новорегистриран2

Япония вече обяви собствена стимулираща програма за няколко милиарда долара, която цели да подпомогне японските корпорации, които искат да преместят "производствените си линии" от Китай. Явно САЩ ще действат още по-мащабно. И остава само ЕС да видим какво ще предприеме.

Такъв приятелски, съюзнически, акт от страна на Русия, да върне сибирските китайци в Китай... с бонус.

Въпреки, че не съм от Пловдив, той е от градовете, които са моя слабост. Радостно е, че пловдивчани спазват мерките, за разлика от някои други "граждани". Още не мога да си обясня логиката на подобни наемодатели, които изпъждат наемателите си след един месец. Като е повече от ясно, че няма да могат да намерят нови хора в близките месеци. В Корея, примерно, вчера се разходих из някои от местните молове... Магазините и щандовете в тях почти нямаха клиенти, правят се промоции от 20 до 50%... НО собствениците на моловете не пъдят наемателите си, напротив, подпомагат ги по различни начини.

Това казва и един от членовете на Щаба, явно затова им е трябвало време. https://www.mediapool.bg/d-r-kunchev-virusat-mozhe-da-se-samoogranichi-ne-e-nuzhno-70-da-go-izkarat-news306607.html ----- Предният ми пост ще го редактирам да бъде в минало време.

Разликата е в това, че 1. финландската здравна система е несравнима с българската. Същото важи и за корейската. Преди средата на март нашата (българската) система нямаше ресурса да издържи евентуалния наплив от болни, защото 2. демографската пирамида у нас е такава, че предполага по-голям наплив и 3. разликата в развитието на отделните области и общини. Не знам как е при вас, но около 60% от заразените в Корея се оказаха млади сектантки на по 20 и няколко. Т.е. потенциалните пациенти в рисковата възраст са по-малко като брой. И въпреки това се наложи военните да спасяват положението. Но това е Корея, където няма чувствителна разлика в развитието на провинциите, за разлика от България. България, в която всичко е концентрирано в София и още 3-4 областни центъра, а извън тях е трагедия... Къде елита го е грижа за простолюдието? Освен в руската пропаганда, де. Има ги и то много, лошото е, че има една група с две разклонения представяща се за социалисти и умнокрасиви демократи, които натвориха поразии за десетилетия напред. И сега, като почнаха да им ограничават достъпа до обществения ресурс и се зададе жалния вой. ----- Като цяло мерките предприети в България от здравните власти (разбирайте щаба) по нищо не се отличават от това, което корейските им колеги искаха да наложат. Защо не ги наложиха е отделен въпрос.

Дисциплината, съобразителността, грижата за другите, мисленето за последствията от собствените действия... все качества, които липсват в голяма част от нашите сънародници... Примерно, наркоманчетата, които се събират по парковете какво да се правят? Пенсионерите, които се събират да играят шах/табла/карти и да пият какво да се правят? герберастите специално държат българското племе затворено, че да му вземат правата и да му наложат диктатура, че да могат да си крадат на воля и да си теглят кредити... щото нали бюджета е празен и опоскан... трябва да се прекрати договора за Ф-ките и да се раздадат парите на хората, че има глад... държавата трябва да даде пари на хората и на малкия бизнес, че иначе ще фалират и ще има глад...

Moon calls for ‘Korean New Deal’ to prepare for the future

Спомням си, че още преди една-две години го бяхме обсъждали Хазин в темата за него. Да, той манипулира тезите си, защото има изградена публика, която иска да чуе точно определена информация - Америка гибнет, мъй пабидьом... Но това съвсем не означава, че всичко казано и написано от него е лъжа и съвсем не го прави путинист. Вероятно е достатъчно умен, за да не критикува директно царя-самодържец и да оцелее и осребри позициите си... ----- Говорейки за Русия... Крахът на цената на американския нефт ще се отрази на индустрията в глобален мащаб... Американският нефт става по-търсен от руския и саудитския! Нищо учудващо да видим след месец-два статистика, че американците са увеличили значително износа на нефт към Азия, докато руснаците нищо... Т.е. с краха на цената на американския нефт предстои да се срине цената и на руския и саудитския. И ако американците могат да продължат да съществуват и с пострадала нефтоиндустрия, колко може руснаците да издържат без износа на нефт?

