Stoned

Демек? Това е територия, какво за нея? А тука има карти с хубава резолюция: https://www.davidrumsey.com/ll/thumbnailView.html?startUrl=%2F%2Fwww.davidrumsey.com%2Fluna%2Fservlet%2Fas%2Fsearch%3Fos%3D0%26mid%3DRUMSEY~8~1~31268~1150297%26sort%3Dpub_list_no_initialsort%2Cpub_date%2Cpub_list_no%2Cseries_no%26bs%3D10

Докато физици, правят генетични анализи и проучвания, хората ще са все така объркани за произхода ни, че е автохтонен. Даже и в голяма медия гласност му дават. https://youtu.be/UeSkbWgttKY

10% са невероятно, много голяма разлика, при генетиката...

Тази тенденция е показателна и днес... Младите учат английски, немски, френски, испански... След което и заминават в държави със съответното езиково звучене и говор да живеят. Емиграция, кво да правиш...

Та, Атила от кой род е? Авитохол, че е митичен герой е така, за момента. Интересно ми е рода на, Атила, че и на Денгезих и Ернах също?

Така е, не само Персите, са ирански народ.

Благодаря. Разбирам вече какво е нужно, за отхвърлянето или приемането на въпросните две теории и хипотези в спора. В този случай ще остане иранския произхор на прабългарите, като най-основателен.

Благодаря за разяснението на достъпен за мен език. Обаче в такъв случай къде ще е решението на проблема!? Много си прав, че спора за в бъдеще ще е ожесточен в тази посока, но как тогава би се доказала или определила расата/етноса на тези народи и племената им? Какво трябва да бъде открито или установено, че едното твърдение да одхвърли другото и обратно?

Това изследване на Райх, и Харвардския универвитет не е свързано пряко с проучването на дедите ни... Едва ли, когато излизат резултати свързани по нещо с нас, ще ни дадът повече отговори, отколкото въпроси.

До колко се отнасят към прабългарския произход тези определения в изворите? По какво можем да ги свържем и ооределим с тях? И на мен ми е интересна тази теория.

Неправилно съм задал въпроса си. Въпроса ми е... Кой са били нашите пра-дядовци? Прабългарите къде се формират? Какво е това Q дето излезе в изследването на Южняка? Всичко с тази генетика ми е трудно за разбиране...

Добре... От страна на генетиката, археологията и лингвистиката по последни данни, и проучвания, какво точно е установено за произхода на прабългарите? Има много теми във форума, с много страници изписани относно въпроса ми, но и да успея да ги изчета всички, само ще се убъркам повече, лично аз. Та, ако е възможно някой да каже в какви посоки на изясняване вървят дискусийте по произходът ни.

