Monarh

Ислямска държава" екзекутира мъж по обвинение, че е шпионин на Мосад, но преди това го накара да изкопае собствения си гроб. Професионално монтираните кадри са заснети в провинция Синай, а на тях се вижда брадат мъж, облечен в оранжево, който след дълго копаене е прострелян в тила от джихадист. Шокиращото видео е споделено в социални мрежи от поддръжници на "Ислямска държава", които твърдят, че жертвата е работила като шпионин в Синай и е докладвала на израелското правителство за дейността на терористите. Стилизираното видео стартира с кадри на мъжа, копаещ собствения си гроб, а преди това е показан момента на арестуването му. Мъчителната последователност продължава със забавено движение на камерата, която показва как жертвата мърмори нещо тихо, като най-вероятно се моли. Последните кадри, които са умишлено изрязани от световните медии, показват самото екзекутиране и бутане на тялото в дупката. След това джихадист го заравя със същата лопата, с която жертвата изкопава гроба си. Прочети още на: http://www.dnes.bg/blizak-iztok/2015/06/10/isliamska-dyrjava-kym-myj-izkopai-si-groba.266324 https://www.youtube.com/watch?v=eIe27_PE7rw

Journey - Stone In Love http://vbox7.com/play:bdf7c2ff64 The Letter Black - Pain Killer http://vbox7.com/play:76ac91b53d

Капитан Фриц Клайн или немският Лорънс Арабски, който по време на Първата световна война е изпратен в Персия, за да настрои местното население срещу англичаните и руснаците и да извършва саботажи срещу петролни кладенци. Снимката е направена в Багдад през 1915 г. Капитан Клайн в средата сред своята експедиционна група, Алепо, днешна Сирия, декември 1914 г.

Stahlmann Hass mich .. Lieb mich Намрази ме ..Обикни ме Намрази ме Намрази ме Намрази ме Докато слънцето още е на небето Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме още веднъж Греховете си Със себе си във моя гроб ще отнеса На земята аз лежа И над тебе бдя Гласове Как дълбоко в мен възникват чувам аз Чувам сетивата си Които в разума ми смут внасят Знам, че ме желаеш Знам, че губя Знам, че твоята божественост твърде много белези оставя Знам, че го искаш Знам, че разбираш Знам,че твоята душа загива Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме Докато слънцето още е на небето Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме още веднъж Направо на кожата си раните аз нося С болките И настоящето съобразявам се Нося и сълзите Които по небето за теб копнеят Но мили Боже само ми кажи Защо не ме разбираш? Знам, че ме чуваш Знам, че още си тук Знам,че твоята вечност накрая ще се пръсне Знам,че ме виждаш Знам,че обичаш Само не зная защо все още не си ми простила за това, че те нараних? Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме Докато слънцето още е на небето Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме още веднъж Гласове, гласове, гласове, които толкова дълбоко в мен възникват Чувам аз Чувам чувствата ти И зная, че е твърде късно Със сигурност зная Че тази нощ ще загина Намрази ме Обикни ме Хайде намрази ме Обикни ме Докато слънцето още е на небето Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Дръж ме] Намрази ме Докато слънцето още е на небето Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Дръж ме] Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме още веднъж Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Дръж ме] Намрази ме Докато слънцето още е на небето Намрази ме [Обикни ме] Намрази ме [Дръж ме] Намрази ме [Целуни ме] Намрази ме още веднъж

Интересна снимка от Първата световна война на Македонския фронт: немският офицер Карл Клусман - четвъртият отляво, със български войници до село Богданци във Вардарска Македония на 13 април 1918 г. Отляво надясно: генерал Стефан Тошев, генерал Никола Жеков, полковник Стоян Пушкаров, полковник Йеротей Сирманов, подполковник Йосиф Петров, генерал Георги Тодоров

