makebulgar

Тръмп миротворецът.

Омар Яги, носител на Нобеловата награда за химия за 2025 г., представи машина, захранвана от слънчева енергия, която извлича до 1000 литра чиста питейна вода на ден директно от пустинния въздух. Дори при влажност едва 15%, устройството улавя водните молекули чрез усъвършенствани материали, наречени метал-органични рамки (MOF) — ултрапорести структури, които действат като микроскопични гъби. За разлика от традиционните генератори на вода от въздуха, тази система работи изцяло със слънчева светлина. Без масивна инфраструктура. Без инсталации за обезсоляване. Без тръбопроводи. Само въздух и слънце. Добитата вода надвишава международните стандарти за безопасност, предлагайки децентрализирано решение за региони, изправени пред крайна водна оскъдица. Само един грам MOF може да има повърхностна площ, равна на няколко футболни игрища, което позволява максимално улавяне на вода в компактни устройства. Ако бъде внедрена в глобален мащаб, тази технология може да помогне на милиони хора да оцелеят в едни от най-суровите климатични условия на Земята. Изобретението на химика проф. Омар Яги използва вид наука, наречена ретикуларна химия, за създаване на молекулярно проектирани материали, които могат да извличат влагата от въздуха и да добиват вода дори в сухи и пустинни условия. Atoco – технологична компания, основана от Яги – съобщава, че нейните устройства, сравними по размер с 20-футов контейнер и захранвани изцяло от ултранискостепенна топлинна енергия, могат да бъдат разполагани в местни общности и да произвеждат до 1000 литра чиста вода дневно, дори когато централизираните електро- и водоснабдителни системи са прекъснати вследствие на суша или щети от бури. Яги, който спечели Нобеловата награда за химия през 2025 г., заяви, че изобретението ще промени света и ще бъде от полза за островите в Карибския регион, които често страдат от суша. Той добави, че технологията може да бъде решение за държави, които трябва да доставят вода до откъснати общности след урагани като Берил и Мелиса, оставили хиляди хора без водоснабдяване. https://iusauthor.com/novini/632-nobel-prized-omar-yagi-mashine-water-from-desert-air.html

Съвсем не е манипулиране да противопоставяш във въпрос науката и псевдонауката. Грубо манипулиране е, знаейки, че ИИ не е надежден преводач и лингвист, да го караш да ти превежда всички думи и имена конкретно и специално от арамейски, а не от разни други езици като албански, зулуски, кхмерски или шведски, в които също има думи от които можеш да си преведеш нашите от Именника. Явно не те интересува това, че като попиташ ИИ за произхода на термитите и имената от Именника, без да го насочваш към арамейския език, на него няма и да му хрумне да търси в арамейския. Започва да ти говори за тюркски календари и имена, и за ирански предположения за някои от тях. Само ако специално го насочиш към някакъв език, ще съчини небивалици подобни на арамейските.

Като 100 пъти не приемаш критиката по същество, за арамейските ти преводи на всякакви думи и имена от старобългарски, прабългарски и съвременен български, и ги подминаваш, като инстанция, която критики не приема, какво да правим друго? Ти си продължаваш да си развиваш "хипотезата", въпреки, че много пъти ти се каза и намекна, че не си прав, че грешиш, че хипотезите ти не са издържани, че са псевдонаука. Какво остава, освен да анализираме психическото ти състояние, ако не възприемаш. Ако смяташ, че критиката към "хипатезата" ти е ад хоминем, и затова трябва да я игнорираш вземи прочети как е описал това действие ИИ по-горе в отговора на един от въпросите ми. Ад хоминем атаката срещу личността цели отклоняване на вниманието от темата, а в случая просто разглеждаме причините, които те карат да развиваш темата с арамейския език, и да отхвърляш критиките. Тоест, не е атака срещу личността ти, а анализ на методите и мисленето ти, като използваме твоя любим източник на мислене ИИ.