Дарий предприема също така и поход срещу група скити в югоизточна Европа, в района на Дунав и Черно море. Херодот е основният ни източник. Близостта на региона до Йония и Гърция, както и големият брой заселени гърци означава, че персийските действия там са много по-близо до дома за гърците. Без съмнение, съществуват много гръцки истории за похода, разпространявани по времето на Херодот, няколко десетилетия по-късно. Последният обаче повече се интересува от скитските обичаи и начин на живот. Повечето историци датират кампанията някъде в края на първото десетилетие на VI в. пр. Хр. Подробностите за военния поход са малко, а интерпретациите за неговата значимост се различават чувствително. Основното логистично предизвикателство е прекосяването на Босфора, тесният пролив между северния връх на Пропонтида (сега Мраморно море) и Черно море, чрез понтонен мост. Подобен подвиг изисква огромни ресурси, инженерни умения и воля. Това прекосяване едновременно е и прецедент, и паралел с по-известното прекосяване на Хелеспонта, когато през 480 г. Ксеркс нахлува в Гърция. Херодот не може да каже къде точно Дарий го прекосява, но според него това е някъде приблизително в средата на пролива. За да отбележи събитието, Дарий оставя надписани стели, които не са открити. Той заповядва на своя флот да отплава до Истър (река Дунав) през Черно море и да построи мост за армията му там. Не разполагаме с ясно изявление на целите на Дарий, които може да са включвали допълнителни завоевания или демонстрация на персийската мощ в далечни земи, или пък и двете. Твърдението на Херодот, че той търси отмъщение за опустошителните действия на скитите спрямо мидийците приблизително 100 години преди това, изглежда съмнително. Поради факта обаче, че в края на 30-те години на IV в. пр. Хр. Александър Велики представя себе си като отмъстител на нахлуването на Ксеркс около 150 години преди това, може би не трябва да отхвърляме подобни пропагандни твърдения просто така. Според Херодот кампанията е провал, защото в крайна сметка Дарий се оттегля, но пo-трезва оценка на възможните му цели и последващите стъпки, които предприема, смекчават тази негативна оценка. Херодот завършва разказа си за скитската кампания с това, че Дарий заповядва на един от генералите си, Мегабаз, да подчини Тракия, т. е. югоизточна Европа. Сбитият му разказ проследява преминаването на Мегабаз през Тракия и подчиняването на всички народи в областта. Макар и не толкова забавно, колкото етнографските му наблюдения за скитската кампания, краткото съобщение на Херодот за Мегабаз все пак предлага важни подробности за персийските военни амбиции. В списъците на покорените народи и територии, включени в някои царски надписи, тази област на староперсийски се нарича Skudra. Известно време персите владеят тази територия (или части от нея), очевидно до кампанията на Ксеркс срещу Гърция през 480–479 г. В своя животопис за Александър Велики. Плутарх цитира историка от IV в. Динон, който отбелязва, че като символ на своето господство, персите съхраняват в своята хазна вода от Нил и Дунав. Дарий разширява границите на империята си във всички посоки извън Персия: на североизток (Скунх и скитите с „островръхите шапки“), на югоизток (района на река Инд), на югозапад (Либия) и на северозапад (Тракия). Така, когато е на върха на териториалното си могъщество, Персийската империя включва територии, простиращи се от Аралско море и западния край на Хималаите (Централна Азия) до Сахара (Африка) и от долината на река Инд (Индийския субконтинент) до Дунав (югоизточна Европа) — всъщност първата световна империя. Дарий очертава границите й в триезични надписи от Персеполис (DPh) и Екбатана (DH). Цар Дарий казва: Това е царството, над което властвам: от скитите, които са отвъд Согдиана, чак до самия Куш, от Хидуш (Индия) чак до Сарди, дадено на мен благодарение на най-великия от боговете, Ахурамазда. (DPh § 2) Согдиана е в крайния североизток на империята, така че надписът се отнася до скитите в Централна Азия. Куш се отнася до Нубия (Судан), а Хидуш — до долината на Инд. Седалището на сатрапията в Сарди контролира северозападните територии. https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php%3Faction%3Ddownloads%3Bsa%3Ddownfile%26id%3D2131%3Bt%3D1607559579&ved=2ahUKEwjXoujv_qbuAhUErqQKHT3xDwEQFjAAegQIARAB&usg=AOvVaw1keLRKd-udUL8tJhfYx3uT

Довод за българо-кушанска връзка или Кангюй-Кушани?

Те Юечжи, са бая свързани и с Усуните. Първо са се клали, после са се обединявали нещо, китайските хрони имат данни за тях. Ма на мен, както повечето неща ми е мътна.

Йордан, дава сведение, че хуногурите са известни с търговията на хермелинови кожи.

Възможно ли е да са Хермелини? Те са малки хищници.

Това е интересно. Определено можем да кажем, че К. в края на II век. Пр.н.е. д. включваше територията на Юг. Казахстан (западно от Семиречие, където се намираха владенията на Усун) и Северозапад. Киргизстан. По-точните териториални граници на съюза Kangyu позволяват да се определи информацията от китайските хроники от втората половина на I век. Пр.н.е. д. - II век. н. д. С отслабването на империята Хунну и по-нататъшното й падане, военно-политическото влияние на държавата Кангуй нараства. Племената Kangyuy успяха да подчинят сармато-аланския съюз (Chin. Yantsai, по-късно Алания), разположен северно от Аралско море, и населението на Юга. Урал (Ч. Ян), който отдаде почит на К. с кожи от дребни гризачи.

