makebulgar

Еми явно гледните точки са различни. И в България мотивите са различни от тези в Франция и Германия. Патриотичните мотиви при българите след освобождението и двете балкански войни са едно, а имперските и икономически войни на французи, германци и руснаци са друго. Различни са и мотивите на интелектуалеца във Варна и на селянина живеещ на българо-сръбската и българо-гръцката граница. Първия може да е станал доброволец заради патриотични чувства, а втория заради братята и сестрите си от другата страна на границата и заради баща си и дядо си, които са воювали в предходните войни. Ставали са доброволци и от чисто финансова гледна точка. В бедна къща с 10 деца момчетата са виждали начин да излязат от селото чрез армията.

Първата световна война е все още война на хората, а не на танковете, ракетите и машините. Хората са били есенциално нужни, за да се спечели която и да е война по онова време. И хората са разбирали това много добре, без да е нужно царете да ги привикват в армията. Владетелите въпреки, че са организирали войните и са имали някакви цели, били те имперски или други, не са били като сегашните, а са били избирани от мнозинството или са били наследствени монарси. Хората не са гледали на тях като ненужен излишък, начело на държавата, който само им вгорчава живота чрез данъци, а са гледали на тях като някаква сигурност, като началници, които знаят и могат повече както по отношение на финансите, така и по отношение на войната. А войната по онова време не е била изключение мъмрено от международната общност и съда в Хага, а е била неизбежна реалност, която се е случвала на всеки и на всички поколения преди тях. Царя по онова време е осигурявал определена стабилност и хората са предпочитали тази установена стабилност в която могат да отглеждат децата и внуците си, пред всяка друга власт, която би дошла след някоя война. След войната ако дойде друга власт и друг народ на власт сигурността ти отива на боклука, и може децата ти и внуците ти да бъдат убити, отвлечени, къщата ти да бъде запалена, и ти самия да бъдеш убит, просто защото така действат завоевателите. Пред всеки по този начин е стоял избора да воюва и да даде всичко, за да победи неговия цар и армия, или да си седи пред телевизора и да гледа как чуждите армии превземат държавата му, крадат добитъка му, отвличат жената и децата му, и как остава без земя и препитание. Тоест, по-добре да отидеш в армията и заедно със сънародниците си - млади и силни мъже, с оръжия в ръце да направиш всичко възможно да спечелиш войната, дори при възможността да умреш, вместо да чакаш чуждата армия да дойде пред дома ти и така или иначе да те убие, тъй като в дома си ще си слаб, само със жените, децата и старците.

България е 11 милиона хектара, така че територия равна на половината Балкански полуостров може да изработи толкова ток, че целия свят да се захранва. Сахара е 920 милиона хектара, така че там слънчевите панели могат да се развиват още 1000 години напред във времето, и дори да спрем всички тецове и аеци пак ще можем да се захраним.

Ако всички 32 милиона хектара земя използвана за производство на биогорива се преобразува с поставяне на слънчеви панели, това би произвело достатъчно електроенергия, за да могат всички автомобили и камиони да преминат на електричество.

За числителните имена от Именника имаме тук една доста стара тема - Прабългарските числителни имена, където много от нещата са обсъдени вече.

Написаното е по кориците на книгата, а не по самата книга. За автора на задната корица пише, че е магистър филолог по български и руски език, което е доста далеч от езиците от които са термините в Именника. От друга страна, например Луи Базен, който отделя време и пише за Именника и календарните термини в него, е професор филолог по ориенталски езици, включително турски и всякакви тюркски, и един от трудовете му е конкретно за тюркските календари. Всичко това по никакъв начин не показва какво е написано в книгата. Може да е гениално ново откритие, но може и да е преповтаряне старите неща или да е псевдонаука. Няма как да разберем само по кориците. Но по тези малки странични детайли можем по-скоро да се откажем да си я купим. Една такава книга, която е по темата с Именника, термините и източниците за Именника, и е от магистър историк е "Именникът на българските князе" на Ст. Чурешки. В нея има доста неща, които са извън общоприетите и са радикални (автохтонни), тоест, че термините не са календарни, а са имена на градове. Заради такива книги често сме скептични към подобни трудове, дори и да не сме ги чели.

