К.ГЕРБОВ

Доколкото се вижда това „изкуство” става разбираемо и се конкретизира благодарение на надписа. Хайтов може да е професионалист в умението да вае фигури, но скулптурата му е бедна откъм идейни внушения. Навел глава царят. Та той е бил сломен и е паднал в несвяст – така пише в историческите извори. После му дали вода и той получил удар. Кога са му светели очите? Какво би станало, ако заменим „Самуил цар на България” със „Симеон цар на България”? Аз подхвърлих идеята, че след като е казано "А", трябва да се каже и "Б". Винаги ще стои въпроса защо само Самуил е поставен на това представително място. Още отсега трябва да започнат да се издигат при „Света София” паметници и на останалите български царе. Иначе ще се разбере, че паметника на Самуил е тенденциозно поставен точно там. Ако Александър Хайтов не е развалил калъпа, може да отлее още десет –петнадесет парчета от Самуил и после на постамента да се добавят съответните надписи за останалите български царе. Статуята има всички царствени атрибути: корона, меч, скиптър. За паметника на Симеон, може да се сложи и едно перо на ухото – нали е бил книжовник. А на останалите?

Не трябва да се маха паметника! Той си е едно свидетелство за днешното време и поколенията по него ще имат възможност да съдят за това, което е вълнувало българите по това време. Сега трябва редом до Самуил да се издигнат паметници и на останалите български царе. Ако това не стане, значи че се подхожда избирателно към българската история. А оценката за паметника ще се даде. Вече се появиха първите бояджии.

„Да заменим сивото настояще със славно минало: Историята с паметника на цар Самуил започва като част от много по-мащабен план да се отбележи подобаващо едното хилядолетие от смъртта на владетеля. За българската политика през последните години това е една от най-мащабните и добре пазени в тайна акции. Целта е проста - да се докарат в България костите на владетеля, които в момента се съхраняват в Солун. Замисълът на паметника е всъщност той да стои над новия гроб на цар Самуил. По тази задача се работи особено активно от 2009 г. насам, като тя е приоритет на три правителства и двама президенти, които мечтаят за момента, в който тленните останки на владетеля ще бъдат (пре)погребани тържествено под звъна на камбани с гвардейци, фанфари и тежки църковни ритуали. Между другото и натриваме носа на македонците. Преговорите се водят на възможно най-високо ниво, но са неуспешни, тъй като гърците (накратко) искат да им върнем ценни византийски ръкописи, озовали се в български ръце след Първата световна война… Никой не успя да даде адекватен отговор на въпроса защо паметникът на владетеля е точно там (с изключение на обяснението на президентството, че местоположението е избрано на база исторически сведения), нито защо изглежда по този начин. (Освен, че е с 20 см. по-висок от паметника на едноименния цар в Скопие, защото, нали, трябва да натрием носа на македонците, наздраве).” http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2015/06/09/2549283_pametnik_na_nasheto_vreme/ Според мен преценката на Капитал е неточна. Едва ли президентите и премиерите чак толкова са се замечтали да погребват Самуил. Други хора стоят зад тази работа. „Натриваме носа на македонците” - това е водещо в мероприятията и подсказва, кои (или кой) поддържат инициативата от 2009 г. насам. Вижте как светят в тъмното очите на цар Самуил (видео) http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/vizhte-kak-svetiat-v-tymnoto-ochite-na-car-samuil-video-6037440

Тогава защо се публикуват такива снимки, на които Самуил изглежда като бухал? Да не би Чобанов да си е променил мнението и да са сменили очите? Едва ли само до фотошоп опира работата. Да не идва от бирата затъмнението? Очите или светят или не светят. Не изглеждат така, казваш?

