ramus

- нека не се смята че аз лично твърде бързам занякъде... Но от гледна точка на други особености - по-добре е да трябва "повече време" отколкото моментни форми на реактивност да определят "прочита" и след това - "отговорите". Поне според мен, това е от полза за всеки човек... поне според мен. Може би и това - че опира въпроса и до някаква форма на самодисциплина и налична възможност за самонаблюдение. Може би... Познавам го достатъчно само 'при себе си как е. Налагането да го описвам, се вижда че предизвиква порив към отхвърляне по простата причина че повечето не е налично за сравнение като извървян път, опит, проверки, провали, пак опит, пак проверка... И то - в парадоксалната иначе система - СУБЕКТА, като ОБЕКТ за ИЗСЛЕДВАНЕ. Хем ОБЕКТ, ХЕМ СУБЕКТ. Но... всъщност проблема с ПАРАДОКСА е в линейността чрез която се постановява и представя. А всъщност извън нея извън тия зададени предварително рамки, всичко си идва на мястото и няма парадокси.

Да, от гледна точка на сегашната парадигма и определената от нея връзка между опорни понятия, е ПАРАДОКС - логически, смислов, понятиен. Но това не пречи да съществува понятието САМОПОЗНАНИЕ. За Буда и Христос, мисля че вече писах, а и прочетох известен резонанс по същия въпрос Мога да напиша колко е проста схемата обхващаща и описваща структурата на понятието САМОПОЗНАНИЕ. Разбира се, това няма да има нищо общо с ХЕГЕЛ, който никога в живота си нито е срещал, нито се е запознал с нещо във "вътрешна посока". Това, че се смята как "специално приети идолни имена" са писали по всякакви въпроси не означава въобще че те са валидни отвъд периметъра и контекста в който те са писани и после "приети" за опорни в социалните договорки. Особено във философията... Обаче както се вижда рискувам с тия описателности - едно че могат да се тълкуват като форма и вариация на идеологическа пропаганда. Второ - че не съм толкова добър с думите, колкото ми се иска. И трето - като видя заглавието на темата в която всичко това се налага да го описвам ... ми се вижда доста несъответствено -------- Имаше също и въпрос от теб - за "кои са двете". не го написах дословно по-горе, защото неговата стойност е да бъде показател до каква степен самия субект навлиза в същината на познанието за себе си и света. И да - ще го напиша, но така поднесено наготово, няма дори намека за мистерията на нещо много важно, много лично, много стойностно - за онзи миг на ЕВРИКА, който хората които взимат наготово и само ползва, никога няма да бъдат свидетели... По този начин, ако го напиша, в някакъв смисъл лишавам прочелия го от неговия собствен път към себе си, живота, света... И какво остава в така поднесеното наготово... Поне за мен се губи същинската ценност. Но все пак това е според моята версия на "ценностна система"... - припомням сентенцията: На най-високия връх да е качен неговия покорител, колкото и далеч и нашироко да вижда, той винаги няма да вижда едно единствено нещо и по този начин винаги ще бъде "сляп" за една част от вселената и нито покорителя, нито вселената биха се съединили в общата цялост, от която произхождат. А според мен са "ДВЕ НЕЩА", макар че са свързани едно с друго. Ето и моята форма до същността на това - става въпрос, че поради множество психични особености, въпросния ПОКОРИТЕЛ не вижда... "себе си". Виждащия, просто гледа - устремен е навън, нашироко, нависоко, надалеч... Но при тази насока на "взора", при тази нагласа, той дори не може да му хрумне, че: 1 - ОЧИТЕ не могат да видят ОНОВА, КОЕТО ГЛЕДА ПРЕЗ ТЯХ. Демек - очите виждат това, което е ПРЕД ТЯХ, но не и онова, което е ЗАД ТЯХ. За пример ще прост и достъпен фрагмент от книга и филм по ДАН БРАУН "кодът на Давинчи" - надявам се че е достатъчно популярен и всички са го гледали - поне от любопитство. Сцената касаеща описанието на " ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ" се споменаваше нещо просто - на учудването на героите на това "нестандартно описание", беше пояснено следното и може да се провери от всеки - УМЪТ ОПРЕДЕЛЯ ВИЖДАНЕТО (интерпретацията), ОЧИТЕ само гледат ( цитирам по смисъл ). Явлението там беше наречено от Браун с точно определен нагласен термин - ПСИХИЧНА СКОТОМА ('слепота') но това е само популярен пример за някои психични явления, които се срещат навсякъде и са твърде определящи за всеки човек и групи. Накратко - ОЧИТЕ НЕ ВИЖДАТ УМЪТ, който определя , подрежда или пропуска или отхвърля видяното - те само гледат... А аз добавям и ВТОРО - очите никога не могат да забележат вътре в самите себе си Не само "назад", формално "зад себе си" а и "вътре в себе си"... По този начин ЦЯЛОСТНОСТТА на ВСЕЛЕНАТА минаваща през нейния отразител, се нарушава, след като не се взима предвид точно начина по който СУБЕКТА и ВСЕЛЕНАТА взаимно се отразяват. Когато картината на ВСЕЛЕНАТА е лишена от най-важното НЕЙНИЯ СУБЕКТ, през който тя се отразява, цялостността е нарушена... и вместо нея, е налице фрагментарност. -------- Получи ли се, или пак не става?

