Tahev loren

Преди 3 часа, Gravity said:

Както обикновенно забравяш относителносто но едновременноста. След трансформацията се получава елипсоид, но той предсавлява светлината в различни моменти от време в новата система.

Да но това води до парадокс, излиза че светлиният фронт има хем сферична хем елипсовидна форма в отправната система на ракетата, в зависимост откъде се наблюдава, от стационарната система или от подвижната на ракетата, където наблюдателят в нея я приема за статична.

Преди 43 минути, gmladenov said:

Тц.

Етърна теория:

• Пътят на светлината вътре във вагона е различен и за двата наблюдателя.

СТО:

• Пътят на светлината вътре във вагона е различен за външния наблюдател,
  но еднакъв за вътрешния наблюдател.

Класическа физика:

• Пътят на светлината вътре във вагона е еднакъв и за двата наблюдателя.

 

Виждаш ли разликата?

Не не я вижда а се прави на жерав заровил главаъа си в пясъка.

Преди 24 минути, gmladenov said:

Парадоскс има само в СТО, където светлината изминава различен път за
различните наблюдатели:

• според наблюдателя във влака, светлината изминава еднакво разстояние
  от геометричния център на влака до лявата и дясна стени на вагона
• според гаровия наблюдател, светлината изминава различни разстояния

Това е "официалното" обяснение за относителността на едноврененността, което
го има на целия интернет (аз лично цитирах Уикипедия поне пет пъти).

От това обяснение автоматично следва, че двата наблюдателя виждат различен
интензитет на светлината при двете стени на вагона. Това е следствие от закона
за обратните квадрати.

Не мога да разбера защо тази елементарна логическа връзка толкова много ви
затруднява.

Вие явно не можете да признаете, че СТО има парадокс.
Хайде отпецнете най-накрая !!

В класическата физика няма парадокс, защото там светлината изминава един и същи
път и за двата наблюдателя. Така че там няма разминаване между двете перспективи.

Разглежда се отправната система само на вагона, според класическата механика и за вънщен и за вътрешен набдател, светлината изминава равни пътища, и пристига едновремено до двата края на вагона едновремено. Според СТО обаче не е така , заради относителноста на едновременоста.  Излиза че в една и съща отправна система, двама наблюдатели наблюдават различен път на светлината.

Само да вметна, макар че СТО и етърната теороя в случая на този разглеждан парадокс, да се корелират помежду си, етърната теория не обяснява разликите в светлиното престигане до противоположните стени на вагона за външен наблюдател, със относителността на едновременоста.

Преди 1 час, scaner said:

Например защо има обратни квадрати в оная формула, и най-вече защо те нямат значение в нашият случай

 

Напротив, имат голямо значение.

Преди 10 часа, gmladenov said:

Защо да изминава различен път и в двата случая?

Този пример се дава като илюстрация на относителността на едновременността.
Спрямо влаковия наблюдател, светлината достига едновременно до двете стени,
докато спрямо гаровия наблюдател тя достига не-едновременно.

Ако светлината и в двата случая изминаваше различни разстояния, значи за нито
един от двата наблюдателя тя нямаше да достигне едновреммено до двете стени.

Тогава как този пример би показвал относителност на едновременността??

Всъщност, младеновият парадокс си е парадокс. Двама наблюдателя виждат две различни реалности при едни и същи обстоятелства на тези реалности.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Защо да изминава различен път и в двата случая?

Този пример се дава като илюстрация на относителността на едновременността.
Спрямо влаковия наблюдател, светлината достига едновременно до двете стени,
докато спрямо гаровия наблюдател тя достига не-едновременно.

Ако светлината и в двата случая изминаваше различни разстояния, значи за нито
един от двата наблюдателя тя нямаше да достигне едновреммено до двете стени.

Тогава как този пример би показвал относителност на едновременността??

Мисля че примера не е за относителноста на едновтеменоста. Касае се за относителноста на пътя. Пътя е относителна величина и зависи от стправната система, също както и скороста.

Преди 15 минути, gmladenov said:

Ето един парадокс и от мен.

Нека разгледаме известния пример с влака и гарата, който обичайно се
използва за илюстриране на относителността на едновременността.

