Orbit

Да вземем Земята. Да вземем някакво разстояние от центъра на Земята до някаква определена точка над повърхността на Земята.  Аз ще избера например разстояние на което орбитира Луната: 384000000 метра, понеже ги знам цифрите относно орбитирането на Луната наизуст. Ускорение на свободно падане в тази точка е приблизително 0,00272 м/с2. Ако качим някакво тяло на това разстояние и премахнем опората с която го качихме до там , то тялото ще започне свободно падане със съответното ускорение 0.00272 м/с2.  Но в тази точка можем да имаме безкрайно много свободно падащи тела но при други обстоятелства, и при всичките безкрайно много варианти ускорението ще съответства на разстоянието на което се намират , в случая 0.00272 м/с2. А тези други обстоятелства всъщност са различни скорости с които се движи тялото по посока на ускорението.  Т.е нека вземе две тела, едното тяло се намира на разстоянието 384000000 м, а друготосе намира над него но на два пъти по голямо разстояние . Ние взимаме тялото което се намира на по голямо разстояние и го пускаме да се движи свободно падащо. В момента в койот то се изравни с другото тяло , ние премахваме опората на това друго тяло. Като резултат имаме две тела свободно падащи под действието на гравитацията в една и съща точка (приблизително). И двете тела се отъждествяват с ИС, но те се движат с различни скорости. За да бъде едно тяло отъждествено (приравнено) към ИС, е необходимо тялото да бъде свободно падащо , но и да има и определана скорост. 

Сега малко по конкретно :

Имаме Земя и нейната гравитация (гравитационно поле) , таково каквото го е създала природата.

Имаме часовник "А" койото се намира на разстояние 768000000 метра от центъра на Земята, върху някаква опора.

Имаме часовник "Б" койото се намира на разстояние 384000000 метра от центъра на Земята, върху някаква опора. 

Часовник "Б" се намира непосредствено под чаосвник "А".

В даден момент от време премахваме опората на часовник "А" , и той започва свободно падане в гравитационното поле на Земята. В момента в който часовник "А" се изравни с часовник "Б", премахваме опората на часовник "Б" , и в този момент вече имаме два часовника свободно падащи в гравитационното поле на Земята. В момента в който часовниците са най близо един до друг , синхронизираме показанията им. Т.е в момента в който започва да пада часовник "Б" синхронизираме показанията им, и от този момент показанията и на двата часовника за еднакви. 

 Но от горното условие става ясно че часовникът "А" се движи с по голяма скорост от часовника "Б" и след определено време ще го изпревари и ще се окаже по близо до Земята. И колкото повече време минава толкова по близо часовникът "А" ще бъде до Земята от часовника "Б". Обаче това че часовниците се намират на различно разстояние от Земята оказва влияение на ускорението което е следвствие на гравитационното поле на определно разстояние от Земята. Часовникът "А" койото е по близо до Земята  ще попада в положение с по голямо ускорение от часовника "Б" който се намира по делеч от Земята. По този начин часовникът "А" ще се ускорява спрямо часовника "Б" .

Заявявайки че свободно падащо тяло попада под определие на ИС, ние трябва да имаме часовник "А" и часовнк "Б"  като две равноправни ИС. Ние синхронизирахме часовниците в най близката м/у тях точка, в момента в койото часовникът "А" подминаваше часовник "Б". Но по горе установихме че часовникът "А" и часовникът "Б" се движат ускорително един спрямо друг . Т.е тези две ИС-ми се движат ускорително една спрямо друга. При което ходът на часовниците не може да бъде еднакъв, т.е. ходът на часовника "А" и хода на часовника "Б" не може да бъде еднакъв. 

Изводът е : Ходът на времето за тела свободно падащи  в гравитационното поле не е еднакъв, което показва че не можем да приравняваме свободно падане на тяло и ИС.

Преди 5 минути, Gravity said:

Конкретиката е важна. Например, нека а дадена ИС и часовник който се движи с постоянна скорост. Тогава, в зависимост какво сравнаваме, той може да върви по-бавно или по-бързо от неподвижен в тази система часовник.

