Monarh

Началото на следвоенната епоха - Nachkriegszeit :

Эсбридж, Томас, ,,Крестовые походы. Войны Средневековья за Святую землю", (2013) http://www.e-reading.ws/book.php?book=1021724 Содержание Томас Эсбридж «Крестовые походы. Войны Средневековья за Святую землю» Введение МИР КРЕСТОВЫХ ПОХОДОВ СРЕДНЕВЕКОВАЯ ЕВРОПА Западная Европа в XI веке Латинское христианство Война и насилие в латинской Европе МУСУЛЬМАНСКИЙ МИР Ранняя история ислама Разделение мусульманского мира Ближний Восток в конце XI века Исламская война и джихад Ислам и христианская Европа накануне Крестовых походов Часть первая НАЧАЛО КРЕСТОВЫХ ПОХОДОВ Глава 1 СВЯЩЕННАЯ ВОЙНА, СВЯТАЯ ЗЕМЛЯ ПАПА УРБАН И ИДЕЯ КРЕСТОНОСНОГО ДВИЖЕНИЯ Клермонская проповедь Зов креста ВИЗАНТИЯ Честолюбивые замыслы Алексея На службе у императора Осада Никеи ЧЕРЕЗ МАЛУЮ АЗИЮ Битва при Дорилее Контакты и завоевания Глава 2 СИРИЙСКИЕ ИСПЫТАНИЯ ГОРОД АНТИОХИЯ ВОЙНА НА ИСТОЩЕНИЕ ПРЕДАТЕЛЬСТВО ОСАЖДЕННЫЕ ЗАДЕРЖКА И РАЗДРОБЛЕНИЕ СИЛ Глава 3 СВЯТОЙ ГОРОД В НЕБЕСАХ И НА ЗЕМЛЕ Предстоящая задача ШТУРМ ИЕРУСАЛИМА Ужасы «освобождения» ПОСЛЕДСТВИЯ Последняя битва Возвращение в Европу В ПАМЯТИ И ВООБРАЖЕНИИ Формирование памяти о Крестовом походе в латинской Европе Первый крестовый поход и ислам Глава 4 СОЗДАНИЕ ГОСУДАРСТВ КРЕСТОНОСЦЕВ ЗАЩИТНИК СВЯТОГО ГОРОДА КОРОЛЕВСТВО ГОСПОДА Создание королевства Слуги короны Сражения при Рамле Между Египтом и Дамаском ЛАТИНСКАЯ СИРИЯ В КРИЗИСЕ 1101–1108 ГОДОВ Битва при Харране (1104) На грани краха Крестовый поход Боэмунда ПРАВИТЬ НА СВЯТОЙ ЗЕМЛЕ Графства Эдесса и Триполи Наследие Танкреда ПРАВИТЕЛЬ УТРЕМЕРА (1113–1118) Сила в единстве Последние годы короля Бодуэна Глава 5 УТРЕМЕР КРОВАВОЕ ПОЛЕ ПРОТИВОСТОЯТЬ НЕСЧАСТЬЯМ Военные ордены Обращение к христианскому миру ОБЩЕСТВО КРЕСТОНОСЦЕВ? Жизнь в Утремере Знания и культура Божественная земля веры и молитв Франкский Восток — железный занавес или открытая дверь? ЗАНГИ — ТИРАН ВОСТОКА Занги против франков Глава 6 ВОЗРОЖДЕНИЕ КРЕСТОНОСНОГО ДВИЖЕНИЯ КРЕСТОНОСНОЕ ДВИЖЕНИЕ НАЧАЛА XII ВЕКА НАЧАЛО ВТОРОГО КРЕСТОВОГО ПОХОДА ПРОПОВЕДНИК СВЯТОЙ БЕРНАР КЛЕРВОСКИЙ И ВТОРОЙ КРЕСТОВЫЙ ПОХОД РАЗВИТИЕ ИДЕАЛА РАБОТА КОРОЛЕЙ НА ПУТИ К СВЯТОЙ ЗЕМЛЕ Часть вторая ОТВЕТ ИСЛАМА Глава 7 МУСУЛЬМАНСКОЕ ВОЗРОЖДЕНИЕ ЗАНГИ — ВОИНСТВУЮЩИЙ ЗАЩИТНИК ИСЛАМА Появление Нур ад-Дина ПРОТИВОСТОЯНИЕ МУСУЛЬМАН КРЕСТОВОМУ ПОХОДУ Разделение графства Эдесса Глава 8 СВЕТОЧ ВЕРЫ БИТВА ПРИ ИНАБЕ ПУТЬ В ДАМАСК Дамаск — «рай Востока» СЛОЖНЫЕ ЗАДАЧИ Внешние угрозы ИСПЫТАНИЕ И ТРИУМФ МЕЧТА ОБ ИЕРУСАЛИМЕ Глава 9 БОГАТСТВА ЕГИПТА СРЕДНЕВЕКОВЫЙ ЕГИПЕТ НОВЫЙ ТЕАТР ВОЕННЫХ ДЕЙСТВИЙ Египетская кампания Ширкуха ибн Шади Возвращение на Нил САЛАДИН, ВЛАСТЕЛИН ЕГИПТА (1169–1174) Проблемы ПОМОЩНИК ИЛИ КОМАНДИР Глава 10 НАСЛЕДНИК УЗУРПАТОРА ГЕРОЙ ДЛЯ ИСЛАМА ПО СЛЕДУ НУР АД-ДИНА Оккупация Дамаска Путь к Алеппо Старец Горы ГОСУДАРСТВО САЛАДИНА ПРОКАЖЕННЫЙ КОРОЛЬ Детство и юные годы Бодуэна IV Начало правления Бодуэна IV СТОЛКНОВЕНИЕ Битва при Монжизаре Бремя крови Дом скорби Глава 11 СУЛТАН ИСЛАМА СТРЕМЛЕНИЕ К ГОСПОДСТВУ Кампании Саладина против Алеппо и Мосула (1182–1183) ВОЙНА ПРОТИВ ФРАНКОВ Дерзкое нападение латинян Начало конфликта? ТРАНСФОРМАЦИЯ Перед лицом смерти Карьера Саладина до 1186 года Глава 12 СОЛДАТ СВЯЩЕННОЙ ВОЙНЫ ИСЛАМ ОБЪЕДИНЕН? КОРОЛЕВСТВО ГИБНЕТ РОГА ХАТТИНА ПАДЕНИЕ КРЕСТА На Иерусалим Намерения Саладина в сентябре 1187 года Иерусалим в руках мусульман Достижение Саладина Часть третья ИСПЫТАНИЕ ВОИНОВ Глава 13 ПРИЗЫВ К КРЕСТОВОМУ ПОХОДУ ПРОПОВЕДЬ ТРЕТЬЕГО КРЕСТОВОГО ПОХОДА Причина для скорби Разнося слово ЛЬВИНОЕ СЕРДЦЕ Ричард, граф Пуату, герцог Аквитании Ричард и Крестовый поход ПРИНЯТИЕ КРЕСТА Фридрих Барбаросса и немецкий Крестовый поход ЗАДЕРЖКИ В АНГЛИИ И ФРАНЦИИ Ричард I, король Англии ПОДГОТОВКА. ФИНАНСЫ И ЛОГИСТИКА НА СВЯТУЮ ЗЕМЛЮ Глава 14 ВЫЗОВ ЗАВОЕВАТЕЛЮ ПОСЛЕ ПОБЕДЫ Оттеснить франков в море Продолжение военной кампании Потеря концентрации ВЕЛИКАЯ ОСАДА АКРЫ Первые столкновения Первое сражение Передышка ВОЕННЫЕ ДЕЙСТВИЯ Битва за море Сражения на суше Судьба германского Крестового похода ТУПИК Испытания Глава 15 ПРИБЫТИЕ КОРОЛЕЙ ПУТЕШЕСТВИЕ НА СВЯТУЮ ЗЕМЛЮ ВЛИЯНИЕ КОРОЛЕЙ Прибытие Филиппа-Августа Ричард Львиное Сердце в Акре Соперничество или союз? Осадная стратегия крестоносцев СУДЬБА АКРЫ Переговоры Капитуляция Последствия падения Акры ЕДИНСТВЕННЫЙ КОРОЛЬ ХЛАДНОКРОВИЕ Глава 16 ЛЬВИНОЕ СЕРДЦЕ ЗВЕЗДНЫЙ ЧАС Марш начинается БИТВА ПРИ АРСУФЕ Значение Арсуфа Глава 17 ИЕРУСАЛИМ РЕШЕНИЯ И ХИТРОСТИ По пути в Иерусалим Разговоры с врагом ВЗЯТЬ СВЯТОЙ ГОРОД ПЕРЕГРУППИРОВКА СИЛ КРИЗИС И ПРЕОБРАЗОВАНИЕ Глава 18 РЕШЕНИЕ СТРАТЕГИЯ АЙЮБИДОВ В НАЧАЛЕ 1192 ГОДА ВТОРОЕ НАСТУПЛЕНИЕ КРЕСТОНОСЦЕВ НА ИЕРУСАЛИМ Нерешительность Угроза Выбор Неудача франков КОНЕЦ ИГРЫ ИТОГИ ТРЕТЬЕГО КРЕСТОВОГО ПОХОДА Долгая дорога кончается