Monarh

Да, унищожаването на стария елит е неизбежно и освен това има за цел да предотврати заплаха от преврат. Впрочем то се наблюдава при повечето революции. Но идеята за колективната вина на роднините я има и при Хитлер, дошла е от древното немско право. - след 20 юли 1944 г. има репресии и срещу близките на заговорниците, макар и не в същия мащаб като в СССР - жената на Щауфенберг е изпратена в лагер, а децата на семейството са настанени в дом.

След смъртта на Карл Велики бил даден началният изстрел за по- късната Германия. Но скоро в немската история нещата се обръщат. Реформацията прави повече за това. ,, Историята е следа от кръв", написал писателят Херберт Розендорфер. И както може да се очаква, и германската история започва с една война. Карл Велики е мъртъв от почти три десетилетия, когато неговите внуци водят спор за наследството - по точно за гигантската империя, която дядото някога бил създал. На 25 юни 841 г. сл. Хр. настъпил моментът : На бойното поле при Фонтеной, южно от Оксер, Лудвиг, кралят на Бавария и Карл, кралят на Западна Франкия, се изправили срещу брат си император Лотар. Битката трябва да е била плодотворна. Хронистите съобщават за няколко хиляди мъртви и ранени. Накрая войската на императора била разбита. Победеният още дълго време упорствал, но през август 843 г. трябвало да подпише Вердюнския договор, който имал тежки последици. Договорът от Вердюн разделя империята. Писменият документ днес не е запазен, но съдържанието му е известно. Империята на Карл Велики била раделена на 3 части : Лудвиг, който по - късно бил наречен ,, Немски " , получил източнофранкската част. Територията достигала от Рейн до Елба и освен това обхващала ляворейнските области от Майнц до Шпейер. Подялбата имала чисто политически причини. Не идела реч за една национална идея. Въпреки това Договорът от Вердюн е от изключителна важност. Той дал началния изстрел за това, което по-късно щяло да се казва Германия. Разделянето на империята на Карл Велики съгласно Вердюнския договор Франция и Германия ( тогава двете още не ги е имало ) сега поели по отделни пътища. Това се проявило и в езиковото им развитие. Народният език във Франция се ориентирал към романския, докато източнофранкският език на населението в Източнофранкското кралство или бъдещата Германия, се развил във германсконемския. Ако обаче тогава човек би попитал някого в днешна Германия, как се чувства като немец, реакцията сигурно би била едно невярващо поклащане на главата. Хората по това време се виждали като баварци, франконци, алемани, саксонци или тюрингци. Трябвало да изминат още столетия, докато те се слеят в един народ. Нямало Немско кралство или крал на Германия. ,, Немски " или „Deutsch“ обозначавало само езика ( tiudisk = народен - volkstümlich... ) Началото на една германска идентичност Германия тогава била една многонационална държава. Всяка народностна група се разглеждала като до известна степен самостоятелна и хранела предразсъдъци срещу другите. Национално чувство не съществувало. Достатъчно често германските аристократи се биели едни срещу други. Това при все това се променило, когато една нова опасност от вън заплашила империята. От началото на X. век унгарците все повече нахлували в кралството, за да се отправят на грабителски походи. Едва крал Ото I в 955 г. пред портите на Аугсбург успял да разгроми унгарците в Битката при Лехфелд, нанасяйки им съкрушително поражение. Оттогава настанало спокойствие. Решаващ за германската история обаче е много повече фактът, че една войска на съперничещите си владетели разгромила един общ враг. Кървави събития като тази битка допринесли за това, че бавно възникнало чувството за една обща идентичност. Битката при Лехфелд в изображение от 1457 г. Един нефранк застава начело на държавата. Обаче във Източнофранкската държава се случило нещо въобще уникално. В лицето на саксонеца Ото I от рода на Лиудолфингите за първи път един нефранк се превърнал в крал, след като линията на Каролингите била измряла. В 962 г. германският крал бил от коронясан от папата в Рим за император на Свещената римска империя на германската нация, която дефакто просъществувала до 1806 г. ... Дали тази империя е осъществила етногенезиса на немците, е под въпрос. Създадената конструкция не успяла да предотврати това, че Германия изпаднала в положението да бъде разпокъсана на малки държавици. Този, който контролирал положението, била църквата. Нямало столица, императорите се придвижвали от един пфалц или укрепен град към следващия ... Ото I и съпругата му Аделхайд.