Прецезирай го и го формулирай като въпрос, тогава ще видим какво точно се случва.

Съгласен съм че е важна, но в случая това което написах беше покана към отваряне на нова тема, и евентуално по детайлна дискусия.

Преди 3 часа, Gravity said:

Добре де, имаш един часовник и ти казваш, че хода му се забавя. Какво имаш предвид?

Това което казвам е че винаги можем да добавим в условието един или много часовници и да проследяваме разликите на хода м/у тях. Наличието на един часовник не е причина дискусията да отива на контра, това е причина за този който търси под вола теле. Ако  целта на дискусията е да доказваме кой е прав и кой е крив, аз не участвам в нея. 

 Както казах по рано :  Ако пуснем часовник от разстоянието където се движат GPS спътниците, то часовникът докато падне на Земята ще върви неравномерно и ще забявя хода си ( спрямо часовника който се намира на разстоянието на което орбитират GPS спътниците  ). До колкото разбрах Scaner твърди че тяло падащо в гравитационно поле попада под определеие ИС, при което часовникът ще има равномерен ход. Но аз искам да покажа че това не се случва. При тялото което сме пуснали от разстоянието на GPS спътниците часовникът отчита неравномерен ход при свободно падане в гравитационно поле , и когато стигне до Земята ходът му ще е по бавен от този часовник който е останал на разстоянието на GPS спътниците.

Преди 2 минути, Gravity said:

Да се намеся и аз и също да попитам спрямо какво ще се забавя хода на часовника? Спрямо себе се(!), всеки часовник винаги цъка със скорост една секунда в секунда.

Изразът часовника се забавя/избързава е базиран на ежедневния език, който от своя страна е базиран на класическите представи за време. И точно за това е подвеждащ и те обърква.

Детска градина...

Преди 38 минути, scaner said:

Ще забавя хода си спрямо какво? Спрямо какво ще върви неравномерно? Задай си първо този въпрос.

 

Ок, виждам че не си готов за дискусията... 

On 28.06.2020 г. at 19:40, scaner said:

Глупости. Ти се отплесна по частичен проблем. И съответно се отнесе нанякъде, изпускайки нишката на разговора и основната идея. И ти мислиш постулативно....

Явно егото ти тежи силно... Карай.

Сега поне съгласен ли си, че  не всякакво свободно падащо тяло в (нормално) гравитационно поле може да се приравнява на ИС ?  Например ако пуснем часовник от разстоянието където се движат GPS спътниците, то часовникът докато падне на Земята ще върви неравномерно и ще забявя хода си.

Ако искаш да дискутираме по този въпрос, дори със сметки, да отворим нова тема. Аз мисля че тази тема е доста интересна и по близка до реалността .  

Преди 10 минути, scaner said:

Още от начало беше казано, че тази инерциалност си личи ясно  при хомогенно поле, тогава ускорението е постоянно. В реални случаи се ограничава до област в която полето се променя слабо, и за това такава инерциална система се нарича локално-инерциална. Важното и в двата случая е, че в такава област ефектите на гравитационното поле изчезват, и не влияят на часовниците които участват в такова движение. Това е поуката от 2+2

Аз задодох задачата, и условието е таково каквото аз съм го заявил. Ти какво си мислеше е твой проблем.

Преди 4 минути, scaner said:

Ами опитвам се да опровергая една заблуда, затова дискутирам.

Да, тялото ще увеличава скоростта си, и другото тяло и то ще увеличава скоростта си - спрямо началната точка. Но едното тяло спрямо другото ще се движи с постоянна скорост. Това е хватката. Така че 2+2 трябва да потренираш колко е.

Да, и двете тела ще увеличават скоростта си, това е вярно. Но тялото по бързо движещо се попада в позиция с по голямо ускорение понеже е по близо до Земята, и става все по близо и по близо... 2+2, доста съм тренирал. Така че скоростта м/у тях ще се променя.

