ИванИванов IYI

Едуард Гибън - ако желаеш и цитат мога да публикувам.

Виасат Хистори и Нейшънъл Джеографик. Всъщност от двете май втората е по-обективна.

Преданието гласи, че св.Константин определил размерите на града като обикалял цял ден вероятните му граници на кон. В началото е бил ревностен поддържник на ортодоксалното християнство, но после приема арианска ерес и умира като арианин. Независимо от това е канонизиран. Най големи промени в архитектурно отношение градът претърпява при император Юстиниян - негово дело е и храма св.София - Премъдрост Божия. Факт е че строежите му буквално разбиват бюджета, а с неспирната благотворителност на императрица Теодора/бивша актриса със съмнителен морал/ са създадени десетки приюти и болници в самия храд. Константинопол търпи и други промени - кв. Галата, възниква като поселение на генуезци доста по-късно. При последната война срещу турците от там, уж случайно, корумпираните генуезци изтрелват огромни каменни гюллета по самия център на града.

Забравих един от живите - Бен Ладен. Много ми се иска да я видя тая дупка Тора Бора, дето ни сателит я лови, ни секретен отряд я открива!

Защо смяташ така?

Да го питам как е в леглото Данчето Христова.

От мъртвите - Сула, Веспасиан, Цезар, Марий, знам ли сигурно има и други. /от римляните/. А, при положения с Юлиян Отстъпник. От по-новите мъртъвци - с кралица Виктория, с Мария Кюри, с Рудолф Хес. От живите - с Фидел Кастро, със Соломон Паси/тук срещата ще протече не много етично/, вселенският патриярх Вертоломей.

Поздравления - това е.

Крайно време и г-н Апостолов да разбере, че това не е единствения възможен завършек на нещата. Всеки може да се примири с неравенстовото, но никой не трябва да живее под социалния минимум, особено ако е Българин по произход, т.е. господар в собствената си страна. Аз не искам богатството на богатия, аз искам щото държавата/когато се създаде такава/ да преразпределя ЧОВЕШКИ налозите, които събира, а не да имитира дейност.

Това е част от идеята. Свидетели сме как никой не се погрижи за хората от Цар Калоян. Само остатъкът от Българската армия са намеси да поразчисти улиците - но за хората - подаяния от 1000 лв. - това е повече от подигравка. Къде е гражданска защита, къде са органите, които трябва да преодоляват кризи?

Не искам да влизам в спор - аз съм пристрастен, защото съм един от близките съратници на Расате. Що се отнася до момчетата, действително ще положим усилия относно физическата и организационната им подготовка. Униформата също ще бъде друга. /за да не води към разни асоциации/ Искам да ви кажа, че само опитът води към реално познание. Т.е. - длъжни сме да опитаме.

Ген. Христо Луков - живот и гибел 6. 01.1888 - 13.02.1943 Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в гр. Варна. Завършил е Военното на Н.В.училище през 1907 година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск. Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорният пост във военната йерархия - министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г. Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири. Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.” Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във "Велика Сърбия". След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/ “Спомням си, като че ли това беше вчера”- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа. Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел. Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция. Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира “бойни групи” за ликвидиране на “народни” врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. “Артилерийска” 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: “Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода. СЛЕД УБИЙСТВОТО ПОСЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ “Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др. От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза. Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: “Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни.” Така умря ген. Христо Луков, но делото му посветено на Родината остава пример за поколенията български националисти и ще живее вечно. http://bns.gvardia.net/content/view/93/63/

Знам само, че за момента сондираме мнения, събираме желаещи - и повярвайте ми не са малко. Тази формация ще бъде далеч от политическата ни организация и няма да обслужва нейните интереси. Събрали сме достатъчно информация за подобни структури в САЩ и Унгария. Мисля, че ще се получи. Събираме екип от психолози и инструктури. Желанието ни беше да се сработим и с МВР, но за съжаление Р.П. не прояви пълно разбиране. Прокуратурата, благодарение на Кънчен и Шалом също се сезира - ясно е че безродниците се обединяват за да потъпчат и малкото останало от националното ни достойнство. Ние не сме нито против циганите, нито против евреите - ние сме против грабителите и мародерите.

