cynology

Това е вярно, че изповядващите шиитизма са по-малко. В много отношения мюсюлманите ги определят като сектанти, така както ние например наричаме евангелистите, адвентистите и т.н. (моля не ме репликирайте, че са официално признати деноминации в нашата страна; така или иначе те не изповядват ортодоксалното източно православно християнство). Шиитизма, за разлика от сунизма е много "по-отворен" към контакти с християнството. Днес пропуснах да посоча, че например в котленско еленския Балкан, също има мюсюлманско население. Така например в Ябланово преобладават (ако не са и всичките) шиити. Само на около 15 км от там има селище, където населението му е 100% сунити. Шиитите са много по-склонни да приемат някои светски порядки, за разлика от сунитите, което често предизвиква презрение и подигравка от страна на сунитите спрямо шиитите, като първите се самоопределят като "истинските" мюсюлмани. Казах, че нямам претенции да познавам мюсюлманската религия и нейните специфики, аз съм източноправославен християнин, но имам много познати мюсюлмани и информацията която поднасям е базирана на разговори между нас, а не на телевизионни коментари или просветителски брошури. По-страшно, поне според мене е ислямизирането на циганите, на които се внушава, че са мюсюлмани (директно голяма част от тях се самоопределят като турци, което от своя страна предизвиква искрена и основателна ненавист сред турците). Внушава им се и се възпитават именно в сунизъм, който е много по-радикален и много по-опасен за нарушаване на етническата толерантност в нашата страна.

Господин "Syrian", Предполагам, че към мене сте се обърнал с думите "...мисля, че ти си в грешка". Възможно е да съм в грешка. Нямам претенции и самочувствие по отношение на темата. Мога само да допълня, че не черпя информацията си от телевизионните репортажи. Имам много приятели турци от района на Кърджалийско, от района на Шумен и Разград, а и в самата Турция. Във връзка с моите интереси съм посещавал и Иран. Познавам достатъчно много шиити и то доста добре. Поздрави !

Съгласен съм с Вас, а и не напразно няколко поста по-нагоре съм написал: "Няма най-добри и най-лоши. Зависи от ъгъла, под който се гледат нещата и е достатъчно относително. Добрият за един може да се окаже лош за друг."

Поздрави, За информацията, на която сте попаднали. В моите архиви имам аналогична, която в своите твърдения е още по-скандална по отношение твърденията на еволюционистите.

Малко информация в оригинал за "бащата на народите" от днескашния ден: Согласно опросам, 30% населения моложе 30 лет оценивают преступную деятельность Сталина скорее положительно, чем отрицательно, более четверти этой возрастной группы готовы были бы сегодня проголосовать за Сталина. По словам председателя правления Международного общества "Мемориал" Арсения Рогинского, трагедия 1937/38 годов не вписывается в государственную историческую концепцию славного и прекрасного прошлого", пишет Die Welt. В подмосковном Бутово, где 70 лет назад производились первые массовые расстрелы, накануне был установлен деревянный крест, привезенный в Москву на кораблях с Соловецких островов. Маршрут креста предполагал обход стороной штаб-квартиру ФСБ на Лубянской площади. Преступную деятельность Сталина оценивают как положительно, так и отрицательно, подчеркивает немецкое издание. По словам президента РФ Владимира Путина, "Россия не может позволить навязать себе чувство вины". Президент Путин все же высказался за то, чтобы 1937 год не исчез из памяти. Однако при этом он четко объяснил, что высокие моменты русской истории имеют преимущество перед воспоминаниями о массовых убийствах при Сталине. Россия не может позволить навязать себе чувство вины. Непосредственно о памятном дне глава Кремля не сказал ни слова. Григорий Явлинский, глава оппозиционной либеральной партии "Яблоко", интерпретирует молчание российского руководства как "симпатию официальной российской власти к сталинскому режиму". Политика, проводимая сегодня в России в отношении большевизма и сталинизма, малодушна и лицемерна, она завела общество в тяжелый кризис самоидентификации, считает он. Явлинский считает, что мифы и иллюзии об "отце народов" сохраняются и распространяются "со школьной скамьи". (Полный текст на сайте InoPressa.ru.) Поиски ясных слов в эти дни в Москве будут напрасными. По словам председателя правления Международного общества "Мемориал" Арсения Рогинского, "хотя российское руководство и не отрицает трагедию 1937 года, но оно задвинуло ее на периферию общественного сознания, потому что она не вписывается в государственную историческую концепцию славного и прекрасного прошлого". Зато не промолчал его коллега из Киева. Президент Виктор Ющенко подтвердил, что "в истории Украины память о Соловках свята". Жертвой массовых убийств пало непропорционально много украинцев. "Наш долг - сделать все, чтобы подрастающее поколение никогда не забывало трагических сторон нашей общей истории. Преступления тоталитаризма должны быть осуждены". Перед тем как попасть в Бутово, поминальный крест высотой в 12,5 метров, сделанный из сибирского кедра, которого удостоились эти жертвы, сделал остановку в храме Христа Спасителя, где по этому поводу собрались многочисленные верующие. Скорее всего, такой маршрут был выбран еще и поэтому, что он обходил стороной Соловецкий камень, установленный на Лубянской площади, где расположена штаб-квартира ФСБ. Российское руководство не любит, когда в этом месте проходят памятные акции, так как они никогда не обходятся без возмущения в связи с возрождением в стране сталинизма. Церковь, лояльная государству, такого позволить себе, конечно, не могла. Был составлен всеобъемлющий список врагов советского народа Начало сталинским репрессиям, известным как Большой террор, положил "приказ №0047", подписанный народным комиссаром внутренних дел Николаем Ежовым. Его целью было "окончательное решение проблемы внутренних врагов Советского Союза". Иными словами - "профилактическая социальная чистка в предвоенной ситуации". На самом же деле, как утверждает Арсений Рогинский, председатель правозащитной организации "Мемориал", указ был обращен против бывших крестьян-единоличников, священнослужителей, против дореволюционной интеллигенции и представителей различных партий. Этому приказу предшествовало распоряжение Сталина о составлении всеобъемлющего списка врагов советского народа. Главное коварство приказа состояло в том, что региональным властям спускались расстрельные "квоты". Например, в Азербайджане, по первой категории - смерть через расстрел - следовало ликвидировать 1500 человек, еще 3750 нужно было провести по второй категории и приговорить к 8-10 годам лагерей. Для маленькой автономной республики немцев Поволжья эти квоты составляли 200 и 700 человек соответственно. Однако эти числа были лишь ориентировочными, "собственная инициатива" региональных партийных организациях поощрялась. Вскоре между региональными партийными лидерами развернулось соревнование - кто уничтожит больше врагов. Первоначально заявленный показатель в 268950 "врагов народа" был быстро и многократного перекрыт. К середине ноября 1938 года под самыми абсурдными предлогами в условиях ускоренного судопроизводства к различным мерам наказания были приговорены более 800 тысяч человек.

