Monarh

Открит е варовиков релеф с древногръцки текст зад жилищен блок в египетския град Ал Кантара Източен, съобщава сайтът english.ahram.org.eg.Находката е била направена, докато официалните власти и Туристическата полиция, отговаряща и за антиките, са преследвали контрабандисти на древни антики до Суецкия канал. Мохамед Абдел Максуд, началник на секцията за древноегипетски антики към Министерството на държавните антики, съобщи, че релефът е с 40 см височина и 20 см дължина и e гравиран с 4 линии древногръцки текст с крилат слънчев диск на върха. Понастоящем релефът се реставрира, като се планирано бъдещето му излагане в градския музей. Освен това Максуд смята, че релефът би могъл да е част от гръко-римски некропол или Град на мъртвите ... http://english.ahram.org.eg/NewsContent/9/41/88083/Heritage/GrecoRoman/A-limestone-relief-found-beneath-a-residential-are.aspx

В настоящата статия ще се опитам да разкажа за една могъща жена от немската история, а именно кралица Луизе(1776 - 1810), съпругата на крал Фридрих Вилхелм III Пруски. Тя е останала в историята най-вече с това, че се превръща в немски национален символ, като ръководи държавните дела в тежко за Прусия време (понеже нейният съпруг е бил твърде нерешителен като политик и държавник), противопоставяйки се на Наполеон Бонапарт, справя се изключително успешно с тази задача, а това води до прокарването на важни за страната реформи с нейна активна подкрепа от държавници като Фон Харденберг и Фон Щайн, и по- късно, вече след смъртта й, до повторния възход на Прусия като велика сила и обединението на Германия. Кралица Луизе Пруска Кралица Луизе. Картина, нарисувана през 1802 г. Произход и семейство Бащата на Луизе е херцог Карл цу Мекленбург, потомствен принц, който поема задължението да администрира Хановерското курфюрство като губернатор от името на шурея си, кралят на Англия Джордж Трети. През 1768 г. Карл Лудвиг се жени за 16-годишната принцеса Фридерике фон Хесен Дармщадт. Бракът представлява типично свързване на цели на висшата аристокрация, като от него се раждат 10 деца, от които оцеляват 5. Два дни след раждането на шестото дете обаче Фридерике умира на 29-годишна възраст. Луизе, принцеса фон Мекленбург-Швериц, тогава е 6-годишна. Нейният баща се оженва повторно и то за по-малката сестра на починалата съпруга, но след 15 месеца лелята на Луизе също си отива, пак след раждане. Впоследствие Луизе бива изпратена заедно със сестрите си при баба им в Дармщадт, която се погрижва за по-наттааъшното възпитание на децата. Малките принцеси извършват многобройни запознанства, напр. С Катарина Елизабет Гьоте, майката на прословутия писател, поет и учен. В търсене на съпруг. Годеж със Фридрих Вилхелм III През 1793 г. , малко преди 18-я си рожден ден, принцесата се запознава във Франкфурт със пруския крал Фридрих Вилхелм II, нейният бъдещ свекър. От запознанството се ражда брачен съюз. Съвсем скоро след тази среща, на 14 март 1793 г. Луизе среща своя бъдещ съпруг, а именно 22-годишния кронпринц на Кралство Прусия Фридрих Вилхелм, след 5 дни той й прави предложение за брак и един месец по-късно в Дармщадт е отпразнуван техният официален годеж. По същото време сестра й Фридерике е сгодена за по-малкия брат на Фридрих Вилхиелм, принц Луис или Фридрих Лудвиг Карл Пруски. По Коледа на същата година в Берлин се състои двойна сватба. Кронпринцеса Луизе Кралската двойка, 1798 г. Именно този ден ще доведе нейната изключителна популярност сред берлинското и изобщо пруското население. При влизането в Берлин към Комитета за посрещане принадлежи и едно малко момиченце, което поздравява сестрите с едно стихотворение. Луизе повдига детето и го целува. Поради това по-късно тя е упреквана, че това поведение не съотвества на нейното високо положение, но тя посреща обвинението хладнокръвно и недоумявайки. И така, на 24 декември декември 1793 г. се извършва бракосъчетанието на Луизе и кронпринца, а два дни по-късно сестра йсе омъжва за принц Луиз. През 1796 г. обаче той умира, след като е заболял от дифтерия. За кронпринцесата, започва един тъй да се каже двузначен живот. По отношение на съпруга си, който в частната сфера отхвърля всеки вид формалност, тя може да остане така, както е живяло като принцеса в Дармщадт – безгрижна, весела и близка до народа. Отивайки в кралския двор обаче, тя е длъжна да спазва правилата, конвенциите и етикета. Това което се оказва по трудно е поведението на сестра й Фридерике, която вече е млада вдовица. Заради нейния скандален начин на живот, тя се превръща в персона нон грата за двора. Кралица на Прусия На 16 ноември 1797 г. умира свекърът на Луизе Фридрих Вилхелм II. На трона го наследява 27-годишният Фридрих Вилхелм III. Престонаследникът е бил считан от обществеността за, срамежлив , неспособен да говори изразно и като един вид приятел на бързите решения. Също така е бил и изключително нерешителен и се е смятало, че е зле подготвен да управлява кралство, натоварено с много проблеми и то в трудни времена. Луизе е на 21 години, когато става кралица. Революция във Франция През 1789 г. във Франция избухва революция, а от 1792 г. последват войни с другите европейски сили. През 1795 г. старият пруски крал издейства сключването на Базелския мир, който представлява края на алианса на Прусия с други държави в Първата коалиционна война. Областите на страната южно от река Рейн са загубени, като Северна Германия е обявена за неутрална. За няколко години Прусия остава извън войната. Но на наследника на Фридрих Вилхелм II не му провървява повече, защото Наполеон Първи засилва натиска върху кралството. В 1802 г. се стига до среща между Фридрих Вилхелм III и кралица Луизе и руския император Александър I. Целта на замисляния съюз е да стресне Наполеон. През 1805 г. цар Александър отсяда при крарската двойка, за да спечели пруския крал като съюзник в коалицията, която са образували Русия и Австрия срещу френския император. Фридрих Вилхелм обаче прави това, което най-обича да върши, а именно протака. През декември 1805 г. се провежда т.