К.ГЕРБОВ

Къде забихте сега с тези карти и на кои от тях можем да вярваме? Че те една с друга не си приличат. Птолемей пише за четири ръкава в устието. Това е най-старата карта направена по описанието на Птолемей. Мисля, че е от 15 в. Има и такива, където се твърди, че устията на Дунав са шест. Картата, илюстриращи този факт, е от 1534 г. Има и карти от 1601 и 1681 г. Има и една „римска карта”, не съм записал от коя година е, където цялата делта на Дунав е обозначена като Певки. Във всички случаи имаме място, откъдето реката започва да се разделя на ръкави и от там започва така наречената делта. Само онази карта е уникална – където далеч преди устието, се отделя ръкав, който се припознава на днешния канал Черна вода – Кюстенджа. Там в началото се чете, нещо започващо с Lac.. Но и на тази карта се чете Lac Cara или нещо такова. Но това е езеро, в посока към морето пък има няколко блата, но канал там няма. Явно картографите са рисували според представите си. Какво искате да докажете с тези карти не ми е ясно. Николицел не може да бъде Оглос, понеже за него е казано, че се намира „между Дунав и по-северните реки”. „Народът” пък на Аспарух „се настанил отвъд Дунав в Оглоса”. Конниците, бягайки от българите, преминали Дунав. Няма никакво значение колко ръкава е имал Дунав и колко острова е имало там, Оглосът е бил на север от него. Николицелският лагер не е довършен, но той не е строен на остров. Шкорпил казва, че насипите са направени от пръст, която не е взимана от рововете, но е била донесена от друго място, защото почвата на крепостта е камениста. Имало вложени и тухли. „Вероятно материалът е бил носен от развалините на крайдунавските крепости от двете страни на галацкия дунавски ъгъл”, е заключението. Доста развита строителна дейност значи, са проявили хората на Аспарух. Трябва да са имали и лодки, с които да обхождат района и да събират пръст и тухли и да ги носят на острова. Някъде бях чел, че валовете в Бесарабия били издигнати в течение на десетки години. Явно Аспарух е мислел да векува на този „остров”. Пък то взело, че станало голямо наводнение, заляло недовършения лагер и той го изоставил. Примерно.

На двете илюстрации е изписано началото на Евангелие от Йоан: „искони бе слово, и слово бе от бога, и бог бе слово, се бе искони у бога”. Първата илюстрация е от евангелие, написано на глаголица. Вторият текст е на кирилица. Първото евангелие е употребявано във Велика Моравия, затова е включено в сюжета на марка за Кирил и Методий. Аз не виждам разлика. Иначе не съм дорасъл да коментирам изрази от вида: „Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на старобългарския, но постепенно се обособява като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.”

Ресавски, не се осмелявам да кажа къде точно е било укреплението, в което са се скрили българите, но за Онгъла вече казах, че е ситуиран между Днестър, възвишенията на запад, Прут, Дунав и Черно море. Все пак не можем от писаното от Теофан и Никифор да извлечем нещо повече. Най-много да кажем, че на остров Певки, намиращ се там, където се разделят ръкавите на устието на Дунав, е била „резиденцията” на Аспарух. Така ще добавим и арменското сведение. Но възможно е това да не е вярно, а географът просто да е искал да ни каже, че Аспарух е бил по-близо до Дунав, отколкото до Днестър. Не ми стана ясна забележката, че уж Добруджа не била византийска, когато Аспарух бил в Онгъла. Никифор споменава, че „Константин, след като узнал, че заселилият се при Истър народ напада на близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи.” Значи византийските земи са стигали до Истър. Понеже стана дума, че не е засвидетелствано дислоциране на обози и мирно население (старци, жени и деца) на територията на Николицелският окоп ( о-в Певки), което пък бе контраатакувано, според Станчо Ваклинов Никулицелският лагер не е бил довършен. Версията на Станчо Ваклинов И така през втората половина на VII в. голям дял от прабългарите начело с един от тримата Кубратови синове обитава степите между Днепър и устието на Дунава, водейки отбранителни битки с хазарите и правейки опити да се задържи северно от дунавската делта. Те живеят следователно при условия, които не се отличават географско-икономически от условията, в които се намирали дотогава. Сериозни промени, изглежда, настъпват в социалните и политическите им отношения особено и под влияние на изменилата се политическа обстановка. Преминаването на Дунава в 680 г. е само по-нататъшна, следваща стъпка от един процес, нормално развиващ се в една и съща среда. Както се вижда, преминаването на Дунава е означавало придвижването към по-спокойните и по-защитени земи на една и съща географска област с почти същите познати или сходни условия, така привични на степните обитатели на Черноморието. Точната картина на преминаването на Дунава не е известна. Има неясноти в хода на събитията. Ясно е обаче, че защитени откъм север в своя онгъл, както се наричала прабългарската укрепена територия в Бесарабия, прабългарите започнали да подготвят ново укрепление и южно от реката. Само на няколко километра от дунавския бряг, във високите гористи хълмове, които се издигат в северния край на Добруджа, те започнали да издигат нов огромен лагер, годен да побере цял народ с неговите стада и имущество. Добрата организация на прабългарското общество позволила в кратки срокове да се издигнат по високите бърда, долините и поляните землените укрепления, които ограждат четиридесет и осем кв. км площ. За обширната територия на онгъла северно от Дунава, равняваща се на територията на малка Скития — Добруджа, този лагер трябвало да бъде навярно само един преден пост, опора за понататъшното придвижване към юг. Но не било съдено на лагера при с. Никулицел да играе пълноценно ролята, за която бил подготвен. Бързото развитие на събитията отклонило вниманието на Аспарух от него и той останал недовършен. Опитите на прабългарите да се укрепят на юг от реката през 680—681 г. не останали дълго време тайна за централната византийска власт. Император Константин IV Погонат, който по това време председателствувал вселенски църковен събор, трябвало да действува бързо. Но войната била кратка. Възползувани от суматохата всред византийската войска и флота, прабългарите, които били готови да се отбраняват, нанасят мощен удар на главната византийска сила, разбиват я и се спускат далеч на юг чак до Хемус. В разстояние на няколко месеца през 681 г. успехът бил закрепен с договор между прабългарите и византийската власт и в Европа се появила една нова държава. Не случайно един западен хронист бележи под тази дата: «Adhuc regnum Bulgarorum adnotandum est» («От този момент трябва да се отбележи царството на българите»).