Преди 1 час, scaner said:

Я посмятай малко.

 

Както искаш го пресмятай , в слуячай който описах, тялото което се движи с по голяма скорост след подминаването на другото тяло, само ще увеличава скоростта си, спрямо по бавното движещо се тяло.  Това е елементарно като 2+2 в класическата физика. Защо въобще започваш да дискутираш този въпрос ?

Преди 11 минути, scaner said:

 

Ето, добра тема за размисъл: защо свободното падане има качествата и закономерностите които има в една инерциална система (с много добро приближение). Независимо че за някой наблюдател то ще се характеризира с кинематично ускорение. Къде изчезва и защо става излишна гравитацията в този случай?

Не е необходима някаква определена скорост. В инерциалната система различните тела могат да се движат с произволни скорости. В този случай което и от двете тела да вземеш за неподвижно, за отправно тяло в тази инерциална система, другото ще се движи с постоянна скорост в нея. Тъй като състоянието на инерциална система в случая е валидно при условие на постоянно ускорение, всичко това ще е коректно в някаква пространствена област в която на двете тела ще дейста еднакво ускорение, не в целият космос.

Имаме две тела кото се намират приблизително на едно и също място и са свободно падащи с еднакво ускорение в тази "точка".  От твоя цитат излиза че и едното и другото тяло могат да  имат качествата и закономерностите които има в една инерциална система. Т.е и двете са равносилни на ИС. Но те се движат с различни скорости. Което ще рече че след 1 секунда едното тяло ще измине по голямо разстояние от другото и ще попадне в точката където ускорението ще е по различно от другото тяло. А това автоматично опровергава твърдението ти за постоянна  скорост на едното тяло спрямо другото.

 Оставям ви да дискутирате по темата , ако искате. Това ми отнема от времето което нямам в момента. 

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Свободното падане в хомогенно  поле е една особена ИС.

Добре, явно ще трябва да поясня за какво говоря, така или иначе аз вече си "отворих устата" по този въпрос. 

Да вземем Земята. Да вземем някакво разстояние от центъра на Земята до някаква определена точка над повърхността на Земята.  Аз ще избера например разстояние на което орбитира Луната: 384000000 метра, понеже ги знам цифрите относно орбитирането на Луната наизуст ( а знам ги наизуст защото съм правил изчисления свързани с орбитирането на Луната много пъти). Ускорение на свободно падане в тази точка е приблизително 0,00272 м/с2. Ако качим някакво тяло на това разстояние и премахнем опората с която го качихме до там , то тялото ще започне свободно падане със съответното ускорение 0.00272 м/с2.  Но в тази точка можем да имаме безкрайно много свободно падащи тела но при други обстоятелства, и при всичките безкрайно много варианти ускорението ще съответства на разстоянието на което се намират , в случая 0.00272 м/с2. А тези други обстоятелства всъщност са различни скорости с които се движи тялото по посока на ускорението.  Т.е нека вземе две тела, едното тяло се намира на разстоянието 384000000 м, а друготосе намира над него но на два пъти по голямо разстояние . Ние взимаме тялото което се намира на по голямо разстояние и го пускаме да се движи свободно падащо. В момента в койот то се изравни с другото тяло , ние премахваме опората на това друго тяло. Като резултат имаме две тела свободно падащи под действието на гравитацията в една и съща точка (приблизително). И двете тела се отъждествяват с ИС, но те се движат с различни скорости. За да бъде едно тяло отъждествено (приравнено) към ИС, е необходимо тялото да бъде свободно падащо , но и да има и определана скорост. 

Преди 35 минути, scaner said:

 

Ето, добра тема за размисъл: защо свободното падане има качествата и закономерностите които има в една инерциална система (с много добро приближение). Независимо че за някой наблюдател то ще се характеризира с кинематично ускорение. Къде изчезва и защо става излишна гравитацията в този случай?

