Втори след княза

Всяка празнота между реалните си познания човек има склонност да запълва с проекциите си. Хората почти винаги са убедени, че познават истинския характер на "другите" и дори точно знаят какви са, за какво си мислят, какво ги мотивира. Нещо повече - често сме убедени, че някакъв си човек се явява носител на всички "лоши" качества, които не можем да различим в самите себе си. В очите ни тези хора са затънали в "грехове", които в никакъв случай не са нашите собствени.  

Разумният човек следва да бъде много внимателен да не проектира собствената си Сянка, тъй като психиката е препълнена с възможни за проектиране илюзии…

Представи си човек, който е толкова смел, че желае да изчисти психиката си от всичките й проекции, и веднага ще видиш човек, осъзнаващ каква гъста и дълга сянка се точи след него… Такъв човек неминуемо ще се сблъска с нови проблеми и конфликти. Той ще се превърне, преди всичко, в сериозен проблем за самия себе си, тъй като повече няма да бъде в състояние лицемерно да твърди, че "другите хора" постъпват така и така, че те са неправите, нито ще може да се "разочарова" от тях, защото е заживял в дома на самосъсредоточението. Такъв човек е осъзнал не само на думи, че всичко несправедливо и пошло, което се случва в света, се случва в него самия, че това е неговата собствена Сянка. Такъв "измислен" човек ще е намерил практично решение в себе си за огромната част от социалните проблеми, така характерни за нашето време. Ще знае, че причината за тези проблеми са отровените от взаимни проекции отношения. Но кой може да различи собствените си проекции, ако не е в състояние да види в себе си онази тъмнина, която сам подсъзнателно проектира?

Развитието на съвременната психология значително подпомогна разбирането за множество процеси в самите нас. Боговете, изначално живели със своята свръхчовешка сила и красота по върховете на планините, в пещерите и в океаните, на по-късен етап се слели в идеята за един-единствен Бог, а не толкова отдавна Бог стана Човек. Днес боговете живеят в психиката на обикновения човек, но продължават да са все така могъщи и да предизвикват предишния трепет, независимо от новите си "дрешки" - т.нар. "психични функции". Хората си мислят, че държат управлението на психиката си в собствените си ръце, дори създават за нея наука. На практика обаче, психиката е тази, която създава психическия субект и дори самата възможност за съществуване на осъзнатост. Психиката дотолкова е отвъд осъзнатостта, че последната може да бъде сравнена с малък, тесен остров насред океана. За това не е чак толкова важно съществуват или не съществуват Богове, както и съответните доказателства за тяхното (не)съществуване. Защото ако еволюционния процес на "детрониране" на Боговете или на изчистване на проекциите продължи, то и божественото, и демоничното ще се завърнат естествено точно там, където винаги са били - вътре в самия човек, съвсем не подозиращ за тези процеси…

 

... всички ползват едни или други методи и похвати. Както се вижда - и в науките се ползват едни други, и по форумите тече "ползването"  - на едни или други похвати, с лични цели. В края на краищата целите... Математиката е само инструмент на статистиката. Чрез статистиката се представят резултати, но тяхната интерпретация и възможностите за синтез - вече не е по силите на самата статистика, нито на математиката. Те са само инструменти.

А иначе - едно чувство, плюс още едно чувство не правят "две чувства". Няма как.

Нито чувството се дели на "малки чувства" чрез дроби. няма как.

Фантазията - не виждам как може да се представи чрез цели... или прости числа, нито да се изведе в уравнения. Извеждат се все пак зависимости, но техния комплексен характер е проблема.

Има положения, в които едни инструменти са невалидни и неадекватни спрямо тяхното задълбочаване. Вече написах по това - статистика и математика... не са инструментите за подпомагане при вникване и структуриране на психичните знания и техните натрупвания. Поне аз самият не виждам как, но и не че съм великия познавач и говорител на 'психичното', нито на математиката или статистиката.  В тия посоки аз съм обикновен и прост емпирик и практик, като също ползвам всичко от гореизброеното. И съответно - къде се греши, къде се отсява...