Националната Гвардия е наш проект, той търпи развитие и ще бъде изграден по ясни критерии, които ще оповестим. Те ще бъдат ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ! БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!

Тъй като гледам там не само не можеш си почина, ами май в буквалния смисъл ще починеш.

Като мъж съм длъжен да ти отговоря: - аз не искам моята жена и деца да се прибират със страх да не бъдат ограбени, бити изнасилени. - аз искам само ред, дисциплина и законност. - аз не виждам държава/тя не изпълнява своите функции/. - аз искам сама създаването на невоенни формирования, които ще защитават от подобни безредици. - аз не вижда защо някои изпитват страх от тях. - аз виждам в униформите само необходим респект. - аз подозирам всички, които не са съгласни с горните точки в егоизъм и по-зле в служене на не български интереси. Иван Иванов - Движение Гвардия - Сливен

Множат се, защото свикнака да живеят от системата на подаяния, подхранвана от политическата клика с цел "вечния" гласоподавател - гладен и некомпетентен. Така се създаде един "етнопролетариат". За сведение терминът пролетарий е от римски произход и означава "детепроизводител". Това са били онези римляни, които бидейки свободни, са били поставени извън възможността да старат "клиенти" на аристокрацията, живеели от кражби и изнудване. Да живее "новият римлянин" - или РОМ, ако ви е по-благозвучно. Друг е въпросът дали няма да се появи един истински Сула и да реши проблема.

Между къмпингите Рибките и Градина до Созопол са "пропуснали" да застроят двукилометрова ивица и там нама нито платени чадъри, нито спасители, но за съжаление въпреки кристално чистата вода дюните зад плажа са в безобразно състояние - просто жалко. Толкова ли няма пари община Созопол да прати някой да почисти?

неделя, 19 август 2007 ДЕКЛАРАЦИЯ Вече 17 години Българското население в Родината си – България, бива подлагано на системен тормоз и безконтролни изстъпления от страна на циганското малцинство, пред безучастния поглед на държавата. Цигани бият, грабят, изнасилват и убиват без адекватен отговор от страна на властите. Не хиляди, а вече милиони са потърпевшите от тази лавинообразно нарастваща циганска престъпност. Само от началото на т.н. „Десетилетие на ромското включване" сме свидетели на множество престъпни актове, от страна на този етнос, отличаващи се с особена дързост и садизъм: 18 април 2004 – бивш военен е пребит с камъни и метални пръти 23 май 2005 – на абитуриентско тържество в кв. „Захарна фабрика" е убит проф. Калоянов 31 май 2005 – цигани пребиват екип на Бърза помощ в гр. Кюстендил 28 юли 2005 – 120 цигани нападат кравеферма край Козлодуй 31 юли 2005 – въоръжени цигани вилнеят в плевенският кв. „Сторгозия" 1 август 2005 – 73 годишен мъж в гр. Елин Пелин е убит с колове и лопати 8 септември 2005 – двама полицаи са тежко ранени в циганският кв. „Кошарник" в Монтана 12 юли 2006 – масов бой между цигани и Българи в гр. Павликени 3 август 2006 – цигани създават безредици в гр. Димитровград 19 август 2006 – полицаи е тежко ранен при изпълнение на служебните му задължения в гр. Казанлък 21 август 2006 – служители на МВР са нападнати и пребити в кв. „Хр. Ботев" в София 1 ноември 2006 – горски стражар е с черепно-мозъчни травми след нападение на цигани бракониери 19 ноември 2006 – полицай е ранен в гр. Сливен 13 януари 2007 – цигани изнасилват 16-годишно момиче в с. Бяла 27 март 2007 – циганин изнасилва 11-годишно момиче в Ломско. Всички тези случаи са ежедневие и са само една част от многобройните престъпления, извършени от циганите в годините на т.н. "демократичен" преход. Липсата на справедливи наказания създават у това малцинство чувство за безнаказаност и след всяко беззаконие му дават куража за нови престъпления. Ние считаме, че наравно с преките извършители на тези престъпления отговорност носят и всички правителства от '89-та година насам, всички народни представители и ръководствата на МВР, които с бездействието си поощряват престъпността. Не на последно място е и вредната антибългарска дейност на многобройните правозащитните организации. Адекватно поведение в тази действителност винаги са имали само журналистите, които многократно са изнасяли истината за циганския терор в неподправен вид, за което многократно са били порицавани. При така създалото се положение, ако в България не се вземат необходимите мерки за овладяване на този нарастващ хаос във всички случаи ще се стигне до ексцесии подобни на тези във Франция или още по-лошо, на въоръжени конфликти като тези в Босна и Косово. Ето защо когато Българските граждани са оставени на произвола на съдбата и милостта на своите мъчители, ние считаме за крайно необходимо гражданското общество да се организира в доброволни отряди в защита на своите интереси и физическото си оцеляване. Днес, 19 Август ние от родолюбивата непартийна организация Български Национален Съюз (БНС) решихме да поставим основите на Българската НАЦИОНАЛНА ГВАРДИЯ. Желанието ни е да създадем съвременна европейска институция, която да бъде в помощ на държавните органи, на Гражданска отбрана и на органите на МВР за потушаването на масови безредици и в услуга на хората при природни бедствия. Затова се обръщаме към всички Български граждани, към всички държавни институции, към всички правителствени и неправителствени организации за съдействие и помощ в изграждането на Българската НАЦИОНАЛНА ГВАРДИЯ. Считано от 20 август 2007г., започва кампания по набирането на доброволци на територията на цялата страна. Централен Щаб на Български Национален Съюз http://www.bgns.net/site/content/view/612/1/ П.П. Това не е политическо изявление, БНС е непартийна патриотична организация! БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!

Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, “изстреляна” от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност – смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби. Що се отнася до истинския “гръцки огън”, той се появява едва през “тъмните векове”, т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек. Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. “Течният огън” се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода. Постепенно “гръцкият огън” се превърнал в истинско “абсолютно оръжие” в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък. Точната рецепта за изготвянето на “гръцкия огън” обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен “компонент”. Според някои изследователи, “огънят” най-вероятно е представлявал смес от негасена вар и сяра, която се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти “носители” като нефт или асфалт. За първи път тръбите с “гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби “дромони”, а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673, според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни “дромона”, снабдени с “гръцки огън”, както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия. Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел), но по-късно и двата били разгромени напълно от Въоръжените с огнепръскачки византийски кораби По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи “гръцкия огън”, били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941, с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол. Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на “гръцкия огън” почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на “гръцкия огън”? Кой знае? Стоян ПЕТРОВ http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/

Като говорим за понятия толкова противоположни, пропускаме нещо според мен много важно - дали моралният императив е априори съществуващ или е еволюирал, или пък и сега зависи от нещо. Според мен тези понятия не са едно и също за - да речем Българина и корееца, православния и будиста. И друго моралът се възпитава, не се раждаш с него. А възпитанието е процес който зависи от много субективни фактори - националност, религия, пол, социален статус, каста, раса и т.н. Та - в заключение - перефразирам Хайтовия разказ - За всичко ме питай, ама кое е за добро и кое е зло никога не мога да ти кажа!

