К.ГЕРБОВ

Съединена България не е призната за единна държава. В Уикипедия е обяснено така: "Макар де юре да остава част от Османската империя, Източна Румелия е административно слята с Княжеството и остава под управлението на българския княз без потвърждение на султана на всеки пет години, както изискват Берлинският договор и Топханенският акт. Статутът на областта е уреден окончателно 22 години по-късно с обявяването и признаването на независимостта на България. Формално Александър Батенберг е бил княз на Българското княжество и губернатор на Източна Румелия." Княз Фердинанд пък дълги години въобще не е бил признаван. Признанието идва, когато той разбира, че срещу ръжен не се рита. И през 1896 г. се сдобрява с руския цар и миропомазва българския престолонаследник Борис в православна вяра. Тогава Русия признава Фердинанд, а след това и другите велики сили го признават. Съединението е било планирано или предвидено от руснаците, не мога да намеря точното определение, но се е знаело, че то рано или късно ще стане. По повод на разговорите си с лорд Солзбъри преди Берлинския конгрес, руският посланик в Лондон Шувалов пише в спомените си: Спомените са писани през 1881 г. Т. е. Шувалов не е пишел за Съединението пост фактум. С тайното споразумение от 30 май 1878 г. Русия се съгласява да има две Българии, вместо нито една, защото е знаела, че българите ще си направят Съединението. В руския периодичен печат още на другия ден след откриване на Учредителното събрание е написано: .

Начало на Манифест за независимостта: „По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя…”

Сан Стефано, коментар за къщата, където е бил подписан прелиминарния мирен договор: „Сградата не представлява културно-историческа ценност за Турция и затова не е запазена. Ако вашето или руското правителство поискат тук да бъде поставен макет, който да напомня за подписването на договора, мисля, че Турция няма да има нищо против”, заяви кметският наместник на квартал „Йешилкьой” Бюлент Юртсевер. http://www.btv.bg/article/bulgaria/san-stefano-137-godini-sled-mirnija-dogovor.html Това се казва демократ!

Преди 1878 г. Северна Добруджа е била територия на Османската империя. След това е завоювана от руските войски. Александър II дава Северна Добруджа на Румъния заради участието ѝ във войната. България не участва във войната, такава държава тогава още не съществува. На практика доста територия сме получили заради опълченците. Нарочно показах вестник от 1898 г., който е няколко години след „ерата на Стамболов”. Другият вестник пък е след войната в Румъния. От двата вестника, се вижда, че българите в някаква своя част, не са така злопаметни. Помнят добрите неща, които са се случили в българската история. Том първи на Страшимиров е една книга. В това, че са решили да го разделят, няма нищо лошо. Но в него трябваше да бъде обяснено, че ще има продължение. Радвам се, че се чете всичко, което пиша. Това е моята цел.

Отношението на българите към 19 февруари/3 март през 1898 и 1928 г.

Опорни точки. Юмала — в финской мифологии первоначально божество грома (от jum — греметь и la — обиталище: «жилище грома»)… Постепенно расширяясь в значении, это слово в конце концов обозначало вообще сильного и могущественного бога, и даже перенесено было на божество христианское. https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Юмала Слово "Юмала" в качестве имени Бога используется в оформлении алтарной картины в финской лютеранской церкви города Пушкин. https://ru.wikipedia.org/wiki/Юмала Часть российских финнов составляют ингерманландцы, предки которых были переселены в XVII веке на территорию современной Ленинградской области. Также этнические финны живут в Карелии. https://ru.wikipedia.org/wiki/Финский_язык

Началото на спора бе даден с пост 33. С него се излезе от темата, тъй като няма нито един документ, който да доказва, че Русия е започнала войната, за да си създаде Задунайска губерния. Няма как да стане, защото Александър II обещава на Англия да не завзема Цариград и Проливите, и на Австро-Унгария – да се изтегли от окупираните земи на юг от Дунав, щом в тях се образува славянско княжество в неголеми размери. В договора с Турция това се определя за срок от две години. Западните държави го съкращават в Берлин на девет месеца. Всичко това го пише в статията, само че във форума си има дежурни политикани, които само търсят да провалят някоя тема. За тях четенето и мисленето са празни занимания. Къде по-лесно е Гербов да бъде обявен за нихилист и русофил, а статията му за несериозна. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13532&p=326987

И защо го отнесе другаря Гербов? Няма ли някой от издателите на списанието БГ Наука да обясни защо този наукообразен материал бе публикуван в списанието? Махнете я цялата тема!

