cynology

Прочетох написаното с голям интерес. Изненадан и възхитен съм изключително приятно, че човек, стоящ настрани от проблема е успял да го усети и да проумее къде наистина са болежките. Има някои неща, които Ви убягват, защото сте достигнала до тях на базата на популарните разпространения относно т.н. каракачанско куче, как някои безвъзмездно раздават кученца само и само да помогнат на овчарите, за връзката на това скитническо племе (наблягам – племе, а не народ и никога не сформирало собствена народностна група) с траките, които пък от своя страна с нищо не са допринесли за величието на България, такава, каквато е била по време на идването на нейните създатели. Внасяте елемент на емоционалност, което е много мило. Но, спорове от подобен род като порода, принадлежност на породата, има ли я или я няма, такава ли трабва да бъде или някаква друга не могат да бъдат коментирани от позицията на личните чувства. В много отношения сте абсолютно права. Много по-аналитично разсъждаваща от „радетелите” на „каракачанското” или пък на „българското” овчарско куче. Аз имам свободата да говоря и казвам това, което мисля, това, което съм проучил, това, до което съм достигнал и осмислил като неопровержим (поне до момента) научен факт поради обстоятелството, че не членувам в нито една от организациите, претендиращи, че разбират от тези кучета и правят нещо в тяхно име. Това мое положение и тази моя позиция ме освобождават от догмата да следвам някаква натрапена, неподлежаща на разсъждение кучкарска политика. За овчарското куче на България може много да се говори. За съжаление малко хора имат какво да кажат. Трагедията е, че движещите фактори са съвсем различни от това, което този или онзи изтъква. Спомням си в момента нещо от Библията: „Всичките вкупом сгрешиха, всичките вкупом ненужни станаха”. Да робуваш на собственото си Его е нещо страшно. Старшно за околните, сред които живееш, страшно за това, с което се занимаваш. Поздрави !

Позволявам се да Ви дам съвет, с който естествено не сте длъжен да се съобразите. Хайде, поне по темата за кучетата и особено за някои специфики около тях, да се научите малко повече да четете, да имате интелектуалния капацитет да осмислите прочетеното и токава да демонстрирате широтата на познанията си и в тази област. От момента, в който видях, че сте доста широк капацитет по доста дистанцирани една от друга науки разбрах, че не мога да се "меря" с Вас, но все пак - добре е ако някъде в нещо сте специалист да се докажете именно там. Енциклопедистите измряха още през средновековието. Нищо против нямам да коментираме и кучетата и то конкретни специфики, но ми се ще да им отделите поне половината от времето, което аз съм им не отделил, а посветил и ако за това Ви стигнат остатъкът от годините до пенсия и ако е живот и здраве, може пък и да Ви отговоря. А колкото до т.н. "елинизирани траки" по отношение на каракачаните - и тук боравите с данни, който са морално остарели и науката отхвърли преди около (не съм много сигурен) 15 години.

Интересни разсъждения, с доста примеси и неточни определения, които в момента нямам време и възможност да коментирам. Но едно нещо не мога да се старпя да оставя така. Овчарското куче на България НЕ Е пастирска порода. То е куче пазач. Позволявам си да пиша за тези кучета, защото са били предмет на мои лични проучвания отпреди повече от 24 години и когато коментирам, зная какво казвам. И още нещо = когато се говори за кучето на българите е добре да се знае що за народ сме били ние и що за племе са били скитниците каракачани. Кой кога от къде се е появил, кой от кога с какво се е занимавал, кой какво е съградил и кой какво на готово е ползвал.

Да, за съжаление е така. За сметка на това, аз отговарям на всеки, стига да зная това за което говори.

Здравейте, Днес Ви отговорих в един фруг форум. В момента не съм в България.

Ядем и... растем Любов до гроб ! Като куче, котка и... мишки !

Хей, малките ! Не ме предизвиквайте, че ще ви затрупам. (Г-н Катрафилов, горното е в кръга на шегата. Аз никога не слагам иконки в своите постинги, но не съм сухар!) Поздрави за интересното попадение.

Кой се е качил толкова високо ??? ............. ............. ............. ............. .............

Къде да постъпя - в "Атака" или в четата на Расате ?!

