В чл. 7 на Санстефанския мирен договор от 1878 г. е било предвидено: „Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар организацията на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 г. след Одринския мир в Дунавските княжества.” В чл. 4 на Берлинския договор от с. г. текстът е леко изменен: „Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството.”
Указания за съставяне на проекта на органическия устав
Според общата инструкция на държавния канцлер на Русия Александър Горчаков до руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков от 10/22 април 1878 г. изработването на органическия устав на бъдещото Българско княжество се предполагало да се осъществи от събрание на българските именити хора (нотабили), избрани от цялото население на България. Съветът на управлението на комисаря трябвало да установи каква да бъде изборната система, като покани за участие представители на духовенството от всички вероизповедания, председателите на управителните и съдебните съвети и други лица, имащи влияние в страната и можещи със своите съвети и указания да съдействат за успешното изпълнение на важната задача.
В инструкцията се обръщало внимание върху неразвитостта на българското население и непривикването му към самостоятелен политически живот. Нямало гаранции, че събранието, оставено само на себе си ще успее да изработи необходимия устав за управлението на княжеството. Склонността на българите към взаимно недоверие и разногласия също можела да затрудни значително решението на толкова важната задача. Затова върху императорския комисар лягало задължението да ръководи дейността на събранието и да я насочва за постигане на главната цел.
С цел облекчаване на работата било необходимо всички материали за съставянето на устава да бъдат предварително подготвени от Съвета на управлението на комисаря. За запознаване с похватите, приети през 1830 г. при съставянето на органическия устав за крайдунавските княжества Сърбия и Румъния и въвеждането му в действие, към инструкцията били приложени копия на различни инструкции, дадени по този случай от Министерството на външните дела на лицата, взели участие в работите по гражданското преустройство на въпросните княжества.
В инструкцията били посочени в общи черти принципите, които трябвало да бъдат заложени в основата на бъдещия органически устав и които произтичали от формата на управление, която трябвало да се установи в Българското княжество: князът, избиран от народа, няма да се ползва с неограничена власт; границите на тази власт се определят в устава; на събранието на българските нотабили се дава законодателно право и право да разглежда и утвърждава ежегодните бюджети на княжеството; министрите, назначавани от княза, са отговорни пред събранието за своите действия.
Княз Александър Дондуков-Корсаков – руски императорски комисар в България
Приспособявайки по този начин Българското княжество към формите на парламентарните конституционни държави, императорският комисар трябвало да се съобразява с местните условия, със степента на подготвеност на народа за възприемане на подобни форми на управление, и главно – с желанията на самия български народ. Затова на Дондуков-Корсаков се поръчвало да даде възможност на народните представители свободно, без да се притесняват от някакъв външен натиск, да заявят своите желания на събранието, но едновременно с това енергично да противодейства на всеки опит да се внесат в устава каквито и да са положения, противоречащи на условията на договора, сключен с Портата.
След приключването на работата на Берлинския конгрес, на 24 юли/5 август 1878 г. държавният канцлер на Русия изпратил допълнителна инструкция до Дондуков-Корсаков. В нея се обръщало внимание върху намаляването на времето, с което се разполагало за изготвяне и приемане на органическия устав за управлението на Българското княжество. След това трябвало да се проведе и избор на български княз. Всичко трябвало да приключи до изтичането на времето на руската окупация и изтеглянето на руските войски от България, което било намалено от две години на девет месеца, считано след ратифициране на Берлинския договор.
За да се спечели време, на императорския комисар било указано проектът на органически устав да бъде изготвен от съвета при него, като бъде съобразен с местните потребности. След завършването, или още по-добре – в хода на изработването на този проект, той трябвало да се изпраща на Министерството на външните дела за предварително разглеждане и одобрение. Съставителите на устава трябвало да вземат предвид също чл. 4 и 5 на Берлинския договор, от които първият осигурявал правата и интересите на небългарското население, а вторият излагал общите основи за равнопоставеност на всички вероизповедания в България.
Когато бъдел окончателно готов, изработеният устав трябвало да бъде предложен за утвърждаване на събранието на именитите хора от България, като се допусне неговото обсъждане. Императорският комисар трябвало да наблюдава излишните спорове да не затруднят работата. Министерството на външните дела под именити хора или нотабили на България разбирало всички председатели на управителните и съдебните съвети с присъединяването към тях на представители на духовенствата от всичките вероизповедания.