Миналия месец се навършиха 25 години от едно изключително важно събитие в немската история, за което на български няма нищо. Става въпрос за първите демократични избори за парламент Народна камара -Volkskammer, в Германската демократична република след падането на Берлинската стена, които са и единствените. Спечелени са въпреки очакванията(според социологическите проучвания са водели социалдемократите) от десния Алианс за Германия, излъчено е коалиционно правителство начело с Лотар Де Мезиер, което започва преговори с ръководството на ФРГ за немското обединение. Именно тогава започва и политическата кариера на днешните ръководители на Германия - канцлерът Ангела Меркел (тя заема поста говорител на първия и последен демократично избран премиер Де Мезиер) и президентът Йоахим Гаук. Тук искам да направя една вметка - за разлика от другите бивши соцстрани, в ГДР през целия период на комунизма е имало многопартийна система - съществуват партии като Християндемократическият съюз на Източна Германия и Либералдемократическата партия, само че те се контролират от режима. Единствено източногерманската Германска социалдемократическа партия е насилствено обединена със Германската комунистическа партия във Единна социалистическа партия на Германия през 1946 г. Изборно студио в Палата на републиката в Берлин Правната база на изборите На 20 февруари 1990 г. 9-тата Народна камара на ГДР приема нов избирателен закон. Според него се предвижда депуттските места да са 400, едно чисто пропорционално представителство, а също така липсва рестриктивна клауза. Допускат се обединения на листи. Тази възможност бива използвана, така например, от Съюза на свободните демократи, Съюза 90, едно листово обединение от Зелените и Независимото сдружение на жените, Акционната коалиция Обединена Левица и Алтернативната младежка листа. Цялата територия на Германската демократична република е определена за избирателен район. Разпределението на мандатите е по Метода на най-големия остатък на Хеър-Ниймайер. По този начин партиите и изборните коалиции имат възможност да изпратят депутати в Народната камара, съответстващи на около половин мандат от съответния брой гласове (0,125 %). Предизборни програми на политическите сили За пръв път гражданите на Източна Германия получават право да избират между партии с различни цели и програми. Алиансът за Германия озаглавява своята предизборна програма ,,Никога повече социализъм“. Централни точки са искането за германското единство на базата на Основния закон на ФРГ, незабавното въвеждане на Марката при реализиране на икономии в съотношение 1 към 1, частна собственост и неограничена свобода на търговията, премахване на всички пречки за достъп за инвеститори от Запада, изграждането на социална осигурителна мрежа (осигуряване при безработица, здравно осигуряване, социално съучастие, динамична пенсия), незабавна програма за околната среда и сигурно енергийно снабдяване, както и уеднаквяване на правната система с правото на Федерална република Германия и особено премахването на политическото наказателно право. Други цели са насърчаването на защитата на паметниците на културата, реформа в образованието, запазването на детските ясли както и възстановяването на лендерите или федералните провинции( след краха на нацизма са наново основани или учредени провинциите Мекленбург- Предна Померания, Саксония-Анхалт, Тюрингия, Бранденбург, Саксония и Берлин, те съществуват и след учредяването на ГДР на 7 октомври 1949г. до административната реформа през 1952 г., когато са ликвидирани и Източна Германия бива разделена на окръзи или бецирке - Bezirke) и свобода на словото и печата. Nie wieder Sozialismus – Wahlaufruf und Sofortprogramm der Allianz für Deutschland zur Volkskammerwahl in der DDR am 18. März 1990 (PDF; 4,4 MB) На първия Лайпцигски конгрес на Източногерманската Германска социалдемократическа партия - Ost-SPD, провел се от 22 до 25 февруари 1990 г., са приети принципна програма и и предизборна програма за изборите за Народна камара. Централно място заема настояването за една екологично ориентирана социална пазарна икономика. Изборната програма на бившата Единна социалистическа партия на Германия, преименувала се на Партия за демократичен социализъм PDS, е под надслова ,,Демократична свобода за всички – социална сигурност за всеки“. ПДС се описва като лява или социалистическа партия, застъпваща се за хуманен трудов свят и стремяща се към една социална и екологично ориентирана пазарна икономика, която на основата на високи постижения трябва да постигне социална сигурност за всички и особено за социално слабите. Наред с това тя издига лозунга за радикално разоръжаване на Изток и на Запад, солидарност между хората и изпълнено с чувство за отговорност съприкосновение на човека с природата. При това общестевените ценности и постижения на ГДР трябва да се запазят. С това ПДС има предвид преди всичко правото на труд, системата на детските учреждения, кооперативната и народната собственост в икономиката и антифашизма и интернационализма. Централни са и исканията за запазване на статуквото по отношение на това членовете на Единната социалистическа партия на Германия да останат на длъжностите си и резултатите от аграрната реформа от 1945 г. Вместо германско единство се настоява за образуването на конфедеративни структури при съхраняване на държавната независимост и преход стъпка по стъпка към неутрална и демилитаризирана германска конфедерация в рамките на Европейската общност. www.wir-waren-so-frei.de: Wahlprogramm der PDS Предизборна кампания Предизборната кампания за изборите за Народна камара е кратка и поставя партиите пред огромни организаторни предизвикателства.Първоначално определена за май 1990 г., на 28 януари с.г. , след преговори между представителите на Кръглата маса и правителството на комунистическия реформатор Ханс Модров, датата за провеждането им е преместена на 18 март. Така остават точно 7 седмици на разположение, за да бъде изградена основа за организация на предизборната кампания и провеждането й. Специално преименуваната на ПДС PDS разполага с ефективен партиен апарат с мащабни финансови средства. Обаче социалдемократити изглежда имат най-добрите изходни позиции при тези избори : особено територия на Саксония и Тюрингия по времето на Ваймарската република е била един от бастионите на ГСДП. А с изключение на Айхсфелд в ГДР липсва значима католическа среда, която би могла да даде естествена база на християндемократите. Именно поради това социологическите проучвания вещаят ясна победа на ГСДП. Пред изключителна дилема стоят десните ,,буржоазни“ партии : основаните през 1945 г. Либералдемократическа партия и Християндемократически съюз в края на 40-те години са унифицирани като ,,блокови партии“ или Blockparteien. При тези ,,блокови флейти“ липсва функционираща организация. Налице са съществени съмнения за способността им да символизират промяната. Новоснованите групи и граждански движения пък не разполагат със солидна база, впускат се в програмни дебати и инфраструктурата им е минимална.За партиите от т.н. Съюз от Федералната република се прибавят два други аспекта : ХСС намира партньор за изборите в лицето на Германския социален съюз или DSU.Един успех на тази партия отново би събудил т.н Дискусия за Четвъртата партия – Кройтерския призрак на разширението на Християнсоциалния съюз. И преди всичко: Източногерманският Християндемократически съюз CDU (Ost) притежава името и обозначението и с това и престижа на ХДС на Западна Германия. Като решение при крайна необходимост е вдъхнат живот на Съюза на свободните демократи за СДП и Алианса за Германия. Тези коалиции, образувани шест месеца преди изборите, трябва да организират своята предизборна кампания при превъзхоството на ПДС за най-кратко време. На много места активистите за граждански права налагат волята си техните работни места да бъдат представени на разположение. Но както на новите групи, така и на партиите им липсва не толкова инфраструктура, колкото в много по-голяма степен опит в предизборните битки. Този вакуум е запълнен от сериозната подкрепа на партиите от ФРГ. Всички партии от Западна Германия подкрепят своите партии партньори в ГДР в изключителен мащаб и така неутрализират организаторното предимство на ГЕСП/ПДС. ХДС например образува т.н. Kreispartnerschaften : Всеки окръг на Германската демократична република получава подкрепа от окръг във ФРГ. Много членове на партии от Запада си взимат почивка, за да окажат поддръжка на Алианса за Германия. Решаващо значение обаче има не силата на организацията, а доверието в обещанията за изравняването на икономическото съотношение и изграждането на държавното единство. Докато кандидатът на ГСДП за федерален канцлер Оскар Лафонтен се отнася крайно скаптично към обединение на двете немски държави – на Берлинския конгрес на партията от 18 декември 1989 г. той предупреждава за ,,национално опиянение“ окачествява евентуално членство на една обединена Германия в НАТО като ,,историческа глупост“, председателят на ХДС и канцлер на ФРГ Хелмут Кол напротив – изключително настъпателно прокарва идеята за обединение на страната, особено с прословутата му Програма от 10 точки(представена от него на 28 ноември 1989 г., тоест само 19 дни след падането на Стената). За да лобират за тази позиция, 80 ключови политици от партиите от Съюза взимат активно участие в около 400 мероприятия в предизборната кампания. Освен това са проведени 1400 изборни мероприятия на Алианса. Разисква се и подкрепата на части от ГСДП да се отстъпи пред т.н. Герауерски искания на Хонекер и например да се преустанови финансирането на Централния регистър на съдебната администрация от провинциите, в които доминира Социалдемократическата партия. Решително за изборите в последна сметка се оказва желанието на мнозинството от населението за икономическо и политическо обединение. Ясен знак за това е броят на хората, присъствали на мероприятията за предизборната надпревара на бундесканцлера Хелмут Кол. На 20 февруари 1990 г. 150 000 привърженици го привестват в Ерфурт, 200 000 в Хемниц и още стотици хиляди в големите градове на ГДР. Заключителната фаза на предизборната кампания е ознаменувана с разкриването на агентурното минало на Волфганг Шнур като сътрудник на Щази от страна на авторитетното списание ,,Шпигел“ само няколко дни преди изборите. Естествено, за тези избори подготовката им и състоянието на обществената атмосфера се чуват и критични гласове. Писателят Михаел Шнайдер с някои примери описва масираната намеса на федералната политика във предизборната кампания във ГДР : ,,Общо около 40 милиона германски марки бяха похарчени за партийнополитическия рекламен поход в ГДР, от тях езна значителна част от данъчните средства на гражданите на Федералната република. (…) 100 000 записи и касети с речи на Хелмут Кол (…) бяха отчасти изпратени за еднократно ползване отсреща, отчасти разпределени при предизборните му изяви сред неговите лайпцигски и ерфуртски фенове. (…) В Ерфурт например представители на ХДС от Хесен, които бяха превозени с 8 омнибуса, само за една нощ разлепиха 80 000 плаката. Немците от ФРГ (откриха) във внезапно станалата достъпна за тях ГДР един терен, в който можеха да получат парченце от пропуснатата колониална история.“ Активистът за граждански права Йенс Райх, един от основателите на Новия форум, коментира въпроса за развитието на демокрацията в ГДР така : ,,Бонският хипопотам“ стигна до една масивност, така че хората просто бяха безпомощни. В предизборната кампания целият апаратизъм на Запада беше пренесен в Изтока. На това не можехме да противостоим с нищо.Това бяха внесени в ГДР западни избори.“Bürgerrechtler Jens Reich: „Politik ist nicht mein Beruf“. FOCUS-Online-Special 20 Jahre Wende, 4. November 2009. Изборна бюлетина за Първи избирателен район Берлин Резултати Изборите се провеждат на 18 март 1990 г. при избирателна активност от 93,4 %. Победител става изборната коалиция Алианс за Германия - Allianz für Deutschland, включваща бившата ,,блокова партия“ ХДС със главен кандидат Лотар Де Мезиер, новоснованият и стоящ в идеен план близо до баварския ХСС Германски социален съюз -Deutsche Soziale Union (DSU), както и Демократичният пробив - Demokratischer Aufbruch (DA). Главен кандидат на ГСС е Ханс-Вилхелм Ебелинг, а на Демократичния пробив – Волфганг Шнур, който 3 дни преди изборите е разкрит като неофициален сътрудник на Министерството на държавната сигурност – на немски Ministerium für Staatssicherheit (MfS) или Щази. Новооснованата и считана за неоспорим фаворит Социалдемократическа партия в ГДР – първоначално SDP, а към момента на изборите SPD – със главен кандидат Ибрахим Бьоме, който по-късно също се оказва агент на Щази, получава едва 25% от гласовете. Образуване на правителство и последици След дълги и тежки преговори Лотар Де Мезиер образува Голяма коалиция от Алианса, ГСДП и либералите. На 12 април 1990 г. той е избран от Народната камара за министър-председател на ГДР със 265 гласа за, 108 против и 9 въздържали се. След това депутатите потвърждават ,,ан блок“ и правителството му. Сред ключовите постижения на първата и последна свободно избрана Народна камара на ГДР са приемането на Общинската конституция на Германската демократична република на 17 май 1990 г. , на Закона за конституционните принципи на 17 юни, както и сключването на Договора за валутен, икономически и социален съюз със Федерална република Германия на 18 май, който влиза в сила на 1 юли с.г. На 21 юни 1990 г. Народната камара образува специална комисия за контрол на разпускането на ЩАЗИ, за председател е избран настоящият президент на ФРГ Йоахим Гаук, който тогава е един от инициаторите на Закона за досиетатата на ЩАЗИ. На 23 август с действие от 3 октомври 1990 г. ГДР се присъединява към ФРГ съгласно Чл. 23 от Основния закон на Федералната република и Народната камара се саморазпуска. С това нейният мандат продължава само 6 месеца. Апропо, 144 от 400-те нейни депутати от 3 октомври 1990 г. стават депутати в Бундестага : 63-ма от ХДС, 8 от ГСС, 9 от либералите,33 от ГСДП, общо 7 от Съюз 90 и Зелената партия, а също и 24-ма от ПДС. Техните мандати свършват няколко месеца по-късно с изборите за първия общонемски Бундестаг – това е и първият парламент на обединена Германия от 1932 г. насам, проведени на 2 декември 1990 г. На 2 октомври 1990 г., последният ден от съществуването на ГДР, Йоахим Гаук е избран от Народната камара за извънреден пълномощник за персоналните документи на бившата Служба за държавна сигурност на Германската демократична република, а на следващия ден е потвърден на този пост от федералния президент Рихард фон Вайцзекер и федералния канцлер Хелмут Кол като специален пълномощник на бундесправителството за персоналните документи на ЩАЗИ.