Чалга коментаторът не се занимава с подробно изясняване на нещата. Но те могат да се разгледат и по-сериозно. Пипнал е малко Хайтов оригиналната унгарска корона, но общите очертания са си същите. Гръцкият медалиер също е използвал за прототип унгарската корона, но е подходил по-интелигентно: изчистил е компрометиращите елементи. Както е известно унгарската свещена корона се състои от две части. Съществуват мнения, че гръцката част (долната) е била предназначена за жена. За това са добавени тези допълнителни декорации – триъгълните и овалните пластинки над обръча, камъните отгоре им и бисерите отзад. Гръцката корона е била отворена – тип диадема. Към нея е прикрепена „шапката”, елементите по която са латински. Гъркът малко се е заблудил като е направил короната на Василий II затворена. На изображението на императора с ризница се вижда, че Българоубиецът е носил открита корона - стема. Унгарската корона е сбирщайн и не е много ясно кога е получила такъв вид и кои унгарски крале са я носили. В унгарската илюстрована хроника Кепеш, която е от 1360 г., крал Ищван е рисуван с друга корона. Ако тогава е съществувала днешната „унгарска свещена корона”, би било логично да я нарисуват нея. Събрана от две корони – гръцка и римска, унгарската свещена корона е уникална. Затова и короната на цар Самуил може да се приеме за уникална, а на Василий II е измислена. Не съм правил специални изследвания, но от бегли наблюдения оставам с впечатление, че последният византийски император, който носи отворена корона (стема) е Алексий I Комнин, а първият който носи затворена корона (камилавкион) е Йоан II Комнин https://de.wikipedia.org/wiki/Alexios_I._(Byzanz) , https://bg.wikipedia.org/wiki/Йоан_II_Комнин. Короната на цар Самуил от паметника изпреварва византийците с цял век! Малкото неудобство от този горд, иначе факт, е, че с това се получава несъгласуваност на визията на цар Самуил по време.

На чалга паметник – чалга коментари! Така разбирайте написаното по-долу. То също е "принос" към полемиката: на базата на символите от паметника на цар Самуил се прави опит да се изяснят възможните исторически връзки между цар Самуил и император Василий II Българоубиец. Теза 1. Кръстът на жезъла не е на унгарския крал свети Ищван, а на византийския император Василий II. Такъв жезъл има върху номизма на Василий II и Константин VIII. Александър Хайтов всъщност е представил цар Самуил като васал на император Василий II. Много силен момент: Самуил е предчувствал, че България ще падне под негова власт. Теза 2. Василий II е пленил короната на Самуил. За да ознаменуват победата си над българската армия по време на Междусъюзническата война, гърците са отсекли този възпоменателен медал с лика на Василий Българоубиец .

Очите вече не са проблем, от утре и короната. Тодор Чобанов защити унгарската корона на цар Самуил След като затихна дебатът около светещите очи на новооткрития паметник на цар Самуил, полемиката навлезе в друг етап - подходящи ли са облеклото и короната на царя. Вече се появиха мнения на историци и археолози, че цар Самуил е изобразен неправилно с унгарска корона, а гербът на гърдите му е византийски. Вчера зам.-кметът по културата на Столичната община Тодор Чобанов обясни, че външният вид на Самуил е в духа на епохата и в облеклото му няма нищо необичайно. "Това са коментари на колеги, които нямат необходимите исторически познания. По онова време българският двор се е обличал във византийски стил", обясни Чобанов, който е археолог по образование. Унгарската корона е произведена във Византия, както и всички корони от онази епоха в този регион. Византийска е и короната на Симеон Велики, открита в т.нар. Преславско съкровище, коментира още зам.-кметът. По думите му това е мода, която се е диктувала от Константинопол и е повлияла на всички дворове по онова време. Паметникът на цар Самуил е културен факт в центъра на София и се радва на огромно одобрение, така че спорът около него е излишен, категоричен беше той. http://www.segabg.com/article.php?id=756051 Мнооого силен екип: Александър Хайтов, Божидар Димитров, Тодор Чобанов. Тримата юнаци! Може и да бъркам нещо, вий ще си го поправите.

