Преди 6 часа, Шпага said:

Още едно предложение за друга интерпретация:

И като пораснали децата му, синовете също биели жените си, щото от малки се идентифицирали с него, а дъщерите му се оставяли да бъдат бити от мъжете си, щото те пък се идентифицирали с майка си. 

Защо саме един вариант-  идентификация към агресора при мъжете и към конформност при жените? А защо пък не другите форми на защита- изтласкване, изолация, конформност при мъжете и агресия при жените? Сега в Русия съдят три дъщери, убили баща си?

Преди 18 минути, Шпага said:

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи". 

Че други има ли?

Да се чудя дали нещо е идентично на себе си, както философствах досега, при положение, че съм го работил и постоянно ми е било пред погледа, малко навява мисли, че не съм съвсем добре. 
Да не кажа „мръднал”, но подпийнал, както майстор Антонио- Черешата, чийто нос бил винаги червен като череша и веднъж като дялал една

Цитирай

обикновена цепеница от ония, които зиме слагат в печките и камините, за да отоплят стаите

тя проговорила. Тогава той я подарил на майстор Джепето, който издялал Пинокио. Подминавам това, дали и треските, които са останали, са можели да говорят, като го оставям в сферата на магическото, при което духът е във всяка част, дори най- малката. Спирам се само на въпроса Идентична ли е тази „обикновена цепеница” с Пинокио. Мнението ми е, че не е, а основанията ми не са само в отсъствието на ония трески. В случая част от множеството „Пинокио” принадлежи на множеството „цепеница”, но част от него съдържа нематериални (идеални) елементи, като идеята за форма на момче, поведение, самопридвижване сиреч автомобилизъм   , вълшебното свойство да придобива материя в назалната област след произнасяне на неистини  . Това обаче за  Джепето е било понятно, защото е ставало пред очите му.
Когато процесът е пред очите ни, с всяко мигване (метафорично!), ние отделяме едно състояние от следващото и запечатваме образа на нещото като идентично или подобно на предходното, така че след време можем да потвърдим, че от това дърво сме направили човек (ох, мечти педагогически ). По същество ние разделяме процеса на части dt, клонящи към 0 за които фиксираме промените dx. Кратка вметка- това диференциране е на образите, които виждаме- усетени от сетивата и възприети в мозъка.
Това е когато процесът тече непрекъснато, а ние поглеждаме от време на време, то сравняваме актуалния образ с предходния и установяваме промените. Когато обаче времето на отчитане на промените надминава времето на процеса н,е е лесно да установим връзката между началното и крайно състояние. Особено, ако нямаме подробен протокол за началното състояние, а за такъв вече е много късно. Да речем, ако майстор Череша реши да съди Джепето за процент от изданията на Пинокио, той трябва да докаже, че говорещият Пинокио е бил една „обикновена цепеница”, негова собственост. Трудно е да повярвам за това на някого с червен нос. Аз бих отклонил иска до представяне на надеждни доказателства, сиреч пращам го към кошче. Тоест, за период dt по- дълъг от разглеждания процес, установените различия могат да не ни дадат никакви следи за предходното състояние. Това обаче може да разкаже Джепето, който е провел процеса в „контролирана ситуация”- пред очите му и за него dt, клони към 0, което значи, че Анотнио може да извика Джепето за свидетел. 

