Втори след княза

Преди 2 часа, caress… said:

Днес попаднах на един интересен афоризъм. Оставям ви го като мисловен подарък във връзка с "реагиращия човек".

Insanity is a moment of freedom, in a world bond by the chains of sanity.

По темата: свободата пред лудите е доста условна. В някои случаи болният реагира на гласове; в други, на свои страхове, създали вече трайни реакции на тясно пространство, височина, многолюдие и пр.

Надявам се само моята подозрителност ме насочва към откриване намек, че свободата да философстваме по темата би могла да бъде приета за лудост у някои от нас. С това не съм съгласен, въпреки че по филма "Красив ум", за Нобелова награда малко Insanity не пречи.

Преди 24 минути, laplandetza said:

......<< 

2. Това е така, защото една уникална разумна форма (РФ) не е абсолютен клонинг на другите РФ. 

3. Светът съществува и извън РФ и той представлява значителен интерес като среда ....>>

 

Кое е така, не е заради това, не е клонинг, няма материален смисъл.

 

Светът си е Тук, с или без РФ, но без ............, кой,кое да му се порадва

 

  Още замисляне, ако една РФ с решени „вътрешни “ проблеми, противоречия, структура и функция, как би се позиционирала в Светът , според теб? Каква би била главната причина да се Променя и тя да променя, или би забавила „ход„ , пазейки своите „ценности„ 

Мисля, че не спомага на темата отвличането в други посоки. Ще се въздържа от отговор, независимо че ще си мисля над въпросите. 

ТЪПКАНО СЕ ВРЪЩА

Консуматорското общество обърка представите ми за справедливост. Идеята, че има възмездие и отплата се обезсмислят когато се дават нарочни пари за да ги харчиш и подкрепяш икономиката. Ако не ги профукаш, инфлацията ти ги изяжда. Така че, яж бързо, тъпчи се безкрай. Библейските поуки за чревоугодието и идещото време на грозни и мършави крави са за контейнера (онзи с хранителните отпадъци). Автоматизацията и механизацията правят обществото на изобилието видимо предстоящо.

Нещо обаче не ми е комфортно. Как може така, да има изобилие, а усилието да намалява? Това е противоестествено.

***

В психологическата лаборатория под ръководството на д-р Г. (от Господов), докторантът Д (от докторант, а не от Дяволски) излагаше поредната идея за изследване. Винаги му идеха на ум непоследователни експерименти. Този път излагаше хипотеза, че човек е по- склонен да се самонакаже, ако всичко му е наред за да възстанови равновесието на чувството си за справедливост. Планът за изследването се състоеше в това, на изследваните да се случват постоянно успехи и това, което пожелаят незабавно да се сбъдва. Хипотезата бе, че след кратък период на задоволство, тези същите ще започнат да се чувстват некомфортно и ще намалят желанията си, ще почувстват, че не контролират живота си и като крайна мярка поне един ще направи опит за самоубийство. Докторантът смяташе това за екстремален резултат и след него експериментът трябваше да се прекрати. Д-р Г, който получаваше фонд за лабораторията, основан на по- плътен график за изследвания незабавно се съгласи и работата тръгна по добре смазания път на нов кораб към водата. Създадени бяха групи от изследвани, в които се разговаряше на теми като желано, мечтано, нужно и пр., а екип от опитни сътрудници незабавно изпълняваше това, което искаха или само си помисляха да поискат изследваните. То беше чудо, пораждащо еуфория сред незапознатите с манипулацията. Скоро обаче, разговорите в групите загубиха свежест, станаха мудни, като само неколцина запазваха бодрост да искат още и още. Д записа в протокола от изследването, че това бяха най- грубите душевно измежду пробандите. От сетнешните наблюдения се констатира, че част от изследваните изразяваха, че техния личен късмет е резултат от личната им значимост и всичко, което получават е по заслуга. Д си записа, че това са лица със завишена самооценка и ниска потребност от постижения. Лично на мен това не ми обясни нищо, но така беше написано в протокола. После наистина започнаха прояви на объркване и се стигна до ексремума, който беше очакван и своевременно предотвратен. Едно от лицата бе шокирано от неизбежния си късмет и реши да скочи от висок етаж за да го изпита. Макар това да не беше очакваното самоубийствено желание да се възстанови световната справедливост, застрашеният живот беше важен факт. Сътрудниците, които имаха съответни ангажименти по охраната го спасиха своевременно. При проведения след експеримента разговор с изследваните лица им бяха дадени съответните разяснения и те си тръгнаха малко разстроени и недоволни от това, че вълшебството приключи. За тези, които с въздишка изразиха облекчение Д записа „Интроверти, чувствителни, ниска самооценка”.