Един велик писател на тази Велика сила, още преди да е завършила Руско-турската освободителна война е написал: „…Русия никога досега не е имала и няма да има такива ненавистници, завистници, клеветници и даже явни врагове, каквито ще станат всички тези славянски племена веднага след като Русия ги освободи и Европа се съгласи да ги признае за освободени! И нека да не ми възразяват, да не оспорват, да не ми крещят, че преувеличавам и че ненавиждам славяните. Напротив, аз много обичам славяните, но аз няма и да се защитавам, защото знам, че всичко ще се сбъдне точно така, както го казвам, и не поради уж долния, неблагодарен характер на славяните, съвсем не - в този смисъл характерът им е като на всички останали - а именно защото на този свят такива неща иначе не могат да стават. Няма да се разпростирам, но знам, че изобщо не трябва да искаме от славяните благодарност и за това трябва да се приготвим отсега. След освобождението те ще започнат своя нов живот, именно с това, че ще измолят от Европа, от Англия или Германия, например, гаранции и покровителство за своята свобода, и макар, че Русия също ще е в оркестъра на европейските държави, те ще го направят имено под предлог за защита от Русия. Те непременно ще започнат с това, че ако не открито и гласно, то вътрешно, ще си заявяват и ще се убеждават, че не само не дължат на Русия и най-малката благодарност, а напротив, при сключването на мира чрез намесата на европейския оркестър те едва са се спасили от властолюбието на Русия, и ако не се била намесила Европа, отнемайки ги от Турция, Русия е щяла да ги погълне веднага – имайки предвид разширяването на границите и създаването на велика Всеславянска империя на поробените славяни, от хитрото и варварско великоруско племе. Особено приятно за освободените славяни ще бъде да се изказват и да тръбят по целия свет, че те са образовани племена, притежаващи най-висока европейска култура, докато Русия е страна варварска, тя е мрачен северен великан, нямащ даже чиста славянска кръв и е гонител и ненавистник на европейската цивилизация. Разбира се, от самото начало при тях ще се появят конституционно управление, парламент, отговорни министри, оратори, речи. Това ще ги утешава и възхищава извънредно много. Те ще се опияняват, четейки за себе си в парижките и лондонските вестници и телеграми, известяващи на целия свят, че след продължителна парламентарна буря в България най-сетне правителството е паднало и либералното мнозинство е съставило ново... Русия трябва да се подготви сериозно, че всичките тези освободени славяни с опиянение ще се втурнат в Европа и ще се заразят от европейските форми - политически и социални, докато загубят своята самоличност. По този начин те ще трябва да преживеят целия дълъг период на европеизма, преди да постигнат нещо значимо като славяни и да добият сред човечеството призвание като самобитно славянско племе. Тези земляци вечно ще се карат помежду си, вечно ще си завиждат един на друг и ще интригантстват един срещу друг .” http://www.pereplet.ru/text/dost25aug08.html

Последният български герб го мъдриха няколко години. С македонския изглежда също няма да бъде много лесно. Освен разногласията за златен или червен лъв, сега се появяват и някакви искания на албанците. Нищо чудно накрая фигурата на герба на Македония да бъде грифон: кръстоска между орел и лъв. В новия македонски герб ще се намърда и орел. http://actualno.actualno.com/V-novija-makedonski-gerb-shte-se-namyrda-i-orel-news_445664.html Прочетете мненията след статията. В спора се намесва и македонец.