НУЖНО ЛИ Е ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ В МАЛКИТЕ ФИРМИ У НАС? Към сектора на т.н. "малък бизнес" сега у нас биват отнасяни всички фирми с брой на персонала до 250 заети на постоянен трудов договор, годишен оборот под 97,5 млн.лв. и стойност на материалните ктиви до 84 млн.лв. Тези параметри изглеждат твърде изкуствено "привнесени" към реалностите в българската икономика, тъй като огромното мнозинство от фирмите в сектора на "малкия бизнес" всъщност се отнасят към категорията на микро-фирмите с брой на персонала до 10 души и без нормативни изисквания за реализирането на някакъв определен оборот и за балансово число на активите. По официални данни, от общо 216,136 фирми, водени на отчет от националната статистика /по данни за 2005 г./, само една незначителна част /около 0.7 процента/ може да бъде отнсена към групата на "средните", докато над 94 на сто от фирмите спадат към подгрупата на "микрофирмите". От своя страна, поне в 90 процента от фирмите на тази подгрупа основен и единствен зает е самият предприемач. Друга специфика на българския сектор на "малкия бизнес" е неговата отраслова едностранчивост. По последни данни над 55 /!/ процента от фирмите в разглеждания сектор са осъществявали основно транспортни услуги, ремонтни дейности на автомобили и са търгували с резервни части и консумативи за автомобилния транспорт. От друга страна, само 15 на сто от групата на фирмите, деклариращи производствена дейност, извършват изключително само такава дейност. Повечето отнасят производството към сферата на своята икономическа активност, но паралелно с него развиват в по-голям абсолютен обем и различни други дейности - предимно услуги, търговия, транспорт, строителство и т.н. Въпреки наличието на някои проблеми при утвърждаването и развитието на българския "малък бизнес" обаче трябва да подчертаем и някои безспорни стопански достижения в сектора. Така, МСФ у нас вече предоставят около 80 на сто от новооткриващите се работни места страната. Те вече осъществяват поне 75 на сто от търговския оборот и създават 61 на сто от съвкупната добавена стойност в частния сектор. В тях са съсредоточени около 60 процента от дълготрайните материални активи и те "поемат" поне 65 процента от частните инвестиции. При анализа на счетоводството и отчитането в този сектор следователно трябва да бъдат отчитани горните специфики, които неминуемо дават своя отпечатък и на прилагането на счетоводните стандарти. Веднага трябва да отбележим, че поради липсата на дългогодишни и устаовени частно-предприемачески традиции, както и поради някои негативни явления, съпътстващи преходния период в България /напр.корупция, стихийна и в много случаи криминална приватизация, липса на целенасочена държавна политика за насърчаване на предприемачеството, липса на ефективен държавен контрол върху фирмената отчетност др.п./, счетоводната дейност в сектора "малък бизнес" на настоящия етап се характеризира с две особености. Първата се състои в това, че мнозинството от частните дребни предприемачи - изпитвайки постоянна липса на инвестиционен и оборотен капитал и често нямащи опит и нужната специална квалификация - използват всички позволени и непозволени средства за провеждане на такава счетоводна дейност, която подпомага само техните строго индивидуални фирмени цели. Казано другояче, чрез заобикаляне на закона и/или даже чрез везаконни действия в счетоводната сфера те се стремят да реализират индивидуални конкурентни предимства - да повишат личните доходи на предприемача, да укрият данъци, да отчитат изцяло само разходите при прикриване в същото време на по-голямата част от приходите си и др.п. От друга страна, обаче, тъй като едно прецизно модерно счетоводство иманентно обслужва предприемаческата функция и представлява съставна част от ефективния мениджмънт в съвременни условия, самите предприемачи все повече осъзнават нуждата от наемането на добри собствени специалисти и/или външни консултанти, както и се стремят да се запознаят лично с тази сложна професионална материя. Това обяснява защо в различни специализирани емпирични изследвания за нуждата от квалификация и консултантски услуги в сектора на "малкия бизнес", проведени през последните години, предприемачите да поставят на едно от челните места проблемите на счетоводното отчитане и финансирането като много важни предпоставки за собственото си бизнес-развитие. В стопанското законодателство за този проблем също се държи сметка. Така, според Закона за счетоводството, за фирмите от сектора на "малкия бизнес" са предвидени две възможности за извършване на вътрешнофирменото счетоводство, а именно - едностранното и двустранното счетоводно отчитане. Законодателят е отчел, че поради масовото развитие на предприемачеството в една реформираща се икономика като българската, от една страна, и поради наличието на огромно количество микрофирми, управлявани от предприемачи без професионални счетоводни умения, от друга, би било целесъобразно въвеждането на опростена схема за счетоводство. За такава в Закона за счетоводството е определена системата на т.