Книгата се рекламира като написана от магистър филолог, което трябава да вдъхне авторитет на евентуалния читател, вероятно като противовес на останалите книги и трудове, които не са писани от филолози. Но виждаме, че все пак други филолози са се занимавали с числителните. При това в модерния научен свят не е много престижно автора да се изтъква, че е само магистър, тъй като магистърската степен не е научна, а е образователна. Магистратурата се завършва лесно, особено при наличието на ChatGPT. Микола, Москов, Базен, Мудрак и останалите филолози са хабилитирани учени, които са станали първо магистри, след това доктори, а после и доценти, професори и т.н., така че всеки, който реши да се довери на авторитета на професионалното образование на авторите би следвало да предпочете техните трудове. Ако книгата беше докторат по темата вероятно нямаше да има нужда да коментираме тези неща, но явно не е. Ясно е че написаното няма да е 100% същото като написаното досега от Микола, Москов и Добрев, но въпросът е че няма да е и много по-различно от написаното от тях. Термините и Именника са консервативна наука и предлагането на нещо ново, различаващо се напълно от анализите на старите учени, би било или гениално или псевдонаука. Относно термините от Именника досега повечето примери са с автори на книги, които се придържат към преводите започнати от Микола и след това просто прекопират по малко по-различен начин написаното, с добавяне на свои открития и интерпретации на значението на някои термини. 144 страници не е ясно какво означават. Може да са 300 страници чиста наука написана със ситен шрифт и събрани на 144 страници, или може да са 50 страници измислици и фантасмагории написани с едър шрифт с по 6 см полета покрай текста. Няма как да знаем, тъй като виждаме само корицата на книгата. Микола и Москов може и да отделят малко страници за числителните термини, но има и други автори, които отделят повече. Примерно ако вземем на Ж. Войников писанията за термините и ги оформим с голям шрифт с по 6 см полета от всички страни, може и да станат към 150 страници. Войников, който не е филолог, а е любител с разширени познания, доста обширно дава анализи за всички термини с паралели и сходства на термините с всякакви азиатски езици, но това не означава, че анализите му са верни. Тоест, теглото на страниците не е чак толкова важно, а е важно написаното. 13-те страници на Микола са много по важни за науката от всеки следващ тях труд относно термините, календара и Именника, без това да означава, че Микола е бил прав навсякъде. В електронните книжарници книгите се рекламират освен с предната корица, но и със задната, със снимки и описание на съдържанието и със снимки на няколко страници, така че читателя да придобие представа какво ще купи и чете. Представя се и резюме, което описва същината на проучването, а не само авторитета на автора и темата на книгата. Ако липсват тези неща се предполага, че авторът и продавача или не разбират нищо от маркетинг и продажби, или авторът крие от купувача нещо, като например това, че е написал нещата псевдонаучно.

От написаното за книгата е интересно това, че е специално за числителните, но пък от друга страна щом е само за числителните означава, че няма да има сериозен анализ на календара и хронологията. Също, доколкото е описано, че разглежда изследванията на Микола, Москов и Добрев, може да не разглежда всички останали, което е пропуск. И тъй като нарича в описанието числителните - прабългарски, и смята, че Именника е важен източник за езика на прабългарите, значи няма да има нещо съществено различно от написаното от Микола, Москов и Добрев, и ще изключи възможността термините и календара да са заети.

В общи линии каква е идеята развита в книгата? Какво означават числителните и от кой език са?

Вече и професионални масажи правят роботите с AI.

Напоследък силните не се съобразяват много с международното право.

Не е време разделно, а е време за придобиване. Русия - части от Украйна, САЩ - Гренландия, Израел - Газа, Китай - Тайван...

Китайците са построили най-големия соларен парк в океана. Заема площ 1200 хектара и е изграден от 2934 панела с размери 60 х 35 м. Очаква се да произвежда 1,78 милиада килловатчаса годишно.

Атлас на Бостън Динамикс ще бъде вкаран скоро в нечия фабрика, вместо работник.

Малко данни за телескопа на обсерваторията Вера Рубин, който притежава най-голямата цифрова CCD камера в света с резолюция 3,2 гигапиксела. Телескопът се състои от три огледала. Основното огледало, M1, е с диаметър 8,4 метра, M2 е с диаметър 3,4 метра, а M3 е с диаметър 5 метра, всички интегрирани в пръстеновидно основно огледало. Тази конструкция осигурява липса на аберации, по-голяма твърдост и по-къса тръба на телескопа.

За полевите условия на войната вероятно няма да е нужно дроновете да са произведени в завод, а ще може да си ги конструират на място от пръчки и клечки и малко двигатели и електроника. https://x.com/dronesdeguerra/status/1586264393079480321?s=20

Въпросът е, че днес с наличните технологии и особено с AI, вече не е нужно да има художници и актьори във филмите. Ако искаш да изрисуваш църква вече не е нужно да наемаш иконографи, които за 2 години да я изрисуват, а можеш чрез принтер за стена и икони генерирани от АI да я изрисуваш за месец, като за стените с извивки можеш да ползваш виртуални очила чрез които да нанесеш рисунките и да ги оцветиш. Не е нужно да има човек, който е учил дълги години рисуване, не е нужно да му плащаш хонорар и т.н. Плащаш малко единствено за технологиите.

Между другото, пръстена всъщност може и да не е пръстен, а да е само печат. Размера на дръжката с 27 мм диаметър е доста голям за пръстен, тъй като най-големите мъжки пръстени са максимум около 24 мм. Тъй като дръжката е ос на въртене на плочката е било удобно печата да се завърти в плоскостта на дръжката, с което става удобен за носене в джоб. При отпечаване на печата текста ще е огледален, което от наша гледна точка е ненормално за печат, но за античността в Елада и земите около нея не е било необичайно да се използва обратно огледално изписване на текстовете, което се нарича бустрофедон. При бустрофедонното изписване освен, че буквите могат да са огледални, може и единия ред да се чете на ляво, а другия на дясно.

