ИванИванов IYI

Е, всъщност не се е получило толкова бързо. На практика Спартак допуска две основни грешки: 1. Доверява се на келти - та те са най-непостоянните и непредсказуеми съюзници. Нека си спомним, жалките опити на Версенгеторикс да поведе армия от 400000 души, които биха размазали скромните 50000 души на Цезар, ако разбираха нещо от дисциплина и организация. Та Крикс го е влечал просто грабежа, а и останалата пасмина, с изключение на едно ядро от добре обучени гладиатори и ветерани от войните. То това не е достатъчно да сформираш дори един легион. 2. След като се насочил на юг, ако е бил добър тактик е трябвало директно да обсади Рим. Но факт е, че тази "армия" е нямала капацитет за обсада. Иначе немощният сенат на "демократите" според мен не би издържал на дълга обсада, защото паплачта свикнала на евтино, дори безплатно жито веднага е щяла да се разбунтува. Тези грешки използва хитрият търговец Марк Крас. Както се знае той въоръжава три легиона със собствени средства. Липсва му военен талант, но знае как се печели в политиката. Аз лично изпитвам симпатии към този човек заради постоянството му - жалко че загива така нелепо при войната с партите.

Сириян е прав. Шиитите, обаче се моного по-малко от сунитите. http://bg.mondediplo.com/spip.php?article116 http://www.nsi.bg/Census/StrReligion.htm

Не ми се струва да е бъркал - времето брате, времето ще докаже. На Римската империя и трябваха цели 1000 г. да се срине напълно, нали? Не виждаш ли началото на края?

Аз бих заложил на Именника на Българските ханове. По спорен и едновременно с това "неоспорим" документ просто няма. http://borislav.free.fr/mylib/text/2382/13

Поправям се - Абу Талиб/чичо на пророка/ е считан за родоначалник на шиитите, а Абу Суфян е баща на една от жените на пророка, който е водил битки срещу него, а после приема исляма, но явно няма данни за по-нататъшното му участие в похода на пророка.

"Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че "овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас". Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. "Вéлика корупциjа" - повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато." Алеко Константинов - "До Чикаго и назад"

Шиитите започват историята си от братовчеда и зета на Мохамед - Али! Него те смятат за продължител на идеите на исляма. Имат си и мъченик - Хюсеин отбранявал до последно Кербала от сунитите.Доколкото си спомням имал около 30 рани и наредил на жена си да го довърши. Това става защото Мохамед не е имал мъжки наследник, а сунитите приемат за предводители шейховете от Мека - доколкото си спомням Абу Талиб, Абу Суфян, по късно Омар.

Аналогии доста можеш да намериш!

За мен е безспорно само едно - Йоан е каноничното, а Иван светското име/добило популярност/. Според мен и двете имена са правилни, но следва да се използват при различни случаи - в църквата и при ритуални служби - задължително каноничното.

Трудът те прави свободен! Arbeit Macht Frei

От това според мен следват 2 хипотези: 1. Българите са заимствали руните от древно германските/арийски/ народи, което насочва към тезата за индо-иранския произход на народа ни и после препраща към хипотезите на Петър Добрев. 2. Това е не е Български артефакт./което е крайно съмнително - части от тази символика е открита и в Дакия, някъде в комбинация от прословутото IYI - не знам доколко обективно може да се съди че е руническия знак на слънцето, но със сигурност е тотемен знак на рода Дуло./