На долните две снимки кучетата са от породата Акбаш

Едно по едно, във връзка с написаното от Вас: 1. Ако термина „екстериор” Ви звучи нелепо, ползвайте българското „външност” или „външни форми”. А иначе екстериорът като термин е официално приет в животновъдството и няма как да бъде избегнат. Аз също се стремя да избягвам чуждиците в езика си, но понякога, колкото и да се опитвам, ги допускам, а в други случаи те просто нямат еквивалент. 2. Това, че човека е върха на еволюцията е материалистично схващане. Не ми се спори по темата. За справка може да се обърнете към литературата по диалектически материализъм и други такива подобия. Аз много често цитирам една мисъл, която мисля, че беше от Ничше, изказана в произведението му „Антихрист”: „И Бог си има своя грях. И това е човекът.” 3. От няколко години работя по проект, свързан с поведението на кучетата – по конкретно, форми на агресия и методи за нейното коригиране. Работя и по проблеми, свързани с турската порода кучета пазачи – Кангал. 4. Предложението, което ми правите относно набавянето на група безпородни животни е неприложимо по две причини. Първо, такава група не може да се събере произволно и постави в изкуствена среда (данните няма да са достоверни). Второ, не мога да се възползвам от кучетата в сутентски град, защото съм на около 300 км от него.

Първо искам да заявя, че не съм специалист по хранене на кучетата и мога да говоря единствено от позицията на личното си мнение. Аз съм твърдо против храненето с гранули и в същото време храня своите кучета почти единствено с гранули. Веднага възниква въпроса що за противоречие. Първото, което бих изтъкнал като мотив, че храненето с гранули става бързо. Пести се време, енергия, много по-малко разходи, много по-малко място, необходимо за съхранение на гранулите. Няма по добро хранене от това на животното да се дават естествени хранителни продукти, съответстващи на вида му. Кучето като омнифорно животно (всеядно) може да се храни с почти всичко. Естествено, най-подходящата храна за него е животинският протеин (в края на краищата то е повече хищник, отколокото тревопасно /това е под формата на шега, но е факт/). Много малко фирми (ако всички от тях са искрени в твърденията си) могат да гарантират, че добавят в гранулите именно месо, а не субпродукти, различни видове брашна, ароматизатори и безброй много консерванти. Имам колега от Канада, който е тесен специалист по хранене на кучета. Той ми е посочвал няколко фирми (американски и канадски), които предлагат наистина реални продукти от животински и растителен произход под формата на прах или дълбоко замразяване, но когато изисках ценовите листи разбрах, че това в България могат да си го позволят само единици от снобите-кучкари. От няколко години насам в Западния свят (и в Япония) е популярно така нареченото BARF хранене (BARF - Biologically Appropriate Raw Food). На кучетата се дават изключително реални хранителни продукти. За съжаление тази форма на изхранване изисква много средства за набавяне на продуктите, подходящи условия за съхранението им, специални порционни справочници, където е посочено от кое по-колко да се дава и по какъв начин да се приготви. За съвременния, динамичен и финансово оскъден начин на живот, който водят повечето българи, тази технология е просто неприложима. Моя позната, която храни по този начин (от САЩ), специално заради кучетата си отглежда птици и зайци, които след съответна кулинарна обработка дава за храна. Когато ми е обяснявала технологията, се оказа, че това е буквално цяла самостоятелна наука – специални ножове за различните манипулации (клане, дране, разфасоване и т.н.); специални съдове за съхранение, които няма да позволят окисление на поставения в тях продукт; специални съдове за приготвяне на храната – чрез задушавана, полусваряване и т.н. Това, че много хора дават натурална храна на кучетата си е добре, но те в никакъв случай при обикновени условия, не могат да създадат необходимата балансираност на дажбата, както по отношение на хранителните вещества, така и по отношение натовареността на самата храносмилателна система. Затова повечето хора прибягват към гранулираното хранене. Това е с няколко думи. Относно рибеното масло: Не разбрах защо трябва да се дава на възрастно куче. Има резон да се дава на сучещи или току що отбити и подрастващи и то при условие, че са застрашени от рахит, но в комбинация с калций.

Аз не приемам наложилата се в популярната литература теза, че кучето, попаднало в дома на стопанина си, го приема като господар (водач) на глутницата, а себе си за част от тази глутница, но това е друга тема и можем да я разискваме допълнитлено.