Археолозите така и не помислиха за варианта, че тук най-вероятно е била крепостта с войската, пазеща подстъпите към града по пътя, който е вървял покрай реката. Големите помещения, които много не приличали на жилищни, както казаха те в начало, може да са били конюшни. Кой може да каже как са продължавали нагоре разкритите зидове? Да направиш от казармата – дворец, това ще е поредния гаф на чалга историците. Издигнаха църква там, където е имало само наблюдателна кула с камбана за тревога. Изхвърлиха от църквата „Свети Четиридесет мъченици” раклите, където са били мощите на трима светци и на тяхно място на бърза ръка погребаха няколко царя. Сега вместо конюшни – царски палати. Само ние го можем. Но в случая няма да е виновен Бойко, а споменатия в края на статията откривател на всичко историческо, което не е съществувало по българските земи. И кмета на Търново, който иска да възстанови всички църкви и манастири на Света гора. Нищо чудно да прилъже "началника" да се започне "възстановяване" и там. Сега за Трапезица се намериха някакви спонсори, може и за Света гора да се намерят. http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/restavrirat_trapezitsa_s_1250_mln_evro-286456.html

В продължението на цитата за Петър и Самуил от писмото на папата е даден и отговорът: папата не е намерил нищо за тях в архивите и затова изпраща човек при Калоян да провери дали е вярно това за папските корони на двамата. http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_313.html Този отговор е спестен по някакви причини (?) Всъщност папата се е заблудил при четенето на писмото на Калоян. Той не му е писал, че Петър и Самуил са получили корони от Римската църква, а че той иска от Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали „нашите стари императори”. Калоян използва неопределената форма „са ги имали”. http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_310.html

„И тъй ние напомняме на царската ви светлост и ви подканяме по-настойчиво и чрез апостолическо писмо ти поръчваме да си служиш със същото знаме”. Според мен папата не е изпратил някакво специално знаме на Калоян. Изпратил му е знамето на Папската държава и то бойното такова – "да се явяваш сред бойните редици с това знаме", казва папата. Аз се въздържам от по-категорични коментари, защото имам текст, който ми е преведен, без да знам италиански език. Но определено става дума за писмо на Инокентий III и то от 1204 г. За съжаление автора на статията не дава подробности какво пише в това писмо. Надявам се някой, който се интересува от въпроса, да го открие това писмо и да прочете какво пише в него.

За това знаме в писмото на папа Иносентий III от 25 февруари 1204 г. до „светлия цар на българи и власи” се казва: „За да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия господ Исус Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва, ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по искането на нашия достопочтим брат браничевския епископ В[ласий] освен знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер кардинал на Светия кръст, посланик на апостолическия престол, човек предвидлив и почтен, още и знаме, с което да си служиш срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче е далече от него. То представлява не без религиозно значение кръст и ключове, защото блаженият апостол Петър и кръста заради Христа прие и ключовете от Христа получи. И така то представлява знака на кръста, с който именно побеждаващият Христос царува и повелява, завладял е небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя, го е погълнала и умиращият живот е уловил смъртта и хипопотама пред очите му като с въдица То представлява двоен ключ, единият — за разграничаване, другият — за власт, та когато разграничаваш доброто от лошото, светлината от тъмнината, а също така светото от безбожното, да си послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите и да вземеш оръжието и щита против онези, които не са взели бога за свой помощник, но доверявайки се на своето зверство и на множеството, се мъчат да ритат срещу ръжен. И тъй ние напомняме на царската ви светлост и ви подканяме по-настойчиво и чрез апостолическо писмо ти поръчваме да си служиш със същото знаме със сърдечно смирение, да се явяваш сред бойните редици, като помниш господнето страдание, и да признаваш ръководството на този, комуто сам Господ казва: Ти си Петър и върху този камък ще въздигна моята църква и вратите адови не ще я одолеят и ще ти дам ключовете на царството небесно. И наистина така твоите неприятели не само не ще могат да те надвият, но и с божия помощ не ще издържат пред твоето лице.” (ЛИБИ III, с. 345-346) Интересни сведения, отнасящи се явно до това знаме, се откриват в статията на Roberto Breschi: „STATO PONTIFICIO - Bandiere antiche” (Стари знамена на Папската държава). Там е дадено изображение, което напълно съответства на описаното по-горе: има кръст и двойни ключове. Знаме от 1204 г. Към изображението Breschi дава обяснение, от което с е-преводач се разбира, че то било в едно писмо на папа Инокентий III от 1204 г. Авторът на съобщението не дава повече сведения, само обяснява, че това знаме се появява 10 години след утвърждаване на първото бойно знаме на Папската държава – червено с бял кръст, и 4-5 години след появата на флаг с ключовете на свети Петър. Според Breschi, съществуването на знамето с кръста и ключовете не било сигурно, защото той бил виждал подобно изображение едва на диплома от 1316 г. http://digilander.libero.it/breschirob/chiesantica.html Знаме 1199-1200 г. В статията е дадено и знаме с ключове. Вероятно това е „флага с ключовете на свети Петър”, който се е появил, 4-5 години преди знамето с кръста и двойните ключове. Бойно знаме на Светата Римска църква В италианската статия за Папската държава в Уикипедия е дадено горното изображение с обяснението, че това е средновековното бойно знаме на Светата Римска църква. В самата статия се отбелязва, че първото историческо споменаване на папския флаг (червен флаг с бял кръст) датира от 1195 г. През 1204 година започнали да се появяват ключовете на Свети Петър. https://it.wikipedia.org/wiki/Stato_Pontificio#Bandiere_dello_Stato_Pontificio Сведението в Уикипедия кореспондира с това на Breschi и потвърждава, че първото бойно знаме на Папската държава е от 1195 г. и е червено с бял кръст. За знамето с двата ключа обаче, е допусната грешка. Авторът се е подвел по съобщението на Breschi за писмото на папата от 1204 г., но в него, както се вижда, знамето има друг вид. Наречено „Знамето на свети Петър”, изображението само с двата ключа, според Breschi се появява десетилетия по-късно. Той открива такова от 1314 г., но то не от знаме, а от щит. Ключовете на свети Петър върху щит от 1314 г. Сравнявайки знамената, виждаме че освен с годината, изображението от 1204 г. отговаря най-пълно на описанието в писмото на папата: освен двойни ключове има и кръст. Това дава основание да се предполага, че изпратеното на цар Калоян знаме е имало този вид.