н. Битка на тримата императори или Битката при Аустерлиц, Наполеон извоюва победа срещу русите, като тя означава край на мирните, тихи и спокойни го дини за Прусия. Неутралитетът й приключва най-късно през юли 1806 г., когато в Париж е сключен Договорът за Рейнския съюз (същата година както знаем, престава да съществува близо хилядолетната Свещена римска империя на германската нация – б.м. Петър Петров) и владетелят на Френската империя разпростира обсега си на влияние и върху германските земи. Тъй като Фридрих Вилхелм III отново протака, минават няколко месеца докато Прусия обяви война на Франция – не без натиск от страна на кралица Луизе. Прусия и Франция във война Конфликтът не продължава дълго. Френските войски спечелват Битката при Йена и Ауерщедт на 27 октомври Наполеон триумфално влиза като победител във Берлин в качеството си на император на французите. Кралската двойка вече е избягала пред настъпващата френска войска, като кралицата взима децата и стига до Кьонигсберг, днешния Калининград. Но Наполеон напредва и Лузе, която междувременно е заболяла от тиф, отново предприема бягство. С нея за Мемел заминава и Фридрих Вилхелм III. Накрая те достигат целта си. Цар Александър гарантира подкрепата си за изпадналата в тежко положение кралска двойка, но през юни 1807 г. и неговите войски заедно с последните остатъци от пруската армия претърпяват поражение междувременно руският император сключва сепаративен мир с французите в Тилзит. Тъй като съществува опасност Наполеон да се отнесе безмилостно с победената Прусия, се стига до прочутата среща между него и пруската кралица, която е помолена от мъжа си да се заеме с тази тежка задача. И тъй Луизе придружава мъжа си в Тилзит. Кралица Лузе и Наполеон Луизе и Наполеон Бонапарт в Тилзит, илюстрация от 1896 г. На 6 юли 1807 г. в Тилзит се състои срещата на кралица Луизе и Наполеон Бонапарт. Вероятно тя е очаквала да срещне чудовище, обаче французинът показва най-добрата си страна. Ако и той да е общувал с кралицата, изпълнен с респект, тя влиза в ролята на молител. Като се има предвид обаче, че преди това императорът се е бил изказал отрицателно за нея и прехвърлял върху нея вината за избухването на войната, разговорът в Тилзит се оказва доста успешен, макар че Наполеон реално не прави никакви отстъпки и отговорите му са неопределени. Запазен е отовор на Луизе на въпроса на французина, как така Прусия е била толкова непредвидлива, за да го нападне : ,,Славата на Фридрих Велики ни заблуди за нашите средства“- Der Ruhm Friedrichs des Großen hat uns über unsere Mittel getäuscht. Разговорът на четири очи между императорът и кралицата трае час. На 9 юли 1807 г. сключен Тилзитският мир, като условията за Прусия са тежки. Големи части от терлиторията й са загубени, френските окупационни войски трябва да бъдат снабдявани, но въпреки всичко Прусия е запазена като държава и международно правен субект. Вероятно и поради това, че цар Александър се е застъпил за Прусия, понеже за него е по-добре да има един вид буфер между себе си и Френската империя. Изгнание в Източна Прусия. Кралица Луезе и нейното семейство трябва да заминат в изгнание за Източна Прусия. Първоначално французите не разрешават завръщане в Берлин. И тук започват първите напредничави реформи за кралството : освобождаването на селяните от крепостничеството в 1807 г. , а в 1808 г. Реформата на градовете - Städtereform. Особено важна е последвалата Реформа на армията или Heeresreform . Всички реформи са свързани както с личността на Луизе, така и с тази на изтъкнатия държавник Фон Харденберг. Възниква необходимост държавата да пести, дори що се отнася до възстановяването на разрушената от войната Източна Прусия. Това засяга и кралския бюджет. Всичко се продава, с изключение на украшенията на кралицата. Все пак остават средства за едно пътешествие на кралската двойка до Санкт Петербур през зимата на 1808-1809 г. Всъщност крал Фридрих Вилхелм и кралица Луизе се отзоват на поканата на руския монарх. Райхсфрайхер фон Щайн, застанал начело на реформите в Кьонигсберг и освен това наложил икономии в кралския дворец, се противопоставя на това пътуване, но не може да попречи на двойката. Завръщане в Берлин Едва в края на 1809 г. Наполеон разрешава на монарха на Прусия и съпругата му да се завърнат в Берлин, като семейството пристига там на 24 декември. Берлинчани оказват изключително сърдечен прием на двойката. Наистина животът вече не е както преди войната, но Луизе намира за по-поносим в Берлин, отколкото в Кьонигсберг . Тя остава активна в политическия живот и съдейства за това Фон Харденберг отново да встъпи на държавна служба, тъй като Наполеон се е погрижил за неговото отдалечаване от държавните дела. В крайна сметка съгласието на императора е постигнато. Смъртта на Луизе .През октомври 1809 г. кралицата ражда последното си дете , принц Алберт. Но през лятото на следващата 1810 г. здравето й се влошава. Взето е решение за лятно пътуване до Нойщрелиц. Планира се осъществяването на среща с нейното семейство, тъй като баща й резидира там, а в резиденцията е й нейната баба от Дармщадт. Болестта на Луизе обаче се задълбочава. Първоначално лекарите не откриват нищо жизнезастраващо , само възпаление на езика. Но в средата на юли здравословното й състояние продължава да се влошава. Кралят е извикан спешно от Берлин и на 19 юли 1810 г. пристига с двамата си най-възрастни сина в Хоенцириц. Четири часа по-късно кралица Луизе издъхва. Оказва се, че е бил налице тумор на сърцето - Geschwulst am Herzen. Тъкмо това поражда легендата, че тя е починала от разбито сърце. Погребение и последна почит Мавзолеят в Shlosspark Charlottenburg Тлените останки на Луизе са пренесени в Берлин и изложени в Берлинския градски дворец, като в мероприятието активно участва населението на града. На 30 юли 1810 г. последва погребение в Берлинската катедрала, а 5 месеца по-късно тялото на кралицата е положен в специално изготвен мавзолей, тук тя намира своя последен покой. Когато през 1840 г. крал Фридрих Вилхелм III умира, той също е погребан там. Мавзолеят се превръща в място за национално поклонение, в едно от най-важните места за почитта към Луизе, която продължава с десетилетия и намира края си едва с ликвидирането на Прусия от Съюзниците в 1945 г. Макар и днес кралица Луизе да не е предмет на митичен култ, тя си остава една интересна жена в историята.

