makebulgar

Ако надписите са били на камък може да са били изписвани в доста различни конфигурации, и чак при преписването им на хартия преписвача ги е оформил в рубрики според вижданията си как е най-добре. Ако са били на камък е логично да имаме продължителността на управление на владетеля, ако е била добавяна на камъка при смъртта му, както днес има случаи хора да си слагат надгробна плоча приживе, и когато умрат да им дописват камъка. Може и друг вариант да е по-вероятен, а именно на камъните да е нямало продължителности на управление, а само циклови данни, и преписвача да ги е смятал сам.

Ето още един списък, който не доказва, че живеем в родово-общински-първобитен строй. Петър, 94 дни, фамилията му е Младенов, годината му е 1990. Този е първия председател и каза „По-добре танковете да дойдат!“. Станко, 11 дни, фамилията му е Тодоров, а годината му е 1990. Временно изпълнява длъжността председател. Николай, 15 дни, фамилията му е Тодоров, а годината му е 1990. Временно изпълнява длъжността председател. Желю, 6 години, фамилията му е Желев, а годината му е 1990. Първият демократично избран президент от СДС. Петър, 5 години, фамилията му е Стоянов, а годината му е 1997. Георги, 10 години, фамилията му е Първанов, а годината му е 2002. Росен, 5 години, фамилията му е Плевнелиев, а годината му е 2012. Издигнат от ГЕРБ. Румен, 8 години, фамилията му е Радев, а годината му е 2017. Независим с подкрепата на БСП. Фамилиите (Родовете) ги използваме и днес, за да уточняваме за кой човек точно идва реч, сред масата народ със същото име. При такава система на изписване само на години в списъка, реално историческата хронология е спазена и информацията е точна, но за четящия може да стане объркване в разбирането, тъй като не се споменават месеци. Така при Желю се губи една година в сметките и при него ако не знаеш историята трудно от списъка ще разбереш, че президент е станал през 1992 година. Такъв списък е идентичен с Именника и по това, че използваните години за датировки - 1990, 1997, 2002, ...., са от чужда за българите календарна система, приета при покръстването. Да не говорим, че и титлата президент не е българска.

Няма конфликт в това, че в единия случай се говори за богове, а в другия за един бог. Ако при българите е имало богове закрилници, които закрилят конкретния владетел и семейството/племето му, то не пречи те да говорят за бог в единствено число и за богове като цяло. Йехова първоначално е именно такъв бог закрилник, който е защитавал еврейското племе, и е съществувал паралелно с множеството богове преди 2000-3000 години. И е имало такива евреи, които са го изоставяли и са почвали да се кланят на други, съответно да получават защита от тях. Преди време бях извел една хипотеза, че имената на повечето български племена всъщност са имена на богове закрилници. Имената на владетелите също може да са такива, като например Муртаг - Мурдад - Амертат - Мардук. Християнството приема върховния бог, но под него светците вършат предишната работа на боговете закрилници. При нас се наричат Светъц.

Много по-лесно е да вземеш таблета от ръцете на войнка, отколкото хеликоптера от ръцете на пилота. С тези таблети и дистанционно управление вече може да е нужно да взривиш само един бункер или къща, за да почнат да падат хеликоптери от небето, без да си стрелял въобще по тях.

Богът може да е Зурван - Времето, известен още и като Саурва. А жреците му са кучеглавите кукери с факлите. „Той (Симеон) имал два[ма] синове; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден днешен още живее и здраво управлява българите — Петър. Баян обаче бил изучил магията дотам, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поиска.“

Местните селяни винаги са недоволни от подобни концесии и мини. И винаги говорят за уникалната природа, която се губела при миното дело. Но правителство си получава пачките от концесиите, а ресурсите не седят в земята, а се извличат. Така е навсякъде по света, а не само в забайкалието. Концесиите са добра печалба за правителствата, тъй като без да влагат никакъв ресурс получават солидни приходи. И те не са икономическо превземане, тъй като става на въпрос за производства и добив, който правителството или местния бизнес или не искат или не могат да осъществят в момента. С концесията добива се разработва и става готов за употреба, а правителството по всяко време може да реши да прекрати договора и само да поеме вече разработения бизнес.

Явно е че с купища празнодумие няма как да промениш това, че етанола е невротоксин и поразява нервната система. Нито ще промениш онези изследвания, показващи, че алкохола води до загуба на сиво вещество. Загубата на сиво вещество от алкохола, а и от възрастта, е свързана с празнодумие, деменция, алцхаймер и други подобни.

