Ако съществува хипотетично наблюдател в едно абсолютно празно пространство, то той няма да може да го мери, понеже ще липсва материален репер.( Същото важи и за времето, защото в празно пространство няма събития ) Извода е че ние измерваме пространството и времето с помощта на материални обекти и събития. Обаче дали пространството и времето са материални, не смятам че са материални, защото нямат свойства характерни за материята, като плътност, обемност, физически характеристики като налягане , скорост, силово въздействие и т.н физически характеристики на материята. От друга страна обаче пространството и времето служат за описанието на всички материални процеси и обекти, и не само за физически характеристики на материята а и на всички останали за които се сещам. Така че пространството и времето са философски понятия а не чисто физически. Дори в изотериката съществуват пространството и времето , със свойствата на лишена материална обвързаност. Интуитивно възприемам тези категории като препятствия и ограничения на материално ниво. В изотериката те вече не са препятствия понеже материята има друг смисъл, там материята се явява субект а не обект, както в концепцията за диалектико - материалистичната същност на битието .

Преди 1 час, scaner said:

Именно, защото принципно не можем да видим такива частици, "физическа същност" се обезсмисля.

Физиката е наука за физическата същност,и трябва да обясни всяка физическа същност.

Преди 4 часа, Ниkи said:

Едва ли са еднакви. Монетата не е симетрична

Симетрична е, но не идеално симетрична, но дори и да беше, ще трябва и идеална ръка за да я хвърли идеално така че да се пада само ези или тура. Пък и атмосферните влияния трябва да се пренебрегват като за това е необходим и дълбок вакуум.

Преди 9 часа, Шпага said:

Явно представите ни за пълна, тоест абсолютна еднаквост са напълно различни

Вземи да играеш на ези тура, какви са вероятностите да се падне страна на стотинката или герба, естествено еднакви, но щом са еднакви защо не винаги се редуват, няма закономерност която да забрани редуването, но въпреки това те не се редуват. Няма и закономерност която да забранява и не редуването. Затова има серии при които се редуват и когато не се редуват, тоест има система със голяма степен на свобода, защото има множество от фактори действащи с еднаква степен на крайният резултат. Ако има само един фактор или той е доминиращият от множество фактори определящи крайният резултат, тогава щеше да се случва винаги един и същ краен резултат.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Хехе, да ... след като вече сме се съгласили, че вселената се е пръкнала, а не е вечна.
Как сме сигурни, обаче, дали Големият Взрив е наистина началото на вселената - а не е
просто поредната флуктуация на една вечна вселена?

Принципно, няма как да има промяна без причина. Всички е закономерно ... но резултатите
от промените не са напълно дефинирани.

В примера с двойния процеп съвсем закономерно имаме инетерферечна картина, но точните
позиции на частиците в тази картина са неизчислими. Това е елементът на случайност ... а не че
нещата се случват безпричинно

.

Напълно си прав, безпричинни случки няма, но в някои случаи причините са комплексни, и затова казваме че са случайни. За да спечелим 6 от тотото, е необходимо множество от фактори, а ние го приемаме за случайност, само защото  така ни учи ежедневието.

Преди 13 часа, Шпага said:

Звучи логично. Но всъщност не е възможно множество фактори да влияят в напълно еднаква степен на какъвто и да било резултат

Може, например сложните организми, се влияят от множество фактори с еднаква степен на влияние на крайния резултат. Например храна, фактор за продължителност на живота, еко условия също фактор за продължителност на живота, устойчивост на заразни заболявания, също фактор, и т.н както виждаш все фактори които влияят в еднаква степен за крайният резултат продължителност на живота. ☺ Всички тези фактори влияят еднакво, за продължителност на живота на даден организъм, така че не може да се установи еднозначно дали даден организъм е увреден до смърт, от някой от изброените фактори, и неговата смърт не е съвкупност от тези фактори.  Та ако елементарните частици са подобни на организмите, чувствителни като тях от множество фактори, определящи крайното им поведение, нищо чудно да се забелязва спорадично поведение на крайните им състояния.