Извинете. Нека открием нова тема, защото тази промени смисъла си.

Моля, да не се приеме за плагиатство, но ще цитирам за начало мнения от тук.

Имам колебания дали тема за психология да е във философия, но нека приемем, че ще обсъждаме философските основи на психологията.

Съжалявам, че се намесвам във форумните нрави  , но се надявам да е за добро.  

Преди 2 часа, ramus said:

непрактично е да се доказва НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ и НЕСЪЩЕСТВУВАЩ. Дали архетипове или "големия зелен каменояд", или пък - чорапеното чудовище... без разлика.

...

Колкото до "точност в психонауките" -

Та вие самият нямате как да изведете 'защо точно е важно, онова, което ви е важно'? Защо това ви е интересно, защо това можете, защо това искате, стремите, защо така ви се "струва"... дали ви се струва, дали е така... дали математиката или е Математѝка - кое на кого "служи"... Каква точност, каква "наука", математика или логика??? 

Отива при лекаря симулант. Лекарят трябва да установи, че оплакванията са несъществуващи. Тъй като това не може да се докаже, той установява съществуването на нормални показатели.
Не по- добре: Отива момче и казва, че е момиче. Лекарят не може да докаже несъществуването на женски полови органи,  остава със съмнение и пише "бах-мам-къв-си джендър"
Това по приложната стойност на доказването на несъществуването в науките в помощ на хората. За правото говорихме накратко и също толкова сериозно  по- горе.

Цялото това упражнение, отразено в заглавието е необходимо, за да не се смята някой за тъп, само защото не може да докаже несъществуването, а  и да не се опитва да го прави.

По отношение това, колко много НЕ зная за психологията, направо ви е бедна фантазията. От друга страна психологията се ползва от статистическите и математически методи при психодиагностиката и социално- психологическите изследвания. В психоанализата още не ги ползват, освен може би за оценка на излекувани/неизлекувани пациенти. Засега набират феномени, които ще осмислят по- късно.

Преди 19 минути, ramus said:

Когато става въпрос за разглеждане на психичната сфера, като специфичен реал (вселена), спрямо нея е невъзможно да се ползва логика, основана на дуален изключващ тип ( или/или) - най-елементарната, между другото. Невъзможност се получава поради неадекватност. Поради същото в психичната сфера не върви ползването на математика... нито философия...

Все пак, психологията, пък и историята, макар и създадена отдавна, не се развиват като точни науки. Надявам се това да е етап на натрупване на феномени и търсене на връзки. Това, че алхимията векове наред е ползвала метафори и резултатите й са били нееднозначни, й е дало основата след един период да стане сравнително точна наука.

Архетиповете в психологията, се надявам, да не са вечен инструмент, а удобна метафора, която ще бъде заменена от научен термин и заедно с други термини ще създадат непротиворечив език за поне малко по- точна наука.

Мисля, че отказа  от методи и  достижения на математика, философия, пък и коя да е наука, за да можем да разберем психиката е непрактично. Сектантството в психологията, мисля, че е погрешно. Това да се съберат една група единомишленици, с техен си език и обяснения е по- близо до алхимията. Не, че нещо... но химията е по- точна.  

Все пак, връщам се в началото на темата. Доказване несъществуването на архетипове е невъзможно.  

Преди 21 часа, ramus said:

Що се отнася до самата тема - още от началото в нея е заложено ограничение - не точно до казуса представен в заглавието, а в "начина и техниката с която се 'доказвало'". По този начин, за автора на темата е най-любопитно чисто логическия й аспект, като тук въпроса за "бог" е само частен случай и съвсем отвъд фокуса му.

В съжденията по въпроса за БОГ няма как да не участват психичните аспекти на казуса за БОГ, при положение че понятието БОГ е най-широката и повторяема колективна проекция. Именно - на основата на колективното несъзнателно.

