Втори след княза

Преди 18 минути, ramus said:

... вие грешите, воден от лични пристрастия и в необходимостта да затвърдите онова, което имате вече предварително. Вие нямате дори основи в психологията, освен учебникарски, а вече пишете за "психологията" като неин говорител, познавач...

Което е некоретно, вие привиждате зад думичката "психология" обобщения, което са неадекватни. И поставяте същата посока в познанието в някакви си ваши интерпретации и гледни точки... И си ги редите точно за да ви подходят към предварително установените ви постановки. Странно е, че после наричате тия ваши представности "психологията е млада ... ревниво подхожда, отделяне от родители, търси изява ... и смятала че е основата на света. Щото пък "философията" ... - най-основната... та родител на всички... науки. При положение че самата философия другите науки не я приемат за такава , по критериите си за "научност"...

Има цяла плеяда от книжни философи тук сред форума - цитиране, позовавания, един авторитет, друг такъв, готови научени схеми и заучени връзки между заучени готови интерпретации... Отгоре на всичко бъркат всякакви въпроси с книжните си форми на заученост, като че света започва и свършва около академичните философски аули...

Благодаря. Ще имам предвид съжденията ви.

Преди 3 часа, dora said:

Добре, дайте някакви насоки в какъв план психологията трябва да се коригира от философията.

Тогава обаче не се ли превръща психологията в идеологическа дисциплина, за сметка на научността?

...Повечето социални науки, както беше описано и горе, така и иначе използват интердисциплинарния подход (връзки с други науки), и психологията с нищо не е по-различна. Тоест това, което искате от психологията по отношение на допирните точки с другите науки, отдавна се прави.

----

Питам за пояснения, защото ми се струва, че недобре разбирам тезата ви. По-горе ми се стори, че критикувате психологията като недостатъчно еманципирана от другите науки (аз обяснявах защо психологията е еманципирана, но в различните си дисциплини неминуемо дели инструментариум със свързани науки), а сега ми се струва че казвате, че интеграция с другите науки е нещо полезно? Така е, полезно е.

Моята теза по въпроса е:

Философията, която изучава общи закономерности на взаимодействието на човека и света разглежда необходими понятия като истина, метод. Факт е, че философията е слаба в момента, нейните  средства и терминология не са по- адекватни от тези в специалните науки. В действителност философията вече не е в позицията на "метрополия" на психологията. 

От друга страна психологията е съставена от противоречиви и непротиворечиви един към друг възгледи и школи и няма единен поглед върху предмета, методите си и дори терминология. Поради това използва термини от други науки и дори метафори (което е присъщо на митологията) за да изяснява явленията които разглежда.

Като млада и развиваща се наука психологията е ревнива към предмета си, агресивна към обяснения на явления, които са предмет на други науки. В този смисъл тя подхожда като юноша ( метафора  ), който се е отделил от родителите, търси си изява, отрича предтечите и тяхната помощ и смята, че е основата на света.

... В момента не се сещам за нещо конкретно, с което философията да повлияе положително на психологията, но пък това е основа за дискусия в темата. Има мегдан (форум ) за разсъждения. 

Преди 20 минути, dora said:

Всъщност не потвърждавам това, което казвате - опровергавам го.

Нищо подобно. Потвърждавате, че психологията има нужда от философски поглед. Системата от познания в нея (Псих) може както да се обновява, така и да се коригира отвън. Аз не настоявам, че това е само философията. Може да е всяка от науките, вкл. геометрията   , но тук темата е относно философията, така че не изменям благодарственото си отношение.

Преди 6 минути, dora said:

Психологията не се занимава по прескриптивен начин с морални въпроси, затова тя няма как да ги решава или да не успява да ги решава.

С морално-етични въпроси се занимава етиката и части от философията.

Дори дял като "моралната психология" всъщност се занимава със способността на човека да прави морални преценки, не с това кои преценки са морални и кои - не.

Именно! Благодаря за потвърждението.

В друга тема отбелязах, че психологията не можа да реши кое е адаптивното- 1. човек да бъде вкаран насила в матрицата на приемливо поведение  2. да бъде подкрепян да изявява отвътре уникалното, дадено му от природата. 3 да му бъде помогнато да изгради вътрешна съвест и самодисциплина, които да му помогнат да се реализира в условията на противопоставяне.