Някой чел ли е мемоарите на проф. Александър Цанков ,, Моето време ", писани в емиграция в 1945 - 1949 г. ?. Аз разглеждах книгата и ми направи добро впечатление. Преди всичко е интересно да се видят събитията в 1878 - 1944 г. и от другата гледна точка. Цанков пише подробно и за Първата световна война, за земеделския режим, разбира се за преврата на 9 юни, Септемврийското въстание и Атентата в ,, Света неделя ", за червения и белия терор. Отделено е внимание и на международната политика през 30 - те години - възхода на Хитлер, навечерието на Втората световна война, както и на личности като Стамболийски и цар Борис III. http://www.helikon.bg/books/21/%D0%9C%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_18121.html

1. Валерий Евгеньевич Шамбаров ,, Белогвардейщина " http://militera.lib.ru/research/shambarov1/index.html Содержание От автора 7 1. Империя перед гибелью 9 2. Февраль 15 3. Дорога в пропасть 25 4. Красные фальстарты 31 5. Лавр Георгиевич Корнилов 34 6. Генерал Крымов 40 7. Накануне переворота 43 8. Октябрь 48 9. Поход на Питер — Краснов и Керенский 54 10. «Десять дней, которые потрясли мир...» 58 11. Михаил Васильевич Алексеев 63 12. Добровольческая армия 67 13. Кто разжигал гражданскую 73 14. Первое нашествие 78 15. Ледяной поход 85 16. Последняя битва Корнилова 90 17. Антон Иванович Деникин 93 18. Брестское позорище 97 19. «Новый порядок» 101 20. Михаил Гордеевич Дроздовский 107 21. Россия и иностранцы 110 22. Чехословаки 113 23. Всевеликое Войско Донское 118 24. Загадки шестого июля 127 25. Борис Викторович Савинков 130 26. Медвежий угол 132 27. Закавказская резня 135 28. Второй Кубанский поход 141 29. Партизан Шкуро 147 30. Белые — но все разные 150 31. Тоталитаризм во младенчестве 156 32. Северный фронт 159 33. На Волге-матушке 162 34. Александр Васильевич Колчак 168 35. Кошмар над Россией 174 36. Бои за Ставрополь 177 37. Бои за Царицын 180 38. Большие перемены 183 39. Распад Украины 189 40. Второе нашествие 196 41. От Белого до Каспийского 202 42. Восток — дело тонкое 206 43. Катастрофа на Дону 210 44. Победы на Кавказе 216 45. Отставка Краснова 220 46. Рабоче-крестьянская власть 223 47. Балтийский ландсвер 226 48. Фрунзе и Колчак 230 49. Казачий геноцид 236 50. Одесса, жемчужина у моря 239 51. Юг в кольце 248 52. На грани мирового пожара 255 53. Батьки и коммунисты 258 54. Победы — Маныч и Донбасс 262 55. Победы — Дон 265 56. Перелом на Востоке 269 57. Партизанщина и атаманщина 275 58. Битва за Урал 282 59. Северо-Западная армия 289 60. Игрища балтийской политики 297 61. Московская директива 303 62. Военный коммунизм 309 63. Мамонтовцы и мироновцы 313 64. «Все на борьбу с Деникиным...» 