новорегистриран2

Ракетный комплекс 9К79 "Точка-У" снова в строю Вооруженных Сил России Оригинал взят у коллеги altyn73 в Ракетный комплекс 9К79 "Точка-У" снова в строю в российской армии. В ходе так называемой "деэскалациии на киевском и черниговском направлениях" из приграничных с Украиной районов осуществляется отвод ряда частей российских Вооруженных сил. Среди прочего на видеокадрах российских военных колонн можно заметить пусковые установки ракетного комплекса 9К79 "Точка-У" . Данный комплекс официально был снят с вооружения в 2019 г. (фактически в 2021 г.) , но военная необходимость заставила снова вернуть его в строй. Вполне вероятно в штатный состав дивизии/бригады возвращен отдельный ракетный дивизион. источник https://twitter.com/MotolkoHelp/status/1509099435262976000 https://twitter.com/MotolkoHelp/status/1508820311621488647

Average volumes in ruble plunge to lowest in a decade China is buying Russian energy with its own currency ----- SK There are two answers to your question. One is that China’s economic influence in Russia and over Russia will grow. China has most of the technologies we need, and it has a lot of capital, so there is no question about that. Whether Russia would become a kind of a satellite country, according to the Chinese tradition of their Middle Kingdom, I doubt it. If you asked me how I would describe Russia in one word, it is “sovereignty”. We defeated those who sought to rule us, starting with the Mongols, and then Carl [Charles XII] of Sweden, then Napoleon and Hitler. Also, recently, we had years of Western domination here. It was almost overwhelming. And nevertheless, you see what has happened: Russia revolted against all that. So I am not afraid of Russia becoming a part of a great China. The other reason I’m not afraid is because Chinese civilisation is very different. We have our Asian traits in our genes, and we are in part an Asian country because of this. And Siberia is at the core of the Russian empire: without Siberia, Russia wouldn’t have become a great country. And the Tatar and Mongol yoke left many traits in our society. But culturally, we are different, so I don’t think it is possible that we will become a subsidiary country. But I am very concerned about the overwhelming economic predominance of China over the next decade. People like me have been saying precisely [that] we have to solve the Ukraine problem, we have to solve the Nato problem, so that we can be in a strong position vis-à-vis China. Now it will be much more difficult for Russia to resist Chinese power. “Russia cannot afford to lose, so we need a kind of a victory”: Sergey Karaganov on what Putin wants ----- Делът на китайския юан в световната търговия все още е минимален, в сравнение с еврото и долара. Също така Китай все още не разполага с достатъчно мощен флот, за да се конфронтира с американския, камо ли за доминация над световните морета. Ако погледнем назад във времето ще видим една закономерност - валутата на водещата морска сила става "резервна" за останалите. Такъв е случая с Венеция, с Испания, с Холандия, с Англия и сега със САЩ. Нека разгледаме възхода на Америка като световна морска сила. Още през 1907, в разгара на гонката на въоръжение между Великобритания и Германия (пак свързана с флота) американците демонстрират своите амбиции и възможности чрез Големия/Великия бял флот. https://en.wikipedia.org/wiki/Great_White_Fleet#Fleet_composition Колко от корабите в състава на китайския флот са в състояние да предприемат подобно околосветско пътешествие?! Това отново идва да покаже, че въпроса за световната резервна валута е не само икономически, но и военно-политически. Все още англосаксонците контролират световните океани, следователно и една от валутите им има статута на резервна валута на света. Друг е въпроса до кога...

https://www.ft.com/content/4ebde1bf-674c-468d-a8f0-2b306496962d Capital controls are residency-based measures such as transaction taxes, other limits, or outright prohibitions that a nation's government can use to regulate flows from capital markets into and out of the country's capital account. These measures may be economy-wide, sector-specific (usually the financial sector), or industry specific (e.g. "strategic" industries). They may apply to all flows, or may differentiate by type or duration of the flow (debt, equity, or direct investment, and short-term vs. medium- and long-term). Types of capital control include exchange controls that prevent or limit the buying and selling of a national currency at the market rate, caps on the allowed volume for the international sale or purchase of various financial assets, transaction taxes such as the proposed Tobin tax on currency exchanges, minimum stay requirements, requirements for mandatory approval, or even limits on the amount of money a private citizen is allowed to remove from the country. There have been several shifts of opinion on whether capital controls are beneficial and in what circumstances they should be used. Capital controls were an integral part of the Bretton Woods system which emerged after World War II and lasted until the early 1970s. This period was the first time capital controls had been endorsed by mainstream economics. Capital controls were relatively easy to impose, in part because international capital markets were less active in general.[1] In the 1970s, economic liberal, free-market economists became increasingly successful in persuading their colleagues that capital controls were in the main harmful. The US, other Western governments, and multilateral financial institutions such as the International Monetary Fund (IMF) and the World Bank began to take a critical view of capital controls and persuaded many countries to abandon them to facilitate financial globalization. https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_control