ИДЕНТИЧНО, ЕДНАКВО, ПОДОБНО
Тези термини разглеждам в следния смисъл
Идентично е нещо само към себе си. А≡А. Всички негови елементи са си негови и цялото не е друго. Не може А≡В. Елементарна логика. Необходимо ни е само за нашите спорове. Прим. като говорим за Пинокио да имаме предвид героя на Колоди, не на Дисни или др. При цялата му очевидност, чопля го в тази тема, защото нещо ми убягва.
Еднакви /равни неща. За тях А=В. Пренебрегваме, абстрахираме се от несъществени различия. Прим. еднакви снежинки, еднакви по размер яйца. Изображенията на Пинокио в отделните екземпляри са еднакви. Пренебрегваме, че мастилените молекули чрез които са отпечатани са съвсем различни.
Подобни са нещата А≈В при които приемаме различията като съществени, но се опираме на нещо, което е еднакво, равно за нещата. Пинокио на Колоди и Дисни са подобни.
Цепеницата и Пинокио са в следната връзка- всички съставящи го дървени елементи са й принадлежали, но има и други. Нито е идентичен, нито еднакъв, нито подобен, нито част. Той е друго множество, в сечение (не с тесла) с цепеницата. Имат общи, но има и нови елементи, появили се в труда.
Двете обяснения- 1. едното е чрез множествата- В и А, които са в сечение и са различни и 2. другото е, че промяната dx, принадлежи на функцията х , се схождат в това, че ако състоянията оприличим на точки от линията, изразяваща процеса, те са дискретни, но процесът е непрекъснат. Процесът на превъплъщаване и на Пинокио е непрекъснат, а наименованията цепеница- дървено човече са имена на състояния. 
Представянето на процеса по графичен път като линия  е чиста условност. Естествено освен с точки по линията цепеница- човек, състоянията могат да бъдат представени като блок- схема

цепеница одялкване    изрязване     шлифоване    оцветяване    монтаж    събития от живота на куклата    вълшебно прераждане    човек
а може и още по- подробно, ама друг път.
Енергията за процесите и привнасянето на новите елементи(вкл. свойства) се получават от труда. Абе, толкова е лесно!  състояния и процеси- корпускулярни и вълнови свойства. Фасулска работа.  

Преди 38 минути, ramus said:

Тя цялата работа и с идентичността, е в проблемите по идентифицирането (на процесите)... А тия проблеми - идват заради чипирането и програмирането.

Колко още глупости ще се изпишат, като че това е ФЪН тема за да се превръща в нужник...

mea culpa

Преди 11 минути, Втори след княза said:

"Дали съм Дуда или съм друга?"

При съществена дезадаптация, шок, промяна на средата и паметови разстройства, при  замъгление на съзнанието, човешкият мозък не може да предизвика съзнателна оценка за самоидентичност. Има объркване, липса на оценка за собствената личност, пострадалият не може да отговори на въпроса "Как се казвате".

ЕДНА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА за това,  че простият човек може да няма чувство за собствена идентичност.

Една булка била мързелива. Като се върне от копан и мъжът й я пита до къде е стигнала, тя отговаряла "До под кривата круша", защото там лягала направо щом отивала в лозето. Мъжът й се ядосал, но трябвало да се убеди и отишъл по някое време. Видял я, че спи и й отрязал изкъсо косите. Когато се събудила и започнала да си оправя чембера, булката усетила, че нещо не е наред. Огледала се в кладенеца, не се познала и се запитала "Дали съм Дуда или съм друга?" Като не могла да намери решение в сетивата, решила да потърси социално потвърждение. "Ще си ида, пък ако децата ме познаят, значи съм Дуда". Пред портата децата си играят. Тя приближила, но те се уплашили и затърчали при баща им. Той, като жив участник "деятел",  имал знание за идентичността на личността след процеса на остригването и я хванал за ръка, пък я повел в къщи, па бой- бой, а жената доволна- "Е, харно, Дуда ще да съм, щом мене бие!"  

На няколко пъти ставаше дума за това, как идеалното се съотнася с материалното, защото всъщност те били различни субстанции или нещо подобно.
Струва ми се, че неяснотата е решима при условие, че се приеме, че идеалното е дейност на мозъка. При това положение мозъкът, който има връзка с мускулатурата може да изпраща команди в съответствие със своята идеална продукция. Той обаче не става посредник между идеалното и материалното, а извършва дейност, която получава, преработва и генерира информационен (идеален) продукт, а и друга дейност по управление на материалното тяло, като тези дейности взаимно се подпомагат. 