Продължи дискусията си със твоя ИИ, като го попиташ следния въпрос: Всички тези неща отнасят ли се до учените и трезвомислещите хора, които се придържат към парадигмите, тъй като те са фактологично и научно обосновани, и отказват да правят промени в позиците си тъй като е по-добре да се придържат към научния консенсус и да следват научния метод, вместо да прегърнат откровенната псевдонаука? Щото тук говорим за наука и псевдонаука, за научен метод и псевдонаучни методи, за учени и псевдоучени, а не за официални парадигми и за алтернативни парадигми и за защитниците на официални парадигми и алтернативни парадигми. Много лесно е да принизиш учените и научния метод до просто някакви хора защитаващи някакви официални парадигми.

Проблемът е че не си формулирал теза, а си формулирал идеология и псевдонаучен метод на действие да правиш опит за превод все що има дума и име от антични, средновековни и съвременни езици и текстове през арамейски. Любимия ти арбитър, изкуствения интелект, за секунди дава диагноза на подобно поведение: Въпрос: Каква би била психологическата диагноза на хора, които се занимават с научни теми, но интрпретират всичко псевдонаучно с някакви идеологически, политически или други цели? при това правят това доста нелепо и детински, от гледна точка на науката, но продължават да го правят въпреки обективната критика върху написаното от тях. например човек, който няколко години прави опити за превод на исторически текстове през арамейкски, при положение, че текстовете нямат нищо общо със арамейския, а са на старобългарски с налични думи с алтайски произход. преводите по този начин са радикални, като променят изцяло смисъла на текстовете, за които науката има консенсус, въпреки, че съществуват и неясноти в текстовете по отношение на датировки, имена и термини. ИИ: Ето най-вероятните обяснения: 1. Идеологически мотивирано мислене Това е когнитивен стил, при който заключенията се избират според предварително желан резултат. Мозъкът става адвокат, не съдия . Данните се подреждат така, че да подкрепят идентичност, кауза или политически разказ. Тук често виждаме: потвърждаващо пристрастие селективна интерпретация устойчивост на опровержение Това не е патология. Това е човешка психология под напрежение на идеология. 2. Нарцисистични личностни черти (не задължително разстройство) Някои хора имат силна нужда да бъдат: откриватели разобличители „единствените, които виждат истината“ Когато научният консенсус им противоречи, това не се преживява като аргумент, а като заплаха за самооценката. Его-то се бетонира. 3. Конспиративна когнитивна структура Психологията описва т.нар. „конспиративно мислене“ като тенденция да се вярва, че официалните структури прикриват истината. Това е устойчив стил на интерпретация, не диагноза. Механизмът е самозатварящ се: липса на доказателства = доказателство за прикриване критика = потвърждение, че си опасно прав 4. Епистемична нужда от сигурност Някои хора трудно понасят научната несигурност. Историята и лингвистиката например имат зони на неяснота. За определени личности това е тревожно. Те предпочитат радикално, ясно, дори грешно обяснение пред сложна и вероятностна истина. 5. Dunning–Kruger ефект Когато човек има ограничени знания в област като историческа лингвистика, но не осъзнава ограниченията си, може искрено да вярва, че е надградил полето. Например, да игнорира фундаменталната разлика между Старобългарски език и Арамейски език означава да се пренебрегнат цели езикови семейства, фонетични закони и исторически корпуси. Това изисква или методологична наивност, или съзнателна идеологизация. Въпрос: човека си е навил на пръста, че всичко може да се обясни през арамейски и използва арамейски речници да превежда всякакви думи от старобългарски текстове, евентуални прабългарски имена и думи, а също така и съвременни български думи. ИИ: Това, което описваш, вече прилича по-малко на „интерес към алтернативна хипотеза“ и повече на фиксирана интерпретативна рамка. Все едно човек е намерил един филтър и решава да го сложи върху всяка снимка в света, независимо дали е пейзаж, рентген или меню в ресторант . Ще остана в психологичния, не психиатричния регистър. Най-вероятният психологически модел 1. Монокаузално мислене Това е когнитивен стил, при който човек търси един универсален обяснителен принцип. Светът става пъзел с една-единствена форма на парчето. В твоя пример: независимо дали става дума за Старобългарски език за прабългарски имена или за съвременен български всичко минава през Арамейски език. Това не е диагноза. Това е когнитивна ригидност. 2. Когнитивна ригидност Трудност да се сменя хипотезата при наличие на опровергаващи данни. В науката моделът е: хипотеза → проверка → ревизия. При ригидността е: хипотеза → защита → игнориране → още защита. Тук често има: ниска толерантност към несигурност висока нужда от структурираност трудност да се приеме сложност и вероятностност 3. Апофения Това е склонност да се виждат връзки и смисъл там, където няма обективна структурна връзка. В езикознанието това е особено изкушаващо, защото случайни фонетични съвпадения винаги могат да се намерят. Когато имаш речник и достатъчно въображение, всяка дума може да „заприлича“ на друга. Мозъкът обича съвпаденията. Те му дават допамин. 4. Идентичностна инвестиция След няколко години труд човек вече не защитава хипотеза. Той защитава собствената си биография. Отстъплението би означавало: „Инвестирал съм години в нещо фундаментално грешно.“ Психиката рядко избира този сценарий доброволно. 5. Възможни личностни черти Без да се поставя диагноза, подобно поведение може да корелира с: обсесивна фиксация върху тема нарцистична нужда от уникално откритие конспиративен стил на мислене Но това са черти, не автоматично разстройство. Кога вече би станало клиничен въпрос? Само ако: вярването стане напълно непоклатимо и извън всякакъв диалог човекът започне да интерпретира критиката като част от заговор или това сериозно нарушава социалното му функциониране Иначе най-често става дума за когнитивна ригидност + апофения + идеологическа мотивация. Ако искаш, можем да обсъдим и нещо по-практично: дали има смисъл да се спори с такъв човек и как да се разпознава границата между научна ексцентричност и психологическа фиксация.