н. "едностранно счетоводство", чрез което може да се извърши регистрация на приходно-разходни операции, без впоследствие да се налага изготвянето на подробни финансови отчети. Малките /вкл. и микрофирмите/ фирми не са длъжни да се възползват от тази предвидена по закон възможност, но ако отговарят на изискването да имат нетни приходи за отчетния период под 50.000 лв., те могат да използват по преценка на предприемача посочената форма на вътрешнофирмено счетоводство /чл.32, ал.4 от Закона за счетоводството. При воденето на едностранно счетоводство, обаче, е трудно да се изготви баланс на фирмата само на база а този тип отчетност. Ето защо, представяният на данъчните власти и на други заинтересовани ползватели финансов отчет на фирмите с "едностранно" счетоводство, стига сумата на нетните приходи за отчетния период да не надхвърля 100.000 лв., като по такъв начин те се освобождават и от задължението да се подлагат на независим външен одит /чл.32, ал.3 от Закона за счетоводството/. Фирмите с нетни приходи над 50.000 лв. водят "двустранно" /класическо/ счетоводство, което позволява не само по-прецизното отчитане на движението на материално-стокови и финансови ценности във фирмата, но и дава възможност за по-добър контрол от страна на държавата и други заинтересовани институции и лица. Общоизвестно е, че при него счетоводните данни се групират в еднородни групи и се регистрират в съответните счетоводни сметки. При това на всяка група от данни трябва да съответства и съответната сметка. Отделните фирми могат да си изготвят и индивидуален сметкоплан, който позволява по-ефективното съставяне на финансовите отчети и задоволява потребностите от набирането и обработката на такава вътрешна оперативна информация, осигуряваща най-ефективното ръководство и контрола. Засега в България няма разработени задължителни примерни образци на индивидуален фирмен сметкоплан, което се дължи на многообразието на фирмената дейност и различните потребности /но и понякога ограничените възможности/ на предприемачите да акумулират, набират и използват съответната счетоводна информация. Както и в страните от Еврозоната обаче, в България засега съществуват регулативи за принципите, на които трябва да отговарят финансовите отчети във фирмите. Сметките отразяват съотв. данни за капиталите на фирмата, за нейните дълготрайни активи, за стоково-материалните запаси, за разплащанията, за движението на финансовите средства, за приходите и разходите и т.н. Структурата на индивидуалния фирмен сметкоплан предполага и включването на сметки за т.н. "условни" активи и "условни" пасиви. При това е спазено основното правило активите на фирмата да съответстват на нейния капитал. Известно е, че "философията" на Международните счетоводни стандарти /МСС/ се базира на някои различия между - условно казано - авглосаксонската и континентално-европейската счетоводни школи. Тези различия се основават на конкретни икономически дадености - а именно, че фирмите в англокасонския свят /и главно в САЩ/ в много случаи привличат ресурс от публични източници, докато в Европа финансирането на стопанската дейност се основава по правило на банкови кредити. Това е една от причините за възникване на дилемата "икономическа същност" /съдържание/ - "юридическа фирма" при сделките, съдържаща се в логиката на МСС, ориентирана повече към счетоводно отразяване на съдържанието на регистрираните и отчитани по счетоводен начин стопански трансакции. Казано другояче, счетоводното отчитане в англосаксонската школа подпомага до голяма степен представянето на финансови и други данни на фирмата за нуждите на капиталовите пазари и инвеститорите, докато европейската континентална школа на счетоводство отдава приоритет на данните, обслужващи данъчната събираемост като важен елемент на фискалната политика на държавата. Даже и ако игнорираме факта за членството на България в ЕС, тя като държава със съответното географско положение и исторически икономически обвръзки с европейските страни в счетоводно отношение безусловно може да бъде отнесена към "континенталната школа". Ето защо в член 5 на Закона за счетоводството още през 1996 г. - т.