Съставяне на проекта на органическия устав
На основа на посочените указания в Съвета на управлението на руския императорския комисар се пристъпило към предварителните работи по съставянето на органическия устав. За успешното изпълнение на тази задача били направени извлечения от конституциите на Сърбия, Румъния и Гърция, като най-подходящи за условията и положението на бъдещото Българско княжество. Изработването на проекта било възложено на руския юрист и организатор Сергей Лукиянов, който бил ръководител на съдебната част в Канцеларията за граждански дела на княз Владимир Черкаски и продължил същата работа при княз Дондуков като управител на съдебния отдел към неговия Съвет на управлението.
С цел всестранно изясняване на въпросите за органическия устав и избора на българския княз, императорският комисар разпратил до някои известни българи с духовно и светско звание списък с 16 въпроса: на кое вероизповедание трябва да принадлежи царстващата династия; ако княжеското достойнство бъде наследствено, то какъв ред на престолонаследяването да се установи и трябва ли да се изключат лицата от женски пол; с каква власт трябва да бъде облечен князът, с ограничена или неограничена; ако князът бъде облечен с ограничена власт, то как да се организира участието на народа в управлението на страната; трябва ли да се учреди само едно обикновено събрание на представителите или за някои особено важни случаи трябва да се допусне, както е в Сърбия, Велико народно събрание и др.
Почти всички лица, на които се предложили тези въпроси, се изказали за конституционна форма на управление, главно за това, че за княз, както следвало да се очаква, ще бъде избран чужденец и следователно би било опасно да му предоставя твърде голяма власт.
Вл. Палаузов, П. Каравелов и С. Лукиянов разглеждат проекта за органически устав
Проектът на органическия устав на Българското княжество, съставен от Съвета на императорския комисар и съобразен с получените мнения на известните българи, в началото на ноември 1878 г. бил изпратен в Министерството на външните дела на Русия, откъдето след разглеждането му е предаден на Военното министерство и след това по височайша заповед е бил подложен на основен преглед от специална комисия при II отделение на личната канцелария на Негово императорско величество Александър II, в която взел участие професорът по гражданско право в Санктпетербургския университет Александър А. Градовски. Председател на комисията бил княз Сергей Н. Уросов, а членове статс-секретаря Ф. А. Брун и вицедиректора на Азиатския департамент д. с. с. Л. А. Мелников.
С писмо на заместник-министърът на външните дела Николай К. Гирс от 27 декември1878 г./8 януари 1879 г. проектът на устава, поправен съгласно направените забележки и придружен с тях, бил върнат на императорския комисар с препоръката да предостави на българското народно събрание пълна свобода да се изказват мнения по съществото на работата и да се постановяват решения.
Поправките били незначителни. Професор Градовски дал особено мнение, в което заявил, че бидейки твърде малко запознат с бита и положението в България, се считал за съвършено некомпетентен в разрешаването на въпроса, каква форма на управление и организация се изискват от условията на обществения живот в тази страна. След получаване на поправения проект на устава, княз Дондуков-Корсаков заповядал да го преведат на български език и след това да го отпечатат на български и руски език, а откриването на народното събрание в Търново определил за 10/22 февруари.
По време на заседанието на Учредителното събрание на 21 март/2 април Драган Цанков възразил срещу думата „органически” и предложил в заглавието да се спомене само „устав” или „конституция”. На гласуване били поставени заглавията „Държавен устав на Българското княжество” и „Конституция на Българското княжество”, като второто събрало 118 гласа „за”, а за първото имало само 6 гласа „за”.
Учредителното събрание
За депутати на събранието в Търново от населението на Българското княжество били избрани 89 човека. Според своето звание в събранието влезли 118 човека. От тях 10 лица били от висшето православно духовенство, като българският екзарх Йосиф бил освободен от присъствие в Народното събрание поради зависимото си положение от Портата. Имало и двама иноверци, 2 члена на висшата съдебна инстанция, 103 председатели на съдилища и управителни съвети. Имало още 3 депутата от обществените учреждения, а 21 били назначени от императорския комисар, в това число 11 мюсюлмани. Общият брой на депутатите в Учредителното събрание в началото бил 231. След десетото заседание двама се отказали от участие и броят на депутатите станал 229.