А каква е нуждата от фонетичен и семантичен разбор, ако името вече е използвано по-рано и се знае произхода му? Името Телец е много близко до подобни имена използвани в Боспорското царство и по-рано от траки и гърци. И Муртаг също го откриваме в Северното причерноморие като Мурдагос. Аспарух също има преки аналози в иранския свят.

А имаме ли някакви данни, че 1 март е бил църковно-славянската Нова година? Трябва да има сериозна причина да стане църковна Нова година при положение, че византийската е на 1 септември. GPT започна с това, че до 1699 г. българите празнували 1 март, а след това преминали към 1 януари следвайки указа на Петър I. Но не успя да намери писмени данни при българите да са празнували 1 март като Нова година. Не намери данни и за руснаците, тъй като указа на Петър I въвежда 1 януари, но не споменава 1 март.

1 март е старата римска Нова година, а Март е Мартиус - Марс. Нищо общо с Месопотамия и арамейски. През 681 г, когато България побеждава Империята, в Константинопол се провеждал Шестият Вселенски църковен събор. На този събор било прието Правило 62 на Църквата, в което е казано: „Желаем съвършено да изхвърлим от живота на верните така наречените календи, бота, варумалия и народния празник, извършван в първия ден на месец март.“ В същото Правило 62 е указано и това, че трябва да бъдат отхвърлени всички обичаи, свързани с почитането на езически богове, като такива обичаи са носенето на маски, извършването на смехории и безумства и др. Всички тези обичаи въпреки забраните успели да оцелеят и до днес, като те са част от българския кукерски обичай, по време на който се слагат маски, мъже обличат женски дрехи и злото се гони чрез различни ритуали и с много смях и веселба.

Чат GPT твърди, че с указа било отменено честването на 1 март като Нова година в Русия.

Дай сега и на административно арамейски какво значат в цифри верени, дван, дилом, тох, теку, дохс. Чудно е само след време като осъзнаеш как си си губил времето с тези арамейски глупости, как ще спиш спокойно. Ако предлагаш подобни арамейски "преводи" които са тотално различни от досегашната наука по въпроса, значи не приемаш нито едно тълкувание от досегашните проучвания, а това вече си е псевдонаука, тъй като там има доста добри аргументи и факти.