е. цяло десетилетие пред пълноправното членство на страната в ЕС - е отразена методическата препоръка при счетоводното отчитане да бъде даван приоритет на съдържанието /на съответната сделка/ пред формата на същата. Известно е също, че въвеждането на МСС като практика на този етап не е задължение за всички фирми. Ето защо, както и в държавите от Еврорегиона, от 2005 г. в България само на публичните дружества се препоръчва счетоводно отчитане в съответствие с МСС. Казаното дотук вече предопределя постановката на проблема за прилагането на МСС във фирмите от сектора на "малкия бизнес". Тук важат следните аксиоми. Първата, от формално естество е, че огромното мнозинство от тези фирми са много малки и само една незначителна част от тях са публични дружества - т.е. логиката за достигането на прозрачност и информирането на широки обществени кръгове по детайли в тяхната икономическа дейност не е обвързана пряко с "идеологията" на МСС. Втората е, че обективно в процеса на въвеждане на тези стандарти приоритет сега и най-вероятно - в обозримо бъдеще, ще има националното счетоводно законодателство, което предписва правилата за стопанските субекти в сферата на счетоводството и контрола. Ето защо за провеждане на достоверен анализ на проблема е много целесъобразно да бъдат ползвани емпирични данни от целеви международни проекти в тази област, които единствено могат да илюстрират обективно актуалната ситуация в реалния бизнес. Подобен предствителен проект е този по Програма Леонардо да Винчи "Обучение по международни счетоводни стандарти и финансов мениджмънт за МСФ" /Проект № BG/03/B/F/PP - 166025/ за предприемачи от сектора на "малкия бизнес" и счетоводители на малки фирми от шест европейски държави. В рамките на упоменатият проект в България са обучени по основни проблеми на МСС и по прилагане на постановките на тези стандарти за изготвянето на финансови отчети около 200 ръководители и счетоводители на МСФ в България по три обособени Модула, а именно:"Основи на счетоводството и финансовото отчитане", /за счетоводния персонал от микропредприятията/; "Международни стандарти за финансови отчети за МСФ", /за счетоводния персонал от малките и средни предприятия/ и "Финансов мениджмънт", /за собствениците и мениджърите в малките и средни предприятия/. В резултат на обучението представителите на сектора на МСФ усъвършенстват уменията си самостоятелно да водят счетоводство в микрофирмата в съответствие с основните счетоводни принципи и изисквания, да съставят сметкоплан на предприятието, да разграничават основните отчетни обекти - активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи, да прилагат уменията за отчитане на дълготрайните активи, материалните запаси, вземанията и задълженията, както и за използват методите за изписване на материални запаси при тяхното потребление. Обучаемите също усвояват техники за изготвяне и анализ на основните елементи в годишния финансов отчет. Главна цел на материала във втория Модул е формирането на специални знания по прилагане на Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) и подпомагане на по-доброто разбиране на счетоводните стандарти за предприятия с непублична отчетност, основани на идейната рамка, принципите и разпоредбите на МСФО, които Бордът на Международните счетоводни стандарти предвижда да приеме. Терминът "МСФО" /International financial and reporting standards/ обхваща всички действащи в момента МСС, тълкуванията за тяхното прилагане, както и самите Международни стандарти за финансови отчети.Целта на обучението по този модул е да се постигне такава степен на яснота в разбирането на понятията, принципите и правилата, заложени в МСФО, която да улесни тяхното практическо прилагане в дейността на съответната малка /средна/ фирма. Третият Модул включва две части -Основии на счетоводството и Международни стандарти за финансови отчети" и "Финансов мениджмънт". От обобщаването на даните от специални анкети се оформя следната картина в шестте европейски държави за състоянието на информираност и за потребностите от консултиране по въпроси, свързани с използването в сектора на "малкия бизнес" на МСС и МСФО. От анкетираните собственици и/или мениджъри в МСП 40% нямат на този етап никаква информация за МСФО. Други 40 % разполагат само с недостатъчна информация по въпроса. Едва 21 