Може да се каже, че сред тях попаднал целият цвят на българската интелигенция. Представители на Източна Румелия и Македония не били допуснати да присъстват на Търновското народно събрание, тъй като руското правителство желаело да спазва строго постановленията на Берлинския конгрес. На това основание било отклонено заминаването за Търново на делегати от Източна Румелия, желаещи да представят протест против отделянето им от България.
Делегати от Македония и Тракия, сред които с бял калпак е Стефан Стамболов
Независимо от това в Търново в началото на февруари се събрали към 15 депутата от Тракия, Източна Румелия и Македония. Частните събрания на пристигналите депутати станали много бурни. Българите се опасявали да открият събранието, считайки, че с този акт ще закрепят постановленията на Берлинския конгрес. Най-много ги вълнувало отделянето на Източна Румелия от княжеството. Повечето депутати били на мнение, че е необходимо да се изпрати адрес до император Александър II и да се представи на великите европейски държави меморандум за присъединяването на Източна Румелия към княжеството и се заздрави съдбата на Македония. До получаване на отговор да не се пристъпва към разглеждане на устава и да не се открива събранието.
Известието за това настроение на депутатите произвело много тежко впечатление в Петербург и на княз Дондуков-Корсаков било предписано да вземе най-енергични мерки за предотвратяване на всякакви опити за нарушаване на договора.
С пристигането на императорския комисар в Търново на 8/20 февруари 1879 г. настроението на депутатите значително се изменило. Благодарение на учтивото, внимателно и приветливо поведение, което демонстрирал, князът спечелил доверието на повечето от българските „именити хора” и успял да ги склони към изпълнение на волята на руския император. След това било възможно да се пристъпи и към откриване на събранието, което тогава е наричано само „Народно събрание”. Уточнението „учредително” е дадено впоследствие.
На 10/22 февруари в 10 часа сутринта княз Дондуков-Корсаков влязъл в залата на събранието, приветстван оживено от депутатите и доближавайки се до бившия екзарх, 80-годишния старец Антим, го помолил да благослови предстоящото дело. Приемайки благословията, императорският комисар произнесъл реч. (По-важните моменти от нея са цитирани по-нататък.)
След подписването на приготвения по рано протокол, започнало шествие към „древния храм на четиридесетте мъченици”, съществувал още при българските царе и веднага след Освобождението отново превърнат в православна църква (църквата „Свети Четиридесет мъченици” е наричана от кореспондентите „старата търновска катедрала”). По целия път (1 ½ версти) стояли в шпалир българските дружини и посрещали шествието с биене на барабани и отдаване на войнски почести. Всички къщи, разположени в Търново като в амфитеатър, развалините на древния дворец на българските царе и всички скалисти възвишения на живописната столица на древното българско царство били покрити с неизброимо количество народ, приветстващ шествието с незамлъкващи възгласи. Топлото, тихо време, благоприятствало за общия успех на тържеството.
В църквата бил отслужен благодарствен молебен с тържествено произнасяне „за многая лета” на господаря император и целия му августейши дом, съпровождано със салюти на българската артилерия. След завръщането по същия ред в сградата на събранието, всички присъстващи били поканени от императорския комисар на закуска (само представителите на Турция и Австрия, под предлог че били болни, отклонили поканата). След закуската, съпровождана с обичайните тостове и изпращане от името на събранието на благодарствена телеграма до господаря император, депутатите, изпращайки княз Дондуков-Корсаков, не го оставили да седне на коня, а го пренесли на ръце до неговата квартира.
Към три часа след обяд всички депутати, с музика и съпровождани от тълпа народ, се събрали отново при квартирата на императорския комисар, за да изкажат своята благодарност. Князът излязъл на входа на къщата и се възползвал от минутата на всеобщо въодушевление и възторг, за да напомни още веднъж на българите за необходимостта да се придържат за тяхна собствена полза към посочената задача на събранието. След това тълпата с демонстриране на съчувствие се насочила към квартирите на чуждестранните представители (освен турския и австрийския).
На следващия ден бил направен преглед на българските дружини, събрани близо до Търново, които се представили в блестящ вид. След това започнали заседанията на събранието. Княз Дондуков-Корсаков напуснал града с решението неговото присъствие да не бъде разбрано като упражняване на контрол върху работата на депутатите.