Не само за овчарските кучета, но за всяка порода, за да се реализира пълноценно отглеждане и правилно възпитание, е необходимо да се притежават познания за нейния произход, специфика на работното направление и вродените поведенчески реакции. Българското овчарско куче (за улеснение по-нататък в текста ще го наричам “овчарско куче”) се отнася към групата на лупо-молосоидите. Носител е на такива качества като упоритост, самостоятелност при вземане на решения, увереност в собствените сили. Има силно развито чувство за териториална неприкосновеност. Под това определение се включват не само животните, за които се грижи, но също така – фермата, стопанина, неговото семейство и покъщнина. Извън “своята” територия овчарското куче е безразлично към чужди хора, дотолкова, доколкото не прецени, че те се явяват реална заплаха за него или за стадото, което охранява. Не е изключена проявата на нападение, ако бъде провокирано чрез викове, силен шум или предизвикващи движения. Малките и подрастващи кучета са дружелюбни и контактни. В процеса на израстване се стремят да заемат съответни рангови позиции спрямо събратята и сестрите си, което е причина за евентуални прояви на вътреполова и териториална агресия. Младото куче лесно запомня определен кръг от хора, които са близки на неговия стопанин. Поведенческите му реакции към тях се различават от тези, които демонстрира спрямо напълно непознати. За да израсне овчарското куче като социализирано и в същото време, запазило автентичността си животно, собственикът от най-ранна възраст трябва да заеме доминираща роля, с умение да коригира евентуалните поведенчески отклонения и най-важното да не позволява на кучето да своеволничи. Всяка подадена команда трябва задължително да бъде изпълнена, независимо колко труд и упорство ще изисква това. Спрямо малките кученца адекватни взаимоотношения се установяват по-лесно, отколкото с животно, което вече е преминало пубертета Често пъти подрастващите правят опит да не се подчинят на подадената команда. Характеризиращи се като упорити кучета, този им стремеж за неподчинение се запазва дълго. Ако не бъде проявена твърдост и настоятелност, те ще формират поведение на своеволност и несъобразяване с поставените към тях изисквания. В процеса на израстване кучето може да започне да демонстрира неподчинение като елемент на формиране на неговата йерархическа позиция. То не изпълнява подадените му команди или реагира мудно, изчаквайки да разбере каква ще бъде съответната реакция от страна на неговия стопанин. Затвърдяването на такъв вид поведение почти не подлежи на корекция. Това още веднъж потвърждава твърдението, че от най-ранна възраст кученцето трябва да разбере “кой командва” и поведението му да бъде модулирано по начин, позволяващ неговото бъдещо нормално използване. Съществен пункт, на който искам да наблегна, това е агресивността спрямо други кучета. Овчарското куче трябва безпроблемно да общува с представителите на всички останали породи, разбира се ако те не представляват реална заплаха към него. Боят между овчарските кучета (или с участието на други породи) не е критерий за неговите охранителни способности като пазач на стадото от хищници. Този вид междукучешки битки, освен че задоволява низките и извратени страсти на собствениците, не допринася с нищо за затвърждаване или доказване на утвърдени охранителни способности. Природата на овчарското куче не е да се бие с кучета. То трябва да бъде твърдо и готово на саможертва в борбата с чакали, вълци, мечки, а не със събратя от своя биологически вид. По отношение териториалното поведение на кучето, също са необходими корекции от страна на собственика. Често се разсъждава, което е вярно, че овчарското куче е силно териториално животно и с израстването ще започне само да охранява. Това е така дотолкова, че наистина с израстването кучето започва да приема всичко като своя собственост и не може да прецени докъде са границите на неговата територия. Ако то е на пасището заедно със стадото, започва да приема като свои не само поверените му животни, но и целия район, върху който те се намират. При евентуална поява на човек или други животни, то се нахвърля върху тях, приемайки ги като реална опасност за “собствените му” овце. Ако е в животновъдната част на двора, всеки който доближи, макар и да не навлиза в частта, където са овцете, ще бъде възприеман като заплаха и ще бъде атакуван. Ако в кучето не е формирана твърда представа за разрешено и забранено то ще предприема самостоятелни решения, често разминаващи се с изискванията. Вместо помощник на овчаря, то се превръща в негов проблем. Овчарското куче, макар и къснозряло в полово отношение, физически расте бързо. Още през първите шест месеца след раждането натрупва значителна телесна маса. Наблюдава се явна непропорционалност в екстериорните параметри. То може да е късо и високо, с голяма глава, несиметрична спрямо тялото, видимо по-дълги задни крайници и т. н. Всичко това е напълно нормално, ако не е резултат на заболяване или генетическа обремененост. От своя страна асиметричността в израстването и диспропорционалността могат да се запазят, ако кучето не се храни или отглежда адекватно на породните особености и изисквания. През целия период на активно израстване, от раждането до 20-24 месечна възраст, овчарското куче трябва да бъде хранено пълноценно и същевременно – да не бъде прекалено натоварвано физически. То не трябва да бъде принуждавано да бяга със скорост, която да го кара да преминава от ускорен тръс в галоп. Добър вариант за пълноценно физическо натоварване е плуването в чисти и спокойни водоеми. За разлика от много други молосоиди българското овчарско куче не е особено претенциозно към качеството и количеството на храната. Задоволява потребностите си при консумация на кости с остатъци от месо, сухожилия, хрущялна тъкан, вътрешни органи. Специфична породна особеност е високият дял на въглехидрати в дажбата. Много кучета възприемат с добър апетит хляб примесен с отпадъци от храната на човека, каша от ярма и други подобни. Голяма част с удоволствие ядат различни плодове и зеленчуци. Естествено, това съвсем не означава, че можем да храним овчарското куче, като преживно животно или прасе за угояване. Овчарското куче усвоява пълноценно енергията от хранителните вещества. Това е предпоставка за лесно и бързо затлъстяване. Макар и да е доста оспорвана теорията за “гладния ден”, при кучетата след 18 месечна възраст той спокойно може да бъде приложен. В един от дните на седмицата на кучето не се предоставя никаква храна. Тази форма на балансираност на дажбата не е в разрез с неговите биологични особености на хищник. По този начин се постига поддържане на добра физическа форма, особено при склонните към затлъстяване кучета. Независимо дали кучето се храни или е на диета, то винаги трябва да има постоянен достъп до чиста, питейна вода. Към особеностите в храненето на овчарските кученца спада и факта, че много от тях прекалено рано спират да усвояват прясно мляко. Киселомлечните продукти, особено различните закваски, съдържащи бифидо- и лакто- бактерии се усвояват напълно и са особено подходящи при храносмилателни разстройства и стрес. Оптималните грижи по отношение на възпитанието и отглеждането на овчарското куче са предпоставка не само за създаване на надежден помощник, но също така – на забавен компаньон и верен приятел.