Не зная дали има смисъл за промените в процесите да се търси причина (във философския смисъл). Определено трябва да се търси енергия/маса и сила.

Енергия за процеса
Приемам, че всеки процес се дължи на натрупване на някаква енергия и се движи от някаква сила, като двете са във връзка. За физическите процеси нещата са изследвани, но метафоричното „психическа енергия” не е достатъчно за обяснение на психическите процеси. Какво кара хората да се променят? 
Енергията (във физически смисъл) за задействане на психическото е незначителна и не тя е определяща. Тя е достатъчна за изграждане на представи, понятия, мотиви и пр., които пък определят действията. Как обаче енергийно слабото определя силното? Кибернетиката дава нагледен пример. Управляващите устройства имат незначителна енергия, но отключват машини с голяма енергия. В този смисъл модната дума „препрограмиране” и „сменяне чипа”, отнасящи се до хората означава да се променят техните нагласи, представи, мотиви и пр., а в края на краищата тяхното поведение. Основният информационен канал е аудиовизуален- думи и изображения. Това за индивидуалната психика. Социалните процеси пък се причиняват от промени в речевото и обществено поведение на някаква активна група, умножено със средствата на информацията. Ние ги следваме заради някакво тяхно положение на референт, арбитър, авторитет.
 

Екологично- етично отклонение. Тук е място да бъде поставен въпроса, ние роби ли сме, с „робски морал” по Ницше, та да ни сменя чипа някой с господарска „Воля за власт”? (това за смяна на чипа дойде от един Кобург, който оттам Ламанша е рода с нейно кралско и т.н., съпругата на Маунт- батън, което пък е преведено и обърнато от Батен- берг и стана тя една, все едни с „господарски морал”)? А отгоре на всичко и продавачите на вода с мехурчета и дъвки за джвакане ни влияят? Искам чиста околна среда! Не искам чип. Дали да не хвана гората?   

От предходното следва, че само с идентични процеси върху идентични обекти можем да постигнем повторяемост.

А само с подобни процеси върху идентични обекти или с идентични дейности върху подобни обекти можем да получим що- годе сходни резултати.

Това е ограничение върху 1. експериментите и 2. условие за копиране, мултиплициране на едно действие. Уважаемите педагози, психотерапевти и политици не могат с действие, донесло успех да го повторят, освен ако 1. не подберат подобен или 2. доведат обекта до подобие с предходния. Това, което прави медицината- установяване на симптоматика е именно установяване на подобие на обектите, входящ тест, чек- ин  за обектите, за да може да се постигне успех с подобни, ако не с идентични средства.

Това се отнася особено до тези, които, като са взели чук в ръцете, навсякъде виждат пирони. Дори в стъкларски магазин.

МАТРИЦА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОЦЕСИ ВЪРХУ ОБЕКТИ
1    Когато върху обект въздейства процес, обектът винаги бива променен. От отсъствието на промяна следва, че няма процес. Самият акт на промяна е процесът.
Прим. Когато потопим неразтворимо вещество във вода, процес на разтваряне отсъства. 

1    Когато на обект или идентични обекти въздействат идентични процеси, те предизвикват идентични промени.
Прим.Почвата/почвите ерозират от ветровете.
2    Когато на обект или идентични обекти въздействат различни процеси, те предизвикват различни промени. Прим.Почвата/почвите ерозират от вятъра, но се обогатяват от торенето
3    Когато на обект или идентични обекти въздействат подобни процеси, те предизвикват подобни промени. Прим. Почвата ерозира по подобен начин от въздействието на дъжда и на снега. 

