Ето и моите 5 стотинки глупости. Днес открих този интересен и (о, чудо) жив форум и мисля да навляза в него с бутоните напред.
Не съм изчел детайлно всички 12 страници, само ги скролнах набързо, но като цяло аудиторията се ориентира правилно. Възприятието на времето е физиологична подсъзнателна реакция на мозъка който непрекъснато сравнява скоростта на едни процеси с други.
Фундаментът на Вселената е геометрията, фундаментът на геометрията е разстоянието. То е и причината да има казуалност, т.е. причина и следствие с ненулев интервал между тях. Всяко нещо се случва защото нещо друго се е случило преди това. Това е и дефиницията за процес - интервалът между причина и следствие. Със скоростта нещата уви, не седят толкова конкретно. И това е първото нещо нещо, на което човечеството трябва да даде конкретна дефиниция. Реално човек може да седне и да си интерпретира колкото си иска, респективно да си измисля гаражни теории на воля. Например, можем да вземем теорията за Мултивселената, в онзи вариант, в който тя съществува като смес от всички възможни вероятности. Можем да приемем, че всяка елементарна частица съществува в своя собствена Вселена, която, както вече сме приели, е част от супата на Мултивселената. Нека си представим обикновена електронна пушка, в която магнитно поле ускорява електрони. Колкото по-интензивно е полето, толкова по-бързо лети електрона. Но какво, ако електронът си лети винаги с една и съща скорост, а полето разтяга пространството на Вселената, в която се намира електрона? Можем да формализираме, че привнасянето на енергия в частицата разтяга пространството на Вселената й. От тук, за всеки един от (примерно) 3 електрона с различно разтегнати пространства, съществувайки в общия микс, скоростта на останалите ще му се струва различна. От тук пряко следва "забавянето на времето" в летящия самолет в началото на темата - пространството на електрона е допълнително разтеглено от двигателите на машината и спрямо електрона, останал с по-малко разтегнато пространство на земята, му се налага да изминава по-голямо разстояние.
От тук, ако приемем, че скоростта, т.е. разпространението на информация между причина и следствие е константна, то можем да заключим, че времето не е скорост по разстояние ами просто... разстояние.