Добра е, наистина. Но не всяко свободно падане им качествата и закономерностите които има в една инерциална система . Не е достатъчно условието -"свободното падане" за да го приравним към ИС. Пропускаш още нещо. По принцип, имам една интересна мислена постановка точно по този казус, но както казах по рано, не съм готов да дискутирам по този въпрос.

Цитирай

Това което си говорим с Шпага, според мен не включва гравитационно поле. Поне моят коментар не е за такав ситуация.

Каква промяна на хода на времето тогава ще проследявате ? Ако две ракети опрат предниците си една срещу друга и включат двигтелите си по такъв начин че резултатът ще бъде движението на едната от ракетите равномерно и праволинейно напред, съответно на другата назад ... За какво говорим изобщо?  

Цитирай

От Земята към Юпитер няма да стане, не може да анулираш изцяло проявите на гравитационното поле. Но в обратна посока може, свободно падане от Юпитер в полето на слънцето.  Една такава свободнно падаща система ще има свойствата на инерциална, със нейните закономерности, всички сили в нея са компенсирани. Не знам твоята представа на какви закони се гради обаче...

Струва ми се че ти не можеш напълно да разбереш ситуацията ... Нито от Земята към Юпитер , нито от Юпитер към Слънцето е възможно да анулираш проявите на гравитационно поле. Защото ние говорим за равномерното и праволинейно движение с компенсиране на силите от гравитационно поле. А не свободно падане Юпитер към Слънцето.  

Цитирай

От друга страна, в никоя система, каквато и да е тя, ходът на конкретен часовник не се промея, защото промените се проявяват само при сравнение, а часовнкът сравнен сам със себе си е непроменлива величина, единица винаги

На нмен не ми пречи да добавя в задачата часовник на обект койото е инерциален. Това са подробности. 

Аз искам да говорим по същество, това замазване и размазване което показа в по горния пост показва че това не се случва. 

Преди 52 минути, scaner said:

Ти говорш за поведението на конкретен обект, не система. За да поддържа равномерното и праволинейно движение с двигател, значи задължително компенсира друга сила.  И ако тази сила е напълно компенсирана, попадаме в царството на инерциалните системи, по дефиницията която споменах.

 

 

Виждаш ли как една математически коректна СТО, ти дава не правилна представа за реалността?

Това което твърдиш в цитираното не може да бъде вярно.

Ако излетим със супер космически кораб от Земята до Юпитер, по такъв начин че корабът се движи равномерно и праволинейно през цялото време, то ще излезне че часовникът през това пътуване няма да променя хода си. Т.е ти твърдиш че корабът по време на пътуването си (с компенсиране на силите )може да се разглежда като инерциално движещ се равномерно и праволинейно обект. Това според моите представи не може да бъде вярно.

Преди 13 часа, scaner said:

 

Затова още от началото питах, в какво  допълнително (освен гравитационният потенциал) се изразяват ефектите, които очакваш при движение в гравитационно поле?

Не съм готов да дискутираме по тази тема. 

Преди 11 часа, scaner said:

Ако допуснем, че скоростта освен че е същата но е и в същото направление (това според някой си трети, индиректно споменат чрез тези условия), това ще означава че Б е неподвижен в отправната система на А (независимо на какво разстояние е от него). И щом става дума за инерциална система и СТО, то Б ще е неподвижен сред часовниците на А, "неговите" часовници ще са неподвижни спрямо тези на А и според законите на отправната система ще работят синхронно, ще са част от полето "общо време".

Това че той използва някакъв двигател, е за да компенсира някаква локална сила която се опитва да променя скоростта му, например насрещен вятър или подобно. Важно е в края на краищата той в каква отправна система е неподвижен, тя определя всичките закономерности. В случая това е системата в която и А е неподвижен, инерциална по условие.

Аз до колкото разбирам въпроса на Шпага е следният : Имаме едно тяло което се намира в гравитационно поле и то се движи равномерно и праволинейно спрямо второто тяло. Второто тяло се намира много далече от първото тяло при което гравитационното поле е толкова слабо че можем да го пренебрегнем. И това второто тяло се движи равномерно и праволинейно .