В това изречение е налично несъответствие и заложеното в него не отговаря на действителността. Лесно е да дам примери, дори да обясня защо и как. При това никак не е сложно и като субекти сред социално битие, може лесно да се обобщят прости наблюдения, годни за всеки един четящ тук. Подбрах изречението като съставен израз, на чиято структурна теза се постановява по-голямата част от целия коментар. Залагат се постановки, които са приети конвенционално за опорни, следователно задават 'правилността" и така - фрейма. С цел да послужат отново за препотвърждаване за целите и нуждите на зададената рамка. Какво да направим при положение че зададените положения в нея имат проблем и например за точно това може да се каже ЧЕ НЕ Е ВЯРНО. ЧИСТО е еффимизъм, в това словосъчетание. Нека не се търси буквалистика или че го няма в "учебниците". Искам с него да изразя че са налице обяснителни системи, които никога не биха влезнали в договорената моментна ПАРАДИГМА на хората. Но това не ги прави по-малко сериозни или задълбочени. И... с една много важна особеност... Само условен пример - Китайските даоисти, са реализирали три основни обяснителни системи, сред които са осъвместили много широки знания за връзката между човека и вселената. На тази база те разглеждат по съвсем друг начин мирозданието. Да - никога те не биха били "физици" и не са се занимавали с "квантова физика". Трите основни "условно китайски" системи са като че ли доста различен "поглед" на вселената и връзката й с човека, живота му... И всяка от тях ползва различна обяснителна аналогия. (трите са - обобщени символно и общо като "И-ДЗИН", "ИН-ЯН", и ПЕНТАГРАМНИЯ ЗНАК и "петте елемента") Втория условен пример - е доста смущаващите за народния или дори научен възглед, въпросите за СМЪРТТА и УМИРАНЕТО. Примера за това са ТИБЕТСКИТЕ ЗНАНИЯ, ТИБЕТСКИ БУДИЗЪМ, но в особен, различен от двата най-разпространени типа "колесници". Тази трета - наречена ВАДЖРАЯНА - определени текстове касаят доста сериозни и задълбочени описания на целия аспект на смъртта и умирането - в най-малки детайли. Да, не използват западните термини на медицината и биологията. Но описанията са изключително подробни. Поне до самото умиране, или по западно "физическата смърт", ако е налице задълбочен и сериозен поглед, съчетан с предварително детайлно запознаване с описателната част и понятийните пълнежи, може да се реализира валидация от всеки изследовател. Прави впечатление изключителната детайлност, последователност, систематичност. Ако субекта изследовател си е позволил да навлезне по-дълбоко и прецизира и изчисти от ненужната мистика наличната информация, лесно ще валидира всеки детайл от описанията. Това че за самите будисти въпроса за 'произхода' на тази система от знания, е предпоставен и изглежда неприемлив за западния учен, е от второстепенно значение. Въпроса е в съдържанието и в тясната връзка между наблюдаваното ставащо със информационните описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога. Никога будистите не са претендирали че "това е тяхно" или че те са му автори. Те само го пренасят и използват. Защото будизма в своето сериозно ядро, всъщност се занимава с развитието на всеки субект дотолкова, че да овладее трансформацията, която му предстои по време на самото умиране с цел да направи управляемо това, което "следва отвъд". Звучи мистично, дори несериозно. Звучи фантазьорски, мистично или религиозно... Но има някои странности които не влизат в тия изводни положения, идващи "на пръв поглед". Една от тях е поразителните точни описания за които вече писах. Медицината в настоящия момент за да стигне до някои от тия положения е ползвала огромен колективен потенциал, техника и много спорове. А това ползвайки свои символна и понятийна схема, отива много отвъд наличните възможности на днешната медицина по въпроса. Разглеждам това не като потвърждение на религиозните книги или обяснения. А като познавателни следи. Следи на сериозно познание, което НЕ Е В ПОЛЕТО на СЕГАШНИЯ ПЕРИМЕТЪР НА водещото днес описание на света. Със всичко това искам да кажа, че някога, отнякъде до човека днес, достигат следи на нещо, което идва някъде отвъд мерките с които мерим днес. Общия сравнителен и задълбочен анализ на всичко това, предполага да се допусне, че в общи линии всички налични "системи от описания" имат някакво общо ядро. И то - не произхожда от днешните представи на водещата парадигма. Това предполага да допусна, че още "преди да го ползваме ние хората" е налице някаква форма на информационни следи, достигнали до човека. Човеците ги нагласят според нуждите си, контекста от културни особености, география и социална конкретика, през цялата история. много моля не се хващайте сега за критиките, без предметно е, не се заигравам да постановявам религии, нито да убеждавам някого в това колко съм прав и колко е важно да се съгласите и да намеря подкрепа за "налудните си схващания" - ползвам всичко това само за целите на описателността и основанията защо ползвам определено "измислено от мен понятие". С него искам да кажа, защо точно ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи. А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно. А когато това мине сред народа и понеже - за да се предаде за репликации и за целите на колективното битие сред неговите етапи и процеси, вече престава да бъде ПОЗНАНИЕ и става ИДЕОЛОГИЯ. =============== Не съм добре с думите, колкото са тук доста други хора. Много ми е трудно с тия опити. Може би са неуспешни и компрометирани още в зародиш. Но това вече опира и в Четящия. Опира в него, в "прочита му" - особеностите, които определят моментното му възприятие, при среща с текст. Ако за никого не са поне "интересни", може би не е нужно да ги продължавам.

Като нов член на този форум, и като лаик сред всички "научни дисциплини" , отправям въпрос към всички Пишещи (защото Четящите и да имат мнение, няма как да стигне до мен) : Само форми на съгласяване ли са приемливи, за да се реализира "диалог". Допускам че е налице вариант, при който има нещо с което съм неадекватен, би ми било полезно ако някой реши да ме "посъветва къде ми е проблема". Пък ще се опитам да го "смеля". Толкова ли е проблем приетото за "рамка" и е важно всеки да настоява на своето си? И единствено да му е нужно съгласяване или нужния резонанс, с който да подкрепи нужното му утвърждение? Ако това е така - е странно защо не виждам никъде сред други коментари форми на "да, вярно е, така е. Точно това е. И аз мисля така, и аз смятам така, така го виждам..." По-нагоре използвах проста сентенция, изразена в следното - ако има двама еднакво-мислещи, значи нито един от тях не е "Мислещ" Би ми било полезно ако някой опита. А би било направо "чудесно" за практическо ползване, ако е налице и разбиране какво точно питам. Предварително благодаря за всеки опит!