https://bmpd.livejournal.com/4510183.html Как пишет газета «Коммерсантъ» в материале Никиты Королева и Евгения Хвостика «Процессоры в изоляции. Как российские власти будут перезапускать электронную промышленность», растущие санкционные ограничения в ответ на военные действия на Украине обнажили системные проблемы в отечественной микроэлектронике. Производители чипов оказались отрезаны от тайваньских фабрик, западных технологий и компонентов. Сотни тысяч уже оплаченных процессоров рискуют просто не доехать, а единственный отечественный завод, способный выпускать гражданскую электронику, может остаться без материалов. Власти привычно говорят об импортозамещении. Но чтобы реализовать его в микроэлектронике, стране в условиях технологической и экономической изоляции требуется за несколько лет пройти путь, на который у не имевшего таких проблем Тайваня ушли десятилетия. Евгений Павленко (с) Коммерсантъ Без чипов и полупроводников Уже 25 февраля, на следующий день после начала Россией спецоперации на Украине, Бюро экспортного контроля (BIS) Минторга США анонсировало экспортные ограничения, которые затронут полупроводники, компьютеры, телеком-оборудование, лазеры, датчики и оборудование в области информационной безопасности. Крупнейший мировой производитель полупроводников, тайваньская TSMC, на мощностях которой выпускаются «Байкалы», «Эльбрусы» и «Скифы», почти сразу прекратила поставки в Россию, сообщала The Washington Post 26 февраля со ссылкой на источник. В тот же день президент Тайваня Цай Инвэнь написала в Twitter, что страна «присоединяется к экономическим санкциям в отношении России». Менее чем через неделю, 4 марта, BIS перешло к точечным ограничениям. Оно опубликовало список, в который попали крупнейшие российские игроки: АО «Байкал Электроникс» (процессоры «Байкал»), АО МЦСТ (процессоры «Эльбрус»), НТЦ «Модуль» (вычислители «Нейро-Б»), МТЦ «Элвис» (мобильные процессоры «Скиф»). Теперь зарубежные компании, использующие американские технологии, обязаны запрашивать у BIS разрешение на сотрудничество с этими предприятиями, по умолчанию предполагается политика отказа. Фактически это означает, что российские дизайн-центры больше не могут размещать заказы на корейских и тайваньских фабриках. Евросоюз 15 марта опубликовал список, в котором оказались и производители процессоров. Европейским компаниям будет запрещено оказывать российским структурам, включенным в перечень, любые технологические услуги, связанные с производством товаров двойного назначения, выдавать гранты, займы, кредиты, а также оказывать иную финансовую помощь. Но скоро санкции расширятся: 5 апреля глава Еврокомиссии Урсула фон дер Ляйен заявила, что ЕС запретит экспорт в РФ полупроводников, машин и транспортного оборудования. Однако четко ответить на вопрос о том, будет ли продолжено сотрудничество дизайн-центров РФ с зарубежными фабриками, невозможно. Топ-менеджеры российских компаний и чиновники отказываются уточнять это и публично, и неофициально. Единственное, в чем они уверены: прямо сейчас переговоров о размещении чипов на тайванских фабриках нет. «Возможно, ситуация изменится через несколько месяцев»,— надеется топ-менеджер производителя электроники. «Мы изучаем опубликованные документы и вырабатываем план дальнейших действий. Официального уведомления о разрыве контракта от TSMC пока не получали»,— сообщали CNews в «Байкал Электроникс». Под вопросом не только новые, но и уже сделанные заказы. В «Байкал Электроникс» 21 февраля “Ъ” говорили, что оплатили TSMC порядка 200 тыс. процессоров, 150 тыс. кристаллов уже готовы, но их предстоит корпусировать, еще 50 тыс. чипов должны находиться в производстве. Самый очевидный шаг для дизайн-центров сейчас — найти за рубежом альтернативную фабрику, готовую выпускать российские процессоры, и перепроектировать их под нового производителя. «Но процесс может занять два-три года, за это время важно не растерять специалистов. Логичным выходом было бы заняться разработкой процессоров по топологиям 130–90 нм, их выпуск можно теоретически наладить на "Микроне". Это могут быть вычислители для медицинской техники или интернета вещей»,— полагает источник “Ъ” на IT-рынке. Между тем «Микрон», как и большинство игроков, со времен начала пандемии испытывает трудности с поставками материалов. А заводу прямо сейчас нужно как минимум наладить и масштабировать выпуск банковских и транспортных карт, обеспечить производство на своих мощностях полупроводников для оборудования, необходимого российским нефтесервисным компаниям. Еще в августе 2021 года гендиректор «Микрона» Гульнара Хасьянова в интервью журналу «Стимул» говорила, что рыночная конъюнктура позволила производителю поднять цены, «но подорожали все материалы и комплектующие, а также возникли перебои с поставками по ряду позиций, например, с поставками кремния». Отвечать на вопрос “Ъ” о том, как сейчас обстоят дела с поставкой материалов и производством, в «Микроне» отказались. Вероятно, предприятие использует складские запасы материалов и просчитывает новые логистические цепочки поставок. Ситуация осложняется и тем, что российские предприятия из-за санкций лишились возможности покупать оборудование (фотолитографии, установки травления и т. д.) европейского, американского и японского производства (ASML, Applied Materials, Canon), добавляет партнер департамента управления рисками «Делойт» в СНГ Сергей Кудряшов. Без цели и стратегии Опрошенные “Ъ” эксперты полагают, что ситуация стала результатом длительного отсутствия внятной госполитики в отрасли, которая предусматривала бы постепенное создание независимой и самодостаточной системы производства. «До 2020 года не было комплексной государственной программы, отвечающей на вопросы, в каких объемах производить микроэлектронику, в каких целях и из каких материалов»,— поясняет Сергей Кудряшов. Собеседник “Ъ” в российском производителе говорит, что отрасль неоднократно обращалась к государству за финансовой поддержкой для строительства новых и модернизации существующих предприятий, а также локализации производства материалов и оборудования, но госполитика была нацелена на субсидирование дизайн-центров: «Теперь российские дизайн-центры остались у разбитого корыта, без доступа к зарубежным производствам и IP-блокам (законченные части процессоров, которые российские разработчики покупают у зарубежных компаний.