Отиди на
Форум "Наука"

Tahev loren

Потребител
  • Брой отговори

    838
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Tahev loren

  1. Не е спорно, движение спрямо абсолютното пространство, е абсолютно, също както движение спрямо абсолютният етър заменящ пространството. В етърната теория, етър = на пространство.
  2. Напълно вярно, щом симетрията изисква сложение на скороста на светлината, за да е в сила първи постулат на СТО, но пък се нарушава вторият, за постоянството на скороста на светлината.
  3. Няма как движението да е относително спрямо едно абсолютно пространство, то може да бъде относително само разгледано чрез механични тела. Спрямо абсолютното пространство не е възможно да се дефинира движение чрез кординатна система, като преместване по Х и У осите на кординатната система. Такова движение може да се открие и да се определи чрез доплеровият ефект на диполната анизотропия, или чрез ефекта на звездната светлинна аберация.
  4. Защо смяташ че в класическата физика, движението е абсотно. Не мисля че е така, още по времето ня Галилей, в класическата физика се е смятало движението и покоят за относителни
  5. Нали според СТО законът за събиране на скорости на светлината, в системата на отчет, не важи. Та всичко си идва на мястото.
  6. В разглежданият случай на хвърлено тяло перпендикулярно от инерциално движеща се отправна система, тялото ще е с променен ъгъл на попадение в системата на отчет която е в покой спрямо инерциално движещаъа се, поради закона за събиране на векторните скорости, в системата на отчет.
  7. Не, гравитацията кара тялото да пада описвайки дъга надолу, но същевремено тялото описва дъга и в страни. Това показва че инерцията му влияе на траекторията, щото ако беше хвърлено от неподвижен автомобил нямаше да се криви в страни, а само надолу, под действието на тежесъа си.
  8. Как да не участва инерцията, като хвърлиш предмет от движещ се автомобил, той описва дъга в отправната система на пътя по който се движи.
  9. Чертежът, показва адекватно ситуацията. Не знам каво те възмущава, ако обекта има инерцията на ракетата носител, напълно естественно от законите на физиката да следва че тази инерция ще се запази и в другата отправна система. Ако обект няма инерция но има импулс и скорост, подобно на светлина, естествено няюа и какво друго да запазва освен импулса който притежава и своята скорост. В механиката законът за запазване на импулса е свързан с масата на покой на обекта, за свтлината не е така, светлиният импулс не е инерция, както е при механиката.
  10. Интересен казус се получава. Излиза че за механиката , относителноста на движението и покоя, важат, но за светлината не важат.
  11. На практика, обаче ефект на аберация вследствие на подвижен источник, и неподвижен приемник, не е установен, или поне аз не знам да има.
  12. Да вметна само, за ефекта на светлината аберация, не се изисква светлината да има инерция. Аберацията на светлината, изисква само движението на приемника на светлина. И не става ефекта, когато се разглежда в относителен покой на приемника, и движение на источника.
  13. Когато резглеждаме светлината като безинерционна, в случая когато приемем станцията за неподвижна, и се излъчи сигнала от нея към подвижната ракета, само тогава се проявява ефекта на аберациа, защото има действително подвижен приемник, който се явява ракетата приемник и дава отклонението на сигнала в отправната система на ракетата. Излиза че аберацията оборва СТО, защото според СТО светлината не трябва да има маса на покой, което всъщност е свойство на инерцията. Същевремено излиза че за да няма парадокс, и да се спаси СТО, тя трябва да се съгласи че светлината има инерциа. Но се стига до апотеоз, СТО твърди че не може да се премине светлината бариера именно заради инерцията. Масата на телата според СТО, ставала безкрайна величина, съответно и инерцията, при доближаването до светлинната скорост.
  14. Значи според СТО светлината трябва да има инерция.
  15. Движението е видимо, стрелецът се прицелва в целта, без да му е необходимо за това, да знае предварително кое се движи той или мишената. За стойноста на аберацията разстоянието не е от значение, а само скороста на приемника и скороста на сигнала.
  16. Глупости, явно вие не познавате елементарните физични закони, и затова някой ви е крив. Също както на непушачите, са им криви пушачите, заради замърсеният въздух от автомобилният транспорт и промишленоста.