Судьба Ричарда Львиное Сердце после Третьего крестового похода Часть четвертая БОРЬБА ЗА ВЫЖИВАНИЕ Глава 19 ВОССТАНОВЛЕНИЕ СИЛ ИЗМЕНЕНИЯ НА ЛАТИНСКОМ ЗАПАДЕ ПАПА ИННОКЕНТИЙ III Представления Иннокентия о папской власти Подготовка Крестового похода ЧЕТВЕРТЫЙ КРЕСТОВЫЙ ПОХОД Отклонения, ведущие к катастрофе Причины и следствия КОНТРОЛИРОВАТЬ ОГОНЬ УТРЕМЕР В XIII ВЕКЕ Баланс сил на франкском Востоке Судьба империи Айюбидов Военные ордены Замки крестоносцев Торговля и экономика Утремера Глава 20 НОВЫЕ ПУТИ ПЯТЫЙ КРЕСТОВЫЙ ПОХОД Кардинал Пелагий Тупик Использовать победу КРЕСТОВЫЙ ПОХОД ФРИДРИХА II Stupor mundi Император-крестоносец, иерусалимский король Фридрих II на Ближнем Востоке НОВЫЙ ГОРИЗОНТ Крестовый поход баронов Проклятие Палестины Глава 21 СВЯТОЙ НА ВОЙНЕ КОРОЛЬ ФРАНЦИИ ЛЮДОВИК IX ПОДГОТОВКА К ВОЙНЕ ШТУРМ НИЛА На штурм берега УПАДОК АЙЮБИДОВ Мамлюк — меч ислама ПОКОРИТЬ ЕГИПЕТ Сражение при Мансуре МЕЖДУ ПОБЕДОЙ И ПОРАЖЕНИЕМ Цена нерешительности КАЮЩИЙСЯ КОРОЛЬ После несчастья Часть пятая ПОБЕДА НА ВОСТОКЕ Глава 22 ЛЕВ ЕГИПТА НОВЫЕ СИЛЫ НА БЛИЖНЕМ ВОСТОКЕ Сражение при Айн-Джалуте БЕЙБАРС И МАМЛЮКСКИЙ СУЛТАНАТ Защитник ислама Централизация власти в мамлюкском государстве Дипломатия мамлюков Усовершенствование мамлюкской военной машины ВОЙНА ПРОТИВ ФРАНКОВ Тропою разрушения Сломить франков Судьба Антиохии Глава 23 ВЕРНУТЬ СВЯТУЮ ЗЕМЛЮ ВТОРОЙ КРЕСТОВЫЙ ПОХОД КОРОЛЯ ЛЮДОВИКА ПЕТЛЯ ЗАТЯГИВАЕТСЯ Неприступная крепость Лорд Эдуард Английский Фокус сместился Бейбарс — бич франков ИСПЫТАНИЯ И ПОБЕДЫ Калаун и мамлюкский султанат Внимание на Утремер 1291 ГОД — ОСАДА АКРЫ Последний бой Заключение НАСЛЕДИЕ КРЕСТОВЫХ ПОХОДОВ ПРИЧИНЫ И СЛЕДСТВИЯ Конфликт, не похожий ни на какой другой? Объяснение побед и поражений ПОСЛЕДСТВИЯ В СРЕДНЕВЕКОВОМ МИРЕ Восточное Средиземноморье Западная Европа ДЛИННАЯ ТЕНЬ Позднее Средневековье и раннее Новое время Крестовые походы в западной истории и памяти Современный ислам и Крестовые походы Принципы «крестоносного параллелизма» Арабский национализм и исламизм КРЕСТОВЫЕ ПОХОДЫ В ИСТОРИИ ХРОНОЛОГИЯ БЛАГОДАРНОСТИ Примечания ВВЕДЕНИЕ МИР КРЕСТОВЫХ ПОХОДОВ Девятьсот лет назад христиане Европы провели ряд священных войн — Крестовых походов — против мусульманского мира, сражаясь за господство над регионом, священным для обеих вер — Святой землей. Эта кровавая борьба продолжалась два столетия, изменив историю ислама и