Пристигането на княз Дондуков-Корсаков и откриването на работата на Учредителното събрана е отразена подробно в тогавашната руска преса. По-нататък са дадени две кореспонденции, отпечатани в сп. Всемирная иллюстрация бр. 533 от 24 март 1879 г.
„Посрещане на княз Дондуков-Корсаков в Търново на 8 февруари” (кореспонденция)
Времето за откриване на българското народно събрание наближаваше и българите с нетърпение очакваха пристигането на императорския комисар, който трябваше да го открие. Накрая разбраха, че княз Дондуков-Корсаков ще пристигне в Търново на 8/20 февруари и жителите на древната българска столица се приготвиха да го посрещнат по достоен начин.
Посрещане на княз Дондуков-Корсаков на Марино поле в Търново
Градът беше украсен със знамена, от прозорците на много домове бяха провесени килими, през улиците бяха опънати гирлянди от зеленина. Върху шосето беше издигната триумфална арка, украсена с руски и български знамена; по стълбовете ѝ бяха преплетени зелени, червени и бели платна; на върха бе очертана корона, под короната бе направен надпис: „добрѣ дошел свѣтлий княже”. Улиците бяха пълни с народ. До арката стояха различни депутации, градските власти и духовенството. Зад арката в шпалир бе строена българската войска.
Към 2 часа след пладне се показа императорският комисар, яздещ на бял кон, съпровождан от неголяма свита. Приближавайки към арката, той слезе от коня и бе приветстван от епископ Климент като посланик на Царя Освободител и доброжелател на българския народ. Князът, благодарейки на оратора, заяви любовта си към българите и в заключение каза: „Ще дойде време, когато Русия ще направи за българите повече, отколкото сега е направила за тях.” Тези думи предизвикаха възторжени овации, които дълго не преставаха.
След това на княза със сребърно блюдо бяха поднесени хляб и сол. Веднага му се представиха депутациите на турците и на възпитаниците на учебните женски заведения в града, облечени в бяло с гълъби и цветя в ръце. Приемайки всички депутации, императорският комисар съпровождан от народните маси се отправи пеша към катедралата. На всяка крачка се разнасяше възторжено „ура”, при приближаване на княза някои пускаха бели гълъби със зелени венчета на шията, в знак на мир и надежда за спокойно развитие на освободена България, а девойки обсипваха пътя на императорския комисар с цветя и зеленина. В катедралата князът бе посрещнат от бившия български екзарх Антим, който пострадал по време на господството на турците заради своята любов към отечеството. След завършване на молебена княз Дондуков-Корсаков се отправи към определената за него квартира и пристигайки към дома, направи път на почетния караул, който мина покрай него с маршова стъпка.
Вечерта градът бе бляскаво илюминиран и лавките оставаха незатворени и осветени. Навсякъде се виждаха, придружени със съответните надписи, вензелът на господаря император и на другите членовете на императорския дом, имаше и много вензели на княз Дондуков-Корсаков. По улиците вървеше хор на деца, пеещи български народни песни и градът беше пълен с разхождащи се, които с удивление гледаха на невижданото от тях до сега зрелище, каквото бяха илюминациите.
„Откриване на българското народно събрание” (кореспонденция)
Начална страница на програмата за откриване на Учредителното събрание
Денят 10 февруари тази година ще остане изписан с незаличими букви в летописа на българския народ – на този ден се откриха заседанията на българското народно събрание, което има задължение да избере княз и да утвърди конституцията.
В 10 часа сутринта депутатите започнаха да се събират в залата за заседанията, намираща се на втория етаж на зданието (конака), определено за българския парламент. Залата е много голяма, подът ѝ е застлан със сиво сукно, отпред за депутатите са наредени пейки обвити с червено сукно. По-нататък има възвишение с полукръгла маса, зад която трябва да седят председателят, заместник-председателят и секретарите. Надясно от председателя е мястото за дипломатическия корпус (гледано от страната на депутатите – бел. К. Г.) и малко напред – за представителя на императорския комисар. Вляво се издига трибуната, зад нея е уредено помещение за кореспондентите, а вляво от входа на залата – места за публиката. Зад председателското място е поставен портрет на господаря император.