Много хубава песен за ветераните от Втората световна : Sleipnir Alter Kamerad ,,Стар другар" Er saß immer auf einer Bank, die Sonnenstrahlen schienen in sein Gesicht. Винаги го виждах на една пейка да седи Слънчевите лъчи лицето му огряваха Und die harte Zeit, vergessen kann er sie nicht. И суровото време да забрави той не може An seinen Füßen trägt er kaputte Schuh. Er ist ein alter Mann geworden, und er empfindet keine Ruh. Нозите му са обути с прокъсани обуща Вече стар човек е, но не намира покой и уют Припев : All die Jahre hat er für dieses Land gekämpft, und Freunde verloren in mancher Schlacht. През всички тези години той се е сражавал за тази страна и е жертвал живота си и приятели скъпи в многото битки е загубил All die Jahre hat er für dieses Land gekämpft, und heute wird er dafür gehaßt. През всички тези години той се е сражавал за тази страна и е жертвал живота си И днес заради това е мразен, осмиван и оплюван Er ging immer durch den Park, in unserer kleinen Stadt. Той винаги се разхождаше из парка в нашето малко градче Hier hatte er schon seine, Kindheit verbracht Тук той е прекарал своето красиво и безгрижно детство Und für uns Jungen, immer ein Lächeln im Gesicht. Immer wenn ich ihn sah vergessen werd ich das einfach nicht. А за нас, момчетата, винаги една усмивка на лицето Винаги когато го виждах, този момент просто не ще забравя All die Jahre hat er für dieses Land gekämpft, und Freunde verloren in mancher Schlacht. През всички тези години той се е сражавал за тази страна и е жертвал живота си и приятели скъпи в многото битки е загубил All die Jahre hat er für dieses Land gekämpft, und heute wird er dafür gehaßt. През всички тези години той се е сражавал за тази страна и е жертвал живота си И днес заради това е мразен, осмиван и оплюван All die Jahre hat er für dieses Land gekämpft, und Freunde verloren in mancher Schlacht. През всички тези години той се е сражавал за тази страна и е жертвал живота си и приятели скъпи в многото битки е загубил All die Jahre hat er für dieses Land gekämpft, und heute wird er dafür gehaßt. През всички тези години той се е сражавал за тази страна и е жертвал живота си И днес заради това е мразен, осмиван и оплюван

Съгласен съм с Фружин, обаче прогонването на немците не е дело само полските и чехословашките комунисти, в Чехословакия то се извършва със санкцията на демократичния президент Едвард Бенеш - през 1945-46 г. компартията все още не е завзела цялата власт в страната, има негови укази, с които немците са лишени от земята си, в Полша ситуацията е подобна. В крайна сметка каква вина имат обикновените немци за престъпленията на Вермахта и СС ?! Не съм казвал, че това винаги са били немски земи.