Запада. В ходе масштабных экспедиций сотни тысяч крестоносцев стремились завоевать и затем защитить небольшую полоску территории вокруг священного города Иерусалима. Их возглавляли такие люди, как воинственный король Англии Ричард Львиное Сердце и набожный французский монарх Людовик IX. Их подданные участвовали в жестоких осадах и ужасных сражениях, шли через бескрайние леса и выжженные солнцем пустыни, страдая от голода и болезней. Они видели легендарных византийских императоров и шагали рядом с грозными тамплиерами. Умершие считались мучениками, а те, кому удалось выжить, верили, что испытания сражений и паломничества очистили их души от грехов. Приход крестоносцев поднял ислам на борьбу, снова пробудил преданность делу джихада. Мусульмане из Сирии, Египта и Ирака старались вытеснить своих христианских противников со Святой земли. Борьбу с ними вел безжалостный военачальник Занги и могущественный Саладин, ее поддерживали султан Бейбарс и его элитные солдаты — мамлюки, оказывали помощь даже безжалостные ассасины. Годы конфликтов породили более близкое знакомство, временами даже неохотное уважение и мирные контакты — перемирия и торговлю. Но проходили десятилетия, пламя конфликта разгоралось снова, и чаша весов стала медленно склоняться в пользу ислама. И хотя мечта о победе христианства продолжала жить, мусульманский мир занял более прочное положение, обеспечив длительное владение Иерусалимом и всем Ближним Востоком. Драматическая история борьбы христианства и ислама всегда воспламеняла воображение и вызывала ожесточенные споры. В течение многих веков Крестовые походы трактовались по-разному. Их называли доказательством недальновидности религиозной веры и изначального варварства человеческой природы, а также славным проявлением христианского рыцарства и цивилизующего колониализма. Их представляли темным эпизодом европейской истории, когда алчные орды западных варваров без всякого повода напали на более культурных и ни в чем не повинных представителей ислама, и войнами, спровоцированными мусульманской агрессией и ведомыми для восстановления христианской территории. Сами крестоносцы изображались как жестокими дикарями, жаждущими захватить новые земли, так и набожными, удивительно благочестивыми солдатами-пилигримами, а их мусульманские противники — злобными тиранами — угнетателями, пылкими фанатиками, а также воплощением чести и милосердия ...