Христофор Жефарович основно се изявява като преводач. Оригиналната „Стематография” е дело на хърватина Павел Ритер Витезович. Отпечатана е с текст на латински език през 1701 г. Жефарович гравира рисунките и превежда текстовете на църковнославянски език. Добавя няколко гравюри на български и сръбски светци, царе и крале. Витезович прави грешка като разменя вида на гербовете на Македония и България. Преди това в гербовниците гербът на Македония е представян като златен коронован лъв на червено поле. Подробности могат да се прочетат тук: http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbovete/I.3.%202.%20Baalgarski%20gerb%20v%20Ilirskite%20gerbovnitsi.htm и тук http://mk.wikipedia.org/wiki/Грб_на_Македонија

През 2009 г. е имало инициатива за нов държавен символ на Македония да се постави „златен лъв на червен фон”. Не се уточнява със или без корона ще е лъва. Очевидно нищо не е станало. http://news.ibox.bg/material/id_1929434944/fpage_1/

Вече няколко дни в България и Македония тече дискусия за новия македонски държавен герб. Правителството на Република Македония предлага промяна на съществуващия държавен герб, който е правен по примера на Съветския съюз. Изтъква се, че новото решение отговаря на историческите факти и на народната представа от възрожденското време. Споменава се в македонската преса, че лъвът има за цел да обедини всички общности и граждани в Македония. Старият македонски герб съдържа всички елементи на Съветския съюз и комунистическата идеология. Македония и Беларус са единствените страни в Европа, които все още използват в държавните си символи елементи от съветската хералдика - слънце, петолъчка, житни класове, свързани с лента с народни мотиви. Това се посочва от правителството, което предлага новия герб. В проектозакона се посочвало, че с този герб Македония се връща към историческите символи. Новият дизайн заимствал модели от различни исторически документи, сред които "Стематографиите" на Павле Ритер Витезович от 1694 г. и на Христофор Жефарович от 1741 г. След като проектът за нов герб на Македония стана обществено достояние и у нас, мнозина веднага направиха асоциация с българския герб. С „Взехте ни герба, хайде сега - и името, бракя македонци!”, веднага в спора се намеси вездесъщият професор Божидар Димитров. И веднага го удари на патриотична пропаганда: „Новият герб на Република Македония действително включва българския лъв от Стематографията на Христофор Джефарович от Дойран, издадена в 1741 г. – твърди Б. Димитров - Там, освен герба на Царство България, на която лъвът има корона, има и гербове на трите й области - Мизия, Тракия и Македония, на която лъвът е без царска корона. Призовавам българските патриоти да не реват: „Македонците пак крадат историята ни!”. С този герб нашите хора в Македония подчертават, че исторически държавата им е била област на България и казват: „Македонците са били и... ще бъдат българи”. http://news.ibox.bg/opinion/id_1683749780 Професор Б. Димитров разбира се, че не е запознат с хералдиката, но можеше да поизчака, да се огледа, да се ослуша и тогава да изкаже мнението си. Поне да беше се запознал с въпросната „Стематография” и да види какво е изобразено и написано там за герба на Македония. Македонските хералдици, предложили новия герб обясняват, че той е различен от българският. Според тях разликите са в различните цветове на лъвовете и техните основи, има разлика в опашките, както и това, че българският лъв има корона. Хералдиците коментират още, че става дума за съвсем различни гербове, които имат и различна история. За герба на Македония в „Стематографията” Жефарович е дал допълнителни пояснения. От написаното се вижда, че гербът на Македония се свързва не с България, а с Гърция. Според някои това било гръцки герб. Споменава се и името на Александър Велики. Интересно, че македонските хералдици не се впускат в детайлите. И не посочват откъде, освен „Стематографиите”, са почерпили допълнителни исторически сведения. Прави впечатление, че опашката на лъва в новия македонски герб не е като тази на лъва в герба на Македония от „Стематографията”. Това е една много специална опашка, каквато виждаме на този герб: Гербът на Александър Велики е поместен на с. 13 в един гербовник от 1639 г. http://www.tablettes-rennaises.fr/themes/rennes/static/flipbook/index.html?docid=27683&language=fra&userid=25586 Гербът в гербовника съответства на показания в „Книга за завоеванията на Александър Велики”, изготвена по искане на херцога на Бургундия, Филип Добрия (1396-1467) от колекцията Dutuit в музея на Petit Palais, Париж. http://www.petitpalais.paris.fr/fr/collections/1506/livre-des-conquetes-et-faits-d’alexandre

За коя година Теофан Изповедник има известие за Органа? Доколкото ми е известно, той е споменат само от патриарх Никифор и злополучния преводач Зотенберг.

Много по-вероятно е „мутанес” да идва от „монотелити” (дават го на гръцки като μόνον θέλημα), каквито са били Ираклий, Мартина и патриарха по нейно време. Кетрадес вероятно е бил нещо като техен предводител.