Откриване на Учредителното събрание
Заедно с депутатите започнаха да пристигат дипломатическите агенти, консулите, военните и гражданските длъжностни лица, а точно в 10 часа към конака се приближи, яздещ на бял кон, княз Дондуков-Корсаков, приветстван със силни възклицания от народа, тълпящ се на улицата и построената пред конака войска. При влизането в залата императорския комисар бе посрещнат с викове „ура” и „да живее”! Покланяйки се на депутатите, той се доближи до бившия екзарх на цяла България Антим и поиска неговата благословия. Получавайки я, князът се обърна към депутатите с реч, от която представяме най-важните места:
„Най-достопочтено събрание на представителите на Българското княжество, по волята и предначертанията на всемилостивия мой господар ви поздравявам с откриването на първото във вашата освободена страна народно събрание, което трябва да положи здрави основи на държавното устройство на новото княжество”.
След това, споменавайки, че на събранието е представен за обсъждане проект на конституцията с приложена обяснителна записка, императорският комисар продължи: „Трябва да имате предвид единствено благото на страната и нейното устойчиво държавно устройство, представляващо залог за бъдещото материално и нравствено преуспяване и съгласно с това да кажете откровената си, добросъвестна и последна дума. Предлаганият ви за обсъждане проект е не повече от една програма за облекчаване на вашата работа… Но програмата не трябва да стеснява и обвързва вашите убеждения. С пълна свобода и независимост на мненията всеки от вас да изкаже по съвест и убеждение, помнейки, че във вашите ръце е щастието, благоденствието и бъдещата съдба на отечеството, призовано за нов политически живот.”
Съобщавайки след това, че е поръчал на професор Дринов да запознае събранието с дейността на руското временно управление, князът обясни, че временните правила са само преходна стъпка към гражданското устройване на страната.
„Те несъмнено трябва да се подложат, – каза той, - на изменения и допълнения според изискванията на времето, опита и новите обществени потребности, но тази задача трябва да се предостави на бъдещето правителство на страната и на нейните конституционни органи. За сега аз считам за необходимо те да се оставят в действие, за да не се разколебава току що установения граждански строй. Остава ми да ви напомня, че руската администрация трябваше да действа при крайно неблагоприятни обстоятелства. Надявам се, че тези обстоятелства ще оправдаят във вашите очи недовършеният вид на издадените от мене правила и наредби; единствената ми цел е била - да се замени съществуващото в страната безредие с възможния ред и се подготви населението към по-хармоничен и нормален политически живот.
За разясняването на въпросите, които може да възникнат при обсъждането на органическия устав и за предоставянето на необходимите ви обяснения и справки, назначавам за мой пълномощник по времето на настоящето събрание, управителят на Съдебния отдел Лукиянов. Мисля, че неговият чисто съвещателен глас ще ви бъде полезен при всички недоразумения, които могат да възникнат при обсъждането на проекта, представен на вашето внимание. Но последната решителна дума принадлежи на вас и единствено на вас.
Нека всевишният ви помага при изпълнението на светия дълг; да благослови вашите начинания и усилия за щастието и благоденствието на страната, толкова близка на нас - русите, по кръв, по принесените от Русия жертви и по великодушните към вас чувства на нашия цар, освободител на българския народ. Обявявам първото събрание на представителите от Българското княжество за открито и ви каня, господа, след подписването на протокола, заедно с мен в древната търновска катедрала да отправим към господа бога нашите молитви за успешното завършване на предстоящата ви работа и да изразим благодарност на царя на царете, удостоил ни да присъстваме на великия исторически момент на възраждането на вашето многострадално отечество.”
Възторжено „ура!” се разнесе след последните думи на княза. Събранието единодушно заяви желание да изкаже на господаря император най-дълбока благодарност за всичко направено от него за българския народ. След изпращане на телеграмата до Негово императорско величество беше пристъпено към подписване на протокола. От дипломатическите представители не подписаха само турския и австрийския, като последният се позова, че не разбира езика, на който е написан протокола.
Църквата „Свети 40 мъченици” в Търново
След това присъстващите се отправиха в търновската катедрала. Процесията се движеше в следния ред: отпред бе взвод на българската конница, след него вървеше военната музика, после занаятчийските и търговските цехове със знамена, депутатите избрани от населението, председателите на градските и окръжните управителни съвети и председателите на окръжните съдилища по губернии, председателите на губернските управителни съвети и губернските съдилища, членовете на съда от висша инстанция, депутатите от обществата и членовете на събранието назначени от императорския комисар, видинския мюфтия и софийския равин, православното духовенство по старшинство, императорския комисар предхождан от българското държавно знаме и съпровождан от чуждестранните дипломатически агенти, консули, почетни чужденци, началника на българската земска войска, началника на губернията и останалите военни и граждански чиновници на служба при императорския комисар, жители на град Търново и други частни лица. Процесията завършваше пак взвод на българската конница.