Звездата и смъртта на Хосе Антонио Примо де Ривера Убеден националист и противник на политическото насилие, основателят на Испанската Фаланга става една от първите жертви на Гражданската война в Испания Борис ДИМИТРОВ През 1969 един шестнайсетгодишен ученик от елитен мадридски католически лицей шокира преподавателите си със своето есе, възхваляващо идеите на Хосе Антонио Примо де Ривера, противопоставяйки ги на “нравствения упадък в съвременното испанско общество”. Днес авторът на скандалното съчинение Хосе Мария Аснар е министър-председател на Испания и признат лидер на консервативната десница. Гробът на някогашния му кумир е от дясната страна на този на Франко в прословутата Долина на падналите край Мадрид, където са погребани участници от двата лагера в испанската гражданска война. Кой, все пак, е Хосе-Антонио? Синът на генерал Мигел Примо де Ривера, управлявал с желязна ръка Испания през 1923-1930, е роден на 24 април 1903. Завършва право и започва работа като адвокат в Мадрид. Докато баща му е на власт, демонстративно отказва всякакъв досег с политиката. Нещата обаче се променят, след като през януари 1930 старият генерал подава оставка и напуска Испания за да умре само няколко месеца по-късно в Париж. През есента на същата година Хосе Антонио Примо де Ривера е вече в ръководството на една от многобройните монархистки формации. Още тогава той ясно съзнава, че Испания е изправена пред съдбоносни изпитания. “Има само два пътя в тези решителни моменти - отбелязва Хосе Антонио през октомври 1930 - или революция, или контрареволюция. Или нашият традиционен ред, или триумф на Москва, защото ако триумфира революцията, ще триумфира Москва и това няма да бъде просто революция срещу монархията, а пълно разрушаване на обществения ред”. Провъзгласяването на републиката през 1931 г. рязко повишава политическо напрежение в Испания. Традиционната консервативна десница, обединена в “Испанската конфедерация на автономните десници” (СЕДА) очевидно не е в състояние да спре настъплението на радикалната марксистка левица към властта в страната. Естествена реакция на нейното безсилие е появата на нови формации в дясната част на политическия спектър. През 1931 са създадени така наречените “Хунти за национално-синдикалистко настъпление” (ХОНС), ръководени от Ледесма Рамос и Онесимо Редондо. Тази организация, обединяваща предимно радикално настроени елементи от средите на испанската дребна буржоазия, се опитва да привлече градския пролетариат и дребните селски собственици с една програма, в която по причудлив начин се съчетават откровено левичарски и антиклерикални лозунги с националистически постановки и призиви за възстановяване “величието на Испания” и за безкомпромисна борба с марксизма. Силно напомнящи с изявите си ранния италиански фашизъм, Хунтите обаче така и не съумяват да се превърнат в значим фактор на испанската политическа сцена. Една от причината за това е появата през есента на 1933 на създадената от Хосе Антонио Примо де Ривера Испанска Фаланга. На предизборен митинг, състоял се в Мадрид на 29 октомври същата година Хосе Антонио формулира основните идейни постановки, от които ще се ръководи новата формация. “Ние - отбелязва той - вярваме единствено В Бога и в Испания. За нас Отечеството не е теоретично понятие, или просто съвкупност от територия и население. То е, преди всичко, единствена съдба и историческа реалност. Испания не принадлежи на отделния индивид, група или класа, Тя стои над тях”. Според него, целите, които трябва да следва Испания, са практическото осъществяване на националното единство, възраждане на “вътрешната сила” на нацията и извоюване на достойно място за страната на международната арена. Основните пречки пред постигането им са сепаратизмът, партийните междуособици и разпалваната от марксистката левица класова борба. Противопоставяйки се на тяснопартийното сектантство, Хосе Антонио, отбелязва, че политическите партии са се оказали неспособни да се превърнат в истински изразители на националните интереси и поради това просто трябва да изчезнат. Класовата борба, според него, има ясно изразен антинационален характер, тъй като руши единството на Отечеството, вреди на “националното производство” и в крайна сметка води до тирания. “Работниците и работодателите трябва да разберат простата истина, че и едните и другите са сътрудници в общия процес на националното производство - твърди водачът на Фалангата - ако мислят само за класовите си интереси, те са осъдени на самоунищожение”. Въпросът за характера и ролята на държавата е ключов в програмата на създадената от Хосе Антонио формация. Фалангата се обявява както против тираничната “полицейска” държава, така и против държавата, разглеждана от левицата като инструмент на пролетарската диктатура. “Ние сме за такава държава, която да изразява единствено интересите на цялата нация и да бъде ефективен носител на мисията на Испания в света - отбелязва Хосе Антонио - т.