Д-р Г се посмя на резултатите, каза че хората са различни и изписа съответните възнаграждения от фонда.

Преди 13 часа, laplandetza said:

Имаш ли Цялата Информация по т.3, то значи имаш Всичко на всичко ниво, или РФ влиза директно в кожата на Бог,

1. Ако да имаш цялата информация по т. 3 значи да имаш Всичко, то не биха ви били нужни другите точки

2. Това е така, защото една уникална разумна форма (РФ) не е абсолютен клонинг на другите РФ. 

3. Светът съществува и извън РФ и той представлява значителен интерес като среда

4. Ако въведем като понятие Божествен разум, предвиждащ и съдържащ информация за всички РФ и средата би имало смисъл да бъде изучаван, но провалените опити на схоластите ме карат да мисля, че няма смисъл от това. Да послушаме поета:

"Бог богува, нека си богува!"

Преди 12 часа, laplandetza said:

Харесвам индивидите,които могат да покажат част от „усещането си„ за Света с малко излишни говореници, писаници.

Кратка „философия„ без „океан от думи„

 Универсален поглед за всички разумни форми

   1. Модел за Голямото, с много порядъци над „локалния свят„ , подлежащ на промени в много пъти време над локалното, не подлежащ на проверка, доказване, и с неопределена вероятност за „точност„.Приема се за „ даденост„ , Природа, пр, но с много порядъци време отложена присъда, Да или Не .

 2. Виждане за далечното,а и много далечното бъдеще и „пространство„ на Разумната Форма.

3. Светът на РФ., Генерално Обобщение.

4.Светът в действие, стратегии, планиране и пр.

5. Близкия отрязък на съществуване, конкретика.

6. Сега, „битовизми„

 и за Човешкият Свят

1. Имате ли го , само за значително развити РФ

2. Какво е при Вас, дайте му „тяло„

3. Вашият Свят, .....Целият

4. Какво казва „оракул„ за идното столетие.

5. Филми за терористи и „лошите„ от близкия и далечен изток , цената на газа, петрола..............., малки крачки за големи пачки.

6. Размина се , не оправих „нещата„  , на жената

 Надявам се изясних „схемата“ 

Недостъпно велика стратегия!!!

Че аз не мога да построя само т.3 Вашият Свят, .....Целият

Утешавам се с мисълта на Аристотел относно Омировата Илиада, че много автори са се опитвали да описват цялата Троянска война, а Омир е успял да направи нещо добро, защото е описвал само гнева на Ахила. (не че съм Омир). Световните закономерности са за екип от световни учени. 

Мисля и аз да се спра само на т. 6 и да оправя... да-а-а.

Преди 1 час, laplandetza said:

Какви идеали , какви идоли. Кой разумен ще се заробва с такива. Аз примерно, ползвам <комплекти идеи> , и не по причина, вярвам, или по някаква друга немисловно мотивирана, а защото играя <житейски хазарт> времето ми е кратко и <залагам< на няколко коне, които могат и да са куци, но просто нямам време за маневри, други ще я подхванат след моята <ера>.

Блазе ти. Чудесна теза. Позицията е обратна- не властват над нас идеали, а яхаме подчинени коне.За завиждане е да си в близост до дядо Мраз в Лапландия!. 

ПРИНЦИПНО ПОЛОЖЕНИЕ

Ако тезата "реагиращ човек" е вярна, то изключването на всякакви стимули ще навреди опасно, ще дехуманизира човека.