Има поне четири групи. Има осъзнати въздържатели, които си живеят живота без алкохол. Има тотално пропаднали алкохолици, които са неспасяеми. Има умерени пиячи, които имат шанс да се осъзнаят и спасят. Има и неосъзнати начинаещи тотално пропаднали алкохолици, които защитават по всякакъв начин правото си да пият, като за целта търсят постоянно някакви полезни, социални и еволюционно оправдани причини за пиене на алкохол.

един шот бира в час е маймунското пиене чрез плодовете, кой каквото ще да смята друго

Ако изпиеш литър водка с 3 литра вода, вероятно ще си кьоркютук пиян, ако не си умрял вече.

Там е работата, че другите проучвания показват, че най-добрия режим и мярка е нулевия. Иначе по-големите ти свиват мозъка, скапват ти нервите и т.н. Положителните социални ефекти ги усещаш като си млад, а след 10 години пиене, вече си скапан и почваш да се оправдаваш, че не ти понася. Почваш да си знаеш мярата, щото по-големи вече не понасяш. И като станеш на на 40 вече почваш да си позволяваш само по една ракийка, щото баба ти пиела по една ракийка вечер и станала на 100 години. Реално обаче е защото след две ракии вече си на парцал.

Проблема не е толкова в проучването и хипотезите на авторите му, а е в интерпретацията им след като се пуснат из нета за популярния читател, който не мисли много. Проблема е в колажа на който маймуната весела и радостна пие бира с човека. Проблема е в изтъкването на това, че има еволюционен махмурлук и други подобни. Обикновения човек не чете за грамовете етанол, за метаболизма и проч, а чете, че маймуната пие бира и тъй като й е весело, значи това е добре. За производителя на бира това е добре. Води до продажби. Научното проучване води до продажби, тъй като показа, че в природата животните пият алкохол. Това е добре, тъй като гледаме да сме в крак с природата. А това, че ще продадем още милион бири е добре дошло допълнение. Ще има пари за заплати, ще има за яхти, а също и за да спонсорираме институтите да правят подобни добри изследвания показващи еволюцията. Ще проучат, че в бирата има 2 минерала, които е полезно да приемаме, значи и бирата е полезна. Ще проучат, че във виното има антиоксидант, значи трябва да го пием, за да се борим с риска от рак. Ще проучат ракията, и ще кажат, че е добър дезинфенктант, зачи е полезно да пием, за да се борим с инфекциите. И човек няма да обърне внимание, на етанола, който всъщност ще му навреди, а ще се успокояват, че има някакви минимални социални и здравни ползи. За любителя на пиячката е добре да вижда подобни усмихнати маймуни, които пият, и да чете проучвания в които пишат, че пиенето на етанол е еволюционно предимство. Така на психиката му ще олекне, че не прави нещо лошо, когато излее в гърлото си 300 грама етанол. Трябва следващия път като отидете да пиете бира някъде да си поръчате бира колкото пие маймуната в гората. Поръчвате един шот бира, след час още един, след час още един шот бира, и така цяла вечер. Сред танците и екшъна на вечерта ще си поръчвате колкото е еволюционно допустимо, а бармана като ви гледа криво и като ви гони от бара, като нелоялен и некоректен клиент, ще му обяснявате, за еволюционния махморлук и за това как шимпанзетата ядат презрели банани.