е. държава на всички испанци, в която ясно са определени и хармонизирани правата и задълженията на отделните индивиди, групи и класи”. В общи линии фалангистите се придържат към схващането за корпоративен тип държава, което между другото е доста популярно в Европа по онова време. Обявявайки се за общество, основаващо се на националните традиции, уважението към авторитетите, йерархията и реда, Хосе Антонио смята, че свободата на индивида в него е неотделима от съзнанието му за принадлежност към нацията. Особено внимание фалангистите отделят на укрепване традиционната роля на християнската религия и Църква в обществото и уреждане на взаимоотношенията й с държавата. “За нас животът не е просто резултат от преплитането на различни икономически фактори - отбелязва Хосе Антонио Примо де Ривера - ние не приемаме материалистическото тълкуване на историята и смятаме религията за висша изява на човешката духовност”. Обявявайки се за тясно сътрудничество и възстановяване ролята на испанската Католическа църква, Фалангата изповядва един специфичен “християнски национализъм”, който тепърва ще става популярен в Европа в годините след края на Втората световна война. Повечето испански историци обръщат внимание на факта, че за разлика от ХОНС, който се опитва да търси привърженици сред пролетариата и дребните селски стопани, Испанската Фаланга определено се ориентира към средната класа, макар че се ползва с определен подкрепа и в средите на едрата национална буржоазия. В същото време Хосе Антонио категорично отхвърля вихрещото се в страната политическо насилие. Докато лидерите на ХОНС Ледесма и Редондо призовават за “силов отговор” на провокациите на анархистките и комунистически организации, в резултат от които само между ноември 1933 и март 1934 са убити десет фалангисти, той отбелязва, че “в нашето движение най-малко значение има тактиката на силата, основната му идея е единството”. “Испанската фаланга - заявява Хосе Антонио през януари 1934 - ще приема и ще дава сражения само на терена, който й подхожда, а не на този, удобен за противниците й. Фалангата не е организация от престъпници, нито пък възнамерява да копира методите на подобни организации”. В същото време, подчертавайки “специфично испанския характер на фалангисткото движение”, той отхвърля паралелите между него и фашизма. През периода 1933-36 Хосе Антонио се превръща в признат идеолог на новата испанска десница. До 1935 той е депутат в Кортесите, където развива изключително активна дейност. През 1934, опитвайки се да създаде единен десен фронт срещу атакуващата властта в Испания радикална левица, Хосе Антонио обединява Фалангата с ХОНС, но само няколко месеца по-късно отстранява от ръководството на новата формация всички екстремистки настроени водачи на ХОНС начело с Ледесма Рамос. Когато през 1936 в Испания побеждава доминираният от марксистите Народен фронт, водачът на Фалангата мрачно коментира ситуацията в едно интервю, дадено на 6 януари: “Новото правителство едва ли ще издържи натиска на подривно настроените маси. Съдбата на Испания тепърва ще се реши в сблъсъка между марксистката и националната революция”. Думите му се оказват пророчески. Още в първите месеци на 1936 правителството започва да провежда откровено терористична политика спрямо буржоазията, църквата и формациите на десницата. Само за няколко седмици на улицата са убити десетки активисти на Фалангата. Призивът на Хосе Антонио към неговите последователи да не се поддават на провокации не оказва никакво влияние върху правителството, което на 5 март спира фалангисткия орган в-к “Ариба”, а на 14 март забранява дейността на Испанската фаланга и арестува почти цялото й ръководство. Четири месеца по-късно, в отговор на непрестанните провокации на левицата, испанската армия започва метеж срещу марксисткия режим, а Фалангата се оказва необходимия политически инструмент, чрез който командващият силите на националистите генералисимус Франсиско Франко решава да наложи своето разбиране за възраждането на Испания. Хосе Антонио обаче не успява да види всичко това. През ноември 1936, след един изцяло скалъпен процес, той е разстрелян от комунистите. Вестта за смъртта му старателно се пази в тайна на територията, контролирана от националистите, за да не деморализира техните части. Едва след победата през 1939 г. той е обявен за “мъченик на националната революция”. Днес, повече от шест десетилетия по-късно, идеите и дейността на Хосе Антонио най-после стават обект на сериозни изследвания, които вероятно ще определят и истинското място на тази значима фигура в новата история на Испания.