1    Когато на подобни обекти въздействат идентични процеси, то те предизвикват подобни промени. Прим. Скалите и почвите ерозират по подобен начин от ветровете.
2    Когато на подобни обекти въздействат подобни процеси, не може да се твърди нищо със сигурност за промените.
Прим. дъжд и сняг въздействащи съответно на пролетна и зимна пшеница.
3    Когато на подобни обекти въздействат различни процеси, промените са различни. 
Прим. повишението на температурата при лятна пшеница и понижението на температурата при зимната оказват със сигурност различно въздействие

1    Когато на различни обекти въздействат идентични процеси, те предизвикват различни промени. Прим. Почвата ерозира от вятъра, но огънят се разпалва или гаси от него
2    Когато на различни обекти въздействат подобни процеси, те предизвикват различни промени. Прим. Почвата ерозира от дъжда, но реката се усилва от снега 
3    Когато на различни обекти въздействат различни  процеси, те предизвикват различни промени. Прим. Почвата ерозира от вятъра, а огъня се гаси от дъжда 
 

Да приемем за идентично на себе си нещо материално срещу ни, сравнявайки го с нещо умопостроено, за което имаме само следи за случили се разни вероятни събития в миналото е нелепо. Голямо чудене настава. Като на Буридановия осел. 
Та, като стана дума за Буридановото магаре Тук, ето какво уважавания Гугъл- преводач разказва  

Цитирай

Обедът на Буридан е илюстрация на парадокс във философията в концепцията за свободна воля. Тя се отнася до хипотетична ситуация, при която едно магаре, което е еднакво гладно и жадно, се поставя точно между средата на купчина сено и кофа вода. Тъй като парадоксът предполага, че задникът винаги ще отиде до по-близкото, умре от глад и жажда, тъй като не може да направи никакво разумно решение между сеното и водата. [1] Един общ вариант на парадокса замества две еднакви купчини сено за сеното и водата; задникът, който не може да избира между двете, умира от глад.

Та, за да избегна голямото чудене, присъщо на всеки задник, който не може да избира, аз приемам, че нещата не са ИДЕНТИЧНИ, но ПРИЕМСТВЕНОСТТА помежду им са заедно или поотделно техните форма, състав, структура, вътрешни и външни връзки и предистория. Изборът на атрибутите е субективен, съобразно дейността.

Когато поставим въпроса „Идентична ли е тази личност с личността на същия човек от друг етап от живота?”, ние сравняваме една реалност с една представа, включваща както памет, така и доста въображение и анахронизми. Не е редно да сравняваме неща от различен порядък. Можем да сравним обаче 1. материални продукти от дейността сега и преди, някакви тестове; 2. представата си за личността сега с представата си за личността преди, което е много по- субективно, но обагрено.

УВЕДОМЛЕНИЕ

Уважаеми посетители на темата,
Моля да бъда извинен, но временно няма да отговарям на излагани от вас възгледи и коментари. Темата си е интересна за мен, увлича ме, но е трудна. Изисква вниманието ми.
Моля за извинение за неучтивостта.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Психически, идентификацията, като чувство за принадлижност към...

Идентичност като преживяване за цялостност и принадлежност към група ги имах предвид, но ги пренебрегнах заради по- общото. Иначе въпросът е съществен, значим.

Преди 2 часа, dora said:

Е нали непрекъснато ви пиша, че проблемите, за които говорите, вече са решени от философията, че и от кого? И линкове давам, за да погледнете и да видите, че това вече е направено?

Обаче не само че не ги четете, ами и искате аз лично да ви преразкажа какво пише в тях с това "еди как си". Ами, прочетете ги сам, де!

Това е нещо като "напишете ми домашното". Да, обаче не искаме да ви го напишем. Каква е моята ползва от това освен да ви дам информация, да положа усилие да ви я смеля? Това усилия трябва да си го положите вие, ако искате да разберете за какво става дума. Иначе не става.

Писането в този форум предполага, че вие тази информация не само вече я знаете, ами сте си я смелили отдавна. Или ако не я, то понеже вече сте запознати с философския метод, то можете да се ориентирате, без да се налага някой да ви преразказва историята на философските идеи в смлян вид . Или ако пък решим, че не е задължително пишещите да са подготвени предварително, то поне да са готови наистина да научат нещо по конкретната специалност на форума.

