makebulgar

Еми то е като с диетите. Не виждаш крайния резултат през първия ден или през първата седмица, а го виждаш чак след месеци или години. И няма как с вълшебна пръчица да прескочиш целия период от месеци на упражнения и диети, и да имаш резултат веднага със свалени 30-40 кг. Също така ако някъде по пътя решиш да се върнеш към старите си навици резултата може са е съвсем различен от желаното.

Е има решение и се действа по въпроса. Всички електромобили, фотоволтаици и ветрогенератори са решението. Все още не са довели до отмиране на изкопаемите горива, но след 20-30 години промяната ще е осезаема.

Ще е интересно да разберем до какво ниво е компетентен и в кои езици, тъй като не всички знаем кой кой е тук.

Има такъв в който и имената на животните и на вторите термини са от два други езика, различни от този на ползвателите. Тоест, календара ни не е уникат, а има пример подобен на нашия със заемане на календар, който преди това е бил пренесен два пъти в други езикови среди. Ако пренасянето през мулти националната империя на Тюркския хаганат е дебилна хипотеза, то какво да кажем за аварската хипотеза, която е още по-слабо обоснована. Както знаем за аварите нямаме никакви данни както за езика, така и за календар използван при тях, а връзка се прави единствено по линията, че щом българите са се освободили от аварска власт, то всичко са заели от аварите, и щом аварите са някакви монголо-манджури генетично, то всяка етимология на термините през монголо-манджуро-евенкски езици е тотално доказателство да аварската хипотеза. Твърде слаба е аварската хипотеза, въпреки, че теоритично не е невъзможна. Прабългарската хипотеза пък при която термините са от език, който да наричаме прабългарски е още по-нелепа, тъй като и двата езика в календара явно не са прабългарски, а прабългарите явно не са тюрки или манджуро-монголо-евенки.

има и друг пример с календар, при който половината термини са на един език, а другата са на друг от съвсем различна езикова група.

Числителните ги има в един от езиците от онази област където са били тохарите. А повечето от животните са алтайски, но има и такива които не са тюркски или алтайски. Най-вероятно календарът е бил създаден от въпросните индоевропейци, след това тюрки от хаганата са го приели и са превели част от животинските термини, и чак след това българите го заемат във вече готов вид. Тоест, изводите са, че календара не е източник за езика на прабългарите, не показва по никакъв начин наличие на някакви астрономични познания на прабългарите, и не е най-точен, най-велик и т.н.

Еми сам си отговори на въпроса, като помислиш по какъв начин би могло тюрките да предадат думата в Италия, Португалия, Сардиния, Франция и Баския.

Както написахме твърде елементарно и наивно е да вадиш заключения само и единствено по имената и титлите, при положение, че има и други извори, които говорят за двамата царе в Тракия и в Боспорското царство. Ако искаш да задълбаеш взимаш монетите на тракийския Реметалк, взимаш монетите на боспорския Реметалк, обръщаш ги и сравняваш и обратната страна, а ако искаш можеш и по профила на изображенията да ги сравняваш, за да видиш, че са различни. Ако си истински ентусиаст може да инвестираш средства и да откриеш монетите, за да им направиш анализ на използваните метали, че да установиш къде са сечени. Тоест, всеки има право на мнение, но не всяко мнение има научна или изследователска стойност.

Явно си разбрал значението на поучителните романи и са те засегнали, тъй като си осъзнал какво правиш и къде се намираш в космоса, науката и псевдонауката.

Ако те интересува думата бик ето ти малко други варианти: бик (славянски), буга, бога (азерски, туркменски, киргизки и казакстански, турски), бика (унгарски), бука (мокшански, таджикски), бух (монголски), вака "крава" (испански, неаполитански, португалски, румънски, сардински, сицилиански, венециански), вакх "крава" (френски), букх "крава" (бретонски), бухи " крава" (баски), бугх "крава" (корниш).

Тракийски елит има по мъжка линия при спартокидите, а после при аспургидите е по женска.