Депутатите имаха на ревера лента от националните цветове – бяло, зелено и червено. По пътя на минаване на процесията беше разположена в шпалир до самата катедрала българска войска, отдаваща войнска чест с биене на барабан. При изпълнение на „Многая лета” в чест на господаря император и целия царстващ двор, бяха дадени 51 изстрела.
Обратната процесия беше извършена в същия ред. След това в конака княз Дондуков-Корсаков уреди гощавка за депутатите, духовенството, именитите жители и дипломати. След закуската бяха вдигнати тостове за господаря император, господарката императрица, наследника цесаревич, господарката цесаревна и целия царстващ дом; за руския народ, войнството и императорския комисар, за народните представители и за целия български народ; за главнокомандващия и войската, участвали в похода, за любовта и дружбата на руския и българския народи. Всичките тези тостове бяха посрещнати с ентусиазъм, а след завършване на закуската, когато императорският комисар се готвеше за в къщи, депутатите го вдигнаха на ръце и понесоха по улиците, където към тях се присъединяваше народът, който съпровождаше шествието с непрекъснато „ура!” Прощавайки се с княза, депутатите запяха народния химн, подхванат от тълпата и се върнаха в конака. Вечерта целият град бе залян с бляскави илюминации, накрая бе запален великолепен фойерверк.
Бившият конак в Търново, където се е провело Учредителното събрание
Този възторжен прием, тези тостове по нагледен начин показаха на западната дипломация тясната връзка, съществуваща между Русия и България и предизвикаха от страна на английските либерални печатни органи упреци към користолюбивата политика на Биконсфилд. Ето какво пише по този повод вестник Daily News: „Английската публика не без срам ще разбера за израженията на благодарност към руснаците, като основатели на българската самостоятелност, които показаха в Търново представителите на българския народ. Нашето правителство не само не помогна на българите, но играеше ролята на спирачка, а лорд Биконсфилд даже се похвали със своята недалновидност… Обединението на Източна Румелия и България е не повече от въпрос на време. Твърдят, че тяхното разделяне се оправдава с желанието да се запази в дадената минута мира, но на практика то е главното препятствие за запазването на мира в Европейска Турция.” В заключение вестникът съветва лорд Биконсфилд да си признае грешката.
Както и да е, но искрените намерения на Русия се потвърдиха още веднъж. Ние съвсем нямаме пред вид да уреждаме съдбата на България, въпреки желанието на нейните жители. Доказателство за това е проектът на българската конституция и речта на княз Дондуков-Корсаков, предоставяща на депутатите правото да се отнасят критично към този проект, който както всяко творение на ръцете на човека, не е лишен от недостатъци, макар достойнствата значително да надвишават в него недостатъците, в което лесно можем да се убедим при разглеждане на българската конституция.
Същността ѝ се заключава в следното: Отчуждаване на части от територията или нейното разширение се допускат само със съгласието на Великото народно събрание; поправяне на границите, с изключение на въпроса за пограничното население, може да последва с разрешение на Обикновеното народно събрание. Българското княжество е монархия наследствена и конституционна, намираща се във васални отношения с Портата. Без съгласието на Великото народно събрание князът не може да бъде управник на друга държава. Законодателната власт принадлежи на княза, съвместно със събранието; указите на княза са действителни, когато са подписани от съответните отговорни министри; за издръжката на княза и неговия двор се отпускат ежегодно милион франка и тази сума не може да бъде увеличавана без съгласието на събранието; държавните имоти принадлежат на княжеството. Нито един закон не може да бъде издаден или изменен без съгласието на събранието; в случай на опасност, застрашаваща държавата, князът може да издава задължителни укази, които не се отнасят обаче, за установяване на налози.
Тези укази се внасят за одобрение на първото свикано събрание. Не се допуска разделянето на съсловия. Чуждестранните поданици се приемат на служба след разрешение на Народното събрание. Военната повинност и първоначалното обучение са задължителни за всички. Печатът е свободен, при условие, че се носи отговорност при злоупотреба на основа на специален закон, и нарушенията се разглеждат по общите съдебни разпоредби. За събранията не се иска специално разрешение, но събранията вън от зданията се подчиняват на полицейските правила.