Известно е, че след поражението им в Гражданската война в Русия много участници в Бялото движение от армиите на Деникин, Врангел и др. заедно със семействата си намират, така да се каже, втора родина в България. През 1922 г. Стамболийски изгонва някои висши белогвардейски офицери по обвинение в подготовка на преврат. Според Крум Благов обаче историята с заговора е манипулация на ВЧК, на която се хванал земеделският водач. През 1923 г. белогвардейците взимат участие в потушаването на Септемврийското въстание. Също така те са приети във организации на българските военни, които са техни бивши противници от Първата световна война. Съдбата на някои от тях след 9 септември 1944 г. е трагична - биват изпратени в Гулаг или в концлагери в България. През 1992 г. техни потомци учредяват Съюз на руските белогвардейци и техните потомци в България, понастоящем председател на организацията е д-р Леонид Ходкевич. Ето и едно негово интервю под заглавие ,,Не успяха да ни разгромят" : Източник : http://izput.narod.ru/onunr.html ПП : Някой разполага ли с информация дали белогвардейците са участвали в преврата на 9 юни 1923 г. ?

От Замундата може да си свалите ,,Последний Бронепоезд" от 2006 г. . Много добър сериал за един брониран влак в първите дни на Великата отечествена война : http://zamunda.net/details.php?id=305808&hit=1

Mitchell, Linda E., ,,Family Life in The Middle Ages", (2007) Mitchell, Linda E. Family Life in The Middle Ages(2007).pdf Используя региональный подход в исследовании средневековой семейной жизни, автор в первой части книги даёт обзор не только разнообразных семейных отношений, но и структуры семей и обозначение категорий групп, попадающих под это определение в различных культурах: в позднеантичном римском семействе, средневековой еврейской семье, семействе на византийском Востоке, средневековом Западе и в мусульманском мире. В следующих частях рассматривается повседневная жизнь семейств различных социальных классов и рода деятельности – крестьян, ростовщиков, ремесленников, торговцев. Показано также поэтапное изменение внутрисемейного статуса членов семейства – от ребенка, до жениха/невесты, мужа/жены, отца/матери, зятя/невестки и т.п. Уделено также внимание темам отношения к детям, отношения церкви к семье и маргинальным семьям, возникавшим по разным причинам – идеологическим ( например, в случае еретических движений катаров или бегинов), военных действий или стихийных бедствий (эпидемии, голод и т.п.) . Hummer, Hans, ,,Politics and Power in Early Medieval Europe: Alsace and the Frankish Realm, 600-1000", (2005) Hummer, Hans. Politics and Power in Early Medieval Europe Alsace and the Frankish Realm, 600-1000(2005).pdf Избрав средневековый Эльзас центром своего внимания, автор предлагает социологическое исследование механизма политической власти в ранней средневековой Европе между 600 и 1000 гг. Предлагая широкий обзор источников данного региона, включая жалованные грамоты, нотариальные акты, королевские бумаги и старую верхненемецкую литературу, он распутывает тесные связи монастырей и групп семей, определявших политическую атмосферу Эльзаса и раскрывает значение монастырского управления в формировании этого порядка. Он также проводит сравнительное исследование этой местной структуры власти с другими регионами. Автор прослеживает появление оригинального местного управления с VII в. до его ослабления в конце X века, перед началом радикальной церковной реформы.

Това са първите 35 от 95-те тези на д-р Мартин Лутер, които той заковава на вратата на църквата във Витенберг на 31 октомври 1517 г., слагайки по този начин началото на Реформацията : ,,1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза:?Покайте се?, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние. 2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение) отслужено от свещеника. 3. Въпреки това, значението й не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта. 4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство. 5. Папата няма воля нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон. 6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или, най-много, той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи, вината остава непростена. 7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар. 8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите. 9. Така Святия Дух, чрез папата е добър към нас защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост. 10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено. 11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище са явно били посяти докато епископите са спяли. 12. В миналото, каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние. 13. Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като са вече умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях. 14. Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът. 15. Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието 16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението. 17. Изглежда като че за душите в чистилището страха трябва непременно намалява, а любовта да расте. 18. Още повече, не изглежда да е доказано нито чрез аргументи нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов. 19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него. 20. Ето защо папата, когато използва думите ?пълно опрощение на всяко наказание? няма в предвид ?всяко наказание?, а само онези наложени от него. 21. Така, тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции. 22. Даже, папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона, те е трябвало да изтърпят в този живот. 23. Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина. 24. По тази причина, повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание. 25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория. 26. Папата прави добре когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях. 27. Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини. 28. Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка. 29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва. 30. Никой не е сигурен в цялостта на своето разкаяние, а колко повече в това, че е приел пълно опрощение. 31. Човека който всъщност купува индулгенции е рядкост точно както този, който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост. 32. Тези които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение, защото имат индулгенции ще бъдат проклети за вечността, заедно със своите учители. 33. Хората трябва да се пазят особено от онези които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога чрез която човек може да бъде примирен с Него. 34. Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията изисквани от тайнства установени от хора. 35. Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези които искат да купят души от чистилището или право на изповед, проповядват нехристиянска доктрина ... " Източник : http://www.christian.bg/restored/articles.php?article=206

