новорегистриран2

Някои от тези фондове, поне в Източна Азия, служат за прокарване на американските геополитически интереси. Например доста южнокорейски компании занимаващи се с различни производствени дейности имат големи американски акционери. Големи американски фондове финансират грандомански строителни проекти из цяла Корея и пр. Явно ролята им е да гарантират американско икономическо присъствие в местните сателити,по един или друг начин. Та, като чета историята на този фонд въобще не се учудвам, че действията му са били по-рискови и че е спасен от системни играчи. Грандомански 50 милиарден проект, с много много съмнителни резултати... https://en.wikipedia.org/wiki/Songdo_International_Business_District#Ownership_and_design

Да не би да е Азиатската валутна криза от 1997? На корейците още им държи и от тогава МВФ е лоша дума в Корея. Това мисля, че го дискутирахме преди няколко страници - китайската демография е такава, че е стигнал момента да сменят модела на растеж. Следвайки класификацията на Далио КНР в момента е на върха си и преминава Debt bust & Economic downturn. Китайската демографска пирамида също вещае подобно развитие. Да, наистина борсовите индекси са инфлационно надути. Има доста ликвидност и вероятно следващата криза няма да дойде от фондовите борси, а от реалната икономика, където нещата са малко по-различни и печатането на пари не може да реши крайния проблем с търсенето. Просто защото няма как да се напечатат потребители. А за фалита на Евъргранд и КАИСА тепърва предстои да разберем дали ще се отрази на световната икономика или само на китайската. https://www.zerohedge.com/markets/evergrande-has-finally-defaulted-heres-what-happens-next

Признавам си, че това са събития, които съм пропуснал! Така описани нещата, изглеждат като че ли арабите нямат много голям избор.

Благодаря за линка, в близките дни ще прегледам материалите.

Освен САЩ има още 7 страни, който определих (моя е грешката, че не доуточних) като американски сателити - 2 или 3 са англосаксонски държави, още три са част от НАТО - Германия, Франция и Италия, и две са с огромно американско военно присъствие - Южна Корея и Япония. Не мисля, че Индия спада към някоя от тези групи.

Факт е, че САЩ израстват като икономически колос в края на 19-и и началото на 20-и век. Като кулминация от този процес се открояват две важни събития, които ще предопределят ролята на САЩ в световните дела - Great White fleet от 1907 и превръщането на САЩ в основен кредитор за Антантата. Или иначе казано, това е през "преходния период", за който пишете. Значението на американската икономика до толкова нараства през/след ПСВ, че крахът на нюйоркската борса от 1929 предизвиква световна икономическа депресия. Ако следваме класификацията на Далио това е в периода преди установяването на Нов световен ред, за водачество в който претенции имат САЩ, СССР, Германия, Япония и двете колониални империи поддържащи статусквото - Великобритания и Франция. Нека обърнем внимание и на самата Бретунуудска конференция. Кога се състои тя? През юли 1944, месец след десанта на Съюзниците в Нормандия и когато вече става ясно, че решенията приети на конференциите в Техеран и Ялта ще се изпълнят. Т.е. когато американското ръководство вече е напълно сигурно, че немците и японците нямат шанс, а системата на частния капитализъм има нужда от реорганизация, за да може да се противопостави на съветския държавен капитализъм. Но всичко това не променя факта, че бретънуудската система (във видоизменен вариант) съществува до ден днешен, именно благодарение на американската военна доминация по море и суша. Ако не беше американската военна система Бретънуудс щеше да е поредния геополитически и икономически проект останал само като текст в историческите книги. Нещо подобно на Латинския монетарен съюз. Точно заради отношението на САЩ към нефта си мисля, че самите американци са решили да трансформират Pax Americana. И въпреки това Саудитска Арабия все още продава нефта си в долари, въпреки че търсенето на петрол в Китай е по-голямо, отколкото в Съединените щати. Каква ли може да е причината, поради която саудитите не си и помислят да минат към друга валута?!

https://edition.cnn.com/2021/12/09/investing/evergrande-default-fitch-intl-hnk/index.html Интересно е мълчанието на американската пропагандна машина. Всички знаем, че фондовите пазари са от ключово значение за поддържане на резервния статут на долара (а от там и на Pax Americana) и че има взаимосвързаност между пазарите. Т.е. ако нещо се случи с Hanseng или SSE това неминуемо ще се отрази и на DOJ и Nasdaq.