Преди 4 часа, gmladenov said:

Случайността е заложена в природата (явно).

Квантовите закони са отражение на действителността и само ни разкриват тази случайност

Напълно съм съгласен, случайността се явява тогава когато множество от фактори с еднаква степен влияят, на крайния резултат.

За да се преодолее разстояние = пространство, трябва време. Така че и двете са реални и отразяват  характеристики на материята.

On 15.07.2021 г. at 11:49, Малоум 2 said:

Но Бор добавя още един интересен момент. Има много потенциални начини за изграждане на квантов модел на атома - защо трябва да се използва този? Той открива, че когато електроните са в орбита много далеч от ядрото, тяхната квантова природа изчезва и атомът може да бъде отлично описан от класическия електромагнетизъм. Просто се мотаят две заредени частици.

Значи ли това, че квантовата природа на частиците се определя от тяхната свързаност, щом като извън атома те могат да се опишат чисто класически.

On 22.05.2021 г. at 11:47, Малоум 2 said:

 

https://megavselena.bg/mozhe-li-vselenata-da-se-uchi/

 

Може ли Вселената да се учи?

Вселената може да се учи как да се развива в по-добър, по-стабилен космос. Това е далечната идея, предложена от екип от учени, които казват, че преосмислят Вселената, точно както Дарвин променя възгледа ни за природния свят.

Противоречивата нова идея се опитва да обясни защо законите на физиката са такива, каквито ги виждаме, използвайки математическа рамка за описание на различни предложени теории във физиката, като квантови теории на полето и квантова гравитация. Резултатът е система, подобна на програма за машинно обучение.

Учените са открили множество физически закони и величини с фиксирани стойности, за да определят Вселената. От масата на електрона до силата на гравитацията, във Вселената има много специфични константи, които изглеждат произволни за някои, предвид техните точни и на пръв поглед безразмерни стойности.

„Една от целите на фундаменталната физика в наши дни е не просто да разберем какви са законите на физиката, но защо те случайно са такива, каквито са, защо приемат формите, които правят“, казва авторът Уилям Кънингам, физик и софтуерен лидер при стартиране на квантови изчисления Agnostiq. „Всъщност няма очевидна причина, поради която един [набор от закони] би бил предпочитан пред друг.“

За да отговори на този въпрос, групата се запита дали начинът, по който виждаме вселената днес, е само един от начините, по който Вселената е била? Може би законите, които виждаме днес, са само една итерация от много други. Може би Вселената се развива.

За да има Вселена, която еволюира, изследователите предложиха идея, наречена автодидактична Вселена – Вселена, която се самообучава. В този случай обучението ще се случи подобно на начина по който работи алгоритъмът за машинно обучение, където обратната връзка на един етап влияе на следващия, с цел постигане на по-стабилно енергийно състояние.

Следвайки тази идея, групата разработи възможна рамка, чрез която Вселената може да учи, като се позовава на матричната математика – начин за правене на математика, подредена в редове и колони – невронни мрежи и други принципи на машинно обучение. Накратко, те изследваха дали Вселената може да бъде учещ се компютър.

„Опитваме се да променим разговора много по начина, по който биологът Дарвин трябваше да промени разговора, за да получи по-дълбоко разбиране за темата“, каза авторът Лий Смолин, физик от Института за теоретична физика „Периметър“, Ватерло, Канада.

Подобно на това как един молец може да еволюира, за да има по-добър камуфлаж, автодидактичната Вселена може да се развие в по-високо състояние – което в този случай може да означава такова, което е в по-стабилно енергийно състояние. Според математическата рамка, разработена от изследователите, тази система може да се движи само напред, като всяка итерация създава по-добра или по-стабилна Вселена от преди. Физическите константи, които измерваме днес, са валидни само сега и може да са имали различни стойности в миналото.