Въпроса за БОГ не опира въобще до математиката и казусите на логиката. Проекцията "БОГ" нито е философски нито логически концепт. Тя се ползва за двете, но в качеството си на вече елемент от ежедневието и битието... В този смисъл хем я има, хем я няма....

Точно така. Смисълът на темата е, че не може да се докаже несъществуването на каквото и да било, в частност на Бога. 

Впоследствие бе споменато, че независимо от несъществуването на Бога, съществува вяра в Бога и това никой не отрича, т.е. психическите или информационни процеси и конструкти на мозъка са факт, но не са доказателство за съществуване на обект. (Пегас и т.н.)

Отричането на математиката и логиката като средство за познание в която и да е област я отдалечава от науката и по същество я прави изкуство, разказ, митология. Това не е трагично, напротив, но още не е точна наука.

Доколкото разбирам, по темата, не отричате, че не може да се докаже несъществуването на Бога, а само твърдите, че той съществува като психически конструкт у човека. Нали така?

Лично аз съм на същото мнение. 

Преди 16 часа, caress… said:

Архетипите са най-древните и всеобщи мислеформи, а архетипът на Бог е може би най-древната и най-всеобщата мислеформа. Без този архетип е невъзможен моралът, а без морал е невъзможно да се изгради социална система, а без нея нито развитието на езика, нито на културата, нито на прогреса са възможни.. Архетипът на Бог е най-могъщият архетип, имащ дори способността на възпрепядства собствената ни воля, да "обладава" съзнанието ни и да влияе на човешките чувства и мисли. 

Бих приел 

Цитирай

Без този архетип е БИЛ невъзможен моралът, а без морал е невъзможно да се изгради социална система, а без нея нито развитието на езика, нито на културата, нито на прогреса са възможни..

но днес към етиката, езика и изграждането на социални системи се подхожда без участието на термина "Бог". Нима за регулирането на правните отношения някъде в кодексите пише Бог? ... е, може в някои мюсюлмански страни...

Пък може архетипа за справедливост в племето да е преди архетипа за Бога, нямаме данни.  

Благодаря за мнението.

Преди 4 минути, scaner said:

Как решихте, че скоростта на светлината преди Големият взрив е 0? Още повече, че не е имало светлина в сегашният смисъл на термина

Абсурдът го въведохте вие по-горе с 0/0=0.

Прав сте.   

Каква е била скоростта на светлината ПРЕДИ големия взрив? 0! Скоростта на светлината си е скорост като всяка скорост. Щом няма време, няма пространство...

Ама господа. От къде на къде 0/0=0? Големият взрив е редуциран до абсурд или имате друго решение? Най- добре е да го махнат от хипотезите.

Явно и Хайдегер е намерил хранилка за философите от НИЩОТО.

Цитирай

Науката не иска да знае нищо за нищото. И все пак несъмнено остава: там, където тя се опитва да изкаже същността си, вика на помощ нищото. Тя си служи с това, което е отрекла. Що за същностна двойственост се разкрива тук?

В: Хайдегер, М. (1967). „Що е метафизика?”. В: Денков, Д. и Тодоров, Х. (прев.). (1999/1993). Същности.
София: ГАЛ-ИКО, стр. 12, 14

Цитирай

Излаз от този проблем Хайдегер ще търси в преразглеждането на проблемите на обосноваващата науките метафизика. Освен въпроса за битието на съществуващото, тя трябва да третира и „нищеенето на нищото”.

По: https://ninaatanasova.files.wordpress.com/2010/11/dissertationd0b1d0b31.pdf

Тъй като според даденото в началото на дискусията отношение, ако ние изграждаме понятие към нищото, то ще бъде  Понятие/0=неопределеност. Тоест още много философи ще пускат на дарака на мисълта Несъществуването докато стане удобно за следобедна дрямка, а пресилените компютри изплюят "42"  

Мисля, че за предпочитане остава отношението Нулево понятие/Нищо или 0/0. При този случай всичко остава потенциално възможно.

