Tahev loren

Преди 7 минути, gmladenov said:

Това е спорно .

Не е спорно, движение спрямо абсолютното пространство, е абсолютно, също както движение спрямо абсолютният етър заменящ пространството. В етърната теория, етър = на пространство.

Преди 29 минути, gmladenov said:

Извод: принципът на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли
е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината.

Напълно вярно, щом симетрията изисква сложение на скороста на светлината, за да е в сила първи постулат на СТО, но пък се нарушава вторият, за постоянството на скороста на светлината.

Преди 3 часа, gmladenov said:

Ако движението е относително спрямо ... абсолютното пространство ... значи
движението е абсолютно.

Няма как движението да е относително спрямо едно абсолютно пространство, то може да бъде относително само разгледано чрез механични тела. Спрямо абсолютното пространство не е възможно да се дефинира движение чрез кординатна система, като преместване по Х и У осите на кординатната система. Такова движение може да се открие и да се определи чрез доплеровият ефект на диполната анизотропия, или чрез ефекта на звездната светлинна аберация.

Преди 46 минути, gmladenov said:

В класическата физика, от друга страна, движението е абсолютно. Там се знае
кой се движи и кой не, така че там парадокс няма.

Защо смяташ че в класическата физика, движението е абсотно. Не мисля че е така, още по времето ня Галилей, в класическата физика се е смятало движението и покоят за относителни

Преди 8 часа, scaner said:

Тъй, това твърдя и аз, за всеки обект включая светлината.

Но тук се твърди, че ъгълът ще е различен, ако тялото нямало маса в сравнение със случая, когато има. Тоест светлината (без маса) се твърдеше, че ще нарушава това правило, и то "спорред физическите закони". Та питам, по кои физически закони това  трябва да се случва?

Нали според СТО законът за събиране на скорости на светлината, в системата на отчет, не важи. Та всичко си идва на мястото.

Преди 5 минути, scaner said:

Как инерцията влияе на кинематиката, освен че запазва посоката и скоростта на обекта, ако не му действат сили ( принцип на относителността, първи принцип в класическата физика на Нютон)?

В разглежданият случай на хвърлено тяло перпендикулярно от инерциално движеща се отправна система, тялото ще е с променен ъгъл на попадение в системата на отчет която е в покой спрямо инерциално движещаъа се, поради закона за събиране на векторните скорости, в системата на отчет.

Преди 2 минути, scaner said:

Това е поради гравитацията. В случя няма гравитация, за да се опрости максимално задачата.

И така, бихте ли написали физическите закони, според които тяло с инерция ще се движи под един ъгъл спрямо вертикалата, а тяло без инерция - под друг. Без гравитации и други сили, които да влияят на тялото.

Не, гравитацията кара тялото да пада описвайки дъга надолу, но същевремено тялото описва дъга и в страни. Това показва че инерцията му влияе на траекторията, щото ако беше хвърлено от неподвижен автомобил нямаше да се криви в страни, а само надолу, под действието на тежесъа си.

Преди 54 минути, scaner said:

Инерцията не участва. Всичко е следствие на галилеевите трансформации - обектът се движи по причина, че се движи гледната точка която го наблюдава, а не някаква приложена сила. Тоест движението му не се повлиява от никакви външни фактори, само се отразява по друг начинн, без намеса на инерции. И това води до всички последствия - вертикална орбита в едната система и наклонена в другата.

Коментирах вече вариантите - ситуацията е същата, наклонът на траекторията е различен в различните системи - именно за да се получи във всяка от тях уцелване.

Как да не участва инерцията, като хвърлиш предмет от движещ се автомобил, той описва дъга в отправната система на пътя по който се движи.

Преди 1 час, scaner said:

Така изобразеното на чертежа, светлината може да заместиш с тухла. Ще се получи същото изображение, щото състоянието на ракетата не влияе какво пада и какво не и как то пада. Пък и на чертежа то пада достатъчно бавно

Чертежът, показва адекватно ситуацията. Не знам каво те възмущава, ако обекта има инерцията на ракетата носител, напълно естественно от законите на физиката да следва че тази инерция ще се запази и в другата отправна система. Ако обект няма инерция но има импулс и скорост, подобно на светлина, естествено няюа и какво друго да запазва освен импулса който притежава и своята скорост. В механиката законът за запазване на импулса е свързан с масата на покой на обекта, за свтлината не е така, светлиният импулс не е инерция, както е при механиката.