Картините на класиците са техните виждания за света и уменията им да рисуват и да развиват или деградират уменията си. Ако сега в някое мазе открият още 1000 картини на да Винчи вероятно сред тях ще открият някоя по-добра от Мона Лиза. AI може да ти даде хиляди картини с хиляди стилове и умения, без да хаби бои, платна, четкии и време. Ето една версия на Джокондата, която AI подобри за минута по свое виждане

Днес чрез изкуствените интелекти могат да се създават за изключително кратко време не само изображения по-добри тези на най-добрите художници, но и филми, в които няма актьори, няма камери, няма хонорари, няма декори.

Към тебе имам препоръка, да четеш първо оригиналните проучвания, и да се опитваш да ги разбираш, тъй като в наука.офнюз към които препращаш по-горе, са описали проучването в популярен вид (вероятно прекопирайки от чужда статия на английски). Можеше още в началото да прочетеш оригиналното проучване и в заключението му да видиш къде е написано, че има данни за риск от консумацията на червено месо. Следователно твърдението ти, че "Нали точно това се казва - няма никакви преки данни, че месото вреди." е невярно.

Коментирал съм част от заключението, в което се посочват съществуващите рискове от консумация на червеното месо. В статията наблягат на това, че рисковете, не са повишени, в смисъл, че не са много високи, но съответно не отричат съществуването на риск от консумацията на месо и съответно са дали процентите с колко се повишава риска, които за рак на дебелото черво са 6%. Дали са и графика показваща нарастващия риск при увеличаване на количеството консумирано месо. Щом ги има тези проценти и графиката, която са дали, значи за тях има пряка връзка между консумацията и увеличен риск спрямо нулевата консумация. Основното им заключение е че проучванията не са били напълно коректни методологически и са представяли съществуването на по-голям риск тъй като не са отчитали достатъчно добре други рискови фактори.

За много хора е нормална консумация. В ресторантите ни 70-80% от основното меню е някакъв вид месо или вътрешности. Не говорим за полувегетарянски и флекстарианнски диети със средни стойности, а за ежедневна консумация на 50, 100, 200, 300 и т.н. грама месо на ден. Така е в проучването. Това е твое субективно мнение. По горе съм коментирал част от заключението на статията, а именно, че риск от консумацията на червено месо има, че риска нараства с увеличаване на кансумацията и че описаните проценти повишение на риска за някои хора може да е достатъчно основание да се откажат от консумацията. Не съм отрекъл резултатите от проучването показващи, че има методолгични грешки в кохортните проучвания, но не приемам и това да се преекспонират заключенията и да се изтъква, че няма никакъв риск от консумацията на месо, тъй като има грешки в методологите.

Стандартните порции по ресторантите са 300 грама пържоли, а не 50 или 100, както изследват в проучването. Един обикновен човек бил той мъж или жена спокойно може да се справи с една такава пържола на обед и една на вечеря, което е 500-600 грама и никой не би го нарекал прекалена консумация. Тоест, разбирането за нормална консумация е различно при различните хора и проучвания. Никой не яде само някакви амюсбушове по 50 грама. Такива порции има само в скъпите ресторанти с по 200 евро деликатеса. Еми проучването е едно, а биохимията е друго. Проучванията могат да са спорни за причините за болестите и смъртността и за процента на риска, но биохимията е безпристрастна. Консумираш повече белтък от нужното, или желязо, сол, захар или нещо друго и биохимията в един момент не може да компенсира или изхвърли излишъците и продуктите от метаболизма. Дали ще е амоняк или нещо друго компенсацията ще се провали в един момент. Желязото от месото е по-бързо усвоимо и по-бързо може да надхвърли нужното, а от лещата, боба и спанака има по-бавно усвояване и от тях не ядеш по 300 грама на ядене, като обичайно са в супи и други манджи разредени с вода при готвенето. При червеното месо има комбинация от много желязо, много холестерол, много белтъци, чиито метаболити като амоняк и пикочна киселина също са много, и много новообразувани вещества (несъществуващи в суровата храна) при високотемпературното печене, пържене и гриловане.

Проучването показва, че съществува риск от консумация на червено месо, като колкото е по-голямо приетото количество толкова е по-голям и риска. При нулева консумация риска за здравето от консумация на червено месо е нулев. Заключенията на проучването показват, че риска не е толкова голям (повишен) колкото се прядставя в разглежданите кохортни проучвания, тъй като в тях явно се включват и рискове от други фактори. Добавяне на 6% риск за рак на дебелото черво от консумация на червено месо към общия риск от всички фактори за някой може да е нискък риск, но за друг може да е голям и да го накара да се откаже от месото. Проучванията, които са изследвани са кохортни върху резултатът и наличието на болести и смъртност при пациенти. Не са биохимически. Консумацията на червено месо носи освен холестерол, но и много желязо, което води до оксидативен стрес и изчерпване на ресурсите за реакция на този стрес от биохимическа гледна точка.