"Под „народна етимология“ се разбира наивният опит да се осмисли някоя неясна дума." "Решаването на метаезикови задачи не е присъщо само на учените, защото човек по принцип е „етимологизуващо животно“ и винаги търси произхода на думата. „Докато етимологът провежда научен анализ, за да изследва историята на думата, несведущият се задоволява със случайни съпоставки на непознатата дума с друга, която му е добре позната, опитвайки се да разбере нейния състав, без съпоставката да има опора в реалните факти и да отчита техния произход“ (Бояджиев 2011: 52)." "Т. Бояджиев изтъква, че народна етимология се проявява най-вече при заемането на нови думи, като новата дума се свързва със стара, създавайки произволни отношения между форма и съдържание (едно непознато съдържание и друго познато съдържание, една позната форма и една непозната форма, една позната форма и едно непознато съдържание, една непозната форма и едно познато съдържание). Така може да се даде пример, че врата по народна етимология произлиза от врат, което ще рече от въртеливото движение, но всъщност не става дума за въртеливо движение, а за индоевропейския корен *vriti, който означава ограда, плет (Младенов 1941: 78). Следователно народната етимология може да се определи като важен принцип за семантична деривация, познат още и като катахреза – произвеждат се нови думи въз основа на преосмисляне на дадена вече известна форма (Квинтилиан 1999)." "В своя речник, посветен специално на това явление и даващ за първи път такъв обширен материал по темата, Б. Парашкевов (2013) определя три вида народна етимология: (1) асоциативна – когато е налице семантична връзка с друга сходно звучаща лексикална структура, напр. смок (гъст дим над градската атмосфера) от глагола смуча, стрес (уплаха) от треса се; (2) модификационна („корективна“) – когато е налице промяна в гласежа в посока към позната дума в допълнение на преосмислянето (асоциацията), и (3) фономорфологична народна етимология – когато се произвеждат нови думи по познат модел – напр. тризнаци или петзнаци по аналогия с близнаци." "Народната етимология е най-осезаема, когато се анализира във връзка с езиковите контакти, влиянията между езиците и лингвокултурния обмен. Когато се заемат думи от други езици, заетата дума се осмисля на местна почва във връзка с познат звуков комплекс. Така се проявява несъзнателна и наивна паронимия поради грешна мотивация на етимона. Христоматийни са следните примери – шумка (понеже е тънко като листо) от шунка; полюлей (понеже се полюшва) от полилей; реванол (понеже се реве от него) от риванол." "Заедно с народната етимология, която е наивна от гледна точка на науката, съществува и не по-малко наивната псевдонаучна етимология. Така например, за да не бъдат обвинени в елементарно мислене, редица интелигенти „разобличават“ народната етимология, като предлагат алтернативни обяснения, понякога не по-малко причудливи, но толкова сериозни, че укрепват „авторитетите“, докато всъщност затвърждават някоя заблуда." ЛЕКСИКАЛНИЯТ КОМПОНЕНТ В СОЦИОЛИНГВИСТИЧНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ: НАРОДНА ЕТИМОЛОГИЯ И НАРОДНА ДЕЗАМБИГУАЦИЯ - Ангел Г. Ангелов Народни етимологии - Борис Парашкевов

Явно ти липсват основни познания по история на траките и на Боспорското царство. Не четеш научни книги, а само уикипедия, и след това пишеш умопомрачителни теории и питаш умопомрачителни въпроси. Чукча не читател, а писател. Иначе, тракийските имена Котис, Раскупорис и Ремелтак отиват в Боспорското царство чрез една жена - Гепепирис, дъщерята на тракийския цар Котис VIII, и внучка на тракийския цар Реметалк I, от сапейската династия. Гепепирис става жена на царя на Боспорското царство Аспург, като някои от децата и внуците им след това са кръстени на тракийските им дядовци и прадядовци. Реметалк I и Аспург са царе-клиенти на римските императори Октавиян Август и Тиберий, и от тях получават римско гражданство. Реметалк носи и името на Август, и на монетите му са изобразени с римския император, като същото е и с боспореца Аспург и император Тиберий.

Има грешки, но животинския цикъл е сравнително точен, така че смисъла поне на животинския цикъл е бил ясен. Вторите термини обаче са били доста по-сложни за разбиране и използване, тъй като вероятно са достигнали до прабългарите пренесени през няколко езика, и съответно там има повече грешки.

Еми за такива въпроси като онзи с жилото какво друго освен игнор очакваш. Фолк-хистори въпроси. Другите са елементарни, защо не било вол, а било крава и на кой език сомор е плъх. Няма голямо значение точно какво е животното, дали е вол, крава, плъх или самур. В много варианти на календара животните са с малки различия. В някои варианти примерно има крокодил вместо дракон.

Вол, крава или бик е все едно и също по принцип.