Ако не беше надписа под статуята, някой може да помисли, че паметникът е на унгарския крал Ищван. Освен короната, кръстът на жезъла е същият като на знамето на Ищван. Короната и кръстът фигурират в съвременния герб на Унгария. Остава да се боядиса нещо по паметника, приличащо на лявата част от унгарския герб и всичко си идва на мястото.

Ама тя много богата фантазията на този скулптор! Лъвът и едновременното присъствие на скиптър и меч - взети от Гюдженов. Но самата композиция с такова съчетание не е позната от средновековните изображения. Мечът на владетеля го е държал мечоносецът зад него. Изображението вляво е византийско, а вдясно е от стенопис в „Свети Петър и Павел” в Търново. Взел за тертип короната на крал Стефан, която му била дарена от папата, пък уж и на Самуил папата подарил такава. Ами можеше тогава да изобрази короната на Калоян. То и скиптърът не е скиптър, а пастирски жезъл на владика. Хайтов наясно ли е какво е искал да изобрази? Фантазията започва да работи тогава, когато на автора и консултанта не достигат познанията. Няма начин Божидар Димитров да не е видял проекта на паметника и да не го е одобрил. Откритите на остров „Св. Ахил” мощи са доказани, че са на българския цар Самуил по същия начин, както и че той бил кръстен в „Св. София”. Всеки логично мислещ човек първо трябва да си зададе въпроса, може ли в една църква, в която са запазени само гръцки надписи, а около нея погребенията са по гръцки образец, да бъдат открити останки на български цар и то на представителното място близо до олтара. Та след унищожаването на Първата българска държава тази църква става гръцка (ако не е била и преди такава). И първата работа на гръцките попове е била да заличат всичко българско в нея. А някои имат фантазия да си мислят, че откритите кости са на български цар. Блажени са вярващите и горко на невярващите, които нищо чудно да се сдобият с нова находка, положена вече в самата църква „Св. София”. Б. Димитров сигурно вече е избрал мястото за „гроба на Самуил”.