Аби, всъщност "отговорите" ги има и ги написах. Малко е странно, защото искаш според задаването на въпросите си да подам и самите "отговори". Но този сценарий е лесния и той е предизвестен. Нима наистина това е "опит за диалог", защото може да е по-скоро "отказ от друг диалог, освен тоя, за който настоявам". Нещо повече - ти си заложила целия си сценарий сред самите въпроси. В този смисъл те дори не са въпроси към мен - една форма на предизвестен и насочен монолог са. Те следват един след друг и всъщност не търсят отговорите ми. Те задават посока. И тръгвам в тая посока, подавам ръка, за да отиваме някъде нататък, много отвъд предварителния ти сценарий, а ти казваш "не, не ми отговаряш по същество и не ми е нужно да ходя никъде". Имам предвид структурата на "твоите въпроси", които според теб са "опит за диалог". Обаче примерния и сравнително лесен прагматичен и когнитивен анализ, съвсем ясно показват "схемата ти" - в началото изреждаш доста изречения във въпросителна форма - началото на втори абзац. После следват извежданията... което обезсмисля каквото и да е "отговаряне". Ти ползваш въпросителните форми на изречения, за да изразиш мнението си, за да изразиш съжденията си. Но всичките са "затворени" като тип... означава че "затварят" съжденията ти. А после представи всичко това като "опит за диалог, който бил провален от мен". Това са реторични похвати. Само двата последни въпроса, изглежда че ги задаваш "за мен". Но предвид контекста им преди това - те само затвърждават предварителната вече постановена насока. И излезе, че ако не се включа в тази насока, правя "отказ от диалог". Дори да "дам отговорите" ти няма да продължиш... "диалога", защото с този начин по-горе, никой диалог не продължава, след като е налице лична затвърждаваща тенденция в него. Защо да оспорвам личната ти линия, за мен това не е диалог. Оставаш ми само възможността да я потвърдя. Да се съглася... Само тогава би било "диалог". Диалога би трябвало да остави място и посоки за дискусия и от "отсрещната страна". Въпросите ти очертават личната ти територия и система от опорни точки. Ако се включа в "танца" с "такава музика", това означава да ме доведе неизбежно до лична реакция от твоя страна, след като залагаш да говорим за твоите убеждения. Това наричам "предизвестен край". Вместо това излизам от схемата и предлагам нещо съвсем различно. Обаче то пък не е резонансо на нуждите ти. Ок, сега за да опримеря всичко по-горе, ще подам и твоя заявен вариант...Така - ето и моите... отговори: -------- ... с повече или по-малко "отговорен". Отговорността, според мен е един от изразите на СЪСТОЯНИЕ, то задава отношението на човека към всичко - и себе си и всичко сред света и вселената, през неговите очи. Ако това е прекалено или неразбираемо за теб - краткия отговор е "НЕ". Останалото е пояснение "ЗАЩО" е този отговор и каква е посоката му на основания. Както се вижда - съвсем друга от посоката в която убежденията ти предварително те насочват. Това показват следващите въпроси - вариации на въпрос номер 2, като насоката е съвсем ясна, както и последващите ги. Те развиват теза, а не са питания към мен. Няма от кой да "получа доказателства" и не ми трябват такива. Още повече че за мен ОТГОВОРНОСТТА "няма степени" и не е съизмерима с "ИМА НЯМА" - просто ти заложи на точно определен предварителен сценарий на "мой отговор" и разви всичко на базата не него. КЛЮЧА на твоите думи се крие във второто изречение на първи абзац: Може и да можем... но кои неща са "ДОБРИ". Това, което предлагаш е незащитима теза и в нея нямаш никакъв шанс да "доказателство" КОИ НЕЩА СА ДОБРИ и за КОГО СА ДОБРИ. А мен "да съм добър" или да "правя добри неща" не ме интересува. За теб нещо може и да е "добро", за "обща договорка" за "добро"... Но това не е ПОЗНАНИЕ. НЕ Е ПОЗНАНИЕ, когато то се "ползва" за едни или за други "цели". То спира да е познание, защото се "подбира" негова версия, с което се "орязва", за да се нагласят версиите към... ползващия ги. Той може и да нарича това "ДОБРО", определено от неговата представа за "ПОЛЗА". Но това не приляга на човек на ПОЗНАНИЕТО. Не е нужно в ПОЗНАНИЕТО ДА СЕ ВЯРВА на каквото и да е. Просто е нужно да се оставят всички "ЦЕЛИ", защото чистото познание е много отвъд периметъра на договорената социална наука. Докато има единични или колективни субекти, с лични или договорени "цели и приоритети", за тяхната нужда и потребности, ще използват или ще създават, ще рушат или съзидават... Проблема за ПОЗНАНИЕТО е най-вече в самия субект - неговия проводник, носител... Докато той е "израз на фрагментирано съзнание, колективно или лично обременен", той може да е човек на науката, но носи религиозността в себе си. Тя може и да му "помага" за проблемите които тлеят в него/тях. Но ДОБРОТО за тях, е само една обикновена страна на ВСЕЛЕНАТА. Мен не ме интересува доброто - нито "моето добро", нито за който и да е друг. Не ме интересува и "злото". Не ме определят с нищо, по никой начин. Никъде не използвам тия две понятия, защото въобще не са ми нужни тия прости внесени дуализми Всъщност именно те са "лакмуса" за "първия етаж"... =============================== Аби, след всичко това - дали отговорих на въпросите ти...? И дали отново ще излезе че "отказвам диалог, чрез разни трикове или изказ"? Да, това са въпроси към теб.