Умишлено съм поставил снимки на кучета от различни породи. На въпроса е трудно да се отговори еднозначно. Има прекалено много условности. Когато кучето е собственост на семейството, в което се е появило новороденото дете привикването към него става много по-лесно, отколкото същото куче да привикне към чуждо дете. Условие за това обаче е, че кучето трябва да е много добре социализирано към хора и най-вече – към членовете на семейството, в чиято група живее и то. Много важен заключващ агресивността механизъм в природата на кучетата е т.н. инфантилност на другия индивид. По принцип, голямо животно от даден вид не напада малко (подрастващо) от същия вид. Нещо такова се наблюдава при кучетата по отношение към децата. На тази основа се изгражда връзката „голямо куче – дете бебе”. Има породи, за които е прието, че са по-склонни към приемане компанията на малкия човек. Такива са Шотландското Коли, Голдън Ретривъра, Немското Овчарско Куче. Така например, за турската порода кучета пазачи Кангал (ще поместя отделно само техни снимки в компанията на деца), казват: „Ако един Кангал нападне дете, значи не е Кангал”. Както казах по-горе, написаното до тук и твърденията на различни хора, са доста условни. Моето лично мнение е, че никога не трябва да се рискува малко дете (особено, ако е още пеленаче) да се оставя напълно самостоятелно с кучета. Една от причините е, че често кучето е много по-едро от детето и съвсем неволно може да го смачка (вижте поместените по-горе снимки 4,5,6 и 7). Друга причина е, че малките деца издават разнообразни звуци. Ако например детето започне да плаче или пищи, може да се отключат ловни страсти в кучето и изхода да бъде фатален за детето. Контакта между деца и кучета е повече в полза за децата, защото възпитава в тях любов към животните, освобождава ги от страха, които изпитват много хора при вида на куче, прави ги по-отговорни, ако им се даде възможност те да се грижат за кучето. Така че казано накратко – куче от всяка една порода може да живее с дете, но всеки случай е строго индивидуален без да се правят генерални обощения.

Няма най-добри и най-лоши. Зависи от ъгъла, под който се гледат нещата и е достатъчно относително. Добрият за един може да се окаже лош за друг. Въпросът е кой каква диря е оставил в историята и какво са допринесли деянията му в глобален мащаб. Хвалените вчера, са хулени днес. Хулените днес, утре може да ги въздигнат на пиедестала на светците. Всичко е въпрос на виждане и морални цинности. В момента се сещам - Майка Тереза.

Храна за кучето. Техника на хранене на кучетата 1. Храна за кучето. Храната трябва да е разнообразна. В опитни условия е установено, че при консумация само на мазнини смъртта настъпва след 65-70 дни. При хранене само с белтъчини смъртта настъпва след 35-40 дни и при хранене само с въглехидрати - след 30-35 дни. През зимните месеци количеството на мазнините в ежедневната дажба се увеличава. През лятото количеството се намалява, но не трябва да спада под 1 гр на килограм тегло. Основна храна за кучето е месото и субпродуктите. Както вече беше отбелязано, в дажбата е неотменно и наличието на храни от растителен произход. Това са различни видове брашна, зеленчуци, плодове, кореноплоди. Освен по разнообразие на продуктите и ниво на сухото вещество, дажбата трябва да е балансирана и по отношение на минералните вещества и витамините. Храни от животински произход. Характеризират се с богато съдържание на белтъчини, мазнини, минерални вещества и са високо калорични. Месото (Holme, 1982) от различните животни, без лойта, съдържа до 25% белтъчини, от 2 до 9% мазнини и до 75% вода. Усвояемостта му е 95-99%. Не по-малко от 25% от месото трябва да се дава в сурово състояние, след като предварително е проверено от ветеринарномедицинско лице. Костите са бедни на белтъчини, но са богати на минерални вещества. Съдържат около 34% калций и 18-19% фосфор. По съдържание на калций и фосфор 15 гр кости се равняват на 1 кг месо. Като самостоятелна храна не се използват, но задължително трябва да присъстват в менюто. Особено необходими са за млади и растящи кучета, бременни и кърмещи. Не бива да се злоупотребява с консумацията им. Те обременяват храносмилателната система и предизвикват обстипация. Животинските мазнини са богати на енергия, високо калорични са и съдържат в големи количества мастноразтворими витамини. Мазнина, в която е пържено не се дава на кучета. Тя е наситена с токсични вещества, включително и канцерогени. Млякото е основна храна за малките кученца. Бедно е на желязо и витамин D, но е добър източник на калций, фосфор, висококачествени белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамин A и витамини от групата B. Яйцата са добър източник на желязо, белтъчини, рибофлавин, фолиева киселина, витамин B12, витамин A, витамин D, витамин C, въглехидрати. Количеството на витамините от групата B е по-голямо в жълтъка. Кучетата не трябва да се хранят със суров яйчен белтък. Храни от растителен произход. Богати са на въглехидрати и витамини. Усвояват се до 80-90% от организма на кучетата. Необходимо е да се подлагат на предварителна термична обработка поради трудната смилаемост на влакнините. 2. Техника на храненето. След раждането основната храна за кученцата е майчиното мляко. Отличава се с добра усвояемост и голяма хранителност. По състав на основните компоненти превъзхожда млеката на много от селскостопанските животни. Бейнс (Baines, 1981) установява, че в 100 гр кучешко мляко се съдържат 8,1 гр белтъчини, 9,8 гр мазнини, 3,5 гр захари, 0,28 гр калций, 0,22 гр фосфор и 120 Kcal енергия. Мазовер (1960) посочва, че за лактационен период от 43 дни кучките отделят до 33 л мляко. Според Хартл (Hartl, 1970) за същия лактационен период млякото, което отделят женските немски овчарски кучета е около 27 л. При наши проучвания през 1988 г. сме установили, че немско овчарско куче за период от 5-ия до 38-ия ден на лактацията отделя около 26 л мляко. Лактационната крива нараства до 21-ия ден, а секреция на мляко се наблюдава до 45-ия ден. Млечността се влияе в голяма степен от състава на дажбата, нивото на хранене и начинът на отглеждане. Кърменето на кученцата трябва да продължи не по-малко от 40-45 дни. Ако са повече от 5 на брой, от втората седмица след раждането започва тяхното подхранване. При по-голямо кучило подхранването започва още от 7-ия ден. Според Бьорк (Bjoerck, 1957) пълноценна и добре балансирана е следната смес: 800 мл краве мляко, 200 мл сметана с 12 % масленост, 1 бр яйчен жълтък, 6 гр стирилизирано костно брашно, 4 гр лимонова киселина, 0,6 мг витамин A и 0,0125 мг витамин D. При собствен опит (Атанасов, 1988) с подхранване от 10-ия ден сме получили добри резултати със следната смес: на 1 л сварено краве мляко се добавят 2 сурови жълтъка от кокоши яйца, 5 мл витамин C, малко сол и захар, така че да не се чувства нито соленост, нито сладникавост. Сместа се предоставя с биберон, след като кученцата са изсукали млякото на майката. От 20-ия ден се дават по 2-3 перли рибено масло. Количеството му се увеличава успоредно с възрастта. Редица водещи фирми са разработили и предлагат на пазара изкуствено мляко за кученца. През 1974 г. Муса (Мussa) провежда експеримент, при който контролна група кученца е приемала майчино мляко, а опитната група е хранена с изкуствено мляко. Въпреки еднаквите условия на отглеждане, в края на експеримента, който продължил 30 дни, среднодневният прираст на опитните кученца бил с 23,14 % по нисък от този на кученцата, кърмени от своите майки. През бременността хранителните вещества са необходими не само за поддържане на организма на кучката, но за развитие на ембрионите. От момента на заплождането в дажбата се увеличава участието на белтъчините, минералните вещества и витамините. След 30-ия ден от бременността се увеличава броят на храненето за сметка на обема на дажбата за всяко хранене. Няколко дни преди окучването апетитът може да спадне. Възможно е да се стигне до пълно отказване на храна. Това е естествено и животното не бива да се насилва или да се предполага, че е болно. По време на лактация на кучката се дава предимно месо, сирене, суров яйчен жълтък и прясно мляко (ако не предизвиква растройство). Бременната и кърмеща кучка трябва да има постоянно осигурена чиста питейна вода. Храната трябва да е разнообразна. В противен случай настъпва извращаване на апетита. Появяват се стомашночревни, минерално недоимъчни и витамино недоимъчни заболявания. 3. Вода. При настъпване на общо обезводняване на организма (дехидратация) възниква жажда. Централните нервни механизми, които регулират съдържанието на вода в организма се намират в хипоталамуса на междинния мозък, в лимбичната област и в мозъчната кора. Съвкупността на тези нервни механизми обособяват така наречения “център на жаждата”. Стимулите за пиене на вода се появяват, когато около 1% от вътреклетъчната вода напусне клетката. Загубата на телесна вода в количество, равно на 0,5% от теглото на кучето, е прагът, при който възникват стимули за пиене. Водата е основна съставна част на организма. В различна степен се съдържа във всички хранителни продукти. Немското овчарско куче приема дневно около 2-3 л вода. Това количество не е постоянно и зависи от редица фактори. При усилена работа и в горещите дни нуждата се увеличава. Потребността от вода се променя и от физиологичното състояние на животното - болест, бременност, лактация. По-темпераментните кучета пият по-често вода. Количеството на приетата вода е по-голямо, когато кучето се храни с гранули. Информацията за сухостта на храната се предава от рецептори, които са разположени в устната кухина и глътката. Кучетата пият вода бързо, на големи глътки, като подвиват езика си подобно на лъжица (лочат).