Действително. Изследванията, отнасящи се до сензорна депривация (https://en.wikipedia.org/wiki/Sensory_deprivation и др.)са установили, че при продължително отсъствие на външни сигнали се стига до проблеми с мисленето, халюцинации, депресия и пристъпи на гняв. При това отвън са постъпвали редовно въздух, храна и вода, на които, знаем, човек реагира позитивно.  

Ерго. Човек не е самодостатъчен, жизнено необходимо му е постоянно взаимодействие със среда, условия в някакъв подходящ диапазон. При постоянство на средата и отсъствието на стимули за реакция, той се променя негативно.

ИДЕАЛЪТ МИ ПЕТЪР БЕРОН- ЕДИН ОТ МНОГОТО.

Чудя се, как се справят юдеите с един единствен бог. Освен, че е много талантлив, изглежда е и безпощаден към тези, които се усъмняват в способностите му. За бащинството и майчинството, за хитростта и простодушието, за скромността и дързостта, за властта и смирението, един- единствен. Тази всеобхватност не е моята. Аз не мога да си избера идеал измежду много герои, а на тях един бог им стига.

Когато олицетворявам българската сила и издръжливост с Дан Колов или творчески способности с певеца- художник Николай Гюзелев, винаги има и алтернативни образци, които ме възхищават в не по- малка степен. Не ми идва на ум да кажа „Да, но Бог е по- силен” или „Бог би го изпял по- добре”, дори ми се струва нелепо да поставям богът в земна ситуация, сред тези, към които се стремя или избягвам. Така, общо взето, животът ми си тече приветливо и без бог.

Елините са ми по- разбираеми в това отношение от юдеите. Най- близки при тях са героите. Те притежават в голяма степен някои човешки качества. Сила, красота или някакво умение- да тъкат, да свирят, да предсказват. Възхищаваме им се, но те са достижими.  Боговете са друго, те са самото качество. Аполон е самото съвършенство в изкуството. Той не рисува, не пее, но той олицетворява рисуването и пеенето. Разбирам, че заради това го поставят в центъра на алегории за изкуството.

Та като стана дума за героите, всеки би си избрал герой според своето амплоа. Политикът- политик, банкерът- банкер. Поради тази причина аз не мога да избера за свой герой, идеал, някой с когото да се идентифицирам или искам да достигна, пък той да е от сферата на музиката, спорта, политиката, дейности, в които не съм активен. Политици си слагат в кабинетите Левски и го забравят, лекари превъзнасят свои професори или Хипократ, психолозите Фройд или Юнг, макар да е всеизвестно, че те са частен случай в науката им и дори не са съвсем безспорни. В кабинета на музикант може да има бюст на Бетовен, колкото да си поставя на него шапката, в кабинет на учен- оплезен Айнщайн, колкото шеговито да намеква за научните му интереси. Диплом или майсторско свидетелство, обаче, по- добре би показало близостта им със занаята.

И аз имам свой идеал. Това е Петър Берон. Не онзи с насекомите, но и той също. Дори първо за него- книгата му „Сану батуре” го представя като любопитен, рискуващ, обичащ теренната работа учен. Има случка в която му възлагат да обезкости мършата от животно, заложено да гние във варел с вода и той го прави. В друг случай пътува на корабче, където бандити мародерстват пътниците, но той се оправя. Има си качества за уважение. Старият Петър Берон е идеал с друго. За него кабинетът е бил мястото на геройство. Съставял е философски поглед за света, който никой не е уважил. Този саможив учен е бил човек на писането и мисълта. Неговият просвещенски подвиг е достатъчен за да го възвеличава, въпреки философстванията му, които не са приети като обективно обяснение на света.

Ето, Петър Берон е за мен герой. Пример. Човешки и противоречив пример. Друг ще извлече от миналото свой герой и ще пренебрегне моя. Така е и редно. Толкова примери за подражание има, колкото са и човешките дейности. Идеализирането на един, бил той Христос или Ленин ми се вижда ограниченост. Наистина, евангелските притчи са много поучителни, а някой дори може да е правил дисертация на тема „Ленин за стила и поведението на естествоизпитателя”, но аз не съм им привърженик.