Доларът се сдоби със сегашния си статут едва след като американския флот установи контрол върху морските търговски пътища, а сухопътните войски усвоиха повечето от индустриализирания свят след ВСВ. Към момента от топ 10 на най-големите икономики в света само 2 не са американски сателити - Китай и Индия. Т.е. има още на какво да се държи долара и Pax Americana. Само да не се окаже, че както САЩ са тръгнали по пътя към свличането си, така и Китай е навлязъл в стадия на Debt bust & economic downturn. Тогава ще стане наистина интересното.

Ако може линк към нея, защото не я намирам.

Интересно този сценарии за кой стадии от имперското израстване на Китай се отнася. https://www.facebook.com/raydalio/videos/753542512269232/ https://www.facebook.com/raydalio/videos/753542512269232/

Нека се върнем обратно в реалния свят, където човешката целесъобразност надделява над предварително програмираното поведение в компютърните игри. Ако трябва да следваме логиката "избиване на руснаци в Сирия и потапяне на американски самолетоносачи", то Турция и Иран досега трябваше да са ядрена пустиня. А "Искандер"-ите ги видяхме колко струват в битката за Шуша.

Нали и аз това пиша - ядреното оръжие не е основния фактор, то е по скоро гарант, че другата страна няма да посмее да тръгне да прави изпълнения в стил "тотална война". А войните ще си се решават все така на бойното поле с танкове, самолети, дронове, кораби и т.н.

Китайците хубаво ще тръгнат да заобикалят Малака, обаче това ще ги постави в още по-голяма зависимост от Русия. А РФ не е Малайзия или Пакистан, които могат да бъдат изнудени или принудени, с малко повече сила, да сторят всичко, което Пекин иска.

https://www.reuters.com/world/china/china-evergrande-shares-set-fall-71-after-it-says-no-guarantee-it-can-meet-2021-12-06/

Пропуснал съм източника: https://foreignpolicy.com/2017/01/25/heres-what-russias-military-build-up-in-the-arctic-looks-like-trump-oil-military-high-north-infographic-map/

Отново новини от геополитическия ветропоказател на Далечния изток - Южна Корея. САЩ и Китай са в битка за умовете и сърцата на южните корейци, които, от своя страна, хем са американски съюзници, хем действат все повече като китайски сателит. Догодина март месец предстоят президентски избори и сегашния президент се е захванал заедно със Севера да обявят формален край на Корейската война. Ход, който ще има голям отзвук във вътрешната политика на страната и ще закрепи позициите на силите стремящи се към междукорейско сътрудничество, а и чисто прокитайското лоби. КНР активно подкрепя подписването на подобна декларация и не го крие. http://www.arirang.com/news/News_View.asp?nseq=288763 Докато САЩ не са особено очаровани от случващото се. https://www.stripes.com/theaters/asia_pacific/2021-11-19/korean-war-armistice-agreement-harris-abrams-3677614.html The former U.S. ambassador to South Korea and the retired top commander for U.S. forces in the region said they are cautious about a formal declaration to end the Korean War, a plan championed by the South Korean president as his tenure nears its end. Former ambassador Harry Harris, a retired admiral who once led U.S. Indo-Pacific Command and the Pacific Fleet, and retired Army Gen. Robert Abrams, the former commander of U.S. Forces Korea, delivered their remarks Wednesday at a panel discussion hosted by The Korea Society in New York. Harris expressed skepticism over a formal end-of-war declaration and suggested the results may fall short. He urged listeners to ask themselves “what will change the day after that declaration is signed?” “It’s not a peace treaty – the armistice will still be extant,” Harris told the panel. “Our treaty obligations to defend South Korea will still be extant. And North Korea’s missile, nuclear and conventional capabilities will still be extant.” Harris echoed warnings from foreign policy watchers and added “the quest for dialogue” with North Korea must not come at the expense of the ability to respond to its threats. “We must not relax sanctions or reduce joint military exercises just to get North Korea to come to the negotiating table,” he said. “This is a tried and true road to failure.” Rather than ending with a peace treaty, fighting from the 1950-53 Korean War ended with an armistice agreement. South Korean President Moon Jae-in recently renewed his call for the agreement’s signatories to formally end the war. During a speech to the U.N. General Assembly in September, he urged the signatories to “come together and declare that the war on the Korean Peninsula is over.” Diplomats from Seoul and Washington, D.C., have since discussed the possibility of ending the conflict. Moon’s presidency ends in February and his renewed drive to end the war is viewed as one of the last major policy decisions of his tenure. Abrams, who led the roughly 28,500 American troops stationed on the Korean Peninsula from 2018 to July 2021, spoke publicly about the U.S. and South Korean alliance for the first time as a private citizen. He reiterated that the concept of an end-of-war declaration has been discussed for many years, and that “we ought to be really careful and proceed deliberately.” “This is my issue,” he said. “That declaration … is not an end-state or an objective unto itself, but rather a way to achieve that end-state.” Abrams warned that an end-of-war declaration would be followed by calls to abolish the U.N. Command, the U.S.-led international body that defends South Korea. Such a move, he said, would prompt the dissolution of “the only internationally recognized legal instrument that has prevented the resumption of hostilities.” Supporters of an end-of-war declaration have said it would rekindle the peace process between the two Koreas. It could lead toward reunification or entice North Korea to join the international community, they say. The U.S. has not yet clearly defined what the ultimate policy goal for North Korea would be, according to Abrams. “Is it a peace treaty or is it denuclearization?” he asked. “We haven’t answered that question yet.” Явно действащата администрация във Вашингтон е била принудена да се съгласи с южните корейци, защото последствията от чисто пропагандна гледна точка биха били доста отрицателни за САЩ. https://www.politico.com/newsletters/national-security-daily/2021/11/23/us-and-south-korea-finalizing-end-of-war-declaration-text-495209 За сметка на това американците нямат назначен нов посланик в Сеул вече почти година. https://m.koreatimes.co.kr/pages/article.asp?newsIdx=318322&fa Като чета как корейците се държат спрямо китайците и си спомням за времето, когато корейските царе е трябвало да отдават почит на китайските си господари - сервилност и подчинение във външната политика, с гарантирана ненамеса във вътрешните дела. https://english.hani.co.kr/arti/english_edition/e_international/1021618.html И като за последно как в Япония гледат на евентуалната Съвместна Декларация за край на войната. https://www.asahi.com/ajw/articles/14487243