Според наблюдател вътре в един от вагоните на влака, влакът е в покой,
а гарата се движи. Така ако вътре във вагона светне крушка, светлината от
крушката ще достигне едновременно до лявата и дясната стени на вагона:

Според наблюдател на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата
е в покой. Следователно, светлината от крушката ще достигне първо до лявата
стена на вагона - и чак след това до дясната. Причината е, че светлината
изминава по-кратко разстояние до лявата стена отколкото до дясната:

 

Проблемът тук е, че интензитетът на светлината е обратно-пропорционален
на разстоянието до източника (по закона на обратните квадрати):

Тъй като от гледна точка на вътрешния наблюдател светлината изминава
еднакъв път до лявата и до дясната стени на вагона, тя ще има еднакъв
интензитет когато достигне до тях.

Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различни
разстояния докато стигне до лявата и до дясната стени. Следователно,
тя ще има и различен интензитет когато достигне до тях.

Не знам дали това е един от "официалните" парадокси на СТО и какво е
неговото разрешение (ако въобще има такова).

За мен парадоксът тук е, че ние приемаме за най-нормално двата наблюдателя
да виждат две алтернативни реалности ... въпреки, че тук говорим занаблюдение
на една и съща реалност.

Това не е проблем само с този пример, а с всички подобни примери.
Защо това се счита нормално?? Това е истинският парадокс тук.

Светлината във вагона ще изминава различен път и за двата набдателя, патадокс няма. Примерът който си дал, не е за парадоксална ситуация.

Преди 3 минути, laplandetza said:

Ами физическа е , т.е материална. За да съм точен, трябва да се повтарям, пространство и време несъществуват като някакъв <обект>, няма такива , нито под форма на Класическо пространство и време нито в теорията на Айнщайн. Според мен те са проявата на нещо доста комплексно и с повече от 2 неизвестни.

Пространството не е материя, а неин начин ма съществуване и то се възприема от набдението като обективност, но всъщност не е такова.

Преди 59 минути, gmladenov said:

Не съм съгласен. Материалните тела съществуват физически.
"Отстоянието" между тях е физическа характеристика. Значи то
има физически смисъл.

Според ТГ вселената е съществувала във безпространствието. Не е имало пространство но е имало физическа материя. Така че растоянияъа се оказват със не физическа природа.

Преди 2 минути, gmladenov said:

"Далечината/раздалечението" между две точки в пространството.

Това е количествена мярка за това колко път трябва да изминеш,
за да стигнеш от едната точка до другата. Или пък колко време ти
трябва, за да изминеш този път ... ако си знаеш скоростта.

Пътят е траектория на движението, не е разстояние, пътят е кинематично понятие и има физичен смисъл. Разстоянието е чисто геометрично поняъие, и няма чисто физически смисъл, макар че без него няма и физика.

Пространсъво - времевият интервал, има смисъл само за динамични и кинематични ситуации. Физически те нямат смисъл. Какъв пространственно времеви интервал би имал смисъл в една празна вселена лишена от материя и движение.

Преди 38 минути, gmladenov said:

Растоянието от София до Бургас е смислено и без да знаем координатите
на двата града. Това разстояние описва физическo количество.

Какво физическо количество описва разстоянието. Прав си че за  определяне на разстояния, не са необходими кординати. Същото важи и за определянето и на събитията. Случването на нещо, не зависи от това къде се е случило, а от закономерностите или случайноста които го пораждат. 

On 26.09.2020 г. at 22:36, scaner said:

Лоренцовите трансформации, които ползваме за описанието на събитията, представляват връзка: координатите на едно събитие в едната система къде са като координати в другата система. В тази връзка участва и времето, затова едновременни събития в едната система стават неедновременни в другата.

Но важното в случая е друго: събитията са общи за двете системи.

Това твърдение е нон сенз, значи в една и съща ситуация има едновремени и не едновтеменни събития. Значи парадокса не е парадокс, защото има бели гарвани, макар че още никой не ги е виждал. Така СТО " бори парадоксите". 

Преди 45 минути, laplandetza said:

Вместо ножове, ползвай лазер фгенерстор и датчик с часовници , разположени плътно по изчислената траектория на пръчката.Излъчват на 1 наносекунда примерно .В системата на лазерите, неподвижни са , часовници работят еднакво, времето е хомогенно.Записи Кога ще са засенчванията, първото при влизане, второто при влизане във втория и пеосветляване на задния. Това примерно.Така се нареаждат нещаловиятта.

Всеки парадокс е решим или не, в зависимост от първоначалните условия при които възниква. 