Воистину Воскресе, здраве, щастие и успехи на всички !!! http://vbox7.com/play:c48c09dd&start=286

https://www.youtube.com/watch?v=_4AR0CeoxUs

При Франко в първите години - от 1939 до края на 40-те години, има партизанска съпротива на републиканците, а и тъкмо по време на неговото управление ЕТА започва въоръжена борба. Демократичните промени започват в 1976 - 1977 г. - т.е. 1- 2 години след смъртта му. За пример може да вземем донякъде Войчех Ярузелски - той съдейства за първите демократични избори в Полша през лятото на 1989 г. и свикването на Кръглата маса, което довежда до съставянето на първото некомунистическо правителство на страната начело с Тадеуш Мазовиецки и дори се задържа на държавното кормило още 1 година и половина - през 1989 -1990 г. е президент.

Хлевов, Александр, ,,Краткая история Средних веков: Эпоха, государства, сражения, люди" http://www.e-reading.ws/book.php?book=130764 Введение Средние века являют собой чрезвычайно интересный и насыщенный событиями промежуток времени протяженностью более тысячелетия. В его рамках сформировалась современная европейская цивилизация со всеми особенностями ее материальной и духовной жизни. С периодом Средневековья связано множество технических и интеллектуальных изобретений – появление механических часов и современных представлений о свободе личности, ветряных мельниц и парламентаризма, пороха и многих литературных жанров, книгопечатания и пространственной перспективы в искусстве, очков и ряда художественных идей. И этот список может быть продолжен едва ли не до бесконечности. В Средние века были совершены Великие географические открытия, кардинально изменившие представления о планете. В эти столетия сложились практически все современные европейские этносы и национальные языки, в общих чертах определились границы современных государств Европы. Подавляющее большинство существующих и поныне в ней городов ведут свое начало с той эпохи. Наконец, Средние века ознаменовались абсолютным торжеством христианского мировосприятия. Несомненно, нигде и никогда более христианство не имело таких прочных позиций в массовом повседневном сознании, как в средневековой Европе. В предлагаемой читателю книге рассмотрена история классического Средневековья – западноевропейского. Мы оставляем за рамками повествования ожесточенные научные споры о том, допустимо ли применять термин «Средние века» к Древней Руси или странам Востока, – как и дискуссию о существовании русского, арабского, китайского или японского феодализма. Ведь именно система феодальных отношений является сущностью и визитной карточкой эпохи. Какой бы ни была позиция спорящего, не вызывает сомнения, что Средние века на Западе – это цельный, компактный и логически непротиворечивый период, в недрах которого создаются классические феодальные формы. Именно поэтому в центре нашего внимания и будет средневековая Западная Европа – от первых веков Новой эры до шестнадцатого столетия, а события, происходившие в регионах «неклассического» феодализма – в Византии, Восточной Европе, мусульманском мире, учитываются нами лишь в той мере, в какой эти регионы входили в непосредственное соприкосновение с цивилизацией Запада ...

Много поучителна статия. Ако някой се интересува повече, може да прегледа книгата на Ерхард ,,Благосъстояние за всички" - достъпна е нета в оригинал на немски и на руски език : 1. ,,Wohlstand für Alle" : http://www.ludwig-erhard-stiftung.de/files/wohlstand_fuer_alle.pdf 2. "Благосостояние для всех" : http://ek-lit.narod.ru/erhsod.htm

И в Кралство Нидерландия също. Дори към ислямските имигранти като мароканците проявяват изключително голяма търпимост, докато на нас българите гледат един вид като на хора втора категория. Но тази тенденция е характерна за западняците като цяло.

Мисли на Николо Макиавели от ,,Владетелят" : ,,Благоразумният човек трябва да върви по пътищата, по които са вървели великите личности и да подражава на всички, които са превъзхождали останалите, та по този начин да може, ако не да се издигне толкова, че да се изравни с идеала си, поне да напомня за него. Той трябва да постъпва като умелите стрелци, които познават силата на лъка си и когато им се стори, че точката, която искат да улучат, е твърде отдалечена, се прицелват по-високо над нея, за да може стрелата да я достигне." ,,Всяка болест се лекува докато е все още излечима. Туберкулозата в началото се лекува лесно, но мъчно се познава, а след време, щом не е била позната и лекувана, лесно се познава, но мъчно се лекува. Същото нещо наблюдаваме и в държавните работи — когато болестите, които се раждат в държавата, се предвиждат (нещо, което е дадено само на мъдрия), те се лекуват лесно, но когато поради неумението да се предвидят се оставят да се развият дотолкова, че всеки да ги вижда, няма вече никакъв лек против тях." ,,Всички държави, които се създават бързо, са като растенията, които в природата се раждат и растат бързо, но не хващат здрави корени и не се развиват достатъчно, за да могат да устоят на бурите и неблагоприятното време. Държавата пропада, ако тези, които бързо са станали владетели, нямат достатъчно ум и смелост и не съумеят да запазят това, което им е дала съдбата, и не изградят основите, които други са изградили преди да станат владетели."