Екипът установи, че някои теории за квантовата гравитация и квантовото поле, известни като калибровъчни теории – клас теории, които имат за цел да образуват мост между теорията на Айнщайн за специалната относителност и квантовата механика за описание на субатомните частици – могат да бъдат картографирани или преведени на езика на матрицата математика, създаване на модел на система за машинно обучение. Тази връзка показа, че във всяка итерация или цикъл на системата за машинно обучение резултатът може да засегне физическите закони на Вселената.

Учебната рамка, описана в доклада, публикуван в базата данни arXiv, представлява първите „бебешки стъпки“ към идеята, според групата. С повече работа обаче екипът може да създаде пълноценен модел на Вселената, който да отвори нови врати за разбиране на нашия космос.

„Една вълнуваща перспектива е, че можете да използвате един от тези модели и може би да извлечете нещо ново“, казва Кънингам. Това може да е откриването на физиката за нов тип черна дупка или нов закон, описващ физическа система, която все още не е обяснена, като тъмната енергия.

Не всички изследователи обаче са толкова ентусиазирани от новата идея. Тим Модлин, професор по философия в Нюйоркския университет, който не е участвал в новата работа, твърди, че няма доказателства за концепцията и много фактори срещу нея, като например, че някои физически закони, които са били измерени, са същите днес, както са били малко след Големия взрив. Освен това, ако законите на Вселената се развиват, Модлин смята, че трябва да има по-голям неизменен набор от закони, които да управляват тази промяна, което отрича идеята за самоучеща се система.

„Когато разглеждаме основните закони – като уравнението на Шрьодингер или общата теория на относителността – те изобщо не изглеждат случайни“, каза Модлин пред Live Science. „Те могат да бъдат записани математически по много строго ограничени начини с не много регулируеми параметри.“

Питър У. Евънс, философ от университета в Куинсланд в Австралия, който не е участвал в новото изследване, също първоначално не е спечелен от новата идея, но Евънс се съгласява да отдели време за неортодоксални подходи към радикални въпроси, като „Защо Вселената е такава, каквато е?“ Подобни подходи, макар и да не са плодотворни, могат да доведат до неочаквани идеи, които могат да отворят нови врати за изучаване на Вселената, казва той пред Live Science.

Изследователите зад новото проучване признават, че тяхната работа е само предварителна и не е замислена като окончателна теория, а по-скоро начин да започнат да мислят за нещата по нов начин. В крайна сметка, макар че статията не стига до никакви заключения за това какъв точно модел би могъл да бъде използван за описване на нашата Вселена, тя създава възможността Вселената да се учи.

„Мисля, че в края на това ни останаха много отворени въпроси и със сигурност не успяхме да докажем нищо“, каза Кънингам пред Live Science. „Но това, което наистина искахме, е да започнем дискусия.“

...

...

Ами - самоорганизацията и  саморазвитието "изискват" наличие на самообучение. Става посредством еволюция на неживата и следващата я жива материя - "раждане" на частици от полева форма на материя и "разпад" на частици до полева . И в двата случая действа Обратна Връзка (ОВ), която - при живото е известна от отдавна, но при неживата материя - е все още непризната. И при неживата еволюционно оцелява нещото с такава структура на обвивка, която е устойчива във времето в средата, в която се е пръкнала. С промяна на средата - се повлиява на устойчивостта. Не е " разум" и/или "компютър", щото безлично действа приспособяване към околна среда посредством ОВ и при неживата материя. А, там в Космоса, обмен на памет на структури няма - декохеренцията разбива структурите от вълнови процеси.

...

Окей

Преди 2 часа, gooogle≪soft≫ said:

Пространството и времето са реални защото отразяват материални същности, те не могат да съществуват без материята,щом отразяват материални същности. Но те не са материята, и затова нямат свойства присъщи на материята, като - кривене, скъсяване или пък забавяне на процеси. 