И по- горе споменах, идеалът, когато е твърде отдалечен от възможностите на човек, няма потенциал да го привлече, издигне до себе си. Има някаква дистанция, в която идеалът мотивира, чувства се притегателната му сила. Над нея привличането не действа. Именно заради това примерът на реалния човек е с по- голяма притегателна сила, защото е близък до нас, защото поведението му е човешко, а трудът му- близък до нашия.

По повод това, че човек се явява в много и различни социални роли, то той приема и идеализира различни примери (герои)  за свой идеал. По- понятно и полезно е да се научиш да готвиш „като мама”, отколкото като Йехова. По- добре ми приляха кабинетният стил на Берон, отколкото странстването сред апостоли на Христос. Не може всеки да е месия, има и други хора. Ето заради това смятам, че в нашето еклектично време е естествено да забравим единобожието и да имаме множество свои идеали според своите социални роли и предпочитания.

Преди 6 минути, sirius said:

А ти така и не обясни защо да няма подсъзнание и как ти ги виждаш нещата.

Не взимам отношение от чуждо име, споделям пример за това, че има подсъзнание:

Опитният шофьор в лека пътна обстановка кара подсъзнателно. Съзнанието му спокойно може да е заето с това, какво става в къщи, къде да спре за почивка или да следи радио- дискусия. В момент, когато пътната обстановка стане сложна се включва съзнанието, то взима по- сложни решения. 

А тези- вече рефлекторни умения преди, по време на обучението са били съзнателни, но с трупането на опит се превръщат в рутинни- подсъзнателни.

Друг пример. Колко пъти съзнанието ви се е чудило дали подсъзнанието е заключило вратата на излизане? Защото заключването вече е рутинна- рефлекторна дейност, в която съзнанието често не участва.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

... Ангажираните памет-символи - в тях цикли, не пречи да се ползват и от други моментни абстрактни образи при мислене, но и - много бързо (натрапчиво), с голяма вероятност, правят "изплуване" на натрапчивото в Мисленето...

Терминът "абстрактни образи при мислене" е нов за мен. Какво съдържание влагат/влагате в него.

Под "памет- символи" приемам, че става дума за съхранени в паметта знаци на нещата или с др. думи понятия. Това ли имате предвид?

Извинете, че слизам на ниво думи, а не коментирам съжденията, но когато нямаме консенсус по думите всеки ще разбира различно, сиреч няма да има адекватна комуникация.

Основните реакции на човек биват

1.       Като физическо тяло
Физическо преместване и транспорт на вещества в тялото

2.       Като съставен от химически вещества
Химическо разграждане и синтез

3.       Като организъм
Адаптация и вътрешни промени за приспособяване на организма.
Изтърпяване на стреса

4.       Като социално същество
Агресия. Бягство. Поемане на социални роли и мимикрия. Съвместна дейност за промяна на средата.

5.       Като същество, притежаващо език и мислене
Комуникация, наука, изкуство.

6.       ?

Преди 5 часа, caress… said:

Въпросът е от коя част на съзнанието е мисълта и каква реалност тя ще сътвори - осъзната или неосъзната? Защото точно от втория си тип мисли хората страдаме.

Наистина ли психологията приема, че може да има мисли извън съзнанието? Моята представа беше, пък и ако не ме насочите към сериозни аргументи, ще остане, че преди съзнанието има памет, рефлекси, но мисълта, била тя изразена чрез понятия или образи, е продукт на съзнанието. Към това, че има нещо парадоксално, ме насочва и казаното от вас: има част от съзнанието, която твори несъзнавани мисли. Разбирам или разбирах поне, че съзнанието изтласква някакви мисли, което ги прави несъзнавани, но при вас то ги твори несъзнавани. Творецът е съзнание, а продуктът несъзнавано, разбирате ли ме? Моля, обяснете, как става така. 

Преди 5 часа, ramus said:

Да, ясно ми е какво имате предвид, но примерите са ви невярни. Гравитацията на меркурий влияе, както и трептенията с ниска амплитуда - просто влиянието не е досттатъчно значимо за да се превърне в стимул за реагиране.

Подпрагови стойности на въздействието - прагови, според какво и кое? Например - налице са множество фактори, които са подпрагови за съзнанието и въобще не отиват в неговото поле. Но същите са задължителни за поддържането на ХОМЕОСТАЗА.