— “Ъ”) они будут разрабатывать процессоры буквально в стол». C этим отчасти согласен директор по инновационному развитию центра коллективного пользования МИЭТа Павел Машевич. По его словам, до 2020 года, когда была утверждена «Стратегия развития электронной промышленности РФ», госполитика развития отрасли была сфокусирована в основном на финансировании дизайн-центров, а не на создании относительно независимой экосистемы электроники, включающей в себя производство материалов, освоение и выпуск производственного оборудования и поддержку перспективных кадров. «Я думаю, что в конце 1990-х и начале 2000-х у государства не было достаточно ресурсов, чтобы поддерживать отрасль комплексно, было важно понять, что мы можем сохранить. Тогда было принято решение поддерживать дизайн-центры, которые занялись проектированием микропроцессоров»,— говорит господин Машевич. По его словам, целью было сохранение научной школы и подготовка кадров. Работа над комплексной стратегией развития электронной отрасли, говорит Павел Машевич, началась в 2008 году — тогда замминистра Минпромторга был назначен Юрий Борисов: «Началось финансирование опытно-конструкторских работ, заговорили о необходимости построить собственные заводы, в микроэлектронику пошли финансовые потоки». Но заводы, способные выпускать полупроводники для гражданской электроники, так и не появились. Предпринятая еще 18 лет назад, по сути, единственная попытка запустить производство «Ангстрем-Т» провалилась. К идее все же запустить в России фабрики полупроводников власти вернулись только в январе 2020 года — эти планы были обозначены в «Стратегии развития электронной промышленности РФ до 2030 года», опубликованной на сайте правительства. В графе «Цели» описаны планы создать «кремниевые фабрики, работающие в режиме "фаундри" (foundry service — возможность массового выпуска полупроводниковых компонентов и приборов) для выпуска цифровых интегральных микросхем с топологическими нормами 28 нм, 14–12 нм, 7–5 нм». Эти планы могли быть конкретизированы в нацпроекте в сфере радиоэлектроники, к работе над которым власти приступили за несколько недель до начала военных действий на Украине. Остров-доминатор Однако даже до санкций идея выглядела крайне смелой: государство вместе с отраслью решило пройти путь, на который у глобального лидера рынка полупроводников, Тайваня, ушли десятилетия. Доля только одной TSMC на рынке составляет около 52%, тогда как у ближайшего конкурента, южнокорейской Samsung,— только 17,1%. Доля же всего Тайваня в мировом производстве полупроводников — 63%. Такие результаты были достигнуты во многом благодаря многолетним усилиям правительства и ряду эмигрантов китайского происхождения, которые уехали из коммунистического Китая в США, где получили образование и опыт работы в крупных компаниях, чтобы спустя много лет помочь Тайваню в создании новой индустрии. Исторически остров Тайвань, где в 1960-х годах власти уже провели масштабные реформы по развитию промышленности, очень сильно зависел от поставок топлива и других ресурсов. Разразившийся в 1973 году нефтяной кризис сильно ударил по промышленности, и правительство решило диверсифицировать экономику, наладив производство полупроводников, которые тогда пользовались растущим спросом благодаря бытовой электронике. На базе специально созданного в 1973 году Института по исследованиям промышленных технологий (ITRI) было решено запустить в стране производство полупроводников с использованием технологий компании RCA. На строительство первого предприятия понадобилось почти четыре года. В рамках первого этапа госпрограммы на запуск производства было потрачено в целом $10 млн от правительства страны и RCA. Первый завод начал работать в 1977 году под эгидой ITRI. Через три года правительство создало United Microelectronics Corporation (UMC), первоначальные инвестиции в нее составили $12,5 млн. В начале 1980-х был запущен второй этап программы с инвестициями около $22 млн. В 1987 году при помощи государства была основана еще одна компания — Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC). В капитал с долей 28% вошел голландский производитель электроники Philips Electronics NV, он стал вторым акционером после правительства и предоставил технологии и оборудование для выпуска полупроводниковых узлов на 1,5 микрона — на тот момент это было примерно на два поколения старше, чем топовые предложения рынка. В конце 1980-х годов на фоне бурного роста южнокорейских производителей электроники Samsung, Hyundai и Goldstar (ныне LG) правительство Тайваня запустило третий этап программы развития полупроводниковой индустрии с инвестициями $72 млн. Обороты и доля тайваньской индустрии полупроводников росли. В 1995 году общие продажи оценивались всего в $3,3 млрд, что составляло лишь 2,5% от общемирового объема. Спустя год они достигли почти $5 млрд (3% от мирового объема), к 2000 году выросли до $17 млрд (6%). Таким образом Тайваню потребовалось около 30 лет, чтобы почти с нуля создать производство полупроводников и занять на мировом рынке солидные позиции. Отстающие и догоняющие С опозданием примерно в 40 лет по пути Тайваня решил пойти материковый Китай. В программу импортозамещения Made in China 2025, принятую еще в 2015 году, включили инициативы по срочному созданию новых мощностей для производства полупроводников в КНР. Катализатором, как и в случае РФ, стали санкции США, введенные в 2017–2019 годах. Китайские производители смартфонов — в основном Huawei и ZTE — оказались отрезанными от привычных каналов поставок полупроводников. По плану доля сделанных в Китае комплектующих в китайских товарах к 2025 году должна достичь 70%. Общий объем государственных инвестиций в программу Made in China 2025 уже достиг $1,4 трлн. Форсирование программы привело к тому, что китайские власти начали активно привлекать сторонних специалистов. По данным западных и тайваньских СМИ, за последнее время более 3 тыс. тайваньских инженеров и разработчиков уехали в КНР — это примерно девятая часть от их общего числа на самом Тайване. Однако Россия, в один голос признают опрошенные “Ъ” чиновники и участники рынка, повторить опыт Китая в сжатый срок не сможет. Для этого придется переработать все планы развития отрасли. «Действующую нормативную базу нужно просто выбросить в корзину и написать новую»,— подчеркивает собеседник “Ъ” в правительстве. По данным источников “Ъ”, сейчас над предварительной концепцией нового национального проекта по развитию отрасли работают 22 рабочие группы. Его реализация оценивается в 0,6–1 трлн руб. Причем эксперты полагают, что вне зависимости от объема государственных влияний реализовать задачу развития российской микроэлектронной отрасли будет непросто. «По объективным причинам в короткий срок выполнить задачу по комплексному развитию отрасли, от материалов и оборудования до заводов и конечных изделий, невозможно»,— говорит экс-директор «Росэлектроники», кандидат технических наук Валерий Дшхунян. Необходимо налаживать сотрудничество с теми странами и компаниями, которые в ближайшей перспективе будут способны поставлять материалы для производства, отмечает он. «Если говорить о станкостроении, то здесь нужно идти по пути Китая и частично заняться воспроизводством зарубежных технологических идей, используя постсоветскую научную школу»,— добавляет эксперт. Нельзя повторить ошибки, когда мы разрабатывали продукты, чтобы просто получить деньги, настаивает собеседник “Ъ” на рынке электроники: «Нужно сформировать государственный запрос к микроэлектронной отрасли и действовать строго согласно ему, заранее предусматривая, какая продукция нужна, а какая нет. Также следует отойти от политики поддержки дизайн-центров и направить деньги на создание производств. Дизайн-центры вырастут вокруг них самостоятельно». По его мнению, технологическая и экономическая изоляция страны может способствовать процессу, если приведет к серьезному снижению цен на металлы, нефть и газ: микроэлектронная фабрика — энергоемкое производство. Это преимущество теоретически способно привлечь и потенциальных партнеров, например китайских.

