда и потребности, ще използват или ще създават, ще рушат или съзидават... Проблема за ПОЗНАНИЕТО е най-вече в самия субект - неговия проводник, носител... Докато той е "израз на фрагментирано съзнание, колективно или лично обременен", той може да е човек на науката, но носи религиозността в себе си. Тя може и да му "помага" за проблемите които тлеят в него/тях. Но ДОБРОТО за тях, е само една обикновена страна на ВСЕЛЕНАТА. Мен не ме интересува доброто - нито "моето добро", нито за който и да е друг. Не ме интересува и "злото". Не ме определят с нищо, по никой начин. Никъде не използвам тия две понятия, защото въобще не са ми нужни тия прости внесени дуализми Всъщност именно те са "лакмуса" за "първия етаж"... =============================== Аби, след всичко това - дали отговорих на въпросите ти...? И дали отново ще излезе че "отказвам диалог, чрез разни трикове или изказ"? Да, това са въпроси към теб.