Парадокс е: Парадоксът е твърдение или група твърдения, които водят до противоречие или са в конфликт с интуитивната логика. В действителност обаче, или противоречието е само привидно, или поставените условия в твърдението не са или не могат да бъдат верни в целостта си или по отделно.^[1][2]

^{Та и с парадоксът на СТО, зависят от първоначалните условия , които обаче могат да бъдат погрешно поставени от формалната логика. Тя обаче е възникнала от ежедневният опит формирал когнитивноста на индивидите. Дали са верни изводите на формалната логика, зависи от кръгозора на досегашното човешко познание за действителноста.}

Преди 55 минути, scaner said:

А защо да вярвам? Ами сметнете и докажете.

Защото разлика никаква няма. Ако вратите на оригиналният парадокс са по-тежки и здрави, те ще нанесат съответните деформации на колата така, както и ножовете. Тоест имаме пълна идентичност на двата парадокса. За което имаме решение че не е парадокс.

Но имате пълно право да направите собствени изчисления Само не забравяйте, че те трябва да спазват законите на СТО.

Има разлика, ножовете дори и според СТО да падат не едновременно ( макарче и това би било парадокс защото ножовете са монторани на преса а тя удря само веднъж и няма начин да раздвои действието на ножовете) става интересно че неедновременото действие на ножовете, би могло да стане така че преди първият отрез пръчката да не е попаднала още под ножа, а преди вторият отрез да се окаже между ножовете . така че пръчката в крайна сметка ще се окаже пак неотрязана. Парадокса си остава въпреки всякакви заигравания.

Преди 4 минути, scaner said:

Това е отдавна известен парадокс, по-известен под името "Ladder paradox", или "Парадокса за колата и гаража".  Там идеята е същата. Имаш гараж с две врати, които се могат да се затварят едновременно. Имаш и кола, която влиза точно в гаража при затворени врати. Когато колата се движи спрямо гаража, тя се скъсява, и може да се побере в гаража при двете затворени врати. Но когато гаража се движи спрямо колата, той се скъсява, и в парадокса се твърди, че колата не може да се побере при две едновременно затворени врати. Е, ако заместиш вратите с твоите ножове, се получава твоят парадокс. Той има съвсем просто и елегантно решение в СТО, ориентирай се по линковете.

Номера с неедновременното действие на ножовете не може да избегне парадокса, дори и не едновремено да действат се получава така че пръчката остава не отрязана от гледна точка на ножовете.

Преди 10 часа, scaner said:

Всеки материален обект има електрически капацитет, може да бъде зареден с електрически заряд и да играе ролята на плоча на кондензатор. Тоест докосвайки зареден обект, да получи част от заряда му (естествено чрез протичане на ток в областта на контакт), докосвайки друг зареден обект, да обмени част от заряда си. С

Аз мога да предложа вариант на неизбежен парадокс. Една пръчка с дължина в покой по голяма от разстоянието между два ножа, когато пръчката се задвижи с релативистка скорост, разстоянието между двата ножа се скъсява от гледната точка на пръчката така че двата ножа я прерязват тъй както би било и в покой на пръчката. Обаче от гледната точка на ножовете, пръчката се скъсява по малко от разстоянието между ножовете, така че те не успяват да я срежат. Излиза парадокса че за един наблюдател пръчката е срязана, а за друг наблюдател, тя е цяла. Е за релативизма това не би било парадокс, както и за квантовата механика не е парадокс, че частиците проявяват двойсттвена природа, на вълни и корпускули.

Преди 6 минути, scaner said:

Каква е причината да протича ток в системата на кондензатора:

Когато са покоящи стрелата и пластините на кондензатора и, по условие са равни по дължина, тогава ще контактуват и ще протича ток. Когато стрелата се задвижи наблюдател на нея ще установи, скъсяване на разстоянието между пластините на кондензатора, така че ще има контакт между пластините и стрелата, и в този случай ще протича ток за този наблюдател. Но наблюдател стоящ на кондензатора, ще установи скъсяването на стрелата, така че за него няма да протича ток. На това му се вика парадокс.

Очевадно е че има парадокс, за наблюдател яхнал стрелата, няма да протича ток. А за наблюдател стоящ на кондензатора, ще протича ток.

Преди 43 минути, gmladenov said:

Както си го дал на картинката: според единият наблюдател ще протече ток,
докато според другият няма ... освен ако няма някаква хитрина с времената,
заради която и в двата случая няма да протече ток.

Така излиза според СТО, да обясни сканер защо според СТО и в двата случая няма да протече ток.

Преди 55 минути, Втори след княза said:

Само дължината по протежение на посоката на движение или и ширината и височината?

Само дължините по посоката на движение.

Преди 20 минути, Малоум 2 said:

Извън "оста" на експеримента.