Западът офшорна голяма част от промишлеността си към Източна Азия, НО централите на най-големите добивни компании в света са си все така в няколко западни страни. В случая с храните, независимо дали някоя страна се съобразява със санкциите или не, износ на зърно от Русия и Украйна няма как да има. Такава е реалността на войната и на поставянето на собствените нужди преди всичко. И дори руснаците да поискат храните им да се купуват в рубли, това как ще помогне на налагането на рублата като твърда валута?! Русия ще крепи икономическото си развитие на износа на зърно ли?! Ако беше 19-и век, да. Само че сме 2022 и икономиките изнасящи предимно земеделски стоки и суровини са на най-ниското равнище на икономическо развитие. Да вземем за пример Русия и Южна Корея. Едната е най-големия износител на полезни изкопаеми, а другата е най-големия износител на чипове. Коя от двете е по-богата и расте по-бързо?! Коя е предпочитаната за партньор при реализирането на високотехнологични проекти за десетки милиарди долари и коя е избягвана, даже от съюзниците си в ЕАС? Дори сумарно Русия, Украйна и Джибути не представляват някакъв особен икономически фактор. Общата им икономика е колкото южнокорейската, премерено през данните за 2021. А през 2022 украинската икономика е разрушена, руската тепърва ще се съсипва заради липсата на доставки на части. Вече писах за суровините - техния добив се контролира от Запада, само трябва да се изгради довеждаща инфраструктура до освободилия се пазар. Също така, ЕС е втората по размер икономика в света. Ще компенсира загубата на руските доставки с такива от други региони, което ще вдигне цените не само в ЕС, но и в целия свят. От което Запада няма да пострада, а развиващите се държави, които не могат да се конкурират с богатите. Според мен си прекалил с четенето на руски източници, в които, естествено, значението на руската икономика за света е преувеличено многократно. Стой та гледай как ЕС ще оцелее и без руските доставки, но руската икономика ще страда много. Вече изписах два поста по-горе защо. Едва ли някой се съмнява в това, че за нас ще има затруднения при прехода към други суровинни източници или към нови технологии, но друг избор няма. Сам пишеш, че вързването на рублата за златото е "балон". Честно казано, ако не беше я постнал новината изобщо нямаше да знам за нея. Толкова е значителна за света, също колкото медийния балон за плащането на газта в рубли. Ужким ще е в рубли, но реално не е съвсем така. ----- Отново ще повторя. Бизнес се прави на спокойни места, с правила и ред. А не в конфликтни зони. Китайците обичат спокойствието и затова отиват там, където има правила. Даже, заради престижа, се състезават помежду си. https://www.reuters.com/article/us-daimler-baic-investment-exclusive-idUSKBN1YJ08H Но едва ли скоро ще чуем за конкуренция между китайските авто гиганти кой да има по-голям дял в АвтоВАЗ.