Някой с мн добър Английски трябва да го направи. Намерих и още един текст на руски. Кангюй (Канцзюй) — крупное политическое образование, центр (кит. Лоюень) которого располагался в среднем течении Сырдарьи. Время возникновения К. не удалось установить. Первые сведения о кангюйской державе относятся ко 2-й половине II в. до н. э., когда разные страны Средней Азии посетил посол империи Хань Чжан Цянь (128 до н. э.). В докладной записке императору У-ди Чжан Цянь охарактеризовал К. как «владение», жители которого вели кочевой образ жизни. Восточные земли К. находились в зависимости от хунну, а южные — от Больших юэчжей (захваченная кочевниками Бактрия). Можно определенно сказать, что К. в конце II в. до н. э. включал территорию Южн. Казахстана (к западу от Семиречья, где располагались владения усуней) и Сев.-Зап. Киргизии. Более точные территориальные границы кангюйского объединения позволяют определить сведения китайских хроник 2-й половины I в. до н. э. — II в. н. э. С ослаблением империи Хунну и ее дальнейшим падением выросло военно-политическое влияние кангюйской державы. Кангюйские племена смогли подчинить сармато-аланское объединение (кит. Яньцай, позднее Аланья), расположенное к северу от Аральского моря, и население Южн. Приуралья (кит. Янь), которое платило К. дань шкурками мелких грызунов. На юге кангюйцы установили контроль над Ташкентским оазисом, Хорезмом, владениями в междуречье Амударьи и Сырдарьи. Юго-западные территории К. граничили с Парфией (Аньси в китайских источниках). С. П. Толстов в связи с этим предполагал, что Хорезм стал политическим центром К., но большинство специалистов локализуют центр К. на Средней Сырдарье. В этнокультурном отношении К. представлял конгломерат ираноязычных племен и племенных объединений в степной части и подконтрольного городского населения в бассейне Сырдарьи. В источниках упоминаются город Битянь, где располагалась резиденция главы К. Много городов было в зависимых владениях. Правители К. стремились сохранять независимость от империи Хань и ее наместников в Вост. Туркестане, несколько раз поддержали своих соседей (Фергана, Кашгар) в борьбе с китайскими войсками. В конце I — III в. н. э. Хорезм и Ташкентский оазис переходят под власть Кушанского царства. В IV—V вв. бывшие кангюйские владения к югу от Сырдарьи были захвачены эфталитами. К. долгое время не упоминался в китайских источниках. Но в VII—VIII вв. все еще помнили, что многие владения когда-то подчинялись кангюйским династам. Однако, в танских хрониках имеются непосредственные указания на сохранение во 2-й четверти VII в. политического объединения, которое современники называли К.: в конце 620-х — 630-х одни правители Западно-тюркского каганата нашли убежище в К., другие совершали походы в эту страну. Не исключена связь К. VII в. с тюркоязычными канглы. Лит.: Бичурин Н. Я. (Иакинф). Собрание сведений о народах, обитавших в Средней Азии в древние времена. Т. 2. М.–Л., 1950; Кляшторный С. Г. История Центральной Азии и памятники рунического письма. СПб., 2003. С. 220—224. Автоматичен Гугъл преводач: Kangyui (Kantszyuy) е голяма политическа единица, чийто център (китайски. Loyuen) е бил разположен в средното течение на Сир Дария. Времето на възникване на К. не може да бъде установено. Първите сведения за държавата Kanguy датират от втората половина на II век. Пр.н.е. Пр. Н. Е., Когато посланикът на империята Хан Джан Цян (128 г. пр. Н. Е.) Посети различни страни от Централна Азия. В меморандум до император Ву-ди Джан Цян той описва К. като „владение“, чиито жители водят номадски начин на живот. Източните земи на Казахстан са били зависими от Xiongnu, а южните са били зависими от Великата Юечжи ( Бактрия, пленена от номадите ). Определено можем да кажем, че К. в края на II век. Пр.н.е. д. включваше територията на Юг. Казахстан (западно от Семиречие, където се намираха владенията на Усун) и Северозапад. Киргизстан. По-точните териториални граници на съюза Kangyu позволяват да се определи информацията от китайските хроники от втората половина на I век. Пр.н.е. д. - II век. н. д. С отслабването на империята Хунну и по-нататъшното й падане, военно-политическото влияние на държавата Кангуй нараства. Племената Kangyuy успяха да подчинят сармато-аланския съюз (Chin. Yantsai, по-късно Алания), разположен северно от Аралско море, и населението на Юга. Урал (Ч. Ян), който отдаде почит на К. с кожи от дребни гризачи. На юг Кангюи установиха контрол над ташкентския оазис Хорезм, владения в междуречието на Амударья и Сир Дария. Югозападен Казахстан граничи с Партия(Anxi в китайски източници). В тази връзка С. П. Толстов приема, че Хорезм се е превърнал в политически център на Казахстан, но повечето специалисти локализират центъра на Казахстан в Средна Сирдария. В етнокултурно отношение К. представляваше конгломерат от ираноязычни племена и племенни сдружения в степната част и контролираното градско население в басейна на Сирдаря. Източниците споменават град Битян, където се е намирала резиденцията на главата на К. Много градове са били в зависими владения. Управителите на Казахстан се стремяха да запазят независимост от империята Хан и нейните управители в Вост. Туркестанци няколко пъти подкрепяха своите съседи (Фергана, Кашгар) в борбата срещу китайските войски. В края на 1 - 3 век. н. д. Хорезм и оазисът Ташкент преминаха под властта на царството Кушан . През IV-V век. бившите владения на Kanguy на юг от Сир Дария са били завзети от ефталитите. Дълго време К. не се споменава в китайски източници. Но през VII-VIII век. те все още си спомняха, че много владения някога са били обект на династиите Кангюи. В хрониките на Танг обаче има преки индикации за запазването през 2-ра четвърт на 7-ми век. политическо сдружение, което съвременниците наричат К .: в края на 620-те - 630-те години, някои владетели на Западнотюркския каганат намират убежище в Казахстан, други правят кампании в тази страна. Не е изключена връзка К. VII век. с тюркоезичен Kangly. Лит .: Бичурин Н. Я. (Якинф). Събиране на информация за народите, живели в Централна Азия в древността. Т. 2. М. - Л., 1950; Klyashtorny S. G. История на Централна Азия и паметници на руническата писменост. СПб., 2003. С. 220-224