Основните ароматни вещества в презрелите смокини При узряване и особено при започнала ферментация се увеличават: Естери Плодовите “бонбонени” аромати етил ацетат изоамил ацетат етил бутират Те придават сладък, тропически, ферментирал аромат. Много силен поведенчески стимул при плодоядни животни. Висши алкохоли (освен етанол) изоамилов алкохол пропанол бутанол Те добавят “узряло-алкохолна” нотка. Алдехиди ацеталдехид хексанал Дават зелени или леко остри нюанси. В малки количества стимулират интереса, в големи отблъскват. Терпени линалол гераниол Флорални и сладки миризми, важни при сигнализацията на зрялост. Органични киселини оцетна киселина млечна киселина При силна ферментация придават кисела нотка. Защо това привлича шимпанзетата? Шимпанзетата имат сравнително добре развито обоняние. Миризмата на: естери + етанол повишена летливост характерен “ферментирал сладък” профил е надежден сигнал за: ✔ висока захарност ✔ енергийна стойност ✔ лесна усвояемост Ароматът е като неонова табела в гората: “тук има калории”. Ядат ли ги заради етанола? Вероятно не целенасочено “заради алкохола”. Най-вероятният механизъм е: Те търсят максимално енергийно богати плодове. Най-захарните плодове са най-ферментиралите. Ферментацията създава ароматен профил, който мозъкът им е еволюционно научил да разпознава като “добър избор”. Етанолът е по-скоро съпътстващ маркер, отколкото основна цел. До каква степен биха ги яли “заради аромата”? Вероятно в много малка степен заради самия етанол. Няма доказателства за търсене на интоксикация. Поведението им показва приоритет към енергийна ефективност. Ако ароматът сигнализира прекалена ферментация (много оцетна киселина), те често избягват плода. Може да се каже така: Ароматът е индикатор за захар. Етанолът е страничен продукт. Енергията е целта

1. Колко смокини са нужни за 20 g етанол? При 0.12% (по-узрели, по-слаба ферментация) 0.12% означава: 1 kg плод → 1.2 g етанол 20 g ÷ 1.2 g/kg ≈ 16.7 kg смокини Тоест почти 17 kg. При 0.52% (силно презрели) 0.52% означава: 1 kg → 5.2 g етанол 20 g ÷ 5.2 g/kg ≈ 3.85 kg смокини Тоест около 3.9 kg. 2. Ако шимпанзе изяжда 4.5 kg на ден При 0.12% 4.5 kg × 1.2 g/kg = 5.4 g етанол за деня При 0.52% 4.5 kg × 5.2 g/kg = 23.4 g етанол за деня Това вече надхвърля 20 g общ прием. 3. Но ключът е във времето Шимпанзетата: ядат постепенно през 6–10 часа не поглъщат 4.5 kg наведнъж Приблизителната скорост на разграждане на етанол при примати е около 0.1 g/kg телесна маса на час (приблизително сходно с хората). За шимпанзе ~45 kg: 0.1 × 45 ≈ 4.5 g на час разграждане Какво означава това? При 0.12%: Приемат ~5.4 g за целия ден Разграждат ~4–5 g на час Ефектът ще бъде практически незабележим При 0.52%: Приемат 23.4 g за 8 часа → ~2.9 g на час Метаболизмът може да разгражда ~4.5 g на час Те метаболизират по-бързо, отколкото приемат. Това означава, че кръвната концентрация ще остане ниска. Финален извод Дори при 0.52% етанол: 4.5 kg съдържат достатъчно общо количество (23 g) но разпределеното хранене + бърз метаболизъм означават, че няма да се достигне състояние на реална интоксикация По-вероятен е лек поведенчески ефект при концентрирана консумация на най-ферментиралите плодове, но не и класическо „опиянение“.