Ето една статия от Станислава Цанева - "Именник на българските ханове. Книжовен паметник от езическата епоха?" Статията предлага алтернативна датировка на паметника, която го свързва с първите наченки на литература от времето на хан Омуртаг. --- Както предположих по-горе Именника може да е от първите текстове записани на прото-кирилица в която са използвани буквите Ш и Ч. Всякакви по-ранни записи в храмове предполагат използване на гръцката азбука, но тя не е подходяща за тази задача.

Еми това са логическите ти заблуди, които лансираш. От една страна оспорваш доказаните факти, че етанола е вреден невротоксин. А също така даваш примери с някакви в казармата, които пиели яко. Ясно е, че в казармата са все млади хора и е логично да оцеляват при пиенето, но етанола освен рязко умъртвяване може да причини и дългосрочни вреди върху нервната система, черния дроб и всяка друга клетка от тялото. Ще е интересно да дадеш и справка как са със здравето най-яките пиячи от казармата след 20-30 години пиене... ако са оцелели толкова дълго.

Еми тетрациклиновата бира е двойно вредна заради алкохола и заради тетрациклина, който като се предозира води до дълъг списък със странични ефекти. Логическите заблуди с примера с водата са не на място тук. С вода можеш да предозираш само съзнателно, ако се насилваш да пиеш, иначе организма си има механизми и спираш да пиеш, когато си утолиш жаждата. При антибиотиците и други отрови човека разбира, че е предозирал чак когато вече се е натровил, тъй като организма няма механизми за реакция, или човека ги пренебрегва.