Нормалното протичане на всички физиологични процеси и добрата работоспособност на кучето зависят в най-голяма степен от пълноценното хранене. Неспазването на определени норми и правила е предпоставка за нарушаване на обмяната на веществата в организма. Настъпват авитаминози, костно-мускулни заболявания, понижена плодовитост. Новородените са с висока смъртност. Срокът за използуване на кучето се скъсява. Протеини. Под това название се означават белтъчните и небелтъчните азотни съединения, които се определят като суров протеин. Белтъчините са основна част на протеините, поради което често пъти между тях се извършва отъждествяване. В продуктите от растителен произход нивото им е около 60-90%. В животинските продукти нивото на белтъчините достига до 100% от суровия протеин. Във всички живи клетки има открити протеини, поради тясната им връзка с жизнените процеси, които протичат в клетките. От протеините в различните видове храни, кучетата синтезират специфични белтъчини, които са необходими за изграждане на органите и тъканите. Недостигът на протеини забавя растежа и развитието на младите кучета, влошава репродуктивните способности, намалява устойчивостта към редица заболявания, влошава усвояемостта и смилаемостта на храната. Аминокиселините са градивни елементи на сложната белтъчна молекула. В белтъчните продукти са открити над 150 различни аминокиселини, но за изграждане на белтъчините имат значение предимно 22 от тях (глицин, аланин, серин, валин, треонин, лейцин, изолейцин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аспарагин, глутамин, лизин, аргинин, орнитин, цистеин, цистин, метионин, фенилаланин, тирозин, пролин, хистидин, триптофан). Животните нямат способността да синтезират аминокиселини. В животинския организъм някои аминокиселини може да се образуват от други аминокиселини или от съединения, съдържащи аминогрупа. Има определен брой аминокиселини, които не могат да се образуват по този начин, затова животните трябва да ги получават с храната. Тези аминокиселини се наричат незаменими или есенциални (лизин, метионин, триптофан, хистидин, фенилаланин, лейцин, изолейцин, треонин, аргинин, валин, глицин). Характерна особеност на белтъчините е тяхната слаба устойчивост. При въздействие с температура над 60 0С или под 10-15 0С, при облъчване с ултравиолетови лъчи или при въздействие с химични реагенти, белтъчините се денатурират. За белтъчната биосинтеза кучето се нуждае от определени количества незаменими аминокиселини. Ако само една от тях липсва в храната или количествато й е недостатъчно, биосинтезата се влошава и се ограничава до нивото на осигуреност със съответната аминокиселина. При растящите кучета недостигът на незаменими аминокиселини се проявява по-бързо и по-драстично, отколкото недостигът на витамини и минерални вещества. Факторите, които влияят върху достъпността на аминокиселини в организма на кучето са много, но по-важните от тях са: непълно смилане на храната, влошено резорбиране на хранителните вещества, взаимодействие на белтъчините и аминокиселините с други вщества и т. н. Липиди. Към тази група се отнасят мазнините и мастоподобните вещества. Те са неразтворими във вода, но се разтварят добре в органични разтворители. Определят се като сурови мазнини. Мазнините са основна съставна част на липидите в храните от растителен или животински произход. Те са най-добрият източник на енергия, подобряват вкусовите качества на храната и са основен фактор за нейната консистенция. Към мастоподобните вещества се отнасят фосфатидите, гликолипидите, стеридите, восъците, етеричните масла и каротиноидите. Високото съдържание на енергия в липидите позволява да се увеличи хранителността на дажбата, което от своя страна води до снижаване на количеството приемана храна. Мазнините са важен резервен източник на енергия за организма на кучето. При недостиг на храна от мастните депа се доставя необходимата за поддържане на живота енергия. Освен като източник на енергия, липидите са необходими като важна съставна част на клетъчната цитоплазма и клетъчната мембрана, като носители на незаменими мастни киселини и мастноразтворими витамини. Въглехидрати. Въглехидратите са голяма група органични вещества. В храните от животински произход количеството им е сравнително малко, но в растителните храни те достигат до 60-80% от сухото вещество. В храната на животните въглехидратите заемат съществен дял и са един от главните източници на енергия. Най-общо въглехидратите се разделят на две групи - захари и полизахариди. Въглехидратите почти не се отлагат в тялото на кучето с изключение на незначителни количества гликоген. Единствено в млякото се съдържа лактоза. Новородените кученца до 40-ия - 45-ия ден имат специфични изисквания към въглехидратите. Захарите трябва да са не по-малко от 20-25% от сухото вещество. Ако количеството им се увеличи в по-големи граници (дори и на лактозата) - над 70%, може да настъпи храносмилателно разтройство. Всички бозайници са приспособени да усвояват добре млечната захар и постепенно с възрастта настъпва приспособяване към другите въглехидрати, за сметка на усвоителните способности на лактоза. Минерални вещества. Не са носители на енергия, но играят съществена роля в обменните процеси. Те са важни компоненти на телесните клетки и влизат в състава на редица тъкани. Животинският организъм съдържа около 60-65 елемента. За кучето са жизнено необходими калций, фосфор, натрий, хлор, калий и магнезий. Калцият участва в изграждането на опорната система. Костната тъкан е своеобразен резервоар на калций, който се използва за поддържане на йонното равновесие в кръвната плазма. Постоянното ниво на калций се поддържа чрез паращитовидния хормон. Калцият играе важна роля за поддържане на здравословното състояние, за запазване на нормалната дейност на нервната система, понижавайки нейната възбудимост. Калцият понижава пропускливостта на капилярните мембрани, оказва влияние върху сърдечната дейност, мускулните съкращения, съсирваемостта на кръвта. Оказва влияние върху репродуктивните способности на кучето. Върху резорбцията на калция оказва влияние витамин D. Благодарение на него от калция се изгражда костното вещество. Фосфорът също служи за изграждане на костната тъкан. Съставна част е на нервите, мозъка и спермата, но се