по-горе Сириус беше споменал - става въпрос за РЕАГИРАЩИЯТ ЧОВЕК - кое точно е фокусът на това словосъчетание - на първата дума или на втората. Защото има значение и това веднага определя насоката...

Не съм съгласен, че гравитационното привличане от страна на Меркурий оказва влияние тук, където един профучаващ ТИР разклаща колата. Дори на няколко десетки километра от повърхността на планетата то е пренебрежимо. Не смятам, че при полета до Луната са го имали предвид.  Луната би била по- значимият фактор. Нека ползваме игнорирането на несъществените фактори, за да можем да мислим с ограничен брой от тях.

По това дали РЕАГИРАЩ или ЧОВЕК е на фокус, смятам че цялото. Ако имате предпочитание, моля- развийте го! Сериозно!  Аз ще се измъкна и като че ли предпочитам когато говоря за "бялата мечка", да не обсъждам бялото, а цялото.

Преди 18 минути, ramus said:

При "всякакви" условия и тяхното непрекъснато изменение - той реагира. Това е в основата на неготово битие. Това е основата на ЖИВОТА, и Живото - по принцип.

Имам предвид, че при подпрагови стойности на въздействието няма реакция. Не реагираме на гравитацията на Меркурий, на трептения с ниска амплитуда и т.н.

Човекът в своето любопитство развива множество науки. Използвам каталога за науките, за да формулирам онези влияния и взаимоотношения, които са важни за човека
И така. Човек бива повлиян или взаимодейства със следните фактори

Астрономически влияния
Биологията си и биологическите закони
Екологическото обкръжение и Земята изобщо
Физически фактори
Химически фактори
Антропологическата предистория
Икономическа география и икономика
Език на общуването
Педагогически влияния
Политика на страната и региона
Психологически фактори
Социологически фактори
Етнографска предистория
Среда оформена от изкуството
Среда оформена от културата
Среда оформена от правосъдието
Среда оформена от богословието
Философска среда
Математически, компютърни и кибернетически достижения

Наистина, част от тези влияния биват опосредствани и контролирани от неговата биология и психика, но човек търпи или си взаимодейства, осъзнато или несъзнателно, инстинктивно или поради заучени рефлекси с тези фактори. При някакви условия той реагира на влиянието им.

Преди 1 час, Малоум 2 said:

"реагиращият човек" е човек без разум! ...

Шегичка. Получихте ли автоматичното съобщение, че някой реагира на това? Готино!

Преди 2 часа, sirius said:

Вижте, темата е за човека и това явно определя съдържанието на думата реакция. Взаимодействието на вещества е съвсем друга риба.

Там е работата, че освен Хомо сапиенс човек е и физическо тяло, и биологически организъм. Аз бих бил привличан от Земята и без да съм съзнателен. Благодарение на допълнителни системи мога да ходя на два крака, но не мога да летя. Когато падна във вода реагирам съвсем различно от рибка- златоперка, не мога да поемам кислород от водата, така че наистина съм съвсем друга риба. Дори като бебе, преди условните рефлекси и втората сигнална с-ма съм реагирал по друг начин. 

Та. Бидейки цялост, нека разглеждаме човека според взаимодействията в които реагира. Явно следва да направя каталог.

Взаимодействие. Реакция. Условия.

Взаимодействието е всеобщо. То се проявява при всички неща и се изразява в някакви действия.

Реакцията обичайно е подбудена от някаква закономерност и последователност на взаимодействието и зависи от някакви условности, които могат да се нарекат стимул, пусков механизъм, прагова стойност, минимални или пределни разстояния и пр. В този смисъл тази граница на задействане на реакцията е условие, а не причина.

Пояснение: сблъсъкът на Нютон с ябълката се причинява от гравитацията при условие, че се случва в рамките на някакво гранично разстояние. Човек реагира на токов удар, при условие, че токът е в рамките на някакви гранични стойности, т.е. не токът е стимул, а надвишаването на прага. Горене възниква заради закономерността на някои вещества да се окисляват, излъчвайки по- значителна топлина, при условие, че е премината някаква гранична температура на запалване.