Това са подходи извън разравящата, подкрепящата, центрираната около клиента и пр. терапия. Те са поглед извън системата и в някакъв смисъл даващи външен стимул. Чрез този пример не толкова насочвам психологията към решение на конкретен проблем, колкото потвърждавам, че психологията има нужда от философсик поглед.

Както отбелязах другаде, психологията има нужда от философски поглед. Нещо й куца, щом позволи най- напред педиатри, а сега и попове да я изпреварят. Мисля, че поне слаба философска подпорка може да е в следната посока :

Едната концепция към "своеобразностите" на джендъра е, че със строгост, наказания и така да се каже "преформатиране" на поведението му отвън той може да бъде вкаран в правия път.

Друга концепция е русоистката- назад към природата. Природата не може да създаде нещо лошо. „Човек се ражда свободен, но навсякъде е окован“. Смъквайки оковите на "нежните души", изтикани от грубия живот в ъгъла, унизени и смазани, ние им даваме възможност да се проявят, да добавят своя красив цвят в световната култура.

Обаче философският поглед не е само в две противоположни посоки. Това ми подсказа позицията на Дж. Конрад- автор на произведения в които хората стигат до крайни състояния в ситуация на глад, самота, безсилие и оцеляват. Ето какво коментира Б. Ръсел за неговото разбиране: 

Цитирай

Конрад е привърженик на по-стара традиция, според която дисциплината трябва да се опира на вътрешно убеждение. Презира липсата на дисциплина и ненавижда насилствено наложената такава

Вж. тук

Смятам, че това е добра основа за работа с транс/крос и т.н. джендъри. Осъзнаване, че те са в ситуация, която изисква налагане на самодисциплина за да може човек да се адаптира и се изявява, независимо от външните условия. "Меката китка" трябва да стане по- устойчива за да преплува океана на съпротивата.

Поповете удариха психолозите у земята. Излязоха с много обективно мнение Тук

Цитирай

 

Истанбулската конвенция вижда корените на домашното насилие в "ролите" на мъжете и жените, които нарича стереотипни. Конвенцията иска да се реши този проблем, като се заличат биологично заложените разлики в човешка природа на мъжа и жената, и те да бъдат променени в полза на т.нар. равенство между половете (gender equality).

 

Конвенцията определя пола (gender) като "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете" (член 3, буква в). Конвенцията, изисква същността на тези осъдителни "стереотипни роли" (член 12, параграф 1), както и въвеждането на "нестеротипните роли на половете" (член 14, параграф 1), да се следи от неясно избрана "експертна група" (член 66) която ще има приоритет над националните парламенти.

 

Наистина, църквата е по- стара институция, с традиции, но се оказа по- уравновесена и с по- зрял подход по отношение "джендъра" отколкото научната психология. Факт е, че психолозите подкрепят новото, но в случая с джендърите то е спорно. Дали наистина сме консервативни а новото е в еднаквостта на половете? Психологията все още изучава, констатира, но не отговори преди поповете на въпроса "Кое е по- адаптивното? Наличието на транс/крос/полу/наопаки джендъри или на два пола и девиации с нарушена адаптация." 

Жалко, че Бог изпревари Науката.

Моята жена е хетеросексуална, но не иска да приеме социалното поведение (джендър) на раждаща жена. Вика "Да не съм крава". Едно й стигало. "Ами за мен?"- викам. "Направи си сам!" ми отговаря. Не минава със съблазняване, защото нямам проблем със секса. Имам проблем с контрацептивите. Не става с насилие- не съм такъв човек. Викам й "Народът си отива", а тя- "Мойто съм си го направила" 

Ха- сега де?

Досегът ми с педофили.

Тия са си престъпници. Обаче как да го осъдиш? То, хванат телефонен измамник с парите, пък той каже, че бил изпратен от някой си, който не познава и му казали, че .... Не става със съд. Най- добре си е със саморазправа.

Край сиропиталището имаше дърводелска работилница. Децата казваха, че дърводелецът бил педераст. Черпел ги, казвал им да идват... ама как да го разбереш? Те са сирачета, човещина е да ги почерпиш. А- сега де?