Прекрасен български дет метъл :

Когато българинът чуе Източна Германия, веднага се сеща за бившата Германска демократична република. Истината обаче е друга - ГДР е Централна Германия -Mitteldeutschland, а реалната Източна Германия е днешната Северозападна Полша и спадащата към Руската федерация Калининградска област. Това са т.н. Източни области - Ostgebiete , които са били част от Германия до 1945 г., когато съгласно решенията на Потсдамската конференция те са дадени на Полша и СССР, а милиони немци биват прогонени. Прусия, Померания, Силезия, Позен, Нойбранденбург са заселени от германци - народ на занятчии, търговци и воини, още през Средновековието в хода на т.н. Източна колонизация - Ostsiedlung и походите на ,,Дер Дойче Орден" или Тевтонският Орден. Така например Познан е Позен, Гданск е Данциг,Колобжек е Колберг, Вроцлав е немският Бреслау, който оказва съпротива на Червената армия чак до 6 май 1945 г., а днешният Калининград е Кьонигсберг - буквално ,,Кралската планина". От Източните области произхождат значими личности от немската история като Имануел Кант или героят от Първата световна война и президент на Ваймарска Германия фелдмаршал Паул фон Хинденбург. За съжаление немското правителство на Кол през 1990 г. потвърждава границата по Одер-Нейсе(преди това, доколкото си спомням, има потвърждаване през 70- те години от правителството на Вили Бранд от ГСДП като част от неговата Източна политика. Той е известен с падането си на колене във Варшавското гето Warschauer Kniefall), а бежанците не са обезщетени и до днес. Накрая искам да отбележа, че уважавам както немците, така и поляците, а още повече руснаците, но за тези неща трябва да се пише, защото историческата истина го изисква. Карта на Втория германски райх -1871 -1918 г. Източните области са на изток от река Одер Клип 1 : Провинциите на Източна Германия Клип 2 : Съединена Германия Клип 3 : Немското малцинство в Източна Прусия

,,Продължавам с неофолка, ако въобще може да се нарече продължение, тъй като ми стана навик да правя едни огромни почивки между всеки две мои публикации.Death In June често биват свързвани със зараждането на жанра, дори биват наричани понякога и негови предци, заедно с групи като Current 93, за които бе и последната ми публикация. Бях изненадан от някои позитивни коментари в нея, затова се реших да пусна още една такава група. Историята им започва през далечния юни 1980 г. в Обединеното кралство и продължава до ден днешен, но под формата на солов проект. Събират се останките от седемдесетарската пънк група Crisis и към техния китарист (Дъглас Пиърс), и басист (Тони Уейкфорд) се присъединява барабаниста Патрик Лийгас. След 1985 г. обаче двама от членовете напускат и Дъглас продължава проекта сам. По това време той вече се познава с Дейвид Тибет (от Current 93) и заедно успяват да си сътрудничат по много начини. Всъщност Дъглас успява да свири доста често на една сцена с групата на Тибет в периода от 1986 г. до 1993 г.. Въпреки това има общи проекти и с много други вълнуващи личности, които ме мързи да изреждам, тъй като все още не съм запознат с голяма част от тях. За името им се предполага, че идва или от нощта на дългите ножове (разправата на Адолф Хитлер над щурмоваците проведена на 30 юни 1934 г.), или от атентатът в Сараево (извършен на 28 юни 1914 г.). Интересен факт е, че на 21 декември 2005 г., точно този албум е бил забранен за продажба/дистрибуция в Германия от BPjM (съкратено от Bundesprüfstelle für Jugendgefährdende Medien, което грубо преведено ще рече Федерално Отделение за Вредна Медия към Младежта), но през тези 10 години, от деня на издавена забраната – албумът е можело да бъде закупен напълно свободно. Не мисля, че тук има слаба песен и няма как да ги коментирам една по една, а забраната в Германия, която споменах е просто срамота. Унасящата акустична китара и монотонните вокали само допринасят за дълбоката атмосфера, в която надявам се ви предстои да бъдете пренесени. Тибет не остава безучастен дори тук и се вписва идеално, както никой друг не би могъл. И едно заключение за завършек – никога не съм смятал, че музиката, която слушам или представям трябва да се хареса на всички, така че всеки сваля на своя отговорност. Щастлив съм за всеки, на който поста ми му е бил полезен по какъвто и да е било начин. Стига общи приказки, честита Нова Година и приятно слушане." Death In June – Rose Clouds Of Holocaust (1995) Източник : http://sofiarebelstation.com/2011/01/15/death-in-june/

Много добро изследване за Бялото движение, както и за РККА : 1.А.И.Дерябин ,,Гражданская война в России 1917-1922. Белые армии": http://www.e-reading.club/book.php?book=18923 А.И.Дерябин Гражданская война в России 1917–1922. Белые армии ВВЕДЕНИЕ ФОРМА ОДЕЖДЫ БЕЛЫХ АРМИЙ В 1917–1922 гг. УДАРНЫЕ ЧАСТИ, 1917 г. КОРНИЛОВСКАЯ УДАРНАЯ ДИВИЗИЯ, 1918–1920 гг. ОФИЦЕРСКАЯ ГЕНЕРАЛА МАРКОВА ДИВИЗИЯ, 1918–1920 гг. ПАРТИЗАНСКАЯ ГЕНЕРАЛА АЛЕКСЕЕВА ПЕХОТНАЯ ДИВИЗИЯ, 1918–1920 гг. ОФИЦЕРСКАЯ СТРЕЛКОВАЯ ГЕНЕРАЛА ДРОЗДОВСКОГО ДИВИЗИЯ, 1918–1920 гг. КОРНИЛОВСКИЙ КОННЫЙ ПОЛК КУБАНСКОГО КАЗАЧЬЕГО ВОЙСКА, 1918–1920 гг. БЕЛЫЕ ВОЙСКА НА СЕВЕРО-ЗАПАДЕ РОССИИ, 1919–1920 гг. ПАРТИЗАНСКАЯ ДИВИЗИЯ АТАМАНА АННЕНКОВА, 1918–1920 гг. 2. А.И. Дерябин ,,Гражданская война в России 1917-1922. Красная Армия": http://www.e-reading.club/book.php?book=18923 Александр Дерябин Гражданская война в России 1917-1922. Красная Армия ФОРМА ОДЕЖДЫ КРАСНОЙ АРМИИ РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКИЙ КРАСНЫЙ ФЛОТ (РККФ), 1917—1922 гг. ДОБРОВОЛЬЧЕСКИЕ ФОРМИРОВАНИЯ РККА, 1918—1920 гг. РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКАЯ КРАСНАЯ АРМИЯ (РККА), 1918—1920 гг. ПЕХОТА И КАВАЛЕРИЯ РККА, 1919-1920 гг. АВИАЦИЯ И СЛУЖБА ВОЕННЫХ СООБЩЕНИЙ РККА, 1918-1922 гг. НАРОДНО-РЕВОЛЮЦИОННАЯ АРМИЯ ДАЛЬНЕВОСТОЧНОЙ РЕСПУБЛИКИ (НРА ДВР), 1920-1922 гг. ВОЕННО-УЧЕБНЫЕ ЗАВЕДЕНИЯ РККА, 1918—1922 гг. РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКАЯ КРАСНАЯ АРМИЯ, 1920—1922 гг. ПРИЛОЖЕНИЯ I. РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКИЙ КРАСНЫЙ ФЛОТ (РККФ), 1917—1921 гг. II. ДОБРОВОЛЬЧЕСКИЕ ФОРМИРОВАНИЯ РККА, 1918—1920 гг. III. РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКАЯ КРАСНАЯ АРМИЯ (РККА), 1918-1920 гг. IV. ПЕХОТА И КАВАЛЕРИЯ РККА, 1919—1920 гг. V. АВИАЦИЯ И СЛУЖБА ВОЕННЫХ СООБЩЕНИЙ РККА, НАРОДНО-РЕВОЛЮЦИОННАЯ АРМИЯ ДАЛЬНЕВОСТОЧНОЙ РЕСПУБЛИКИ (НРА ДВР), 1918—1922 гг. VI. ВОЕННО-УЧЕБНЫЕ ЗАВЕДЕНИЯ РККА, 1918—1922 гг. VII. РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКАЯ КРАСНАЯ АРМИЯ, 1920—1922 гг. VIII. РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКАЯ КРАСНАЯ АРМИЯ, 1920 — 1922 г. СПИСОК ИСПОЛЬЗОВАННОЙ ЛИТЕРАТУРЫ И АРХИВНЫХ ИСТОЧНИКОВ