Има два варианта - има възможност да подходя "като за форум" - дистанцирано и изнесено от мен самия. Общи думи, общи положения... Слагане на приетото пред мен, за прикритие, за огледало, за нуждата ми да съм сред нещо - и то да е определено. Точно като за форум. И и друг вариант - това ще е. Дори не е избор... =================== Ок, но това е друга територия, Аби. Не че пак не положи "нужния Докинс" сред нея, в опит все пак да "има нещо определено". Дори в очертаната територия, не всичко е познато. Остават невидими множество "празноти". Аз често ги ползвам - като ги забележа, в другите. И само да усетят "звънтенето им" и веднага реагират защитно. Научих се от себе си, защото го ползвах като подход спрямо себе си - преди години. Систематично и целенасочено нищих и преследвах неустойчивите зони на конструкцията на която се основавам... а те са толкова комплексни... Не всичко е вяра или рациум, Аби. Както вече посочих в отговор на твой въпрос, използвах ги като условности за два аспекта сред психичното у всеки човек. Две тенденции, влияещи си една на друга. Няма само рационален или само вярващ тип личност - проявяваща само едната тенденция. Няма как да има такъв тип. Както няма нищо, което да е само добро или зло. ================== Колкото до "другото". Не ми е "нужно" неизвестното? Опираш се на тезата - И какво ако е... или "не е". Какво ако го "има"... или "няма". И опипваш от кое точно съм определен или зависим. Нищо, АБИ. За мен не е НУЖНО. Това, което влагам в "АЗ", в "СЕБЕ СИ", не се опира на опорните точки от този тип. И да има или да няма - не определям отношението си към света или хората на нито едно от тия положения, сред които ме постави. И ме прикани да "помисля" преди да ти отговоря. Не ми е нужно да го "правя известно". Задаваш въпроси вече за личното ми поле или - само по принцип. Защото ако се опре до личното ми поле ще ти кажа, че познавам механиката на "УБЕЖДЕНИЕТО" и опорите които то ползва. Докато стигна до това - да ги премахна - опорните точки и да формирам бавно и систематично друга форма на идентификация, чрез някои открити способи и прийоми. Да не би да изглежда "че се фукам"? Не - не е дори с гордост, няма и как да я има. Само аз знам цената на това, дето го пиша. Няма ползи или загуби сред това. Няма повече или по-малко. Няма как да е "по-добре" или "по-зле". Не се подвеждай по отразеното през мен. Това е твоето отражение, през огледалото на моите думи - дори и през опита да "ме намериш" на какво се опирам. Отговорността не е само социално обусловеното, възпитаното... Отговорността има и друго измерение. И много други неща - имат и други измерения. Това вече не е "физика или биология", а е относно "другата вселена" - тая, психичната. Тази, която е зад Учения или Вярващия. Тази, която определя и двата аспекта и още много друго отвъд тях. Ако ти кажа... Не - ще ти го кажа направо - ОТГОВОРНОСТТА е израз на определено състояние на съзнанието. В такова състояние на осъзнаване "Отговорността" не е обвързана дали съм :добър или лош", полезен или вреден - спрямо околните. Дали допринасям или руша... Дали е в мое име... или е в името на... Тия положения всъщност се изгубват по значение. В същото състояние на съзнание, въпроса със "ЗНАЧИМОСТТА" се измества към "САМОЗНАЧИМОСТ". А то не зависи от условия. То не зависи дали... имам или нямам нещо си. Или "дали има или няма". Също така - не става повече или по-малко. В това състояние САМОЗНАЧИМОСТТА е естественост и обикновеност. Както и ОТГОВОРНОСТТА. С тия два примера, които никак не са в зоните на теориите или конспирациите, нито в окултното, искам да изразя, че там, където са написани горните ти думи, е някъде в "първия етаж". А сградата "нагоре" е безкрайна. Дори това не е точно така - защото в "същата сграда" няма "нагоре" или "надолу", няма и етажи... и "сграда" няма. Не е парадокс - просто така е в комплексния свят и няма "проблем" ако са много... и едновременно всичките са... Още по-малко - няма никакъв проблем, ако е налице НЕОПРЕДЕЛЕНОст, неизвестност, невъзможност, дори "несъществуване". Ела в "тази територия" и веднага думите, езика, средствата, условията... всичко се променя и ще го видиш сама. В такова състояние на осъзнаване всъщност се променя само едно единствено нещо. Именно то стои в ядрото и основата на всичките други изменения. Само едно нещо... И с него - всичко останало.

Не, нямам предвид "философското понятие "ЖИВОТ"" Не, не говоря за "ФИЛОСОФСКИТЕ АСПЕКТИ", защото философията е също една предварителна условна договорена територия. Колко аспекти може да има "ЖИВОТА" - всъщност колкото ние хората се договорим, са ни достъпни според нашите условия и дадености. Не "искам" да говорим за него... Няма как да говорим за него. Просто ти веднага се опираш на "подреденото" и ми предлагаш да "подредя мислите си чрез понятия". Но АБИ - предлагам ти друг ракурс. По твоя си можеш да говориш. По твоя си имаш всичко начертано - имена, понятия, линия, посока... И с писаното си правиш заявка че "настояваш да си сред нея", защото това е територията ти на определености. В нея имаш идея, в нея всичко "празно" е покрито. По този ракурс ти си подготвена, той ти дава всичко, което ти е нужно, дава ти определеност, дава ти обяснимостта, която ти е необходима. В състояние ли си да доловиш в себе си "кое точно настоява да си в територията си"? Трудно ли е да се стигне границата на определеността? Дори е трудно да се доближи - тя е толкова надлежно прикрита. От всеки от нас. Аби, дали няма нещо отвъд? Ако направим "други условия" - ще е друга територия. Ако вместо ХОРА, сме други носители на живот - дали няма територията, описанията, условията... да са съвсем различни... (преднамерено не слагам въпросителни знаци в края на тия изречения - само изглеждат въпроси... ) Виж - примера е че "неуловимо" и несъзнателно се опираме непрекъснато на "определеното". А то не е еквивалент на "истина". Дори постановеното да е валидирано като "правилно" и "доказано от концепция", дали това го прави "ИСТИНА" (някъде отвъд постановените условия за нея)? ============= Това са само опити за разсъждения някакви си. Някои имат въпросителна форма, това е похват. Не са ми нужни точно "отговорите", оставям въпросителната форма отворена и я държа така. Това са думи към себе си... като ползвам ника ти само за "огледало". Думите ти - също са огледало, през "прочита ми". Един виртуален "разговор" - през огледалата и взаимните отражения.

Не можем... Аз поне - не мога. Това е символа на "нещото отвъд границите". Не можем да го изясним, освен да го поставим в съгласувани условия и относителни спрямо тях, описания. АЗ говоря открито за нещото - някъде оттатък условностите. Не за да го определя, а да е символ на онова "зад границите"... Онова, заради което стремим да постановим и определим. Защото ние, хората, се страхуваме от неопределимото, неизвестното, неясното... Това идва някъде дълбоко от родовата памет - дето всъщност е напълно ирационално, доста примитивно. Но именно това е в основата на репликацията - да се самосъхрани и оцелява. Да, като не го опишем какво е "ЖИВОТ" как въобще да говорим за него... ? МОЖЕМ - не за него. Можем да говорим за нас. Можем да говорим за огледалата си, през това, което те отразяват. Оказва се, че и "учените" не могат (не искат) да говорят за човека и "себе си". Научното или религиозното - предлагат чудесна възможност всеки да се насочи от неизвестното "себе си", към определимостите. Да изгради конструкцията на определености, през които "да се държим" и да стъпваме в сложния път към "неизвестното"... Със всичко това правя обратно връзката с темата, през моята интерпретация за нея - ЗАЩО ХОРАТА ВЯРВАТ... И да покажа, че хората на "науката" също вярват. Защото те са също ХОРА.