Друг път- с деца на море. Сега, след падане на стената. Оставихме една вечер децата да се наиграят на Бони-М и Абба, а ние- навън. МорЕ, въздух, кеф. Отвреме навреме надничаме. Гледам, един "педал" се кълчоти на дансинга сред момчетии, а после сядат на маса цялата група и той ги черпи. Аз какво? Имам момиче. Никое от децата не е недоволно, не съм видял да ги пипа, а от друга страна, овътре ми е, че е за бой. И до сега се обвинявам, че не реагирах изобщо. Наистина, със съпругата съм, а тя не ме нахъсва; наистина, нямам конкретен повод; наистина не съм лично засегнат, ама... за бой си беше.

Моят познат "хомосексуалистът"

Дали е хомосексуалист, как да съм сигурен? Да не му светя? Ама прилича.

В някакъв смисъл той е неадаптивен. Има нужда от другите хора, но като му услужат не може да се отплати с друга услуга и поради това надценява получената. Може да дари с лекота от парите и вещите си, но те не са изобилни. При контакти заема една сервилна позиция, позиция отдолу, което ме кара да мисля, че извършва някакви полови услуги на мъже. Аз не изпитвам към него негативни чувства, по- скоро чувство на неудобство, когато съм наблизо. Избягвам сближаването, но запазвам благоприличие. Не ми е работа да го променям, не се чувствам ангажиран да му помагам в адаптацията. Има толкова нуждаещи се по света, той не ми е в приоритетите... то пък кой ли ми е ... на първо място семейството, пък после другите.

Преди 7 минути, vanevski said:

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. – изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас."

Интересен е паралелът между бившите соц.страни и ислямските такива известни с безогледната си диктатура  и старите демокрации на Запад! Очертава се уж някакъв парадокс-кои са пазителите на ценностите на семейството! В името на свободата на личноста западните демокрации допуснаха известна слабост-секуларизмът надделя в името на лъжливи свободи,непривични за християнският морал! Тук основна причина за това са левичарските организации там,щедро поддържани от забогателите им благодарение на капитализма леви спонсори/пр.Сорос/,също и от диктатурите-за тях са неприемлви демократичните постулати на Запада!

А в самите бивши диктатури левите управници нямат проблем/овцете са плътно в кошарата/ и те не допускат такива сЛободии! За Исляма и източните диктатури е важно да ерозират свободните общества,които те ненавиждат- как така подопечните им мужици ще живеят добре- с две коли отпред пред къщата!  
 

Слава богу, у нас комунистическите партии нямат обществено значение. Да се върнем към джендър-психологията.   

След като реших, че историята с джендърите ми прилича на историята с ромите, т.е. някакво преименуване за да се отръска някаква категория от хора от негативно отношение погледнах какво мислят циганите по ромския въпрос.Тук  и Тук Впечатлиха ме два неща. Цитатът

Цитирай

 

Наречеш ли ме ром, значи ме обиждаш. Наричаш ли ме циганин, думите ти влизат право в сърцето ми.

 

което ще рече, че ние не познаваме мнението на самите ЛГи т.н. 

Второто е препратката към 

Цитирай

 

българските етнолози Веселин Попов и Елена Марушякова, които твърдят, че съществува истинска "джипси индустрия", в която все повече организации и съюзи се бият за тлъсти бюджети.

Който предпочете "цигани" пред "роми и синти", няма да получи и троха от помощните фондове, пише той и цитира следните думи на директора на Лайпцигския институт по етнология Бернхард Щрек: "В тази свада за името става въпрос единствено за пари, власт и влияние. И за гузната съвест на журналистите, които в никакъв случай не искат да звучат политически некоректно."

 

Джендърството ми става все по- понятно.

Преди 1 час, vanevski said:

Само тогава, след като се извратят всичките ценности и се направи живота невъзможен, можем да наложим диктатурата на пролетариата".

Колега, наистина не зная на чия страна са комунистическите партии в България, но как би решил противоречието, ако са против ИК и джендърството?