Не е само годината на вола, ами се засичат с китайския цикъл и дилом, сомор и именшегор от втората част на Именника. Тъй че прочита през тюркски и други езици на шегор, дилом, сомор и имен, като "вол", "змия", "плъх" и "кон" си отговарят много точно на животинския цикъл. Иначе, за тълкуването на термините през всевъзможни викингски, шумерски и анунаки езици - възможно е, но е далеч от научното. Всяко нещо е възможно да се тълкува по всякакви псевдонаучни начини, тъй като живеем в свободен свят. Друг е въпросът доколко може да се правят различни тълкувания в пределите на научното.

Искаш конструктивна дискусия, но не мислиш и не действаш конструктивно, а идеологически и псевдонучно. Текстовете в Именника и в другите два източника са много ясни, че представляват хронологически документи, и от досегашните проучвания, които са подкрепени с определени данни, факти и анализи, се е достигнало до определени верни заключения относно съществуването на календар, относно това, че е животински, относно това, и че част от термините са тюркски. Това са все доказани неща и излизането от тях е псевдонаука. Този анализ е логическа заблуда, тъй като не отчита всички останали неща от другите два източника относно календарните термини. Чурешки вече е правил опит да доказва, че термините не са календарни, а че са някакви названия на градове, но всички опити в тая насока за отхвърляне на календара са безсмислени и псевдонаучни.

Може да означава и че първия термин е животинска година, а втория е година от друг десетичен цикъл. В първата част на Именника имаме точно такава схема на подредба на вторите термини.

Интересна забележка, като май досега никой не й е обръщал внимание. Във втората част може също да означава "години", тъй като има два датиращи термина, и никъде не е указано, че втория е месец.

Днес като пишеш за септември, октомври, август и май, превеждаш ли ги и бъркаш ли ги, и правиш ли връзка между етимологията на термините и местата им в календара?!

Тенденциите са към намаляване на самоубийствата. Ето каква е била картинката 2000 г. И ето ситуацията 2019 г. Таймлапс на промяната към по-малко самоубийства може да се пусне тук - https://ourworldindata.org/grapher/death-rate-from-suicides-gho?

Еми хората които са се занимавали с епиграфските паметници от Волга и Кама предполагам са достатъчно добри специалисти, филолози и палеографи. Фактите са такива, че числителните редни по каменните надписи са типични тюркски с типични тюркски окончания -инч, -нч, -нш, като единствено окончанията "-м" са изключения, и те говорят за някакъв диалект или за външно влияние (иранско или друго). В надписите е използван както з-тюркски, така и р-тюркски, а също така арабски, и арменски на 5 камъка. Повечето са на р-тюркски, който се сравнява лесно с чувашкия, който по същество не е някакъв монголски или манджурски, а е тюркски. Реконструкциите на числителните по камъните на база чувашките и тези от Именника са направени добре, но подобни и по-добри реконструкции могат да се направят и чрез стандартните тюркски числителни.

Еми това не е точно мое твърдение, чувашолозите и татаролозите, които са проучили епиграфските паметници на Волга, твърдят именно това, че -инч, -нчи, -нш и -меш са едно и също нещо от различни епохи и географии.

Всъщност при *vičām реконструкцията може да не е точна, тъй като всъщност в арабската азбука няма буква означаваща звука В. Използваната арабска буква و звучи по-скоро като дълго о. Така арабското изписване би звучало като ооджм, или уджм, което всъщност е много близко до обичайното тюркско юч "три". Прицак или който е направил възстановката е изхождал от звученето на чувашките думи и от нашето вечем, но чувашките форми са късно документирани (18 век), а вечем от Именника може да означава съвсем друго число от език от друга езикова група. Останалите числителни от надписите с окончание -м, предадени чрез оригиналното звучене на арабската азбука, също звучат по-различно, тъатм „четвърти“, биялм „пети“, джиатм „седми“, скрм „осми“, тхрм „девети“ и оонм, унм „десети“. При чувашките окончания на числителните -мъш/-меш, се приема, че били някаква съставна форма от рода -ам-еш, -им-еш, но реално са си вариация на тюркското -инч, -нч, което в надписите от Волга от 13-14 век е било записвано като -нш. Тоест, и при чувашите нямаме окончание -ем, -ом, а имаме традиционно тюркско окончание, което през 13-14 век е било -нш, а през 18 век е станало -мш, -мъш, -меш.