317 65. Север с англичанами и без них 324 66. «Гулял по Уралу Чапаев-герой...» 331 67. Последние операции Колчака 334 68. Поход на Питер — Юденич и Бермонд 338 69. Вершина Белого Движения 342 70. Почему проиграла Белая гвардия 346 71. Деникин — политика и власть 350 72. Удар Махно 358 73. Генеральное сражение 362 74. Кубанская свистопляска 365 75. Перелом на Юге 369 76. Трагедия Северо-Западной армии 376 77. Транссибирский исход 379 78. Крестный путь Колчака 386 79. На Туркестанском фронте 391 80. Перелом на Севере 397 81. Полярная эпопея Миллера 404 32. Последние победы Деникина 408 83. Катастрофа Одессы 415 84. Деникин и Врангель 419 85. В осажденном Крыму 423 86. Падение Кубани 427 87. Новороссийск 435 88. Отставка Деникина 440 89. Остатки армий Юга 444 90. Петр Николаевич Врангель 449 91. Дальневосточная Республика 453 92. Польский фронт 461 93. Прорыв из Крыма 468 94. Каховка, Каховка 476 95. Чудо на Висле 481 96. Владыка Туркестана 489 97. Кубанский десант 493 98. Признать фронт главным 497 99. Последнее наступление Врангеля 505 100. Остров Крым 510 101. Перекоп 515 102. Угли погасшего пожара 525 103. «Красный террор» и «белый террор» 529 104. Дела дальневосточные 538 105. Империя Унгерна 544 106. «Зеленое» движение 548 107. Кронштадт 552 108. «Малая гражданская» 555 109. «Костлявая рука голода...» 559 110. Галлиполийское сидение 563 111. В поисках пристанища 572 112. На Балканах 579 113. Русский Общевоинский Союз 584 114. Политическое завещание вождя 589 115. Волочаевские дни 596 116. Земская Рать 600 117. Эскадра идет в никуда 605 118. Последний поход 610 119. Жизненные дороги 614 120. Некоторые итоги 621 Библиография 2. Иван Фёдорович Плотников ,, Александр Васильевич Колчак. Жизнь и деятельность " http://militera.lib.ru/bio/plotnikov/index.html Содержание От редакции 1. А. В. Колчак — Верховный правитель России 2. Полярный исследователь 3. Накануне войны. Возрождение флота 4. Мировая война. Командующий флотом 5. Колчак и Февральская революция 6. Во главе военно-морской миссии 7. На пороге России 8. Омский министр 9. Военный переворот. Приход к Верховной власти 10. Верховный правитель. Признание белой Россией 11. Победы и поражения 12. На краю пропасти 13. Катастрофа и ее причины 14. Кто, когда и как решил вопрос об убийстве А. В. Колчака? 15. Жизнь и деятельность А. В. Колчака в исторической литературе Примечания 3. Григорий Михайлович Семенов ,, О себе Воспоминания, мысли и выводы semenov_gm.rar