Abbot, Jacob, ,,Cyrus the Great", (1902) http://www.heritage-history.com/?c=read&author=abbott&book=cyrus&story=_front Preface One special object which the author of this series has had in view, in the plan and method which he has followed in the preparation of the successive volumes, has been to adapt them to the purposes of text-books in schools. The study of a general compend of history, such as is frequently used as a text-book, is highly useful, if it comes in at the right stage of education, when the mind is sufficiently matured, and has acquired sufficient preliminary knowledge to understand and appreciate so condensed a generalization as a summary of the whole history of a nation contained in an ordinary volume must necessarily be. Without this degree of maturity of mind, and this preparation, the study of such a work will be, as it too frequently is, a mere mechanical committing to memory of names, and dates, and phrases, which awaken no interest, communicate no ideas, and impart no useful knowledge to the mind. A class of ordinary pupils, who have not yet become much acquainted with history, would, accordingly, be more benefited by having their attention concentrated, at first, on detached and separate topics, such as those which form the subjects, respectively, of these volumes. By studying thus fully the history of individual monarchs, or the narratives of single events, they can go more fully into detail; they conceive of the transactions described as realities; their reflecting and reasoning powers are occupied on what they read; they take notice of the motives of conduct, of the gradual development of character, the good or ill desert of actions, and of the connection of causes and consequences, both in respect to the influence of wisdom and virtue on the one hand, and, on the other, of folly and crime. In a word, their minds and hearts are occupied instead of merely their memories. They reason, they sympathize, they pity, they approve, and they condemn. They enjoy the real and true pleasure which constitutes the charm of historical study for minds that are mature; and they acquire a taste for truth instead of fiction, which will tend to direct their reading into proper channels in all future years. The use of these works, therefore, as text-books in classes, has been kept continually in mind in the preparation of them. The running index on the tops of the pages is intended to serve instead of questions. These captions can be used in their present form astopics, in respect to which, when announced in the class, the pupils are to repeat substantially what is said on the page; or, on the other hand, questions in form, if that mode is preferred, can be readily framed from them by the teacher. In all the volumes, a very regular system of division is observed, which will greatly facilitate the assignment of lessons ...

Ето едно чудесно изследване от 1951 г. за живота на Великолепния - дворът му, външна и вътрешна политика, военни кампании и т.н. : https://archive.org/stream/suleimanthemagni001564mbp#page/n7/mode/2up

Поздрав за всички фенове на руската музика с песен на Н.Кадишева с кадри от филма ,,Тихият Дон" (1958) : http://www.youtube.com/watch?v=aC8Ou74a7lw

Виждам, че колегата Дрейк ме е изпреварил. Иначе на български ги има тук : http://chitanka.info/book/648-prikazki

,,Византийска история" на Дука : http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Ducae/text1.phtml?id=12595

Unheilig Geboren um zu leben - ,,Родени, за да живеем" : Es fällt mir schwer ohne Dich zu leben Jeden Tag zu jeder Zeit einfach alles zu geben Трудно ми е без тебе да живея... Всеки ден и по всяко време просто всичко от себе си да давам . Ich denk' so oft zurück an das was war an jenem so geliebten vergangenen Tag. Мисля толкова често за това какво беше преди в този толкова любим изминал ден. Ich stell' mir vor dass du zu mir stehst, und jeden meiner Wege an meiner Seite gehst Представям си, че ме подкрепяш и по всеки от моите пътища заедно с мен си. Ich denke an so vieles seitdem du nicht mehr bist, denn du hast mir gezeigt wie wertvoll das Leben ist. Мисля си за толкова много , откакто Теб вече те няма, защото Ти ми показа колко скъп и ценен е животът. Припев : Wir waren geboren um zu leben mit den Wundern jener Zeit. Sich niemals zu vergessen bis in alle Ewigkeit. Бяхме родени, за да живеем с всички чудеса на това време. И никога да не се забравим за цяла вечност. Wir waren geboren um zu leben für den einen Augenblick, Bei dem jeder von uns spürte wie wertvoll Leben ist. Бяхме родени, за да живеем за отделния миг, при който всеки от Нас усети колко ценен е животът. Es tut noch weh wieder neuem Platz zu schaffen. Mit gutem Gefühl etwas Neues zuzulassen. Все още боли ... ново място да създам С добро чувство нещо ново да допусна. In diesem Augenblick bist du mir wieder nah wie an jedem so geliebten vergangenen Tag. В този момент пак си ми близък, както във всеки толкова любим изминал ден. Es ist mein Wunsch wieder Träume zu erlauben, ohne Reue nach vorn in eine Zukunft zu schauen. . Желанието ми е мечти отново да си позволя и без разкаяние и съмнение напред в бъдещето да гледам. Ich sehe einen Sinn seitdem du nicht mehr bist. Denn du hast hat mir gezeigt wie wertvoll mein Leben ist. Отново смисъл виждам, откакто Теб те няма, защото Ти ми показа колко скъп и ценен може да бъде животът ми. Припев : Wir waren geboren um zu leben mit den Wundern jener Zeit. Sich niemals zu vergessen bis in alle Ewigkeit. Бяхме родени, за да живеем с всички чудеса на това време. И никога да не се забравим за цяла вечност. Wir waren geboren um zu leben für den einen Augenblick, Bei dem jeder von uns spürte wie wertvoll Leben ist. Бяхме родени, за да живеем за отделния миг, при който всеки от Нас усети колко скъп и ценен е животът. http://www.youtube.com/watch?v=Q-L3wj_HaMQ