Преди 15 часа, Incorrectus said:

Днес наблюдаваме нещо друго. На ЛГБТ общности явно не им се чака хилядолетия да се наложи, евентуално, нов идеал, както това се е случило с патриархалния идеал, а опитват да осъществят обратна посока на развитие чрез спуснати отгоре разпоредби - от обществено към индивидуално, от държавата към индивида. За необходимостта от това се дават различни аргументи, като например заплахата от предразсъдъците към жената на мигрантите. Но точно в този момент на Европа й е нужно традиционно патриархално/мъжко отношение по въпроса. Който не вярва, да прочете за проблемите на едно феминистко правителство.

https://5corners.eu/Швеция-е-обхваната-от-насилие-а-полити/

Моля за извинение уважаемите съблогъри. Аз чак сега влизам в час, че ставало дума за обикновени педерас'и, сър. Като съм търсил под вола теле, под "джендър" социална роля съм разводнявал този така "концентриран" форум. Леле- леле, какъв срам. . Тепърва ще се окопитвам. 

Значи джендър си е ЛГБТ! Ами да, щом трансджендър е да си смениш пола... А защо тогава в ИК ни заблуждават с подмяна на термините? Така направиха и с циганите, да им викаме роми и щели да се оправят. Защо не ги оправиха в Брюксел и Париж? Боже, боже. Това от ЛГБТ само хитринки и пинизи (от пенис)да очакваш. Д'е и педерас'ите.

Преди 3 часа, caress… said:

...за съвременния човек е нормално да преценява другите според социалните им качества и добродетели, а е първобитно да си създава предразсъдъци за тях единствено на база сексуалната им ориентация.

Мисля, че имаме различни дефиниции за джендър. В моето няма изобщо сексуална ориентация.Нещо да не съм пропуснал? Дайте, моля, вашето определение за да пишем по едно и също.

Ако под джендър се разбира сексуална ориентация в ИК щеше да си го пише точно това и нямаше да има спорове.

Преди 1 час, ramus said:

Имам едно лекичко подозрение - сякаш непрекъснато се търси повод за приказки - каквито и да са, както и да се говорят - да не би да има някакви "точки" и да тече съревнование? Някои хора направо си пишат  подгонени от стремежа участието и писането като реактивност да е с приоритет пред мисленето и осмислянето. Като че ли форумът е поредното място на което по неписан договор от ползващите го, те просто си намират нужния контекст да затвърдят и утвърдят личните си платформи, виждания, убеждения...  паранои, страхове, фантазии, лични и групови отражения и залитания... тревоги и фобии...

Браво-о-о. Точно така е! 

Преди 49 минути, caress… said:

Как мислите - отношенията между двама социален или биологичен феномен са? Ако са предимно социален, не е ли точно многообразието от социални роли причината моралът във взаимоотношенията често да е ситуативен(над биологиното) и поради това влиза в противоречие с общия морал, базиран предимно на биологичното?

Е, във всичките си прояви човек е психо- биологично или ако щете био- психо- социално единство. Нима не сте усещал/а подгъване на коленете или изчервяване  при някои социални контакти? Така че не ги отделям, но в някои ситуации едното преобладава. При коитус, допускам,  преобладава биологичното.  

По отношение на морала, още го осмислям. Не мога да напиша нещо за пред хора . 

1 hour ago, ramus said:

не разбрах - какво като някой, някъде, е написал някаква книга, която изразявала неговите виждания... ? Виждания в днешно време си има всеки, а да напише книга - също всеки. Някои живеят с копиране на чужди виждания, подбрани според един или друг личен уклон и усещане за полза. Със значението на "вижданията" - е същото.

Цитирането като аргумент, че и други мислят така, т.е. е по- вероятно да е истина това, което е одобрил учен и неговия редактор е широко разпространено. В нашия случай бе така: написах, че западът залязва, възразиха ми, че не е така и тогава цитирах заглавието. Социално доказателство, един вид. Раз`иш?

Не виждам противоречие между стремежът да отидеш някъде и това Някъдето да залязва. Троя е била узряла и ахейците искали да отидат там. Йерусалим бил зрял и кръстоносците тръгнали натам. Европа е зряла и презряла и бежанците отиват натам. Да не са луди да останат в някоя млада и неразвита страна? Но това е друга опера/тема.

Преди 1 час, caress… said:

Чета ви и си мисля - за какво му беше нужно на човека да развива едно… толкова излишно нещо, като мисленето си и културата, след като нещата са си напълно окей и на първосигнално ниво?

Стоп, стоп. Не съм искал да провокирам тези мисли у вас. Аз съм за обратното. Аз съм за това, че стереотипите на отношенията между половете са усъвършенствани от културата. Смятам, че културата обуздава много прояви на невъздържаност между половете, но признаване като нормална на доста измислена система от още полови роли не е белег за по- напредничава култура, а за разпад на културата.