НИМ ще изработи копия на короните на българските средновековни царе Националният исторически музей ще изработи копия на короните на българските средновековни царе и царици от злато и скъпоценни камъни (рубини и изумруди). Короните на българските средновековни владетели са изгубени. Короната на Крумовата династия, носена до 971 г. е отнесена във Византия и там следите и се губят. Същото се е случило и с короната на цар Самуил в 1018 година. Не знаем какво се е случило с короната на цар Петър, с която е бил обявен за цар на България в 1185 г., но в 1204 г. цар Калоян е получил корона от папа Инокентий ІІІ, която носят всички български царе до падането на България под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 година. Следите й също се губят. Царете на Третата българска държава нямат корони. През 1908 г. Фердинанд е бил обявен за български цар, като е увенчан с короната на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град „Св. 40 мъченици", предаде КРОСС. Модели за копията на короните, които ще бъдат направени в Националния исторически музей, предлагат стенописите в Боянската църква, миниатюрата в Лондонското Четвероевангелие, Костницата в Бачковския манастир и т.н. Повечето корони в европейските дворове имат същата съдба, музейните експонати са съвременни копия, вкл. прочутата корона на Унгарското кралство - короната на св. Ищван, пред която унгарците благоговеят. Националният исторически музей ще направи копията със свои средства, но за материали - злато, сребро, скъпоценни камъни, бисери, ще разчита и на родолюбиви спонсори. http://society.actualno.com/NIM-shte-izraboti-kopija-na-koronite-na-bylgarskite-srednovekovni--care-news_444381.html Вече имаме подобни възстановки в Музея на восъчните фигури във Велико Търново. Май от ламарина и стъкълца.

Пуснах съобщението за новата книга, за да се знае, че истината за Кубрат и християнската вяра на прабългарите ще бъде още повече замъглена и такива като нас, все по-трудно ще отстояват позицията си. Пусни на българина патриотичен прочит на историята на държавата му, и като му кажеш, че нещата не стоят така, колкото и документи да му покажеш, той ще си остане убеден, че си нихилист. В българската история вместо да се откриват нови истини, се популяризират нови лъжи.

Покръстването на Кубрат в Константинопол вече е доказано. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=37451

Егати манипулацията! Гербов пише статия, за да покаже, че поп Кръстьо не е предател, ама методът му бил такъв, че можело да излезе, че поп Кръстьо бил предател. Видя ли сега какво е да спориш с хора, незапознати с въпроса. Пада ти се! И само какъв спор се води за залавянето на Левски! Ако някой попадне на тази дискусия ще помисли, че Гербов е предал Левски.

Аз заявих, че не участвам в играта. Не се сдържах, защото все пак съм писал вече за тази митична птица и реших, че не върви да не направя някакъв коментар. Не съм и споменавал правилното име. Стана ми интересно персийското име на Исфандиар - Spandadāt. Отговорилият е Глишев. И след моето подсказване отговорът пак си оставаше труден. Нещо повече за сюжета: http://www.davidmus.dk/en/collections/islamic/materials/miniatures/art/32-1988

Героят влачи количка, пълна с мечове. Набива ги всичките в птицата и тя тогава умира. Тази птица е спомената в статията за Надсенмиклошкото съкровище, но героят е друг. Името му на средноперсийски език е много сходно с това на един от участниците тук, отбелязан по-нагоре. Но това вече е задача с повишена трудност. Понеже за мен отговорът е лесен, няма да го казвам. Само подсказвам. Нека се потрудат другите участници.

Ама вие сте абсолютни гьонсуратлъци! Аз пиша статиите, за да привлека вниманието върху някои моменти от живота и дейността на Левски. За вас може да е икона за мен не. Статията ми има отзвук не само в Уикенд. Дорис ви посочи къде е коментирана още. Моята цел е да обърна внимание върху неглижираните или превратно тълкуваните моменти от дейността на Васил Левски. Тази статия имаше подзаглавие "Подминаваните истини", но то изчезна с последната редакция на форума. Вижда се, че има резултати. Статията ми се коментира в интернет, поражда въпрос. Във вестника е дадена като доказателство, че вече се отричат старите схващания за някои събития. Какво ще ми пишете тук, че било същото като в Захари Стоянов. Ами не е! Ако е, защо скачате? Ако не е, разберете за какво става дума. Работя изключително с документи, даже ви ги давам във вида, в който са в архива. Опровергайте ги. Това е работа на историка - писателите могат да си морализаторстват и да си пишат съчинени истории.