Преди 4 часа, gmladenov said:

Изводът е, че за механично движение няма никакво значение кой е стационарен
и кой е подвижен. За движението на светлината, обаче, ролите на стационарен и
подвижен имат значение, защото траекторията на лазерния импулс е различна за
различните роли.

Интересен казус се получава. Излиза че за механиката , относителноста на движението и покоя, важат, но за светлината не важат.

Преди 22 часа, scaner said:

Защо да не става? Има ли разлика? Векторната сума, която обяснява разликата на светлиният вектор в двете системи е същата, векторите са същите.

Примерът с дъжда. В  системата на облака ти се движиш спрямо него, вертикалният дъжд е наклонен. В твоята система облакът се движи спрямо тебе, и преносната скорост с която се движи се добавя към вертикалният в неговата система дъжд, и при тебе пак е под същият наклон. Няма разлика, тук законите са железни.

На практика, обаче ефект на аберация вследствие на подвижен источник, и неподвижен приемник, не е установен, или поне аз не знам да има.

Да вметна само, за ефекта на светлината аберация, не се изисква светлината да има инерция. Аберацията на светлината, изисква само движението на приемника на светлина. И не става ефекта, когато се разглежда в относителен покой на приемника, и движение на источника. 

Когато резглеждаме светлината като безинерционна, в случая когато приемем станцията за неподвижна, и се излъчи сигнала от нея към подвижната ракета, само тогава се проявява ефекта на аберациа, защото има действително подвижен  приемник, който се явява ракетата приемник и дава отклонението на сигнала в отправната система на ракетата.  Излиза че аберацията оборва СТО, защото според СТО светлината не трябва да има маса на покой, което всъщност е свойство на инерцията. Същевремено излиза че за да няма парадокс, и да се спаси СТО, тя трябва да се съгласи че светлината има инерциа. Но се стига до апотеоз, СТО твърди че не може да се премине светлината бариера именно заради инерцията. Масата на телата според СТО, ставала безкрайна величина, съответно и инерцията, при доближаването до светлинната скорост.

Преди 19 часа, gmladenov said:

Виж как изглежда анимацията, ако светлината имаше интерция.

При това положение импулсът не уцелва ракетата в нито една от системите.
Значи ако светлината имаше инерция, тогагава парадокс няма.

Значи според СТО светлината трябва да има инерция.

Преди 11 минути, scaner said:

Човекът просто коментира глупостите, които са на лапландеца.

Цитира мой пост. Няма значение.

Преди 4 часа, gmladenov said:

Колега, в горния пример разстоянието между източника и ракета е зададено
като 1с. А ъгълът, който се получава, е може би 30° (не съм го смятал).

Толкова голяма аберация не може да има за такова кратко разстояние !!
Така че моля забрави за аберациите в горния пример. Не това е проблемът.

Както обясних в първоначалния постинг, проблемът тук е, че без да се знае
дали ракетата е стационарна или източникът, ъгълът/посоката на лазерния
лъч не може да се изчисли правилно, така че да уцели ракетата.

Ако приемем ракетата за стационарна, този ъгъл е един, а ако приемем
източникa за стационарен, този ъгъл е друг.

За тези, които могат да разсъждават критически, проблемът тук е по-дълбок
и философски. Той показва, че доктрината на релативизма като цяло е физически
невъзможна.

Въпросната доктрината се основава на концепцията, че наблюдателите не знаят
дали се движат или са стационарни. Без това знание, обаче, ние не може да
изчислим правилно траекторията на светлината между две движещи се тела.

Както е видно на горните анимации, тази траектория излиза различна в различните
отправни системи. Това е парадокс/абсурд, каквито в природата просто няма.

Значи не може наблюдателите да не знаят дали се движат или не. Това е
принципно нереална постановка.