Но АБИ - биологията не ОПИСВА ЖИВОТА. Ние си служим с описанието в стремежа си да сме сигурни, да се защитим, да контролираме... да владеем. Да предсказваме, да насочваме, да управляваме... Това правим ние хората... Биологията не описва ЖИВОТА, тя само рисува контурите му. Тя е огледалото на самите нас - хората, до каква степен ние разглеждаме и виждаме... и искаме да видим още и още... Биологията описва носителите, телата, процесите... НО НЕ ОПИСВА ЖИВОТА! Физиката НЕ Е ВСЕЛЕНАТА. тя е нашето огледало на това, което се опитваме да разберем, по начина по който сме избрали да можем - колективно сме се договорили за този начин - защото той носи ползи. Той носи промени - наричаме го развитие... но това също е нашето ОГЛЕДАЛО. НАУКАТА е просто огледалото на нас хората. Религията - също. Двете са огледала - да, оглеждат се различни наши "лица". Но и двете са човешки лица. Не можем да си позволим да избягаме от антропоцентричното и антропоперцептивното. И някъде сред ограниченията играем на предположения и логики, подреждания и се мъчим да проглеждаме някъде зад очилата на постановеното. Каквото и да "кажат физиците" това е приетото огледало. За мен, например - това е само лакмус, но не и показател за "истина". Не е дори "познание". От него може да се извлече познание, но дали някой ще каже едно или друго - света не се побира само сред "казването или отражението му в нас". Математиката също не е ЖИВОТА... тя е негов аспект, тя е негово следствие, тя е негово огледало... Но не е ЖИВОТА. Никои думи не са ЖИВОТА, нито ВСЕЛЕНАТА, нито ЧОВЕКА... Тия трите са огромен безкраен океан от взаимоотражения и само думички на може би - едно и също нещо... А може би не ... Прави впечатление колко е трудно на мнозинството хора да признаят простичко нещо с думичката "НЕ ГО ЗНАМ"... Нима е толкова голям проблема - да се остави "НЕЗНАЙНО", неизвестно... Света е голям - днешното неизвестно, утре може и да не е такова... Има едни или други неизвестни... Но и тия, дето ги броим за "известни" може да се окажат не точно такива. Прави впечатление колко много търсят определимостта. Дори при положение че определимостта е относителна и условна... Хем толкова хора боравят с Квантовата неопределеност, но някак си пропускат да я приложат и спрямо себе си, в отношението си към ЖИВОТА...

Има два практични варианта - 1 - "докладва" се определен коментар, бутона горе "докладвай" като в текста се напише предложението за нова тема... Защото не може да се очаква че всеки модератор чете и наблюдава всичко написано. Още повече че точно сега е... народния месец на пътуванията и отпуските. 2 - направо се създава нова тема от самата теб. В нея слагаш заглавието което ти прецениш, по начин по който ти го виждаш. Дори задаваш "антре" в темата, чрез първия коментар в нея - пак по начин по който ти решаваш и по този начин задаваш вектор и условен фрейм за база на евентуалната дискусия. ================ Продължава да има проблем - ЕТЕРА - от една страна, допълнително постановен чрез линк и текст от книгата на известен физик-популярист. В него се касаят въпросите на етера от гледна точка на физиката. - Докато въпроса за ЕТЕРНОТО ТЯЛО е част от значителна по-сложна обяснителна система, идваща от окултните теории и постановки. Навремето в един предишен форум имаше толкова много въпроси относно АСТРАЛния свят и АСТРАЛНИТЕ СЪЩЕСТВА, както и проявленията на АСТРАЛНИТЕ ПРОЦЕСИ, че тогава се мотивирах и импровизирах цяла голяма тема, която поне общо, но систематизирано и структуирано да представи толкова нужните най-общи рамки, основните положения за "телата" и определени условни явления, предположително свързани с живота и човека... ТА... и в двете участва думичката ЕТЕР, но всъщност става въпрос за съвсем различен пълнеж, към напълно различни обяснителни и представни системи. Аналогиите през думичката етер, в случая, са напълно произволни не почиват на никакви обосновки. Разбира се - според мен.

Като лаик, ще вметна следното: - Да "допускаш" че нещо го има... не е като "нещото да го има". - може ли да се обясни какво се има точно предвид под "етерно тяло"? - каквото и да се има предвид, ЕТЕР - е едно. ТЯЛО - е друго. - Дори да се приеме ЕТЕРНО ТЯЛО от описанието на различните "тела" в окултиката, в горния цитат има проблем - ТЯЛОТО - не контролира нищо, особено "промените". Ако това изречение не се поясни, в него има проблеми с несъответствията в смислова посока. Защо толкова много се пестят думите, след като в случая те са единственото средство за комуникация и информация?

Ами... по твое осмотрение. Като гледам как "можеш да продължиш да си питаш" - ми хрумва следното "Въпроси на които науката няма отговори", например. . Колкото до последния въпрос - може би биолог или невробиолог. Зачатъчна неврна система - какво е, кое я определя като такава, защо растенията "трябва да имат по-съвършена", кои са критериите и за нея. В растенията няма "център" на НС, в този смисъл - кое и какво е НС, защо "система", налични ли са функционално различни "части", налични ли са "реакции", кое ги формира...??? Освен това и нещо друго - защо "само задаваш въпроси"? Някак ми се струва, че ти имаш вече твоята версия на "отговори" и можеш да ги представиш, да развиеш връзките - това би било любопитно дори полезно инфо, особено ако посоката е задълбочена и аргументите и наблюденията са сериозни.

Имам дотук няколко вметки. Но не е ли по-добре да сменим темата с нова такава и озаглавена по подходящия за тази насока. И тогава да се разположат тия... "виждания", та дори и радикални да са. Защото посоката на темата се измести значително - от констпиративност и "защо хората вярват в конспирации", до окултизъм. Аз лично съм изненадан от този "завой", но все пак сме хора и ирационалното в нас си "натиска" в своята посока. Която посока, между другото, не я смятам за "грешна" или неправилна... Друг е въпроса че в научната парадигма за момента тия въпроси не влизат и са оставени извън нея. То и заради това зоната се използва упорито от идеологически и други наслагвания... и то от доста столетия. Именно това е въпроса - доколко внимателно прецизно биха се разгледали въпроси от такова естество. Може би като се направи новата тема от insighting би могло там вече да се разшири зоната и евентуално да се обогати от различни гледни точки, от всички възможни и достъпни за пишещите, посоки.