В памет на ген. Сергей Марков и бойците му :

"Докато говориш не точно това, което мислиш; докато слушаш не точно това, в което вярваш и правиш не точно това, което ти се иска - през цялото това време живееш не точно ти..."- Сун Дзъ https://www.facebook.com/photo.php?fbid=655704267786033&set=a.186636648026133.38535.173716119318186&type=1&theater

1.Taylor,Henry Osborn, ,,The Mediaval Mind. A History of the Development of Thought and Emotion in the Middle Ages. (Volume I)", (1911) http://www.gutenberg.org/files/43880/43880-h/43880-h.htm PREFACE The Middle Ages! They seem so far away; intellectually so preposterous, spiritually so strange. Bits of them may touch our sympathy, please our taste; their window-glass, their sculpture, certain of their stories, their romances,—as if those straitened ages really were the time of romance, which they were not, God knows, in the sense commonly taken. Yet perhaps they were such intellectually, or at least spiritually. Their terra—not for them incognita, though full of mystery and pall and vaguer glory—was not the earth. It was the land of metaphysical construction and the land of spiritual passion. There lay their romance, thither pointed their veriest thinking, thither drew their utter yearning. Is it possible that the Middle Ages should speak to us, as through a common humanity? Their mask is by no means dumb: in full voice speaks the noble beauty of Chartres Cathedral. Such mediaeval product, we hope, is of the universal human, and therefore of us as well as of the bygone craftsmen. Why it moves us, we are not certain, being ignorant, perhaps, of the building’s formative and earnestly intended meaning. Do we care to get at that? There is no way save by entering the mediaeval depths, penetrating to the rationale of the Middle Ages, learning the doctrinale, or emotionale, of the modes in which they still present themselves so persuasively. But if the pageant of those centuries charm our eyes with forms that seem so full of meaning, why should we stand indifferent to the harnessed processes of mediaeval thinking and the passion surging through the thought? Thought marshalled the great mediaeval procession, which moved to measures of pulsating and glorifying emotion. Shall we not press on, through knowledge, and search out its efficient causes, so that we too may feel the reality of the mediaeval argumentation, with the possible validity of mediaeval conclusions, and tread those channels of mediaeval passion which were cleared and deepened by the thought? This would be to reach human comradeship with mediaeval motives, no longer found too remote for our sympathy, or too fantastic or shallow for our understanding ... 2.Taylor,Henry Osborn, ,,The Mediaval Mind. A History of the Development of Thought and Emotion in the Middle Ages. (Volume II)", (1911) http://www.gutenberg.org/files/43881/43881-h/43881-h.htm

Гийу, Андре, ,,Византийская цивилизация", (2005) http://www.e-reading.biz/book.php?book=1011243

Заборов, М. А., ,,Введение в историографию крестовых походов (Латинская историография XI—XIII веков)", М.: "Наука", (1966) http://historylib.org/historybooks/M--A--Zaborov_Vvedenie-v-istoriografiyu-krestovykh-pokhodov--Latinskaya-istoriografiya-XI-XIII-vekov-/ Оглавление От автора Введение. Разработка хроник в научной литературе. Предмет и задачи исследования Глава первая. Цели составления хроник крестовых походов (в свете историографических традиций античности и средневековья) Глава вторая. Провиденциалистская историософия и ее особенности в ранних хрониках крестовых походов Провиденциализм — идейная основа исторической концепции латинских хронистов Первого крестового похода Чудесное в хрониках Первого крестового похода. Элементы рационалистической критики чудес, ее идейные и социально-политические корни Благочестивые домыслы и отражение земной действительности в произведениях латинских хронистов конца XI — первой половины XII в. Глава третья. Провиденциалистская символика и действительная история крестовых походов в латинских хрониках второй половины XII—XIII в. Реалистические тенденции в хрониках Второго крестового похода «Божья воля» и человеческие деяния в хрониках конца XII в. «Небесное вмешательство» и естественный ход событий Четвертого — Восьмого крестовых походов в их хрониках и мемуарах Глава четвертая. Причины, цели и характер крестовых походов в освещении латинских хронистов (на материале хроник конца XI — начала XII в.) Латинские хронисты о причинах и целях Первого крестового похода. Двойственность их суждений Латинские хронисты и историки о характере Первого крестового похода. Его религиозно-героическая апологетика Грабительско-захватническая сущность крестоносного движения конца XI в. (в свете реальных фактов, засвидетельствованных хронистами) Подлинное обличье воинства христова (в нравственном и религиозно-политическом аспектах) Социальные противоречия в войске Первого крестового похода. Миф о единстве крестоносцев и историческая действительность О накале религиозных чувств крестоносцев Глава пятая. Объективное и тенденциозное в латинских хрониках крестовых походов (до начала XIII в.) Достоверные свидетельства хронистов. Характер и источники их объективности Историческая обусловленность представлений хронистов о крестовых походах Примеры фальсификации истории крестовых походов католическими авторами XI—XIII вв. а) Искажение мотивов действий крестоносцев б) Восхваление крестоносных героев в) Искажение подлинных фактов. Изменение деталей событий. Привнесение вымышленных подробностей г) Намеренные умолчания д) Фальсификация цифровых данных Цитируемые хроники (с обозначением принятых сокращений) Список сокращений Книга подразделяется на пять глав, которым предпослано введение, где охарактеризован уровень изученности вопроса и сформулирована проблематика работы. В первой главе выясняются цели написания хроник (с учетом историографических традиций античности и средневековья). Во второй и третьей главах рассматриваются исторические воззрения хронистов и эволюция этих воззрений на протяжении XII—XIII вв. В четвертой главе исследуется вопрос об освещении в хрониках Первого крестового похода его причин, мотивов, целей и характера. В пятой главе выявляется соотношение элементов объективности и тенденциозности при изображении средневековыми историками событий крестоносных войн.