Псалом 26 Псалом Давидов. (Преди помазването.) Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша? 2. Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат. 3. И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам. 4. Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм, 5. защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала. 6. Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа. 7. Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме. 8. Сърцето ми повтаря Твоите думи: "търсете лицето Ми"; и аз ще търся лицето ти, Господи. 9. Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой! 10. Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме. 11. Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми; 12. не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба. 13. Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите. 14. Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!

"Центърът е т.нар. средна класа - по-добре платени работници и пенсионери, дребна буржуазия - те са по принцип за защита на частната собственост, по-ниски данъци ... но и намеса на държавата за защита на дребния бизнес от монополистите, защита на трудовите права..." Къде е политическата сила , която ще защитава интересите на тази социална група? Аз твърдя, че ако и да е не е в момента най-многобройната, тя непрекъснато расте. Тя е била, историческа справка винаги можете да си направите, двигател на прогреса и просперитета, обеденително звено между бизнеса и работника/което не е просто социален експеримент/. Та тази зараждаща се сила няма представителство и затова е тъпкана от олигархичния капитализъм и изнудвана от казионните профсъюзи. Между чука и наковалнята.

Може ли да дефинираш "дясното" в България?

Таики Акимото

Аз обърках реда, за което се ивинявам! Щото съм новак тук!

Е, позна от първия път! Честито!

Барута, гръцкия огън, динамита. Основата на цивилизациите - развитието и упадъка им е войната. Историята в основата си е описание на битки. Повечето открития на съвременната цивизация първо са обслужвали войната и после мира. Дори писмеността, респ. печатането първо е обслужвало измолването на победа от боговете и после нуждата от печатане на повече екземпляри пропагандна литература./Приемам печатаната религиозна литература, също за своебразна пропагандна такава./

Кой е художникът и какво е изобразено?

http://lib.userline.ru/27013 Това е един интерес и уникален артефакт - един от редките рунически паметници на древните Българи. За какво е служил този предмет - за религиозни цели/гадаене/, може би специфичен календар или астрологично пособие? Защо има вдлъбнатина в средата на розетата? Дали пък руните носят и друга информация!

Избрах Червенков! По голямо подражателство на др.Сталин и блюдолизничество едва ли е отбелязано по време на НРБ.

Смесваш консервативни с неолиберални теории. А тея горните "политици" са толкова "десни", колкото и "националисти". Как виждам аз нещата - идеологически национализмът може да бъде компромис между неоконсерватизма/рестриктивна политика/ и защитаване на социалните права на хората./не социалистическите/. За това е редно старателно да се търси допирната точка между Българския бизнес и Българския работник. Съзнателно изключвам чуждестранните такива./точно за тях трябва да има данъчни рекстрикции, а не облекчения/. Някой ще кажат че ще спрат инвестициите в България - не е така - във Франция например корпоративния данък е 45 %, а тук 10%. Какво пречи тогава за чуждите инвеститори да върви ставка 20 %, която няма да ги отблъсне, но ще поощри Българския работодател. Тук има нещо което е интересно - в основата на управление на националистически правителства по цял сват са стоели профсъюзите/ напр. Фалангата в Испания/, но не казионни като нашите, а истински такива, които имат реални изисквания, а не провеждат политически мероприятия. Така и бизнесът има стимул да преговаря. И друго има ли почва дясното в една обедняваща страна?

Батошевските манастири "Въведение Богородично" и "Успение Богородично" са близо до гр.Севлиево. Мъжкият е на 6 км. от с.Батошево в планината и е със стенописи от 19 в. в изключително красива местност. За съжаление, тама вече липсва духовното - няма монаси, поддържа се от свещеник, който явно се интересува от хотелиерство и ресторантьорство, но не и от аскеза. Съвсем друг е случаят в женския манастир, който е в самото село - там обитават две монахини. Игуменията, майка Анисия е човек с невероятна харизма, висока култура и нравствена чистота. Прекарах там 2 дни - за първи път съм се чувствал толкова освободен от злободневието. Заслужава си. http://www.pravoslavieto.com/manastiri/bat...ski/index.htm#1

Да Китов доста усърдно копае около Тополчане - с багери???