Не че имам теза, а само подчертавам неща, които сме ги обсъждали в тази тема, и че има и други, които разсъждават по същия начин. Т.е. един по-протекционистки свят (Запад), първоначално с по-висока безработица, с променена икономическа структура. Някой от тези мислители даже говори за един още по-китайски свят. В този ред на мисли Томислав Дончев намеква, че ще се помагат целенасочено определени предприятия, а не всички. Да видим какво ще се получи накрая.

Понеже виждам, че се интересувате от Хазин, препоръчвам книгата му Закат империи доллара и конец "Pax Americana" , в която прави анализ на американската икономика и взаимообвързващата зависимост на световната икономика и американското потребление/печатане на пари.

What we thought we knew about the economy and finance has been radically disturbed. Since the shock of the 2008 financial crisis, there has been a lot of talk about the need to reckon with radical uncertainty. We now know what truly radical uncertainty looks like. We are witnessing the largest combined fiscal effort since World War II, but it is already clear that the first round may not be enough. There are few illusions about the unprecedented acrobatics that central banks are performing. To deal with the accumulated liabilities, history suggests some radical alternatives, including a burst of inflation or an organized public default (which would not be as drastic as it sounds if it affects government debts held by central banks). If the response by businesses and households is risk-aversion and a flight to safety, it will compound the forces of stagnation. If the public response to the debts accumulated by the crisis is austerity, that will make matters worse. It makes sense to call instead for a more active, more visionary government to lead the way out of the crisis. But the question, of course, is what form that will take and which political forces will control it. Why will this trend continue? The American population has lost faith in globalization and international trade. Free trade agreements are toxic, with or without U.S. President Donald Trump. By contrast, China has not lost faith. Why not? There are deeper historical reasons. Chinese leaders now know well that China’s century of humiliation from 1842 to 1949 was a result of its own complacency and a futile effort by its leaders to cut it off from the world. By contrast, the past few decades of economic resurgence were a result of global engagement. The Chinese people have also experienced an explosion of cultural confidence. They believe they can compete anywhere. Consequently, as I document in my new book, Has China Won?, the United States has two choices. If its primary goal is to maintain global primacy, it will have to engage in a zero-sum geopolitical contest, politically and economically, with China. However, if the goal of the United States is to improve the well-being of the American people—whose social condition has deteriorated—it should cooperate with China. Wiser counsel would suggest that cooperation would be the better choice. However, given the toxic U.S. political environment toward China, wiser counsel may not prevail. https://foreignpolicy.com/2020/04/15/how-the-economy-will-look-after-the-coronavirus-pandemic/

https://foreignpolicy.com/2020/04/15/how-the-economy-will-look-after-the-coronavirus-pandemic/

To build our seemingly efficient supply chains, we searched the world over for the lowest-cost producer of every link in the chain. But we were short-sighted, constructing a system that is plainly not resilient, insufficiently diversified, and vulnerable to interruptions. Just-in-time production and distribution, with low or no inventories, may be capable enough of absorbing small problems, but we have now seen the system crushed by an unexpected disturbance. We should have learned the lesson of resilience from the 2008 financial crisis. We had created an interconnected financial system that seemed efficient and was perhaps good at absorbing small shocks, but it was systemically fragile. If not for massive government bailouts, the system would have collapsed as the real estate bubble popped. Evidently, that lesson went right over our heads. The economic system we construct after this pandemic will have to be less shortsighted, more resilient, and more sensitive to the fact that economic globalization has far outpaced political globalization. So long as this is the case, countries will have to strive for a better balance between taking advantage of globalization and a necessary degree of self-reliance. https://foreignpolicy.com/2020/04/15/how-the-economy-will-look-after-the-coronavirus-pandemic/