че тя въпросната теория ... си е насочена към таргет групата. Която въобще не е за физици. И не виждам къде е проблема - нуждата от такава "теория" се излъчва от същата таргет група. И тия, дето съчиняват поредната си "теория" не са един или двама - то е вече цяла мода, предизвикана от бизнеса, популизма. Вече е и нова идеология... И нараства - за колективния живот, бройката винаги има значение (а не размера )

Ок, не разбирам всичко, защото нямам предварителните знания и смисли на много от понятията. Това , мисля, го споменах и преди. Но ми се струва че има проблем. Не че нещо - размислям си само, но мога да чета и да внимавам какво чета и какво е написано... Има способи за анализи Но не ви ли смущава нещо в това изречение... Погледнете го пак... дума по дума. Има проблем. Смислов проблем. Този тип анализ по написано слово се нарича Когнитивен, кръстосан с тип анализ, наречен Прагматичен и Семантичен, се подава от трите наличие на несходство. Не е буквалистика, поне според мен. В съчетание с останалите текстове и анализите им - налице са съвпадения на "несъответствията" залегнали в тях. Може и да е заради "краткия изказ". Или заради друга причина. Не е моя работа какви са причините, макар да имам предположение. На проблема за "категоричността" вече споменах и маркирах. Само това мога да направя. Втория абзац е едно препускане през дебри - твърдения, през други твърдения... обяснения чрез твърдения и твърдения основани на обяснения. Малко е странно, защото е като форма на монолог - огромни празнини между "логическите връзки". Но така поднесено няма никаква познавателна стойност. НИКАКВА стойност. За мен минавам и го подминавам - нито мога да го ползвам, нито е възможно да го проследя. Споменахте за "многото думи" при рамус... но и "малкото думи" на "малоум2" не виждам какво решават в комуникационен смисъл. Колкото до "информационно съдържание" - това вече е въпрос и на интерпретации... (както и всичко останало) Ако идеята е да информирате някого за нещо - направете го като за "него". Опитайте някаква версия на обратна връзка с тия, дето е нужно да са 'реципиенти' на инфото. Опитайте варианта - обясни като за "двойкаджии"... Като напомням още веднъж, че темата тук е основана на психологията нейните производни. Тия обобщения за физиката, вселената... вселенските превръщания... Нито веднъж досега не съм попадал на сериозен научен текст, който едновременно категорично да заявява и декларира физиката като крайни и завършени положения... Говорите като човек, за който въпроса за ПОЗНАНИЕТО е вече приключен - всичко е обяснено, всичко е изяснено... всички отговори са налице и само се ползват. А може и така да е... Или пък да е така, както вие самия бихте искали да "звучи". Може би има хора, които не пишат, а ви разбират чудесно. Възможно е. Но за тия, които пишем, през моя поглед, поднасяте думи, които "не са на техния език". Може за вас да не е важно въобще. Не споря,нито настоявам, не е и моя работа. Не че нещо ще се промени. А и не е задължително.

хм, кое й е доброволното на "тази кандидатка". Може би първо да я попитаме не е ли нужно? Ако това е "доброволното" защо не опиташ ти самия да се предложиш за 'доброволец'. А и не е трудно да се направи и без съгласие, защото ти доброволно сам си го пишеш, както го правим и всички останали. Просто при теб е повече типологично и е по-лесно за извеждане. А и си по-открит и директен. Това не е критика, просто факти - Гадовете капиталисти, дето смятат работническия народ за кучета... българските знамена, патриотарските позивни и избликвания, конспиративния уклон, който по някаква странна причина винаги на първо място слага мръсните американци - НАСА, ПЕНТАГОНА, АНС, ЦРУ, ФБР, оръжията, евреите, илюминатите, банките, терора, насилието... Това за "бедния български работник", нещастен и мизерстващ, мачкан и източван от свои и чужди... Кви философии бе... вижте живота, вижте мъката, вижте мизерията, света отива към разруха, разпад... всичко се разпада, всичко е лъжа... И заради врага и гадовете дето го дирижират всичко това! Отворете си очите, вижте истината, прочетете кво ви казвам/е ( и пишем), колко са прости нещата, колко са коварни замислите, колко ни мамят лъжат подвеждат... Но не и за прогледналите, за тия, дето виждаме, знаем... можем да ги разконспирираме и покажем в наглите им планове да ни владеят, мъчат, управляват и водят като овце. Събудете се хора, вижте с отворени очи (демек както го виждаш ти ) и ще видите че корабът потъва, че страдате, че сте лъгани и че ако не са враговете вие ще живеете в рая, в един друг щастлив свят, пълен с добрини, любов и благополучие. А носталгията по "отпреди 10-ти" - поне имахме, поне можехме, поне живеехме, поне знаехме, поне бяхме спокойни вечер, поне можехме да ходим по улиците без страх... - вече съвсем приляга на профила и го оформя достатъчно... Примера - за "новината" - оказа се че е просто поредния фейк. Съчинен по същите причини, с подходящите и точно скроени положения, дето намерили "хакерите" като "разбили СОРОС"... Много показателно, между другото, много очевидно е каква е посоката и точно откъде духа самия ватър, за да надува платната. Явно и в УНГАРИЯ, както и у нас, полето на информационната война се разраства. И няма как - битката за "привличане на души и материал" отдавна вече е по всички фронтове. И всяка от страните е мотивирана с идеята че "оцелява" че тя е права, че тя спасява... ================ Още от запознаването ми с легендите за конспирациите, ми направи впечатление че някак си... тече в тях известна едностранност и еднопосочност (поне в българското й проявление). Която... е много привлекателна и удобно направена за хора с точно определени нагласи... И е още една форма на "пролетари от всички страни - ето ви знамената под които да се събирате"... Разбира се всичко написано е опростено и елементаризирано. И не е лично отношение, макар че тия думички няма да променят да се реагира именно лично, и че това си е по дифоулт. Но ще рискувам да поема "вината и вражеския огън" на неизбежния негативизъм.

