makebulgar

Вероятно са звучали като хумсхи, тулсхи и Хсун. Съчетанието σχ се използва в накои диалекти като цаконския за означаване на "ш", но по принцип си означава "сх". Писали са хората в античността например σχόλιον и го четем схолии, а не шолии. По каменните надписи просто няма достатъчно негръцки думи, че да твърдим, че липсата на думи с буква ш доказва, че сигор си е сигор. Ако имахме 200 думи сигурно можеше да се мисли за такова твърдение, но те са само към десетина. При това трябва да се прави разлика между строителните и инвентарните надписи. Вероятно за двата вида и майсторите, които са ги дялали са били различни и да са говорили на различни койне диалекти. Инвентарните може при това да са не с прабългарски думи, а да са с аварски. Тоест, не трябва всичко да се обявява автоматично за прабългарска лексика.

И аз не виждам. Това за анализа на А. Валант го е написал Луис Базен през 1991 г.

"А. Валант демонстрира, чрез много последователни палеографски аргументи, че „формата ЕТХБЕХТИ просто крие дата на глаголица, променена от преписвачите“, която представлява 6372 (правилно: ETIB) от византийската епоха на сътворението на света, или 864 от християнската епоха, датата на кръщението на Борис."

Ако се придържаш към индоевропейските езици или към възможни заемки от разни тюркски, аварски и други подобни може да не са ти псевдонаучни нещата. Но като почнещ да превръщаш всяка дума в асирийско-вавилонско-шумерска вече става псевдонаука. За да докажеш произход на дадена дума от Асирия или Вавилон, трябва да намериш сериозни конкретни научни примери не само в български, но и във възможните преносители или комшии като гърците, хетите, и други подобни. Ако обаче искаш да изкараш прабългарите, че са асирйци или шумери, като зачеркнеш цялата българска историография направена до момента, си вече не неосъзнат псевдоучен, а си целенасочено манипулиращ псевдоучен. Българския и старобългарския принципно са пълни с гърцизми, които разбираш че са такива като понаучиш малко гръцки и старогръцки. Може някои от тях да са и обратни заемки от български в гръцки. Диалектите ни също са пълни със заемки. Примерно ако имаш време за губене можеш да си поиграеш с българската и славянска дума курва, която звучи доста близо до аркадо-кипърската дума за момиче/млада жена/млада съпруга - корва (κόρϝα), което не е славянска заемка, а е свързано със съответните дорийски, йонийски и други старогръцки форми кори, кури (κόρη, κούρη, κώρᾱ) "момиче", "млада жена", "годеница". Близко звучащи думи са, но дали произлизат от една дума или са просто омоними.

Честно казано примерите за използване на сигма вместо ш, както е при шегор-сигор са доста. Например най-известното е יְהוֹשֻׁעַ (Йешуа) - Ἰησοῦς (Исус).

Всъщност излиза, че самото изписване на сигор със "си", а не със "се", тоест на сегор, може би посочва именно, че оригиналната дума, която се е предавала е шегор. Ето едно мнение от интернет относно звука ш преддаван чрез гръцката азбука: "Ако говорим за съвременен стандартен гръцки, тогава не, звукът „ш“ не съществува в него, но в понтийския гръцки той съществува и изглежда така: Χ̌ χ̌. В кападокийския гръцки звукът „ш“ също съществува и изглежда така: σ̌. В кипърския гръцки звукът „ш“ също съществува и въпреки че няма стандартна азбука за него, звукът „ш“ се представя от: σι. В цаконския гръцки звукът „ш“ също съществува и се предава от σχ." Освен шегор-сигор друг пример на замяната на ш със си е например византийското ντερβίσης [der'visis], от персйското: derviş ('dervish')

Не е именно. В текста за лигвофриковете са ти написали конкретно, че аматьорите творят псевдонаука без да го осъзнават. И са убедени, че откриват америка и топлата вода.

Глупости са това. Псевдонаучни манипулации, които целят да неглижират науката, така че псевдоучения да има свобода да си твори псевдонауката.

Да, но на база това "по-голямата част" вадиш генерално заключение за достатъчно основание, докато то не е достатъчно основание, тъй като голяма част от индикта е в предходната година на вола. 7 срещу 5 месеца са. 5 месеца са сериозен период от годината, през които е напълно възможно да са се случили събитията, както е написано и датирано в извора. Да се търсят някакви тигри в сигор, пренебрегвайки фактът, че сигор е изписано с гръцки букви и фактът, че в гръцката азбука нямат буква "ш" и я заменят със "с", е доста ненаучно.