Да, книгата е за силата на човешкия Дух, но мисля, че в същата книга бе описан случая, как кучешкия впряг спаси стопанина си, когато той пропадна в дупка, след като се пробива ледената кора. Възможно е и да смесвам случките от книгите, но мисля, че беше в тази.

Зависи за каква дресура ще се използва. Естествено, както казах и по-горе, не можем от куче от дадено направление да искаме да върши неща, присъщи за куче от друго направление. Селекцията по работни качества си казва своето и не напразно хъскито е да се ползва за впряг, а не например, да ловува на пернат дивеч с правене на характерната "стойка". В момента се сещам само за една книга, отнасяща се до северните кучета и тяхната интелигентност според работата, за която са предназначени. Книгата се казва "Десет кучета за една мечта". Не зная дали в момента може да се намери на пазара. Аз съм я чел преди около 20-тина години. Чел съм и други с подобна тематика (това не са художествени произведения, а разкази на полярни пътешественици), но за съжаление в момента не си спомням заглавията. Поздрави !

Здравейте, Много е трудно да Ви бъде даден правилен съвет въз основа на оскъдната информация, която подавате. Първото и основно правилно е, че човек трябва да си отговори на поредица от въпроси преди да е взел куче в дома си. Така например, за да Ви се даде някакъв съвет е необходимо да се знае: 1. На каква възраст кученцето е влязло във Вашия дом и как е било гледано до момента, в който сте го взели. 2. Заедно с майката, братчетата и сестричетата си ли е живяло или е било в изолация. 3. На каква възраст е кучето Ви в момента. 4. Как е гледано кучето от момента на взимането му до настоящия момент. 5. Какви са условията му на живот – заедно с Вас в жилището ли живее или е в самостоятелна клетка на двор. Вързано ли го отглеждате или свободно. 6. Колко време прекарвате с кучето и в какво се състои пребиваването Ви при кучето. 7. Как се държи кучето, когато го извеждате на разходка, как се държи по принцип, когато е пуснато да играе свободно и още много, много подобни. Начинът, по който описвате проблема показва, че до момента той не е съществувал и сега – изведнаж я извеждате, тя спира да Ви слуша, когато я извикате да дойде при Вас и Вие 3 часа сте я гонили. Опитайте се да ми дадете възможно най-подрбни отговори на поставените от мене въпроси. Ежедневно ли извеждате кучето си, колко време му осигурявате за разходки и т.н. За да не отегчаваме аудиторията, може да ми пишете и на лични съобщения. На база на данните, които ще ми дадете, ще опитам да Ви помогна, което от разстояние и без да съм видял кучето ще бъде много трудно, но не пречи да пробваме. Поздрави !