Am Wochenende werden die Gedenkfeiern zum 25. Jahrestag des Mauerfalls in Pathos und Selbstgewissheit erstickt. Die wahren Helden des vergangenen Vierteljahrhunderts bleiben vergessen. Ein sehr persönlicher Essay. Von Janko Tietz Für mich öffnete sich die Mauer vor 30 Jahren. Wir fuhren einfach hindurch. Es war am 1. März 1984, als unser Zug den Grenzübergang Gutenfürst passierte und wir nach mehr als vier Jahren Wartezeit am Bahnhof von Hof in Bayern ankamen. Ende der Siebzigerjahre hatten meine Eltern einen Ausreiseantrag gestellt. Sie glaubten nicht daran, dass die Mauer irgendwann einmal fallen würde. Aber wer glaubte das schon? Wir verkauften große Teile unseres Hausstands und saßen vier Jahre lang auf gepackten Koffern. Als der Antrag genehmigt war und der Zug endlich losfuhr, ließen wir vieles hinter uns, auch meine Großeltern, die davon ausgingen, dass wir auf Jahre nicht mehr in die Heimat zurückkehren könnten, um sie zu besuchen. SPIEGEL ONLINE Autor Janko Tietz als 14-Jähriger vor dem Brandenburger Tor Es war erst mittags, aber in Hof angekommen gab es Schnaps für die Erwachsenen im Zug. Mein Vater hatte es geschafft, ein paar hundert Westmark in den Socken in den Westen zu schmuggeln, die er zuvor bei italienischen Gastarbeitern im Osten zu einem horrenden Kurs umgetauscht hatte. Hätten ihn die Grenzer gefilzt, wäre der Zug für uns nicht weiter Richtung Hof gerollt, sondern zurück, Richtung Bautzen. Ins Zuchthaus. Der Anfang war also gemacht. Wir fuhren weiter ins Notaufnahmelager in Gießen. Dort versammelte die BRD - wie wir sie nannten - alle Neuankömmlinge, die den Weg in den Westen geschafft hatten. Wenn man heute von der "BRD" spricht, hat das meist etwas despektierliches, etwas distanziertes. Für uns war die BRD Verheißung, Zukunft, Perspektive. Wir konnten uns gar nicht genug nicht distanzieren. Von Gießen aus wurden die Übersiedler auf die Bundesländer verteilt. Für uns ging es nach Baden-Württemberg. Wir fuhren weiter ins Notaufnahmelager Rastatt. Dort verteilte das Bundesland die Menschen auf die Landkreise. Wir kamen ins Notaufnahmelager Heidenheim. Nach ein paar Wochen in diesen Notunterkünften zogen wir schließlich in den Landkreis Göppingen. In eine Wohnung, mit 90 Quadratmetern doppelt so groß wie unsere alte im Osten. In eine Gegend, die damals die niedrigste Arbeitslosenquote im ganzen Bundesgebiet hatte. Freunde meiner Eltern hatten die Wohnung organisiert - mit Balkon und Telefon. Mein Bruder und ich hatten jeweils ein eigenes Zimmer. Allein das war Fortschritt. Dieselben Freunde organisierten auch Jobs für meine Eltern. Sie konnten weiterhin in ihrem Beruf arbeiten und verdienten plötzlich das Dreifache - in Westmark! Wir hatten vier Jahre Zeit, uns mit dem Westen auseinanderzusetzen und darauf vorzubereiten. Als wir ankamen, war alles angerichtet für unseren Start. Es begann ein neues Leben. Als fünf Jahre später die 16 Millionen Menschen der DDR im Westen ankamen, endete für die meisten ihr altes. Für sie kam der Westen plötzlich über sie wie Schnee im Juli. Schnee, der liegenblieb. Die Wende war Glücksfall und Erschütterung zugleich Zum 25. Mal jährt sich nun der Fall der Mauer. Es wird Gedenkfeiern geben, Politiker werden sich gegenseitig beglückwünschen, welch famosen Verlauf die vergangenen 25 Jahre genommen haben. Sie haben recht. Doch das ist nicht das Verdienst von Helmut Kohl, auch nicht das Verdienst des Westens generell, der bislang knapp zwei Billionen Euro in den Osten transferiert hat. Davon sind schöne Straßen gebaut worden, nette Schwimmbäder entstanden und historische Stadtkerne saniert worden. Alles wunderbar. Es ist vielleicht das Verdienst von DDR-Bürgerrechtlern, dass die Wiedervereinigung kam, aber nicht, dass sie geglückt ist. Das ist allein die Leistung der 16 Millionen Menschen, für die sich am 9. November 1989 die Grenzen öffneten. Der Gewinn der Freiheit ging für fast alle DDR-Bürger mit dem Verlust von Lebensentwürfen einher. Jeder Haushalt, wirklich jeder, wurde von der Wucht des Mauerfalls und von dessen Folgen erfasst. Und es waren ganz alltägliche, ja existenzielle Probleme, die plötzlich in das Leben der Menschen einzogen: Das reichte vom Verlust des Arbeitsplatzes über exorbitant steigende Mieten bis zu Rechnungen über Tausende von Mark für Anschlussgebühren ans öffentliche Abwassersystem. Die Wende war Glücksfall und Erschütterung zugleich. Abermillionen Menschen wurden in die Freiheit entlassen, aber auch in eine Orientierungslosigkeit, die für das ganze Land hätte gefährlich werden können. Natürlich war es eine logische Konsequenz, dass die Wirtschaft und damit die Lebensgrundlage für fast alle Menschen im Osten zusammenbrachen. Das Land war marode, von Verrat geprägt und innerlich zerfallen. Aber die Menschen haben sich diesen Zustand nicht ausgesucht. Dass sie sich damit arrangiert haben, zeugt nicht von kollektiver Mutlosigkeit und Lethargie. Denn wie die Deutschen im Osten am Ende den Kollaps ihre Landes gemeistert haben, wie sie versuchten, ihr Leben komplett neu zu ordnen, ist das Gegenteil von Mutlosigkeit und Lethargie. Ausgerechnet in der liberalen und verständnisvollen "Zeit" wurde im Juli 1991 der Begriff des Jammer-Ossis geboren. Ich habe nie verstanden, warum man den Leuten jenseits der Elbe diesen Stempel aufdrückte und auch heute nicht davon ablässt. Man stelle sich vor - nur hypothetisch -, von heute auf morgen würde das gesamte Gesellschaftssystem des Westens zusammenbrechen. Der Hafen in Hamburg - pleite, weil es nichts mehr zu exportieren gibt und für Importe das Geld fehlt. Das Finanzzentrum in Frankfurt am Main - abgewickelt, weil gescheitert. Der Maschinenbau in Baden-Württemberg - konkurs, weil niemand mehr die Produkte will. Siemens oder BMW in Bayern - bankrott, weil die Firmen nicht mehr konkurrenzfähig sind. Alles, was einem Land Halt und Stabilität gibt - einfach weg. Nichts anderes haben die Ostdeutschen erlebt. Ich weiß nicht, wie gelassen die Gesellschaft bliebe, würde ihr widerfahren, was den Ostdeutschen nach dem Zusammenbruch widerfahren ist. Ein Arbeitsplatz war da vielen näher als die Freiheit zur Reise nach Rimini. Ja, es gab und gibt Bornierte und Unbelehrbare, die entweder ins rechte Lager abdrifteten oder weiter für den SED-Staat schwärmten. Aber wenn 10 Prozent extremistische Parteien wie die NPD oder die DVU wählten, heißt das, dass 90 Prozent es nicht taten. Natürlich ließ sich aus Westperspektive trefflich lästern über die Ostfrauen mit ihren roten Strähnen im Haar, über Blouson-Jacken-Träger mit sächsischem Dialekt, über Maiks und Mandys, die allein deshalb als tumb galten, weil sie so hießen, wie sie hießen. Das schöne ist: Die Ostdeutschen ließen sich nicht beirren, es machte ihnen nur bedingt etwas aus, verhöhnt zu werden. Angela Merkel wurde Kanzlerin trotz ihrer Frisur, Jan-Josef Liefers beliebtester Tatort-Kommissar trotz Dresdner Herkunft, Michael Ballack Kapitän der Fußball-Nationalmannschaft trotz sportlicher Wurzeln in Karl-Marx-Stadt. So wie Prominente ihren Weg suchten, suchten ihn auch die einfachen Leute - wenn auch oft mit weniger Fortune. Phlegmatisch ist was anderes Mein Onkel, ein studierter Logistik-Ingenieur, verdingte sich nach der Wende als Haustür-Weinverkäufer in einer Drückerkolonne, später führte er ein kleines Lebensmittelgeschäft auf dem Dorf. Unsere frühere Nachbarin - eine Präzisionsmechanikerin - fand sich als Verkäuferin in einem Uhrengeschäft wieder. Der Tierarzt im Dorf meiner Großeltern stand von heut auf morgen ohne Job da, weil die Landwirtschaftlichen Produktionsgenossenschaften (LPG) aufgelöst wurden. Der erste Penny im Ort meiner Großeltern zahlte fünf D-Mark Stundenlohn an die Kassiererinnen. Der Ehemann einer Sandkasten-Freundin fährt bis heute jeden Sonntagabend von Sachsen nach Köln und jeden Freitag wieder zurück, um seiner Arbeit nachgehen zu können. Hunderttausende im Osten machen es genauso. Vor dem Fall der Mauer, im August 1989, verließen 44.200 DDR-Bürger ihr Land, Ende 1989 waren es fast 350.000, auf der Suche nach einem Ziel, auf der Suche nach einem Job, auf der Suche nach einem neuen Leben. Soziale Bindungen gingen in die Brüche, familiäre Strukturen wurden durcheinandergewirbelt. Phlegmatisch ist was anderes. Obwohl nicht ein einziger Dax-Konzern seine Zentrale in Ostdeutschland hat, erreichen die Ostdeutschen inzwischen fast 80 Prozent des Pro-Kopf-Bruttoinlandsproduktes des Westens, ebenso knapp 80 Prozent der Produktivität. Die Quote der Unternehmensgründungen hat beinahe West-Niveau erreicht, bei den Selbstständigen liegt sie sogar darüber. Ein kollektives Jammern darüber, dass es immer noch einen Abstand gibt, habe ich nie vernommen. Im Gegenteil. Die Ostdeutschen haben sich stoisch und genügsam mit den Unwägbarkeiten der Nachwendezeit arrangiert, sind geduldig und darauf konditioniert, sich an kleinen Fortschritten zu erfreuen. Und wenn sich mal jemand über die Einkommensunterschiede aufregt, die nach wie vor herrschen, bedeutet das nicht, dass er ein kategorischer Nörgler ist. Ines Geipel, Autorin des Buches "Generation Mauer", sagte kürzlich, der Westen konnte sich dem Bruch einfach verweigern. Dort änderte sich nach dem Mauerfall so gut wie nichts im Leben der Menschen. "Wir mussten den Zeitschnitt 1989 anders in unsere Leben integrieren." In ihrem Buch kommt auch der Maler und Illustrator Moritz Götze aus Halle zu Wort, der einst als Punk gegen das DDR-System aufbegehrte. "Wir haben die Geschichte in uns, und was toll an der Welt ist, können wir nutzen." Jetzt, 25 Jahre nach dem Fall der Mauer, lässt sich sagen: Die Menschen im Osten haben es genutzt. Der Schnee ist geschmolzen. Quelle : http://www.spiegel.de/einestages/25-jahre-mauerfall-ode-an-die-ossis-a-1001351.html