https://books.google.bg/books?id=P7TpDAAAQBAJ&pg=RA1-PT3&lpg=RA1-PT3&dq=кангюй&source=bl&ots=kGo2t-rBIv&sig=ACfU3U0dSCP4Vs-XlfzOBwEer6BQE7sE6g&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwj_v9nqxKXuAhVHxIUKHTZgCIoQ6AEwK3oECDsQAQ#v=onepage&q&f=false

Пречи им факта, че в посочените от теб територии живеят други народи като меоти и таври. А какви са тези кобани за които говориш не знам. След което ми посочваш рисуваната картата от 2в. с Козари в Панония... ... виждаш, че аз визирам Кобани в Кавказ, асимилирани от Аланите дошли там.

Ето ти една реална карта не рисувана с "козари" в Панония през 2в. А на нея също може да видиш и от къде Аланите се спускат в равнинните части на Кавказ. Във високите части на планината заварват останки от културата на Кобаните, които в края си са повлияни от скитите, и лесно ги асимилират. Споменатите от теб Таври, по това време са по южните части на Крим, а меотите в част по източното крайбрежие на Меотида (Азовско море). https://indo-european.eu/wp-content/uploads/2021/01/16-iron-age-late.jpg?x34419

Имам твърде малко познания, малко по обем от историята и изворите съм чел. Нека хора с големи такива да се включат. Аз по скоро съм провокатор на обсъждане, ако изопщо може да се допусне в такава насока.

Карта на културите от късната бронзова епоха (ок. 1250–750 г. пр. Н. Е.), С Y-DNA хаплогрупи, ADMIXTURE и mtDNA хаплогрупи. < https://indo-european.eu/maps/late-bronze-age/ >. Карта на културите от ранна желязна епоха (приблизително 750-250 г. пр. Н. Е.), С Y-ДНК хаплогрупи, ADMIXTURE и mtDNA хаплогрупи. < https://indo-european.eu/maps/iron-age/ >. Карта на народите и културите в древността (ок. 250–750 г.), с хаплогрупи Y-DNA, ADMIXTURE и mtDNA хаплогрупи. < https://indo-european.eu/maps/antiquity/ >. Скептикът, да погледне къде се намира Кобанската култура и видиш ли след векове, точно част от Аланските поселения са посочени на тяхно място.

Аз говорех за "Кобани", но Скептикът ги определи, като Козари в Панония...