Другият съществен методологически пролем е, че очаквате че всички науки работят по прост емпиричен начин. Око да види, ръка да пипне. Е, филосифията не работи така, защото е далеч по-сложна. Тази сложност никой не може да ви я смели и предаде в сдъвкан вид. Ако искате да достигнете до каквото и да било в областта на философията, трябва да приемете, че без усилено и системно (това е особено важно) мислене, подложено с много четене, няма да постигнете нищо. Системно обаче в областта на философията.

Да не говорим, че не само за философията, а за всички науки, важи плурализмът, който на вас, доколкото мога да преценя, сякаш ви пречи: това, че всеки, на базата на системно мислене и добро - професионално - познаване на проблематиката, може да предложи критика, която дори да доведе до промяна на парадигмата.  Дори за най-обикновените научни публикации, дори в емпиричните науки, съществува "peer review" - това резултатите или методите им да бъдат оспорвани от колеги, като понякога да бъдат потвърждавани, понякога не. Но тази парадигмална смяна не става току-така, трябва да е джилязно обоснована с напредък в човешката мисъл или цивилизационно развитие. Парадигми не се рушат всеки ден, и със сигурност не без отлична подготовка

Затова и писах по-горе, че пробемът не е във философията, проблемът е ниския толеранс към абстрактността.

Философията е сложна наука. Тя никога няма да стане по-проста, за да се поднесе комуто и да било на тепсия, само защото неговата лична потребност е "око да види, ръка да пипне". Има сфери на човешкото познание, които по сложност значително надминават този тип мислене и човек следва да го приеме. И това, че са по-сложни от това, не означава, че нещо са неадекватни и неспособни да му предложат това, от което е решил, че има нужда. Защото ако иска "око да види, ръка да пипне", значи просто търси на грешното място.

Благодаря, че толкова време отделихте за метода. Каква беше вашата ползва от това да ми дадете информация, да положите усилие да ми я смелите? А за темата ви е скучно. Чудна работа?!

1 hour ago, caress… said:

Не мислите ли, че между "обяснение" и "предсказание" съществува съществена разлика, въпреки че и в двете може да бъде открит интуитивния момент, инсайтът? Това, че има хора, считащи предсказанието за достатъчно обяснение, по никакъв начин не намалява стойността на обяснението, а само дава данни за силата на интелекта на хората, приемащи предсказанието за основателно.

Проблемът с идеите е, че те са абстрактни категории и ако човек не е развил добра различителна способност, базираща се на познание и ценностна система, наистина ще му бъде трудно да различи плявата. Като добавим към това и личната привързаност към собствената плява, защото тя си е моя и затова толкова "ценна" или защо чуждата да е по-ценна от моята, способността да се абстрахираме от субективността си също е извънредно ценно качество за онези, които обичат да мислят и се стремят да мислят, а не само претендират, че мислят.

Друг проблем в нашите дискусии е и аргументът с релативната стойност на идеите и въобще релативизмът като аргумент. Какъв е проблемът с релативизма? Ако релативирате без да различавате плявата, ще стигнете до момент, в който всяка идея ще стане релативна и това ще доведе до обезценяване на стойността на всички идеи или нихилизъм.

Наблягате на метода, а не на темата. Използвайки по- добрия метод, моля, придържайте се към темата.

Преди 47 минути, caress… said:

В основата на всеки спор обикновено стои някакво различие или неясност, липса на познание. В това няма нищо ненормално, само по себе си. Спорът не е нещо единствено негативно, но незнанието и инатът могат да го направят досадно преживяване. Обикновено хората спорят най-ожесточено поради разминавания в разбирането си за това кое е ценно.

Либералното в тази тема е, че като автор не смятам своето разбиране за ценно за меродавно. Напротив. Това са разсъждения експромпт, а всеки има възможност да излага своето разбиране. Незнайно защо, най- вероятно от суетност, все някой ми налага че моето не е в канона, не било цялостно, не било качествено. Ами щом знаете нещо по- добро, пишете го, де! 