Ако трябва, под заплаха от оръжие, да кажа кое е първостепенно- биологичното или културното, ще се затрудня. Все пак за решаване на задачи първостепенна е културата, но за сексуалните отношения, залагам на биологичното.

Преди 12 минути, Doris said:

Сигурен ли си, че "Европа е в залез" с "упадъчни" стереотипи?

Може и да греша, но „Залезът на Запада“ (на немски: Der Untergang des Abendlandes) е заглавието на книгата на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер.

Па яз де да знам, стоим си на село, пием си разсол и ручам спржа. Оня ден бикО, да го е... у джендъро, да земе да намуши кравата. Па я го бех пуснАл да й се кАчи.

Преди 6 часа, caress… said:

Исторически погледнато, опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех. Какъвто и да е бил моделът, налаган предимно насилствено, отклонения от него са съществували независимо от сексуалната ориентация.

Мисля, че може да се дискутира дали "опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех"

Не се опирам на такъв ненадежден авторитет като Библията, просто използвам като мото: "Има време за събиране на камъни и за разхвърляне на камъни" Еклесиаст.

Ще заложа на аргумент от животинския свят- все пак сме животни и първосигналното ни вече не еволюира. В  научнопопулярните филми за лъвове, от когото и да са снимани, където и да са снимани половата роля на мъжкия екземпляр е строго определена. Тя е единствена, адекватна и успешна. Внасям уговорката, че разглеждаме кратък период с относително стабилни условия. Със сигурност при промяна на условията половото поведение ще се измени.

При наличието на поведенчески мутации у мъжки в семейството лъвове, конфликтната среда ги превръща неминуемо в жертви. Те излъчват мъжки хормони, следователно са съперници. Биват унижени, отхвърлени и дори  убити. Агресивните женски обаче заемат висока позиция, докато няма по- силен лъв. Те могат да бъдат и водачи на семейството. С идването на по- силен мъжкар те приемат традиционните роли.

В човешкото общество има условия за толериране на слаби и недъгави. Това им дава шанс да компенсират недъга си чрез успехи в друга дейност. Обаче тази толерантност създава условия за симулиране на слабост, на преднамерено заемане на позиция на пасивност, нужда от помощ, или казано метафорично "източване касата за социална доброта". Когато можем, трябва да предотвратим подобно поведение, защото то води до деградация- вместо силни, от полза, някои се стремят да са слаби, да не бъдат социално ангажирани.

И така, има традиционна полова роля, която съответства на биологията. При възникнали промени се променят и ролите, но при стабилизиране на ситуацията има тенденция за връщане към тази биологична роля. Второсигналната ни система може да ни изиграе номер и да бъдем убедени, че това не е правилно и след отминаване на промените приемем несъответни на биологията и неадаптивни роли. Уви. НЛП.

Преди 39 минути, caress… said:

Исторически погледнато, опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех. Какъвто и да е бил моделът, налаган предимно насилствено, отклонения от него са съществували независимо от сексуалната ориентация. Забраненият плод продължава да е все така сладък и днес.

.

.

.

Забраняването или заливането с кал, внушенията за срам и неморалност по никакъв начин не допринасят за подобряване на ситуацията. Религиите какви ли не правила и забрани измислиха в борбата си с "плътската греховност" и до къде стигна човечеството? До невротичност. Натрапливото влечение към лица от противоположния пол също не е показател за психично здраве и нравствена зрялост. Какво като е "биологично правилното"?

На въпроса коректно ли е да се разсъждава психологически по една етическа тема, бих отговорил ДА.

От древни времена мъжката успешност е свързана с агресивност, а тя със сексуални посегателства. При разложение на обществото, при изчерпване поводите за сублимация/приложение на мъжката енергия винаги се стига до разврат. Опитите да се сложи ред са различни. От изкуството на любовта, през платената любов, през опазване давството зад манастирските стени, през високите огради на дома, през религиозните и законови норми, все се поставят приемливи рамки на сексуалното поведение. Това е култура- ограничения. Разпасаността не води до добро.