Позволявам си да се самоцитирам, за да си продължа вечерната мисъл за пространството и времето. Та кои са материалните същности. Всъщност това са и физичните същности, като: обем, налягане, скорост, ускорение, потенциал, плътност, енергия, маса и т.н физически същности касаещи живата и не живата материя. Знаем че всички от изброените същности са физически величини, които се описват чрез неконкретни понятия като: " Пространството и Времето " . Значи Пространството и Времето, са описателни значения и нямат конкретен физически смисъл, но без тях не може в описанието на въпросните величини. Какъв е извода?  че те не са физически понятия, а чисто философско обобщителни. Но не са в никакъв случай чисто субективни и извън всякакви естествени познания. Напротив те са симбиоза между естеството и човешката субективност.

Преди 1 час, deaf said:

Собственост,съдба,време - са всъщност взаимозаменяеми думи" - Освалд Шпенглер

" съдба "  и  " време " може да са взаимозаменяеми думи в известен смисъл, но " собственост " не виждам как.

Преди 21 минути, gmladenov said:

Преди 22 минути, gooogle≪soft≫ said:

Пространството и времето са реални ...

Пространството да, но времето не.

Приятелю не е така, за да преодолееш пространство - разстояние, е необходимо време, а вселената не е статична. И излиза че всяко пространствено отстояние, е и времево отстояние.   но двете понятия не бива да се смесват, всъщност защо не, когато може да се измерва разстояние със време, както и обратното.☺ И не забравяй че вселената не е статична.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Не знам. Спорът е дали пространството е реално или не.

Според сегашното виждане на науката ... изградено от Айнщайн и група физизци от края на 19-ти
век ... пространството не е реално.

Людвиг Ланге, който въвежда във физиката концепцията за отправна система, заявява следното
през далечната 1885г:

• Нотоновото абсолютно пространсто е фантом, който никога не бива да служи като основа
  за една точна наука.

Именно това е сегашното виждане на науката за пространството: такова просто няма. То е фантом.
Аз пък съм на категоричното мнение, че физиците от края на 19-век просто са сбъркали.

Пространството и времето са реални защото отразяват материални същности, те не могат да съществуват без материята,щом отразяват материални същности. Но те не са материята, и затова нямат свойства присъщи на материята, като - кривене, скъсяване или пък забавяне на процеси. 

Преди 11 минути, bojkoiwanow said:

Добър вечер Младенов! При неживата материя имаме едно положение на нещата.Нарочно пиша нежива, защото тя не е мъртва, ние сме изградени от нея.

Не живата материя е не жива, но няма доказателства че произхода на живата материя , е от не живата.

Преди 1 час, gmladenov said:

Или с други думи: това е така, защото е така.

Ентропиятя в момента на Големия Взрив е минимална ... защото това е единственото работещо условие.
Тъмната материя със сигурност съществува ... защото това е единственото работещо условие.
Вселената се разширява ... защото това е единственото работещо условие.

Списъкът на тези "научни" "истини" е причината, заради която аз често се оказвам в опозиция на
общоприетата наука ... при положение, че съм рационален индивид, който принципно се доверява на
науката, а не на бабини деветини.

Ентропията засяга само термодинамиката, в началото вселената е била свръх горещо място, и в целият си обем е била с еднаква температура. В последствие става нехомогенна както по температура така и по структура. Значи ентропията се увеличава, защото по дефиниция ентропията е нарастващо хаотично състояние , предразполагащо към нееднородни структурни образования, и нееднородни температури. Но това е само едно интерпретиране, от друга гледна точка, ентропията намалява, виж еволюцията на организмите и човешкото общество. Та въпроса с ентропията е много относителен, и няма еднозначно решение и тълкувание. Но във всеки случай, не е функция на времето. Иначе светът нямаше да съществува в сегашния си вид.

Преди 3 часа, scaner said:

Да, това е така.

Но тук става дума на коя теория може да се разчита повече, коя е по-всеобхватна. Нютоновата теория е само приближение, удобно в една тясна област от скорости. Поради това му ограничение то не работи в останалият огромен спектър от скорости, там дава грешни резултати. Затова когато искаме да използваме физиката без да уговаряме предварително някакви ограничения, трябва да се използва СТО. Тя работи и в областта в която работи Нютоновото ограничение, и извън нея.