Един от най добрите разкази на Патриарха на Българската литература, писан в последното десетилетие на XIX век : ,,Пристигнахме доста рано на Карнарския хан. Както е обичаят, отседнахме там и влезнахме в кръчмата, за да си починем и хвърлим по чашка гроздова ракийка, преди да уловим кривините на Стара планина, която се зеленееше пред самата вратня на хана. Аз пътувах насам за пръв път. Но троицата ми другари съграждани бяха стари влашки хаджии и познаваха добре пътя за Влашко — Колхидата някога на сопотненци и карловци, — за дето ме изпращаше баща ми с десетина минца, пуснати в портмонето ми, плюс няколко благословии за честита печалба под крилото на един сродник. Ето защо през целия път дотука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавичката песен: Лятна нощ се превалява и след лъскава зора млад юнак си кон извожда из железните врата. С бащина благословия той на коня възседнал, за честита търговия той намислил й тръгнал. Със сухоежбината, която си носехме, ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове. Защото на човека става весело, когато ще пътува през една Стара планина пролетно време и когато денят е чудесен и дружината е добра. Ние не бяхме сами в кръчмата. В единия й ъгъл, навътре, седяха мълчаливо двама други пътници. Те бяха пешаци, както личеше по пътнишките им тояги, и небългари, както се виждаше по облеклото им. Единият, с твърде космато и почерняло от слънцето лице, с див и блестящ поглед, беше в късо извехтяло зелено сетре, с жилетка и панталони окъсани и с някаква си оваляна кърпа, увита около шията вместо вратовръзка. Широкополата му смачкана шапка, твърде прехлупена въз навъсеното му лице, придаваше още повече мрачност на тоя господин и непобедимо наумяваше легендарните разбойници в Абруците. Другарят му, напротив, рус, белолик, без брада, малко приличаше на италианец, а още по-малко на италианец от Калабрия; той имаше по-успокоителен вид, носеше късичка синя, блуза, сини широки панталони и плитка капелка на главата с втъкнато петлово перо — всички еднакво изхлузени и износени. Само краката му бяха в българска премяна — цървули. Очевидно те бяха италианци, работници по Хиршовата железница, която се строеше тогава, или пък от някоя каменоломница. Тия двама хора изрядко си погълчаваха някоя дума тихичко и повечето гледаха към нас и като че искаха да проумеят какво говорим и за какво се смеем… Приятната закуска пред приятното пътуване ме направи особено дружелюбен и излиятелен. Аз посегнах да почерпя по с едно вино симпатичните земляци на Данте и Петрарка. Но един от другарите ми смигна и ми пошушна: — Що ти трябва? Недей има работа с тях… „Защо?“ — попитах го с поглед само. — Не са чисти хора… аз като че ги познавам — допълни той тайнствено. Аз го пак погледнах в недоумение. — Хайде да си тръгваме… Тука не е за нас — каза той безпокойно. — Хаирсъзи? — пришепна другият спътник. — По-лошо, по-лошо… — избъбра първият. Това обстоятелство позамрачи веселото разположение на духа ми. Наставахме да се разплащаме. Когато пред тезгяха на кръчмаря отварях портмонето си, единият чужденец, белоликият, не знам как, също се намери там; забележих, че той успя да хвърли бърз поглед на жълтиците, като пресягаше да вземе тефтерче цигарени книги поличката над тезгяха. Това му движение ми даде възможност и аз да съзра под отзиналата му блуза главучките на два револвера и дръжката от бяла кост на една огромна кама. Такова пълно и тежко въоръжение у един беден и пешак пътник не беше обикновена работа. Навярно другарят му пък трябваше да прилича на арсенал, ако му свалеше кякой дрипавото сетре — та него и лицето му го издаваше, че е настоящи Фра Дяволо! Предупреждението на другаря ми прочее беше основателно: ние имахме пред себе си живи разбойници! Но русият повече ме плашеше сега… Ние потеглихме въз планината. При първия завой ние се обърнахме назад и с удоволствие забележихме, че те си останаха в кръчмата. Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме. Широкият Троянски проход захваща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Тия гъстаци стават по-високи и по-буйни, колкото се отива нагоре, и заграждат като две стени пътя в многобройните му зигзаги. Из вътрешността на гората се разнасяха весели рулади от песните на славеи. Дръгливите загорски коне бавно, но бодро пристъпваха по каменливия и мъчен път, насеян с трапища, изрити от пороите. Те пърхаха от удоволствие, като поемаха с широките си ноздри прохладния и роден тям планински въздух. Заедно с възвишаването и панорамата на долината се разширяваше, гледката ставаше по-обаятелна. Аз се прехласвах и не можех да се наситя и нарадвам на тия живописни и райски хубави ландшафти между Стара планина и Богдан. За да ми не бърка нищо на съзерцанието аз отпуснах поводника на коня и се оставих на инстинкта му. На места се даже поспирах. Така щото по едно време видях, че дружината ми