Всъщност Трайчо Костов не е осъден на смърт заради застъпничеството на Станислав Балан, с когото са били съученици- поне така пише Стефан Груев в ,, Корона от тръни ". Вероятно на свой ред Костов е спасил Балан от смъртна присъда по време на Народния съд. От помилването на Трайчо обаче тръгват обвиненията, че е бил агент на Гешев ....

Друга особено дразнеща грешка е произнасянето на ,, и " вместо ,, е " - ,, тИливизията ", ,, мИсо ", ,, пИпирудата" , както викаше Стойка от Биг брадър 1 и т.н. А един съученик от прогимназията пък викаше ,, мЕрише " вместо мирише.

Обитателите в старческите домове показват особено често капризно поведение при хранене при същевременно лош хранителен статус Ангерс, Франция. За по - старите хора, които повече не могат да се снабдяват сами с храна , съществува повишен риск от недохранване.Сега резултатите от 1 френско изследване посочват една малко вземана под внимание връзка до този момент : По - възрастните при хранене се държат точно толкова придирчиво, колкото по - силно са привързани към помощ в яденето. И след това те се хранят по-скоро небалансирано. Поради това персоналът в учрежденията за грижи по време на хранене би трябвало строго да внимава за това да показва на особено капризните обитатели заплашващите ги вреди за тяхното здраве, но и да се погрижи за едно многообразно хранително меню, пишат изследователите в списанието ,, „Food Quality and Preference“. ,, Между 15 и 38 процента от по - възрастните хора в старческите домове са недохранени, в гериатричните клиники тази стойност нараства на 70 процента", обявяват учените около Изабел Метр от Université Nantes Angers Le Mans " в Ангерс. Един недостатъчен или небалансиран прием на хранителни вещества може да доведе до мускулна атрофия, да увреди имунната система или да влоши вече настъпили болести. В своето изследване изследователите проучват за пръв път връзката между придирчивото поведение при хранене, грижата за себе си и недохранването при хората над 65 - годишна възраст. 559 мъже и жени, от които никой не е страдал от хранителна алергия, в един списък от 71 хранителни продукти са зачеркнали всички тези, които те не обичат. Анализът е взел под внимание и това дали трудностите при раздробяване на храната в чинията или дъвченето и гълтането са причини за това да се избягват определени ястия. Чрез подробни анкети и цялостно изследване на тялото изследователите определят хранителния статус на всяко лице. Според степента на тяхната самостоятелност изследваните хора са разпределени в 4 категории. Те стигат от собствената готовност за хранене вкъщи до пълна зависимост от снабдяването в един старчески дом. Като ,, доста придирчиви " са квалифицирани 23 процента от участниците, те са заявили, че не харесват повече от всеки пети отбелязан в списъка хранителен продукт. Колкото по - придирчив е бил някой, колкото повече ястия са му създавали проблеми при ядене, толкова по - висок е бил рискът от недохранване. Само 8 % са имали трудности при дъвченето и гълтането. Това е било още по - силно свързано с липса на храна, отколкото придирчивото поведение при хранене, но се е проявявало много по- често. Колкото повече някой е бил зависим при получаване и приготвяне на храна от помощта на други хора, толкова по - скоро е съществувала опасност от недохранване. След настанените в дом е имало 3 пъти повече придирчиви хранещи се, в сравнение сред тези, които още са живеели самостоятелно вкъщи. Дали все пак зависимостта от грижа за храната причинява придирчивото поведение при хранене, засега остава открит въпрос, според учените. Досега не е изяснено дали придирчивото хранене се развива на млади години и рано се превръща в стабилен белег на личността. Съгласно възгледа на изследователите, би било достойно, чрез това да се редуцира размерът на недохранванията в старческите домове. за да се обърне внимание на хранителните навици на обитателите и те да се съблюдават при хранителното меню. Автор : Йоахим Цихос http://www.wissenschaftaktuell.de/artikel/Waehlerischen_Essern_droht_Mangelernaehrung_im_Alter1771015589195.html

Предлагам тук да се публикуват книги и изследвания, свързани с трите Персийски империи - на Ахеменидите, Аршакидите и на Сасанидите. Като начало: 1. George S. Goodspeed The Persian Empire from Darius to Artaxerxes (October 1, 1899). http://archive.org/details/jstor-3137146 2. Avram R. Shannon. The Achaemenid Kings and the Worship of Ahura Mazda; Proto-Zoroastrianism in the Persian Empire (2007). http://archive.org/details/TheAchaemenidKingsAndTheWorshipOfAhuraMazdaProto-zoroastrianismIn 3. George Rawlinson. The seventh great oriental monarchy; or, The geography, history, and antiquities of the Sassanian or new Persian empire (1882). http://archive.org/details/seventhgreatori01rawlgoog 4. Hugo Winckler. Zur medischen und altpersischen geschichte (1889). http://archive.org/details/ZurMedischenUndAltpersischenGeschicht1889 5. Arthur Christensen. Sassanid Persia [in the period A. D. 193-324]. http://archive.org/details/SassanidPersiainThePeriodA.D.193-324 6. Josef Wiesehöfer. King, court and royal representation in the Sasanian empire (2007). http://archive.org/details/KingCourtAndRoyalRepresentationInTheSasanianEmpire2007_397 7. Scott McDonough. A Question of Faith? Persecution and Political Centralization in the Sasanian Empire of Yazdgard II (438-457 CE) (2006). http://archive.org/details/AQuestionOfFaith2006 Бел. мод. Aspandiat. Редактирах заглавието на темата на "Древен Иран и неИран". В сасанидската терминология точно така фигурират земите на Персия и съседните й ирански и неирански земи. По този начин географски и исторически ще бъде обхванат по-голям район - от Кавказ и Месопотамия през Иранското плато чак до Средна Азия и Хорезъм.