Лично за мен един от най-интересните епизоди в съвременната история. Кулминацията на Ислямската революция в Иран - на 1 февруари 1979 г. религиозният водач аятолах Рухолах Хомейни се завръща в страната след 15-годишно изгнание и е посрещнат от възторжени тълпи. Завръщането става със френски самолет, а на борда му присъстват западни журналисти, например Питър Дженкинс и немецът Петер Шол-Латур. Именно на последния сътрудникът на аятолаха Садек Табатабаи предава папка, която той трябва да пази, ако те бъдат арестувани или убити и в която според сп. „Шпигел" се съдържали тайните планове на Хомейни за Иран, а именно - изграждането на теокрация или управление на ислямските юристи. Всички политически сили - комунистите от партията Туде, ислямските марксисти, републиканците, приветстват идването му, защото както твърди синът на шаха принц Реза в едно свое интервю, те са виждали в него иранския Ганди, човекът, който ще спаси страната. По-късно те горчиво ще съжаляват, защото след привържениците на Мохамед Реза Пахлави той ще се разправи и с тях - изобщо със всички, които по един или друг начин биха представлявали заплаха за властта му. Пристигайки, той се отправя към мястото, където са погребани жертви на монархията и държи бурна реч, в която заклеймява правителството на Шапур Бахтиар - умерен политик и дисидент, назначен за премиер от шах Пахлави преди той да избяга от Иран, и призовава за неподчинение към него. Ето и част от речта му : “I must tell you that Mohammad Reza Pahlavi, that evil traitor, has gone. … We are saying this man, his government, his Majlis are all illegal. If they were to continue to stay in power, we would treat them as criminals and would try them as criminals,” Khomeini declared. “I shall appoint my own government. I shall slap this government in the mouth. I shall determine the government with the backing of this nation, because this nation accepts me.” Хомейни слиза от самолета, до него е синът му Ахмад, който по-късно става дисидент и противник на религиозната диктатура Демонстранти радостно преследват колата на аятолаха Още радостни посрещачи на духовния лидер Хомейни привества привържениците си от своята щаб-квартира 2 февруари 1979 г.