И какво съм пропуснал да напиша за залавянето, та било селективно? Явно не си разбрал, какво различава моя разказ от този на Захари Стоянов. Все пак дай си сметка, че в Уикенд е публикуван текста на Гербов. И заглавията са внушени не от класика Захари Стоянов, а от моята статия. Значи съм съумял да подчертая нещо, което ти явно не си видял, разбрал и прочее, което не ти е за първи път, няма и да ти е за последен.

Али Чауш се тюхка за друго: „Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало.” Едно е потупване по рамото, друго са си паричките. Макар, че аз не съм сигурен дали са били дадени пари и на Търново. А в Ловеч може и да са пристигнали пари, но Али Чауш да не е разбрал. По обясними причини. Понеже съм на принципа, когато нещо е логично, си струва да се спомене, пък и за пълнота на темата ще цитирам, разбира се, и Стоян Заимов. Той не се занимава със залавянето на Левски, но докато по повод на Арабаконашкия обир пише за турския съд в София, вмъква: „На 29 декември 1872 год. в Софийския конак се получи телеграма от търновския паша. В телеграмата се съобщаваше на извънредните комисари приятната новина: „През нощта на 27 декември в ханчето на село Къкрина е хванат Дервишоглу Аслан – същинският Левски”. Али Саид, засрамен от случката с „хърсовския Левски”, недоверчиво се отнесе към търновската новина. Яви се на апарата, повика пашата и дълго разговаря с него за хванатото лице. Търновският апарат предаде уверение на софийския, че хванатото лице е същински Левски – сам той изповядал пред пашата и Карагьозова, че е същинският Левски, когото отдавна търсят полицейските власти…” Та според телеграмата излиза, че търновският паша колегиално е посочил, че Левски е хванат в Ловеч, но едва в Търново той „се изповядал”, кой е. Няма начин в така написаното да няма присъщия на Заимов белетризъм, но вижда се, че навремето е имало хора, които са знаели, че никой от повиканите ловчанлии не е казал: „това е Левски”. Трябва да се дискутира, най-малкото за да разберат незапознатите, че при Левски нещата не стоят така, както е писано досега. Но това за „изчистването” на клишетата ще бъде трудно. Част от моята статия е преразказана във в-к Уикенд. Там нелицеприятните неща са изведени в заглавието, предполагам за ужас на някои съфорумници. Разбира се, пикантните подробности се изтъкват на преден план, защото такова стана времето: да се тиражират първо жълтите новини. Като подзаглавие пак е взето моето предположение за срещата на къкринския селянин с мнимия Крачул. Аз не съм подчертавал, че селянина е доказан предател. В тази среща наблягам повече на самочувствието на Левски, че може като нелегален, да работи свободно при тогавашните условия в България. Иван Вазов много се е радвал на този „факт”, когато е пишел малките си разказчета. Явно на журналистите им трябва великият Левски да е бил предаден и нарочват като такъв селянина от Къкрина. Силвия и Росен са от един дол колеги. На трето място като интрига идва пак моето хрумване, че Левски е можел да се спаси, ако е бил тръгнал веднага при първото събуждане. Изобщо излиза, че трябва да зарежа строгия стил на изследванията си и да се отдам на литературата. Авторката се е объркала и отбелязва, че спомените на Никола Цвятков също били публикувани за първи път през 1990 г. После пък неговите спомени сочи като разказани от сина на Христо Цонев. На едно място, където съм писал П. Стоянов, авторката е разчела, че става дума за Петър, а не за Парашкев Стоянов.

За съжаление доста неща за Левски се изясняват със закъснение. Като, например, историята за „предателят” поп Кръстьо Никифоров и неговата дописка. Прието е изворите да се оценяват по тяхната логичност и е допустимо използването им, докато не се докаже тяхната несъстоятелност. Историята, която разказва Никола Цвятков няма друг свидетел, който да я потвърди. Има и варианти при различните нейни разказвания, но историците, като се почне от Захари Стоянов я ползват и до днес. Разбира се, някои си позволяват своеволни редакции, но това винаги може да се посочи.