Т. е. старославянския. Макар и написани на глаголица, преводите които са направили Кирил, Методий и техните ученици са били от гръцки език, на езика, който са говорели славяните във Великоморавия.

Никулецул е предположение на Карел Шкорпил. Неговата хипотеза почива на две приемания: 1. Певки трябва да е бил полуостровът в североизточната (?) част на Добруджа, сегашният Бейски Буджак. 2. Аспарух, като напуснал „старата велика България”, която се е намирала в поречията на реките Дон и Кубан, в приазовските страни, преминал Днепър и Днестър и се спуснал към Дунава. Минаването на Аспарух през Дунава не е било по-рано от 660 г. и по-късно от 668 г. следователно построяването на лагерите [Галац и Никулецул] трябва да се постави между двете години. След 678 г. българите напущат безцелните вече за тях лагери и потеглят към юг, като са достигнали до областта на Варна. Тук те решили да се поселят, защото намерили място, находящо се в пълна безопасност: то било оградено отзад с р. Дунав, а отпред и отстрани с проходи и Черно море. В тази област, в широкото Шуменско поле, Аспарух е основал нов лагер Плиска до с. Абоба, недалеч от сегашната гара Каспичан. От него той владеел цялата страна между Дунава и Балкана. http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_6.htm Вижда се, че Шкорпил си сътворява своя история, нямаща нищо общо с Теофан, Никифор и арменския географ. Редакторът на изданието е написал три бележки, отнасящи се към тези тези: „3. Певки е остров в делтата на Дунава, а не полуостров в северозападната част на Добруджа (дн. Бейски Буджак). 4. Онгъл е цялата територия на североизток от делтата на Дунава, заета от прабългарите. Отъждествяването му с Никодицелския лагер е неприемливо. 5. Няма данни за трайно настаняване на прабългари в Добруджа преди 680 г.” И как може уж сериозен историк да обяснява, че видите ли Аспарух си влязъл необезпокояван от никого във византийските земи, построил си лагер, ама при Варна му харесало повече и се прехвърлил там. Лагерът при Никулецул е можел да има смисъл само за хора, които са били притежатели на земите на юг от Дунав и са поставили там своя стража. По ония времена се е вземало мито, когато се е прехвърляла стока през границата. Стражата е имала задача евентуално да отблъсне малък отряд от нарушители на границата. Българите не са харесали Добруджа като място за живеене. Направо са се насочили към планините. Там е имало и дивеч, а около Дунав има само риба и някое и друго пернато. Хората на Аспарух нали са избягали от Хипийските планини, затова са търсили нещо подобно. При Галац е имало някакви римски крепости и вероятно вала там е правен заради тях. Тези ровове и насипи до тях, обаче, може да са служили и за маркиране на граници, тъй като те не са можели на практика да спрат нито войник, нито конник. Само кола не е можело да мине през тях. Кюстенджа (СР Румъния). Големият землен окоп