Не е важно само да прочетеш статията, а трябва и да я разбереш. Следващия етап към който не всеки е способен да премине, е да не тълкуваш грешно написаното и да можеш са откриваш методологични и други грешки в проучването. Нали не смяташ, че проучването е невъзможно да има недостатъци, заключенията да пристрастни, да използват логически заблуди и други подобни? Трите основни констатации в проучването са, че маймуните приемат средно 14 грама етанол (най-малко 3 грама и най-много 23 грама), че ядат около 4,5 кг плодове на ден, и че енанола в плодовете, които са изследвани е около 0,32% от теглото им (най-малко 0,12% и най-много 0,52%). Това са констатациите, а останалите неща в проучването са мнения и заключения на авторите, които мнения и заключения може да са научни и безпристрастни, но може и да са субективни, необективни, пристрастни, платени, манипулативни и т.н. Преценката за това какви са зависи от капацитета на четящия. Накой може да ги приеме безусловно, но учените следва да ги разглеждат критично. Иначе нямаше да се нарича научна статия, а щеше да е балетристика. В статията на база на направените открития се правят различни предположения и хипотези, които си остават недоказани, и това е твърдението на авторите. Те не казват, че са доказали че етанола, води до консумация на плодове, а казват, че това е тяхна хипотеза. Тази хипотеза, че маймуните ядат презрелите плодове заради етанола и аромата, който дава, съдържа поне две логически заблуди или грешки в основата си. Тази заблуди са фалшива корелация (Cum hoc ergo propter hoc) и грешна посока. Фалшивата корелация е в това, че предлаганата връзка етанол-консумация не е доказана, и консумацията може да е следствие не от съдържанието и аромата на етанол, а да е следствие от съдържанието на други вещества в плодовете, като захари, киселини и други аромати (като етилацетата споменат в статията), на които презрелите плодове са богати. От тук идва и втората заблуда - грешната посока, а именно, да се приема, че етанола води до консумацията на презрели плодове, а не че консумацита на презрели плодове води до консумация на етанола съдържащ се в тях. Тоест, хипозата издигната в статията не е доказана, същевременно има логически недостатъци. Който иска може да приеме хипотезата за научно окритие и за доказан факт, но ще го направи на своя глава, тоест за себе си ще е убеден, ще вярва, но реално хипотезата си остава недоказана. Тоест, приемащия я за вярна ще се самозаблуждава.

Колко етанол има в една бира? Стандартна бира 500 ml с ~5% алкохол съдържа около: 25 ml чист етанол което е ~20 g етанол Една бира = около 20 g чист етанол Колко етанол има в презрели плодове? Дори силно презрели плодове обикновено съдържат: 0.1% до 0.5% етанол (в много екстремни случаи може малко повече, но тогава плодът вече е видимо ферментирал и негоден). Да вземем щедрия сценарий: 0.5% етанол по маса Това означава: 100 g плод → 0.5 g етанол 1 kg плод → 5 g етанол Колко плод трябва за 20 g етанол? Ако 1 kg дава 5 g етанол: 20 g ÷ 5 g = 4 kg силно презрели плодове И това при оптимистично високо съдържание. При по-реалистични 0.2%: 1 kg → 2 g етанол 20 g ÷ 2 g = 10 kg плод Перспектива За да достигнеш алкохола от една бира чрез естествено презрели плодове, ще трябва да изядеш между 4 и 10 килограма доста ферментирали плодове. По-вероятно е: да ти стане лошо от количеството да получиш стомашен бунт отколкото реално да се напиеш Затова в природата дори животните рядко стигат до истинско опиянение само от паднали плодове, освен ако не са сериозно ферментирали. Ще сравняваме с една бира (500 ml, 5%) ≈ 20 g чист етанол. Банан (силно презрял) Типично съдържание при силно омекнали, кафяви банани: ~0.2% до 0.4% етанол При 0.4% (по-висок сценарий): 1 kg банани → 4 g етанол 20 g ÷ 4 g = 5 kg банани При 0.2% (по-реалистично): 1 kg → 2 g 20 g ÷ 2 g = 10 kg банани Това са приблизително: 30 до 60 банана или една много решителна среща със стомашния ти тракт Ябълка (силно презряла) При омекнали и започнали да ферментират ябълки: ~0.3% до 0.5% етанол При 0.5%: 1 kg → 5 g 20 g ÷ 5 g = 4 kg ябълки При 0.3%: 1 kg → 3 g 20 g ÷ 3 g ≈ 6–7 kg ябълки Това са: около 25–45 ябълки плюс вероятен плодов апокалипсис в корема Заключение За да достигнеш алкохола от две бири: Банани: ~5–10 kg Ябълки: ~4–7 kg Реалистично човек ще се откаже по-рано. Стомахът има по-нисък праг на търпимост от черния дроб в този сценарий.