Вероятно има безусловни взаимодействия, които биха били твърде прости.

On 10.04.2018 г. at 1:01, sirius said:

Темата напълно съответства на тренда. 
А тренда е на принизяване критичното мислене на популацията. И свеждането и до ре-агираща. Демек до дебилна, послушна и работеща за инвеститора.

Право да мислят имат както индивиди с критично мислене, така и реагиращи- дебилни. Продуктът на мисленето им ги подпомага в адаптацията. Когато ходят със скъсани гащи парясан професор и бездомен настоящ дебил, не можем да твърдим, че критичното мислене на единия е по- адаптивно от това на другия.

По тази причина, моля, съгласете се, че не можем да лишим от участие в теми от форума, както лица с критично мислене като вас, така и ре- агиращи като мен.

Отнасям се съвсем сериозно към мнението ви, старая се да изявя по- доброто от себе си. Благодаря, че участвате в темата.

Преди 17 часа, sirius said:

Темата напълно съответства на тренда. 
А тренда е на принизяване критичното мислене на популацията. И свеждането и до ре-агираща. Демек до дебилна, послушна и работеща за инвеститора.

Не смятам да поставяме психологическото разбиране за "реакция" като основно. Терминът се използва в ядрената физика и в химията със съвсем друго съдържание. Прочетох някъде и за реакция на почвите. Нали не настоявате една философска тема да приеме термин от частна наука?

По отношение на "тренда", уверен/а ли сте, че използваната дума от чужда терминология (финансова) коректно отразява явлението? В този смисъл, по- добре да използваме простички, всеобемащи, може да се каже синкретични думи, а в термини, те ще се обърнат, когато изкристализира съдържанието им. А? 

On 6.04.2018 г. at 0:01, *abi* said:

първото което трябва да се уточни е защо "реагиращ" е подходящо за нова хипотеза. И поне аз не разбирам да момента ...защо. Може би ми се спи.

Не е от това, че ви се спи. 

Хипотезата тепърва ще ври. Само съм сипал гроздето. Сега го мачкаме, после ... по познанията за технологията. 

Благодаря за участието.

Преди 46 минути, Б. Киров said:

Би трябвало да е теоретично 100 процента съзнание, нещо като "нирвана", но само теоретично, според мен. Ако някога бъде постигнат ИИ, той трябва да оперира в 100-процентова изкуствено създадена "нирвана", неограничено и безгранично съзнание.

Какъв е смисълът да слагаме граници?

Вятърът събаря човека досущ като скършен клон, камъкът реагира на изветрянето като ерозира, но човекът регенерира изтрития кожен епител. Със сигурност има още по- прости въздействия на които човек реагира. Със сигурност има и много по- сложни. Каква е ползата от граници? Каква би била ползата да сложим граница на числата?- същата като да сложим граница на броя реакции. Същата и да сложим граница на качеството на реакцията. Има реакции "като" и "за разлика".

Имам идеята за каталог на реакциите, който би различил както човек от човека, така и човека от пън. Каталог по- богат от Вавилонската библиотека, необхватен и за библиотекаря Хорхе.

(че хипотезата не е още формулирана, не е зряла, "то и на лудия е ясно")

СЪКРОВИЩНИЦАТА

Залегнал над книгите, един учен предизвиквал химерите в своя ум. По рецепта за някакъв личен брейн сторм се появявал вихър като у Данте, давали напътствия и обещавали чудеса демони, божества, чудовища и натрапливи спомени. Така, в един момент, успял да задържи нещо, ама дали сигнал от извънземни, или божие вдъхновение, за него останало неуточнено. Онова, без форма и образ заговорило: „Тръгни по съветите ми и ще намериш ковчеже със скъпоценности. Ще бъдеш богат, значителен, велик. Не се  колебай, то е твое по предопределение.”