Либерално е, да не се НАЛАГА, а само се ИЗЛАГА своята ценност. Що за диктат?! Представете си на форума (пазарния площад), там, някой ви бута в ръцете своята стока, тегли ви за дрехата, крещи ви в ушите, че кокошката, която имате е боклук, а неговата е орел. Абе, я си...

По- добре кокошка в ръцете, отколкото орел в книгите на някого, който писал в съвсем друг контекст.

1 hour ago, Incorrectus said:

Да, заради конкретния разговор с Втори след княза, който не уважава системното мислене. Затова казах екзистенции, а не екзистенциализъм.

Пуф-ф-ф. Лъжльо. 

1 hour ago, bro said:

За да е интересно на всички,взимащи участие тук,е необходимо да се смени ресторанта.

Хубав неделен ден на всички!

Наистина ли може да е интересно за всички? Та такова и в шоу бизнеса няма. Хубава неделна вечер! Ако сте на място, където е интересно за всички, пуснете статус!

Преди 3 часа, Incorrectus said:

Това може да работи в друг раздел и донякъде в раздел за приложна психология. Но за философия не работи.

Така ли?
Какво са "Ахил и костенурката", "Чайникът на Ръсел", "Комплексът на Едип", "Корабът на Тезей"? Едни казуси, описани със съвсем човешки думи, разбираеми за философи и за простосмъртни, проверими на практика и съставляващи парадокс за мисълта. (Дадох сам отговор, защото съм забелязал, че НИКОГА не отговаряте. Защо така? Да не би във философията да няма думи за обяснение на съществуващото? Заради това ли не може да обясни случки, отнасящи се за костенурки, чайници и кораби? Пък може да следвате Соломоновия родови съвет- повече купувай, по- малко продавай)

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Ако опонираш на техните лични идейки, сърдят се и обиждат на наука, линкове и имена на философи. Възприемат чуждото мнение като нахалство, а не като чужда идея, но иначе идеите... Своята идейка си искат, чуждите не ги щат. Поради което няма съмнение какво търсят на форум, който няма правило да приютява преференциално прехласнати от своята смислителност едноидейни юзъри. Разбра се няколко пъти вече, че други неща тук се търсят - овации и рейтинги, което у консервативните философи на форума може да предизвика единствено снисходителни усмивки.

Мисля, не съм уверен, дали не беше във връзка с фалшифицируемостта, че една теория не се разклаща от критики на частните й проблеми, а само от друга, по- адекватна теория. В т.см. каквито и да са _{идейките}, няма да се повлияват от критика. Публиката обаче ще ги отритне и ще се привърже към по- обективните  ИДЕИЩА. Това обаче не бива да ви отблъсква да критикувате. Просто ви предупреждавам да не влагате излишна жар, неуспехът е предопределен. При това, идейките, въпреки че не са научно защитени може да не са  безсмислени! 

Мисля, че приемливо решение е следното. Критика от вида: "Вашата(или алакоулу, шебек ниеден, песоглавец смотан, твоята) идея  за изясняване на едикой си проблем е решена от едикого си по безспорен начин едикак си. Идеята е  приложена в практиката от едикой си и има успех.", а не "Един казва, ама друг мисли иначе, трети по- другояче, а четвърти посочва несъстоятелността на предишните", защото тогава ВСЕКИ може да изложи идея.
Щом няма реално лекуващо лекарство, всеки предлага бабин цяр. И има право.