отминала и се изгубила напред. Аз останах сам в гората. Тогава неволно ми хрумна пак за двамата подозрителни италианци и се се озърнах назад, но пътят оставаше пуст. Стана ми някак неловко, студено. Защото една гора в Турция означава хайдушки вертеп. Всяка гъста шубрака може да изкара едно нападение, всеки шумак — да донесе едно престъпление, да изригне един кръвник, както иидийските лесове — една боа, един тигър или пантера. Горскяте проходи, сиреч най-романтичните места на България, бяха най-опасните: всяко такова място преговаря в шума на листака си не поетически легенди за самодиви и русалки, а кървави истории за убийства и ужаси. Ето защо, когато пътуваше човек сам из тях, гъстаците заприличваха на пусии и шумтенето им ставаше мистериозно-страшно, като шопота на един заговор… Въображението насяваше с подозрителни симптоми околността. То търсеше и съглеждаше между братясалите стъбла на дърветата и сплетените им клонове ту цевта на една арнаутска пушка, ту гъжвите на злодейци, ту дългите поли на черкези, които се гушеха в гъстълака… Самотията около мене ми тегнеше… Извиках веднаж, дваж, напосока, дано ми се обадят — да чуя поне човешки глас, — но ми отговориха само екове… Аз задупчих енергически търбуха на коня си, но той беше заморен вече. Местността добиваше все повече враждебен вид. Слънцето припече, ветрецът престана, гората заглъхна; само бръмченето на рой мухи се чуваше сега, и то твърде гръмливо сред мъртвешката тишина… Аз вървях вече между две високи стени от дървета. Един разбойник не би нашел по-сгодно място за престъпление. При един завой инстинктивно се обърнах назад и потръпнах: видях двамата италианци, че се мярнаха на пътя и тозчас потънаха в шумака. Разбрах всичко: пътят правеше тука остър лакът; очевидно те нагазиха напреки през гъстълака, за да ми излязат отпреде и пресечат пътя, вярвайки, че не съм ги видял… Тотава аз силно боднах коня. Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие. Аз се поокопитих. — Грация, синьоре — избъбрах към двамата „злодейци“, които сега играеха ролята на мои спасители, крайно покъртен от страха, от смайване и от благодарност… Аз машинално извадих портмонето си и дадох всичко, каквото имаше вътре, тоест ядката на бъдещата си фортуна. Русият италианец не прие и извика: — Но, но, но! (Не, не, не!) Па и двамата ми помогнаха да се кача. — Грация, грация, синьоре… — повтарях им аз идничките италиански думи, които знаех, като потеглих пак. Двоицата италианци пак изчезнаха в гората. На следния завоя аз срещнах Здравка, кираджия си, който се връщаше да ме дири. Дружината, доста безпокойна от замайването ми, ме възчакваше на една полянка горе. Аз бях доста сърдит, но не им загатнах нищо за странното си приключение. Едно от досада, друго от страх да се не загаврят, понеже чувствувах, че още треперех. Кога само стигнахме в Троян, аз попитах пак единия другар: — Какви бяха тия италианци, дето ги видяхме на Карнарския хан? Той ме погледна значително. — Аз нали ти казах? Късо… И направи знак, че не желае да говори повече за едно опасно нещо. — Хайдуци ли? — шепнех аз. — Над хайдуците баш хайдуци — каза той. — Отде ги знаеш? — Едного познах… Късо. Пази боже да се срещнеш с такива хора. И видът на тоя предпазлив другар ставаше още по-тайнствен. Аз напразно се трудех да изчепкам от устата му нещо по-положително. Но за случката си аз не му казах. ………………… ………………… Две години след това аз се завърнах живо и здраво в родното си място, без да успея да стана нито Крез, нито Ротшилд във Влашко. Вместо грамада злато баща ми с ужас видя, че изтърсих пред него куп ръкописи с раздирателни поеми и оди!… В първите дни на завръщането си отидох на гости у приятеля К. Там заварих куп младежи. Моето неожидано влазяне ги посмути; те се спогледаха знаменателно и крадешком. Аз разбрах недоумението им и угадих характера на събранието им: от два-три дена се носеше слух, че дякон Левски е в града; това събрание беше свикано или от него, или за него несъмнено. — Господин К. — извиках високо и почти в негодувание към домакина, — моля ви, срамота е това шушукане, запознайте ме и мене с българския герой и апостол Левски!… При тия мои думи възцари се пълно мълчание. Мнозина обърнаха очи към врачката на едно килерче, която скръцна. Излезе оттам един господин; той беше облечен селски. — Та ние се веке познаваме от старо време — обади се същият весело, като приближаваше към мене. — Ах, вие ли сте? — извиках замаян и поразен, като познах в тоя селянин русия италианец в синята блуза при карнарските кривини, същия, който преряза с кама стремената. И ние се прегърнахме сърдечно и целунахме пред слисания наскоро съставен комитет, на който и аз станах член. Така се аз запознах с Левски. Кой беше другият, черният италианец в карнарските кривини, не узнах; но няма съмнение, че и той беше апостол. София, 1892 Край" http://chitanka.info/text/5006-iz-krivinite