Поместените по-долу снимки са дело на Мустафа Сонмезер от Турция. Below photos made by Mustafa Sonmezer from Turkey. Мустафа Сонмезер Анатолия Приготвяне на храна и хранене на кучетата Водопой Кучетата Стадото

Напълно споделям рязсъжденията Ви ! Поздрави.

Храносмилателната система на кучето има свойството да се нагажда към определен вид храна и тип на хранене. Ензимната система и микрофлората в червата се "настройват" към дадена храна и всяка следваща промяна може да се отрази неблагоприятно на кучето. Имал съм случай с намерено куче, което е хранено само с хляб, при даване на гранули да получи храносмилателно разстройство. Нормалното му състояние се възвърна, когато изключих гранулите и започнах отново да му давам само хляб. В последствие постепенно започнах добавяне на гранули (и различни хранителни отпадъци) с отнемане на съответно количество хляб. Така, за един доста дълъг период преминахме към хранене само с гранули. А колкото за правилното и балансирано хранене, наистина ние хората не можем за себе си да го осигурим пък камо ли за кучетата си. Аз мисля, че понякога темата за балансираното хранене (колкото и да е важна) се преекспонира и започва да ми "намирисва" повече на снобизъм, отколкото до истинска загриженост за кучето. Едно малко отклонение: Специалистка по хранене на кучетата препоръчва на всяка цена в дажбата да се включва келп (вид водорасли). Ха сега да видим, какво ще правим ?!

Днес се включих с мнение относно названието на светеца – Йоан или Иван. Изказах лично мнение, но през целия ден ме глождеше мисълта дали съм прав или не съм. Преди малко направих справка в „Житията на Светиите”, авторски колектив, фототипно издание на Светия синод и Българската православна църква. В азбучника на имената на светиите, които Източната православна църква почита, са посочени всички Йоановци. Срещу името Св. Йоан Рилски в скоби е посочено (вж. Св. Иван Рилски). Посочени са страниците в двутомника, където може да се намери информация за светеца. Навсякъде в текста той е представян с името Иван. Това ме кара да се чувствам объркан и да се разколебая в днешното си твърдение. Не съм сигурен дали тук някъде не беше споменато, че светеца има написана своя автобиография. Ако тя може да се преме за достоверна (че е именно негово дело, а не обработка на някого), да се провери в нея как той се представя – като Йоан или като Иван, разбира се, ако има такъв момент в автобиографията. Оказва се, че въпроса относно произнасянето и изписването името на светеца е доста комплициран и ако трябва да се даде окончателен отговор, който да се приеме и като най-коректен, бе било добре да се направи богословска справка, а не да се въртим в сферата на догатките, личните предположения и предпочитания. Поздрави !

Извинявам се, че взимам отношение по темата. Мисля, че не е редно имената да се „превеждат”. Ако едно име се е наложило под дадена форма на изговаряне или изписване, то трябва да се използва именно под тази форма. Някой беше писал по-горе, че няма значение, защото (цитирам по памет) „Йоан, означава Иван, означава Жан и т.н”. Аз не приемам тази теза. Йоан си е Йоан, Иван си е Иван без да се правят всевъзможни преводи. В противен случай, ако следваме логиката за „превеждане” на имената, означава, че в текстовете с подобни имена би трябвало на български да изписваме преводната им форма. Примера с Георг (Джордж) Вашингтон или с Джордж Вашингтон (Уошингтън) е некоректен, защото става дума за название привнесено в нашата страна и макар и неправилно произнасяни, са се наложили в изоговора, „побългарили” са се и не могат да бъдат еталон за приравняване спрямо други имена. Ако в каноничната литература (в случая е достатъчно да се обърнем само към Светото Евангелие) името е Йоан, означава, че е Йоан. Това, че българският народ като изговорна форма е приел да го нарича Иван, съвсем не означава, че е Иван. Друг е въпроса, ако човек при раждането си е кръстен Иван. Естествено, него не можем да го наричаме Йоан. Не претендирам за компетентност по написаното, изказвам лично мнение. Поздрави !