Акрополит, Г., ,,Летопись логофета Георгия Акрополита", (1863) http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Akropol/index.php Бел. мод. Aspandiat. Петре, недей да копираш половината книга. Дал си линк, достатъчно е. Който иска да чете, ще се оправи.

Кёнигсбергер, Г. Г., ,,Средневековая Европа, 400-1500 годы", изд. «Весь Мир»; М.; 2001 http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/kenig/index.php ОГЛАВЛЕНИЕ Д.Э. Харитонович.Новая история старой Европы Введение Глава 1. Конец античного мира и начало Средних веков, 400–700 годы Глава 2. Каролингская империя и нашествия на Европу, 700-1000 годы Глава 3. Пробуждение Запада, крестовые походы и «возрождение» XII в., 1000–1200 годы Глава 4. Высокое Средневековье, 1200–1340 годы Глава 5. Позднее Средневековье: заальпийская Европа, 1340–1500 годы Глава 6. Средневековая городская культура: Центральная Европа, Италия и Ренессанс, 1300–1500 годы Среди учебных изданий, посвященных европейскому Средневековью, книга Г.Г.Кенигсбергера стоит особняком. Автор анализирует события, происходившие в странах как Западной, так и Восточной Европы, тесно увязывая их с теми процессами в социальной и культурной жизни, которые развивались в Византии, исламском мире и Центральной Азии Европа в 400-1500 гг. у Г.Кенигсбергера – это отнюдь не «темные века», а весьма динамичный период, в конце которого сформировалась система ценностей, оказавшая огромное влияние на все страны мира. Книга «Средневековая Европа, 400-1500 годы», открывающая трехтомник «История Европы», была наиболее успешным изданием, вошедшим в «Серебряную серию» английского издательства Лонгман (ныне в составе Пирсон Эдьюкейшн). Для студентов исторических факультетов и всех интересующихся медиевистикой.

Два цитата от Леонардо Да Винчи : ,,Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засятите семена на знанието непременно ще дадат добър урожай. Корените на учението са горчиви, но плодовете — сладки." ,,Всеки живот, добре преживян, е дълъг живот."