Има я и на английски език тук : http://www.fashionzombie.net/1_world/22_French%20Revolution/r_speech%20of%20louis%20XVI.htm

Имали сме доста добри отношения с Независимата хърватска държава през войната. Външните министри на двете страни Попов и Лоркович изграждат един вид концепция за съюз - ,,Силни и големи България и Хърватия - слаба Сърбия". Дори се лансира идея за обща граница в Санджак. Може би изпращането на тези хърватски младежи в българската войска е част от политиката на приятелски взаимоотношения.

,,Кери" от 1976 г. със Сиси Спейсик е доста добър, има го във вбокса, но се изисква регистрация. Между другото един от първите филми с Джон Траволта. Самият Стивън Кинг пък не е харесал ,,Сиянието" и по-късно по книгата е заснет сериал.

Няколко филма по произведения на знаменития писател на хоръри : 1 ,,Проклятието", 1996 г. http://vbox7.com/play:12b2e3197b 2. ,,Сиянието", 1980 г. , с Джак Никълсън в главната роля http://vbox7.com/play:a3145a64cf http://vbox7.com/play:18faf7cf57 http://vbox7.com/play:b8b5e7cbd9 3. ,,Нощна смяна", 1990 г. http://vbox7.com/search/?completed=0&vbox_q=%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD+%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B3 4. Desperation / Отчаяние (2006), с Рон Пърлман http://bg-zamunda.net/torenti

Малко класика от Бах :

Sleipnir - Engel leben ewig, Rebellen sterben jung ,,Ангелите живеят вечно, бунтовниците умират млади" Дъжда усещам, като убождане с нокти по кожата ми. И чертата тегля, върху едно време, което никога не трябваше да си отиде. Защото то ми беше много близко. Все повече се отклонявах от нормата му, и твърде често се давех, съвсем измръзнал в този студ. Колко често го проклинах, този живот между ментални стени ... Но няма нищо, за което да съжалявам - няма нищо, за което да съжалявам. Припев : Ангелите живеят вечно, бунтовниците умират млади. Един живот за една цел, без въпроси като ,,заради какво" и ,,защо". Ангелите живеят вечно, бунтовниците умират млади. Една последица до края и няма нищо, за което да съжаляваш. Всичко имаше своята причина. Знам, че никога не беше просто. Поставих целта в главата си и минах през трупове, твърде често се самонаранявах. Плюя на ,,приятелите", които не са такива. Твърде дълго бях сляп. С нови сили продължавам напред и няма връщане назад. Припев : Ангелите живеят вечно, бунтовниците умират млади. Един живот за една цел, без въпроси като ,,заради какво" и ,,защо". Ангелите живеят вечно, бунтовниците умират млади. Една последица до края и няма нищо, за което да съжаляваш. Всичко имаше своята причина. http://lyrics.wikia.com/Sleipnir:Rebellen_Sterben_Jung http://vbox7.com/play:33209a813d

Много хубава хърватска песен :