Представителството на страната се изразява в обикновено и извънредно (велико) събрание. В състава на Обикновеното народно събрание влизат екзарха, председателите и половината от броя на митрополитите и управителите на епархиите, председателите и членовете на съдилищата от висшата инстанция, председателите на окръжните, губернските и търговските съдилища в половината от броя им, депутати избирани пряко с подаване на гласове по един на 20000 жители от двата пола; лица, назначавани от княза по един на всеки двама депутати. Депутатите нямат право да получават задължителни пълномощия. Министрите могат да участват в дебатите. Заседанията на събранията са публични с изключение на специални случаи, когато мнозинството ги обяви за закрити.
Работата на събранието включва: 1) обсъждане на законопроектите, внасяни по разпореждане на княза, но събранието няма право да ги внася, а само прави заявление; 2) обсъждане на бюджета; 3) разглеждане на отчетите и 4) повдигане на въпроси за отговорността на министрите. Нито един заем не се сключва без съгласието на Народното събрание, но ако за свикването на последното се срещнат значителни препятствия, князът, след представяне на министерския съвет и със съгласието на държавния съвет, може да разреши заем, при условие, че бъде утвърден на най-близкото събрание. Събранието се свиква всяка година за определен период; заседанията могат да бъдат отложени, но за не повече от два месеца на сесия. Ако събранието бъде разпуснато, изборите за депутати на новото трябва да последват не по-късно от четири месеца.
В състава на Великото събрание влизат освен членовете на обикновеното и останалите митрополити, управители на епархии, председатели и членове на съдилищата от висшата инстанция, председатели на окръжните, губернските и търговските съдилища и депутати в двоен брой.
На разглеждане от Великото събрание подлежат въпросите за териториалните промени, за преразглеждане на конституцията, за избор на нов княз, ако царстващия княз почине без наследник и за назначаване на регентите. Държавният съвет се състои от лица, назначени от княза, не по-малко от седем и не повече от единадесет и от лица, избрани от събранието – по двама от всяка губерния. Предаването на министрите на съда се постановява с болшинство от две трети от присъстващите членове. Съставът на този съд се определя със специален закон; назначаването на всички държавни длъжности принадлежи на княза.
От този кратък очерк за българската конституция е видно, че тя е съставена твърде либерално и не дава никакво преобладаване на чуждестранни елементи; даже вестниците, които не са добре настроени към проекта, намират в нея само два съществени недостатъка, а именно: предоставяне на княза на правото да назначава твърде значителен брой депутати, вследствие на което болшинството в събранието ще бъде на страната на кабинета; и лишаване на събранието от правото да внася закони, което по мнението на песимистите може да доведе до задържане на по-нататъшното развитие на нацията. Против това възразяват, че не бива да има опасения за такъв резултат, тъй като в страната съществува свобода на печата и свобода на митингите. Впрочем, ако събранието намери за неудобни споменатите точки, то може и да ги отмени.
Днешното събрание се различава както от обикновеното, така и от великото: в неговия състав влизат 92 депутата избрани от народа, 21 – назначени от императорския комисар и 118 длъжностни лица по право, в това число всички митрополити и епископи, днешния екзарх Йосиф и бившия екзарх Антим, видинския мюфтия и софийския равин, 2 члена на съда от висша инстанция, 5 председатели на губернски апелативни съдилища, 31 председатели на окръжни съдилища, 5 председатели на губернски управителни съвети, 2 председатели на търговски съдилища, 31 председатели на градски съвети и 31 председатели на окръжни съвети. От императорския комисар са назначени 11 турци и 10 българи.
Независимо от този толкова разнообразен състав на българското събрание, неговите действия до този момент са проникнати от единодушие и показват забележителна политическа зрелост, която трудно може да се очаква от народ, намиращ се толкова време под мюсюлманско иго.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Използвани източници
1. Н. Р. Овсяный. Русское управление в Болгарии в 1877-1878-1879 г. г. Том ІI – Российский императорский коммисар, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков. С. П., 1906, с. 52-78.
2. Сп. Всемирная иллюстрация, том XXI, 1 января - 16 июня 1879 г., бр. № 533, с. 252-255.