След като повече нямат достъп до европейския пазар руските производители са принудени да намалят маржовете на печалбата си почти двойно. Не стига, че продават много по-малки количества, на един беден пазар като руския, ами сега ще ударят и по маржовете им. Което непременно ще се отрази върху инвестиционните програми на производителите и повишаването на разходите за персонала. Със сигурност олигарсите ще продължат да взимат своето.

Бизнес се прави в мирна и предвидима среда с действащи правила, а не в постоянна конфликтна зона. Руският замисъл е горе-долу този, който описваш, само че ако няма кой да купува руските полезни изкопаеми целия план отива на бунището. Досега само индийците са се престрашили да купуват руски нефт, но това ще е до време. Натискът върху тях ще ги принуди да се самоограничат до по-приемливи за Запада количества. Ако ЕС не внася руски суровини, то тогава не му трябват рубли. Това е фокуса на започващата кампания по откъсване на ЕС от руските ресурсни доставки. Вече се случи с желязото и стоманата, предстои да се случи с въглищата. След някоя друга година ще се случи с нефта и газта. Пък нека руснаците си продават газта за рубли, Беларус и Сърбия със сигурност ще компенсират загубата на Полша и Германия като пазари. Това отново ни връща към липсата на капиталистически традиции и натрупано историческо познание и опит в тази сфера. При китайците има огромна диаспора, която компенсира плюс, че вече 2 или 3 поколение капиталисти поемат контрола в частните фирми, докато руския опит е от 1992 насам и е свързан с един твърде примитивен и агресивен начин на създаване на капиталистическа каста. От там и възприятията за правене на бизнес са такива - мутренски. Което се вижда и по руската външна политика - войната в Украйна. САЩ и Китай са не по-малко съперници, но и в двете държави има мощни капиталисти, с достатъчно влияние и традиции, чиито интереси са достатъчна причина да усмирят "ястребите" и да наложат една по-мека форма на конфронтация. При руските олигарси нещата стоят по коренно различен начин, те искат да бъдат независими и да могат сами да определят какво се случва в териториите, които Москва контролира. Китайските милиардери се борят с американските за първенство в сега съществуващата световна икономическа система и при сега съществуващите правила. Руските олигарси и държавни капиталисти/висши чиновници искат да създадат нова, която само те ще контролират. И в която те ще определят правилата, по мутренски... Естествено, че всички ще странят от такава система, а тези, които имат лошия късмет да са в близост до Русия им се случва украинския сценарии.

Debt rises and income gap widens in the pandemic Koreans are more in debt and the gap between the rich and poor is wider as a result of the pandemic, Shinhan Bank said Wednesday. According to a survey of 10,000 economically active people conducted by the bank, the gap between the wealthiest and the least wealthy expanded last year both in terms of income and property assets. The average monthly income of those in the highest 20 percent income bracket was 9.48 million won, up 6 percent on year, while those in the lowest 20 percent income bracket earned 1.81 million won a month, down 1 percent from the previous year. The survey showed that the top 20 percent earned 5.23 times as much as the average worker in the lowest 20 percent in 2021. The ratio between the two groups was 4.76 in 2019. The Shinhan report said that "the average monthly salary of workers in the lowest 40 percent income bracket hit a 4-year low, which seems to be driven by the pandemic and resulting employment insecurity." Full-time regular employees received an average monthly salary of 4.85 million won, a 1.5 percent increase from the pre-pandemic level in 2019. Contract workers earned 8 percent less compared to 2019, at 3.37 million won a month. The self-employed made a monthly average of 24.45 million won, continuing a downward slide for a third consecutive year. It was a 12 percent drop from 2020 (27.71 million won) and a 28 percent decline from 2019 (33.94 million won). Of the self-employed, 70 percent responded that they are expecting a rebound this year. Household debt loads soared over the last two years. The survey found that 62.5 percent of households had loans last year, up by 4.2 percentage points from the previous year and a 13.9 percentage point jump from 2019. The average amount of debt per household was 101.6 million in 2021, up 16.1 percent from the previous year. Average property assets per household grew by 21.1 percent to 413.8 million won due to last year's price increases in the real estate market. Average assets per household increased by 18.2 percent on year to 517.9 million won. People in the highest asset quintile owned properties worth 1.2 billion won on average. The ratio between the highest and the lowest quintile was 251, which was a huge jump from last year's 164. That ratio was 125 in 2018 and 142 in 2019. In 2021, four out of 10 homebuyers were in their 20s and 30s, and they borrowed 167.2 million won on average to buy a property worth 364 million won. When asked to answer how happy they are about their life, the happiest 20 percent of people had nearly 3 times more assets than the least happy 20 percent, according to the report. Същевременно какво друго пишат в новините: The number of babies born in South Korea inched down in January from a year earlier, data showed Wednesday, highlighting the country's gloomy demographic situation with the chronically low birthrate. A total of 24,598 babies were born in January, down 1.2 percent from a year earlier and the lowest tally for the month, according to the data compiled by Statistics Korea. https://en.yna.co.kr/view/AEN20220323003900320 The number of cars sold in Korea fell in 2021, but by sales amount, the figure increased and hit an all-time high. A total of 1.7 million cars were sold in Korea last year, 9 percent fewer than in 2020, according to data released by the Korea Automobile Manufacturers Association (KAMA) on Wednesday. "Tax incentives and revenge purchases drove up car demand in Korea in 2020," the association explained. "In 2021, car sales couldn't even reach the recent average due to disruptions in the supply chains, which led to a delay in the delivery of cars." https://koreajoongangdaily.joins.com/2022/04/06/business/industry/korea-korean-auto-market-car-market/20220406171522791.html ----- Демографията вече взе да казва своето! За да компенсират спада на абсолютния брой на младото население, което води със себе си и до спад на потреблението на редица стоки и услуги (което пък се отразява на номиналния БВП), южнокорейците прибегнаха до традиционни мерки като ударно вдигане на доходите и увеличаване на кредитирането. В следствие на тези "мъдри" действия пазара на труда бе буквално сринат, защото малките и средните фирми не можаха да поемат 40% увеличение на МРЗ, младите хора в детеродна възраст масово останаха без работа, а от там и без доходи. Разду се имотен балон, сходен на японския и китайския. И така, южните корейци само ускориха демографския си срив до положение, че само за 50 години раждаемостта им е спаднала от 1 000 000 бебета годишно на 250 000. Социалният разпад е все по-видим, младите изобщо не искат да имат деца или поне не в Корея, обществения морал също изчезва сред младите, случаите на брутално насилие растат... Изобщо не съм оптимист за тази държава, ако продължава така. А тя е само предвестник на това, което ще се случва в САЩ и Китай, когато демографията им стигне до същото ниво като южнокорейската.