Ресавски, опитай се да начертаеш един маршрут от морето до Галац. Според картата, наречена от веселяците „мнимият онгъл”, византийците е трябвало да минат не през блатиста местност, а през няколко езера. Гледай червения маршрут. Трябвало е да пресекат и Прут накрая. Хронистите не споменават за такива препятствия и такова мотане на войската. Ако пък византийците е трябвало да стигнат до Никулецул, то те въобще не са имали проблем. Гледай зеления маршрут. Колкото до приписването на валовете, да, приписват се. Трябва да имаме някакви сигурни доказателства, че са ги правили българите. През това място са минавали какви ли не народи. Никулецул просто не може да е строено от Аспарух за защита от византийците. Ако той е мислел да си стои там и да не навлиза в България, защо изобщо се е прехвърлил през Дунав, спрял на брега и си направил укрепление? Че то за да ги махне императорът от там изобщо не му е трябвало флот. Галац е бил много по-добре защитено място от където през сушавите месеци е можело да се правят нашествия във византийските земи. Докато го пишех това, Еньо е описал как народът на Аспарух е успял да се събере в един Никулецул. Той трябва да е бил като дядовата ръкавичка. Та нали византийската армия щеше да ги обкръжи като Осман паша. Те и студентите три дена не можаха да издържат в обсада.

Общото между руските и българските църковни книги е църковнославянският език.

И къде на тази карта се намира укреплението, в което се скрили българите, след като византийската конница слязла от корабите, но не могла да напредне, защото района бил блатист? И откъдето българите са започнали да гонят бягащите византийци до Дунав, после го преминали и стигнали до Варна. Да не би византийците да са бягали на север и Варна или Одесос да е била Одеса? Защо Николицел се свързва единствено с българите. Много по-логично е то да е византийско укрепление, направено за граничната стража на империята. Българите затова ли са минали Дунав – за да си направят укрепление на отсрещния бряг? Самите византийци пишат, че още от начало те са стигнали до Варна. Дори българите и да са си направили укрепление на Дунав, това е било по-късно, след като са се установили трайно в Лудогорието. За вала в Бесарабия има и други виждания http://ru.wikipedia.org/wiki/Вал_Атанариха http://www.boris-nuernberg-reisen.de/goty_pod_gunnskimi_znamenami.htm Освен това румънците са направили нови проучвания и са установили, че той продължава и между Сирет и Прут. Галацкият лагер на практика остава вписан в района, отраден от другия вал. Валовете пък са от различен период и са дадени с различни цветове.

Сия Святая и Богодухновенная Книга АЛФА И ОМЕГА типом издана в типографии его королевскаго величества СТАНИСЛАВА АВГУСТА, Великаго Короля Полскаго и Великаго Князя Литовскаго. В богоспасаемом граде Вилне, в обители святыя живоначалныя Троицы, Чина светаго Василия Великаго. В лето от мироздания 7294. От рождества же Христова по плоти 1786. Що ми се вижда езика руски? Точно такива книги показват, че малкият юс „Ѧ” се чете „я”. Тук има подобен заглавен текст, но за „Книга св. Ефрема Сирина”. http://books.google.bg/books?id=K4DAfatLhiQC&pg=PA486&lpg=PA486&dq=светая+живоначалныя+Троицы&source=bl&ots=cUIbzAHM5f&sig=cY3zuchKRyWBeu-wbjp5yIgk5Es&hl=bg&sa=X&ei=j6HmUvihE4vNygPk54GIAQ&ved=0CGAQ6AEwBw#v=onepage&q=светая%20живоначалныя%20Троицы&f=false Казва се, че била печатана по превода на книгата на св. Ефрем Сирин, отпечатан във Велика Русия през 1652 г. Вероятно и за Алфа и Омега е ползван руския превод.

Към тази тъжна мелодия за човешкото страдание от големия филм на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер" ме насочи днешният Ден на Холокоста. Schindler's List - Theme John Williams Itzhak Perlman

От спора за валовете, не разбрах по какъв по-категоричен критерий се определят, че са български. Значи ли, че всичките тези валове са български?

Съветска класика в изпълнение на Марк Бернес.