Грешно заключение. Формулирането на грешно предположение на база утвъдени научни хипотези, които е възможно да не могат да се потвърдят с доказателства не е псевдонаука, а само грешно предположение. Разбира се, че е нередно да наричаме отхвърлените стари хипотези, че са псевдонаука. Те си остават стари и отхвърлени хипотези. Псевдонауката е нещо съвсем различно. В общи линии се вижда, че не разбираш от наука и псевдонаука. Не правиш разлика и между научна теория и научна хипотеза. Ако правеше щеше да говориш за отхвърлени теории възоснова на нови доказателсва, а не за отхвърлени хипотези. Има съществена разлика между теорията и хипотезата. Хипотезите, които получат адекватни доказателства се превръщат в теории, а дотогава по даден въпрос могат да съществуват паралелно различни хипотези. Останалите неща по лингвистичните ти опити за анализ са под всякаква критика и показват също, че не разбираш от лингвистика. В тази връзка е поллезно да прочетеш повече по въпроса, като можеш да започнеш от една тема, която съществува тук във форума - Псевдонаучно езиково сравнение. Друго полезно четиво ще е - Folk linguistics, Любительская лингвистика А също така и - Лингвофричество "Някои видове езици изглежда привличат много повече внимание в псевдонаучните сравнения, отколкото други. Те включват езици на древни цивилизации като египетски, етруски или шумерски; езикови изолати или близки до изолати като баски, японски и айну; и езици, които не са свързани с техните географски съседи като унгарския." "Лингвофрикът катастрофално не забелязва, че методите му на действие му позволяват да даде не само предлаганото от него решение, но и много други, които са напълно незадоволителни за него, но също толкова приемливи от гледна точка на неговата методология. Той не може да даде никакъв отговор на въпроса защо е избрал точно това решение измежду десетки възможни, освен „така го виждам аз“ или „открих го“. Като цяло, лингвофриковете са чужди на основния принцип на науката като такава - изискването да се докаже изнесеното твърдение или поне да се представят сериозни аргументи в негова полза, които биха показали неговата предпочитаност пред конкуриращите се версии. За един аматьор е напълно достатъчно, че според него „можеше да бъде така“. Аматьорите не знаят основния принцип на фонетичната еволюция. Нещо повече, те не искат да го знаят, дори и да им бъде формулиран и обяснен - защото той веднага се превръща в непреодолима пречка пред техните фантазии. Те обичат да представят фантазиите си като нещо ново в изучаването на езика. В действителност, днешните лингвофрици точно продължават наивните дейности на своите предшественици от 18-ти век. Те просто не са били докоснати от великите открития на 19-ти век в областта на историческата лингвистика."

822 година първото новолуние е на 26 януари и вероятно тогава е започвала годината на тигъра. Не е много по-голяма част, а са 217 дни в годината на тигъра срещу 148 дни в годината на вола.

що за нелепо изказване Не е никакво аксиоматично приемане, а е чисто и просто точно съвпадение на термините и периодите със 60-годишния календар. Е няма как да оставиш лингвистичните обяснения накрая, при положение, че те са календара. Таблицата е перфектна за първите 6 владетели, а по-натам има грешки. Бакалските сметки са супер важни за теб, който искаш някаква таблица с владетелите, така че да е ясна хронологията, и така че календарните термини да обясняват всичко безгрешно и точно. За мен сметките не са толкова важни, доколкото са важни единствено календарните термини, а не хронологията. За термините е ясно какви са и откъде са, и те изясняват календара, а останалото с търсенето на всички грешки във втората част на Именника са банални подробности, за които не виждам смисъл да се отделя твърде много време.

Изрядна работеща версия на календара има в първата част на Именника. А това, че някой иска системата да е приложима в целия Именник, тоест във втората му част да не съществуват грешки в отчитането на циклите, е проблем на искащия, а не на календарната версия. Иначе табличката не е ясно каква трябва да е?! С владетелите и хронологията им, с лингвистични обяснения или друга? Желанието всичко да е доказано и да няма "може", "възможно е" и "вероятно" не е адекватно съотнесено към историческата наука, а по-скоро може да се изисква в математиката, физиката и други точни науки.

Европейските индоевропейски езици са им били много по-познати. Дето се вика на сън са ги знаели. Все едно днес да сравняваш думи като дог, кат, елефант, чикен и разни подобни. Ако намериш ръкопис с някакъв календар със сходни термини няма да се зачудиш от кой език са. От друга страна азиатските индоевропейски езици са им били доста по-непознати. Има съществена разлика. Микола е познавал добре френски, немски, латински и славянски, но не и памирските и тохарски диалекти.

Ето това са добри примери за псевдонаучна лингвистика. Шегор можло да е каквото ни звучи сходно. Текучитем е текуща година. А докс ни звучало френски, ама и като немски, и като холандски, и извода е смесен език... Псевдонаука отвсякъде. Направо чисти глупости.

Кога са живели и какво е било нивото на науката няма значение, тъй като говорим за езици, които са познавали. Те са знаели че термините, които са в Именника не са от франкски, френски или латински и това е достатъчно. Откриват паралели в тюркските езици.