В района на Владивосток и на Сахалин има големи терминали от където се кара газ за Корея и Япония, явно се е освободил някакъв капацитет и китайците гледат да се възползват, преди американците да врътнат кранчето и на тази опция. Трябва да си дадем сметка, че руските традиции в капитализма са почти никакви. Едва след 1992 започва формирането на каста от хора с познания за реалната икономика и устройството на световната финансова система. Т.е. не всичко им е ясно на руските капиталисти що се отнася до въпроса с валутите. В конкретния случай обвързването на рублата със златото изглежда като част от дългосрочна стратегия за превръщането на рублата в твърда валута. Хубаво, нека го направят! Но какво от това?! ЕС да не би да няма собствени златни резерви или залежи от злато? Не мисля, че този руски ход може да има някакво пряко или поне не веднага въздействие върху ЕС и еврото. Още повече, че стои открит въпроса с войната в Украйна. На икономическото и финансовото направление руснаците все още се държат, имат някакви вътрешни резерви. Но на бойните полета в Украйна нещата не се развиват по желания за Москва сценарии, точно напротив - руските войски загубиха битката за Киев и сега се налага да се прегрупират в опит да нанесат поражение на украинците в Донбас. Тези неща се гледат от хората взимащи важни решения на държавно и корпоративно ниво. Ако Русия се провали в опита си да си върне Украйна изобщо никой няма да си рискува парите, авторитета и бъдещето, за да потъне заедно с руснаците. Точно напротив, още повече държави ще се присъединят към Запада. Както е видно, даже китайците, които ужким са дружки (според руската пропаганда), се държат максимално настрани и се намесват само, когато имат някаква изгода. Така че руснаците може и да си мислят, че правят нещо, но реално то е едно нищо... Могат да продават нефта и газта си и в киргизски сомове, ако искат, и да завържат рублата и за метеор, но това няма да промени почти нищо от факторите, които са нужни, за да се наложи руската валута: 1. Силен флот, който да защитава далечните ползватели на рубли. 2. Промишлена и научна база. 3. Огромни количества младо население. 4. Развита финансова система. Точка 1 пряко зависи от т. 2 и т. 4. Точка 2 предстои да видим какво ще изцвъкат, предвид желанието си, едновременно да градят автархичен НЕП и да интернационализират рублата. Малко ще се озорят. По точка 3 ежедневно виждаме успехите на руснаците в превръщането на младите украинци в бежанци из ЕС... За 4 точка само ще напомня, че наскоро Глазяев просеше от китайците да дадат на руснаците ноу-хау как да изградят финансовата система на бъдещия руски НЕП... Което ни връща обратно на въпроса за отсъствието на капиталистически традиции, назначените капиталисти и деградирането на отношенията между капиталистическата каста и останалото население до ограбването на последните и изнасянето на откраднатото... на запад. Как пък един руски милиардер не си изнесе парите в Киргизстан, Таджикистан, Боливия или Венецуела, ами все в Лондон...

https://www.mediapool.bg/kitaiskite-darzhavni-rafinerii-izbyagvat-novi-sdelki-s-ruski-petrol-news334268.html Що ли така китайските комунисти не са се нахвърлили на нефторублата...

За мен това е структуроопределящ фонд, по един или друг начин част от функционалната система на Pax Americana. И, както става ясно от видеото, се използва с геополитически цели за поддържане на американското икономическо присъствие по света.