Движението е видимо, стрелецът се прицелва в целта, без да му е необходимо за това, да знае предварително кое се движи той или мишената. За стойноста на аберацията разстоянието не е от значение, а само скороста на приемника и скороста на сигнала.

Преди 4 часа, Relinquishmentor said:

По същата логика излиза, че ако си в движещ се с 90 km/h автобус и ти се пуши, когато той се изравни с будката за цигари без да спира и слезеш в движение от него, няма да се претрепеш, а спокойно ще си идеш до будката да си купиш отровата .Непознаването на елементарна физика явно е опасно за живота.

Глупости, явно вие не познавате елементарните физични закони, и затова някой ви е крив. Също както на непушачите,  са им криви пушачите, заради замърсеният въздух от автомобилният транспорт и промишленоста.

Ефекта на аберацията според мен, е причината един стрелец когато се прицелва в движеща се мишена, да стреля малко преди мишената да е дошла на 90° пред прицелването, заради крайната скорост на куршума. Дали би било така , ако не мишената се движи, а стрелецът се движи перпендикулярно на мишената. Според мен, не. Тогава стрелецът истрелял куршума няма да коригирва истрела, когато неподвижната мишена се изравни на 90° със неговият прицел. Това показва че всъщност се движи не мишената, а стрелецът, и не може да се приеме обратното твърдение на относителноста, защото тогава стрелецът ще трябва да коригирва истрела, както в разгледаният случай на неподвижен стрелец, и подвижна мишена. Младен, добре е показал това със тези движещи се анимации.

Преди 11 часа, gmladenov said:

Абсолютно си прав ... но куршумите са материални, докато светлината не е.

Принципната разлика между куршумите и светлината  е, че светлината няма
инерция. Така че ситуацията е съвсем различна. Именно заради инерцията на
куршумите няма значение кой е стационарен и кой подвижен - мишената или
стрелецът.

Парадоксът горе важи само за светлината и е много прост. Няма мърдане,
защото той се получава точно като играеш по правилата на СТО.

Явлението " звездна аберация" може да се запознаеш с явлението, в нета няма много подробна информация, представлява, отклонение на светлината от ъгъла на излъчването но в отправната система на движещ се приемник на светлина. Затова, реалното местонахождение на наблюдавана звезда, не е точно там където се наблюдава, а малко по в страни. Това явление доказва че светлината си деформира векторът на разпросъранението си в движеща се отправна система на приемника,. Подобно става когато вали дъжд, чадъра на движещ се пасажер се накланя по посоката на движението му, защото капките на дъжда изменят векторният си ъгъл на попадение в отправната система на пасажера. Така че светлината макар и да няма инерцията на куршум, се отклонява аберационно. Въпросът е , дали ако приемем че не приемника на светлината се движи, а че се движи источника, ще има ли аберационно отклоняване, в отправната система на приемника, приета за относително неподвижна, спрямо тази на источника. Споре СТО, трябва да има, а и според класическата физика също. Щом всички инерциялни системи са равноправни. 

Преди 3 часа, gmladenov said:

Точно така !!

Само че проблемът не е в чертежа (както ти явно си убеден), а във
Великата СТО. Чертежът само илюстрира проблема.

Великата СТО е тази, според която ролите на "стационарен" и "подвижен"
наблюдатели са произволно/свободно избираеми.

Аз се възползвам от тази свободна избираемост на ролите и показвам един
частен случай, в която тя не работи.

Както се вижда на чертежите, в СТАЦИОНАРНАТА система на източника
лъчът не успява да уцели ракетата:

 

Но в СТАЦИОНАРНАТА система на ракетата, лъчът я уцелва:

Единственото, което съм направил тук, е да сменя ролите на наблюдателите:
първо съм избрал източникът за стационарен, а след това ракетата.

Значи аз играя по правилата на Великата СТО. И както се вижда, като се играе
по тези правила се стига до горния абсурд.

Нека се забележи, обаче, че не чертежът е виновен за този абсурд, а Великата СТО.
Чертежът само илюстрира абсурда.