Jacob Abbott ,, Julius Caesar " http://www.heritage-history.com/www/heritage-books.php?author=abbott&book=caesar&story=_front

George Pitt - Rivers ,, The World significance of the Russian revolution " http://ia700603.us.archive.org/22/items/TheWorldSignificanceOfTheRussianRevolution/48920297-Rivers-The-World-Significance-of-the-Russian-Revolution.pdf

Точният произход на футбола е неизвестен. Предполага се, че той е британски и възниква през 19 век, но има доказателства за съществуването на вид футбол, който се е играл в Китай, доста по рано. Археологически паметници на цивилизациите от древен Китай, Япония и Римската империя съдържат изсечени в камък, резбовани по предмети за бита или извезани на тъкан образи на силни мъже, бягащи след някакво кълбо. Ето защо може да се счита, че футболът е възникнал още в зората на цивилизацията. Association Football е официалното название, с което през 19. век учители вАнглия наричат играта, превърнала се от безразборна гонитба по игрището в състезание със строги правила, което впоследствие покорява света. Една от безбройните негови разновидности, оцеляла и до наши дни, е така наречената игра Итън уол или игра на стената на Итън. До началото на 20. век футболът вече е пуснал здрави корени в ЮжнаАмерика. Въпреки, че британски заселници в Буенос Айрес пренасят играта в Аржентина много по-рано, тя не успява да се наложи бързо, докато не пристига големият имигрантски поток от Италия и Испания. Тридесетте години на 20. век представляват повратна точка в историята на играта с въвеждането на Световната купа. Успехът на този шампионат довежда до идеята за международни състезания в почти всички видове спорт. 40-те години са време на объркване за футбола. В обединеното кралство официални състезания не се провеждат след избухването на Втората световна война, но в Италия и Германия те не са преустановени през първите военни години. Междувременно футбол се играе в Южна Америка и някои части в Португалия и Испания. През 50-те години футболът е на път да се превърне в доминиращ планетата спорт. Демонстрационните първенства с най-великите играчи – Световната купа и Купа на европейските шампиони започват да достигат чрез телевизията до домовете на милиони зрители. Шестдесетте години на 20. век бележат началото на нова прагматична ера на ниво клубове, национални отбори и в тактическо отношение. През 70-те години безапелационно доминира Бразилия. Националният отбор печели Световната купа за трети пореден път, а четири години по-късно Жоао Хавеланж поема президентския пост на FIFA. Диего Марадона и Мишел Платини доминират футболната игра през осемдесетте години. Италия и Аржентина са световните шампиони през тов а десетилетие, а водещите клубове са Ливърпул, Ювентус, Милан, Пенярол, Америка Кали и др. Но този период ще се запомни и с престъпното нехайство на много асоциации, довело до разрушения и жертви по стадионите. Деветдесетте години са един от най-вдъхновяващите периоди в историята на футбола, макар че започват с неособено интересно световно първенство в Италия. Този период спокойно може да бъде определян като период на еволюцията. Футболът е безспорно най-популярната игра в света, а неговите първенства рушат всякакви политически бариери. И през 21. век силата, с която той владее мисълта на милиони, ни най-малко не отслабва, независимо, че е настъпила ерата на Интернет забавленията. Самият факт, че целият свят може да застине, приковал вниманието си в един футболен мач, говори сам за себе си. Източник : http://futbol.freebg.eu/istoria-na-futbola/

А защо днес има неонацисти, които мразят мюсюлманите - турци и араби, след като няма данни Хитлер да ги е мразел. Напротив, взаимототношенията между Третия райх и Турция на Ататюрк са доста добри, а на страната на Вермахта воюват мюсюлмани от кол и въже - Арабският легион , Босненската СС дивизия Ханджар, СС дивизията Скендербег, комплектувана от албанци, има и персийци, както и чеченци, ингушети и други мюсюлмани от СССР. Името на имам Хусейни, Великият мюфтия на Йерусалим съюзник на Хитлер е добре известно. В мюсюлманските страни също има неонацистки организации, напр. Турция, за което писа Историк. Вероятно сегашната омраза е заради имигрантите от Третия свят ? Не защитавам радикалния ислям , просто ми е любопитно ...