По темата за инфлацията в имотния сектор и спада на раждаемостта. Higher Rent, Fewer Babies? Housing Costs and Fertility Decline With the birth rate in the U.S. at or near historic lows, many commentators have been searching for factors that might explain these declines. I have argued, repeatedly, that declining marriage is the most compelling explanation, not education, urban-ness, pet-obsession, or a lack of pro-family policies. However, there is one variable that may be able to explain a lot of the decline in fertility: changes in housing conditions. This may seem like an odd candidate for explaining fertility decline, but it turns out to matter quite a bit. One of the biggest costs of having a child is housing: kids take space! If young people are stuck in smaller houses than in the past, or in more unstable or expensive housing situations, it could reduce fertility. There is some good suggestive evidence that this may be happening. For example, the real estate company Zillow published a short blog several months ago showing that places with faster home price increases had a faster decline in birth rates. Because Zillow makes its data publicly available, it’s possible to not only duplicate their work but also expand on it. The graphs below show scatterplots of rent increases and home price increases for counties with birth data from the CDC and housing data from Zillow, for 2011-2016, versus how age-specific birth rates changed in those counties Source: County births by age group as estimated by CDC, queried in CDC WONDER. Rent/Home Value changes estimated by Zillow research. The result is interesting. Faster-rising rents are associated with lower fertility for all age groups: for women in their 20s or 30s, if rent is rising, fertility is falling. While some families get income from rental properties, this is far less numerous than the families paying rent, and families earning money from rent tend to be older, more geographically dispersed, and less fertile anyway. Higher rent has the strongest correlation with lower fertility for women in their 20s, which makes a lot of sense because women in their 20s are the most likely to be renters, and so rising rent hammers these women’s budgets the most. But for home prices, the story is different. Rising home prices reduce birth rates for younger women, but for women in their upper 30s, there is actually a very slightly positive association between home prices and fertility! Higher prices reduce fertility for younger women but might increase fertility for older women. This, again, makes sense: younger women are less likely to own homes, so higher prices lock them out of getting a newer, bigger, better house. But for older women who are more likely to already own homes, higher housing prices can be a good thing, as it gives them more wealth. In other words, the correlation between fertility and housing prices is exactly as we would expect, even down to type-of-housing-by-age-group correlations, if housing prices have a big impact on fertility. Internationally, the association between worse housing conditions, or higher housing costs, or just smaller houses generally, and low fertility is fairly good as well. The chart below shows selected countries for which I could find information on average house size, graphed against fertility. The sample is small, the data imperfect, and the relationship noisy: but, at least at first glance, it does seem like bigger houses are correlated with more kids. We can also look at “over-crowdedness.” The European Union collects data on how many people live in housing units and identifies when the number of people in a unit is above a certain threshold. The chart below shows the share of the population living in “overcrowded” dwellings versus the fertility rate. Again, the relationship is noisy and the data imperfect, but using a different set of countries and different indicator, it looks a lot like worse housing conditions really are connected, somehow, with low fertility. However, not only do these charts not prove causation, it’s possible that causation could flow either way! Maybe bad housing reduces fertility or maybe low fertility creates changes in the housing market! If nobody is having kids, maybe builders make tinier houses; if population growth is low, maybe fewer houses are built at all. Certainly, the U.S. has seen a tiny-house movement in response to younger people delaying marriage and childbearing: but which is cause and which is effect? It’s worth mentioning that U.S. housing is indeed getting smaller. The average size of new, freestanding housing has been falling for several years after decades of increase, and multi-family housing has been growing in prominence. The result is that the square footage of a new housing unit has never returned to its peak in 2007, and has been steadily inching downwards since 2013—despite a booming economy. There are several ways to try and untangle cause and effect. The first is to look at it from a high level: if lower fertility causes smaller, worse, or pricier housing, then low-fertility, bad-housing places should not have big gaps between desired fertility and actual fertility. That is to say, if people just didn’t want as big a family, and so builders responded with smaller homes, then low-fertility, bad-housing places should probably have about the same, or probably an even lower, gap between ideal and actual fertility as other places. But it turns out that, for the sample of 27 European countries for which I have actual and ideal fertility data, as well as housing overcrowding data, the fertility gap is actually slightly larger in more overcrowded places! Citizens of countries with overcrowded housing still want bigger families. Anecdotally, this has been my experience as a resident of Hong Kong, which has nearly the lowest fertility on earth at around 1.2 expected births per woman. It also has some of the smallest average house sizes on earth, and one of the highest population densities. But it didn’t get this way because Hong Kong women just didn’t desire kids anymore. In 2012, the average woman in Hong Kong still reported wanting 1.6 children, a number which basically hasn’t changed since 2002. Hong Kong’s gap between desired and actual fertility has risen at the same time that housing prices have grown explosively in the region. Academic researchers have gone deeper. From 1995 to 2008, higher home prices had a large, long-lasting negative effect on the fertility of renters, and a small-but-fleeting positive effect on the fertility of homeowners, at least in England and Wales. A similar effect has been observed for U.S. metro areas. Another study has found that higher housing prices are associated with a delay of first birth. In the past, this did not cause lower lifetime fertility, but given how late first births have become nowadays, it may reduce completed fertility for women in the future. Within China, higher housing prices are associated with lower fertility. An academic study of Hong Kong attributes 65% of its fertility decline since 1971 to higher house prices. However, there is some dissent: a study of Canada finds that the positive effects on homeowners so greatly outweigh the negative effects on renters that higher home prices actually increase fertility. All of these studies, however, have one major weakness. None of them conduct experiments: they basically all are looking for very-well-controlled correlations, not actual causation. Two studies have actually attempted to assess whether deteriorating housing availability causes lower fertility. One study used data from England about how often localities refuse to allow new housing to be built. This creates a kind of natural experiment when two nearby, similar localities allow very different amounts of housing to be constructed. This study found, as one might expect, that when localities refuse to build houses, it causes home prices to rise, and birth rates to fall by a large amount. A second study focuses on the United States. It used data culled from court records to identify states where “zoning” and “land use” court cases come up the most. This provides an annual time series for each state of how much each state restricts new construction. And it turns out, when states restrict construction, it reduces birth rates, especially for women in their 20s. In other words, lower fertility may truly be partly about housing. But the story is complicated: a counterfactual scenario holding house size or homeownership constant at 2008 levels doesn’t produce a radically different fertility estimate. There are just too many variables to consider: tight housing supply can show up as more people living with their parents for longer, more people living in group quarters, people living in smaller houses, more people living in a house per bedroom in it, higher rental costs, higher mortgage indebtedness, worse quality housing, and many other channels. But while no single variable may explain lower fertility, a few suggestive data points can be noted. First, the share of women living with their parents during peak childbearing years has risen, suggesting that more young people might be facing barriers to starting their own households. Second, the average number of rooms in a house where a 22 to 35-year-old woman lives has declined since 2008 and has been basically flat since 2010, suggesting even if they do get out of mom and dad’s house, young women today aren’t getting more space of their own. And to pay for those smaller houses, women of childbearing age today are packing in more roommates. The chart below shows the average number of family units per household; so, a married couple would be a single unit, but three housemates would be three family units. Living with parents longer, moving into smaller houses, sharing those houses with more roommates: those all signal a housing market that isn’t providing enough space for everybody. As you might expect, homeownership for young people has plummeted and is only just recently beginning to recover. And for those who can’t afford homes, inflation-adjusted rent is rising. In other words, at every stage, the housing situation for young people disfavors childbearing more than in the past, which is almost certainly a major driver of low fertility today. This is both encouraging and disheartening. It’s encouraging because the solution to high housing prices is very simple: relax zoning regulations and build more houses. But it’s also disheartening because local land use policies are often deeply entrenched and hard to change and can usually only be altered through local action. There’s no congressional silver bullet for housing costs. Some areas will solve their problem, but many won’t. In other words, if housing conditions are really a major driver of lower birth rates, then lower birth rates will probably stick around for a long time to come. Lyman Stone is a Research Fellow at the Institute for Family Studies, and an Adjunct Fellow at the American Enterprise Institute. He blogs about migration, population dynamics, and regional economics at In a State of Migration.