И е кръстил сина си в църквата "Св. София"! Асен Генов: Първоначално, мястото, на което е трябвало да бъде разположен паметникът на Цар Самуил е в парковото пространство на храм "Св. Георги Победоносец", при бул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Цар Самуил". http://columnist.actualno.com/article/773/author_id/80 Божидар Димитров: Защо мястото на паметника на Цар Самуил трябва да бъде до църквата „Света София”? По една проста причина. Тази църква е единственото място, което със сигурност е свързано с Цар Самуил. Това каза за Агенция „Фокус” проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, по повод на възникналите спорове около предстоящото откриване на паметника на Цар Самуил в парковото пространство пред базиликата „Света София“. „Църквата е била построена в този си вид още през VI век, около 350 години преди раждането на Самуил. Била е главната градска църква и в нея Самуил е бил кръстен. Някак си е естествено паметникът да бъде до църквата, в която е кръстен. Искам да подчертая, че до много късно, значимите личности на България, включително офицерите загинали във войните, се погребват край градските и селските черкви”, посочи проф. Димитров. По думите му, според българските народни традиции, това е място за заслужилите българи. „Естествено е паметникът на Самуил да бъде там, а не на някое площадче. Един ден, най-вероятно и костите му ще бъдат погребани там”, обясни още проф. Димитров. http://www.focus-news.net/news/2015/06/07/2075495/prof-bozhidar-dimitrov-tsarkvata-sveta-sofiya-e-edinstvenoto-myasto-koeto-sas-sigurnost-e-svarzano-s-tsar-samuil.html

С "горе-долу" не става, драги. Това за Иван Грозни също е легенда. Ако беше толкова популярен в България, Паисий щеше да пише за него. Покажи поне едно такова евангелие, за което говориш.

Предисловие към първото издание на книжка І на „Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни комитети от 1869-1877 година” от Стоян Заимов: „По нашето лично мнение идеята за нашето политическо освобождение е преживяла следующите фазиси: I. а) Организацията на чети от овчари, земледелци и вообще от личности с хайдушка натура, числото на които чети се е състояло от 20—70 души; б) Четуванието на тези чети по балканите, горите с цел да правят пакости на местните административни власти, така също на местните и околни деребеевци, заими, спахии и други видове народни притеснители и грабители…. ………. II. Втората епоха е епохата на „дядо Ивановото” дохождане със своите си легендарно-митически „катани”, които можели биле да говорят и да отбират на християнски език. Патриотите на тази епоха повече са въображавали, отколкото действовали; обичали са да седят повече по дюкените си, къщята си и да разказват нещо из „Александрията”, за царя „Пора” и коня „Буцефала”; обичали са да предсказват по звездите и луната скорошното падение на турското царство и возражданието на християнското. Туй воображаемо настроение на тогавашните патриоти намирало се е в зависимост от историческото развитие на възточния въпрос, който е бил турен в дипломатическата пазуха на руските дипломати, императори и на разните политиканствующи на възток „наполеоновци” и „неселродовци”. Но най-главната причина, която е карала българските политиканствующи патриоти да падат във фантастическо настроение, е била, че Гърция, Сърбия и Влашко освободили се от руското оръжие под опекунството на западните велики държави. Това положение на възточния въпрос с такова повидимому леко освобождение на гърците, сърбите от турското владичество логически навело и българските патриоти да заключат: а) „Дядо Иван”, който толкова е милостив и щедър, който освободи гърците и власите, неславянски народи, няма да се забави да извърши същото и за българите; защото, освен че българите са православни християни, следователно едноверци с московците, но още че са славяне-еднородци; б) и най-сетне, не тъй, като на вятър, „Дядо Иван" праща разни „светчета", „псалтири", „наустници", „требници", „евангелия" и др. черковни потреби за българската черква: трябва да крои той нещо и за нас, едноверците и еднородците. А веднаж патриотите дошли до такъво логическо заключение, тим не е оставало да вършат друго нещо, освен да мечтаят за годината, месеца и деня, в когото ще дойде ожидаемият политически спасител. За патриотите от тази епоха може да се каже: размахивающец краката си, седели са по кюпенците на своите дюкени и кафенета и са броили денете на своето робство, годините от паданието на българското царство и чакали са „дядо Ивановото” дохождание. Патриотите на тази епоха биле са повечето гръцки възпитаници; рядко се срещали руски и западноевропейски.” * * * Възможно е „дядо Ивановото дохождание” българите да са провидели след конкретното такова „идване” в България през 1829 г. на руските войски, предвождани от Иван Иванович Дибич. Той ръководи първото руско нахлуване в по-ново време на юг от Стара планина, за което получава и прозвището „Забалкански“. „В началото на руско-турската война от 1828 генерал Дибич е назначен за помощник на командващия операциите на Дунав фелдмаршал Витгенщайн. Поради напредналата възраст на титуляра практически ръководи бойните действия, съсредоточени срещу турските крепости Силистра и Варна. От февруари 1829 Дибич е вече и формален главнокомандващ. През май разбива турците при Кюлевча. С решението си да обходи силната турска армия в Шумен и да прекоси Стара планина заварва османците напълно неподготвени, а с превземането на Одрин през август същата година принуждава султана да иска мир. Освен прозвището „Забалкански“, с тези действия си печели генерал-фелдмаршалски чин.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Дибич-Забалкански Теоретично погледнато, след това нахлуване с превземане на Одрин, възможно е българите да са решили, че само по този начин ще бъде освободена България. „Дядо” е нещо като почетна титла на българските войводи: дядо Жельо, дядо Ильо, дядо Цеко. „Дядо Иван” в мащаба на Русия може би ще рече „полководеца Иван”. Повече за Иван Дибич – Забалкански в https://ru.wikisource.org/wiki/РБС/Дибич-Забалканский,_Иван_Иванович Все пак това, след Заимов, са предположения, но може да попадне нещо в тази насока.