съдържа във всички тъкани. Общото му количество е около 0,6-0,8% от теглото на кучето. Подпомага обмяната на веществата и най-вече - на въглехидратите. При недостиг на калций и фосфор кучетата страдат от различни заболявания. При младите се появява рахит - размекване, изкривяване и изоставане в растежа на костите. При възрастните, бременните и лактиращи кучета калциево-фосфорната деминерализация води до остиопорозис и остеомалация - изтъняване и трошливост на костите. Често настъпват и фиброзни изменения в костната тъкан. Недостатъчното количество на калций и фосфор в организма на младите и растящи кученца е причина да изостават в растежа спрямо връстниците си с около 25-30%. Оптималното калциево-фосфорно съотношение е 1,3:1,0. Повишаването на калция и понижаването на фосфора в дажбата на растящите кучета води до заболяване на хипофизата, спиране на растежа, смущения във възпроизводителните функции. Пълноценното усвояване на калций и фосфор е свързано с движението. Кучета, които се отглеждат в затворени помещения, лишени от ежедневна разходка, усвояват с 20% по-лошо калций. Богати на калций са костите, черупките на яйцата, млякото и млечните продукти. Фосфорът се съдържа в по-големи количества в месото, различните видове брашна: трупно, рибно, месо-костно, а така също и в кореноплодите. Натрият и Хлорът влизат в състава на телесните течности и меките тъкани. Регулират процесите в кръвта. Играят важна роля в обмяната на водата, в нормалната дейност на сърцето, бъбреците и черния дроб. При недостиг на натрий кучетата губят апетит, понижава се усвояването на белтъчините и мазнините. Недостигът на хлор е причина за изоставане в растежа, разстройство във функциите на нервната система и нарушаване на киселинността на стомаха. Често настъпват парези, парализи и смърт. Потребността на кучетата от натрий и хлор се покрива чрез нормирано добавяне на готварска сол в храната. Калият е необходим за нормалната проводимост на нервните импулси и за баланса на течностите в организма. Недостигът му е причина за появяване на мускулна слабост, увреждане на бъбреците и сърцето, изоставане в растежа. Съдържа се в достатъчно количество в хранителните продукти и рядко се наблюдава недостиг в организма на кучето. Магнезият е в по-голямо количество в меките тъкани. Изпълнява роля на активатор в много незаменими ензимни реакции, особено участващите в енергийния метаболизъм. При недостиг в организма настъпва мускулна слабост, съпроводена с тежки конвулсивни повръщания. От микроелементите един от най-важните е Желязото. Съставна част е на миоглобина и хемоглобина. Локализирано е предимно в кръвта, черния дроб и далака. Недостигът му води до анемия, влошаване на апетита, изоставане в растежа, нарушаване на липидния обмен, отслабване на възпроизводителните способности. Кучетата, страдащи от недоимък на желязо са предразположени към гастроентерит. Цинкът влияе на растежа, костообразуването и възпроизводителните функции. Участва в обмяната на белтъчините, въглехидратите, мазнините и водата. При недостиг в организма настъпва атрофия на тестисите, загуба на апетит, увреждане на кожата и окапване на космената покривка. В по-големи количества се намира в месото, жълтъка на яйцата и млякото. Медта е в пряка зависимост с желязото. При недостиг намалява нивото на желязо в серума, което е причина за поява на анемия, изоставане в растежа и изменения в костната система. Медта повишава активността на половите хормони. Микроелементите са в достатъчно количество в продуктите, използвани за храна на кучетата и рядко се налага допълнително добавяне. Витамини. През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт. Аналогични предположения правят Сосин през 1891 г. и Пащутин през 1895 г. През 1906 г. английският учен Хопкинс нарича тези вещества “допълнителни хранителни фактори”. През 1912 г. Казимир Функ изолира вещество, което при прибавяне към храната на птици, болни от полиневрит, напълно отстранява заболяването. Функ нарича откритото от него вещество “витамин” - което означава амин на живота (наречен така поради съдържанието на амино- група в себе си). Названието “витамин” се запазва за всички вещества, участващи в обмяната и оказващи положително въздействие на животинския организъм. Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните. Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими. Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H. Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резобрира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите. Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата. Витамин B3 (никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечно-съдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая. Витамин B5 (пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците. Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото. Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно. Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб. Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от надбъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти. Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F. Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност. Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D. Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола. Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите. Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход. Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини. Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви. Антивитамини. Представляват химични вещества, принадлежащи към групата на т. нар. антиметаболити. Това са биологично активни вещества, близки по химична структура до метаболитите (витамини, хормони и др.), които осигуряват и катализират нормалното развитие на метаболитните процеси, но за разлика от тях потискат или унищожават биологичното им действие в животинския организъм. Няма витамин, спрямо който да няма открити вещества с антивитаминни свойства. В хранителните вещества антивитаминните субстанции са в сравнително малка концентрация, порати което практическият им антивитаминен ефект е незначителен. Проблемът за антивитамините има научно значение върху непосредственото хранене на животните и при производството на храни за кучета.