Малко известно е, че казаците през Втората световна война, така да се каже, са сражавали и от двете страни на барикадата - и за Оста, и за СССР. Ето някои снимки на червени казаци : Кубански казаци на Парада на победата в 1945 г. Москва Статия за казаците под съветска власт : http://www.soviethammer.net/blog/535626-cossacks-under-soviet-rule/ http://www.lonesentry.com/articles/cavalry/

Честит Джулай морнинг на всички !!!

Малко снимков материал : Кайзер Ото с първата си жена Едита - скулптура в Магдебургската катедрала Кралският трон в Аахенската катедрала или Aachener Dom Магдебургският конник, който вероятно изобразява Ото Велики, копие на Стария пазар или Alter Markt в Магдебург в 1961 г. Територия на Свещената римска империя в 972 г. малко преди смъртта му

В Рим в присъствието на императора в качеството на съд заседава синод. Папа Йоан отговаря писмено, като заплашва всички, които искат да го свалят с анатема. Като реакция на това синодът сваля Йоан от папския престол и издига за папа Лъв VIII, истински прецедент, тъй като според папската самопредстава само Бог може да отсъжда за наследника на Апостол Петър. По същото време Беренгар и жена му Вила са пленени и изпратени в изгнание в Бамберг. Обаче сваленият папа разпалва въстание на римските граждани срещу Ото и Лъв, което императорът първоначално съумява да усмири. След неговото отпътуване от града, жителите на Рим отново приемат с отворени обятия Йоан XII и на Лъв VIII не му остава нищо друго освен да избяга при Ото Велики. Свикан е нов синод, който обявява решенията на предишния имперски синод за невалидни, а папа Лъв - за свален. Но преди да се стигне до въоръжен сблъсък, на 14 май 964 Йоан XII скоропостижно предава богу дух. Гражданите на Рим въпреки императорската забрана избират нов понтиф - Бенедикт V. Заради това кайзер Ото през юни с.г. обсажда Рим и след няколско седмици влиза в него, интронизирайки отново Лъв, а Бенедикт е изпратен на заточение в Хамбург. Един призив за помощ на папа Йоан XIII - наследникът на Лъв VIII, който се почувствал заплашен от византийците в Южна Италия, става повод за третия италиански поход , който трае от 965 до 972 г. Стига се до ново издание на съперничеството и Проблема с двамата императори или Zweikaiser-Problem, за чието решаване Ото напразно полага усилия. На Коледа в 967 г. демонстративно коронясва своя син Ото II за съимператор по византийски образец, като жест на помирение ще послужи сватбата на принц Ото с византийската принцеса Теофано. С подкрепата на папа Йоан XIII императорът сега успява да осъществи своя мисионерски план в подчинените славянски области. В 967 г. на един синод в Равена е взето решение за учредяването на Магдебургската архиепископия, на която наред с Бранденбург на Хафел и Хафелберг, са подчинени и изградените на източната граница епископства Мерзербург, Майсен и Цайтц - в 1028 г. преместено в Наумбург. Магдебург се превръща в метрополия и започва да се нарича ,, Рим на Изтока ". Целта на Ото Велики е създаването на Свещената римска империя, на една Европа под знака на Кръста. Колонизацията и мисионерството вървят ръка за ръка. Той възнаграждава епископите, подкрепили го при тази задача, с по - големи имоти, но и изисква от тях да дават по - високи налози и да предоставят повече войници за императорската войска, отколкото светските херцози. С това той издига църквата в икономическа и военна сила и я вмъква в държавната структура.