Император Хайнрих и папа Лъв IX В течение на кратко време императорската и папската власт действат заедно. Първите години на управлението на папа Лъв IX са изпълнени с най-възвишени намерения, които той крои отдавна. Започва да настоява за формалното му вторично преизбиране, както е било уговорено по-рано с кайзера. Постепенно Лъв реорганизира запуснатите външни отношения на Папството и което е по-важно, системата на управление. Управлява обширните си владения не чрез легати, а лично, пътувайки от място на място. Точно като императора, той : - Свиква събори под свое председателство - Урежда спорове между епископи - Освещава църкви и посещава монаси - Проповядва и извършва поклонения в гробниците на най-изтъкнатите светци Освен това пътува из Франция и Германия, незабравяйки и бившата епархия Тул, като я оставя я за себе си, и докато празнува Пасхата в Рим, вече започва да се чувства плодотворният ефект от управлението му. Лъв IX също така е притежавал обаятелна външност – елзасец по произход, светият отец се явява потомък на старинен графски род в областта Алемания. Неговият произход и възпитанието му, получено в цветущата тогава манастирска колегия в Туле, му предоставят възможността да изпълнява многостранни задължения, които са му възложени в едно особено положение, в което светските интереси се свързват с духовните. Раждането на наследник в 1050 г. Последни години. Оживлението на папската власт в началото оказва влияние на засилването на властта на императора. Надеждите нарастват още по-голяма степен с едно щастливо събитие : след 7-годишен брак, в 1050 г. германският император най-после се сдобива с мъжки наследник. По обичая Хайнрих определя за кръщелник на сина си клюнийския абат Хуго, а кръщенето се състои в Кьолн на Пасха през 1051 г. Извършител на обреда става архиепископ Херман един от най-влиятелните и и верни поддръжници на владетеля. Междувременно се появяват нови предизвикателства - Хайнрих освобождава от заточение херцог Готфрид, за да застане срещу Балдуин Фландърски, бивш негов съметежник, който сега отново се е разбунтувал. Монархът отново тръгва срещу Унгария, но през 1051 и 1052 г. той търпи неуспехи – Бавария, на която той разчита за покоряването на Маджарското кралство е разтърсена от сериозни междуособици, заради спора между чичовците му херцог Конрад и регенсбургския архиепископ Гебхард. Провъзгласяването на тригодишния син на Хайнрих за крал от князете в Трибур може да се счита за съмнителен успех, тъй както клетвата на немските принцове не притежава особено значение. А междувременно борбата с Балдуин Фландърски продължава, той отказва да се подчини въпреки решителното и тежко поражение, което е претърпял от императорската армия в 1054 г. През септември с.г. при него се явяват пратеници от Рим, които му съобщават за кончината на папа Лъв и го молят да се извърши избор на нов първосвещеник на Римската църква. Клюнийците и Хилдебранд Сред хората от обкръжението на покойния папа е и Хилдебранд, бивш капелан на някогашния папа Григорий VI , когото папа Лъв, приел с неохота папската титла, е взел със себе си от Клюнийския манастир. Хилдебранд се придържа към понятието на клюнийците за църквата и нейното върховенство, като не се отказва от осъществяването на своите идеи. Но положението в Италия е такова, че нарушаването на съюза с императора би довело до гибелта на Папството. Затова без да иска поста на римски първосвещеник за себе си, той оглавя посолство до Хайнрих с молба от римския народ да се назначи приемник на Лъв като предлага за поста айхщадтския епископ Гебхард, притежаващ богат практически опит. След дълга съпротива Гебхард дава съгласието си, бива формално преизбран в Рим и приема името Виктор II. Скоро след това за втори път императорът посещава Италия. Той се справя с опасна интрига, породена от брака на Готфрид Лотарингски с Беатрис, която е вдовица на маркграфа на Тоскана, за когото стана дума. Получените важни вести от Германия го карат да се върне, защото сред немските князе възниква заговор, чиято цел е убийството му, като начело на конспирацията е собственият му чичо – епископ Гебхард Регенсбургски. Заговорът обаче е разскрит, а епископът е задържан преди да заподозре опасността. Същевременно възникват нови проблеми във външнополитически план : Унгария все още не е омиротворена, новият чешки херцог и наследник на Бржетислав , е ненадежден, а във Вендската област славяните лютичи отново се обръщат към езическата религия. Хайнрих помилва чичо си и установява добри отношения с лотарингския херцог - 1056 г. През септември с.г. той се отправя за Гослар, където е издигнал мащабни сгради. Тук Хайнрих очаква посещение от папата. Срещата е полезна, но в Бодфелд , ловният замък или крепост, където е съпровождан от папата, той получава известие за поражението на имперските войски от лютичите и се разболява от треска. Успява да състави завещание. На смъртния му одър се събират много князе и епископи, които императорът задължава да признаят за наследник единствения му син Хайнрих. Обявявайки мащабна амнистия, Хайнрих III умира на 5 октомври 1056 г. на 39 г. На 28-ми същия месец – рождения му ден, е погребан в Шпейерския събор, където са положени и тленните останки на родителите му.