Както и да изглеждаше скулптурата, на който и да е цар да беше, все щеше да има хора, какъвто съм и аз, да не я приемат. Защото изображението е или измислено, или на скулптора е позирал някой. Имаше случай как за паметник на известна личност, позирал някакъв роднина на скулптура. Някои не ги притеснява това, но има хора, които просто не понасят лъжата. При вярващите има някакво убеждаване, че едно изображение на Христос, Богородица или някой светия е свято. Попът го осветява и става свято. Напоследък нещата дотам се опростиха, че приеха изображението на една чудотворна икона също да се счита за чудотворно. Преди време в „Труд” ли, „24 часа” ли, отпечатаха една такава икона и я пуснаха с целия тираж на вестника. Но това си е проблем на вярващите. При атеистите мисля, нещата не стоят така. За да бъде една скулптура място за почит, то изображението все пак трябва да бъде приемливо за отделния индивид. На практика някак си много простовато изглежда: дават на един скулптор поръчка да направи скулптура, издялва той или излива нещо, откриват паметника и после носим и полагаме цветя. Дори откриването да е направено от президента, нещата не стоят, както при вярващите. Много елементарен изглежда, патриотизма, изразен по този начин. Аз лично бих приел една възпоменателна плоча, отколкото измислената фигура. Би могло, например, да се правят няколко проекта на паметника, след което да се представят на публично обсъждане. И ако някой събере достатъчно одобрение, да бъде реализиран. Това го давам като някакъв вариант все пак. Иначе аз и след това няма да отида да сложа цветя пред паметника. Цветя слагам само на гроба на баща ми и майка ми. Както се вижда и от мненията тук, възприятията са си чисто лични и някои така и не могат да вдянат, че фигурата пред Народното събрание е на основателят на Третата българска държава, за когото знаем как изглежда. А прословутият шмайзер е оръжието, с което е бил победен хитлеризма. Въпрос на ценности, както се казва. Признаването на заслугите на видните личности не го приемам като се правят паметници. Както сам е казал поетът: „Аз паметник неръкотворен си издигнах.” Паметниците ни връщат в миналото, а нашият проблем, е че не можем да си оправим настоящето. И политиците вместо да се занимават по сериозно с това настояще, се занимават основно да отбелязват дати от българската история. Някои от начинанията, започнали на тези дати, хич не са завършвали добре. Ама нали казват: и да паднем и да бием, пак ще се напием! Изглежда цялата ни история е една трагедия. Така можем да си обясним, защо в центъра на столицата има скулптури, представящи как цар Самуил гледа със светещи очи ослепените си войници.