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

"Процесите. Идентичност на нещата при промяна"

Засега, по отношение на човешката личност, се насочвам към едно временно, "работно понятие", за нещото, което прави идентична на себе си личността, преминаваща през процеса живот. Докато за предмета на анатомията- човек това е неговото тяло, то за предмета на психологията- личността е паметта за историята, миналото на личността. Когато човек загуби памет и започне нова история, то той е нова личност. (Получи се малко двусмислено. "Загубих си ума и започнах една любовна история, така че,  жена, вече съм друга личност и вие не сте от живота ми")
За човека изцяло, ще разсъждаваме съответно като цяло с биологичното и психичното и ако психиката не подсеща тялото за историята с досегашното семейство, то за санкция е цялата организирана престъпна група  тяло + психика и жената може спокойно да изхвърли куфара със слиповете, пешкира и спомените)

Като стана дума за относителност на понятието за личност в зависимост от погледа и работата на тоя дето разсъждава по въпроса, ето Тук, какво друго мислят за личната идентичност, (което е много важно да зная за идентичността на моята личност).

1 hour ago, Incorrectus said:

А вие за коя личност питате - идеалната, екзистенциалната, парадоксалната, други?

Съществуването на няколко "личности" или теории за личността, или различни погледи към личността е относително. Зависи от отношението на деятеля към обекта, в случая личността.

Като оставим препирните, един казус, който ме развесели и накара да се замисля. Тук. Преправено звучи така:

Изкарали Титаник и го експонират. Разцепен, ръждив, с изгнили пътеки, ако нещо е останало от тях, де. С месинговата дръжка на капитанската каюта, до която се е докосвал капитанът.
На съседния кей експонират Титаник направен по чертежи в пълния му блясък при пътуването.
Съдник е публиката, която иска да види Титаник, а белег за избора е на кого от късащите билетчета ще е по- голям приходът. Готино! 

Ами ако поискат съд да реши? И този съдия съм аз? Ами вие?

(аз може би ще се възползвам от различните понятия "реставриран", "възпроизведен", "реплика", "останки от потопения", т.е. ще се опитам да диференцирам нещата в съответствие със способността ми да различавам. Това са два артефакта със своя стойност, като и двата могат да бъдат (и се ) представят като "Титаник").

1 hour ago, Малоум 2 said:

"Процесите. Идентичност на нещата при промяна" - е заглавието на темата.

Обаче - идентичността се установява по ... непромененимите свойства на нещата... Всички ябълки са "нютонови" по форма. Но, по съдържание (и по символ) - има много различни сортове с различни осезаеми свойства: цвят, аромат, вкус и др. Може да се установяват "граници" на непроменимост на свойство и така - да се влезе в някаква класификация за идентичност. (Във физическия свят няма еднаквост на нещо, по всички свойства.)

...

Мислих по въпроса. 
Обаче границите не са естествени. Доколкото състоянията са по- трайни, а процесите по- кратки, някакви свойства могат да се определят през време на състоянията, но не и през процесите. Прим. нютоновата ябълката е зряла (състояние) когато 1. пада от дървото, ама може и да е червива 2. има съответстващ вкус, ама може и да е презряла. 3. семките са кафяви. 
И понеже семките са дълго бели и дълго кафяви, можем да приемем този признак, но в краткия процес на покафеняването не можем да кажем точно кой е моментът на зрелост. 

При непрекъснатия континуум на ЕМ вълни съобразно това, което виждаме, можем да кажем кои са цветовете във видимия спектър, но не и от къде започват. Това може да се договори, но не е естествена граница. Поради това отложих (май прекратих) философстването за точни граници. Можем да го оставим относително- според необходимото на деятеля при достъпната точност на измерване.

Ако ЕМг вълни смятате, че не са процес, то същото е и при изстиването/ загряването на водата. Измислил е Целзий, че като се вледени са 0⁰, ама кога става лед не е ясно, защото, ако не се лъжа, има един период когато се отнема/отдава топлина, а температурата е постоянна, та не може да се каже точно "Те сЕга вОдата ие лед"  

Това беше по "границите", а по избора на свойства се спрях на елементите, които не се раздробяват. Прим. гени при живите обекти, молекули при физичните, атоми при химичните. Сега обаче проблемът е със социалните и психически явления. Дали и доколко групите са непроменими в социалните явления? Ами кое на личността е непроменимо при израстването й или при психотерапевтична, или педагогическа промяна?