В първоначалния постинг вече обясних същността на проблема: за да може лъчът
да уцели ракетата, ние трябва предварително да знаем кой от двата наблюдателя е
подвижният и кой е стационарният. Според СТО, обаче, това по дефиниция не се
знае.

Колкото и да се газираш и да ме обиждаш, това няма да промени факта, че СТО е
грешна ... иначе нямаше да води до горния абсурд.

И не ти е виновен чертежа, батка. На калпава теория, чертежите са и виновни.

За да се улучи нещо в движение, не е необходимо да се знае, кое е в движение, целта или стрелецът. Просто стрелецът се прицелва и толкова. Твоят пример показва нещо друго. Показва ефекта на аберацията, който се получава както от движението на приемника на някаква емисия, но също се появява и при движение на самият источник на емисия. Разгледан този ефект в една от двете отправни системи, променя, този аберационен ъгъл само по посока но не и по стойност. Откосът напримет от автоматочно оръжие, поставено на движещ се влак, ще има едно и също ъглово отклонение както в системата на неподвижният перон,  така и в системата на самият влак, само дето ъгълът там ще е със противоположен вектор. Уцелването в случая на подвижна мишена или подвижен стрелец, не зависи от това кое се движи, мишената или стрелецът.

Преди 1 час, laplandetza said:

Пак лъжеш, едно че си страхлив, сега и лъжец.

Виж Доказателствата !

Вярно е, в класическата физика също е постулирано още от Галилео Галилей, че по никакъв механичен начин, не може да се различи, праволинейното и равномерно движение, от състоянието на покой. Диполната анизотропия от темата на младен, открива собствено движение на сателитно тяло, такива инерчни движениа, движения по инерция, са откриваеми само в космоса. Но реликтовата радиация, също е вид движение, смяната на детектирана честота, обаче е свързана с неинерциално ускорително или закъсниъелно движение, или на източника или на приемника на въпросното  лъчение. Така че правилото за относителност на инерционото движение и покоят, си остава. С пълно право може да се твърди, че не приемника на реликтовото лъчение се движи, а се движи источника на лъчението. Стига да има на сателита инсъалиран акселометър, ако той не показва че сателита се ускорява въпреки ефекта от доплер, значи се ускорява не той, а источника на реликтовото движение.

Преди 5 минути, scaner said:

Ампер е показал емпирични връзки. Докато тук имаме генезис, произход на едно явление от друго, нещата се качват на съвсем друго ниво. Една железна теория го предсказва.

Каквото и да кажете, нямате никакви аргументи, вижда се. Едно постно недоволство и наплевателство, ама голям праз, като не можете да оцените нещата

Генезисът на мсгмитното поле не се обяснява от СТО а от кладическаъа електродинамика. Залягай над си че

Преди 3 минути, laplandetza said:

Има разлика, при двупосочна се изчиства, съкрашават се десните членове, имаме работа само с Лоренцов фактор.

Ако няма двупосочна ЛТ, няма и права и обратна ЛТ. Еднопосочната ЛТ, ознначава че пространсъвото и втемето могат да се манипулират само в подвижната отправна система

Преди 6 минути, scaner said:

Ето ТУК доста добре и подробно се описва как магнитното поле следва от скъсяването на разстоянията. Когато един феномен като магнитното поле произлезе като артефакт от някакво явление не само качествено, но и количествено се впише коректно в електродинамиката, както в случая. това си е чиста наука. А вие му викате някак си вероятно от неграмотност най-вече. Нямам друго обяснение, а и вие нямате други аргументи С други думи - гроздето е кисело, както казва наародът.

Пише, ама може и без, СТО, да следва магнитно поле. Още преди айнщайн, ампер го показва. А СТО само вади от 100 кладенеца вода.

Преди 4 минути, gmladenov said:

Лапландец, в Уикипедия обратната ЛТ е дадена по различен начин от това,
което самият Айщайн е написал. Затова е боят.

Правиш ли разлика от еднопосочната и двупосочната ЛТ трансформация? Ьащото има. Не от права и обратна ЛТ, а от еднопосочна и двупосочна.