Както се казва: открийте разликите! Цар Самуил, по А. Хайтов. Цар Симеон, по Д. Гюдженов. Първото май, е някаква 3D композиция с проекта на паметника. На снимките днес, явно от истинския паметник, кръстът на жезъла има друг вид. Изглежда скулпторът се е усетил за паралела. Иначе, колкото скулптори има, толкова ще бъдат и Самуиловците, ако им се поръчат.

Дори днес никой мъж не знае предварително на какъв изрод може да стане баща. Има и такива съмнителни случаи http://sanovnik.bg/n4-7051-Овца_роди_агне_с_човешка_глава Такива въпроси се решават експериментално. Дай снимка на самката и ако някой пожелае да се пробва, нека се уреди по някакъв начин въпроса. Пък после публикувайте резултатите най-напред тук.

Тъй като все пак България не успява да вземе това, което смята за свое, значи ходът не е бил чак толкова логичен. България е можела да запази неутралитет. Отдаваме почит на „падналите в защита на родината”. Т. е. някой те е нападнал и ти защитаваш родината си. Така е било при Сръбско-българската война през 1885 г. В случая обаче, България напада Сърбия по решение на българското правителство. Затова най-точно е да се каже: България се присъединява към Централните сили по решение на цар Фердинанд I и правителството на В. Радославов. За тях може да е било логично, но не и за цяла България. Имало е такива, които са считали, че е по-добре България да стане съюзник на Антантата. Други пък са препоръчвали неутралитет.

Първо да преценим кое сведение се отнася към темата и заслужава внимание, пък тогава да мислим за „вътрешната логика на извършване на делата”. Ти сега да не искаш да кажеш, че като имаме митрополит в Ню Йорк, който дори можеше да стане и български патриарх, Ню Йорк е български град? Благодарение на тази църковна особеност, че може да има църква и на чужда територия, и досега се говори, че териториите около България също били българска земя. Българска екзархия обаче, е имало и при турско и то в огромните черти на определената от граф Игнатиев Санстефанска България. Но в рамките на същите черти е имало места, където българите са били малцинство. Руснаците понеже са се излъгали, че българите ще са им признателни за освобождението, са предложили българската държава да бъде по-голяма. Игнатиев в записките си направо признава, че на българите трябвало да се даде повече, отколкото на гърците. Да, ама ето 136 г. след Берлинския конгрес, на който българските територии са определени в чертите на Княжество България и Източна Румелия, след пет войни които сме водели – четири от които като агресор, единственото което сме успели да придобием е Пиринска Македония. Толкова са ни признали Великите сили, от които нито една не граничи с България.

И защо реши, че в тази "измислена история" става дума за „български областни управители и наместници”? Как ще обясниш тогава съгласуваните действия между „императора на гърците” и „дука на българите”? Тук късният съставител на Деянията се е объркал и вместо „дук на България” е написал „дук на българите”. Но понятието „войска на гърци и българи” е нещо непознато в българската история. А това да стане по времето на Симеон е изключено. Пък и след това, например по времето на Самуил. Което ме кара да приема по-логичния вариант, че става дума за „императора на гърците” и неговия подчинен военачалник, заемащ длъжността „дук на България”. Както се вижда от второто известие на Зонара, сключването на мира край София е станало с участието на византийския император. При този мир той признава като граница с Унгария точно Ихтиманския проход. Съгласен съм, че не следва Деянията да се възприемат буквално. Моята задача бе да посоча, че в разказите за „дуксовете” се визира византийската история, а не българската. По преди дадох и примери, които са все в тази насока. Изобщо аз се намесвам в някои теми само защото неправилно те се свързват с българската история. За съжаление не са малко. На тази карта е представена идеята за тема или дукатство България. Има обаче разминаване със съобщеното от Зонара, че дука на България е владеел и Сирмиум. По-рано пък стана дума, че дука на България имал за седалище Скопие. Тези неща трябва да се уточняват. Важното е да се вземе правилната посока.