Миккола и Базен няма значение кога са живели и какви са им случаите. Фактите са, че са професионални учени лингвисти познаващи добре и френския и франкския и латинския, които са се занимавали с Именника и с анализ на термините. И на двамата не им е и минавало през акъла, че шегор, дван, тох, докс и верени са някакви френски, франкски, латински или франко-влашки думи. Ако в тези езици имаше такива думи, които са като онези в Именника двамата много лесно щяха да видят връзките и да изтъкнат това, че в Именника има франко-влашка терминология. Нищо подобно не виждаме при тях. Те двамата не са местни български историчари искащи да направят от прабългарите тюрки, а са независими учени, които са проучвали Именника и термините от научна гледна точка.

Та на въпроса, пак ще попитам, Луис Базен и Йозепи Миккола, които са професори лингвисти, а не историци, защо не са открили в термините от Именника франкско-романски произход!? Некадърни лингвисти ли са, че не са могли да се справят със старофренския, франкския и други такива древни езици, които тукашните герои разгадават за 5 минути чрез гугъл в нета.

По нищо не личи. Ново и градивно можеш в строителството да намериш, а историческата наука е консервативна. Лаиците и псевдоучените обикновено искат невъзможни неща, искат революции случващи се за 3 часа следобед, и разбира се искат властта над всичко да е в техни ръце. Но като ги пратиш на изпит и тест да си покажат реално познанията по история получават двойки. И като си получат двойките обикновено слагат под един знаменател всички учени, тъй като не разбират, че всеки учен си е за себе си. Не разбират и защо се цитират стари книги, защо се пишат нови в които се цитират стари и т.н. Тоест, не познават науката. Познават само кръчмарските беседи.

Руснаците всъщност от началото на май си напредват значително към Константиновка. И дефакто неколкомесечното примирие е прекратено.

Явно не правиш разлика между непрофесионалните учени, които са много начетени и се занимават с наука, и псевдоучените и простолюдието, които нямат нито знанията нито капацитета да се занимават с наука и целенасочено обвиняват учените в лъжи и измами. Когато простотията и псевдонауката се разпространят трябва да се ограничат и разпространителите им да се поставят на местата им. Иначе се получава така, че всичко се замацва с теории за прабългари франко-власи, за тангра от асирийския език или със старите теории на златарски и тюрколозите за хуно-прабългарското величие през вековете. Никой учен не се притеснява от различното мнение, от критика, от спор или някой да го изпревари, защото знае, че науката изисква и различно мнение и критика и дискусии и че никоя теория не е крайна. Това е заложено в научния метод. Но когато разни лаици и псевдоучени, за да си лансират идеологиите започнат да манипулират фактите, да игнорират доказателствата и да обвиняват учените в лъжи и измами, то нещата са съвсем различни и срещу тях е редно да се вземат мерки.

Чудно е защо видните лингвисти, които са се занимавали с проблемите на Именника, не са видели в неславянските термини франкско-латински думи! Микола и най-вече французина Луис Базен са изследвали обстойно термините и не са видели в тях никакви франкски думи. Те са филолози, които са познавали добре френски, немски, латински, славянски, тюркски и всякакви други европейски, скандинавски и други езици. Прости и слепи ли са били, че да не видят, че прабългарите са били франки с латинско-влашки диалект.

Единия е професионален отбор и води с 65 на 0, я другия отбор е аматьорски от дебелаци, които тренират само на джаги и плейстейшън. Простолюдието от аматьори дебелаци в нета, които искат да участват в играта, нямат капацитета да преценят кое от двете мнения е вярно. Те не разбират какво е науката и псевдонауката, и кога е нужен консенсус и кога е ненужен. В зората на науката великите открития са правени често на случаен принцип, но винаги от професионални или непрофесионални учени занимаващи се с научни проучвания, а не от простолюдието занимаващо се с псевдонаука.

Целите ти са ясни - да правиш революции, да отричаш всичко, което науката е открила, и да рекламираш ума си, чрез някакви велики открития, които смяташ, че си направил. Така правят съзнателно или несъзнателно псевдоучените. Дънинг и Крюгер обясняват причините за това. Принципно всички са гении погледнато от собствената им капандура, но ако трябва гениалността им да се проверява с някакъв тест или научна задача, се дънят яко. В случая с просто расъжденията си на глас използваш логически грешки, за да манипулираш, така че теориите ти да изглеждат по-реалистични. Реално изискването ти за референтна година, за да бъдат легитимни термините от приписката и чаталарския надпис, е заблудата "вдигане на летвата", тоест отричане на доказани неща, чрез изискване на друг тип доказателства. Така вече календарните термини могат да са календарни термини, само ако има някаква референтна година за начало, в противен случай не са календарни термини или са "силно под въпрос".

Целта ти явно не е да правиш нещо съзидателно, а е да размиваш нещата и да отклоняваш вниманието от темата, която е поставена от Именника. Всякакви отклонения като това, че нямало календар, че термините били някакви зодиаци, имена на градове, френски думи или проч, са в противоречие със същността на Именника. Именика е летопис подобен на много други от онази епоха. Това се потвърждава категорично от приписката на Тудор Доксов и от Чаталарския надпис, където има календарни термини указващи конкретни години и събития.