1. Регулация на храносмилането. Храносмилането е свързано с общото състояние на организма. Взаимодействието между храната и организма на кучето започва още преди нейното поемане. Първоначално в действие влизат дистантните дразнители - вид и аромат. Действието на храната може да започне и по-рано, ако са създадени условни рефлекси за хранене в определен час на денонощието. С появата на условните дразнители и с приближаването на времето за хранене, храносмилателната система започва да се подготвя за нейното поемане. Най-богата информация за качествтото на храната в ЦНС се получава от вкусовите, тактилните и температурните рецептори на устната кухина. Тези възприятия, заедно с обонянието, имат водещо значение за протичането на храносмилането и за реакцията на организма към храната. Непривичният вкус или мирис на храната може да предизвика отвращение, повръщане, разтройство. След постъпването на храната в стомаха прогресивно нараства дялът и значението на нервно-хуморалния регулаторен механизъм. Между хуморалните регулаторни агенти са продуктите на ендокринните жлези - хипофиза, надбъбреци, щитовидна жлеза и др., а така също и биологично-активните вещества - хистамин, серотонин, ацетилхолин и др. И. П. Павлов въвежда понятието “хранителен център”. С това понятие великият учен обединява мозъчните структури, разположени на различни нива в ЦНС, включително и в кората, с участието на които се осъществява нервно-хуморалната регулация и координация на всички, свързани с храносмилането процеси. Особено важна е ролята на хипоталамуса. В него са разположени зоните, които регулират приемането, респективно - отказването на храна. Това са неговите латерални и вентро-медиални ядра. Латералните ядра поддържат желанието за ядене (център на глада). Дразненето на вентро-медиалните ядра потиска латералните ядра, създава чувството за ситост и предизвиква нежелание за хранене (център на ситостта). Функционалното състояние на центровете в хипоталамуса се определя от общото състояние на организма, вкусовите качества на храната, степента на заситеност (на глад) и от информацията, която се получава по нервен и хуморален път за задоволеността на тъканите с хранителни вещества. При продължително консумиране на една и съща храна, апетитът към нея намалява. От друга страна - при продължително приемане само на един вид храна, се наблюдава трайно адаптиране на ензимния спектър на храносмилателните жлези. При бъдеща промяна на хранителния режим трайно създалата се адаптация трудно може да бъде нарушена и да доведе след себе си редица вредни последици. 2. Обмяна на водата и минералите. Водата има строго неутрална реакция (pH 7), което определя нейната благоприятна среда за протичането на всички жизнени процеси. Химичните процеси в клетките се извършват чрез присъединяване на вода или чрез отнемане на вода. Цялото храносмилане е съвкупност от хидролитични процеси. Водата активно се включва в редица обменни реакции. Във водната среда на организма са диспергирани най-важните за живота колоиди - белтъците. Поради голямата си диелектрическа константа водата благоприятства електролитната дисоциация на разтворените в нея соли, киселини и основи. Водата осъществява транспорта на веществата между отделните структури на организма и околната среда. Кръвоносните и лимфните съдове са своеобразна водна магистрала, по която бързо се пренасят хранителните продукти от храносмилателната система до тъканите и отпадъчните вещества от тъканите до отделителните органи. Водата изпълнява механична роля, намалявайки триенето между допиращите се повърхности в тялото - стави, лигаменти, мускули и др. Ако приемем организма на кучето като система, разпределението на водата се осъществява между слетните три звена: - интраваскуларна вода - свободноциркулиращата вода в съдовете; - интрацелуларна вода - водата, намираща се вътре в клетките, която служи като разтворител на всички хранителни вещества и влиза в строежа на клетъчната мембрана; - интерстициална вода - водата, която циркулира в междутъканното пространство и служи като резерв за организма. Към интерстициалната вода спадат лимфата, ликворът, синувиалната течност, течността в серозните кухини и течността в corpus vitreum на окото. Кръвната плазма и междуклетъчната течност образуват извънклетъчната или екстрацелуларната вода. Най-голямо е съдържанието на вода в слюнката, а най-малко в глечта на зъбите. Около 70-80% от водата в организма се съдържа в тъкъните на сърцето, мозъка и бъбреците. Тези тъкани и органи съдържат само няколко процента по-малко вода от течната кръв. Водата има голямо значение за терморегулацията на организма.