Древноегипетската бира съдържала тетрациклин, мощен антибиотик, официално открит от учените едва през 1948 г. Това откритие било направено, когато студенти по археология се опитали да пресъздадат рецептата за древната напитка. Хипотезата била потвърдена, когато химичният анализ на мумифицирани останки разкрил високи нива на тетрациклин в костната тъкан и дентина, което показва системна консумация на антибиотика през живота. Armelagos, G.J. (2000). Take Two Beers and Call Me in 1,600 Years: Ancient Nubians and Egyptians had a way with antibiotics. Natural History, 109, 50-53. Нубийска антибиотична бира 9 декември 2010 г.От Джей Брукс По неразбираеми причини, освен антиалкохолната пропаганда, бирата е забранена за рекламиране на многобройните ѝ признати ползи за здравето. За хората, които са против алкохола, да кажат, че бирата е полезна или поне не е вредна (в умерени количества), очевидно е същото като да кажат „пий“. И за бога, никога не бихме искали да казваме на хората да правят нещо, което може да е полезно за здравето им, особено ако едно малко малцинство не може да понесе истината... ъъъ, бирата. Но въпреки нашата особена неспособност да бъдем разумни по отношение на алкохола, бирата и здравето са неразривно свързани още от началото на цивилизацията, когато пиенето на бира е било по-безопасно от водата. Но може би е имало поне още едно медицинско приложение на бирата, поне във вида, който са варили древните нубийци , „етническа група, произхождаща от Северен Судан и Южен Египет, която сега населява Източна Африка и някои части от Североизточна Африка“. И за известно време те дори са управлявали древен Египет, започвайки от 25-та династия. Според общоприетото схващане, употребата на антибиотици е съвременно изобретение, за което се смята, че е на не повече от осемдесет години, но археолозите са открили в костите на древни нубийски скелети следи от тетрациклин , „широкоспектърен поликетиден антибиотик, произвеждан от рода Streptomyces на Actinobacteria, показан за употреба срещу много бактериални инфекции“. Това предполага, че употребата на антибиотици може да е с 2000 години по-стара, отколкото се смяташе досега. От репортажите на Discovery News: Според изследването, някои от първите хора, които са използвали антибиотици, може да са живели по бреговете на Нил в Суданска Нубия, която се простира на границата между съвременни Египет и Судан. „Като се има предвид количеството тетрациклин там, те е трябвало да знаят какво правят“, каза съавторът Джордж Армелагос, биологичен антрополог в университета Емори в Атланта. „Може да не са знаели какво е тетрациклин, но със сигурност са знаели, че нещо ги кара да се чувстват по-добре.“ Армелагос е бил част от група антрополози, които са разкопали мумиите през 1963 г. Първоначалната му цел е била да проучи остеопорозата при нубийците, които са живели между около 350 и 550 г. сл. Хр. Но докато разглеждал през микроскоп проби от древната кост под ултравиолетова светлина, той видял нещо, което приличало на тетрациклин - антибиотик, който не е официално патентован в днешно време до 1950 г. И Physorg.com добавя това, от антрополога от Емори Джордж Армелагос и медицинския химик Марк Нелсън от Paratek Pharmaceuticals: „Склонни сме да свързваме лекарствата, които лекуват болести, със съвременната медицина“, казва Армелагос. „Но става все по-ясно, че това праисторическо население е използвало емпирични доказателства, за да разработва терапевтични средства. Нямам съмнение, че са знаели какво правят.“ Армелагос е биоархеолог и експерт по праисторически диети. През 1980 г. той открива следи от тетрациклин в човешки кости от Нубия, датиращи между 350 и 550 г. сл. Хр. Древното Нубийско царство се е намирало в днешен Судан, южно от древен Египет. Армелагос и неговите колеги изследователи по-късно свързаха източника на антибиотика с нубийската бира. Зърното, използвано за приготвянето на ферментиралата каша, съдържаше почвената бактерия стрептомицес, която произвежда тетрациклин. Ключов въпрос беше дали само отделни партиди от древната бира съдържаха тетрациклин, което би означавало случайно замърсяване с бактерията. Резултатите им бяха публикувани в септемврийския брой на Американското списание за физическа антропология. Ето резюмето: Хистологични доказателства за употреба на тетрациклин са докладвани в древна популация от X-група (350–550 г. сл. Хр.) от Суданска Нубия (Bassett et al., 1980). Когато костни проби са изследвани чрез флуоресцентна микроскопия под UV светлина при 490 Å, са наблюдавани жълто-зелени флуорофорни отлагателни ленти, подобни на тези, получени от тетрациклин, което предполага значително излагане на популацията на антибиотика. Тези доклади са посрещнати скептично с твърдения, че флуоресценцията е резултат от постмортална тафономна инфилтрация на бактерии и гъбички. В настоящото представяме киселинната екстракция и масспектроскопската характеристика на антибиотика тетрациклин от тези проби. Костните проби са деминерализирани в безводен водороден флуорид, който разтваря костно-комплексния тетрациклин, последвано от изолиране чрез твърдофазна екстракция върху среда с обратна фаза. Химичната характеристика чрез масспектроскопски процедури с течна хроматография под високо налягане показва, че времената на задържане и масспектрите на костния екстракт са идентични с тези на тетрациклин, когато е третиран по подобен начин. Тези резултати показват, че в пробата от костта е открит естествен продукт тетрациклин, който е превърнат в киселинно-стабилната форма, анхидротетрациклин, с маса + H от 427,1 amu. Нашите открития показват, че пробата от костта е маркирана от антибиотика тетрациклин и че популацията от NAX е поглъщала и е била изложена на материали, съдържащи тетрациклин, в хранителния си режим. Както открили, най-вероятният източник на техния „диетичен режим“, който включвал антибиотика, била нубийската бира. През 2000 г. Армелагос разбрал, че най-вероятно е бирата, и публикувал откритията си в списание „ Natural History“ в статия, озаглавена „ Вземи две бири и ми се обади след 1600 години“ . Но да се върнем към Discovery News: Първият доклад на екипа му за откритието, подкрепен от още повече доказателства и публикуван в Science през 1980 г., е посрещнат с много скептицизъм. За новото проучване той получава помощ за разтваряне на костни проби и извличане на тетрациклин от тях, което ясно показва, че антибиотикът е отложен и вграден в костта, а не в резултат на замърсяване от околната среда. Анализите също така показват, че древните нубийци са консумирали големи дози тетрациклин - повече от обичайно предписваната днес дневна доза за контролиране на инфекции, причинени от тежко акне. Екипът, включително химикът Марк Нелсън от Paratek Pharmaceuticals, е публикувал резултатите си в Американското списание за физическа антропология. Те също така успяха да проследят антибиотика до неговия източник: зърно, замърсено с вид плесеноподобни бактерии, наречени Streptomyces. Често срещани в почвата, стрептококовите бактерии произвеждат тетрациклинови антибиотици, за да убият други, конкуриращи се бактерии. Зърнените култури, съхранявани под земята, лесно могат да мухлясат, замърсени със Streptomyces, въпреки че тези бактерии биха произвели само малки количества тетрациклин самостоятелно, когато бъдат оставени да престоят или изпечени на хляб. Едва когато хората ферментираха зърното, производството на тетрациклин би се увеличило рязко. Нубийците са яли ферментиралите зърна като каша и са ги използвали за производство на бира. Учените работят сега, за да установят точно колко тетрациклин са получавали нубийците, но изглежда, че дозите са били високи, консумацията е била постоянна и пиенето е започнало рано. Анализите на костите показват, че бебетата са получавали известно количество тетрациклин чрез майчиното мляко. След това, между две и шестгодишна възраст, е имало голям скок в нивата на антибиотици, отложени в костите, каза Армелагос, което предполага, че ферментиралите зърнени храни са били използвани като храна за отбиване. Днес по-голямата част от бирата се пастьоризира, за да убие стрептококи и други бактерии, така че не би трябвало да има антибиотици в ейла, който поръчвате в бар, каза Денис Вангервен, антрополог в Университета на Колорадо, Боулдър. Но Армелагос е предизвикал учениците си да си приготвят бира у дома, както са правили нубийците, включително добавянето на стрептококова бактерия. Получената напитка съдържа тетрациклин, има кисел вкус, но е подходяща за пиене, и има зеленикав оттенък. Може би това би могло да се използва за Деня на Свети Патрик? Що се отнася до антибиотиците, те дори не са единствените медицински приложения на бирата в древността, според Армелагос: Първият от съвременните тетрациклини е открит през 1948 г. Дадено му е името ауереомицин, на латинската дума „aerous“, която означава „съдържащ злато“. „Стрептомицетите произвеждат златна колония от бактерии и ако тя е плавала върху партида бира, сигурно е изглеждала доста впечатляващо за древните хора, които са почитали златото“, теоретизира Нелсън. Древните египтяни и йорданци са използвали бира за лечение на заболявания на венците и други неразположения, казва Армелагос, добавяйки, че сложното изкуство на ферментиране на антибиотици вероятно е било широко разпространено в древността и се е предавало през поколенията. Доста интересни неща. Жалко, че днес не можеш да си купиш антибиотици на кашон... или на буре.

