Друго, върху което поне аз не съм виждал да се акцентира, е как този диктатор почти през цялото време върви срещу себе си , средата си и обкръжението си.
Спокойно можеше да поеме по други съвсем "логични и очевидни" пътища на действие и историята нямаше да го съди за това. Поне не прекалено строго.
- Можеше да се гушне с генералитета (както тейко си през Междусъюзническата) и десните и да подкрепи Хитлер де факто, а не само де юре, подобно на Унгария, Румъния и т.н. Какви щяха да са военните жертви, разрушенията и последствията можем само да гадаем (сигурно и въстания и терор), но нямаше да го обвиняваме, защото "Ами какво друго е можел да направи човека - вижте Югославия!". При това е с германски корени и баща Сакскуборг!
- Можеше да обяви агресивен неутралитет подобно на Швейцария - резултата щеше да е подобен на горния. И пак нямаше да го обвиняваме - колкото пъти сме вземали страна, все е била погрешната.
- Можеше и да заеме директно про-руска позиция, при което щяхме да минем през умерен геноцид, но пък какво да се прави - русофилска държава, Царят не е имал избор! Освен това е професионален офицер, още 42-ра е видял, че Хитлер е захапал повече отколкото може да сдъвче - нормално е да заеме страната на вероятните победители, нали?
Той обаче не прави нито едно от тези "логични" неща. При което се оказва, че всички крайни сили плюс Хитлер са срещу него. И логичното е да падне от власт и дори да му резнат манерката. Обаче не - той вместо това хваща всички за гушите, разпуска другите лостове на властта, вкарва в затвори, че даже и разстрели. И си отстоява решенията до самият край. Разбира се използва абсолютната си власт - все пак ако Камарата на Лордовете, беше отказала на Чърчил линкорите, които е искал, той не е можел просто да ги разпусне и да си ги построи.
Та абсолютната власт (ако имаш правилният човек) може да е полезна при "Интересни Времена". Не случайно някой конституции при случай на война, превръщат законно избраният президент в едноличен диктатор докато свърши патакламата.