В тази тема правим точно това - обсъждаме какво се случва при някакви скорости, дори уговаряме че те са големи. Което изисква слепотата, изкуствено наложена от Нютоновите представи, да се изчегъртва от мисленето. Ниските скорости са само бонус, за по-просто смятане, нещо като лайф хак, но тук не можем да разчитаме на този бонус.

А вече който не може да разбере, че светът отдавна се е променил безвъзвратно, да прави нещото със супата...

 

Тримерното пространство е точно толкова абстракция, както всяко друго.

За много приложения е удобно опростено да го разглеждаме с три измерения, за други - с четири, струнната теория изисква минимум 11. Всички тези модели  работят коректно за целите за които са построени, те всичките са добри модели за реалното пространство - някои се ограничават само до геометрията му, други засягат повече негови свойства. Реалното пространство не е задължително да има измерения изобщо, те са удобна характеристика само на модела който ползваме. Нещо повече, измеренията не е нужно да са цяло число, има полезни модели с нецелочислена, дори фрактална размерност. Тук пак някакви капаци си си поставил. Ама вече видяхме... Няма бял свят да видиш, докато не свалиш капаците, физиката е различна от средношколските догми които са те затиснали.

Експериментално за сега са открити само 3 пространствени измерения, и те не са абстракция, а напълно установили, те са дължина, ширина и дебелина. Пространството е огледално симетрично, това означава че всичко може да се движи в двете посоки на всяко едно от измеренията на пространството, дебелина, ширина и дължина, така стават 6 степени на свобода , има и още едно, и това е ротацията. Общо стават 7 степени на свобода. В квантовата механика, се допускат много повече степени на свобода в едно многократно хилбертово пространство, но това е само допускане за удобство при описание на поведението на квантите.

Преди 16 минути, Втори след княза said:

С какво заменяте термина "количество събития" при определяне на времето? 

Защото цитираните образи искаха да покажат, че тази мярка не е точна.

Наистина, има теория, че човек възприема време, изпълнено със събития като различно, но дали като по- кратко, в см. че затворниците приемат времето като по- продължително, защото нищо не им се случва или обратно, не зная, защото не мога да си представя, че селянин, който от сутрин до вечер има оран, копан, реколта, съхранение, поддръжка и пр. събития ще възприеме времето като по- кратко от панделаджията. 

Човешкото възприятие за времето е субективно, понякога един час ни се струва вечност, а понякога часът ни минава бързо като че ли е минута. Ние тук се опитваме да разнищим , що е това "време" има ли физически смисъл, или е умозрителен конструкт за опознаване на действителността.

Втори след княза, ядреният взрив, трае по кратковременно от горенето на кандилото, защото енергията на взрива, се отделя по бързо от това на кандилото. Но ако същото количество енергия на този ядрен взрив се отделя постепенно, със скорост равна на отделяне на енергия с тази на кандилото, то процесът на отделяне на енергия, ще е много по дълъг от това на кандилото.

Преди 27 минути, Втори след княза said:

Прим. при ядрен взрив, траещ кратко има много по- голямо количество събития, отколкото при горенето на кандилото, което е по- продължителен процес.

Естествено че едновременни събития, се случват по на често от поредица от събития.

Преди 17 минути, Ниkи said:

Отностно необратимостта на времето, мисля че причината е посоката на движение на енергията. Същата се стреми да премине от потенциална към кинетична, което е една от причините да има "стрела на времето"... да, нещо като твоето:

Енергията няма посока на разпространение, тя е скаларна величина, има плътност на енергията, и се изразява в джаули на кубичен сантиметър или метър или милиметър, както и джаули за секунда минута или час, па ако щеш и за година.

Преди 15 часа, Втори след княза said:

Присъединявам се. 