Една позитивна песен от тази година : Juli Insel ,,Остров" : Едно мъничко петънце в голямото море Една малка точица на толкова голямо разстояние Не съществува никой, който ме търси Никой, който ме чува Никой, който ме познава Никой, който ме дразни Сърцето ми е остров В едно море синьо като небето Сърцето ми е остров Толкова отдалечен от теб И твоят кораб по протежение на хоризонта плава Едно мъничко петънце в морето голямо и необятно Моето сърце е един остров И назад към тебе гледам аз Около мене опиянение бяло властва От белия плаж ослепена съм Под палмите гола лежа И ръцете си в белия пясък поставям И няма никой, който да ми каже къде, къде са мислите ми Може би някъде там навън, където, където слънцето в морето потъва Където слънцето в морето потъва Сърцето ми е остров В едно море синьо като небето Сърцето ми е остров Толкова отдалечен от теб И твоят кораб по протежение на хоризонта плава Едно мъничко петънце в морето голямо и необятно Моето сърце е един остров И назад към тебе гледам аз Ля ля ля (Сърцето ми е остров) (Сърцето ми е остров) Сърцето ми е остров В едно море синьо като небето Сърцето ми е остров Толкова отдалечен от теб И твоят кораб по протежение на хоризонта плава Едно мъничко петънце в морето голямо и необятно Моето сърце е един остров И назад към тебе гледам аз Сърцето ми е остров Ля ля ля Сърцето ми е остров Ля ля ля Толкова отдалечен http://vbox7.com/play:9f1891aba6

Невероятни открития направиха археолози в Хисаря В района на римските терми в Хисаря текат усилени разкопки. Най-новите открия на археолозите преобръщат историята на града, като доказват, че курортът е по-стар, отколкото се е смятало досега. Новите открития могат да се видят в хисарския археологически музей. Това са глава на лъв, част от римска статуя в реален размер и оброчна плочка с три нимфи. „Тази плочка е намерена в римските терми, което показва, че преди на това място е съществувало Светилище на нимфите и целият град е представлявал най-големия античен спа център в римската империя. Ясно става, че на оброчната плочка трите нимфи са голи, двете са насреща, а едната в гръб, прегърнати и с много интересна прическа в кок”, казва директорът на Археологическия музей в Хисаря Митко Маджаров. Откритията датират от края на втори и началото на трети век и променят историята, като доказват, че градът е съществувал още преди времето на император Диоклециан. Градът като град може би е създаден по-късно, но самите термални комплекси и постройки в него са създадени по-рано, което е една нова част от историята на този град. Ние залагаме на развитието и на културно-историческият туризъм и всяко ново откритие би трябвало да предизвика интерес и да доведе тук туристи” , съобщи кметът на Хисаря Пенка Ганева. Източник: GustoNews http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=38999

Руски белогвардейци позират след настаняването си в Разградско. /Снимка: Централен държавен архив/ Руски емигранти - белогвардейци, работещи като миньори, вероятно в мините в Перник, 20-те години на ХХ век Група командири на 1-ри армейски корпус във Велико Търново, 2 април 1922 г. В центъра е ген. Александър Кутепов Дроздовци в България. Прави : ген. майор А.В. Туркул - петият отляво и В.Г. Харжевски -третият отдясно. В центъра на групата стои генерал-майор В.К. фон Манщайн, баща на В.В. фон Манщайн

Прекрасна песен за викингите : Raven Die Raben Fliegen ,,Гарваните летят" Някога горди бойци бяхме - във всяка битка хвърляхме се Не знаехме що е милост и състрадание Изпълнени с гордост и възвишени чувства и без злоба Виждам как гарваните летят И как Валхала зове ги слушам Азите към Асгард вървят - Земята с кръв е напоена Виждам как гарваните летят И как Валхала зове ги слушам Азите към Асгард вървят - Земята с кръв е напоена С боговете на наша страна Своя човек подкрепихме и само победи жънехме Думата страх чужда ни беше - никога не познахме какво е страх или колебание Виждам как гарваните летят И как Валхала зове ги слушам Азите към Асгард вървят - Земята с кръв е напоена Виждам как гарваните летят И как Валхала зове ги слушам Азите към Асгард вървят - Земята с кръв е напоена Храбрите ни жени често през нощта децата ни пазеха Когато в родината върнахме се Всички подаръци със себе си донесохме (Повтаря се няколко пъти) : Виждам как гарваните летят И как Валхала зове ги слушам Азите към Асгард вървят - Земята с кръв е напоена

По повод 80 години от Марсилския атентат една народна песен за Владо Черноземски : 'Какво е чудо, чудо станало во града Марселия. Там са навлезли автономисти и братя усташи. Тръгнал ми кралят со парахода от града Дубровник, и ми зацепил по море широко за града Марселия. Там го посрещнал министер Барту со генералите. Те се собрали союз да прават против Македония. Народ се сбира, тълпа голема и вика: "Живио!" А от тълпата глас се провиква: "Смърт на тиранина!" Това ми беше Владо Черноземски от Македония. Той се затича към автомобила со пистолет в ръка. Крал Александър подло се моли и на Владо говори: "Аман бре, Владо, не мой бре, Владо, мене да ме убиваш!" Владо на краля гордо отговаря: "Чуй бре, тиранино, мене ме изпрати Ванчо Михайлов да изпълна присъдата. Я стани, стани, шумадийско куче, тебе ке те утепам." https://www.youtube.com/watch?v=iqV0MbAye-Y

За Сорая е сниман италиански минисериал с Анна Вале в главната роля : http://vbox7.com/play:d473199521

Дамян Дамянов Обичам те… Обичам те. Надявам се, ти — мене. Но — вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време… …И си отива нашият живот. Във делници, в неща и грижи сиви, във прози, в труд, и грапав, и суров, безмислен, смислен — просто си отива. Във всичко друго, само не в любов. Между две скуки, между два етажа… И ако някога се изтърва „обичам те“ срамливо да ти кажа, повярвай, не е истина това. „Обичам те“ е просто малко. Много, безкрайно те обичам! Но защо да ти го казвам? Нужно ли е? То го живеем двама. В двама ни е то. В душите ни, в децата ни, във всичко. И в общия ни път трънлив, не нов. Обичам те. Но що са трите срички пред нас — безкрайносричната любов.

Една войнишка песен : Deutsche Mutter ,,Немската майка" Там където селцето китно тихичко заглъхваше, там долу, край блестящия Рейн Там с три прекрасни момчета една немска майчица живееше Майко, ръката си благославяща ни подай, трябва да се сражаваме за Отечеството си Не трябва да плачеш и да си тъжна Защото ти си нашата немска майчица Много седмици изминаха, а сърцето майчино от болка се късаше С тревога и страх, с трепет чакаше тя - ,,дали отново ще ги видя скоро?" Майко, ръката си благославяща ни подай, трябва да се сражаваме за Отечеството си Не трябва да плачеш и да си тъжна Защото ти си нашата немска майчица И когато със знамена веещи се, с ревяща страст и с вик ура Уланите храбри у дома връщаха се, майката също там беше. Тя своите синове да поздрави искаше, но никой от тях тримата не се появи И един глас извика : Майко, ръката си благославяща ни подай, трябва да се сражаваме за Отечеството си Не трябва да плачеш и да си тъжна Защото ти си нашата немска майчица