„И [има в Тракия] две планини и реки – едната е Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там.” Докъде Аспарух е прогонил аварите не е ясно, но едва ли ги е накарал да избягат чак отвъд Карпатите. Аварите са били мобилен народ. Обикаляли са голям периметър и са плячкосвали. Стигали са и до Цариград. Затова на картата източната граница е дадена с пунктир. Може и да не са живеели постоянно там, но районът е бил под техен контрол. Доказателство, че през 7-ми век аварите са стигали в обиколките си и до Днепър, е съкровището от Малая Перешчепина. За валовете има и други виждания.

Българите са се придържали близо до морския бряг. Навътре към материка са били аварите. Няма сведения флота на императора да е влизал в Дунав. Пехотата е имала заповед да се движи по крайбрежието на Черно море. Така нагоре, нагоре, се стига до делтата на Дунав. Флотата също е трябвало да се движи близо до брега докато стигне Дунав и Онгъл. Според Теофан корабите тръгнали по море и като стигнали Оглоса и Дунав пуснали котва на близкия бряг. Става дума за черноморския бряг, близо до Оглоса и Дунав.

И как са стигнали корабите до Прут и Сирет? Аз на картата не виждам там да има блатиста местност. Блатистата местност е делтата на Дунав. Онгъла е между Днестър, възвишенията на северозапад, Прут, делтата на Дунав, Черно море. Tiras or Tyras in antiquity was also the name of the Dniester river. http://en.wikipedia.org/wiki/Tiras На картата, илюстрираща Птолемей, вероятно другата река на изток е Сирет. Може да се спори на запад Онгъла дали е стигал до нея.

Малко снимки за сравнение. Първите са правени докато снегът вали. Много често минавам през парка, когато няма пъртина. Третата снимка вече е след почистване на снега. И трите снимки са от края на януари 2012 г. Все още има шанс, значи!

Това е текстът на Птолемей за Misia Inferiorioris. В първата колона се споменава Пюки ли е, Певки ли е – Peuce. Който знае латински, да ни светне какво пише. Ако не съм сбъркал документа.

Не виждам какъв коментар може да се направи, свързан с картата. В Ашхарацуйц е използвана „География” на Птолемей и са актуализирани някои данни. Картата отговаря на написаното. От тук нататък пак си остава да си говорим има ли остров, няма ли, за ъгъл ли става дума или за междуречие. Аз мисля, че едно е ясно: българите са преминали Днепър и Днестър и са се установили при Дунав. Дошъл византийският император с войска и кораби, войската слязла на брега, българите се скрили в укрепление. Императорът се разболял, казал на войската да чака българите да излязат и тръгнал с корабите на лечебни бани. Войниците помислили, че са изоставени, взели да бягат на юг към дома. Българите ги преследвали, минали през Дунав и стигнали Варна. Сега тук има детайли: например колко ръкава на Дунав са преминали. Не мисля, че това може да се уточни по някакъв начин. Фактът за Варна ме кара да мисля, че през цялото време българите са се движили край морето, вероятно за да не се заблудят като влязат навътре в сушата при напредването си и да не могат да се върнат да вземат и другите, останали на север от Дунав. Близо до морето са били и когато са дошли корабите. Цял народ да живее на речен остров в блатиста местност е малко вероятно. При Русе нивото на Дунав варира от няколко сантиметра до 7-8 метра. Всичко това се изтича в Черно море. Значи там, в делтата през пролетния сезон или трябва да се вдига нивото, или водата да се разлива нашироко. В 21 век редовно през април месец гледаме как в Централна Европа едни хора с лодки прибират други едни хора, качили се на покривите на къщите си. На този „остров” най-много да е имало укрепление и преден пост на българската войска, от там вероятно са правени акциите в ромейските земи.

Аз нали си ровя, ето какво открих. Ашхарацуйц: „Во Фракии две горы и реки, из которых одна, Дануб, делясь на шесть рукавов, образует озеро и остров, называемый Пюки (Peuce).” На тази карта, илюстрираща географията на Птолемей, можете да видите делтата на Дунав с остров Peucе. Има и такъв с обозначение Peucini: https://www.raremaps.com/gallery/enlarge/30310 Това пък е преплуване на вода с кон „Crossing the Yalu River”. http://ocw.mit.edu/ans7870/21f/21f.027/throwing_off_asia_01/2000_380_31_l.html

