borkoto

Уважаеми Warlord, бихте ли бил така добър да промените заглавието на темата на ""Събитията в село Бойник и участието на 13 пех. полк" тъй като аз немога да го направя сам ?

Тъй като темата придоби много по-широк характер и видимо се приема като "провокативна" от някой хора - аз предлагам на уважаемите модератори да променят заглавието на "Събитията в село Бойник и участието на 13 пех. полк"

Моля ви преди да правите заключения прочетете внимателно темата - вие сте все пак модератор и не е сериозно да бъдете неподготвен : 13 пехотен полк има и той действа точно в Ябланишки район http://212.122.187.196:84/Gallery.aspx?Gid=178468

Извинявам се че трябва да ви го кажа - но трол е този, който постоянно се опитва да търси и обвинява участниците в конспирации и провокации против българския патриотизъм и да залива темата със своето словоблудство .. В тази тема, за ваше огромно съжаление, това сте вие.

Вие даже не сте си направили труда да прочетете протокола от разпита на Христо Стоянов, който съм публикувал тук. Това за Сапунджиев го твърди именно Стоянов и то няколко пъти а не "другарите", или мислите че той не знае кой му е командир през 1942. И това вече указва на възможността в 1 окупационен корпус да са ставали някви вътрешни командни ротации на ниво дивизия, без те да са били регистирани в Щаба на армията.

Като се има предвид че това е мащабна акция, още наречена "Пуста Река" и се провежда между 12-18 Февруари, ще е много странно ако няма писмена заповед. При това Христо Стоянов в протокола от разпита твърди че има "оперативни заповеди". Другото нещо е, че след края на акцията трябва да се докладва до командира на дивизията и вероятно до немския военен комендант на окръга.

Пропуснал съм вашата забележка - вие упорито продължавате да махате с пръст, да търсите някакво целенасочено заклеймяване на българската армия, и да налагате своето мнение като норма на патриотизъм. Както казах темата не е пусната за да се напомня че сме "фашисти" а да са търсят истината и фактите. Нещо нередно ли има в това?

Сръбските източници са ясни - всички са с подчертана анти-българска реторика в стила на Йован Хадживасилевич, който е и цитиран в книгата "Кървавият Февруари". Въпросът е къде са българските документи по случая освен свидетелските "показания" пред "Народния Съд". Във военния архив в Търново няма как да проверя защото нямат цифров архив. Логично е да предположим, че има заповед за акцията на ниво поне командир на полк или дивизия. Христо Стоянов твърди че полковник Сапунджиев издава тази заповед - тогава къде са оперативните доклади? Там сигурно е имало поне 2 роти в численост около 150 човека. А и защо го няма Сапунджиев в архивите на Народния Съд ? Той даже и не фигурира като командир на 17 пехотна дивизия. Като командир през 1942, е записан полк. Борис Богданов който също не фигурира в архивите.

Примете тази тема като една хроника на събитята около село Бойник. За каква фантастика пак говорите? Това е реално събитие, потвърдено от очевидци и участници, за съжаление предимно от сръбска страна. Темата няма за цел да търси виновни, а факти или нови подробности за това което наистина се е случило. Ако добре сте следили моята мисъл - аз също съм на мнение, че фактите около това събитие са много изопачени. Но всички много добре разбират, че темата е много чувствителна, не по малко от Ястребино. А такива въпроси в българската история не са удобни, и често се забравят от историците и нашата публика. Не се ли изказвам достатъчно ясно ?

Вижте, аз темата съм я открил именно за да се хвърли светлина по въпроса и нямам желание да я закривам просто защото вие не сте съгласен с нещо или някой. Ако имате да добавите нещо полезно, по-различно от " давайте да закриваме, НКВД и геноцида срещу марсианците" то моля участвайте - ако ли не, то не виждам смисъл защо трябва да водя дискусия с вас.

Ще призова да се придържаме към темата, а по-точно какво се е случило в село Бойник. Нека да не размиваме разговора с неща, които са обсъждани хиляди пъти. Сега, има много документи относно делото в Народния Съд срещу полк Христо Стоянов Иванов - командир на 13 пех. полк. Аз проверих някои документи, макар че има и много ръкописи, които трудно се читат. Това което ми прави впечатление е че в повечето показания на редови войници или съслуживци на Стоянов ( поне 5 човека ) - присъства точно цифрата убити: първо 100 мъже + след това 700 невинни селяни (жени деца и старци). Начинът на убиството е описан като "по калъп" с едни и същи думи от свидетелите. Всичко това е много съмнително и указава на факта че, маниерът на екзекуцията и броят на загиналите са вероятно прдедварително "зададени" от следствието и дописани от така наречените свидетели. Интересно е че Христо Стоянов в своите показания не отрича първоначалните 100 разстреляни, но допълва че тази бройка включва и убитите по време на битката. Той още казва че е имало разпореждне да се ликвидират и мирни жители, като то е идвало директно от командира на дивизията полк. Иван Сапунджиев. Сапунджиев след това е повишен в звание генрал майор, и е шеф на Военното Училище в София в периода 1943-44, оправдан от Народният Съд с право на пенсия. Всичко това е много противоречиво на логиката. http://narodensud.archives.bg/SEARCH?defendant=285&court=IV

Не разбирам, значи вие мислете че в Зайчарска област по това време вече няма българи?