Нещо не си разбрал. Самият аз казвам, че писаното за въпросните дуксове трябва да се възприема доста внимателно. И когато то съответства на други сведения, унгарските извори не трябва да се отхвърлят тотално. Тази методология, независимо откога е позната, важи и до днес. Друг е въпросът, ти например, можеш ли да я ползваш? Ето как „Деяния на унгарците” съответстват на писаното от византийския историк Йоан Зонара. Деяния на унгарците Йоан Зонара Въпросните пасажи от Деяния на унгарците се отнасят за време по-късно от това на Симеон, когато България е тема на Византия и "вождът на българите" е византийски военен.

Тези дни успях да разбера какъв е бил този знак на приятелство. Отговора намерих в публикация, която отразява събитие от миналата година, на което и аз се появих накрая, защото минавам оттам всеки ден. Тогава беше 1 ноември. Досетих се, че групичката от японци и българи, които си говореха нещо при Японския кът, са засадили дръвчета сакура. Това се виждаше. Направих няколко снимки. Попитах знаят ли нещо за мемориалния камък. Обясниха, че са от клуб за приятелство с Япония, но не знаят нищо за появата на мемориала. Аз тогава потърсих някакво съобщение в интернет, за да разбера какво точно се е случило, но не намерих. Такова било пуснато чак на 29.11. http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/events/events_2014/a-2014_11_21_sakura_sofia_bg.html От снимките в информацията разбрах, че съм снимал японския посланик и председателя на клуба за приятелство. В информацията е записано това, което ме интересуваше: „През далечната 1975 г. в Южния парк са засадени част от 200 бр. фиданки, дарени на България с личните усилия на Мицунори Уеки, тогавашен началник на кабинета на японския премиер-министър и председател на парламентарната група за приятелство с България в Горната камара на японския парламент.” Млади дръвчета от японска вишна сакура за засаждане, дарени на България от Япония – това е бил знакът на приятелство. Въпросната информация от интернет открих едва вчера, докато се опитвах да разбера какво пък се е случило в Японския кът в неделя, 26 април. Тогава минавайки пак покрай него следобед, ми направиха впечатление малките дръвчета сакура.Те бяха цъфнали ден-два пред това, но по тях се вееха някакви листчета. Реших, че това е някакъв японски обичай, но не отидох близо до дръвчетата. След два дена, като цъфнаха и големите японски вишни забелязах, че някой е сложил от въпросните листчета и на тях. И понеже едно от тези дървета е до алеята, по която минавам, се загледах и видях, че на листчето е написано хайку. Тогава отидох и до дръвчетата на другия край на полянката, които вече бяха прецъфтели. Разгледах и заснех някои от въпросните тристишия, които ми се видяха по-оригинални. Доколкото разбрах от интернет, „Българският хайку съюз” е реализирал „ арт-инсталация - Хайку дърво, окичено със стихове, посветени на красотата на японската сакура, рецитал на хайку и конкурс на тема „Вишнев цвят”. Мартениците изглежда са на учениците от 18 СОУ „Уилям Гладстон”. Повече информация тук: https://bg-bg.facebook.com/events/1437287899915697/ https://www.facebook.com/NihonTomonoKai?fref=photo https://mayakisyova.wordpress.com/ http://bnt.bg/news/obshtestvo/yaponsko-ka-tche-v-stolichniya-yuzhen-park

Според Л. Андрейчин „най-голяма роля при окончателното оформяне на книжовния език е играл търновският градски говорен тип”. Той привежда и факти за това. Аз като роден и живял до 18 години непрекъснато в Асенова махала в Търново, мога да кажа, че там се говореше, като се поставяше правилно ударението. Но някои думи съвсем не се изговаряха според книжовното им записване. Например казвахме не „хляб”, а „ляп”. Вместо „вода” – „удъ”. Не „море”, а „муре”. По същия начин: „река” – „рикъ”, „муха” – „мухъ” … Аз бих го нарекъл „мързелив говор”. За изговор на „о” трябва да се отвори широко устата, затова по-удобно е да се каже „у”. „А” накрая пак изисква усилия, за „ъ” не са необходими такива. Например при „река” трябва да се изрекат ясно двете срички „ре” и „ка”. Докато „рикъ” се изговаря наведнъж. Същото е с „вода”, дори да се изрече „вудъ”, муха”, „море”.