 Ако това е задачата, то е ясно че при тялото при което пренебрегнахме гравитационно поле, ходът на часовниците ще е максимално бърз - равномерен. Защото гравитационното поле е максимално слабо. При тялото с гравитационно поле показанията на часовника ще зависят от точната посока на движението на това тяло спрямо източника на това гравитационно поле. Но със сигурност може да се каже че ходът на времето при това тяло ще е по бавен и неравномерен.

Преди 12 часа, scaner said:

 

Нека се върнем към гравитацията и движението. Примерът с часовниците на спутниците от GPS системата. При тях ясно се разчленяват ефктите от гравитацията и скоростта (на СТО). Съвсем ясно, както и при опита с ускорителя се вижда какво е влиянието на величината на скоростта, участваща според СТО, и какво е влиянието на гравитационното поле. Гравитационното поле влияе само и изключително чрез потенциала си. Никакво "движение през полето" няма наблюдаем ефект, всичкото движение коректно се описва чрез величината на скорростта от СТО. Колкото по-слаб е потенциалът, толкова по-лесно може да се абстрахираме от него и да разглеждаме само ефектите от СТО. Което ги прави независими от гравитацията.

 

Тука си е всичко както казваш .  Например часовникът при сателита трабва да върви по бързо (и равномерно) от този който е на Земята, поради гравитационното въздействие. Но орбиталното движение на сателита ще допринася за забавяне на хода на времето, но и тука ще имаме равномерен ход. Кое влияе повече, вече трябва да се пресмята.

Моят цитат : "Стоене върху опора на Зямата - равномерен ход на времето. Стоене върху опора на Юпитер - равномерен ход на времето но по бърз от този на Земята."

Прав си по отношение с Юпитера, грешката е моя, обьркал съм, ходът ще е по бавен, а не по бърз.

 Но при твърдението че тялото ускорително "падащо" под действието на гравитационно поле след премахването на опората няма грешка.  Не, не се спазват всички условия които има в една инерциална система. 

Твоя цитат : "Тоест от гледна точка на тази система обектът дето е в граввитационно поле се ускорява върху опората си точно както и човекът стоящ на пода на уускоряваща се ракета се ускорява - съответно физиката и в двете системи трябва да е сходна."

И тука има разлика в двете ситуации. Ходът на времето няма да еднакъв в двата случая. Макар че преди време и аз бях го приел това твърдение за вярно. 

On 21.06.2020 г. at 16:45, scaner said:

Не е достатъчно само да звучи логично, а и да е логично, тоест да има съществеени аргументи за това. Иначе никаква смислена дискусия не може да е получи само със "струва ми се"....

Точно това доказват.

Ускорението може да не довежда до промяна във величината на скоростта (точно както и стоенето върху опора в гравитационно поле), например когато е напречно, тоест например движение по кръг.  В тази ситуация можем да сравняваме: при някаква скорост ще имаме ефект от СТО плюс някакъв очакван ефект от ускорението, нали?

Умните хора са проверили това с muon storage ring G-2 в ЦЕРН. В зависимост от енергията която се влага може да се постигне различна скорост на мюоните, съответно различно удължаване на живота им. Експериментите сочат, че до скорости 0.9994 скоростта на светлината времето на живот се удължава точно с фактора който предсказва СТО, отклонението от формулата е в рамките на грешката, 0.2%. Тоест никакво влияние на ускорението тук не се наблюдава. При максималната скорост лоренцовият фактор става 29.3, т.е. времето на живот на мюоните се удължава 29.3 пъти, експериментално проверено.

Този storage ring има диаметър около 7 метра, и центростремителното ускорение което се прилага на мюоните по траекторията им достига 10 на степен 18 земното ускорение. Както се вижда, изключително добре потвърдено че ускорението не влияе на часовниците.

 

 

 

Предлагам да си говорим на ти.