Физиология и биохимия на храненето Храненето в най-ранна възраст не само определя физическото развитие на кучето, но е в състояние да промени конституцията и реактивността на организма, които започват да се унаследяват в следващите поколения. В литературата се срещат и противни становища, които подчертават водещото значение на наследствеността, омаловажавайки нивото и качеството на храната при формирането на индивида. Както абсолютизирането на фактора хранене, така и неговото омаловажаване е неправилно. Развитието на кучето (на всеки един индивид въобще) се формира още по времето на утробния период и с раждането започват да се проявяват неговите наследствени заложби. Те са в пряка зависимост от количеството и качеството на приеманите хранителни вещества през наталния и постнаталния период. Преди повече от век И. П. Павлов поставя на научна основа влиянието на “дейността на главните храносмилателни жлези” върху развитието на животинския организъм. Базирайки се на получените резултати от цяла плеяда учени, посветили се на науката хранене, в изключително схематичен вид представяме три основни функции на храносмилателната система: двигателна, секреторна и резорбтивна. Отделено е внимание и на процесите на обмяна на водата. Двигателна функция. Дейността на органите от храносмилателната система е насочена към обработване и придвижване на поетата храна. Чрез дъвкването и размесването със слюнката твърдите и полутвърдите храни се превръщат в консистенция, която позволява тяхното придвижване през глътката и хранопровода. Дъвкането е както произволен, така и рефлекторен акт. Честотата и силата на дъвкателните движения зависят от консистенцията и вкуса на храната, а така също и от състоянието на центъра на храненето в мозъка. Кучето раздробява храната на големи парчета дотолкова, доколкото те да придобият големина, позволяваща да бъдат преглътнати. Придвижването на храната по хранопровода е неволев, рефлекторен акт Съкращението на мускулатурата на хранопровода има перисталтичен характер. Двигателната активност на стомаха и червата е насочена към допълнително раздробяване на поетите хранителни части, размесването им със соковете за смилане, създаване на контакт с лигавицата на съответния орган, придвижване на съдържимото по стомашно-чревния път. Скоростта на придвижване на съдържанието на стомаха към дванадесетопръстното черво зависи както от състоянието, до което е доведено стомашно съдържимото, така и от обема (количеството) на храната. Богатата на мазнини храна преминава по-бавно от стомаха в дванадесетопръстника. Секреторна функция. Основните секрети, които се произвеждат от храносмилателните жлези са белтъците, голяма част от които са ензими. Във всички храносмилателни сокове се съдържа и муцин, който примесен с храната й придава лигава консистенция и я прави не само по-подходяща за придвижване и поглъщане, но също така предпазва лигавицата на стомаха и червата от смилащото действие на ензимите. Муцинът неотрализира киселия стомашен сок. Неорганичните съставки на храносмилателните сокове са предимно соли на неорганичните киселини. От концентрацията на отделящата се в стомаха солна киселина зависи pH на соковете и на съдържимото в различните отдели на храносмилателния тракт. Процесът на ензимно разграждане започва още в устната кухина и продължава до края на тънките черва. В слюнката се съдържат няколко ензима, който влияят върху протеините, въглехидратите и липидите. Стомашният сок също съдържа ензими, влияещи на въглехидратите и липидите. Главният ензим, който преобладава в стомашния сок и определя неговата разграждаща способност, е пепсинът, който атакува белтъците. С понятието пепсин се означава група от ензими - пепсин, пепсин B, гастриксин, ренин и др. Те разграждат белтъците до албумози и пептони. При различно съчетание на тези пепсини се получава адаптация към едни или други белтъци. В дванадесетопръстното черво се изливат соковете на панкреаса, които действат на всички съставни части на храната. В дванадесетопръстника се изливат соковете и на жлъчката. Те усилват действието на трипсина и амилазата. В дванадесетопръстника започва действието и на чревните ензими, които се отделят по цялата дължина на тънките черва. За разлика от устата, стомаха и дебелите черва, където разграждането е единствено в кухината на съответния орган, в тънките черва смилането е два вида: кухинно - в лумена на съответното черво и пристенно - върху повърхността на чревния епител. Резорбтивна функция. При новородените кученца механизмите на разграждане не са развити. Антителата и белтъците на коластрата постъпват в организма по пътя на пиноцитозата. При възрастните кучета физическите фактори и пиноцитозата нямат решаващо значение в процеса на резорбцията. В мембраната на клетките съществуват “преносители”, които участват в транспорта на веществата. Химичната природа на тези преносители и механизмът на действието им не са установени с абсолютна точност. Наличието на натриеви йони действа благоприятно за активния транспорт на веществата. Някои монозахариди не зависят от наличието на натриеви йони за тяхното транспортиране.