Това какво общо има с мен, че ме цитираш?!

В случая преувеличаваш. Нито Зеленски, нито Путин имат интерес от много цивилни жертви.

1. Руснаците тръбят, че в Буча няма геноцид, всичко е украинска пропаганда. Та чак Зеленски не може да скрие емоциите си, ей така, пропагандно... 2. Ако Зеленски и ко. бяха подготвили населението за войната, сега нямаше да има толкова много мирни жертви.

"Ти може и да не се интересуваш от войната, но тя се интересува от теб." Къде виждаш вторачване в миналото?! Кое е вторачване в миналото?! Старият ред приключи, а с това се връща "нормалното" за международните отношения. А какво е бъдещето?

Войните в Сирия и Украйна окончателно сложиха край на стария ред, в който ЕС и САЩ имаха крайната дума при взимането на решенията в т.нар. Голям Близък изток и бившия соц. блок. На САЩ приоритет им е Китай, а ЕС е един... митнически съюз с претенции да бъде нещо повече. Получава се ситуация, при която Запада не може повече да налага волята си, а местните не искат повече да я следват, т.е. статуквото ще се промени, независимо какво прави България спрямо рсм. И именно от сега предприеманите действия ще се определи какво ще бъде бъдещето.

Динамичните промени в "международното положение" тепърва започват, а с това и отношенията между участващите в него.

Така щеше да бъде, ако руснаците вече бяха взели и Лвов и Украйна да е под руски контрол. Обаче, руснаците загубиха битката за Киев (или поне първата), най-боеспособните им части понесоха трудно възстановими щети и сега се налага да прехвърлят всичко, което имат в направление Харков-Донбас в надпревара с времето, преди украинците да са изпратили подкрепления. Като съвсем не е сигурно кой ще спечели и на каква цена. Защото предстои обсадата на градове с общо население сходно на Мариупол или милионния Харков. Т.е. не всичко е решено в тази война и Русия няма как да я спечели без мобилизация. А от там социално-икономическите последствия стават трудни за прогнозиране. Бъдещето на петрорублата зависи от войната в Украйна, ако руснаците се покажат като твърде слаби и печелят с огромни затруднения и загуби, то е естествено да се очаква, че много желаещи да се качат на руското влакче няма да има. Защото монетарната политика не може да се разглежда самостоятелно от съвкупните политики на държавата по даден въпрос. Така както и войната е продължение на политиката, но вече с други средства. ----- Един от парадоксите на путлеризма, с който със сигурност са запознати повечето policy makers по света. Към края на 2021 Русия имаше над 600 млрд. долара златно-валутни резерви, обаче пари за доразработка и производство на Су-57, армати, бумеранги, курганци и пр. бойни платформи не се даваха. За сметка на това руската армия бе натъпкана в консервни кутии от 1970-те и 80-те, които колкото и да ги модернизират, не са създадени за водене на съвременна война. А са отживелица от времето през 1989. И същевременно путлеристите си позволиха да загубят половината си валутни резерви... При такава ситуация никой нормален държавен ръководител няма да последва руснаците, ако не победят Украйна до есента. Не съм много по покера, но путлер реши да влезе full-in и ако се провали Русия отива към своя край. С всичките последствия, както за населението ѝ, така и за съседите ѝ.