Johann Cristoph Friedrich von Schiller ,, The History of the Thirty Years' War " http://www.worldwideschool.org/library/books/hst/european/TheHistoryoftheThirtyYearsWar/Chap1.html

II фаза : От януари 1525 до Великден на с.г. Образуване на пълчища в Горна Швабия, програма и договори От януари 1525 г. : образуване на пълчища в Горна Швабия и до Бодензее : - Алгойерското пълчище със Bleichknecht -а или ратай по чистенето Йорг Шмидт - Балтрингското пълчище начело с ковача Улрих Шмид - Зеевското пълчище начело с Якоб Хомпис и Дитрих Хурлеваген 14 февруари 1525 : Основаване на Селски съюз или Bauernbund в Зонтхофен в Алгой, който по –късно приема името ,, Християнско сдружение на Горна Швабия “ Март 1525 г. : Решение за ,, 12 –те статии “ от страна на делегатите на Алгойерското пълчище, Балтрингското и Бондезеевското пълчища в Меминген До края на март 1525 г. Тъй като обявените преговори се протакват, селските пълчища се радикализират : Боеве на Горношвабските селски пълчища, превзети са около 50 дворци и манастири Великден на 1525 г. : ,, Вайнгартският договор “ като последен опит за преговори между 12 000 –те селки войници от Горношвабските пълчища и войските на Швабския съюз начело с Георг Трухзес фон Валдбург : Поради това за първи път се стига до прекратяването на бойните действия в Горна Швабия. Това обаче води до спечелване на време за войските на Швабския съюз, което Фон Валдбург използва за набиране на още ландскнехти. Пролетта на 1525 : Херцог Улрих извършва заслужаващо споменавано ,, интермецо “ в Селската война : той, човекът, който в 1514 г. потушава Въстанието на Конрад Бедния, а в 1519 г. е принуден да напусне Виртемберг и заминава за Мьомпелгард, си купува твърдината Хохентвил като изходна база за отвоюване на своята провинция Виртемберг и сега конспирира със селяните, изпраща и свои собствени наемници на тяхна страна в битката и за кратък срок стига до Щутгарт. Обаче му се налага да оттегли своите наемници и планът му за реконкиста на провинцията се проваля. Оказва се, че въпросът със селяните го е интересувал само като средство към неговата цел . III фаза : От април 1525 до юли 1525 г. : Насилие и смърт , унищожаване на селските пълчища Март /април 1525 г. : Разпространение на въстанието във Виртемберг, Франкония и др. Образуване на още селски войски : - Тауберталското пълчище начело с Якоб Кол и имперския рицар или Reichsritter от Франкония Флориан Гейер, които на 27 април издават т.н. Охзенфуртско нареждане - Оденвелдерското пълчище начело със гостилничаря Георг Мецлер и Вендел Хиплер - Некарталското пълчище начело със Йеклин Рорбах При това исканията от ,, Дванайсетте статии “ трябвало да бъдат наложени със сила, само ако е необходимо. Има и сдържани и разумни селски водачи като Матерн Фойербах в Ботвартал и Вендел Хиплер. От друга страна, и при селяните се наблюдава нарастващо радикализиране и брутализиране. Селската война в Тюрингия се разпространява под ръководството на пастора Томас Мюнцер от Мюлхаузен Томас Мюнцер, пощенска марка на ГДР от 1953 г. , на заден план - Селската война 16 април 1525 : случва се нещо ужасно т.н. ,, Кървава великденска неделя “ или Der Blutige Ostersonntag : Превзети са градът и замъкът Вайнсберг от 6000 селяни от Некарталското и Оденвелдерското пълчища, след като управителят или оберфогт на Вайнсберг, граф фон Хелфенщайн, който се падал зет на император Максимилиян, предишния император на Свещената римска империя, отхвърлил с презрение приемането на ,, Дванайсетте статии “. Жестоко убийство на графа и аристократичния състав на замъка, чрез копията на някои селяни начело със сеещия страх Йеклин Рорбах. ( За тези си деяния веднага след това Рорбах и привържениците му са изключени от Селските пълчища ) Ужасени от тези кървави събития, сега много градове и замъци откликват на исканията на селяните - напр. Хайлброн. Навсякъде замъци, дворци и манастири биват превземани и се плячкосват и разрушават – такава е съдбата на замъка Хохенщауфен. След превземането на Вайнсберг и с оглед на заплашителното приближаващите се наемни войски на Швабския съюз, за кратко време рицарят Гьотц фон Берлихинген става водач на Некарталско – Оденвелдерското пълчище. ( Съгласно мемоарите на Берлихинген, той е бил принуден да извърши това, като тази версия е възприел и Гьоте в своята пиеса ,, Гьотц фон Берлихинген ) Май 1525 г. : Мартин Лутер , който в началото на 1525 г. се е обърнал към князете и селяните в труда си ,, Предупреждения за мира към 12 – те статии на селячеството в Швабия “, сега написва произведението ,, Против ужасните и разбойнически банди на селяните “ или "Wider die mörderischen und räuberischen Rotten der Bauern". Именно кървавите събития във Вайнсберг го подтикват към това. Въпросният труд послужва като суров призив към князете за унищожаване на селяните от грижа за назначената от Бога власт, на която хората трябва да се подчиняват. Така Лутер в името на Реформацията е принуден да пожертва селячеството.