И аз благодаря за разяснението. Въпреки, че имам някои симпатии към австрийската школа не съм задълбочавал във вижданията им за военната икономика. От прочетеното оставам с впечатлението, че те се водят от принципа на guns and butter. Ето и едно интересна историческо сравнение на военните разходи на различните държави:

Изгубих известно време, за да намеря труда на въпросния Хигс. Та според него данните за военновременния БВП са нереални, защото е имало ценови контрол и де факто америкснската икономика е била планова за периода на войната. "Измъкването" от Голямата депресия се дължи не толкова на военната икономика, колкото на психологическия ефект от победата: Не искам да се обвързвам с неговото мнение, но то не е лишено от логика. Икономиката все пак е човешката дейност и като такава е силно зависима от човешката психология. Като намеря ще постна материали, които съм чел за икономическото възстановяване след пандемия/епидемия - там психологическия фактор също играе важна роля.

Perhaps the epitome of that “scientific method” today is the meteoric rise of the high-tech industry. Startups specifically focus on issues that trouble potential consumers on a daily basis. The social and economic issues inconvenience people to such a degree that there is often significant commercial value in resolving them. Startups analyze those issues, dissect their causes and persistence, and concretely propose resolutions using the most cutting-edge yet mass-consumable pieces of technology available. The fact that startup leaders come from every age group and social background in every country, only united by their pursuit of scientific solutions to real world problems, illustrates the power of Enlightenment principles. Against the rise of enlightened tech startups is the continued presence of traditional companies operating on Confucian principles. Producing relatively similar products for decades, these firms rely on the experience of senior staff to ensure maintenance of the business status quo. Those who loyally work for decades are rewarded with complete obedience of subordinates. The supposed “virtues” of the senior staff is unquestioned by their juniors. In the face of consumers’ changing tastes, these traditional firms speak only of “incremental” changes to their existing product lineups. New designs and functionalities may be introduced to core products to make them easier to use, but the value propositions of the products themselves remain unchanged. Senior leaders who monopolize decision-making in these firms are simply too risk-averse, and too attached to the products that are source of their exclusive knowledge and unquestioned power, to completely shift the company to new products that can solve new problems. As startups jump at opportunities to solve new issues consumers face, traditional firms find themselves hemmed in, sandwiched between lack of new markets to tackle and reduced demand for existing line of products. Given Confucian thoughts’ prominence in the region, it is not surprising that there is an abundance of such traditional firms in East Asia. Decades-old manufacturing firms led by veteran company men perfecting their particular machines have struggled in an era where people demand more than just physical conveniences. Obliviousness of senior leaders to changes in market demand, and reluctance of obedient junior staff to offer alternative views, has doomed these traditional companies to losses in both revenues and prestige. Asian manufacturers, in particular, have seen their glory drift away even as their tech counterparts surge in market value. The decline of Sharp Corp. and HTC Corp., venerable manufacturing brand names only a few years ago, show how corporate inertia favored by senior leadership can quickly sink a firm, no matter how formidable it was in the past. Their decline is all the more painful to watch given the rapid growth of Asian “unicorns” in the tech industry, backed by dynamic tech giants like China’s Alibaba and Japan’s SoftBank Group Corp. The key to reversing declining fortunes of traditional firms is to make them truly innovative in the “disruptive” sense, much in the same ways tech startups tackle new markets. And that effort must be led by the firms’ junior staff members, who, due to their youth, are more sensitive to the rapidly changing needs of consumers and the exploits of successful startups. The junior staff must be given more control over the future direction of traditional firms, in order to leverage their dwindling resources to steer the strategic direction toward new business opportunities. Confucianism stands in the way. A decades-old culture of blindly obeying one’s seniors, enforced by moral principles of Confucian thought, prevent companies from simply handing over the helm to whoever seems most enlightened. Age, rather than business acumen or critical thinking, is the determinant of power in a Confucian system, an arrangement few dare to challenge for fear of instability and disorder. If Confucianism’s hold on absolutism of seniority is not broken, innovative junior staff will not be able to act on their ideas until they themselves become conservative-minded seniors. The future of Asian, and global, economy now lies in the hands of truly disruptive innovators. Their ability to detect market needs, come up with creative solutions using the latest technologies, and quickly implement those solutions, will continue to create value for the economy in ways and at speeds that the world has never experienced before. Traditional Asian firms, bound by Confucian principles of corporate hierarchy, simply cannot compete with disruptive innovators unless they become more flexible and creative themselves. To do so, they must first shed the moral constraints Confucian principles put on them and replace conservative senior leaders with visionary junior ones. Confucianism has served Asia well in the age of mass production that required absolute obedience of workers to the leadership. The unifying nature of Confucianism provided Asia with the political stability and economic hierarchy it needed to succeed in the manufacturing era. But today, the “virtues” of leadership are not bestowed upon those who are older, but those who are more analytical, scientific, and innovative. No matter what age and social background one may be, as long as one can come up with ideas that can solve problems in a commercial way, there is possibility of success. Such an egalitarian distribution of knowledge is Enlightenment-driven but fundamentally anti-Confucian. In the world of innovation, ideas are always valued more than age or social position. Results from implementing ideas will determine social status, not number years of maintaining the status quo. The presence of Confucianism has made too many Asians reluctant to admit this fact and change their attitudes accordingly. For innovation to truly take hold, not just as something done by a few brave, rebellious individuals, but as a socially accepted and admired norm, Confucianism must first disappear from the Asian cultural repertoire. https://international.thenewslens.com/article/81908 И да не забравяме, ККП опазваше обществената хармония чрез обещанието да направи китайците богати. "Общественият договор" на другаря Дън Сяопин гласеше, че обикновените китайци няма да се интересуват кой държи политическата власт, а ККП ще се откаже от комунистическата икономика. Коронавирусът ще постави под силен натиск системата установена от Дън.