Това което доказват умните хора в този експеримент е че центробежното! ускорение не привнася за промяна за продължителност на живота на мюони, предсказано от СТО. Или може да се каже че не оказва влияние на хода на времето. И те умните хора са наясно с разликата м/у ускорение което променя скоростта и ускорението което променя само посоката на движението, без да променя скоростта на движението. 

 Аз много пъти казах че хода на часовника се влияе от движението на тялото спрямо грави-поле. Колкото по голяма скорост има тялото спрямо грави-поле толкова по бавен ще е хода на часовника.  Съответно при ускорение ,което действа по такъв начин, че не променя скоростта на тялото спрямо грави-поле, няма и да има никакви промени в хода на часовника. При ускорението, което променя скоростта на движението на тялото спрямо грави-поле, ще имаме и промяна на хода на времето. За да има разлиика на хода във времето при различни скорости, трябва тази разлика де случи от някъде. Разбира се че тя се случва от ускорението при промяната на скоростта. И е ясно че ускорението , както и гравитацията причиняват различен ход на времето (но какъв точно е хода?) 

 Само че трябва да правим разлика между равномерния ход на времето и неравномерния ход на врмето. Ти може би си наясно с това, макар че начинът по който ги смеси двата вида със центробежното ускорение показва друго. Но най вероятно си го направил да стане по колоритен форума. При ускорението което променя движението имаме неравномерен ход на времето (променя хода си). При равномерно и праволинейно движение   и при гравитационната сила, имаме равномерен ход на времето (не променя хода си) и ходът може да бъде по бърз или по бавен при различни скорости и грави-полета.

Ти каза : "Ускорението може да не довежда до промяна във величината на скоростта (точно както и стоенето върху опора в гравитационно поле)" - Тука разбира се си се объркал. Както вече казах по рано (в друг пост ) при стоенето върху опора в гравитационно поле,  действа сила ,а не ускорение. Ускорението възниква при премахването на опората  . Но при наличието на опора както вече казах,  в този случай времето ще върви с равномерен ход , това може да попитаме някой релативист да "сметне" и да каже. Ти обаче предположи че времето трябва да върви с неравномерен ход, както при ускорението което променя скоростта на движението , а това е грешно. Обаче си прав че стоенето върху опора е аналогично на движението на тяло в кръг.

 Ти каза : "В тази ситуация можем да сравняваме: при някаква скорост ще имаме ефект от СТО плюс някакъв очакван ефект от ускорението, нали?" - както и казах по горе ти очакваше хода на часовника да има неравномерен ход . Аз не съм очаквал това, защото намирайке се на Земята, този ефект не се наблюдава , а се наблюдава ефект на равномерния ход на времето. Защо си го очаквал този ефект не знам.

Стоене върху опора на Зямата - равномерен ход на времето. Стоене върху опора на Юпитер - равномерен ход на времето но по бърз от този на Земята. 

Ускорително (гравитационно)  движение на тялото след премахването на същата опора (на Земята) - Забързан неравномерен ход на времето, спрямо стоене върху опората на Земята.

 Ускорително движение срещу гравитацията , по посока отдалечаване от Земята от точката на опрата - Забавен неравномерен ход на времето спрямо този върху опората на Земята. 

On 21.06.2020 г. at 16:45, scaner said:

 

Ускорението може да не довежда до промяна във величината на скоростта (точно както и стоенето върху опора в гравитационно поле), например когато е напречно, тоест например движение по кръг.  В тази ситуация можем да сравняваме: при някаква скорост ще имаме ефект от СТО плюс някакъв очакван ефект от ускорението, нали?

Умните хора са проверили това с muon storage ring G-2 в ЦЕРН. В зависимост от енергията която се влага може да се постигне различна скорост на мюоните, съответно различно удължаване на живота им. Експериментите сочат, че до скорости 0.9994 скоростта на светлината времето на живот се удължава точно с фактора който предсказва СТО, отклонението от формулата е в рамките на грешката, 0.2%. Тоест никакво влияние на ускорението тук не се наблюдава. При максималната скорост лоренцовият фактор става 29.3, т.е. времето на живот на мюоните се удължава 29.3 пъти, експериментално проверено.

