Tahev loren

Да но това води до парадокс, излиза че светлиният фронт има хем сферична хем елипсовидна форма в отправната система на ракетата, в зависимост откъде се наблюдава, от стационарната система или от подвижната на ракетата, където наблюдателят в нея я приема за статична.

Не не я вижда а се прави на жерав заровил главаъа си в пясъка.

Разглежда се отправната система само на вагона, според класическата механика и за вънщен и за вътрешен набдател, светлината изминава равни пътища, и пристига едновремено до двата края на вагона едновремено. Според СТО обаче не е така , заради относителноста на едновременоста. Излиза че в една и съща отправна система, двама наблюдатели наблюдават различен път на светлината.

Само да вметна, макар че СТО и етърната теороя в случая на този разглеждан парадокс, да се корелират помежду си, етърната теория не обяснява разликите в светлиното престигане до противоположните стени на вагона за външен наблюдател, със относителността на едновременоста.

Напротив, имат голямо значение.

Всъщност, младеновият парадокс си е парадокс. Двама наблюдателя виждат две различни реалности при едни и същи обстоятелства на тези реалности.

Мисля че примера не е за относителноста на едновтеменоста. Касае се за относителноста на пътя. Пътя е относителна величина и зависи от стправната система, също както и скороста.

Светлината във вагона ще изминава различен път и за двата набдателя, патадокс няма. Примерът който си дал, не е за парадоксална ситуация.

Пространството не е материя, а неин начин ма съществуване и то се възприема от набдението като обективност, но всъщност не е такова.

Според ТГ вселената е съществувала във безпространствието. Не е имало пространство но е имало физическа материя. Така че растоянияъа се оказват със не физическа природа.

Пътят е траектория на движението, не е разстояние, пътят е кинематично понятие и има физичен смисъл. Разстоянието е чисто геометрично поняъие, и няма чисто физически смисъл, макар че без него няма и физика.

Пространсъво - времевият интервал, има смисъл само за динамични и кинематични ситуации. Физически те нямат смисъл. Какъв пространственно времеви интервал би имал смисъл в една празна вселена лишена от материя и движение.

Какво физическо количество описва разстоянието. Прав си че за определяне на разстояния, не са необходими кординати. Същото важи и за определянето и на събитията. Случването на нещо, не зависи от това къде се е случило, а от закономерностите или случайноста които го пораждат.

Това твърдение е нон сенз, значи в една и съща ситуация има едновремени и не едновтеменни събития. Значи парадокса не е парадокс, защото има бели гарвани, макар че още никой не ги е виждал. Така СТО " бори парадоксите".

Всеки парадокс е решим или не, в зависимост от първоначалните условия при които възниква. Парадокс е: Парадоксът е твърдение или група твърдения, които водят до противоречие или са в конфликт с интуитивната логика. В действителност обаче, или противоречието е само привидно, или поставените условия в твърдението не са или не могат да бъдат верни в целостта си или по отделно.[1][2] Та и с парадоксът на СТО, зависят от първоначалните условия , които обаче могат да бъдат погрешно поставени от формалната логика. Тя обаче е възникнала от ежедневният опит формирал когнитивноста на индивидите. Дали са верни изводите на формалната логика, зависи от кръгозора на досегашното човешко познание за действителноста.

Има разлика, ножовете дори и според СТО да падат не едновременно ( макарче и това би било парадокс защото ножовете са монторани на преса а тя удря само веднъж и няма начин да раздвои действието на ножовете) става интересно че неедновременото действие на ножовете, би могло да стане така че преди първият отрез пръчката да не е попаднала още под ножа, а преди вторият отрез да се окаже между ножовете . така че пръчката в крайна сметка ще се окаже пак неотрязана. Парадокса си остава въпреки всякакви заигравания.

Номера с неедновременното действие на ножовете не може да избегне парадокса, дори и не едновремено да действат се получава така че пръчката остава не отрязана от гледна точка на ножовете.

Аз мога да предложа вариант на неизбежен парадокс. Една пръчка с дължина в покой по голяма от разстоянието между два ножа, когато пръчката се задвижи с релативистка скорост, разстоянието между двата ножа се скъсява от гледната точка на пръчката така че двата ножа я прерязват тъй както би било и в покой на пръчката. Обаче от гледната точка на ножовете, пръчката се скъсява по малко от разстоянието между ножовете, така че те не успяват да я срежат. Излиза парадокса че за един наблюдател пръчката е срязана, а за друг наблюдател, тя е цяла. Е за релативизма това не би било парадокс, както и за квантовата механика не е парадокс, че частиците проявяват двойсттвена природа, на вълни и корпускули.

Когато са покоящи стрелата и пластините на кондензатора и, по условие са равни по дължина, тогава ще контактуват и ще протича ток. Когато стрелата се задвижи наблюдател на нея ще установи, скъсяване на разстоянието между пластините на кондензатора, така че ще има контакт между пластините и стрелата, и в този случай ще протича ток за този наблюдател. Но наблюдател стоящ на кондензатора, ще установи скъсяването на стрелата, така че за него няма да протича ток. На това му се вика парадокс.

Очевадно е че има парадокс, за наблюдател яхнал стрелата, няма да протича ток. А за наблюдател стоящ на кондензатора, ще протича ток.

Така излиза според СТО, да обясни сканер защо според СТО и в двата случая няма да протече ток.

Само дължините по посоката на движение.

Различните наблюдатели, ще виждат протичане на ток, по различно време на часовниците си сравнени едни с други. Има не едовременост на събития за всеки от наблюдателите.

Фосфинът може да се образува и от не жива материя. Какво доказателство за живот на венера може да бъде.

Младенов дава пример със радиоактивен разпад в две инерциално взаимно подвижни системи където според СТО времената не са синхронизирани. И не могат да бъдат синхронизирани, поради релативисткият ефект на забавяне на времето във всяка една система по отношение на другата. Ако сравним разпада във всяка една от системите, по отношение на другата, ще се установи разлика на количеството разпад. Дали това нарушава физическите закони. Мисля че не, защото и водата завира при различни градуси, когато се намира на различна над - морска височина. Така че дали неутронът се тазпада за 15 секунди или повече, когато се движи, не нарушава природните и физични закони.