Да, разсъжденията ви са правилни. Въпросът е, че превантивността трябва да се води своевременно, а не когато вече са налице старчески (разбирай - органични) изменения. Не напразтно в редица гранулирани храни за кучета (с всичките си резерви, които вече изразих към тях) са посочени и специфични добавки. И тези добавки фигурират в храните както за малки (бебета) кученца, така и за подрастващи, така и за възрастни. В почти всяка „сериозна” храна за кучета, ще видите, че фигурира наличието на Омега-6 и Омега-3 (есенциални или наречени още незаменими мастни киселини). Те имат отношение към: - растежа на малките и подрастващи кучета; - към укрепване и нормално функциониране на имунната система; - към състоянието на кожата и космената покривка; - към репродуктивната (възпроизводителната) функция както на женското, така и на мъжкото куче; - към нормалното функциониране на черния дроб и на пикочо-отделителната система (по-специално-върху бъбреците); - контрахирането на гладката мускулатура; - костно-ставни изменения; Много важно е наличието на коензим Q 10, действащ на клетъчно ниво, осигурявайки нормално протичане на всички метаболитни процеси и оптимално функциониране на организма като цяло. Антиоксидантите са изключително полезни, особено при една дисбалансираност на дажбата, но според мене най-добрата комбинация на антиоксиданти е, когато са включени едновременно витамин А, витамин С, витамин Е и Селен. В момента не се сещам има ли ветеринарен препарат в такава комбинация. Съгласен съм с Вашия ветеринарен лекар, че по отношение на витамини и минерали е много по-добре да се ползват такива, които са предназначени за хора, отколкото съмнителни ветеринарни. Това съвсем не означава, че отричам ветеринарните препарати, но много е трудно да се гарантира реалното качество с това, което е отразено на описанието. От месото, като най-подходящо за кучето е пуешкото и пилешкото, заешкото, телешко, конското, ярешкото, агнешкото. Около 25-30% от месото, което се дава на кучето трябва да е сурово, за да има реален смисъл, че кучето се храни именно с месо. Лично аз не предпочитам вътрешни органи с изключение на сърце (в края на краищата то е мускул). Белият дроб няма почти никаква хранителност, а черният дроб е депо за всички токсини, налични в организма на животното, включително и наличие на антибиотици и хормони, ако е прилагана такава терапия. Ако се дават вътрешни органи е добре също да бъдат сурови или полуопечени (специално за черния дроб), но като изходим от факта, че вътрешните органи могат да бъдат опаразитени, този начин на изхранване не е за препоръчване. Това означава, че би трябвало да се изключи от дажбата на кучето. Много подходящ продук за хранене на кучето са трахеите от животни, но задължително почистени добре, за да няма по тях остатъци от щитовидната жлеза. Оризът е добра храна за кучето. Давал съм и зеленчуци (настъргани сурови в основното ядене на кучето или леко задушени). Плодове не съм двал никога, но често някои от кучетата ми сами са вземали такива, когато ги открият. Имах преди години куче, което буквално късаше ягодите от растението и ги ядеше и то с доста голям апетит. Аз давам хляб от време на време по-скоро като занимавка на кучето, а не като основно хранене. Задължително хляба трябва да е сух, подобно на сухар. По този начин кучето се заиграва, а гризейки сухия хляб то „почиства” зъбите си без опасност от наслоявания на меко тесто по тях, което пък от своя страна води до развитие на ферментационни и гнилостни процеси. Затова и ако давам гранули, предпочитам винаги да бъдат сухи, а не накиснати с вода, бульон или нещо друго. Всичко, което изброих по-горе е добро за хранене на кучето, но също както вече писах някъде, много трудно можем да балансираме всички тези продукти в най-подходящо съотношение и количество така че, хранейки кучето си с тях да сме сигурни че сме постигнали оптималния вариант.

Здравейте, Не мога да кажа дали е необходима отделна тема по отношение на шиитизма и сунизма, защото не съм достатъчно компетентен, за да бъда достоен събеседник. Аз изказах лично мнение, защото имам лични впечатления. Контактувам с много хора, от различни вероизповедания (малко преди да започна да отговарям на Вашето съобщение, писах писмо на познат от Египет). Лично моето убеждение е, че Бог е един и това кой как ще го назовава е въпрос на църковни догмати, но не и на религия. В трите основни религии (всъщност - с общо начало) - йудизъм, християнство и мюсюлманство основната идея е хората да се обичат. Това е достатъчно, за да живеем в мир и разбирателство. За съжаление, порокът на Еволюцията - човека, както всичко останало, така и тук със своята намеса е довел до живота, който водим всички ние по земята.

Хранителна агресия при вълци Класическа форма на агресия

Схема на степените на агресивност по К. Лоренц Игрова агресия при подрастващи Игрова агресия при възрастни Невротична агресия (Агресия на вързаното куче - Chain Aggression) Страхова агресия при вълк Страх