Вж. в уики Лукреция и Вергиния

Преди 34 минути, caress… said:

Възможно ли е Юнг да се окаже прав и психически всеки човек да е андрогинен? ... Това не е нищо друго освен здравословното проявяване на нашата бисексуалност, явяваща се следствие от психологичната андрогинност. 

Мисля, че некоректно преминавате от реалното твърдение, че Юнговата хипотеза не е потвърдена в уверени заключения, основаващи се на нея.

Преди 2 часа, Doris said:

Защо е необходимо да се разграничат биологичния пол и социалните стереотипи, свързани с пола (джендър)? 

Първата основателна причина е, че стереотипите се менят с времето.

Втората причина е, че хората днес са изключително мобилни. Живеят и работят в различни страни от тази, в която са израснали с различни стереотипи за социалните роли на половете. С Истанбулската  конвенция западът казва - искате да бъдем една общност, много хубаво, но ще трябва да приемете нашите стереотипи за социалните роли на половете, даже ще трябва да приемете и нашата терминология.

Кои са тези "нашите стереотипи" на Запада? Все пак трябва да ги знаем, преди да кажем "Добре". При това те не са безспорни. Има партии и християни срещу тях. Ако приемем, че Европа е в залез, както смятат мнозина, то и стереотипите биха били упадъчни. Пък ние сме млада нация- на има няма 140 г. После, иска се да няма насилие срещу хора с други стереотипи. Дали това не е прекалено широко? Насилието, санкционирано от Наказателния кодекс не е ли достатъчно? Ще бъде ли прието като насилие и семейният натиск над непълнолетни, а над зависими материално пълнолетни? На мен няма да ми е приятно синът ми да скърца креват в стаята си с мъж, поне докато е под моя покрив. (не че ще ми е по сърце дъщерята да прави същото  )

И понеже тези проблеми не са психологически, а правно- етични, не бих задълбочавал.

Общо, по джендър- проблематиката мнението ми се оформя като:

Стереотипите са динамични и подлежат на промяна. Промяната може да бъде и в негативна за лицето или социума посока и в различна възраст. Няма етичен критерий кое е доброто- свободата в приемането на разнообразни роли, отнасящи се до пола или утвърждаване само на ролите, по- адекватни на биологическия пол. За мен тези роли, които са хормонално и еволюционно утвърдени са по- адекватни и не предизвикват психичен дисонанс. Богатството на роли, само по себе си, е с положително адаптационно значение, но в условия на постоянство на средата по- адаптивно е пълноценното усвояване на една- адекватна роля. 

Смятам, че семейството трябва да положи максимум усилия, независимо от стила на отношенията родители- деца, за да ги предпази от стереотипи, които смята за вредни за детето и семейството. Естествено не бива да се прескача законовата граница, но самият термин "насилие" е необходимо да се прецизира, за да не стават родители и възпитатели заложници на детски капризи. 

1 hour ago, caress… said:

  Hide contents

Взаимовръзката между родителските стилове на възпитание и детското поведение. През 1967 година психоложката Диана Баумринд започва лонгитюдно изследване в опит да установи влиянието на родителското възпитание над психическото развитие на детето.

 

Макар да е подробно и прецизно написаното от вас, бих добавил още нещо.

Независимо, че е лонгитудно, изследването е ограничено в училищната възраст и не отразява реализацията впоследствие. Допустимо е децата от авторитарни семейства да са агресивни, конфликтни, егоистични, с натрупана след подтискането вътрешна енергия и с това да постигат повече за себе си. От изследване на стил на училищно ръководство в България се установява, че обучаваните в условия на демократичния стил по резултати- продължаване във ВУЗ с малко надвишават тези, обучавани при авторитарен стил в училището, което не го поставя като безуспешен.

Не смятам, че стилът на отношение с децата е вроден, но той е относителен ригиден и се проявява в семейството на потърпевши от авторитарни или свръхлиберални родители. Дори да не са като обречеността на темперамента, но придобитите от личен опит стереотипите трудно се променят. Няма от къде да се придобият, твърде интимни са, ограничени в семейството. Но както си влачим темперамента, макар да не е най- добрият, намираме компенсаторни механизми и се оправяме. Великите меланхолични художници и холерични актриси дали щяха да са такива като сангвиници? Това го пиша с идеята, че има широки граници на адаптивно поведение и не- авторитетните стилове не осъждат децата на неуспешност.