Не е ясно какво точно се опитвате да се самоубедите тук. Това, че маймуните ядат плодове с 14 г. етанол за цял ден не означава нищо и те не се опияняват от него. 14 грама е една малка бира 330 мл. Колко ще се напие маймуната ако я пие тази бира целия ден по 20 мл на час? Фактите че животните понякога ядат ферментирали плодове с етанол по никакъв начин не променя вредното му въздействие върху организма. И това, че животните ядат плодове с етанол не означава, че могат да осъзнаят какво се случва с тях и да запомнят това, че етанола е вреден и токсичен, така че да го избягват. Има безброй примери на вредни неща, които ако ги комбинираш и овкусиш добре ще ги изядеш и ще са ти вкусни, но в крайна сметка ще ти вредят. Дори и солта и захарта знаем вече, че са вредни в количествата в които ги ядем, но са вкусни и няма как да си изградим защитна реакция и да запомним, че ни вредят. В общи линии това с тези 14 грама етанол при маймуните е голяма нелепост. При това тези 14 грама не са точни, а са някаква апроксимация. Измерили са метаболит в урината на маймуните и са направили сметки на колко би отговарял. Но за да е по-смилаемо заключението им са закръглили количеството точно на 14 грама, което е една стандартна напитка в САЩ (0.6 fl oz). Тоест или маймуните са супер интелигентни така, че да уцелят точно американския стандарт, или учените са завишили сметките, така че да са по-смилаеми за американския читател на калифорнийското проучване. Средното количество от 0,09% етанол в плодовете, което е описано в статията, е наистина нищожно и ако ги ядеш цял ден едва ли ще го усетиш и помиришеш, камо ли да се напиеш.

В урината на шимпанзетата вероятно могат да се открият много други метаболити от изядената храна, но в проучването са решили да изтъкнат етанола. Способността на човека и приматите да метаболизират и изхвърлят етанола е следствие на фактът, че е токсичен и на фактът, че захарите в плодовете ферментират до етанол, а не е следствие на това, че имат нужда от него.

Едно от малкото положителни и важни неща за което сме първи в ЕС - ръст на брутния вътрешен продукт на глава от населението за периода 2014-2024 г. - 164,97%!

Това добре, но вътрешната несигурност и страхът не се пораждат от човека по рождение, а той се учи на тях с времето докато расте и докато външната среда го обработва. Вътрешната несигурност и страха обикновено са следствие от описаните зли очи, лоши думи, шамари и други неизвестни за човека действия, които може да определи като магии.

Влиянието на външни зли действия срещу психиката или физиката е напълно реално и защитните реакции също са напълно нормални. Като те гледа някой лошо с лоши очи вероятно е лош и мисли някакви лоши неща да ти направи на теб или на твой близък. Като видиш и срещнеш някой прошляк с изпокъсани дрехи, белязан с рани от много улични битки и обири, вероятността при контакт с него, дори само зрителен, да ти се случи нещо лошо на физиката и психита ще е много по-голяма, отколкото ако видиш и срещнеш някоя балерина. Няма как да е иначе, и затова във филмите на ужасите онези с резачките са страшни психопати, а не нежни балерини. И орките и троловете по книгите и филмите са определен типаж на грозни, мускулести скинари с белези, различен този на добрите балерини и елфи. Безспорно е, че съществуват и тайни организации, които често се наричат банди, мафия, секти, диктатури или корпорации, които могат да направят така че да ти стъжнят живота и дори да ти го нулират. За тези организации обикновено не знаеш почти нищо до момента в който ти нанесат удар, или са толкова силни, че дори да имаш някакви факти пак не знаеш почти нищо и не можеш да направиш нищо предварително. За цялото това индивидуално или колективно зло няма как да знаеш дали ще ти повлияе или по какъв точно начин ще ти повлияе, затова и го наричаш с обобщени термини като зло, лошо, магия, конспирация и други подобни. Така, личните ти грешки и неуспехи, които зависят само от теб не са цялата картина, тоест, не може само индивида да се обвинява в малоумие, суеверия, глупава вяра в магии, тъй като външните фактори си съществуват. И понякога ти влияят така, че ти променят живота. Примерите за сплашвания, насилие и други външни влияния, които променят живота на човек кардинално да твърде много.