Не е само тубата - ами проектът за адм.район Тракия след влизането на Турската република в ЕС ? Ето и един анализ на Алекс Алексиев.за Турция под властта на Ердоган : България е в опасност, мит е, че НАТО ни пази Ислямизмът в Турция се прероди от нацизма и комунизма Пред комшулука със съседите, Ердоган избра интересите на „Газпром” Зад прииждащите бежанци се крие заговор срещу Родината На 29 октомври вместо с бурни и всеобщи тържества светът не чу почти нищо за честването на 90-годишния юбилей от провъзгласяването на Турция за републиката, с президент Кемал Ататюрк. Историческото събитие бе отминато с тревожно мълчание, което само до преди няколко години би се приело като държавно предателство. Какво става при съседите е важна тема, която България пропуска да анализира и сякаш умишлено подминава, смятайки, че има по-важни проблеми. Известният анализатор и експерт по международна сигурност и радикален ислям Алекс Алексиев*коментира пред Faktor.bg актуалните заплахи за България, произтичащи от засилващите се ислямистки тенденции в Турция. Две нации – една е правоверна В Турция има две различни нации – така наречените „бели турци” и „черни турци”. Реджеб Ердоган лично е казвал и то неведнъж: „Аз съм черен турчин”. Черните турци са тези, които са от Анадола, религиозни и много слабо образовани. Болишинството от тях не са просветени. Самата Турция има много нисък образователен ценз, а тази тенденция се засилва през последните години. Средното образователно ниво на работещите в Южната ни съседка е 6,5 години, което е близо два пъти по-малко от образователното ниво в България. С такъв нисък образователен ценз няма как обществото да има добра и работеща икономика. Когато дойде на власт, Ердоган започна да дава всички държавни поръчки на предприятия и фирми, които имат ислямистки профил. Създадоха специално сдружение на мюсюлманските индустриалци и всички държавни поръчки минават през тях. Освен това правителството на Ердоган получи страшно много пари от Саудитска Арабия, от 4-5 банки, които следват законите на Шериата. Те са известни като шериатски финансови къщи. Има сведения, че именно чрез тях в Турция са влезли десетки милиарди долари като помощ, за да поддържат ислямистката партия на Ердоган. Но всичко това има някакви граници. Независимо от вливащите се милиарди, е много трудно с нисък образователен ценз на обществото държавата да развива просперираща икономика, въпреки, че Ердоган се хвали, че през 2025 г. страната ще има среден доход на глава от населението от 23 хил. долара. Това е абсолютно невъзможно да се случи, а главната спирачка е ниският образувателен ценз на населението. Ислямизмът пречи на икономическото развитие на Турция, защото тези кадри, които навлезеха в администрацията на държавата през последните години, се оказаха хора без квалификации и специални умения, а подбрани предимно заради своята религиозна ориентация. Личната ми позиция е, че от икономическа гледна точка бъдещето на Турция не е много радостно. Държавата има и няколко други системни проблема, които не са лесни за разрешаване. Освен ниското образование, цялата им икономика е базирана на взимането на външни заеми, на огромни парични ресурси, за да се покрива дефицитът, който е силно негативен. Парите, идващи в Турция са така наречените „горещи пари”, които се насочват в тази посока, за да печелят от по-високите лихви. В момента, в който се постави под съмнение политическата стабилност на страната, както стана през лятото по време на протестите на площад „Таксим” и за опазването на парка „Гези”, това доверие към Турция ще започне да се разклаща. Преди малко повече от месец там отчетоха 8% инфлация, при положение, че лихвите са много по-ниски, а миналата година икономическият растеж на държавата беше около 2,3%. В тази посока един много известен щатски икономист от Харварт – проф. Дани Родриг, се съмнява, че в действителност турската икономика се е развивала с темповете, които държавата съобщаваше официално. Той приема, че тези данни не са реални. Има доста солидни причини да се вярва, че ислямската страна чудо, както много европейци обявиха Турция, няма положителна икономическа перспектива. Явна връзка към тази картина има самата политика на Ердоган. Той започна да си показва рогата и истинската ислямистка същност, преследвайки големи компании като „Коч холдинг”, която дава 10% от турския брутен вътрешен продукт. Полицейските службите наскоро обискираха 70 офиса на холдинга с мотива, че поддържат протестите за парка „Гези”. Абсурдна е турската версия, че тези бунтове са свързани с тероризма. Но чрез тези действия и внушения Ердоган си показа истинската ислямистка същност и затова светските турци все повече изразяват убеденост, че с този човек е изключено да се строи и постига каквато и да е демокрация. В момента Турция въобще не е демократична държава. Тя все повече прилича на тоталитарна страна. На Запад наричат Турция най-големия затвор за журналисти в света. Зад решетките са хвърлени над 100 журналисти по простата причина, че не вярват в това, в което вярва Ердоган и са готови да го критикуват. По-страшното е, че повечето от половината от тях са обвинени в тероризъм, а според турския закон даже не е необходимо държавата да докаже това. По същия този закон Ердоган унищожи преди това и военните. Елита на турската армия – 300-400 висши офицери бяха пратени по затворите, също обвинени в тероризъм. Например, по един от големите процеси срещу вонени се оказа, че са правили заговор срещу държавата през 2003 г., а доказателствата за това, представени в съда, са написани на „Майкрософт” версия от 2008 г. Този пример е показателен, че всеки в Турция знае, че тези обвинения са скалъпени, но хората са сковани от страх. Ставащото при съседите днес, много напомня за процесите в България след 1944 г., идването на комунистите на власт и организирания от тях уж Народен съд. Ислямизмът се прероди от нацизма и комунизма В Турция сега командват така наречените „имам хатиб” кадри. Това са лица, получили образование по схемата на социалистическите работнически факултети, известни още като рабфакове у нас. Моделът е същият – комунистически, независимо, че днес се прилага в уж модерна Турция. Ако се анализира ситуацията, ще се установи, че днес Ердоган използва методите на българските комунисти, а те са взети от Сталин и „великия” СССР. Само, че вместо в исляма, нашите комунисти вярваха в друга утопия – световния пролетариат. Аз смятам, че идеологията на ислямизма има много по-общо с нацизма и комунизма отколкото с исляма. И това лесно може да се докаже, ако човек прочете основоположниците на ислямизма. Те говорят за вътрешния враг, а това са мюсюлманите, които не вярват в Шериата и не го приемат като единствения закон. Другата опорна точка е външният враг – за тях това е Западът, модернизмът и най-вече демокрацията. Демокрацията не дава право на Аллах да бъде единствен суверен, а дава на хората шанса да си избират водача, а това за ислямистите е светотатство. Проповядват създаването на революционен ислямистки авангард, точно в стила на концепцията на Ленин за пролетариата като революционен авангард. Тоест, ставащото в Турция е възпроизвеждане на един скрит тоталитарен режим, а това е не само изключително опасно за държавата, но за съседите й, за света. През 20-ти век Турция благодарение на Ататюрк и Кемалистите постигна много в светското си извисяване. Бяха откъснати от османския догматизъм и насочени към Европа. От 1922 до 2012 г. Турция успя да се преобрази. Спомням си един случай от 1992 г., който ме впечатли. Заедно с тогавашния премиер Филип Димитров и официална българска делегация бяхме на посещение при Сюлейман Демирел. Двете делегации бяхме седнали на една маса и по време на диалога и разговорите просто ме хвана срам. Нивото на българските министри и държавници беше изключително ниско в сравнение с турските им колеги. От българска страна само Филип Димитров говореше английски, а турците владееха по няколко