  17. Ефекта на аберацията според мен, е причината един стрелец когато се прицелва в движеща се мишена, да стреля малко преди мишената да е дошла на 90° пред прицелването, заради крайната скорост на куршума. Дали би било така , ако не мишената се движи, а стрелецът се движи перпендикулярно на мишената. Според мен, не. Тогава стрелецът истрелял куршума няма да коригирва истрела, когато неподвижната мишена се изравни на 90° със неговият прицел. Това показва че всъщност се движи не мишената, а стрелецът, и не може да се приеме обратното твърдение на относителноста, защото тогава стрелецът ще трябва да коригирва истрела, както в разгледаният случай на неподвижен стрелец, и подвижна мишена. Младен, добре е показал това със тези движещи се анимации.
  18. Явлението " звездна аберация" може да се запознаеш с явлението, в нета няма много подробна информация, представлява, отклонение на светлината от ъгъла на излъчването но в отправната система на движещ се приемник на светлина. Затова, реалното местонахождение на наблюдавана звезда, не е точно там където се наблюдава, а малко по в страни. Това явление доказва че светлината си деформира векторът на разпросъранението си в движеща се отправна система на приемника,. Подобно става когато вали дъжд, чадъра на движещ се пасажер се накланя по посоката на движението му, защото капките на дъжда изменят векторният си ъгъл на попадение в отправната система на пасажера. Така че светлината макар и да няма инерцията на куршум, се отклонява аберационно. Въпросът е , дали ако приемем че не приемника на светлината се движи, а че се движи источника, ще има ли аберационно отклоняване, в отправната система на приемника, приета за относително неподвижна, спрямо тази на источника. Споре СТО, трябва да има, а и според класическата физика също. Щом всички инерциялни системи са равноправни.
  19. За да се улучи нещо в движение, не е необходимо да се знае, кое е в движение, целта или стрелецът. Просто стрелецът се прицелва и толкова. Твоят пример показва нещо друго. Показва ефекта на аберацията, който се получава както от движението на приемника на някаква емисия, но също се появява и при движение на самият источник на емисия. Разгледан този ефект в една от двете отправни системи, променя, този аберационен ъгъл само по посока но не и по стойност. Откосът напримет от автоматочно оръжие, поставено на движещ се влак, ще има едно и също ъглово отклонение както в системата на неподвижният перон, така и в системата на самият влак, само дето ъгълът там ще е със противоположен вектор. Уцелването в случая на подвижна мишена или подвижен стрелец, не зависи от това кое се движи, мишената или стрелецът.
  20. Вярно е, в класическата физика също е постулирано още от Галилео Галилей, че по никакъв механичен начин, не може да се различи, праволинейното и равномерно движение, от състоянието на покой. Диполната анизотропия от темата на младен, открива собствено движение на сателитно тяло, такива инерчни движениа, движения по инерция, са откриваеми само в космоса. Но реликтовата радиация, също е вид движение, смяната на детектирана честота, обаче е свързана с неинерциално ускорително или закъсниъелно движение, или на източника или на приемника на въпросното лъчение. Така че правилото за относителност на инерционото движение и покоят, си остава. С пълно право може да се твърди, че не приемника на реликтовото лъчение се движи, а се движи источника на лъчението. Стига да има на сателита инсъалиран акселометър, ако той не показва че сателита се ускорява въпреки ефекта от доплер, значи се ускорява не той, а источника на реликтовото движение.
  21. Генезисът на мсгмитното поле не се обяснява от СТО а от кладическаъа електродинамика. Залягай над си че
  22. Ако няма двупосочна ЛТ, няма и права и обратна ЛТ. Еднопосочната ЛТ, ознначава че пространсъвото и втемето могат да се манипулират само в подвижната отправна система
  23. Пише, ама може и без, СТО, да следва магнитно поле. Още преди айнщайн, ампер го показва. А СТО само вади от 100 кладенеца вода.
  24. Правиш ли разлика от еднопосочната и двупосочната ЛТ трансформация? Ьащото има. Не от права и обратна ЛТ, а от еднопосочна и двупосочна.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...