Данните за българските капища са ограничени, но можем да си представим горе-долу какви са били в сравнителен план с тези на славяни и хуни, доколкото в езическия период си живеем съвместно и с едните и другите. Интересно е сведението за славянските храмове на върхове, които имали идол с форма на човек, и отвори в стените, през които светлината от изгрева навлизала в капището. А това, че капищата не са описани напълно в старобългарските текстове, не означава, че са нямали стени.

Това не е много сигурно, че може да се случи. За повечето хора капището си е капище, идола си е идол, текста си е тескст, храма си е храм, и всяко от тях си има определената форма и предназначение, без да са взаимозаменяеми. И не винаги можем да знаем какъв смисъл са влагали различните хора във всеки обект. Тоест, някои са виждали само външните форми и са влагали религиозен смисъл, а други (маговете, жреците) са знаели истинското предназначение. Капищата не са били просто места за идоли, а са били нещо повече. Идолите също не са били просто образ на богове, а често са били стожери за следене на движението на небесните тела. За славянските капища дори е указано, че имали отвори в стените, през които се случвали ефекти при изгрева...

Вероятно именно думи като шегор, читем и вечем са били причината да започнат в Преслав да измислят кирилицата. Календара е бил в употреба, но е нямало удобни гръцки букви за термините, и са започнали да търсят в други азбуки или в руните. Ако Именника е бил записан в езически храмове, то вероятно е било върху дърво, тъй като каменните храмове са от по-късен период след Крум. Ако е така може да се предположи, че записани върху някакви идоли, те са били изнесени от храмовете при навлизането на Никифор, и някъде по възвишенията около Плиска са били преписани на папирус или кожа, за да не се загубят. От там са влезли в библиотеката на Муртаг. От нея са били преписани от някой християнски вече писар - вероятно Ернавота, който е искал да запази хрониката на дедите си в новите християнски текстове, които е преписвал.