езика. Срещу нас стояха политици, със сериозно западно образовани, учили по Принстън, Харвард, Йейл, високо ниво. И до ден днешен светска Турция продължава да е на много високо ниво. Но бедата им е, че както при нас, след 9-ти септември 1944 г. – неграмотните партизани и ятаци избиха интелигенцията, пратиха я по лагери и затвори и седнаха да управляват. Сега там религиозните функционери извършват същото. Страховете за България От случващото се в Турция заплахите за България са много сериозни. Политиката на съседите има ясни измерения към България и те се проявяват в момента. Едно от тези проявления е така наречената бежанска вълна. Тя в действителност не е никаква бежанска вълна, а вкарване у нас целенасочено на емигранти от хората на Ердоган. Турция на Ердоган има своя принос за развитие на идеите на неоосманизъм - теорията на външния министър Ахмед Даудоглу. Той е следвал в известният ислямски университет в Малайзия. Специализира в така наречената ислямизация на науката, а това значи, че в науката няма нищо, което да не е казано и в Корана. Ислямизация на науката е един вид да вкараш цялата наука в Корана и да докажеш, че това е истинската и единствена наука. Смешно и глупаво е, но тези хора наистина вярват в тези теории. Неосманизмът е ислямизъм плюс османизъм, а Даудоглу го доразвива много добре. Важна база на османизма на Ердоган е че Кемализмът е голямо зло. Приемат, че османската история е била велика, но Ататюрк с наложените промени в началото на миналия век е направил голямо зло на Турция. Ислямисти като Ердоган се отнасят към Кемал и последователите му с открита вражда и огромен неприязън. Ердоган говори за Кемал и Исмет Иньоню, неговия наследник, който е изселник от България като за двамата пияници, въпреки, че за огромното болшинство от турците Ататюрк остава и до днес едва ли не светец. Демокрацията при Кемал никога не е била безупречна, но той успя от една изостанала държава да превърне Турция в модерна страна. Даде правото на жените да гласуват доста преди това да се случи в някои европейски страни. Фактът, че днес светска Турция продължава да е на толкова високо ниво се дължи изключително на политиката на Ататюрк. А сега като че ли Ердоган се опитва отново да върне назад развитието на страната. Правят целенасочена пропаганда, че Отоманската империя е велика, и това е най-славното време не само за Турция, но и за поробените народи като нашия. А това е чиста фалшификация на историята, която българите не могат да приемат. Тази теория е смешна, ако не е толкова тревожна, защото новата турска идеология иска да представи тези времена не само като великолепни, но и да ги възстанови. Това е опаснато на тази доктрина, тя иска турското влияние да се увеличи в бившите отомански земи, посредством всякакви средства, но основно чрез исляма. За съжаление управниците на България, а и историците мълчат по тази гореща тема ... Факт е, че религиозната администрацията в Турция, която се нарича Дианет се е превърнала от администрация, която целеше да предотврати радикалния ислям, във фактор, който сега се стреми да ислямизира турски малцинства на Балканите. В края 90-те г. на миналия век тази религиозна администрация разполагаше с един бюджет от 300 млн. долара, а сега имат бюджет от 1,5 млрд. долара и са много по-активни, но не в интерес на добросъседските отношения, а точно обратното. В момента те субсидират в България опити на мюфтийството да си върне земи и имоти. Говори се за около 4 млн. декара, които принадлежали навремето на турските джамии. Това искане е опасно и не трябва да се позволява. От къде тези джамии са получили тези земи? Цялата българска земя беше открадната с пробването на България. Абсурдно е да се говори за едва ли не някакви наследствени права на мюсюлманското духовенство в България. Ако държавата позволи подобно нещо да се случи, това е явно родоотстъпничество, национално предателство. Абсурдно е да се говори дори по тази тема, но в обществото се прокрадват съмнения, че социалистите и ДПС подготвят опасни законови промени в тази посока. Съществуват много други факти, които доказват, че настоящият ислямистки режим в Турция съвсем не се държи приятелски към българите. Например на Мраморно море до град Текирдак има терминал с втечнен газ. Той е с огромен неизползван капацитет. От там бихме могли да черпим и 2 млрд. куб.м. газ, като построим връзка до нашата газова система. Но Ердоган ни отказва тази възможност и то само за да не си развали отношенията с „Газпром”. Това е една изключително недобросъседска постъпка. На турската страна не само че нищо не им коства, но могат и да печелят от тези доставки за нас. Добри съседи не постъпват така, те имат икономически интерес от продажбата на газ, а нас ще ни спасят от жестоката икономическа зависимост на Русия. Тази позиция на Ердоган обслужва абсолютно и безспорно интересите на Кремъл. Но по тази тема в България се мълчи. Естествено управниците ни го знаят - Бойко Борисов, например, защото на него му беше отказано директно да използваме връзката с Текирдак. Зад тези всички факти стои целенасочена политика на Анкара към България и в това не бива да има съмнение. Бежанците – страдалци или троянски кон Казусът с така наречените бежанци сега е най-актуален, но и рисков за България. Според мен българската държава трябва много добре да знае, че зад тази вълна от прииждащи към нас хора има ислямистка намеса, която не е добросъседска. Тези проблеми или не се разбират в България, защото са неудобни за днешните управляващи, но не им се дава и гласност. Голяма част от така наречените бежанци реално са нелегални емигранти. Основната група от тях са изпратени у нас с други цели и задачи. Първо, трябва да се знае, че Турция е една полицейска държава и там нищо не може да се случи, без благословията на техните разузнавателни служби. Шефът на разузнаването им МИТ Хакан Фидан зае важния пост, само защото е отявлен ислямист, той няма никакъв опит и квалификация в разузнаването, но е протеже на Ердоган и се приема като втория най-силен човек в Турция. Нелегалните емигранти, представяни за бежанци не могат да стигнат до България без знанието на турското разузнаване. Има няколко особености на тези хора, което ме кара да се съмнявам в истинската им мисия. Първо, почти всички от тях са сунити. Не знам да има между тях бягащи християни, алуити, друзи или пък кюрди. Второ, много от пристигащите са жени с деца, но без мъже. Въпросът е - къде са мъжете – за нас отговорът е много важен. Ако се окаже, че мъжете им са джихадисти и се бият сега в Сирия, какво ще стане, ако дадем статут и легализираме у нас престоя на семействата им, когато джихадистите се върнат? Това е огромен проблем. Жените, които съм виждал почти всичките са с хиджаби, с тази типична забрадка, която покрива цялата коса. Тя е характерна за жени, които са под влиянието на радикалния ислям. Това е знак, че са готови да се подчинят на ислямистите. В Сирия много жени не носят хиджаб, а идващи на такива у нас говори, че може да са от ислямистки фамилии, а това е важно да се знае. За да се убедите, в това, което говоря идете около джамията в центъра на София и ще видите, че е пълно с чернокожи бежанци. В Сирия не живеят чернокожи, и ако се дава статут на такива съмнителни лица е опасно. Ако сега в Сирия има чернокожи, то те са джихадисти. Именно Турция разреши на такива елементи да преминат от над 30 държави през нейна територия. Трябва да сме много внимателни с тези хора и самият факт, че са ги пуснали да дойдат до самата столица на България е много рисков и опасен. Може би граничи и с национална провокация. Това е грешка на правителството на Орешарски, показват, че все едно няма държава ... Цялата статия тук : http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/14018-balgariya-e-v-opasnost-mit-e-che-nato-ni-pazi.html

Има клипчета в youtube на бъдещи карти на Европа - напр. през 2030 г., на които Югоизточна България влиза в състава на Турция. Тъй че нещата са сериозни.