Все пак, някои хора полагат труд за да разбулят мистерията и употребят  ѣ- то (двойно е, ят)

Вж. https://drive.google.com/file/d/0B1saEtllMuuoUF9Za0VXWV82YVE/view

МЕТОД НА НЕПЪЛНАТА ИНДУКЦИЯ ЗА ДОКАЗВАНЕ НА НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО
Извършва се проверка чрез най- популярните методи. Сетивно, и с уреди се удостоверява, че в средата няма следи и данни за съществуване.
Извършва се проверка по метод, изискван или приложен от опонента.

След време, когато се открие нов метод, има реален риск опонентът да възобнови твърдението си, че нещото съществува. Ако е по- незначителен човечец, приемаме го за луд, ако има авторитет, трошим народна пара за лудостта му. кОпаме по Царичина, търсиме тапията за висше на Тодор Живков...

Преди 13 минути, Шпага said:

За съжаление, гробищата са пълни с такива доказателства И самото време, което наричаме минало, всъщност е един колосален гроб -- доказателство за безброй несъществуващи неща.  

Човекът и там се е отказал да повярва в Нищото. Според християните, които основно практикуват погребения в земята, душите един ден ще възкръснат със същите тела. Поради това е добре да ги съхраним. Гробищата съхраняват неща, а други неща- душите фърчат наоколо. Трети пък- живителни сили могат да ги съединят и изтлелите тела ще поникнат като тревите. 

Все пак "Ето това е ..." е по- скоро доказателство за нещо. Сочите ми място, където има следи(!) от предишно съществуване. Фотоалбумът със снимките на предци е същото. Белег за нещо, припомняне за нещо.

НО! Няма повече и да се опитвам да защитавам тезата, че това и онова не са доказателства за несъществуване. Както стана ясно, определящо за Нулата е, че сумата й с кое да е число е самото число, а всяко изследване на нищото трябва да не носи промяна. Проблемът е, че оспорващите искат пълна индукция, т.е. да се провери за всички числа и проверка с всички съществуващи и възможни методи, а това е невъзможно. 

Преди 8 часа, Galahad said:

След като не е доказано, че няма извънземни, значи е възможно да няма, но може и да има. Сиреч, някои от хората, които говорят за извънземни е възможно да казват истината.

Ще доживея ли, някой да докаже, че нещо не съществува? Ще живея ли вечно?  

Преди 11 минути, Galahad said:

За изчезналото момче - може да се намери трупът му, може да се появи свидетел, който да е видял, че е умряло (или примерно убиеца да остави предсмъртно писмо в което да си признае) и т.н. Сиреч има начини да се докаже, въпросът е да се намерят доказателствата.

Свидетел разказва, че детето е повлечено от река. Бащата отказва да повярва- реката е слаба, труп не е намерен. Бащата иска да бъде установено каквото и да е- съществуване/несъществуване. Никой не дава данни за съществуване. Това обаче не доказва контрадикторното твърдение.

Може да се докаже само съществуването!

Преди 3 минути, laplandetza said:

Вашата философия...не ми е интересна,Търся Всичко Възможно и Вероятно, и онова което приемаме като даденост, безспорно и онова за което има съгласие в годините е в науката. Моето време ме затваря и виждам недостатъчно, НО колкото толкова, .........другият път .......с друг „зреител“

Съжалявам. Благодаря за присъствието и участието.

Преди 2 минути, laplandetza said:

Съдията, съдияятаа е п.........с нестереотипна социалноразмножителна роля  . Правото не е нито наука, нито предлага някакви изпитани комплексни подходи за светоскициране и добиване на ,най широк смисъл, Знание. Сигурното съществуване в доста случаи е подвеждащо, неясно и недоказуемо. Пълно е с теоретични  модели, теории , в тях има недоказани „конструкции“ например Поле на еди койси, Пространство, но еди какво си, тъмна материя с предполагаеми поведение и пр.Или налични са конструкции, чието имане/нямане не е днозначно, а някъде противоречиво.Сигурно и Сканера няма напълно да отрече

Защо правото?