Благодаря за поучителните думи. На никого не "пробутвам" чуство за вина. Темата е за разстрела в село Бойник, а не за сръбските престъпления към балканските народи, за които има достатъчно материал. Не съм съгласен с вашето тълкувание на случилото се като някакво закономерно реципрочно явление или форма на разплата. Звучи ми като реваншистко мислене. Тъй като за жалост последното е пробладаващо аз исках да чуя и други мнения.

Моята логическа нишка беше малко по-различна - разбира се, в твърденията за кланета и убийства на мирното население има и много измислени, чисто идеологически елементи, така че те да представят сръбската гледна точка спрямо нехуманният фашистки агресор, и да нагнетяват анти-български настроения . Последните в Сърбия за съжаление са придобили митологически размери. Влезте на някой сръбски форум, или отворете някое видео на тема Балканите от сръбски източник и ще бъдете залят от такава злоба и презрение ако споменете думата българин - не дай си боже в контекста на ВСВ. Е сега, ние викаме че македонците били най-антибългари ама сърбите не им отстъпват. Та моят въпрос е, не дали фактите са изпопачени в дадения преразказ от сръбска страна, а какви контра-аргументи можем да предложим когато такива събития без съмнение имат място и в нашата история

Ето за това говорим - и тук е основният проблем между позициите на България и Сърбия. Как е възможно за 5-а Българския армия в Македония през 1941 да се издава заповед от ген-лейтенант Васил Бойдев която гласи: "При акции по залавянето на партизани в селата, да се оставят 2 часа за евакуация на мирното население, преди началото на операцията" а това да не важи за 1 окупационен корпус в Източна Сърбия? Как например може да наречем случилото се в Ястребино освен съзнателно убийство на деца? Ама, той офицерът се престарал, заповедта после била отменена и тем подобни, но фактът си остава факт. Как ще оборваме сръбските твърдения (пък били и те преувеличени) за преднамерени убийства на цивилни, когато самата българска армия си има своя "Бойник" извършен срещу собствения народ , за което никой не иска да говори! Да, затова открих темата - за да видя какво мислят българите - дали можем обективно и безпристрастно да погледнем на случилото се, така както унгарците в 2013 във връзка със събитята в Нови Сад от 1942.

Книгата на Едуард Томпсън излиза през 1996 година, вече след неговата смърт - какви източници е ползвал не се уточнява. Всички сръбски статии се позовават на книгата "Кървав Февруари" от Никола Илич, издадена в Лесковац през 1976 и базирана на свидетелства на оцелели. Аз попрегледах книгата, която се явява сборник от по-ранни спомени, хроники на очевидци и партизани. Разбира се, всичко това в една преразказна форма с много силна анти-българска нотка. Например - цитат от книгата, стр 66 : "Българските офицери, подофицери и войници нямаха жал за майките и децата , биеха ги с приклади и ги бодяха със щикове". За мен реториката и целта на книгата са ясни - документалната стойност/валидност на събитията и фактите описани там, остава много спорна. Друго интеренсо е, че в книгата има една снимка преди операцията в "Пуста Река" (която включва и събитията в Бойник) и под снимката е написано: български и немски офицери с отряд на ген. Недич. Интересно, е как са забравили да споменат че хората на Недич заедно с "дражовистите" са едни от най-активните в наказателните акции през 1942/43 особено в района на Зайчар и Прокупле. Друго нещо е, че още през 2003 покойният Б. Димитров има статия в "Сега" в която той говори за цивилните жертви от българската окупация и споменава Бойник и над 1000 жертви, повечето от които невъоръжени. Откъде черпи информацията си Б. Димитров, ние не можем да знаем, тъй като през следващите 15 години той няма да спомене тази тема нито веднъж. http://www.znaci.net/00003/572.pdf http://old.segabg.com/article.php?sid=2003082600010050004

Успях да изнамеря тук повече автентична информация. Наистина има 13 пехотен полк, в състава на 17 дивизия командаван от полк Христо Стоянов. Именно и той е споменаван от сърбите като главен извършител. Сега по Бойник - аз не можах да открия данни за селото от 1942. Но тази цифра която си дал от 4450 човек е много сериозна за едно село в 40 те години, пък било и то голямо. Да не става въпрос за общината Бойник ? Аз единствените данни за селото, които видях е че в 1948 година има 1000 жители. По принцип тук има нещо нередно - гледам на някои сръбски страници пише 50% от населението , но на повечето е 90 %. Явно 50 % е по-късна корекция, усетили са че нещо не стават сметките. Интересно е, че другото село Драговац особено не се споменава, а то към 1948 има около 600 жители. https://www.juznevesti.com/Drushtvo/Secanje-na-streljane-u-Bojniku.sr.html http://212.122.187.196:84/Gallery.aspx?Gid=178468