Този storage ring има диаметър около 7 метра, и центростремителното ускорение което се прилага на мюоните по траекторията им достига 10 на степен 18 земното ускорение. Както се вижда, изключително добре потвърдено че ускорението не влияе на часовниците.

 

 

Може ли източник на този експеримент и изводите ? 

Не знам дали няма да повторя нечия мисъл, но ще изразя едно определие което ми изглежда логично :

Едно от качествата на материя е това че тя може да бъде измервана. Да беде измервана чрез разстояния (пространствено), чрез масата (количествено), чрез време (качествено ?), и др. Това са все физически величини които просто описват материята и те всички са равностойни по важност.  Просто при времето не е толкова очевидно какво точно измерва. Пак и вермето може да има различни определния при различни модели които разглеждаме. А времето притежава и психологически момент. Наистина че с времето възникват малко по големи сложности при определението му спрямо други величини. Някой беше дал една статия за времето : "Два времени в физических теориях: время метрическое и время развития", просто трябва да се сяда , да се чете поне малко от тук от там, и тогава да се коментира.

Преди 9 минути, gmladenov said:

Не става въпрос за мерките, а за това, че разстоянието, теглото и напрежението
са все физически величини, докато времето не е.

Мярката метър е измислена, за да може да мерим физическата величина разстояние.
Мярката килограм пък е измислена, за да може да мерим физическата величина тегло.
А мярката секунда е измислена, за да може да мерим ... измислената ... величина време.

Значи за разлика от другите мерки, секундата не е мярка за физическа величина,
а за измислена величина.

Както вече казах, хората въвеждат времето, за да могат да придадат количествено
измерение на скоростта, с която се случват различните физически процеси (както
и последователността на тяхното случване).

Нито една химична реакция, например, не става веднага. Трябва "да изчакаш малко",
за да може дадена химична реакция да се изърши.

Времето се въвежда, за да можем да придадем по-конкретен смисъл на понятието 
"да изчакаш малко". Иначе то нищо не значи.

Аз те разбирам какво искаш да кажеш, че времето не можем да го "видим под микроскоп", докато като вземем парче материя казваме че точно това парче ще бъде 1 кг а точно това разстояние върху тази материя ще бъде един метър. Но твой  подход по този въпрос е задънена улица. 

От друга страна аз мога да те попитам да ми покажеш този един метър къде е , ама без да ми показваш самата материя. Или да ми покажеш един килограм какво е, без да ми показваш материята. И по тази логика може да твърдим че ние измерваме времето на съществуване на дадена материя, например. Не знам дали ме разбираш. 

В крайна сметка за да описваме светът който се случва около нас , ни е необходимо време като физическа величина.

Преди 22 минути, gmladenov said:

Разликата е там, че разстоянието е физическа величина (или количество, ако щеш),
а времето не е. Времето измислено, а разстонинето не е.

То всичко е измислено - метър, кг, секунда. Иначе как ще измерваш ? Как ще свържеш физическите взаимодействия ?

Скоростта в какво трябва да се измерва без време? Така ли трябва да се измерва : аз ще измина 1 км докато ти изядеш два домата?

Пробвай се ти да измислиш начин на описване на света, измисли свои мерки и ги покажи, да видим как ще опишеш взаимното движение на Земя-Луна.

Аз харесвам подхода на Нютон  - работа с пропорциите. При този подход нямат значение самите единици измерение, а как се отнасят едно количество към друго количество.

Преди 16 минути, Doris said:

 

П.С. Много яко сте оспамили темата.

Еми теб те нямаше , а ние друго не можем освен да спамим. 

Преди 43 минути, laplandetza said:

Сканера, Гравити и другите с капандури се провалиха потресаващо. Никой от тях не може да обори доказателствата срещу грешната ТО, последното е моят нов парадокс.

  Безмълвни признават провала на сегашната физика.

Не само те. Всички релативисти по света мълчат. Дори самия Айнщайн мълчи многозначно...