Ами философията е малко по- безотговорна. Съдебният процес е от жизнен интерес в някои случаи, а страните прилагат максимум усилия за да оборят противната страна. Т.е. за правото това дали нещо съществува/не съществува е много по- важно. Дето се казва, и животът на човек и хора зависи от това.

Преди 30 минути, Galahad said:

...Принципно всеки научен метод си доказва нещо. Понякога трябва съвкупност от няколко метода. Тези, които са гледали предавания на телевизионните канали с научна тематика предполагам им е направило впечатление, че на даден обект се правят няколко научни изследвания, често от съвсем различни специалисти за да дадат качествено научно становище. ...

Именно това е свойството на нищото, т.е. нулата. Сумата й с което и да е число е самото число. За да се докаже, че нещо не съществува, трябва чрез няколко метода, изследвания, средства и т.н. да се докаже, че няма следи от него, не е фиксирано или установено, че очакването за съществуването му не променя и не влияе на нищо.

(по отношение анекдота за прашното петно, той е брадясал, от времето на телевизорите на крачета, когато прилежните домакини бършеха прах около него, но не и под него. Сега не би трябвало да има петно.) Терминологията за косвени доказателства за предишно съществуване на нещо не внася нещо различно от моята представа за преки доказателства. Не мога да си представя разликата косвено/пряко доказателство за това, че нещо преди е съществувало. Фотография, касова бележка, нотариален акт, акт за раждане? Кое да им е прякото/косвеното?

Моля, ако не ви затруднява, насочете ме към някой линк в който по реално дело има доказване или искане на доказване на несъществуването. Благодаря предварително.

Преди 2 часа, laplandetza said:

В този поглед съвсем не е странно, хем да го има , хем да го няма , според нуждите на Странника .

Практиката на правото, както стана дума, налага да се уточнява, съществува ли нещо или със сигурност не съществува. Мисля, че при две противоречащи си страни, от които едната казва "има го", а другата "няма го", съдията ще е доста весело да каже "хем да го има , хем да го няма"  

Преди 7 часа, scaner said:

Както и в тази ситуация, несъществуване може да се докаже, пресявайки всички възможности. Но това е възможно когато те са краен брой. Светът ни обаче предлага безкрайно много варианти, и за това доказване на несъществуване в него е невъзможно - няма как да се прегледат всички за да се потвърди липса.

При унаследяване на кръвната група, мисля, се изследва причинност. Дали този баща е причина, при тази майка за това следствие. При някои кръвни групи може еднозначно да се твърди, че този баща не е причина. 

Преди 2 часа, Galahad said:

В правото пък има отрицателен установителен иск - този, който твърди, че нещо не съществува, трябва да го докаже.

Ако не успее - губи делото.

Поводите за размисъл са много, а правото има явно хубави примери. 

От една страна, ползва се това, че Н+0=Н, т.е. ако няма печат, белият лист ще си е бял лист. Ако няма следи от барут по ръцете, ръцете ще са си ръце. Но от друга остава съмнението и адвокатски приказки, че видите ли мастилото било специално- избеляващо, а злодеят използвал специални средства за почистване. Най- добре е да се използва присъствието някъде, т.е. алиби, да има свидетел, който да каже, че "Ние бяхме при нотариуса, но той не ни е ударил печат, пък ние сме прости, къде ти от Кошарево да знаем какво точно се иска".

Друго. Докато няма труп, не може да се твърди смърт. Един от случаите с широк отзвук е за изчезналото момче с особеното име Съвестин. Няма го, но не може да се твърди със сигурност, че не съществува. Баща му продължава да вярва, че съществува и няма доказателства, които да го убедят, че не съществува. Ако съществуваше труп, тогава щеше да има факт.

Преди 44 минути, Galahad said:

В правото пък има отрицателен установителен иск - този, който твърди, че нещо не съществува, трябва да го докаже. Ако не успее - губи делото.