Ето и една извадка която намерих в сръбските интернет медии. Известно е че 13-и полк е под командването на полк. Христо Стоянов. Написано е още, че данните са базират на някаква книга със заглавие "Кървавият февруари". "Германската 717-а пехотна дивизия е заменена от 17-a българска дивизия, така че германската 113-а дивизия се освобождава и е изпратена на източния фронт. Българската 17-а дивизия е дислоцирана в близост до железопътната линия Белград - Ниш - Солун и в градовете Лесковац и Прокупле. Тази дивизия от 13 до 18 февруари 1942 г. атакува партизанските отряди Ябланически и Топличи на територията на Пуста река и Пасиачи. Българският 13-ти пехотен полк от 17-та дивизия, като отмъщение за своите загуби, избива около 500 невинни хора, жени и деца; ограбва и изгаря селата Бойник и Дравац и буквално напълно ги унищожава . Жителите били бити и рязани, а жените и момичетата били изнасилвани. Всички пленници са разстреляни"

Благодаря за информацията. Аз поразгледах в сръбският интернет и също мисля че бойните загуби на партизаните са дадени като невинно убити мирни селяни. Но, има твърдения, че около 90 деца под 14 години са разстреляни, включително 12 бебета под 1 г. възраст, 50 деца под 7 годни и 36 бременни жени !? Сега, ние също си имаме Ястребино и там все още има въпроси. Но съгласете се - това е доста по-различно защото, ако е някак си възможно да обвиним 13-14 годишно дете в укриване на партизани (само теоритично, защото това инче е абсурдно ), то как ще обясним убийството на деца под 1 год. възраст? В село Бойник има могила-паметник и от снимките в интернет се вижда една паметна плоча на семейство с 2 деца на 3 и 7 години. Други паметни плочи на деца аз не можах да открия. Та въпросът е колко от това е истина и колко лъжа ?

Някой знае ли повече информация за масовия разстрел на жителите в село Бойник, Сърбия, 1942 от 13 мото полк на 5 българската армия ? Информация в българското интернет пространство почти липсва, по разбираеми причини.

Вие пак изместихте темата - От Ньой отидохте в 7 век ! Kакъв 7-9 век, Или мислите че там са гледали карти на България от 7 век, а не картите на Цвиич и Гопчевич от края на 19 век ? Кои са тези "Раич и сие" ? Ако става въпрос за Йован Раич, той няма връзка с Ягич. Сега първо, Ягич е консервативен филолог от Виенската славистка школа , и като такъв се придържа само към ясна доказателствна база за своите мнения. Второ, мнозинството слависти, включително и Ягич, съгласно анализите на Краткото житие на Климент приемат, че той е роден на територията на Българската държава. Тогава, това прави ли го етнически българин според съврмените понятия? Разбира се, че не. По същият начин, ако приемем че той е роден в тогавашната Югозападна Македония, това прави ли го етнически македонец днес? Почти до самия край на 9 век, Българската държава е религиозно и културно разнородна, на изток се говори поне още един език, който остава в употреба вероятно до средата на 10 век. Тоест между 7 и 9 век, няма ясно развита (славяно)-българска етнокултурна общност, която е носител на общ език, и не може да се говори за българска етническа принадлежност на населението, в смисъла, който вие придавате. Разберете, че когато Ягич прави своите заключния за населението в Македония в 1893 г, той ги прави на базата на езика който се говори там, а именно българският език след 16 век (тоест новобългарски ), а по това време, това е достатъчно условие за народностна идентичност . Същото правят и известните етнографи Буе и Киперт. И Кондаков и Григорович, да изброявам ли още ? Дайте ми цитат на Ягич където той е казал какви са или какви не са Климент и Наум по произход ?

Тука просто не издържах - трябва да коментирам с риск да изляза извън темата. Това, което твърдите по-горе, е мнение на Йован Цвиич, а не на Ягич. Ягич е един от най-изтъкнатите лингвисти наред със Селишчев по това време и смята че македонските говори (включително и Солунските) са част от българския език. Това го има написано в изданието на Славянска енциклопедия от 1904 също както и в неговите писма до Милетич публикувани през 1926. Честно моето мнение е, че на вас ви липсват основни познания по документалната база, което показва че вие не сте чели въобще славистите и балканистите след като допускате такава елементарна грешка. Невъзможно е да защитавате каквато и да била теза без сериозни познания по тази тема. Цвиич е географ по професия - сръбски шовинист по призвание, а Ягич е един най-призанатите лингвисти от ранга на Добровски и Шафарик.