Даа, всичко започва с доктрината Монро. Ама нещо напоследък китайците се наместват все повече в задния двоя на Чичо/Леля Сам. Преди седмица поредната островна карибска банана република стана част от китайската сфера, тая седмица стана ясно, че прокитайския кандидат и бивш президент на Бразилия Лула да Силва води с много пред проамериканския Болсонаро. В Хондурас спечелиха някакви левичари, които са проКНР и про ККП. https://www.reuters.com/markets/commodities/united-states-china-tussle-over-honduras-it-weighs-taiwan-ties-2021-11-26/ Ще стане интересно, ако Китай успее да стабилизира Бразилия и я използва като контра на САЩ и тяхната постоянна намеса в Латинска Америка.

Ако нещата ще се разрешават само с ядрения арсенал, защо са им на американците и китайците толкова кораби и самолети? Или пък защо руснаците възстановяват дивизийната организационна структура?! И в последните години развръщат базите си по много интересен начин в Арктика. Основните направления са ясни - Исландия/Гренландия и Аляска. С един бърз, изпреварващ удар/десант и последващо овладяване на натовските бази там, плюс руското развръщане в средиземноморието по посока португалските и испанските острови в Атлантика и руснаците спират възможността на САЩ да транспортират войски по въздуха. И американците докато се усетят какво се случва и организират контрамерки, руснаците ще са развърнали в тези ключови точки С-300/400 и пр. плюс изтребителна и морска авиация. И се получава един много голям A2/AD върху цяла Европа и Североизточна Азия. Пък нека НАТО се безпокои за Балтика и Тайван. ----- Никой няма интерес да владее над пепел. Още повече, знаейки че последствията от ядрената война са за всички.

Ясно е, че има предвид "фискален консерватизъм", ама нека поне не бърка основни понятия.

Pax Americana, въпреки всичките прогнози за края й, все още си е тук или поне успява да оцелее далеч по-дълго от Източния блок и руския мир. Можем само да гадаем какво ще се случи с американската империя в сблъсъка с Китай и дали изобщо тя ще оцелее (също както и САЩ). Американската демографията се влошава, също както китайската, по-специално раждаемостта на държавообразуващата група - белите, спада всяка година, което не вещае стабилност за бъдещето. Балканизацията на САЩ не е явление от вчера, а дълго продължаващ процес, чийто проявления са все по-ясни. Докато при китайците вътрешната борба протича по линия на съперничеството между Пекин (Севера) и крайбрежните региони (Юга).