да му е ясно... или да е информиран? - само за уточнение. Освен това - от доколко си спомням едно от следствията на Теоремата на Гьодел, за непълнотата, в една система, не е възможно в нейната рамка и периметър да е "ясно". В този смисъл всеки човек формира такъв периметър в познанието си за света. Колективния живот също формира такъв - колективен конвенционален периметър. А винаги сред същия е налице непълнота - в смисъл че само в неговите рамки е невъзможно да се добие переспектива за общата цялост. Да не говорим че всеки периметър е сред контекст. Следователно - никой периметър не е абсолютен и краен. В този смисъл - налице е една напълно естествена ОТНОСИТЕЛНОСТ, когато се касае за ДОГМАТА и РАЗЛИЧНОТО ОТ НЕЯ. Според мен, всеки човек на познанието трябва да се примири и да надрасне непрекъснатия инстинктивен стремеж към "истина" на която да се опре. Защото този стремеж му задава една твърда постановка, която втвърдява периметъра на познатото. По този начин той си задава тенденция да се огражда и защитава основите си, вместо да върви напред - едновременно към промяна на основите (навътре) и развитие и разширяване на периметъра на опознато (навън). Не зная доколко адекватно се изразявам - неусетно и напълно несъзнателно, всеки субект има в себе си влиянието на атавизми, според които той слива идентичността си именно на "наученото" и доказаното за вярно. В този смисъл, като израз на самосъхраняващи импулси и нещо като "нагон", в него непрекъснато е налице тенденция да "пази" наученото, защото то е едно и също със "себе си". Несъзнателно и напълно невидимо, някъде в неговия бекграунд му се струва, че ако нещо някъде в най-основната му схема се промени, това е застрашаващо.... Не търсете в това рационалност, защото самия механизъм и цели са примитивни. Но всеки човек носи и това в себе си - както са и "реакциите на обида, дразнене, яд, агресия"... или пък същите в позитивната им посока, на които сме свидетели и участници всички тук... Това е пример за нещо, което искам да изразя в по-общ план - докато самия субект не обърне посоката си на познание към самия себе си, процеси, наречени "субективни" ще са като дамоклев меч или "призрак", с идеята да се мислят всякакви трикове да се заобиколят или намали тяхното влияние. Именно заради това - психологията не е само социална наука. Тя отразява положения, които текат във всеки от нас. Всеки, без изключение. Някак си, заради множество причини, се пропагандира и приема с лекота, че "религиозните са заблудени" а тия, дето не вярваме в бог и се занимаваме с наука сме носители на прогреса. Но процесите на ВЯРАта не са само през лакмуса - има ли или няма бог. А проблемите за ВЯРАта са общочовешки. Целия социум е основан на вътрешните положения свързани с ВЯРВАНЕТО, то е впито в самата човешка тъкан и то влияе непрекъснато. Инерцията на хилядолетията е огромна и ако някой непрекъснато "замита под леглого" толкова очедвидни и човешки положения, то тогава за какво ПОЗНАНИЕ може да става въпрос.

А според мен, ако един субект е на ниво на което да възникват реакции от типа "обида", "дразнене", "докачане"... то това показва, че той самия е задължително склонен към ПРИСТРАСТИЕ. Дори тия примерни форми на Е-реакции, къде прикрито, къде по-ясно така или иначе са показател за пристрастие, защото са част от задължителните условия. Колкото до "науката"... в науката освен "пазене от конспиративни вярвания" и свързания с това прийом на "догматизъм", са свързани със социалната роля и социалния й статус и функции. Защото за да има развитие, има още един формиращ елемент - това е субекта ОТКРИВАТЕЛ. Същия... ако се крие зад догматизма и "новите и старите" неща, въобще не би открил каквото и да е. В общ смисъл колективните усилия предлагат два аспекта на развитие в научното познание - единия е еволюционен. А другия - революционен. (най-общо) Науката като колективен труд има своите социални принципи, канони и закони. Няма как при това ниво на етап в развитието да не са налице груповите регулатори от този тип. Те са и носителя на "догмата", те са носителя на задържащия ефект. Без него не би имало въобще функционалност и някакъв тип синхрон по отношение на огромното множество хора заети с това. От друга страна - тенденцията на индивидуалиста-откривател, който би трябвало да надмогне общия "задържащ" и регулаторен механизъм и да зададе нов хоризонт, периметър, посока, нов поглед... --- Мисля си просто...

Цял съм зареден с любопитство и... пуканки. Колкото до знанията по психология - това беше ясно още преди да започна участието си тук, след като прегледах публикациите на няколко човека, които ми се сториха повече наясно с темите в които пишат. Както и много други неща - всички СЕ пишем кои сме. Дори и когато ползваме цитати, когато репликираме или заимстваме, дори когато преднамерено представяме фалшиви данни или само емотикон - всичко са щрихи към автопортрета на всеки.

А накъде да е тръгнал някой, за да "пристига"? Но - да, предложението е чудесно. Може би освен избора на субект ще са нужни и други конвенции... но аз съм прост дилетант, така, че ще се заредя с пуканките в очакване на професионалистите да покажат майсторлъка си. ПС - учуден съм че дори претенциите за сериозни хора могат въобще да минават през популярни сайтове. Посочената статия точно, е толкова орязана от сериозност, само и само да послужи за популяризиране. Сайта МЕГАВСЕЛЕНА при старта си беше значително повече с познавателна стойност. От близо година... започнаха първите позиви към популярност и внасянето на разпространени народни идеи за каквото и да е само и само да привлича четящи. И тенденцията е към нарастване на същото. Някой изглежда реши, че народното и масовото са предпочитаната таргет група. Дълбоко се надявам сайта на ВАНЯ МИЛЕВА, да не потегли и той в тази посока и да задържи както досега.