процента от целевата група имат добра обща представа за МСС и изготвянето на финансови отчети според упоменатите стандарти. Твърде любопитно е, че в групата на счетоводителите в сектора на "малкия бизнес" около половината също не са запознати или са само слабо информирани по материята, макар, че като специалисти, би било естествено техните познания да са по-големи от тези на собствениците и/или мениджърите. Само около 30 оценяват своята информираност като "задоволителна", но едва една пета от тази целева гупа имат достатъчно познания по въпроса. По мнение на предприемачите, поне в 68% от случаите в собствените им фирми в обозримо бъдеще няма да бъде въвеждано финансово отчитане в съответствие с МСС. Други 16 на сто обаче възнамеряват да направят това в следващите 6 месеца, като само 5 на сто вече прилагат в свъето фирмено счетоводство МСС. Анкетираните счетоводители от фирми в сектора на "малкия бизнес" дават приблизително същите отговори - също 68 на сто от фирмите, в които те работят, не планират въвеждане на МСФО, 19 процента възнамеряват да направят това в скоро време, докато 3 на сто вече ползват препоръките на МСС. С международните стандарти са запознати добре само около 44 процента от счетоводния персонал в малките фирми, докато други 31 признават слабите си познания по въпроса. Около една пета познават само тези МСС, с които работят. Едва три на сто от специалистите по счетоводство в сектора на "малкия бизнес" декларират добра запознатост с международните стандарти за изготвяне на финансовите отчети. Горните данни логично илюстрират нуждата от обучение по въпросите, свързани с МСС и МСФО в сектора на малкия бизнес. От проведената анкета в упоменатите шест европейски държави, 82 оценяват обучението по трите модула като "много важно". Счетоводителите, участвали в Проекта признават, че в над 95 на сто от фирмите, в които те работят, се изготвят ежегодно счетоводни баланси и ОПР. Наред с тези задължителни по закон отчетни документи в повечето МСФ се изготвя също Отчет за паричните потоци и Отчет за собствения капитал. Горните данни позволяват следните изводи: Независимо от факта, че МСС и МСФО обслужват предимно публичните компании и по-големите фирми, в такава новоприсъединила се към ЕС държава като България понастоящем съществува благоприятна нагласа към тази материя даже и в сектора на малките и средни фирми; България спада към групата на европейските държави-членки на Европейския съюз, която от средата на 90-те години препоръчва концептулно и отразява до голяма степен в своета нацонално счетоводно законодателство изискванията и принципите на международните счетоводни стандарти и специално тези от тях, засягащи финансовото отчитане. В този смисъл Националните счетоводни стандарти за МСП са вече съобразени до голяма степен с постановките на МСС и МСФО; Нивото на информираност относно МСС и МСФО на мениджърите и счетоводния персонал в сектора на "малкия бизнес" може да бъде оценено като относително добро. В същото време обаче - независимо от високите положителни проценти, получавани в някои анкети - част от дребните предприемачи не могат самостоятелно /напр. чрез Интернет/ да задоволят своите потребности от специализирана информация по въпросите, свързани с тази нова и динамична материя и се нуждаят от целенасочено обучение; Както предприемачите, така и счетоводния персонал в сектора на "малки бизнес" в България е склонно да въвежда занапред МСС и МСФО във фирменото си счетоводство, стига този процес да бъде подпомогнат с обучение и съответните консултации и/или да залегне като задължително изискване в националната законодателна база. http://www.nasmb-bg.org/articles/a-01-pachev.html

Съгласен съм, но и информацията е повече от оскъдна.

Относно Черноризец Храбър - за мен той е църковник от славянски, а не от Български произход. Черти и резки е едно, КУЛТОВО РУНИЧЕСКО ПИСМО - съвсем друго. А и Плиска не е място, където през седми век са се подвизавали славяни - те са били изтласкани в старопланинските проходи и чрез един съюз на подчинението принудени да ги пазят. Не този артефакт не е славянски.

Дай да видим къде са били по това време обучените римски пълководци: - Квинт Метел - в Испания - Гней Помпей - в Испания - Марк Лукул - в Тракия - Луций Лукул - в Мала Азия Римляните са разчитали в Италийския полуостров на два легиона и опълчение. Толкова. Ако робите не бяха го ударили на грабеж, а се стремяха към властта можеха да изпреварят назначаването на Крас за претор. /съзнавам, че в историята няма "ако"/