Няма да е зле автора на текста да си направи историческа справка какви са "консервативните икономически теории".

https://en.wikipedia.org/wiki/Doomer

http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20211130000590 http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20211130000092

Доста ще е трудно за сегашните или бъдещите американски управници да удържат технологично КНР. Мисля, че поствах преди време в тази тема изследване на War College, резултатите от което не бяха много обнадеждаващи за САЩ - съвсем скоро няма да има ясен технологичен лидер, а ще бъдем свидетели на състезание между две равни страни. И май затова американците са тръгнали да затягат редиците на сателитите си и събират най-близките от тях на предстоящата среща на демокрациите. Което си е един вид очертаване на сфера на влияние и опит за създаване на общ фронт. Дали ще е достатъчно? Едва ли... Япония сама по себе си е интересен случай. Хем има технологиите и икономиката да бъде регионална сила, хем армията й не е така подготвена, както се ще на японските управници. 80 години пацифизъм казват своето и не мисля, че Япония сама ще може да бъде балансьор на китайските комунисти, най-малкото заради демографията си. Отделно Япония има териториални спорове с 4 страни - Русия, двете Кореи и КНР (5 ако броим и Тайван). С китайците спорят за скали в морето, с руснаците за Курилските острови, а с двете Кореи спорят освен за две скали, ами и за остров Цушима. Трудно може да се постигне общ фронт между южнокорейци и японци срещу КНР. Китайците много умело използват това и печелят пропагандната война в тази част на Азия срещу японците. Особено в Южна Корея. Вече съм писал, че китайците се третират по особен начин, южнокорейците също се третират по по-специален начин от китайските власти. Има дълбока историческа традиция за това. В китайския мироглед Корея винаги е на второ място, само Китай е преди нея. Докато Япония винаги е била агресор и китайците са водили няколко войни, за да спасяват корейците. Отделно в наши дни, добрите отношения между Япония и Северна Корея са причина за допълнително недоверие към всякакви японски намерения и инициативи. Интересно японците как преструктурират армията си - от фокусирана към отбрана на големите острови, към армия насочена за отбрана на малките западни острови. Това е типично англосаксонския подход, целящ чрез арогантни действия и изказвания да извадят извън равновесие поредната комунистическа диктатура. Сериозността на американските действия само потвърждава вече обсъжданото тук, че Тайван е важен, защото той е ключа към Първата островна верига. Няма да се учудя, ако американците се опитват да провокират китайците, с цел да ги въвлекат в гонка на въоръжението сега, докато САЩ все още имат някаква остатъчна икономическа и технологична преднина, отколкото ако започнат след 5-10 години, когато КНР ще е на горе-долу същото равнище. Затова е добре да се следи какво правят южните корейци, единственото което ги удържа да не скочат напълно в скута на китайците е американската военна доминация. Моментът, в който корейците се усетят, че САЩ не разполагат с военния капацитет да удържат Китай, веднага ще разкарат американците. Дълбоко се съмнявам, че японците ще искат да бъдат изолирани от събитията и няма да се учудя, ако и те разтикат американците, естествено след корейците. Имам едно такова усещане, че САЩ сами тръгнаха да разграждат Pax Americana още по времето на Обама или поне да я преструктурират. А на Тръмп и Байдън се падна да осъществят изтеглянето от второстепенните региони и конфликти и да се фокусират максимално върху Китай.

Технологиите в производствения сектор се развиват изключително бързо. Не е далеч деня, когато факторът "разходи за труд" ще бъде равен почти на нула. Също така: Рано или късно ще се случи откъсването на Китай от САЩ и тогава нещата ще станат интересни. С бързо растящи пазари из Африка и Азия, които по брой потребители са сравними със САЩ, за китайците няма да е трудно да си намерят алтернативи. Докато Япония, Южна Корея, Тайван са застаряващи общества, които нямат много възможности за избор - трябва да си изберат дали да са американски или китайски сателити. Японците засега са твърдо проамерикански, докато за корейците това съвсем не е сигурно. За сравнение. Новина свързана с Япония https://www.aljazeera.com/news/2021/11/27/japan-pm-to-step-up-defence-amid-china-north-korea-threats Няколко новини свързани с Корея: Първата е свързана с кандидат президента на опозицията. https://www3.nhk.or.jp/nhkworld/en/news/20211126_25/ Другите са свързани с предполагаемия наследник на сегашния президент, и кандидат за президент на управляващата партия. https://en.yna.co.kr/view/AEN20211125003700315 https://en.yna.co.kr/view/AEN20211125003700315 https://en.yna.co.kr/view/AEN20211112006500315 https://www.scmp.com/week-asia/politics/article/3155540/dangerous-south-korea-enter-defence-alliance-japan-and-us Интересна предизборна риторика. ----- Това следва да покаже, че на САЩ може да им се иска да изградят коалиция срещу КНР, вкл. кордон около него, както сториха със СССР, но ще им е по-трудно отколкото им се ще.