...

Различните наблюдатели, ще виждат протичане на ток, по различно време на часовниците си сравнени едни с други. Има не едовременост на събития за всеки от наблюдателите.

On 14.09.2020 г. at 18:25, SAlexandrov said:

Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера!

Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA

14 септември 2020 г. 18:10 ч.

Светослав Александров. Международен екип от учени, работещи в Масачузетския технологичен институт (САЩ), университета на Кардиф и Манчестърския университет (Великобритания), откри сериозно, макар и все още само косвено доказателство за наличието на живот на Венера. 

Резултатите от проучването бяха публикувани днес, на 14-ти септември, в научното списание Nature Astronomy. 

Откакто човечеството изучава Слънчевата система посредством космически апарати, Венера се счита за една от най-негостоприемните планети. Според измерванията, направени от съветската космическа мисия "Венера 7" на повърхността през 1970 г., температурите достигат 475 °C, а атмосферното налягане - между 75 и 100 атмосфери. Но това е само първоначалното впечатление. Високо в атмосферата съществува слой, който се нарича "умерена зона" - там температурите и налягането са сходни с тези на Земята. В продължение на десетилетия учени са изказвали предположения, че там може да виреят микроскопични организми. 

Днес за пръв път разполагаме със сведения, че такъв живот може би наистина съществува във венерианската атмосфера. 

Посредством телескопа "Джеймс Кларк Максуел" (JCMT), разположен на Хавайските острови, и радиотелескопичната мрежа ALMA в Чили, изследователите откриха в умерената атмосферна зона на Венера веществото фосфин . Химичната формула на фосфина е PH₃ и веществото е безцветно, запалимо и токсично. Но не това е интересното, а фактът, че на Земята то може да се получи или посредством метаболизма на живеещи в анаеробна среда микроби, или в лабораторни условия - при това много трудно. Не е известно да съществува начин, по който вещетвото може да се синтезира по естествен небиологичен път на скалиста планета - т.е. от типа на Меркурий, Венера, Земята или Марс. Понякога то може да бъде образувано дълбоко в недрата на гигантските газови планети като Юпитер и Сатурн. Но не и на скалист тип свят.

Фосфин в атмосферата на Венера - илюстрация. Image credit : Image via ESO/ M. Kornmesser/ L. Calçada/ NASA/ JPL-Caltech/ Royal Astronomical Society/ Attribution: CC BY 4.0.

Ето защо изследователите от Масачузетския технологичен институт на САЩ са публикували в недалечното минало академични статии (например тази - справка на този линк), в които са твърдели, че ако фосфинът бъде открит на някоя скалиста планета, това ще е сигурно доказателство за наличието на живот.

Разбира се, учените направиха всичко по силите си, за да се убедят, че веществото в атмосферата на Венера не може да се получи по никакъв небиологичен начин. Те разгледаха множество механизми, включващи слънчева светлина, изхвърлени от повърхността минерали, вулкани и гръмотевици. Нито един от тези небиологични механизми не е в състояние да обясни как се е получило това количество фосфин, установено от телескопите. По небиологичен път може да се синтезира само една десета хилядна от измереното във венерианската атмосфера. 

Следователно нещо трябва да е направило фосфина - и логичното обяснение е микробен живот.

Единствената друга възможност е да съществува някакъв фундаментално непознат химичен процес. Но ако този факт е верен и все пак на Венера няма живот, тогава цялостното ни разбиране за планетите е сбъркано или непълно, следователно ще трябва сериозно да преразгледаме познанията си за тях. 

Ако обаче се окаже, че учените наистина са открили микроорганизми на най-близката до Земята планета, това означава, че животът е много по-широко разпространен във Вселената, отколкото сме предполагали до този момент. 

Източник: MIT

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3566-2020-evidence-life-venus

Фосфинът може да се образува и от не жива материя. Какво доказателство за живот на венера може да бъде.

Младенов дава пример със радиоактивен разпад в две инерциално взаимно подвижни системи където според СТО времената не са синхронизирани. И не могат да бъдат синхронизирани, поради релативисткият ефект на забавяне на времето във всяка една система по отношение на другата. Ако сравним разпада във всяка една от системите, по отношение на другата, ще се установи разлика на количеството разпад. Дали това нарушава физическите закони. Мисля че не, защото и водата завира при различни градуси, когато се намира на различна над - морска височина. Така че дали неутронът се тазпада за 15 секунди или повече, когато се движи, не нарушава природните и физични закони.