Сещам се следния анекдот: В протокол за полицейски оглед на кражба от жилище пише "Беше установено прашно петно от телевизор" като аргумент, че телевизорът липсва. Голяма простотия, която не става за доказателство за несъществуване и буди смях сред юристите. Поради това те се задоволяват с претенциите на заявителите, с някой документ за собственост, но чак ако се намери вещта, докаже се съществуването й, това е сериозно.

Ако да речем е задължителна нотариална регистрация, то отсъствието й може да бъде установено както чрез отсъствието на печат, така и чрез това, че не е вписана в регистрите.Тук съм затруднен , наистина се доказва отсъствие, но нотариалните регистрации съществуват. В този документ обаче отсъства. Ако аз не съм си вкъщи, значи ли, че не съществувам или просто не съм там, а на друго място? . Бих попитал също, как се отразява , че еди какво си не съществува? дали и юристите не ползват завоалираното " не се установи", "не бе намерено" или окончателното "несъществува"?

По въпроса с кръвните изследвания наистина ли се изследва несъществуване? Кое не съществува? Дали не съществува вероятност лицето да е евентуален баща или друго?

Благодаря за конкретните случаи. Моля и за други.

Преди 10 минути, scaner said:

Дали нещо съществува се доказва само чрез прякото му или косвено проявление, което е основано на наблюдаемо въздействие в нашият свят. 

Така е и за мен. Следите остават

Преди 16 минути, scaner said:

Такъв Бог не може да въздейства върху материалното творение. Следователно не може да е Творецът му. Следователно подобна дефиниция на неуловим Бог влиза в противоречие с дефиницията на Бог.

Ето атрибутите на Бог отразени в Уикипедия

Цитирай

Философи и богослови приписват на Бога следните атрибути: всезнание, всемогъщество, вездесъщие, всеблагост, божествена простота и вечно съществуване. Бог е описван като нематериален, като личност, източник на всеки морален дълг и най-великото от всички възможни същества.

Това, с което аз съм го охарактеризирал е явно непълно, но не съм се и трудил да постигам същността Му. Темата е за доказване на несъществуването изобщо, така че можем да пренебрегнем или акцентираме върху Бога по свой избор. Предпочитам широкия поглед вместо конкретиката. Приел съм, че Бог=0. 

Преди 4 часа, Gravity said:

По същия начин съществуват и всички герои на Тери Прачет.

Според мен идеята за Бог с точно като тази за четериъгълен петоъгълник, логически несъстоятелна. И следователно Бог несъществува.

Надявам се, твърдението за съществуване героите на Пратчет е ирония. Ако е така, моля, поне в тази тема, означавайте с кавички или емотикони. Не, че се ограничава правото на изразяване, а  за да не възникнат недоразумения по това, което реално твърдите.

По отношение несъстоятелността на съществуването на Бога, това изключително по темата. Ако твърдите, че можете да го докажете, настойчиво моля, направете го. 

За четириъгълния петоъгълник да речем бих се позовал на противоречие в дефиницията в която А е А и неА (и четириъгълник и нечетириъгълник), но как стоят нещата при неуловимия от сетива и уреди по определение Бог?

Преди 33 минути, Малоум 2 said:

В ума ни има само символи: светли е несветли места - "черни" и "бели" точки, запетайки, тирета  и др.- краен брой символи-памет на части от това което се е "видяло" от действителността около нас. Получават се: Стоящи вълнички в гънките на кората на Гл. мозък, структурирани в полутечната среда, като "временна" памет. 

...

Мисля, че това е по- скоро в областта на кибернетиката отколкото на клетъчната дейност на невроните и предпочитам да не се задълбочаваме.

Доколкото Бог=0, то всяка изследователска дейност, пък и изобщо всяка не се променя при събирането й с Бог. Д+0=Д. Най- смешното е, че и дейността на поповете не се нуждае от Бог.

Съвсем друг случай е вярата в Бога. Не зная изследвания, но може да се очаква подобрение у болни, които вярват в Бог и се докоснат до свещени предмети или се молят.