Инженер-любителят Брайън Хайдет построил камера в гаража си, която снима с 2 милиарда кадъра в секунда. Той я използва, за да улови движението на светлината. В гаража си, YouTuber-ът Брайън Хайдет, известен онлайн като AlphaPhoenix, създаде камера, способна да снима с два милиарда кадъра в секунда. Тази невероятна скорост ѝ позволява да улавя движението на светлината във въздуха. Хайдет демонстрира работата си във видеоклип, публикуван на 17 октомври, който показва светлинни лъчи, движещи се в забавен каданс. Тази установка позволява на зрителите да видят това, което преди е било само теоретично знание: скоростта на светлината, приблизително 30 сантиметра в наносекунда, замразена в отделни кадри. Домашно направената камера на ентусиаста използва мощен лазерен лъч, който пресича гаража, отразява се от огледало и се движи зигзагообразно между успоредни огледала, преди да достигне стената. Частиците от мъгла във въздуха разпръскват светлината, правейки я видима за сензора. При два милиарда кадъра в секунда, светлинният лъч се превръща в хипнотизиращо зрелище, държащо се по странен, почти фантастичен начин. YouTuber-ът вече беше създал камера, способна да постига един милиард кадъра в секунда през 2024 г., но за да постигне този нов рекорд, той трябваше напълно да преработи системата. Той подобри моторите за по-голяма прецизност, подобри оптиката за по-резки изображения и преработи софтуера, за да обработва огромни количества данни в реално време. Тези подобрения позволиха на камерата да улавя движението на светлината както никога досега. Ляво: Кадър от камера с 1 милиард кадъра в секунда; дясно: Кадър от камера с 2 милиарда кадъра в секунда. Позицията на камерата влияе върху начина, по който се появява светлината. Когато е разположена директно зад лазера, изходящият лъч изглежда пълзящ, докато връщащата се светлина изглежда почти мигновена. Това не нарушава законите на физиката. Ефектът се получава, защото светлината, отразена от частици близо до камерата, достига до сензора по-бързо от светлината, отразена от по-далечни частици. Когато Хейдет премества камерата от другата страна на гаража, ефектът е обратен: дългите светлини сякаш пристигат мигновено, докато късите светлини сякаш закъсняват. Заснемането на пълно изображение с два милиарда кадъра в секунда е невъзможно с конвенционалната технология. Хайдет решава този проблем, като използва малко огледало, монтирано на кардан, за да насочва лазерната светлина към един-единствен, високочувствителен сензор. Всяко движение записва един пиксел, които след това се комбинират, за да образуват цялостно изображение. Този метод е бавен, но изключително прецизен, като ефективно симулира работата на многомилионна камера с хиляди синхронизирани сензори. За да постигне това ниво на прецизност, Хайдет заменя стандартните сервомотори с компоненти, включващи високопрецизни енкодери и зъбни ремъци, които контролират движението на огледалото с точност до под градуса. Всеки детайл е от значение, тъй като дори най-малкото отклонение може да съсипе изображението. Електрониката на системата е не по-малко сложна. Фотоумножител преобразува входящите фотони в електрически сигнали, които се предават чрез коаксиални кабели към осцилоскоп, който записва два милиарда семпли в секунда. Разработчикът е измислил гениален начин за намаляване на шума чрез предаване на сигнала на фотоумножителя и синхронизиращия импулс чрез един кабел, като внимателно синхронизира независимите им пристигания. Тази комбинация от оптика, електроника и софтуер създава безпроблемна илюзия за запис на пълни кадри с рекордна скорост.

През 1954 г. няма как да са виждали милиони туристи да минават през Севтополис. Тогава нито траките са били толкова известни (и днес не са), нито културния туризъм е бил толкова развит. Язовира е бил къде къде по доходен бизнес, който е можел да подпомага изпълнението на петилетъчните планове в много направления.

Тухленото съоръжение под могила №3 до Севтополис.

Висшата мъдрост не е мистика, ако е споделена в книги.

Освен Олеледе в списъка с авторите е и Лазаридис, а също така и куп други учени - сърби, хървати, чехи... A genetic history of the Balkans from Roman frontier to Slavic migrations

Всеки може да прочете Библията, да тренира Йога, да седи 5 часа в поза Лотос и да мълчи "медитирайки". В общи линии нищо мистично (необяснимо от науката) няма в тези практики, нито в тайните практики на други езотеристи, масони, шамани, свещеници и фараони.

Жалко, че не купуваме и не идват дронове изтребители и дронове бомбардировачи. Докато обучаваме летящи пилоти другите тренират дистанционно.

Това е някаква логическа заблуда с изтъкване на черешки. Има някои млади хора, които узряват психически по-рано и рязко, заради това което преживяват - житейски стрес, гениалност, трагедии и загуби, но те са изключения. Средностатистическия човек достига зрялост с възраста, с повишаване на образованието си и с опита. Първоначално е глупаво дете незнаещо нищо, питащо и търсещо, а като поостарее вече знае много и не пита. Като научи всичко, вече за него няма мистерии, религии и богове. Има старци, които остаряват без да станат умни и мъдреци, живеейки някъде по планински села или ограничени от религии и общности. Има и старци вдетинени от болести на мозъка. Всички те са изключения. Важното е, че "израстване" е психическо определение, което е пряко пропорционално на истинското израстване свързано с времето. "Преживяванията", които някои хора смятат за тайни достъпни само за мистиците, са най-обикновени преживявания, които всеки може да изживее използвайки същите наркотици, същите физически практики, същите книги или същите приключения.

Обезвучаването може да идва просто заради скороста на говорене на майчиния език. Знаем добре езика и съответно го говорим по-бързо, което води и до невъзможност да се изговарят звуците изцало и точно. Чужденците, които учат български, го говорят по-бавно и често изговарят думите буква по буква, без познаване на интонациите и ударенията.