Посочената статия е прекалено "консумативна". Изхождано е от позицията дали съответния представител е полезен за човека, а не за себе си, дали кожата му става за обработка и т.н. Явно авторът й е ловец, а не зоолог-природолюбител.

Тази теория е наложена от Боголюбски в края на 40-те, началото на 50-те години на миналия век и за съжаление продължава да е най-масовата. Има различни данни от научни изследвания, които посочват кучето като напълно домашно животно отпреди повече от 50-60 хиляди години. Също и теорията за опитомяването и одомашняването, чрез доближаване до пещерите на първобитните хора, храненето от тях и така да е станало спътник на човека, също е отхвърлена. Официално познатите породи (според различни източници) са около 800. При лични проучвания съм събрал над 1200 названия на различни породи, но в последствие се оказа, че различни народи или специалисти са дали различни имена на една и съща порода.

Не зная от къде е взета тази информация, но звучи доста лековато. По-скоро има някакъв лирически отенък, отколкото стойност като информация от сферата на кинологията. И една забележка. Кучетата нямат котило, а кучило.

Не е коректно да се дават квалификации за "ума" или "тъпотията" на дадена порода куче, пречупени през нашите субективни разбирания. Няма глупави кучета (разбира се, като изключим патологичните състояния). Има кучета подходящи за един вид работа и кучета подходящи за друг вид работа. В зависимост от водената селекция и работно направление, кучетата имат обособени различни породни (дори и индивидуални) характеристики. Не може да се иска от кучето, ловуващо със стойка да охранява овце, кучето пазач да завръща овце, впрегатното куче да ловува със стойка и т.н. При различните породи има различно протичане на редица физиологични процеси, различна степен на усвояване на някои, наложени от човека изисквания и това не ни дава право да определяме някоя порода като "тъпа", а друга като "гениална". Стопът е онази част от главата, където се извършва прехода между мозъчната част на черепа към лицевата част на черепа. Терминът е въведен от западната литература и се е наложил в кинологията.

Аз не намирам нищо русофобско в това мое изказване. Това са исторически факти, а не мои прищевки да се изразя по такъв начин.

Малки и беззащитни Смирена сила Да имаш на кого да се опреш Любов Бодигард Кой казва, че са врагове ?!

Много точно казано и от двете млади дами. Поздрави !!! Комунизма е може би най-чудовищната система, поради демагогския си характер. Всичко войнстващо е вредно и опасно. Макар че в много отношения нещата трябва да се решават революционно, а не еволюционно (това го написах, защото се сетих за една друга тема, където доста се изприказва, но нищо съществено не се каза). Колкото до русофобски настроения сред българите, поне аз не забелязвам такива. Народите ни имаха доста силна сантиментална връзка. Е, тя бе изкуствено подклаждана още от врмето на руската империя с нейните маниакални панславянски амбиции, но хората като цяло - руските и българските имаха добри чувства едни към други. Друг е въпроса, че с идването на "демокрацията" някои умници тенденциозно започнаха да разпалват антипатия един към друг между българи и руснаци. И аз си мисля, че този процес тук в България е много по-силен по отношение към руснаците, отколкото обратния в Русия - ненавист на руснаците към българите.

Вие отминахте отговор, свързан с изложените от мене принципи за комуникиране във форумите. Относно никовите и аватарите. Когато човек ползва подобни неща, волно или неволно се отъждествява с това, което е добавил. Изненадах се що за анахронизъм е това Анахрония, но както и да е. В много форуми чета такива странни никове, че недоумявам може ли нормален човек да се самонарече по такъв начин. Същото е и с аватарите. Като изходим от произхода и смисъла на думата, много ми е трудно да проумея как някой може да се самоотъждествява с приложената картинка. В един форум, например, под името (ника) на участника има изписани разни квалификации от рода на „любител”, „специалист”, „експерт”. Четейки постингите на някои от пишещите, недоумявах как може на фона на всичките им инфантилни словоизлияния или явни глупости (ненавиждам тази дума) по темата, под ника им да стои „експерт”. В един момент, забелязах, че това се появи и под моето име и чак тогава проумях, че тези квалификации се базират на броя на публикациите във форума, а не на стойността на пишещия или на написаното. Свързах се веднага със собственика на сайта и поддържащ форума и го помолих да отстрани това „експерт” под името ми (там пиша с името и фамилията си). Той каза, че това е невъзможно, защото, ако го махнел под моето име, щяло да изчезне и под имената (никовете) на останалите. Казах му: „Ами добре, нека да изчезне”. Отговорът му бе, че не може да го направи, защото за разлика от мене, другите държали това да бъде изписано под името им, а някои дори го питали дали не може още по-рано това „експерт” да се появи като тяхно охарактеризиране. Странно нещо са хората ! Вие прехвърляте разговори от друга тема в тази. Не намесвайте принципи на еволюцията, когато говорим за наблюдения само над един вид. Казвате, че се срещам постоянно с изменчивостта. Да, това е така, но това е изменчивост в рамките на вида. Тук еволюция няма и тя не ми е пред очите. В същност, аз ще бъда много удовлетворен, ако някои декларира, че е пряк свидетел на еволюционен процес. Това което казвате за Бог не е така, защото той такова нещо не е казвал, но ако познавате Библията може да си спомните за ярък пример на провеждане на отбор и подбор в овцевъдството и изменение не само на цвета на овцете, но и на продуктивните им качества. Спирам, защото навлизаме в темата за религията, а мястото й не е тук. Колкото за кучето Ви, аз казах макар и не директно: много по-важно е човек да обича животинчето си (аз държа да кажа, че човек трябва да обича животните воъбще), отколкото да робува на снобски страсти. Имам извеждани опти с чистопородни кучета, имам и с безпородни. В редица отношения безпородните дават много по-интересна картина. Друг е проблемът, че при тях не може да се осъществи контрол нат групата, а в един от случаите ми всичко пропадна, защото в една тъмна вечер, върха на еволюцията – Човека, под формата на група ловци, изби подопитните ми същества. Вие бъркате някои понятия като тип и вид, говорейки за кучето си. Трудно ми е да кажа защо срещате все по-често подобия на вашето куче. Явно някъде около Вас има много силно разпръскване на този елексир от гени (това е абсолютно в кръга на шегата). Това, че кучето Ви има силно изразен инстинкт за териториална неприкосновеност е много добре. То е показател, че е силно привързано към Вас и всичко Ваше. Това още веднаж показва, че кучето е върха на добродетелта (лирическо отклонение). Тук се седих за една мисъл, с която ще приключа: „Кучето е добродетелта, която като не успяла да се превърне в човек, се превърнала в животно”. Поздрави !