Малко е странно, в раздел и тема касаеща психология, най-вече да пишат хора, които още нямат дори основи в нея. Мислех че като е форум "наука" това няма да се срещне поне тук. Защото така или иначе се среща навсякъде. Всеки има мнение по всякакви въпроси... което вероятно е чудесно. И явно - много нужно. Всеки има мнение... но не е достатъчно. Някои хора преди да го изразят първо се опитват да мислят. После - отново да помислят. Дори и да изразят - после пак да помислят... и пак и пак. Защото цикленето в една и съща територия, сред която толкова хора бързат да си направят, за да направят живота си лесен, организиран, ясен... е обикновен примитивизъм. По същия начин са налице и мнения за неща, които дори никой не си прави труда първо да схване какво е написано. Но бързината с която се формира мнението - е точен признак за първосигналност и принадлежност за онази "бърза система" за реакции, при която и самия интелект, е повлиян. Като и в него е налице "бърза реакция" - без замисляне, без съпоставки, без синтез, без вникване - направо набързичко и напълно реактивно. Интересно е как с лекота се леят интелигентни и логически мнения в темата за когнитивния дисонанс, а никой не обръща внимание, че същото е при толкова много други хора... които иначе се имат за САПИЕНСИ. И между другото - същината на защитната реактивност е с тясна корелация през всички "нива" - от физиологичното, през емоционалното, до когнитивното и интелектуалното - при всички са налице едни и същи типове реакции и с лекота могат да се проследят по масовите места на които се комуникира. И няма никакъв проблем, защото целта всъщност е негово величество - мнението и намиране на платформи, територии и начини за неговото афиширане. И послужването му за отражение през сложната игра която се играе в главата на всеки един. И липсата на каквото и да е познание по въпроса, предшествано от поне посредствено ниво на самонаблюдение, замисляне... и намаляване тежнението на образуваното пристрастие към собствените сглобени конструкции сред които поредния с мнение да се скрепи, да се сгуши на спокойствие, като пристан и най-малко котва сред безбрежния развълнуван океан на самия живот. Според мен нищо не пречи човек да е сериозен и задълбочен. Дори и да се весели, или разпуска. Разбира се - само ако може да си го позволи. На всяко ниво на отражение 'вътрешните му критерии' за съпоставка, са ограничени от самия периметър. Дори конвенциите в груповия живот, следват същия принцип - първо се приемат крайните граници, после се постановява всичко да е според... и вътре.. в тях. И това - края на вселената е вече зададен, почва се неговото непрекъснато доказване, защото ако не се потвърждава непрекъснато, няма как да има увереност за да се ползва като опорна точка и универсална крайна мярка за съпоставка на всичко и всеки. Същото по особено усърден начин, прави и всеки човек... Борбата и упоритостта да си направи свое си поле и сред него да се постанови, е толкова силна и с нищо по-различна от аналогията му от времето на пещерите. Разликата е само вида на "територията". А приликата е отново една и съща - за целите на намаляването на страховия фон и също така - напълно несъзнателно, невидимо... Сякаш въобще не съществува. Иначе - да. Игрите са си еднакви навсякъде - и сред котетата от новото котило, които точно в момента отвън заиграват, до форумните игри на едно или друго. Нямат разлика по същество освен вида на конкретиката - физическо... или виртуално поле. Но полето - как да е. Въпроса е, че форумните играчи нямат никаква представа че си играят и че игрите им нямат нищо общо със спряганата интелигентност, която всеки толкова силно опитва да слага пред себе си, за щит, за маска. И вечните цитати... вечното писане на чужди думички отново и отново, тук или там. Интересно хората нямате ли си думички за живота, та непрекъснато се налага да говорите с думите на други хора. С мислите им, с оставените следи. Не зная дали някой се сеща че точно това е толкова очевидния пример за РЕПЛИКАЦИЯ.

Ясно беше, написаните неща са си точно както в "изворите", а и ника... трудно е да се забрави. Та - въпрос: на колко нива има Азове... и също така - кое и какво точно се нарича АЗ, просто за да опитам да си изясня горния "китайски", в този кантонски диалект. Така де - няма лошо, когато на рамус не му стига ъкъла да разбира, се налага да пита. Не че това е гаранция за разбирането... но поне е опит. Не би било излишно малко повече обяснение - примерно - като за двойкаджии. (Навремето имаше такова предложение от преподавател - за двойкаджии ли искате да го обясня, или за отличници...)

там е въпроса Защото щом има нещо, което да "претендира" - без значение за какво - значи няма как да е "обективно".

изглежда е налице "специално отношение" към съдиите и съдилищата... и "онези гниди" ... По-скоро - за мен именно при тях въобще няма такива дилеми, но по принцип имам малко досег с тия органи на реда в обществото. Не че и да имам повече досег... нещо за системата ще се промени. Но това е съвсем друга тема.

Стремежа към обективност... Да. Ок, но само стремеж не е достатъчен. Поне според мен - не е. За да се реализира задълбоченост към ОБЕКТИВНОТО, не е възможно ако не се познава СУБЕКТИВНОТО. Ако не се познава в същността си откъде, защо, как и от кое, е механиката на явлението ПРИСТРАСТИЕ. Което е основния проблем, когато някой "се стреми да е обективен". Обективност едва ли е начина да се реализира, само като се избягва субективния елемент. Още повече че е малко странно - СУБЕКТ се стреми към ОБЕКТИВНОСТ... поне аз виждам известен парадокс, може би в рамките на шегата, но и не само. ОБЕКТИ, могат да претендират за ОБЕКТИВНОСТ - въпрос на съответствие. НО когато СУБЕКТ, решава че се стреми да е ОБЕКТИВЕН, той се опитва да решава несъвместимости и става неадекватно. Може би е идеята СУБЕКТИТЕ да се научим какво, кое, как, защо и по кой начин можем да опознаем СУБЕКТИВНИЯ СВЯТ. И тогава да видим как са нещата с ОБЕКТИВНИЯ. Вместо това ... ================ Само в скоби да се възползвам от думичките - да кажа на другия участник , в оформилия се диспут - че в цитата 'хахаха, това ми хареса!' - ето това, колега "МАЛОУМ2" (извинете ме, но вие сте избрали този ник ) аз наричам "проява на отношение" на субекта. То винаги е дуално и начините му за изразяване е без значение дали ще са емоционални и чувствени, или ще са когнитивни или концептуални. Много подобно на представената идея за "защитата на възгледите" като нещо, дето било известно от древността. Аз може и да нямам образование на "психолог" или психиатър, но когато стана наложително ходих на доста лекции в два университета и прочетох доста литература. Според същото, и онова, което съм разбрал - да кажа, че думички като "ОТНОШЕНИЕ, ПРОЕКЦИИ, ОТРАЖЕНИЯ" са много различни от тия във физиката. Думите може и да са еднакви, но съдържанието и пълнежа... Така, че... може би във взаимното неразбиране има значение проблемите в комуникацията, които възникват от грешки в интерпретациите според уж изглеждащи еднакво графични или езикови символи. Може би... само предположение. И накрая - също според мен - самата идея за "ИСТИНА" е странна. Също така - ако нещо е "ИСТИНА" дали въобще има нужда да се "защитава"? Истината въобще - защо й е да се защитава, от кого, от какво. Може би "истина" и лъжа... но и двете са нарицателни и се въвеждат като обобщаващи някои човешки явления, потребности и нужди. А дали не е повече нужно на "защитниците" да се защитават... в името на нещо, наречено от тях ИСТИНА? Също така - защитаването... е характерно и в "името на... " което и да е, стига да са се случили някои характерни и не толкова сложни вече процеси. И то не във физиката, нито теориите или законите й.