Това обещание било толкова атрактивно, че ученият, който делял кабинет с още двама колеги, а в дома му бюрото опирало в семейното легло, не се поколебал. Приел наставленията на Онова и тръгнал по стъпките на Харисън Форд и Индиана Джоунс. Не го уплашили горите с висящи от клоните лишеи, преплетените бръшляни, прашните и запуснати хижи и неприветливите хижари с лица на магьосници и вещици. Следвал пътя и достигнал до тайнственото тракийско  светилище, което разпознал по проблесналият между облаците сноп светлина и потайното прошумоляване на змия сред тревите. През мрачината на късичкия проход надолу, на светлинката от трепкащото пламъче на запалката, стигнал до малкото сводесто помещение, където китката на седналият на каменно ложе скелет покривала прашното сандъче, отредено именно нему.

Без съмнения и страхопочитание отместил трошливите кости и грабнал под мишка сандъчето. То се оказало леко, но както е известно съкровища не се инвестират в слитъци чугун и блокове бетон. Поне не в отколешните приказки. На дневна светлина ученият отворил капака и намерил вътре няколко глинени идоли, от тези, които в древността вадели по калъп и продавали ангро пред храмовете. След като сверил имената на божествата с интернет (Кланяме ти се, о, божествен интернет), той установил, че това били Здравето, Смелостта, Искреността, Доброжелателността, Късметът, Дружелюбието, Достойнството, Умението, Трудолюбието, Мъдростта или по- скоро Благоразумието според друго тълкуване, Любопитството и Бързината. Това, последното малко го изненадало, но преводът бил безспорен. Като затворил капака, ученият въздъхнал и се отпуснал, изпитвайки вътрешна неудовлетвореност. Съзнавал ценността на тези качества, но не допускал материалният им глинен вид да се предаде магически на личността му. Със сигурност един многокаратен диамант би донесъл по- скоро промяна в живота му, отколкото да изчаква да го огрее излъчваната от домашния олтар благодат на божествените фигурки.

Въздишката била толкова изразителна, че Онова я разбрало и незабавно се появило.

-          Ега ти планетата. Тук ценят други ценности. Тук и умовете, и учените са бедни материално и ценят удобствата, а не способностите. Те искат да имат. Потребители. От тях не могат  да се родят творци, защото творецът дава, а те още искат само да взимат. Жалко.

След кратка пауза, която Онова използвало за размишление, а ученият за нищо, отново се чул гласът: „Тази съкровищница е предназначена за теб. Използвай я, както намериш за добре.”, а после някак по- тихо и в страни „Ако това е най- подходящият човек, горко на това общество. Жалко”.

После настъпила тишина. Човекът със санъдчето седял до някое време на същото място и в същото положение. После…

Преди 9 часа, sirius said:

Реакцията може да е на подсъзнателно ниво - условен рефлекс; или на често инстинктивно ниво - инстинкт.

И се отнася за области, в които съответното "нещо" (човек, животно, растение или водорасло) не управляват.
Управлението е съзнателен процес. Изглежда, че темата е за дебили, които просто си реагират на база условен и безусловен рефлекс.

Няколко цитата на битово ниво

"Полицията не реагира достатъчно бързо". "Президентът реагира светкавично за ЧЕЗ" 

Както е известно, езикът е средството за мислене, така че да не пренебрегваме реакцията на мислещият човек по второсигнални стимули. 

Преди 15 минути, Шпага said:

И наистина, ако в цитираното заменим "човек" да речем с крокодил или с водорасло, твърдението пак ще е вярно.

П.П. Явно с вас, Втори след княза, все не успяваме да се разберем Така че, извинете ме за намесата в темата Ви.

Човек се различава от водорасло и крокодил по това, че реагира освен на някои от техните, но и на още други стимули. При това не само второсигнални.

... прим. водораслото и крокодилът не реагират позитивно на водка за разлика от един върл кЪркодил.

Като ги различим по това, на какво реагират, без да изследваме състава и връзките в системата- животно, ще имаме друг поглед за класификация.

Шпага, ако ви е интересно да философствате по темата, настойчиво моля- действайте. Спокойно ме игнорирайте за диалог. По форумите се срещат какви ли не участници, не е необходимо човек с всички ни да е приятел  . Е, ако темата не си струва да бъде обсъждана, а аз съм затънал в защитата й, нормално е да не се разберем и да не я посещавате.

С добри чувства. ВслКн