Така говорят за нас и такива като Найджълчо Фарадж.

Walter Norden ,, Der vierte Kreuzzug im Rahmen der Beziehungen des Abendlandes zu Byzanz " (1898) http://archive.org/stream/derviertekreuzz00nordgoog/derviertekreuzz00nordgoog_djvu.txt Bei dem uns heute für den Vierten Kreuzzug zu Gebote stehenden Quellenmaterial, das zum ersten Mal vom Grafen Biant in ausgiebigster Weise herangezogen und seitdem nicht vermehrt worden ist, lassen sich in vielen Detailfiragen keine sicheren Entscheidungen treffen. Wohl aber glaube ich auf Grund dieser Quellen und zu-gleich durch eine Untersuchung der Vorgeschichte des Vierten Kreuzzugs ein Gesamtbild der Unternehmung des Abend-Landes gegen das griechische Eeich zeichnen zu können, ein Bild, das verschieden ist von den bisher entworfenen. Die modernen Forscher kommen so ziemlich darin über-ein, dass sie die Wendung des Kreuzzugs gegen Constantinopel im wesentlichen als das Werk Einer Nation bezeichnen. Sie weichen von einander ab 1., darin, dass die einen dieser, die anderen jener Macht die Verantwortung zuschreiben, 2., darin, dass sie, je nachdem ihre Entscheidung ausfällt, eine ver-schiedenartige Einwirkung der betreffenden Macht annehmen.^ Diejenigen, welche in Venedig die treibende Kraft sehen, wie Mas Latrie, Hopf und Streit-, oder in Philipp von Schwaben, wie Winkelmann, Riant, Pears und Bouchet^, glauben an eine Intrigne, sei es Venedigs oder Philipps; der Gelehrte, der den Vierten Ereozzng als ein französisches Unternehmen kennzeichnet, Tesder, betrachtet seine Wendung gegen Gonstantinopel als eine zi&Ilige ITolge der Ankunft des griechischen Prätendenten Alexius im Abendlande, und er greift damit zurück auf die Forschungen von Wilken, La Farina und Wailly^ Die Intriguentheorie, nach der Venedig oder Philipp den Kreuzzug von seinem wahren Ziele abgelenkt und dadurch die Christenheit verraten haben soll, ist, wie ich im zweiten Teile meiner Abhandlung darlegen werde, völlig von der Hand zu weisen, die Zufallstheorie ist zu ober- flächlich.

И не само той - болшевиките също ликвидират средната класа в Русия - напр. средното селячество или кулаците.

Дори в румънската посткомунистическа историография се наблюдава своебразен култ към Антонеску, макар и да не е реабилитиран юридически. Четниците пък са признати за участници в съпротивата - малко известно е, че те спасяват доста американски летци. Михайлович посмъртно получава орден от Труман.

Отново боеве в столицата на Либия Триполи - зинтанци срещу мисуратци : http://trueinform.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=15869

Наистина той се опитва да излезе от войната. БТВ, през 1942 г. при инцидент със самолет загива малкият син на Хорти. Има хипотеза, че смъртта е насилствена и може би немците имат пръст. А през 1944 г. немците отвличат другия син на адмирала и така на него не му остава друго освен да подпише документ, с който предава властта на Салаши и Партията на стрелите - т.е. крайнодесните.