Искам да добавя още нещо, което ми хрумна относно времето. По отношение протяжността можем да мерим от А до Б и после от Б до А. Времето обаче можем да мерим само от А начално до Б. Вярваме, че от Б до А е същото, а и практиката, и изчисленията не противоречат. С време можем да правим изчисления и дори с отрицателни стойности, т.е. от преди момента избран за начален. Можем да изчислим, но не и да измерим момент в миналото. Защо?

Предположението ми е: защото не съществуват напълно обратими процеси, такива с възстановяването на енергията. 

Пример: махало се движи от А до Б. После от Б до А-d, защото се изразходва енергия за преодоляване на съпротивления, а тя не се връща. По тази причина се смята, че всеки процес е еднопосочен, към минимум енергия. Махалото се е върнало в пространството, но не и да се е възстановил енергетично процеса. Процесът на намаление на сумата от кинетична и потенциална енергия при люлеене на махалото продължава. Времето за него тече напред. Та... часовникът с махало също се движи напред, процесът му продължава и не се връща.  

Процес, при който енергията се възстановява, излъчва и поглъща в същото количество е невъзможен. Процесите са еднопосочни, от минало към бъдеще, независимо дали са свързани с излъчване или поглъщане на енергия, защото са необратими. 

Ако във вселенски аспект, спекулативно, при вселена- затворена система, разгледаме повтарящ се процес на колапс в черна дупка, която всмуква всичката маса/енергия, а после експлодира и после наново всмуква, това би било обратим процес, но е над моите представи, че някаква енергия ще отлети на края на света, а после ще бъде намерена за да бъде всмукана.

Поради това, идеята, че процесите, а то и времето на тяхната продължителност е от минало към бъдеще за мен е неоспорима. 

Въпросът за необратимостта на процесите, не е в това че самото време е необратимо, не може да протича от бъдеще към минало, това би нарушило причинноследствената връзка и би довело до хаотично състояние на системата. Времето е абстракция то не тече не протича, не е и специфично измерение на пространството ( макар и някои учени да се опитват да го квалифицират като такова но неуспешно ) Необратимостта на процесите се определя от невъзможна поява на условия за това. Например движението на махалото е обратим процес, заради действие на гравитацията, но стареенето на организмите е необратим процес поради сложността на системата и нейното взаимодействие с околните фактори отговорни за протичането на биологичните процеси. Енергията обаче е обратима , заради закона за запазване на пълната енергия, на една затворена система от тела или частици.

Преди 16 часа, Ниkи said:

Времето е отношене на движения. 

Човешкия разум определя количество чрез сравнявания, количество събития е равно на продължителност на процес, но също и на скорост на процес. Едно и също количество събития, са продължителни, или кратки но с по голяма честота на случване, това налага понятието за " време " на случване на събитията, и затова е избран еталон за време, например случване на събитието " преместване на часовниковата стрелка " . Времето е отношението  на събитията в природата. Но какво мислиш за пространството, след като имаме консенсус по възгледите ни за времето

Преди 25 минути, Ниkи said:

Времето е физична величина, защото се ползва успешно във физиката. Хората са я измислили от нужда и са си измислили с какво да я отмерват, но това не е часовника а ползват хронометър

Времето се ползва във всички науки а не само във физиката. И как се дефинира като физически параметър? например налягане, температура,скорост на движение, са физични параметри, те се дефинират като физически параметри и явления свързани с движение на частици и тела, но при времето какво му се движи, сигурно водните му потоци

Преди 9 минути, Ниkи said:

Преди 59 минути, gooogle≪soft≫ said:

освен когато тялото се движи в атмосфера и се изстудява от породените въздушни течения. 

По-скоро ще се стопля, от колкото да изстива

Да при високи скорости, но при ниски се охлажда малко

Преди 11 минути, Ниkи said:

Преди 47 минути, scaner said:

Същото е при времето. Ти не го измерваш него, ти измерваш негова харакеристика - продължителност на процес, растояние (интервал) между събития.

Да, по този въпрос се разбрахме, мериш "продължителност на интервал", но все още смятам, че времето е човешки "продукт" 

Продължителност на интервал се мери със количество време, а то какво е , как е дефинирано като физически параметър ???