Славянската дума за ъгъл е била „огъл”. Днес в руския език е „уголь”, а в българския – „ъгъл”. Но понеже в литературния старославянски език се пише с голям юс, филолозите считат, че се чете „онгъл”. Същият проблем има и при „къняз”, която дума трябвало да се чете „къненз”, защото там имало мълък юс. Как е чул гърка „огъл”, как я е записал, не е много ясно, но Златарски чете гръцкото „оглос” като „огъл”. Друг е въпросът, че и на него не му харесва да става дума за ъгъл и търси друго значение. „И тъй като преминал реките Днепър и Днестър, според нашите автори Исперих достигнал Дунав, дето се поселил в една местност, която се наричала Огъл … http://www.kroraina.com/knigi/vz1a/vz1a_b1_1.html Ресавски, искаш да има укрепление. Не знаем обаче, колко време българите са пребивавали в Оглоса и дали са оставили някакви строежи, макар и с военно предназначение. Например, ако укреплението е било от този вид, какви следи щеше да има от него 13 века по-късно? http://www.bgphoto.net/photos/17657/o633228935565853750.JPG укрепление 1 http://www.bgphoto.net/photos/17657/o633228935042572500.JPG укрепление 2 "Междуречие" изглежда е популярно наименование на Бесарабия, защото сега се казва, че било "онгъл". В друга една история това междуречие е "ателкузу". Да не би и Буджак да означава междуречие? Я да видим какво ще кажете за идеята, че Пюки, може да е остров Пъкуюл луй Соаре, намиращ се близо до Силистра.

Според описанието на Теофан корабите на императора стоварват войска при Оглоса. Българите се скриват в укреплението и войската остава в обсада, защото не може да проникне в укреплението. През това време корабите тръгват, конниците мислят, че императора бяга и те почват да бягат. Уточнява се, че бягат конници. Българите излизат от укреплението и преследват конниците. Най-вероятно и българите също са конници. И тук е важното указание: Българите гонят византийците до Дунав, преминават Дунав и продължават да гонят врага до Варна. Значи по някакъв начин ездачите с конете са преминали Дунав, което е възможно при делтата. Там няма широки водни пространства, а вероятно има и плитки бродове, тъй като водата се разлива на много рекички и поточета. Има една гравюра на руските войски, които през 1877 г. минават Дунав с конете си. Става дума за Добруджа. Но не мога да ви я кача.

„Онглос” е, когато думата се произнася носово. Кои българи обаче, са говорели носово? Който не говори носово, произнася думата не „онглос”, а „оглос”.

Според генерал Липранди (Возточният вопрос и България. В: Христо Ботев.Събрани съчинения. Т. 3.) българите, нарекли Онгъл, пространството, което се намирало между реките Дунав, Прут, Днестър и между Черно море, което изглеждало като ъгъл. Когато татарите по-късно се преселили, където бил Онгъла, нарекли пространството буджар, което на техния език също означавало ъгъл, казва Липранди. Всъщност думата вероятно не е буджар, а Буджак, по-късната Южна Бесарабия. Според статията в Уикипедия, името Буджак е дадено на тази част от Бесарабия по време на османското владичество в периода 1484-1812 и произлиза от турската дума "bucak", която се превежда като "ъгъл", "кът", "тихо място", тъй като районът е затворен географски между Черно море, Дунав, Прут и хълмистата част на север. http://bg.wikipedia.org/wiki/Буджак#.D0.9D.D0.B0.D0.B7.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.B8_.D0.B3.D0.B5.D0.BE.D0.B3.D1.80.D0.B0.D1.84.D0.B8.D1.8F Теофан пише, че като дошли ромеите при Оглоса, българите избягали в „споменатото укрепление”. Аз обаче не видях преди това да се споменава за укрепление. Освен Оглоса да е укрепление според Теофан. Ромеите не могли да завържат битка при него поради блатата. Никифор пък пише, че българите избягали в „своите укрепления”. После обаче войските на императора обсаждали „укреплението” (?) Но не могли нищо да направят „поради непроходимостта на мястото”. Значи възможно е в блатистата и на практика непроходима за тежка войска делта, да е имало укрепление, вероятно дървено, временно, където са се скрили войските на Аспарух. Тук има много подробна карта на Бесарабия: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/92/Moldova_(1483)-en.png Спорът според мен трябва да е - къде е било укреплението: при Килия (или между ръкавите на делтата) или при Галац? Хронистите не споменават обаче, императорските кораби да са навлезли в Дунав.

Под остров арменският географ може да е разбирал земята между ръкавите. Това е карта на делтата. http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2005/4-05/pp7-18-1.html Всичко зависи от това колко голяма е била дружината на Аспарух. Общо взето въртим се около идеята, че тя се е разположила северно до устието на Дунав и може би и между ръкавите. Макар че според мен, както е дадено на картата на Бесарабия, цялата делта е блатиста. Там хората могат да се крият, както берсилите в делтата на Волга, но да живеят постоянно едва ли е било здравословно.

Йончев, реки при устието на Дунав има, но стръмнини няма.