Авторът на видеото е военен историк, любител на ВСВ, с достатъчни познания по икономика. Неговата позиция е, че няма как данните за американския военновременен БВП да са реални, защото по време на войната икономиката е де факто планова. И го доказва именно с примера с "депресията", която реално е стъкмистика. Или силната цивилна икономика позволи на САЩ да насочи достатъчно ресурси и да създаде мощен ВПК. Иначе алтернативата е СССР и НРБ. Войната и ВПК винаги са генератор на иновации, защото там се концентрират обществените ресурси. Това, което правят англосаксонците е да намерят начин как да канализират по-бързо военните технологии за цивилни нужди - интернет е най-лесния пример. Но няма как новосъздадените военни технологии да бъдат капитализирани бързо и качествено, ако няма силен цивилен сектор. Двата сектора са взаимосвързани. Това ме кара да си мисля, че това е голямата слабост на континенталните европейци - недостатъчно силната цивилна икономика/индустрия. Немците, като че ли, имаха до 1945 подобна симбиоза, но дори те вече имат затруднения с иновациите и нововъведенията. Да, за разлика от СССР/Русия Китай разполага със силна цивилна икономика, която може изключително бързо да канализира подадените й иновации. Остава проблемен само ВПК, който трябва да генерира достатъчно големи изобретения, за да могат китайците да дръпнат напред. НО!!! Това е слабото място на държавите с конфициански традиции - подтискането на всякакъв индивидуализъм чрез брутална конкуренция на всяко ниво. Няма място и време за алтернативно мислене, за творчество. Затова аз съм скептичен, че китайските комунисти ще могат да надделеят над Запада. Отново да повторя проблема не е в самия китайски държавен капитализъм, нито в китайския ВПК, а в обществото.

Сърбите са един особен случай...

А краят на "военната икономика" е белязан от... СССР се сблъска със същия проблем през... 1990-те.

Според това изследване безработицата в САЩ ще бъде 20% през този месец.

Sources believe coronavirus originated in Wuhan lab as part of China's efforts to compete with US